Category Archives: Истории на успеха

Нестор Арсенов – по дългия път към мечтата за Нобелова награда

Нестор Арсенов, докторант по астрофизика към Институт по астрономия на БАН, е един от двамата докторанти, които получават стипендия от Фондация Карол Знание за участие във второто лятно докторантско училище на тема “Космически изследвания, технологии и приложения”, което ще бъде проведено от от 3 до 10 юли в Националната астрономическа обсерватория – Рожен. Организатор е секция “Космос” към Съюза на физиците в България.

Представяме Нестор Арсенов с негов разказ от първо лице.

Казвам се Нестор Арсенов и съм роден в София през 1992 г. Завърших през 2015 година бакалавърска степен по физика в Мюнхенски университет Лудвиг-Максимилиан. Вече живеех 7 години в Германия – семейството ни се премести в град Ерфурт заради работата на баща ми, когато бях на 11. Завиждах на българските си приятели, които се подготвяха за сложни изпити по английски, обсъждаха за кои интересни държави ще кандидатстват и ще започнат зрелия си живот на изцяло ново място. Аз минах по много по-уредена пътека – завършвайки гимназия в Германия, трябваше просто да се регистрирам онлайн в страницата на университета, вече на място в Мюнхен трябваше да покажа гимназиалната диплома в канцеларията и с това свършиха кандидатските премеждия.

Още преди гимназията бях решил, че ми се иска да стана астроном. Като малък кака ми не ми даваше да ѝ пипам комиските и трябваше да се задоволя с останалите и книги. Между тях беше тънка, синя, детска енциклопедия, може би на Ларуш. В началото имаше графика на слънчевата система и бях съвършено смаян, че живеем на топка, която заедно с един куп други топки се рее около друго огромно горещо кълбо. Сигурно накарах баба ми 10 пъти да ми прочете абзаца за планетите в рамките на седмица. След това намерих и други енциклопедии в къщи, които съдържаха неща за космоса. Във втори клас отидох на летен лагер в Равда. Не знам как открих там, че продаваха нова космическа енциклопедия и дадох за нея 21 лв от общо 30-те с които разполагах за 6 дни лагер. В тази енциклопедия, за разлика от предишните, имаше и малко снимки и описания на луните на външните планети, както и таблица с физическите им характеристики, тъй че бях изключително доволен с тази моя крупна инвестиция. Листовете на енциклопедията много бързо се разпаднаха от многото прелистване и набития пясък между тях, докато четях на плажа.

В Мюнхен открих, че висшата математика и теоретичната физика са прекалено големи предизвикателства за мен. Имам силен спомен как в първи курс мъдрихме в група от петима колеги над домашно по висша математика – трябваше от основни дефиниции да докажем, че ако a+b=c, то следва че също b+a=c. Единият колега успя след 4 часа мислене и изписване на 2 страници с уравнения да го докаже. Интересът ми към астрономията си остана, обаче. В Мюнхен имах преимуществото на големи възможности с избираеми лекции, професори в различни лаборатории, 3 различни университета, преподаващи физика или технически науки.

Най-интересната лекция, която имах, беше “Астробиология”. Това е интердисциплинарна наука и покрихме куп интересни неща – как би изглеждала химията на извънземен живот на различни планети, какви са методите да търсим извънземен живот, но и как да дефинираме въобще живот.

Интересен казус, който ми е останал в главата, е как се доказва, че огънят не е живо същество, въпреки, че има метаболизъм, движи се и се възпроизвежда. Посещавах един семестър и друг курс – “Филмът е като кутия с бонбони”. Занимавахме се всяка седмица да анализираме зададен филм от доцента. Лекцията беше специално предназначена за пенсионери, което не ме спря да участвам, като единствен под 60 годишна възраст, но доцентът имаше нещо против.

Като цяло обаче изпуснах да се възползвам по-добре от възможностите в моя предмет на следване. Не бях от най-добрите 50% студенти по успех във випуска и това ми тежеше психически, особено първия семестър. Бях си наложил цел да издържа всички лекции за семестъра поне от втората сесия, в противен случай просто да бъда честен със себе си, че физиката не е за мен и да запиша нещо друго. Учих яко и макар с 2 поправки успях да си издържа всички изпити, което ме мотивира да завърша следването. Но ми остана възприятието, че не съм добър студент. За бакалавърската теза се насочих към търсене на планети в други звездни системи. Доцентът, който се занимаваше с това, предложи две възможности – да направим литературен обзор (по-малко интересната) или да му помогна в намирането на планети, на основа на промяната на орбиталното време на вече открити други планети, поради гравитационното взаимодействие между тях. Това включваше работа с истински данни. Втората възможност беше далеч по-интересна, но мислих, че има голяма вероятност да не се справя и затова избрах да правя литературен обзор. Това беше грешка, но чак в последствие си давам сметка за това.

Съветът ми към млади студенти е да не се страхуват да правят това, което им се струва интересно, доцентите очакват студентите от време на време да грешат някои неща.

След като започнах мастъра се огледах за стажове в промишлеността и писах до 6 различни производители за лазери. Не получих отговори от нито един от тях, но попаднах на стажантска научна програма на Университета на Албърта, Канада, който беше побратим на моя университет. Реших да кандидатствам и за моя изненада бях одобрен.

В Албърта помагах на доцент в анализа на изображения на формиращи се звезди и усъвършенствах доста уменията си в програмирането – нещо което сам се бях научил в свободното си време и препоръчвам на всички колеги от точните науки да направят по време на следването. В края на стажа попитах доцента дали съм му бил всъщност от помощ – исках да си сверя часовника, защото ми беше интересна научната работата. Отговорът ми стигна като мотивация да се насоча обратно към целта да стана научен работник. Не кандидатствах за повече стажове в промишлеността, за сметка на това участвах в още два научни стажа преди за започна докторантурата.

До докторантурата в БАН стигнах по доста заобиколен начин. Когато завърших мастъра бях участвал в научни проекти за планети в други звездни системи и това беше нещото, от което се интересувах най-много. Кандидатствах за докторантури в четири известни научни групи – по една в Лайден, Амстердам, Берлин и Лондон. От Берлин ме одобриха, докато очаквах отговор от Лондон. Берлин ми беше фаворит, но колкото повече време минаваше толкова повече си давах сметка, че техният проект не беше особено интересен и проектът в Лондон беше този, който исках. Рискувах и отказах предложението на Берлин като се надявах от Лондон да ме приемат. Вселената обаче се обърна срещу мен и получих отказ от Лондон, оставайки между столовете. Утеха имаше в това, че доцентът в Лондон, с когото имах най-активен контакт ми предложи платен стаж за два месеца.

След стажа си намерих работа като програмист в лаборатория за медицинска диагностика в същия университет, но това го работих със съзнанието, че искам да се върна към астрофизиката и кандидатствах в рамките на година и половина за 4 докторантски позиции в Лондон. Продължаваха да ми отказват, последният път заради формалността, че съм прекарал 14 месеца вместо допустимите 12 в Англия, което противоречеше на европейското изискване за финансиране. Бях чул за две дистанционни програми за докторантури, които са без стипендия. Това щеше да изисква от мен да се върна в България, за да пестя разходи, което ми се стори всъщност доста привлекателно. Бях прекарал вече 16 години в чужбина, но все още чувствах България като вкъщи и бях любопитен дали мога с дистанционна докторантура да се реализирам успешно и да се чувствам удовлетворен в България. Когато приключи проектът в лабораторията, през есента на 2019 се върнах обратно в София.

Тук последваха още 2 години неуспешни опити за кандидатстване за дистанционни докторантури. Особено болезнено беше, когато ми липсваха 1.5 от 70 точки за приемане в докторантска програма и то защото не бях разбрал, че трябва да предам формуляр в срок. Реших обаче да се огледам какви докторантски теми се предлагат в БАН и СУ. Относно тематиката бях направил завой – екзопланетите ми се струваха все повече и повече като поле, което не е вече мистерия, но пък в космологията (вселената в най-големи мащаби) се изостряше проблем относно темпа на ускореното разширение на вселената известен като напрежение на Хъбъл.

Проблемът е значим, защото се състои в това, че дузина различни измервания на темпа на разширението вместо да водят до една стойност, се групират грубо около две различни стойности на темпа. Не сме сигурни защо се получава това, но все повече се налага хипотезата, че не става дума просто за наблюдателни неточности.

Систематиката на грешките е признак, че на основно ниво в теорията за вселената сме заложили грешна предпоставка – сиреч едно от най-важните неща за вселената, които си мислим че знаем, може би е грешно. Един от основните кандидати за грешката е принципът на изотропия и хомогенност – принципът, че вселената в най-големи мащаби трябва да е равномерна и в която посока да я погледнеш да виждаш сходни структури. Това е принцип, наложен още от Галилей, така че би било революционно ако се окаже грешен.

Позаинтересувах се от работата, която един-двамата колеги в БАН и СУ вършат в полето на космологията. Най-много допирни точки имах с доц. Люба Славчева-Михова, която е много повече от космолог, всъщност е експерт по квазари – вид свръхмасивни черни дупки в центрове на далечни галактики, чиято гравитация размазва материята с такава сила, че води до блясък 100 пъти по-силен от всички звезди в галактиката взети заедно. Дори интересно като тематика, това не беше точно това, което исках да правя аз – изследване на напрежението на Хъбъл. Но ми хрумна, че може би Люба ще иска да вкараме в проекта външен сътрудник с който да работим, съръководител, който да донесе със себе си повече тежест върху космологията. Обърнах се към д-р Андраш Ковач от Института по Астрофизика на Канарите (ИАК). След няколко месеца разговори как би изглеждала съвместната работа, успяхме да уточним проекта. С тази тема се записах като редовен докторант в БАН, а от ИАК ме одобриха като гост-докторант.

Официалното заглавие на темата на моята докторантура е “От празни пространства до квазари – значението на средата за космологията”.

Голямата част от докторантурата ми се занимава с това как галактичните купове, но и огромните празни пространства между тях, изкривяват микровълновото фоново лъчение.

Фоновото лъчение е най-старото лъчение във вселената и стига от нас от всички посоки. Това е изключително полезно защото по този начин може да го използваме като проба, един вид да освети големите структури на космоса, докато пътува към нас. От разликите във фоновото лъчение, идвайки до нас през купове и празни пространства, може да заключим какви са разликите в разпределението на маса на големи пространства, защото тя чрез своята гравитация е довела до тези изкривявания на фоновото лъчение. Завоят към напрежението на Хъбъл и големите проблеми в модерната космология е, че нещо друго, което играе роля за изкривяването на фоновото лъчение е и темпът на разширение на вселената. Хубавото на физиката, за разлика от други неща за които спорим, е че тя прави прогнози какво трябва да видим, стига теорията да е права. За наше щастие, Андраш и негови колеги са открили, че различните модели (или теории) за разширението на вселената ни дават различни прогнози за това как трябва да изглежда изкривяването на фоновото лъчение. И така, сега имаме прогноза идваща от теория А, че изкривяването трябва да е X, а от теория Б имаме прогноза, че изкривяването трябва да е Y. Това, което ние с Андраш ще се опитаме да направим, е да използваме действителни наблюдения и да видим дали техните изкривявания отговарят на стойност X или Y. Интересното е, че тази задача изисква от нас да намерим купове и празни пространства на доста по-големи разстояния от тези, на които вече сме наблюдавали празни пространства. И тук идва приносът на ръководителката ми от БАН – Люба. За да намерим празни пространства и купове на такива големи разстояния ни трябват обекти, които и да светят много силно, за да можем да ги видим. Квазарите са идеални кандидати, защото светят много по-мощно от обикновени галактики.

И така използваме квазарите за да начертаем един вид контурите на големите структури – където намерим квазари трябва да има галактични купове, където няма квазари – има празни пространства.

За в бъдеще бих искал да остана в БАН и да отворя моя научна група в полето на космологията. В момента нямаме такава, даже последният колега, който се занимавал с чиста космология е починал преди десетина години. Ако ми се позволи да си помечтая, бих имал двама или трима докторанти, които след завършването на докторантурата да ги задържа в групата.  Това е един съвършен сценарий, който ще изисква да съм някаква идеална версия на себе си, но изисква и някои неща да се променят в България по отношение на науката.

Може би най-вече, да развалим порочния кръг от ниско финансиране и заплати за учени, които водят до бягство на учени в чужбина и ниски постижения у дома, което води до липса на аргументация защо да даваме повече финансиране за наука, ако постиженията постоянно намаляват. В астрофизиката кръгът вече се разчупва, имаме в БАН и СУ няколко много активни учени, които се върнаха на работа след години в чужбина, на Рожен се строи радио телескоп, част от европейска мрежа и оптичен телескоп, който по качества ще е равен на гордостта на института – двуметровия телескоп, произведен от завода Карл Цайс, най-големият на Балканите.

Но и абсолютно разбирам, че е трудно да защитиш наука в общество, което има много по-основни нужди за задоволяване – като образование и здравеопазване. В този контекст

гледам на астрофизиката като на вид изкуство – нещо красиво, което ни интересува като общество по някакъв начин, но е важно само за шепа хора, и от него не можем да извлечем действителни материални блага за данъкоплатците.

Не се сърдя, когато хората не взимат астрофизиката насериозно. Повече ми е криво от хора в полето на космическите технологии, които вредят на астрофизиката, като например Елън Мъск. Малко известно е, че с неговите микросателити Мъск предизвиква светлинно замърсяване на небето, което дори в момента разваля наблюденията на астрономите. А плановете са му да изстреля много повече. Друг проблем е, че множеството микросателити пресичат орбита с други сателити и създават предпоставки за сблъсъци, както се оплака китайската космическа агенция след близко разминаване през 2021. Богати космически пионери като Мъск се движат правно в сива зона и излагат на риск другите участници в космическите науки. Заради това общества и правителства трябва навреме да се намесят с адекватни регулации.

След докторантурата искам да продължа с тематиката, над която работим сега – сравняване на различни модели за космоса в най-големи размери. В това влиза и търсенето на тъмната енергия – тайнственото нещо, което не сме открили, но се предполага, че кара вселената да се разширява ускорително. И за това Андраш има модела AvERA в чекмеджето, конкурент на наложения стандартен модел, с разликата, че AvERA обяснява ускорението не с тъмна енергия, а чрез това, че обемите в космоса се разширяват с различно темпо (обяснявам го много опростено, разбира се). AvERA тепърва трябва да се тества на основа на предсказанията, които прави. Проблемът на тъмната енергия, заедно с напрежението на Хъбъл, са едни от най-дискутираните проблеми на модерната астрофизика и могат да променят основни принципи на вселената, които досега сме имали за самоподразбиращи се.

Ще се чувствам много доволен, ако някой ден мога да дам принос в тези сфери, а решението на един от двата проблема сигурно ще води Нобелова награда със себе си. Би ми стигнало ако се сдобия само с Ig Нобелова награда, още известна като „алтернативна Нобелова“, която се връчва за забавни открития с минимална приложимост или стойност, които обаче изискват истински научен подход и методика.

Пример за такива наградени трудове са откритието, че пяната на бирата в чаша се разпада неекспоненциално и откритието как червата на животните вомбати успяват да произведат акита на кубчета. Колега от Тенерифе ми предложи негова идея, която разработваме в свободното време и би имала потенциал за такава награда. Най-общо мога да споделя, че трудът се върти около откриване на далечни планети с безотговорен и смахнат (според много хора) способ. Повече не мога да споделя за сега, защото сигурно вече ни подслушват тайните служби (а може би и Елън Мъск) 🙂

Кой е другият стипендиант на фондация Карол Знание за второто лятно докторантско училище на тема “Космически изследвания, технологии и приложения” – тук.


Техноватори подготвят иновативен Decarbonyzer Carbon Cleaner

Победителят в конкурса Предприемач в науката инж. Калин Николов и неговия стартъп Техноватори разработват система за периодично почистване на автомобилни двигатели. За идеята двамата съоснователи разказаха във видеото, в което ги представихме като победители.


Екипът изработва и тества оксиводородни клетки за първата машина Decarbonyzer Carbon Cleaning. Вече са правени и първи тестове с автомобили, които се включват за час към системата.
Подготвяме MVP, Minimum Viable Product, версията на машината, която ще ни даде възможно най-много информация от клиентите, с възможно най-малки усилия и средства, разказа инж. Калин Николов. Той добави, че в момента работи по дизайна с Кинетик и вече е готов първият вариант на Decarbonyzer Carbon Cleaner.

С помощта на тази машина ще се прави профилактика на двигателя за намаляване на въглеродните отлагания вътре в двигателите, обяснява Михаил Симов, студент в Технически университет – Варна и съосновател на Техноватири. Това ще подобри работата на самия двигател и ще удължи живота му.

В началото на март Техноватори обещаха прототипът да е готов възможо най-бързо и продължават да работят по него. Има договореност с автосервиз, където ще се тества и ще се събират данни за ефективността на работата му с газ анализатори.


Докторантът от ТУ – Варна инж. Калин Николов заедно със своя партньор Михаил Симов от месец април работи със студенти от клуб ВЕИ към университета в лабораторията за водородни технологии. Техноватори ООД закупи и оборудва лабораторията с лични предпазни средства за безопасната работа на студентите.

Още за инж. Калин Николов и проекта, спечелил наградата Предприемач в науката – тук.


Радослав Симеонов – бъдещ откривател на нови елементарни частици

Радослав Симеонов, докторант във Физически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, е един от двамата докторанти, които получават стипендия от Фондация Карол Знание за участие във второто лятно докторантско училище на тема “Космически изследвания, технологии и приложения”, което ще бъде проведено от от 3 до 10 юли в Националната астрономическа обсерватория – Рожен. Организатор е секция “Космос” към Съюза на физиците в България.

Представяме Радослав Симеонов с негов разказ от първо лице.

Казвам се Радослав Симеонов и в момента съм докторант към Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Интересът ми към физическите науки започна още като ученик в Софийската математическа гимназия, смея да твърдя, че се случи по случайност. Бях запален по математиката, но в един момент творческият подход към неразгаданите задачи на физиката, който в голяма степен ми бе разкрит от доц. д-р Димитър Мърваков, наклони везните и преминах от тъмната страна. Реших да запиша бакалавър в СУ заради специалността „Квантова и космическа теоретична физика“, където основен фокус е именно математическият апарат, който се използва за описание на Вселената.
Завършването на бакалавър е всъщност едно интересно изпитание за волята. Всеки студент трябва да е готов да отдели необходимите време и усилия, за да прокара своя път в науката, а това е мястото за първите крачки. Основна роля при мен изигра срещата ми с доц. д-р Венелин Кожурахов. Неговото отношение към курсовете му, към студентите и към материята на предмета ме накараха да искам да работя с него от първата минута на запознанството ни. Той ми даде възможността още като бакалавър да се докосна до истинската наука. Тогава тъкмо започваше същинската работа по PADME – експеримент, чиято основна задача е търсенето на тъмен фотон посредством електрон-позитронна анихилация. В съвременната физика остават множество нерешени проблеми в термините на Стандартния модел, а един от основните е съставът на тъмната материя. Една от хипотезите предполага, че съществува цял набор от тъмни частици, които взаимодействат с частиците от познатия ни свят посредством т. нар. частици „портали“. Тъмният фотон и аксионо-подобните частици са примери за такива портали. Споменавам

аксионо-подобните частици, защото всъщност те бяха моя портал към науката.

Първата ми задача беше чрез базирани на метода Монте Карло симулации да оценя чувствителността на експеримента PADME към такива частици. Последваха няколко специализации на самия експеримент в лабораторията INFN-LNF във Фраскати, Италия, където взех участие при сглобяването на вето детекторите за заредени частици, при тяхното тестване и калибровка. Тогава и за пръв път карах смени на експеримент на ускорител на елементарни частици. Достъпът там до множеството лаборатории, различните експерименти и възможността да се докосна до метода на работа на учени от цял свят ми помогнаха в изграждането на собствени работни навици.


Друг фактор, който се оказа решаващ за работните ми навици, също придобих по време на обучението си за бакалавър. Тогава всъщност започнах да се занимавам и с преподавателска дейност. Стартирах първо като ментор по програмиране за деца в начален и прогимназиален етап, а след това започнах да преподавам математика, включително и да подготвям ученици за състезания. Ученическите въпроси и желанието им за разбиране на обграждащия ги свят са ключови за мен. Истинското ми мерило, че разбирам това, което правя, е когато мога да го обясня на учениците си и те самите го разберат. Заради това и преподавателската дейност я извършвам отчасти и днес.
Продължих изследванията си по експеримента PADME и по време на магистратурата си, която карах отново в СУ, а резултати представих на двата провели се форума за съвременни космически изследвания организирани от клон „Космос“. След завършването на магистратурата се сбъдна и една моя мечта, която се зароди по време на лекция на проф. д-р Леандър Литов, която посетих още докато бях ученик, а именно – да посетя CERN. Възможностите за работа по физична задача в CERN стартират още от бакалавърско ниво на обучение. Програмата за летен студент в CERN е един отличен старт на научната кариера и я препоръчвам на всички студенти, които имат интерес в областта на физиката на елементарните часитици. Също така се организират и в България международни училища по физика. През 2017 г. се проведе такова в сътрудничество с CERN, в което взех участие. Има и други възможности в зависимост от работната насоченост на кандидата, включително и програми за ученици.

Моят път към CERN обаче започна малко преди началото на докторантурата ми.

Паралелно с участието си в PADME стартирах работа и по FoCal – адронен калориметър, който е планиран като част от предстоящия ъпгрейд на експеримента ALICE. Самият експеримент се намира на ускорителната линия на големия адронен колайдер и се занимава с изследването на т.нар. пето състояние на материята – кварк-глуонната плазма. Това е състояние, в което Вселената е преминала след Инфлацията – един от най-ранните моменти след Големия взрив.
Като част от работата за дисертацията ми до момента съм извършил имплементирането на модел за Монте Карло симулации, базиран на GEANT4 с цел анализ на данните набрани от първия прототип на въпросния калориметър, резултатите от които представих на международни научни форуми из Европа. Тук бих искал да спомена конференцията CALOR 2022, която е най-значимата за калориметрията и на която тази година представих резултати в Брайтън, Великобритания. В момента се подготвям за нови тестове, свързани с електрониката на калориметъра, които ще се проведат отново на ускорител в CERN след броени дни, а след тях фокусът ще бъде върху следващия прототип, данните от който вероятно ще бъдат анализирани в рамките на календарната година.

В бъдеще планирам изследвания върху възможностите за изучаване на тъмната материя и нейната структура в рамките на експеримента ALICE,

като отново фокусът ми ще бъдат аксионо-подобните частици. Редките физични процеси са ми от особен интерес, а природата на кварк-глуонната плазма се оказва, че съдържа в себе си физика, която е изключително интересна, красива и меко казано – шантава.

 

Пред мен се явява предизвикателството поне отчасти да я разбера. Не бих отказал през научната си кариера да се наредя сред откривателите на някоя нова елементарна частица. Но не съм сигурен, че искам да кръстят някоя новооткрита на мен, все пак хубавите производни на името ми вече са взети за елементите Радий и Радон. Всъщност

работата в CERN за мен никога не е работа, а е едно постоянно учене. Постоянно възникват нови и нови въпроси, а природата така се е постарала да си подреди къщичката, че винаги ми е интересно да надникна в следващата стая.

Но поне за момента Чешърският котарак не се е появил на ALICE, сигурно се е уплашил като е разбрал за мисления експеримент на Шрьодингер. В тази връзка се надявам все повече студенти да не се плашат, а да провокират своето любопитство и да се осмелят да положат своите усилия в намирането на отговори за света, вселената и всичко останало.

Аз избрах да изкарам всичките си години на обучение в България, защото видях, че във физическия факултет на СУ има и преподаватели, които са готови да ни подкрепят през целия път до изграждането ни като учени, а вратите към света, които ни отварят, са неоценими.

Международните връзки, които са изградени, както и възможността за работа в най-добрите лаборатории по света предоставят отлични възможности за развитието на космическите науки и тук. Много е важно да се популяризира дейността на експертите в областта, за да се привличат и все повече млади учени към сферата, с което намирам ролята на клон „Космос“ за съществена.


Извън физиката обичам да се занимавам със спортно катерене, да пътувам, да снимам. Хубавото е, че тези хобита лесно се комбинират и мога да ги извършвам заедно. Отскоро започнаха да се зараждат идеи и да вкарам физика в тях. След като сложиха метеорологична станция на 8 800 м в подножието на Еверест, може пък аз един ден да занеса детектор за елементарни частици на К2.
Обичам вечер преди лягане да чета книги. Светът на Тери Пратчет и университетът на Анкх-Морпорк донякъде ми напомнят на нашия факултет. Само се надявам самият аз да не съм олицетворение на Ринсуинд.

Кой е другият стипендиант на фондация Карол Знание за второто лятно докторантско училище на тема “Космически изследвания, технологии и приложения” – тук.

 


Предприемачи в науката отново търси социални и зелени проекти

Петото издание на програмата Предприемачи в науката на фондация Карол Знание отново поставя фокус върху Impact investing. Форматът включва обучение и конкурс с награда от 30 000 лв.

За участие са поканени студенти, докторанти и млади учени, които искат да развият научната си разработка в бизнес проект, с позитивно въздействие върху околната среда или обществото. Кандидатстването вече е отворено и ще продължи до 3 септември. Самата програма започва на 21 септември, а конкурсът Предприемач в науката ще бъде на 14 декември.

Тази година ще насърчим участниците да работят повече с менторите, коментира изп. директор на фондация Карол Знание Милена Петкова. Тя добави, че паричната награда не е най-ценното, с което могат да си тръгнат участниците. „Най-важни са знанията и уменията, които ще им помогнат бъдат успешни  във всички следващи стъпки, каквито и да са те“.

Партньори на програмата са Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Технически университет – София, УНСС и Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“. Всеки от тях ще награди с участие екипи или индивидуални проекти.

М.г. наградата от 30 000 лв. беше поделена между един вече създаден стартъп във Варна и един екип от лекари, които предвиждат да създадат своя компания, за да реализират проекта си. Д-р Мариела Василева-Славева спечели приза Предприемач в науката с проектит COSMOS – първата българска виртуална биобанка за туморни тъкани, а инж. Калин Николов с вече създаден прототип на Decarbonizer – на мисия за по-ниски емисии.

Програмата Предприемачи в науката е емблематичният проект на фондация Карол Знание. Събира впечатляващи учени-предприемачи, лидери, мениджъри и инвеститори с талантливи млади учени, които искат да видят реализацията на своята научна разработка. Лекторите и менторите помагат на участниците да структурират своя бизнес проект, който защитават в конкурса.

Вижте повече за програмата и как да кандидатствате – тук.



Какво ще създадете във вашия университет за подкрепа на предприемачеството?

Всеки втори в академичната общност би създал Стартъп инкубатор в своя университет. Това показват обобщени резултати от анкетата  на фондация Карол Знание Предприемачество в академичните среди в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Технически университет – София, УНСС и Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“.

Ако зависи от Вас, каква структура за подкрепа на предприемчивите студенти ще създадете във Вашия университет? Стартъп инкубатор – така отговарят 62% в СУ, 58% от ТУ, 38% в УНСС и 37% в МГУ. Следващият най-често посочван отговор е Акселераторска програма – 28% в УНСС, 16% в ТУ и МГУ, 13% в СУ.

Лаборатория за иновации биха създали 28% от участниците в анкетата от МГУ, по 12% ТУ и в СУ, и 9% в УНСС. Най-малко проценти събира Клуб, а между 9 и 21% в различните университети биха създали всички тези структури за подкрепа на предприемчивите студенти.

И тази година попитахме представителите на академичната общност дали биха участвали в стартъп със своя университет. Най-категорични са отговорите в МГУ – 80% отговарят утвърдително, а останалите 20% не могат да преценят. Не е даден нито един отрицателен отговор. Всеки втори в СУ и ТУ изразява колебание. 27% от СУ биха участвали в спиноф, в УНСС – 24%, в ТУ – 20%.

Година по-рано в анкетата на фондация Карол Знание 92% заявиха, че са обмисляли или обмислят по един или друг начин свой бизнес, а 81% са готови да участват в спиноф с университета или института, в който работят. Тогава в анкетата участваха 321 представители на академичната общност в цялата страна.

Още резултати от анкетата:

Предприемаческото мислене е необходимо за всички студенти

Стартъп в университета?

Ще променят ли средата бизнес инкубатори в университетите?


Още двама професори в журито за докторантска стипендия

Проф. Николай Желев и проф. Тодор Ганчев се присъединяват към журито на конкурса за годишна докторантска стипендия на фондация Карол Знание.

Проф. Николай Желев е член на консултативния съвет на фондацията и лектор на програмата Предприемачи в науката. Той е почетен професор в осем университета във Великобритания, Китай (Ухан), България и Русия. От скоро е и чуждестранен член на Белоруската Академия на науките. Бил е първият почетен консул на България в Шотландия. Дългогодишен преподавател в School of Medicine, University of Dundee, Обединеното кралство. Университетът е световен лидер в областта на фармацевтичните изследвания. Известен като създател на първото изкуствено сърце от стволова клетка. Притежава редица патенти и е основател на шест биотехнологични стартъпа в Шотландия. Приносът му за разработването на лекарствени вещества в шотландската биоиндустрия е оценен в две декларации на шотландския парламент.

През последната година неговият университет е в Царева Ливада, Габровско. Тук м.г. учредава венчър студио Venrize Life Sciences, чиято цел е да подпомага учени от Източна Европа в комерсиализация на иновативни научни идеи чрез намиране на частно финансиране за създаване нови компании.

Проф. д-р инж. Тодор Ганчев е заместник-ректор „Научна дейност“ на Технически университет –  Варна, професор по Комуникационна и компютърна техника. Преподавател във Факултет по изчислителна техника и автоматизация, Катедра Компютърни науки и технологии. Завършил е ВМЕИ – Варна, специалност Електронна техника и Микроелектроника. Докторска степен получава в Университета Патра, Гърция, където работи 12 години като изследовател и старши научен сътрудник. Научните му интереси са в областта на цифровата обработка на сигнали, методи за машинно обучение, биоакустика, биометрия, биомедицинска информатика. Има над 120 научни публикации по тези теми. Рецензент в над 20 научни списания и над 20 научни конференции.

Удостоен е с престижната международна награда Joachim Adis Prize for Interdisciplinary Tropical Ecology през 2013 за значителни приноси към компютърната биоакустика. Старши член е на IEEE – Тhe Institute of Electrical and Electronics Engineers, дългогодишен член на IEEE Signal Processing Society и IEEE Computational Intelligence Society. Членува и в Европейската асоциация по обработка на сигнали – The European Association for Signal Processing (EURASIP).

Журито определи трима финалисти, които ще презентират на 19 януари и ще се борят за годишната докторантска стипендия в размер на 8 000 лв.

 


Трима докторанти на финала в конкурса за стипендия

Десислава Борисова, докторант в  Химикотехнологичен и металургичен университет – София, Десислава Николова, докторант в Технически университет – София и Теодор Ангелов, докторант в Медицински университет-София са финалистите в конкурса за годишна докторантска стипендия на фондация Карол Знание.

Тази година бяха получени рекорден брой кандидатури, в много различни области, силни и добре представени. Решението на журито беше трудно, вероятно не по-малко трудно ще бъде на оспорвания финал.

Кои са докторантите на финала и върху какво работят?

Десислава Борисова е докторант по Органична химия в ХТМУ. Работила е като химик в Институт по молекулярна биология „Румен Цанев”, БАН. Член е на Corporation médicale de Cluj-Napoca, Съюза на химиците в България, на Федерацията на научно-техническите Съюзи и на Европейската асоциация за молекулни и химични науки. Посланик е на Международния конгрес за медицински науки (ICMS). При дипломирането си в ХТМУ – химично и биохимично инженерство на френски език, получава Национална награда за най-добра дипломна работа в областта на химията (2019). Била е стажант в Институт по физика на твърдото тяло и Институт по инженерна химия, БАН, Френските университети в Лил и Монпелие – Unité de Glycobiologie Structurale et Fonctionnelle – Lille 1 и Institut des Biomolécules Max Mousseron. Като стипендиант на програма “Eugen Ionescu” – в Университет по медицина и фармация в Клуж-Напока, Румъния.

Докторантурата ѝ е на тема „Синтез и изследване на противотуморни пептиди“. Научните ѝ интереси в тази област са от 2017 г., когато е включена в проект, свързан с пептиди, потискащи развитието на хронична миелоидна левкимия. Използването на пептиди, които могат директно да бъдат насочени към туморните клетки, без да се засягат нормалните клетки, т.нар. “таргетна терапия” се развива като алтернативна стратегия на конвенционалната химиотерапия. Пептид-базираната хормонална терапия е широко използвана за лечение на рак на гърдата и рак на простатата.

Десислава Николова е докторант в Технически университет – София, където преди това е завършила бакалавърска степен по съвместен проект между с Университета в Авейро, Португалия. Тогава започва да се занимава с алгоритми за Машинно самообучение за разпознаване на емоции чрез електрокардиограма. По проект в университета в Генуа, Италия, работи върху извличане и анализ на метаданни от различни видео източници. Магистърската дипломна работа е сътрудничество между ТУ и Университета в Тур, Франция – „Управление на роботизирана ръка на база на ултразвукови данни“. Темата на дисертацията ѝ е „Алгоритми за изследване на взаимодействието човек-машина и оценка на тежестта на поведенческите параметри в кибер-физични системи“. Крайната цел е да постигне Domain adaptation – моделите за машинно самообучение и изкуствените невронни мрежи да се учат от множество синтетични (или модифицирани) видеоклипове и след това работят правилно с данни от реалния свят.

Участвала е като програмист в различни международни проекти, между които в Загреб, Хърватска, Технически университет в Делфт, Нидерландия и Политехническия университет във Валенсия. Сега е Софтуерен Инженер във Financial Times.

Печелила е първото място на NASA Space Apps Challenge през 2018 и награди от Global Datathon 2020 и Copernicus Hackathons2019. Стипендиант на Фондация „Еврика“ за 2016-2017 година.

Теодор Ангелов е докторант към Катедра по Неврология, УМБАЛ  Александровска”, Медицински факултет, Медицински Университет – София. Носител на десетки награди, между които Златен Хипократ на Випуск 2020 г. (пълно отличие Отличен (6.00) от семестриалните и държавните изпити), национален приз Студент на годината 2019 и 2020 в категория Здравеопазване, Студент на годината на Медицински факултет – София – 2019 г. , първо място в постерната сесия на 10th World Congress on Pharmacology, Барселона, Испания, 2018. Стипендиант на Български лекарски съюз за 2020 година и на Фондация „Еврика” за 2019/2020 година за постижения в овладяването на знания в областта на медицината и биологията на името на акад. Методи Попов. Член е на Столична лекарска колегия към Български лекарски съюз и на Българско дружество по неврология. Взел е участие в 49 национални и международни научни конгреси, на които е представил 31 научни резюмета. Автор и съавтор на 21 научни публикации. Владее 4 езика.

Темата на дисертационния му труд е „Клинико-генетично проучване на мотоневронните болести”. Целта на изследователския проект е да открие широк спектър молекулни дефекти в таргетните гени за заболяването амиотрофична латерална склероза (АЛС) – прогресивно нервнодегенеративно заболяване, което води до мускулна слабост и атрофия. Заболяването е сравнително рядко, очаква се да бъдат изследвани 10 български семейства с мутации в таргетните гени.

Финалът на конкурса за годишна докторантска стипендия е на 19 януари.


Нов член на журито за докторантската стипендия

Доц. Д-р Христо Илиев се присъединява към взискателното жури на конкурса за годишна докторантска стипендия на фондация Карол Знание.

Той е първият носител на докторантската стипендия на финансова група Карол за 2012 г. с дисертация на тема “Диодно напомпвани лазери със синхронизация на модовете излъчващи в спектралния диапазон между 1 и 2 μm”. Тя печели наградата „Най-добра дисертация на годината“ на Физическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Тук Христо Илиев завършва като бакалавър по инженерна физика и магистър по лазерно и оптично инженерство. През 2014 г. става асистент, а на следващата година – главен асистент към катедра Обща физика на Физическия факултет на СУ, където преподава до момента и вече е доцент. Води лекции по въвеждаща физика за нефизици и Въведение в графичното програмиране с LabVIew, 3D дизайн със SOLIDWORKS.

Научната му работа е свързана със създаване на иновативни лазерни източници във видимата и близката инфрачервена област, като в последните години е насочена към приложения в индустрията и обработката на материали.

Участвал е в екипите на няколко научни проекта с международно участие. Ръководител е на проект Разработване и внедряване на мощна пренастройваема лазерна система в инфрачервената област. Разработката е защитена с полезен модел и е част от дейността на стартъп, фокусиран в изследванията и разработването на високоенергийна лазерна система, излъчваща регулируема радиация в средната инфрачервена област около 3 микрона.

Участва в още един стартъп, с фокус върху проектиране, разработване и комерсиализация на спектроскопски продукти от висок клас, насочени главно към приложения в областта на химията, биохимията и индустрията. Има основен принос в проекта, защитен като полезен модел.

Съавтор е на над 40 научни публикации и рецензира статии за престижни издания като Applied Physics B и Optics Express. Участва в най-престижните конференции в областта на лазерите и нелинейната оптика.

Бил е неколкократно на специализация в Max Born Institute for Nonlinear Optics and Short Pulse Spectroscopy, в Националния институт по лазери и плазма в Букурещ и в Института CNR-ISAC, Болоня, Италия.

Разработил е и е изградил демонстрационен комплект, илюстриращ оптичната система на човешкото око в Techno Magic Land.

Всички членове на журито – тук.

 


10 000 лв. награда от фондация „Лъчезар Цоцорков“ в Предприемачи в науката 2021

Димитър Цоцорков, председател на УС на фондация „Лъчезар Цоцорков“ ще връчи награда в конкурса Предприемач в науката на фондация „Карол Знание“.

Конкурсът е финал на акселераторската програма Предприемачи в науката, която се провежда в момента за четвърти път. Тази година тематичният фокус е Impact Investing и са селектирани 18 участника с 15 проекта с позитивно въздействие върху околната среда или обществото.

Фондация Карол Знание връчва всяка година награда Предприемач в науката в размер на 30 000 лв. след тримесечно обучение, насочено към млади учени.

Първият носител на наградата е лекар – д-р Иван Лютаков, който разработва електронно иновативно хапче за неинвазивни изследвания. През 2020 г. наградата беше поделена между инж. Д-р Илиян Попов, главен асистент в Института по електрохимия и енергийни системи при БАН, и инж. Недислав Веселинов, докторант във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Отличените проекти са за екологична батерия магнезий-въздух OXYMET и експериментално конструкторско бюро „Фотоника“, което изгражда първият с София планетариум Андромеда. Настоящият лауреат е д-р Росен Иванов, главен асистент в Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“, който проектира влажни зони за иновативно пречистване на отпадъчни води и с паралелен добив на зелена енергия.

Тази година освен наградата от 30 000 лв. на фондация „Карол Знание“, ще бъде връчена и специална награда от фондация „Лъчезар Цоцорков“ в размер на 10 000 лв., като Димитър Цоцорков ще се присъедини към журито. Всеки от проектите има реален шанс да спечели неговата подкрепа, независимо от сферата на дейност.

Стратегическите сфери за фондация „Лъчезар Цоцорков“ са Образование, Култура, Здравеопазване и Закрила на деца със специални нужди. Досега са финансирани десетки проекти, включително чрез програмна или проектна подкрепа, оперативна подкрепа, изграждане на капацитет и извънредна подкрепа.

Конкурсът Предприемач в науката ще се проведен на 15 декември. Членове на журито са лекторите на програмата Предприемачи в науката, които са учени-предприемачи, предприемачи, водещи експерти и представители на академичната общност от СУ „Св. Климент Охридски“, Технически университет – София, УНСС и Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“.

Кои са участниците в Предприемачи в науката – тук.


Награда Предприемач в науката 2022

Награда Предприемач в науката 2022

Предприемачи в науката 2022

Признание

8000 лв. докторантска стипендия

Предприемачи в науката

След 10 години

Предприемачи в науката 2021

Награда Предприемач в науката

Награда Докторантска стипендия

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close