Category Archives: Лектори

Доц. Здравка Медарова: Пренасочихме част от идеите си за лечение и диагностика на COVID-19

Здравка Медарова е български учен от световна величина в областта на био- и нанотехнологиите. Член на консултативния съвет на фондация Карол Знание и лектор от първото издание на програмата. Научната й кариера повече от 17 години е свързана с Massachusetts General Hospital – учебна болница на Harvard Medical School, където започва с пост докторантура, а сега е доцент по радиология. Завършва докторската си степен по генетика в University of New Hampshire.

Има богат опит в молекулярната биология, генетика и туморна биология и терапия. Фокусът на нейната научна работа е разработването и тестването на многофункционални средства за образна диагностика за комбинирани изображения и терапия на рак. С най-ранните си изследвания описва за първи път прилагането на наночастици от железен оксид като носители на siRNA (малка интерферираща РНК), към тумори. Това откритие предизвиква значителен интерес в изследователската общност, тъй като описва и подход за неинвазивен мониторинг на процеса. В ръководената от нея лаборатория на Harvard Medical School са разработили магнитни наночастици като носители на насочена с miRNA (микро РНК, малка РНК некодиращата молекула) терапия до метастази. Тази работа доведе до множество публикации в списания с висок импакт фактор и доклади на научни конференции, а изследванията ѝ имат над 4200 цитирания. Рецензент е на повече от дузина конкурси и научни организации в САЩ и по света като Agency for Science, Research & Technology (A*STAR) – Сингапур, Swiss National Science Foundation, Innovation and Technology Commission (ITC) – Хонг Конг, Breast Cancer Alliance, National Cancer Institute.  Участва в редколегиите на 7 водещи медицински издания и е редактор на Drug Delivery Nanosystems. Член е на International Society for Magnetic Resonance in Medicine.

Като учен печели редица международни награди и е канена като лектор и гост-професор в редица университети. Спечелила е 9 гранта за научната си дейност, всички, свързани по проекти в областта на био- и нанотехнологиите – изследвания на раковите заболявания.

В началото на 2016 г. в Бостън основава своя биофармацевтична компания, фокусирана върху откриването, разработването и комерсиализирането на средства за лечение на метастази на рак. Това прави работата ѝ уникална, тъй като до този момент няма лечение на метастази, а патентованата вече разработката на екипа на доц. Медарова е върху лекарство което спира и регресира метастазите. Мотивирани от резултатите от доклиничните изследвания, решават да направят стартъп, за да търсят финансиране за клиничните изследвания и да продължат изследователската работа.

 

В първото издание на Предприемачи в науката през 2018 г. беше първото ти лекторско и менторско участие в България. Дотогава, в близо 20–страничното ти CV по харвардски модел, нямаше нито една българска здравна институция или университет. Променили се това?

-Фондация Карол Знание е единствената българска институция на този етап. Надявам се да се появят още.

Трима от участниците в Предприемачи в науката получиха възможността да бъдат консултирани от теб в подготовката на проектите им за финансиране от американски програми. Как се развиха отношенията с тях? 

-За съжаление нямаше голям интерес.

А как се развива твоята компания през последните две години? 

-Екипът се разшири и вече имаме собствена лаборатория с персонал. Все още търсим инвеститори за клиничните изследвания.

Бяхте получили 500 000 долара финансиране и имахте намерение да получите лиценз върху патента от болницата. Успяхте ли?

-Да, вече се лицензираха патентите.

Кога ще бъде следващият кръг на финансиране?

Серия А финансирането ще започне след клинични изследвания фаза 0. Засега сме в така наречения seed round на инвестиции. Търсим $1.7 милиона за клиничното изследване фаза 0. Изпълнителният директор е отговорен за набирането на инвестиции, но ние всички работим по това. Директорът все още работи про боно.

От научна гледна точка има ли нов пробив в изследванията?

-Засега запазваме фокуса на изследванията. Полагаме всичките си усилия в клиничните изследвания, които искаме да започнем.

На снимката с д-р Франк Слак, директор  на института по РНК Медицина в Harvard Medical School

Как се промени работата ви през последните месеци на изолация? За теб лично?

При нас изолацията продължава вече близо пет месеца. Лабораториите се затвориха и всички работехме от дома в продължение на няколко месеца. Сега лабораториите са отворени, освен за тези, които могат да си вършат работата от вкъщи. За радост, в семейството всички сме здрави.

По някакъв начин вашата лаборатория промени ли работата си с изследвания, свързани с COVID-19?

-Да, пренасочихме част от идеите си за лечение и диагностика на COVID-19. На този етап очакваме финансиране на тези идеи, за да ги разработим.

Откритието, което направихте преди години и е в основата на иновативното лекарство за лечение на метастази, може ли да се използва в изследването на SARS-CoV-2?

-Да, мислим че може. Лекарството ни е модуларно, защото разчита на генетичния код. В зависимост от кодът, който се прилага и генът, който се модифицира, може да се използват за лечение на множество заболявания, включително и COVID-19.

Вашата болница е номер едно на Източното крайбрежие и с Harvard Medical School е сред водещите изследователски институции. Какви са последните концепции за вируса? 

-Всички се надяваме на ефикасна ваксина, която поне теоретически, ако се използва от достатъчен процент от населението, ще ограничи разпространението на вируса.

Моето лично мнение е, че до началото на 2021 г., пандемията ще се овладее с помощта на ваксина и по-ефикасни лекарства срещу вируса.

Ваксина или ефективно лечение? Кое е по-вероятно да се случи първо?

-Мисля, че ефективното лечение ще е първо. Вече се вижда намаление на смъртността при тежко болните с над 60% при употреба на Remdesivir.

Във вашата болница как се лекуват болните с COVID-19? Има ли иновации, които се прилагат вече в клиничната практика?

-Лечението еволюира и при нас. Използва се интубация при тежко болните, преливане на convalescent plasma и и Remdesivir. От тази седмица Brigham and Women’s Hospital в Бостън участва във фаза 3 изпитанията на ваксината разработена от Moderna.

Как се промени финансирането на изследванията в тази област?

-Отпуснаха се много проекти за изучаване на вируса.

Промени се и темпото на разглеждане на тези проекти. Те се рецензират на месечна основа, а не 3 пъти в годината, както беше досега. Откриха се мега-центрове за изучаване на болестта. Интересът към комерсиализиране също е много висок.

В твоята лекция ще говориш и за Харвардския модел на комерсиализация на науката. Промени ли се нещо в него през последните месеци ?

-Освен големия интерес към иновации на тема COVID-19 и тенденцията те бързо да се превръщат в патенти, всички други сфери се придвижват по същия начин както преди.

До този момент кое е най-трудното за теб като предприемач?

-До този момент,

най-трудното е убеждаването на инвеститори, че нашата технология заслужава инвестиция.

Понеже има огромен брой стартъп компании, които се състезават за едни и същи фондове, инвеститорите не се задълбочават в самото начало. Това означава, че в периода на една 15 минутна презентация или памфлет, трябва да се намери начин да обучим инвеститора в това, което правим и да се отличим от стотиците останали, които се борят за интереса им по същото време.

Какво би искала да научат от теб участниците в Предприемачи в науката тази година?

-Най-вече бих искала да ги запозная с моя опит в основаването и развиването на старт-ъп компания.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.

 


Милен Иванов – лектор на Предприемачи в науката 2020

Category : Лектори

Сериен предприемач, ментор и инвеститор в различни стартъпи, създател на CEO club Bulgaria и на CEO angels club. Бил е директор на акселератора Founders Institute за България. Милен Иванов е един от новите лектори на Предприемачи в науката, който ще представи възможностите за финансиране от бизнес ангели у нас.

Той е основател и член на борда на директорите на Хорайзънс България, която повече от 15 години е една от водещите агенции за подбор на персонал в България. От януари 2018 г. е експертен оценител и после член на журито в EIC Accelerator на Европейска комисия по Инструментите за МСП „Хоризонт 2020“ (вече Invest Europe) за фаза 1 и 2.

Член е на адвайзъри борда на BESCO – The Bulgarian Startup Association и член на Bulgarian Private Equity & Venture Capital Association – BVCA.

Казва, че любимият му проект е следващият, затова очакваме Предприемачи в науката да стане такъв за него, където ще е в ролята на лектор и жури.

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.


Илиян Попов: Младите предприемачи в науката трябва да се посветят всеотдайно на мечтата си

Category : Лектори

Единият от двамата носители на наградата Предприемач в науката за тази година, спечелил с проект за екологична батерия магнезий-въздух OXYMET. Главен асистент в Института по Електрохимия и Енергийни Системи при БАН, доктор по Електрохимия и химични източници на ток, магистър по Електрохимия и защита от корозия, инженер-химик, завършил ХТМУ.

Разработва проекта за батерии метал-въздух/метал-газ през последните три години заедно с екипа си в ИЕЕС и учени от Австрия и Германия. Въпреки, че средствата за работата са лични, още преди да дойде в Предприемачи в науката, инж. Илиян Попов е водил разговори с потенциални потребители в Австрия. Част от контактите и идеите възникват докато е задочен докторант в ИЕЕС и работи в AIT – Austrian Institute of Technology по проект за батерия Литий-Въздух, свързан с дисертацията.

Със средствата от наградата закупи 3D принтер и започна да създава първите моделни тестови клетки Метал-Въздух. За да бъде разширен проектът, с екипа си кандидатства по три международни програми за допълнително финансиране на изследванията. Междувременно бяха публикувани и резултати от изследователската работа в две престижни международни издания, в едното от които той е водещ автор на статията.

Как се разви проектът ти след получаването на наградата? 

– За изминалия период преди въвеждането на извънредното положение успяхме да закупим 3D принтер. Започнахме и изграждането на по-функционален и представителен уеб сайт. Успяхме да кандидатствахме по три международни програми за допълнително финансиране, след което обстановката в цяла Европа драстично се промени с налагането на световна карантина и извънредно положение в България.

Какво показват тестовете с първите моделни клетки?

– Разработихме различни конструкции на индустриална батерия магнезий-въздух и смятам, че постигнахме голям напредък. Предизвикателството, пред което сме изправени, е корозията на токоотводите към двата електрода – магнезиевият и газодифузионният, а оттам и повишеното в ътрешно съпротивление на батерията. Всъщност ние очаквахме тези резултати и затова търсим оптимално решение за материалите и оптимален дизайн на батерията. От изключително голяма помощ е 3D принтерът, който закупихме с част от паричната награда Предприемач в науката.

 

Какво предстои от тук нататък?

– Продължаваме с разработката и оптимизацията на индустриалната батерия, като същевременно успяхме да направим по-малки клетки, предназначени за учебни цели. Работим и за създаването на микро клетка за медицински цели. Надявам се до края на лятото да можем да изпитаме индустриалната батерия за захранване на малък електромотор за гумена лодка, 600 W.

Имаше ли провалени планове заради COVID-ситуацията?

– Със съжаление трябва да призная, че ситуацията покрай пандемията частично се отрази негативно на темповете на проекта, но не сме престанали да работим, оценявайки нуждата от резервни енергийни източници. Транспортните ограничения в Европейския съюз допринасят за негативната промяна с плановете ни. Целият свят се бори с дълбоката рецесия вследствие на корона вируса, която вероятно ще продължи в следващите няколко години. Очакваме обаче да се инвестират големи суми в подкрепа на хората и бизнеса, които да спомогнат за оцеляване и нормализиране на ситуацията. Посоката за цялостно преминаване към „зелена“ енергия, възприета от ЕС за близките десетилетия ни дава увереност, че нашият проект е на точното място в точното време.

Още по време на второто издание на Предприемачи в науката обсъждахте колаборация с колеги. Успяхте ли да осъществите някои от тези идеи?

–  Колаборацията с трима мои колеги, участници в програмата е важна, изключително интересна и продуктивна. С екипа на д-р Теменужка Спасова от Института за космически изследвания и технологии на БАН, подадохме два европейски проекта за иновативна мобилна мониторингова станция. Споменах за по-малките електрохимични клетки за учебни цели. Те са проектирани в помощ на проекта „Наука“ на д-р Галя Петрова, а също така и за часовете по химия. Клетката е завършена на 90% и в момента провеждам последни оптимизации, преди да се обучават децата. Най-малката микро клетка е създадена за целите на проекта на д-р Иван Лютаков, първият носител на наградата Предприемач в науката.

Нетуъркинга и приятелствата бяха едно от най-ценните неща, с които признавахте, че си тръгвате след програмата. Смяташ ли, че има наистина среда за изграждане на една такава будна общност на предприемачи в науката – хора, които споделят близки ценности и каузи?

– Да, има среда за създаване на общност от съмишленици и тя е обусловена от нуждата на хората да се подкрепят, обменяйки информация и идеи.

Освен медийния интерес, имаше ли и чисто професионален интерес от научната общност към работата на екипа ти след информацията за наградата?

– Медийният интерес е важен, защото чрез различните предавания започнах да популяризирам идеята си за практическа реализация на екологични източници на енергия. Бях поканен като лектор в тринадесетия Пролетен семинар на докторантите и младите учени „Интердисциплинарна химия“, в който участваха докторанти, млади учени и пост докторанти от единадесет института на Българската академия на науките и два университета.

Кое от наученото в Предприемачи в науката ти беше най-полезно през тези месеци?

– Аз се включих в програмата с идеята за комерсиализиране на практически приложим научен продукт, който ще е полезен за хората, но нямах знанията как да внедря тази идея. Форматът на обучение много ми допадна и освен знания за успешно бизнес презентиране на идея (pitch deck), комуникацията с успешни бизнес лидери в качеството си на лектори ми даде увереност, че съм на прав път.

Имаше ли ситуация, в която си се сещал за конкретна лекция или препоръка и това е било решението?

– O да, има такива ситуации. Мисля, че всяка една лекция ми е била полезна в търсене на някакво решение. Като пример бих посочил лекцията за маркетинговата слепота. В тази връзка е и една много полезна препоръка относно правилната бизнес стратегия и точното позициониране на продукта към бъдещите клиенти. Първоначалната ми идея за батерията беше приложението ѝ като решение за крайния потребител. Но правилното решение е проектът да е насочен към индустриалния сектор, който е много по-предвидим. За този съвет трябва да благодаря изключително много на нашия лектор и един от менторите – Зорница Йорданова. Друг подходящ пример, за който се сещам е това, че терминът „Иновация“ погрешно го свързваме с нещо ново, нещо което не е съществувало досега, а това не е така. Иновативната идея или продукт не е задължително да бъде някаква абсолютна новост. Младите учени, откриватели и изобретатели трябва да помислят как продуктът, идеята или откритието им, би променило начина ни на живот и това именно е иновацията. Иновативно може да е дори карането на колело.

Като лектор в Предприемачи в науката как ще провокираш участниците?

– Като начинаещ лектор се надявам да предизвикам участниците в програмата да споделят и най-смелите си идеи, да ги подтикна да ги следват упорито и да стимулирам тяхното въображение.

Кое е най-важното, което искаш да научат от теб?

– На вратата на нашата лаборатория стои цитат на Томас Едисон: „Не съм се провалил! Просто открих 10 000 начина, които не вършат работа.“ Дори и негативният резултат е успех и извор на знания. Не всяко откритие е направено в точното време. А и всъщност като погледнем историята на човешката цивилизация, вероятно повече от 90 % от техническите и научни открития са направени в неподходящо време, обществото не е било достигнало до необходимата техническа зрялост за откритието или дори откривателите им не са имали достатъчно финансови средства за осъществяване на идеите си. Често тези идеи и открития са забравяни или изоставяни, за да се преоткрият отново след години или векове. Част от многобройните примери за това са някои от откритията на Никола Тесла или пък Херoн Александрийски, който се предполага, че е изобретил първата парна машина почти 1600 г. преди преоткриването ѝ през 18 век и началото на Индустриалната Революция. А тя пък е една от основите на съвременния научно-технически прогрес. Много иновативни за времето си идеи изискват колосални средства за разработка и комерсиализацията си. Така, че младите предприемачи в науката да са готови да се посветят всеотдайно на мечтата си и да не се отчайват от препятствията.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.


Димитър Димов: Нашият спин-оф успя да преживее кризата и да пожъне успех

Category : Лектори

Той е най-младият лектор на Предприемачи в науката. Завършва Американския колеж в София през 2011 г. с профил математика, физика и компютърни науки. Избира да продължи образованието си в областта на строителното инженерство в University of Exeter, откъдето и по-късно получава и докторска степен по Нанотехнологии през 2018 г., а няколко месеца по-късно вече има регистриран спин-оф с университета. Носител е на наградата Philip Booth Prize in Engineering – награден за най-добра дипломна работа във випуска си през 2015 г., благодарение на която е поканен да следва докторантура веднага след бакалавърска степен – рядко срещано призвание, особено в точните науки, при които в 99% от случайте е нужна и магистърска степен. Научната статия на Димитър и неговия ръководител проф. Моника Крачиун, излиза в престижния немски журнал Advanced Functional Materials през 2018 г. и иновативното откритие е отразено в повече от 50 световни медии, включително The Guardian, BBC, The Architects Journal, американското NBS, индийският Таймс.
Димитър има кратък стаж и като инженер в София, но изследователската работа по време на докторантурата му го мотивира да обмисля иновативен стартъп в областта на научните си интереси – Nanoscience Engineering. Успява да направи това в партньорство с University of Exeter и през февруари 2019 г. основава Concrene Limited, която лицензира първата на пазара нанотехнология за намаляване на въглеродните емисии при употребата на бетон. Откритието е с регистриран патент и очакващ одобрение от различни държави по света. Английската строителна индустрия също признава откритието като кани младия български учен на две престижни годишни награди – New Civil Engineer TechFest 2018 и RESI convention 2019. Миналата година влезе в годишната селекция “30 под 30” на FORBES България.

Отново се срещаме за представяне в програмата, но този път ситуацията е изключително необичайна. Как се отрази промяната през последните няколко месеца на работата на твоя спин-оф?

– Благодаря за поканата и поздравления за усилията и отделеното време за организирането на цялата програма. Мисля, че имате страхотен успех, мисия, визия и изпълнение.
Нашият спин-оф успя да преживее кризата и даже да пожъне успех. Но през първата и втората четвърт на 2020 г. очаквано нямахме почти никакво движение и работата беше намалена с 80-90%, защото всички наши клиенти, бетонопроизводители, бяха затворили и разпуснали временно служителите си.
Строителната индустрия, тук в UK, изначало има много грешен финансов модел и структура на намаляване на риска чрез наемане на подизпълнители, което се отрази на всички участници в supply chain, особено на доставчиците на материали. Но както във всяка индустрия има и бизнеси, които имат добро финансово планиране и голяма ликвидност – точно такива сега, когато паднаха мерките за работа от вкъщи, могат да инвестират в нови иновации и да разширят пазарния си дял. В момента работим с двама такива бетонопроизводители. Те виждат голямо предимство от стратегическа гледна точка и пазарно позициониране да започнат да ползват нашата иновативна технология Concrene®.

Как се промени цената на графена?

-Цената на графена продължава да пада, защото има търсене – наноматериалът все повече навлиза в различни крайни продукти като например седалки за коли (Ford инвестираха), батерии (Samsung), рамки за велосипеди, гуми, различни полимери и не на последно място – строителство. За разлика от миналата година, вече имаме двама ясно изявени конкуренти, които са започнали да ползват бетон с графен.

Нашето трето тримесечие започна изключително успешно – станахме официален партньор и представител на графена на Thomas Swan UK, което идеално пасва на нашия бизнес модел.

Това не само вдъхва увереност у всички наши клиенти, но и производственият капацитет на Thomas Swan позволява цени на едро от £30/kg, което в някои случаи прави Concrene® по-евтин от нормалния бетон.


Снимки от годишната селекция “30 под 30” на FORBES България

Как очакваш да се развият нещата до края на годината?

-Според мен ще има позитивно развитие за строителната индустрия и в частност модулното жилищно строене. Правителството има сериозни намерения да намалява карбоновите емисии на държавно ниво (Carbon neutral pledge by 2050) и ще насърчава малкия и среден строителен бизнес да се развива в тази насока. Също така има инициатива наречена Homes for Heroes, която насърчава всички Key Workers да могат да си купят ново жилище на ниски цени.

Комбинацията от тези фактори и инициативи е много добре дошла за нас, защото технологията Concrene е много подходяща за модулно строителство и намалява карбоновите емисии.

Великобритания е от най-засегнатите от коронавируса. В личен план как преминаха за теб дните на изолация?

– Великобритания – да, Лондон – не толкова. Тук нямаше толкова случаи (пропорциално на всички в държавата/брой население). Дните на изолация ми дадоха време да се спра, да се замисля за ежедневието и приоритетите си – здравето на семейството остава по-важно от всичко.
Аз съм защитник на идеята, че трябва да има баланс между офис и работа от вкъщи – за мен идеалното ще е 3 дни вкъщи и 2 дни в офиса. Така хем ще има разнообразие, хем продуктивност, възможност за срещи с клиенти и социален контакт с колеги, а в същото време значително ще се намали времето за транспорт, все пак тук 2 часа на ден в метрото са нещо нормално. Надявам се това да стане новата норма и да се разчупи стереотипът, че човек е продуктивен само зад бюро в офис.
А иначе като цяло коронавирусът ни показа в колко нестабилна и неестествено издута икономика живеем. Уж 10 години напредък, силен борсов пазар, постоянен растеж, непрекъснато нови работни места, а като сложиш целия механизъм на пауза за два месеца (1.6% от целия цикъл) изведнъж всичко се срива и идва нечувана рецесия? Има нещо гнило на много фундаментално ниво.

Как се връща бизнесът към офлайн ежедневието сега?

Трудно и неестествено – всички нови рестрикции са нужни, безспорно, но създават много неудобства. Аз бих изчакал за така очакваната ваксина и просто бих възстановил работния цикъл и атмосфера по стария начин. Иначе е половинчата работа.

Университетите обаче се готвят за нова онлайн учебна година. Какво се променя в самата технология на преподаване? Каква е нагласата в академичните среди?

-Има сериозни притеснения – точно днес обявиха, че ще се съкратят много лектори и професори на граждански договори, за да намалят разходи. Отделно ако лабораториите не работят, учените няма да могат да си вършат работата както трябва, съответно няма научни статии и най-болезненото – без публикации няма финансиране. Така че, ако не се върне нормалният достъп до лабораториите, ще има сериозни щети за цялата академична среда, визирам, тази която се занимава с експерименти, за теоретиците предполагам няма особена турбуленция. Относно преподаването – хуманитарните науки ще са ок. Нивото на техническите и практическите ще падне просто, защото няма как всичко да бъде преподавано в Zoom – трябва да го пипнеш с ръце и да видиш с очи.

През април британското правителство обяви пакет от 1.25 милиарда британски лири в помощ на стартъп сектора в страната, за да може той да оцелее по време на пандемията. Имаш ли наблюдения как се разви процесът на усвояване на тези средства?

-Не, нямам за съжаление. Доколкото бях чел, основният критерий да получиш тези пари беше, че държавата ще ти ги даде само ако частен инвеститор покрие другата половина от инвестицията. Нарича се matching the investment, което автоматично значи, че всички стартъпи pre-seed A (pre-revenue), които още не са се разраснали, нямат достъп до тези пари.

И преди пандемията имаше сериозен натиск за зелени решения в икономиката, но сега дори се говори да се подпомагат бизнеси за фирми, които ще намалят въглеродните емисии. Може ли това да е един от положителните ефекти на кризата?

-Това трябва да е приоритет номер 1 на всички, със или без пандемия, иначе ще се повиши глобалната температура и няма да има връщане назад.

Със сигурност кризата ще ускори финансирането и интереса към бизнеси, които предлагат „зелени“ решения.

Много е важно за инвеститорите да направят сериозен due diligence и да проверят всичко преди да инвестират в определена „зелена“ технология.

А как се промени динамиката на стартиране на бизнеси? Намаляха ли новите стартъп и спин-оф компании на острова?

-Нямам поглед върху това – предполагам, че доста angel investors са заели по-предпазлива позиция, така че новите стартъпи ще се надяват повече на държавно финансиране или акселератори. Но винаги има изключения и инвеститори, които знаят, че по-време на криза те имат повече сила в преговорите и могат да сключат добра сделка със стартъпи, които имат крещяща нужда от кеш.
Друга интересна тенденция е, че се спука балонът на еднорозите (unicorns) и доста спаднаха оценките на доста компании (valuations) Предполагам това е отражение на по-глобалните икономически фактори.

Кои университети успяват в тази ситуация да създават нови компании?

-За пореден път Cambridge and Oxford са лидери, особено с технологии, свързани с ваксини, лекарства и медицинска техника. Предполагам всички други са дали на заден ход по един или друг начин.

Много от новините в Европа за изследванията, свързани с COVID-19 у нас идваха от Лондон. Смяташ ли, че хората осъзнаха важността на работата на учените, техните изследвания и новите технологии?

– Определено има необичаен интерес от инвеститорите към технологии, идващи от университети (Oxford & Cambridge), но той е само към нещо свързано с ваксината. Не мисля, че другите разработки от различни сфери ще се радват на същото внимание и уважение.
Общественото мнение се фокусира най-много към хората, които работят в полза на обществото – всички професионалисти от медицината, полиция, военни и т.н. И с право – време беше тези хора, които рискуват личния си живот в името на другите, да получат нужното уважение и финансово възнаграждение. За съжаление не мисля, че учените и техните изследвания влизат в тази група в тази здравна/икономическа криза.

Беше казал, че очакваш от предприемачите в науката да те убедят да инвестираш в техните проекти. Успяха ли?

-Да! Винаги се опитвам да провокирам основателите, особено тези с академична кариера, да ме убедят да инвестирам, не защото ще го направя наистина, а

защото най-трудното за един учен е да се отърси от фактическото и логическо мислене и да започне да мисли като предприемач. Много от миналогодишните участници успяха да се поставят/видят в тази друга светлина и биха пожънали голям успех. Стискам им много палци.

Тази година какво би искал да научат от теб участниците?

-В последните 6 месеца имах много разговори с Venture Capital Funds, institutional investors и ментори. Бих бил полезен с информация за Стъпка 2 от стартъп приключението – ако Стъпка 1 е как да създадеш спин-офф с ангел инвеститор, то Стъпка 2 е какво да направиш и какъв ти е checklist-a за следваща, по-голяма инвестиция. Но ако на участниците им е по-интересно да чуят за Стъпка 1, с удоволствие бих разказал и за тази фаза от нашето приключение. Готов съм да помогна с каквото мога. Успех на всички!

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.

Повече за компанията Concrene Димитър Димов разказва – тук.


Леона Асланова: Младите предприемачи да гледат към необслужените ниши

Category : Лектори

Експерт и консултант по иновации, с над 15 годишен професионален опит. Основател е на Innovation Starter, първата специализирана агенция за иновации в България, която организира форума за иновации Innovation Explorer и проекта за студенти “Академия за иновации: Bulgaria Innovation Hackathon”. От няколко мeсеца е управляващ партньор на Innovation Starter Accelerator – акселераторска програма с фокус иновации. Въпреки, че е филолог по образование, завършва бизнес иновации във Виена към TAG Business School и mini MBA програмата на PWC`s Academy и това я мотивира да развива проекти, които да стимулират иновационната екосистема у нас.

През 2018 г. печели стипендия за лятна специализация за преподаватели по иновации в училището по Дизайн мислене – d.school в Станфорд (Hasso Plattner Institute of Design at Stanford) от Български център за предприемачество. Сега тези основни дисциплини са част от обучението в Innovation Starter Accelerator.

Леона е член на журито на Централноевропейските годишни награди за предприемачество (CESA) и състезанието “Start4big“.  Ментор и лектор е в различни програми, между които Female Founders Global Community, Startup Live, акселератора SharonAcademy, предприемаческата обучителна програма на ABLE Activator, Gabrovo Innovation Camp. Автор е на 5 курса по иновации и води лекции в 4 български университета. Лектор е в Предприемачи в науката от второто издание на програмата.

Иновации по време на пандемия. Какво се случва от март насам?

– Промяна, която освети още по-силно критични проблеми в изостаналите и нереформирани сектори в България като здравеопазване, образование, транспорт, държавна администрация и в същото време добрите примери – организации, малки и големи, които бързо и гъвкаво се пренастроиха да работят в условията на криза, без да изостават и да спират да се развиват. Тъй като

ние работим както със стартиращи компании, така и с големи корпоративни клиенти, видяхме разликите и приликите при иновативните и консервативните много ясно. Способността на първите да се справят с рискове и да оцелеят във времена на криза е със 74% по-висока,

показа проучване, което реализирахме в първите три месеца на извънредното положение в България.

Как очакваш да се промени средата от тук нататък?

-Освен напълно очевидното – ускорената дигитализация и, че бизнесът и публичният сектор ще обърнат сериозно внимание на повишени хигиенни и контролиращи мерки за безопасност, моите очаквания са за радикална промяна в редица сектори.

Очаква ни финансова криза, която през 2021 г. ще надделее над компании с ниска добавена стойност – тези, които съществуват в претрупани и твърде конкурентни пазарни ниши; например PR агенции, организиращи събития, Маркетинг агенции, Консултантски компании ще минат тежко през кризата; търговци на дребно, магазини, дрогерии, ресторанти и пр.

Транспортът, хотелиерството, туризмът като цяло ще изпитва затруднения да оцелее и да се приспособи. Автомобилната индустрия, която е притисната хем от иновациите и навлизането на новите играчи, хем от стагнация, регулации и промени в сектора ще бъде ударена сериозно.

Бързооборотните стоки, хранителната индустрия, телекомуникациите, дигиталните проекти, здравеопазване (секторите, които са в стратегията на Innovation Starter Accelerator) би трябвало да продължат да растат при фирми, с дългосрочна стратегия, визия и мисия.

Финансовата, банковата и застрахователната индустрия се приспособяват и макар и трудно, за тях ще бъде поредната криза, която трябва да преодолеят. Те са облагодетелствани и с това, че имат данни от първа ръка и незабавно регистрират и диагностицират системни промени в потреблението.

Разкажи за вашата нова акселераторска програма, създадена в началото на извънредното положение?

Акселераторската програма оперира с изцяло частен капитал, с първоначален индикативен размер на проспекта от 1 мил. евро, и инвестира от 10 000 до 60 000 евро в дружество, като все още очакваме скоро вписване в КФН на Фонд мениджъра (ЛУАИФ).

Реализира се по оригиналните учебните материали и методология на факултета по иновации d.school в Станфорд, които се ползват под Creative Commons License 4.0 и са предоставени от директорката на програмата Teaching&Learning Stuido в d.school Hasso Plattner Institute of Design at Stanford Летисия Бритос Кавагнаро.

Организирана е в 8 модула, като започва с най-важното: Стратегия и продължава с Бизнес модели, Маркетинг, Продажби, Финанси, Иновации, Управление, Жизнен цикъл, връзка с инвеститорите и следващи рундове на финансиране.

Подкрепиха ни редица корпоративни партньори и амбицията ни е да бъде най-качествената и най-голямата програма от този тип в България изобщо.

Имаше ли интерес, какви бяха първите кандидати и участници?

-Интересът в отсъствието на качествени акселератори у нас и изобщо на финансиране за тази най-ранна фаза – pre-seed (етап на сформиране на екип и валидация) беше огромен. Кандидатстваха над 600 компании, като ние одобрихме 10, от които 2 не издържаха на темпото и условията на програмата.

Осемте завършили са: Кардинал Байтс ООД, Синтели ООД, Носия Етно ООД, които получиха финансиране със старта в размер на 10 000 евро. А с другите екипи, които още нямаха учредени дружества или имахме допълнителни изисквания към тях в момента сме в процес на одобрение на размера на финансиране и преговори, такива са The Poppals, Cheatburger, BraveCreation, EduBots и Capsibo.

Зад последното име, което ви звучи непознато всъщност стои екипът на д-р Иван Лютаков и Симеон Янчев, победители във вашето издание на Предприемачи в науката 2019 г. Capsibo вече е официалният домейн и име на търговско дружество, под който съвместно ще развием реализацията на проекта.

Какво е различното в този акселератор, какви са изискванията към компаниите?

-В момента на българския пазар, след като първите фондове акселератори LauncHub 1 и Eleven 1 с финансиране по Jeremie подкрепиха компании, изобщо не съществува друга акселераторска програма, по смисъла на този термин. Какво правим?

Подбираме екипи на най-ранна фаза, но с вече оформена идея за продукт услуга, процес, бизнес модел. Поставяме в центъра иновацията. Помагаме им да структурират всичко в началото правилно, като за нас най-важна е стратегията на дружеството и ги финансираме, като придобиваме миноритарен дял в компанията.

Има други организации, които предлагат или само обучение, което не истинска акселерация, или странен хибрид между награди и финансиране, но без капацитет за истинска акселерация или серия от workshops, която наричат акселераторска програма.

Както терминът подсказва, зад “акселерацията”, за да съществува ускоряващият момент зад идеята трябва да има 5 взаимно-допълващи се полезни компоненти: 1. Финансиране 2. Правилно-структурирани и специфични за жизнения цикъл на дружеството обучения 3. Кохорта/група от компании на една фаза 4. Ментори 5. Успешен модел (този на Станфорд е един от най-добрите в света).

Търсите иновативни проекти на студенти с някои от проектите си. Има ли технологични проекти сред тях?

-Да, нашата стратегия е да допуска за финансиране, т. нар. “ранни предприемачи”, според глобалния мониторинг на GEM (Global Entreprenurhsip Monitoring) и да увеличи сериозно дела им в общия брой предприемачи у нас.

Нашата стратегия не е да търси технологични проекти, а проекти на границата между индустриите в България с най-висок потенциал за иновации и технологиите, като FoodTech, HealthTech, EduTech, CareTech и пр.

През юни София влезе в Топ 20 на технологичните градове на бъдещето в класацията 2020/21 на fDi Intelligence и The Next Web. В критериите се оценява и стартъп средата. Какви са наблюденията ти за технологичните стартъпи?

Че вече повтаряме балона в тази сфера след ДотКом ерата. Всяка технологична стартираща компания, която се създава сега, се конкурира с дузина подражатели на всеки километър. Успехът в тази сфера вече не е толкова лесен, а в същото време има множество необслужени пазарни ниши. Моят съвет е младите предприемачи да гледат към тях.

София стана видима на картата на иновациите и предприемачеството, но това е крехка сфера, защото

у нас няма достатъчно стабилна екосистема и мащаб на размера на финансиране на всяка фаза, който дългосорочно да се окаже стабилен и да позволи на компаниите да се развиват устойчиво

като в САЩ, Израел, Сингапур и пр. Те се борят за оцеляване и са бавни в развитието си.

Какви положителни новини за развитие на иновативната екосистемата у нас можем да очакваме според теб?

-Ако България коригира стратегията си за интелигента специалиазция и алокира ресурс в четирите си сегмента с най-висок потенциал, ще можем да говорим за развитие на иновационната екосистема у нас. Засега иновациите тук са инкрементални и сме много далеч от радикалните и подривни нововъведения и заради липса на средства, либерализация и стратегия в сегментите с шанс.

Като лектор и член на журито в Предприемачи в науката, как прие новините за два регистрирани стартъпа? Третият очакваме да бъде на първия носител на наградата Предприемач в науката, който ще е част от Innovation Starter Accelerator.

-Много се радвам! Пожелавам им искрено успех и смело напред! Да, както коментирах по-горе, с Капсибо ООД ни чака дълъг път напред, за да направим пазарна валидация.

Какви са очакванията ти тази година към участниците в Предприемачи в науката?

-Много смислени, сериозни и отговорни към средата проекти.

Какво искаш да научат от срещата с теб?

-Да бъдат добри и честни хора, с правилна ценноста система.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.


Д-р Иван Лютаков: Надявам се инвестициите в науката да заприличат на тези във футбола

Category : Лектори

Първият носител на наградата Предприемач в науката, тогава все още докторант в Медицински университет-София. Участва в Предприемачи в науката 2018 и е лауреат на конкурса Предприемач в науката за 2019 г. с проект за електронно иновативно хапче за неинвазивни изследвания. Лекар-асистент към Катедра по Гастроентерология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
Със средствата от наградата в размер на 30 000 лв. създаде и тества прототип на капсулата. Два месеца през лятото на миналата година беше на специализация във болница “Ospedali di Cona”, Феррара в Италия, където освен по доктурантурата си, работи и по бизнес идеята. Успя да привлече като консултант професор Роберто ди Джорджо – уважаван учен, с голям опит на европейско ниво в областта на заболяванията на тънките черва и микробиотата. Заедно публикуваха научна статия за методи на диагностика за малабсорбция на жлъчни киселини – тема, свързана с дисертацията и бъдещия стартъп. Във Феррара успява до обогати знанията си и за “капсулната ендоскопия“ благодарение на д-р Надя Фузети, която има български корени.
След като се връща у нас, продължава работата по миниатюризиране на капсулата, разговори с ветеринари за тестове с животни, оптимизация на батерията и голямата цел – следващ кръг на финансиране. Преди седмици стана ясно, че е успял в това и ще бъде един от проектите, подкрепени от Innovation Starter Accelerator в Кохорта 2.

Какво се случи след като грабна наградата и започна работа по капсулата? Отстрани изглежда сякаш вървиш по учебник – отмяташ всяка поставена цел и минаваш на следващата.

– Пътят изглежда лесен и отъпкан, но не е така. Наложи се да правим промени по дизайна на капсулата, както и още тестове. Бяхме си заложили доста по-кратки срокове, но за жалост се проточиха нещата и след това дойде COVID-19. Все пак карантината ни даде възможност да поработим по бизнес планирането, финансовото планиране и нашия pitch deck пред инвеститорите. По време на изолацията нямаше много раздвижване от тяхна страна, но след това отне доста време в кандидастване към фондовете, след това срещи, разговори, опознаване, представяне на идеята и после пак разговори. Търсенето на финансиране е дълъг процес и изисква да се вслушваш в това, което ти казва отсрещната страна.

По време на финала на конкурса Предприемач в науката, първият прототип на иновативната капсула беше в обикновен буркан, но с работещ механизъм.

Стигнахте ли до тестовете с животни?

– В момента само имаме разписан план и финасов отчет как ще протекат. Не сме ги започнали още. Тестовете с прасета са част от първия етап на следващата фаза. Тепърва предстоят.

Всъщност най-важната следваща задача беше да намериш финансиране за следващата фаза?

– Да, това е фокусът. До Innovation Starter Accelerator стигнах чрез един от лекторите на Предприемачи в науката – Леона Асланова. Тя направи много впечатляваща презентация по време на втория сезон на програмата. Тогава реших, че ще кандидастваме, изпратихме своя pitch deck, проведохме серия от срещи, демонстрирахме своя прототип пред фонд мениджърите и сега сме във фаза на подписване на дружествен договор и започване на работа по проекта.

Кой етап досега беше най-труден?

-Не мисля, че има лесен етап 🙂 Всеки етап има своите трудности. Ако трябва да ги степенувам, най-трудно е да си подготвиш добре бизнес плана за следващите години и разговорите с инвеститорите. Това изисква много обмисляне, корекции, разговори и пак корекции.
Кой ключови знания и умения, получени по време на програмата ти помогнаха?

– Те бяха изключително много, като

най-важното беше правилото на “петте P”,  The 5 P’s: Proper Planning Prevents Poor Performance! Това може би е основата на всеки успешен проект.

Много работа, много подготовка и постоянно усъвършенстване на първоначалния план. Много ценни начални умения и съвети получихме от основателя на фондация Карол Знание, г-н Каролев, по отношение на това какво представлява корпаративно изграждане, корпоративна стратегия и как да се създава работеща компания. Друг ценен момент е този микс между науката и предприемачеството, мисля, че това е едиствената програма до сега в България.

По време на второто издание на Предприемачи в науката, капсулата беше с видимо по-малки размери и редица оптимизации.

След този опит, който имаш досега, сигурно можеш да отговориш на скептиците, че у нас няма кой да финансира иновативни продукти, базирани на научни разработки?

– Абсолютно има кой да финансира научни разработки. Дори в момента има няколко фонда, които разполагат със средства и инвеститори винаги ще се намерят, ако продуктът е иновативен, решава реален проблем, има пазарна ниша и най-вече има потенциал за растеж. Проблемът на повечето научни разработки е, че те често са с висока научна стойност за учените, но не винаги толкова насочени към пациента или често не са добре позиционирани в пазарния сегмент.

Трябва повече учени да присъстват в програми като Предприемачи в науката, за да могат да преоткрият своята пазарна ниша.

COVID-ситуацията как ще се отрази на работата ти от тук нататък?

– За нас това беше повече време да си поработим по планирането, подобряване на pitch deck-a, систематизиране на документите и преценка към кои инвеститори да се насочим. Не мисля, че ще ни пречи COVID-19, дори смятам, че повече внимание се обърна на медицината. Ако се възползваме от ситуацията, може и да играе в наша полза, както и фактът, че вируса се открива не малко пъти във „фекални проби“ от пациентите. И за това сме мислили, но има още много работа преди това.

Като лекар и учен, смяташ ли, че обществото разбра какво му се случи и ще се случва?

– Да. Мисля, че обществото си даде равносметка, кои са важните неща в живота и без кои неща не можем. Дори се надявам да се обърне повече внимание на науката и медицината, защото моите уважения към Кристияно Роналдо и Лео Меси, те са страхотни футболисти, но по време на карантина можем и без футбол. Надявам се инвестициите в науката да заприличат на тези във футбола 🙂

Като лектор в Предприемачи в науката как ще провокираш участниците?

– Да помислят,

кое е това нещо, което всички техни приятели мислят, че е лудост, а те самите са убедени, че могат да го направят?

Ако го открият, няма нужда да ги провокирам 🙂

Кое е най-важното, което искаш да научат от теб?

– Да открият в какво са добри, кои са силните им умения и след това да намерят своето хоби (това което обичат да правят), да ги съчетаят и обединят нещата, за да го превърнат в своя работа/проект/мечта.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.


Даниел Томов

Category : Лектори

Научните институти и бизнесът трябва да разчистят тежкия багаж на старите схващания
за това как се прави наука

Мечтателят. Така е определена ролята на Даниел Томов в инвестиционния фонд за стартиращи бизнеси Eleven. Той е партньор и съосновател на фонда за рискови инвестиции, създаден през 2012 г. От своето начало, фондът е подкрепил над 100 стартиращи компании от България и региона, с близо 12 млн. евро инвестиции. Първоначално капиталът е набран от Европейския Инвестиционен Фонд (EIF) по програма JEREMIE, а през 2018 Eleven набира 6 млн. евро от частни инвеститори, които ще бъдат вложени в стартиращи технологични компании в предстоящите три години. Специализацията на Eleven е технологични бизнеси в начален етап, като през годините фокусът се измества от предоставяне на структурирана обучителна и менторска програма за прохождащите предприемачи, към това да се предоставя индивидуална подкрепа за относително по-зрели екипи, които развиват своя пазар и партньорска мрежа.

Даниел Томов е един от пионерите в рисковите инвестиции в областта на информационните технологии в България. Завършил е Приложна икономика и бизнес администрация в Американския университет в България.


Как един предприемач, създател на различни компании и бизнеси, би определил „предприемачите в науката“? Какъв трябва да бъде ученият-предприемач?

– Учените и изследователите носят важно предприемаческо качество – да подлагат на съмнение текущото състояние на нещата, и да конструират хипотези, за това как да се решат заобикалящите ни предизвикателства по нов начин. В същото време, за да бъдат и предприемачи, учените следва да бъдат така отворени и към различни приложения и бизнес модели, които да стъпват на тяхното знание. Комерсиализацията на науката е свързана с поставянето и потвърждаването на конкретни хипотези – в повечето случаи, преди да се получи валидиране на определени бизнес допускания, не може да знаем дали даден продукт на науката има пазар.

В компаниите, които до този момент е подкрепил Eleven, има ли такива, създадени от хора на науката?

– Да, инвестирали сме в компании, сред чийто съоснователи има хора, които се занимават с наука и преподавателска работа. Обикновено ние се включваме, когато има вече сформиран бизнес екип или първоначални продажби на продукта.

Какъв трябва да бъде един проект за бизнес, само на хартия, за да откриете в него потенциал и да го подкрепите?

– Изключение е за нас да разглеждаме проекти само на хартия. Така или иначе,

за нас най-важен е екипът. Ако екипът обединява основатели, които имат сериозен бизнес и професионален опит в дадена индустрия, вероятността да ги подкрепим се увеличава.

Както споменах, за да се създаде успешен продукт с висока добавена стойност, обикновено трябва да се валидират редица технически и пазарни хипотези. Компанията трябва да може да покаже потвърждение на тези хипотези по един или друг начин.

Партньорите в Eleven

Какви са технологичните компании, които сте подкрепили по този начин извън сферата на информационните технологии?

– Dronamics е компания, която разработва модел на голям безпилотен товарен самолет, автономно превозващ до 350кг. карго на 2500 км. разстояние. От всички проекти, които сме подкрепили, този вероятно е с най-голям интервал от нужно време, преди да се стигне до пазарна реализация. Все пак, бизнеси като този, са по-скоро изключение в нашето портфолио, тъй като при тях има твърде много непотвърдени хипотези.

Защо, според Вас, учените у нас не създават стартъпи, както се случва в Европа и още повече в САЩ?

– Както насочва въпроса, за да се създават успешни бизнеси, стъпващи на науката, е необходимо да има подходяща заобикаляща среда. Освен самите учени, в уравнението участват така също научните институти, развойните звена на големите корпорации, бизнес професионалистите, инвеститорите и т.н. Все още се натрупва опит сред тези ключови групи от хора, а и тяхното разбиране помежду си и формите на сътрудничество тепърва се градят. От една страна, учените трябва да се стремят да реализират част от работата си в големи компании, от друга страна, е нужно в България да оперират повече предприятия, базиращи бизнеса си на високи технологии.

Когато учените имат разбиране за работата на бизнеса, вероятността да стартират свои бизнес е по-голяма.

От нашия портфейл мога да дам пример с Analytics4Everyone. Зад компанията седи опитен екип, който идва от големия бизнес, а в същото време имаме и основател, който е доцент в Техническия Университет.

Как може да се промени това и България да стане добро място за стартиране на бизнес за младите учени извън IT сектора?

– IT секторът е привлекателен, тъй като в България той има свой гръбнак в лицето на редица български и чужди компании. В него има място както за хора практици, така и за по-сериозна развойна дейност. Когато учените от други сфери могат да намерят бизнес реализация в България, вместо да заминават за други държави, това ще отпуши още сектори.

Научните институти и бизнесът трябва да си говорят по-открито и да разчистят тежкия багаж на старите схващания за това как изглежда и се прави наука.

Какъв тип компании ще подкрепя Eleven 2.0?

– Фокусът с втория ни фонд е върху компании предимно с B2B пазарен модел, базирани на технологичен продукт с висока добавена стойност. Разглеждаме и проекти извън тези рамки, за случаите, когато екипът или резултатите на бизнеса ни впечатлят особено много.

Вие ли стигате до компаниите или те стигат до вас?

– Процесът е двупосочен. Така, както компании се свързват с нас, така и ние се оглеждаме за изгряващи звезди наоколо. Практиката показва, че

90% от компаниите, в които влизаме в преговори, са на екипи с които имаме предходно познанство или са ни препоръчани от някой от нашите предприемачи, ментори и други контакти.

Как избирате компаниите, в които да инвестирате?

– Гледаме дали компанията разрешава сериозен бизнес проблем, за който има достатъчно широк пазар.

Търсим компании, които притежават изразено техническо или друго конкурентно предимство.

Харесваме екипи, чийто основатели имат балансиран опит както в конкретната индустрия, а така също и в продажбите и маркетинга. Ако продуктът вече се ползва от клиенти, това е силен атестат.

Как се развива една компания, която сте подкрепили и след колко време преценявате дали инвестицията е успешна?

– Когато инвестираме в една компания, започваме активно да работим с екипа, за да ускорим и подпомогнем навлизането на пазара и правилното позициониране на продукта. Допринасяме както с нашия опит и съвети, така и с тясно специализираните знания на нашата мрежа от ментори. Типично фонд като нашия работи с една компания между 5-7 години, след което продава своя дял на друг стратегически или финансов инвеститор. Ако компанията се развива успешно, тази продажба носи многократна възвръщаемост за първоначалните инвеститори като нас.

Как учените, които работят върху интересен и значим проблем могат да стигнат до бизнеса? Има ли съществуващ път, който всеки трябва да извърви, или всеки трябва да търси възможност и да проправя свой?

– Големите компании все повече осъзнават, че стартиращи инициативи могат да бъдат източник на иновации за тях. Редица корпорации оперират свои програми, където приветстват разработки на екипи от цял свят. Тези програми могат да бъдат добър източник на първи клиенти. Корпорациите в България нямат много такива инициативи, но със сигурност дори и в тях, има усещане за нуждата от привличане на иновации. Ние от Eleven понастоящем работим за създаване на такива програми и в България.

Съветът ми към младите учени, които желаят да бъдат предприемачи, е да сформират екип зад своите идеи. Екипът е важно да съчетава различни умения, както научни и технически, така също и бизнес такива.

Ако авторът на една разработка не е склонен да привлече бизнес съдружници, с които да разпределят отговорностите и собствеността в компанията, обикновено разработката не успява да реализира пълния си потенциал.

Екипът на Eleven

Вашата кауза е да помагате на талантливи хора да осъществят мечтите си. Как ще насърчите участниците в Предприемачи в науката да направят сериозната крачка към мечтата си да видят практическата реализация на научната си работа?

– Бих насърчил участниците, с примери, че стартъп средата в България се развива много добре и че все повече ресурси и хора са наоколо, за да ги подкрепят по този път. Важно е човек да тръгва с нагласата, че работата е сериозна, но

готовността да търсиш и получиш помощ може да те отведе далеч.

Кой е митът, който държите да разбиете при срещата си с младите учени?

– Митът който често срещаме, е че инвеститорите или бизнес съдружниците искат да откраднат идеите на учените и изобретателите и неоснователно да се обогатят от това. На практика бизнес съдружниците също са предприемачи и носят отговорност за компанията, а пък професионалните инвеститори се борят да подкрепят добри екипи, които имат нужните качества за успех. Разбира се, така както ние проверяваме репутацията на хората, в които инвестираме, предприемачите също трябва да проверяват репутацията, на хората с които работят.

С опита на човек, който не само оценява проекти, но и финансира стартиращи бизнеси, как ще опишете победителят в нашия конкурс Предприемач в науката, който би получил цялата сума от 30 000 лв,?

– Бих го описал като изследовател, който е готов да се впуска в нови начинания извън зоната на комфорт. Това е някой, който не се страхува да говори с клиенти и партньори, и да чува обратна връзка за продукта и работата си. Трябва да е зареден с позитивизъм и енергия, да продължава дори когато нещата не вървят. Това е още човек, който е склонен и отворен да получава съвети от хора, които не разбират науката, но пък имат знания в други сфери.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в Предприемачи в науката!


Георги Георгиев

Category : Лектори

Всеки учен трябва да бъде предприемач

Георги Георгиев е директор продуктово развитие в Leanplum и специалист с над 15-годишен опит в разработването на софтуер, продуктова стратегия, работа с големи бази данни, текстов анализ, машинно обучение, техническа архитектура и B2B партньорства.

През 2018 година Георги се присъединява към екипа на Leanplum, водещата платформа за мобилен маркетинг, която помага на световни брандове като Grab, Tinder и Tesco да отговорят на нуждите на своите клиенти в реално време. С инвестиции в размер на $98 мил. и офиси в София, Сан Франциско, Ню Йорк, Амстердам и Сингапур, Leanplum трансформира мобилната ангажираност на потребители от цял свят и ускорява продуктови иновации в области като machine learning, cross-channel automation, 1:1 personalization.

Преди Leanplum Георги работи над 10 години в Ontotext, българска компания за семантичен софтуер, привлякла като инвеститор фонда за рисков капитал New Europe Venture Equity LP (NEVEQ). Кариерният си път Георги започва като програмист и преминава през различни длъжности, включително директор консултиране и иновации. Като част от Оntotext той участва в разработването на интелигентен софтуер за разпознава невярна информация в социалните мрежи.

Георги Георгиев притежава бакалавърска степен по “Молекулярна биология”, две магистратури в специалност “Молекулярна биология и биохимия” и “Биомедицинска информатика” и докторантура по “Молекулярна фармакология” от СУ „Св. Климент Охридски“. През 2015 година завършва Global Executive MBA в IE Business School, Мадрид. Той е автор на повече от 60 научни и индустриални публикации и лектор на редица конференции и търговски изложения.


Вие сте учен-предприемач, който към академичното образование и научна титла, добавя и бизнес образование, докато реално работи в корпоративния сектор. Как Вие дефинирате „предприемач в науката“?

– Да, получих академично образование и след докторантурата си продължих в корпоративния сектор. Това решение бе логична стъпка, свързана с желанието ми да разработвам иновации и създавам стойност за реални хора в реално време. През времето, в което се занимавах активно с наука, бях често изолиран от крайния потребител на иновациите, които създавах. Въпреки че с колегите ми работехме усилено в посока включване на крайните ползватели като част от изследователския процес, рядко успявахме да постигнем значителни резултати.

Според мен, съвременното разбиране за учен до голяма степен включва предприемачеството като начин на мислене и подход.

Все по-важно  за учените е да разбират стойността на дадена иновация  за реални групи от хора и успешно да прилагат ползите ѝ. Именно в тази посока се развиват и програмите на Европейската комисия, която все по-често финансира проекти (подобно на инвеститорите на рисков капитал), адресиращи реални проблеми на реални хора. Колкото повече хора касае даден проблем, толкова по-ценни биха били изследванията в дадената посока и постигнатите резултати и иновации.

Разбира се, тук говорим за краткосрочна и средносрочна посока, както и определени приложни области от науката. Върхови разработки в областта на математиката, например, имат различни процеси на финансиране и доставяне на стойност за обществото. Напълно подкрепям фундаменталните изследвания, но би ми се искало те да имат дългосрочна цел, важна за по-голяма група от хора. Естествено, за да се финансира такава посока, трябва да има и краткосрочни цели от по-практично значение, които да валидират хипотези достатъчно  рано в научния процес и да определят изследователската посоката като валидна.

Разкажете за Вашата научна работа в областта на молекулярната микробиология и фармакология в Софийския университет.

– Аз си търсех научна област, в която се иновира бързо и има реално значение за големи групи от хора. Така открих лабораторията по моделни мембрани ръководена, от чл.-кор. Здравко Лалчев, който е посветил повече от 30 години от живота си на диагностиката и лечението на т.нар. Респираторен дистрес синдром (РДС). Въпреки че има такава болест и при възрастни, недоносените деца най-често страдат от РДС, тъй като се раждат в момент, в който белият им дроб не е съзрял достатъчно. При преждевременно раждане дробът не може да се разгъне и детето не може да поеме първата си глътка въздух. Липсват му необходимите за това субстанции, които се съдържат в т.нар. алвеоларен сърфактант. Тяхното отсъствие е причината дробът да колабира и след броени часове последва летален изход. Чл.-кор. Здравко Лалчев в съавторство с акад. Дочи Ексерова, друго велико име в областта на нанотехнологиите и колоидната химия с приложение в медицината, през 1986 създават оригинален метод за бърза диагностика на заболяването, още преди детето да се роди. Аз работех по проекти, които имаха за цел да предложат начини за допълнително активиране на препаратите за лечение на болестта съвместно с проф. Емилия Христова, която в момента е председател на Националната асоциация по неонатология и член на Европейска асоциация по неонатология.

Говорейки за миналото съм изключително горд от работата си, която е допринесла за спасяването на стотици новородени и от ролевите модели, които съм имал в лицето на чл.-кор. Здравко Лалчев,  акад. Дочи Ексерова, проф. Христова и колегите от лабораторията по Моделни мембрани към Биологическия факултет на Софийския Университет.

Предприемаческият дух на Ontotext ли разви предприемачески нагласи у Вас?

– Както споменах, смятам, че всеки учен трябва да е и предприемач, а Ontotext със сигурност помогна да се развия в тази посока. От една страна, компанията премина през продажба, което е добър пример за органично растяща и успешна високотехнологична Българска компания в областта на изкуствения интелект. От друга страна, там се запознах със страхотни личности като Атанас Киряков, изпълнителен директор, и Борислав Попов, който по времето, когато се присъединих, отговаряше за продуктите и решенията на Ontotext за знакови клиенти като BBС и Euromoney. В тяхно лице имах пример как се прави бизнес по един много скромен и ефективен начин с най-големите организации, работещи с данни и знание.

Какво може да провокира един учен да завърши МВА?

– MBA беше една от важните стъпки в живота ми. След 6 години в софтуерната сфера бях по-скоро техиничар и не разбирах много от финанси и бизнес. Още в училище си бях “зубър” и така през цялата молекулярна биология и информатика. Любопитството обаче винаги е било сериозно задвижващо колело за мен. Когато се оказа, че има въпроси, на които аз и хората около мен нямат отговори в области като продуктово позициониране, продуктово развитие, бюджетиране, стратегически партньорства и др., реших да отида и да потърся отговорите сам. Поглеждайки назад, смятам, че ги намерих комбинирайки MBA и работа за иновативни компании.

На практика след докторантурата си, вие вместо научна кариера, градите мениджърска кариера в една от водещите индустрии у нас. Това целенасочен избор ли беше – да замените лабораторията и асистентската позиция с директорски позиции в един различен от биологията бизнес? 

– Смятам, че независимо от областта на своята научна степен, всички хора, които завършват докторантура носят редица качества, които и в момента търся, създавайки успешни екипи в Leanplum. Такива хора са скромни, сами търсят начини за решаване на проблемите, любопитни са, ученолюбиви, не търсят вина в други хора, не злословят и винаги намират начин да благодарят на тези, които са им помогнали  в нужда. Лабораторията ми помогна да изградя характер, а корпоративният сектор ми дава възможност тези качества да доставят повече стойност на големи групи от хора.

Освен това, програмирането винаги е било мое хоби и освен магистър по биохимия съм и магистър по био-медицинска информатика, което е специалност Информатика във Факултета по Математика и Информатика (ФМИ) към СУ. Така, комбинирайки тази специалност с MBA, аз съм точно на място.

Запазих връзката си с академичната среда и в същото време се чувствам полезен за развитието на нашето общество като гост професор във ФМИ, където преподавам изкуствен интелект за работа с текст.

Ontotext впечатли преди няколко години с представяне на интелигентен софтуер за разпознаване на невярна информация. Какво се случи с този проект?

– Ние разработихме прототип по проект, финансиран от европейската комисия. Нарекохме го на белгийския детектив, Eркюл, създаден от авторката на криминални романи Агата Кристи. Инструментът има за цел да обобщи редица източници на информация като новини, видеа, снимки, и социални медии и да покаже как даден слух включително фалшива новина се развива с времето. Изкуствен интелект след това обобщава информацията и я определя като невярна. Крайната цел е да подпомогне журналистическата работа и най-вече да стимулира създаването на качествена журналистика. Сигурен съм, че Ontotext има сериозни планове за този инструмент. Още повече, че интересът от страна на медиите е огромен.

Кои други проекти ангажираха интереса Ви в софтуерната сфера?

– Имам щастието да се занимавам само с проекти, които ангажират интереса ми. В момента, например, работя по проект в Leanplum, който касае разработката на хранилище за данни, което обработва над 450,000 заявки от потребители в секунда. Информация към платформата на Leanplum изпращат 2 от всеки 3 мобилни устройства в света. Работим с петабайти от данни и някои от най-успешните бизнеси в света. Най-големите мобилни приложения имат над 20 милиона уникални потребителя на ден и над 50 милиона на месечна база. Това е сериозен размах и всяко действие, било то грешно или правилно, влияе на големи групи от хора в световен мащаб. Решавайки подобни предизвикателства ежедневно с екип от продуктови разработчици на световно ниво, смело мога да твърдя, че съм постигнал целите си.

 

В Ontotext участвате и в развитието на продуктите, и в търсенето на партньорства. Превръщате се от лидер в предприемач. Учи ли се това? В бизнес училище, курсове, опит?

– Да, наистина. Изключително много уважавам опита, който имам както от техническа гледна точка, така и от гледната точка на продукти и пазари. Разбирайки и двата аспекта, човек гледа много по-цялостно, холистично на разработката на нови иновации. Както техническия аспект, така и продуктовия/пазарния се учат, но в различни училища и различни специализации. Аз съм изключително доволен, че завърших MBA програма в едно от топ 10-те бизнес училища. Но съм още по благодарен на късмета, че както до скоро в Ontotext, така и сега в Leanplum имам възможност да прилагам тези знания, работейки с феноменални екипи по продукти, доставящи стойност за милиони потребители.

Успешният модел със софтуерни продукти, който развихте, може ли да бъде модел за други научни продукти, които да бъдат развивани и продавани успешно в цял свят?

– О, да, разбира се! Смятам, обаче, че за да бъде преподаден един успешен модел, например, за разработка на продукти, той трябва да включва и успешен ролеви модел в лицето на човека, който го е създал. Продуктите се развиват и прилагат в практиката от хора.

Хората, разработили успешни модели не само могат, но и задължително трябва да бъдат ролеви модели за младите хора на България.

Тръгвайки от ролята която може да мотивира младите да поемат по пътя на разработчика на софтуерни продукти, било то като предприемач или лидер в компания, ние трябва да споделим процесите и инструментите, така че да направим хората успешни на това поприще. Мога да дам за пример Ontotext, където семантичната база от данни е стартирала като научна разработка от г-н Киряков, но след редица технологични прозрения успява да се наложи над продукти от по-големи и по-силни компании. Това е и причината Leanplum и Google да са успешни. Процесът на развойна дейност на един продукт е ясен и ще го засегнем по време на обучението. Процесът на развойна дейност, обаче, включва елементи на научна работа и точно тук е конкурентното предимство на хората, идващи от науката.

Защо това не се случва? Как научни разработки могат да печелят рисково финансиране?

– Повечето успешни стартиращи компании в САЩ използват технологични прозрения, които включват научен подход и експерименти. За да бъде една компания успешна, тя първо трябва да направи продукт, който да продава на технологични ентусиасти и едва след това да премине към потребители, които искат да вършат реална работа по един предвидим начин. Трудно е да избереш идея, която да е интересна за определен набор от технолози и да вземеш финансиране, за да я разработиш, но далеч по-трудно е да прескочиш бездната зееща между ентусиастите и прагматиците. Правилният начин да го направиш също ще бъде дискутиран по време на нашето обучение.

Какво от екосистемата в момента липсва?

– Моето лично мнение е, говорейки за компютърни технологии, че при нас има добра екосистема. Имаме вече и голям набор от стартиращи компании, както и редица успешни такива. Leanplum, например, започва със солидно финансиране от България, така че спокойно мога да каже, че това е стартирала от България компания. Директно мога  да препоръчам компании за рисков капитал като Launchub, с които напоследък работя.

Вярвам, че България има огромен потенциал, но основният ни проблем е липсата на достатъчно опит и ролеви модели като Leanplum.

Какви са причините според Вас твърде малък процент учени у нас да се стремят към кариера в индустрията и още по-малък – към създаване на собствен бизнес?

– Това за мен е мистерия и се надявам да имаме отговор след обучението.

Ще бъдете ли разбивач на митове в Предприемачи в науката?

– Ще опитам, например, ще експериментираме с цел да разбием твърдението в горният въпрос и да видим каква част от хората, посетили курса, реално ще опитат да продължат своят проект в посока създаване на продукт или потребителска услуга. Би било полезно, ако тези данни бъдат споделени след обучението.

С какво бихте искали да предизвикате учените, които ще участват в обучението и ще се борят за финансиране като Предприемачи в науката?

– Вярвам, че технологичните прозрения са ключът към един успешен от предприемаческа гледна точка продукт или услуга. Учените са най-добре позиционирани да се сдобият с технологични прозрения на базата на научен подход и експерименти.

Очакването ми е не само да постигнем страхотен продукт от теоретичното обучение, но и да видим част от учените, вървящи смело по пътя на предприемача или технологичния лидер.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!


Още един учен от световна величина в Предприемачи в науката

Стоян Смуков ще бъде лектор на Предприемачи в науката и ще презентира своята тема онлайн от Queen Mary University of London, където е доцент в катедрата по Инженерна Химия и ръководител на Active & Intelligent Materials Lab. Той работи в областта автономни материали-роботи, полимери, вдъхновени от мултифункционалността и динамиката на живите организми.

Участвал е в създаването на високотехнологичен стартъп Xanofi, който е на път да революционизира производството на нанофибри. Бил е главен технологичен директор (CTО) и остава в борда от директорите, след като преди 6 години се премества в University of Cambridge.

Има вече три регистрирани патента в Съединените щати за производство на полимерни влакна, метод за получаване на композитни неорганични/полимерни нановлакна и тяхното непрекъснато производство. Има още четири заявени патента и четири съобщения за открития, Д-р Смуков е изявен учен с над 75 публикации в топ научни списания, които са цитирани над 2200 пъти!

През последната година Стоян е повишен от старши преподавател на доцент и е отговорен за създаването на нова програма и катедра по Инженерна Химия и Възобновяема Енергия във факултета по Инженерни Науки и Материалознание (School of Engineering & Materials Science). Изследователските му интереси за създаване на нова изкуствена активна материя, включват начини да се събира и съхранява енергия от околната среда, като някои насоки опират и до основни въпроси като началото на живота. За тази иновативна разработка печели EPSRC Advanced Fellowship, Molecular Manufacturing в размер на 1.250 млн. £ за следващите 5 години. До този момент е печелил 8 други гратна за финансиране на научната си работа, включително и престижната награда на European Research Council (€2M) за независим научен изследовател. Около €1M от проекта спонсорират съвместна работа със Софийския Университет, от която се получават редица важни открития, включително изкуствената морфогенеза, публикувана в списанието Nature.

Стоян Смуков е доктор по химия от Northwestern University, Evanston, Илинойс, САЩ, където също е завършил и магистратурата си по химия. Преди това получава бакалавърска степен от University of Richmond, Вирджиния, САЩ, където учи химия и математика с пълна стипендия. Бил е професор по изследователска работа в North Carolina State University. През 2012 г. се установява в Кеймбридж, Великобритания, и се утвърждава като експерт по многостепенни и многофункционални материали. Ръководи AIM Lab в University of Cambridge, Materials Science & Metallurgy, Cambridge. През 2013 e избран за престижната титла Fellow of IOM3 – The Institute of Materials, Minerals and Mining (FIMMM) за принос в науката за материалите, а през 2014 за старши член на Darwin College на University of Cambridge.

Кои са другите лектори на Предприемачи в науката вижте тук.

Още за проекта Предприемачи в науката, вижте тук.


Не е важно дали имате най-брилянтната идея на света, важното е тя да се реализира

Category : Лектори

Ирина Димитрова е финансов директор на фонда за инвестиции в стартиращи компании LAUNCHub Ventures, чиято дейност е фокусирана върху финансиране на предприятия в сферата на информационните и комуникационните технологии. Основан през 2012 г., LAUNCHub управлява 28 млн. евро към момента, като до сега е подкрепил 69 компании. Типичните инвестиции в отделни компании са между 300 000 и 700 000 евро на този етап от развитието на фонда. Компаниите от портфолиото са привлекли над 35 млн. евро допълнително инвестиране, като това число расте постоянно.

Преди да се присъедини към екипа на LAUNCHub, Ирина Димитрова е заемала позициите Финансов директор в NEG.BG (мажоритарен собственик на bg-mamma) и директор Корпоративни финанси и Пазарни анализи на Първа Финансова Брокерска Къща, където е започнала като финансов анализатор.

Кариерното развитие на Ирина стартира в Лондон, където учи, и първата ѝ работа е в екипа за управление на проекти на Reuters, а след това става анализатор на корпоративни облигации в голяма немска инвестиционна банка.

Завършила е специалността Банки и международни финанси в Cass Business School в Обединеното кралство, а у нас – Американския колеж в София.


В работата си през годините сте се срещали с много предприемачи в различни сектори и мащаби. Имала ли сте срещи с предприемачи в науката? Как бихте дефинирали Вие това понятие?

– Разбира се, имала съм срещи с предприемачи, които са научни специалисти в различни области. Моята дефиниция би била, че това са хора, които са започнали като развойни специалисти в някоя научна област, след което са се пренасочили да развиват бизнес идея от определена научна разработка или професионалния си опит в дадена сфера.

Имате ли опит с компании на учени? Какво отличава техните стартъпи?

– Имаме няколко компании в портфолиото, при които част от основателите са хора с PhD или са преподавали като част от научната си кариера. Срещали сме и много други старт-ъпи, в чийто основателски екип има такива хора. Това, което ги отличава от „обикновените“ стартъпи често са или технологичната задълбоченост на продукта, който разработват, или много доброто познание на сферата, която таргетират.

Познавате ли компании у нас, в които участие имат и научни центрове или организации?

– Обикновено научните центрове оперират в различна инвестиционна рамка от тази, в която оперират инвестиционните фондове като нашия. За съжаление, единствената такава компания, за която се сещам, е Словенска.

Защо според Вас у нас няма спин-оф компании, каквато е практика в САЩ и Западна Европа?

– Най-големият проблем, според мен, е липсата на разбиране за важността на R&D като инвестиция за развитието на компаниите. А тези компании, които имат такива отдели, не разбират пък стойността на това да отделят вече разработен и прохождащ продукт като отделен бизнес, който да се фокусира върху собственото си развитие. Отделно, инвеститорските интереси все още са много ограничени в тази насока.

Какво липсва в екосистемата у нас, за да може научни проекти да се превръщат в технологии и бизнеси?

– Връзката между хората с разбиране за това как се развива бизнес, и учените. Както и

манталитетът и мисленето на учените, че това, което разработват, не е цел само по себе си – то трябва да достигне до потребителите и пазара, за да има реален ефект върху хората. И това не зависи от някой институт, институция или държавна организация, а от създаване на пазарно търсене.

Учените сами търсят финансиране за научната си работа, при това понякога печелят доста сериозни грантове за проектите си. Но когато стане дума за бизнес смятат, че пари се намират трудно. Така ли е наистина?

– В нашия регион през последните години се появиха много повече възможности за реализация на бизнес идеи, отколкото беше преди, примерно, 5 години. Въпреки това е важно да се разбере, че

инвестициите в бизнес са различно животно от грантовете за финансиране на научна работа. При инвестиция в бизнес се търси възвращаемост на капитала, и то много висока

и съответно особено важни са добре проучената и обмислена пазарна възможност, осъществено тестване на първоначалното търсене на продукта, както и възможността за разрастване на това търсене в особено големи мащаби. Ако можеш да демонстрираш добър екип (разностранен, не само научен), огромен пазар и добър продукт, не би трябвало да е толкова трудно да намериш пари за развитие на бизнеса. Все пак искам да отбележа, че финансиране от инвестиционни фондове по статистика получават под 5% от разглежданите кандидатури, така че успехът при набиране на средства от фондове не е специално труден само за научните стартъпи.

Какви биха били стъпките у нас за един научен екип, ако иска да създаде свой бизнес като продължение на конкретен научен проект?

– Стартовият капитал по традиция идва от така наречения кръг на „приятелите и семейството“. След като докажеш, че достатъчно вярваш в бизнес потенциала на идеята, да инвестираш времето и усилията си в проекта, идва ред на така наречените „бизнес ангели“ или на акселераторите, и чак след определен етап на развитие на продукта и тестване на пазара започват да проявяват интерес инвестиционните фондове. Някои от тях могат да инвестират малки суми на сравнително ранен етап, още преди да има завършен прототип дори, но винаги след като е положена сериозна работа за развитието на продукта. Фондовете не инвестират на ниво „идея“ и „ако някой ми даде пари, ще се захвана да развивам идеята си“. Банките традиционно не инвестират до много, много по-късен етап.

Как LAUNCHub избира компания, в която да инвестира?

– Имаме три основни критерия:

(1) екип, който има дълбока експертиза и опит в критичните области за успеха на продукта;

(2) добре дефиниран пазар с огромен потенциал, или вертикала от даден пазар, която се очаква да се разрасне до многомилионен, милиарден бизнес;

(3) продукт, който решава реална болка на потребителите си, и то на достатъчно много потребител.

Искам да отбележа също, че инвестициите ни трябва да таргетират големи пазари – българският пазар е недостатъчен като размер и потенциал за възвращаемостта, която се очаква от фонд като нашия.

Как, след като подкрепите един бизнес, помагате на неговото развитие?

– По принцип идеята е, че помощта, която нашият екип дава като стратегическа критика, свързване с важни потенциални клиенти, инвеститори, ментори, ключови хора за екипа, помощта и насока при дефиниране на проблеми, фокусиране върху ключовите неща за бизнеса, измерване на напредъка, набиране на нов капитал, и т.н. са много по-важни и решаващи за успеха на инвестициите ни, отколкото финансирането, което осигуряваме. В тази връзка се стараем да участваме активно в развитието на компаниите, като разбира се, ние не сме тези, които управляват или вземат решенията за бизнеса.

Еднократно ли е финансирането?

– За повечето от компаниите пътят напред минава през допълнителни рундове на финансиране, които да осигурят капитала за навлизане на пазари, разширяване на потребителската база, привличане на разширен екип от специалисти и т.н. Преди да се стигне до съществен ръст в приходите от продукта, което се очаква на по-късен етап от този, на който ние влизаме, очакваме, че компаниите ще бъдат поне няколко години на загуба. В тази връзка,

в първите години след нашето финансиране, най-същественият въпрос е екипът движи ли се достатъчно бързо и умно, за да е способен да стигне до следващия съществен milestone и да привлече следващ рунд от по-голям инвеститор.

Каква е възвръщаемостта на инвестицията? За какъв период от време можете да направите оценка дали е бил успешен или не един проект?

– Тъй като „смъртността“ при компаниите в този етап на развитие е много висока, всяка инвестиция се подбира и на база на каква би могла да е очакваната възвращаемост, ако компанията успее, тъй като от малкото успели се очаква да върнат загубите от неуспелите инвестиции и да реализират печалба, която да обоснове риска, който инвеститорите са поели. В тази връзка,

в нашия бранш се счита, че всичко, което не може да се очаква да върне поне три пъти инвестицията, не си заслужава да се добавя към портфейла.

По принцип животът на инвестиционните фондове е около 10 години, но ако една компания не е успяла да реализира продукт и да постигне сериозен ръст на потреблението до максимум 3 години, обикновено е в графа „неуспели“.

Фокусът Ви са основно компании от ИКТ сектора. Ако попаднете на обещаващ проект в областта на био- или нанотехнологиите, например, бихте ли подкрепили компания на български учени?

– Нямаме експертиза е тези области, и смятаме, че приносът ни към развитието на такава компания няма да може да бъде пълноценен. Освен това мандатът ни е сравнително ограничен, и фокусът ни е наистина към дигиталната сфера. Има, обаче, други инвестиционни фондове в региона, които се фокусират в тези сфери, и инвестиции от тях биха били много по-полезни на компании от тези области.

Къде и как смятате, че биха могли да се подготвят български учени, за да търсят реализация в корпоративния сектор или да започнат собствен бизнес?

– Курсове по предприемачество има много и в платформите в интернет, и се предлагат от някои от най-влиятелните университети в света, като Станфорд, например. Бих препоръчала на всеки, който има желание да развива бизнес, да се поинтересува от съществуващите практики и теории в тази област – курсовете са интересни и практични. Също, лично мнение, но мисля, че работата по интернационални проекти и с учени от други страни, обогатяват кръгозора и разбирането за това как се постига приложимост на науката в реалния свят. И, разбира се, без чужд език мисля, че е немислимо да се постигне съществена реализация.

В един друг формат на обучение, Карол семестър, вдъхновихте студентите с едно изречение: Не е важно дали имате отговорите – важно е да си задавате правилните въпроси. Мисля, че звучи много мотивиращо и за учените, които поглеждат към бизнеса. Тях с какво ще ги провокирате?

– Не е важно дали имате най-брилянтната идея на света, важното е тя да се реализира сред потребителите, за които е предназначена. Светът е пълен с брилянтни идеи, които никога не са видели бял свят.

Участниците в обучението ще се борят и за стипендия Предприемач в науката. Като член на журито с най-много опит в оценка на стартиращи бизнеси, как бихте описала победителят или победителите?

-Много е важно освен научен ум да има и предприемчивост и разбиране за това как се подхожда към реализация на един продукт на пазара. Успешен би бил този, който умее ясно, кратко и убедително да представи продукта и пазара.

Това е решаващо във всички етапи от развитието на бъдещата компания. Финансовите модели стимулират мисленето за ограничеността на ресурсите и краткостта на времето, с което разполагаш, но не са решаващи в този етап на развитие.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори на Предприемачи в науката вижте тук.

Още за проекта Предприемачи в науката, вижте тук.


By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close