Category Archives: Истории на успеха

Докторантът Юлия Мутафчиева: Космическа наука в България има

Юлия Мутафчиева е един от двамата докторанти, които получават стипендия от Фондация Карол Знание за участие в Първо лятно докторантско училище на тема “Космически изследвания, технологии и приложения”, което ще бъде проведено от 5 до 11 юли в Националната астрономическа обсерватория – Рожен. Организатор е секция “Космос” към Съюза на физиците в България.

Представяме Юлия Мутафчиева с нейния разказ от първо лице

Казвам се Юлия Мутафчиева и в момента подготвям докторска дисертация, в която се разглежда влиянието на силните магнитни полета, присъщи на магнетарите – неутронни звезди с изключително силни магнитни полета, върху свойствата (уравнение на състоянието, състав и др.) на тяхната кора. Предвидената тема на дисертацията ми е „Състав и уравнение на състоянието на кората на магнетари“, с научен ръководител доц. д-р Митко Гайдаров от Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика, БАН, и научни консултанти проф. д-р Никола Шамел от Institute of Astronomy and Astrophysics, Université Libre de Bruxelles, Брюксел и от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, БАН – гл. ас. д-р Росен Павлов, който за съжаление вече не е между нас. Прекарах четири години като редовен докторант в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българската академия на науките, където бях назначена като физик през февруари 2017 г., а сега работя като асистент.

Моят интерес към неутронните звезди, особено магнетарите, започна през 2011 г. по време на магистърската ми степен.

Затова и подготвих и защитих дипломна работа на темата „Равновесна конфигурация на кората на неутронни звезди в зависимост от налягането и магнитното поле“. Това беше моментът, в който се запознах и започнах работа с Никола Шамел, с когото съм сътрудничила в по-голяма част от научните си публикации и работа.

Работата ми разглежда равновесните свойства на кората на магнетари – връзката между налягането, плътността, силата на магнитното поле и състава. В изследванията си съм използвала два различни модела за описание на двете отчетливи области в кората на неутронните звезди – външната и вътрешната кора. Появата на свободни неутрони обозначава прехода от външната към вътрешната кора. А тяхното наличие затруднява едновременното описание на цялата кора и наложи използването на различни методи. Според получените резултати влиянието на магнитното поле е най-съществено изразено във външните слоеве на магнетарите. Установено е значително изменение на състава и уравнението на състоянието на кората на тези звезди с увеличаване на силата на магнитното поле.

В бъдеще бих искала да продължа работата си по тази тема, като крайната цел е единно описание на цялата неутронна звезда – кора, мантия, ядро, в зависимост от магнитното поле.

Тъй като в процеса на работа винаги изникват нови въпроси и нужда от прилагане на различни методи, трудно ми е да предвидя какви ще са крайните резултати и постижения на изследванията. Но научната сфера, свързана с неутронните звезди и техните характеристики, е една бурно развиваща се област и поглед дори само десет години назад показва колко се е изменила представата ни за физичната картина на тези обекти. Продължаващото развитите на наблюдателните и изчислителните технологии, както и многобройните предвидени мисии и проекти в областта, обуславят доказването или отхвърлянето на значителен брой теории за описването на неутронните звезди и придобиването на още по-реалистична представа за процесите свързани с тях. Затова аз бих искала да продължа да съм част от тази общност поне за още десет години.

Смятам, че космическите изследвания в България се нуждаят от по-голяма свързаност на учените в страната. Защото космическа наука в България има, но според мен най-често откриването на работата на друг български учен става случайно или по заобиколен път – чрез международни мрежи и сътрудници.

Затова се радвам, че клон „Космос“ подема подобни инициативи, които ще ни дадат възможност за изграждане и поддържане на връзки с други учени в страната.

Едно от най-важните за мен научни събития, в които съм участвала беше първата конференция на която изнесох научен доклад – това беше 31-вото издание на International Workshop on Nuclear Theory, което се провежда ежегодно в Рила и се организира от лабораторията, чийто член съм сега – лаборатория „Теория на атомното ядро“, ИЯИЯЕ, БАН. Специфичното за тази конференция е, че голяма част от участниците са или дългогодишни сътрудници или многократни участници и така още с първото ми участие на научен форум, аз имах късмета да попадна в добре сплотена научна общност.

Друга важна за моето кариерно развитие конференция беше Twentieth International Workshop on Quantum Systems in Chemistry, Physics and Biology. Това беше първата толкова голяма научна конференция, в която взех активно участие. Но тя беше важна за мен и поради факта, че за първи път бях член на организационния комитет и не само натрупах ценен административен опит, но и видях какво е да си от другата страна на подадените заявления за участие, което смятам ме направи по-изряден участник в подобни мероприятия.

Последната, в хронологичен ред, конференция, която искам да спомена е Annual NewCompStar Conference 2017. Участието ми в тази конференция ми даде възможност активно да се включа в международна научна общност активно изучаваща компактните звездни обекти, към които спадат и неутронните звезди.

В личен план, един от най-силно повлиялите ме моменти, беше

откриването и осъзнаването на богатството и магията, които се крият зад вратите на обществените библиотеки.

След първия ден, в който се записах в кварталната читалищна библиотека, аз вече можех да се докосна до неочаквано до този момент количество книги. И те всички бяха на разположение и можеха да бъдат прочетени, трябваха ми само време и желание. Които аз имах в излишък. И така относително бързо ми се наложи да се обърна и към градската библиотека. Аз и до днес не съм спряла търсенето и откриването на нови библиотеки или източници на книги.

Другият носител на стипендията на фондация Карол Знание – тук.

Повече са програмата, лекторите и новините за Първото лятно докторантско училище – тук.


Камелия Лазарова: Търсим комерсиално витални проекти, с потенциал за позитивна промяна в средата

Камелия Лазарова Генова е портфолио мениджър в Invest in Visions GmbH във Франкфурт, Германия. Компанията управлява четири импакт инвестиционни фонда с активи над 900 млн. евро, които предоставят дългово финансиране на микро, малки и средни предприятия в развиващи се страни и се стремят към положително социално въздействие, като същевременно постигат възвръщаемост на инвестициите. Преди това работи 11 години в Карол на различни позиции във финансовия анализ, инвестиционното консултиране и управлението на портфейли.
Получава бакалавърската си степен по финанси в Икономическия университет във Варна, а магистърската, отново по финанси, в Софийски университет. Завършва програмата на CFA Institute и е Chartered Financial Analyst.
Преди шест години инициира и организира кампания за набиране на средства за участието на българския отбор по конен спорт на Световните летни игри на Special Olympics през 2015 г. в Лос Анджелис. Дарителската кампания успя да събере 10 000 евро от 600 индивидуални дарители, които осигуриха участието на четирима български състезатели, които спечелиха 8 медала (3 златни, 2 сребърни, 3 бронзови).
Лектор на Предприемачи в науката 2021 и член на журито, което ще селектира участниците в програмата.

Сникма Кариери

В изследване на Центъра за социални инвестиции на Хайделбергския университет, Impact Investing in Germany 2020 – A Dynamic Growth Market, се казва, че Impact Investing вече не е визионерска идея на малка група инвеститори, а силно динамичен пазар за милиарди. Как се усеща този възходящ тренд, какви са твоите лични впечатления от последните 4 години?

– Impact investing, както и много по-широкото понятие ESG investing, определено се наложи като един от мега трендовете във финансите през последното десетилетие. Той се подхранва от желанието на голяма част от инвеститорите, и особено на една нова, млада вълна инвеститори, чрез средствата си да допринесат за положителна промяна в средата – социалната и природната. Въпреки че интересът към impact инвестиране идва от много разнообразни групи инвеститори,

не случайно този тренд се асоциира силно с т.н. millenials – хората, родени около началото на новото хилядолетие, образовани, информирани, пътуващи и, ключово важно – вече генериращи собствени приходи, които им позволяват и да инвестират. Тези хора искат не само да знаят как се инвестират средствата им, но и да се уверят, че с тях се постига положителна промяна.

Въпреки че тази група инвеститори все още разполага със сравнително ограничени активи, тя има много повече достъп до информация, възможност за пътуване и за споделяне на гледните си точки от всяко предишно поколение. Затова и влиянието ѝ надскача значително размера на средствата ѝ, то се мултиплицира чрез възможността да споделят идеите си в социалните медии. Така идеята за imact инвестиране бързо „зарази“ много по-широк кръг инвеститори, включително инвеститори със значителни активи. Трябва да кажем, че

финансовата криза от 2007 – 2008 година също има принос за желанието на не малка част от обществото да се разграничи от традиционните играчи на финансовите пазари, чийто образ пострада сериозно през последното вече повече от десетилетие, и да търси възможност, наред с доходността, да създава и добавена стойност за обществото.

В моята работа виждаме ефектите от този мега тренд от една страна под формата на постоянно нарастващ интерес както от индивидуални, така и от институционални клиенти. Интересът към фондовете ни нараства постоянно, дори и в условията на увеличена несигурност през миналата година. От друга страна, естествен ефект е и увеличаващата се конкуренция в сегмента на Impact и ESG инвестирането. И докато по отношение на ESG инвестирането можем да кажем, че вече е невъзможно да бъдеш глобален асет мниджър без да имаш палитра от ESG продукти, при impact investing навлизането на големи асет мениджъри е доста по-бавно, но също е в ход.

Кои са секторите в които има най-много компании, които избират инвестиции с въздействие?

– Съществена част от активите, класифицирани като Impact инвестиции, са в сферата на финансите – традиционни финансови услуги и микрокредитиране. Целите, които се преследват с този тип инвестиции, са свързани с намаляване на бедността, развитие на местните малки и средни бизнеси, подобряване на достъпа до образование, базови комунални услуги и условията на живот. Значителна част от impact инвестициите са и в сферата на енергетиката, като част от друг мега тренд – намаляване на зависимостта от изчерпаеми енергийни източници и стремеж към чиста енергия. Един от най-бързо растящите сектори в последните пет години е т.н. WASH – water, sanitation, hygiene. Здравните услуги и технологии, образованието, селското стопанство и производството на храни, са също сектори, които се радват на интерес от страна на импакт инвеститорите.

Принципите на ООН за отговорно инвестиране ли са определящи за подобен тип инвестиции или се прилагат и други критерии?

– Принципите на ООН са една много широка основа, както за импакт, така и за ESG инвеститорите. Една идея по-голяма конкретика дават 17-те принципа за устойчиво развитие на ООН (SDG – sustainable development goals). Ние, като импакт инвеститор, искаме да сме сигурни, че всяка компания, която финансираме, цели да допринесе за постигането на поне една от тези цели. Освен това обаче се прилагат и редица други методи за анализ, за да се оцени както кредитния, така и ESG риска на всяка инвестиция.

Във вашата компания как се прилагат принципите за въздействащо инвестиране?

– Нашата компания e основана от и в нея работят хора, убедени в смисъла от impact investing. Ние целим позитивно социално въздействие като финансираме микрофинансови институции в развиващите се страни. В момента в портфейла ни са включени 34 страни от цял свят и постоянно работим за разширяване на покритието си. Финансираните от нас институции са с фокус кредитиране на микро, малки и средни компании, защото наша цел е да подпомагаме развитието на местния бизнес. Стремим се над половината от крайните ни клиенти да са жени, защото целим да подобрим възможностите на жените да се реализират и бъдат независими, което не винаги се подразбира в страните, в които работим. ESG анализът е интегриран в инвестиционната ни политика и е неразделна част от инвестиционния ни процес.

От финансираните от нас компании се изисква, през цялото времетраене на отношенията ни с тях, да предоставят изчерпателна информация за дейността си, практиките и политиките си, както и конкретни измерими показатели, на база на които може да се направи оценка на ESG рисковете на всяка инвестиция.

Как оценявате компаниите, които да подкрепите?

Наред с класическия финансов анализ, който ни е нужен, за да оценим кредитния профил на компаниите, се прави и анализ на ESG профила им. Двата типа анализ при нас, като импакт инвеститор, вървят ръка за ръка. Финансираме само компании, които имат както силен кредитен профил, така и силна ESG оценка, само едно от двете не е достатъчно.

Как се измерва след това ефекта върху обществото или върху околната среда?

– Измерването на ефекта е едно от основните предизвикателства пред импакт инвеститорите. Това е особено вярно за инвеститорите, целящи постигането на позитивни социални ефекти, тъй като често няма подходящи количествени показатели, които да измерят ефекта. Например, чрез микрофинансите една от целите е намаляване на бедността по света. Постигането на тази цел обаче се измерва не само чрез строго количествени показатели като промяната в нивото на доходите и притежаваните активи, но и чрез качествени измерители като подобряване достъпа до образование (брой членове от семейството с образование, например), до чиста вода и базови комунални услуги, до здравни услуги. Друго предизвикателство е, че е почти невъзможно да се изолира ефекта само от микрофинансите върху постигането на съответната цел. Очевидно за постигането й ефект имат и редица други фактори, като държавна и местна политика, международна помощ, макроикономически цикъл и др.

Ние, като импакт инвеститор, се стремим в рамките на инвестиционния анализ преди самата инвестиция да оценим потенциала за постигане на положително въздействие. В последствие, във фазата на мониторинг, следим до колко това се случва, на база на наличните данни. Постоянно упражняваме натиск за оповестяване на по-обстойни данни, на база на които да се установи въздействието. Отделно, финансираме studies (проучвания), които, самостоятелно и независимо от нас, да оценят въздействието на микрофинансите в отделни страни.

По какви критерии журито на Предприемачи в науката ще подбере участниците? Какви проекти биха били допустими за участие в програмата?

– Всеки проект, който демонстрира потенциал за осъществяване на положително въздействие върху околната или социалната среда, има шанс да бъде подбран.

Важно е обаче да видим и потенциал проектът да е икономически устойчив, за да може в бъдеще да се самоиздържа. Импакт инвеститорите търсят точно това – комерсиално витални проекти, които имат потенциал да окажат позитивна промяна в средата.

В някои случаи това може да е промяна с голям магнитут на въздействие, в други случаи въздействието може да е локало или върху по-ограничен кръг ползватели, при всички случаи обаче е важно ефектите от него да могат да бъдат проследени.

Какво определение за предприемач в науката би дала?

– Предприемач е всеки, който поема риска и отговорността да преследва осъществяването на идеите си. Независимо дали говорим за бизнес или наука,

предприемачеството се свързва с това да си двигател, да си този, който движи процеса и го довежда до завършек,

търсейки финансиране, партньори, пазари, преодолявайки административни и всякакъв друг тип трудности, и носейки риска нещата не винаги да имат успешна реализация.

А на какво би искала да научиш участниците в програмата?

– Аз смятам, че участниците в проекта са вече доста знаещи хора и едва ли има нужда да бъдат учени на нещо. По-скоро се надявам гледните точки, които ще споделя с тях, и опита ми от първо лице от работата ми във водещ в Европа импакт инвеститор, да са им полезни, за да имат по-широка представа за възможностите пред тях и още по-силна мотивация да реализират проектите си, а защо не и мечтите си.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Още Impact Investing лектори – тук.


Мария Павлова: Impact Investing е важна част от академичното обучение и стартъп индустрията в UK

Мария Павлова ще бъде лектор в програмата Предприемачи в науката и един от тричленното жури, което ще селектира участниците тази година.
Тя живее и работи в Лондон през последните 13 години. Заминава да учи „Връзки с обществеността“, бакалавърска степен, но работата ѝ в Bloomberg я насочва към финансите и програмирането. Самото обучение във вътрешната програма Bloomberg University ѝ дава подготовка, с която успява да се присъедини като финсов анализатор (fixed income investment analyst) към лондонския екип на BlackRock – американска мултинационална компания, най-големият асет мениджър в света. Работата й е в по-техничната част на инвестиционните портфолиа – фондове с фиксиран доход (fixed income portfolios). Така през последните десет години работата ѝ е свързана с инвестиционния мениджмънт, impact investing, стартиращи бизнеси и менторство в акселераторски програми.
Тази година завърши магистратура по компютърни науки и изкуствен интелект (artificial intelligence) в престижния Queen Mary University of London. Той е част от Russel Group университетите във Великобритания, което е еквивалент на Ivy League в Щатите. Мария печели най-престижната стипендия в тази сферата – стипендията от Google DeepMind, която се дава само на седем души в Обединеното Кралство. По време на програмата Мария започва разработването на impact investing AI tool, който почти в реално време дава оценка колко „зелени“/етични са дадени компании. Целта е тази програма да помогне на асет мениджърите, които искат да имат зелено портфолио, да имат по-ясна преценка за зеления статут на конкретната организация. С това Мария поставя началото на новo изследователско поле в сферата на изкуствения интелект, тъй като никой до този момент не е работил в тази насока.
Член и съветник е на мрежата APPG AI, която съветва и прави проучване за британския парламент за икономическите, социалните и етичните последици от използването на изкуствен интелект. В същото време е и изследовател в University of Cambridge, където през последните две години работи в областта на Impact Investing по проект за зелените бондове във възникващите пазари (emerging markets). Мария е и гостуващ лектор в различни университети.

В началото на пандемията м.г. Мария е доброволец и помага за приготвянето на безплатна храна за медицински лица в 7 болници в Лондон

Мария, радваме се, че прие поканата да бъдеш част от програмата Предприемачи в науката с фокус Impact Investing тази година. У нас „въздействащи инвестици“ или наука с въздействие“ не са наложени и вероятно някои от студентите и докторантите ще ги научат от нашата кампания. Как би обяснила концепцията за инвестиции с въздействие?

– Инвестициите с въздействие са под група на Sustainable investing или инвестиции в устойчиво развитие. Има разлика между двете. За да разберете значението по-добре, най-лесно е първо да тръгна от по-общото понятие – инвестиране в устойчиво развитие, а после да видим как инвестициите с въздействие се вписват към него. А именно, различната терминология около тези понятия, както и за таргетите за устойчиво развитие на Обединените Нации (SDGs – Sustainable Development Goals). Те са седемнадесет на брой и всички имат екологична и социална цел: намаляване на бедността по света, замърсяването, осигуряването на чиста енергия и по-добри условия на живот за нас и идните поколения. Инвестирането в устойчиво развитие има именно такава цел – инвестиране в етични „зелени“ компании или проекти, които имат социална цел и/или екологична цел. Няма значение каква, стига да се вписват в седемнадесетте таргета на Обединение Нации. Инвестициите с въздействие имат същата цел, но те имат социална насока. Термините много често се ползват като синономи, въпреки че се различават.

По какъв начин в журито ще преценявате кои от проектите имат потенциал за бизнес с позитивно въздействие върху околната среда или екологията?

– За мен са важни три неща: проектът вписва ли се по някакъв начин в таргетите за устойчиво развитие на Обединение Нации? Проектът има ли потенциал за развитие на национално и световно ниво? Ще могат ли да се справят основателите на проекта? Това е много общо описание на целия процес. Избирането на проект или стартъп отнема време, но като цяло търсим мотивирани хора с идеи.

Разкажи ни за твоя опит в оценка на стартиращи компании и как самата ти стана експерт в областта на Impact Investing?

– Занимавам се с това от много години, най-вече в асет мениджмънт. Аз отговарях за по-рискови портфолиа, които изискват и по-голяма експертиза. Преди оценяването на компаниите почти не включваше устойчиво развитие.

В последните години обаче стана почти задължително да се гледат зелените креденции на дадена компания, а не само финансовите й показатели.

Аз се занимавам с ESG от над 10 години. По време на бакалавърската си степен спечелих престижна награда във Великобритания. Бях от тримата финалиста, заради научното си проучване в областта на устойчивото развитие в корабния транспорт. Бях поканена да презентирам работата си на първата академична конференция по устойчиво развитие. Беше в Амстердам и аз бях единственият участник с образователна степен бакалавър. Дори още не бях завършила. По това време още не се говореше много за устойчиво развитие, а в корабния транспорт пък изобщо. Аз много се интересувах от тази тема. Общоприетото мнение за тази индустрия е, че е мръсна и неетична. В действителност, корабният транспорт е най-чистият. Затова реших да го проуча. Примерна компания ми беше Maersk, които дойдоха на конференцията, за да чуят лекцията ми. После ме поканиха в главния си офис в Копенхаген. От тогава се занимавам с ESG, което се превърна и в неразделна част от работата ми. Това е още недоразвита материя в сферата на финансите.

Проучванията до се га се правят с традиционни методи. Аз обаче искам да използвам методи от сферата на изкуствения интелект и в момента разработвам такава програма.

Разкажи ни малко повече за нея.

– От години съм забелязала, че зелените креденции, давани на различни компании, не са съвсем вeрни. Причините са много, но най-голямата е липса на достатъчно информация или много информация в различен вид, която не може да се използва. Това ме подтикна да използвам AI техники, за да създам собствен метод за оценяване на компании. След няколко месеца ще публикувам научния си труд в международен журнал и ще презентирам в най-големите AI конференции.

Може ли работата по това изследване да се превърне в стартъп и да продължи като твой собствен бизнес?

– Да, вече има ноколко инвестиционни фонда и потенциални клиенти, които се интересуват от проекта ми.

А в какво се състои работата ти в University of Cambridge?

– Част съм от екип, който прави проучване на зелени бондове във възникващи пазари. Няма много информация за тях, а в същото време от там идват мнозинството зелени бондове. Целта ни е да съберем информация и да анализираме параза. Това е много голям принос, защото целта ни е да подпомогнем прозрачността на финансовите пазари. Ще публикуваме научния труд в международен журнал.

Основала си иновационен център в бившата си компания, преди да започнеш магистратурата си. Как дойде идеята за това?

– Стана съвсем случайно. Докато работех в BlackRock, бях част от група за изкуствен интелект и иновации. Когато се преместих в Capital Group (също от най-големите асет мениджъри в света), реших да направя същото. Оказа се, че те нямат подобно нещо. Компанията е доста традиционна. От там тръгна всичко. Беше като създаване на стартъп. Трябваше да намеря последователи, (те бяха много!), да съставя план, бюджет, уеб сайт, да представя проекта пред много високопоставени хора и много други неща. Имах многобройни разговори на високо ниво и накрая получих одобрение. Имах собствен бюджет, екип от 20 души на 4 континента, много членове и събития. Дори започнах изследователска дейност между компанията и Imperial College London. Също така, част от работата на иновационния център беше и подпомагането на момичета от 10-13 годишна възраст, за да им покажем, че финансите и технологиите не са профеия само за мъже.

Как темата Impact Investing присъства в академичното обучение, в акселераторските програми и хакатоните в Обединеното кралство?

– Винаги присъства и е доста важна част от обучението. Също така, вероятността един стартъп да получи инвестиране е много по-голяма, ако проектът е с такава насоченост. Великобритания дори насърчава развитието в тази насока. Има специални парични фондове за проекти с устойчиво развитие, както и безплатни акселераторски програми за спечелилите. Компании и институции като Google и Европейската Комисия също насърчават фаундъри жени и хора от малцинствени групи да развиват стартъпи. Това също е важна част от impact investing.

Аз съм горда, че в България разделението между жени и мъже инженери е почти равно: 49%-51%. Тази тенденция не се наблюдава в Западна Европа и мисля, че България има страхотен потенциал.

Bloomberg Square Mile, спортно събитие с благотворителна цел. Мария често бяга в такива състезания за набиране на средства

Какви проекти очакваш от българските студенти и млади учени?

– Очаквам да видя проекти, свързани с екологично производство, рециклиране, чиста енергия, фармацевтика или проект със социална насока.

На какво би искала да научиш участниците в програмата Предприемачи в науката? Какво от твоя опит би било важно за тях?

– Бих искала да ги науча да вярват повече в себе си и да излязат от комфортната си зона. Когато за първи път пристигнах във Великобритания, бях съвсем сама. Умението ми да се приспособявам, да не се отказвам и силната ми волята са това, което ми е помогнало най-много през годините. Когато искаш нещо, думата „но“ не съществува.

За какви стартъпи на британски университети ще разкажеш?

– Много от тях са свързани с устойчиво развитие. От бизнес банкиране в Африка до автоматизиране на дома и рециклиране чрез computer vision. Наистина са много и на пръв поглед с различна тематика. Но ако погледнете от далече ще видите, че всички могат да бъдат описани като проекти за устойчиво развитие.

Как би дефинирала „предприемач в науката“?

– Академик, който иска да превърне научната си идея в реалност. Няма нужда всеки да стартира своя компания – човек може да развие идеята си по много начини!

На 24 май 2019 г. в В Европейската комисия, с еврокомисара за цифровата икономика Мария Габриел

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в Предприемачи в науката 2021!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Още Impact Investing лектори – тук.


Христо Вълев: При Impact investing водеща цел е значимо положително въздействие за обществото или планетата

Христо Вълев е венчър партньор в Urban Impact Ventures – нидерландска инвестиционна компания, управляваща фондове за рисков капитал с профил инвестиране с въздействие (impact investing). Мисията на Urban Impact Ventures е да подобри качеството на градския живот в Европа чрез инвестиции в предприемачи, развиващи технологии и проекти, които трансформират средата и условията на живот в градовете към устойчивост, интелигентност, климатична неутралност, ангажираност и приобщаване на различните социални групи. Компанията се стреми към положителен измерим принос към конкретни цели от инициативата на ООН за устойчиво развитие, заедно с финансова възвръщаемост на инвестициите си на пазарни равнища.
Христо има значителен професионален опит в областта на чистата енергия и енергийната ефективност. В периода 2006 – 2020 г. той е инвестиционен мениджър в екипа на „Адванс Екуити Холдинг“ – дружество, управлявано от финансова група „Карол“. В тази си роля заема също позициите на изпълнителен директор на „Енерджи Инвест“ ЕАД, разработващо проекти и опериращо активи във вятърната енергетика, и съуправляващ директор на „ИнтерСол“ АД, където участва в създаването на първата мегаватова фотоволтаична електроцентрала в България и на Балканите.
През 2017 г. е сред основателите на Алианс за енергийна ефективност – организация с нестопанска цел, обединяваща компании и професионалисти в сферата на енергийната ефективност в България.
Кариерата си във финансовия сектор Христо Вълев започва като инвестиционен анализатор в екипа на „Карол Капитал Мениджмънт“.
Завършил е магистратура по икономика в Central European University и притежава професионални сертификати в областите на инвестиционното управление – Chartered Financial Analyst (CFA®), и управлението на проекти – Project Management Professional (PMP®).

Христо Вълев ще бъде един от тримата експерти, които ще селектират проектите в програмата Предприемачи в науката. Ще бъде лектор по темата Impact Investing и ще е член на журито в конкурса Предприемач в науката.

Първата мегаватова фотоволтаична електроцентрала в България и на Балканите

За учени и предприемчиви студенти, които искат да развият бизнес проекти с полза за обществото и екологията, как ще обясниш Impact Investing?

– Инвестирането с въздействие (или кауза) е подход, при който инвеститорът насочва целенасочено капитал към проекти и компании, които генерират измерим положителен социален и/или екологичен резултат, наред с финансова възвръщаемост, сравнима с обичайните нива за поетия бизнес риск. Този подход се опитва да съчетае характеристики от чистата филантропия и инвестирането само за финансова изгода, поради което често е наричан „печалба с цел (кауза)“ (profit with purpose). Инвестирането с въздействие е много повече от стратегията да се правят вложения в бизнеси, които имат добри (или поне не твърде рискови) екологични, социални и корпоративни практики, известно още като социално отговорно инвестиране (socially responsible investing, в т.ч. и ESG investing).

При impact investing водеща цел е реализирането на значимо положително въздействие за обществото и/или планетата с всяка единица инвестиран капитал.

Затова и капиталът най-често бива насочван към предприемачи, чиито проекти и бизнеси приоритетно атакуват най-наболелите проблеми и предизвикателства на съвременния ни свят – климатичните промени и неустойчивото използване на ресурсите, социалните разслоения и неравните възможности за развитие.

Кога и как е създадена концепцията за Impact Investing?

– В своята същност тази концепция не е някакъв изцяло нов феномен. Повечето международни финансови институции, осигуряващи финансов ресурс за развитие, като например Световната банка (чрез Международната финансова корпорация (IFC)), Европейската инвестиционна банка (чрез Европейския инвестиционен фонд (EIF)) и Европейската банка за възстановяване и развитие, реализират инвестиции с екологично и социално въздействие от десетилетия. Самият термин “impact investing” възниква обаче едва през 2007 г. и за негов автор се смята The Rockefeller Foundation. От този момент подходът за инвестиции с въздействие започва да се оформя като самостоятелно направление, привличащо все повече частни компании за управление на финансови активи в цял свят. Двигатели на процеса със сигурност са изострянето на проблемите с устойчивостта на климата, както и задълбочаващите се социални различия, на които сме свидетели през последните години в глобален, а и в регионален аспект.

Един от важните катализатори за инвестирането с въздействие е и инициативата на ООН за устойчиво развитие, която в края на 2015 г. постави 17 специфични цели пред своите държави-членки за постигане в периода до 2030 г.

Тези цели предостяват добре структурирана и ясна посока за насочване на капитали и усилия не само от правителствата, но и от бизнеса, и инвестиционната общност към социално и екологично значими проекти. Финансирането, което трябва да бъде мобилизирано за осъществяване на целите на ООН, се оценява на десетки трилиони долари, а

общността на инвеститорите с въздействие за момента успява да насочи едва малко над 700 милиарда долара (по данни на Global Impact Investing Network за 2020 г.) в тази посока.

Имаш преки наблюдения за бизнеса в Централна и Източна Европа. В кои страни подходът Impact Investing набира скорост?

– Подобно на много други процеси във финансовия сектор, инвестирането с въздействие се развива с импулс от Запад към Изток и все още е в своята прохождаща фаза в страните от Централна и Източна Европа. На този етап има едва няколко инвестиционни фонда в региона, фокусирани изцяло върху impact investing подхода, а техните размери не са особено големи. Местни екосистеми, ускоряващи създаването на устойчиви бизнеси, са също в зародиш, макар че има и много добри примери за създаването на мрежи от регионални тематични хъбове за подпомагане на стартиращи компании в области като климатични и енергийни технологии, екологична мобилност, храна и устойчиво земеделие – главно благодарение на инициативи и програми на Европейския съюз.

Тази част от Европа разполага с немалко предприемачески талант и капацитет за създаване на технологични решения, които да адресират успешно проблемите с устойчивото развитие на континента, а и в по-глобален мащаб.

Затова смятам, че е въпрос на недълго време посветеният на такива каузи капитал да намери пътя си към тях. Процесът, разбира се, е двустранен, като активността и креативността на предприемачите са важни предпоставки за привличане вниманието на специализираните инвеститори, както и за възникването на нови такива, фокусирани върху конкретни инвестиционни теми или географски обхват.

Какви примери можеш да посочиш за стартиращи бизнеси с позитивно въздействие върху обществото или екологията?– Мога да дам множество конкретни примери, но ще се опитам да групирам няколко направления, които принципно очертават възможни бизнес модели и решения. От една страна,

това са по-дълбоки технологични иновации в традиционни производствени процеси, които замърсяват природата и/или използват неефективно изчерпаеми ресурси, или пък създават крайни продукти, чиято употреба носи със себе си вреди за природата и средата, в която живеем.

Иновациите могат да бъдат в посока подобряване на процеса и модифицирането му в по-ресурсоефективен и еко-съобразен, но могат да бъдат и в посока тоталната му замяна с нов процес на производство, който работи с ниска въглеродна интензивност и използва изцяло възстановими природни ресурси, създавайки продукт с идентична полезност за крайния потребител, но с практически нулеви щети за околната среда в процеса на използването му и след неговото излизане от употреба. Конкретен пример тук са органично-базираните алтернативи на пластмасата.
От друга страна,

бизнес с позитивно въздействие върху устойчивото развитие може да бъде изграден и чрез находчиво имплементиране на дигитални технологии към съществуваща физическа инфраструктура с цел оптимизиране на нейната работа и/или увеличаване на достъпа до нея.

Конкретни примери са различни решения на базата на „интернет на нещата“ (internet of things) в областта на енергийната ефективност (в битов, градски и индустриален аспект), както и платформи, обединяващи различни средства за екологично чиста градска мобилност, за споделени пътувания и/или споделено използване на други трайни активи, и т.н.

У нас има ли такива бизнеси и в кой сектор са?

– Има, разбира се, и се надявам да има все повече с течение на времето. Немалко изпитани в други пазари модели намират база за разгръщане и в България, като тук добри примери има както в споделената мобилност (вкл. микромобилността), така и в енергийната ефективност, умните сградни технологии и градската среда. Сигурен съм, че скоро ще видим и по-дълбоки технологични иновации с произход България, насочени към предизвикателствата на устойчивото развитие.

Това е сфера, в която ти си работил през последните 10-15 години. Какви са проектите ти сега?

– С Urban Impact Ventures създаваме първия си фонд за рисков капитал с въздействие върху устойчивостта на градската среда. Фондът ще инвестира в компании от цяла Европа, които вече са валидирали в пазарни условия своята бизнес концепция, имат потенциал да реализират търсеното от нас съществено и измеримо позитивно въздействие върху живота в градовете, и попадат в някое от приоритетните ни тематични направления – мобилност, подобрени условия за живот, дигитална инфраструктура, физическа инфраструктура. В момента разглеждаме различни инвестиционни възможности в посочените четири направления и селектираме онези от тях, които смятаме, че могат да удовлетворят нашите критерии за екологично и/или социално въздействие, и финансова възвръщаемост на инвестицията.

Рисковият капитал у нас подкрепя ли стартиращи бизнеси, които търсят позитивно въздействие върху средата?

– В България все още няма фонд за рисков капитал, който да е изцяло посветен на финансирането на бизнеси с позитивно въздействие върху средата. Някои от активните фондове в страната имат инвестиции в компании, които генерират такова въздействие, но нямат ангажимент да управляват тези свои инвестиции, с идеята за целенасочено реализиране на въздействието и неговото надлежно измерване и доказване. В този смисъл въздействието е по-скоро допълнителен позитивен ефект, но не и изначално намерение, обуславящо инвестиционната стратегия.
Доколкото финансовата възвръщаемост за инвеститора е също определящ фактор за вземането на решение за инвестиране в бизнес с въздействие,

не би трябвало едно добре структурирано начинание в областта на устойчивото развитие с висок потенциал за растеж и рентабилност да има проблем с осигуряването на инвестиционен партньор.

Разбира се, общността на рисковите инвеститори в България е все още малобройна и вероятно това би било по-сериозното препятствие пред намирането на необходимото финансиране за бизнес начинанието с въздействие.

Като член на журито, което ще селектира участниците в програмата Предприемачи в науката, би ли представил основните критерии, които ще определят дали един проект е „въздействащ“? Как се оценява Impact на идейно ниво или научна разработка?

– Призмата, през която въздействието на проекта (бизнеса) обичайно се разглежда, включва най-общо пет измерения:
Първо, какъв е адресираният екологичен или социален проблем и колко значим е той?
Второ, кой е ползвателят на положителното въздействие и доколко нуждите му не са били осигурени адекватно преди създаването на конкретното решение?
Трето, какви са количествените измерения на положителното въздействие от гледна точка на мащаба, дълбочината и продължителността му във времето?
Четвърто, какъв е индивидуалният принос на конкретното решение в общото позитивно въздействие, което се наблюдава (т.е. допълнителният ефект, който решението дава спрямо това, което би се случило независимо от него, благодарение на други външни фактори)?
Пето, какъв е рискът въздействието да не се реализира на очакваното ниво?

Тази призма е разработена от международната инициатива Impact Management Project, обединяваща множество практици в областта на измерването, управлението и отчитането на въздействието на инвестиции в устойчиво развитие.
Оценката на въздействие на идейно ниво може да се направи единствено на база научно изведени причинноследствени връзки, подкрепени от конкретни статистически значими наблюдения за тяхното наличие.

Защо според теб е важно учените да са предприемчиви и да бъдат „предприемачи в науката“?

– Предприемчивостта е особена черта на човешкия характер. Някои се раждат по-предприемчиви, други се учат в движение да преодоляват собствените си страхове и притеснения от това да поемат рискове и отговорности, както и последствията от тях. Трети никога не се осмеляват да направят крачката към по-несигурното, но и по-възнаграждаващо бъдеще на човек, който има свободата да превръща идеите си в реалност.
Не знам дали е важно учените да бъдат предприемачи, но ми се струва много правилно те

да се стремят да търсят практическото приложение на своите научни разработки и да имат смелостта да извървят, заедно с екип от съмишленици, последния етап от едно такова пътешествие към приложимостта. Защото тогава и стойността, която те създават за обществото с труда си, ще бъде още по-висока.

На какво би искал да научиш участниците в Предприемачи в науката 2021?

– На това, че именно те биха могли да бъдат следващите откриватели на полезни и въздействащи за устойчивото ни бъдеще решения. Онова, което е нужно, е да си задават правилните въпроси и да търсят задълбочено отговорите им, както и да имат повече увереност в себе си и своето призвание.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.


Готов е куполът на софийския планетариум

Започва нов етап в изграждането на софийския планетариум, след като беше завършен куполът. Той се изгражда от Експериментално конструкторско бюро „Фотоника“ – първият стартъп, вдъхновен изцяло от програмата Предприемачи в науката на фондация Карол Знание. С наградата от 15 000 лв. Недислав Веселинов, докторант във Физическия факултет на СУ,  започна реализацията на проекта, с който спечели журито на конкурса Предприемач в науката.

Полусферата е най-сложната технологична част от проекта, използвали сме авиационна технология с епоксидна смола и фибростъкло, тествахме вече купола, който ще бъде наклонен до 35 градуса“, разказва в предаването „Хоризонт до обед“ предприемчивият учен.

Сега идва ред на проекционната система за софийския планетариум. Тя ще позволява да се прожектира двуизмерен образ, който ще бъде обработен и максимално реалистичен.

Надяваме се с нашия планетариум да предизвикаме интереса на учениците, допълва 17 годишният Апостол, който има една от водещите роли в Експериментално конструкторско бюро „Фотоника“. Според плановете на този етап, планетариумът ще се използва в образованието като нов тип иновативна стая и ще бъдат прожектирани различни научни и образователни филми. Поне пет такива училища искаме да оборудваме от следващата учебна година, разказва Апостол.

Още за изграждането на планетариума и плановете, чуйте в предаването тук.


„Без фондация Карол Знание нямаше да има планетариум“

„Властта на гражданите… или какво можем заедно“ по Дарик Радио на 17 март избра за акцент в предаването темата за „предприемачеството в науката и тези, които му помагат“. Гост в студиото беше носителят на наградата Предприемач в науката за 2020 година Недислав Веселинов, докторант във Физическия факултет на СУ „Свети Климент Охридски“, по телефона събеседник беше изп. директор на фондация Карол Знание Милена Петкова, а репортажът в предаването беше с Росен Иванов, гл. асистент в МГУ, носител на наградата Предприемач в науката за 2021 г.

Дарик радио, архив

Пролет Велкова, водещ на „Властта на гражданите… или какво можем заедно“

Най-ценното, което спечелих от конкурса, е начин на мислене като  предприемач, каза Недислав Веселинов в отговор на водещата Пролет Велкова. Той призна, че ако не е била срещата с фондация Карол Знание, проектът за планетариума вероятно е щял да загине. По-ценни от финансовата награда според нас са преносимите умения, които получават участниците в програмата Предприемачи в науката, защото с тях те стават успешни личности, коментира Милена Петкова, изп. директор на фондация Карол Знание.

Това потвърди и д-р Росен Иванов, носител на наградата Предприемач в науката за 2021 г. в репортаж за предаването. Той разказа за проекта си “Конструирана влажна зона (CW) за пречистване на отпадъчни води с когенерация на енергия”. Средствата от наградата инвестира в разработването на инсталация, която да бъде тествана в реални условия. До една година се очакват резултатите, които ще придвижат проекта до реален продукт на пазара.

Пълният запис на предаването – тук.

Репортаж за „Предприемач в науката 2021“ – тук.


Ния Тошкова: Тази стипендия ще сбъдне големите ми научни мечти

Тази година започна много успешно за мен, защото успях да спечеля стипендията на фондация Карол Знание, разказва Ния Тошкова, докторант в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска академия на науките. „Тази стипендия ще ми помогне да извърша едни от най-големите си научни мечти“.

За да видим какво работи и за какво мечтае Ния, гостуваме в нейния офис и я следваме в тъмните пещери, където сега хибернират прилепите. Това е първият човек, който признава, че не се стреми към високото, а иска да слиза надолу и така да изкачва професионалните върхове. Целият ѝ кариерен път е една голяма сбъдната мечта.

Още видеа от нашия YouTube канал – тук.


Ния Тошкова: Гордея се с размаха на мечтите си, това ми даде цели и упоритост да ги постигам

Аз съм Ния Тошкова. Понастоящем съм докторант към Института по биоразнообразие и екосистемни услуги при БАН с шифър „Екология и опазване на екосистемите“, което за мен е най-голямата стъпка в професионалното ми развитие. Преди да я предприема, отдадох времето си на разнообразни биологични проекти, простиращи се от влиянието на климатичните промени върху редица групи животни, до екосистемните услуги на прилепите. Част съм от Групата за изследване и защита на прилепите към Националния природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН), където от години се занимавам с опазване и изследване на прилепите в България. Консултант съм в научните групи част от европейското споразумение EUROBAT, част съм от Комисия по опазване на пещерите и карста, както и на пещерен клуб и спелеоучилище „Под ръбъ“.

В годината на отличието си съм планира латеренни експедиции и лабораторна работа. Стипендията на Фондация Карол Знание, ще използвам основно за закупуването на лабораторни конумативи, както и за едномесечно посещение в имунологична лаборатория в Париж, при д-р Йордан Димитров. Ще участвам в Симпозиум по Хибернация в Холандия. На него учени от цял свят, които изследват това така интересно състояние, ще споделят постиженията си. Има голяма вероятност да отида на експедиция в Мексико и Ливан, където ще събера още проби за проекта си.

Кариерата ми след това…Изследователските ми интереси попадат в сферата на екофизиологията, имунологията, пещерната микробиология и хироптерологията (науката, която се занимава с изследването на прилепите). В проектите си съчетавам високотехнологичен молекулярен анализ с класически екологични методи и теренни приключения. Мечтата ми е да комбинирам всичките си интереси и да започна собствена изследователска група.

Ще се радвам също така да развия лекционен курс по екофизиология и да успявам да мотивирам студенти да работят по разнообразни проекти с мен. В лично отношение разбира се искам да си изградя семейство, дом и много да скитам по планини и диви места.

За мен да съм от съзвездието докторанти на Карол…Винаги е прекрасно да получиш такова признание за идеите си и това ми вдъхва увереност, че се движа в правилна посока и с добра скорост. Лично познавам част от съзвездието докторанти на Карол и за мен те са невероятни хора. Много се радвам, че се нареждам сред тях.

Чувствам се част от общността на предприемачите в науката…защото вярвам, че изследванията ми са важни и могат да доведат до множество положителни промени.

Прилепите са ключови видове за здравето на екосистемите ни. Важно е да се отбележи огромното значение на екосистемните услуги, предоставяни от тях, както в естествени, така и в изкуствени (напр. земеделски площи) местообитания.

Насекомоядните прилепи често поглъщат близо 100% от собственото си тегло на нощ, като в менюто им влизат голям брой видове членестоноги селскостопански вредители. Като се вземе предвид многочислеността на здравите им колонии, няма да е пресилено да заключим, че

прилепите осигуряват биологичен контрол в континентални мащаби. Освен това, те опрашват и разпространяват семената на над 1000 вида растения.

Колеги от Мексико създадоха текила, която цели да опазва популациите на вид прилеп, който опрашва Агавето, от което получаваме тази обичана напитка. Това за тях се превърна в един успешен зелен бизнес. Оценяването на екосистемните услуги на ключови видове е важен момент за справяне с екологичните проблеми на Земята. От друга страна, изследването на летящите бозайници и техните вируси може да ни даде нова гледна точка за човешкото здраве и да ни предпази от следваща пандеммия.

Научните въпроси, на които се опитвам да отговоря в момента имат две практически приложения. Първото е свързано с това, че се

опитвам да разбера как глобалните промени в околната среда ще повлияят прилепите в България. Така можем да предскажем и да се подготвим за последиците и бъдещите опасности за опазването на прилепното разнообразие.

Изменението на климата ще доведе до промени в биогеографията на някои европейски видове прилепи, което ще доведе до нови предизвикателства, свързани с управлението на защитените територии на континента. Тъй като видовете променят своето географско разпространение, европейските защитени територии ще бъдат изправени пред нови проблеми. Видовете, които успеят да колонизират нови области, ще създадат и нови екологични взаимоотношения, които могат да променят взаимодействията и основните процеси в екосистемите по непредсказуеми начини.

Сегашното природозащитно състояние на някои видове ще претърпи промени. Като цяло,

прогнозите са броят на застрашените видове прилепи да се увеличи до края на настоящия век, дори без да се вземат предвид последиците от промените във взаимодействиствията между видовете и екосистемите.

Само с прилагането на превантивни мерки за смекчаване на изменението на климата, в комбинация с ефективно управление на местообитанията можем да избегнем възможните негативни сценарии.

Второто практическо приложение е свързано с планираните лабораторни анализи на маркери за продължителността на живота.

Прилепите са много важни моделни организми за изследване на процесите на стареене.

Изследването на техните клетъчни механизми ще доведе до съществени знания за различните механизми на клетъчна защита, а тези знания имат потенциал да са основа на нови подходи в човешката медицина и генното инженерство.

Гордея се с работата си, защото ми е много интересно и си я върша с удоволствие. Няма ден, в който да ми е скучно. Имам 10 научните публикации и работата ми в НПМ-БАН ми дава възможност да развивам нови изложби, като с последните две – „Боян Петров, следи в науката“ и „Диви Пандемии“- представихме постиженията на научния ми ръководител Боян Петров, както и важни аспекти на изследователските ми интереси свързани със зоонозите.

В лично отношение се гордея с размаха на мечтите си. Това ми даде цели и упоритост да ги постигам.

Това ме отведе до пещери в Хаваи, Панама, Коста Рика, Борнео, Индонезия, Украйна, Австрия и т.н. Същото нещо ме качи на колело в Египет и ме откара до Кейптаун. Мечтите и биологията ми дадоха и невероятни приятелства, показаха ми колко е ценно да има с кого да споделиш идеите, емоциите и пътешествията си. Всичко това ме прави много щастлива.

В науката сега мечтая да успявам да отговорям на въпросите, които си поставиям. И тези отговори да водят до нови въпроси. Искам да разбера защо прилепите живеят 10 пъти по-продължително от бозайници със сходни размери? Парадоксално е, че интензивната метаболитна активност при прилепите е съчетана с необикновено дълга продължителност на живота. Засиленият интензитет на окислително фосфорилиране води до повишено образуване на реактивни кислородни видове, които са важен фактор за соматичната мутагенеза и клетъчното стареене.

Впечатляващо е колко различна е организацията на метаболизма и на имунната система при прилепите, в сравнение с другите бозайници. Искам да изследвам в дълбочина уникални особености на имунната им система, които им позволяват да са резервоар за вируси, много от които са опасни за човека, без да боледуват сериозно от тях.

Това, в комбинация с факта, че агрегират в големи летни и зимни колонии, спомага за бързото разпространение на нововъзникващи заболявания, в случай че техните причинители попаднат в съответната популация. Прилепите често живеят в непосредствена близост до хората, което им отрежда важна роля в епидемиологията на зоонозните болести и допълнително подчертава значението на моите изследвания.

Моята голяма идея на докторантурата ми е свързана с промяната (или липсата на такава, което е много вълнуващо във връзка с процесите на стареенето) на дължината на теломерите, нивата на оксидативен стрес и антитяловите комплекси при прилепите вследствие на хибернацията и връзка с активността по време на зимата и климатичните промени. Проби събирам от пещерата Балабановата, Парниците, Деветашката, Иванова вода и Орлова чука.

Опръстенила съм над 500 прилепа, така че вече работя с едни и същи индивиди.

Анализът на относителната дължина на теломерите, нива на оксидативен стрес и промените в антитяловите комплекси ще бъдат осъществени за едни и същи индивиди преди и след хибернационния период. Скъсяването на теломерите и промените в нивата на оксидативен стрес се считат за отличителен белег на процеса на стареене. Те представляват полезен биомаркер за количествено определяне на физиологичното въздействие на различни екологични стресори при бозайниците.

Очакван резултат от проекта е и метод за идентификация и детекция на антитела от серум на прилепи. Това ще ни даде информация за относителната концентрация и молекулярната композиция на антителата на прилепите. Подобен антитялов-каталог е от съществено значение за изследването на еволюционните приспособления на прилепите към патогени, ранното откриване на потенциално опасни вируси по прилепите и за евентуалното клонирането на тези антитела и комерсиалното им използване. Имайки предвид дългата еволюционна история на прилепите и интересната им биология, очаквам много голямо разнообразие на антителата им, както и съществено по-висока реактивност.

Моята голяма цел е да осъществя академичното си развитие в България, където не само да се утвърдя като учен, но и да допринеса за опазването на природата ни, съвсем не по-малко интересна от тази на тропическа джунгла.

Дългосрочните ми плановете са да завърша докторантура и да насоча изследователските си усилия върху проекти, свързани с молекулярните механизми на дълголетието на прилепите. Макар да изглежда на пръв поглед хаотична, бързо променящата се реалност в страната ни предлага безкраен асортимент от възможности и аз съм готова да се възползвам от тях.

Пожелавам… на всички по-често да се отдават на мечтите си и да не забравят, че те хем са безплатни, хем се сбъдват, ако се усмелиш да тръгнеш към тях.

Другите звезди от Съзвездието докторанти – тук.


Владимир Николов: Развитието на динозавровата палеонтология у нас се превърна в моя мисия

Аз съм Владимир Николов, носител на докторантската стипендия на фондация Карол Знание за 2020 година. С известни уговорки, понеже за мен подобни определения носят тежест и не бива да се раздават лековато, в професионално отношение бих казал, че съм палеонтолог – имам магистърска степен по „Геология и палеонтология“ от Геолого-географския факултет на Софийския университет, а понастоящем съм редовен докторант в Националния природонаучен музей към БАН.

До този момент работата ми е била съсредоточена основно върху изучаване на костната хистология на нептичите динозаври в България, но от началото на докторантурата ми тези изследвания се разшириха и вече обхващат и фосилни бозайници с миоценска възраст, като същевременно участвам активно в проучването на находището с къснокредна гръбначна фауна (динозаври и други влечуги) край град Трън. Понеже всичко това не е достатъчно, също така съм и палеоилюстратор, което ще рече – художник, създаващ научно-обосновани реконструкции на изчезнали форми на живот. С оглед на написаното предполагам, че някои могат да ме опишат като хлапе, което не е превъзмогнало детското си възхищение и любов към праисторическия свят и неговите тайни.

 

В годината на отличието…въпреки че светът все едно беше запратен в някоя паралелна Вселена, успях да изпълня основната част от планираните по докторантурата ми дейности. На 16-ти март, след повече от две години работа, от печат излезе първата ми научна статия като първи автор. В нея с колегите от Националния природонаучен музей – БАН, Софийския университет и Геологичния институт – БАН

описахме третата находка от нептичи динозавър у нас и вероятно първата от титанозавър.

През август проведохме третата по ред палеонтологична експедиция до находището на динозаври и друга къснокредна фауна край град Трън. Това определено нямаше да бъде възможно, поне не и по начина, по който се случи, без стипендията на фондация Карол Знание.

 

Теренните ни изследвания се увенчаха с успех – не само установихме още два скални пласта съдържащи фосили от тетраподна фауна (в случая нови находки от нептичи динозаври и костенурки), но също така открихме нови зъби от древни роднини на крокодилите, както и първите за България останки от къснокредни сухоземни микрогръбначни и по-конкретно – жаби. След завръщането от терена, вдъхновени от откритото и наученото до момента, с колегите

решихме да подготвим научно съобщение за годишната конференция „Геонауки“ на Българското геологическо дружество, с което да запознаем българската геологична и палеонтологична общност със свършената от нас работа

през последните 3 години. В края на конференцията изнесеният от нас доклад на тема „Welcome to „Cretaceous Park“: Three years of research at the Late Cretaceous tetrapod fossil site near the town of Tran, Western Srednogorie“, на който бях първи автор, беше отличен с наградата „Професор Живко Иванов“, което е едно признание за свършената от нас работа.

Но годината не се изчерпа само с динозавърските истории от Трънско. Направих няколко посещения до Палеонтологичния музей „Димитър Ковачев“ в Асеновград (филиал на НПМ-БАН), където работих с колекциите от миоценски бозайници и по-конкретно – хипариони, от находищата на Пикермийска фауна Хаджидимово и Калиманци. Дейностите ми включваха взимане на костни проби за палеохистологичен анализ, които да ми помогнат да установя не само дали различните видове показват разлики в особеностите на костните тъкани, изграждащи костите им, но и дали тези костни тъкани са запазили сигнали с палеоклиматичен или палеоеколожки характер.

Към момента съм събрал проби от 85 костни елемента на три вида хипариони, като предстои вземането на проби от още 50 кости на няколко вида антилопи и газели обитавали Югозападна България преди 8-7 милиона години.

Събраните проби бяха обработени (вградени в смола) и предадени за изработване на палеохистологични микроскопски препарати (дюншлифи) в Шлифовата лаборатория на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. Подготвените до момента 110 дюншлифа представляват основата на

първата у нас научна колекция от палеохистологични образци. Разбира се, изработването на дюншлифите се извърши изцяло благодарение на докторантската стипендия на фондация Карол Знание.

Не на последно място, спечелването на стипендията ми даде увереност да пиша научни проекти и да участвам в конкурси в търсене на по-нататъшно финансиране за работата ни в находището край град Трън. За да продължим в посоката, в която сме поели с колегите, е необходимо да мислим мащабно, а това изисква да пробваме различни възможности. Смея да твърдя, че започнах да трупам опит в писането на проекти (независимо от липсата на положителни резултати засега) и съм уверен, че успехът е въпрос само и единствено на време.

Абсолютно всичките ми научни дейности и занимания бяха облагодетелствани от факта, че съм носител на докторантската стипендия на Карол Знание.

Много по-спокойно се работи, когато знаеш, че изследванията ти са финансово подсигурени.

Кариерата ми след това…Тепърва ми предстои да разбера как ще се развият докторантските ми изследвания през оставащите две години, както и вероятната ми кариера след това. Със сигурност ми е любопитно какво ще се случи.

За мен да съм от съзвездието докторанти на Карол… е едновременно признание и огромна отговорност. Признание, защото съм успял да убедя едно респектиращо жури, съставено от експерти в различни сфери на познанието (а и на бизнеса), в смисъла и стойността на своя проект и научните въпроси, с които се занимавам. А отговорността е за това, със своята работа и научни постижения, да оправдая гласуваното ми доверие и подкрепа.

Разбира се, може да се каже, че да бъда част от  елитния клуб на звездните докторанти на фондацията е и повод за лична гордост, но това е по-скоро храна за егото, а за един учен е крайно неразумно да изпуска егото си от контрол.

Чувствам се част от общността на предприемачите в науката…Аз не съм предприемач. Като човек, който цял живот е имал интерес във фундаменталната наука, а сега има и възможността да се занимава с нея, предприемаческият начин на мислене е твърде далеч от моята природа и следователно ми е изключително трудно да се впиша в подобна общност. Въпреки това, откакто ми се наложи да пиша проекти за финансиране на изследванията си (ако не броя участието си в конкурса за докторантска стипендия на Карол Знание, през последните 10 месеца съм написал два самостоятелни проекта за научни грантове и съм спомогнал за подготовката на кандидатстване по голям научен проект),

осъзнах, че някои качества и умения от сферата на предприемачеството и бизнеса са полезни в изработването на текстове, чиято цел е да убедят институция или организация да финансират едно научно изследване. Урокът, който научих е, че е изключително важно как се представя едно изследване,

т.е. как се формулира и рекламира, особено в контекста на аудиторията, която ще го оценява. Едно е да търсиш средства от научна институция, второ от организация, насочена към популяризиране на науката чрез резултатите на проекта и трето – към бизнес организация.

Може и да не съм предприемач, но определено бих заел от предприемачите някои похвати, ако мисля, че това ще помогне на работата ми.

Гордея се…с постигнатото от мен и от колегите ми в научно отношение през последните години съвместна работа, с нашата упоритост и отстояване на вижданията ни, независимо от препятствията по пътя. Само преди десет години споменаването на експедиции, свързани с търсенето на динозаври у нас, щеше да предизвика снизходителни усмивки и подигравателни коментари. Днес тези експедиции са реалност, а подигравки вече няма. И всичко това защото нито аз (с огромната помощ на тогавашния ми научен ръководител Дочо Дочев от СУ), нито Латинка Христова (НПМ-БАН) се пречупихме пред трудностите.

Може би мъничко се гордея и с това, че някак си

успях да се преборя с палеохистологията и да се гмурна под привидно скучния ѝ повърхностен слой. Сега вече знам, че под него се крие неподозирана съкровищница от знание. Никога не съм предполагал, че съм способен да се преборя сам с първите стъпки в едно непознато у нас научно направление.

В науката сега мечтая…Може би най-логично би било да мечтая за заветната докторска титла, но не това искам най-много. Мечтая да имам възможността да продължавам да се занимавам с науката, с която се занимавам в момента, и най-вече да продължавам да бъда част от развитието на палеонтология на динозаврите (и въобще на мезозойските гръбначни животни) в България.

Мечтая за нови находища, за нови фосили, но и за това да имам достатъчно време пред себе си, за да стана свидетел на възможно повече от невероятните неща, които палеонтолозите по цял свят непрестанно откриват за древното минало на организмовия свят на нашата планета.

Моята голяма идея…Ще ми се да мисля, че голямата ми идея тепърва предстои. Но историята на науката не е в моя полза – учените с големи идеи, които обикновено променят света из основи, правят това между 20-та и 30-та си година, а аз съм попрескочил тази възраст. За мен е достатъчно да имам по-малки идеи, но добри и повече като количество.

Една от малките ми, но добри идеи беше да кандидатствам за стипендията на Карол Знание и вече се отплати многократно.

 

 

Моята голяма цел…Продължаването на теренните проучвания в находището край град Трън, както и по-нататъшното развитие на динозавровата палеонтология у нас през последната година се превърна в мисия за мен. Винаги съм считал тези неща за важни, но с времето се превърнаха от мечта, в нещо реално, постижимо, и за което си струва да вложиш усилия. С Латинка Христова, която до този момент е ръководител на проекта, искаме да осигурим достатъчно средства и възможности, за да може да въвлечем в работата и студенти, защото е важно един ден да има кой да продължи делото. Мисля, че не бих преувеличил ако кажа, че моята цел е не само да вървим смело напред, прокарвайки един нов път за българската палеонтология, но правейки това да изкореним грешките от миналото, които толкова време са ни спъвали.

Бъдещето на динозавровата палеонтология в България никога не е изглеждало толкова светло.

Пожелавам…На себе си, на семейството ми, на колегите, на фондация Карол Знание и на всички, четящи този текст, пожелавам на първо място да са много, ама много здрави и след това смело да следват и постигат мечтите си. На носителите на стипендията пожелавам успешно да завършат или реализират проектите си, на кандидатите пожелавам успех, а също и да имат увереност в пътя, по който са поели. На настоящия носител пожелавам да я разходва разумно и да извлече максимума от преимуществото да си носител на стипендията на Карол Знание. За финал, пожелавам на българската наука веднъж и завинаги да отреже пипалата на псевдонауката пропълзяла в нея, да премахне неработещото и прогнилото в себе си, да прегърне новото и да не се страхува да се заяви пред обществото. Защото

науката е важна, защото без нея не може и защото тя е единственият шанс за бъдеще пред човешката цивилизация. А последното никога не е било толкова видно, колкото през изминалите 12 месеца.

Другите звезди от Съзвездието докторанти – тук.

 


Галина Соколова: Фондация Карол Знание променя мащабите на изследванията и на мисленето

Аз съм д-р инж. Галина Соколова или просто Галя. През 2020 г. защитих успешно своята дисертация на тема „Стомонобетонни безгредови конструкции – прогресивен колапс при случаен отказ на колона“.

В годината на отличието бях един от най-щастливите хора на света, защото благодарение на стопендията на фондация Карол Знание моята мечта да направия дисертацията, която искам, се сбъдна.

Без подкрепата на фондацията моята дисертация нямаше да се случи, беше твърде амбициозна. На финала на Предприемачи в науката показах как фондация Карол Знание променя мащабите на изследванията и на мисленето.

С предоставената ми стипендия си закупих така необходимия хардуер и софтуер, за да мога направия изследванията, които бях заложила, до момента само в мечтите си. Стипендията ми даде възможност да се запиша в няколко курса за изчслителния софтуер ANSYS, чрез които успях да направя моделите в дисертацията на изключително високо професионално ниво. Също така ми даде възможността да участвам в редица международни научни конференции.

Кариерата ми след това…Защитата на дисертацията се случи в края на Октоври 2020 г. Научното жури, пред което защитих работата си, беше единодушно, че това е изключително важен проблем, който е почти непознат не само у нас, а и в чужбина. Журито беше единодушно и по отношение на високото научно ниво на разработката. Основната цел, която съм си заложила и въху коиято работим усилено, е тази тема да стане максимално популярна. Работим усилено върху организиране на няколкодневен семинар в „Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране“. С моя ръководител смятаме, че необходимо да има най-вече промяна в мисленето, по отношение на проектирането на сградите и съоръженията, когато става въпрос за извънредни събития, като терористични атентати и взривни въздействия.

За мен да съм от съзвездието докторанти на Карол е едно от най-щастливите събития в моята научна кариера. За мен е чест да се нарека докторант на фондация Карол Знание, но и огромна отговорност.

Чувствам се част от общността на предприемачите в науката… Програмата Предприемачи в науката промени начина ми на мислене. Много искам тази приграма да достигне до повече хора. Учените трябва да знаят за фондация Карол Знание и за програмата Предприемачи в науката. Дори само срещата с един лектор е достатъчна, за да се заредиш с идеи и вдъхновение!

Гордея се, че правя това което най-много обичам и че това беше оценено от журито на фондация Карол Знание.

В науката сега мечтая всеки учен в своята област да работи светът да стане едно по-добро място.

Моята голяма идея е да популяризирам идеите заложени в моята дисертация. Всички заслужаваме да живеем и работим в добре осигурени сгради.

Моята голяма цел е с примера си да вдъхновявам хората да правят това, което обичат.

Пожелавам на всички минали, настоящи и бъдещи носители на докторантската стипендия на фондация Карол Знание да бъдат преди всичко много здрави и успешни.

Другите звезди от Съзвездието докторанти – тук.


By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close