Category Archives: Новини

Проф. Димитър Жечев е новият член на Консултативния съвет

Category : Новини

Предприемач и учен, математик, експерт по криптография, преподавател, носител на наградата „Джон Атанасов“. Проф. Димитър Жечев е новият член на Консултативния съвет на фондация Карол Знание.

Завършил бакалавърска степен по математика в Harvard University, а след това магистратура и докторантура в University of California, Berkeley. Сега е професор е в Политехнически федерален институт в Лозана (EPFL – École polytechnique fédérale de Lausanne), Швейцария, където ръководи собствена изследователска група. Той е един от златните медалисти на България в ученическите си години, когато участва на международни олимпиади и състезания по математика.

Първата му работа е в Microsoft Corporation, където е сътрудник по криптография и там открива тази нова област за развитие. През 2010 г. става асистент в Политехническия федерален институт, където по-късно печели конкурс за професорска позиция, финансирана от Швейцарската национална фондация за наука. Сега с изследователската си група работи върху ECC криптографията (Eliptic Curve Cryptography) – метод с публичен ключ, базиран на използването на елиптични криви върху крайни полета.

През 2015 г. с колега от Харвард основава софтуерната компания Inpher, която вече има офиси в Лозана, Ню Йорк и Сан Франциско. Разработват и поддържат платформа за изчисления и анализ на данни върху конфиденциална информация. Привличат 4 млн. USD от рискови инвеститори от Швейцария и САЩ, а в следващия етап на финансиране набират още 10 млн. USD, като голяма част от тях идват от JP Morgan.


Д-р Зорница Йорданова – лекторът за иновации

Category : Новини

И тази година д-р Зорница Йорданова ще бъде лектор за управлението на иновациите в Предприемачи в науката. Тя има докторска степен по иновации в бизнеса и в момента е преподавател и главен асистент по иновации, иновационни и инвестиционни проекти и информационни системи за бизнес управление в УНСС, Бизнес факултет. Като гост лектор е преподавала в Universidade Autónoma de Lisboa, Università degli Studi Internazionali di Roma – UNINT, University of Nicosia и University of Alicante. Автор е на редица публикации за управление на иновации и технологии в международни научни издания и на няколко книги, сред които The Business Innovation Book, която се разпространява в Amazon.

От няколко години е консултант по управление на иновации в корпоративния сектор, ръководител е на проекти за внедряване на технологични решения и иновативни практики. Консултант по иновации е и на технологичния стартъп GAPideaz, който дигитализира процесите по решаването на проблеми, постигането на цели и идеите на служителите в организациите. Два пъти печели приза на националния конкурс за Млад икономист, а м.г. получи награда за най-добра публикация на световна конференция по образователни иновации в Сингапур. Сертифицирана е като професионален ръководител на проекти PMP и Scrum Master.

Ръководител е на три национални научни проекта в сферата на управлението на иновациите, технологиите и образованието. През последната година Зорница разработва методика за управление на иновативни проекти в научни организации на база на гъвкави методологии Agile, Lean Startup, Design Thinking, User-centricity, което ще даде възможност на учени от различни научни сфери да работят по най-съвременни модели за разработване на иновации и да разработват научните си проекти с повече потенциал за комерсиализация.

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.


Александър Маринов: Новата ни голяма цел е предвиждането на белодробни кризи и ранното алармиране

Category : Новини

На 32, вече с два стартъпа, няколко университета и няколко езика. Още по време на следването си в УНСС Александър Маринов проявява предприемаческите си качества – като вицепрезидент на AIESEC е отговорен за намиране на финансиране и партньорства с бизнеса. Преди да се дипломира като бакалавър по Международни икономически отношения, завършва специализация по Институционална икономика в Universität Bremen, Германия. Продължава следването си в RSM Erasmus Universiteit в Ротердам, Холандия. Там получава двойна магистърска степен по Стратегическо управление и завършва в Почетния Клас (Honours Degree) на университета за 2013. Докато е в Холандия започва работа като консултант и един от първите му проекти е с отдела за технологичен трансфер на TU Delft, специализиран в сферата на биотехнологиите. Там той ръководи бизнес планирането и финансирането на иновативни уреди за малоинвазивна хирургия, разработени от докторанти на унивеситета.  През 2014 г. основава първата си компания, Level Plus Business Partners, чрез която помага на стартиращи предпиемчаи и на разрастващи се бизнеси да създават успешни бизнес модели и да набират капитал за реализацията им. Компанията е регистрирана в България, но работи с клиенти от Англия, Холандия, САЩ, Близкия Изток и Австралия.

В началото на 2015 г. става един от основателите на Amiko Digital Health. Фирмата е с централен офис в Лондон, с оперативни офиси в Италия и Германия, и вече е глобален доставчик на дигитални терапии (Digital Therapeutics) за хронични белодробни заболявания. Александър е финансов и оперативен директор на компанията. Първата дигитална терапия на фирмата се казва Respiro и вече е използвана в клинични проучвания и над 20 търговски програми в Европа.

Участвал и презентирал на редица конференции за технологии и предприемачество като WebSummit, Pioneers, Hello Tomorrow, Slush и т.н. В подкрепа на стартиращи предприемачи е изнасял презентации пред българи в Лондон и в Милано, където живее.

Технологичен стартъп в областта на здравеопазването с авангарден изкуствен интелект. Amiko Digital Health в сегашния дигитален период на комуникация как се развива?

-Нашата система Respiro включва няколко умни инхалатора, дигитални решения за здравните професионалисти и за пациентите. Работим постоянно по развитието на дигиталните ни услуги.

Новата ни голяма цел е предвиждането на белодробни кризи и ранното алармиране с цел предотвратяване на хоспитализация. Прототип на този алгоритъм е готов, но имаме нужда от още данни и анализи, за да бъдем все по-точни в прогнозите. Ситуацията забави всичките ни проекти в Европа, но вече рестартираме с нови проекти в Холандия и Португалия.

В Холандия сме основна част от първия дигитален белодробен център към болницата в Енсхеде, финансиран пилотно от водещ застраховател.

Целта на проекта ни там е да интегрираме Respiro в ежедневните процеси на белодробното отделение като неразделна част от лечението на пациенти с хронична астма и ХОББ (Хронична Обструктивна Белодробна Болест), заплатена от застрахователя.

Увеличиха ли се клиентите ви за „умните инхалатори“ през последните месеци?

Тепърва ще излизат наяве дългосрочните ефекти от Covid-19. Много е вероятно да има трайно увреждане на белодробната функция при пациенти, които са изкарали болестта тежко. Но истината е, че хроничните белодробни заболявания и сега са твърде масови – говорим за над половин милиард болни от Астма и ХОББ в свeтовен мащаб спрямо около 15 милиона положителни с Covid-19, от които около 80% изобщо нямат или са нямали нужда от болнична грижа. Така че ефектът от Covid-19 ще е минимален от тази гледна точка.

По-интересно ще е използването на системи като Respiro като средство, гарантиращо социална дистанция в здравен контекст. Използвайки този продукт, лекарите могат да следят състоянието на пациентите си, без да се налага да ги виждат, намалявайки рискa от заразяване.

Наскоро спечелихме европейско финансиране точно за това приложение на Respiro. Заедно с партньори ще прилагаме нашата система като средство за грижа от дистанция, стремейки се да предпазваме както пациентите, така и лекарите от потенциално заразяване.

Какъв тренд очаквате от тук нататък? Опитът с COVID-19 ще доведе ли до търсене на повече нови технологии в здравеопазването? Ще стане ли здравеопазването Digital Health?

Навлизането на нови технологии в здравеопазването беше тенденция и преди Covid-19. Сега се наблюдава ускорение, но само в някои много конкретни процеси. За добро или лошо, здрaвеопазването почти навсякъде е твърде голяма и сложна система и дори една пандемия не може да го раздвижи чак толкова бързо.

 

Какъв е опитът ви с дигитални решения в персоналната медицина в Европа?

Иновации, целящи трансформацията на медицината от стандартизирана към персонализирана, все още не са широко възприети, особено ако говорим за дигитиални персонализирани лечения.

Малко са системите, като Холандскaта например, където иновациите наистина се търсени и отделните организации и институции имат готовност да експериментират и да поемат рискове, още по-малко на държавно ниво.

За това и в момента сме се фоксуриали само върху най-прогресивините пазари и организации.

В големите пазари като Франция и Германия има успешни примери поради значителните инвестиции от фондовете за рисков капитал, но дори и те са по-скоро свързани с дигитализация на процеси, а не с лечение. Говорим за платформи за дигитални докторски консултации или за намиране на домашни медицински сестри например.

Очаквате ли у нас да навлязат дигиталните технологии в здравеопазването?

Точно този тип дигитални процеси според мен биха били много приложими в България. Дигиталната консултация например може да бъде много полезна за трудноподвижни възрастни хора и да намали струпването на чакащи пред лекарските кабинети. Същото се отнася и за платформа за домашни медицински сестри или помщници. Доколкото знам, в България има огромен недостиг на такъв персонал и е изключително трудно за хора, които имат нужда от грижа в дома си да я получат. Но за да навлязат такива системи, трябва да има достатъчно здравни специалисти, склонни да ги използват.

Необходимо е самите предприемчаи да потърсят начин да представят ползите от подобни системи, възможността за по-ефективна работа, по-добри резултати и за допълнителен доход или намалени разходи.

Хубавото е, че това са решения, които са извън регулираната здравна система, което ги прави по-лесно приложими.

Кой от вашите продукти според теб може да влезе в България?

Модулите на Respiro, предназначени за пациенти с ХОББ (Хрончина Обструктивна Белодробна Болест), със сигурност биха били много полезни. Това хронично заболяване е предизвикано най-често от тютюнопушене и замърсен въздух и в България е все по-често срещано. Според изледване на Иванов, Николаев и Немет от 2018 г., публикувано в International Journal of Chronic Obstructive Pulmonary Disease, в плевенска област например 14.9% от населението има ХОББ (средно 5%-10% за ЕС), 45% от тях в тежките му форми. Имайки предвид, че от ХОББ обикновено боледуват хора над 50 годишна възраст, можем да си направим изводи за това колко разпространено е това състояние сред по-възрастните.

Все още ли произвеждате прототипите си в София? Беше споменал, че търсите потенциални доставчици на електроника за вашите сензори. Намерихте ли български партньор?

За момента сме фокусирали производството си в Италия, за да намалим логистичния риск, а също и защото разликата в съотношението цена-качество вече не е толкова значителна.

Ще бъде ли по-лесно намирането на средства за здравните технологии от тук нататък?

По-скоро не. По принцип има много програми на европейско и национално ниво, които предлагат финансиране на здравни иновации. Конкуренцията е висока, но и средставата на рапзоложение са значителни. В същото време, проектобюджетът на ЕС 2021-2027, който беше одобрен от Съвета на ЕС, предвижда значително по-нисък от очакваното бюджет за такива програми.

Пари за справяне с Covid-19 има, но най-вече за обезпечаване на икономическите мерки, докато парите за научна и развойна дейност са на същите нива от предишните седем години.

От гледна точка на фондовете за рисков капитал пък, тенденцията от няколко години вече е все по-малко да се инвестира в иновации в ранен стадии. Фондовете предпочитат по-големи инвестиции в компании с вече развит бизнес, носещи по-малък риск. По време на Covid-19 това се обостри особено. Много от фондовете предпочетоха да запазят наличните си финанси за подкрепа на компании в собственото си портфолио, а оценктие за стойността на стартъпите намаляха почти наполовина поради цялостната несигурност.

Имаш ли наблюдения как се отрази пандемията на стартъп екосистемите в Европа? Правителствата излязоха ли с конкретни мерки към този сектор?

Конкретни мерки за стартъпите в Италия нямаше. Мерките като цяло предвиждаха намаляване на разходите за персонал, както и мораториум върху кредити, лихви и някои плащания към бюджета поне до края на септември. Очаква се това да бъде удължено до края на годината.

В Обединеното Кралство засилиха програмите си за стартъп заеми и пуснаха нова програма, която удвоява получените от стартъпи инвестиции от частни фондове през този период. Това по принцип е много полезна мярка, която обаче е труднодостъпна за широк брой предприемачи, тъй като изисква реализация на инвестиция точно в този труден момент. По същество, тя по-скоро подпомага инвеститорите отколкото стартъп екосистемата.

На европейско ниво също имаше подобна програма, която предлагаше инвестиции до половин милион евро за стартъпи. Условията бяха две – наличие на инвестиционна сделка, на която Covid-19 да е попречил, и наличие на частен ко-инвеститор, който да участва в сделка.

Тъй като си в Милано, няма как да не попитаме за ситуацията от твоя прозорец през зимата и началото на пролетта, когато всички с ужас следяхме новините от Ломбардия?

Веднага след първите случаи на Covid-19 в Ломбардия, в края на февруари, повечето бизнеси преминаха на работа от вкъщи, включително и ние. В началото никой не знаеше точно как ще се развият нещата. Когато през март Италия буквално затоври, стана ясно, че ще има дълъг период на изолация. Много от нас имаха разболял се познат или колега и за това се отнасяхме много сериозно към мерките. Около две седмици след началото на изолацията пикът на новозаразени беше достигнат и новите случаи започнаха да спадат. Това внесе известно успокоение, че мерките наистина работят и нещат рано или късно ще се нормализират. Разбира се,

напрежението заради тежката ситуация в болниците оставаше, но ми се струва, че повечето хора се стремяха да се абстрахират от онези сцени и да търсят положителното в ситуацията.

За теб лично как премина този период?

Най-напрегнато беше в началото, преди самия период на изолация, заради огромната неяснота. След като мерките влязоха в сила, напрежението определено намаля. При нас изолацията наистина беше пълна. Излизах само по веднъж в седмицата до магазина, което само по себе си се беше превърнало в многочасова експедиция, заради малкия брой хора, допускани в магазините по едно и също време, и дългите опашки. Повечето хора се адаптираха сравнително бързо и се зародиха нови начини за социализиране. Въпреки това е по-добре човек да не е сам в такава ситуация – аз съм късметлия, защото бях с приятелката си и заедно ни беше много по-лесно да се справим с дългото стоене вкъщи.

А за бизнеса как премина изолацията? Върна ли се Милано към офлайн живота си отпреди напълно?

Със сигурност беше тежко за много бизнеси, особено за ресторанти, хотели, конгресни центрове, музеи, галерии и т.н. Това са все ключови отрасли за Италия и много хора пострадаха икономически. Иначе тоталният стоп на икономиката продължи по-малко от месец и мерките, които правителството наложи бяха сравнително адекватни, както за бизнеса, така и за отделните служители. Бизнеси като нашия, които в голяма степен могат да работят дигитално, не бяха засегнати твърде тежко. С изключение на някои забавяния поради проблеми с доставчиците,

ние дори намерихме начин да работим по-ефикасно. Станахме по-организирани и започнахме да ценим собственото си време и това на колегите си повече, което доведе до по-ефективна комуникация.

Засега повечето организации не изискват постоянно присъствие и дават право на служителите сами да изберат дали да се завърнат в офиса. Ние например работим от офиса два дни, а през другото време всеки е свободен да работи от където се чувства най-продуктивен. Това вероятно ще се утвърди занапред и концепцията за офис ще се промени значително.

Като ментор в Предприемачи в науката каза, че очакваш брилянтни идеи, сериозна подготовка и амбиция за учене и развитие. Срещна ли това?

По време на една от срещите ми с участниците се запознах с д-р Илиян Попов и неговия проект за екологична батерия магнезий-въздух Oxymet. Веднага ми направи впечатление не само колко добра беше идеята му, а и колко последователно подхождаще към развитието на бизнес частта. Много се зарадвах, когато разбрах, че е един от победителите, защото сматям, че потецниалът на проекта наистина е сериозен.

Като лектор какво би искал да научат от теб предприемачите в науката тази година?

Надявам се да им помогна да насочат мисленето си към съчетанието между продукт и пазар. Задължително за всеки успешен проект е да бъде съобразен с пазара и с клиентите. Също така, ще се постаря да им предоставя максимлано полезна информация относно бизнес планирането. Ключово е да се фокусират върху целите, които имат най-голяма стратегическа стойност в конкретния стадий на проектите им, както и да идентифицират ресурсите, които ще са им нужни за да ги постигнат. И разбира се, надявам се да им помогна да намерят необходимото финансиране, за да реализират на практика стойността на своите идеи.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.

Повече за предприемаческия опит на Александър Маринов – тук.


Тримата носители на наградата откриват Предприемачи в науката

Category : Новини

Три стартъпа ще бъдат представени в третото издание на Предприемачи в науката, което започва на 23 септември. Тримата носители на наградата Предприемач в науката ще са първите лектори, които ще открият програмата на фондация Карол Знание.

Първият носител на наградата, д-р Иван Лютаков, е получил подкрепа и ще бъде част от втората кохорта на Innovation Starter Accelerator, с чиято подкрепа ще регистрира своя стартъп. Първите, вече регистрирани са на авиоконструктор и авиоинженер.

Единият от лауреатите тази година, Недислав Веселинов, в началото на юли регистрира своята компания, представена като бизнес проект по време на конкурса Предприемач в науката – Експериментално конструкторско бюро „Фотоника“. Веднага след това дойде и новината, че Стефан Христозов, участник във второто издание на програмата, също е направил следващата крачка и вече е съосновател на „Безпилотни системи България“.

Другият носител на наградата Предприемач в науката тази година, инж. Д-р Илиян Попов, вече има партньорство по няколко проекта на участници от Предприемачи в науката. За работата на д-р Галя Петрова, която е университетски преподавател и учител, също участник във второто издание на програмата, вече са специално разработени малки електрохимични клетки за учебни цели.

Всеки от тримата носители на приза Предприемач в науката ще има своя лекция и ще представи своя опит и работата си, вдъхновена от единствената по рода си у нас програма „Предприемачи в науката“. Тя ще се проведе за трети път тази година, но ще бъде онлайн. В програмата има нови теми и лектори, като включванията от чужбина ще са от Бостън, Милано и Лондон. Кандидатстването е отворено до края на август.


Недислав Веселинов: Път се нарича мястото, през което сте решили да преминете

Category : Новини

Единият от двамата носители на наградата Предприемач в науката за тази година, спечелил с проект за Експериментално конструкторско бюро „Фотоника“. Докторант във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, където завършва и бакалавърската си степен, а след това – бакалавърска и магистърска степен по Самолето и хеликоптеростроене в Московски авиационен институт.
В началото на юли регистрира компанията, която представи като идея по време на конкурса Предприемач в науката – първият стартъп, вдъхновен от програмата. Идеята за това е още от времето на студентските години в Москва, където работи като инженер-конструктор в Отраслово Специализирано Конструкторско Бюро за Експериментално Самолетостроене към Московския Авиационен Институт. В програмата на фондация Карол Знание дойде с желанието да се учи, но и да спечели средства, за да финансира развитието на конструирания от него Авиационно-космически симулатор „Фотоника“, който вече работеше в Руския културно-информационен център в София. В мотивацията си при кандидатстването в Предприемачи в науката, заявяваше самочувствие на учен и инженер, който умее да ръководи технически проекти, да създава, развива и въвежда в експлоатация технически изделия. Но искаше да изгради и умения на предприемач. В програмата беше един от най-активните участници, а по време на конкурса направи най-атрактивната презентация като донесе техника, два огромни телескопа, доведе целия си екип, демонстрира идеите си като пусна дрон в залата и около сградата.

Как се развиха идеите ти след получаването на наградата през януари? 

-Стремглаво! По време на програмата Предприемачи в науката екипът ни вече беше сформиран и работеше, но имахме нужда от свободни финансови средства. Работата е там, че бяхме вложили почти всичките си свободни ресурси в проекта за авио-симулатора и нямахме възможност да развиваме втория си проект – Планетариум „Фотоника“. След като получихме наградата проектът получи голям тласък. Веднага закупихме техниката, която ни беше необходима за работата на планетариума,

регистрирахме ЕКБ „Фотоника“, а сега се занимаваме с най-времеемката и най-скъпа част от работата – самото производство на компонентите на съоражението. Освен това вложихме част от средствата в авио-симулатора, като закупихме нови самолети, подготвихме и напечатахме рекламни материали, които предложихме на бъдещи клиенти.
Сега можем да се похвалим, че имаме интерес от няколко компании да закупят изделията, които разработваме. На две компании сме изпратили оферти за изграждането на симулатори, а към тях проявиха интерес и от Министерство на отбраната и то на най-високо ниво.

През февруари симулаторът беше посетен от вице премиера и министър на отбраната, г-н Красимир Каракачанов, неговия заместник г-н Анатолий Величков и група висши офицери. Ние бяхме поканени на техния тренажор в Долна Митрополия и даже изпитахме възможностите му. В момента работим по развитие на сътрудничеството с МО и ВВС. Освен това към планетариумите вече проявиха интерес от няколко населени места, но все още сме в етап на преговори и не мога да разкрия повече подробности.

Мисля, че имаме добри перспективи и работим усърдно, за да реализираме плановете си. Всичко това нямаше да се случи ако не бях взел участие в програмата Предприемачи в науката.

Проектира и организира за кратко време производство на защитни шлемове и направи дарителската кампания. Продължаваш ли и по този проект?

-Както е казал американският поет Робърт Пен Уорън, Ти си длъжен да правиш добро от злото, защото то няма от какво друго да се направи. Това се случи в средата на март, когато въведоха строгите ограничителни мерки, свързани с Covid-19. Реших да създам защитни шлемове за семейството си и за членовете на екипа ни. По случайност, колегата Апостол Спасов показа един от шлемовете на своя приятелка, лекарка в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Тя ни помоли да изготвим петдесет шлема за отделението, в което работи. Тогава с изненада открихме, че за медицинския персонал дори в централни софийски болници не са осигурени достатъчно лични предпазни средства. Решихме да проектираме и разработим специализирани шлемове, които да отговарят на нуждите на лекарите. Обърнахме се към Министерство на здравеопазването с предложение да произведем нужното количество на производствена цена и без да реализираме печалба, но от там не даваха никакъв сигнал, че скоро ще получим отговор (в крайна сметка получихме такъв след три месеца и то абсолютно неадекватен). Тогава

решихме да организираме дарителска кампания, да ги произведем със свои сили и да ги даряваме безвъзмездно на болници и социални заведения. Така в рамките на две седмици събрахме средства за производството на пет хиляди защитни шлема.

Главни дарители бяха компаниите HeliAir, вие от Фондация Карол Знание и Софийски Университет, но средства дариха и много други небезразлични граждани и фирми. Така само за две седмици произведохме шлемовете и започнахме да ги даряваме. В резултат дарихме шлемове на най-големите болници в страната, на регионални болници, в старчески домове и даже в две детски градини. Получихме куп благодарствени писма, а освен това в кампанията се включиха известни и любими български актьори и певци като посланици на добра воля от наше име. Към момента почти не ни останаха шлемове и в момента даряваме последните. Преди две седмици дарихме още триста шлема на Инфекциозна болница – София. Искахме да помогнем в битката с коронавируса на най-заслужилите – българските лекари и медицински сестри и мисля че постигнахме целта си.

Сега фокусът изцяло върху планетариума ли е или ще продължиш работа и по другите проекти – симулатора и дистанционно управление от пилотска кабина на безпилотни летателни системи?

-В момента фокусът е главно върху планетариума, но успяваме да подготвяме оферти и да развиваме постепенно и симулатора. Просто сега всичките ни ресурси са съсредоточени в планетариума. Когато го завършим ще направим и модернизация на симулатора.

Въпреки забавянето, дни преди да излезе регистрацията на компанията, ти успя да започнеш производството на частите за планетариума. Как върви работата?

-Работата върви просто великолепно. Даже съм изненадан, че върви с толкова бързи темпове, но това не е случайност. Производственият процес е на територията на Niki Rotor Aviation в Правец, който е уникален за България завод – модерен и чист. Те произвеждат летателни апарати, които се наричат автожири. Произвеждат два типа Kallithea и Lightning – уникални летателни апарати! Имат много сериозен опит в областта на авиацията и разполагат с изключително оборудване и прекрасни специалисти.

Произвеждаме планетариума по авиационна технология с използването на композитни материали.

Кой от екипа какво участие има?

-Конструкцията я разработих аз с помощта на колегата Владислав Шишкин, който също като мен е авиационен инженер. Много голяма част от организационните въпроси, включително и по регистрацията на фирмата, беше поета от колегата Апостол Спасов, който е едва на шестнадесет години, но влага много ентусиазъм и работа и честно казано оказа много голямо влияние за реализацията на проекта. В колектива ни работи и младата и талантлива бъдеща архитектка – Ралица Шайкова, която пое задачата за оформянето на външната визия на планетариума.
За нас изключително ценен е главният ни технолог – Петър Рушкарски. Той разработи технологичната карта за производството и отделя изключително много внимание в детайлите при сглобяването на конструкцията, което води до изключително високо качество на работата. Преди няколко дена измерихме отклонението на конструкцията от идеалната сфера и се оказа че при пет метра диаметър имаме отклонения едва от 0.2 мм!

По този параметър превъзхождаме италианските аналози почти десетократно – при тях отклонението е 2 см.

Освен това с нас се свързват и много доброволци, които искат да помогнат с каквото могат. Това до известна степен се превърна в предизвикателство, защото ако поканим всички, които заявиха желание да помогнат, тогава няма да остане свободно място в цеха, където работим. Точно заради това и

въведохме график при работата с доброволците и всяка седмица идват различни нови хора. С толкова качествен колектив можем да произведем всичко.

Когато бъде завършено производството, къде ще бъде монтажът? Решено ли е вече къде ще бъде самият планетариум?

-Това е сложен въпрос. Планетариумът е с височина 3.5 метра и диаметър 5 метра, което налага определени изисквания към размера на помещението, в което ще бъде монтиран. За момента имаме предложение да го монтираме в сградата на Руския културно-информационен център, където в момента се намира и авиосимулаторът ни, но не знам дали ще успеем да го поберем там, защото размерът на помещенията им е ограничен. Имаме и други предложения, но този въпрос предстои да бъде изяснен.

Кога смяташ, че ще заработи планетариумът?

-Предполагам, че ако всичко тече по план, ще успеем да отворим Софийския планетариум в средата на октомври, но всичко зависи от епидемиологичната обстановка в страната.

Освен медиен интерес след наградата Предприемач в науката, имаше ли и чисто професионален интерес от научната общност към работата на екипа ти или бизнес интерес – от страна на бъдещи клиенти?

-Да, определено. Колеги от Физическия факултет на СУ ни включиха в проект към МОН, който се надяваме да реализираме заедно. Освен това работим по темата за симулаторите с доц. Димитър Гинчев от авиационната катедра към ТУ – София. Имаме вече няколко запитвания за оферта за симулатори и планетариуми от институции и бизнесмени и се надяваме, че скоро ще дойдат и първите поръчки.

Кое от наученото в Предприемачи в науката ти е най-полезно?

-Определено не мога да посоча само едно.

Цялата програма е съвкупност от важни теми, всяка от които е пряко свързана със сегашната ни дейност. Мога да я определя като кратък и много целенасочен курс по темата за предприемачеството. Почти всичко научено намери своето място в дейността ни, за което съм много благодарен на Фондация Карол Знание!

Впечатли ме силно една история, която разказа г-н Каролев, за вноса на пръст от езерото зад Капалъ чарши в Инстанбул, което се оказало пълно със златни стружки, идващи от канализацията на златарските им магазинчета. Той точно това искаше да ни каже, че

реализацията на идеите ни често е свързано с нестандартно мислене и решаване на множество предизвикателства, които ни делят от успеха. А успехът сам по себе си е поредица от успехи.

Като лектор в Предприемачи в науката как ще провокираш участниците?

– Бих ги попитал как биха изкарали или намерили триста, три хиляди и тридесет хиляди лв. за реализацията на свой проект? Какво са готови да жертват в преследване на целите си? Имат ли идеи за нестандартни, асиметрични или дори алогични подходи за реализацията на идеите си? Ще перефразирам братя Стругацки „Разумът е способността на живото същество да постъпва нестандартно или неестествено.“

Кое е най-важното, което искаш да научат от теб?

Път се нарича мястото, през което сте решили да преминете!

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!
Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.


Катя Тодорова – лектор на Предприемачи в науката

Category : Новини

Инженер по образование, маркетолог по призвание, предприемач по дух. Завършва бакалавърска и магистърска степен по Телекомуникации в Технически университет София, а по-късно и втора магистратура в Стопанската академия в Свищов, факултета по Мениджмънт и маркетинг.

Вече е основател и съосновател на няколко компании. Първата от тях развива от 2013 г. до ден днешен – бутиковата дигитална бранд и маркетинг агенция MЕmotion. Две години след старта тя вече е част от CLIENTRIC Group – консорциум от компании в сферата на иновативните софтуерни и интерактивни маркетинг решения, където Катя сега е управляващ партньор и работи по развитието и на другите брандове на групата. Визионер и един от създателите е на CLIENTRIC Academy – академия за иновации в туризма.
Преди това е работила като маркетинг мениджър на най-голямата хостинг компания у нас – SuperHosting.BG и като маркетинг визионер и мениджър на най-мащабната образователна платформа в България – Уча.се.
През 2015 г. съосновава маркетинговата компания BrandЪ с основен фокус върху онлайн видео продукцията.

Катя и екипът и участват в изготвянето и реализацията на над 300 успешни бранд стратегии и решени маркетинг казуси. Тя е лектор в повече от 20 от най-успешните у нас конференции по дигитален маркетинг, сред които Webit, Online advertising конференцията, Bulgarian Digital Week, Digital4Plovdiv, HackConf и др. Води курсове в СофтУни и други университети.

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.


Съосновател на Amiko Digital Health от Милано ще бъде лектор на Предприемачи в науката

Category : Новини

Александър Маринов е едно от имената на новите лектори в Предприемачи в науката на фондация Карол Знание. Миналата година той беше ментор в програмата, а тази ще се включи на живо от Милано, където е основният офис и технологичен център на Amiko Digital Health.

Съосновател е на компанията и това за него е втори стартъп. Завършил е Международни икономически отношения УНСС, има специализация  по Институтционална икономика в Universität Bremen, Германия. Продължава следването си в RSM Erasmus Universiteit в Ротердам, Холандия, от където получава двойна магистърска степен по Стратегическо управление и завършва в Почетния Клас (Honours Degree) на университета за 2013 г.

Един от първите му проекти е с отдела за технологичен трансфер на TU Delft в Холандия, специализиран в сферата на биотехнологиите. Скоро след това основава първата си компания, Level Plus Business Partners, чрез която помага на предпиемчите да създават успешни бизнес модели и да набират капитал за реализацията им. Компанията е регистрирана в България, но работи с клиенти от Англия, Холандия, САЩ, Близкия Изток и Австралия.

В началото на 2015 г. става един от съоснователите на Amiko Digital Health, която вече е глобален доставчик на дигитални терапии за хронични белодробни заболявания.

Участвал и презентирал на редица конференции за технологии и предприемачество като WebSummit, Pioneers, Hello Tomorrow, Slush и т.н. В подкрепа на стартиращи предприемачи е изнасял презентации пред българи в Лондон и в Милано.

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.


Втори стартъп, вдъхновен от Предприемачи в науката

Category : Новини

Дни след като съобщихме за пръвия стартъп, вдъхновен от Предприемачи в науката на фондация Карол Знание, дойде новината за втори. Стефан Христозов, участник във второто издание, вече е регистрирал своята компания „Безпилотни системи България“. Докторантът по безпилотни системи от Института по роботика на БАН дойде с тази идея в програмата и в конкурса участва с нея. Стефан Христозов е магистър авиоинженер от Технически университет – София. С дронове се занимава вече няколко години и през последната се е фокусирал върху Интегрирана оценка на риска в системата за управление на безпилотния трафик. Работил е в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ и JARUS – група от експерти от националните авиационни власти и регионални организации за авиационна безопасност. Амбицията му е страната ни да участва пълноценно в процеса на създаване на регулации за безпилотните апарати. Създава блог и скоро след това установява контакти с инициативата DroneRegIM на UVS International – организация, призната като съветник на Европейската агенция за авиационна безопасност.

Мотивиран от срещите с лекторите в Предприемачи в науката и новите знания, Стефан Христозов решава, че трябва да направи и следващата стъпка като регистрира собствена компания. След като прецених, че нямам необходимия капитал, не успях да привлека инвеститор, казах си, че е важно да започна работа по моята идея от финала, разказва авиоинженерът. COVID-19 ни затвори всички вкъщи, но регламентът изисква обученията да са онлайн, аз имах домейн, присъствие в социалните мрежи, познат съм сред дрон-операторите и реших, че трябва да действам, добавя той. Така създава платформата за обучение и изпитване и регистрира компанията, която стои зад нея със съдружник от кантора Ненчев и Янков.

„Програмата Предприемачи в науката и докторантурата ми ме научиха да дефрагментирам големия проблем и така да го решавам стъпка по стъпка, по една задачка. Надявам се до месец-два да имам работеща система и това да ми даде вече traction. Бях запомнил думите на г-н Каролев и установих, че малко кредит на доверие ще помогне за следващите стъпки“.

 

Амбицията му е проектът да бъде сертифициран като първата онлайн платформа за обучение на дрон оператори. „Това ще ни даде конкурентно предимство, но по-тежката битка ще е с администрацията, в която работих, не толкова от нежелание, колкото от незнание. Тук е и рискът. Затова съм привлякъл BESCO и българския клъстер за аерокосмически изследвания, технологии и приложения CASTRA“. Вече води разговори и с две нидерландски организации за обмен на материали и практики.

Реално стартират със символичен капитал.„Заплати е ясно, че ще си плащаме след като натрупаме курсисти“. Пресмята смело, че има около 20 000 оператора, които са задължени по регламент да се обучат и ако първият модул е 200 лв. това са 4 000 000 лв. После половината от тях ще искат да се сертифицират и по втория модул ~ още 2 000 000 лв.

Съществено предимство според Стефан е, че и той, и курсистите ще работят онлайн и освен знания, ще получават сертификат за обучението.Така донякъде и COVID-ситуацията е инспирирала процеса на реализация.

„Важно е сега е да не губя инерция. Трябва да приключа с този проект. Той ще ми даде и малко финансова независимост и после да продължа по системата за управление на трафика от дронове. Това е крайната цел. Това е и бъдещето“, казва уверено предприемачът в науката.

Преминаването в онлайн режим на живот го е отвело и до една от работните групи на NASA за градска въздушна мобилност. „Просто не трябва да пътувам до края на света и вече мога да се записвам смело, да участвам с експертиза. Там са доста отворени и имат интерес към някои европейски практики и документи. Само за сравнение тук наредбата за дроновете се пише от единствен човек, който седи в канцеларията си. Резултатът е 180 коментара само от мен на първо четене“, коментира Стефан. Не скрива, че с програмата Предприемачи в науката е добил и малко повече смелост и сили да се бори. Сега в екшън плана му има конкретни цели и той е решен да ги отметне като успешно изпълнени.

Екипът на фондация Карол Знание му желае успех!

 


Първи стартъп, вдъхновен от Предприемачи в науката

Category : Новини

Носителят на наградата Предприемач в науката на фондация Карол Знание Недислав Веселинов, регистрира Експериментално конструкторско бюро „Фотоника“. С концепцията за бъдещата компания и нейните проекти той спечели подкрепата на журито в конкурса в края на 2019 г. Това е първият стартъп, вдъхновен от програмата Предприемачи в науката, разработена специално за учени.

 

Недислав Веселинов е докторант във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, инженер-конструктор. Завършил е бакалавърска степен във Физическия факултет, а след това Самолето и хеликоптеростроене във факултета по Авиационна техника на Московски авиационен институт.

Със средствата от наградата в размер на 15 000 лв., той започна производството на части за планетариум, проектът за който беше показан по време на конкурса Предприемач в науката.

Сред другите планове на амбициозния учен-предприемач са развитие и производство на авиосимулатори. Първият такъв е конструиран и работи в Руския културно-информационен център. Екипът подготвя проект за дистанционно управление от пилотска кабина на безпилотни летателни системи, които могат да се използват в различни сфери.

За смелостта и мотивацията в един такъв труден за икономиката момент да създаде своя компания, Недислав казва:

Както знаете, заради пандемията банкрутират световноизвестни компании, но кризата е и шанс за нови компании като нашата. В моменти на криза икономиката разчита на развитието технологични компании и нови продукти. Ние изградихме капацитета да започнем производството на технологични продукти, от които има нужда.
Нашият колектив следва правилото „Ние наричаме път мястото през което сме решили да преминем.“

Наградата от програмата „Предприемачи в науката“ ни даде възможността да ускорим реализацията на проектите по които работим – Планетариума, Авиационния симулатор, а даже успяхме и да помогнем на българските медици като произведохме 5000 лични защитни шлема, които дарихме безвъзмездно на над 20 лечебни заведения в страната и даже изпратихме и хуманитарна помощ на правителството на Република Южен Судан, добави ученият-предприемач.

Г-н Станимир Каролев, учредител на фондация Карол Знание, поздрави носителя на наградата Предприемач в науката за създаването на ЕКБ „Фотоника“ и го насърчи да следва целите си:

„За фондация Карол Знание това е наистина добра новина, защото даваме наградата едва от две години и отличените са трима. Всеки от тях носи достойно титлата Предприемач в науката, но Недислав Веселинов направи и смелата стъпка да регистрира компанията, която представи като свой бизнес проект в конкурса. Адмирираме усилията и ентусиазма, с който работи по всички проекти на ЕКБ “Фотоника“. С нашата безвъзмездна финансова подкрепа той започна производството на елементите за планетариум и доказа, че трудностите не само не го отказват, но го мотивират да върви в посоката, която е избрал. Желаем му успех в предприемаческата дейност и енергия, за да осъществи и следващите си амбициозни проекти“.


ЕКБ „Фотоника“ започна изграждането на планетариума

Category : Новини

Докторантът от Физическия факултет на Софийския университет Недислав Веселинов започна производство на частите за изграждане на планетариум. Той спечели наградата Предприемач в науката на фондация Карол Знание и подкрепа от 15 000 лв. с амбициозни идеи за развитие на Експериментално конструкторско бюро „Фотоника“. Основният от проектите му вече не е само на хартия.

В Авио работилницата на NIKI Rotor Aviation в Правец, ученият облече работен гащериозн и сам се включи в производството на първите елементи. По проект планетариумът ще е с диаметър 5 м. и капацитет 15 човека. Ако работата върви по план, екипът се надява през есента да може да монтира съоръжението. Предстои да бъде регистриран и самия стартъп.

„Целта ни е да оптимизираме цената и направим достъпен планетариум, така че да стане възможно изграждането му не само в София, но и в други, по-малки населени места. Това е важно, защото един планетариум може да провокира интереса на децата и младите хора към науката.“

Предприемчивият учен по време на извънредното положение проектира и организира производството на защитни шлемове. Със средства от дарителска кампания „Защитен шлем за всеки лекар“ са произведени и дарени 700 шлема, а в момента кампанията продължава като се очаква да бъдат направени още 4000.


By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close