Category Archives: Новини

Фондация Карол Знание подкрепи събитието за олимйските отбори

Category : Новини

„Science Bricks: Наука с кауза“ събра стотици зрители на 19 октомври в София Тех Парк. Всички приходи от продадените онлайн и на място билети отидоха директно в дарителската сметка на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки. Фондация Карол Знание беше един от спонсорите на първото научно събитие, организирано от mediabricks.bg.

Никола Каравасилев, Наско Стаменов, доц. Аспарух Камбуров и проф. Николай Денков бяха четиримата лектори, които преведоха любознателната публика от Големия Взрив до големите проекти за бъдещето на човечеството. Водещите на събитието, Златина Димитрова и д-р Владимир Божилов провокираха аплодисменти с всяка информация за постиженията на нашите олимпийски отбори. За тази година до момента 69 завоювани медала, от които 10 златни. За миналата – 72 медала, 18 златни. В състезанията по информатика сме на пето място в света с общо 108 медала, откакто се провежда олимпиадата, а страната ни е инициатор за това.

Наука в залата, наука извън залата. През целия ден щандовете на Izzi Science for kids, MDV training, Виваком, Географ БГ, Катедра Астрономия, Купи наука и TechnoMagicLand провокираха малки и големи с експерименти, експонати и идеи.

Фондация Карол Знание представи проекта „Фотоника“ – първият български авиосимулатор, конструиран от един от участниците в Предприемачи в науката, докторант във Физическия факултет на СУ.

Участниците в научното събитие се редяха на опашка, за да управляват боен самолет, а билетите им позволяваха безплатно да се качат и на симулатора, който се намира на ниво минус две в Руски културно-информационен център. Инж. Недислав Веселинов и екип от български инженери са изработили опростен стоманен макет на самолетна кабина, имитираща боен самолет с бутони и превключватели, които отговарят за всички основни системи на самолета – за управление, навигационни, бойни и спомагателни системи. С „Фотоника“ може да се осъществяват симулационни мисии, навигация и управление на самолета в прости и сложни метеорологични условия, полет по маршрутни точки, излитане, кацане, кацане на палубата на самолетоносач, изпълнение на фигури от висшия пилотаж, близък и далечен въздушен бой, атака по наземни и морски цели.

Още снимки от събитието можете да видите в публикациите на страницата на фондация Карол Знание във Facebook.

 


57 защитени патента от БАН за миналата година, най-много са на Института по роботика

Category : Новини

В България има законова възможност за създаване на стартъпи, спинофи и спинаут компании от университетите и БАН, заяви по време на лекцията си в програмата Предприемачи в науката проф. Костадин Костадинов. Той е съветник на министъра на образованието и науката и е автор на текстовете за изменения и допълнения на Закона за Висше образование, които уреждат академичното самоуправление,  даващо правото на висшите училища да създават търговски дружества.
Проф. Костадинов съобщи, че за м.г. учени от БАН са защитили 57 патента, докато преди десет години те са били едва 3-4 годишно. ТУ и СУ имат по два патента и една заявка за 2018 г. Най-много са патентите на Института по роботика. Позитивният тренд започнал през 2009 г., когато в БАН била приета политика за интелектуалната собственост с Правилник за регистриране, закрила и използване на обектите на интелектуална собственост в Българска академия на науките. Това е позволило създаването на 10 спинофа с участието на институти от академията през 2010 година. Според професора практиката не продължила, защото институтите не са уредили в своите правилници процедурите, а и по онова време съществували притеснения за „приватизация на науката“.


За да правим трансфер на технологии е необходимо да имаме защитена интелектуална собственост и права, казва проф. Костадинов. Според него липсата на научни регистри в университетите и повечето институти на БАН е съществен проблем не само за технологичен трансфер, но и за осъществяване на политиката научните организации да се финансират според резултатите.
В същото време в Европа се утвърждава тенденция най-старите университети да промотират най-новите си технологии, използвайки предприемачеството в американски стил, следвайки успешните примери на Станфордския университет, Масачузетския технологичен институт и други американски лидери в тази област. Европейските училища насърчават своите преподаватели да лицензират технологичен пробив или да започнат бизнес, пише THE WALL STREET JOURNAL и отбелязва, че се създават офиси за трансфер на технологии и инвестиционни фондове за ускоряване на комерсиализацията.
Изданието публикува данни за това от кои университети колко компании излизат през м.г. ETH Zurich, Швейцарският федерален технологичен институт, където Алберт Айнщайн е учил, от 2007 г. развива поне 20 компании годишно, което го прави световен лидер, според Global University Venturing.

Брой на спинаут компаниите в САЩ и Европа

За м.г. оглавява класацията заедно с University of Cambridge – по 33 стартиращи компании, тръгнали от университетите. Massachusetts Institute of Technology и University of Oxford следват с по 28, а Stanford University – 17.
Според проф. Костадинов законовата уредба дава възможност на университетите да разпишат сами с правилници своите политики за интелектуална собственост и да създадат всички необходими предпоставки за развитие на технологичната стартъп екосистема и да последват европейската тенденция.


Инж. Светлин Пенков отличен с грамота от Наградите „Джон Атанасов“

Category : Новини

Инж. Светлин Пенков беше награден от държавния глава с Грамота в категорията Награда „Джон Атанасов“ за изключителните му успехи със собствена разработка. Церемонията за връчване на наградите за научни постижения се състоя в Гербовата зала на президентството на 7 октомври.

Инженер Пенков е доктор по роботика и изкуствен интелект от Единбургския университет. Научните му интереси са върху пресечните точки между роботика и изкуствения интелект. С подобен проект кандидатства и е част във второто издание на програмата Предприемачи в науката. Образованието му на инженер по роботика и учен в сферата на изкуствения интелект му позволява да види липсващите компоненти, необходими за развитието и на двете дисциплини. Смята, че ключът към нови научни постижения, се крие в много близка и директна интеракция между индустрията и академията.

След докторантурата и постдокторантурата в университета в
Единбург, работи като научен изследовател и ръководител на екип в най-голямата компания за автономни автомобили в Обединеното Кралство –
FiveAI. В средата на август тази година се връща в България, защото тук вижда огромен потенциал за създаването на научно изследователски
център за изкуствен интелект и роботика. Участието му в Предприемачи в науката надгражда знания и умения, които ще му позволят да създаде специализирана консултантска компания за пряка връзка с различни индустрии и реални проблеми.

Дългосрочната ми визия е не само да разработваме научни иновации в сферата на ИИ и роботиката, но и да създаваме високо технологични решения на проблеми в индустрията.

Голяма част от съвременните методи за ИИ изискват огромни
количества информация и изчислителни ресурси, които обикновено са абсолютно неприложими върху реални физически системи, например роботи, поради наличието на ограничено количество информация. Този проблем се наблюдава и при реални проблеми в индустрията, тъй като набирането на достатъчно количество информация е често пъти прекалено ресурсоемко. Основната причина, пораждаща този проблем се крие в това, че най-съвременните модели, като дълбоки невронни мрежи, могат да извличат само зависимости в информацията, но не и механизмите, които генерират тази информация. Затова научно изследователската ми дейност, както и работата ми в индустрията, е свързана с разработката на методи и модели, позволяващи извличането на структурирани репрезентации и причинно следствени механизми от ограничени количества сурова информация. Например, една от моите разработки позволява на робот да научи как да изпълнява нова задача, наблюдавайки една единствена демонстрация от човек.


Фондация Карол Знание представя проект на предприемач в науката на ScienceBricks

Category : Новини

Фондация Карол Знание е един от спонсорите на научно-популярното събитие в подкрепа на българските олимпийци по природни науки Science Bricks: Наука с кауза. На 19 октомври 2019 г. във Форум „Джон Атанасов“, София Тех Парк, в 5 лекционни панела едни от най-добрите комуникатори на науката в България ще разкажат за (не)спокойната Вселена, материалите, с които ще покорим Космоса, как се прави наука на Антарктида и коя е първата биологична клетка, предшественик на всички живи организми на Земята.

Извън залата за лекции ще има експозиции и демонстрации. Фондация Карол Знание покани „Фотоника“ Авиосимулатор, разработен от екип инженери, сред които е един от участниците в Предприемачи в науката тази година.

Иинженер физик Недислав Веселинов, който е и автор на идеята, е проектирал изделието и е изготвил на техническата документация за изграждането. Той езавършил  факултета по авиационна техника на Московския авиационен институт. Работил е като инженер-конструктор в Отраслово Специализирано Конструкторско Бюро за Експериментално Самолетостроене , участвал е в конструирането на няколко летателни апарата – МАИ-411, МАИ-208 и Vikont V100. От  2017 до 2019 година е инженер-коструктор в Сенсата Технолоджис България ЕООД. Сега е докторант във Физическия факултет на СУ.

„Фотоника“ е опростен стоманен макет на самолетна кабина, имитираща боен самолет, която включва бутони и превключватели, които отговарят за всички основни системи на самолета – система за управление, навигационни, бойни и вспомагателни системи. Позволява осъществяването както на учебни полети, така и на изследвания в областта на дисциплините „Динамика на полета“, „Аеродинамика“, „Планиране и осъществяване на полет на летателни апарати“. Могат да се осъществяват симулационни мисии по Air Policing, навигация и управление на самолета в прости и сложни метеорологични условия (полет по маршрутни точки, излитане, кацане, кацане на палубата на самолетоносач и т.н.), изпълнение на фигури от висшия пилотаж, близък и далечен въздушен бой, атака по наземни и морски цели.

Кабината е разположена в Руски Културно-Информационен Център на етаж минус 2. Участниците в ScienceBricks ще могат да я тестват като представят биле си от научното събитие в деня на провеждането му и на следващия ден, 20 октомври. В София Тех Парк инж. Веселинов ще осигури възможност за „летене“ със софтуер за симулация.

Всички приходи от билети ще отидат директно в дарителската сметка на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН) в подкрепа на състезателите и ръководителите на отборите по математика, физика, химия, астрономия, лингвистика, астрономия и астрофизика, биология и информатика. 

Билети се продават онлайн в epayGO ТУК.

 


Фондация Карол Знание обяви конкурс за докторантската стипендия в размер на 8 000 лв.

Category : Новини

За трети път от името на фондация Карол Знание ще бъде връчена годишна докторантска стипендия в размер на 8 000 лв. Конкурсът е отворен и кандидатите могат за заявят своето участие до 22 ноември. Жури от учени в различни области ще определи кой ще бъде ностител на отличието за 2020 година.

Още за условията и как да кандидатствате вижте тук.


Предприемачи в науката 2019

Category : Новини

Те са уверени, амбициозни и успяват да постигат целите си. Талантливи учени, които искат научната им работа да бъде много повече от една дисертация. Те са учените, които ще променят технологиите и българската наука. Те са предприемачи в науката и са участници във второто издание на Предприемачи в науката.

Галина Соколова

Редовен докторант в Университет по архитектура, строителство и геодезия – София, катедра „Масивни конструкции“

Строителен инженер – магистър, профил „Конструкции“

Тема: „Безгредови стоманобетонни конструкции – прогресивен колапс при случаен отказ на колона.“

В науката мечтая…да намеря пътя към осигуряване на максималната /езопасност на сградите.

Искам…светът да бъде по-добро място за живеене.

Ще…постигна целите си, защото животът е безценен.

Галя Петрова

Хоноруван преподавател в НБУ,  учител по Информационни технологии в НПМГ „Акад. Любомир Чакалов”, учител по Биология и ЗО в ЧНУ „Ерих Кестнер”

Доктор по генетика от АгроБиоИнститут, Селскостопанска академия

Тема: „Новото лице на науката в училищното образование чрез изграждане на STEM лаборатория по генетика”

В науката мечтая…да не губя вдъхновение.

Искам…да подкрепя ентусиазма на младите хора, да развия интересите им и да им дам шанс за успешен професионален старт.

Ще…запазя оптимизма, любопитството и детето в себе си.

Георги Янков

Главен асистент в Институт по физика на твърдото тяло към Българската Академия на НаукитеБАН

Доктор по физика на вълновите процеси

Тема:  Разработване на автоматизирана система за изследване на нелинейните процеси при фотонни структури, оптични комуникации

В науката мечтая…Да направя нови открития, да откривам нови хоризонти, да развивам нови технологии.

Искам… Да повиша професионалната си научна квалификация и да постигна успех в областта на предприемачеството и индустриализацията на научните си постижения.

Ще…Отворя вратата, където академията и индустрията говорят на един език. Вярвам, че това е бъдещето.

Глория Исса

Главен асистент,
Институт по органична химия с Център по фитохимия
Доктор по Органична химия от БАН

Тема: „Разработване на иновативни методи за получаване на наноструктурирани мултикомпонентни метериали с потенциално приложение като катализатори за получаване на алтернативни горива за опазване на околната среда“

В науката мечтая… за професионализъм, съвършенство и стил.

Искам… икономика, базирана на знанието, за да имам личен принос към превръщането на света в място за щастливи и здрави обитатели. Мисля, че научните ни постижения ще са безсмислени, ако няма практическа полза от тях.

Ще… направя всичко възможно да не разочаровам онези, от които съм се учила – моите великани, от висотата на чиито рамене виждам бъдещето ясно.

Илиян Попов

Главен асистент, Институт по Електрохимия и Енергийни Системи, БАН,

Доктор по Електрохимия 

Магистър по Електрохимия и защита от корозия, инженер-химик, ХТМУ

Тема: „Екологична батерия Магнезий-Въздух“

В науката мечтая…да бъда иноватор, да откривам нови технологии и да вдъхвам нов живот на стари и позабравени открития

Искам…познание.

Ще…комерсиализирам екологичната батерия Магнезий – Въздух.

Калин Ангелов

Докторант, СУ „Св. Климент Охридски“, Физически факултет, катедра „Методика на обучението по физика“ и учител по физика и математика.

Магистър по приложна математика от Московски Енергетичен Институт и Магистър по методика на обучението по физика от СУ

Тема: Мобилна образователна лаборатория по природни науки

В науката мечтая … да разкрия  поне три загадки .

Искам … повече просвета и по-малко невежество.

Ще … успея.

Недислав Веселинов

Докторант, СУ „Св. Климент Охридски“, Физически факултет, катедра „Радио-физика и електроника“ и физик-изследовател в Университетски Космически Център

Магистър инженер-проектант по Самолето- и хеликоптеросторене от Московски Авиационен Институт

Тема: Авиационно-космически симулатор и Планетариум „Фотоника“

В науката мечтая…да развия значима научна тема, която да допринесе конкретни ползи за човечествтото и да утвърдя себе си, колектива, с който работя и България като значими фактори в научната област, в която работим.

Искам…да оставя след себе си съществени резултати от работата си които да бъдат в полза на хората.

Ще…работя усърдно за да осъществя идеите и плановете си!

Николай Стоименов

Главен асистент, 
Институт по информационни и комуникационни технологии
към БАН
Доктор по Електротехника, електроника и автоматика.Магистър инженер, специалност „Машиностроене и Уредостроене“, специализация „Автоматизация на дискретното производство“, ТУ– София

Тема: Абразивно тяло

В науката мечтая…да няма ограничения за младите учени!

Искам…науката в България да бъде на конкурентно ниво, в подкрепа на развойната дейност на индустрията и бизнеса.

Ще…се постарая да допринеса за това.

Радостина Иванова

Главен асистент,

Институт по органична химия с Център по фитохимия

Доктор по Органична химия от БАН

Тема: „Съвременни материали за опазване на околната среда“

В науката мечтая…да развия и реализирам идеи, които да бъдат полезни за подобряване на качеството на живот на хората и опазването на околната среда

Искам…да се развивам в сферата на науката и бизнеса. Да се подлагам на различни предизвикателства, целящи моето научно и кариерно израстване

Ще…продължа да имам високи изисквания към себе си.

Райка Владова

Главен асистент, Институт по инженерна химия към БАН, лаборатория “Инженерно-химична системотехника”
Доктор по „Процеси и апарати в химичната и биохимичната технология”
Магистър инженер, специалност, „Инженерна екология и опазване на околната среда”, от ХТМУ – СОФИЯ, БЪЛГАРИЯ

Тема: „Използване на вътрешния енергиен потенциал на ПСОВ”

В науката мечтая…за иновативни решения на значими проблеми.

Искам…да реализирам мечтите си.

Ще…превърна идеите си в практическа реализация.

Росен Георгиев

Докторант в Института по оптически материали и технологии към БАН

Магистър по проектиране на оптични мрежи, Erasmus Mundus Master programmes: SSSUP-Pisa, Technischen Universität Berlin, Osaka University

Тема: Многослойни структури за детектиране на летливи органични съединения

В науката мечтая… да бъда пример.

Искам… да мотивирам.

Ще…дерзая!

Румяна Додова

Молекулярен биолог, МУ – София, Катедра по медицинска химия и биохимия/Център по молекулна медицина

Доктор по молекулярна биология, МУ – София

Магистър по биология, специалност „Клетъчна биология и патология“, СУ „Св. Климент Охридски“, Биологически факултет

Тема: „Новогенерационно секвениране при фамилен рак на гърдата и яйчника“

В науката мечтая…да съм новатор.

Искам…да постигна баланс между наука и приложимост на получените резултати.

Ще…работя за подобряване на качеството на профилактиката, диагностиката и лечението на пациенти с онкологични заболявания.

Светлин Пенков

Основател на Sciro Research

Доктор по изкуствен интелект и роботика от Edinburgh University, UK

Инженер по роботика от Reading University, UK

Тема: Визуализация, интерпретация и инспекция на невронни мрежи

В науката мечтая… да науча роботите да програмират.

Искам… науката и знанието да вдъхновяват всеки един човек на света.

Ще… споделям знанието и опита си както от своите успехи така и неуспехи.

Стефан Христозов

Докторант по безпилотни системи в Институтът по роботика към БАН

Магистър авиоинженер от Технически университет – София

Тема: Интегрирана оценка на риска в системата за управление на безпилотния трафик

В науката мечтая…да станем междупланетен вид.

Искам…кафе да променя нещата, които мога, и вино да приема нещата, които не мога.

Ще…намеря начин.

Таня Славова

Асистент, Минно-геоложки университет „Свети Иван Рилски“
Минно-технологичен факултет
Катедра: Маркшайдерство и геодезияДоктор от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ)
Магистър по геодезия, инженер, от УАСГ

Тема: „Интегриране на VR технологии в учебния и научноизследователски процес“

В науката мечтая…да свържа теорията с практиката.

Искам…бързи резултати, но знам, че е нужно търпение.

Ще…постигна всичко, за което имам воля.

Теменужка спасова

 

Докторант, Институт за космически изследвания и технологии -БАН,
Секция: Аерокосмическа информация,
докторант по Дистанционни изследвания към ИКИТ-БАН
Магистър по ГИС и картография от СУ“Св. Климент Охридски“


Тема: Създаване на хибриден модел и методика за мониторинг на наводнени площи, снежна покривка, мокър сняг и лед

В науката мечтая…да нямам ограничения и да се съобразявам с бюрокрация.

Искам…да правя това, което правя в момента.

Ще…продължа да се занимавам с наука, въпреки условията и препятствията през които минавам.

Тодор Балабанов

Специалист с висше образование в „Институт по информационни и комуникационни технологии“ към БАН, секция „Моделиране и оптимизация“.

Доктор по  „Информатика и компютърни науки“ от „Институт по информационни и комуникационни технологии“ към БАН.

Тема: „Разпределена система за групово подпомагане вземането на решения при търговия с валутни двойки“

В науката мечтая…моралът и етиката да бъдат издигнати на по-високо ниво.

Искам…всеки да има своите шансове и оценката да бъде по достойнство, а не
по позьорство.

Ще…правя това, в което съм най-добър с идея да променя света и ще се надявам светът да не промени мен.

 


Д-р Румяна Мишонова, консултант по европейски и иновационни проекти

Category : Новини

Във Франция университетите се оценяват и според трансфера на технологии, патентите и договорите с бизнеса

След 24 години във Франция, през 2018 г. Румяна Мишонова се връща в България, за да остане и работи тук.

Доктор по социология от Université de Nantes, Нант, Франция. В същия университет завършва магистратура по социология преди това. През последните седем години във Франция работи в сферата на трансфер на технологии, първо за университета в Нант и после в Société d’accélération du transfert de technologies – Grand Centre, чиято функция е осъществяването на връзка и сътрудничество между звената за научно-развойна дейност на 19 висши учебни заведения в Централна Франция и бизнеса. В Агенцията за акселерация на трансфер на технологии е била Мениджър проекти Социални и Технологични иновации. Извършвала е предварителен одит на иновативни проекти или научни резултати и оценка степента на оригиналност на новата идея или технология, и потенциала ѝ за комерсиализация и последващо внедряване. В отговорностите на тази позиция се включва и бюджетиране, разработване на бизнес концепции и стратегии за пазарна реализация на продукта/услугата, презентиране на проектите пред потенциални инвеститори и купувачи.

Има богат опит в проучване и aнализ на иновативни идеи и проекти; консултации по въпросите на интелектуалната собственост в иновативните проекти; лектор за управление на иновативни проекти; иновационен менинджмънт; социално предприемачество; кръгова икономика; аспекти на интелектуалната собственост в иновативните проекти; методология за оценка на социалното въздействие на иновациите.

Подобна е била дейността ѝ в университета н Нант, където е работила в Дирекция Изследвания, партньорства и иновации – отговорна за връзката между научните лаборатории и бизнеса, с цел комерсиализация на научните им резултати чрез съвместни проекти. Работила е в тясно сътрудничество с всички партньори от иновационната екосистема: инкубатори, акселератори, индустриални паркове, бизнес ангели, офиси за технологически трансфер, научни и изследователски центрове (държавни/частни).

В продължение на 9 години работи в Консултатска агенция за социална иновация (ARAIS-Cooperative d’etudes et de conseils en Innovation sociale) в Нант.

По време на академичната и консултантската кариера добавя дълъг списък с квалификации и обучения – Юридическа защитa на софтуери в Национален институт за индустриална собственост, (INPI – Institut National de la Propriete Industrielle), Париж; Стратегии за защитa и продажба на непатентовани иновации; Индустриалната собственост в IT проекти; Авторското право; Европейски институт за предприемачество и интелектуална собственост, (IEEPI – L’Institut Europeen Entreprise et Propriete Intellectuelle), Париж, Валоризация на научни изследванията / Reseau C.U.R.I.E. – Valorisation, transfert de technologies et innovation issue de la recherche publique, Париж.

В момента е консултант по европейски проекти в рамките на Horizon 2020, LIFE и Erasmus +.

Вие работите в областта на трансфер на технологии във Франция, още преди да се създадат държавните агенции за акселерация и трансфер на технологии там. Разкажете как протичаше този процес в университетите.

– Всеки университет имаше, в някои случаи все още има, но с малко променени функции, т.нар. Дирекция за валоризация на научните резултати. По-конкретно,

работата ни се състоеше да „открием“ резултати от научни проекти или проекти които могат да бъдат превърнати в продукт или услуга с комерсиална стойност, да анализираме и предложим най-добрия вариант за трансфер,

да намерим потенциалните партньори, да водим преговорите, да оформим юридическата рамка, да придружим стъпка по стъпка проекта от първоначалната идея до крайната реализация.

Т.е. структурата в самия университет активно търси учени и проекти за трансфер на технологии? Самият университет търси и мотивира студенти, докторанти и професори за това?

– Да, точно това е практиката. Екипът ни беше структуриран тематично. Например, аз отговарях за всички лаборатории в университета по социални и хуманитарни науки, около двайсет. Организирах срещи, групови или индивидуални, за да им представя възможностите, легалната рамка, общите условия и т.н. за трансфера на знание и технологии и за да се запозная подробно с минали или настоящи проекти, изследвания и резултати, да анализирам техния комерсиален потенциал и да предложа сценарии за валоризация.

Как и кога бяха създадени след това държавните структури за трансфер на технологии?

–  Идеята за създаването на тези структури, Société d`acceleration de transfert de technologie, стартира 2010 и още същата година се появиха първите две, по-скоро на експериментален принцип. 2014, имаше втора вълна и след това още няколко. Днес, на територията на Франция, общо има 14 такива агенции. Схемата беше следната:

държавата даде еднократна финансова субсидия, около 60-70 милиона евро на всяка, за 10 години, с уговорката, че инвестициите и финансираните проекти трябва да осигурят финансовата независимост на структурата.

Т.е. за 10 години да са създали функциониращ бизнес модел, който да им позволи успешна възвращаемост на инвестициите. Всяка една структура е организирана на териториален принцип. В един регион тя поема проектите за трансфер на всички университети и други висши учебни заведения, които се намират на територията му. Естествено, предварително, университетите сключиха договори с респективните структури за трансфер, които им дадоха правото да управляват интелектуалната им собственост.

Как работят тези агенции? Може ли да се прави аналогия с подобни институции у нас?

– Вътрешната структура е сходна, но все пак всяка агенция има и относителна свобода как да се организира. При създаването си, в повечето случаи, агенциите взеха служители от университетите, които до този момент работеха в отделите за валоризация, но не само. Теренната работа е определено приоритетна. Важно е да се обикалят лабораториите, да се говори с професорите, асистентите, докторантите, с всички научни работници, едновременно за да се добие много добра представа кой по какво работи, какви специализации и компетенции има, но и да свикнат с нашето присъствие, да говорят свободно пред нас, как си представят и искат да бъде реализиран един евентуален проект за трансфер. Фактът, че аз самата съм от университетския персонал, писала и защитила докторска степен, много улесняваше контактите и разговорите. Това време е абсолютно необходимо, а лично на мен може би и един от най-приятните моменти в работата ми. Винаги ми било много интересно да слушам учените, и не само, хора които са запалени по някаква тема, да говорят за нея. Толкова много научаваш. Естествено, когато се започне работа по един конкретен проект по трансфер, се обсъждат много аспекти, правят се пазарни проучвания, оценяват се различните варианти за защита на интелектуалната собственост и т.н. Процесът е дълъг. За аналогия в България ми е трудно да съм категорична. Инкубаторите и акселератите правят или поне предлагат подобни услуги, да придружават носителите на идеи в конкретизирането на проектите им но не съм запозната по-подробно с тукашния начин на функциониране и още по-малко дали те работят с университетите.

След създаването на агенциите как се промени работата на университетите с учените, които искат да комерсиализират своя продукт?

– Създаването на агенциите за трансфер е по-скоро един основен елемент от процеса на промяна в висшето образование във Франция, който всъщност датира още от началото на деветдесетте години и който цели да стимулира развитието на общите проекти между университети и бизнеса.

Целта е университетските резултати и компетенции на научните работници да намират по-широко приложение, но и едновременно с това, университетите да намират други начини за финансиране извън държавните субсидии.

Този процес се отрази и начина по който протича една академична кариера във Франция където има специална институция, AERES, the Agence d’évaluation de la recherche et de l’enseignement supérieur, която периодично оценява работа на университети, лабораториите и на научния персонал. Първоначално, критериите бяха броя научни публикации, участие в конференции, в проекти и т.н. но

от няколко години, се въведе и критерий за участие в проекти за трансфер на знание и технологии, патенти, договори с бизнеса. По този повод, някои университети направиха задължително присъствието на ателиета за трансфер на знание и технологии.

И не можете да получите докторска степен ако нямате предприемаческа подготовка?

– Не. Mожете, но някои университети просто решиха да направят присъствието на тези курсове задължителни.

Курсовете за предприемачество към самите агенции ли са или всеки университет ги организира самостоятелно?

Има различни варианти. Има университети, които сами ги организират, ако имат вътрешно компетенциите. Други – изцяло делегирани от тяхната организация на агенциите, а трети ги правят заедно или канят външни организации, според темите или ако има по-специфични интереси.

По колко стартъпа или спинофа се регистрират годишно с помощта на агенциите за акселерация?

– Отговорът на този въпрос много варира. Процесът на създаване на стартъп или спиноф може да продължи различно време, както и схемата по която се създава. Но мисля, че

всяка от 14-те агенции помага за създаването поне на 3 или 4 спинофа на година.

Инвестициите в тях също много варират. Ако става въпрос за медицинска или фармацевтична дейност, разходите са големи, клиничните тестове струват скъпо, патентите и естествено необходимите първоначални инвестиции също. За други, инвестиции от порядъка на 100 или 200 хиляди евро са достатъчни за първоначален старт. Но схемите наистина много варират. Понякога, още от самото начало се привличат външни инвеститори, понякога университетът решава да е единствен акционер и само да комерсиализира един продукт или услуга.

Когато се върнахте в България потърсихте ли такава статистика за страната ни?

– Да. Всъщност още преди да се върна започнах да се интересувам дали тези практики и тип структури съществуват и в България.

За съжаление, това което открих бяха по-скоро „празни черупки“ или „витрини“, но без реална дейност или поне такава която да ми позволи да мисля че нещо реално и ефективно в тази посока се случва.

Тази констатация бързо беше потвърдена, от мои приятели, университетски служители, които не бяха и чували за подобни инициативи или за това, че такива отдели съществуват. Надявам се това да се промени, защото със сигурност има много интересни научни резултати и проекти, които събират прах по рафтовете на етажерките и въобще не се използват.

Какво според Вас пречи на развитието на култура, която позволява ефективен трансфер на технологии?

– Причините са няколко, свързани по между си, но една основна или поне най-често дискутирана с представителите на социалните и хуманитарните науки. Тя е едва ли не идеологическа – че финансови отношения между научните среди и бизнеса може да компрометира независимостта им. Имат чувството „че се продават на големия капитал“. И в някои случаи сигурно е така. Вкарването на пазарната и комерсиалната логика в университетите не е неутрално. Не е необходимо трансферът на технологии и предприемачеството да се превръщат на свой ред в идеология. Целта на агенциите или на университетските отдели за валоризация е точно да информират за възможностите, които предлага един проект за трансфер и предприемачество. Във Франция има легалната и юридическата рамка, която гарантира правото за защита на интересите на всички страни в един такъв проект. Останалото е въпрос на договаряне и на добре подготвени хора, които водят тези преговори, независимо от коя страна на масата се намират.

Какво Вие самата искате да промените в културата и екосистемата и как смятате да го направите?

– Не съм сигурна, че мога да променя сама ситуацията, но това което мога и искам да направя е да предам и споделя това което знам и съм научила по темата.

Много се радвам, че Фондация Карол Знание ме покани да участвам в програмата, която водите и се възползвам от случая да ви поздравя за подкрепата която давате на младите учени в България. Доколкото знам, вие сте единствените, а те наистина го заслужават!

Наскоро попадах на обяви за работа за научни работници и обявена заплата беше 900 лева брутно. Срамно е. В този смисъл, предприемачеството в науката и трансфера на знание и технологии е често една много добра алтернатива за реализация.

Върнахте се в България, за да останете. Какви са мечтите Ви за работата и кариера тук?

– Да, върнах се, за да остана. Мисля че като за всеки работещ човек, най-много ми се иска всяка сутрин да ходя с удоволствие на работа и да имам усещането, че това което правя има смисъл. Засега успявам. Преподаването остава голямата ми любов и въпреки че в момента работя в друга сфера, не изключвам един ден да се върна пред „черната дъска“.

В Предприемачи в науката ще се срещнете с други млади учени, които мечтаят да правят наука в България. На какво бихте искала да ги научите?

– Ако мога по един или друг начин да съм им полезна, да им помогна да намерят отговори на въпросите които си задават по темата, много ще се радвам. Аз също ще науча много от тях.

Практикуването или правенето на наука в България не е лесно. Не става въпрос само да избереш една професия, а един начин на живот, който често изисква и саможертви и затова им се възхищавам.

В България в университетите има много интересни открития и естествено много талантливи хора, за които че не се говори достатъчно. Трябва да се дава гласност на това което правят, да им се прави реклама. Все пак, какво по-голямо удоволствие за един учен ако види, че това което прави може да помогне на други хора, да улесни или спаси нечии живот.

Как бихте дефинирала „Предприемач в науката“?

– Едва ли има само една дефиниция но бих казала че това са смели хора.

Ще разбиете ли митове за трансфера на технологии?

– Тук трябва да съм откровена и да кажа не съм сигурна дали знам за какви митове става въпрос, но ако „разтегна“ твърдението в двете му противоположни крайности, позитивен и негативен мит, бих казала, че реализирането на един проект на трансфер на знание или технологии не е лесен процес. Но наистина има смисъл да се пробва. И от друга страна – не предаваш или продаваш професионалната си етика, защото имаш проект за трансфер или си учен-предприемач.

С какво ще предизвикате участниците в Предприемачи в науката?

– Да се предизвикат сами себе си и да се пробват в нещо, което не познават или поне така им се струва – проект за трансфер на знания и технологии. Да поемат рискове.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!

Другите лектори в програмата – тук.

Кои са менторите – тук.


Експерт по трасфер на технологии и иновации с опит от Франция влиза в консултативния съвет на Фондация Карол Знание

Category : Новини

Д-р Румяна Мишонова влиза в консултативния съвет на фондация Карол Знание и ще бъде лектор на Предприемачи в науката 2019. След 24 години във Франция, през 2018 г. тя се връща в България, за да остане и работи тук.

Има докторска степен по социология от Université de Nantes, Нант, Франция. В същия университет завършва магистратура по социология преди това. През последните седем години във Франция работи в сферата на трансфер на технологии, първо за университета в Нант и после в Société d’accélération du transfert de technologies – Grand Centre, чиято функция е осъществяването на връзка и сътрудничество между звената за научно-развойна дейност на 19 висши учебни заведения в Централна Франция и бизнеса. В Агенцията за акселерация на трансфер на технологии е била Мениджър проекти Социални и Технологични иновации. Извършвала е предварителен одит на иновативни проекти или научни резултати и оценка степента на оригиналност на новата идея или технология, и потенциала ѝ за комерсиализация и последващо внедряване. В отговорностите на тази позиция се включва и бюджетиране, разработване на бизнес концепции и стратегии за пазарна реализация на продукта/услугата, презентиране на проектите пред потенциални инвеститори и купувачи.

Има богат опит в проучване и aнализ на иновативни идеи и проекти; консултации по въпросите на интелектуалната собственост в иновативните проекти; лектор за управление на иновативни проекти; иновационен менинджмънт; социално предприемачество; кръгова икономика; аспекти на интелектуалната собственост в иновативните проекти; методология за оценка на социалното въздействие на иновациите.

Подобна е била дейността ѝ в университета н Нант, където е работила в Дирекция Изследвания, партньорства и иновации – отговорна за връзката между научните лаборатории и бизнеса, с цел комерсиализация на научните им резултати чрез съвместни проекти. Работила е в тясно сътрудничество с всички партньори от иновационната екосистема: инкубатори, акселератори, индустриални паркове, бизнес ангели, офиси за технологически трансфер, научни и изследователски центрове (държавни/частни).

В университета в Нант е била и хоноруван лектор и преподавател във факултета по Социология. Преподавала е социологически дисциплини в Нант и в Център за обучение на социални работници (ARIFTS) и IMT Atlantique (Ecole Mine-Telecom), а в Анже – в Аграрен Университет (Ecole Superieure d’Agriculture).

В продължение на 9 години работи в Консултатска агенция за социална иновация (ARAIS-Cooperative d’etudes et de conseils en Innovation sociale) в Нант.

По време на академичната и консултантската кариера добавя дълъг списък с квалификации и обучения – Юридическа защитa на софтуери в Национален институт за индустриална собственост, (INPI – Institut National de la Propriete Industrielle), Париж; Стратегии за защитa и продажба на непатентовани иновации; Индустриалната собственост в IT проекти; Авторското право; Европейски институт за предприемачество и интелектуална собственост, (IEEPI – L’Institut Europeen Entreprise et Propriete Intellectuelle), Париж, Валоризация на научни изследванията / Reseau C.U.R.I.E. – Valorisation, transfert de technologies et innovation issue de la recherche publique, Париж.

В момента е консултант по европейски проекти в рамките на Horizon 2020, LIFE и Erasmus +.


Ангелина Тодорова, Ръководител „Звено Координация“ във Фонд на фондовете

Category : Новини

В Европейския съюз вече се утвърждава една концепция за предприемачески университет

Ангелина Тодорова е водещ специалист в областта на стратегическото планиране, европейските фондове и програми. Ангажирана е в екипа на Министерството на финансите, който разработва и договаря с Европейската комисия Националната стратегическа референтна рамка (НСРР) 2007-2013 г., основа за първите европейски фондове в България като член на ЕС. Участва активно и впоследствие при преговорите по Споразумението за партньорство (СП) 2014-2020 г. Представлява България на международния партньорски преглед по Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) 2014-2020 г. След 2014 г. е съдействала по иновационни въпроси на Съвместния изследователски център (JRC) в гр. Брюксел и на Клъстер за аеро-космически технологии, изследвания и приложения (CASTRA).

Завършила е икономика в University of Oxford, съвместна магистратура по европейски въпроси от University of Graz, Австрия, Централния европейски университет, Европейската академия (EURAC) в Болцано, Италия и Европейския институт по публична администрация (EIPA). Има и специализация в ENA, Париж, Франция.

Фонд на фондовете едва ли е добре познат на българските учени, както и факта, че не влагате средства директно в проекти, а създавате фондове, в които инвестирате между 60-80%, като останалите привличате от частния сектор. Разкажете за работата на фонда досега.

– Фонд на фондовете управлява средствата от 1.3 млрд. лева по четири оперативни програми 2014-2020 г. – „Развитие на човешките ресурси“, „Иновации и конкурентоспособност“, „Околна среда“ и „Региони в растеж“, както и ‚рециклираните‘ средства по Джесика от ОПРР 2007-2013 г. Основната дейност изисква финансовите инструменти, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) да бъдат вложени в устойчиви проекти като едновременно привлекат частни средства и експертиза. Поради това

Фондът не финансира директно, а избира посредници – професионални фонд мениджъри, които да подкрепят най-силните проектни предложения и идеи според подходяща за пазара инвестиционна стратегия.

Около 45% от средствата в мандата на Фонда подпомагат предприемачество, иновации и бизнес развитие, основно чрез фондове за дялово инвестиране.

На какъв етап е всеки от фондовете за дялови инвестиции?

Чрез инструментите от този тип предприятията получават финансиране, свързано с пряко участие в капитала. Подкрепят се бизнеси във всички фази на развитие: от стартъпи (pre-seed, seed фаза) до вече работещи иновативни компании, за да реализират потенциала си за растеж и конкурентоспособност. Поради високо-рисковия си профил, такива проекти в повечето случаи нямат достъп до дългово финансиране (напр. традиционно банково кредитиране).

В зависимост от етапа на развитие на фирмата, Фондът предлага палитра от финансови продукти.

Фонд за ускорено начално финансиране (ФУНФ) подпомага най-ранната фаза, включително самото създаване на бизнес и ключови аспекти от старта и утвърждаването на успешна дейност.

Работим с „Невек“ и „Иновейшън Акселерейтър България“ и съвсем скоро ще имаме още един посредник. Фонд за рисков капитал (ФРК) традиционно има за цел да даде ускорение на вече започнати бизнеси, включително чрез менторинг за развитие, като посредникът ни е „Морнингсайд Хил“. Фондът за растеж поема фирмите в сравнително зрял етап за увеличаване на пазарите и цялостната конкурентоспособност, като посредникът ще бъде обявен до няколко седмици.

Структурирането на Фонда за технологичен трансфер на какъв етап е?

Технологичният трансфер сам по себе си мотивира изграждането на партньорства и намирането на нов за пазара тип финансов посредник, така че се надявам това да стане в рамките на 2019 г.

Предвижда се посредникът да управлява публични средства от приблизително 58 млн. лв., които да допълни с частен капитал от 30%.

Очакваният принос на инструмента е в посока сближаване между науката и бизнеса, пазарна приложимост на резултатите от научните изследвания, развитие на благоприятна за иновациите среда, привличане на чуждестранни инвестиции и опит, извеждане на българските предприятия и българските иноватори на конкурентния европейски и международен пазар.

Как ще работи фондът?

Фондът за технологичен трансфер (ФТТ) ще осигурява дялово и квази-дялово финансиране на крайните получатели, финансирайки проекти, чиито ползи биха останали или биха се насочили към България. Инвестициите са съобразени с тематичните области на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) 2014-2020 г., предвид финансирането по линия на ОП „Иновации и конкурентоспособност“.

Допустимите крайни получатели обхващат новосъздадени предприятия, МСП и големи компании, включително техни поделения и съвместни дружества, като специално внимание се обръща на проектни идеи, които използват резултати от научно-изследователска и развойна дейност и права по интелектуална собственост.

Познавате в детайли Иновационната стратегия за интелигентна специализация, която включва  тематичните области „Мехатроника и чисти технологии“, „Информатика и ИКТ“, „Индустрия за здравословен живот и биотехнологии“ и „Нови технологии в креативни и рекреативни индустрии“. Какви възможности има за млади учени, които искат да видят реализацията на своята работа?

Целта на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) е отпуснатите средства от бюджета на ЕС по две от европрограмите (ОП „Иновации и конкурентоспособност“ и ОП „Наука и образование“ 2014-2020) да се фокусират върху иновации именно в

тези сфери, в които страната има традиции и сериозен бъдещ потенциал, дори за превръщането ни в европейски и световен лидер.

За да се постигне очакваният ефект, се насърчават новите разработки и най-вече научните изследвания в пряка връзка с ключовите експортно-ориентирани сегменти от икономиката. Мисля, че

в определени области България постепенно се превръща в „точка“, която привлича талант, като нуждите от инвестиции в хора и особено млади учени, продължават да са огромни.

Целта на финансовите инструменти е парите да се инвестират и да носят възвращаемост, а не както при грантовете по еврофондовете да се отпускат безвъзмездно, нали така?

Безвъзмездната помощ има и ще продължава да има своята роля по отношение изпълнение на определени цели чрез бюджета на ЕС.

Финансовите инструменти предлагат изцяло друг подход при инвестирането на публични средства, така че да се стигне до дългосрочна възвръщаемост и проправяне на пътека за частни инвеститори. Двата вида подкрепа по-често се допълват отколкото конкурират.

Дългово финансиране е утвърдено и познато така или иначе, друг е въпросът да бъде по-достъпно и атрактивно, а дяловото финансиране, макар неотдавна да е изглеждало по-скоро екзотично в България, на практика e стимул за развитието на предприемаческата еко-система. Силните екипи с добри бизнес концепции могат да получат дялови инвестиции, чиято добавена стойност, освен финансова, включва всички ползи от опита на професионалните фонд мениджъри, техните контакти и възможността им да прилагат неизползвания по друг начин на пазара потенциал.

На този етап учени, които имат конкретни бизнес идеи или проекти могат ли да се обръщат към Вас за консултации? Платени ли са услугите, за да насочите един потенциален предприемач, който не е наясно с инструментите за финансиране и не знае към кого да се обърне?

Във Фонд на фондовете е структурирано Звено за координация, ние го наричаме Bulgarian Advisory Platform, точно с цел

всякакви бизнес или други проектни идеи да могат да получат точка за достъп до безплатна информация.

Работим без административна тежест за инициаторите на проекти, почти без хартия – по телефон, мейл, чрез бърза форма за заявка/запитване от сайта на Фонда.

Учила сте в различни европейски университети. Имате ли впечатления как там се насърчава предприемчивостта на студенти и докторанти?

В Европейския съюз вече се утвърждава една концепция за „предприемачески университет“

която се дефинира по различни начини, но на мен ми допада подходът с шестте елемента: добро управление и лидерство, стимулиране на изграждането на капацитет, предприемачество в преподаването и обучението, култура на предприемачество, партньорства със заинтересовани страни и интернационализация. Познавам добра практика и то в България –  успешният предприемач Кирил Петков има повод да се гордее с Центъра за приложни изследвания и иновации към Софийския университет.

Всеки от нашите лектори дефинира понятието Предприемач в науката. Какво е Вашето определение?

Ще си позволя да цитирам точно Кирил Петков, който твърди на база опита си, включително в Харвард, че е

по-лесно да научиш учените на предприемачество, отколкото предприемачите на наука.

Вие на какво бихте искала да научите участниците във формата?

Да не приемат фразата „Няма начин“ с лека ръка. В такива случаи отговарям „Няма начин да няма начин“.

Има ли мит, който искате да разбиете?

Опитвам се да съжителствам без бой с множество митовете – от тях може да се научи много.

С какво бихте предизвикала участниците в Предприемачи в науката?

Бих предпочела те да ме предизвикат с иновативни проектни идеи, за които досега са търсили, но не са успели да намерят финансиране.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!

Другите лектори в програмата – тук.

Кои са менторите – тук.


Ангелина Тодорова от Фонд на фондовете – лектор на Предприемачи в науката

Category : Новини

Ръководителят на „Звено Координация“ във Фонд на фондовете Ангелина Тодорова ще бъде лектор в програмата Предприемачи в науката, която започна на 18 септември с лекция на Светлин Наков за технологичното предприемачество в България.

Ангелина Тодорова е водещ специалист в областта на стратегическото планиране, европейските фондове и програми. Ангажирана е в екипа на Министерството на финансите, който разработва и договаря с Европейската комисия Националната стратегическа референтна рамка (НСРР) 2007-2013 г., основа за първите европейски фондове в България като член на ЕС. Участва активно и впоследствие при преговорите по Споразумението за партньорство (СП) 2014-2020 г. Представлява България на международния партньорски преглед по Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) 2014-2020 г. След 2014 г. е съдействала по иновационни въпроси на Съвместния изследователски център (JRC) в гр. Брюксел и на Клъстер за аеро-космически технологии, изследвания и приложения (CASTRA).

В Предприемачи в науката тя ще представи новите фондове на Фонд на фондовете и възможностите за финансиране на стартиращ бизнес.


Анкета Накъде след научната титла

Създаваме предприемачи в науката

Носителят на наградата Предприемач в науката за 2019 г.

Носителят на стипендията на Карол за 2019 г.

Д-р Олга Антовона за участието си в Предприемачи в науката

Нашите лектори: Здравка Медарова

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close