Category Archives: Лектори

Димитър Жечев: Предприемачът в науката трябва да има дързостта да свърже различни области, необходима е интердисциплинарност

Category : Лектори

Снимка Forbes Bulgaria

Предприемач и учен, математик, експерт по криптография, преподавател, носител на наградата „Джон Атанасов“. Проф. Димитър Жечев е новият член на Консултативния съвет на фондация Карол Знание и лектор на програмата Предприемачи в науката.
Завършил бакалавърска степен по математика в Harvard University, а след това магистратура и докторантура в University of California, Berkeley. Сега е професор е в Политехнически федерален институт в Лозана (EPFL – École polytechnique fédérale de Lausanne), Швейцария, където ръководи собствена изследователска група. Той е един от златните медалисти на България в ученическите си години, когато участва на международни олимпиади и състезания по математика.
Първата му работа е в Microsoft Corporation, където е сътрудник по криптография и там открива тази нова област за развитие. През 2010 г. става асистент в Политехническия федерален институт, където по-късно печели конкурс за професорска позиция, финансирана от Швейцарската национална фондация за наука. Сега с изследователската си група работи върху ECC криптографията (Elliptic Curve Cryptography) – метод с публичен ключ, базиран на използването на елиптични криви върху крайни полета. Съавтор на два патента.
През 2015 г. с колега от Харвард основава софтуерната компания Inpher, която вече има офиси в Лозана, Ню Йорк и Сан Франциско. Разработват и поддържат платформа за изчисления и анализ на данни върху конфиденциална информация. Привличат 4 млн. USD от рискови инвеститори от Швейцария и САЩ, а в следващия етап на финансиране набират още 10 млн. USD, като голяма част от тях идват от JP Morgan. Тази новина попада и във финансовите новини, и в специализираните издания.

 

В програмата Предприемачи в науката каним не лектори, а вдъхновители, защото искаме да мотивираме с добрия пример на успешни учени-предприемачи. Как Вие бихте дефинирал „предприемач в науката“?

– Моята представа за предприемач в науката е човек, който има дързостта и смелостта да пречупи рамките на академичното мислене и традиции, да свърже идеи от различни области на науката, реализирайки реален иновативен продукт, който решава пазарен проблем, а не просто поредната академична публикация. Това е доста предизвикателно и изисква качествено нови умения и начин на мислене, различен от традиционния академичен подход.
В науката често заучаваш методи или техники. В предприемачеството е малко по-различно и по-скоро ми наподобява на олимпиадите по математика, където имаш даден проблем и имаш право да използваш всичко (най-вече креативност и нетрадиционни идеи, често базиращи се на минимални фактологични познания), за да решиш този проблем.

Именно тoзи подход на problem solving вместо традиционният technique-driven подход е много ключов.

Хората в науката често допускат грешката да си промотират технология, която те лично считат за важна преди да са разбрали и дефинирали именно пазарния проблем, който решават. В предприемаческите среди, това често се характеризира като T-push (прокарване на технология) вместо M-pull (издърпване на проблем от пазара). Второто очевидно е ключова предпоставка за успешен бизнес.

Може би едно от най-важните качества, за да станеш успешен предприемач, е това да бъдеш “team player”.

Често във фундаменталните науки, каквато е математиката, работим в изолация, държим нещата изцяло под наш контрол и пренебрегваме екипната работа. Този подход не работи в предприемачеството. Необходимо е един учен, който идва от подобна област да пречупи много мисленето си.

Разкажете за Вашия път от математическите олимпиади през Харвард до криптографията.

– Започнах от националния отбор на България по математика и участието ми на три международни олимпиади по математика, където спечелих два златни и един сребърен медал. Това ми осигури стипендия за Харвард, където започнах да уча висша математика. Сравнително бързо се профилирах в една от предизвикателните области на математиката, теория на числата – област от математиката, изучаваща различни свойства на целите числа, простите числа, както и решения на уравнения в цели числа, т.нар. диофантови уравнения.
Един от интересните отворени проблеми в тази област е този за рационални точки върху елиптични криви. Еелиптичните криви са определени уравнения от трета степен, които са изучавани още през 18-ти и 19-ти век в контекста на неопределените интеграли от математици като Абел, Джакоби и Вайерщрас. Именно тези криви помагат за решението на известния 350-годишен отворен проблем (голямата теорема на Ферма) през 1995 г. от английския математик Професор Андрю Уайлс, който завършва доказателството, базирано на идея на научния ми ръководител на докторската дисертация в Бъркли, професор Кенет Рибет.

Популярността на елиптичните криви по това време допринася за тяхното развитие в криптографията.

Аз не бях взимал курсове по криптография в Харвард, но научих тази област най-вече с практиката ми в Microsoft. Оказа се, че фундаменталните математически познания, които имах, ми помогнаха да навляза в тази област. Тук имаше мотивираща роля и моят ръководител на докторантурата в Бъркли, Професор Рибет. Важно е да отбележим, че е рядкост професор по абстрактна математика от този калибър да поощрява докторантите си да разглеждат и реални приложения. Аз имах шанс да попадна на подобен ръководител, който активно преподаваше курсове по криптография в Бъркли.

Не веднъж сме коментирали в Предприемачи в науката, че в Харвард като че ли всеки студент и докторант се стреми към стартъп. Там ли се събуди предприемачът у Вас?

– Не знам дали всеки студент в Харвард се стреми към стартъп. При мен определено предприемачеството се засили след Харвард. Докато бях в Харвард мислех почти и изцяло за наука и си избирах интелектуално-предизвикателна област, без да се замислям много за приложения.

Моментът, който ме мотивира за предприемачество в науката бе опитът ми Microsoft. Там за пръв път видях, че е възможно сложни математически концепции да заработят в реални практически приложения. Това беше наистина много мотивиращо.

При засилената конкуренция в софтуерния сектор как успяхте да привлечете инвеститори за Вашата компания?

– Основното предимство бе силният екип с експерти в ключови области като криптография, статистика, машинно обучение, системи, компилатори и програмни езици. Всички тези области се свързват по естествен начин в разработката на продукт от подобна сложност. Не на последно място бе и предприемаческият опит на съдружника ми Джордан Бранд – той имаше успешна компания, която бе купена от AutoDesk. Тъй като на мен Inpher ми е първата създадена компания, щеше да е много по трудно да привлечем инвеститори1 ако Джордан не се беше включил.

С част от екипа на Inpher по време на големите конференции „Scala Days 2019“ в Лозана

Кои от продуктите, които предлагате са успяха да ви осигурят и втория сериозен кръг на финансиране?

Определено технологията и продуктът, които успяха да осигурят Series A финансиране бе платформата за криптографски изчисления XOR Secret Computing Engine.

Колко важни са патентите за инвеститорите? Ето още един често коментиран пример – в Харвард се стремят към патенти.

– Патентите в технологичното портфолио на една високо-технологична компания представляват определена гаранция за предпазване на авторските права на тази технология, но не могат напълно да предпазят копирането на технологията. При нас те са важни, тъй като ние публикуваме на водещи конференции криптографските си алгоритми с цел валидиране на сигурността на протоколите от криптографското общество. Това е важно за продукт, който гарантира сигурност, тъй като в областта, в която работим, все още няма добре дефинирани стандарти и се разчита на валидация от научното общество.

Върху какво работи Вашата изследователска група, която се занимава с ECC криптография?

– Проблемите, върху които работим са по-скоро фундаментални математически алгоритми, които се използват за изучаване на сигурността на криптосистеми, базирани на елиптични криви. Елиптичните криви намират широки приложения в съвременните приложни криптосистеми: основното предимство са късите ключове (256 или 512 бита, в сравнение с поне 2048 бита при RSA), правейки ги изключително подходящи за всякакви приложения, при които има ограничение на комуникацията. Освен това, елиптичните криви (за разлика от класическата криптография с открити ключове базирана на модулярна аритметика) имат допълнителни математически свойства и структури (т.нар. двойнствености, Weil pairing и Тate pairing), водещи до нови и изключително интересни приложения като Identity-Based Encryption (IBE – криптиране, базирано на вашия мейл като заместител на открит ключ), схеми за Proxy Re-encryption, които се използват за сигурно споделяне на данни в cloud, схеми за кратък електронен подпис и не на последно място, в криптовалути като zCash, базирани на протоколи за доказателства с нулеви разкрития, zero-knowledge proofs, и по-специално неинтерактивни доказателства, т.нар. zkSNARCs.

Сигурността на всички тези описани приложения се базира на трудността на един от най-фундаменталните изчислителни проблеми в криптографията: т.нар. проблем за дискретните логаритми.

Той съществува и в най-класически вариант. Ние изучаваме сложността на неговия вариант за елиптични криви като използваме дълбоки познания за структурата на тези математически обекти, за да получим информация за това как се избират параметри на тези криптографски системи (кои параметри позволяват оптимална сигурност).

Промени ли се по някакъв начин дейността на Inpher през месеците след обявяване на пандемията?

– Пазарите, на които работим са много динамични от началото на пандемията. Видяхме динамики и промени в приоритетите на големите финансови институции по отношение на конфиденциалност на данни. От друга страна,

пандемията отвори нови и интересни пазари за криптографски изчисления като дигитално здравеопазване – дигитална диагностика, клинични изследвания и дори генно инженерство.

Последното е доста мотивиращо за компания като Inpher, тъй като наистина бихме могли да помогнем за решаването на ключови проблеми. Появиха се и не малко възможности за сътрудничество с големи технологични компании, развиващи технологии в тези области.

В каква посока очаквате да бъдат промените след връщането към нормалността, доколкото това е възможно?

– Очаквам хората да се замислят повече за фундаментални въпроси относно бъдещето на науката и предприемачеството. Всички видяхме, че

това да си тесен специалист в едно направление или научна област не успява да реши глобални проблеми като пандемията. Подобни проблеми са изключително комплексни и изискват ефективни взаимодействия и комуникация между много и различни области на науката

Например, съчетанието на биомедицина, биоинформатика и изкуствен интелект за изучаване на различни свойства на протеините на вируса SARS-Cov-2, които са важни за разбиране на различни механизми и създаване на лекарства, компютърни симулации в епидемиологията и т.н.

За Вас лично как протече този период?

– Доста динамично. Освен интензивната работа в компанията по усъвършенстване на технологията и развитие на бизнеса на компанията, в този динамичен период, успях да науча и практикувам и не малко социално предприемачество, което е изключително важно в днешно време. Включих се като ментор и лектор на успешния българския хакатон (HackTheCrisis). Точно по време на хакатона създадохме и успешната кампания “На Първа Линия” (заедно с Мина Драганова и Андрей Райков), чрез която набрахме 120 000 лв., за да закупим висококачествени маски FFP2 за нуждите на основни болници в различните области на България. Маските раздаваме по строг математически модел, анализиращ различни данни от COVID статистиката на страната ни.

Бих препоръчал на всеки предприемач в науката да се докосне поне малко до социалното предприемачество и да си даде добре сметка за импакта на предприемачеството върху проблемите на обществото.

Предстои ви първа среща с участниците в Предприемачи в науката. Какво искате да научат от Вас?

– Бих искал най-вече да споделя опита си, в това число и допуснатите грешки. Основното ми послание все пак е необходимостта от интердисциплинарност в науката за изграждане на високотехнологични решения с импакт върху индустрията.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.


Христина Габровска: За стартиращ бизнес е необходима и стратегия за интелектуалната собственост

Category : Лектори

Христина Габровска e юрист с над 15 години опит в областта на капиталовите пазари и интелектуалната собственост.

Завършила е Право в Софийски университет „Св. Кл. Охридски“, юридическа магистратура по Ценни книжа и финансова регулация в Georgetown University, Вашингтон, Окръг Колумбия, САЩ, докторант по Право на интелектуалната собственост в Софийски университет „Св. Кл. Охридски“ (семестриално завършила с право на защита на тема Правна закрила на ноу-хау в контекста на икономика на знанието), притежава диплома от University of Cambridge по английско и европейско право.

Има опит като преподавател по Право на интелектуалната собственост в Стопански факултет на Софийски университет, Договорно и търговско право в International University College към Portsmouth University в София и Основи на американското право в Юридическия факултет на Georgetown University.

Има практически опит и в двете сфери на специализация, натрупан във водеща българска кантора, Комисията за финансов надзор, в големи международни кантори, в американската SEC (U.S. Securities and Exchange Commission), както и в бизнеса.

Христина Габровска е юрисконсулт и член на съвета на директорите на Карол Инвестмънт и член на управителния съвет на фондация Карол Знание.

Майка на три дъщери.

Нашите предприемачи-учени дават определение за учени, предприемачи в науката. Как един юрист би дефинирал това понятие? Без да бъде правна дефиниция, разбира се.

– Да си предприемач първо е житейска философия, отношение към света, състояние на духа. Необходими са и комплекс от качества, които могат да се култивират, изградят и впрегнат, за да обслужат предприемчивостта. И това се случва, когато учените осъзнават, че „чистата“ наука би могла да е по-полезна както на обществото чрез практическото й приложение, така и за тях самите – за лично благополучие (материално и кариерно) и за привличане на финансиране за по-нататъшни изследвания, проекти и развитие.

В нашите анкети Накъде след научната титла виждаме, че около 20% от участниците имат достатъчно информация за авторските права на научния си труд. Почти половината обаче отговарят отрицателно. Как е уреден този въпрос в нашето законодателство и на какво се дължи това незнание?

– В зависимост от спецификата му, един научен труд би могъл да се ползва едновременно от авторско-правна закрила по Закона за авторското право и сродните му права (произведение на литературата, науката или изкуството), да бъде изобретение по смисъла на Закона за патентите и полезните модели (патентоспособно или не). Ако бъде развит в приложна версия с бизнес насоченост, би могла да се използва и защитата, предвидена за други обекти на интелектуална собственост – марка по Закона за марките и георграфските означения, дизайн по Закона за промишления дизайн. А понякога е ноу-хау, което също се счита за обект на интелектуалната собственост, но закрилата му е упомената предимно в международни актове.

Тъй като уредбата е в различни закони, наистина изглежда сложна. Но като всеки продукт на човешка дейност, може да бъде рабрана и прилагана. Незнанието често се дължи на липсата на информация под формата на курсове или отделни модули в програмите, насочени към учените. Нашата програма цели да предложи именно този липсващ елемент, редом с много други знания от практическа необходимост за учените-предприемачи.

В първата анкета около 30% заявиха, че не знаят какво ще стане с резултатите от тяхната работа. Почти половината отговариха, че ще останат в институцията, 14% – че ще вземат данните със себе си. В едно подобно европейско изследване над половината от учените твърдят, че ще вземат научните си резултати. Какво става на практика след приключване на един научен проект?

Класическият отговор на юристите е „Зависи“. И наистина има редица фактори, от които се влияе преценката във всяка конкретна ситуация. Авторството е лично и неотчуждимо право т.е. не може да се прехвърля. Позлването на резултата от труда на учения обаче може. В някои ситуаиции и за някои от обектите на интелектуална собственост е предвидено права, като това на заявяване или ползване, да възникват за научната организация. В повечето случаи законодателството предвижда уреждането им между страните.

Твърде често се случва учените да предоставят правата си по договори далеч преди да са осъзнали потенциала на изследването си или да се съгласяват на условия, които са несъразмерни на приноса им.

На практика, ако ученият не е поел ангажимент да не взема резултати със себе си, може да го стори. Но дори и в случаите на поети рестрикции към резултатите, ученият неотменимо носи знанията и опита си, които може да развие в нови направления и различни практически приложения.

Ако бизнесът има интерес към резултатите от даден научен труд и би искал той да бъде продължен, за да се изследва или постигне нещо конкретно, как  може да се случи това?

Би могло да се работи директно с научното звено, ако организацията, към която е създаден, е съгласна с това. Често обаче, се сформират отделно самостоятелни интердисциплинарни научни екипи и те развиват конкретно практическо приложение. Това все още не е достатъчно, за да се превърне в бизнес начинание.

Бизнес идеята стъпва на научния труд, но екипът трябва да има стратегия, включително по отношение на защитата на интелектуалната собственост. Трябва да има ясна цел – най-малкото дали цели да продаде разработен продукт (ноу-хау, лиценз на патент, полезен модел) или да развие собствен бизнес.

Върху тази основа екипът трябва да планира стъпките за постигане на целта си. В зависимост от спецификите на конкретния случай, се разработва стратегия и по отношение на интелектуалната собственост.

У нас малък процент от учените се стремят към патенти, а това е практика в комерсиализацията на науката в Европа и САЩ. Законодателството, цената или друго формира такова отношение?

Законодателството е аналогично в повечето юрисдикции, тъй като е свързано с международни актове, по които и България е страна. Цената определено е пречка за стартиращ бизнес. И този проблем възниква особено осезателно при синхронизирането на бизнес стратегията с тази за защита на интелектуалната собственост, като част от първата. Защитата има териториален характер т.е. предоставя се на територията на всяка юрисдикция отделно и съответно за всяка юрисдикция се заплащат такси.

Така с натрупване се формира значителна сума, ако се заявява патент в множество юрисдикции.

От друга страна, стои рискът патентът след обичайно дългата процедура да бъде отказан по различни причини.

Изисква се световна новост за патентоспособността на едно изобретение.

Достатъчно е да се окаже, че друг учен някъде по света, макар и независимо, е направил публикация за същата научна разработка, и новостта може да бъде опорочена.

И не на последно място, пречка могат да са ангажименти, поети или предвидени в закона, към научната организация, в която е направена разработката.

По време на презентациите в конкурса Предприемач в науката 2019 и тест на VR геолаб (един от представените проекти)

От български патент няма смисъл, а европейският е много скъп – така често казват докторанти и учени, когато става дума за правна закрила на обектите на индустриална или интелектуална собственост. А в Европа и САЩ като че стремежът е да се патентова. Нямат ли интерес самите научни организации да патентоват научните открития на своите учени?

От български патент има смисъл в определени случаи. Може да бъде пречка за конкуренти да патентоват, може да служи за основа за патентоване и в други юрисдикции след намиране на финансиране при тестване на съответните пазари. Като правило закрилата на едно изобретение се предоствавя с издаването на патент. В Европа и особено в САЩ, това рабиране е обичайно поради силната защита, която се предоставя и е трайно наложено с бизнес и съдебната практика.

Научните организации в България в много случаи нямат интерес да патентоват, защото финансирането им често е единствено за „чиста“ наука

и лицензирането на патент срещу получаване на допълнителен приход би нарушило наложени рестрикции към основните източници на финансиране. Колкото и да са ниски, за съжаление, те са регулярни и установени. На следващо място в научните организации няма изградено бизнес мислене у учените, които са концентрирани основно върху научната си работа. И накрая, някои организации поемат работа по проекти за изследвания, които са част от по-голяма разработка, възможността за чието патентоване е в компетенциите на възлагащата организация и съответно или изначално са поели ангажимент за въздържание от използване или патентоване, или нямат поглед върху цялостното проучване, за да могат да го представят в заявление за патент.

Как се защитава интелектуалната собственост на учения и научната институция, ако фирма регистрира патент?

Ако фирмата е коректна и регистрира патент за изобретение, осъществено в научната институция с участието на учения, това би следвало да се случи с тяхно участие и съответно справедливо възнаграждение. Ученият в този случай следва да бъде цитиран като изобретател.

Ако обаче фирмата е патентовала изобретение, което е разработено от учен и/или научна организация, чиито права е нарушила, защитата на учения и научната организация се осъществява както пред съответното патентно ведомство, така и по съдебен ред.

Един от лекторите в първото издание на Предприемачи в науката, каза, че патентът е своеобразен начален капитал за един стартъп. Как един учен с патент у нас може да спечели партньор от бизнеса, ако не може да стартира сам?

Патентът наистина може да бъде начален капитал. Най-лесното е да се предостави за ползване с лицензионен договор. По-трудното, но и с по-голям потенциал, а и убедена съм, по-удовлетворяващо за предприемача е да се развие в бинес начинание.

За второто, освен екип, е нужен партньор, често и повече от един. За привличането на партньор от бизнеса, последният трябва да бъде запознат и привлечен от потенциала на патента, представен като бизнес идея. За целта са нужни допълнителни умения, които нашата програма „Предприемачи в науката“ се стреми да надгражда у учените-участници. В някои отношения това представяне наподобява превод от езика на науката на езика на бизнеса.

По света има фондове, които инвестират в патенти. Как функционира този бизнес?

– Такива фондове инвестират в бизнеси, в основата на които стои патент. Без да омаловажаваме ценността на патента, той сам по себе си е елемент на бизнес потенциала на конкретно практическо решение на техническа задача.

Патентът се получава като документ, който удостоверява закрилата на изобретение, което е ново, има техническа стъпка напред в науката и е промишлено приложимо. Това изобретение обаче, трябва да се превърне в ядро на бизнес, а той да се разработи и развие на практика.

И това е надграждане, което предприемачите в науката могат да направят като впрегнат знания и умения, придобити както в нашата програма „Предприемачи в науката“, така и с инициативност, допълнителни свои проучвания и самообразоване в тази насока.

Фондовете виждат представения бизнес потенциал и инвестират на различни етапи от развитието му. Някои са насочени към стартиращи бизнеси, други – към развиващи се компании, трети – към вече зрели такива. Обичайно фондовете търсят участие в капитала, за да са част от успешен бизнес след развиването му. Макар и по-рядко, има и такива, които предоставят финансиране и без капиталово участие, но обичайно с по-тежки финансови и обезпечителни ангажименти.

По време на конкурса Предприемач в науката 2019 с част от журито

Кое е най-важното, на което искаш да научиш участниците в Предприемачи в науката?

– Вярвам, че участниците в нашата програма имат дух на предприемачи, а впечатляващите ни лектори ще им представят поглед върху множество аспекти на работата им. Убедена съм, че ще научат много, понякога в неочаквани за тях посоки – и по отношение на бизнеса, и в личен план, както и че ще усвоят полезни практически умения. По отношение на интелектуалната собственост, бих искала като начало да им дам разбирането на основата, логиката на уребдата, за да се ориентират по-лесно и да разчитат на тази закрила. От друга страна, на база на елементите в тази картина, да могат да изградят стратегическите си планове за реализация на проектите си. Накрая, да получат информация за практическите аспекти, за да я използват при избора на конкртните си действия и стъпки.

С какво ще предизвикаш нашите предприемачи в науката?

– Да си представят работата си след 5-10 години – какво практическо приложение ще има, как би изглеждал продуктът, върху който работят и каква би била тяхната роля тогава. И заедно да проследим доколко и как тази представа може да се реализира на практика.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.

 

 

 


Инна Бояджиева: Простичките и по-малките всекидневно поставени цели мотивират повече

Category : Лектори

Инна Бояджиева е един от новите лектори в третото издание на програмата „Предприемачи в науката“ на фондация Карол Знание. Тя е юрист, бизнес и краудфъндинг консултант, собственик на рекламната и консултантската агенция “Backersway”. Съорганизатор и водещ на месечните бизнес срещи Leaders.Influence.You и член на ForbesWoman Society.

Зад гърба си тя има над 70 проведени обучения на тема Crowdfunding и бизнес. Участвала е като ментор и трейнър в различни стартъп формати в България и чужбина.

Да започнем с актуалната тема. Как COVID-19 се отразява на краудфъндинга? Още с началото на пандемията у нас започнаха много дарителски акции с нов фокус от обичайните. Това как рефлектира върху проектите, които набират средства в този момент?

– Това е много интересна тема. Много хора изразяваха различни мнения – едни бяха категорично отричащи пускането на проекти, други твърдяха, че е прекрасно време, но се получи един интересен ефект. Платформите имаха обичайната си посещаемост, а проектите бяха по-малко по време на глобалната карантина в периода март – май. Но истината е, че много зависи какво се предлага на публиката. Много от продуктите се произвеждат в Китай, ако не цялостно, то поне доста от компонентите. Една такава ситуация води до забавяне, та дори и невъзможност за произвеждане на обещаното. Така че може би най-големият проблем беше нарушената веригата на доставки. В платформите за набиране на средства за каузи, които са благотворителни и спадат към частта НПО, не е имало нещо необичайно. В подобни платформи често хората подават проекти, свързани с личното им здраве, или изпаднали в нужда след различни инциденти, било то наводнения или други бедствия.

А как очакваш да продължи COVID влиянието от тук нататък?

– Очаквам да видя нови решения на новите проблеми, които COVID ни донесе. Aз лично съм говорила с български проекти, които още преди няколко години имаха решения, затова как да пътуваме виртуално, да се забавляваме от вкъщи и да научим нещо ново от дивана си в хола. Тогава беше трудно да повярват хората, че може нещо подобно да им трябва. Всяка криза носи освен негативите и своите позитиви в историята на човечеството. Така че

силно се надявам, скоро да видим някой голям български проект, който да пожъне световен интерес като предложи просто решение на новите проблеми.

Ти кога и как започна да се интересуваш от краудфъндинг?

– Още 2010 година страшно много ме заинтригува темата. Започнах да следя проекти, да гледам как се развиват платформите. Няколко години по-късно вече бях на сцената и провеждах обучения и семинари по темата не само в пределите на страната ни. Най-голямата аудитория, пред която съм имала честта да се изявя, е в университета „Хамад Бин Халифа“ в Катар. Там работех с 5 екипа, които спечелиха първо и трето място в предприемаческа програма, а останалите бяха наградени в различни категории. Бях най-младият бизнес ментор в програма и прецедент в историята за най-успешно реализирани екипи от отбора на менторския екип, който оглавявах аз.

Може би трябваше да кажеш дали винаги като става дума за краудфъндинг, следва въпросът – какво е това?

– Най-трудно ми беше да обясня на баба ми какво правя. Но щом се справих с нея, после тръгнахме на един тур в страната  2016-2017 година и вече има много хора от областните градове, които не само знаят какво е краудфъндинг, а и реализираха подобни кампании в различните платформи. Въпреки това винаги, когато правя обучения започвам с този въпрос.

Участваш в различни стартъп проекти в сферата на бизнеса, но и в неправителствения сектор, още преди да се дипломираш като магистър по право в НБУ. Какво те мотивира? Как подреждаш целите?

– Опитах много пъти от чашата на провала и нереализираните проекти. За да достигнеш до желаната цел трябва много пъти да паднеш и да станеш.

Аз моята още не съм я достигнала. Истината е, че всеки проект, по който съм работила ми е давал и ми е взимал по нещо. В трудовата ми история се събира една година, в която да съм работила за друг освен за себе си. Без значение за кой от проектите си говоря, винаги сме започвали с недостатъчно пари и недостиг на човешки потенциал. Лесно е сигурно, ако тръгнеш с един милион. Уви, все още не ми се е случвало като във филмите. Колкото и да ми е било трудно винаги съм вярвала и преследвала мечтите си. Знам колко е трудно, още повече, когато работиш по проект, в който много вярваш и затова винаги съм много директна с клиентите ни. Ако са тръгнали с големите планове и многото нули в главите си, винаги ги карам да погледнат и от друга гледна точка, да пробват да разбият малко сумите и да ги заслужат поетапно.

Простичките и по-малките всекидневно поставени цели мотивират даже повече. Защото се вижда реализацията и това дава стимул на екипите, отколкото прекалено големите цели, които за да се изпълнят изискват много време, прекалено много ресурс

и когато е малък екипът, без достатъчното финансиране, става много трудно и много често хората започват да се отказват. Вярвам, че винаги трябва да се търси вариант за разделянето на проектите на части.

Това ли е най-важното?

За мен най-важното нещо в моите проекти е екипът. Аз продължавам да работя и до ден днешен с хора, участвали в екипите и на провалените ни бизнес начинания.

А в момента как са подредени проектите ти?

В момента съм се отдала да развивам консултантска и рекламна агенция „Backersway“, да правя консултации – юридически, бизнес и краудфъндинг, когато има някой интересен за семинар или академия, да се включа с обучение или менториране, гледам едно сладко бебе, строим новия ни дом и бутам по малко с малки стъпки още няколко проекта, които не са все още готови за публиката.

За твоите проекти събирала ли си средства чрез краудфъндинг?

– Нещата, които до сега съм правила, не са били подходящи за оналайн набиране на средства, но

офлайн съм прилага доста пъти краудфъндинг подхода. Аз много често споделям с клиентите си трикове, които ползвам от краудфъндинга в работата си, не само за бизнес частта, но по отношение на маркетинг и рекламата.

Снимка Bloomberg TV Bulgaria

Кои са следващите ти предприемачески проекти?

– Сага съм се концентрирала основно в бизнес развитието на сегашните ми дейности, като паралелно с това се опитвам да реализирам и няколко идеи, които стоят разписани още от преди няколко години.

Стремя се да създам повече съдържание, което да е в полза на хората, стартиращи нови бизнес начинания и такива, които са на път да създадат нови кампании, използвайки методологията на краудфъндинга.

Всичко това ще бъде реализирано с обновения ми сайт goinna.info следващата година.

Твоите предприемачески инициативи срещали ли са те с учени, които създават бизнес?

Срещала съм се в работата си с най-различни профили на хора. Правила съм обучения и съм консултирала учени, които искат да продадат творението си. Истината е, че много често, когато човек е много умен, смята, че всичко може да си направи сам. Ако не го знае, ще да го научи бързо и ще продължи само с екипа, с който са създали продукта. Много често в подобни екипи липсва бизнес и маркетинг човек, доста често и продуктов дизайнер. Съществува и мнението  „аз съм го изобретил, аз ще ръководя“. Затова смятам, че

подобни инициативи като вашия проект „Предприемачи в науката“ ще  дадат нужните знания и ще помогнат за разбирането на ролите в екипа, така че да имаме все повече реализирани научни проекти, които се продават и помагат на хората, а не стоят само като прекрасно разработени научни трудове по рафтове в университетите или БАН.

Каква би била твоята дефиниция за „предприемач в науката“?
Аз никак не харесвам думата предприемач. Но за мен „предприемач в науката“ е човек, който е извървял не лекият път на създаването на дадено творение, но и реализирането/монетаризирането му.

С какво ще провокираш участниците в третото издание на програмата?

По-скоро искам да ги мотивирам да не спират да правят онова, което обичат и да им покажа, че намирайки добър екип, с който да творят и да продават изработеното, да дадат добрия пример и на другите и да създадат по-благоприятна среда за развитие на науката и научния потенциал.

А на какво би искала да ги научиш?

Искам да ги науча да не се предават и да знаят, че

малките стъпки направени всеки ден водят до желания успех. Да не мечтаят, а да преследват целите си.

Както казва Питър Дракър “Предприемачеството не е нито наука, нито изкуство. То е практика.”

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.


Проф. Мартин Вечев: Предприемач в науката е начин на мислене – работата ти да стигне до максимален брой хора

Category : Лектори

Професор по компютърни науки и ръководител на Лабораторията за сигурни, надеждни и интелигентни системи на Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих (Eidgenössische Technische Hochschule Zürich), Швейцария, откъдето през 1900 г. диплома получава и Алберт Айнщайн.

Работата му обхваща пресечната точка на изкуствения интелект и езиците за програмиране, включително теоретични и системни аспекти.

Проф. Вечев и ръководения от него екип са разработили първия интуитивен език за програмиране за квантови компютри на високо ниво – Silq. Това се определя като голям пробив, тъй като езикът не е проектиран спрямо конструкцията и функционалността на хардуера, но върху начина на мислене на програмистите.

Успешният български учен завършва компютърни науки в Simon Fraser University, Канада, а след това със същата специалност – докторантура в University of Cambridge. На 32 години получава наградата „Джон Атанасов“ за постижения в развитието на компютърните и информационните технологии и информационното общество за 2009 г. Последвалите отличия са повече от дузина, между които Награда за млад изследовател Робин Милнър, която се връчва от ACM за признаване на изключителен принос на млади изследователи в областта на програмните езици; CACM Research Highlight, ERC Starting Grant, Google and Facebook Faculty Research Awards, Outstanding Artifact Award (OOPSLA), IBM Research Division Award, присъждана от Джон Кели, старши вицепрезидент на IBM и директор на IBM Research, IBM Extraordinary Accomplishment Award и т.н.

Съосновател е на три стартъпа. DeepCode е създадена през 2016 и революционизира създаването на качествени програми чрез изкуствен интелект и машинно самообучение. Компанията преди дни беше закупена от Snyk – фирма, оценена за над 2 милиарда долара. Новината обиколи световните медии, но попадна и в българската преса.

През 2017, създава ChainSecurity, друг ETH спин-оф, който бързо става световен лидер в областта на киберсигурността и верификацията на интелигентните договори. В началото на годината PwC придобива компанията.

Основателите на ChainSecurity, сред които двама българи – проф. Мартин Вечев (крайният вляво) и д-р Петър Цанков (крайният вдясно). Снимка ETH Zurich

Тази година създава трети спин-оф LatticeFlow , фокусиран върху сигурността и безопасността на изкуствения интелект.

Проф. Вечев ще бъде лектор на Предприемачи в науката 2020, член на журито и част от Консултативния съвет на фондация Карол Знание.

Съвсем наскоро бяхте в големите заглавия на българските медии – българинът, създал първия език за квантово програмиране. Новината от сайта на ЕТН го представи като сериозен пробив и първият по рода си – елегантен, прост и безопасен. Какво е различното в концепцията на Silq? 

– Различното между Silq и останалите квантови езици е че Silq напълно елиминира основен тип грешки при програмирането на квантови алгоритми. За да се изчисли дадена задача, компютърът често пресмята междинни стойности, които трябва да бъдат заличени с цел да се освободи памет. При квантовите компютри това заличаване е значително по-сложно в сравнение с аналогичната задача при класическите компютри поради т. нар. “квантово заплитане”.

Silq е първият език, който автоматично заличава междинни стойности, благодарение на което той прави програмирането на квантови компютри по-безопасно откъм допускане на грешки.

Има и други плюсове като например, че Silq е създаден така, че да може да предпази програмиста от често срещани грешки, преди да пусне програмата, така че да се знае, че програмата ще работи както трябва.

Ако разработването на този език е голямата постигната цел, каква е следващата в областта на квантовите компютри за Вас?

– Има различни проблеми, например от създаването на хардуер до нови алгоритми. Поради факта, че всички квантови модели, на които стъпват квантовите компютри, включват в себе си шум (тоест, с дадена вероятност компютърът може да допусне грешка), един от основните проблеми е смятането на тези грешки и дали те са в допустимите стойности за дадения алгоритъм, още преди алгоритъмът да се пусне да работи. Това включва доста сложен автоматичен анализ, върху който ние работим. Много е важно от гледна точка на това дали тези алгоритми в крайна сметка ще работят както трябва върху дадения хардуер.

Всяка година при представянето на лекторите ние показваме, че успешните личности са предприемчиви. Неслучайно въвеждаме идеята за „предприемачи в науката“, без това непременно да значи учени, които правят стартъпи. Вие как бихте дефинирал това понятие?

– Това е човек, който се интересува от максималната реализация на труда си, така че този труд да стигне и повлияе позитивно на максимален брой хора. Тази реализация може да бъде както научна, така и образователна, така и комерсиална.

Например, ако се изхожда от това мислене, то най-важното нещо при научната дейност е избирането или дефинирането на проблема така, че решението му да има максимален ефект. Това само по себе си е много трудно и рисково. Моите наблюдения са, че повечето учени не прекарват достатъчно време в дефиницията на първостепенни проблеми, а повече време в решаването на второстепенни такива, тъй като е много по-лесно и не рисково.

Този процес на идентифицирането на проблема, сам по себе си е вид предприемачество и начин на мислене, но същият процес важи и за създаването на фирми или други инициативи. Създаването на фирми е просто още един начин да има позитивно влияние върху повече хора. А евентуалните финансови облаги са просто резултат на това мислене, не самоцел.

Как един програмист и изследовател като Вас стана предприемач?

– За мен най-важната и интересна част е изследователската дейност, като в основата си това означава създаването на нови знания. Не мисля че има работа която е по-интересна от тази. Понеже нашата научна дейност включва както нова теория, така и нови практически системи около тази теория в сфера, където има огромен индустриален интерес (изкуствен интелект, сигурност), то създаването на спин-офи идва съвсем естествено. Особено, че много често ние получаваме запитвания от индустрията за даден проблем. Освен това, както споменах, мисленето за това как резултатите, които създаваме, да достигнат максимален брой хора, естествено води до създаването на фирми.

Разкажете за първия си стартъп и идеята, с която стартирахте.

– Първият спин-оф, който създадохме през 2016 г., беше DeepCode и той току-що беше закупен от Snyk, компания оценена на над 2 милиарда долара.

Ние се занимаваме с програмиране от много години и знаем колко трудно е създаването на качествен и работещ софтуер. Също се знае, че около 30% от това време обикновено се прекарва за намиране и поправяне на грешки в кода на програмата. Същевременно през последните 10 години се наблюдава натрупване на огромно количество данни, но този път под формата на програми и информацията около тях (грешки и как те са поправени), в отворени хранилища (repositories). При това в огромни размери (милиони редове код) – феномен, който се нарича Big Code (за разлика от Big Data, като например текст или снимки).

Ключовата идея зад DeepCode е създаването на алгоритъм и система за изкуствен интелект (AI), която може автоматично и непрекъснато да се самообучава от Big Code. Така може да се създаде модел за намирането на много нови видове грешки, които непрекъснато се откриват и поправят.

Разбира се, как да стане това технически е доста сложно и самото know-how е добито след много години научна дейност и експерименти с различни системи за самообучение от Big Code. Всъщност, идеята да се свържат няколко сфери в компютърните науки, така че това да е възможно, е и темата на докторската дисертация на Веселин Райчев, мой докторант в ETH Zurich, която спечели топ 3 дисертация в света през 2016 г. и значително допринесе за създаването на фундаментално нова сфера в машинното самообучение – тази, в която DeepCode е лидер.

А как се случи придобиването на DeepCode от Snyk?

– Към DeepCode винаги е имало интерес за закупуването ѝ през годините. Вниманието на Snyk беше привлечено от уникалната технология на DeepCode, тъй като

това е единствената AI система в света, която може да се научава от милиони програми много бързо и да намира грешки в кода с голяма точност и разнообразие.

Освен това, за разлика от сегашните модели за машинно самообучение, които са базирани на невронни мрежи и не могат да бъдат разчетени от човек, DeepCode е система от трето поколение и тя не само се учи от данните, но и продуцира модели, които могат да бъдат интерпретирани от човек. Това е изключително важно, за да може да се гарантира цялостното качеството и систематично подобрение на продукт. Добавяйки технологията на DeepCode, Snyk ще ускори развитието си значително и ще стане абсолютен лидер в индустрията. По този начин тази уникална технология ще стигне до всички програмисти и компании, които създават софтуер. Което, както казах в началото на това интервю, е и начин на мислене –

ние искахме тази идея да стигне до максимален брой потребители.

Основателите на DeepCode (от ляво надясно): Веселин Райчев (CTO), Борис Паскалев (CEO), Мартин Вечев. Снимка ETH Zurich

Работите ли все още върху трето поколение изкуствен интелект и в тази сфера какво очаквате да постигнете?

– Да, голяма част от научната дейност в нашата група е свързана със създаването на трето поколение системи за изкуствен интелект. Технически това означава свързването на две доста различни сфери в науката – тази на машинното самообучение, която работи с данни и оптимизация, с тази на математическата логика, която описва правила – общо взето това са и първите две поколения на изкуствен интелект. В крайна сметка

искаме да създадем системи, които се учат като хората:

от данни, но малък на брой, а не както сега, и които частично поне могат да обяснят своите решения и могат лесно да се учат не само от данни, а и от информация, специфицирана под формата на логика (където всъщност с няколко реда могат да се опишат безкраен брой примери). По тази линия всъщност създадохме и третия спин-оф LatticeFlow  миналия месец. Тя се фокусира върху системи за изкуствен интелект, които са сигурни и безопасни, което е фундаментален проблем при тези системи.

Как се прави спин-оф с един от най-силните технически университети в света, Швейцарския федерален институт по технологии?

– Първото нещо е, че трябва да има конкретна бизнес идея, за която да е ясно че има сериозен шанс да бъде лидер на пазара. Понеже ETH Zurich е един от най-добрите университети в света, тo когато професори или завършващи докторанти искат да създадат фирми, те наистина имат нужния know-how на световно ниво. Така че тази пречка обикновено я няма, но може да не се знае дали идеята ще се наложи на пазара, колкото и да е добра технически.

Разбира се,

екосистемата около Цюрих и ETH специално е уникална, има много инвеститори, които се интересуват непрекъснато и много опит от предишни спин-офи, така че този риск се намалява донякъде. Но като цяло наистина силата на тези университети е в deep tech спин-офи, и университетът е много отворен към създаването на фирми.

ETH през последните години се представя много силно в трансфера на технологии и по брой спин-офи изпревари някои от традиционните първенци в класациите. Как се създава тази предприемаческа култура в академичните среди?

– Първо, стратегията на ETH Zurich е много важна и е свързана с хората. Тук предлагат изключително добри условия за научна работа, може би най-добрите условия в света, като по този начин привличат топ учени от всякакви места. Второ, поради първата точка, и поради това, че предлагат много добри условия за докторска степен, те привличат и много силни и голям на брой докторанти от целия свят. Тези две неща водят и до силна наука и образование, и бизнес екосистема, тъй като много фирми искат да са във връзка с това, което става (наемане на студенти, съвместни проекти и т.н.). Де факто

ETH е взел най-доброто от американската и европейската научна система и това го прави наистина уникално място за работа.

Отделно на това, университетът има и специален отдел който се занимава само с подпомагането за стартиране на спин-офи, което също помага. Всичко това по себе си води и до интерес от инвеститори и бизнес ангели. Така че е естествено някои от разработените идеи в университета да се превръщат във фирми.

Проф. Мартин Вечев с екипа на ръководената от него Лаборатория за сигурни, надеждни и интелигентни системи на Швейцарския федерален технологичен институт. Снимка ETH Zurich

Има ли в програмите курсове по предприемачество? Как студенти и учени се насочват да мислят за стартиране на свои компании?

– Има такива курсове и състезания, които запознават учените с бизнес частта. Но не мисля че те са в основата.

Основното е начинът на мислене: трудът ти да стига до максимален брой хора и да може да се консултираш с успешни учени, които са го правили това преди.

Например, с първия ни инвеститор за DeepCode ни беше свързал друг професор от нашия факултет, който преди това беше директор в Google и ни препоръча. Всички тези контакти също помагат.

Защо според Вас у нас е трудно това да се случи?

– Защото в България все още няма стратегия кои отрасли са с национално значение, а и как да се привлекат най-добрите хора в света да работят тук за да може в тези сфери да сме едни от най-добрите.

На какво бихте искал да научите участниците в Предприемачи в науката?

– На начина на мислене, който може и да им помогне. Другите неща са механични.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.


Петър Живков: Истинската причина да станеш предприемач е да създадеш решение на нужда, така както само ти можеш

Вицепрезидент на StartUP България, създател на AirLief, мобилно приложение за Android и iOS, което позволява да се следи замърсяването на въздуха и ефекта върху здравето на хората. Използва се в повече от 60 държави.

У нас името на Петър Живков влезе с медиите по време на извънредното положение заради пандемията с висококачествената маска, създадена от него. Не заради COVID 19, а заради градския замърсен въздух. Инженерът преди няколко години участва в Sofia Service Jam, където за 48 часа се разработва прототип на продукт или услуга. Тогава се ражда идеята за маската и тя се развива до проекта Airlief, който печели грант от 35 000 EUR и 15 000 EUR като ваучери за услуги в инфраструктурата на Wear Sustain. Това е платформа, която търси решения, съчетаващи умни технологии и екологичен дизайн.

Airlief участва в акселератор на Massachusetts Institute of Technology (MIT). А в края на април спечели регионалните финали на PowerUP! – състезание на European Institute Of Technology, където се конкурират иновативни стартъпи от Централна и Източна Европа. Като финалист, българската компания ще се състезава за награда от 50 000 EUR и достъп до акселераторската програма EIT InnoEnergy, която може да осигури финансиране до 200 000 ЕUR.

Петър Живков завършва Technische Universiteit Delft, където получава и наградата на холандския университет TU Delft Inspiration. Сега е Data Science докторант в БАН. От октомври 2019 г. е координатор за България на Kairos Society Europe – глобална общност от предприемачи и лидери, обединени от целта да решат най-големите предизвикателства в света. Ричард Брансън, Бил Гейтс и Бил Клинтън са сред разпознаваемите имена на мрежата новатори.

 

Стартъп за висококачествена маска. Сега звучи повече от актуално в контекста на COVID 19. Но когато направи прототипа за 48 часа, как успя да спечелиш финансова подкрепа? Мобилното приложение ли надделя?

-Комбинацията от двете. Започнахме проекта като маска, която да комуникира с мобилно приложение. В последствие маската и мобилното приложение заживяха свой собствен живот и сега надграждаме и двата продукта според нуждите на потребителите ни. Успяхме да прототипираме бързо идеите си и да кандидатстваме за грант директно в Брюксел. Сами си подготвихме проекта, сами си го и изпълнихме. След това няколко години преди да излезем в производство си карахме на мускули и лични спестявания. Ние сме типичен „буутстрап“ бизнес, който стига до пазар без финансиране от фондове или инвеститори.

В Предприемачи в науката учените искат да научат как идеята може да стане продукт. Как звучи отговорът през твоята лична история?

-Бих посъветвал създателите да се заредят с търпение и още от самото начало да тестват хипотезите си с целевата си група. Всичко дори още на ниво идея е хубаво да се тества с хората, които ще използват продукта.

Методологии, като lean startup, design thinking и agile management са подходящи да се наложат от самото начало.

Книгата 24 steps of disciplined entrepreneur е изключително полезно ръководство. Ако има една книга, която трябва да се прочете преди да се тръгне по пътят да развиваш свой собствен продукт или услуга – това е тя.

Сега, когато всички носим маски, как се разви пазарът за висококачествените маски, които предлагате?

-Търсенето се покачи драстично. Сайтът ни падна. Имахме проблем с доставката на материалите. Известно време работихме само с лекарите на фронта, за да сме сигурни, че има достатъчно за тях. Внимавахме да остане обслужването и връзката с клиентите на високо ниво. Сега, съм доволен, че когато се повиши търсенето ние успяхме да консолидираме енергията в екипа ни, да надградим продуктите и продължим да изпълняваме стратегията ни.

Твоят личен опит за финансиране на проекти минава през технологични хакатони и акселератори. В конкурса за иновативни стартъпи от Централна и Източна Европа каква конкуренция преборихте? Какви бяха другите участници?

-Предимно 4 вида: ИТ проекти с B2B модел, биотехнологични, медицински и финтек решения.

Има ли учени с иновативни стартъпи във форматите, където сте участвали?

-Да има. Специално на MIT акселератора може би половината бяха млади учени, работещи няколко години върху проблем, който в момента изграждат на бизнес и търсят пазарна реализация. Бизнес и наука трябва да са обвързани. Добрите иновации трябва да стигат до хората – само така се създава висока стойност.

Какво според теб би мотивирало учените да търсят подобни формати за представяне?

-Изначално причината да станеш предприемач не е да станеш богат, да работиш по-малко, или да хванеш лесния път.

Истинската причина е да създадеш решение на нужда, така както само ти можеш да създадеш. Да бъдеш толкова отдаден на решението, че да само ти можеш да развиеш правилното решение.

Като вицепрезидентът на StartUP как би коментирал развитието на стартъп екосистемата през последните месеци в извънредно положение и извънредна ситуация? Преминаването в режим онлайн създаде ли нови ниши?

-“Дигитализация на стероиди” – точно така бих описал периода. Тези, които са се чудили до сега дали да минат онлайн – вече трябва да са се убедени, че друг път няма.

Как според теб ще се развият нещата от тук нататък?

-Специално онлайн пазаруването и дигиталното обучение ще се използват много повече. Спрямо Азия и Западна Европа, нашият  регион е много малко развит откъм използване на онлайн услуги.

Разкажи за Kairos Society Europe. Как ти попадна в тази организация, кои са лидерие от България, които членуват? Срещата ли се? Какви инициативи имате?

-Бях поканен от приятел. Правим срещи, в които си помагаме взаимно. Фокусът на  Kairos Society Europe е лидерите на утрешния ден да се познават от млади. Членовете са на възраст до 26 години обикновено и се занимават с решения на сегашни и бъдещи проблеми.

Снимки Forbes Bulgaria

Коя е най-значимата инициатива, в която ти си участвал?

-Нямам най-значима, гледам от какво имам нужда в момента и си търся подходящите инициативи. В същото време съм достатъчно отворен да приемам инициативи, които просто идват при мен.

Много хора искат да постигнат нещо значимо, но истината се крие в инструментите, които ще им помогнат за постигането. Всяка една инициатива, от която уча, споделям и се свързвам с хора е значима. В този ред на мисли:  Предприемачи в науката е значима за мен инициатива.

Кой е на-вдъхновяващият предприемач, с който си се срещал? 

-Момче от Дания, което на 15 години губи майка си от рак и започва да се грижи за своя по-малък брат и му се налага да заживее във Великобритания. На 18 години създава една от най-големите платформи за ученици, които искат да влязат в топ университети в света. Използва най-добрите ментори, а успеваемостта на тези, които използват платформата е невероятно висока. Силен млад човек, постигнал нещо много позитивно, излизайки от една безнадеждна на пръв поглед ситуация.

Бих искал да се срещна с колкото е възможно повече хора, които са отдадени на това, което правят.

Какво би казал ти на Ричард Брансън, например, за предприемачите в България?

-Че България има добра среда за създатели с оглед на това, че имаме добро образование, достъп до ЕС и много проблеми за оправяне – мечта на всеки предприемач.

Поради политическото ни минало, нямаме изграден гръбнак и тепърва трябва да градим екосистемата ни. Създателите са малко и трябва да се правят много различни формати, които да подпомагат екосистемата още на ниво стратегия, там мисля, че е нашето слабо място.

 С какво ще предизвикаш учените в Предприемачи в науката?

-Ще видим, когато се запознаем и разберем потребностите. Идеята на подобни формати е именно да няма еднакъв подход към всички, а да се разбере кой от какво има нужда. Разбере ли се това, тогава ще се предизвикваме 🙂

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.


Д-р Спас Керимов: Създавай неща, които са способни да променят света ни, но да са повече полезни, отколкото иновативни

Д-р Спас Керимов е създател и изпълнителен директор на „Принтиво“, стартираща биотехнологична компания, занимаваща се с 3D биопринтиране на човешки тъкани. Компанията е “Иновативно предприятие на годината” за 2018 г. Носител на Европейските награди CESA две поредни години за 2018 и 2019 г. като Best HealthTeach startup. Носител на международната награда CIDIC Award и финалист в международното стартъп състезание: BetaPitch Global Berlin 2017.
Д-р Керимов е лекар, отличен с награди от много международни научни конгреси и форуми. Интересува се от тъканно инженерство и регенеративна медицина. Следи прогреса в области като изкуствен интелект, биотехнологичната революция и сблъсъка на човечеството с новите технологии.
През 2015 г. създава Асоциацията на студентите изследователи, НПО със стотици членове и последователи. Мисията на организацията е да променя университетската среда и да създава по-добри медицински специалисти.
През 2018 г. става и един от учредителите на първия в България „Биотехнологичен и здравен клъстер“.
TEDx лектор. Част от The Changemakers of Bulgaria. Избран сред личностите в селекцията “40 до 40“ на Дарик Радио. Лектор на популярна наука в Ratio. „Най-изявена млада личност на България“ за 2019 г. в област Медицина и Здравеопазване според JCA Bulagaria. Студент на годината за 2017.
Многократен гост-лектор в няколко университета на теми, свързани с предприемачество, високотехнологични стартъпи и перспективата на биотехнологиите в бизнеса.

Как се отрази COVID ситуацията на дейността на вашия биотехнологичен стартъп?

– Отрезвяващо. Наложи се да сме много внимателни финансово. Трябваше да се справяме с всеобща демотивация и разкалибриране на работния процес. Предимно решавахме проблеми, но укрепвахме като компания. Независимо, че COVID кризата смали хоризонтите ни временно, ни помогна да подредим много вътрешни неуредици и сега сме по-готови от всякога да посрещнем следващата трудност.

Имаше ли и положителни аспекти? Не създава ли кризата и възможности в областта на медицината точно сега?

– Ами, не е задължително. За някои бизнеси, които могат да добавят истинска стойност в решаването на COVID свързани проблеми, като работата по нова терапия, ваксина, подобряване на интензивните грижи за пациенти и т.н. – със сигурност е възможност за растеж. Но за много голяма част от бизнесите, беше по скоро показно „помагане и решаване“ на проблеми. PR балони без стойност. „Принтиво“ не се възползвахме от тези краткосрочни вълни на „възможности“. Имахме готовност да предложим технологията си за лекарствено тестване.

Какви са очакванията ти за последните месеци на годината?

– Няма как да не са оптимистични.

Есента ще донесе бизнес лекуване. Бавно, въпросително и крехко, но съм уверен че ще започнем да излизаме от икономическите последствия, независимо колко вълни предстоят. Сега ще е момент на управленска креативност, особено за българската екосистема и икономика.

Появиха се научни публикации за сериозни необратими поражения върху различни органи на хора, излекувани от COVID-19. Така отново беше повдигнат и въпроса може ли скоро да има реални органи, създавани с 3D принтиране. Има ли добри новини през последните месеци?

– Прогресът в 3D биопринтирането не стихва. Последните две години стана по-тих, по-обран, но с повече реални резултати и решения. От строго фундаментален и новаторски, стана приложим и бизнес гъвкав. Последната година

биопринтирането започна да навлиза в много големи сектори и индустрии, както и от съвсем скоро в различни по сложност и приложение фази на предклинични и клинични изпитания. Натам сме се запътили и ние – най-трудния, но най-стойностен и ценен път в развитието на една биомедицинска технология.

Какви са основните уроци, които научихте като предприемачи и мениджъри?

– Всички неизвестни, променливи и необичайни явление в света на предприемача, се коренят в един добре познат фактор – човешкия. Всичко произтича от хората, екипа, бизнес партньорите ти, клиентите ти, твоите фенове и относителни врагове.. Най-големите успехи и най-грандиозните провали. Та,

научихме се да се ценим едни други повече. Да ценим екипа, човешкото и да правим бизнес компромиси в името да го разбираме по-добре.

 

За първи път през последните месеци имаше такъв сериозен интерес към новини от сферата на науката. Смяташ ли, че хората разбраха колко важна е работата на учените и какво е значението на новите технологии?

– Не, определено. Интересът варираше от новинарска превъзбуда до страх и паника, подсилено от къде правилно, къде неправилно приложени мерки за изолация. Не трябва да очакваме от множеството да разбира важността на научния и технологичен прогрес и смисъл по време на паника и информационно размиване. Хората трябва да чуват и виждат технологии и наука в действие като биват системно и внимателно образовани от умели научни комуникатори и технологични пионери. Така може да се импринтира техния смисъл, който е дълготраен и съзнателен.

За теб самия какво се случи през тази една година?

– Повярвах повече на хората. Продължавам да се уча.

Науката е изпълнена с безкрайно любопитство и безкрайно познание – идеалната дългоживотна комбинация.

Смяташ ли, че моментът е подходящ за създаване на компания? Знаем, че в периоди на криза са създадени някои успешни компании като General Motors, SNN, GE, IBM и не малко други.

– Особено подходящ.

Сега е момент за нестандартните, смели и радикални идеи да посрещнат своите създатели. Единственото правило – създавай неща които са способни да променят света ни, но да са повече полезни, отколкото иновативни.

Какво би искал тази година да научат от теб предприемачите в науката?

– Как да доближат желаното от тях бъдеще до реалността, в която се намират в момента. Как да персонализират стратегиите за създаване на бизнеси и да бъдат различни. И най-вече истински да помагат.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.


Мариян Маринов: Бъдете проактивни, не се отказвайте и вярвайте, че можете да създавате

Мариян Маринов, директор на дирекция „Бизнес развитие“ в София Тех Парк
Иноватор, предприемач, директор на дирекция „Бизнес развитие“ на София Тех Парк, юрист по образование, предприемач по призвание. Има повече от 20 години опит в управление на проекти и екипи, разработване на концепции, бизнес развитие, разработване на пазари.
Съосновател е на стартъпи у нас и в Лондон. През 2015 г. съосновава Elvis.bg, а година по-късно вече е създаден и британският бранд на продукта и едноименна компания – Biizey – за корпоративни облачни услуги. Стартъпът вече може да се определи като scale-up заради бързото си развитие. Elvis.bg е отличена като най-добра стартираща компания в областта на финансовите технологии за 2016 година от CESA (Central European Startup Awards). Предлаганият продукт е оптимизирана и мобилна система за управление ERP за малък и среден бизнес – мениджър в джоба. С последния си ъпдейт на платформата на 28 юни 2020 година, тя се превърна във т.н. фирмен фейсбук за бизнесите.
Мариян Маринов е автор на концепцията за млади лидери FLOW, която презентира пред представители на Европейската комисия по време на председателството на България. F (faith) L (lead) O (originate) W (win) – това е FLOW. Ментор е в предприемаческа програма Zero Start. Привърженик на идеята за електрическа мобилност, с която стига до полуфинала на Ideas from Europe 2017, Талин, Естония.

Срещаме се отново след година в подготовка на третото издание на Предприемачи в науката. Участниците м.г. получиха специални награди от София Тех Парк за работно място, менторство и коучинг. Разкажи как се развиха проектите?

– Наградите, които предложихме на всички участници имаха една основна цел – да ги присъединят към нашата общност в Инкубатора на София Тех Парк, за да могат те да реализират проектите си в среда, която може да подпомогне този процес. За съжаление настъпи и извънредната пандемична обстановка, която възпрепятства физическото им присъствие в нашето споделено работно пространство Groworking. Но с всички проекти ние подходихме индивидуално, като организирахме лични виртуални срещи с наш екип ментори. По време на тези срещи ние задълбочихме разговорите за перспективите пред всеки един проект – какви са им предизвикателствата и как можем да им бъдем полезни. Всеки един от тях е добре дошъл и да продължи да работи с нас, за да види проекта си жив и растящ.

Социалната изолация и пандемията промениха много планове, може би една от причините да не търсят активно коуъркинг пространството е тази?

– Да, със сигурност. Пандемията повлия на целия свят. А хората на науката са още по-чувствителни на подобни теми, което е в реда на нещата. Все пак, ние търсим и вече и реализираме гъвкави дигитални решения как да продължим нашите събития и програми. Клубовете ни по интереси в ClubHouse започнаха да излъчват предавания на живо, което за кратко време получи и изключителен отзвук в предприемаческата ни екосистема. Затова в момента работим и по дигитализирането на нашата инкубационна програма, така, че дори и със социална дистанция, хората на науката да могат да развиват себе си и проектите си.

Към какво от предлаганите възможности от София Тех Парк има най-голям интерес от страна на учените?

– Работата им в творческа среда, в уникалната комбинация с достъпен лабораторен комплекс, в който те могат да работят по проектите си и близостта с бизнеса. Несъмнено!



Има ли учен и проект, с който ще продължите да работите в инкубационните програми?

– Поканата ни беше силно напълно отворена, поради желанието ни да работим с всички учени от „Предприемачи в науката“. Все пак, както София Тех Парк, така и вие във фондацията,

работим активно за изграждането на точно такъв профил специалисти, които про-активно да творят идеи и концепции, базирани на научния си капацитет.

За това обаче се изисква и време, което по редица обективни причини е по-дълго отколкото общо познатия ни модел на млади предприемачи, които разработват идеите си в рамките на седмици. В този ред на мисли, ние отчитаме, че не всички учени са готови да продължат напред с проектите си, което е също нормално. Но държим всички те да знаят, че София Тех Парк е отворен за тях винаги. Но каквото и да предложим – то би било най-много 50%, защото останалите 50% са техни.

Затова ги насърчаваме да бъдат проактивни, дейни, да не се отказват и силно да вярват, че могат да създават.

Как се развиват самите инкубационни програми на този етап? Подкрепяте ли стартиращи компании и на какъв етап – преди или след като вече са регистрирани?

– Да, непрекъснато съдействаме за развитието на стартъпите, които са при нас, в Инкубатора, а и не само за тях. Апликационната ни програма не е спирала и непрекъснато имаме нови попълнения. С оглед и на предизвикателствата поради пандемията търсим и

самите ние иновираме в подхода си така, че процесът по развитието да не спира.

Организираме лични срещи, съдействаме за свързването на стартъпите с техни потенциални партньори и клиенти. Също така подпомагаме и свързването комуникацията им с инвестиционни фондове и организации, които са в областта на рисковите инвестиции. Провеждаме и лични срещи с предприемачи и стартъпи така, че да ги консултираме по теми, които са в техния дневен ред и да им осигурим възможности.

Ще има ли акселератор София Тех Парк? Ще се включва ли с финансиране и на какъв етап в проектите?

– Зависи какво точно влагаме в понятието за акселерация. Повечето проекти, към които фокусираме, имат нужда по-скоро от инкубация, защото най-често акселерацията е процес, който трае твърде кратко и не е удачен аз за местни проекти с научна основа, на които им е нужен по-дълъг период на развитие. Но като част от цялостната предприемаческа екосистема, ние вече сме добре разпознат бизнес партньор и това съдейства за работата ни с различни акселераторски програми. Тясно работим с програмата на ABLE – Activator, при нас от есента отваря врати и акселератора на Иновейшън Стартър. По отношение на финансирането – работим по-близо и с зва от всички инфвестиционни фондаове в България, така че

за стойностните и качествени проекти финансирането не е най-голямото предизвикателство.

Етапът на финансиране много зависи от самия екип, който стои зад всеки конкретен проект, както и етапът на неговото развитие. С оглед на пандемичната обстановка се стараем да подхождаме индивидуално за всеки проект, а не да обявяваме стандартна рамка от критерии за финансиране за всички , което може би било полезно за едни и не толкова за други. Така че, Ввземайки един конкретен проект – първото нещо е да го опознаем и ако той наистина се нуждае от финансиране – да потърсим инструментите за това.

Има ли нови проекти, върху които работите и които биха представлявали интерес за предприемчивите учени?

– Да, пандемията ни предизвика да ускорим развитието на някои проекти. Такъв например е дигиталното студио за предавания в Интернет, което се помещава в ClubHouse. То вече функционира напълно и има реализирани десетки излъчвания на живо. Един от клубовете по интереси дори планира да надгради създаденото до този момент като подготви много и различни приятни изненади за следващия си сезон, стартирайки през септември. Така че

всички предприемачи в науката са добре дошли да презентаират проектите си по един съвременен начин и да достигнат до много по-голяма, дигитална аудитория.

Отворени сме за разширяване на членската маса на съществуващите 710 клуба по интереси към София Тех Парк, както и за създаване на нови в една от фокус областите – ИКТ, науки за живота и зелена енергия. В нашето споделено работно пространство имаме прекрасни условия за иноваторите и предприемчивите хора, като сме разработили и специални пакетни цени и възможности за използването му от повече хора.

За теб лично като предприемач каква беше изминалата година?

– Турбулентна 😊 В добрия смисъл на думата. В такива моменти аз превключвам на турбо скорост, защото друг начин за успех просто няма. Отпускането, отделянето на много време за осмисляне на твърде много фактори, всъщност влияят негативно. Затова трябва да се вземат добре обмислени решения, но бързо. По-бързо.

Какви са очакванията ти за стартъп екосистемата в сегашната ситуация?

– Мисля, че ситуацията ще повлияе ползотворно и узряващо. Рано е да се ангажираме с конкретни прогнози за следващите 2-3 години, тъй като много показатели сочат, че ни очакват предизвикателни времена в икономически аспект.

Но, точно такива моменти са и реактивните катализатори за успеха и точно при тях стартъпите и иновациите трябва да дават решенията, от които света има нужда. Това е в тяхното ДНК.

А какви са очакванията ти тази година от предприемачите в науката?

– Очаквам да науча от тях нови и предизвикателни неща. Да науча видя за нови проекти и да се запозная с хора, които са решени на всичко, за да ги реализират.

На какво би искал да ги научиш?

– Бих ги насърчил да не се отказват и непрекъснато да търсят нови начини за справяне – в работата, в живота, с всяко нещо, с което се захванат.

Постоянството е факторът, който ти помага да бъдеш гъвкав, да се адаптираш, да се развиваш, да се учиш непрекъснато и да успяваш във всичко, с което се захванеш. Постоянство да генерираш идея, която решава проблем. Постоянство да изучиш възможностите на даденатази идея и тя да се превърне в успешен проект. И постоянство да не се отказваш, докато не го реализираш.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.


Катя Тодорова: Предприемачите в науката движат света напред и са най-голямото богатство за планетата ни!

Инженер по образование, маркетолог по призвание, предприемач по дух. Завършва бакалавърска и магистърска степен по Телекомуникации в Технически университет София, а по- късно и втора магистратура в Стопанската академия в Свищов, факултета по Мениджмънт и маркетинг. Вече е основател и съосновател на няколко компании. Първата от тях развива от 2013 г. до ден днешен – бутиковата дигитална бранд и маркетинг агенция MЕmotion. Две години след старта тя вече е част от CLIENTRIC Group – консорциум от компании в сферата на иновативните софтуерни и интерактивни маркетинг решения, където Катя сега е управляващ партньор и работи по развитието и на другите брандове на групата. Визионер и един от създателите на CLIENTRIC Academy – академия за иновации в туризма.
Преди това е работила като маркетинг мениджър на най-голямата хостинг компания у нас – SuperHosting.BG и като маркетинг визионер и мениджър на най-мащабната образователна платформа в България – Уча.се. През 2015 г. съосновава маркетинговата компания BrandЪ с основен фокус върху онлайн видео продукцията. Катя и екипът и участват в изготвянето и реализацията на над 300 успешни бранд стратегии и решени маркетинг казуси. Тя е лектор в повече от 20 от най-успешните у нас конференции по дигитален маркетинг, сред които Webit, Online advertising конференцията, Bulgarian Digital Week, Digital4Plovdiv, HackConf и др. Води курсове в СофтУни и други университети.

С пандемията и социалната изолация светът стана още по-дигитален. Промени ли се дигиталният маркетинг през последните месеци?

-Основната роля на дигиталния маркетинг е, че дава възможност за много голяма адаптация стратегически и като бизнес посока, спрямо всички най-съвременни тенденции. В тази връзка дигиталният маркетинг и у нас успя да се адаптира, спрямо пандемията и видяхме в рамките само на няколко седмици много брандове как създадоха кампании за помощ, социално корпоративна отговорност и изобщо показващи чисто човешкото лице на компаниите и лидерите в обществото, което за мен е най-ключовото! Разбира се имаше и все още има компании с не толкова адекватна комуникация, което е очаквано. Това помага на крайния клиент да избере правилно на кой да се довери.

За негативите доста се говори напоследък, но какви бяха позитивите за компаниите? 

-Аз вярвам в максимата, че основната роля на маркетинга е да покаже най-голямата стойност на компания, бранд, бизнес и да допринесе за по-добрия живот на ползвателите. В тази връзка

всички компании, които реално дават стойност – успяха да го покажат и по време на пандемията и сега са с много по-стабилни позиции. Хората им вярват повече, според проучванията и така се градят толкова важните бранд адвокати, които са реално и лоялните клиенти дългосрочно.

Във вашата компания как се промени работата?

-Голяма част от туристическия бизнес буквално „замръзна“ – близо 75% от приходите ни в Clientric HoReca. Въпреки, че реално в сравнение с големите хотелски вериги и холдинги, ние сме малък бизнес – партньорите ни искаха да им помогнем, дори и финансово като поемем по-малка или по-голяма част от таксите за софтуерните ни услуги. С много преговори и гъвкавост успяхме да се справим, загубвайки минимален брой от дългосрочните ни клиенти. И разбира се, освен тази стойност, се постарахме целият екип да работим, помагаме и консултираме клиентите ни на база и на международните ни партньорства, за да сме им максимално полезни.

Реално от първия ден на пандемията, мениджмънтът се разбрахме, че спираме да получаваме заплати, за да успеем да запазим максимално дълго целия си екип. За щастие успяхме!

В бутиковата дигитална агенция MEmotion, която аз еднолично управлявам, отчетохме ръст на запитвания и нови клиенти. Смятам, че това ще продължи и в следващите години, защото дори и тези клиенти, които още се колебаеха до колко да инвестират в онлайн лицето на бизнеса си, видяха, че е ключово да диверсифицират бизнеса си.

Имаше ли специфични нови казуси, свързани с дигиталния маркетинг?

-Да, ежедневно и продължава да има! Основно комуникационни казуси – от гледна точка на повече показване на това, че зад всяка компания стоят хора и тези хора определят и ценностите на бизнеса. Също и на всички клиенти, които можеха реално да помогнат – за нас беше приоритет да го покажем пред максимално много хора.

Разкажете Вие самата как се насочихте към маркетинга и изграждането на брандове.

-Моят път започна и продължава с тези ценности от началото – да предизвиквам себе си ежедневно и да помагам на клиентите и партньорите ни да покажат на света най-добрата част от бизнеса си – без да изневеряват на своите ценности и разбирания. Аз съм математик и физик, магистър – инженер по Телекомуникации. В последствие реших да инвестирам във втора бизнес и маркетинг магистратура. Така целях да попълня и научно „дупките“ на своите разбирания как качественият продукт и услуга, който е в полза на хората – да достигне до тях по най-съвременния и ефективен начин и да им даде стойност. На 23 станах Маркетинг мениджър на една от най-стабилните и бързо развиващи се технологични изцяло български компании у нас – СуперХостинг.БГ. След това вложих много любов, знания и умения, за да развием заедно с Дарин Маджаров визията на бранда Уча.се – днес най-голямата образователна платформа у нас, променяща към по-добро живота на стотици хиляди ученици, учители и родители.
Виждайки обратната връзка на хората и бизнесите, на които помагах, основах дигитална бутикова бранд агенция MEmotion, защото исках с моите ценности на работа да давам стойност на клиентите си – без да се съобразявам с наложените у нас и не винаги честни, поне според моите разбирания, практики на маркетинг агенциите и консултантите. 10 години по-късно и с повече от 300 доверили се бранда, с които сме постигнали и постигаме правилните резултати, съм много щастлива и вдъхновена от работата и екипа ми!

Съосновател сте на няколко компании. Кое Ви превърна от маркетинг визионер, каквато е позицията ви преди това, до предприемач?

-Това, че мога да поемам отговорност за изборите, решенията и действията си. Честно казано не съм работила с по-малко хъс, професионализъм и желание, когато съм работила за други компании. Когато, обаче, човек има уменията, които и до днес ежедневно развивам – да не се притеснявам да поемам отговорност повече и повече – то тогава вярвам, че е дошъл моментът да направиш свой бизнес, ако искаш. Аз изобщо не смятам, че единственият път към успеха е да си предприемач. Много хора са предприемачи и в големите корпорации и дават още повече стойност на света. Това зависи от чисто човешките качества.
В същото време това да съм визионер и мениджър, преди да имам собствен бизнес, помага изключително много, защото така реално съм измисляла идеи, кампании, посоки, помагащи на бинзеса и съм работила с хора с много повече опит, което е допринесло за всичко, което съм научила и уча и сега!

Работите и със стартиращи бизнеси. Кое е най-трудно за една нова компания, която излиза на пазара?

-В чисто структурно отношение – правилен бизнес модел – реален – не подценен или надценен, както и сформирането на правилния екип.
От маркетинг гледна точка – много често липсата на минимални знания как и какво могат да очакват от маркетинг активности, както и къде е границата между маркетинг и продажби и как двата екипа могат и е нужно да работят съвместно. Но това е и нещо нормално – няма как всеки да разбира от всичко. Съветът ми е, когато основателят/основателите нямат никакъв маркетинг опит – да си потърсят партньор, който е добър в тази част и да направят добро съдружие.

Късно ли се сещат предприемачите колко важен е маркетингът за излизане на пазара и за изграждане на марката?

-Много е различно за различните хора и компании и зависи от бекграунда, уменията и интересите, които имат. Работим с компании, които още в началото инвестират в маркетинг и валидиране на идеята пред потенциални клиенти и после започват същинското разработване на продукта/услугата. Това за мен е правилният подход. Аз съм голям привърженик в т.нар lean методология за стартиране на бизнес – стъпка по стъпка и с тестване на всяка стъпка пред потенциални клиенти. Това в днешния динамичен свят помага на предприемачите да са по- гъвкави, спрямо икономически, политически и всякакви условия на пазара, а и да разпределят инвестицията на стъпки, което е важно и за риска на инвеститора.

Работили ли сте с компании на хора от академичната общност?

-Да, особено в образователната сфера. Също така и голяма част от технологичните компании в портфолиото ни изискват сериозни професионалисти с голям научна основа и много практика.
Как науката използва маркетинга? Как се маркетира българската наука?
Има уникални примери за успешни предприемачески проекти, свързани с науката. Много съм впечатлена от българската компания EnduroSat, например. Да се занимаваш с космически технологии и спътници в България и да имаш такова ниво на световната сцена е прекрасно постижение. От гледна точка на маркетиране – някои стартъпи успяват много добре с тази част, като pCloud, например, които се подредиха до лидерите на световно ниво. Други не. Както казах, ако имаш в екипа на основателите човек с маркетинг опит и нюх – нещата се случват според мен по-правилно и ефективно.

Вие на какво бихте искала да научите участниците в Предприемачи в науката?

-Бих искала да мога да им открехна поне леко вратата към нещата, за които трябва да държат от маркетинг екипите им, защо е важно да градят бранда на своите проекти още дори на ниво идея. И за какво да внимават, когато избират маркетинг партньорите или екипите си.

А как бихте дефинирала предприемач в науката?

-За мен

всеки предприемач, който развива иновативен продукт и влага мисъл и знания да даде повече стойност на света, е предприемач в науката. Това са хората, които движат света напред и са най-голямото богатство за планетата ни!

Ще разбивате ли митове при срещата си с учените?

-Вярвам, че те самите ще разбият своите митове, а дано и моите! Много се вълнувам, че ще срещна бъдещите лидери, които ще допринесат за развитието на България и света!

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.


Михаил Стефанов: Хората, които срещам в „Предприемачи в науката“, са причина да съм оптимист за бъдещето на България

Михаил Стефанов е лектор на Предприемачи в науката още от първото издание. Той е магьосникът, който изненадва учените, които не могат да бъдат изненадани и не вярват в магията на комуникацията. Обучава на презентиране и никога не показва презентация. Разбива клишета, разказва истории и вдъхновява по един незабравим начин. Самият той е предприемач. От тези, които не тръгват да правят бизнес, а да сбъдват мечтите си и да правят това, което обичат и искат.

Експерт и консултант по комуникации, обучител по говорене и креативност. Човек, който умее да общува с тийнейджъри. Създател на Мини машини, първата в света изцяло сторифицирана платформа за умения на бъдещето за младежи; на младежкия фестивал на изкуствата The Bridge, който се провежда всяка година във Видин; на комуникационната компания BeCause; на makethem.net. Миналата година Дарик радио го включва в класацията “40 до 40”; година по-рано Българското национално радио го обявява за един от десетимата “Будители на България”, а международната организация JCI – за една от “10-те най-изявени млади личности на България”. В последните 10 години той е два пъти говорител във формата TEDx, два пъти на сцената на Форум “Ключ” и презентатор на десетки професионални форуми по целия свят.

Когато преди две години те представяхме за първи път като лектор на Предприемачи в науката, ти каза, че ти се иска учените у нас да имат известност и влияние като на кинозвезди. Пандемията напомни за важността на учените и тяхната работа. Смяташ ли, че медиите успяха адекватно да представят това на обществото?

-Донякъде. От една страна огромно удоволствие ми достави факта, че изведнъж в медийното пространство се появиха и образовани хора, лекари, специалисти, и масово „шът“-кахме на децата си, за да чуем какво имат да кажат. От друга страна, системно слабата комуникация на мерките и липсата на еднородно послание (дължаща се на и очевидната липса на държавническа стратегия за справяне с проблема) доведоха до изместване на фокуса на комуникация отвъд работата на учените.

По-различен ли е образът на учения днес според теб? Има ли повече доверие към дейността на учените?

-Със сигурност в последните години в България наблюдаваме повишаване на уважението към работата на учените, поне в определени кръгове от обществото. Това се дължи и в немалка степен на усърдните кампании за популяризиране на науката (пример за такава е Софийски фестивал на науката, чудесната инициатива на Британски съвет в България, която тази година ще се случи за 10-ти пореден път).

Програмата на фондация Карол Знание „Предприемачи в науката“ заема важно място в този списък от инициативи за популяризиране на образа на учените.

Причината аз да участвам с такова удоволствие в нея е, че от нея има поне две големи ползи: От една страна, тя е демонстрация на ясното разбиране на бизнеса, че

бъдещето зависи от иновациите, а иновациите са пряко следствие от работата на добрите учени (с каквито България, слава Богу, изобилства).

От друга, програмата на фондация Карол Знание отправя важно послание към самите учени, че времето да правиш само наука май върви към края си.

Ученият от ХХI век трябва да бъде и предприемач, т.е. трябва да култивира в себе си и серия умения, различни от тези, необходими за правенето на наука.

Как се промениха комуникациите през последните месеци?

-Промениха се на много нива. Страхът и несигурността, родени от медийната истерия покрай пандемията, направо хвърлиха бензин в огъня на вече и без друго разпаления ни уклон да комуникираме онлайн. И имам усещането, че в идните години ще ни се наложи да полагаме специални усилия, за да не загубим съвсем умението да общуваме лице в лице. А е критично важно да не го изгубим, защото

именно живата комуникация, свързването с друго човешко същество е едно от основните неща, които ни прави човеци.

На какво трябва да се учим днес при общуването? Колкото и да ни се иска старата нормалност, тя не е факт?

-На доста неща ще трябва да се научим – по-важно от всякога е да мислим за другия, за това какво чуват, какво разбират. Когато не сме на живо с другия, и той не може да „прочете“ емоцията ни, комуникацията страда – трябва да се научим да се изразяваме по-ясно, да използваме думи, които другият разбира.

Слушането като умение става изключително важно – липсата на жив човешки контакт води до криза в доверието, а слушането е основен инструмент за нейното избягване (или преодоляване). Но има и нещо, на което не трябва да се учим – и това е да комуникираме изцяло онлайн.

При теб лично как се промени работата?

-Трансформирах голяма част от обученията, които правя, в иновативни онлайн обучителни продукти. От няколко години предлагам на клиентите си подобни проекти, но досега нямаше никакъв интерес към тях – компаниите залагаха на живи, дълги обучителни проекти. Това време свърши – обучението на бъдещето все повече ще е онлайн базирано – динамична смес от кратка теория, персонализирано видео, (понякога пълна) игровизация и възможност за незабавно практическо приложение.

Във времето на изолация работодателите възползваха ли се от възможността за онлайн обучения?

-По-активните компании осъзнаха, че точно изолацията е време да обучават екипите си – и реагираха своевременно. Други според мен сбъркаха, отменяйки обучения – да обучаваш екипа си по време на криза дава огромна добавена стойност.

Самите онлайн обучения как се промениха?

-Онлайн обучения в този смисъл в България почти нямаше – те сега ще набират повече скорост. Но със сигурност времето на обученията от типа на „да отидем за цял уикенд на хотел, за да ни обучава един човек през деня, а вечер да се напием“ е към края си, поне за иновативните, търсещи реални бизнес резултати от обученията, в които инвестират, компании.

Предприемачи в науката за първи път няма да е на живо. Как би насърчил учените да бъдат „на живо“, да участват, да вземат максималното от срещите?

-Имам два съвета. Първият е,

докато слушат, да се опитват веднага да приложат това, което чуват към своя проект.

И където изникне въпрос, веднага да го зададат. Доста хора си водят записки и си казват „После ще мисля как да го адаптирам“. Това за мен е погрешна стратегия, защото после лекторът не е на линия за въпроси и изяснения. Вторият ми съвет е

да бягат с всички сили от изречението „Аз това го знам“– когато чуят позната идея, да не спират да слушат, а да положат усилие да я адаптират към своя проект. Ще се изненадате колко често креативните идеи се крият в „баналните“ концепции, които мислим, че разбираме добре.

Кое е най-вдъхновяващо за теб от срещите с нашите предприемачи в науката?

-Всеки път съм изключително впечатлен от това колко различни и колко талантливи учени има в България – и всеки път ме е яд, че не съм чул за тяхната работа от другаде, от медиите, от телевизиите.

Истината е, че хората, които срещам в рамките на „Предприемачи в науката“ са една от причините да съм оптимист за бъдещето на България.

Учените признават, че научават много от теб, дори година и повече след обучението, някои признават, че това е била най-въздействащата от срещите с лекторите. Ти какво научи от тях?

-Срещата с учените винаги е изключително смиряващо преживяване за мен. Изпитвам огромно уважение към хората, посветили живота си на науката, и никак не ми е лесно да се изправя пред тях и да се опитвам да ги уча на нещо.

И всяка година ми преподават един и същ урок по различен начин: За да правиш добра наука, трябва да си изключително креативен. Онези от тях, които успеят да приложат тази креативност и в комуникацията на науката си, обикновено си тръгват като победители.

Business pitch-ването само по себе си ще е ново за учените, но е от преносимите умения, които остават за цял живот. Как се спарят с това? Вече имаш впечатления от две издания на Предприемачи в науката.

Най-голямото предизвикателството за учените, когато им се наложи да презентират идеите си пред популярна, т.е. незапозната с темата им аудитория е, че

не превеждат посланията си на езика на слушателите си.

И не успяват на същия този език да отговорят на въпроса „Защо това, което аз правя, е важно и има потенциал да е успешно“. Тези, които успеят да го направят,

дори да не победят в конкретното състезание, ще придобият умения, които до края на научната им кариера ще ги открояват от масата на техните, много талантливи, но често комуникационно неадекватни колеги.

А ще е необходимо ли да се учат как в условията на извънредна ситуация или пандемия ще трябва да подобряват pitch deck-а си, за да впечатлят инвеститорите?

-Комуникацията е комуникация и в пандемия, и извън нея. Първото условие за успешна презентация е яснотата на езика – да говорим на езика на аудиторията си. Второто – в кратките минути, с които разполагаме, да предадем 1-2 ключови послания, които смятаме, че ще впечатлят най-силно журито. Може би онлайн презентирането ще добави едно ниво на трудност, защото презентиращите няма да могат да виждат ясно реакциите на журито, и по-трудно ще адаптират аргументи и поведение. А и онлайн средата предполага по-голямо разсейване на аудиторията, което означава, че самите презентации трябва да бъдат много по-ангажиращи.

Тази година с какво ще предизвикаш участниците в Предприемачи в науката?

-Винаги казвам на учените в програмата, че нещата, които им преподавам, са много прости за разбиране и много трудни за прилагане.

Комуникацията, за разлика от природните науки например, в основата си лежи на много простички принципи. Лесно е да ги разбереш. Приложението им, обаче, е нещо, което се учиш да правиш цял живот.

Така че нещата, които ще си говорим, за много от учените ще са началото на едно дълго и, надявам се, вълнуващо пътешествие към това да могат да комуникират въздействащо промяната на света, която постигат с неуморните си усилия.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

 

 

 

 

 


Проф. Мартин Вечев – лектор на Предприемачи в науката

Името му преди около два месеца влезе в големите български медии заради поредното му постижение. Проф. Мартин Вечев, с ръководения от него екип на Лабораторията за сигурни, надеждни и интелигентни системи на Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих, разработва първия интуитивен език за програмиране за квантови компютри на високо ниво – Silq. Близо 50 години след създаването на C, отново има подобен крайъгълен камък: нов език за програмиране, който носи същото ниво на простота на кодиране на квантовите изчисления. Това се определя като голям пробив, тъй като езикът преодолява концептуалната пропаст, която съществува в момента между класическия и квантовите езици.

Проф. Мартин Вечев ще бъде част от Консултативния съвет на фондация Карол Знание и лектор в третото издание на Предприемачи в науката. Завършил е компютърни науки в Simon Fraser University, Канада, а след това със същата специалност – докторантура в University of Cambridge. На 32 години, получава наградата „Джон Атанасов“, когато работи в IBM T.J. Watson Research Center. Тогава изследва използването и създаването на нови формални методи за синтезиране и доказване на сложни конкурентни алгоритми. Към онзи момент вече е автор е на 20 научни публикации и е носител е на различни стипендии, патенти и награди, в това число и наградата на изследователския център на IBM за изключителни технически постижения. Сега има над 170 публикации, цитирани повече от 5200 пъти. Следват повече от дузина отличия, между които Награда за млад изследовател Робин Милнър, която се връчва от ACM SIGPLAN, за признаване на изключителен принос на млади изследователи в областта на програмните езици.

Съосновател e на два спинофа с ЕТН в Цюрих. DeepCode е създадена през 2016 г. и променя начина, по който се създават програми, като използва мощни техники за изкуствен интелект и машинно обучение. Платформата за преглед на код се използва от над  четири милиона разработчици в цял свят, сред които програмисти от Google, Microsoft, Amazon, Samsung, Intel и T-Mobile.

Година по-късно съосновава ChainSecurity, отново като спин-оф с ЕТН. Компанията бързо става световен лидер в областта на киберсигурността и верификацията на интелигентни договори. В началото на годината PwC Switzerland придобива компанията, за да затвърди способностите си за интелигентен одит на договори. ChainSecurity е провела над 75 интелигентни одити на договори и блокчейн в световен мащаб.

Интервю с проф. Мартин Вечев вижте тук.


8000 лв. докторантска стипендия

Докторантска стипендия

Носителят на докторантската стипендия за 2020 г.

Награда Предприемач в науката

Награда Предприемач в науката

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close