Доц. Костадин Коларов, доктор по икономика, е директор на Института по предприемачество на УНСС. Завършва специалност Икономика и управление на промишлеността в УНСС. По време на обучението си тогава печели конкурс за студентски доклади в областта на предприемачеството, организиран от домакина на 20 международен конгрес по малък бизнес – Института за МСП в Санкт Гален, Швейцария. След завършването си е поканен за докторант от проф. Кирил Тодоров, основател на Институт за развитие на предприемачеството, чиито наследник е настоящият Институт по предприемачество. По време на докторантурата си е сътрудник в международен проект за създаване на образователна програма и центрове за развитие на предприемачеството. Специализира в Северноирландския институт по малък бизнес при Ulster University и Департамента по икономика на предприятието на Universitat Autònoma de Barcelona.
Участва в поредица изследователски и обучителни проекти в областта на предприемачеството, сред които „Академично предприемачество: изследване на развитието на технологично-базираните фирми от обществения сектор в Централна и Източна Европа“, „Динамични предприемачи – сравнително изследване за България и Полша“, „Програма за обучение на мениджъри“, „Жените в бизнеса“, програма “Динамичен бизнес мениджмънт”, организирана в Нидерландия от Конфедерация на нидерландската индустрия и работодатели VNO-NCW.
Доц. Коларов е експерт, обучител и консултант е в десетки изследователските дейности. През последните години участва и ръководи проектите „Професионализиране на управлението на МСП (развитие на мениджърски компетенции у предприемачите)“, „Детерминанти и модели на конкурентното представяне на малките и средните предприятия в интернационална бизнес среда” и научно-изследователското задание на Института по предприемачество – „Стратегии и модели за използване на резултатите на университетската наука в предприемаческата дейност“. Координатор е на международния проект „DIGI Women – инструменти за цифрово предприемачество и подкрепа за жени предприемачи“.
В академичната си кариера в УНСС е заемал длъжностите научен секретар и ръководител на катедра „Предприемачество“, председател на Общото събрание на Бизнес факултет, научен секретар на Института по предприемачество.
От 2021 г. е член на Управителния съвет на Българската асоциация за развитие на мениджмънта и предприемачеството (създадена 1997 г.).
Автор е на публикации в областта на фирмената култура и предприемачеството.
Добре дошъл на първия академичен преподавател по предприемачество в Предприемачи в науката 2021! От възникването на самата идея за програмата, търсим отговор на въпроса защо у нас не се насърчава и развива предприемаческо мислене в академичната общност, защо не се инкубират компании на базата на научни разработки, както се случва във водещите университети в света…Какъв е Вашият отговор?
– Прецизният отговор на този въпрос изисква едно задълбочено проучване, базирано както на анализа на съществуващата нормативна база, регулираща дейността на висшите училища в България, така и внимателно проследяване на историческото ѝ развитие и проекцията ѝ върху практиките на висшите училища. Тази година завършва работата на Института по предприемачество по научно-изследователско задание, чиито резултати биха дали отговор на този въпрос. За съжаление, преди да сме завършили анализите на събраните емпирични данни, даването на категоричен отговор би имало спекулативен характер. На този етап бих могъл да споделя само впечатленията си, натрупани през годините, в които съм се развивал като изследовател в областта на предприемачеството. А те са следните:
– Не мога да се съглася с виждането, че предприемаческото мислене в академичната общност следва да се третира като обект на насърчаване и развитие. Възможно е това мое мнение да се стори необичайно за човек, чиито научни интереси са съсредоточени върху развитието на предприемачеството, но не бих могъл да причисля някого към академичната общност, ако той не притежава предприемаческо мислене. Оставям настрана въпросът, какво е нужно да преодолее учен, с предприемаческо мислене, за да реализира идеите си, плод на това мислене.
– Инкубирането на компании на база на научни разработки поставя ред други въпроси, свързани с характеристиките на научните разработки и ползите за висшите училища, произтичащи от това инкубиране. И моите впечатления са, че доколкото ползите от инкубирането на такива компании могат да бъдат подсилени чрез подходящи регулации, то характеристиките на научните разработки, на първо място сред които е потенциалът за комерсиализиране на резултатите, са въпрос на целенасочени, дългогодишни, системни и ресурснообезпечени изследователски усилия. А с доказателства за съществуването на подобни усилия през последните десетилетия все още се запознавам. По-скоро, впечатленията ми са, че
изследователската дейност, осъществявана в българските висши училища, е подчинена на лични академични интереси и търсения на отделните учени, на ограниченията на съществуващите източници на нейното финансиране, и рядко е водена от амбицията за създаване на предприемаческа компания.
Защо университетите у нас не създават компании на база на изследователската и научната си дейност?
– Отговорът ми на предходния въпрос дава посоките за търсене на възможните причини. Ако трябва да бъда по-конкретен и същевременно кратък, то бих казал, че
механизмите на финансиране, регулациите на дейностите на университетите (или висшите училища), както и възприетите практики в управлението на университети, не предпоставят интерес у академичната общност към създаването на такива компании.
Т.е. не съществуват убедителни причини, тласкащи университетите към създаването на компании, базирани върху научно-изследователската дейност. И то при положение, че изследователската и научната дейност действително създават резултати, на чиято основа може да бъде създадена предприемаческа компания.
За колко спин-офи, създадени от университети или институти имате информация?
– За да бъде даден отговор на този въпрос, полезно е да се уточни съдържанието на понятието „спин-оф“. В най-общия случай това е предприятие, чието създаване е на основата на технически или технологични изобретения, защитени като интелектуална собственост на университет или институт, и, което е особеното, не биха могли да се използват по друг начин (например, продадени на съществуващи предприятия). И още нещо, спин-оф предприятието се създава с активното участие на университета или института, за разлика от предприятия, които са създадени от независими предприемачи, закупили правата за ползване на дадено изобретение. Следвайки това разбиране,
е трудно да се посочи конкретен пример за спин-оф предприятия, създадени от български университети или институти.
Възможно е, при едно по-широко тълкуване, например, предприятие, създадено от член на академичния състав на даден университет, който експлоатира знания, натрупани в практиката си на изследовател, или изобретения, на които е автор, да се открият такива примери, но причисляването им към спин-оф би било твърде условно.
Имате ли наблюдения върху студентските стартъпи?
– И тук отново стои въпросът с дефинирането на „стартъп“ предприятието. „Стартъп“ предприятието се свързва преимуществено с възможността на новосъздадено предприятие да осъществи значим и бърз растеж въз основата на мащабируем бизнес модел. Подобен бизнес модел, същевременно, е възможен в ограничен брой икономически дейности и предполага наличието на иновация, която в общия случай е плод на научноизследователски труд.
Без съмнение, много български студенти, особено изучаващите инженерни специалности, имат амбицията за създадат подобни компании, и някои от тях успяват, въпреки че предприемаческата екосистема в страната може да бъде определена като развиваща се и сравнително скромна (в някои аспекти).
Наблюденията ми върху малкото стартъпи на наши възпитаници ме карат да бъда предпазлив по отношение на твърде оптимистични прогнози относно успехите им поради следните причини: относително слабата им пригодност за излизане на външни пазари, с което да се преодолеят ограниченията на националния пазар и достъпа до източници на финансиране, което е условие за скоростта на растежа им.
По-скоро, бих определил усилията им за създаване на стартъп предприятия като натрупване на опит в трудни условия.
Опит, който да се използва по-успешно на международните пазари при евентуална подкрепа от международни венчърни фондове.
В обучителната програма, Вашите студенти създават ли компании, било то и учебни?
– Обучителната програма за специалност „Предприемачество“ предоставя знанията, необходими за създаването на компании, и повече от една трета са студентите, които използват тези знания в опита си да развият свои идеи за създаването на нов бизнес в последствие – да ги реализират. Най-често това се случва под формата на разработване на бизнес планове, отчитащи реалностите, в които ще се създава и развива съответният бизнес. Не са редки и случаите, при които нашите студенти създават собствени предприятия, а наученото им помага да усъвършенстват практиката си на предприемачи.
Има ли у нас действащи бизнес инкубатори във висшите училища?
– Допускам, че акцентът на въпроса е в определението „действащи“. Действително, опити да се създадат бизнес инкубатори в българските висши училища са правени през последните десетилетия, но
най-често импулс за тяхното създаване е наличието на програма, осигуряваща проектно финансиране на дейността на инкубатора. За съжаление, след прекратяване на това финансиране създадените инкубатори замират, а самите висши училища не са в състояние да субсидират дейността на тези инкубатори.
Без да омаловажавам усилията на колегите от различните висши училища в България да създадат и поддържат бизнес инкубатори, бих подчертал, че мащабите и перспективите пред инкубираните предприятия са такива, че те не биха могли да осигурят устойчивост в дейността на инкубаторите чрез самостоятелно генериране на достатъчно приходи. В този смисъл, отговорът на въпроса е по-скоро негативен, поне до момента, в който не се реализира национална програма за създаване и поддръжка на бизнес инкубатори във висшите училища.
Какво се случва след академичното обучение по предприемачество? Стават ли предприемачи Вашите студенти?
– Студентите, завършили успешно бакалавърската и магистърска степен на първата и единствена в страната специалност „Предприемачество“, притежават редица предимства в професионален план, независимо от избора им на кариера – като професионалисти, наети в различни по размер и сфера на дейност организации, като създатели на собствен бизнес, или като приемници на фамилни предприятия. На първо място, предимството им е във възприемането на един бизнес от гледната точка на неговите създатели и управляващи – в цялата му сложност, обект на съчетаващи се функционални компетенции, и по фази на неговия жизнен цикъл, с присъщите им особености на управлението. Това им помага бързо да се изявят като компетентни служители или като уверени в себе си предприемачи, готови да посрещнат предизвикателствата и поемат свързаните с тях отговорности. На второ място, нашите възпитаници, в голямата си част, са способни да идентифицират предприемаческите възможности и оценят адекватно потенциала им, да генерират и оценят съответстващи на възможностите бизнес идеи, да калкулират необходимите капиталови разходи и свързани с използването на възможностите рискове. Като потенциални предприемачи с академична подготовка, те имат по-големи шансове както за израстване като управляващи, така и за оцеляване и развитие като предприемачи в една динамична бизнес среда. Разбира се, далеч не всички стават предприемачи след завършването си, но делът на тези, които избират този път е повече от два пъти по-голям от връстниците им, изучавали други специалности. Някои от завършилите „Предприемачество“ предпочитат да натрупат опит като сътрудници в чужди предприятия преди да се решат да стартират свои.
Към какви сфери най-често се насочват студентите, които искат да създадат свой бизнес?
– Сферите, които студентите избират за създаване на свой бизнес, не са изненада, тъй като съображенията, от които са водени, са същите, от които се водят мнозинството предприемачи: наличието на достатъчно пазарно търсене, гарантиращо бърза възвращаемост на вложените средства, изискванията към размера на стартовия капитал, притежанието на специфични знания и умения, които конкретната сфера изисква. Това означава, че студентите се насочват към сфери, в които бариерите за навлизане (капиталови и свързани с натрупани знания и опит) не са високи, и това са сферите на услугите, в т.ч. търговията, професионалните услуги, услугите, използващи възможностите на информационните технологии, и подобни.
Темата тази година е Impact Investing. Има ли интерес за създаване на бизнеси, които освен възвръщаемост, да носят и позитиви за обществото или околната среда?
– Инвестирането с цел положително въздействие за обществото и/или околната среда е нова идея, която се развива през последното десетилетие в страните с развити икономики и поради това не е особено популярна в страна като нашата. Като основна причина за нейната непопулярност могат да се посочат по-високите изисквания към продуктовите и технологични решения, прилагани в бизнеса, в който се инвестира, което от своя страна повишава размера на самата инвестиция и увеличава срока за нейното възвръщане при равни други условия. Ограниченията, свързани с възможностите за осигуряване на значими средства като стартов капитал и със сферите, в които могат да бъдат направени подобни инвестиции (здравеопазване, образование, агробизнес, енергетика и транспорт) стесняват силно кръга от предприемачи, които биха се заинтересували от подобни инвестиции. От друга страна, макар и малък брой, съществуват предприятия (средни или големи), чиито инвестиционни планове биха могли да се съобразят с идеите за постигане на положителни ефекти за обществото и екологията. Но дори в тези случаи заинтересоваността към подобни ефекти се нуждае от допълнителни стимули от страна на държавата.
Имате ли партньорства с университети или научни центрове, така че Вашите подготвени кадри да помагат със знания и умения? Разкажете за такива успешни партньорства.
– Университетите и научните центрове, които търсят кадри със знания и умения, получавани от нашите възпитаници, не са много. Основно това са университети, които, водени от своите намерения за развитие на предприемачеството, се нуждаят от обучени специалисти, но подходът им към тези специалисти е ограничен от регулациите относно длъжностите и свързаното с тях заплащане, които могат да предложат. Въпреки че сме провели разговори в тази посока на равнище заместник-ректори, към момента не може да се похвалим с установяването на успешни партньорства. Основният въпрос, който стои пред ръководството на всеки университет като пречка пред подобни партньорства е свързан с осигуряването на ресурс, който да направи съответния университет привлекателно място за предприемаческа кариера.
Как предприемачите могат да научат за научните разработки, които имат потенциал да стигнат до пазара като нов продукт или услуга?
– Доколкото сме проучвали научно-изследователската дейност на висшите училища в България,
не съществуват значими препятствия пред предприемачите, когато решат да се информират за научните разработки на дадено висше училище. Проблемът е в оценката на потенциала за пазарна реализация на научните разработки.В повечето случаи,
ръководителите на научноизследователските проекти не си поставят за крайна цел пазарната реализация на научните продукти, дори и когато те заявяват наличието на подобен интерес. В този смисъл научните резултати не са активно промоцирани към предприемаческата общност, оставяйки последната в положението да бъде активната страна в отношенията си с носителите на правата върху научните резултати.
Налице и друг проблем, който изследването ни констатира чрез анкетите, проведени сред българските предприемачи –
разминаване в потребностите от научни продукти, които те имат и научните продукти, които са налични в нашите университети.
Причината за това разминаване може да се потърси в начина, по който се взима решение за инициирането и изпълнението на конкретните научноизследователски проекти. В практиката на висшите училища тези решения се подчиняват по-скоро на интересите, свързани с индивидуални академични интереси на отделния учен и по-малко с потребностите на пазара на научни продукти.
От ваша гледна точка как би трябвало да се осъществява технологичен трансфер?
– Отговорът на въпрос, в който се пита „как би трябвало“, е твърде ангажиращ, най-малкото защото се нуждае от солидни аргументи, изразяващи се както в принципни решения, така и в примери за добри практики. И доколкото технологичният трансфер в контекста „академия – бизнес“ в България може да бъде определен като несистемен и спорадичен, с единични примери за добри практики, то ще бъде твърде смело да се посочи единствен правилен отговор. И тук, подобно на бизнес инкубаторите,
офисите за технологичен трансфер в българските висши училища не са органично свързани с научноизследователската дейност на съответното училище, а са проектно-индуцирани структури, чиято дейност е силно зависима от ресурсното осигуряване и възможностите за генериране на достатъчен обем собствени приходи.
Ако някой потърси информация за конкретен офис за технологичен трансфер, бързо ще установи, че тя е твърде оскъдна и се отнася за отделни години, но не и за цялостния период от установяване на офиса.
На база Вашия опит, какъв модел би бил приложим у нас?
– На принципно равнище, бих препоръчал да се заимства от опита на други източноевропейски страни и техните висши училища, поради наличните сходства в измененията на ролята на научноизследователската дейност с прехода към пазарна икономика. За съжаление, опитът, натрупан в технологичния трансфер, осъществяван в страните с развита пазарна икономика, да не говорим за този на САЩ и водещите азиатски икономики, не би могъл да бъде механично пренесен на наша територия, най-малкото поради липсата на съизмерим обхват и интензивност на научноизследователската дейност, осъществявана във висшите ни училища.
Известно е, че САЩ са първата страна, създала условията за по-интензивен трансфер на технологии от университетите към предприемаческата практика с влизането в сила през 1980 г. на Закона за изменения на закона за патентите и търговските марки, известен повече като Закона „Байх-Доул“, с който се уреждат правата върху интелектуалната собственост по начин, стимулиращ активността на университетите при технологичния трансфер. В Европа аналогичен закон приемат в Германия през 2002 г., но по-съществени фактори, които могат да очертаят един или друг модел, са научноизследователските постижения на американските и европейските университети.
В самото съдържание на понятието модел се съдържат различни виждания. В някои от тях основните елементи на модела са страните в технологичния трансфер, в други – равнищата на готовност на научния продукт – обект на трансфера. Трети модели акцентират върху комбинацията от формални и неформални форми на трансфер, а четвърти – върху въздействията на различните фактори на средата. Всичко това, както може да се предположи, се различава, ако се сравнят практиките в САЩ и Европа, въпреки че в рамките на нашия континент нещата са твърде диференцирани по страни. За България не бих препоръчал да се заимстват решения, както от САЩ, така и от развитите западноевропейски страни, а да се учим от опита на източноевропейските страни поради сходствата в историческото развитие на висшите училища и изследователски институти. По мое мнение,
по-съществената задача, която трябва да намери решение преди да се търси модел за ефективен технологичен трансфер, е да се осигурят условия за създаването на достатъчно, и в количествен и качествен аспект, обекти на технологичен трансфер.
На какво бихте искал да научите участниците в Предприемачи в науката 2021?
– Като специалист в подготовката на създаване на нови предприятия, бих концентрирал усилията си върху валидацията на идеите за бизнес, с положително въздействие върху обществото и екологията чрез анализ на икономическите и управленските измерения на новото предприятие. Акцентите при анализа на тези измерения, които ще поставя, са върху методите за оценка на пазара и потребителите, прецизиране на икономическите разчети, както по отношение на възможните приходи, така и за разходите, без които създаването на новия бизнес би било немислимо. Що се отнася до управлението – то бих могъл да бъда полезен със знания относно най-често срещаните управленски проблеми и специфичните подходи, приложими за тяхното решаване.
Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в Предприемачи в науката 2021!
Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.
Другите лектори в програмата – тук.
Страстта ѝ към темата за социално въздействие се заражда през 2012 г., когато е стажант в екипа на лауреата на Нобелова награда за мир проф. Мохамед Юнус в Дака, Бангладеш. 
вяваща, той е невероятно мил чивек, живее, за да помага. Имах възможността да допринеса за подготовката на най-голямото им годишно събитие – Световния ден на социалния бизнес – и това беше страхотно.
В Бирмингам става част от Students In Free Enterprise, където работи по социални проекти, насочени към хора в нужда и подобряване на околната среда. На следващата година вече е президент на SIFE и инициира първия международен проект на организацията в България, за деца в защитени жилища в габровското село Поповци и Ботевград.
