Category Archives: Новини


Какво ще създадете във вашия университет за подкрепа на предприемачеството?

Category : Новини

Всеки втори в академичната общност би създал Стартъп инкубатор в своя университет. Това показват обобщени резултати от анкетата  на фондация Карол Знание Предприемачество в академичните среди в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Технически университет – София, УНСС и Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“.

Ако зависи от Вас, каква структура за подкрепа на предприемчивите студенти ще създадете във Вашия университет? Стартъп инкубатор – така отговарят 62% в СУ, 58% от ТУ, 38% в УНСС и 37% в МГУ. Следващият най-често посочван отговор е Акселераторска програма – 28% в УНСС, 16% в ТУ и МГУ, 13% в СУ.

Лаборатория за иновации биха създали 28% от участниците в анкетата от МГУ, по 12% ТУ и в СУ, и 9% в УНСС. Най-малко проценти събира Клуб, а между 9 и 21% в различните университети биха създали всички тези структури за подкрепа на предприемчивите студенти.

И тази година попитахме представителите на академичната общност дали биха участвали в стартъп със своя университет. Най-категорични са отговорите в МГУ – 80% отговарят утвърдително, а останалите 20% не могат да преценят. Не е даден нито един отрицателен отговор. Всеки втори в СУ и ТУ изразява колебание. 27% от СУ биха участвали в спиноф, в УНСС – 24%, в ТУ – 20%.

Година по-рано в анкетата на фондация Карол Знание 92% заявиха, че са обмисляли или обмислят по един или друг начин свой бизнес, а 81% са готови да участват в спиноф с университета или института, в който работят. Тогава в анкетата участваха 321 представители на академичната общност в цялата страна.

Още резултати от анкетата:

Предприемаческото мислене е необходимо за всички студенти

Стартъп в университета?

Ще променят ли средата бизнес инкубатори в университетите?


Още двама професори в журито за докторантска стипендия

Category : Новини

Проф. Николай Желев и проф. Тодор Ганчев се присъединяват към журито на конкурса за годишна докторантска стипендия на фондация Карол Знание.

Проф. Николай Желев е член на консултативния съвет на фондацията и лектор на програмата Предприемачи в науката. Той е почетен професор в осем университета във Великобритания, Китай (Ухан), България и Русия. От скоро е и чуждестранен член на Белоруската Академия на науките. Бил е първият почетен консул на България в Шотландия. Дългогодишен преподавател в School of Medicine, University of Dundee, Обединеното кралство. Университетът е световен лидер в областта на фармацевтичните изследвания. Известен като създател на първото изкуствено сърце от стволова клетка. Притежава редица патенти и е основател на шест биотехнологични стартъпа в Шотландия. Приносът му за разработването на лекарствени вещества в шотландската биоиндустрия е оценен в две декларации на шотландския парламент.

През последната година неговият университет е в Царева Ливада, Габровско. Тук м.г. учредава венчър студио Venrize Life Sciences, чиято цел е да подпомага учени от Източна Европа в комерсиализация на иновативни научни идеи чрез намиране на частно финансиране за създаване нови компании.

Проф. д-р инж. Тодор Ганчев е заместник-ректор „Научна дейност“ на Технически университет –  Варна, професор по Комуникационна и компютърна техника. Преподавател във Факултет по изчислителна техника и автоматизация, Катедра Компютърни науки и технологии. Завършил е ВМЕИ – Варна, специалност Електронна техника и Микроелектроника. Докторска степен получава в Университета Патра, Гърция, където работи 12 години като изследовател и старши научен сътрудник. Научните му интереси са в областта на цифровата обработка на сигнали, методи за машинно обучение, биоакустика, биометрия, биомедицинска информатика. Има над 120 научни публикации по тези теми. Рецензент в над 20 научни списания и над 20 научни конференции.

Удостоен е с престижната международна награда Joachim Adis Prize for Interdisciplinary Tropical Ecology през 2013 за значителни приноси към компютърната биоакустика. Старши член е на IEEE – Тhe Institute of Electrical and Electronics Engineers, дългогодишен член на IEEE Signal Processing Society и IEEE Computational Intelligence Society. Членува и в Европейската асоциация по обработка на сигнали – The European Association for Signal Processing (EURASIP).

Журито определи трима финалисти, които ще презентират на 19 януари и ще се борят за годишната докторантска стипендия в размер на 8 000 лв.

 


Трима докторанти на финала в конкурса за стипендия

Category : Новини

Десислава Борисова, докторант в  Химикотехнологичен и металургичен университет – София, Десислава Николова, докторант в Технически университет – София и Теодор Ангелов, докторант в Медицински университет-София са финалистите в конкурса за годишна докторантска стипендия на фондация Карол Знание.

Тази година бяха получени рекорден брой кандидатури, в много различни области, силни и добре представени. Решението на журито беше трудно, вероятно не по-малко трудно ще бъде на оспорвания финал.

Кои са докторантите на финала и върху какво работят?

Десислава Борисова е докторант по Органична химия в ХТМУ. Работила е като химик в Институт по молекулярна биология „Румен Цанев”, БАН. Член е на Corporation médicale de Cluj-Napoca, Съюза на химиците в България, на Федерацията на научно-техническите Съюзи и на Европейската асоциация за молекулни и химични науки. Посланик е на Международния конгрес за медицински науки (ICMS). При дипломирането си в ХТМУ – химично и биохимично инженерство на френски език, получава Национална награда за най-добра дипломна работа в областта на химията (2019). Била е стажант в Институт по физика на твърдото тяло и Институт по инженерна химия, БАН, Френските университети в Лил и Монпелие – Unité de Glycobiologie Structurale et Fonctionnelle – Lille 1 и Institut des Biomolécules Max Mousseron. Като стипендиант на програма “Eugen Ionescu” – в Университет по медицина и фармация в Клуж-Напока, Румъния.

Докторантурата ѝ е на тема „Синтез и изследване на противотуморни пептиди“. Научните ѝ интереси в тази област са от 2017 г., когато е включена в проект, свързан с пептиди, потискащи развитието на хронична миелоидна левкимия. Използването на пептиди, които могат директно да бъдат насочени към туморните клетки, без да се засягат нормалните клетки, т.нар. “таргетна терапия” се развива като алтернативна стратегия на конвенционалната химиотерапия. Пептид-базираната хормонална терапия е широко използвана за лечение на рак на гърдата и рак на простатата.

Десислава Николова е докторант в Технически университет – София, където преди това е завършила бакалавърска степен по съвместен проект между с Университета в Авейро, Португалия. Тогава започва да се занимава с алгоритми за Машинно самообучение за разпознаване на емоции чрез електрокардиограма. По проект в университета в Генуа, Италия, работи върху извличане и анализ на метаданни от различни видео източници. Магистърската дипломна работа е сътрудничество между ТУ и Университета в Тур, Франция – „Управление на роботизирана ръка на база на ултразвукови данни“. Темата на дисертацията ѝ е „Алгоритми за изследване на взаимодействието човек-машина и оценка на тежестта на поведенческите параметри в кибер-физични системи“. Крайната цел е да постигне Domain adaptation – моделите за машинно самообучение и изкуствените невронни мрежи да се учат от множество синтетични (или модифицирани) видеоклипове и след това работят правилно с данни от реалния свят.

Участвала е като програмист в различни международни проекти, между които в Загреб, Хърватска, Технически университет в Делфт, Нидерландия и Политехническия университет във Валенсия. Сега е Софтуерен Инженер във Financial Times.

Печелила е първото място на NASA Space Apps Challenge през 2018 и награди от Global Datathon 2020 и Copernicus Hackathons2019. Стипендиант на Фондация „Еврика“ за 2016-2017 година.

Теодор Ангелов е докторант към Катедра по Неврология, УМБАЛ  Александровска”, Медицински факултет, Медицински Университет – София. Носител на десетки награди, между които Златен Хипократ на Випуск 2020 г. (пълно отличие Отличен (6.00) от семестриалните и държавните изпити), национален приз Студент на годината 2019 и 2020 в категория Здравеопазване, Студент на годината на Медицински факултет – София – 2019 г. , първо място в постерната сесия на 10th World Congress on Pharmacology, Барселона, Испания, 2018. Стипендиант на Български лекарски съюз за 2020 година и на Фондация „Еврика” за 2019/2020 година за постижения в овладяването на знания в областта на медицината и биологията на името на акад. Методи Попов. Член е на Столична лекарска колегия към Български лекарски съюз и на Българско дружество по неврология. Взел е участие в 49 национални и международни научни конгреси, на които е представил 31 научни резюмета. Автор и съавтор на 21 научни публикации. Владее 4 езика.

Темата на дисертационния му труд е „Клинико-генетично проучване на мотоневронните болести”. Целта на изследователския проект е да открие широк спектър молекулни дефекти в таргетните гени за заболяването амиотрофична латерална склероза (АЛС) – прогресивно нервнодегенеративно заболяване, което води до мускулна слабост и атрофия. Заболяването е сравнително рядко, очаква се да бъдат изследвани 10 български семейства с мутации в таргетните гени.

Финалът на конкурса за годишна докторантска стипендия е на 19 януари.


Нов член на журито за докторантската стипендия

Category : Новини

Доц. Д-р Христо Илиев се присъединява към взискателното жури на конкурса за годишна докторантска стипендия на фондация Карол Знание.

Той е първият носител на докторантската стипендия на финансова група Карол за 2012 г. с дисертация на тема “Диодно напомпвани лазери със синхронизация на модовете излъчващи в спектралния диапазон между 1 и 2 μm”. Тя печели наградата „Най-добра дисертация на годината“ на Физическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Тук Христо Илиев завършва като бакалавър по инженерна физика и магистър по лазерно и оптично инженерство. През 2014 г. става асистент, а на следващата година – главен асистент към катедра Обща физика на Физическия факултет на СУ, където преподава до момента и вече е доцент. Води лекции по въвеждаща физика за нефизици и Въведение в графичното програмиране с LabVIew, 3D дизайн със SOLIDWORKS.

Научната му работа е свързана със създаване на иновативни лазерни източници във видимата и близката инфрачервена област, като в последните години е насочена към приложения в индустрията и обработката на материали.

Участвал е в екипите на няколко научни проекта с международно участие. Ръководител е на проект Разработване и внедряване на мощна пренастройваема лазерна система в инфрачервената област. Разработката е защитена с полезен модел и е част от дейността на стартъп, фокусиран в изследванията и разработването на високоенергийна лазерна система, излъчваща регулируема радиация в средната инфрачервена област около 3 микрона.

Участва в още един стартъп, с фокус върху проектиране, разработване и комерсиализация на спектроскопски продукти от висок клас, насочени главно към приложения в областта на химията, биохимията и индустрията. Има основен принос в проекта, защитен като полезен модел.

Съавтор е на над 40 научни публикации и рецензира статии за престижни издания като Applied Physics B и Optics Express. Участва в най-престижните конференции в областта на лазерите и нелинейната оптика.

Бил е неколкократно на специализация в Max Born Institute for Nonlinear Optics and Short Pulse Spectroscopy, в Националния институт по лазери и плазма в Букурещ и в Института CNR-ISAC, Болоня, Италия.

Разработил е и е изградил демонстрационен комплект, илюстриращ оптичната система на човешкото око в Techno Magic Land.

Всички членове на журито – тук.

 


10 000 лв. награда от фондация „Лъчезар Цоцорков“ в Предприемачи в науката 2021

Category : Новини

Димитър Цоцорков, председател на УС на фондация „Лъчезар Цоцорков“ ще връчи награда в конкурса Предприемач в науката на фондация „Карол Знание“.

Конкурсът е финал на акселераторската програма Предприемачи в науката, която се провежда в момента за четвърти път. Тази година тематичният фокус е Impact Investing и са селектирани 18 участника с 15 проекта с позитивно въздействие върху околната среда или обществото.

Фондация Карол Знание връчва всяка година награда Предприемач в науката в размер на 30 000 лв. след тримесечно обучение, насочено към млади учени.

Първият носител на наградата е лекар – д-р Иван Лютаков, който разработва електронно иновативно хапче за неинвазивни изследвания. През 2020 г. наградата беше поделена между инж. Д-р Илиян Попов, главен асистент в Института по електрохимия и енергийни системи при БАН, и инж. Недислав Веселинов, докторант във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Отличените проекти са за екологична батерия магнезий-въздух OXYMET и експериментално конструкторско бюро „Фотоника“, което изгражда първият с София планетариум Андромеда. Настоящият лауреат е д-р Росен Иванов, главен асистент в Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“, който проектира влажни зони за иновативно пречистване на отпадъчни води и с паралелен добив на зелена енергия.

Тази година освен наградата от 30 000 лв. на фондация „Карол Знание“, ще бъде връчена и специална награда от фондация „Лъчезар Цоцорков“ в размер на 10 000 лв., като Димитър Цоцорков ще се присъедини към журито. Всеки от проектите има реален шанс да спечели неговата подкрепа, независимо от сферата на дейност.

Стратегическите сфери за фондация „Лъчезар Цоцорков“ са Образование, Култура, Здравеопазване и Закрила на деца със специални нужди. Досега са финансирани десетки проекти, включително чрез програмна или проектна подкрепа, оперативна подкрепа, изграждане на капацитет и извънредна подкрепа.

Конкурсът Предприемач в науката ще се проведен на 15 декември. Членове на журито са лекторите на програмата Предприемачи в науката, които са учени-предприемачи, предприемачи, водещи експерти и представители на академичната общност от СУ „Св. Климент Охридски“, Технически университет – София, УНСС и Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“.

Кои са участниците в Предприемачи в науката – тук.


Силни и мотивирани участници в програмата Предприемачи в науката 2021

Category : Новини

Селекционното жури на Предприемачи в науката 2021 определи 13 участника, някои от които работят съвместно. Те, заедно с наградените студенти и докторанти от университетите-партньори ще бъдат част от програмата на фондация Карол Знание тази година.

По традиция, лекарите се представят активно със значими проекти и новаторски идеи. Един от тях е и програмист, създал софтуер за изкуствена невронна мрежа, докторант в технически университет – София. Друг е хирург, секретар на сдружението Жените в онкологията – България и член на борда на MCCR Alumni Club (MAC) и на борда на младите хирурзи на Европейската асоциация по хирургичната онкология (Young Alumni Club of ESSO).

Двама студенти по медицина, обучавани и по програма Еразъм в Università degli Studi della Campania Luigi Vanvitelli, Неапол, Италия.

Единият от тях има награда за business pitch от Toastmasters International – Best speaker!

Представянето пред инвеститори е едно от най-трудните умения за всеки предприемач и е особено предизвикателство за учените, които идват в програмата обикновено без никакъв опит извън научните презентации.

За първи път във формата влиза автор на две книги – детски психолог, докторант по Педагогическа и възрастова психология в Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски“. Тя е и редовен член на Дружеството на психолозите в България, координатор за Пловдив и региона, сертифициран медиатор от Министерство на правосъдието и член на Дружество по позитивна психотерапия.

Най-много са участниците от Техническия университет в София – трима докторанти и един студент.

Единият от докторантите е член на Центъра за компетентност “Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска” и асистент в Институт по роботика – БАН, с три заявки за патент.

Само още един участник от БАН се включва тази година – докторант от Института за космически изследвания и технологии.

Силно се представя и Техническият университет във Варна – двама докторанти, и двамата с вече регистрирани компании!

Единият от тях е председател на Черноморски Енергиен Клъстер и главен експерт към Асоциация на Български Черноморски общини. Другият инициира създаване на лаборатория за изследване производството на водород и водородни производни, като изцяло ново направление в университета. Вече е започнало изграждането на HyLab със спечелен вътрешен проект на ТУ-Варна за нейното частично оборудване.

Сред участниците има предприемач, студент от Националния военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново.

Към групата на отличниците, част от които вече представихме, се включва и физик от СУ „Св. Климент Охриски“, дипломирал се тази година и вече основател на стартъп в научната област, в която ще продължи да работи и като докторант.

Печелил е първо място като капитан на отбор в състезание „Изобретателски маратон 2017“, организирано от Софийския университет.

Повечето от участниците имат награди от различни състезания, научни форуми, участия в национални и международни проекти, дълги списъци с научни публикации.

Очакваме един силен и интересен сезон на Предприемачи в науката 2021, коментира учредителят и председател на УС на Фондация Карол Знание г-н Станимир Каролев. Той ще бъде и първият лектор, който ще открие програмата на 29 септември.

Вижте кой и с какъв проект участва

Наградените участници:

От Технически университет – София

От Софийски университет

От Минно-геоложки университет

Кои са другите лектори – вижте тук.
Програмата – тук.


Започна изграждането на пилотна станция на влажна зона

Category : Новини

Носителят на наградата Предприемач в науката 2021, инж. д-р Росен Иванов, гл. асистент в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, започна изграждането на пилотна инсталация на влажна зона. Тя е финансирана със средствата от наградата на фондация карол Знание (30 000 лв.) и е част от проекта му  Иновативно пречистване на води и зелена енергия за промишлеността и дома.

През април изследователят започна предпроектно проучване за изграждане на пилотна инсталация за пречистване на битови отпадъчни води от еднофамилна къща кв. Иваняне, Столична община.

Вижте началото на изграждането на пилотната инсталация, която ще докаже ефективността на технологията в реални условия.

Желаем успех на нашия лауреат и очакваме следващите новини по изпълнението на проекта.

Повече за програмата Предприемачи в науката – тук.


Докторантът Ирина Ганчева: Работата в ЕКА ме зареди с идеи за изследвания, които да реализирам в България

Category : Новини

Ирина Ганчева е един от двамата докторанти, които получават стипендия от Фондация Карол Знание за участие в Първо лятно докторантско училище на тема “Космически изследвания, технологии и приложения”, което ще бъде проведено от 5 до 11 юли в Националната астрономическа обсерватория – Рожен. Организатор е секция “Космос” към Съюза на физиците в България.

Представяме Ирина Ганчева с нейния разказ от първо лице

Родена съм в София и завърших 91 НЕГ „Константин Гълъбов“. През 2007 година заминах за Германия, където завърших висшето си образование, специалност Физика. Бакалавърската степен получих от Universität Stuttgart, а магистърската от Freie Universität – Berlin, Герамия. Винаги съм намирала квантовата механика за особено вдъхновяваща, затова и специализацията по време на следването ми беше в тази насока.

След като завърших и трябваше да избера професионално поприще, реших да се отдам на другите ми интереси, свързани с нашата прекрасна планета Земя и изучаването ѝ. Реших да запиша докторантура в Софийски университет, специалност Физика на Земята, океана и атмосферата. В катедра Метеорология и Геофизика към Физически Факултет на СУ срещнах изключително ерудирани преподаватели, които наистина умеят да вдъхновяват не само студенти, но и младите учени като мен. Бяха ми предоставени много възможности да участвам в различни научни проекти на катедрата, както и в такива, свързани с популяризация на науката.

Научната ми работа по докторантурата е свързана с анализ на спътникова информация, с цел детектиране на аномални структури по повърхността на Черно море. По този начин могат да се детектират замърсявания от различни източници и да се извършва бърз и ефективен мониторинг на околната среда.

През 2019 получих възможността да направя специализиран стаж в Европейската Космическа Агенция (ЕКА) за две години, с цел задълбочаване на познанията ми в сферата на дистанционните наблюдения на Земята, както и събиране на практически умения за организацията и изпълнението на проекти към ЕКА. От тогава временно пребивавам във Фраскати, Италия, където се намира центърът за дистанционни наблюдения на Земята на ЕКА – ESRIN.Научното проуване, с което се захванах в ЕКА цели изучаването и създаването на технология за детектиране на отпадни води, които биват зауствани в морска среда. Използвам информация от спъниците Sentinel-1 и 2, а учебната област за това изследване е българското крайбрежие на Черно море.

Работата в Агенцията ми донесе много нови полезни контакти, както и идеи за бъдещи научни изследвания, които да реализирам в България.

Обичам да прекарвам времето си на открито и сред природата, ходейки на планина или бъдейки близо до морето. Именно връзката ми с природата храни любопитството ми да разбера как функционира Земята и желанието ми да мога да си обясня процесите, случващи се около нас.

Приветствам както професионалните, така и личностни предизвикателства и вярвам, че умението ми да се спрявам с тях се дължи на дисциплината и издържливостта, които култивирам, благодарение на отдадената ми практика по йога и медитация. Също така и на късмета да бъда заобиколена от вдъхновяващи и активни хора, от които мога да се уча и ме мотивират.

Другият носител на стипендията на фондация Карол Знание – тук.

Повече са програмата, лекторите и новините за Първото лятно докторантско училище – тук.


Проф. Владя Борисова: Университетите вече имат ясна процедура и за създаването на спиноф компании

Category : Новини

Проф. д-р Владя Борисова е директор на Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер (ИИСТТ) на УНСС, който професионално подготвя кадри в областта на интелектуалната собственост за държавното управление, бизнеса и неправителствения сектор. Икономист и адвокат по интелектуална собственост към Софийска адвокатска колегия. Има дузина специализации, между които интелектуална собственост в Queen Mary Intellectual Property Research Institute of London и в Université de Lille, France. Експерт към Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) и вице- президент към работните органи на организацията. Консултант на Международната търговска камара (ICC), служба „Търговски престъпления“, дивизия „Престъпления срещу интелектуалната собственост“, Лондон.
Проф. Борисова е член на Академичния съвет към Председателя на Патентно ведомство, на националната Асоциацията по интелектуална собственост, биология и фармация, на Съюза на учените в България и на Международната научна мрежа на PGV-Франция. Независим експерт е към Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия (ИАНМСП). Експерт към 39-то, 40-то и 43-то Народно събрание.

На 16 юни 2021 г. проф. д-р Владя Борисова е назначена за председател на Патентното ведомство на Република България.

Има дългогодишен експертен, преподавателски и научноизследователски опит с многобройни национални и международни участия, експертизи, инициативи, стратегически проекти и публикации в областта на интелектуалната собственост и технологичния трансфер. Директор е на офиса за трансфер на технологии към УНСС.
Гост лектор в Universidade de Évora, Португалия и Università degli Studi di Firenze, Италия. Лектор на Предприемачи в науката 2021 за интелектуална собственост, авторски права и трансфер на технологии.

Проф. Борисова каква е дейността на Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер като структура в УНСС и извън университета?

– Институтът по интелектуална собственост и технологичен трансфер (ИИСТТ) е създаден с ПМС№ 54/2017 и ПМС № 294/2020 към УНСС, и е единственото академично и професионално продължение на 30 годишната история в обучението на кадри за държавното управление, бизнеса и неправителствения сектор, научната дейност и експертизата по интелектуална собственост. ИИСТ работи съвместно с Академията на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) и Академията на Европейското патентно ведомство (ЕПВ/ЕPO) и Службата на ЕС за интелектуална собственост (СЕСИС/EUIPO). Акцент в дейността на ИИСТТ, е да спомогне трансформирането на икономиката в иновативна, чрез управление на интелектуалната собственост и технологичен трансфер.
Извън университета, ИИСТТ провежда множество обучения по интелектуална собственост, предимно за целите на бизнеса. Последното обучение, което проведохме беше заявено от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) и беше предназначено за предприятията в ИКТ сектора към агенцията и тези, в ИКТ клъстера и клъстера за Изкуствен интелект към София Тех Парк. Институтът предоставя експертни становища и експертиза за бизнеса и държавното управление по конкретни въпроси на интелектуалната собственост (закрила на интелектуалната собственост, оценка на обектите на интелектуална собственост, преакселераторски период на изобретенията, технологичен трансфер и други) и по различни стратегически документи в областта. Например, една от последните експертни дейности на ИИСТТ бе свързана с разработването на ПМС № 61 от 2 април 2020 за условията и реда за създаване на търговски дружества от държавните висши училища за целите на стопанската реализация на резултатите от научните изследвания и обекти на интелектуална собственост.

Програмата за обучение включва ли практическа част?

– Обучението в ИИСТТ се провежда в две бакалавърски програми, две магистърски програми и в две докторски програми. Специалностите са по две, защото кореспондират на системата на интелектуалната собственост, а именно: в едната специалност се подготвят кадри в областта на индустриалната собственост – изобретения, търговски марки, ноу-хау, лицензиране за целите на иновационната дейност и индустриите. В другата специалност, акцент са творческите и културните индустрии в сектора на художествената собственост, където произведенията на литературата, науката и изкуствата се превръщат в културен продукт.

Обучението се провежда съвместно с Академията на СОИС и студентите ни се водят едновременно студенти в УНСС и в Академията на СОИС.

Обучението в СОИС се провежда от международни лектори на английски език. Дипломантите на ИИСТТ получават освен диплом за завършена бакалавърска или магистърска степен от УНСС, също и сертификат за преминато обучение към Академията на СОИС, което вече е конкурентно предимство при бъдещата им професионална реализация.
Обучението в института е силно практически ориентирано. Наш приоритет е теорията да се апробира в практиката още в университета. Академичният състав на института е съставен от специалисти, с доказани бизнес и управленски умения в практиката. Обучението в ИИСТТ включва задължителна стажантска програма, в над 20 държавни и частни организации от областта на интелектуалната собственост, с които институтът е в партньорски отношения. За подпомагане на професионалната реализация на успешно завършилите студенти на института,

предлагаме възможност за участието им в международна стажантска програма на Европейското патентно ведомство (ЕПВ/ЕPO) и Службата на ЕС за интелектуална собственост (СЕСИС/EUIPO), наречена Рan European seal.

Програмата е изцяло финансирана от ЕПВ и СЕСИС и се провежда на място в офисите на една от двете европейски организации за период от една година.

Освен подготовка на кадри, извършвате ли услуги в областта на интелектуалната собственост за други университети или институти?

– Да, в добри отношения сме с университетите и изследователските институти. Вече проведохме обучение по интелектуална собственост и трансфер на технологии на кадровия състав на няколко офиса за трансфер на технологии. ИИСТТ е звеното по интелектуална собственост на ИАНМСП и София Тех Парк. Сътрудничим на няколко университета при разработването на тяхната Политика за интелектуална собственост. Наши възпитаници заемат позиции, отговарящи за интелектуалната собственост в изследователски институти на БАН и в няколко университета, поддържаме сътрудничество и ги подпомагаме при по-сложни въпроси. Представляваме и Chelonia Applied Science Innovation Office of University of Basel по въпросите за интелектуалната собственост в България.

Разкажете за дейността на Офиса за трансфер на технологии в УНСС.

– В структурата на ИИСТТ функционира и Офис за трансфер на технологии (ОТТ), който е връзката между научните изследвания и трансформирането им в иновации. Основната задача на мениджърите трансфер на технологии е да организират преакселераторския етап на изобретенията и посредством технологичен трансфер тези иновативни решения да достигнат до бизнеса за икономическа реализация. Това включва тясно сътрудничество с изобретателя, активна комуникация и задълбочена експертиза по идентифициране на обекта на интелектуална собственост; закрила на интелектуалната собственост; оценка на обекта; предварителен анализ на степента на технологична готовност; предварителен анализ на пазарния потенциал; разширения на закрилата; лицензионни преговори – идентифициране на риска, икономическите ползи за инвеститора и други. В нашият ОТТ работят двама мениджър трансфер на технологии, бивши възпитаници на ИИСТТ, патентни представители с над 10 годишен практически опит в областта.

Имате ли партньорства с други офиси за трансфер на технологии в университетите? Колко са действащите такива?

– През 2019 година, с цел да се подпомогнат заинтересованите институции и структури, в лицето на държавното управление за създаване на устойчив икономически растеж, чрез интелектуална собственост и технологичен трансфер, Институтът по интелектуална собственост и технологичен трансфер (ИИСТТ) на УНСС и Патентното ведомство на Република България по съвместна инициатива, инициираха изследване с екип от специалисти на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) към ООН, за установяване на състоянието на технологичния трансфер на територията на Република България. През март 2021 г., в свой официален доклад, СОИС представи констатациите и препоръките от изследването, които бяха приети и с официални становища на Министерство на икономиката и Министерство на образованието и науката. За да отговоря на въпроса цитирам част от констатациите в доклада на СОИС:
3. Същественото финансиране по програма Фар – 2017 и по проекти на ЕС е използвано за създаване на офиси за трансфер на технологии в университетите и някои изследователски института.

Това финансиране не е създало устойчива екосистема, защото когато финансирането по програмата или проекта се е прекратило, не е било предвидено последващо финансиране за поддържане на създадените структури. Следователно не е била създадена възможност на ОТТ за устойчивост, за да заработят и да се самофинансират, в резултат персоналът в ОТТ напуска и създадените ресурси се губят“.

Да, проектът със СОИС ни позволи да изградим мрежа от партньорски отношения с идентифицираните и поканените за участие в него ОТТ.

Колко и какви са компаниите, създадени с подкрепата на тези офиси за трансфер на технологии?

– Опитът е изключително спорадичен. Идентифицирани бяха един трансфер на интелектуална собственост, при който технологията бе продадена на българско предприятие, а не лицензирана. И една стартъп компания, създадена от студент, изобретателят на технологията, който бе насочен от ОТТ по коя програма може да кандидатства за финансиране на дейността си.

Могат ли и по какъв начин да се възползват учени извън УНСС от услугите на офиса?

– Да, разбира се. Офисът за трансфер на технологии в УНСС може да предоставя услуги по интелектуална собственост и трансфер на технологии на всички заинтересовани страни.

Ние сме в добри партньорски отношения с водещи офиси за трансфер на технологии в региона, например ОТТ към Белградския университет, ОТТ към Загребския университет и не само, например ОТТ към Бостънския университет, ОТТ към университета Базел и други, с които взаимно си съдействаме при нужда от национална експертиза по конкретни въпроси.

Всяка година в Предприемачи в науката има дискусия за възможностите на университетите да инкубират компании. Вие сте и юрист, и експерт по интелектуална собственост. Какъв е вашият отговор – има ли законови пречки университетите да създават спинофи?

– Инкубирането на компании на ниво университет е изключително предизвикателство, ако преди това не е уреден въпросът с интелектуалната собственост върху изобретението, въз основа на което ще се създаде компанията и което ще служи като гаранция/обезпечение за рисковия инвеститор в това предприемаческо начинание. Това е и основен въпрос при търсенето и получаването на т.нар. seed capital, за който бе предвидена инфраструктура под формата на фонд технологичен трансфер към Фонда на фондовете, която за съжаление не се реализира.
По отношение наличието на законовите пречки пред университетите да инкубират компании –

законови пречки пред предприемаческата активност на университетите вече няма.

Тази възможност е уредена с измененията в Закона за висшето образование (ЗВО) от 2016 г., когато за първи път се признава правото на университетите да идентифицират, закрилят и управляват своята интелектуална собственост, както и се указва създаването на система, т.е. инфраструктура на ниво университет, в която да се осъществяват тези процеси. В допълнение, ЗВО предвиди и приемането на постановление на министерски съвет, в което да са указани реда и условията за реализирането на стопанска дейност с интелектуалната собственост и научните резултати на университетите. Приемането на това постановление на МС се забави доста дълго време, но от април 2020 г. то стана факт, с което

университетите вече имат ясна процедура и за създаването на спинофф компании.

Независимо обаче, че законодателни пречки вече няма, голямо предизвикателство пред университетите остава уреждането на въпросите за интелектуалната им собственост на ниво институция.

По-голямата част от университетите и изследователските институти нямат стратегически документ – Политика за интелектуална собственост, в която да се регламентира какво се счита за интелектуална собственост, кой и при какви обстоятелства е неин титуляр и как тя може да бъде управлявана, т.е. комерсиализирана.

Няма изградена и институционална инфраструктура или там където има тя не е функционираща, например ОТТ, съвет или комисия по интелектуална собственост, където да участват представители на ръководството на институцията и т.н.; фонд интелектуална собственост, от който да се подпомага заявителската активност на университета и да се поддържа действието на защитните документи – патенти, свидетелства за регистрация и т.н.
При други институции пък, имат вътрешнонормативна база в областта на интелектуалната собственост, но тя не отразява в пълна степен спецификите в управлението на интелектуалната собственост на ниво университет и прилагането й създава определени затруднения. В трети институции, не се среща подкрепата от страна на ръководството, нито воля за преориентиране към предприемачество и иновативност.
В този смисъл СОИС казва: „Както бе посочено резултатите от проучването показаха, че

по-голямата част от университетите и изследователските институти все още не изпълняват изцяло своята нова предприемаческа роля и имат ограничена активност в закрилата и комерсиализацията на интелектуалната собственост.

Причините за това са различни – недостатъчно институционални ресурси за научни изследвания, недостиг на правна и организационна инфраструктура на ниво институция, липса на информираност и на култура по интелектуална собственост, липса на подкрепа от ръководството на университета и/или изследователския институт.“
Бих добавила, че общ проблем е и липсата на достатъчно кадри, професионално подготвени в областта на интелектуалната собственост, които да съдействат при провеждането на тези така необходими институционални политики.

Има ли спинофи с участие на университети у нас?

– Доколкото ми е известно към момента все още няма създадена подобна практика.

Какви са основните пречки за създаване на стартиращи компании с участието на университетите на базата на научни разработки?

– Приоритетно, но не само, поради изложените по-горе причини, които отново са обобщени в една от констатациите на световната организация: „Докато институцията няма ясна Политика за интелектуална собственост, в която да установява собствеността върху изобретенията за себе си, и само при определени обстоятелства за факултета, катедрата, преподавателя, изследователя, то те или няма да разкриват изобретенията си, или ще продължат да ги извеждат за комерсиализиране самостоятелно „през задната врата“, независимо от правилата на институцията.“
Разбира се не трябва да се абсолютизира, че това е единствената причина, но тя е водеща и изключително съществена, особено що се отнася за статута на университетите, като активен участник в националната иновационна екосистема. Друга причина е, че

често научните изследвания не са съобразени с приоритетните области за интелигентна специализация в иновационното развитие на икономиката.

Те често са проведени в отговор на определени научни търсения или пък предлагат решения в области, в които индустриите не проявяват инвестиционен интерес. Недостатък на екосистемата е и липсата на функционална обвързаност между отделните заинтересовани страни от това научния резултат да достигне до бизнеса, ниската информационна и комуникационна активност и други.

А какви са пречките пред студенти, докторанти и млади учени да създават стартъпи, базирани на научни разработки от дипломни работи или докторантски изследвания?

– По отношение на студентите, докторантите и младите учени пречките са ограничени до това, как се уреждат правата им на интелектуална собственост с институцията, в която се обучават или провеждат научни изследвания, когато техните научни разработи са с характер на изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, ноу-хау, софтуер и т.н. и имат потенциал да се превърнат в бизнес проект. Другото ограничение пред тяхната предприемаческа активност е свързано с достъпа им до специализирана експертиза по интелектуална собственост и до възможностите за финансиране, като част от преакселераторската програма за бизнес реализацията на тяхната идея.

На какво искате да научите участниците в Предприемачи в науката, които тази година ще са с „въздействащи проекти“?

– Като лектор в програмата Предприемачи в науката ще запозная участниците със спецификите на този етап в преакселераторската програма, свързан с интелектуалната собственост, а именно как да идентифицират интелектуалната собственост в научните разработки и проекти, как да я защитят за да придобият търговски монопол и да бъдат конкурентоспособни, как да оценят обекта на интелектуална собственост и как да управляват и реализират технологичен трансфер, как да обезпечат рисковия инвеститор с интелектуалната си собственост и получат финансиране за успешна стартъп компания.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в Предприемачи в науката 2021!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.


Награда Предприемач в науката 2021

Награда ПРедприемач в науката 2021

Предприемачи в науката 2022

Признание

8000 лв. докторантска стипендия

Предприемачи в науката

След 10 години

Предприемачи в науката 2020

Награда Предприемач в науката

Награда Предприемач в науката

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close