Category Archives: Лектори

Десислава Ковачева: Дългосрочната устойчивост на бизнеса зависи от позитивното въздействие

Десислава Ковачева е предприемач, опитен мениджър и консултант по мениджмънт и финансова устойчивост. Създател и управител на Продекта ЕООД. Оценител и монитор към Европейската комисия и международни финансови институции като Световната банка и Европейската Банка за Развитие на иновативни бизнес проекти и проекти от обществен интерес. Ангел инвеститор и член на CEO Angels Club.

Професионалната ѝ кариера започва още като студент в Техническия университет – София с ПОВВИК (сега FCG POVVIK) – семеен бизнес и първата частна компания в България в областта на опазване на околната среда.  С годините компанията се разраства и се превръща в лидер на пазара в региона. През 2010 година прави успешен exit чрез стратегически инвеститор – финландската корпорация FCG, една от най-големите консултантски компании във Финландия с проекти в над 70 държави и оборот 71.7 млн. Евро за 2020.

През 2011 г. става финансов съветник в консултантската компания WYG България, а след две години – мениджър на международния екип за стратегии, анализи и оценки с акцент върху R&D и иновации, устойчиво развитие, транспорт. От 2013 г. е консултант по финансова устойчивост и иновации и независим оценител на програми и проекти на ЕК и международни финансови институции в държави от 4 континента. Участва като експерт и заместник-ръководител на екипа изготвил Споразумението за партньорство на България с Евроепейския съюз за периода 2014-2020 г.

Има МВА от IE Business School, Мардид и магистратура по Търговско право от Newcastle University.

Встрани от Impact Investing тренда ли са бизнес ангелите у нас?

– Според мен – да. Което до голяма степен се обуславя от факта, че много малко от бизнес ангелите у нас имат професионален опит в области, свързани със social, environmental или climate  impact. А не е тайна, че повечето бизнес ангели предпочитат да инвестират в области, които познават и в които имат изградени компетенции.

Вие самата като ангел инвеститор подкрепяла ли сте проекти със социално или екологично позитивно въздействие?

– Да, повечето подкрепени от мен проекти наистина са такива. Аз вярвам, че дългосрочната устойчивост на който и да е бизнес се гради не само на финансовия стълб, но и на социалното и/или екологично въздействие, което е вградено в бизнеса от самото начало – от бизнес концепцията.

Разкажете за български въздействащи проекти, подкрепени от бизнес ангели, които се развиват успешно.

– BlondeGoneRogue, Cozzo, Tinusaur. При интерес мога да организирам среща с техните CEO за да послужат за вдъхновение на бъдещи предприемачи в impact start-ups.

В областта на екологията има ли примери за успешни въздействащи инвестиции?

– Да, има много такива извън България без българско участие. С българско участие също има, например BlondeGoneRogue, Cozzo.

В CEO Angels Club има ли инвеститори, които целенасочено търсят бизнеси с въздействие?

– Самата аз съм такава :). Също се надявам, че сред членовете на Клуба ще срещам все повече съмишленици.

Търсят ли социални иновации предприемачите?

– Малко, но с положителна тенденция.

А в областта на екологията, въздействието на климата, кръговата икономика?

– Малък дял, но също с положителна тенденция.

Бизнес ангелите очакват ли кандидатстващите за подкрепа проекти да бъдат иновативни?

– Задължително е. Трябва да се има предвид, че иновацията може да бъде в продукта, в услугата, в процеса, в технологията, в комбинация от няколко елемента…

Оценявате и консултирате от дълги години проекти. Какви проектни умения са необходими на учените, които биха искали да реализират научните си разработки? Къде могат да получат тези умения?

– Бизнес умения. Иновацията по принцип е онази научна разработка, за която има демонстрирано пазарно търсене. Тези умения трябва да се изграждат и поддържат – от основното образование до края на професионалната кариера.

Кои са най-честите грешки, които допускат предприемачи, решили да стартират бизнес с позитивно въздействие?

– Не търсят и не взимат предвид обратната връзка от пазара и крайните потребители на тяхната услуга/продукт.

Какви проекти очаквате тази година в Предприемачи в науката?

Повече пазарно ориентирани :).

Какви трябва да бъдат, за да ги поканите да се представят пред бизнес ангелите?

– Да имат иновация, с потенциал да реши наболял проблем и да промени пазара, да са амбициозни, целенасочени и изцяло отдадени на бизнес проекта, да разполагат с необходимия екип за навлизане и ръст на пазара (или да имат ясна идея откъде и как ще го подсигурят), да  демонстрират познаване на спецификите на пазара и нуждите на целевите си потребители…

На какво бихте искала да научите участниците?

– Бих била щастлива ако мога да помогна да комерсиализират иновациите си.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката 2021!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.


Световно признат консултант за социално въздействие  – лектор на Предприемачи в науката 2021

Category : Лектори

От Барселона тази година в Предприемачи в науката ще се включи новият лектор Вилиана Джартова. Младата дама вече е един от Young Global Changers, световно признат Impact investing експерт и консултант, член на работната група на Г-20 за устойчиво развитие, с впечатляващ опит и кариера своите 31 години. Определя се като системен мислител, социален иноватор, дизайнер на процеси и програми за устойчиво развитие.

Страстта ѝ към темата за социално въздействие се заражда през 2012 г., когато е стажант в екипа на лауреата на Нобелова награда за мир проф. Мохамед Юнус в Дака, Бангладеш. От социалния предприемач, създал банката Grameen, за да кредитира най-бедните, Вилиана е натоварена да организира Social Business Day 2012. От тогава се фокусира върху социални иновации и начини за промяна на системите чрез организационна трасформация.

С Нобеловия лауреат проф. Мохамед Юнус в Дака, Бангладеш през 2012

Съосновател е на ReImagined Futures – стартъп, създаден с нейни състуденти в  магистърската степен по стратегическо лидерство към устойчивост. Съмишлениците се срещат в шведския Технологичен институт в Блекинг (Blekinge Tekniska Högskola) през 2018 г. и през 2020, по време на пандемията, стартират консултанската си компания. Насочват се към управление на промяната, социални иновации, корпоративна социална отговорност, разработване на стратегии за промяна на системите чрез системно мислене, изследвания и анализи, базирани на картографиране на системи. Успоредно с това Вилиана е независим Social Impact консултант като поддържа собствен сайт.

Цялото ѝ кариерно развитие е свързано с устойчиво развитие и проекти с въздействие. Може би изключение е само първият ѝ летен стаж в Rolls-Royce, в Дарби, Великобритания. Но именно в Обединеното кралство започва да прилага академичните си знания в практиката. В Teach First UK става мениджър иновации. Там ръководи програма за идеи за социални иновации и инкубация чрез програмите Innovation Series и Innovation Booster.

Изключително ценен за нея е и опитът ѝ от в Ashoka – най-голямата глобална мрежа от социални предприемачи, където работи близо 8 години на различни позиции – ръководи образователната дейност на организацията във Великобритания, проектира и ръководи мрежови иновации в образователната система, а в момента е Член на управителния съвет.

През 2020 година е поканена и става член на G20 Young Global Changers – ангажирана глобална мрежа от млади хора с иновативни идеи, които се стремят да променят света към по-добро. Това е и признание за работата ѝ в работната група на Г-20 за социално сближаване и като активен член на работната група на Г-20 за устойчиво развитие.

Тази впечатляваща кариера на Вилиана започва от Национална Априловска гимназия в Габрово. Печели стипендия и се обучава една година в Truro School, Cornwall, Великобритания. Това се оказва решаващо за възгледите и целите ѝ. Завършва бакалавърска степен по международен бизнес в The University of Birmingham, като по време на обучението си прекарва една година в Grenoble Ecole de Management, Франция.

В Бирмингам става част от Students In Free Enterprise, където работи по социални проекти, насочени към хора в нужда и подобряване на околната среда. На следващата година вече е президент на SIFE и инициира първия международен проект на организацията в България, за деца в защитени жилища в габровското село Поповци и Ботевград.

По време на магистратурата в Технологичен институт в Блекинг прави и специализация в Massachusetts Institute of Technology, uLab: Leading From the Emerging Future. След магистърската степен се отдава изцяло на сложните адаптивни системи и инструменти за проектиране и ръководене на социални и екологични проекти за справяне с някои от най-трудните предизвикателства на нашето време.

През 2019 г. се мести в Испания, за да изгради и ръководи работата на Glovo за социално въздействие в световен мащаб. Остава да живее и работи в Барселона. Тази година става Член на екипа в System Innovation Barcelona Hub – център за иновации в Барселона, а в момента води курс по системно мислене в ESADE Business School в Барселона.

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.


Ангелина Тодорова: Искрено вярвам в появата на български еднорог. Скоро!

Category : Лектори

Ангелина Тодорова е директор управление „Проектна информация и финансиране“ във Фонд на фондовете. Водещ специалист в областта на стратегическото планиране, европейските фондове и програми. Ангажирана е в екипа на Министерството на финансите, който разработва и договаря с Европейската комисия Националната стратегическа референтна рамка (НСРР) 2007-2013 г., основа за първите европейски фондове в България като член на ЕС. Участва активно и впоследствие при преговорите по Споразумението за партньорство (СП) 2014-2020 г. Представлява България на международния партньорски преглед по Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) 2014-2020 г. След 2014 г. е съдействала по иновационни въпроси на Съвместния изследователски център (JRC) в гр. Брюксел и на Клъстер за аеро-космически технологии, изследвания и приложения (CASTRA). От 2015 г. се е посветила на развитие на финансови инструменти и подкрепа за подобряване на финансовата култура и капацитет в България.

Завършила е философия, политика и икономика (PPE) в Оксфорд, съвместна магистратура по европейски въпроси от Грац, ЦЕУ, Европейската академия (EURAC) и Европейския институт по публична администрация (EIPA). Има и специализация в ENA, Франция.

В началото на предния програмен период имаш участие в процеса на т. нар. интелигентна специализация в България. Как би обяснила важността на този вид стратегическо планиране и какво се случва в момента с новата Иновационна стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) 2021-2027 г.?

– Средствата от бюджета на Европейския съюз или поне тази част от тях, която спада към Политиката за сближаване (кохезия), целят да открият и адресират слабости и така да се стигне до „догонващ“ ефект.

Интелигентната специализация е тотално друг модел, чрез който следва да се подсилят допълнително най-перспективните области, отново с цел икономически ръст, високи доходи и качествена заетост. Акцентът на интелигентната специализация е процесът на предприемаческо откритие и абсолютната обвързаност на образованието, науката и изследванията и бизнес развитието. България е насърчена от ЕК да открие и развие най-силните си страни, чрез фокус в които да е свръх-конкурентоспособна в европейски и глобален мащаб. Вече има пазарни ниши, в които България е лидер, остава да ги умножим.

Новата стратегия надгражда предходната, като областите стават пет – ИКТ, мехатроника, медицина и биотехнологии, културни и творчески индустрии и чисти технологии. Последните следват логиката на световните тенденции за „зелен“ растеж, както и повишаващите се европейски и световни стандарти и изисквания в областта на екологията и енергийния преход.

Когато преди две години те представяхме като лектор на Предприемачи в науката, говорихме за Фонда за технологичен трансфер в бъдеще време. Само антикризисните мерки заради пандемията ли попречиха на реализацията?

– Без съмнение Covid-19 кризата ни „връхлетя“ неочаквано и в безпрецедентен мащаб през март 2020 г. Дори и днес, повече от година по-късно, не сме сигурни, че тя е свършила. Така че е абсолютно разбираемо, че правителства и институции пренасочиха финансова подкрепа от различни източници към помощ буквално за „оцеляване“ в кризата и понастоящем за възстановяване. Средства, в размер на около 30 млн. евро по ОПИК 2014-2020 г., предвидени за Фонд за технологичен трансфер бяха използвани за друга фирмена подкрепа.

Няма да скрия, че както казаха и представители на българската старт-ъп асоциация, BESCO, краткосрочните мерки са в много случаи спасителни. Но без „умни“ дългосрочни инвестиции цялостната среда за предприемачество и иновации не ще може да премине на следващо ниво на развитие.

Предвижда ли се все пак да бъде пусната процедурата за избор на посредник? Ако това се случи кога най-рано може да очакваме старт на фонда?

– Добрата новина е че разговорът за Фонд за технологичен трансфер сега е разгърнат в широкомащабна реформа и инвестиционна agenda, която включва гарантиран висок дял за иновации в Националния план за възстановяване и устойчивост, нова институция – единна Агенция за наука и иновации, и даже нова специална програма, т.нар. Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация 2021-2027 г. Безпрецедентно, финансиране ще има. Въпросът става дали ще има готови проектни предложения и полезни инициативи и партньорства, които да се възползват.

Какви бяха другите мерки на Фонда заради Covid предизвикателствата?

– Всъщност средствата за Фонд за технологичен трансфер се насочиха към действащи на пазара дялови фондове – Иновейшън Кепитал, Витоша Венчър Партнърс, Ню Вижън 3 и Морнингсайд Хил. И към момента иновативни компании могат да се обърнат към тези посредници за достъп до този нов модел на финансиране, особено подходящ за бързо развиващ се бизнес, технологични разработки и дигитални решения.

Екип от Фонда работим и с Българска фондова борса в програмата BeamUp Lab, която се наложи точно по време на криза да помага на български компании да се подготвят за набиране на капитал, включително чрез пазара Beam, който вече сериозно набира скорост.

Можеш ли да дадеш пример с конкретни инвестиции?

– А вие ми дайте време да видим устойчивост и възвръщаемост на инвестициите. Шегувам се. Всъщност искрено вярвам в появата на български еднорог. Скоро!

Дяловите инвестиции винаги предизвикват интерес, опитът на фондовете първо поколение в България Eleven и LauncHub е показателен и спомогна да се развие истинска среда, т. нар. еко-система. Фен съм на проектите за спестяване на енергия и ресурси като цяло. Конкретно, ако ме питате от текущата ми дейност, впечатлена съм от естетиката на детската мода на Айрини Студио, практичността на Worddio, човечността на Neurorehabilitation Robotics и ByeByeStuttering.

Много харесвам също градски проекти – например за споделената мобилност и зарядна инфраструктура: Spark, Eldrive, Hobo. Трудно е да предвидиш успеха, лесно е да го разпознаеш post factum.

Има ли промяна – може ли към вас да се обръщат учени автори на научни разработки с бизнес идея, без създаден стартъп?

– Разбира се. Управлението, което имам честта да оглавявам, се занимава точно с това – срещи с хора, представители на бизнес организации и общини. Съветваме на база на всички наши знания  контакти, безплатно и безпристрастно, дали сме полезни, времето ще покаже.

Насочвате ли подобни проекти към акселераторски програми на фондовете или преди това трябва да има вече създадена компания?

– По мое време само бяхме чували, че някъде на друг континент съществува Founders Institute. За сега завършващите образователна степен с един клик онлайн са достъпни например техните срещи по градове и всякакъв вид обучителни сесии – това е страхотно, част сме от глобална общност. Налични са международни програми, регионални инструменти за подкрепа и непостигнат до момента достъп до ресурси, най-вече дигитални. Уникална възможност дава и програмата на Bulgaria Innovation Hub, на практика мост между местния пазар и върховите условия на Силициевата долина.

Иначе от посредниците на Фонда надявам се вече са широко познати програмите с акселераторска насоченост на Иновейшън Кепитал и Vitosha ACCELERATE.

Какви проекти очакваш тази година в Предприемачи в науката?

Не крия слабостта си към медицина и екология. Лично на мен тези типове проекти са ми любими, тъй като връзката с качеството на човешкия живот е директна. Очаквам и технологични проекти, те пък са най-честите печеливши на иновативното финансиране.

Ще се радвам ако има и идеи за градовете. С Капитал и Британско посолство текущо събираме идеи за градски иновации и начини за подобряване на живота и средата в местата, където е концентрирано население.

Тази година на какво би искала да научиш участниците?

На смелост и на креативност, особено по отношение на парите. Фокусът не е върху въпроса дали имам пари, дали мога да си позволя Х или У. Сигурно сте чували цитата от Робърт Кийосаки – богатият татко не пита ДАЛИ, а задава въпроса „КАК мога да си го позволя?“, който те заставя да мислиш и да търсиш отговора.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в Предприемачи в науката!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.


Доц. Костадин Коларов: Не бих причислил някого към академичната общност, ако не притежава предприемаческо мислене

Category : Лектори

Доц. Костадин Коларов, доктор по икономика, е директор на Института по предприемачество на УНСС. Завършва специалност Икономика и управление на промишлеността в УНСС. По време на обучението си тогава печели конкурс за студентски доклади в областта на предприемачеството, организиран от домакина на 20 международен конгрес по малък бизнес – Института за МСП в Санкт Гален, Швейцария. След завършването си е поканен за докторант от проф. Кирил Тодоров, основател на Институт за развитие на предприемачеството, чиито наследник е настоящият Институт по предприемачество. По време на докторантурата си е сътрудник в международен проект за създаване на образователна програма и центрове за развитие на предприемачеството. Специализира в Северноирландския институт по малък бизнес при Ulster University и Департамента по икономика на предприятието на Universitat Autònoma de Barcelona.
Участва в поредица изследователски и обучителни проекти в областта на предприемачеството, сред които „Академично предприемачество: изследване на развитието на технологично-базираните фирми от обществения сектор в Централна и Източна Европа“, „Динамични предприемачи – сравнително изследване за България и Полша“, „Програма за обучение на мениджъри“, „Жените в бизнеса“, програма “Динамичен бизнес мениджмънт”, организирана в Нидерландия от Конфедерация на нидерландската индустрия и работодатели VNO-NCW.
Доц. Коларов е експерт, обучител и консултант е в десетки изследователските дейности. През последните години участва и ръководи проектите „Професионализиране на управлението на МСП (развитие на мениджърски компетенции у предприемачите)“, „Детерминанти и модели на конкурентното представяне на малките и средните предприятия в интернационална бизнес среда” и научно-изследователското задание на Института по предприемачество – „Стратегии и модели за използване на резултатите на университетската наука в предприемаческата дейност“. Координатор е на международния проект „DIGI Women – инструменти за цифрово предприемачество и подкрепа за жени предприемачи“.

В академичната си кариера в УНСС е заемал длъжностите научен секретар и ръководител на катедра „Предприемачество“, председател на Общото събрание на Бизнес факултет, научен секретар на Института по предприемачество.
От 2021 г. е член на Управителния съвет на Българската асоциация за развитие на мениджмънта и предприемачеството (създадена 1997 г.).
Автор е на публикации в областта на фирмената култура и предприемачеството.

Добре дошъл на първия академичен преподавател по предприемачество в Предприемачи в науката 2021! От възникването на самата идея  за програмата, търсим отговор на въпроса защо у нас не се насърчава и развива предприемаческо мислене в академичната общност, защо не се инкубират компании на базата на научни разработки, както се случва във водещите университети в света…Какъв е Вашият отговор?

 – Прецизният отговор на този въпрос изисква едно задълбочено проучване, базирано както на анализа на съществуващата нормативна база, регулираща дейността на висшите училища в България, така и внимателно проследяване на историческото ѝ развитие и проекцията ѝ върху практиките на висшите училища. Тази година завършва работата на Института по предприемачество по научно-изследователско задание, чиито резултати биха дали отговор на този въпрос. За съжаление, преди да сме завършили анализите на събраните емпирични данни, даването на категоричен отговор би имало спекулативен характер. На този етап бих могъл да споделя само впечатленията си, натрупани през годините, в които съм се развивал като изследовател в областта на предприемачеството. А те са следните:

– Не мога да се съглася с виждането, че предприемаческото мислене в академичната общност следва да се третира като обект на насърчаване и развитие. Възможно е това мое мнение да се стори необичайно за човек, чиито научни интереси са съсредоточени върху развитието на предприемачеството, но не бих могъл да причисля някого към академичната общност, ако той не притежава предприемаческо мислене. Оставям настрана въпросът, какво е нужно да преодолее учен, с предприемаческо мислене, за да реализира идеите си, плод на това мислене.

– Инкубирането на компании на база на научни разработки поставя ред други въпроси, свързани с характеристиките на научните разработки и ползите за висшите училища, произтичащи от това инкубиране. И моите впечатления са, че доколкото ползите от инкубирането на такива компании могат да бъдат подсилени чрез подходящи регулации, то характеристиките на научните разработки, на първо място сред които е потенциалът за комерсиализиране на резултатите, са въпрос на целенасочени, дългогодишни, системни и ресурснообезпечени изследователски усилия. А с доказателства за съществуването на подобни усилия през последните десетилетия все още се запознавам. По-скоро, впечатленията ми са, че

изследователската дейност, осъществявана в българските висши училища, е подчинена на лични академични интереси и търсения на отделните учени, на ограниченията на съществуващите източници на нейното финансиране, и рядко е водена от амбицията за създаване на предприемаческа компания.

Защо университетите у нас не създават компании на база на изследователската и научната си дейност?

– Отговорът ми на предходния въпрос дава посоките за търсене на възможните причини. Ако трябва да бъда по-конкретен и същевременно кратък, то бих казал, че

механизмите на финансиране, регулациите на дейностите на университетите (или висшите училища), както и възприетите практики в управлението на университети, не предпоставят интерес у академичната общност към създаването на такива компании.

Т.е. не съществуват убедителни причини, тласкащи университетите към създаването на компании, базирани върху научно-изследователската дейност. И то при положение, че изследователската и научната дейност действително създават резултати, на чиято основа може да бъде създадена предприемаческа компания.

За колко спин-офи, създадени от университети или институти имате информация? 

– За да бъде даден отговор на този въпрос, полезно е да се уточни съдържанието на понятието „спин-оф“. В най-общия случай това е предприятие, чието създаване е на основата на технически или технологични изобретения, защитени като интелектуална собственост на университет или институт, и, което е особеното, не биха могли да се използват по друг начин (например, продадени на съществуващи предприятия). И още нещо, спин-оф предприятието се създава с активното участие на университета или института, за разлика от предприятия, които са създадени от независими предприемачи, закупили правата за ползване на дадено изобретение. Следвайки това разбиране,

е трудно да се посочи конкретен пример за спин-оф предприятия, създадени от български университети или институти.

Възможно е, при едно по-широко тълкуване, например, предприятие, създадено от член на академичния състав на даден университет, който експлоатира знания, натрупани в практиката си на изследовател, или изобретения, на които е автор, да се открият такива примери, но причисляването им към спин-оф би било твърде условно.

Имате ли наблюдения върху студентските стартъпи?

– И тук отново стои въпросът с дефинирането на „стартъп“ предприятието. „Стартъп“ предприятието се свързва преимуществено с възможността на новосъздадено предприятие да осъществи значим и бърз растеж въз основата на мащабируем бизнес модел. Подобен бизнес модел, същевременно, е възможен в ограничен брой икономически дейности и предполага наличието на иновация, която в общия случай е плод на научноизследователски труд.

Без съмнение, много български студенти, особено изучаващите инженерни специалности, имат амбицията за създадат подобни компании, и някои от тях успяват, въпреки че предприемаческата екосистема в страната може да бъде определена като развиваща се и сравнително скромна (в някои аспекти).

Наблюденията ми върху малкото стартъпи на наши възпитаници ме карат да бъда предпазлив по отношение на твърде оптимистични прогнози относно успехите им поради следните причини: относително слабата им пригодност за излизане на външни пазари, с което да се преодолеят ограниченията на националния пазар и достъпа до източници на финансиране, което е условие за скоростта на растежа им.

По-скоро, бих определил усилията им за създаване на стартъп предприятия като натрупване на опит в трудни условия.

Опит, който да се използва по-успешно на международните пазари при евентуална подкрепа от международни венчърни фондове.

В обучителната програма, Вашите студенти създават ли компании, било то и учебни?

– Обучителната програма за специалност „Предприемачество“ предоставя знанията, необходими за създаването на компании, и повече от една трета са студентите, които използват тези знания в опита си да развият свои идеи за създаването на нов бизнес в последствие – да ги реализират. Най-често това се случва под формата на разработване на бизнес планове, отчитащи реалностите, в които ще се създава и развива съответният бизнес. Не са редки и случаите, при които нашите студенти създават собствени предприятия, а наученото им помага да усъвършенстват практиката си на предприемачи.

Има ли у нас действащи бизнес инкубатори във висшите училища?

– Допускам, че акцентът на въпроса е в определението „действащи“. Действително, опити да се създадат бизнес инкубатори в българските висши училища са правени през последните десетилетия, но

най-често импулс за тяхното създаване е наличието на програма, осигуряваща проектно финансиране на дейността на инкубатора. За съжаление, след прекратяване на това финансиране създадените инкубатори замират, а самите висши училища не са в състояние да субсидират дейността на тези инкубатори.

Без да омаловажавам усилията на колегите от различните висши училища в България да създадат и поддържат бизнес инкубатори, бих подчертал, че мащабите и перспективите пред инкубираните предприятия са такива, че те не биха могли да осигурят устойчивост в дейността на инкубаторите чрез самостоятелно генериране на достатъчно приходи. В този смисъл, отговорът на въпроса е по-скоро негативен, поне до момента, в който не се реализира национална програма за създаване и поддръжка на бизнес инкубатори във висшите училища.

Какво се случва след академичното обучение по предприемачество? Стават ли предприемачи Вашите студенти?

– Студентите, завършили успешно бакалавърската и магистърска степен на първата и единствена в страната специалност „Предприемачество“, притежават редица предимства в професионален план, независимо от избора им на кариера – като професионалисти, наети в различни по размер и сфера на дейност организации, като създатели на собствен бизнес, или като приемници на фамилни предприятия. На първо място, предимството им е във възприемането на един бизнес от гледната точка на неговите създатели и управляващи – в цялата му сложност, обект на съчетаващи се функционални компетенции, и по фази на неговия жизнен цикъл, с присъщите им особености на управлението. Това им помага бързо да се изявят като компетентни служители или като уверени в себе си предприемачи, готови да посрещнат предизвикателствата и поемат свързаните с тях отговорности. На второ място, нашите възпитаници, в голямата си част, са способни да идентифицират предприемаческите възможности и оценят адекватно потенциала им, да генерират и оценят съответстващи на възможностите бизнес идеи, да калкулират необходимите капиталови разходи и свързани с използването на възможностите рискове. Като потенциални предприемачи с академична подготовка, те имат по-големи шансове както за израстване като управляващи, така и за оцеляване и развитие като предприемачи в една динамична бизнес среда. Разбира се, далеч не всички стават предприемачи след завършването си, но делът на тези, които избират този път е повече от два пъти по-голям от връстниците им, изучавали други специалности. Някои от завършилите „Предприемачество“ предпочитат да натрупат опит като сътрудници в чужди предприятия преди да се решат да стартират свои.

Към какви сфери най-често се насочват студентите, които искат да създадат свой бизнес?

– Сферите, които студентите избират за създаване на свой бизнес, не са изненада, тъй като съображенията, от които са водени, са същите, от които се водят мнозинството предприемачи: наличието на достатъчно пазарно търсене, гарантиращо бърза възвращаемост на вложените средства, изискванията към размера на стартовия капитал, притежанието на специфични знания и умения, които конкретната сфера изисква. Това означава, че студентите се насочват към сфери, в които бариерите за навлизане (капиталови и свързани с натрупани знания и опит) не са високи, и това са сферите на услугите, в т.ч. търговията, професионалните услуги, услугите, използващи възможностите на информационните технологии, и подобни.

Темата тази година е Impact Investing. Има ли интерес за създаване на бизнеси, които освен възвръщаемост, да носят и позитиви за обществото или околната среда?

– Инвестирането с цел положително въздействие за обществото и/или околната среда е нова идея, която се развива през последното десетилетие в страните с развити икономики и поради това не е особено популярна в страна като нашата. Като основна причина за нейната непопулярност могат да се посочат по-високите изисквания към продуктовите и технологични решения, прилагани в бизнеса, в който се инвестира, което от своя страна повишава размера на самата инвестиция и увеличава срока за нейното възвръщане при равни други условия. Ограниченията, свързани с възможностите за осигуряване на значими средства като стартов капитал и със сферите, в които могат да бъдат направени подобни инвестиции (здравеопазване, образование, агробизнес, енергетика и транспорт) стесняват силно кръга от предприемачи, които биха се заинтересували от подобни инвестиции. От друга страна, макар и малък брой, съществуват предприятия (средни или големи), чиито инвестиционни планове биха могли да се съобразят с идеите за постигане на положителни ефекти за обществото и екологията. Но дори в тези случаи заинтересоваността към подобни ефекти се нуждае от допълнителни стимули от страна на държавата.

Имате ли партньорства с университети или научни центрове, така че Вашите подготвени кадри да помагат със знания и умения? Разкажете за такива успешни партньорства.

– Университетите и научните центрове, които търсят кадри със знания и умения, получавани от нашите възпитаници, не са много. Основно това са университети, които, водени от своите намерения за развитие на предприемачеството, се нуждаят от обучени специалисти, но подходът им към тези специалисти е ограничен от регулациите относно длъжностите и свързаното с тях заплащане, които могат да предложат. Въпреки че сме провели разговори в тази посока на равнище заместник-ректори, към момента не може да се похвалим с установяването на успешни партньорства. Основният въпрос, който стои пред ръководството на всеки университет като пречка пред подобни партньорства е свързан с осигуряването на ресурс, който да направи съответния университет привлекателно място за предприемаческа кариера.

Как предприемачите могат да научат за научните разработки, които имат потенциал да стигнат до пазара като нов продукт или услуга?

– Доколкото сме проучвали научно-изследователската дейност на висшите училища в България,

не съществуват значими препятствия пред предприемачите, когато решат да се информират за научните разработки на дадено висше училище. Проблемът е в оценката на потенциала за пазарна реализация на научните разработки.В повечето случаи,

ръководителите на научноизследователските проекти не си поставят за крайна цел пазарната реализация на научните продукти, дори и когато те заявяват наличието на подобен интерес. В този смисъл научните резултати не са активно промоцирани към предприемаческата общност, оставяйки последната в положението да бъде активната страна в отношенията си с носителите на правата върху научните резултати.

Налице и друг проблем, който изследването ни констатира чрез анкетите, проведени сред българските предприемачи –

разминаване в потребностите от научни продукти, които те имат и научните продукти, които са налични в нашите университети.

Причината за това разминаване може да се потърси в начина, по който се взима решение за инициирането и изпълнението на конкретните научноизследователски проекти. В практиката на висшите училища тези решения се подчиняват по-скоро на интересите, свързани с индивидуални академични интереси на отделния учен и по-малко с потребностите на пазара на научни продукти.

От ваша гледна точка как би трябвало да се осъществява технологичен трансфер?

– Отговорът на въпрос, в който се пита „как би трябвало“, е твърде ангажиращ, най-малкото защото се нуждае от солидни аргументи, изразяващи се както в принципни решения, така и в примери за добри практики. И доколкото технологичният трансфер в контекста „академия – бизнес“ в България може да бъде определен като несистемен и спорадичен, с единични примери за добри практики, то ще бъде твърде смело да се посочи единствен правилен отговор. И тук, подобно на бизнес инкубаторите,

офисите за технологичен трансфер в българските висши училища не са органично свързани с научноизследователската дейност на съответното училище, а са проектно-индуцирани структури, чиято дейност е силно зависима от ресурсното осигуряване и възможностите за генериране на достатъчен обем собствени приходи.

Ако някой потърси информация за конкретен офис за технологичен трансфер, бързо ще установи, че тя е твърде оскъдна и се отнася за отделни години, но не и за цялостния период от установяване на офиса.

На база Вашия опит,  какъв модел би бил приложим у нас?

– На принципно равнище, бих препоръчал да се заимства от опита на други източноевропейски страни и техните висши училища, поради наличните сходства в измененията на ролята на научноизследователската дейност с прехода към пазарна икономика. За съжаление, опитът, натрупан в технологичния трансфер, осъществяван в страните с развита пазарна икономика, да не говорим за този на САЩ и водещите азиатски икономики, не би могъл да бъде механично пренесен на наша територия, най-малкото поради липсата на съизмерим обхват и интензивност на научноизследователската дейност, осъществявана във висшите ни училища.

Известно е, че САЩ са първата страна, създала условията за по-интензивен трансфер на технологии от университетите към предприемаческата практика с влизането в сила през 1980 г. на Закона за изменения на закона за патентите и търговските марки, известен повече като Закона „Байх-Доул“, с който се уреждат правата върху интелектуалната собственост по начин, стимулиращ активността на университетите при технологичния трансфер. В Европа аналогичен закон приемат в Германия през 2002 г., но по-съществени фактори, които могат да очертаят един или друг модел, са научноизследователските постижения на американските и европейските университети.

В самото съдържание на понятието модел се съдържат различни виждания. В някои от тях основните елементи на модела са страните в технологичния трансфер, в други – равнищата на готовност на научния продукт – обект на трансфера. Трети модели акцентират върху комбинацията от формални и неформални форми на трансфер, а четвърти – върху въздействията на различните фактори на средата. Всичко това, както може да се предположи, се различава, ако се сравнят практиките в САЩ и Европа, въпреки че в рамките на нашия континент нещата са твърде диференцирани по страни. За България не бих препоръчал да се заимстват решения, както от САЩ, така и от развитите западноевропейски страни, а да се учим от опита на източноевропейските страни поради сходствата в историческото развитие на висшите училища и изследователски институти. По мое мнение,

по-съществената задача, която трябва да намери решение преди да се търси модел за ефективен технологичен трансфер, е да се осигурят условия за създаването на достатъчно, и в количествен и качествен аспект, обекти на технологичен трансфер.

На какво бихте искал да научите участниците в Предприемачи в науката 2021?

– Като специалист в подготовката на създаване на нови предприятия, бих концентрирал усилията си върху валидацията на идеите за бизнес, с положително въздействие върху обществото и екологията чрез анализ на икономическите и управленските измерения на новото предприятие. Акцентите при анализа на тези измерения, които ще поставя, са върху методите за оценка на пазара и потребителите, прецизиране на икономическите разчети, както по отношение на възможните приходи, така и за разходите, без които създаването на новия бизнес би било немислимо. Що се отнася до управлението – то бих могъл да бъда полезен със знания относно най-често срещаните управленски проблеми и специфичните подходи, приложими за тяхното решаване.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в Предприемачи в науката 2021!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.

 

 


Димитър Жечев: Предприемачът в науката трябва да има дързостта да свърже различни области, необходима е интердисциплинарност

Category : Лектори

Снимка Forbes Bulgaria

Предприемач и учен, математик, експерт по криптография, преподавател, носител на наградата „Джон Атанасов“. Проф. Димитър Жечев е новият член на Консултативния съвет на фондация Карол Знание и лектор на програмата Предприемачи в науката.
Завършил бакалавърска степен по математика в Harvard University, а след това магистратура и докторантура в University of California, Berkeley. Сега е професор е в Политехнически федерален институт в Лозана (EPFL – École polytechnique fédérale de Lausanne), Швейцария, където ръководи собствена изследователска група. Той е един от златните медалисти на България в ученическите си години, когато участва на международни олимпиади и състезания по математика.
Първата му работа е в Microsoft Corporation, където е сътрудник по криптография и там открива тази нова област за развитие. През 2010 г. става асистент в Политехническия федерален институт, където по-късно печели конкурс за професорска позиция, финансирана от Швейцарската национална фондация за наука. Сега с изследователската си група работи върху ECC криптографията (Elliptic Curve Cryptography) – метод с публичен ключ, базиран на използването на елиптични криви върху крайни полета. Съавтор на два патента.
През 2015 г. с колега от Харвард основава софтуерната компания Inpher, която вече има офиси в Лозана, Ню Йорк и Сан Франциско. Разработват и поддържат платформа за изчисления и анализ на данни върху конфиденциална информация. Привличат 4 млн. USD от рискови инвеститори от Швейцария и САЩ, а в следващия етап на финансиране набират още 10 млн. USD, като голяма част от тях идват от JP Morgan. Тази новина попада и във финансовите новини, и в специализираните издания.

 

В програмата Предприемачи в науката каним не лектори, а вдъхновители, защото искаме да мотивираме с добрия пример на успешни учени-предприемачи. Как Вие бихте дефинирал „предприемач в науката“?

– Моята представа за предприемач в науката е човек, който има дързостта и смелостта да пречупи рамките на академичното мислене и традиции, да свърже идеи от различни области на науката, реализирайки реален иновативен продукт, който решава пазарен проблем, а не просто поредната академична публикация. Това е доста предизвикателно и изисква качествено нови умения и начин на мислене, различен от традиционния академичен подход.
В науката често заучаваш методи или техники. В предприемачеството е малко по-различно и по-скоро ми наподобява на олимпиадите по математика, където имаш даден проблем и имаш право да използваш всичко (най-вече креативност и нетрадиционни идеи, често базиращи се на минимални фактологични познания), за да решиш този проблем.

Именно тoзи подход на problem solving вместо традиционният technique-driven подход е много ключов.

Хората в науката често допускат грешката да си промотират технология, която те лично считат за важна преди да са разбрали и дефинирали именно пазарния проблем, който решават. В предприемаческите среди, това често се характеризира като T-push (прокарване на технология) вместо M-pull (издърпване на проблем от пазара). Второто очевидно е ключова предпоставка за успешен бизнес.

Може би едно от най-важните качества, за да станеш успешен предприемач, е това да бъдеш “team player”.

Често във фундаменталните науки, каквато е математиката, работим в изолация, държим нещата изцяло под наш контрол и пренебрегваме екипната работа. Този подход не работи в предприемачеството. Необходимо е един учен, който идва от подобна област да пречупи много мисленето си.

Разкажете за Вашия път от математическите олимпиади през Харвард до криптографията.

– Започнах от националния отбор на България по математика и участието ми на три международни олимпиади по математика, където спечелих два златни и един сребърен медал. Това ми осигури стипендия за Харвард, където започнах да уча висша математика. Сравнително бързо се профилирах в една от предизвикателните области на математиката, теория на числата – област от математиката, изучаваща различни свойства на целите числа, простите числа, както и решения на уравнения в цели числа, т.нар. диофантови уравнения.
Един от интересните отворени проблеми в тази област е този за рационални точки върху елиптични криви. Еелиптичните криви са определени уравнения от трета степен, които са изучавани още през 18-ти и 19-ти век в контекста на неопределените интеграли от математици като Абел, Джакоби и Вайерщрас. Именно тези криви помагат за решението на известния 350-годишен отворен проблем (голямата теорема на Ферма) през 1995 г. от английския математик Професор Андрю Уайлс, който завършва доказателството, базирано на идея на научния ми ръководител на докторската дисертация в Бъркли, професор Кенет Рибет.

Популярността на елиптичните криви по това време допринася за тяхното развитие в криптографията.

Аз не бях взимал курсове по криптография в Харвард, но научих тази област най-вече с практиката ми в Microsoft. Оказа се, че фундаменталните математически познания, които имах, ми помогнаха да навляза в тази област. Тук имаше мотивираща роля и моят ръководител на докторантурата в Бъркли, Професор Рибет. Важно е да отбележим, че е рядкост професор по абстрактна математика от този калибър да поощрява докторантите си да разглеждат и реални приложения. Аз имах шанс да попадна на подобен ръководител, който активно преподаваше курсове по криптография в Бъркли.

Не веднъж сме коментирали в Предприемачи в науката, че в Харвард като че ли всеки студент и докторант се стреми към стартъп. Там ли се събуди предприемачът у Вас?

– Не знам дали всеки студент в Харвард се стреми към стартъп. При мен определено предприемачеството се засили след Харвард. Докато бях в Харвард мислех почти и изцяло за наука и си избирах интелектуално-предизвикателна област, без да се замислям много за приложения.

Моментът, който ме мотивира за предприемачество в науката бе опитът ми Microsoft. Там за пръв път видях, че е възможно сложни математически концепции да заработят в реални практически приложения. Това беше наистина много мотивиращо.

При засилената конкуренция в софтуерния сектор как успяхте да привлечете инвеститори за Вашата компания?

– Основното предимство бе силният екип с експерти в ключови области като криптография, статистика, машинно обучение, системи, компилатори и програмни езици. Всички тези области се свързват по естествен начин в разработката на продукт от подобна сложност. Не на последно място бе и предприемаческият опит на съдружника ми Джордан Бранд – той имаше успешна компания, която бе купена от AutoDesk. Тъй като на мен Inpher ми е първата създадена компания, щеше да е много по трудно да привлечем инвеститори1 ако Джордан не се беше включил.

С част от екипа на Inpher по време на големите конференции „Scala Days 2019“ в Лозана

Кои от продуктите, които предлагате са успяха да ви осигурят и втория сериозен кръг на финансиране?

Определено технологията и продуктът, които успяха да осигурят Series A финансиране бе платформата за криптографски изчисления XOR Secret Computing Engine.

Колко важни са патентите за инвеститорите? Ето още един често коментиран пример – в Харвард се стремят към патенти.

– Патентите в технологичното портфолио на една високо-технологична компания представляват определена гаранция за предпазване на авторските права на тази технология, но не могат напълно да предпазят копирането на технологията. При нас те са важни, тъй като ние публикуваме на водещи конференции криптографските си алгоритми с цел валидиране на сигурността на протоколите от криптографското общество. Това е важно за продукт, който гарантира сигурност, тъй като в областта, в която работим, все още няма добре дефинирани стандарти и се разчита на валидация от научното общество.

Върху какво работи Вашата изследователска група, която се занимава с ECC криптография?

– Проблемите, върху които работим са по-скоро фундаментални математически алгоритми, които се използват за изучаване на сигурността на криптосистеми, базирани на елиптични криви. Елиптичните криви намират широки приложения в съвременните приложни криптосистеми: основното предимство са късите ключове (256 или 512 бита, в сравнение с поне 2048 бита при RSA), правейки ги изключително подходящи за всякакви приложения, при които има ограничение на комуникацията. Освен това, елиптичните криви (за разлика от класическата криптография с открити ключове базирана на модулярна аритметика) имат допълнителни математически свойства и структури (т.нар. двойнствености, Weil pairing и Тate pairing), водещи до нови и изключително интересни приложения като Identity-Based Encryption (IBE – криптиране, базирано на вашия мейл като заместител на открит ключ), схеми за Proxy Re-encryption, които се използват за сигурно споделяне на данни в cloud, схеми за кратък електронен подпис и не на последно място, в криптовалути като zCash, базирани на протоколи за доказателства с нулеви разкрития, zero-knowledge proofs, и по-специално неинтерактивни доказателства, т.нар. zkSNARCs.

Сигурността на всички тези описани приложения се базира на трудността на един от най-фундаменталните изчислителни проблеми в криптографията: т.нар. проблем за дискретните логаритми.

Той съществува и в най-класически вариант. Ние изучаваме сложността на неговия вариант за елиптични криви като използваме дълбоки познания за структурата на тези математически обекти, за да получим информация за това как се избират параметри на тези криптографски системи (кои параметри позволяват оптимална сигурност).

Промени ли се по някакъв начин дейността на Inpher през месеците след обявяване на пандемията?

– Пазарите, на които работим са много динамични от началото на пандемията. Видяхме динамики и промени в приоритетите на големите финансови институции по отношение на конфиденциалност на данни. От друга страна,

пандемията отвори нови и интересни пазари за криптографски изчисления като дигитално здравеопазване – дигитална диагностика, клинични изследвания и дори генно инженерство.

Последното е доста мотивиращо за компания като Inpher, тъй като наистина бихме могли да помогнем за решаването на ключови проблеми. Появиха се и не малко възможности за сътрудничество с големи технологични компании, развиващи технологии в тези области.

В каква посока очаквате да бъдат промените след връщането към нормалността, доколкото това е възможно?

– Очаквам хората да се замислят повече за фундаментални въпроси относно бъдещето на науката и предприемачеството. Всички видяхме, че

това да си тесен специалист в едно направление или научна област не успява да реши глобални проблеми като пандемията. Подобни проблеми са изключително комплексни и изискват ефективни взаимодействия и комуникация между много и различни области на науката

Например, съчетанието на биомедицина, биоинформатика и изкуствен интелект за изучаване на различни свойства на протеините на вируса SARS-Cov-2, които са важни за разбиране на различни механизми и създаване на лекарства, компютърни симулации в епидемиологията и т.н.

За Вас лично как протече този период?

– Доста динамично. Освен интензивната работа в компанията по усъвършенстване на технологията и развитие на бизнеса на компанията, в този динамичен период, успях да науча и практикувам и не малко социално предприемачество, което е изключително важно в днешно време. Включих се като ментор и лектор на успешния българския хакатон (HackTheCrisis). Точно по време на хакатона създадохме и успешната кампания “На Първа Линия” (заедно с Мина Драганова и Андрей Райков), чрез която набрахме 120 000 лв., за да закупим висококачествени маски FFP2 за нуждите на основни болници в различните области на България. Маските раздаваме по строг математически модел, анализиращ различни данни от COVID статистиката на страната ни.

Бих препоръчал на всеки предприемач в науката да се докосне поне малко до социалното предприемачество и да си даде добре сметка за импакта на предприемачеството върху проблемите на обществото.

Предстои ви първа среща с участниците в Предприемачи в науката. Какво искате да научат от Вас?

– Бих искал най-вече да споделя опита си, в това число и допуснатите грешки. Основното ми послание все пак е необходимостта от интердисциплинарност в науката за изграждане на високотехнологични решения с импакт върху индустрията.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.


Христина Габровска: За стартиращ бизнес е необходима и стратегия за интелектуалната собственост

Category : Лектори

Христина Габровска e юрист с над 15 години опит в областта на капиталовите пазари и интелектуалната собственост.

Завършила е Право в Софийски университет „Св. Кл. Охридски“, юридическа магистратура по Ценни книжа и финансова регулация в Georgetown University, Вашингтон, Окръг Колумбия, САЩ, докторант по Право на интелектуалната собственост в Софийски университет „Св. Кл. Охридски“ (семестриално завършила с право на защита на тема Правна закрила на ноу-хау в контекста на икономика на знанието), притежава диплома от University of Cambridge по английско и европейско право.

Има опит като преподавател по Право на интелектуалната собственост в Стопански факултет на Софийски университет, Договорно и търговско право в International University College към Portsmouth University в София и Основи на американското право в Юридическия факултет на Georgetown University.

Има практически опит и в двете сфери на специализация, натрупан във водеща българска кантора, Комисията за финансов надзор, в големи международни кантори, в американската SEC (U.S. Securities and Exchange Commission), както и в бизнеса.

Христина Габровска е юрисконсулт и член на съвета на директорите на Карол Инвестмънт и член на управителния съвет на фондация Карол Знание.

Майка на три дъщери.

Нашите предприемачи-учени дават определение за учени, предприемачи в науката. Как един юрист би дефинирал това понятие? Без да бъде правна дефиниция, разбира се.

– Да си предприемач първо е житейска философия, отношение към света, състояние на духа. Необходими са и комплекс от качества, които могат да се култивират, изградят и впрегнат, за да обслужат предприемчивостта. И това се случва, когато учените осъзнават, че „чистата“ наука би могла да е по-полезна както на обществото чрез практическото й приложение, така и за тях самите – за лично благополучие (материално и кариерно) и за привличане на финансиране за по-нататъшни изследвания, проекти и развитие.

В нашите анкети Накъде след научната титла виждаме, че около 20% от участниците имат достатъчно информация за авторските права на научния си труд. Почти половината обаче отговарят отрицателно. Как е уреден този въпрос в нашето законодателство и на какво се дължи това незнание?

– В зависимост от спецификата му, един научен труд би могъл да се ползва едновременно от авторско-правна закрила по Закона за авторското право и сродните му права (произведение на литературата, науката или изкуството), да бъде изобретение по смисъла на Закона за патентите и полезните модели (патентоспособно или не). Ако бъде развит в приложна версия с бизнес насоченост, би могла да се използва и защитата, предвидена за други обекти на интелектуална собственост – марка по Закона за марките и георграфските означения, дизайн по Закона за промишления дизайн. А понякога е ноу-хау, което също се счита за обект на интелектуалната собственост, но закрилата му е упомената предимно в международни актове.

Тъй като уредбата е в различни закони, наистина изглежда сложна. Но като всеки продукт на човешка дейност, може да бъде рабрана и прилагана. Незнанието често се дължи на липсата на информация под формата на курсове или отделни модули в програмите, насочени към учените. Нашата програма цели да предложи именно този липсващ елемент, редом с много други знания от практическа необходимост за учените-предприемачи.

В първата анкета около 30% заявиха, че не знаят какво ще стане с резултатите от тяхната работа. Почти половината отговариха, че ще останат в институцията, 14% – че ще вземат данните със себе си. В едно подобно европейско изследване над половината от учените твърдят, че ще вземат научните си резултати. Какво става на практика след приключване на един научен проект?

Класическият отговор на юристите е „Зависи“. И наистина има редица фактори, от които се влияе преценката във всяка конкретна ситуация. Авторството е лично и неотчуждимо право т.е. не може да се прехвърля. Позлването на резултата от труда на учения обаче може. В някои ситуаиции и за някои от обектите на интелектуална собственост е предвидено права, като това на заявяване или ползване, да възникват за научната организация. В повечето случаи законодателството предвижда уреждането им между страните.

Твърде често се случва учените да предоставят правата си по договори далеч преди да са осъзнали потенциала на изследването си или да се съгласяват на условия, които са несъразмерни на приноса им.

На практика, ако ученият не е поел ангажимент да не взема резултати със себе си, може да го стори. Но дори и в случаите на поети рестрикции към резултатите, ученият неотменимо носи знанията и опита си, които може да развие в нови направления и различни практически приложения.

Ако бизнесът има интерес към резултатите от даден научен труд и би искал той да бъде продължен, за да се изследва или постигне нещо конкретно, как  може да се случи това?

Би могло да се работи директно с научното звено, ако организацията, към която е създаден, е съгласна с това. Често обаче, се сформират отделно самостоятелни интердисциплинарни научни екипи и те развиват конкретно практическо приложение. Това все още не е достатъчно, за да се превърне в бизнес начинание.

Бизнес идеята стъпва на научния труд, но екипът трябва да има стратегия, включително по отношение на защитата на интелектуалната собственост. Трябва да има ясна цел – най-малкото дали цели да продаде разработен продукт (ноу-хау, лиценз на патент, полезен модел) или да развие собствен бизнес.

Върху тази основа екипът трябва да планира стъпките за постигане на целта си. В зависимост от спецификите на конкретния случай, се разработва стратегия и по отношение на интелектуалната собственост.

У нас малък процент от учените се стремят към патенти, а това е практика в комерсиализацията на науката в Европа и САЩ. Законодателството, цената или друго формира такова отношение?

Законодателството е аналогично в повечето юрисдикции, тъй като е свързано с международни актове, по които и България е страна. Цената определено е пречка за стартиращ бизнес. И този проблем възниква особено осезателно при синхронизирането на бизнес стратегията с тази за защита на интелектуалната собственост, като част от първата. Защитата има териториален характер т.е. предоставя се на територията на всяка юрисдикция отделно и съответно за всяка юрисдикция се заплащат такси.

Така с натрупване се формира значителна сума, ако се заявява патент в множество юрисдикции.

От друга страна, стои рискът патентът след обичайно дългата процедура да бъде отказан по различни причини.

Изисква се световна новост за патентоспособността на едно изобретение.

Достатъчно е да се окаже, че друг учен някъде по света, макар и независимо, е направил публикация за същата научна разработка, и новостта може да бъде опорочена.

И не на последно място, пречка могат да са ангажименти, поети или предвидени в закона, към научната организация, в която е направена разработката.

По време на презентациите в конкурса Предприемач в науката 2019 и тест на VR геолаб (един от представените проекти)

От български патент няма смисъл, а европейският е много скъп – така често казват докторанти и учени, когато става дума за правна закрила на обектите на индустриална или интелектуална собственост. А в Европа и САЩ като че стремежът е да се патентова. Нямат ли интерес самите научни организации да патентоват научните открития на своите учени?

От български патент има смисъл в определени случаи. Може да бъде пречка за конкуренти да патентоват, може да служи за основа за патентоване и в други юрисдикции след намиране на финансиране при тестване на съответните пазари. Като правило закрилата на едно изобретение се предоствавя с издаването на патент. В Европа и особено в САЩ, това рабиране е обичайно поради силната защита, която се предоставя и е трайно наложено с бизнес и съдебната практика.

Научните организации в България в много случаи нямат интерес да патентоват, защото финансирането им често е единствено за „чиста“ наука

и лицензирането на патент срещу получаване на допълнителен приход би нарушило наложени рестрикции към основните източници на финансиране. Колкото и да са ниски, за съжаление, те са регулярни и установени. На следващо място в научните организации няма изградено бизнес мислене у учените, които са концентрирани основно върху научната си работа. И накрая, някои организации поемат работа по проекти за изследвания, които са част от по-голяма разработка, възможността за чието патентоване е в компетенциите на възлагащата организация и съответно или изначално са поели ангажимент за въздържание от използване или патентоване, или нямат поглед върху цялостното проучване, за да могат да го представят в заявление за патент.

Как се защитава интелектуалната собственост на учения и научната институция, ако фирма регистрира патент?

Ако фирмата е коректна и регистрира патент за изобретение, осъществено в научната институция с участието на учения, това би следвало да се случи с тяхно участие и съответно справедливо възнаграждение. Ученият в този случай следва да бъде цитиран като изобретател.

Ако обаче фирмата е патентовала изобретение, което е разработено от учен и/или научна организация, чиито права е нарушила, защитата на учения и научната организация се осъществява както пред съответното патентно ведомство, така и по съдебен ред.

Един от лекторите в първото издание на Предприемачи в науката, каза, че патентът е своеобразен начален капитал за един стартъп. Как един учен с патент у нас може да спечели партньор от бизнеса, ако не може да стартира сам?

Патентът наистина може да бъде начален капитал. Най-лесното е да се предостави за ползване с лицензионен договор. По-трудното, но и с по-голям потенциал, а и убедена съм, по-удовлетворяващо за предприемача е да се развие в бинес начинание.

За второто, освен екип, е нужен партньор, често и повече от един. За привличането на партньор от бизнеса, последният трябва да бъде запознат и привлечен от потенциала на патента, представен като бизнес идея. За целта са нужни допълнителни умения, които нашата програма „Предприемачи в науката“ се стреми да надгражда у учените-участници. В някои отношения това представяне наподобява превод от езика на науката на езика на бизнеса.

По света има фондове, които инвестират в патенти. Как функционира този бизнес?

– Такива фондове инвестират в бизнеси, в основата на които стои патент. Без да омаловажаваме ценността на патента, той сам по себе си е елемент на бизнес потенциала на конкретно практическо решение на техническа задача.

Патентът се получава като документ, който удостоверява закрилата на изобретение, което е ново, има техническа стъпка напред в науката и е промишлено приложимо. Това изобретение обаче, трябва да се превърне в ядро на бизнес, а той да се разработи и развие на практика.

И това е надграждане, което предприемачите в науката могат да направят като впрегнат знания и умения, придобити както в нашата програма „Предприемачи в науката“, така и с инициативност, допълнителни свои проучвания и самообразоване в тази насока.

Фондовете виждат представения бизнес потенциал и инвестират на различни етапи от развитието му. Някои са насочени към стартиращи бизнеси, други – към развиващи се компании, трети – към вече зрели такива. Обичайно фондовете търсят участие в капитала, за да са част от успешен бизнес след развиването му. Макар и по-рядко, има и такива, които предоставят финансиране и без капиталово участие, но обичайно с по-тежки финансови и обезпечителни ангажименти.

По време на конкурса Предприемач в науката 2019 с част от журито

Кое е най-важното, на което искаш да научиш участниците в Предприемачи в науката?

– Вярвам, че участниците в нашата програма имат дух на предприемачи, а впечатляващите ни лектори ще им представят поглед върху множество аспекти на работата им. Убедена съм, че ще научат много, понякога в неочаквани за тях посоки – и по отношение на бизнеса, и в личен план, както и че ще усвоят полезни практически умения. По отношение на интелектуалната собственост, бих искала като начало да им дам разбирането на основата, логиката на уребдата, за да се ориентират по-лесно и да разчитат на тази закрила. От друга страна, на база на елементите в тази картина, да могат да изградят стратегическите си планове за реализация на проектите си. Накрая, да получат информация за практическите аспекти, за да я използват при избора на конкртните си действия и стъпки.

С какво ще предизвикаш нашите предприемачи в науката?

– Да си представят работата си след 5-10 години – какво практическо приложение ще има, как би изглеждал продуктът, върху който работят и каква би била тяхната роля тогава. И заедно да проследим доколко и как тази представа може да се реализира на практика.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.

 

 

 


Инна Бояджиева: Простичките и по-малките всекидневно поставени цели мотивират повече

Category : Лектори

Инна Бояджиева е един от новите лектори в третото издание на програмата „Предприемачи в науката“ на фондация Карол Знание. Тя е юрист, бизнес и краудфъндинг консултант, собственик на рекламната и консултантската агенция “Backersway”. Съорганизатор и водещ на месечните бизнес срещи Leaders.Influence.You и член на ForbesWoman Society.

Зад гърба си тя има над 70 проведени обучения на тема Crowdfunding и бизнес. Участвала е като ментор и трейнър в различни стартъп формати в България и чужбина.

Да започнем с актуалната тема. Как COVID-19 се отразява на краудфъндинга? Още с началото на пандемията у нас започнаха много дарителски акции с нов фокус от обичайните. Това как рефлектира върху проектите, които набират средства в този момент?

– Това е много интересна тема. Много хора изразяваха различни мнения – едни бяха категорично отричащи пускането на проекти, други твърдяха, че е прекрасно време, но се получи един интересен ефект. Платформите имаха обичайната си посещаемост, а проектите бяха по-малко по време на глобалната карантина в периода март – май. Но истината е, че много зависи какво се предлага на публиката. Много от продуктите се произвеждат в Китай, ако не цялостно, то поне доста от компонентите. Една такава ситуация води до забавяне, та дори и невъзможност за произвеждане на обещаното. Така че може би най-големият проблем беше нарушената веригата на доставки. В платформите за набиране на средства за каузи, които са благотворителни и спадат към частта НПО, не е имало нещо необичайно. В подобни платформи често хората подават проекти, свързани с личното им здраве, или изпаднали в нужда след различни инциденти, било то наводнения или други бедствия.

А как очакваш да продължи COVID влиянието от тук нататък?

– Очаквам да видя нови решения на новите проблеми, които COVID ни донесе. Aз лично съм говорила с български проекти, които още преди няколко години имаха решения, затова как да пътуваме виртуално, да се забавляваме от вкъщи и да научим нещо ново от дивана си в хола. Тогава беше трудно да повярват хората, че може нещо подобно да им трябва. Всяка криза носи освен негативите и своите позитиви в историята на човечеството. Така че

силно се надявам, скоро да видим някой голям български проект, който да пожъне световен интерес като предложи просто решение на новите проблеми.

Ти кога и как започна да се интересуваш от краудфъндинг?

– Още 2010 година страшно много ме заинтригува темата. Започнах да следя проекти, да гледам как се развиват платформите. Няколко години по-късно вече бях на сцената и провеждах обучения и семинари по темата не само в пределите на страната ни. Най-голямата аудитория, пред която съм имала честта да се изявя, е в университета „Хамад Бин Халифа“ в Катар. Там работех с 5 екипа, които спечелиха първо и трето място в предприемаческа програма, а останалите бяха наградени в различни категории. Бях най-младият бизнес ментор в програма и прецедент в историята за най-успешно реализирани екипи от отбора на менторския екип, който оглавявах аз.

Може би трябваше да кажеш дали винаги като става дума за краудфъндинг, следва въпросът – какво е това?

– Най-трудно ми беше да обясня на баба ми какво правя. Но щом се справих с нея, после тръгнахме на един тур в страната  2016-2017 година и вече има много хора от областните градове, които не само знаят какво е краудфъндинг, а и реализираха подобни кампании в различните платформи. Въпреки това винаги, когато правя обучения започвам с този въпрос.

Участваш в различни стартъп проекти в сферата на бизнеса, но и в неправителствения сектор, още преди да се дипломираш като магистър по право в НБУ. Какво те мотивира? Как подреждаш целите?

– Опитах много пъти от чашата на провала и нереализираните проекти. За да достигнеш до желаната цел трябва много пъти да паднеш и да станеш.

Аз моята още не съм я достигнала. Истината е, че всеки проект, по който съм работила ми е давал и ми е взимал по нещо. В трудовата ми история се събира една година, в която да съм работила за друг освен за себе си. Без значение за кой от проектите си говоря, винаги сме започвали с недостатъчно пари и недостиг на човешки потенциал. Лесно е сигурно, ако тръгнеш с един милион. Уви, все още не ми се е случвало като във филмите. Колкото и да ми е било трудно винаги съм вярвала и преследвала мечтите си. Знам колко е трудно, още повече, когато работиш по проект, в който много вярваш и затова винаги съм много директна с клиентите ни. Ако са тръгнали с големите планове и многото нули в главите си, винаги ги карам да погледнат и от друга гледна точка, да пробват да разбият малко сумите и да ги заслужат поетапно.

Простичките и по-малките всекидневно поставени цели мотивират даже повече. Защото се вижда реализацията и това дава стимул на екипите, отколкото прекалено големите цели, които за да се изпълнят изискват много време, прекалено много ресурс

и когато е малък екипът, без достатъчното финансиране, става много трудно и много често хората започват да се отказват. Вярвам, че винаги трябва да се търси вариант за разделянето на проектите на части.

Това ли е най-важното?

За мен най-важното нещо в моите проекти е екипът. Аз продължавам да работя и до ден днешен с хора, участвали в екипите и на провалените ни бизнес начинания.

А в момента как са подредени проектите ти?

В момента съм се отдала да развивам консултантска и рекламна агенция „Backersway“, да правя консултации – юридически, бизнес и краудфъндинг, когато има някой интересен за семинар или академия, да се включа с обучение или менториране, гледам едно сладко бебе, строим новия ни дом и бутам по малко с малки стъпки още няколко проекта, които не са все още готови за публиката.

За твоите проекти събирала ли си средства чрез краудфъндинг?

– Нещата, които до сега съм правила, не са били подходящи за оналайн набиране на средства, но

офлайн съм прилага доста пъти краудфъндинг подхода. Аз много често споделям с клиентите си трикове, които ползвам от краудфъндинга в работата си, не само за бизнес частта, но по отношение на маркетинг и рекламата.

Снимка Bloomberg TV Bulgaria

Кои са следващите ти предприемачески проекти?

– Сага съм се концентрирала основно в бизнес развитието на сегашните ми дейности, като паралелно с това се опитвам да реализирам и няколко идеи, които стоят разписани още от преди няколко години.

Стремя се да създам повече съдържание, което да е в полза на хората, стартиращи нови бизнес начинания и такива, които са на път да създадат нови кампании, използвайки методологията на краудфъндинга.

Всичко това ще бъде реализирано с обновения ми сайт goinna.info следващата година.

Твоите предприемачески инициативи срещали ли са те с учени, които създават бизнес?

Срещала съм се в работата си с най-различни профили на хора. Правила съм обучения и съм консултирала учени, които искат да продадат творението си. Истината е, че много често, когато човек е много умен, смята, че всичко може да си направи сам. Ако не го знае, ще да го научи бързо и ще продължи само с екипа, с който са създали продукта. Много често в подобни екипи липсва бизнес и маркетинг човек, доста често и продуктов дизайнер. Съществува и мнението  „аз съм го изобретил, аз ще ръководя“. Затова смятам, че

подобни инициативи като вашия проект „Предприемачи в науката“ ще  дадат нужните знания и ще помогнат за разбирането на ролите в екипа, така че да имаме все повече реализирани научни проекти, които се продават и помагат на хората, а не стоят само като прекрасно разработени научни трудове по рафтове в университетите или БАН.

Каква би била твоята дефиниция за „предприемач в науката“?
Аз никак не харесвам думата предприемач. Но за мен „предприемач в науката“ е човек, който е извървял не лекият път на създаването на дадено творение, но и реализирането/монетаризирането му.

С какво ще провокираш участниците в третото издание на програмата?

По-скоро искам да ги мотивирам да не спират да правят онова, което обичат и да им покажа, че намирайки добър екип, с който да творят и да продават изработеното, да дадат добрия пример и на другите и да създадат по-благоприятна среда за развитие на науката и научния потенциал.

А на какво би искала да ги научиш?

Искам да ги науча да не се предават и да знаят, че

малките стъпки направени всеки ден водят до желания успех. Да не мечтаят, а да преследват целите си.

Както казва Питър Дракър “Предприемачеството не е нито наука, нито изкуство. То е практика.”

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.


Проф. Мартин Вечев: Предприемач в науката е начин на мислене – работата ти да стигне до максимален брой хора

Category : Лектори

Професор по компютърни науки и ръководител на Лабораторията за сигурни, надеждни и интелигентни системи на Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих (Eidgenössische Technische Hochschule Zürich), Швейцария, откъдето през 1900 г. диплома получава и Алберт Айнщайн.

Работата му обхваща пресечната точка на изкуствения интелект и езиците за програмиране, включително теоретични и системни аспекти.

Проф. Вечев и ръководения от него екип са разработили първия интуитивен език за програмиране за квантови компютри на високо ниво – Silq. Това се определя като голям пробив, тъй като езикът не е проектиран спрямо конструкцията и функционалността на хардуера, но върху начина на мислене на програмистите.

Успешният български учен завършва компютърни науки в Simon Fraser University, Канада, а след това със същата специалност – докторантура в University of Cambridge. На 32 години получава наградата „Джон Атанасов“ за постижения в развитието на компютърните и информационните технологии и информационното общество за 2009 г. Последвалите отличия са повече от дузина, между които Награда за млад изследовател Робин Милнър, която се връчва от ACM за признаване на изключителен принос на млади изследователи в областта на програмните езици; CACM Research Highlight, ERC Starting Grant, Google and Facebook Faculty Research Awards, Outstanding Artifact Award (OOPSLA), IBM Research Division Award, присъждана от Джон Кели, старши вицепрезидент на IBM и директор на IBM Research, IBM Extraordinary Accomplishment Award и т.н.

Съосновател е на три стартъпа. DeepCode е създадена през 2016 и революционизира създаването на качествени програми чрез изкуствен интелект и машинно самообучение. Компанията преди дни беше закупена от Snyk – фирма, оценена за над 2 милиарда долара. Новината обиколи световните медии, но попадна и в българската преса.

През 2017, създава ChainSecurity, друг ETH спин-оф, който бързо става световен лидер в областта на киберсигурността и верификацията на интелигентните договори. В началото на годината PwC придобива компанията.

Основателите на ChainSecurity, сред които двама българи – проф. Мартин Вечев (крайният вляво) и д-р Петър Цанков (крайният вдясно). Снимка ETH Zurich

Тази година създава трети спин-оф LatticeFlow , фокусиран върху сигурността и безопасността на изкуствения интелект.

Проф. Вечев ще бъде лектор на Предприемачи в науката 2020, член на журито и част от Консултативния съвет на фондация Карол Знание.

Съвсем наскоро бяхте в големите заглавия на българските медии – българинът, създал първия език за квантово програмиране. Новината от сайта на ЕТН го представи като сериозен пробив и първият по рода си – елегантен, прост и безопасен. Какво е различното в концепцията на Silq? 

– Различното между Silq и останалите квантови езици е че Silq напълно елиминира основен тип грешки при програмирането на квантови алгоритми. За да се изчисли дадена задача, компютърът често пресмята междинни стойности, които трябва да бъдат заличени с цел да се освободи памет. При квантовите компютри това заличаване е значително по-сложно в сравнение с аналогичната задача при класическите компютри поради т. нар. “квантово заплитане”.

Silq е първият език, който автоматично заличава междинни стойности, благодарение на което той прави програмирането на квантови компютри по-безопасно откъм допускане на грешки.

Има и други плюсове като например, че Silq е създаден така, че да може да предпази програмиста от често срещани грешки, преди да пусне програмата, така че да се знае, че програмата ще работи както трябва.

Ако разработването на този език е голямата постигната цел, каква е следващата в областта на квантовите компютри за Вас?

– Има различни проблеми, например от създаването на хардуер до нови алгоритми. Поради факта, че всички квантови модели, на които стъпват квантовите компютри, включват в себе си шум (тоест, с дадена вероятност компютърът може да допусне грешка), един от основните проблеми е смятането на тези грешки и дали те са в допустимите стойности за дадения алгоритъм, още преди алгоритъмът да се пусне да работи. Това включва доста сложен автоматичен анализ, върху който ние работим. Много е важно от гледна точка на това дали тези алгоритми в крайна сметка ще работят както трябва върху дадения хардуер.

Всяка година при представянето на лекторите ние показваме, че успешните личности са предприемчиви. Неслучайно въвеждаме идеята за „предприемачи в науката“, без това непременно да значи учени, които правят стартъпи. Вие как бихте дефинирал това понятие?

– Това е човек, който се интересува от максималната реализация на труда си, така че този труд да стигне и повлияе позитивно на максимален брой хора. Тази реализация може да бъде както научна, така и образователна, така и комерсиална.

Например, ако се изхожда от това мислене, то най-важното нещо при научната дейност е избирането или дефинирането на проблема така, че решението му да има максимален ефект. Това само по себе си е много трудно и рисково. Моите наблюдения са, че повечето учени не прекарват достатъчно време в дефиницията на първостепенни проблеми, а повече време в решаването на второстепенни такива, тъй като е много по-лесно и не рисково.

Този процес на идентифицирането на проблема, сам по себе си е вид предприемачество и начин на мислене, но същият процес важи и за създаването на фирми или други инициативи. Създаването на фирми е просто още един начин да има позитивно влияние върху повече хора. А евентуалните финансови облаги са просто резултат на това мислене, не самоцел.

Как един програмист и изследовател като Вас стана предприемач?

– За мен най-важната и интересна част е изследователската дейност, като в основата си това означава създаването на нови знания. Не мисля че има работа която е по-интересна от тази. Понеже нашата научна дейност включва както нова теория, така и нови практически системи около тази теория в сфера, където има огромен индустриален интерес (изкуствен интелект, сигурност), то създаването на спин-офи идва съвсем естествено. Особено, че много често ние получаваме запитвания от индустрията за даден проблем. Освен това, както споменах, мисленето за това как резултатите, които създаваме, да достигнат максимален брой хора, естествено води до създаването на фирми.

Разкажете за първия си стартъп и идеята, с която стартирахте.

– Първият спин-оф, който създадохме през 2016 г., беше DeepCode и той току-що беше закупен от Snyk, компания оценена на над 2 милиарда долара.

Ние се занимаваме с програмиране от много години и знаем колко трудно е създаването на качествен и работещ софтуер. Също се знае, че около 30% от това време обикновено се прекарва за намиране и поправяне на грешки в кода на програмата. Същевременно през последните 10 години се наблюдава натрупване на огромно количество данни, но този път под формата на програми и информацията около тях (грешки и как те са поправени), в отворени хранилища (repositories). При това в огромни размери (милиони редове код) – феномен, който се нарича Big Code (за разлика от Big Data, като например текст или снимки).

Ключовата идея зад DeepCode е създаването на алгоритъм и система за изкуствен интелект (AI), която може автоматично и непрекъснато да се самообучава от Big Code. Така може да се създаде модел за намирането на много нови видове грешки, които непрекъснато се откриват и поправят.

Разбира се, как да стане това технически е доста сложно и самото know-how е добито след много години научна дейност и експерименти с различни системи за самообучение от Big Code. Всъщност, идеята да се свържат няколко сфери в компютърните науки, така че това да е възможно, е и темата на докторската дисертация на Веселин Райчев, мой докторант в ETH Zurich, която спечели топ 3 дисертация в света през 2016 г. и значително допринесе за създаването на фундаментално нова сфера в машинното самообучение – тази, в която DeepCode е лидер.

А как се случи придобиването на DeepCode от Snyk?

– Към DeepCode винаги е имало интерес за закупуването ѝ през годините. Вниманието на Snyk беше привлечено от уникалната технология на DeepCode, тъй като

това е единствената AI система в света, която може да се научава от милиони програми много бързо и да намира грешки в кода с голяма точност и разнообразие.

Освен това, за разлика от сегашните модели за машинно самообучение, които са базирани на невронни мрежи и не могат да бъдат разчетени от човек, DeepCode е система от трето поколение и тя не само се учи от данните, но и продуцира модели, които могат да бъдат интерпретирани от човек. Това е изключително важно, за да може да се гарантира цялостното качеството и систематично подобрение на продукт. Добавяйки технологията на DeepCode, Snyk ще ускори развитието си значително и ще стане абсолютен лидер в индустрията. По този начин тази уникална технология ще стигне до всички програмисти и компании, които създават софтуер. Което, както казах в началото на това интервю, е и начин на мислене –

ние искахме тази идея да стигне до максимален брой потребители.

Основателите на DeepCode (от ляво надясно): Веселин Райчев (CTO), Борис Паскалев (CEO), Мартин Вечев. Снимка ETH Zurich

Работите ли все още върху трето поколение изкуствен интелект и в тази сфера какво очаквате да постигнете?

– Да, голяма част от научната дейност в нашата група е свързана със създаването на трето поколение системи за изкуствен интелект. Технически това означава свързването на две доста различни сфери в науката – тази на машинното самообучение, която работи с данни и оптимизация, с тази на математическата логика, която описва правила – общо взето това са и първите две поколения на изкуствен интелект. В крайна сметка

искаме да създадем системи, които се учат като хората:

от данни, но малък на брой, а не както сега, и които частично поне могат да обяснят своите решения и могат лесно да се учат не само от данни, а и от информация, специфицирана под формата на логика (където всъщност с няколко реда могат да се опишат безкраен брой примери). По тази линия всъщност създадохме и третия спин-оф LatticeFlow  миналия месец. Тя се фокусира върху системи за изкуствен интелект, които са сигурни и безопасни, което е фундаментален проблем при тези системи.

Как се прави спин-оф с един от най-силните технически университети в света, Швейцарския федерален институт по технологии?

– Първото нещо е, че трябва да има конкретна бизнес идея, за която да е ясно че има сериозен шанс да бъде лидер на пазара. Понеже ETH Zurich е един от най-добрите университети в света, тo когато професори или завършващи докторанти искат да създадат фирми, те наистина имат нужния know-how на световно ниво. Така че тази пречка обикновено я няма, но може да не се знае дали идеята ще се наложи на пазара, колкото и да е добра технически.

Разбира се,

екосистемата около Цюрих и ETH специално е уникална, има много инвеститори, които се интересуват непрекъснато и много опит от предишни спин-офи, така че този риск се намалява донякъде. Но като цяло наистина силата на тези университети е в deep tech спин-офи, и университетът е много отворен към създаването на фирми.

ETH през последните години се представя много силно в трансфера на технологии и по брой спин-офи изпревари някои от традиционните първенци в класациите. Как се създава тази предприемаческа култура в академичните среди?

– Първо, стратегията на ETH Zurich е много важна и е свързана с хората. Тук предлагат изключително добри условия за научна работа, може би най-добрите условия в света, като по този начин привличат топ учени от всякакви места. Второ, поради първата точка, и поради това, че предлагат много добри условия за докторска степен, те привличат и много силни и голям на брой докторанти от целия свят. Тези две неща водят и до силна наука и образование, и бизнес екосистема, тъй като много фирми искат да са във връзка с това, което става (наемане на студенти, съвместни проекти и т.н.). Де факто

ETH е взел най-доброто от американската и европейската научна система и това го прави наистина уникално място за работа.

Отделно на това, университетът има и специален отдел който се занимава само с подпомагането за стартиране на спин-офи, което също помага. Всичко това по себе си води и до интерес от инвеститори и бизнес ангели. Така че е естествено някои от разработените идеи в университета да се превръщат във фирми.

Проф. Мартин Вечев с екипа на ръководената от него Лаборатория за сигурни, надеждни и интелигентни системи на Швейцарския федерален технологичен институт. Снимка ETH Zurich

Има ли в програмите курсове по предприемачество? Как студенти и учени се насочват да мислят за стартиране на свои компании?

– Има такива курсове и състезания, които запознават учените с бизнес частта. Но не мисля че те са в основата.

Основното е начинът на мислене: трудът ти да стига до максимален брой хора и да може да се консултираш с успешни учени, които са го правили това преди.

Например, с първия ни инвеститор за DeepCode ни беше свързал друг професор от нашия факултет, който преди това беше директор в Google и ни препоръча. Всички тези контакти също помагат.

Защо според Вас у нас е трудно това да се случи?

– Защото в България все още няма стратегия кои отрасли са с национално значение, а и как да се привлекат най-добрите хора в света да работят тук за да може в тези сфери да сме едни от най-добрите.

На какво бихте искал да научите участниците в Предприемачи в науката?

– На начина на мислене, който може и да им помогне. Другите неща са механични.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.


Петър Живков: Истинската причина да станеш предприемач е да създадеш решение на нужда, така както само ти можеш

Вицепрезидент на StartUP България, създател на AirLief, мобилно приложение за Android и iOS, което позволява да се следи замърсяването на въздуха и ефекта върху здравето на хората. Използва се в повече от 60 държави.

У нас името на Петър Живков влезе с медиите по време на извънредното положение заради пандемията с висококачествената маска, създадена от него. Не заради COVID 19, а заради градския замърсен въздух. Инженерът преди няколко години участва в Sofia Service Jam, където за 48 часа се разработва прототип на продукт или услуга. Тогава се ражда идеята за маската и тя се развива до проекта Airlief, който печели грант от 35 000 EUR и 15 000 EUR като ваучери за услуги в инфраструктурата на Wear Sustain. Това е платформа, която търси решения, съчетаващи умни технологии и екологичен дизайн.

Airlief участва в акселератор на Massachusetts Institute of Technology (MIT). А в края на април спечели регионалните финали на PowerUP! – състезание на European Institute Of Technology, където се конкурират иновативни стартъпи от Централна и Източна Европа. Като финалист, българската компания ще се състезава за награда от 50 000 EUR и достъп до акселераторската програма EIT InnoEnergy, която може да осигури финансиране до 200 000 ЕUR.

Петър Живков завършва Technische Universiteit Delft, където получава и наградата на холандския университет TU Delft Inspiration. Сега е Data Science докторант в БАН. От октомври 2019 г. е координатор за България на Kairos Society Europe – глобална общност от предприемачи и лидери, обединени от целта да решат най-големите предизвикателства в света. Ричард Брансън, Бил Гейтс и Бил Клинтън са сред разпознаваемите имена на мрежата новатори.

 

Стартъп за висококачествена маска. Сега звучи повече от актуално в контекста на COVID 19. Но когато направи прототипа за 48 часа, как успя да спечелиш финансова подкрепа? Мобилното приложение ли надделя?

-Комбинацията от двете. Започнахме проекта като маска, която да комуникира с мобилно приложение. В последствие маската и мобилното приложение заживяха свой собствен живот и сега надграждаме и двата продукта според нуждите на потребителите ни. Успяхме да прототипираме бързо идеите си и да кандидатстваме за грант директно в Брюксел. Сами си подготвихме проекта, сами си го и изпълнихме. След това няколко години преди да излезем в производство си карахме на мускули и лични спестявания. Ние сме типичен „буутстрап“ бизнес, който стига до пазар без финансиране от фондове или инвеститори.

В Предприемачи в науката учените искат да научат как идеята може да стане продукт. Как звучи отговорът през твоята лична история?

-Бих посъветвал създателите да се заредят с търпение и още от самото начало да тестват хипотезите си с целевата си група. Всичко дори още на ниво идея е хубаво да се тества с хората, които ще използват продукта.

Методологии, като lean startup, design thinking и agile management са подходящи да се наложат от самото начало.

Книгата 24 steps of disciplined entrepreneur е изключително полезно ръководство. Ако има една книга, която трябва да се прочете преди да се тръгне по пътят да развиваш свой собствен продукт или услуга – това е тя.

Сега, когато всички носим маски, как се разви пазарът за висококачествените маски, които предлагате?

-Търсенето се покачи драстично. Сайтът ни падна. Имахме проблем с доставката на материалите. Известно време работихме само с лекарите на фронта, за да сме сигурни, че има достатъчно за тях. Внимавахме да остане обслужването и връзката с клиентите на високо ниво. Сега, съм доволен, че когато се повиши търсенето ние успяхме да консолидираме енергията в екипа ни, да надградим продуктите и продължим да изпълняваме стратегията ни.

Твоят личен опит за финансиране на проекти минава през технологични хакатони и акселератори. В конкурса за иновативни стартъпи от Централна и Източна Европа каква конкуренция преборихте? Какви бяха другите участници?

-Предимно 4 вида: ИТ проекти с B2B модел, биотехнологични, медицински и финтек решения.

Има ли учени с иновативни стартъпи във форматите, където сте участвали?

-Да има. Специално на MIT акселератора може би половината бяха млади учени, работещи няколко години върху проблем, който в момента изграждат на бизнес и търсят пазарна реализация. Бизнес и наука трябва да са обвързани. Добрите иновации трябва да стигат до хората – само така се създава висока стойност.

Какво според теб би мотивирало учените да търсят подобни формати за представяне?

-Изначално причината да станеш предприемач не е да станеш богат, да работиш по-малко, или да хванеш лесния път.

Истинската причина е да създадеш решение на нужда, така както само ти можеш да създадеш. Да бъдеш толкова отдаден на решението, че да само ти можеш да развиеш правилното решение.

Като вицепрезидентът на StartUP как би коментирал развитието на стартъп екосистемата през последните месеци в извънредно положение и извънредна ситуация? Преминаването в режим онлайн създаде ли нови ниши?

-“Дигитализация на стероиди” – точно така бих описал периода. Тези, които са се чудили до сега дали да минат онлайн – вече трябва да са се убедени, че друг път няма.

Как според теб ще се развият нещата от тук нататък?

-Специално онлайн пазаруването и дигиталното обучение ще се използват много повече. Спрямо Азия и Западна Европа, нашият  регион е много малко развит откъм използване на онлайн услуги.

Разкажи за Kairos Society Europe. Как ти попадна в тази организация, кои са лидерие от България, които членуват? Срещата ли се? Какви инициативи имате?

-Бях поканен от приятел. Правим срещи, в които си помагаме взаимно. Фокусът на  Kairos Society Europe е лидерите на утрешния ден да се познават от млади. Членовете са на възраст до 26 години обикновено и се занимават с решения на сегашни и бъдещи проблеми.

Снимки Forbes Bulgaria

Коя е най-значимата инициатива, в която ти си участвал?

-Нямам най-значима, гледам от какво имам нужда в момента и си търся подходящите инициативи. В същото време съм достатъчно отворен да приемам инициативи, които просто идват при мен.

Много хора искат да постигнат нещо значимо, но истината се крие в инструментите, които ще им помогнат за постигането. Всяка една инициатива, от която уча, споделям и се свързвам с хора е значима. В този ред на мисли:  Предприемачи в науката е значима за мен инициатива.

Кой е на-вдъхновяващият предприемач, с който си се срещал? 

-Момче от Дания, което на 15 години губи майка си от рак и започва да се грижи за своя по-малък брат и му се налага да заживее във Великобритания. На 18 години създава една от най-големите платформи за ученици, които искат да влязат в топ университети в света. Използва най-добрите ментори, а успеваемостта на тези, които използват платформата е невероятно висока. Силен млад човек, постигнал нещо много позитивно, излизайки от една безнадеждна на пръв поглед ситуация.

Бих искал да се срещна с колкото е възможно повече хора, които са отдадени на това, което правят.

Какво би казал ти на Ричард Брансън, например, за предприемачите в България?

-Че България има добра среда за създатели с оглед на това, че имаме добро образование, достъп до ЕС и много проблеми за оправяне – мечта на всеки предприемач.

Поради политическото ни минало, нямаме изграден гръбнак и тепърва трябва да градим екосистемата ни. Създателите са малко и трябва да се правят много различни формати, които да подпомагат екосистемата още на ниво стратегия, там мисля, че е нашето слабо място.

 С какво ще предизвикаш учените в Предприемачи в науката?

-Ще видим, когато се запознаем и разберем потребностите. Идеята на подобни формати е именно да няма еднакъв подход към всички, а да се разбере кой от какво има нужда. Разбере ли се това, тогава ще се предизвикваме 🙂

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.


Д-р Спас Керимов: Създавай неща, които са способни да променят света ни, но да са повече полезни, отколкото иновативни

Д-р Спас Керимов е създател и изпълнителен директор на „Принтиво“, стартираща биотехнологична компания, занимаваща се с 3D биопринтиране на човешки тъкани. Компанията е “Иновативно предприятие на годината” за 2018 г. Носител на Европейските награди CESA две поредни години за 2018 и 2019 г. като Best HealthTeach startup. Носител на международната награда CIDIC Award и финалист в международното стартъп състезание: BetaPitch Global Berlin 2017.
Д-р Керимов е лекар, отличен с награди от много международни научни конгреси и форуми. Интересува се от тъканно инженерство и регенеративна медицина. Следи прогреса в области като изкуствен интелект, биотехнологичната революция и сблъсъка на човечеството с новите технологии.
През 2015 г. създава Асоциацията на студентите изследователи, НПО със стотици членове и последователи. Мисията на организацията е да променя университетската среда и да създава по-добри медицински специалисти.
През 2018 г. става и един от учредителите на първия в България „Биотехнологичен и здравен клъстер“.
TEDx лектор. Част от The Changemakers of Bulgaria. Избран сред личностите в селекцията “40 до 40“ на Дарик Радио. Лектор на популярна наука в Ratio. „Най-изявена млада личност на България“ за 2019 г. в област Медицина и Здравеопазване според JCA Bulagaria. Студент на годината за 2017.
Многократен гост-лектор в няколко университета на теми, свързани с предприемачество, високотехнологични стартъпи и перспективата на биотехнологиите в бизнеса.

Как се отрази COVID ситуацията на дейността на вашия биотехнологичен стартъп?

– Отрезвяващо. Наложи се да сме много внимателни финансово. Трябваше да се справяме с всеобща демотивация и разкалибриране на работния процес. Предимно решавахме проблеми, но укрепвахме като компания. Независимо, че COVID кризата смали хоризонтите ни временно, ни помогна да подредим много вътрешни неуредици и сега сме по-готови от всякога да посрещнем следващата трудност.

Имаше ли и положителни аспекти? Не създава ли кризата и възможности в областта на медицината точно сега?

– Ами, не е задължително. За някои бизнеси, които могат да добавят истинска стойност в решаването на COVID свързани проблеми, като работата по нова терапия, ваксина, подобряване на интензивните грижи за пациенти и т.н. – със сигурност е възможност за растеж. Но за много голяма част от бизнесите, беше по скоро показно „помагане и решаване“ на проблеми. PR балони без стойност. „Принтиво“ не се възползвахме от тези краткосрочни вълни на „възможности“. Имахме готовност да предложим технологията си за лекарствено тестване.

Какви са очакванията ти за последните месеци на годината?

– Няма как да не са оптимистични.

Есента ще донесе бизнес лекуване. Бавно, въпросително и крехко, но съм уверен че ще започнем да излизаме от икономическите последствия, независимо колко вълни предстоят. Сега ще е момент на управленска креативност, особено за българската екосистема и икономика.

Появиха се научни публикации за сериозни необратими поражения върху различни органи на хора, излекувани от COVID-19. Така отново беше повдигнат и въпроса може ли скоро да има реални органи, създавани с 3D принтиране. Има ли добри новини през последните месеци?

– Прогресът в 3D биопринтирането не стихва. Последните две години стана по-тих, по-обран, но с повече реални резултати и решения. От строго фундаментален и новаторски, стана приложим и бизнес гъвкав. Последната година

биопринтирането започна да навлиза в много големи сектори и индустрии, както и от съвсем скоро в различни по сложност и приложение фази на предклинични и клинични изпитания. Натам сме се запътили и ние – най-трудния, но най-стойностен и ценен път в развитието на една биомедицинска технология.

Какви са основните уроци, които научихте като предприемачи и мениджъри?

– Всички неизвестни, променливи и необичайни явление в света на предприемача, се коренят в един добре познат фактор – човешкия. Всичко произтича от хората, екипа, бизнес партньорите ти, клиентите ти, твоите фенове и относителни врагове.. Най-големите успехи и най-грандиозните провали. Та,

научихме се да се ценим едни други повече. Да ценим екипа, човешкото и да правим бизнес компромиси в името да го разбираме по-добре.

 

За първи път през последните месеци имаше такъв сериозен интерес към новини от сферата на науката. Смяташ ли, че хората разбраха колко важна е работата на учените и какво е значението на новите технологии?

– Не, определено. Интересът варираше от новинарска превъзбуда до страх и паника, подсилено от къде правилно, къде неправилно приложени мерки за изолация. Не трябва да очакваме от множеството да разбира важността на научния и технологичен прогрес и смисъл по време на паника и информационно размиване. Хората трябва да чуват и виждат технологии и наука в действие като биват системно и внимателно образовани от умели научни комуникатори и технологични пионери. Така може да се импринтира техния смисъл, който е дълготраен и съзнателен.

За теб самия какво се случи през тази една година?

– Повярвах повече на хората. Продължавам да се уча.

Науката е изпълнена с безкрайно любопитство и безкрайно познание – идеалната дългоживотна комбинация.

Смяташ ли, че моментът е подходящ за създаване на компания? Знаем, че в периоди на криза са създадени някои успешни компании като General Motors, SNN, GE, IBM и не малко други.

– Особено подходящ.

Сега е момент за нестандартните, смели и радикални идеи да посрещнат своите създатели. Единственото правило – създавай неща които са способни да променят света ни, но да са повече полезни, отколкото иновативни.

Какво би искал тази година да научат от теб предприемачите в науката?

– Как да доближат желаното от тях бъдеще до реалността, в която се намират в момента. Как да персонализират стратегиите за създаване на бизнеси и да бъдат различни. И най-вече истински да помагат.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.


By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close