Category Archives: Лектори

Георги Георгиев

Category : Лектори

Всеки учен трябва да бъде предприемач

Георги Георгиев е директор продуктово развитие в Leanplum и специалист с над 15-годишен опит в разработването на софтуер, продуктова стратегия, работа с големи бази данни, текстов анализ, машинно обучение, техническа архитектура и B2B партньорства.

През 2018 година Георги се присъединява към екипа на Leanplum, водещата платформа за мобилен маркетинг, която помага на световни брандове като Grab, Tinder и Tesco да отговорят на нуждите на своите клиенти в реално време. С инвестиции в размер на $98 мил. и офиси в София, Сан Франциско, Ню Йорк, Амстердам и Сингапур, Leanplum трансформира мобилната ангажираност на потребители от цял свят и ускорява продуктови иновации в области като machine learning, cross-channel automation, 1:1 personalization.

Преди Leanplum Георги работи над 10 години в Ontotext, българска компания за семантичен софтуер, привлякла като инвеститор фонда за рисков капитал New Europe Venture Equity LP (NEVEQ). Кариерният си път Георги започва като програмист и преминава през различни длъжности, включително директор консултиране и иновации. Като част от Оntotext той участва в разработването на интелигентен софтуер за разпознава невярна информация в социалните мрежи.

Георги Георгиев притежава бакалавърска степен по “Молекулярна биология”, две магистратури в специалност “Молекулярна биология и биохимия” и “Биомедицинска информатика” и докторантура по “Молекулярна фармакология” от СУ „Св. Климент Охридски“. През 2015 година завършва Global Executive MBA в IE Business School, Мадрид. Той е автор на повече от 60 научни и индустриални публикации и лектор на редица конференции и търговски изложения.


Вие сте учен-предприемач, който към академичното образование и научна титла, добавя и бизнес образование, докато реално работи в корпоративния сектор. Как Вие дефинирате „предприемач в науката“?

– Да, получих академично образование и след докторантурата си продължих в корпоративния сектор. Това решение бе логична стъпка, свързана с желанието ми да разработвам иновации и създавам стойност за реални хора в реално време. През времето, в което се занимавах активно с наука, бях често изолиран от крайния потребител на иновациите, които създавах. Въпреки че с колегите ми работехме усилено в посока включване на крайните ползватели като част от изследователския процес, рядко успявахме да постигнем значителни резултати.

Според мен, съвременното разбиране за учен до голяма степен включва предприемачеството като начин на мислене и подход.

Все по-важно  за учените е да разбират стойността на дадена иновация  за реални групи от хора и успешно да прилагат ползите ѝ. Именно в тази посока се развиват и програмите на Европейската комисия, която все по-често финансира проекти (подобно на инвеститорите на рисков капитал), адресиращи реални проблеми на реални хора. Колкото повече хора касае даден проблем, толкова по-ценни биха били изследванията в дадената посока и постигнатите резултати и иновации.

Разбира се, тук говорим за краткосрочна и средносрочна посока, както и определени приложни области от науката. Върхови разработки в областта на математиката, например, имат различни процеси на финансиране и доставяне на стойност за обществото. Напълно подкрепям фундаменталните изследвания, но би ми се искало те да имат дългосрочна цел, важна за по-голяма група от хора. Естествено, за да се финансира такава посока, трябва да има и краткосрочни цели от по-практично значение, които да валидират хипотези достатъчно  рано в научния процес и да определят изследователската посоката като валидна.

Разкажете за Вашата научна работа в областта на молекулярната микробиология и фармакология в Софийския университет.

– Аз си търсех научна област, в която се иновира бързо и има реално значение за големи групи от хора. Така открих лабораторията по моделни мембрани ръководена, от чл.-кор. Здравко Лалчев, който е посветил повече от 30 години от живота си на диагностиката и лечението на т.нар. Респираторен дистрес синдром (РДС). Въпреки че има такава болест и при възрастни, недоносените деца най-често страдат от РДС, тъй като се раждат в момент, в който белият им дроб не е съзрял достатъчно. При преждевременно раждане дробът не може да се разгъне и детето не може да поеме първата си глътка въздух. Липсват му необходимите за това субстанции, които се съдържат в т.нар. алвеоларен сърфактант. Тяхното отсъствие е причината дробът да колабира и след броени часове последва летален изход. Чл.-кор. Здравко Лалчев в съавторство с акад. Дочи Ексерова, друго велико име в областта на нанотехнологиите и колоидната химия с приложение в медицината, през 1986 създават оригинален метод за бърза диагностика на заболяването, още преди детето да се роди. Аз работех по проекти, които имаха за цел да предложат начини за допълнително активиране на препаратите за лечение на болестта съвместно с проф. Емилия Христова, която в момента е председател на Националната асоциация по неонатология и член на Европейска асоциация по неонатология.

Говорейки за миналото съм изключително горд от работата си, която е допринесла за спасяването на стотици новородени и от ролевите модели, които съм имал в лицето на чл.-кор. Здравко Лалчев,  акад. Дочи Ексерова, проф. Христова и колегите от лабораторията по Моделни мембрани към Биологическия факултет на Софийския Университет.

Предприемаческият дух на Ontotext ли разви предприемачески нагласи у Вас?

– Както споменах, смятам, че всеки учен трябва да е и предприемач, а Ontotext със сигурност помогна да се развия в тази посока. От една страна, компанията премина през продажба, което е добър пример за органично растяща и успешна високотехнологична Българска компания в областта на изкуствения интелект. От друга страна, там се запознах със страхотни личности като Атанас Киряков, изпълнителен директор, и Борислав Попов, който по времето, когато се присъединих, отговаряше за продуктите и решенията на Ontotext за знакови клиенти като BBС и Euromoney. В тяхно лице имах пример как се прави бизнес по един много скромен и ефективен начин с най-големите организации, работещи с данни и знание.

Какво може да провокира един учен да завърши МВА?

– MBA беше една от важните стъпки в живота ми. След 6 години в софтуерната сфера бях по-скоро техиничар и не разбирах много от финанси и бизнес. Още в училище си бях “зубър” и така през цялата молекулярна биология и информатика. Любопитството обаче винаги е било сериозно задвижващо колело за мен. Когато се оказа, че има въпроси, на които аз и хората около мен нямат отговори в области като продуктово позициониране, продуктово развитие, бюджетиране, стратегически партньорства и др., реших да отида и да потърся отговорите сам. Поглеждайки назад, смятам, че ги намерих комбинирайки MBA и работа за иновативни компании.

На практика след докторантурата си, вие вместо научна кариера, градите мениджърска кариера в една от водещите индустрии у нас. Това целенасочен избор ли беше – да замените лабораторията и асистентската позиция с директорски позиции в един различен от биологията бизнес? 

– Смятам, че независимо от областта на своята научна степен, всички хора, които завършват докторантура носят редица качества, които и в момента търся, създавайки успешни екипи в Leanplum. Такива хора са скромни, сами търсят начини за решаване на проблемите, любопитни са, ученолюбиви, не търсят вина в други хора, не злословят и винаги намират начин да благодарят на тези, които са им помогнали  в нужда. Лабораторията ми помогна да изградя характер, а корпоративният сектор ми дава възможност тези качества да доставят повече стойност на големи групи от хора.

Освен това, програмирането винаги е било мое хоби и освен магистър по биохимия съм и магистър по био-медицинска информатика, което е специалност Информатика във Факултета по Математика и Информатика (ФМИ) към СУ. Така, комбинирайки тази специалност с MBA, аз съм точно на място.

Запазих връзката си с академичната среда и в същото време се чувствам полезен за развитието на нашето общество като гост професор във ФМИ, където преподавам изкуствен интелект за работа с текст.

Ontotext впечатли преди няколко години с представяне на интелигентен софтуер за разпознаване на невярна информация. Какво се случи с този проект?

– Ние разработихме прототип по проект, финансиран от европейската комисия. Нарекохме го на белгийския детектив, Eркюл, създаден от авторката на криминални романи Агата Кристи. Инструментът има за цел да обобщи редица източници на информация като новини, видеа, снимки, и социални медии и да покаже как даден слух включително фалшива новина се развива с времето. Изкуствен интелект след това обобщава информацията и я определя като невярна. Крайната цел е да подпомогне журналистическата работа и най-вече да стимулира създаването на качествена журналистика. Сигурен съм, че Ontotext има сериозни планове за този инструмент. Още повече, че интересът от страна на медиите е огромен.

Кои други проекти ангажираха интереса Ви в софтуерната сфера?

– Имам щастието да се занимавам само с проекти, които ангажират интереса ми. В момента, например, работя по проект в Leanplum, който касае разработката на хранилище за данни, което обработва над 450,000 заявки от потребители в секунда. Информация към платформата на Leanplum изпращат 2 от всеки 3 мобилни устройства в света. Работим с петабайти от данни и някои от най-успешните бизнеси в света. Най-големите мобилни приложения имат над 20 милиона уникални потребителя на ден и над 50 милиона на месечна база. Това е сериозен размах и всяко действие, било то грешно или правилно, влияе на големи групи от хора в световен мащаб. Решавайки подобни предизвикателства ежедневно с екип от продуктови разработчици на световно ниво, смело мога да твърдя, че съм постигнал целите си.

 

В Ontotext участвате и в развитието на продуктите, и в търсенето на партньорства. Превръщате се от лидер в предприемач. Учи ли се това? В бизнес училище, курсове, опит?

– Да, наистина. Изключително много уважавам опита, който имам както от техническа гледна точка, така и от гледната точка на продукти и пазари. Разбирайки и двата аспекта, човек гледа много по-цялостно, холистично на разработката на нови иновации. Както техническия аспект, така и продуктовия/пазарния се учат, но в различни училища и различни специализации. Аз съм изключително доволен, че завърших MBA програма в едно от топ 10-те бизнес училища. Но съм още по благодарен на късмета, че както до скоро в Ontotext, така и сега в Leanplum имам възможност да прилагам тези знания, работейки с феноменални екипи по продукти, доставящи стойност за милиони потребители.

Успешният модел със софтуерни продукти, който развихте, може ли да бъде модел за други научни продукти, които да бъдат развивани и продавани успешно в цял свят?

– О, да, разбира се! Смятам, обаче, че за да бъде преподаден един успешен модел, например, за разработка на продукти, той трябва да включва и успешен ролеви модел в лицето на човека, който го е създал. Продуктите се развиват и прилагат в практиката от хора.

Хората, разработили успешни модели не само могат, но и задължително трябва да бъдат ролеви модели за младите хора на България.

Тръгвайки от ролята която може да мотивира младите да поемат по пътя на разработчика на софтуерни продукти, било то като предприемач или лидер в компания, ние трябва да споделим процесите и инструментите, така че да направим хората успешни на това поприще. Мога да дам за пример Ontotext, където семантичната база от данни е стартирала като научна разработка от г-н Киряков, но след редица технологични прозрения успява да се наложи над продукти от по-големи и по-силни компании. Това е и причината Leanplum и Google да са успешни. Процесът на развойна дейност на един продукт е ясен и ще го засегнем по време на обучението. Процесът на развойна дейност, обаче, включва елементи на научна работа и точно тук е конкурентното предимство на хората, идващи от науката.

Защо това не се случва? Как научни разработки могат да печелят рисково финансиране?

– Повечето успешни стартиращи компании в САЩ използват технологични прозрения, които включват научен подход и експерименти. За да бъде една компания успешна, тя първо трябва да направи продукт, който да продава на технологични ентусиасти и едва след това да премине към потребители, които искат да вършат реална работа по един предвидим начин. Трудно е да избереш идея, която да е интересна за определен набор от технолози и да вземеш финансиране, за да я разработиш, но далеч по-трудно е да прескочиш бездната зееща между ентусиастите и прагматиците. Правилният начин да го направиш също ще бъде дискутиран по време на нашето обучение.

Какво от екосистемата в момента липсва?

– Моето лично мнение е, говорейки за компютърни технологии, че при нас има добра екосистема. Имаме вече и голям набор от стартиращи компании, както и редица успешни такива. Leanplum, например, започва със солидно финансиране от България, така че спокойно мога да каже, че това е стартирала от България компания. Директно мога  да препоръчам компании за рисков капитал като Launchub, с които напоследък работя.

Вярвам, че България има огромен потенциал, но основният ни проблем е липсата на достатъчно опит и ролеви модели като Leanplum.

Какви са причините според Вас твърде малък процент учени у нас да се стремят към кариера в индустрията и още по-малък – към създаване на собствен бизнес?

– Това за мен е мистерия и се надявам да имаме отговор след обучението.

Ще бъдете ли разбивач на митове в Предприемачи в науката?

– Ще опитам, например, ще експериментираме с цел да разбием твърдението в горният въпрос и да видим каква част от хората, посетили курса, реално ще опитат да продължат своят проект в посока създаване на продукт или потребителска услуга. Би било полезно, ако тези данни бъдат споделени след обучението.

С какво бихте искали да предизвикате учените, които ще участват в обучението и ще се борят за финансиране като Предприемачи в науката?

– Вярвам, че технологичните прозрения са ключът към един успешен от предприемаческа гледна точка продукт или услуга. Учените са най-добре позиционирани да се сдобият с технологични прозрения на базата на научен подход и експерименти.

Очакването ми е не само да постигнем страхотен продукт от теоретичното обучение, но и да видим част от учените, вървящи смело по пътя на предприемача или технологичния лидер.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!


Още един учен от световна величина в Предприемачи в науката

Стоян Смуков ще бъде лектор на Предприемачи в науката и ще презентира своята тема онлайн от Queen Mary University of London, където е доцент в катедрата по Инженерна Химия и ръководител на Active & Intelligent Materials Lab. Той работи в областта автономни материали-роботи, полимери, вдъхновени от мултифункционалността и динамиката на живите организми.

Участвал е в създаването на високотехнологичен стартъп Xanofi, който е на път да революционизира производството на нанофибри. Бил е главен технологичен директор (CTО) и остава в борда от директорите, след като преди 6 години се премества в University of Cambridge.

Има вече три регистрирани патента в Съединените щати за производство на полимерни влакна, метод за получаване на композитни неорганични/полимерни нановлакна и тяхното непрекъснато производство. Има още четири заявени патента и четири съобщения за открития, Д-р Смуков е изявен учен с над 75 публикации в топ научни списания, които са цитирани над 2200 пъти!

През последната година Стоян е повишен от старши преподавател на доцент и е отговорен за създаването на нова програма и катедра по Инженерна Химия и Възобновяема Енергия във факултета по Инженерни Науки и Материалознание (School of Engineering & Materials Science). Изследователските му интереси за създаване на нова изкуствена активна материя, включват начини да се събира и съхранява енергия от околната среда, като някои насоки опират и до основни въпроси като началото на живота. За тази иновативна разработка печели EPSRC Advanced Fellowship, Molecular Manufacturing в размер на 1.250 млн. £ за следващите 5 години. До този момент е печелил 8 други гратна за финансиране на научната си работа, включително и престижната награда на European Research Council (€2M) за независим научен изследовател. Около €1M от проекта спонсорират съвместна работа със Софийския Университет, от която се получават редица важни открития, включително изкуствената морфогенеза, публикувана в списанието Nature.

Стоян Смуков е доктор по химия от Northwestern University, Evanston, Илинойс, САЩ, където също е завършил и магистратурата си по химия. Преди това получава бакалавърска степен от University of Richmond, Вирджиния, САЩ, където учи химия и математика с пълна стипендия. Бил е професор по изследователска работа в North Carolina State University. През 2012 г. се установява в Кеймбридж, Великобритания, и се утвърждава като експерт по многостепенни и многофункционални материали. Ръководи AIM Lab в University of Cambridge, Materials Science & Metallurgy, Cambridge. През 2013 e избран за престижната титла Fellow of IOM3 – The Institute of Materials, Minerals and Mining (FIMMM) за принос в науката за материалите, а през 2014 за старши член на Darwin College на University of Cambridge.

Кои са другите лектори на Предприемачи в науката вижте тук.

Още за проекта Предприемачи в науката, вижте тук.


Не е важно дали имате най-брилянтната идея на света, важното е тя да се реализира

Category : Лектори

Ирина Димитрова е финансов директор на фонда за инвестиции в стартиращи компании LAUNCHub Ventures, чиято дейност е фокусирана върху финансиране на предприятия в сферата на информационните и комуникационните технологии. Основан през 2012 г., LAUNCHub управлява 28 млн. евро към момента, като до сега е подкрепил 69 компании. Типичните инвестиции в отделни компании са между 300 000 и 700 000 евро на този етап от развитието на фонда. Компаниите от портфолиото са привлекли над 35 млн. евро допълнително инвестиране, като това число расте постоянно.

Преди да се присъедини към екипа на LAUNCHub, Ирина Димитрова е заемала позициите Финансов директор в NEG.BG (мажоритарен собственик на bg-mamma) и директор Корпоративни финанси и Пазарни анализи на Първа Финансова Брокерска Къща, където е започнала като финансов анализатор.

Кариерното развитие на Ирина стартира в Лондон, където учи, и първата ѝ работа е в екипа за управление на проекти на Reuters, а след това става анализатор на корпоративни облигации в голяма немска инвестиционна банка.

Завършила е специалността Банки и международни финанси в Cass Business School в Обединеното кралство, а у нас – Американския колеж в София.


В работата си през годините сте се срещали с много предприемачи в различни сектори и мащаби. Имала ли сте срещи с предприемачи в науката? Как бихте дефинирали Вие това понятие?

– Разбира се, имала съм срещи с предприемачи, които са научни специалисти в различни области. Моята дефиниция би била, че това са хора, които са започнали като развойни специалисти в някоя научна област, след което са се пренасочили да развиват бизнес идея от определена научна разработка или професионалния си опит в дадена сфера.

Имате ли опит с компании на учени? Какво отличава техните стартъпи?

– Имаме няколко компании в портфолиото, при които част от основателите са хора с PhD или са преподавали като част от научната си кариера. Срещали сме и много други старт-ъпи, в чийто основателски екип има такива хора. Това, което ги отличава от „обикновените“ стартъпи често са или технологичната задълбоченост на продукта, който разработват, или много доброто познание на сферата, която таргетират.

Познавате ли компании у нас, в които участие имат и научни центрове или организации?

– Обикновено научните центрове оперират в различна инвестиционна рамка от тази, в която оперират инвестиционните фондове като нашия. За съжаление, единствената такава компания, за която се сещам, е Словенска.

Защо според Вас у нас няма спин-оф компании, каквато е практика в САЩ и Западна Европа?

– Най-големият проблем, според мен, е липсата на разбиране за важността на R&D като инвестиция за развитието на компаниите. А тези компании, които имат такива отдели, не разбират пък стойността на това да отделят вече разработен и прохождащ продукт като отделен бизнес, който да се фокусира върху собственото си развитие. Отделно, инвеститорските интереси все още са много ограничени в тази насока.

Какво липсва в екосистемата у нас, за да може научни проекти да се превръщат в технологии и бизнеси?

– Връзката между хората с разбиране за това как се развива бизнес, и учените. Както и

манталитетът и мисленето на учените, че това, което разработват, не е цел само по себе си – то трябва да достигне до потребителите и пазара, за да има реален ефект върху хората. И това не зависи от някой институт, институция или държавна организация, а от създаване на пазарно търсене.

Учените сами търсят финансиране за научната си работа, при това понякога печелят доста сериозни грантове за проектите си. Но когато стане дума за бизнес смятат, че пари се намират трудно. Така ли е наистина?

– В нашия регион през последните години се появиха много повече възможности за реализация на бизнес идеи, отколкото беше преди, примерно, 5 години. Въпреки това е важно да се разбере, че

инвестициите в бизнес са различно животно от грантовете за финансиране на научна работа. При инвестиция в бизнес се търси възвращаемост на капитала, и то много висока

и съответно особено важни са добре проучената и обмислена пазарна възможност, осъществено тестване на първоначалното търсене на продукта, както и възможността за разрастване на това търсене в особено големи мащаби. Ако можеш да демонстрираш добър екип (разностранен, не само научен), огромен пазар и добър продукт, не би трябвало да е толкова трудно да намериш пари за развитие на бизнеса. Все пак искам да отбележа, че финансиране от инвестиционни фондове по статистика получават под 5% от разглежданите кандидатури, така че успехът при набиране на средства от фондове не е специално труден само за научните стартъпи.

Какви биха били стъпките у нас за един научен екип, ако иска да създаде свой бизнес като продължение на конкретен научен проект?

– Стартовият капитал по традиция идва от така наречения кръг на „приятелите и семейството“. След като докажеш, че достатъчно вярваш в бизнес потенциала на идеята, да инвестираш времето и усилията си в проекта, идва ред на така наречените „бизнес ангели“ или на акселераторите, и чак след определен етап на развитие на продукта и тестване на пазара започват да проявяват интерес инвестиционните фондове. Някои от тях могат да инвестират малки суми на сравнително ранен етап, още преди да има завършен прототип дори, но винаги след като е положена сериозна работа за развитието на продукта. Фондовете не инвестират на ниво „идея“ и „ако някой ми даде пари, ще се захвана да развивам идеята си“. Банките традиционно не инвестират до много, много по-късен етап.

Как LAUNCHub избира компания, в която да инвестира?

– Имаме три основни критерия:

(1) екип, който има дълбока експертиза и опит в критичните области за успеха на продукта;

(2) добре дефиниран пазар с огромен потенциал, или вертикала от даден пазар, която се очаква да се разрасне до многомилионен, милиарден бизнес;

(3) продукт, който решава реална болка на потребителите си, и то на достатъчно много потребител.

Искам да отбележа също, че инвестициите ни трябва да таргетират големи пазари – българският пазар е недостатъчен като размер и потенциал за възвращаемостта, която се очаква от фонд като нашия.

Как, след като подкрепите един бизнес, помагате на неговото развитие?

– По принцип идеята е, че помощта, която нашият екип дава като стратегическа критика, свързване с важни потенциални клиенти, инвеститори, ментори, ключови хора за екипа, помощта и насока при дефиниране на проблеми, фокусиране върху ключовите неща за бизнеса, измерване на напредъка, набиране на нов капитал, и т.н. са много по-важни и решаващи за успеха на инвестициите ни, отколкото финансирането, което осигуряваме. В тази връзка се стараем да участваме активно в развитието на компаниите, като разбира се, ние не сме тези, които управляват или вземат решенията за бизнеса.

Еднократно ли е финансирането?

– За повечето от компаниите пътят напред минава през допълнителни рундове на финансиране, които да осигурят капитала за навлизане на пазари, разширяване на потребителската база, привличане на разширен екип от специалисти и т.н. Преди да се стигне до съществен ръст в приходите от продукта, което се очаква на по-късен етап от този, на който ние влизаме, очакваме, че компаниите ще бъдат поне няколко години на загуба. В тази връзка,

в първите години след нашето финансиране, най-същественият въпрос е екипът движи ли се достатъчно бързо и умно, за да е способен да стигне до следващия съществен milestone и да привлече следващ рунд от по-голям инвеститор.

Каква е възвръщаемостта на инвестицията? За какъв период от време можете да направите оценка дали е бил успешен или не един проект?

– Тъй като „смъртността“ при компаниите в този етап на развитие е много висока, всяка инвестиция се подбира и на база на каква би могла да е очакваната възвращаемост, ако компанията успее, тъй като от малкото успели се очаква да върнат загубите от неуспелите инвестиции и да реализират печалба, която да обоснове риска, който инвеститорите са поели. В тази връзка,

в нашия бранш се счита, че всичко, което не може да се очаква да върне поне три пъти инвестицията, не си заслужава да се добавя към портфейла.

По принцип животът на инвестиционните фондове е около 10 години, но ако една компания не е успяла да реализира продукт и да постигне сериозен ръст на потреблението до максимум 3 години, обикновено е в графа „неуспели“.

Фокусът Ви са основно компании от ИКТ сектора. Ако попаднете на обещаващ проект в областта на био- или нанотехнологиите, например, бихте ли подкрепили компания на български учени?

– Нямаме експертиза е тези области, и смятаме, че приносът ни към развитието на такава компания няма да може да бъде пълноценен. Освен това мандатът ни е сравнително ограничен, и фокусът ни е наистина към дигиталната сфера. Има, обаче, други инвестиционни фондове в региона, които се фокусират в тези сфери, и инвестиции от тях биха били много по-полезни на компании от тези области.

Къде и как смятате, че биха могли да се подготвят български учени, за да търсят реализация в корпоративния сектор или да започнат собствен бизнес?

– Курсове по предприемачество има много и в платформите в интернет, и се предлагат от някои от най-влиятелните университети в света, като Станфорд, например. Бих препоръчала на всеки, който има желание да развива бизнес, да се поинтересува от съществуващите практики и теории в тази област – курсовете са интересни и практични. Също, лично мнение, но мисля, че работата по интернационални проекти и с учени от други страни, обогатяват кръгозора и разбирането за това как се постига приложимост на науката в реалния свят. И, разбира се, без чужд език мисля, че е немислимо да се постигне съществена реализация.

В един друг формат на обучение, Карол семестър, вдъхновихте студентите с едно изречение: Не е важно дали имате отговорите – важно е да си задавате правилните въпроси. Мисля, че звучи много мотивиращо и за учените, които поглеждат към бизнеса. Тях с какво ще ги провокирате?

– Не е важно дали имате най-брилянтната идея на света, важното е тя да се реализира сред потребителите, за които е предназначена. Светът е пълен с брилянтни идеи, които никога не са видели бял свят.

Участниците в обучението ще се борят и за стипендия Предприемач в науката. Като член на журито с най-много опит в оценка на стартиращи бизнеси, как бихте описала победителят или победителите?

-Много е важно освен научен ум да има и предприемчивост и разбиране за това как се подхожда към реализация на един продукт на пазара. Успешен би бил този, който умее ясно, кратко и убедително да представи продукта и пазара.

Това е решаващо във всички етапи от развитието на бъдещата компания. Финансовите модели стимулират мисленето за ограничеността на ресурсите и краткостта на времето, с което разполагаш, но не са решаващи в този етап на развитие.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори на Предприемачи в науката вижте тук.

Още за проекта Предприемачи в науката, вижте тук.


Павлина Иванова

Category : Лектори

Павлина Иванова по образование е физик, но през последните години активно работи за финансиране на българската наука, предимно в неправителствения сектор с български и международни организации, по проекти в сферата на образованието и науката и като външен експерт – проекти към Институт по психология на МВР. Председател е на управителния съвет на „Асоциация на докторантите в България“ и участва в ръководните органи на „Международен младежки алианс“ и Асоциация „Катарзис“.

Член е на групите за разработване и мониторинг на програмите на Структурни фондове на ЕС в България за програмния период 2014-2020 – „Наука и образование за интелигентен растеж“; Подкомитет „Научни изследвания и технологично развитие“; Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“; Оперативна програма „Околна среда“; Оперативна програма „Добро управление и Подкомитет „Увеличаване на гражданското участие в процеса на формиране и контрол на изпълнението на политики“.

Като представител на “Международен младежки алианс” участва в групата за развитие и структуриране на Регионалния механизъм за ангажиране на гражданското общество на Европейска икономическа комисия към ООН.

Има магистърска степен по медицинска физика от Физически Факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“. Дисертацията си подготвя в института по Биофизика и биомедицинско инженерство към БАН на тема „Влияние на организацията на ФС2-ССК2 суперкомплекса върху функционалната активност на фотосинтетичния апарат и устойчивостта му към стресови въздействия”. Отчислена с право на защита.

Работила е като физик към „Институт по Биофизика и биомедицинско инженерство“ – БАН.


Мултипотенционалист – човекът на бъдещето

Вие сте учен-предприемач, който с работата си помага на всички докторанти в различни области. Как самата Вие бихте дефинирала „предприемач в науката“?

– Предприемачество и наука събрани на едно място за мен означават най-переспективната форма на развитие на нашето общество, независимо дали говорим за техноогии, за социални модели, за политически модели или за образование.

Знанието среща действието. И това е сила и отговорност на всеки учен, отговорност, която идва със знанието. Ти си знаещият и това те обрича на една много отговорна обществена позиция да действаш, когато знаеш, че е нужно.

От работата си по различни проекти до момента, смятате ли, че учените у нас имат вярно разбиране за предприемаческите качества и не смятат, че те са само за хора, които правят или ще правят стартъп?

– Мога да кажа само от личния си опит за хората, които съм срещала в тези среди през години. Независимо дали влизат в понятието млад учен на една или друга програма или институция, абсолютно всеки човек, който веднъж се е очаровал от науката, вижда практическата реализация на идеите си. Понякога тя е по-далечна, по-амбициозна, дори изглежда невъзможна за страничния слушател, но идеята за крайния резултат винаги е там.

Стартъп е близка цел, съобразена с пазарната ситуация и възможностите за финансиране. Пазарната ситуация я познават икономистите, възможностите за финансиране и управление на това финансиране, го познават финансистите и тук според мен е големият проблем – работата в екип, комуникацията в един такъв екип и тази някак клиширана вече фраза „Комуникация на науката и бизнеса“. Там е истината и ни трябва общ език . За да имаме общ език, трябва да знаем повече един за друг.

Ученият трябва да започне да разбира езика на икономистите и финансистите, а те неговия. И тогава екипът може да работи.

Вие бяхте докторант във Физическия факултет. Какви бяха перспективите за развитие на кариерата и тези перспективи ли Ви отказаха да се занимавате с наука?

– Не защитих докторската си степен и напуснах Института, в който работех. Перспективите бяха много. Изключително ценни специалисти, много будни млади хора, много идеи. Оборудването беше старо, не достигаха пари за консумативи, не беше възможно да се посветим на експериментална работа, а още по малко да застанем на европейско или световно ниво. Тогава се насочихме към финансиране на наука. Там перспективите бяха още по-големи. Грантове имаше по всякаква линия, Европейски програми и структурни фондове, най-различни международни организации и чуждестранни колеги със смели идеи търсещи партньорства. И един проблем – административната структура на така поставената институция не можеше да отговори на възможностите. Кариерният модел на развитие в научните институции в България е едно доста относително понятие. След всички промени в законите и вътрешните правилници, би следвало да се разглежда индивидуално всяка една научна група, катедра или секция. Както и комерсиализацията на науката е също въпрос на гледна точка.

Работите с докторанти от различни сфери на науката, следите много изследвания, свързани с работата на докторантите, участвате в различни проекти. Смятате ли, че българските учени са по-пасивни, избягват конкуренцията и търсят повече сигурност, отколкото колегите си в Европа или САЩ?

– Много български учени работят в Европа и САЩ и са част от тези активни търсещи конкуренцията и предизвикателствата млади, образовани хора в нашия глобализиран свят. Да, смятам че

ако асоциираш себе си като учен, само с институцията, към която в момента работиш и чиято база използваш, ти ставаш пасивен.

Кое от изследванията и анкетите, които сте провеждали у нас са Ви изненадвали най-много?

– През 2012г. направихме едно анкетно проучване към наш проект, в което зададохме въпроса: „С каква заплата младите учени в България биха останали да се занимават с наука“. Голям процент от анкетираните бяха посочили суми, не много по-високи от тогавашното им заплащане и съвсем реалистични за възможностите на научните организации в България.

По какво най-много се различават българските учени от колегите си по света? Има ли нещо, по което се открояват категорично?

– Бих формулирала разликата, като разлика в институционалната среда. Учените не се различават, но ситуацията, в която са поставени е различна и това се отразява в много посоки.

А кои са разликите в наша полза?

– Ползите са много – висока адаптивност, алтернативно мислене и способността винаги да намерят вариант за реализация. И това е, което ги прави толкова успешни извън рамките на България. Всяко зло за добро.

В Западна Европа и САЩ моделът на комерсиализация на науката включва създаване на стартъпи, спин-оф компании, регистриране на патенти. У нас като че ли това е по-скоро изключение. Това ли показват и вашите наблюдения?

– Не мисля, че е изключение, но в продължение на много години не се е насърчавало такъв тип развитие. То се е случвало на много места, без да бъде категоризирано в тази форма.

Какви са причините според Вас твърде малък процент учени у нас да се стремят към кариера в индустрията и още по-малък – към създаване на собствен бизнес?

– Много млади българи, които са работили в научните среди или по научни проекти, правят и са направили кариера в индустрията. Някои са направили и собствен бизнес. Причината това да не е толкова масово е именно липсата на такива обучителни модули в програмите в университета и към докторската степен. И ниското заплащане.

В Предприемачи в науката ще говорите за финансирането на научни проекти. По-трудно ли е да се спечелят пари за правене на наука, отколкото пари за правене на бизнес?

– Всъщност е по-лесно да се спечели научен проект. Конкуренцията в бизнеса е много по-голяма.

На каква стойност са най-големите проекти, спечелени от Вас като учен или от Асоциацията?

– Работила съм по много различни проекти. В някои още от идеята, в други при разписването, други – при изпълнението и в някои само при отчитането. Сумата, отпусната по проекта, не е показател за неговата значимост или резултатност. Важна е идеята и хората, които са въвлечени.

Нашите лектори, с научни кариери в чужбина, разказват за това, че университетите приемат учените, които идват със спечелени пари. Т.е. не те плащат на учените, за да правят наука, а ученият осигурява парите за науката, за да работи в конкретния университет. Колко важно е умението да се печели финансиране и как може това да бъде научено и развивано?

– За смелите научни идеи финансирането е изключително важно. Във времето, в което живеем, това финансиране обикновено се случва на проектен принцип. Никой консултант-проекти не може да изготви научен проект на нивото, на което ще го изготви учен.

Преценете сами, ако поискаме от консултант, дори и най-добрият, да навлезе за месец или два в материята, в която ученият работи, той ще го направи до известна степен. И ако поискаме от човек, който владее няколко езика има научни публикации на много високо ниво и знае всички детайли на идеята, която ще се разпише в проект, да се запознае с правилата и необходимата документация на една или друга програма. Много учени казват –„Това не е наша работа“.

У нас къде и как се учат докторантите да печелят финансиране по проекти и да презентират работата си пред бизнеса?

– Правят се такива обучения обикновено към проекти. Някои се учат сами.

 Ще бъдете ли разбивач на митове в Предприемачи в науката?

– Големият мит по темата Предприемачи в науката е, че ще го направи някой друг – реализацията на идеята, която ученият има и после – на пазарния продукт. Митът или стереотипът за експерта в тясна научна област, който не се интересува от финансови или икономически фактори и има задачата само да направи изследването.

Казват, че една от най-успешните професии на новата глобализирана, високотехнологична система, в която живеем е мултипотенционалист – човек, който може много различни неща. Европейските стратегии говорят за учене през целия живот и всички се опитват да настигнат времето, технологиите и пазарите.  Тук ученият е много силен, няколко крачки пред всеки друг професионалист.

С какво бихте искала да предизвикате учените, които ще участват в обучението и ще се борят за финансиране като Предприемачи в науката?

– Спомняте ли си кога се научихте да карате колело? От кога не сте се сещали, че това беше трудна задача.

С колелото можем да се движим по-бързо да разгледаме целия квартал за няколко минути, да покараме с приятели за удоволствие или просто да избегнем трафика.

Уменията, които обучението  “Предприемачи в науката” предлага, дават точно това – ще ви направят по-бързи, ще дадат по-широка гледна точка и могат да ви отведат по-бързо там, за където сте тръгнали.

В момента, в който потеглите, всеки от вас тръгне със своето колело в своята посока, целта ще бъде по-близо, а кормилото във вашите ръце.

Предизвикателството: Нека година по-късно да дойдем тук и всеки да сподели, какво още е научил по пътя си! Да структурира в стъпки, как го е научил и да разкаже на следващите предприемачи в науката как да се справят с това, което той вече може.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!

 Кои са другите лектори на Предприемачи в науката вижте тук.

Още за проекта Предприемачи в науката, вижте тук.

 


Михаил Стефанов

Category : Лектори

Михаил Стефанов е експерт и консултант по комуникации, обучител по презентации, говорене и креативност. Предприемач, който успява да превърне в бизнес нещата, които обича и умее да прави най-добре. Затова с лекота учи другите как да правят това.

Създател. Може би това е думата, която го характеризира най-добре, след определението Мини машина, което измисля за тийнейджърите. Предприемач, който създава. Случва идеите си. Създава компании, за да развихри уменията си. Създава рок банда, за да бъде фронт мен. Става планински водач, защото обича разходките в планината. Създава младежки фестивал на изкуствата The Bridge, който се провежда вече осем поредни години във Видин. Става мениджър на боксов клуб, за да накара няколко деца да тренират. Самият той тренира от няколко години бразилско джу-джицу. И освен, че много говори, пред публика, пред медиите и вкъщи, много чете.

Създава BeCause – комуникационна aгенция, която има амбицията да подкрепя обществената промяна (social change) чрез планиране и осъществяване на стратегически комуникации. Създава makethem.net – първата българска онлайн медия, фокусирана изцяло върху уменията за презентиране и публично говорене. Създава Мини машини, най-новата страст, образователна платформа, която помага на тийнейджърите по един увлекателен начин да изграждат най-важните умения, които не се учат в училище. „Говори завладяващо, пиши взривяващо, учи неизбледняващо!“ Този проект го класира сред десетте най-изявени млади личности на 2018 г. и е отличен на четвъртите поред годишни награди на Junior Chamber International – Bulgaria в категория Личностно развитие и/или постижение.

Преди да спечели малките, успява да натрупа сериозен опит в комуникацията и обученията с големите. Големите хора, големите компании, големите идеи. Говорител е на десетки национални форуми като TED x Sofia и Форум Ключ.

Започва работа във всекидневния финансов вестник Пари още като студент във Факултета по журналистика и масови комуникации. Но не избира журналистиката, а PR-а и комуникациите. След три години вече е акаунт директор в Ogilvy. След като прави неочакван скок към неправителствения сектор и става директор комуникации на Национална мрежа за децата, започва да превръща идеите си не в кампании, а в компании.

С тази шеметна скорост във всичко, не пропуска да създаде и семейство. Баща е на две прекрасни момичета, които му помагат да задава правилните въпроси и…да не спира.


Предприемачите в науката
са много смели хора

С представянето на нашите лектори „показвам“ дефиницията за предприемач в науката. Твоето представяне показва един различен тип – предприемач в комуникациите. Как ти си представяш предприемачите в науката?

– О, със сигурност са много смели хора, особено в България. Много ми се искаше статуса на учените у нас да е подобен на този в САЩ – близки по известност и влияние до кино звездите. За съжаление, обаче, действителността е друга и по ред причини хората, които се занимават с наука, са натикани в едно непопулярно и непривлекателно публично пространство.

Затова да се захванеш с предприемачество точно в научната сфера означава, че си много смел човек.

Предприемаческите умения отдавна не са просто търсени от работодателите, а по-скоро са характеристика на успешната личност. Как се учат и развиват?

–  Като всяко друго нещо – с постоянство и търпение, с целенасочени усилия и проби, и грешки. По-притеснителното е, че тези умения все още стоят настрани от основните учебни програми в училища и университети, липсват програми, които да ги развиват системно и от ранна възраст. И после се чудим защо няма кой да ни решава проблемите.

Самият ти как се превърна от комуникатор в предприемач?

– Ако питате съпругата ми, ще чуете, че съм най-неохотният предприемач на света. Аз не съм от онези хора, които цял живот са мечтали за своя компания, напротив, с голяма част от административно-управленските неща съвсем откровено не ми се занимава. Но професионалният ми път ми се разви така, че в един момент организациите, които искаха да работя за и със тях, станаха доста и така реших да напусна работа, да създам консултантска компания и да започна да работя за себе си.

Разкажи ни за твоето серийно предприемачество. Отстрани изглежда сякаш успяваш всяка добра идея да я реализираш като бизнес?

– Това е само отстрани. Всъщност аз съм човек с много идеи, непрекъснато нещо ново ми се върти в главата. И хората, които работят с мен, ще ви кажат, че хич не им е лесно – често даже са ми казвали да се спра, да се фокусирам върху това, с което се занимавам в момента. Ама ми е трудно… Но това си има и добра страна – през живота си съм обмислял в детайли и работил по планирането на толкова много нови идеи, че въпреки че много от тях никога не видяха бял свят, работата по тях не беше напразна. Оглеждайки ги отвсякъде, планирайки как биха били успешни, дори измисляйки бранд и комуникационни концепции за някои, развивах умения и тренирах „на сухо“ така да се каже – и така станах по-добър в осъществяването на онези 10% от идеите ми, които се случват в действителност.

Хрумва ти нов модел, създаваш нова концепция, измисляш нов начин на комуникация. А как случваш всичко това после?

– Това и аз се чудя… Определено трябват точните хора, които да те подкрепят, да повярват в теб, да ги заразиш с част от собствения си ентусиазъм.

Екипът е жизненоважно нещо. Без хора трудно се постигат големи неща. И определено винаги съм инвестирал и съм се старал да подкрепям развитието на хората, с които работя.

Имам една любима фраза, която се е превърнала малко в мой пътеводител в това отношение: „Ако се обграждаш с хора, по-малки от теб, ще живееш в свят от джуджета“. Пък аз искам с великани да работя, те постигат великите неща.

Не казваш – липсват пари, няма подходящи хора, поемам риск. Какво ти дава увереността, че няма да се провалиш и смелостта да го направиш?

– Абсолютно нищо не ми носи увереност, че няма да се проваля – напротив. Смятам, че непрестанно надвисналият страх от провал е едно от най-големите бремена на плещите на всеки истински предприемач – и именно това прави предприемачите толкова силни. Истинската смелост не е да нямаш страх – това е истинската глупост.

Истинската смелост е всяка сутрин да ставаш и да продължаваш да правиш това, което правиш, в лицето на риска, несигурността и въпреки страха, че шансът да се провалиш е съвсем реалистичен.

Твоят опит показва бягство от сигурността. Бягство от глобална компания, внушително име в рекламния пазар към НПО. После бягство към собствен бизнес. После – от успешните проекти към нови, по-щури идеи. Това ли е една от характеристиките на предприемача – да не търси сигурност, а да се стреми да създава?

– Категорично да – хората, които искат сигурност, не са за предприемачеството, те са за заплатка някъде, я в офисче, я в институцийка. Въпросът е, обаче, с темповете, с които се развива светът, можем ли да говорим изобщо за някаква сигурност – доста далеч назад остана времето, в което 30 години работиш в един завод, нали?

Умението да се ориентираш добре в непрестанно променяща се среда – това е ключово за предприемача, но както вървят нещата, се превръща в жизненоважно и за всеки човек, който иска да е успешен. Което значи, че бързо трябва да започнем да учим младите хора точно на това.

Когато започна да превръщаш идеите си в бизнес с какъв капитал започна?

Близък до нула. Всъщност, имах пари за три месеца съществуване и това беше, никакви спестявания, нищо. Такава беше ситуацията тогава – и много хора казаха, че съм абсолютно луд. Ама аз усещах, че ако не скоча сега, може да не се отвори друг шанс. За да сме честни, обаче, трябва да кажем, че го направих, когато имах достатъчно потвърдени клиенти и проекти, така че в едногодишен план все пак имах прогнозни очаквания за развитие, и освен това да стартираш консултантска компания изисква незначителна инвестиция в сравнение с други предприятия като производствени или такива от хранителната индустрия например. Но въпреки това си беше лудост.

Как си намирал досега финансиране за проектите си? Уменията да презентираш ли бяха ключови или самите идеи?

Винаги смятам, че продуктът е на първо място. Има една чутовно известна лекция на Саймън Синек (Simon Sinek), в която той обяснява, че хората не купуват КАКВО продаваме, а купуват ЗАЩО го продаваме. Аз категорично не съм съгласен с това – смятам, че

и най-добрите намерения на света да имаш, ако идеята ти не работиш, ако продуктът ти не струва – ще се издъниш гарантирано.

И дори презентационните умения, които несъмнено са критична част от привличане на подкрепа, да накарат някой да повярва в нас, като види лоши резултати, всичко ще приключи. Така че на първо място е умението да раждаш работещи идеи, които решават нечий проблем, и едва тогава е умението да ги презентираш въздействащо.

Колко от проектите си изоставил и защо?

– Сега като се замисля, не са много тези, които, веднъж започнал, съм прекратил. По-скоро има такива, в които съм въвлякъл и овластил други хора да действат оперативно, но все още съм намесен със сърце и по-стратегически поглед. Но са ужасно много проектите, които не съм започвал, а съм ги довеждал почти до старт – ако погледнете архива ми, ще откриете сигурно 20-тина папки с разписани вътре презентации, дори бизнес планове, за нови проекти. Някои от тях имат и лога даже – смятайте докъде са мислени. Но просто не съм ги стартирал, защото съм си давал сметка, че не им е било времето, или че няма да постигна това, което искам с тях.

Мини машини те открои като един от десетте най-изявени млади личности на 2018 г. Как приемаш това признание?

– Признанието дойде много неочаквано, не се чувствам особено изявена млада личност. Даже вече и млада е под въпрос… Но ми стана хубаво, разбира се, приятно да си дадеш сметка, че това, което се бориш да направиш, е забелязано и оценено от хората.

Ще патентоваш ли „Мини машини“?

– Сигурно ще го патентовам. Ама първо ще пусна една иновативна обучителна платформа, по която с екипа ми работим от няколко месеца вече.

Говори завладяващо, пиши взривяващо, учи неизбледняващо – звучи актуално за всяка възраст. Ще успееш ли да научиш на това участниците в Предприемачи в науката?

– Ако искат да се научат, да. Напоследък откривам, че единственият шанс да научиш нещо, е първо да желаеш да го научиш.

Ако следващият ти проект е да направиш подобна на Мини машини поредица за младите учени, какво би включил?

– Комуникацията на науката винаги ми е била много интересна. Може би основното, върху което бих се фокусирал, е развиването на едни специфични комуникационни умения – да успяваш да обясниш по простичък и разбираем начин същината на своята работа на незапознат човек. Това обикновено е изключително трудно за хора, които са експерти в дадена област – и особено трудно за огромна част от учените, които познавам.

За повечето учени е трудно да правят презентация, различна от тази, която обичайно подготвят за научните форуми. За да спечелят обаче инвеститори или съмишленици за бизнес, те трябва да покажат идеите и работата си по различен начин. Ще покажеш ли на практика някои техники как става това?

– Да, със сигурност ще се занимаваме изключително много с това как да откриваме метафори, аналогии и как да опростяваме езика на презентациите си, за да правим темите достъпни и дори популярни за по-широка аудитория.

В обученията си разбивач на митове. Например, че трябва да се учим да станем креативни. Или че не всеки може да ражда идеи. Какви митове ще направиш на пух и прах пред младите учени?

– Че, понеже са учени, не могат да комуникират добре. Или че само екстровертните хора са добри комуникатори. И още няколко, които ще запазя в тайна.

С какво ще предизвикаш участниците в Предприемачи в науката?

– С всичко – голяма част от нещата, които ще чуят и понаправят, ще ги фрустрират. Но пък без фрустрация няма иновация, така че да се стягат.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори на Предприемачи в науката вижте тук.

Още за проекта Предприемачи в науката, вижте тук.


Ана Пройкова

Category : Лектори

Във финансирането не съществува “one size fits all”

Професор по атомна и молекулярна физика, доктор на физическите науки, доктор по ядрена физика и преподавател във Физически факултет и във Факултетa по математика и информатика на СУ “Св. Климент Охридски”, председател на Националния съвет по нанотехнологии, ръководител на лаборатория по Високопроизводителни изчисления в София Тех Парк и една от основателките на Българския център на жените в технологиите.

Проф. Пройкова е извършвала научни изследвания като стипендиант на програмата Фулбрайт в Чикагския университет, била е изследовател в Университета на Нагоя чрез Японското дружество за подкрепа на науката, гост-професор във Вашингтонския университет в Сиатъл, (Сиатъл), Католическия университет в Льовен-ла-ньов, Националния университет на Сингапур, Изследователският център в Гуан-Джу (Република Корея), в Националния университет Чунг-Ксинг (Тайван) и в Университета “Бен Гурион” в Негев (Израел).

Тя е и носител на световни научни награди от САщ, Япония, Сингапур.

Зам. председател е на Научния комитет по възникващи и идентифицирани нови здравни рискове (Scientific Committee on Emerging and Newly Identified Health Risks (SCENIHR) към Европейската комисия. Съветник по въпросите на нововъзникващите технологии, международното сътрудничество и джендър-проблемите в програмата Хоризонт 2020.

Проф. Пройкова е национален делегат в Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури (Генерална дирекция за научни изследвания и иновации на Европейската комисия), председател е на Стратегическата група за данни, изчисления и дигитални инфраструктури в Европейския съюз, член е на Програмния комитет по “Нанотехнологии, авангардни материали, биотехнологии, авангардно производство” на програмата Хоризонт 2020.

Член е на редакционните съвети на Internet Journal of Molecular Science, Open Physics (раздел Atomic and Molecular Physics). Рецензент е на Европейски проекти за научни изследвания (FP6, FP7, Horizon2020), на Белгийския, португалския и испанския научни фондове.

Нейни научни изследвания са финансирани от международни организации като NATO-CLG, NSF-US, the European Framework programs FP3, FP5, FP6, FP7, Horizon2020.


Вие сте учен-предприемач с успешна научна кариера без собствен бизнес, но с много участия в различни проекти и организации, управленски и консултантски опит. Как самата Вие бихте дефинирала „предприемач в науката“?

– Усмихнах се като прочетох във Вашия въпрос определението  “учен-предприемач”, защото тази нова терминология до скоро не беше присъща за научните области. Ние използваме определението “инициативен”, когато става дума за финансиране на проектни изследвания, създаване на екип, който да проведе изследванията в срок и с високо качество, в рамките на наличния бюджет. През последните години все повече се говори за предприемачи, а не за инициатори, но смисълът е един и същ. Ако погледнете в речника как се превежда думата initiative на български език, преводът е инициатива, начинание, предприемчивост. 

Моето определение за “предприемач в науката”: изследовател, който търси съмишленици за постигане на научни цели, значително по-мащабни от стандартните задачи, изпълними от един човек и който намира финансови ресурси за реализацията на тези цели.

Кой е проектът, в който се чувствахте като истински предприемач от бизнеса?

– Не зная как се чувстват предприемачите в бизнеса. Мога да кажа кой изследователски проект, в който съм участвала,  е имал най-голямо въздействие върху широката публика – това е проектът CoNanomet – координиране на единадесет Европейски центъра за прецизни измервания в нанометричната област. Проектът получи финансиране след изключително труден конкурс от Седма рамкова програма и през годините 2009-2011 бяха постигнати резултати, които смениха парадигмата в прецизните инженерни измервания, тъй като в проекта участваха представители на PTB (Германия), NPL (Великобритания), JRC (Испра, Италия и IMEC, Белгия), CNRS (Франция), професори от Института Нилс Бор (Дания), Стокхолмския университет (Швеция) и Софийския университет (България). Може да се каже, че през 2015 г. се почувствах като успешен инициатор (предприемач J), когато в работната програма за нанотехнологии в Хоризонт 2020 (период 2016-2017), бяха организирани конкурси по теми, които бяхме определили като необходими в рамките на нашите резултати от 2011 г. В науката е така – необходимо е технологично време за да се реализират научни предложения от предния фронт.

Как изградихте умението да печелите финансиране за работата си и проектите на организациите, за които работите?

– Много дълго и упорито се учех на проектно финансиране.  Отначало като изпълнител на проекти, ръководени от по-опитни изследователи. Спомням си проекта за изграждане на спектрометър за електрони в късните 80 на миналия век. Проектът беше ръководен от проф. Цветан Бончев, ръководител на катедрата по Атомна физика. Тъй като съм теоретик, задачата ми беше да изчисля формата на електромагнитното поле около намотките, от които трябваше да се изгради спектрометъра и да намерим заедно моя колега Николай Огнянов начин за контролиране на полета, генерирани от външни източници. Е, тогава се научих, че от получаването на точен математичен израз до изграждане на Фарадеев кафез, какъвто ни трябваше, минава дълго време, с тежък физически труд – купуване и опъване на кабели; измервания, корекции в конструкцията. Толкова неща научих, че когато през 1991-92 г. се появи възможност български изследователи да кандидатстват за финансиране от Европейския съюз в Третата рамкова програма за научни изследвания, сама написах проект. Късмет имах, че беше успешен опит и получих самостоятелен грант за  изследване в областта на ядрената физика с методи от физиката на твърдото тяло в Католически университет в Льовен-ла-Ньов. Късмет имах, че бях в групата на проф. Ласло Гренач – изключителен физик, разностранно образован човек с широки интереси и задълбочени познания.  Почина през ноември 2017 и остави празнота. Той неуморно повтаряше, че науката е тази, която крепи хората и че всяка научна идея трябва да се споделя с максимален брой хора.

Търсенето на финансова подкрепа е умение, което наистина трябва да се изгражда – едни хора по-бързо го придобиват, а други като мен – по-бавно, но смея да кажа с устойчив успех. Важно е всеки да разбере, че във финансирането не съществува “one size fits all”.

Трябва да помним, че само родителите, по-често бабите, дават средства без да питат каква ще е родителската полза, ако детето изхарчи исканите пари.

Имате опит в работа с различни университети по света. Как бихте определили българските учени?

– В случая не бива да се осреднява. Мисля, че процентът на предприемчивите  сред българските учени е сравним със средно-световния. Ще направя бележка – този процент е изключително висок в Израел и Южна Корея, както показват различни социологически проучвания.

С председателя на Управителния съвет на „Асоциация на докторантите в България“ Павлина Иванова

В Западна Европа и САЩ моделът на комерсиализация на науката включва създаване на стартъпи, спин-оф компании, регистриране на патенти. У нас като че ли това е по-скоро изключение?

– Според мен няма единствен модел, който е работещ и в държавите от Западна Европа, и във всички щати на САЩ. Споменатите от Вас методи за комерсиализация се използват наистина. У нас законодателството в тази област като че ли е поостаряло.

Лично аз се притеснявам от друго обстоятелство, обаче –

голямата пролука между високото теоретично ниво на някои високотехнологични области (например нанотехнологии, квантова информация) и ниското ниво на развитие на съответния индустриален сектор. Тази пролука не позволява комерсиализацията много повече, отколкото негъвкавото законодателство.

С носителя на докторантската стипендия на фондация Карол Знание Драгомира Стоянова

В Предприемачи в науката ще представим американския и европейския модел, Харвардския и Кеймбриждския модел. А какъв е българският модел за комерсиализация на науката?

– Не съм специалист по комерсиализация – само наблюдавам процеса по принуда. Не зная разликите между Харвардския и Кеймбриждския модел. От примерите, които виждам в областта на софтуерните продукти и малките серии от козметични продукти, съдържащи наночастици, разбирам, че у нас се развиват добре малки фирми, които имат в сърцевината си добър професионалист. Като се замисля обаче, и Apple така е стартирала.

Какво от екосистемата в момента липсва?

Липсват устойчиви връзки между научния сектор и така наречения научен бизнес.

Какви са причините според Вас твърде малък процент учени у нас да се стремят към кариера в индустрията и още по-малък – към създаване на собствен бизнес?

– У нас индустрията не е наукоемка в голямата си част. Разбира се, че има високотехнологични производства, но те са автоматизирани по начин, който не позволява на учените да имат оригинален принос. Тук визирам и фармацията, и производството на храни, може би, производството на части за двигатели. Създаването на собствен бизнес е ограничено от пазара и от възможността за включване на повече хора, чиито интереси са по-скоро финансови, а не научни.

И по отношение на патентите като че ли сме далеч от световните тенденции. Повечето учени, с които сме коментирали темата казват, че е безсмислено, трудно, скъпо. Вие самата имате ли патенти?

– Не, нямам. Патентоването има смисъл само, ако човек е сигурен, че патентът ще бъде купен (а не взаимстван, което е честа практика). Освен това патент от България не е  протекция в други държави. Предполагам знаете, че патентите трябва да се поддържат финансово. Колко човека могат да издържат да си плащат патентите? Сигурно има смисъл да се патентова изобретение да речем в САЩ, където ако се използва – ще донесе огромни печалби.

 

Има ли митове за учените и бизнеса, които сте готова да развенчаете в Предприемачи в науката?

– Харесвам филма MythBusters (Ловци на митовe), защото в него се използва експерименталната методология във физиката. Искам да кажа, че

ако някой мит в Предприемачи в науката видимо нарушава законите за запазване – лесно го развенчавам.

Като бизнес предложението от преди 8-9 години да произвеждаме бира за китайския народ.

А за финансирането по европроекти?

– Митовете за европейското финансиране са много. Мит е, че това финансиране може да измести значението на националното.

С какво бихте искала да предизвикате учените, които ще участват в обучението и ще се борят за финансиране като Предприемачи в науката?

-Генерирайте неочаквана идея (все пак съблюдавайте законите на физиката).

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори на Предприемачи в науката вижте тук.

Още за проекта Предприемачи в науката, вижте тук.

 


Иван Минев

Category : Лектори

Патентите са началният капитал за един start-up

Иван Минев ръководи изследователска научна група в Technische Universität Dresden. Магистърската си степен по физика получава в Imperial College London, след което защитава докторска степен по невроинженерство в University of Cambridge. Продължава с пост док в EPFL (École polytechnique fédérale de Lausanne), Швейцария. След приключването на проекта там създава своя лаборатория в Technische Universität Dresden, където работи в момента по eлектронни тъканни технологии с екип от двама пост докторанти и един докторант. Дългосрочната му визия е да развие биоелектронни импланти, които ще се слеят с тъканите на пациента –  имплантируеми технологии, които осигуряват постоянен терапевтичен ефект. Работи върху изследвания с микротехнологии за интегриране на меки биоматериали в имплантируеми устройства, които безпроблемно се смесват с нервните тъкани; невронни интерфейси с широк спектър от функции (например електрическо, оптично и фармакологично стимулиране, доставяне на клетки); модулация на увредената среда като начин за насърчаване на регенерирането в увредените нервни тъкани.

Участвал е в подготовката на четири патента. Като предприемач в науката няма собствен бизнес, но управлява собствена лаборатория изцяло по бизнес модел като осигурява финансиране и наема учени. Това е моделът на академично предприемачество, който освен научни резултати и открития, води и до нови научни титли, като междувременно създава научни продукти, с практическо приложение.


В Предприемачи в науката до този момент представяме предприемачи-учени, които са превърнали научната си работа в бизнес. Вашата кариера е на предприемач в науката, който развива…наука. Разкажете ни за този модел, който на практика е като собствен бизнес, но печалбата се изразява в научни резултати.

Научната работа изисква много финансови ресурси, повече от това което универстетите могат да си позволят. Затова в много държави (включително и България) съществуват фондове за реализирането на специфични научни проекти. Фондовете могат да бъдат организации с идеална цел или да се предоставят директно от държавата. Понякога големи компании също финансират академични проекти. Тези фондове са достъпни за учени с подходяща в контекста на фонда и програмата квалификация.  При спечелването на проект, средствата постъпват в университета, но се управляват от учения който ги е спечелил. Това включва привличане на подходящ персонал, понякога закупуване на оборудване и консумативи. Формулирането на научен проект включва подготовката на бюджет и подробен план от стъпки за реализиране на идеята. Разбира се, продукцията произлизаща от един успешен проект в приложната наука, в този случай са публикациите в списания и патентите. Често обаче точно тези патенти и публикации се превръщат в катализатор за започване и на комерсиален start-up. В такъв случай е важно да се изяснят положенията свъаазни с интелектуалната собственост.

В разговорите си с български учени често чувам, че е трудно да се започне собствен бизнес, защото е трудно да се намери финансиране. От разговорите с учени, които работят в чужбина разбирам, че всъщност намирането на финансиране за научна работа е трудно и всяка научна институция очаква ученият да „докара“, „спечели“ или „доведе“ парите. Вие как успяхте да направите това?

В моя случай, моят институт ми предложи краткосрочен договор, с уговорката че ще търся допълнително финансиране. Тогава започнах да търся кой фонд или програма съответства на научната ми „възраст“ и да обмислям проект, който да предложа за финансиране. Често програмите за финансиране имат краен срок за подаване на документи всяка година. Подготовката на проекта трябва да започне поне няколко месеца преди това. В моя случай кандидатствах за програмата Freigeist на VolkswagenStiftung, която е предназначена за млади учени, работещи в Германия които искат да развиват свой първи проект.

Търсенето на финансиране е трудно, но процесът на подготовка на предложението за проект помага за изкристализиране и изясняване на идеята. В този смисъл

дори едно неуспешно кандидатстване е полезно упражнение.

Преди да спечеля този проект имах няколко неуспешни опита.

Какъв е размерът на осигуреното финансиране за тези пет години?

– Моеят проект Electronic Tissue Technology for Spinal Cord Repair е финансиран с 920 000 Евро за 5 години. Тези средства ще се използват за заплати, оборудване и консумативи.

Copyright: BIOTEC. Лабораторията на Иван Минев използва технологии за 3D печат за разработването на биоелектронни импланти.

Какво е необходимо един млад учен да спечели един милион евро за пет годишен проект? Каква подготовка, какви качества, титли?

– Нужни са съвкупност от качества, най вече упоритост. Важно е също да може да покаже, че е правилният човек за правилния проект. Имам ли публикации в дадената сфера? Имам ли нужната квалификация (за някой проекти е нужен бакалавър, за други докторат и т.н., но финансираща програма може да се намери за всеки)? Проектът реалистичен ли е? Обяснен ли е по същество, ясно и точно, без „разтягане на локуми“.

Името на завършените университети решаващо ли е? Може ли един млад учен в България да спечели подобно финансиране и да направи лаборатория в български университет?

– Името на университета не е решаващ фактор. Рецензентите имат много опит в оценяването на проекти и не биха финансирали посредствен проект идващ от реномиран университет. Бих искал да дам пример с програмите на European Research Council които са отворени за кандидати от България. Мога да дам два  конкретни примера специално за млади учени – Starting Grants и Marie Skłodowska-Curie Actions.

Кога и как един учен се научава да структурира бюджет и да го управлява?

– Най-вече от опит. Аз съм в началото на този процес. За структурирането на един бюджет е нужна подготовка. Ако например за проекта е нужна определена машина, трябва да се свържем с компанията, която я продава, за да знаем каква е цената и. Колко биха стрували консумативите за всеки месец? Колко би струвало пътуването до конференция? Колко би струвало да се публикува open access в научните списания? Трябва ли да предвидим финанси за собствената си заплата или други сътрудници? Всичко това трябва да е заложено в предложения бюджет.

Каква е ролята Ви като работодател за учените, с които работите?

Ролята ми е да осигуря условия за успешното реализиране на проекта и на личните им амбиции. Когато в един екип тези две неща се припокриват, шансовете за успех са по-добри.

Ролята  ми има научни и организационни аспекти. Например, трябва да следя дали развитието на проекта във времето съответства на набелязаните цели и бюджет. Ако изоставаме с нещо мога да предложа алтернативен подход.

Наемал ли сте българи?

За момента не, надявам се  в бъдеще. Лабораторията е много интернационална.

Смятате ли, че българските учени са по-пасивни, по-малко конкурентни?

Младите български учени не отстъпват по нищо на колегите си по света.

Какво ще се случи след като приключи този пет годишен проект?

– Надявам се скоро да водя и друг проект, това неизменно съпътства учения в академичната сфера. Дългосрочната ни цел е да внедрим резултатите от нашата работа в нови медицински устройства, които да навлязат в клиничната практика.

Може би един ден много хронични заболявания няма да се лекуват с ежедневно вземане на хапчета, а чрез миниатюрен биоелекроннен имплант.

Тези проектни периоди в кариерата на един учен развиват предприемача, но не демотивират ли учения?

– Подготовката им отнема много време, но помага за структурирането и обмислянето на проекта. Една научна лаборатория в много аспекти напомня малка компания. Една от съществените разлики е, че университетите предоставят средата (инфраструктура, достъп до талантливи студенти), която прави възможно работата по проекти, които не носят бърза печалба, но в дългосрочен план могат да доведат до революционни открития. 

Кога се научихте да градите дългосрочна визия?

– Това става чрез писането на проекти, те принуждават ученият да мотивира визията си и в дългосрочен план. Първите ми опити за търсене на финансиране бяха неуспешни, може би подходът ми към писането им не е бил оптимален. Помагали са ми по-старши колеги, понякога критичните забележки не са приятни. Забелязъл съм, понякога най-критичните колеги са тези които всъщност искат да успееш.

Самият Вие сте участвал в подготовката на няколко патента. Това неизбежна стъпка ли е в комерсиализацията на науката?

– Патентите в приложната наука са важни. В комбинация с научни публикации те могат да послужат за привличане на инвестиция за развиване на прототип. В този смисъл те се явяват като най-началният капитал на един прохождащ start-up.

Колко е важно за един учен да има патенти, ако не се стреми към корпоративния сектор?

– Тези от нас, които се занимават с приложна наука, искат да видят идеите си реализирани в реалния живот. Дори когато един учен не се стреми да бъде основно предприемач, предпазването на интелектуалната собственост може да даде шанс на студент или сътрудник да се посвети в развитието на идеята.

Има ли митове за учените и бизнеса, които сте готов да развенчаете в Предприемачи в науката?

Може би митът, че има един път или метод водещ към успех. Той е различен за всеки.

С какво бихте искал да предизвикате учените, които ще участват в обучението и ще се борят за финансиране като Предприемачи в науката?

– Да обяснят идеята си с едно изречение или една скица.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори на Предприемачи в науката вижте тук.

Още за проекта Предприемачи в науката, вижте тук.


Владимир Гелев

Category : Лектори

Предприемачеството е решаване на проблеми, а не състезание

Владимир Гелев е предприемач-учен, който не се е разделял нито за миг с научната си работа и именно заради нея през 2009 г. създава своята компания за химични реактиви в Кеймбридж, Масачузетс. Открива ниша за такъв тип фирма в Съединените щати, контактван най-често от учени, колеги, които търсят нови молекули за своите експерименти. Сега офисът на компанията му е в София, а той самият е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет по Химия и Фармация, Катедра Фармацевтична и Приложна Органична Химия. Като доцент обучава български студенти, но като предприемач работи основно за чужди клиенти.

През 1990 г. започва да учи химия в СУ „Св. Климент Охридски“. След година кандидатства и печели пълна стипендия от Университета Лонг Айлънд, Ню Йорк, САЩ, откъдето получава бакалавърска степен по химия и математика. Следва докторска степен по органична химия от Тексаския университет в Остин, и пост док по Ядрено-магнитен резонанс на белтъци в Harvard Medical School. Първият му бизнес опит е именно от там.

Като единствен химик в голяма група от физици и биолози, постепенно зачестяват запитванията към него за синтез на един или друг нужен химикал, докато стига до очевидния извод, че неговото поприще е „да радва хората с подаръци от разноцветни прахчета“. Междувременно участва в спин-оф компания на Харвард.

През 2012 г. се завръща в България и започва работа в Софийския университет, благодарение на проект „Beyond Everest“, спечелен от Химическия Факултет.

Фирмата му ФБ Реагенти ООД постепенно расте, но все още може да се класифицира като „нано-бизнес“ –  в момента в нея работят на пълно работно време само двама.  Продукцията от специализирани липиди и повърхностно-активни вещества е почти изцяло за САЩ, Япония, Швейцария, Франция, Германия и Тайван. У нас е щастлив да преподава на някои от най-талантливите млади българи.


Учен, започнал предприемаческата си дейност в Кеймбрижд, Масачузетс. Харвард ли изгради у Вас мисленето на предприемач?

– Предприемаческата ми дейност започна около 1978 г., когато с приятели в квартала събирахме вторични суровини срещу пари за вафли и боза : ) По-късно записвах касетки с хеви-метъл за съучениците (2 лв. касетката), а след демокрацията с един приятел рисувахме значки в подлезите на Плиска и ЦУМ, и предлагахме извозване на граждани по стълбите с „такси“ от стол и два колеца. Но винаги е било предприемачество на дребно, и така продължава да ми харесва. В Харвард има една тенденция „Да направим света по-добър“ която изобщо не ми допада.

Но там участвахте в спин-оф компания и създадохте своя, която работи до ден днешен. Разкажете за спин-оф опита си.

– Имахме интересна идея как да се прави дизайн на нови лекарства които пречат на взаимодействията между избрани белтъци в клетката, но не можахме да съберем достатъчно инвестиции за да продължим. Това е доста често срещан сценарий при фирми, започнати от учени. Има клише по въпроса: „идеята е нищо, изпълнението е всичко.“

Как университетът успява да ангажира своите учени да правят бизнес?

– Харвард по-скоро им пречи. Прекалено много внимание към интелектуалната собственост, преди изобщо да има такава. Ученият очаква, че каквото и да изобрети, университетът ще вземе огромен дял, освен ако изобретението е направено извън университета, което създава изкуствен стимул за кътане и криене на идеите, което силно пречи на всички. Малко като при социализма. Какъв стимул имате да работите (освен благородството си), ако държавата ви взима всичко?

Спин-оф или стартъп? Как един докторант или пост док решава към какво да се насочи?

– Дейността на фирмата го определя, т.е. не мисля че има дилема.

Каква подготовка е необходима на един млад учен, за да стане предприемач?

– Желание за независимост.

Вие как се учихте? Разкажете за началото на вашия стартъп.

– Малко по малко. По-лесно е, ако имате и стабилна, но не-ангажираща друга работа, от която да се издържате. Имах късмета да работя за няколко години при Проф. Ани Ушева (от БАН и Харвард), която ме остави да действам свободно цели две години. Другият ми шеф в Харвард също оказа огромна подкрепа, включително с идеи за продукти и като важен клиент.

При Вас работата във фирмата е научна работа. Основно такъв тип ли са бизнесите на учените?

– Мисля, да.

С какъв капитал започнахте? Имахте ли екип?

– Заем от мама 🙂

Кога и как взехте решението да се върнете в България?

– Постепенно ми домъчня. После ми провървя.  Оказа се че Софийският университет търси да върне хора от чужбина. Не вярвах, че с моята специалност ще си намеря място тук, но се оказа, че не само има работа, ами има редица предимства, дори от гледна точка на фирмата. Много по-евтино е, а вече има всичко необходимо, и най-вече, идеалните хора. А баба ми (на 96 години), живее на 100 м.

Сега колко човека работят за Вас, тук в България?

– Аз и жена ми, плюс още трима, които се включват по проекти.

Търсят ли ви колеги от българските университети?

– Рядко, защото продуктите са тясно специализирани, но това може да се промени.

Може ли да се говори за модел на Харвард за комерсиализация на науката?

– Това е модел на Американските университети като цяло.

Кое е най-ценното, което научихте в Харвард извън чисто академичните знания?

В света на бляскавата наука, като в балета и киното, има умни и добри, а има и болно-амбициозни хора.

Каква е основната разлика, която откривате между българските студенти и учени у нас и тези през океана?

– Няма разлика. Навсякъде има умни, любопитни, и талантливи деца.

Конкуренцията учи на предприемаческо мислене или предприемаческите амбиции създават конкуренция сред младите хора?

За мен предприемачеството е склонност към решаване на практически проблеми, а не въпрос на състезание. Бих казал, че състезанието е по-присъщо на спортистите и на академичните учени. При тях е много важно кой ще е първи. Медали, грантове… Мен лично ме натоварва мисълта кой ще е първи, същото съм чувал и от други хора, които имат фирми. По-важно е да има купувач. Нека има един за мен, и един за конкуренцията.

Вие на какво бихте искал да научите участниците в Предприемачи в науката?

 – 1.Имайте търпение и дебела кожа.

2. Не бойте се.

3. Идеята е нищо, изпълнението – всичко.

4. Уважавайте конкуренцията си…

Все неща, на които още се опитвам да се науча.

Ще бъдете ли разбивач на митове?

 – Не.

Има ли митове, свързани с патентите?

Сигурно има, и вероятно са верни. Чувал бях, че е много скъпо, но докато не пробвах, не го разбрах наистина. Друг верен мит за който се сещам е, че често няма нужда от патент. Патентите са може би за големите играчи и донякъде специфични за индустриалната революция. Едно е да патентоваш зъбно колело което после всички доказуемо ще ползват в техните машини, друго е да патентоваш ензим, който после всеки може да ползва без да можеш да го докажеш. Струва си да се помисли за търговска тайна вместо патент. Според мен понякога големите фирми просто се „замерват“ в съда с брой патенти, които никой няма времето да чете. Самсунг има 5 хиляди патента, а Епъл има 6 хиляди. Епъл печели.

С какво бихте искал да провокирате учените, които ще участват в обучението и ще се борят за финансиране като Предприемачи в науката?

– 90% от Вас ще загубят някакво си състезание, но това е без значение – не се отказвайте! Желая Ви успех и Ви се възхищавам!

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!

Благодаря Ви, че я организирахте!

Кои са другите лектори на Предприемачи в науката вижте тук.

Още за проекта Предприемачи в науката, вижте тук.


Александър Долашки

Category : Лектори

Мит е, че от учен трудно може да стане бизнесмен

Александър Долашки е един от българите с научна кариера у нас и в чужбина, предпочели да останат в България. Един от учените, създал своя производствена компания, чрез която е продължил научната си работа и е станал предприемач, без да се разделя с академичната дейност. Главен асистент в Института по органична химия на БАН от 2006 година досега. Завършил е Химикотехнологичния институт, сега Химикотехнологичен и металургичен университет, след това – магистратура в университета в Магдебург. Получава докторска степен по биохимия в университета в Тюбинген, Германия. Там по време на докторантурата си, в свободното време работи за Даймлер Крайслер и участва в сглобяването на C и S-класата на Mercedes – една от двете му работи, заедно с тази в бетонна фабрика.

В България го връща проект на НАТО – печели конкурс и се включва в научен екип за изследване на вид бактерия за пречистване на замърсени води. Условието било кандидатите да са с докторски степени, получени в Западна Европа, които ще работят в родината си. Така започва работа в Института по органична химия на БАН, където заедно с майка си – проф. Павлина Долашка провежда и изследвания върху свойствата на биокомпоненти от охлюви. Научните резултати го амбицират и през 2011 г. основава своя компания – „АЛЕКС 1977“ ЕООД за производство на хранителни добавки и козметика, в които се използва слузта на охлювите. Първоначално основната част от производството е за чужбина. Днес изнася в 12 държави, но половината от продуктите се реализират на българския пазар. Вече е разпознаваем и сред научната общност, и сред предприемаческата, и сред потребителите. Това се дължи и на многото награди, получени през последните години, сред които награда Питагор за фирма с най-много инвестиции в научноизследователската и развойна дейност през 2017 г., награда на БТПП Най-успешна иновативна фирма за 2015 г., приз Иновативно предприятие на годината 2016 на фондация „Приложни изследвания и комуникации“ и Enterprise Europe Network – България, с подкрепата на Представителството на Европейската комисия в България и Норвежкия финансов механизъм.

Към професионалните си изяви вече добавя – лектор на Предприемачи в науката.


Учен-предприемач, с успешна производствена дейност в България, без да се откъсвате от научната си дейност. Нещо повече, научната работа Ви мотивира да създадете компания, в която да използвате откритията си. Как самият Вие бихте дефинирал „предприемач в науката“?

Най-общо казано, „предприемач в науката“ е човек, който притежава опит в дадена научна сфера и има ясна визия и идеи за практическа реализация на определени научни резултати. Предприемачът ги превръща в реален продукт и създава устойчив работещ бизнес.

Разкажете за началото на вашия стартъп. Как се решихте да излезете извън сферата си на комфорт и да се захванете с нещо непознато, при това, без допълнително образование или обучения?

– През последните 15-20 години с научните екипи, с които работя в Германия, Белгия, Италия и България, получихме доста интересни резултати за свойствата и въздействията на биокомпонентите, изолирани от охлюви. Те имат изключително благоприятен ефект при регенериране на кожата, а също и при възстановяване на лигавицата на стомаха. Наред с получените данни, някои любопитни случки по време на научните експерименти в лабораторията, ме стимулираха допълнително да се замисля за реално приложение на изследваните биокомпоненти в практиката и евентуално създаване на продукт. Така в края на 2011 г основах фирмата „АЛЕКС 1977“ ЕООД. с цел производство на иновативни продукти на базата на екстракт от градински охлюв Helix aspersa. Екстрактът се получава след пречистване на слузта на охлюва, която е изключително богата на колаген, алантоин, еластин и други полезни биокомпоненти. Като всяко начало, свързано със създаване и разработване на нова фирма и нашето бе съпътствано с известни трудности. Трябваше да се запозная набързо с нови за мен материи, като счетоводство и финанси, например,  но с много усилия и себераздаване от целия ни екип успяхме да стартираме фирмата и да създадем първия ни продукт – хранителна добавка за стомашно-чревни проблеми.

Мотивацията да видите реализацията на своята научна работа ли беше водеща или имахте чисто предприемачески амбиции да създадете бизнес?

Първоначално надделяваше желанието да видя как научните ни изследвания и резултати се превръщат в иновативни продукти, но в последствие се засилиха и предприемаческите ми амбиции да развия бизнеса и да направя продуктите достъпни, така че да помогна на максимално широк кръг от хора. Една конкретна случка също повлия много за засилването на амбициите ми като предприемач. Още в самото начало, първият ни продукт помогна на една бизнес дама от чужбина да реши проблемите си с гастрита и при срещата ми с нея за първи път видях и усетих искрената благодарност на човек, на когото сме помогнали. За наш късмет, тази жена се оказа собственичка на голяма дистрибуторска мрежа за хранителни добавки в Централна Европа. Така стартира и нашият първи износ за чужбина и до днес тя е сред основните ни дистрибутори.

С какъв капитал започнахте? С колко човека екип?

– Започнах със скромен капитал от няколко хиляди лева и екип от трима души, като с времето и инвестицията, и екипът нарастват пропорционално. Стремя се да подбирам за екипа си хора с предприемачески дух и да им давам нужната свобода, за да разгърнат максимално идеите си.

Как в такъв малък състав успявахте да правите развойна дейност и в същото време да развивате производството и продажбите?

– В началото се налагаше да работим по 15–20 часа в денонощие, за да успеем да намерим клиенти, да произвеждаме продуктите и да развиваме фирмата. Имах късмет, че жена ми, която е магистър – биотехнолог се включи много активно с интересни идеи и много работа във всички процеси на бизнеса. Така с общи усилия намерихме подходящи контрагенти, които повярваха в нашата съвсем нова фирма и ни подадоха ръка за съвместно сътрудничество.

Жизнено важно за начинаещия предприемач е, точно в началните и съответно най-трудни моменти, да попадне на коректни, честни и работливи хора.

Ние имахме това щастие, поради което и до днес работим с повечето от тях.

Самият Вие с какъв вид дейност се занимавахте основно? Какво се престрашавахте да делегирате?

През годините смея да твърдя, че съм правил всичко във фирмата, особено в началото, когато бяхме само няколко човека. Това ми дава възможност и до днес да мога да преценявам къде и как за дадена дейност е нужна оптимизация. Все пак основното ми занимание беше самото създаване и производство на продуктите, като се консултирах с хора с дългогодишен опит в тази област и това ми помогна много. В течение на времето подбрах подходящите хора за определени позиции и в резултат  делегирах правото на някои от тях да участват в производството, да дистрибутират продуктите, да презентират работата ни по изложения и научни конференции.

Днес награждаваното иновативно предприятие с какъв екип учени разполага? Или позициите изключват научни титли?

– В момента чисто научният ни екип е от 5 човека, но от самото начало ние разработваме продуктите, като си сътрудничим с други учени от България и чужбина. Те не са пряко назначени във фирмата, но сътрудничествата ни с тях са изключително ползотворни за нашия бизнес.

 

Как успявате да съчетаете научната работа в БАН с управлението на бизнеса?

– По принцип е доста трудно, но при нас науката и бизнесът са свързани и когато отиваш с желание на работа не усещаш, че работният ти ден е 12-14 часа, защото си увлечен и те минават почти неусетно. В самото начало беше най-трудно, но в последствие делегирах някои от задачите на хора от екипа ми и така по-успешно съчетавам научната работа и бизнеса.

Този модел може ли да бъде кариерна възможност за повече амбициозни български учени?

– Да, разбира се. Ако са достатъчно амбициозни, дисциплинирани и преследват идеите си могат да открият практично приложение на научните си резултати и да създадат бизнес. Пожелавам им и поне малко късмет, защото ще им е необходим.

Какви са причините твърде малък процент учени у нас да се стремят към кариера в индустрията и още по-малък – към създаване на собствен бизнес?

– Доста фактори могат да се изтъкнат, но основният е самото скептично отношение на голяма част от учените, които не вярват, че могат да създадат собствен успешен бизнес в България. Ето защо вашето начинание заслужава адмирации, като един от каналите на информация, по който повече млади учени могат да се запознаят с реални примери за успешни бизнес модели в науката и да се мотивират да стартират свой собствен бизнес.

Каква беше Вашата лична мотивация да създадете бизнеса си в България, а не в Германия, например, където сте учил и сте имал възможност да останете?

– Моето желание винаги е било да се развивам в родината си. В Германия живях 6 години, докато  работих по дипломната си работа, а после и по докторантурата си. И до днес продължават сътрудничествата ми с учени от тази страна и я посещавам ежегодно.

Обичам да казвам, че в Германия се чувствам много добре, но в България се чувствам отлично.

Тук съм си в родния град с роднините, близките, приятелите и се чувствам в най-голяма степен в хармония със себе си. Това бе основната предпоставка, за да генерирам идеи, от които да стартирам своя бизнес.

Имате ли патенти?

– Да, имаме няколко патента за биокомпонентите изолирани от слуз на охлюви, за машина за събиране на въпросната слуз, както и за протеина хемоцианин изолиран от кръвта на охлюви и други.

Трябва ли да се стремят учените към патенти? Много често чуваме от тях, че патентите са скъпи и няма смисъл от тях, ако не са на фирма?

Учените трябва да се стремят към резултати, които в последствие да имат директно практическо приложение.

Тогава по-лесно ще намерят фирма, с която да си сътрудничат или те самите ще си създадат такава и ще могат да пуснат патенти и да ги поддържат.

 

Има ли митове за учените и бизнеса, които сте готов да развенчаете в Предприемачи в науката?

– Един от митовете, които съм чувал и не съм съгласен с него е, че от учен трудно може да стане бизнесмен. Считам, че когато човек на науката има ясна визия и хъс за практическа реализация на научните си идеи, много бързо по време на самия процес ученият започва да придобива бизнес умения и се превръща в предприемач.

С какво бихте искал да предизвикате учените, които ще участват в обучението и ще се борят за финансиране като Предприемачи в науката?

– Тази стипендия е изключителен стимул за младите учени да получат страхотен начален старт в кариерата си. Аз самият преди години получих стипендия от НАТО и тя ме мотивира допълнително да се върна в България и знам колко е важна една такава подкрепа в точния момент. Бих искал да предизвикам учените да не се страхуват да експериментират, когато чувстват, че са на прав път. Именно тогава те ще могат да намерят своята ниша и потенциално поле за започване на собствен бизнес.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори на Предприемачи в науката вижте тук.

Още за проекта Предприемачи в науката, вижте тук.


Нели Олова

Category : Лектори

Моделът на правене на наука
е много близо
до предприемачеството

Нели Олова завършва молекулярна биология и генно инженерство в СУ „Св. Климент Охридски“ и впоследствие защитава докторантура по епигенетика в Кеймбриджкия университет. В момента е научен сътрудник в Единбургския университет. Има над 15 години опит в различни области на биомедицинските науки. Заема основно позиции в академичната сфера, включително в Нова Зеландия (University of Otago), Великобритания (The Babraham Institute) и България (Медицински Университет – София и СУ „Св. Климент Охридски“). Работила е също във фармакологичната индустрия в областта на регенеративната медицина и клетъчната терапия (в немската спин-оф компания Cytonet), където специализира в Хановер, Германия.

От началото на кариерата си Нели има досег с високотехнологичната индустрия, включително като част от научните си колаборации. По време на докторантура й се вдъхновява от възможностите за превръщане на научните открития в реални продаваеми продукти, които биха могли да променят нашия живот. Посещава всички възможни предприемачески курсове за докторанти в Cambridge Judge Business School (CJBS, бизнес школата на Кеймбриджкия университет), на които лансира и бизнес идеята си за ранна диагностика на рак посредством измерването на епигенетични маркери. Явява се на редица съзтезания за бизнес идеи и печели няколко награди, както и 3 последователни тех-трансфер гранта за разработка на концепцията си (proof of concept) на обща стойност £126 000. Това финансиране й осигурява и пост-док позиция в Кеймбридж за още 2 години, през които работи тясно с бизнес школата CJBS и с персонални бизнес ментори.

Успехите й носят и годишната награда на института Бабрахам (Knowledge Exchange and Commercialisation Award) за най-активен учен в трансфера на технологиите и предприемачеството. Избрана е за участие в акселераторската програма Accelerate Cambridge към Предприемаческия център (Entrepreneurship Centre) в CJBS с компанията си MeDNA Diagnostics. Като допълнителна награда, CJBS я изпраща на лятна практика в стартъп инкубатора Alimenta към технологичния парк PTP до Милано, Италия.

Избрана е и за представителен делегат на младите учени-предприемачи от Кеймбридж за участие в конференция в Брюксел по проекта BioINNO на CJBS, финансиран от Европейската Комисия. Посланието на Нели към делегатите от ЕК е че всички учени трябва да разбират добре процеса на трансфер и комерсиализация на технологиите, за да постигнат напредък в реализацията на своите разработки.

Поканена е за ментор на някои от предприемаческите курсове в CJBS (като Ignite, EnterpriseWISE), където подпомага разработването на бизнес идеите на други млади учени в сферата на природните науки. В допълнение към работата по своя проект и компания, взима активно участие в университетски клубове и доброволчески инициативи, които развиват предприемаческата екосистема и иновативното мислене сред младите учени в Кеймбридж. Участва в организацията на няколко стартъп състезания (като CUTEC Startup Challenge, Sustainable Futures Challenge 2015) и предприемачески конференции, като ежегодната Technology Ventures Conference, която привлича около 400 международни делегати от сферите на науката, бизнеса и иновациите.

В България участва в инициативата на Президента Плевнелиев „Младежка визия за развитие на България” със своя концепция за стъпките необходими за превръщане на България в регионален център на иноваците и високотехнологичните индустрии. Впоследствие консултира про боно плановете за лабораторния комплекс на София Тех Парк и организира дву-дневна визита в Кеймбридж, което допринася за формулиране на концепцията за държавния Фонд за Технологичен Трансфер към Фонда на Фондовете.

През последната година Нели взима заслужена почивка, за да бъде отдадена майка на прекрасна млада дама на една годинка.

Най-новата й роля е на мениджър на проекта Създаваме предприемачи в науката.


От представянето ти може да бъде извадена дефиниция за учен-предприемач! Освен мениджър на проекта Предприемачи в науката, ти ще водиш и лекция за иновационните екосистеми, моделът на Кеймбридж. Каква е дефиницията за учен-предприемач, която ти би дала?

– Под учен предприемач обикновено се има предвид учен, който има бизнес идеи или е основал или участвал в стартираща високо-технологична компания. Понякога учени с интерес към тези неща се наричат предприемчиви, като при нас заблуждава допълнително това, че думата ‚предприемчив‘ на български се използва с широко значение извън бизнес сферата. За мен, особено в български условия, всички учени, които търсят пазарна реализация на тяхната работа могат да се нарекат предприемaчи.

На какъв етап от обучението един млад човек трябва да започне да развива предприемаческо мислене?

– Сега предприемаческото мислене е друго и колкото по-рано се развие, толкова по-добре. За учените специално, критичен момент за придобиване на такъв тип настройка и умения е докторантския период. В днешно време

моделът на правене на наука е много близо до предприемачеството

в сравнение с миналото, когато учените са получавали достатъчно финансиране от държавата, без строги изисквания за продуктивност и реализация. Да ръководиш собствена лаборатория днес е като да имаш собствен бизнес, но вместо да търсят пазари, учените търсят проектно финансиране, вместо реализирани продажби и приходи, реализират публикувани статии. Ако не бълваш постоянно качествени статии, конкуренцията те изяжда и отпадаш. От друга страна, от спечелените проекти, учените заплащат процент на академичното заведение (за ползване на оборудване, помещения, ток, отопление, интернет и т.н., компютърно обслужване, администрация, техници, градинари, охрана, обслужващи лаборатории и много други), плащат заплати на персонала си – докторанти, пост-докторанти, лаборанти, а трябва и да им остане за реална научна работа. Необходими са добри управленски умения и умения за работа с големи бюджети. От трета страна, завършилите докторанти са много повече отколкото са местата в академичните институции, и борбата за тях е жестока. Така един млад учен трябва да умее да се ‚продаде‘ по-добре от останалите, за да оцелее в академичния свят. Това не е все още точно така в България, но нещата се движат в тази посока. Същото е като да оцелееш на пазара. В този смисъл предприемаческото мислене и стартирането на компания предоставят и един вид алтернатива да намериш реализация извън академичния път, или пък ти дават ‚преносими‘ умения, с които да се задържиш на него.

Самата ти си участвала в състезания за бизнес идеи на млади предприемачи. Какви са хората, които се състезават?

– Хората, които се състезават се отличават с голям хъс и мотивация. Мога да кажа, че това често са най-будните студенти, най-умните и разчупени млади учени, които мислят многопосочно, виждат голямата картина и са визионери. Мен това донякъде ме учуди, още преди години, и смятам, че

академичната наука днес губи много от големите умове с потенциал

тъй като описаният по-горе академичен път вече не е привлекателен за амбициозните студенти. Изисква много усилия, а възвръщаемостта от постигнатото не е голяма. Със сигурност и финансовото измерение има значение, тъй като възможността да разработиш нещо революционно, а покрай това да спечелиш повече пари и да станеш по-известен, отколкото след години работа в научния институт, е привлекателна за мнозина.

По какъв начин се развиват идеите в тези състезания? Какво се случва с победителите?

– Реализацията на идеите е различна според случая, някои успяват, повечето – не. Но в този тип предприемачество е по-важен пътят, тоест натрупаният опит, и неуспелите винаги се реализират добре впоследствие. А победителите – тях ги чака много здрава работа и нова борба да стигнат до следващата стъпка.

Какъв тип проекти или структурирани обучения като това, в което ти самата си участвала развиват повече предприемаческото мислене?

– Ами има различни подходи и може би един формат работи по-добре за едни, друг – за други. Повечето възможности са за основатели на стартъпи, но има и такива, които целят да дадат различна перспектива на учените и да ги мотивират. Много от младите учени там са силно притеснени когато наближи приключването на докторантурата или пост-дока, и си задават въпроса накъде да поемат. Работа в индустрията за много от тях звучи страшничко, а немалко все още приемат отказа от академична кариера след приключване на докторантура или пост-док като признание за провал. Затова подобни курсове насърчават младите учени и им показват, че съществуват и други успешни пътища на реализация. Някои формати са по-теоретични, други – чисто практични. Надявам да можем да приложим за в бъдеще и някои от другите формати в България.

Какво от курсовете и практиката на Предприемачество в Cambridge Judge Business School ще споделиш в нашето обучение Предприемачи в науката?

– Нашият курс няма аналог в Кеймбридж, ние направихме пилотен вариант, който сметнахме за най-удачен за местните условия. Тамошните курсове са интензивни, всичко събрано накуп за 2 до 5 дена, и в повечето случаи директно се работи за стартиращи бизнеси. Тоест те са може би един възможен следващ етап на сегашния ни курс тук. Когато един докторант обаче, отиде на такъв интензивен курс, много неща не са му ясни, като започнем от характерния бизнес жаргон. Затова с Предприемачи в науката ние ще се опитаме да поставим основите не само на това какво е високотехнологично предприемачество, но изобщо как се създават научни продукти, или иновации, и кога едно научно откритие излиза извън рамките на чистата наука и има стойност за бизнеса. Освен това, подобно на Кеймбриджките курсове, нашите участници ще имат възможността да работят върху своята идея или проект, и да я доразвият в течение на курса, използвайки новите си познания. В някои от уъркшопите, участниците ще имат и възможността да получат съвети от лекторите по техните разработки и идеи и така да рафинират проекта си. Ще има много презентиране на проектите и лично участие, както и самоподготовка, а финалът ще е презентиране пред жури. Всичко това го има и в Кеймбриджките курсове.

Структурирахме обучението специално за млади учени и ще поканим за лектори хора от науката и бизнеса. Кои са основните елементи в нашия модел, които ти би откроила като уникални и с особена добавена стойност за участниците?

– Уникалното е, че форматът е нетипичен, поне не и за курсовете, които аз познавам. Подобни формати за млади учени обикновено се правят като се разработва предварително избран проект, върху който участниците се упражняват. При нас участниците ще имат възможността да работят и усъвършенстват собствения си проект или идея, в течение на курса, и това е може би най-ценното. Уникално и особено ценно също е и привлекателната стипендия, която имат шанса да спечелят. Подобни курсове за млади учени никога не предлагат финансиране, това е по-скоро типично за стартъп форматите. Тоест

ние сме направили един нов модел, като смятам сме взели най-доброто от другите модели

Когато комуникирахме идеята за проекта при обявяването на фондация Карол Знание, а и в разговорите след това, получаваме еднозначно положителни отзиви. Може би защото всички се обединяват около виждането, че след завършване на докторантурата се получава една „дупка“. Кариерна, научна. Така ли е и по света?

– И да, и не. Но по много различни причини от тукашните. Всичко е много индивидуално, а и до късмет. Приключването на докторантурата в чужбина винаги е преломна точка и нещата не следват автоматичен ход след това. В някои случаи докторантът продължава с пост-докторантски пост, който е естествено продължение на интересите му по време на докторантурата. Понякога при същия ръководител, на същото място, понякога на друго място. В немалко други случаи, обаче, а те като че ли се и увеличават, не е лесно да се намери такава позиция, и новозавършилият доктор е принуден да смени темата и да започне нещо ново, или изобщо да напусне академичната кариера. Така че „какво правим след докторантурата?“ е въпрос, който тегне над всички докторанти по света, даже бих казала, че в България нещата са по-добре в това отношение. Завършилите тук често имат почти гарантирани постоянни позиции в академичното заведение, където са защитили, или могат да намерят постоянни позиции другаде, така че у нас нещата са по-предвидими като кариера. Навън договорите са за 2 до 5 години и после пак лутане. Проблемът тук обаче е финансов, и това кара младите учени да напускат академичната кариера и да търсят друго препитание, а не липсата на места за млади учени, както е в чужбина. Повечето от моите колеги в България сами напуснаха науката именно по тези причини, дори и най-убедените от тях. Ниското заплащане задушава и обезкървява науката в България.

Може ли да се говори за комерсиализация на науката като тенденция?

– Не в смисълът, който влагаме в България в думата „комерсиализация“. Има една тенденция по целия свят за

повече иновации и високотехнологични бизнеси, говори се за икономика на високите технологии

Това са и насоките на Европейския съюз, то се подхваща от политиците на местно ниво, и като резултат има един вид натиск върху институтите и университетите да реализират повече патенти, лицензи, колаборации с индустрията, експертни консултации и естествено спин-оф компании. Говори се за импакт на науката върху обществото, който се измерва в изброените постижения. И това не се отнася за чисто приложните области на науката, а днес това се очаква и от фундаменталната наука. Този род дейности не са типични за традиционните учени, те се налагат на ниво държавни политики, и като цяло не се посрещат с възторг от научната общност. От друга страна, според мен това отваря нови възможности, и учените трябва да гледат по-позитивно на подобни нови очаквания. Поначало мисля, че българските учени са по-предприемчиви и по-склонни към бизнес инициативи или работа с индустрията, може би заради финансовия аспект, който се свързва с такъв род дейност. Но пък държавата тук изостава и на хартия и по конференции се говори много за иновации, но на практика малко се прави за стимулиране на учените и за развитие на науката. Очаква се бизнесът да финансира науката все повече, но за да прояви интерес бизнесът към науката, тя трябва да е на едно високо ниво, което да е осигурено от сериозно държавно финансиране. Ние много изостанахме в това отношение с годините, но като че ли липсва разбиране на политическо ниво за тези процеси и каруцата се слага преди коня.

Как един млад учен може да извърви пътя от своята докторантура до създаване на научен продукт, който би могъл да бъде предложен на бизнеса? Да премине през дупката и да продължи в желана от него посока, а не в зависимост от обстоятелства, късмет или случайност. 

– Последните 3 винаги са фактор, колкото и да не ни се иска, навсякъде. Необходимо е да има финансиране на научни проекти с потенциално приложение. Когато няма такова финансиране, един научен резултат ще си остане само това, в най-добрия случай публикуван в статия и представен на научна конференция, но няма да може да извърви пътя до продукт или прототип, който би бил от интерес за бизнеса. Говорим за фундаменталната наука. Тука инициативността на младия учен е от значение, но той е зависим от обстоятелствата около него, тъй като за създаването на прототип е нужно финансиране. Това е разликата с ИТ сферата например, където някой ентусиаст може да създаде супер продукт на компютъра си в свободното си време. Както е бил създаден и Facebook, например. В науката, за да се стигне до груб прототип, са необходими солидни средства, и тези средства не са обект на научните проекти, нито са в диапазона на фондовете за рискови инвестиции, които искат да видят нещо по-завършено. Така се създава една своеобразна пропаст, която би могла да бъде преодоляна чрез конкретни държавни политики и инструменти, а именно да се осигури проектно финансиране за изследвания с бизнес потенциал в много ранна фаза. Такова може да бъде осигурено и от фондации, какъвто е случаят с настоящата стипендия на Карол Знание. Този модел с дарителско финансиране чрез фондации е силно застъпен във Великобритания, тъй като тези средства нямат възвръщаемост, за разлика от финансирането на стартъпи.

В България това изпълнимо ли е?

– На този етап такъв инструмент не съществува. Би могло да се търси финансиране от Европейски проекти, но те са изключително конкурентни, а и тромави и трудни за администриране. Необходима е гъвкава система, в която подаваш няколко страници концепция и знаеш резултата до седмици или най-много няколко месеца. Иначе, докато чакаш, може друг да патентова подобно откритие и край. Когато става въпрос за ключови иновации, часовникът започва да тика доста бързо и при добрите идеи конкуренцията е голяма, много екипи по света работят над подобни концепции и трябва да патентоваш първи.

Тромавата администрация спъва много

В института в Кеймбридж подавах 4 страници концептуален проект и знаех резултата до максимум месец. Това беше държавно финансиране осигурено за научни разработки с потенциален пазар. В България, за момента, спасението е в международни колаборации и, надявам се занапред, в частни фондации като Карол Знание. Наскоро се създаде и държавен Фонд за Технологичен Трансфер, който звучи подходящо, но като че ли и там става въпрос за по-напреднал етап и за компании. Надявам се в някакъв момент да информират научната общност за възможностите от този фонд.

Може ли пост док в нашите университети и институти да бъде един подходящ модел?

Аз не мисля, че пост-дока е решение, тъй като, както обясних, в чужбина този модел вече създава доста проблеми, заради необходимостта от периодично преместване на всеки 2 до 5 години, което прави живота на младия учен труден и понякога е невъзможно да се поддържа здравословен личен живот. Все по-често се публикуват мнения и лични примери от учени, които напускат науката, заради този модел на временни договори и местене в различни градове или държави. Така се получава, че от една страна е трудно да създадеш кохерентна кариера като надграждаш умения и доразвиваш собствени разработки и идеи, ами често се налага да сменяш темата просто за да не седиш без работа, а от друга е предизвикателство за личния живот.

Учените станаха като военните, не знаеш след 5 години в коя държава ще си

Това прави живота много труден и е хубаво, че у нас не е така. Много български учени обаче, от години се принудиха да се реализират в чужбина, просто защото не намират реализация в страната ни.

Разкажи ни за твоята работа и клетъчното програмиране. Как в тази сфера може да се случи трансфера на технология?

– Това е класическа фундаментална наука за това как многобройните клетки от тялото стават различни в различните тъкани – те изглеждат различно и правят различни неща, а имат едни и същи гени. Това е защото те придобиват различни програми, които контролират гените по различен начин. Това се случва още когато ембрионът е много малък. Когато програмите се нарушат, клетката излиза извън контрол и се получават различни болести като например рака. Аз изследвах години наред маркерите върху нашето ДНК, които задават различните програми. Работих основно с ембрионални стволови клетки и с оплодената яйцеклетка (зигота), а впоследствие приложих някои от техниките и познанията от тази област за ранна диагностика на рака. Този тип изследвания имат също така приложение в регенеративната медицина, репродуктивната медицина, диагностиката и терапията на различни болести. В последно време се занимавам с онези ДНК маркери, които са свързани със стареенето. При тях също има възможност за комерсиализация.

Коя е най-голямата цел, която си поставяш с Предприемачи в науката?

– Ще съм щастлива ако открием учени, чиито проекти имат голям потенциал, и ако успеем да помогнем да доразвият идеите си в нещо значимо.

Благодаря ти и добре дошла в екипа на фондация Карол Знание! Очакваме срещата с теб на 19 септември, когато ще стартира програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори на Предприемачи в науката вижте тук.

Още за проекта Предприемачи в науката, вижте тук.


By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close