Category Archives: Новини

Започна изграждането на пилотна станция на влажна зона

Category : Новини

Носителят на наградата Предприемач в науката 2021, инж. д-р Росен Иванов, гл. асистент в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, започна изграждането на пилотна инсталация на влажна зона. Тя е финансирана със средствата от наградата на фондация карол Знание (30 000 лв.) и е част от проекта му  Иновативно пречистване на води и зелена енергия за промишлеността и дома.

През април изследователят започна предпроектно проучване за изграждане на пилотна инсталация за пречистване на битови отпадъчни води от еднофамилна къща кв. Иваняне, Столична община.

Вижте началото на изграждането на пилотната инсталация, която ще докаже ефективността на технологията в реални условия.

Желаем успех на нашия лауреат и очакваме следващите новини по изпълнението на проекта.

Повече за програмата Предприемачи в науката – тук.


Докторантът Ирина Ганчева: Работата в ЕКА ме зареди с идеи за изследвания, които да реализирам в България

Category : Новини

Ирина Ганчева е един от двамата докторанти, които получават стипендия от Фондация Карол Знание за участие в Първо лятно докторантско училище на тема “Космически изследвания, технологии и приложения”, което ще бъде проведено от 5 до 11 юли в Националната астрономическа обсерватория – Рожен. Организатор е секция “Космос” към Съюза на физиците в България.

Представяме Ирина Ганчева с нейния разказ от първо лице

Родена съм в София и завърших 91 НЕГ „Константин Гълъбов“. През 2007 година заминах за Германия, където завърших висшето си образование, специалност Физика. Бакалавърската степен получих от Universität Stuttgart, а магистърската от Freie Universität – Berlin, Герамия. Винаги съм намирала квантовата механика за особено вдъхновяваща, затова и специализацията по време на следването ми беше в тази насока.

След като завърших и трябваше да избера професионално поприще, реших да се отдам на другите ми интереси, свързани с нашата прекрасна планета Земя и изучаването ѝ. Реших да запиша докторантура в Софийски университет, специалност Физика на Земята, океана и атмосферата. В катедра Метеорология и Геофизика към Физически Факултет на СУ срещнах изключително ерудирани преподаватели, които наистина умеят да вдъхновяват не само студенти, но и младите учени като мен. Бяха ми предоставени много възможности да участвам в различни научни проекти на катедрата, както и в такива, свързани с популяризация на науката.

Научната ми работа по докторантурата е свързана с анализ на спътникова информация, с цел детектиране на аномални структури по повърхността на Черно море. По този начин могат да се детектират замърсявания от различни източници и да се извършва бърз и ефективен мониторинг на околната среда.

През 2019 получих възможността да направя специализиран стаж в Европейската Космическа Агенция (ЕКА) за две години, с цел задълбочаване на познанията ми в сферата на дистанционните наблюдения на Земята, както и събиране на практически умения за организацията и изпълнението на проекти към ЕКА. От тогава временно пребивавам във Фраскати, Италия, където се намира центърът за дистанционни наблюдения на Земята на ЕКА – ESRIN.Научното проуване, с което се захванах в ЕКА цели изучаването и създаването на технология за детектиране на отпадни води, които биват зауствани в морска среда. Използвам информация от спъниците Sentinel-1 и 2, а учебната област за това изследване е българското крайбрежие на Черно море.

Работата в Агенцията ми донесе много нови полезни контакти, както и идеи за бъдещи научни изследвания, които да реализирам в България.

Обичам да прекарвам времето си на открито и сред природата, ходейки на планина или бъдейки близо до морето. Именно връзката ми с природата храни любопитството ми да разбера как функционира Земята и желанието ми да мога да си обясня процесите, случващи се около нас.

Приветствам както професионалните, така и личностни предизвикателства и вярвам, че умението ми да се спрявам с тях се дължи на дисциплината и издържливостта, които култивирам, благодарение на отдадената ми практика по йога и медитация. Също така и на късмета да бъда заобиколена от вдъхновяващи и активни хора, от които мога да се уча и ме мотивират.

Другият носител на стипендията на фондация Карол Знание – тук.

Повече са програмата, лекторите и новините за Първото лятно докторантско училище – тук.


Проф. Владя Борисова: Университетите вече имат ясна процедура и за създаването на спиноф компании

Category : Новини

Проф. д-р Владя Борисова е директор на Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер (ИИСТТ) на УНСС, който професионално подготвя кадри в областта на интелектуалната собственост за държавното управление, бизнеса и неправителствения сектор. Икономист и адвокат по интелектуална собственост към Софийска адвокатска колегия. Има дузина специализации, между които интелектуална собственост в Queen Mary Intellectual Property Research Institute of London и в Université de Lille, France. Експерт към Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) и вице- президент към работните органи на организацията. Консултант на Международната търговска камара (ICC), служба „Търговски престъпления“, дивизия „Престъпления срещу интелектуалната собственост“, Лондон.
Проф. Борисова е член на Академичния съвет към Председателя на Патентно ведомство, на националната Асоциацията по интелектуална собственост, биология и фармация, на Съюза на учените в България и на Международната научна мрежа на PGV-Франция. Независим експерт е към Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия (ИАНМСП). Експерт към 39-то, 40-то и 43-то Народно събрание.

На 16 юни 2021 г. проф. д-р Владя Борисова е назначена за председател на Патентното ведомство на Република България.

Има дългогодишен експертен, преподавателски и научноизследователски опит с многобройни национални и международни участия, експертизи, инициативи, стратегически проекти и публикации в областта на интелектуалната собственост и технологичния трансфер. Директор е на офиса за трансфер на технологии към УНСС.
Гост лектор в Universidade de Évora, Португалия и Università degli Studi di Firenze, Италия. Лектор на Предприемачи в науката 2021 за интелектуална собственост, авторски права и трансфер на технологии.

Проф. Борисова каква е дейността на Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер като структура в УНСС и извън университета?

– Институтът по интелектуална собственост и технологичен трансфер (ИИСТТ) е създаден с ПМС№ 54/2017 и ПМС № 294/2020 към УНСС, и е единственото академично и професионално продължение на 30 годишната история в обучението на кадри за държавното управление, бизнеса и неправителствения сектор, научната дейност и експертизата по интелектуална собственост. ИИСТ работи съвместно с Академията на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) и Академията на Европейското патентно ведомство (ЕПВ/ЕPO) и Службата на ЕС за интелектуална собственост (СЕСИС/EUIPO). Акцент в дейността на ИИСТТ, е да спомогне трансформирането на икономиката в иновативна, чрез управление на интелектуалната собственост и технологичен трансфер.
Извън университета, ИИСТТ провежда множество обучения по интелектуална собственост, предимно за целите на бизнеса. Последното обучение, което проведохме беше заявено от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) и беше предназначено за предприятията в ИКТ сектора към агенцията и тези, в ИКТ клъстера и клъстера за Изкуствен интелект към София Тех Парк. Институтът предоставя експертни становища и експертиза за бизнеса и държавното управление по конкретни въпроси на интелектуалната собственост (закрила на интелектуалната собственост, оценка на обектите на интелектуална собственост, преакселераторски период на изобретенията, технологичен трансфер и други) и по различни стратегически документи в областта. Например, една от последните експертни дейности на ИИСТТ бе свързана с разработването на ПМС № 61 от 2 април 2020 за условията и реда за създаване на търговски дружества от държавните висши училища за целите на стопанската реализация на резултатите от научните изследвания и обекти на интелектуална собственост.

Програмата за обучение включва ли практическа част?

– Обучението в ИИСТТ се провежда в две бакалавърски програми, две магистърски програми и в две докторски програми. Специалностите са по две, защото кореспондират на системата на интелектуалната собственост, а именно: в едната специалност се подготвят кадри в областта на индустриалната собственост – изобретения, търговски марки, ноу-хау, лицензиране за целите на иновационната дейност и индустриите. В другата специалност, акцент са творческите и културните индустрии в сектора на художествената собственост, където произведенията на литературата, науката и изкуствата се превръщат в културен продукт.

Обучението се провежда съвместно с Академията на СОИС и студентите ни се водят едновременно студенти в УНСС и в Академията на СОИС.

Обучението в СОИС се провежда от международни лектори на английски език. Дипломантите на ИИСТТ получават освен диплом за завършена бакалавърска или магистърска степен от УНСС, също и сертификат за преминато обучение към Академията на СОИС, което вече е конкурентно предимство при бъдещата им професионална реализация.
Обучението в института е силно практически ориентирано. Наш приоритет е теорията да се апробира в практиката още в университета. Академичният състав на института е съставен от специалисти, с доказани бизнес и управленски умения в практиката. Обучението в ИИСТТ включва задължителна стажантска програма, в над 20 държавни и частни организации от областта на интелектуалната собственост, с които институтът е в партньорски отношения. За подпомагане на професионалната реализация на успешно завършилите студенти на института,

предлагаме възможност за участието им в международна стажантска програма на Европейското патентно ведомство (ЕПВ/ЕPO) и Службата на ЕС за интелектуална собственост (СЕСИС/EUIPO), наречена Рan European seal.

Програмата е изцяло финансирана от ЕПВ и СЕСИС и се провежда на място в офисите на една от двете европейски организации за период от една година.

Освен подготовка на кадри, извършвате ли услуги в областта на интелектуалната собственост за други университети или институти?

– Да, в добри отношения сме с университетите и изследователските институти. Вече проведохме обучение по интелектуална собственост и трансфер на технологии на кадровия състав на няколко офиса за трансфер на технологии. ИИСТТ е звеното по интелектуална собственост на ИАНМСП и София Тех Парк. Сътрудничим на няколко университета при разработването на тяхната Политика за интелектуална собственост. Наши възпитаници заемат позиции, отговарящи за интелектуалната собственост в изследователски институти на БАН и в няколко университета, поддържаме сътрудничество и ги подпомагаме при по-сложни въпроси. Представляваме и Chelonia Applied Science Innovation Office of University of Basel по въпросите за интелектуалната собственост в България.

Разкажете за дейността на Офиса за трансфер на технологии в УНСС.

– В структурата на ИИСТТ функционира и Офис за трансфер на технологии (ОТТ), който е връзката между научните изследвания и трансформирането им в иновации. Основната задача на мениджърите трансфер на технологии е да организират преакселераторския етап на изобретенията и посредством технологичен трансфер тези иновативни решения да достигнат до бизнеса за икономическа реализация. Това включва тясно сътрудничество с изобретателя, активна комуникация и задълбочена експертиза по идентифициране на обекта на интелектуална собственост; закрила на интелектуалната собственост; оценка на обекта; предварителен анализ на степента на технологична готовност; предварителен анализ на пазарния потенциал; разширения на закрилата; лицензионни преговори – идентифициране на риска, икономическите ползи за инвеститора и други. В нашият ОТТ работят двама мениджър трансфер на технологии, бивши възпитаници на ИИСТТ, патентни представители с над 10 годишен практически опит в областта.

Имате ли партньорства с други офиси за трансфер на технологии в университетите? Колко са действащите такива?

– През 2019 година, с цел да се подпомогнат заинтересованите институции и структури, в лицето на държавното управление за създаване на устойчив икономически растеж, чрез интелектуална собственост и технологичен трансфер, Институтът по интелектуална собственост и технологичен трансфер (ИИСТТ) на УНСС и Патентното ведомство на Република България по съвместна инициатива, инициираха изследване с екип от специалисти на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) към ООН, за установяване на състоянието на технологичния трансфер на територията на Република България. През март 2021 г., в свой официален доклад, СОИС представи констатациите и препоръките от изследването, които бяха приети и с официални становища на Министерство на икономиката и Министерство на образованието и науката. За да отговоря на въпроса цитирам част от констатациите в доклада на СОИС:
3. Същественото финансиране по програма Фар – 2017 и по проекти на ЕС е използвано за създаване на офиси за трансфер на технологии в университетите и някои изследователски института.

Това финансиране не е създало устойчива екосистема, защото когато финансирането по програмата или проекта се е прекратило, не е било предвидено последващо финансиране за поддържане на създадените структури. Следователно не е била създадена възможност на ОТТ за устойчивост, за да заработят и да се самофинансират, в резултат персоналът в ОТТ напуска и създадените ресурси се губят“.

Да, проектът със СОИС ни позволи да изградим мрежа от партньорски отношения с идентифицираните и поканените за участие в него ОТТ.

Колко и какви са компаниите, създадени с подкрепата на тези офиси за трансфер на технологии?

– Опитът е изключително спорадичен. Идентифицирани бяха един трансфер на интелектуална собственост, при който технологията бе продадена на българско предприятие, а не лицензирана. И една стартъп компания, създадена от студент, изобретателят на технологията, който бе насочен от ОТТ по коя програма може да кандидатства за финансиране на дейността си.

Могат ли и по какъв начин да се възползват учени извън УНСС от услугите на офиса?

– Да, разбира се. Офисът за трансфер на технологии в УНСС може да предоставя услуги по интелектуална собственост и трансфер на технологии на всички заинтересовани страни.

Ние сме в добри партньорски отношения с водещи офиси за трансфер на технологии в региона, например ОТТ към Белградския университет, ОТТ към Загребския университет и не само, например ОТТ към Бостънския университет, ОТТ към университета Базел и други, с които взаимно си съдействаме при нужда от национална експертиза по конкретни въпроси.

Всяка година в Предприемачи в науката има дискусия за възможностите на университетите да инкубират компании. Вие сте и юрист, и експерт по интелектуална собственост. Какъв е вашият отговор – има ли законови пречки университетите да създават спинофи?

– Инкубирането на компании на ниво университет е изключително предизвикателство, ако преди това не е уреден въпросът с интелектуалната собственост върху изобретението, въз основа на което ще се създаде компанията и което ще служи като гаранция/обезпечение за рисковия инвеститор в това предприемаческо начинание. Това е и основен въпрос при търсенето и получаването на т.нар. seed capital, за който бе предвидена инфраструктура под формата на фонд технологичен трансфер към Фонда на фондовете, която за съжаление не се реализира.
По отношение наличието на законовите пречки пред университетите да инкубират компании –

законови пречки пред предприемаческата активност на университетите вече няма.

Тази възможност е уредена с измененията в Закона за висшето образование (ЗВО) от 2016 г., когато за първи път се признава правото на университетите да идентифицират, закрилят и управляват своята интелектуална собственост, както и се указва създаването на система, т.е. инфраструктура на ниво университет, в която да се осъществяват тези процеси. В допълнение, ЗВО предвиди и приемането на постановление на министерски съвет, в което да са указани реда и условията за реализирането на стопанска дейност с интелектуалната собственост и научните резултати на университетите. Приемането на това постановление на МС се забави доста дълго време, но от април 2020 г. то стана факт, с което

университетите вече имат ясна процедура и за създаването на спинофф компании.

Независимо обаче, че законодателни пречки вече няма, голямо предизвикателство пред университетите остава уреждането на въпросите за интелектуалната им собственост на ниво институция.

По-голямата част от университетите и изследователските институти нямат стратегически документ – Политика за интелектуална собственост, в която да се регламентира какво се счита за интелектуална собственост, кой и при какви обстоятелства е неин титуляр и как тя може да бъде управлявана, т.е. комерсиализирана.

Няма изградена и институционална инфраструктура или там където има тя не е функционираща, например ОТТ, съвет или комисия по интелектуална собственост, където да участват представители на ръководството на институцията и т.н.; фонд интелектуална собственост, от който да се подпомага заявителската активност на университета и да се поддържа действието на защитните документи – патенти, свидетелства за регистрация и т.н.
При други институции пък, имат вътрешнонормативна база в областта на интелектуалната собственост, но тя не отразява в пълна степен спецификите в управлението на интелектуалната собственост на ниво университет и прилагането й създава определени затруднения. В трети институции, не се среща подкрепата от страна на ръководството, нито воля за преориентиране към предприемачество и иновативност.
В този смисъл СОИС казва: „Както бе посочено резултатите от проучването показаха, че

по-голямата част от университетите и изследователските институти все още не изпълняват изцяло своята нова предприемаческа роля и имат ограничена активност в закрилата и комерсиализацията на интелектуалната собственост.

Причините за това са различни – недостатъчно институционални ресурси за научни изследвания, недостиг на правна и организационна инфраструктура на ниво институция, липса на информираност и на култура по интелектуална собственост, липса на подкрепа от ръководството на университета и/или изследователския институт.“
Бих добавила, че общ проблем е и липсата на достатъчно кадри, професионално подготвени в областта на интелектуалната собственост, които да съдействат при провеждането на тези така необходими институционални политики.

Има ли спинофи с участие на университети у нас?

– Доколкото ми е известно към момента все още няма създадена подобна практика.

Какви са основните пречки за създаване на стартиращи компании с участието на университетите на базата на научни разработки?

– Приоритетно, но не само, поради изложените по-горе причини, които отново са обобщени в една от констатациите на световната организация: „Докато институцията няма ясна Политика за интелектуална собственост, в която да установява собствеността върху изобретенията за себе си, и само при определени обстоятелства за факултета, катедрата, преподавателя, изследователя, то те или няма да разкриват изобретенията си, или ще продължат да ги извеждат за комерсиализиране самостоятелно „през задната врата“, независимо от правилата на институцията.“
Разбира се не трябва да се абсолютизира, че това е единствената причина, но тя е водеща и изключително съществена, особено що се отнася за статута на университетите, като активен участник в националната иновационна екосистема. Друга причина е, че

често научните изследвания не са съобразени с приоритетните области за интелигентна специализация в иновационното развитие на икономиката.

Те често са проведени в отговор на определени научни търсения или пък предлагат решения в области, в които индустриите не проявяват инвестиционен интерес. Недостатък на екосистемата е и липсата на функционална обвързаност между отделните заинтересовани страни от това научния резултат да достигне до бизнеса, ниската информационна и комуникационна активност и други.

А какви са пречките пред студенти, докторанти и млади учени да създават стартъпи, базирани на научни разработки от дипломни работи или докторантски изследвания?

– По отношение на студентите, докторантите и младите учени пречките са ограничени до това, как се уреждат правата им на интелектуална собственост с институцията, в която се обучават или провеждат научни изследвания, когато техните научни разработи са с характер на изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, ноу-хау, софтуер и т.н. и имат потенциал да се превърнат в бизнес проект. Другото ограничение пред тяхната предприемаческа активност е свързано с достъпа им до специализирана експертиза по интелектуална собственост и до възможностите за финансиране, като част от преакселераторската програма за бизнес реализацията на тяхната идея.

На какво искате да научите участниците в Предприемачи в науката, които тази година ще са с „въздействащи проекти“?

– Като лектор в програмата Предприемачи в науката ще запозная участниците със спецификите на този етап в преакселераторската програма, свързан с интелектуалната собственост, а именно как да идентифицират интелектуалната собственост в научните разработки и проекти, как да я защитят за да придобият търговски монопол и да бъдат конкурентоспособни, как да оценят обекта на интелектуална собственост и как да управляват и реализират технологичен трансфер, как да обезпечат рисковия инвеститор с интелектуалната си собственост и получат финансиране за успешна стартъп компания.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в Предприемачи в науката 2021!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.


МГУ – партньор на Предприемачи в науката

Category : Новини

Минно-геоложкият университет „Св. Иван Рилски“ е новият партньор-университет на програмата Предприемачи в науката, създадена за докторанти и млади учени.

Тазгодишният носител на наградата Предприемач в науката в размер на 30 000 лв. е д-р Росен Иванов, главен асистент в МГУ. Той спечели с проект за иновативно пречистване на води с паралелен добив на енергия.

Неговият проект би бил във фокуса на програмата и тази година, тъй като темата е Impact Investing и за първи път са поканени и студенти, които разработват проекти със социално и екологично въздействие. Университетът ще награди проект или екип с участие в четвъртото издание на преакселераторската програма.

Тази година форматът ще е отново онлайн, започва на 27 септември, ще се провежда всяка сряда от 10 до 12 часа. Участието е безплатно за участниците, които ще имат възможност да се срещнат с интересни лектори и ментори от различни точки в Европа.

Жури от трима експерти ще селектира участниците, а журито, което ще реши кой проект да бъде финансово подкрепен, ще бъде съставено от всички лектори на програмата.

Кандидатстването вече е отворено. Какви са изискванията и как да заявите кандидатурата си, вижте тук.


Техническият университет – партньор на Предприемачи в науката

Category : Новини

Технически университет – София е новият партньор-университет на програмата Предприемачи в науката, създадена за докторанти и млади учени.

Тази година фокусът е Impact Investing и за първи път са поканени и студенти, които разработват проекти със социално и екологично въздействие. Университетът ще награди проект или екип с участие в четвъртото издание на преакселераторската програма, която завършва с конкурс Предприемач в науката и награда от 30 000 лв.

Програмата тази година започва на 27 септември, ще бъде онлайн и ще се провежда всяка сряда от 10 до 12 часа. Участието е безплатно за участниците, които ще имат възможност да се срещнат с интересни лектори и ментори от различни точки в Европа.

Жури от трима експерти ще селектира участниците, а журито, което ще реши кой проект да бъде финансово подкрепен, ще бъде съставено от всички лектори на програмата.

Кандидатстването вече е отворено. Какви са изискванията и как да заявите кандидатурата си, вижте тук.


Кой спечели стипендия за докторантското училище за космически изследвания?

Category : Новини

Докторантите Ирина Ганчева и Юлия Мутафчиева печелят стипендия от фондация Карол Знание за участие в първото лятно докторантско училище на тема “Космически изследвания, технологии и приложения”, организирано от секция “Космос” към Съюза на физиците в България. Училището ще бъде проведено хибридно – от 5 до 11 юли в Националната астрономическа обсерватория – Рожен и онлайн.

Участници са български и чуждестранни докторанти, които ще се обучават по теми от теоретична астрофизика до инженерство и изчислителна техника. Лектори са утвърдени изследователи от НАСА, ЕКА, ЦЕРН, български и европейски университети и БАН.

Ирина Ганчева е докторант от Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. О 2019 г. работи за Европейската космическа агенция (ЕКА).

Юлия Мутафчиева е докторант в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, БАН.


УНСС – партньор на програмата Предприемачи в науката

Category : Новини

Университетът за национално и световно стопанство стана първият партньор-университет на програмата Предприемачи в науката. Ректорът, проф. д-р Димитър Димитров и изп. директор на фондация Карол Знание Милена Петкова подписаха Рамково споразумение за стратегическо партньорство.

За първи път студенти и докторанти от УНСС са поканени за участие в програмата Предприемачи в науката, която тази година е с фокус Impact Investing. Университетът може да награди проект или екип с участие в четвъртото издание на преакселераторската програма, създадена за докторанти и млади учени. Те ще имат възможност след обучителната част да се състезават в конкурса Предприемач в науката и награда от 30 000 лв.

Институтът по предприемачество и Институтът по интелектуална собственост и технологичен трансфер ще са партньори от страна на университета по проекта.

Кандидатстването в програмата вече е отворено. Какви са изискванията и как да заявите кандидатурата си, вижте тук.

 


Доц. Лалковски: Дългосрочната цел е да създадем жизнена общност в областта на космическата наука у нас

Category : Новини

Д-р Стефан Лалковски е доцент във Физическия факултет в СУ „Св. Климент Охридски“, Ядрена техника и ядрена енергетика – присъединена катедра към катедра Атомна физика. Тук е завършил и висшето си образование със специалност “Физика на атомното ядро и елементарните частици” в края на миналия век. През 2004 г. защитава докторска степен по Ядрена физика в България, а две години по-късно прави постдок в University of Brighton, Великобритания, където е работил по изследване свойствата на кратко живеещи неутронно богати атомни ядра. На земята тези екзотични ядрени системи се синтезират в научните лаборатории, но във Вселената се раждат в едни от най-екстремните условия при избухване на свръхнови и сливане на неутрони звезди. Изучаването на свойствата им е от съществено значение за разбирането на редица астрофизични процеси.

След 2009 г. участва в разработването на технология, с която се измерват пикосекундни времена (една милионна от една милионна част от секундата) на живот на възбудени ядрени състояния. В периода 2014-2016, в University Of Surrey, е ръководител на проекта UK NuStAR, в рамките на който през 2016 г. са разработени и доставени три детекторни системи за FAIR, една от които е FATIMA.

Д-р Стефан Лалковски е един от инициаторите и член на организационния комитет на Първото лятно докторантско училище “Космически изследвания, технологии и приложения”. Той е учредител на клон “Космос” към Съюза на физиците в България и е негов председател. Клон “Космос” е най-младият, но и най-бързо растящият клон на Съюза.

Доц. Лалковски, как възникна идеята за Докторантско училище за космически изследвания?

– През 2019 г. група ентусиасти от Физически факултет на СУ, институти на БАН и други университети изработихме Национална програма за космически изследвания, технологии и приложения, която беше внесена в Министерството на образованието на първи април същата година. Програмата така и не видя бял свят, но в нея бяха набелязани основни проблеми, които според нас трябва да бъдат изследвани и решени, така че

България да се сдобие с модерен Космически сектор.

Според анализа, който направихме, космическите изследвания в България, доколкото ги има, са много фрагментирани. Те се осъществяват от отделни групи и от изолирани изследователи, които, оказва се, са по-свързани с колеги в чужбина отколкото с техните български колеги.

Другият основен момент от програмата, свързан с човешкия ресурс, е липсата на каквито и да са перспективи пред младите учени да развият кариера в този сектор в България. В програмата набелязахме серия от мерки, които според нас ще подобрят атмосферата в България. Смятаме, че с провеждането на Национален форум ще спомогнем за изграждане на контакти на национално ниво и ще подобрим комуникацията между отделните групи и институции.

Ще повишим видимостта на провежданите в България космически изследвания и ще спомогнем за изграждане на връзки между науката и образованието от една страна, както и между науката и бизнеса от друга.

Надяваме се това събитие да спомогне и за увеличаване на перспективите пред младите колеги за по-нататъшно кариерно развитие в тази сфера. Първото издание на Форума проведохме през октомври 2020 г в София Тех парк. Въпреки рестрикциите, наложени от здравната криза, към събитието определено имаше интерес. Тази година, пак през октомври, ще проведем второ издание, с което смятаме да го превърнем в ежегоден Форум на който наука, бизнес и образование се срещат. Естествено, ако искаме да постигнем по-голям ефект, трябва да взаимодействаме с Държавната администрация, а и с други неправителствени организации със сходни цели. Първото издание на Форума беше подкрепено от Министерство на образованието, от Министерство на икономиката и от неправителствени организации.

Втората инициатива, която предлагаме в Програмата, е провеждане на

ежегодно докторантско училище – Форум, насочен специално към младите колеги, на който те в продължение на седмица ще слушат мини курсове, водени от световно утвърдени учени, ще дискутират, ще формират отбори, ще провеждат изследвания в рамките на мини проекти и ще представят резултати от тях.

Освен развитие на професионални умения, тази платформа ще развива меки умения – умения за работа в екип, общуване в мултиетническа и мултикултурна среда.

По време на Първи национален форум за съвременни космически изследвания, организиран от клон „Космос“, беше представен и бъдещия планетариум „Андромеда“, създаван от ЕКБ „Фотоника“ с наградата Предприемач в науката на фондация Карол Знание. 

Всъщност, на Форума от 2020 г. имахме докторантска сесия, в която бяха изнесени 13 доклада. Сесията наистина беше посрещната с голям интерес, което ни провокира да стартираме втората планирана от нас инициатива – Докторантското училище. Така че ние просто изпълняваме задачите, залегнали в програмата, и които сами си поставихме преди две години.

Кои са хората в екипа, който организира училището?

– В екипа успяхме да съберем млади хора, които са наистина ентусиазирани и всеотдайни. Върху проекта, защото към момента Докторантското училище е все още проект, работим 10 души от СУ, БАН, ТУ и НБУ. Експертизата в екипа е широкообхватна – от Физика на макрокосмоса (Слънчево-земна физика, дистанционни наблюдения на Земята, неутронни, звезди, магнетари), до Физика на микрокосмоса (ядрена физика). Това ни позволява да направим една наистина широкоспектърна програма, което се надяваме ще спомогне за изграждането на широкоспектърна свързана общност в България.

Как ще бъдат селектирани участниците и до кога е отворено кандидатстването?

– Регистрацията е отворена до 30 юни 2021. Кампанията в България стартира втората седмица на май. До 30 май ще набираме заявки за финансова помощ за докторанти, поискали такава. На 5 юни ще станат ясни избраните за финансиране искания. Процедурата, която ще следваме, е утвърдена в научната общност. Докторантите трябва да покажат история от участия в училища, конференции и публикационна активност. Кандидатурите ще бъдат обсъдени с финансиращите организации. Благодарение на фондация Карол Знание и SCOSTEP (международен комитет по Слънчево-земна физика) имаме осигурени стипендии, които ще покрият разходите на 14 участника на място.

Колко ще бъдат участниците?

– Осъзнаваме, че поради пандемията от COVID за много проекти в световен мащаб не могат да реализират планирани пътувания. Може би поради тази причина има голям интерес за участие на място. Базата  на Рожен, обаче е с ограничен капацитет, който е допълнително ограничен от противоепидемичните мерки, които трябва да спазваме. Така че на място можем да настаним до 20 участника. Въпреки това ние

искаме да достигнем до повече хора, поради което предвиждаме провеждане на хибридно събитие.

В сутрешните сесии ще бъдат проведени онлайн лекции. След обяд, на място, под ръководството на опитни ментори, отбори ще работят върху различни фундаментални научни и приложни задачи.

Ще има ли участници от чужбина или само лектори?

– Да. Стартирахме информационната кампания първо в рамките на международни колаборации, в които членове на екипа ни участват и до момента имаме над 20 заявки. Събитието наистина се радва на интерес. Наясно сме, обаче, че има още два месеца и много неща могат да се променят. Световната здравна криза създава рискове, пред каквито не сме се изправяли преди, включително и за събития от подобно естество.  Правим най-доброто на което сме способни, за да управляваме рисковете и работим за наистина силно международно участие.

Кои са лекторите в първото издание на докторантското училище?

– Имаме широка палитра от лектори от чужбина и България. От чужбина лекторите ни са от Университета в Грац (Австрия), Европейската космическа агенция, Космическия център в Съри (Великобритания), Космическата асоциация на университетите в САЩ и НАСА. Имаме и български учени, които от години работят за ЦЕРН и университета в Тюбинген (Германия).

Всяка година ли ще се провежда докторантското училище?

– Амбицията ни е да превърнем събитието в регулярно, което да се провежда поне веднъж на две години. Всичко зависи от това как ще се справим тази година – от интереса от страна на докторантите и от отзвука, който ще постигнем. Всичко, което правим в рамките на клон “Космос” към момента, е на проектна основа. Надявам се в недалечно бъдеще тези проекти да прераснат в процеси.

Какви са очакванията Ви за първото издание?

– Надяваме се със събитието да създадем интерес. Да запълним капацитета на НАО Рожен, за да можем да сформираме отборите, да осъществим всички планирани дейности – лекции, практически занятия, дискусии. Имаме всички предпоставки да проведем едно интересно събитие и наистина се надяваме да го осъществим по начина по който го планираме. Работим за това.

Освен лекции, какво друго сте предвидили в програмата?

– Програмата съдържа два модула. Сутрешният модул се състои от мини лекционни курсове по дадена тематика. Структурата на следобедните занимания е по-различна. Ще бъдат обособени отбори които ще работят по конкретен проблем. Практическите задания ще са свързани с решаване на фундаментални научни и приложни задачи. Резултатите от проведените изследвания, в рамките на училището, ще бъдат представени в последния ден от училището. Докторантите ще имат също възможност да представят и резултати от изследвания, които провеждат в рамките на докторантурите си.

Участниците само слушатели ли ще бъдат или по някакъв начин ще участват и ще представят работата си?

– Събитието ще бъде интерактивно. В рамките на работните групи това ще се получи естествено, но се надявам интересни дискусии да се получат и по време на лекционните курсове.

Каква е конкретната цел, която сте си поставили с това първо у нас докторантско училище с международно участие?

– Проведеният от нас Форум през 2020 г. показа, че в България има надеждни млади изследователи, които правят съвременни изследвания на световно ниво. Но той показа също, че тези изследователи не се познават и често не знаят върху какво работят техните връстници от другите университети и институти в страната. Така че дългосрочната цел на това събитие, както и на другите наши инициативи, е да създадем свързана и жизнена общност. Краткосрочната цел е настоящите докторанти да получат по-задълбочено познание от първа ръка от водещи световно признати експерти, да се запознаят със съвременните тенденции в области, които се намират встрани от конкретните задачи по които работят.


Фондация Карол Знание ще подкрепи участници в докторантско училище

Category : Новини

Първо лятно докторантско училище на тема “Космически изследвания, технологии и приложения” ще бъде проведено от 5 до 11 юли в Националната астрономическа обсерватория – Рожен. Организатор е секция “Космос” към Съюза на физиците в България.

За участие са поканени български и чуждестранни докторанти, които ще се обучават по теми от теоретична астрофизика до инженерство и изчислителна техника. На финала всеки от участниците ще представи индивидуалната си работа.

Фондация Карол Знание ще предостави стипендия за двама участници, които ще имат възможност да се включат напълно безплатно в докторантското училище. То ще се проведе в хибридна форма. На място в Рожен ще са не повече от 20 участници, а част от лекциите ще са онлайн.

Лектори ще бъдат утвърдени изследователи от НАСА, ЕКА, ЦЕРН, български и европейски университети и БАН.

Кандидатстването за стипендията на фондация Карол Знание е отворено до 30 май, а за всички останали – до 30 юни.


Екип от Академия за иновации ще спечели място в Предприемачи в науката

Category : Новини

Фондация Карол Знание отново ще предостави награда за екип в Академия за иновации на Innovation Starter. Един от участниците ще спечели място в четвъртото издание на Предприемачи в науката, което и тази година ще се проведе онлайн в края на годината.


Академия за иновации 2021 е осмо издание на програмата под формата на хакатон, в който български студенти създават първите си бизнес проекти и прототипи. Ще се проведе на 4 и 5 юни в НДК. Проектът стартира през 2014 г. в партньорство с един университет в столицата, а през 2021 г. ще се проведе в национален мащаб, в партньорство с повече от 14 университети и обучителни центрове.
В Академия за иновации наградата е финансиране на идеята на екипа победител, осигурено от Европейската инвестиционна банка и посещение на европейските институции в Брюксел, осигурено с институционалната подкрепа на Европейската комисия в България. Организаторите предоставят едногодишно менторство и включване в акселераторската програма на Innovation Starter Accelerator.
Екипът на един от представените проекти ще получи възможността да бъде част от обучението Предприемачи в науката на фондация Карол Знание и да участва в конкурса Предприемач в науката с награда 30 000 лв. Така ще може да надгради знанията и уменията си, за да развие проекта и да направи следващи стъпки в реализацията му.


By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close