Category Archives: Лектори

Божил Добрев: Повечето изследователи нямат нагласа за комерсиализация на научните резултати

Category : Лектори

Инженер Божил Добрев е ръководител на Център за трансфер на технологии и директор на Научноизследователски сектор към СУ „Св. Климент Охридски“.
Завършил е Техническия университет в София и дълги години се занимава с програмиране. Бил е ръководител на проекти и ръководител на направление в Системизот, Комитет по единната система за социална информация и Централен институт по приложни системи. От 1986 до 1992 е директор на Институт по информационни технологии и зам. председател на СО Информационно обслужване. Съосновател на няколко компании в областта на информационните технологии и бизнес обученията. Повече от 10 години е бил академичен директор на International University College.
Специализирал е в Германия, Франция и Япония. Участвал е и е ръководил десетки международни проекти. Пътешественик, обиколил за 50 години повече от 350 града в над 80 страни на пет континента. Автор на над 50 публикации и книгата „Светът, какъвто го видях“. Съавтор на „Пътеводител за електронно правителство“.

От възникването на идеята за Предприемачи в науката търсим отговор защо у нас не се инкубират компании на базата на научни разработки, както се случва във водещите университети в света. Какъв е Вашият отговор?

Повечето изследователи нямат нагласа за комерсиализация на научните резултати, а и липсват знания и умения затова. Друга причина е, че университетите не стимулират инкубирането на нови фирми.

Разкажете как в Софийския университет беше създаден Център за трансфер на технологии.

– През 2008 г. като проект в рамките на програма ФАР. От 2009 г. е звено в Научно изследователския сектор (НИС) към СУ.

Как работи днес Центърът за трансфер на технологии? Вие ли откривате разработки за трансфер или техните автори идват при вас?

– Мисията на ЦТТ е да подпомага трансфера на технологии и на научни резултати от университета към индустрията и да стимулира иновациите и предприемаческата култура на изследователите. Основните дейности са насочени към откриване разработки за трансфер, контакти с фирми, обучение по предприемачество, консултации при разработване на бизнес планове, подготовка на заявления за патенти, организиране на срещи с успели (и неуспели) предприемачи в рамките на ежегодния Европейски ден на предприемача, търсене на възможности за финансиране.
Предимно ние търсим разработки за трансфер чрез периодични проучвания сред факултетите. Има отделни случаи, когато изследователите ни търсят основно за съдействие при подготовка на заявления за патенти.

Колко компании са създадени с участието на университета от създаването на центъра досега?

– В СУ има 15-20 стартъпа, главно в Стопански Факултет и във ФМИ, но без участието на университета

Какво би могло да се промени, за да има повече реализирани проекти?

– Повече обучение по предприемачество, промени в нормативната база, така че да насърчава създаването на нови фирми и да се стимулират изследователите.

Има ли вътрешна колаборация в университета? Например научни разработки, които се развиват като бизнес проекти с участието на студенти от Стопански факултет?

– Да, особено активно работи Студентският бизнес клуб

Как работите с бизнеса и външни инвеститори?

– Постоянно търсим контакти с бизнеса за представяне на научни резултати.

Партнирате ли си с други центрове за трансфер на технологии към университети в България? Всъщност, колко такива работещи има?

– По проекта ФАР през 2008 г. бяха създадени 9 ЦТТ към университети и към БАН. Беше направен опит да се изгради национална мрежа от ЦТТ. В началото успешно си партнирахме с БАН, с университети от Пловдив и Бургас, но постепенно тяхната дейност затихна и днес нямаме контакти с тях. Днес работещи, освен ЦТТ към СУ, има около 30 ЦТТ в различни отрасли.

Кой от моделите по света, които познавате, бихте искал да работи в Софийския университет, за да има трансфер на технологии като във водещите университети?

– Един успешен модел е този на Университета в Копенхаген, където ЦТТ е отделно самостоятелно звено, което формира приходи. Дава отчисления към университета, чиято инфраструктура използва – от продажба на лицензи, авторски права, патенти и съвместни проекти с индустрията.

Какво е необходимо да се промени, за да се случи това у нас?

– Повече интерес от бизнеса, повече научни разработки, с готовност за трансфер, а не само прототипи, стимулиране на изследователите към научно изследователска дейност, като фактор за оценка, а не само брой публикации.

В нашата анкета Предприемачество в академичните среди тази година най-голяб брой участници бяха от СУ. 75% от всички анкетирани заявиха, че бизнес инкубатори в университетите биха променили средата. Само 3% не биха потърсили услугите на подобна структура. Смятате ли, че е време за такава промяна?

– Определено да!

Още един интересен резултат от анкетата – едва 8% никога не са обмисляли стартъп, а 81% биха създали компания с университета, в който работят. Във вашата работа установявате ли такива нагласи?

– Не бих казал.

Темата тази година е Impact Investing. По ваши наблюдения, има ли интерес в СУ за създаване на бизнеси, които освен възвръщаемост, да носят и позитиви за обществото или околната среда?

– Да! Разработените с активно участие на ЦТТ Стратегия за трансфер на технологии и Стратегия за разпространение на научни резултати в СУ поставят с приоритет решаването на тези проблеми.

На какво бихте искали да научите участниците в Предприемачи в науката 2021?

– Да продължават да търсят пътища за реализиране на идеите си, да се учат от успехите и от провалите на други, като за целта участват в Европейския ден на предприемача, който ще се проведе на 10 ноември 2021.

Другите лектори в програмата – тук.


Доц. Гълъбова: ТУ – София е естествена среда за трансфер на знания и технологии

Category : Лектори

Доц. д-р инж. Лидия Гълъбова е зам. Ректор по научна и приложна дейност на ТУ- София. През последните 21 години кариерата ѝ е свързана с Техническия университет, където през 2005 г. защитава докторска дисертация в областта на организацията и управлението на производството. През 2006 г. дисертационният ѝ труд е отличен с „Награда за високи научни постижения в областта на иноватиката на името на проф. Найден Мончев” от Съюза на учените в България. По време да докторантурата си участва в изследователска дейност в Hanken School of Economics, Хелзинки, Финландия.

В периода  2010 – 2012 работи като пост-докторант по програма „Мария Кюри“ на ЕК към Glasgow Caledonian University, School for Business and Society, Великобритания. Специализира технологично предприемачество в University of California, Berkeley, Haas School of Business, САЩ. През 2016 г. е стипендиант в Applied Social Sciences & Stephenson College, Durham University, Великобритания. От 2003 досега преподава Индустриален мениджмънт, Предприемачество, Иновационен мениджмънт и Мениджмънт на знанията. Гост-преподавател е в FHS Kufstein – University of Applied Sciences, Австрия  през 2009 г., 2017 г. и 2018 г.

Доц. Гълъбова е ръководител и участник в международни и национални проекти. Координатор е на проект по Седма рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007-2013) за ТУ – София.

Членува в редица организации, между които Съюза на учените в България, ФНТС – Съюза на специалистите по качество в България, British Academy of Management, Национално научно-техническо дружество „Мениджмънт и инженеринг”, „Клуб 9000”, American Society for Quality: Division Six Sigma.

Има над 80 публикации и десетки участия в научни форуми. Публикува в списания като Journal of Intellectual Capital, Personnel Review, Science and Public Policy, Journal of Human Resource Costing & Accounting.

През годините изпълнява различни административни функции като секретар и председател на Контролния съвет на ТУ – София, зам.- ръководител на Научноизследователски сектор към ТУ – София  от 2015 г. до 2020 г.

 От възникването на идеята  за Предприемачи в науката, търсим отговор на въпроса защо у нас не се инкубират компании на базата на научни разработки, както се случва във водещите университети в света. Какъв е Вашият отговор?

– Екосистемата в България е по-различна от тази в другите страни и реално липсват някои от необходимите условия за протичане на тези процеси. Известен е фактът, че най-подходяща за създаване на стартиращи и спин-офф предприятия е екосистемата в САЩ и по-специално  – в западната част на Съединените щати. Условията в България са коренно различни и моето мнение, е че това трябва да се отчита. В България редица научни разработки се внедряват в практиката, но в повечето случаи, от вече функциониращи предприятия. И в това няма нищо лошо. Напротив, би било много добре да се засилва и насърчава тази дейност.

Редки са случите, когато се създават напълно нови предприятия въз основа на създадена нова научна разработка с участието на университета. Причината за това е липсата на подходяща регулаторна рамка и подходящи пазарни условия.

Да, има известни опити за промяна в законите, но все още в България законите се правят всеки сам за себе си и липсва обвързаност. Така, от една страна се твърди, че са създадени нормативни условия, но реално те не могат да бъдат приложени, без това да създаде за университета огромни проблеми. Това на практика противоречи на идеята за предприемачество. Там в основата е разпознаването на подходяща възможност. В момента у нас по изкуствен начин се правят опити да се създават подобни възможности. Мисля, че този модел не е добър и в най-добрия случай ще бъде приложен по един изкуствен начин. В резултат на това няма да има устойчивост и да доведе до желания резултат.

Освен това, в България през годините се е наложил един стереотип, че изследователите и учените не са предприемачи и не могат да се занимават с бизнес. Това е вярно за голяма част от тях и аз лично не намирам нищо лошо, но разбира се има и изключения. Честно казано, смятам, че не е необходимо всички изследователи да имат предприемачески усет, да са иноватори и да се занимават с бизнес. Това е една възможност, която за някои от тях е по-добрият начин за реализация, докато при други може да доведе до загуба на един прекрасен изследовател. Затова, трябва да се намери правилният баланс.

В опровержение на Вашето твърдение, искам да дам пример с предприятието „СПЕСИМА“ ООД, създадено и ръководено от български инженер и изследовател – д-р Венцислав Славков. Предприятието работи в областта на мехатрониката и неговата основна дейност е насочена към развитие и внедряване на специализирани системи за автоматизация на промишленото производство. В него се произвеждат роботи за автоматизация на хоризонтални машини за леене под налягане на цинк, магнезий и алуминий. Предприемачът, създател и управител на „СПЕСИМА“ ООД, е завършил Техническия университет – София (ТУ – София), специалност „Двигатели с вътрешно горене“ и Висшата школа по Робототехника към ТУ – София. Научен сътрудник и Директор на Лаборатория в БАН в периода 1983-1989 г. През 2007 г. защитава докторат на тема: „Синтез на манипулационни механизми“. И до ден днешен ръководи „Спесима“ ООД – едно от успешните иновативни предприятия в България, с международно признание.

Как в Техническия университет се осъществява трансфер на технологии?

– Тъй като инженерните науки имат изключително приложен характер и голяма част от научните изследвания, които се извършват от научноизследователските екипи на университета са свързани с решаване на конкретни задачи и подпомагане на дейността на редица български и чуждестранни предприятия, може да се каже, че Технически университет – София представлява една естествена среда за трансфер на знания и технологии. Звеното, което основно се занимава на научноизследователска и развойна дейност е научноизследователският сектор на ТУ – София и над 40-те лаборатории и многобройните изследователски екипи, които работят към него. Повечето от тях имат дългогодишни партньорства с редица български и чуждестранни предприятия. В момента се работи усилено и по изграждане на нови партньорства.

През последните години се наблюдава засилен интерес от страна на бизнеса към партньорство с университета, както по отношение на подготовката за кадри, така и за работа по съвместни изследователски проекти.

А как смятате, че ще се осъществява в бъдеще технологичният трансфер?

– Зависи от това каква екосистема ще бъде изградена през следващите години.

Как бизнесът научава за интересни разработки или проекти, които се правят в университета?

– Както вече споменах, изследователските екип поддържат тясна връзка с бизнеса. Важна част от инженерните иновативни разработки е внедряването им в практиката.

При нас рядко има наука заради самата наука, новите разработки са свързани с решаване на конкретни задачи.

Освен това голяма част – между 60 % до 80 % от служителите на редица предприятия са възпитаници на ТУ – София. Така по естествен начин се поддържат отношенията между университета и бизнеса.

Кои са най-успешните компании на възпитаници на ТУ – София или преподаватели, за които се сещате?

– Не мога да се ангажирам с класация за най-успешни, но утвърдени в международен мащаб предприятия, които работят успешно са: „СПЕСИМА“ ООД, „Арексим Инженеринг“ ЕАД, „ОСКАР-ЕЛ“ ЕООД и други.

Била сте на специализация в Бъркли – един от водещите университети в света в инкубирането и привличането на финансиране за стартиращи компани. Има ли нещо от модела на Бъркли, което Ви се ска да бъде приложено и у нас? Центрове по предприемаческво, инкубатори, акселераторски програми?

– В Бъркли имаше добре функциониращ инкубатор за студентски стартиращи предприятия. Всъщност не са необходими кой знае какви инвестиции. Помещение с осигурена стая за срещи, офис оборудване, интернет и телефони. Разбира се, съществена роля имаше и експертния опит на един от преподавателите, който активно помагаше на студентите.

 Защо не се е случило това у нас?

– У нас през годините са правени опити за създаване на инкубатори, но за съжаление нито един от тях не функционираше успешно. В момента редица неправителствени организации работят по различни акселераторски програми, но ми се струва, че не е налице желаният ефект. За да се случат нещата са необходими усилия и желание и от двете страни, и както вече казах, наличие на екосистема, която да благоприятства развитието на предприемачеството. Общо взето повечето от добре подготвените и будни студенти търсят реализация в чужбина. Мои студенти са създавали успешни иновативни разработки, класирали са се на финални кръгове на състезания по предприемачество, но очевидно не са намерили подходяща среда за по-нататъшно развитие на тези свои идеи. Някои от моите студенти успяха в международен мащаб – например фирмата Imagga. За съжаление най-добрите ми студенти в момента са много успешно реализирали се, но в САЩ, Южна Корея… или пък работят за силни международни предприятия.

По време на обучението си, студентите създават ли учебни компании по някои от дисциплините?

– Да, разбира се. По дисциплината Предприемачество създаването на собствено стартиращо предприятие е задължителен елемент от обучението. В миналото е имало и екипи от студенти от различни факултети, които са участвали в международни състезания по предприемачество. Един от отборите се класира за регионален кръг и участва на полуфинали в Букурещ, Румъния. Друг отбор стигна и до финала в Бъркли. Имали сме десетки отбори, които са участвали в състезанията по предприемачество, организирани от Джуниър Ачийвмънт – България. Консултанти на отборите сме били, аз и още двама главни асистенти от ТУ – София.

Има ли компании, които са създадени като учебни и след това са се превърнали в бизнес?

– Може би има. Не съм проучвала въпроса.

Технологичното предприемачество е определящо за развитието на нови технологии, за въвеждането на иновации в индустрията. Кои са най-големите предизвикателства у нас за това?

Екосистемата, която включва регулаторната икономическа рамка, пазарните условия, достъпа до финансиране, научноизследователската и развойна дейност, технологичният напредък, наличието на предприемачески способности и култура.

Какви са технологичните иновации, към които се стремят студенти и докторанти от ТУ – София?

– През 2019 г. към НИС при ТУ – София стартира конкурс за проекти „Студентски иновационен хъб“. Идеята за проектното предложение и инициативата за участие идва от студентите, които си избират ментор от ТУ-София. Основна цел в тези проекти е разработването на стенд, макет или модел, с който нагледно да бъде демонстрирана иновативната идея. Предвидени са възможности и средства за евентуална защита на интелектуалната собственост, придобита от работата по проекта.

Реализираните до момента проекти по конкурса „Студентски иновационен хъб“ показват, че най-добрият начин да се запали интереса на младите хора към научноизследователската дейност е като им се даде възможност още по време на своето обучение да реализират своите иновативни идеи, в екип със свои колеги и любими преподаватели.

 Темата тази година е Impact Investing. По ваши наблюдения, има ли интерес в академичната общност за създаване на бизнеси, които освен възвръщаемост, да носят и позитиви за обществото или околната среда?

– Да, определено. Очевидно много хора не си дават сметка, че всъщност

призвание на академичната общност е да служи на обществото, а не да прави бизнес. Техническият университет ежедневно осъществява процес на трансфер на знания и технологии като изгражда човешки капитал, създава иновации и предлага рационални високотехнологични инженерни решения.

До голяма степен успехът на едно общество, в това число и икономическия, зависи от наличието на човешки капитал. Човешки капитал, това са изследователите и преподавателите в университета, които предават своите знания и компетенции, както и завършващите висококвалифицирани инженери, с придобитите знания и практически умения, които реализират своя потенциал във водещи български и чуждестранни предприятия от различни сектори на икономиката. Не на последно място, значение за обществото имат и инженерните разработки с практическо приложение, някои от тях в области като опазване на околната среда, здраве и медицина…

Договорите на университета с индустрията са над 200, като освен това много от изследователите и инженерите подпомагат развойната дейност в предприятия като експерти и консултанти.

На какво бихте искала да научите участниците в Предприемачи в науката 2021?

– Ще се опитам да им покажа, че и учените, и изследователите могат да бъдат иноватори. Когато казвам иноватори, разбирам хора, които имат желание и добре развити умения за осъществяване на стопанска дейност, които могат да доведат иновативните разработки до пазара. Именно реализацията на едно изобретение на пазара го определя като иновация. А този етап от иновационния процес изисква наличие на съвсем различни знания и умения от тези, присъщи за изследователите.

Другите лектори в програмата – тук.

 


Леона Асланова: Социалното предприемачество стана устойчив тренд в България

Category : Лектори

Леона Асланова е основател на Innovation Starter – първата специализирана агенция за иновации в България, която организира форума за иновации Innovation Explorer и проекта за студенти “Академия за иновации: Bulgaria Innovation Hackathon”. От две години управлява и Innovation Starter Accelerator – акселераторска програма за pre-seed стартъпи с с фокус иновации.
Експерт и консултант по иновации, с над 15 годишен професионален опит.
Въпреки, че е филолог по образование, завършва бизнес иновации във Виена към TAG Business School и mini MBA програмата на PWC`s Academy и това я мотивира да развива проекти, които да стимулират иновационната екосистема у нас.
През 2018 г. печели стипендия за лятна специализация за преподаватели по иновации в училището по Дизайн мислене – d.school в Станфорд (Hasso Plattner Institute of Design at Stanford) от Български център за предприемачество. Сега тези основни дисциплини са част от обучението в Innovation Starter Accelerator.
Леона е член на журито на Централноевропейските годишни награди за предприемачество (CESA) и състезанието “Start4big“. Ментор и лектор е в различни програми, между които Female Founders Global Community, Startup Live, акселератора SharonAcademy, предприемаческата обучителна програма на ABLE Activator, Gabrovo Innovation Camp. Автор е на 5 курса по иновации и води лекции в 4 български университета. Лектор по иновации в Предприемачи в науката от второто издание на програмата.

Срещаме се отново след една предизвикателна година. Не само за иновациите. Какво от очакванията ти се случи и какво те изненада?

– От гледна точка на моите предварителни нагласи и прогнози нямаше изненади. В бизнес план за нас това беше една силна година, а в личен – успях да премина успешно вътрешна защита на дисертационен труд и очаквам след два месеца с нетърпение външната защита.
За съжаление за България, като цяло, това беше една неуспешна година, в която едновременно няколко фактора забавиха устойчивото ни развитие – управлението на пандемията, икономическите, политическите и социалните условия в страната. Невъзможността да се сформира правителство и да се постигне разбирателство върху приоритетите ни за бъдещето от основните политически играчи.

Именно тази необичайна и трудна година беше първа за Innovation Starter Accelerator. Въпреки това работихте с няколко кохорти, подкрепихте няколко компании. Какви са изводите ви за pre-seed стартъпите у нас?

– През 2020 и 2021 г. успяхме да подкрепим 4 кохорти с 26 стартъпа, от които 11 с грантово финансиране и 7 с дялово. Другите участваха в обучителните модули, но не покриха критериите ни за финансиране.
Изводите са: ниска подготовка на стартиращите екипи за работа с финансови инструменти и инвеститори, като цяло. Добро познаване на домейните, в които оперират, но слабо разбиране за условията и особеностите на средата и капацитета и скоростта им за развитие.

По какъв начин може да се създаде по-добра подготовка според теб? Преакселераторски програми като Предприемачи в науката? Обучение в училище, в университета?

– Оценката ми за вашата програма “Предприемачи в науката” е силно положителна, защото в България липсва връзката наука-бизнес, изобретение-иновация, бизнес идея-комерсиализация. Ние имаме радикална идея на принципа на Станфорд, да договорим с всички български университети и МОН изнесен факултет по иновации, със споделен капацитет от ресурси и преподаватели, в който да се обучават едновременно студенти от всички специалности и поне един курс по иновации да бъде задължителен за всички студенти. В тази идея виждаме най-добра перспектива за дългосрочни устойчиви резултати. Очакваме Министър на образованието и екип, с който да продължим разговора по темата, след сформирането на следващото редовно правителство.

Сред участниците в две от кохортите бяха победители в конкурса Предприемач в науката. Не е ли това най-естественият подход – преакселераторска програма, акселераторска програма, seed-фондове?

– Да, одобрихме три от екипите преминали през вашата програма за участие и в Innovation Starter Accelerator, но отчитаме развитието само на един от тях, като положително. Това бяха, проектите на д-р Иван Лютаков, на д-р Росен Иванов и на д-р Евгения Сарафова. Трудността в работата с тях е, че те са на твърде ранен идеен етап, липсваха добри бизнес компетенции и бизнес хора в екипа и въпреки несъмнените качества на създателите, рискът от дялова инвестциия на техния етап оценихме като твърде висок. Именно за такъв тип проекти грантовите програми работят добре, за да се валидира началото, да се подпомогне екипа и да се достигне на следващ етап готов за инвеститор.

В началото на програмата имаше огромен интерес. Предполагам продължава и сега. В какви сектори са кандидатите?

– Интересът е по-голям отколкото самите ние очаквахме, пряко или косвено, до нас на годишна база достигат над 100 проекта. В момента сме концентирани върху проекти за еко-иновации и хранителна идустрия за следващия 6 месечен период.

Тази година фокусът на Предприемачи в науката е Impact Investing. Какви са твоите наблюдения за стартиращи бизнеси у нас с позитивно въздействие върху обществото или околната среда?

– Социалното предприемачество в последните години стана устойчив тренд в България. Самата Innovation Starter като бизнес модел е един добър пример за това. Все още обаче в този сегмент работят предимно организации с идеална цел, с грантово финансиране, а на мен ми се иска да видим повече бизнес начинания, изградени върху социална кауза. При нас има няколко добри примера – Zero Wave на Блажка Димитрова, компания, която обучава, мотивира и подпомага прехода към икономика без отпадъци на организациите, чрез личен пример и бизнес в тази сфера; “Основа”, която може да помогне на всеки бизнес да стане “зелен” и др.

Опитват ли се ранните предприемачи да създават социални или зелени иновации?

– Да, интересът към сферата нараства и заради зелената сделка на ЕС и очакваното финансиране за тази индустрия.

Има ли условия това да стане устойчив тренд у нас?

– Да, според мен, това вече е устойви тренд у нас. Във връзка с проекта ни ClimAccelerator Black Sea, който се организира в партньорство с румънски консорциум и е с финансиране по програмата Climate-KIC на Европейския съюз, направихме mapping на българската еко екосистема и резултатите отбелязват положителен напредък. В самия доклад обхванахме над 30 стартъпа и 30 ключови организации, които подпомагат прехода на България към кръгова икономика и напредъкът е добър.

Какви проекти с въздействие очакваш тази година в Предприемачи в науката?

– Очаквам да ме изненадат.

Какъв би трябвало да е според теб първият урок за предприемач, който иска проектът му да променя позитивно средата?

– Иновации, разбира се.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Другите лектори в програмата – тук.


Вилиана Джартова: Студентите се бият за въздействащи проекти, това са кариерите на бъдещето

Вилиана Джартова е социален предприемач и Social Impact консултант. Съосновател на на ReImagined Futuresс– стартъп, създаден с нейни състуденти в магистърската степен по стратегическо лидерство към устойчивост, в шведския Технологичен институт в Блекинг (Blekinge Tekniska Högskola). Член на екипа в System Innovation Barcelona Hub, лектор по системно мислене в ESADE Business School в Барселона.  Младата дама вече е един от Young Global Changers и член на работната група на Г-20 за устойчиво развитие.

Страстта ѝ към темата за социално въздействие се заражда през 2012 г., когато е стажант в екипа на лауреата на Нобелова награда за мир проф. Мохамед Юнус в Дака, Бангладеш. 

Цялото ѝ кариерно развитие е свързано с устойчиво развитие и проекти с въздействие. Може би изключение е само първият ѝ летен стаж в Rolls-Royce, в Дарби, Великобритания. Но именно в Обединеното кралство започва да прилага академичните си знания в практиката. В Teach First UK става мениджър иновации. Там ръководи програма за идеи за социални иновации и инкубация чрез програмите Innovation Series и Innovation Booster.

Изключително ценен за нея е и опитът ѝ от в Ashoka – най-голямата глобална мрежа от социални предприемачи, където работи близо 8 години на различни позиции, а в момента е Член на управителния съвет.

Вилиана завършва Национална Априловска гимназия в Габрово. Печели стипендия и се обучава една година в Truro School, Cornwall, Великобритания. Това се оказва решаващо за възгледите и целите ѝ. Завършва бакалавърска степен по международен бизнес в The University of Birmingham, като по време на обучението си прекарва една година в Grenoble Ecole de Management, Франция. В Бирмингам става част от Students In Free Enterprise, където работи по социални проекти, насочени към хора в нужда и подобряване на околната среда. На следващата година вече е президент на SIFE и инициира първия международен проект на организацията в България, за деца в защитени жилища в габровското село Поповци и Ботевград.

По време на магистратурата в Технологичен институт в Блекинг прави и специализация в Massachusetts Institute of Technology, uLab: Leading From the Emerging Future.


За първи път в Предприемачи в науката имаме лектор, който е бил част от екипа на Нобелов лауреат. Разкажи за твоя опит от Бангладеш и работата с професор Мохамед Юнус.

– Бях на 22 години, когато отидов в Бангладеш и бях абсолютно неподготвена за всичко, което видях и преживях там. Спомням си, че първите два дни като пристигнах не се осмелих да изляза от стаята си, защото всичко ми беше толкова ново и различно. Но тези няколко месеца в Бангладеш напълно промениха професионалната ми пътека.

След като видях с очите си и усетих със сърцето си някои от най-големите проблеми на планетата – бедността, дискриминацията, нарастването на населението, промяната на климата,  нямаше как да се върна в университета ми същата.

С Нобеловия лауреат проф. Мохамед Юнус в Дака, Бангладеш през 2012

Бангладеш е една от най-афектираните държави в света. Работата с Юнус беше вдъхновяваща, той е невероятно мил чивек, живее, за да помага. Имах възможността да допринеса за подготовката на най-голямото им годишно събитие – Световния ден на социалния бизнес – и това беше страхотно.

Запознах се с десетки други нобелови лауреати и безброй известни личности, които подкрепят социални каузи – например Мат Деймон!

 

След работата в Бангладеш или още като студент в Бирмингам реши да се занимаваш със социални проекти?

– Още като първокурсник в Бирмингам започнах да се занимавам със социални дейности, записах се в Students In Free Enterprise (SIFE), но определено след Бангладеш ми стана ясно, че няма как да се занимавам с нищо друго и това e моето призвание.

Какво представлява Students In Free Enterprise? Кой инициира проектите? Как се финансират?

– Students In Free Enterprise (сега вече го прекръстиха на ENACTUS) е студентски клуб за социални проекти в много университети по цял свят. Обикновено се включват по-активни и мотивирани студенти, които искат да допринесат за нещо по-значимо през студентските си години. Всички проекти се инициирват и движат от студентите членове. Те кандидатсват за малки фондове или организирват креативни начини да набера средтва – като например bake sales или bucket shaking. С нашия екип организирвахме много от тези – обличаме се със забавени костюми и отиваме с кофите за набиране на монети в студентската дискотека. Събирали сме по повече от 1000 поунда на вечер! Печахме кексове и торти и ги продавахме, правихме палачинки пред библиотеката. Кандидатсвахме за фондове за студенски иновации…

Спечелване на SIFE France Competition

Какво се случва след като студентите вече не са студенти и проектите приключат?

– Проектите не приключват, те се продължават от следващите студенти – в един екип винаги има студенти от различните випуски, за да е сигурно, че на следващата година проектът няма да бъде изоставен.

Има ли устойчиви компании, създадени от студенти?

– Да, има много компании създадени от студенти като продължение на техния SIFE проект. Например една приятелка от SIFE Саутхамптън започна компания за писане на писма (на ръка) от самотни майки или затворници. Клиентите им са големи корпорации, на които писмата им обикновенно изглеждат отекчителни и много рядно дори се отварят. Писмата написани красиво на ръка почти винаги се отварят и водят до действие.

Как се мотивират студентите да участват в инициативи с позитивно социално или екологично въздействие?

– Когато аз бях студентка беше малко по-трудно, но

сега теми като социална иновация, устойчиво развитие, екологично развитие са невероятно популярни и студентите „се бият“ за възможности за участване в свързани проекти. Не само че това са кариерите на бъдещето, но и дават повече смисъл на студентските ти години.

И също така е много забавно да си в проект с други хора.

 

Дипломиране в Blekinge Tekniska Högskola, Master’s in Strategic Leadership, 2019

Имаше ли проекти, създадени на базата на научни разработки?

– Да, всеки от проектите трябва да докаже, че се опитва да помогне на истински комплексен проблем. Трябва да се направят проучвания и да се докаже, че проблемът наистина съществува и хората или околната среда се нуждаят от разрешение.

Винаги има и проекти, в които решението, което предоставят е на научна разработка. Например, студентски екип в Казакстан направи специална машина за биогориво, която е евтина и всеки фермер там може да си я позволи. В Канада пък студентите създадоха соларен инкубатор за зеленчуци в най-северните части на страната.

Активни ли са докторантите и младите учени във Великобритания, а и в Европа като цяло, в създаването на бизнес концепции като продължение на научната си работа?

– Според мен – да. Както споменах, тази активност нараства с всеки изминал ден. Докторантите и младите учени имат порив за използване на своите проучвания в практически проекти.

В университетите, в които си учила, има ли лаборатории за иновации или бизнес инкубатори?

– Да, във всеки университет, в който съм учила има лаборатории за иновации и бизнес инкубатори. Целта е да насърчат студентите да използват знанията и креативността си в практически проекти, които имат връзка с реалния свят – real world projects.

Конференция на ЮНЕСКО в Париж

В началото на кариерното ти развитие в Teach First UK си мениджър иновации. Каква беше програмата за социални иновации и инкубация? Кои идеи, подкрепени там, все още са работещи инициативи или бизнеси?

– В Teach First UК инкубирахме социални иновации в сектора на образованието – най-вече основни училища и гимназии. Участниците в програмата ни бяха предимно учители, които са идентифицирали проблеми в системата и силно искаха да направят нещо по въпроса. Всички са много мотивирани, прекарват около 15-20 часа на седмица, разработвайки проекта си, като в същото време изпълняват учителските си задължения. Проектите варираха, един от любимите ми беше за образование в природата – как един нормален учител по математиа, литература или биология може да преподава уроците си в парка или в гората. Този проект стана много успешен и сега всъщност е регистрирано НПО и е спонсорирано за 5 години от една правителствена агенция.

Как се инкубират социални инициативи? Как се финансират подобни проекти във Великобритания?

– Най-използваната методология за инкубация на социални иновации е Human-Centered Design, разработена от IDEO.

Финансирането е разнообразно – университети, правителствени агенции, частна филантропия, бизнес фондове за иновация и предсприемачество.

Как попадна в Ashoka живата енциклопедия на социалното предприемачество?

– В Бангладеш се запознах с един световно известен социален предприемач, част от мрежата на Ashoka, и той ми разказа малко за организацията. След това аз бях още в Бирмингамския университет, когато менторът ми ме заведе на едно събитие в Лондон и там един от презентаторите беше директорът на Ashoka Англия. Няколко месеца след това, точно като завършвах университета, се натъкнах съвсем случайно на обява за работа в Ashoka и така започна приключението.

Кой е най-значимият от твоя гледна точка образователен проект, по който си работила там?

– Много ми е трудно да отговоря на този въпрос, всяко едно нещо, с което се занимава Ashoka е значимо и осмислено. Един от любимите ми проекти е Roots of Empathy – водят бебе в началните училищни класове и децата се учат на емпатия, чрез играта с бебетo и дискусията за чувствата на бебето и какви чувства провокира в тях.

Каква е работата ти в G-20 и G20 Young Global Changers? Това е сериозно признание за опита ти.

– Това е много политическа група и понякога се чувствам с вързани ръце там. Много се говори и малко се върши. В момента планираме събиране на млади световни лидери по темата на устойчивото развитие. Повечето от работа ми там е свързана с устойчиво развитие и как системното мислене е много важен компонент.

Лекция в ESADE Business School, Барселона

А работата ти в Барселона? Каква е разликата в политиките и подхода към социалните иновации в сравнение с тези в Обединеното кралство?

– Социалните иновации в Барселона и Испания като цяло все още не са развити така както в Обединеното кралство. Тук все още са в началото на създаването на екосистема за социални иновации – не само от иноватори, но и от донори и компании които разбират важността на този сектор. Но пък за сметка на това каталунското правителство е много отворено и решено да подкрепи сектора.

В момента например, работя с каталунското правителство по два проекта – първият е за проблема с пластмасата в Средиземно море, а вторият е за проблема със застаряващото население и липсата на социални иновации за този сегмент.

В центъра за иновации какви проекти разглеждате?

– В момента сме в много начална фаза и обсъждаме какъв ще е първият ни проект. Най-вероятно ще е в сферата на храната. Това е секторът, който обгръща всички от 17-те цели на Обединените нации и има много финансова подкрепа от ЕС – например EIT Food.

Следиш ли иновационната екосистема и проектите, свързани със социално или екологично въздействие у нас?

– Да, следя как се развива иновационната екосистема в България и винаги съм много радостна като открия, някой дълбок и смислен проект. Една приятна изнената беше, че преди няколко седмици открих невероятен проект по пермакултура на няколко километра само от родния ми град Габрово – Balkan Ecology Project.

Какви проекти очакваш в Предприемачи в науката 2021?

– Силно се надявам да видим проекти, които са премислили добре проблема, по който искат да работят, и им е ясно към какви системни резултати искат да допринесат. Алергична съм към проекти, които са обсебени с технологии, и забравят за истинския impact, който е нужен за решаването на социален или екологичен проект. Технологията е само средство, но не е цел на социалнита иновация.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в Предприемачи в науката 2021!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.


Росен Иванов, Предприемач в науката 2021: Вече има интерес от бизнеса към проекта ми

Росен Иванов е настоящият носител на наградата от 30 000 лв. Предприемач в науката. Той е гл. асистент в  Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“. Ще бъде лектор на Предприемачи в науката 2021 и ще представи освен проекта си, с който спечели подкрепата на фондация Карол Знание, работата на МГУ с индустрията и опита в трансфер на технологии.

Росен завършва и бакалавърската, и магистърската си степен в МГУ, където се дипломира като инженер-еколог. През 2017 г. придобива докторска степен по Системи и устройства за опазване на околната среда и остава като асистент в катедра Инженерна геоекология.

Научните му интереси и научните проекти, в които участва са в областта на биотехнологии за пречистване на води, химия на околната среда, седиментни микробни горивни клетки. Темата на дисертацията му е Интегриране на микробни горивни клетки в пасивни системи за пречистване на руднични води.

Съавтор е на повече от 20 научни публикации и печели два пъти първа награда на Национален конкурс за млади учени и специалисти от минното дело, геологията и металургията (2017 и 2019) на  Национален технически съюз по минно дело, геология и  металургия.

В Предприемачи в науката 2020 участва с проект „Иновативно пречистване на отпадъчни води и зелена енергия за промишлеността и дома“. Освен, че спечели конкурса и наградата Предприемач в науката, той стана и първият участник в програмата, който направи заявка за създаване на spin-off с Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. С екипа си разработва пасивни системи за пречистване на отпадъчни води с паралелен добив на енергия. По време на презентацията си показа модел на конструирана влажна зона, който захрани лампички на коледна елха.

През април започва предпроектно проучване за изграждане на пилотна инсталация за пречистване на битови отпадъчни води от еднофамилна къща в село Иваняне, Столична община.

Росен е горд баща на две прекрасни момчета и смята, че тази „професия“ изисква голяма отговорност, защото възпитава с личен пример.

След трансплантация през 2004 година решава, че трябва да използва пълноценно дадения му втори шанс за живот. Започва да се занимава с доброволческа дейност и да помага на трансплантирани хора. Пет години по-късно, през 2009, става заместник председател на Български съюз на трансплантираните.

Как се развива проектът ти след получаването на наградата Предприемач в науката?

– След еуфорията от спечелването на наградата започнахме да мислим за изграждане на пилотна инсталация, чрез която да изследваме технологията в реални условия и да валидираме идеята. Няколко месеца по-късно инсталацията е проектирана и почти изградена. Съвсем скоро очакваме да бъде пусната в експлоатация и да получим първите резултати от работата ѝ. Междувременно взехме участие в акселераторската програма на Innovation Starter Accelerator и това ни помогна да придобием по-добро практическо бизнес знание, да се ориентираме къде се намираме в предприемаческата екосистема и върху какво трябва да работим за да успеем в реализацията на проекта си. Проектът ни беше одобрен за участие в ClimAccelerator Black Sea Bulgaria.

Какви конкретни резултати очаквате от пилотната инсталация?

– В лабораторни условия сме изследвали технологията обширно, като сме получили обещаващи резултати при пречистване на води, съдържащи различни замърсители. Чрез пилотната инсталация ще проследим ефективността на технологията в реални условия и ще установим факторите, влияещи върху пречиствателния процес. Също така, ще получим данни за генерирана енергия от една пълномащабна инсталация, възможностите за съхранението ѝ и нейното оползотворяване.

Как тази пилотна инсталация ще се отрази на развитието на проекта?

– На първо място, пилотната инсталация ще докаже ефективността на технологията и ще я валидира в реални условия. Данните от работата на пилотната инсталация ще са изключително важни за правилното проектиране на бъдещите инсталации. Пилотната инсталация е предназначена за пречистване на битови отпадъчни води. Въпреки това, тя е проектирана така, че с малки технологични промени,  чрез нея да могат да бъдат изследвани възможностите за пречистване и на друг вид отпадъчни води. Не на последно място, пилотната инсталация ще ни даде отговор на някои финансови въпроси, което е важно за правилното изграждане на бизнес плана на компанията.

Освен внимание от медиите, има ли и чисто професионален интерес от научната общност и индустрията към работата на екипа ти след наградата Предприемач в науката?

– Да, интерес имаше, както от научната общност, така и от индустрията. По-неочакван за мен беше интересът от няколко компании, занимаващи се с изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води. С тях бяха проведени разговори и договорка за съвместни проекти. Конструираните влажни зони освен за основно пречиствателно съоръжение, могат да бъдат използвани и за предтретиране или допречистване при конвенционално пречистване на води. Така че, това е една ниша и потенциални клиенти, на която трябва да обърнем внимание.

Още по време на представянето ти в конкурса Предприемач в науката анонсира създаване на спиноф с университета. Кога очакваш да се случи?

– Очакваме първите резултати от работата на пилотната инсталация. До сега проектът беше в  твърде научна фаза, бизнес моделът не е валидиран. С практическата реализация на проекта и резултатите от пилотната инсталация, доста от нещата ще изкристализират, така че да можем да си направим правилен бизнес план и стратегия за развитие. Във всички случаи създаването на компания ще бъде скоро.

Има ли други подобни компании, създадени с участието на университета, на базата на научни разработки?

– Има такива компании, но доколко отговарят на понятието спиноф, не мога да кажа. Научно-изследователски сектор към Минно геоложки университет до голяма степен припокрива принципите на една спиноф компания, като това позволява учените от МГУ да работят по проекти с индустрията. Това припокриване, на научни-изследователските сектори към университетите като цяло, е може би причината за не многото спинофи в България.

Как най-често се осъществява партньорството с индустрията и МГУ?

– Партньорството с индустрията изисква постоянна работа на различни нива – студентски практики, стажове, научни и приложни проекти с индустрията. По този начин се постига обратна връзка за нуждите на бизнеса, изготвят се актуални учебни планове и се постига оптимално съчетание на една обща инженерна подготовка с по-тясно профилирани знания и умения, даващи широки възможности за реализация. По този начин Минно-геоложки университет си партнира не само с компании от минно-добивния и преработвателен сектор, но и с компании от енергийния, строителния и други сектори. Работата по научно-приложни проекти с индустрията, от една страна повишава научния капацитет на МГУ, от друга страна внедрява нови технологии в бизнеса, носещи им по-висока добавена стойност.

Кое от наученото в Предприемачи в науката ти е най-полезно в работата сега?

– Като човек-инженер, преди Предприемачи в науката, с бизнес частта не бях много наясно. Като най-полезно мога да оценя наученото в областта на стратегията, бизнес модел, маркетинг, продажби и фондонабиране.

Тази година ще бъдеш от другата страна – като лектор. Какви проекти с въздействие очакваш?

– В последните години изключително много се работи по изпълнението на задачите заложени в Европейският зелен пакт. Една от основните цели е борбата с климатичните промени. Подобни проекти ще стават все по-актуални, така че очаквам и в програмата да има проекти свързани с намаляване на парниковите газове, чиста енергия и възобновяеми енергийни източници.

Като учен работиш в областта на опазването на околната среда, но във времето извън университета работиш като доброволец по проекти с позитивно въздействие върху една специфична общност – на трансплантирани хора. Какви идеи или социални иновации в тази област биха могли да бъдат осъществени с помощта на инициативи и програми като Предприемачи в науката?

– Според наблюденията и опита ми, това са идеи и социални иновации свързани със личностно развитие и социално ангажиране.

Кое е най-важното, което искаш да научат от теб участниците? Какво от своя опит смяташ, че ще бъде най-ценно за тях?

– Да не мислят само за научната стойност на разработките си. Да, научните приноси са много важни в нашата сфера за академичното израстване. Аз винаги съм търсил приложимостта в научните си разработки. Това е и моят съвет към тях – да търсят практическото приложение на научните си разработки, да търсят обратната връзка, за да могат проектите им да са максимално полезни за потенциалните потребители и да им носи висока добавена стойност. В последните години компаниите са изключително отворени за нови екологични идеи, така че нека търсят обратната връзка и да валидират идеите си в практиката.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката 2021!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.


Десислава Ковачева: Дългосрочната устойчивост на бизнеса зависи от позитивното въздействие

Десислава Ковачева е предприемач, опитен мениджър и консултант по мениджмънт и финансова устойчивост. Създател и управител на Продекта ЕООД. Оценител и монитор към Европейската комисия и международни финансови институции като Световната банка и Европейската Банка за Развитие на иновативни бизнес проекти и проекти от обществен интерес. Ангел инвеститор и член на CEO Angels Club.

Професионалната ѝ кариера започва още като студент в Техническия университет – София с ПОВВИК (сега FCG POVVIK) – семеен бизнес и първата частна компания в България в областта на опазване на околната среда.  С годините компанията се разраства и се превръща в лидер на пазара в региона. През 2010 година прави успешен exit чрез стратегически инвеститор – финландската корпорация FCG, една от най-големите консултантски компании във Финландия с проекти в над 70 държави и оборот 71.7 млн. Евро за 2020.

През 2011 г. става финансов съветник в консултантската компания WYG България, а след две години – мениджър на международния екип за стратегии, анализи и оценки с акцент върху R&D и иновации, устойчиво развитие, транспорт. От 2013 г. е консултант по финансова устойчивост и иновации и независим оценител на програми и проекти на ЕК и международни финансови институции в държави от 4 континента. Участва като експерт и заместник-ръководител на екипа изготвил Споразумението за партньорство на България с Евроепейския съюз за периода 2014-2020 г.

Има МВА от IE Business School, Мадрид и магистратура по Търговско право от Newcastle University.

Встрани от Impact Investing тренда ли са бизнес ангелите у нас?

– Според мен – да. Което до голяма степен се обуславя от факта, че много малко от бизнес ангелите у нас имат професионален опит в области, свързани със social, environmental или climate  impact. А не е тайна, че повечето бизнес ангели предпочитат да инвестират в области, които познават и в които имат изградени компетенции.

Вие самата като ангел инвеститор подкрепяла ли сте проекти със социално или екологично позитивно въздействие?

– Да, повечето подкрепени от мен проекти наистина са такива. Аз вярвам, че дългосрочната устойчивост на който и да е бизнес се гради не само на финансовия стълб, но и на социалното и/или екологично въздействие, което е вградено в бизнеса от самото начало – от бизнес концепцията.

Разкажете за български въздействащи проекти, подкрепени от бизнес ангели, които се развиват успешно.

– BlondeGoneRogue, Cozzo, Tinusaur. При интерес мога да организирам среща с техните CEO за да послужат за вдъхновение на бъдещи предприемачи в impact start-ups.

В областта на екологията има ли примери за успешни въздействащи инвестиции?

– Да, има много такива извън България без българско участие. С българско участие също има, например BlondeGoneRogue, Cozzo.

В CEO Angels Club има ли инвеститори, които целенасочено търсят бизнеси с въздействие?

– Самата аз съм такава :). Също се надявам, че сред членовете на Клуба ще срещам все повече съмишленици.

Търсят ли социални иновации предприемачите?

– Малко, но с положителна тенденция.

А в областта на екологията, въздействието на климата, кръговата икономика?

– Малък дял, но също с положителна тенденция.

Бизнес ангелите очакват ли кандидатстващите за подкрепа проекти да бъдат иновативни?

– Задължително е. Трябва да се има предвид, че иновацията може да бъде в продукта, в услугата, в процеса, в технологията, в комбинация от няколко елемента…

Оценявате и консултирате от дълги години проекти. Какви проектни умения са необходими на учените, които биха искали да реализират научните си разработки? Къде могат да получат тези умения?

– Бизнес умения. Иновацията по принцип е онази научна разработка, за която има демонстрирано пазарно търсене. Тези умения трябва да се изграждат и поддържат – от основното образование до края на професионалната кариера.

Кои са най-честите грешки, които допускат предприемачи, решили да стартират бизнес с позитивно въздействие?

– Не търсят и не взимат предвид обратната връзка от пазара и крайните потребители на тяхната услуга/продукт.

Какви проекти очаквате тази година в Предприемачи в науката?

Повече пазарно ориентирани :).

Какви трябва да бъдат, за да ги поканите да се представят пред бизнес ангелите?

– Да имат иновация, с потенциал да реши наболял проблем и да промени пазара, да са амбициозни, целенасочени и изцяло отдадени на бизнес проекта, да разполагат с необходимия екип за навлизане и ръст на пазара (или да имат ясна идея откъде и как ще го подсигурят), да  демонстрират познаване на спецификите на пазара и нуждите на целевите си потребители…

На какво бихте искала да научите участниците?

– Бих била щастлива ако мога да помогна да комерсиализират иновациите си.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката 2021!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.


Световно признат консултант за социално въздействие  – лектор на Предприемачи в науката 2021

Category : Лектори

От Барселона тази година в Предприемачи в науката ще се включи новият лектор Вилиана Джартова. Младата дама вече е един от Young Global Changers, световно признат Impact investing експерт и консултант, член на работната група на Г-20 за устойчиво развитие, с впечатляващ опит и кариера своите 31 години. Определя се като системен мислител, социален иноватор, дизайнер на процеси и програми за устойчиво развитие.

Страстта ѝ към темата за социално въздействие се заражда през 2012 г., когато е стажант в екипа на лауреата на Нобелова награда за мир проф. Мохамед Юнус в Дака, Бангладеш. От социалния предприемач, създал банката Grameen, за да кредитира най-бедните, Вилиана е натоварена да организира Social Business Day 2012. От тогава се фокусира върху социални иновации и начини за промяна на системите чрез организационна трасформация.

С Нобеловия лауреат проф. Мохамед Юнус в Дака, Бангладеш през 2012

Съосновател е на ReImagined Futures – стартъп, създаден с нейни състуденти в  магистърската степен по стратегическо лидерство към устойчивост. Съмишлениците се срещат в шведския Технологичен институт в Блекинг (Blekinge Tekniska Högskola) през 2018 г. и през 2020, по време на пандемията, стартират консултанската си компания. Насочват се към управление на промяната, социални иновации, корпоративна социална отговорност, разработване на стратегии за промяна на системите чрез системно мислене, изследвания и анализи, базирани на картографиране на системи. Успоредно с това Вилиана е независим Social Impact консултант като поддържа собствен сайт.

Цялото ѝ кариерно развитие е свързано с устойчиво развитие и проекти с въздействие. Може би изключение е само първият ѝ летен стаж в Rolls-Royce, в Дарби, Великобритания. Но именно в Обединеното кралство започва да прилага академичните си знания в практиката. В Teach First UK става мениджър иновации. Там ръководи програма за идеи за социални иновации и инкубация чрез програмите Innovation Series и Innovation Booster.

Изключително ценен за нея е и опитът ѝ от в Ashoka – най-голямата глобална мрежа от социални предприемачи, където работи близо 8 години на различни позиции – ръководи образователната дейност на организацията във Великобритания, проектира и ръководи мрежови иновации в образователната система, а в момента е Член на управителния съвет.

През 2020 година е поканена и става член на G20 Young Global Changers – ангажирана глобална мрежа от млади хора с иновативни идеи, които се стремят да променят света към по-добро. Това е и признание за работата ѝ в работната група на Г-20 за социално сближаване и като активен член на работната група на Г-20 за устойчиво развитие.

Тази впечатляваща кариера на Вилиана започва от Национална Априловска гимназия в Габрово. Печели стипендия и се обучава една година в Truro School, Cornwall, Великобритания. Това се оказва решаващо за възгледите и целите ѝ. Завършва бакалавърска степен по международен бизнес в The University of Birmingham, като по време на обучението си прекарва една година в Grenoble Ecole de Management, Франция.

В Бирмингам става част от Students In Free Enterprise, където работи по социални проекти, насочени към хора в нужда и подобряване на околната среда. На следващата година вече е президент на SIFE и инициира първия международен проект на организацията в България, за деца в защитени жилища в габровското село Поповци и Ботевград.

По време на магистратурата в Технологичен институт в Блекинг прави и специализация в Massachusetts Institute of Technology, uLab: Leading From the Emerging Future. След магистърската степен се отдава изцяло на сложните адаптивни системи и инструменти за проектиране и ръководене на социални и екологични проекти за справяне с някои от най-трудните предизвикателства на нашето време.

През 2019 г. се мести в Испания, за да изгради и ръководи работата на Glovo за социално въздействие в световен мащаб. Остава да живее и работи в Барселона. Тази година става Член на екипа в System Innovation Barcelona Hub – център за иновации в Барселона, а в момента води курс по системно мислене в ESADE Business School в Барселона.

Интервю с Вилиана Джартова – тук.

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.


Ангелина Тодорова: Искрено вярвам в появата на български еднорог. Скоро!

Category : Лектори

Ангелина Тодорова е директор управление „Проектна информация и финансиране“ във Фонд на фондовете. Водещ специалист в областта на стратегическото планиране, европейските фондове и програми. Ангажирана е в екипа на Министерството на финансите, който разработва и договаря с Европейската комисия Националната стратегическа референтна рамка (НСРР) 2007-2013 г., основа за първите европейски фондове в България като член на ЕС. Участва активно и впоследствие при преговорите по Споразумението за партньорство (СП) 2014-2020 г. Представлява България на международния партньорски преглед по Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) 2014-2020 г. След 2014 г. е съдействала по иновационни въпроси на Съвместния изследователски център (JRC) в гр. Брюксел и на Клъстер за аеро-космически технологии, изследвания и приложения (CASTRA). От 2015 г. се е посветила на развитие на финансови инструменти и подкрепа за подобряване на финансовата култура и капацитет в България.

Завършила е философия, политика и икономика (PPE) в Оксфорд, съвместна магистратура по европейски въпроси от Грац, ЦЕУ, Европейската академия (EURAC) и Европейския институт по публична администрация (EIPA). Има и специализация в ENA, Франция.

В началото на предния програмен период имаш участие в процеса на т. нар. интелигентна специализация в България. Как би обяснила важността на този вид стратегическо планиране и какво се случва в момента с новата Иновационна стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) 2021-2027 г.?

– Средствата от бюджета на Европейския съюз или поне тази част от тях, която спада към Политиката за сближаване (кохезия), целят да открият и адресират слабости и така да се стигне до „догонващ“ ефект.

Интелигентната специализация е тотално друг модел, чрез който следва да се подсилят допълнително най-перспективните области, отново с цел икономически ръст, високи доходи и качествена заетост. Акцентът на интелигентната специализация е процесът на предприемаческо откритие и абсолютната обвързаност на образованието, науката и изследванията и бизнес развитието. България е насърчена от ЕК да открие и развие най-силните си страни, чрез фокус в които да е свръх-конкурентоспособна в европейски и глобален мащаб. Вече има пазарни ниши, в които България е лидер, остава да ги умножим.

Новата стратегия надгражда предходната, като областите стават пет – ИКТ, мехатроника, медицина и биотехнологии, културни и творчески индустрии и чисти технологии. Последните следват логиката на световните тенденции за „зелен“ растеж, както и повишаващите се европейски и световни стандарти и изисквания в областта на екологията и енергийния преход.

Когато преди две години те представяхме като лектор на Предприемачи в науката, говорихме за Фонда за технологичен трансфер в бъдеще време. Само антикризисните мерки заради пандемията ли попречиха на реализацията?

– Без съмнение Covid-19 кризата ни „връхлетя“ неочаквано и в безпрецедентен мащаб през март 2020 г. Дори и днес, повече от година по-късно, не сме сигурни, че тя е свършила. Така че е абсолютно разбираемо, че правителства и институции пренасочиха финансова подкрепа от различни източници към помощ буквално за „оцеляване“ в кризата и понастоящем за възстановяване. Средства, в размер на около 30 млн. евро по ОПИК 2014-2020 г., предвидени за Фонд за технологичен трансфер бяха използвани за друга фирмена подкрепа.

Няма да скрия, че както казаха и представители на българската старт-ъп асоциация, BESCO, краткосрочните мерки са в много случаи спасителни. Но без „умни“ дългосрочни инвестиции цялостната среда за предприемачество и иновации не ще може да премине на следващо ниво на развитие.

Предвижда ли се все пак да бъде пусната процедурата за избор на посредник? Ако това се случи кога най-рано може да очакваме старт на фонда?

– Добрата новина е че разговорът за Фонд за технологичен трансфер сега е разгърнат в широкомащабна реформа и инвестиционна agenda, която включва гарантиран висок дял за иновации в Националния план за възстановяване и устойчивост, нова институция – единна Агенция за наука и иновации, и даже нова специална програма, т.нар. Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация 2021-2027 г. Безпрецедентно, финансиране ще има. Въпросът става дали ще има готови проектни предложения и полезни инициативи и партньорства, които да се възползват.

Какви бяха другите мерки на Фонда заради Covid предизвикателствата?

– Всъщност средствата за Фонд за технологичен трансфер се насочиха към действащи на пазара дялови фондове – Иновейшън Кепитал, Витоша Венчър Партнърс, Ню Вижън 3 и Морнингсайд Хил. И към момента иновативни компании могат да се обърнат към тези посредници за достъп до този нов модел на финансиране, особено подходящ за бързо развиващ се бизнес, технологични разработки и дигитални решения.

Екип от Фонда работим и с Българска фондова борса в програмата BeamUp Lab, която се наложи точно по време на криза да помага на български компании да се подготвят за набиране на капитал, включително чрез пазара Beam, който вече сериозно набира скорост.

Можеш ли да дадеш пример с конкретни инвестиции?

– А вие ми дайте време да видим устойчивост и възвръщаемост на инвестициите. Шегувам се. Всъщност искрено вярвам в появата на български еднорог. Скоро!

Дяловите инвестиции винаги предизвикват интерес, опитът на фондовете първо поколение в България Eleven и LauncHub е показателен и спомогна да се развие истинска среда, т. нар. еко-система. Фен съм на проектите за спестяване на енергия и ресурси като цяло. Конкретно, ако ме питате от текущата ми дейност, впечатлена съм от естетиката на детската мода на Айрини Студио, практичността на Worddio, човечността на Neurorehabilitation Robotics и ByeByeStuttering.

Много харесвам също градски проекти – например за споделената мобилност и зарядна инфраструктура: Spark, Eldrive, Hobo. Трудно е да предвидиш успеха, лесно е да го разпознаеш post factum.

Има ли промяна – може ли към вас да се обръщат учени автори на научни разработки с бизнес идея, без създаден стартъп?

– Разбира се. Управлението, което имам честта да оглавявам, се занимава точно с това – срещи с хора, представители на бизнес организации и общини. Съветваме на база на всички наши знания  контакти, безплатно и безпристрастно, дали сме полезни, времето ще покаже.

Насочвате ли подобни проекти към акселераторски програми на фондовете или преди това трябва да има вече създадена компания?

– По мое време само бяхме чували, че някъде на друг континент съществува Founders Institute. За сега завършващите образователна степен с един клик онлайн са достъпни например техните срещи по градове и всякакъв вид обучителни сесии – това е страхотно, част сме от глобална общност. Налични са международни програми, регионални инструменти за подкрепа и непостигнат до момента достъп до ресурси, най-вече дигитални. Уникална възможност дава и програмата на Bulgaria Innovation Hub, на практика мост между местния пазар и върховите условия на Силициевата долина.

Иначе от посредниците на Фонда надявам се вече са широко познати програмите с акселераторска насоченост на Иновейшън Кепитал и Vitosha ACCELERATE.

Какви проекти очакваш тази година в Предприемачи в науката?

Не крия слабостта си към медицина и екология. Лично на мен тези типове проекти са ми любими, тъй като връзката с качеството на човешкия живот е директна. Очаквам и технологични проекти, те пък са най-честите печеливши на иновативното финансиране.

Ще се радвам ако има и идеи за градовете. С Капитал и Британско посолство текущо събираме идеи за градски иновации и начини за подобряване на живота и средата в местата, където е концентрирано население.

Тази година на какво би искала да научиш участниците?

На смелост и на креативност, особено по отношение на парите. Фокусът не е върху въпроса дали имам пари, дали мога да си позволя Х или У. Сигурно сте чували цитата от Робърт Кийосаки – богатият татко не пита ДАЛИ, а задава въпроса „КАК мога да си го позволя?“, който те заставя да мислиш и да търсиш отговора.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в Предприемачи в науката!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.


Доц. Костадин Коларов: Не бих причислил някого към академичната общност, ако не притежава предприемаческо мислене

Category : Лектори

Доц. Костадин Коларов, доктор по икономика, е директор на Института по предприемачество на УНСС. Завършва специалност Икономика и управление на промишлеността в УНСС. По време на обучението си тогава печели конкурс за студентски доклади в областта на предприемачеството, организиран от домакина на 20 международен конгрес по малък бизнес – Института за МСП в Санкт Гален, Швейцария. След завършването си е поканен за докторант от проф. Кирил Тодоров, основател на Институт за развитие на предприемачеството, чиито наследник е настоящият Институт по предприемачество. По време на докторантурата си е сътрудник в международен проект за създаване на образователна програма и центрове за развитие на предприемачеството. Специализира в Северноирландския институт по малък бизнес при Ulster University и Департамента по икономика на предприятието на Universitat Autònoma de Barcelona.
Участва в поредица изследователски и обучителни проекти в областта на предприемачеството, сред които „Академично предприемачество: изследване на развитието на технологично-базираните фирми от обществения сектор в Централна и Източна Европа“, „Динамични предприемачи – сравнително изследване за България и Полша“, „Програма за обучение на мениджъри“, „Жените в бизнеса“, програма “Динамичен бизнес мениджмънт”, организирана в Нидерландия от Конфедерация на нидерландската индустрия и работодатели VNO-NCW.
Доц. Коларов е експерт, обучител и консултант е в десетки изследователските дейности. През последните години участва и ръководи проектите „Професионализиране на управлението на МСП (развитие на мениджърски компетенции у предприемачите)“, „Детерминанти и модели на конкурентното представяне на малките и средните предприятия в интернационална бизнес среда” и научно-изследователското задание на Института по предприемачество – „Стратегии и модели за използване на резултатите на университетската наука в предприемаческата дейност“. Координатор е на международния проект „DIGI Women – инструменти за цифрово предприемачество и подкрепа за жени предприемачи“.

В академичната си кариера в УНСС е заемал длъжностите научен секретар и ръководител на катедра „Предприемачество“, председател на Общото събрание на Бизнес факултет, научен секретар на Института по предприемачество.
От 2021 г. е член на Управителния съвет на Българската асоциация за развитие на мениджмънта и предприемачеството (създадена 1997 г.).
Автор е на публикации в областта на фирмената култура и предприемачеството.

Добре дошъл на първия академичен преподавател по предприемачество в Предприемачи в науката 2021! От възникването на самата идея  за програмата, търсим отговор на въпроса защо у нас не се насърчава и развива предприемаческо мислене в академичната общност, защо не се инкубират компании на базата на научни разработки, както се случва във водещите университети в света…Какъв е Вашият отговор?

 – Прецизният отговор на този въпрос изисква едно задълбочено проучване, базирано както на анализа на съществуващата нормативна база, регулираща дейността на висшите училища в България, така и внимателно проследяване на историческото ѝ развитие и проекцията ѝ върху практиките на висшите училища. Тази година завършва работата на Института по предприемачество по научно-изследователско задание, чиито резултати биха дали отговор на този въпрос. За съжаление, преди да сме завършили анализите на събраните емпирични данни, даването на категоричен отговор би имало спекулативен характер. На този етап бих могъл да споделя само впечатленията си, натрупани през годините, в които съм се развивал като изследовател в областта на предприемачеството. А те са следните:

– Не мога да се съглася с виждането, че предприемаческото мислене в академичната общност следва да се третира като обект на насърчаване и развитие. Възможно е това мое мнение да се стори необичайно за човек, чиито научни интереси са съсредоточени върху развитието на предприемачеството, но не бих могъл да причисля някого към академичната общност, ако той не притежава предприемаческо мислене. Оставям настрана въпросът, какво е нужно да преодолее учен, с предприемаческо мислене, за да реализира идеите си, плод на това мислене.

– Инкубирането на компании на база на научни разработки поставя ред други въпроси, свързани с характеристиките на научните разработки и ползите за висшите училища, произтичащи от това инкубиране. И моите впечатления са, че доколкото ползите от инкубирането на такива компании могат да бъдат подсилени чрез подходящи регулации, то характеристиките на научните разработки, на първо място сред които е потенциалът за комерсиализиране на резултатите, са въпрос на целенасочени, дългогодишни, системни и ресурснообезпечени изследователски усилия. А с доказателства за съществуването на подобни усилия през последните десетилетия все още се запознавам. По-скоро, впечатленията ми са, че

изследователската дейност, осъществявана в българските висши училища, е подчинена на лични академични интереси и търсения на отделните учени, на ограниченията на съществуващите източници на нейното финансиране, и рядко е водена от амбицията за създаване на предприемаческа компания.

Защо университетите у нас не създават компании на база на изследователската и научната си дейност?

– Отговорът ми на предходния въпрос дава посоките за търсене на възможните причини. Ако трябва да бъда по-конкретен и същевременно кратък, то бих казал, че

механизмите на финансиране, регулациите на дейностите на университетите (или висшите училища), както и възприетите практики в управлението на университети, не предпоставят интерес у академичната общност към създаването на такива компании.

Т.е. не съществуват убедителни причини, тласкащи университетите към създаването на компании, базирани върху научно-изследователската дейност. И то при положение, че изследователската и научната дейност действително създават резултати, на чиято основа може да бъде създадена предприемаческа компания.

За колко спин-офи, създадени от университети или институти имате информация? 

– За да бъде даден отговор на този въпрос, полезно е да се уточни съдържанието на понятието „спин-оф“. В най-общия случай това е предприятие, чието създаване е на основата на технически или технологични изобретения, защитени като интелектуална собственост на университет или институт, и, което е особеното, не биха могли да се използват по друг начин (например, продадени на съществуващи предприятия). И още нещо, спин-оф предприятието се създава с активното участие на университета или института, за разлика от предприятия, които са създадени от независими предприемачи, закупили правата за ползване на дадено изобретение. Следвайки това разбиране,

е трудно да се посочи конкретен пример за спин-оф предприятия, създадени от български университети или институти.

Възможно е, при едно по-широко тълкуване, например, предприятие, създадено от член на академичния състав на даден университет, който експлоатира знания, натрупани в практиката си на изследовател, или изобретения, на които е автор, да се открият такива примери, но причисляването им към спин-оф би било твърде условно.

Имате ли наблюдения върху студентските стартъпи?

– И тук отново стои въпросът с дефинирането на „стартъп“ предприятието. „Стартъп“ предприятието се свързва преимуществено с възможността на новосъздадено предприятие да осъществи значим и бърз растеж въз основата на мащабируем бизнес модел. Подобен бизнес модел, същевременно, е възможен в ограничен брой икономически дейности и предполага наличието на иновация, която в общия случай е плод на научноизследователски труд.

Без съмнение, много български студенти, особено изучаващите инженерни специалности, имат амбицията за създадат подобни компании, и някои от тях успяват, въпреки че предприемаческата екосистема в страната може да бъде определена като развиваща се и сравнително скромна (в някои аспекти).

Наблюденията ми върху малкото стартъпи на наши възпитаници ме карат да бъда предпазлив по отношение на твърде оптимистични прогнози относно успехите им поради следните причини: относително слабата им пригодност за излизане на външни пазари, с което да се преодолеят ограниченията на националния пазар и достъпа до източници на финансиране, което е условие за скоростта на растежа им.

По-скоро, бих определил усилията им за създаване на стартъп предприятия като натрупване на опит в трудни условия.

Опит, който да се използва по-успешно на международните пазари при евентуална подкрепа от международни венчърни фондове.

В обучителната програма, Вашите студенти създават ли компании, било то и учебни?

– Обучителната програма за специалност „Предприемачество“ предоставя знанията, необходими за създаването на компании, и повече от една трета са студентите, които използват тези знания в опита си да развият свои идеи за създаването на нов бизнес в последствие – да ги реализират. Най-често това се случва под формата на разработване на бизнес планове, отчитащи реалностите, в които ще се създава и развива съответният бизнес. Не са редки и случаите, при които нашите студенти създават собствени предприятия, а наученото им помага да усъвършенстват практиката си на предприемачи.

Има ли у нас действащи бизнес инкубатори във висшите училища?

– Допускам, че акцентът на въпроса е в определението „действащи“. Действително, опити да се създадат бизнес инкубатори в българските висши училища са правени през последните десетилетия, но

най-често импулс за тяхното създаване е наличието на програма, осигуряваща проектно финансиране на дейността на инкубатора. За съжаление, след прекратяване на това финансиране създадените инкубатори замират, а самите висши училища не са в състояние да субсидират дейността на тези инкубатори.

Без да омаловажавам усилията на колегите от различните висши училища в България да създадат и поддържат бизнес инкубатори, бих подчертал, че мащабите и перспективите пред инкубираните предприятия са такива, че те не биха могли да осигурят устойчивост в дейността на инкубаторите чрез самостоятелно генериране на достатъчно приходи. В този смисъл, отговорът на въпроса е по-скоро негативен, поне до момента, в който не се реализира национална програма за създаване и поддръжка на бизнес инкубатори във висшите училища.

Какво се случва след академичното обучение по предприемачество? Стават ли предприемачи Вашите студенти?

– Студентите, завършили успешно бакалавърската и магистърска степен на първата и единствена в страната специалност „Предприемачество“, притежават редица предимства в професионален план, независимо от избора им на кариера – като професионалисти, наети в различни по размер и сфера на дейност организации, като създатели на собствен бизнес, или като приемници на фамилни предприятия. На първо място, предимството им е във възприемането на един бизнес от гледната точка на неговите създатели и управляващи – в цялата му сложност, обект на съчетаващи се функционални компетенции, и по фази на неговия жизнен цикъл, с присъщите им особености на управлението. Това им помага бързо да се изявят като компетентни служители или като уверени в себе си предприемачи, готови да посрещнат предизвикателствата и поемат свързаните с тях отговорности. На второ място, нашите възпитаници, в голямата си част, са способни да идентифицират предприемаческите възможности и оценят адекватно потенциала им, да генерират и оценят съответстващи на възможностите бизнес идеи, да калкулират необходимите капиталови разходи и свързани с използването на възможностите рискове. Като потенциални предприемачи с академична подготовка, те имат по-големи шансове както за израстване като управляващи, така и за оцеляване и развитие като предприемачи в една динамична бизнес среда. Разбира се, далеч не всички стават предприемачи след завършването си, но делът на тези, които избират този път е повече от два пъти по-голям от връстниците им, изучавали други специалности. Някои от завършилите „Предприемачество“ предпочитат да натрупат опит като сътрудници в чужди предприятия преди да се решат да стартират свои.

Към какви сфери най-често се насочват студентите, които искат да създадат свой бизнес?

– Сферите, които студентите избират за създаване на свой бизнес, не са изненада, тъй като съображенията, от които са водени, са същите, от които се водят мнозинството предприемачи: наличието на достатъчно пазарно търсене, гарантиращо бърза възвращаемост на вложените средства, изискванията към размера на стартовия капитал, притежанието на специфични знания и умения, които конкретната сфера изисква. Това означава, че студентите се насочват към сфери, в които бариерите за навлизане (капиталови и свързани с натрупани знания и опит) не са високи, и това са сферите на услугите, в т.ч. търговията, професионалните услуги, услугите, използващи възможностите на информационните технологии, и подобни.

Темата тази година е Impact Investing. Има ли интерес за създаване на бизнеси, които освен възвръщаемост, да носят и позитиви за обществото или околната среда?

– Инвестирането с цел положително въздействие за обществото и/или околната среда е нова идея, която се развива през последното десетилетие в страните с развити икономики и поради това не е особено популярна в страна като нашата. Като основна причина за нейната непопулярност могат да се посочат по-високите изисквания към продуктовите и технологични решения, прилагани в бизнеса, в който се инвестира, което от своя страна повишава размера на самата инвестиция и увеличава срока за нейното възвръщане при равни други условия. Ограниченията, свързани с възможностите за осигуряване на значими средства като стартов капитал и със сферите, в които могат да бъдат направени подобни инвестиции (здравеопазване, образование, агробизнес, енергетика и транспорт) стесняват силно кръга от предприемачи, които биха се заинтересували от подобни инвестиции. От друга страна, макар и малък брой, съществуват предприятия (средни или големи), чиито инвестиционни планове биха могли да се съобразят с идеите за постигане на положителни ефекти за обществото и екологията. Но дори в тези случаи заинтересоваността към подобни ефекти се нуждае от допълнителни стимули от страна на държавата.

Имате ли партньорства с университети или научни центрове, така че Вашите подготвени кадри да помагат със знания и умения? Разкажете за такива успешни партньорства.

– Университетите и научните центрове, които търсят кадри със знания и умения, получавани от нашите възпитаници, не са много. Основно това са университети, които, водени от своите намерения за развитие на предприемачеството, се нуждаят от обучени специалисти, но подходът им към тези специалисти е ограничен от регулациите относно длъжностите и свързаното с тях заплащане, които могат да предложат. Въпреки че сме провели разговори в тази посока на равнище заместник-ректори, към момента не може да се похвалим с установяването на успешни партньорства. Основният въпрос, който стои пред ръководството на всеки университет като пречка пред подобни партньорства е свързан с осигуряването на ресурс, който да направи съответния университет привлекателно място за предприемаческа кариера.

Как предприемачите могат да научат за научните разработки, които имат потенциал да стигнат до пазара като нов продукт или услуга?

– Доколкото сме проучвали научно-изследователската дейност на висшите училища в България,

не съществуват значими препятствия пред предприемачите, когато решат да се информират за научните разработки на дадено висше училище. Проблемът е в оценката на потенциала за пазарна реализация на научните разработки.В повечето случаи,

ръководителите на научноизследователските проекти не си поставят за крайна цел пазарната реализация на научните продукти, дори и когато те заявяват наличието на подобен интерес. В този смисъл научните резултати не са активно промоцирани към предприемаческата общност, оставяйки последната в положението да бъде активната страна в отношенията си с носителите на правата върху научните резултати.

Налице и друг проблем, който изследването ни констатира чрез анкетите, проведени сред българските предприемачи –

разминаване в потребностите от научни продукти, които те имат и научните продукти, които са налични в нашите университети.

Причината за това разминаване може да се потърси в начина, по който се взима решение за инициирането и изпълнението на конкретните научноизследователски проекти. В практиката на висшите училища тези решения се подчиняват по-скоро на интересите, свързани с индивидуални академични интереси на отделния учен и по-малко с потребностите на пазара на научни продукти.

От ваша гледна точка как би трябвало да се осъществява технологичен трансфер?

– Отговорът на въпрос, в който се пита „как би трябвало“, е твърде ангажиращ, най-малкото защото се нуждае от солидни аргументи, изразяващи се както в принципни решения, така и в примери за добри практики. И доколкото технологичният трансфер в контекста „академия – бизнес“ в България може да бъде определен като несистемен и спорадичен, с единични примери за добри практики, то ще бъде твърде смело да се посочи единствен правилен отговор. И тук, подобно на бизнес инкубаторите,

офисите за технологичен трансфер в българските висши училища не са органично свързани с научноизследователската дейност на съответното училище, а са проектно-индуцирани структури, чиято дейност е силно зависима от ресурсното осигуряване и възможностите за генериране на достатъчен обем собствени приходи.

Ако някой потърси информация за конкретен офис за технологичен трансфер, бързо ще установи, че тя е твърде оскъдна и се отнася за отделни години, но не и за цялостния период от установяване на офиса.

На база Вашия опит,  какъв модел би бил приложим у нас?

– На принципно равнище, бих препоръчал да се заимства от опита на други източноевропейски страни и техните висши училища, поради наличните сходства в измененията на ролята на научноизследователската дейност с прехода към пазарна икономика. За съжаление, опитът, натрупан в технологичния трансфер, осъществяван в страните с развита пазарна икономика, да не говорим за този на САЩ и водещите азиатски икономики, не би могъл да бъде механично пренесен на наша територия, най-малкото поради липсата на съизмерим обхват и интензивност на научноизследователската дейност, осъществявана във висшите ни училища.

Известно е, че САЩ са първата страна, създала условията за по-интензивен трансфер на технологии от университетите към предприемаческата практика с влизането в сила през 1980 г. на Закона за изменения на закона за патентите и търговските марки, известен повече като Закона „Байх-Доул“, с който се уреждат правата върху интелектуалната собственост по начин, стимулиращ активността на университетите при технологичния трансфер. В Европа аналогичен закон приемат в Германия през 2002 г., но по-съществени фактори, които могат да очертаят един или друг модел, са научноизследователските постижения на американските и европейските университети.

В самото съдържание на понятието модел се съдържат различни виждания. В някои от тях основните елементи на модела са страните в технологичния трансфер, в други – равнищата на готовност на научния продукт – обект на трансфера. Трети модели акцентират върху комбинацията от формални и неформални форми на трансфер, а четвърти – върху въздействията на различните фактори на средата. Всичко това, както може да се предположи, се различава, ако се сравнят практиките в САЩ и Европа, въпреки че в рамките на нашия континент нещата са твърде диференцирани по страни. За България не бих препоръчал да се заимстват решения, както от САЩ, така и от развитите западноевропейски страни, а да се учим от опита на източноевропейските страни поради сходствата в историческото развитие на висшите училища и изследователски институти. По мое мнение,

по-съществената задача, която трябва да намери решение преди да се търси модел за ефективен технологичен трансфер, е да се осигурят условия за създаването на достатъчно, и в количествен и качествен аспект, обекти на технологичен трансфер.

На какво бихте искал да научите участниците в Предприемачи в науката 2021?

– Като специалист в подготовката на създаване на нови предприятия, бих концентрирал усилията си върху валидацията на идеите за бизнес, с положително въздействие върху обществото и екологията чрез анализ на икономическите и управленските измерения на новото предприятие. Акцентите при анализа на тези измерения, които ще поставя, са върху методите за оценка на пазара и потребителите, прецизиране на икономическите разчети, както по отношение на възможните приходи, така и за разходите, без които създаването на новия бизнес би било немислимо. Що се отнася до управлението – то бих могъл да бъда полезен със знания относно най-често срещаните управленски проблеми и специфичните подходи, приложими за тяхното решаване.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в Предприемачи в науката 2021!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.

 

 


Димитър Жечев: Предприемачът в науката трябва да има дързостта да свърже различни области, необходима е интердисциплинарност

Category : Лектори

Снимка Forbes Bulgaria

Предприемач и учен, математик, експерт по криптография, преподавател, носител на наградата „Джон Атанасов“. Проф. Димитър Жечев е новият член на Консултативния съвет на фондация Карол Знание и лектор на програмата Предприемачи в науката.
Завършил бакалавърска степен по математика в Harvard University, а след това магистратура и докторантура в University of California, Berkeley. Сега е професор е в Политехнически федерален институт в Лозана (EPFL – École polytechnique fédérale de Lausanne), Швейцария, където ръководи собствена изследователска група. Той е един от златните медалисти на България в ученическите си години, когато участва на международни олимпиади и състезания по математика.
Първата му работа е в Microsoft Corporation, където е сътрудник по криптография и там открива тази нова област за развитие. През 2010 г. става асистент в Политехническия федерален институт, където по-късно печели конкурс за професорска позиция, финансирана от Швейцарската национална фондация за наука. Сега с изследователската си група работи върху ECC криптографията (Elliptic Curve Cryptography) – метод с публичен ключ, базиран на използването на елиптични криви върху крайни полета. Съавтор на два патента.
През 2015 г. с колега от Харвард основава софтуерната компания Inpher, която вече има офиси в Лозана, Ню Йорк и Сан Франциско. Разработват и поддържат платформа за изчисления и анализ на данни върху конфиденциална информация. Привличат 4 млн. USD от рискови инвеститори от Швейцария и САЩ, а в следващия етап на финансиране набират още 10 млн. USD, като голяма част от тях идват от JP Morgan. Тази новина попада и във финансовите новини, и в специализираните издания.

 

В програмата Предприемачи в науката каним не лектори, а вдъхновители, защото искаме да мотивираме с добрия пример на успешни учени-предприемачи. Как Вие бихте дефинирал „предприемач в науката“?

– Моята представа за предприемач в науката е човек, който има дързостта и смелостта да пречупи рамките на академичното мислене и традиции, да свърже идеи от различни области на науката, реализирайки реален иновативен продукт, който решава пазарен проблем, а не просто поредната академична публикация. Това е доста предизвикателно и изисква качествено нови умения и начин на мислене, различен от традиционния академичен подход.
В науката често заучаваш методи или техники. В предприемачеството е малко по-различно и по-скоро ми наподобява на олимпиадите по математика, където имаш даден проблем и имаш право да използваш всичко (най-вече креативност и нетрадиционни идеи, често базиращи се на минимални фактологични познания), за да решиш този проблем.

Именно тoзи подход на problem solving вместо традиционният technique-driven подход е много ключов.

Хората в науката често допускат грешката да си промотират технология, която те лично считат за важна преди да са разбрали и дефинирали именно пазарния проблем, който решават. В предприемаческите среди, това често се характеризира като T-push (прокарване на технология) вместо M-pull (издърпване на проблем от пазара). Второто очевидно е ключова предпоставка за успешен бизнес.

Може би едно от най-важните качества, за да станеш успешен предприемач, е това да бъдеш “team player”.

Често във фундаменталните науки, каквато е математиката, работим в изолация, държим нещата изцяло под наш контрол и пренебрегваме екипната работа. Този подход не работи в предприемачеството. Необходимо е един учен, който идва от подобна област да пречупи много мисленето си.

Разкажете за Вашия път от математическите олимпиади през Харвард до криптографията.

– Започнах от националния отбор на България по математика и участието ми на три международни олимпиади по математика, където спечелих два златни и един сребърен медал. Това ми осигури стипендия за Харвард, където започнах да уча висша математика. Сравнително бързо се профилирах в една от предизвикателните области на математиката, теория на числата – област от математиката, изучаваща различни свойства на целите числа, простите числа, както и решения на уравнения в цели числа, т.нар. диофантови уравнения.
Един от интересните отворени проблеми в тази област е този за рационални точки върху елиптични криви. Еелиптичните криви са определени уравнения от трета степен, които са изучавани още през 18-ти и 19-ти век в контекста на неопределените интеграли от математици като Абел, Джакоби и Вайерщрас. Именно тези криви помагат за решението на известния 350-годишен отворен проблем (голямата теорема на Ферма) през 1995 г. от английския математик Професор Андрю Уайлс, който завършва доказателството, базирано на идея на научния ми ръководител на докторската дисертация в Бъркли, професор Кенет Рибет.

Популярността на елиптичните криви по това време допринася за тяхното развитие в криптографията.

Аз не бях взимал курсове по криптография в Харвард, но научих тази област най-вече с практиката ми в Microsoft. Оказа се, че фундаменталните математически познания, които имах, ми помогнаха да навляза в тази област. Тук имаше мотивираща роля и моят ръководител на докторантурата в Бъркли, Професор Рибет. Важно е да отбележим, че е рядкост професор по абстрактна математика от този калибър да поощрява докторантите си да разглеждат и реални приложения. Аз имах шанс да попадна на подобен ръководител, който активно преподаваше курсове по криптография в Бъркли.

Не веднъж сме коментирали в Предприемачи в науката, че в Харвард като че ли всеки студент и докторант се стреми към стартъп. Там ли се събуди предприемачът у Вас?

– Не знам дали всеки студент в Харвард се стреми към стартъп. При мен определено предприемачеството се засили след Харвард. Докато бях в Харвард мислех почти и изцяло за наука и си избирах интелектуално-предизвикателна област, без да се замислям много за приложения.

Моментът, който ме мотивира за предприемачество в науката бе опитът ми Microsoft. Там за пръв път видях, че е възможно сложни математически концепции да заработят в реални практически приложения. Това беше наистина много мотивиращо.

При засилената конкуренция в софтуерния сектор как успяхте да привлечете инвеститори за Вашата компания?

– Основното предимство бе силният екип с експерти в ключови области като криптография, статистика, машинно обучение, системи, компилатори и програмни езици. Всички тези области се свързват по естествен начин в разработката на продукт от подобна сложност. Не на последно място бе и предприемаческият опит на съдружника ми Джордан Бранд – той имаше успешна компания, която бе купена от AutoDesk. Тъй като на мен Inpher ми е първата създадена компания, щеше да е много по трудно да привлечем инвеститори1 ако Джордан не се беше включил.

С част от екипа на Inpher по време на големите конференции „Scala Days 2019“ в Лозана

Кои от продуктите, които предлагате са успяха да ви осигурят и втория сериозен кръг на финансиране?

Определено технологията и продуктът, които успяха да осигурят Series A финансиране бе платформата за криптографски изчисления XOR Secret Computing Engine.

Колко важни са патентите за инвеститорите? Ето още един често коментиран пример – в Харвард се стремят към патенти.

– Патентите в технологичното портфолио на една високо-технологична компания представляват определена гаранция за предпазване на авторските права на тази технология, но не могат напълно да предпазят копирането на технологията. При нас те са важни, тъй като ние публикуваме на водещи конференции криптографските си алгоритми с цел валидиране на сигурността на протоколите от криптографското общество. Това е важно за продукт, който гарантира сигурност, тъй като в областта, в която работим, все още няма добре дефинирани стандарти и се разчита на валидация от научното общество.

Върху какво работи Вашата изследователска група, която се занимава с ECC криптография?

– Проблемите, върху които работим са по-скоро фундаментални математически алгоритми, които се използват за изучаване на сигурността на криптосистеми, базирани на елиптични криви. Елиптичните криви намират широки приложения в съвременните приложни криптосистеми: основното предимство са късите ключове (256 или 512 бита, в сравнение с поне 2048 бита при RSA), правейки ги изключително подходящи за всякакви приложения, при които има ограничение на комуникацията. Освен това, елиптичните криви (за разлика от класическата криптография с открити ключове базирана на модулярна аритметика) имат допълнителни математически свойства и структури (т.нар. двойнствености, Weil pairing и Тate pairing), водещи до нови и изключително интересни приложения като Identity-Based Encryption (IBE – криптиране, базирано на вашия мейл като заместител на открит ключ), схеми за Proxy Re-encryption, които се използват за сигурно споделяне на данни в cloud, схеми за кратък електронен подпис и не на последно място, в криптовалути като zCash, базирани на протоколи за доказателства с нулеви разкрития, zero-knowledge proofs, и по-специално неинтерактивни доказателства, т.нар. zkSNARCs.

Сигурността на всички тези описани приложения се базира на трудността на един от най-фундаменталните изчислителни проблеми в криптографията: т.нар. проблем за дискретните логаритми.

Той съществува и в най-класически вариант. Ние изучаваме сложността на неговия вариант за елиптични криви като използваме дълбоки познания за структурата на тези математически обекти, за да получим информация за това как се избират параметри на тези криптографски системи (кои параметри позволяват оптимална сигурност).

Промени ли се по някакъв начин дейността на Inpher през месеците след обявяване на пандемията?

– Пазарите, на които работим са много динамични от началото на пандемията. Видяхме динамики и промени в приоритетите на големите финансови институции по отношение на конфиденциалност на данни. От друга страна,

пандемията отвори нови и интересни пазари за криптографски изчисления като дигитално здравеопазване – дигитална диагностика, клинични изследвания и дори генно инженерство.

Последното е доста мотивиращо за компания като Inpher, тъй като наистина бихме могли да помогнем за решаването на ключови проблеми. Появиха се и не малко възможности за сътрудничество с големи технологични компании, развиващи технологии в тези области.

В каква посока очаквате да бъдат промените след връщането към нормалността, доколкото това е възможно?

– Очаквам хората да се замислят повече за фундаментални въпроси относно бъдещето на науката и предприемачеството. Всички видяхме, че

това да си тесен специалист в едно направление или научна област не успява да реши глобални проблеми като пандемията. Подобни проблеми са изключително комплексни и изискват ефективни взаимодействия и комуникация между много и различни области на науката

Например, съчетанието на биомедицина, биоинформатика и изкуствен интелект за изучаване на различни свойства на протеините на вируса SARS-Cov-2, които са важни за разбиране на различни механизми и създаване на лекарства, компютърни симулации в епидемиологията и т.н.

За Вас лично как протече този период?

– Доста динамично. Освен интензивната работа в компанията по усъвършенстване на технологията и развитие на бизнеса на компанията, в този динамичен период, успях да науча и практикувам и не малко социално предприемачество, което е изключително важно в днешно време. Включих се като ментор и лектор на успешния българския хакатон (HackTheCrisis). Точно по време на хакатона създадохме и успешната кампания “На Първа Линия” (заедно с Мина Драганова и Андрей Райков), чрез която набрахме 120 000 лв., за да закупим висококачествени маски FFP2 за нуждите на основни болници в различните области на България. Маските раздаваме по строг математически модел, анализиращ различни данни от COVID статистиката на страната ни.

Бих препоръчал на всеки предприемач в науката да се докосне поне малко до социалното предприемачество и да си даде добре сметка за импакта на предприемачеството върху проблемите на обществото.

Предстои ви първа среща с участниците в Предприемачи в науката. Какво искате да научат от Вас?

– Бих искал най-вече да споделя опита си, в това число и допуснатите грешки. Основното ми послание все пак е необходимостта от интердисциплинарност в науката за изграждане на високотехнологични решения с импакт върху индустрията.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.


By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close