Category Archives: Истории на успеха

Проф. Мартин Вечев – лектор на Предприемачи в науката

Името му преди около два месеца влезе в големите български медии заради поредното му постижение. Проф. Мартин Вечев, с ръководения от него екип на Лабораторията за сигурни, надеждни и интелигентни системи на Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих, разработва първия интуитивен език за програмиране за квантови компютри на високо ниво – Silq. Близо 50 години след създаването на C, отново има подобен крайъгълен камък: нов език за програмиране, който носи същото ниво на простота на кодиране на квантовите изчисления. Това се определя като голям пробив, тъй като езикът преодолява концептуалната пропаст, която съществува в момента между класическия и квантовите езици.

Проф. Мартин Вечев ще бъде част от Консултативния съвет на фондация Карол Знание и лектор в третото издание на Предприемачи в науката. Завършил е компютърни науки в Simon Fraser University, Канада, а след това със същата специалност – докторантура в University of Cambridge. На 32 години, получава наградата „Джон Атанасов“, когато работи в IBM T.J. Watson Research Center. Тогава изследва използването и създаването на нови формални методи за синтезиране и доказване на сложни конкурентни алгоритми. Към онзи момент вече е автор е на 20 научни публикации и е носител е на различни стипендии, патенти и награди, в това число и наградата на изследователския център на IBM за изключителни технически постижения. Сега има над 170 публикации, цитирани повече от 5200 пъти. Следват повече от дузина отличия, между които Награда за млад изследовател Робин Милнър, която се връчва от ACM SIGPLAN, за признаване на изключителен принос на млади изследователи в областта на програмните езици.

Съосновател e на два спинофа с ЕТН в Цюрих. DeepCode е създадена през 2016 г. и променя начина, по който се създават програми, като използва мощни техники за изкуствен интелект и машинно обучение. Платформата за преглед на код се използва от над  четири милиона разработчици в цял свят, сред които програмисти от Google, Microsoft, Amazon, Samsung, Intel и T-Mobile.

Година по-късно съосновава ChainSecurity, отново като спин-оф с ЕТН. Компанията бързо става световен лидер в областта на киберсигурността и верификацията на интелигентни договори. В началото на годината PwC Switzerland придобива компанията, за да затвърди способностите си за интелигентен одит на договори. ChainSecurity е провела над 75 интелигентни одити на договори и блокчейн в световен мащаб.


Учени от световна величина са лектори на Предприемачи в науката

Световно известни български учени и тази година ще бъдат част от програмата Предприемачи в науката. Двама ще са професорите, които ще бъдат на живо от Швейцария – от Политехническия федерален институт в Лозана и Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих. И двамата професори са  учени-предприемачи, всеки със свой стартъп, за който ще разкажат в третото издание на единствения по рода си формат у нас.

И двамата нови лектори са носители на наградата „Джон Атанасов“ – проф. Мартин Вечев, с докторантура от Кеймбридж, и проф. Димитър Жечев, харвардски възпитаник с докторантура от University of California, Бъркли. И двамата се присъединяват към Консултативния съвет на фондация Карол Знание. И двамата имат своите впечатляващи истории на успеха.

Проф. Вечев, с ръководения от него екип на Лабораторията за сигурни, надеждни и интелигентни системи на Eidgenössische Technische Hochschule Zürich, разработва първия интуитивен език за програмиране за квантови компютри на високо ниво – Silq. Съосновател е на два стартъпа в Цюрих.

Проф. Жечев, който ръководи собствена изследователска група в École polytechnique fédérale de Lausanne, работи върху ECC криптография (Eliptic Curve Cryptography) – метод с публичен ключ, базиран на използването на елиптични криви върху крайни полета. Съоснованият от него стартъп първоначално е привлякъл 4 млн. USD от рискови инвеститори от Швейцария и САЩ, а в следващия етап на финансиране още 10 млн. USD, като голяма част от тях идват от JP Morgan.

Както вече съобщихме, от Бостън ще се включи друг учен от световна величина – доц. Здравка Медарова,  лауреат на международни награди заради изследванията си върху терапия на метастази в Харвард.

С кариера на учен-предприемач е и най-младият лектор на Предприемачи в науката –  Димитър Димов, който създава спин-оф с University of Exeter, откъдето има докторска степен по Нанотехнологии. Новата

технология, за която получава патент и световно признание, е нов тип бетон (Concrene), подсилен с графен, който значително намалява въглеродните емисии.

Третото издание на Предприемачи в науката тази година ще е онлайн и учените-предприемачи от Бостън, Лондон, Цюрих, Лозана и Милано ще се включват равнопоставено на българските лектори. Програмата започва на 23 септември, кандидатстването е отворено до края на август.


Д-р Зорница Йорданова: По-важна от всякога досега е организационната иновативност

С докторска степен по иновации в бизнеса, преподавател и главен асистент по иновации, иновационни и инвестиционни проекти и информационни системи за бизнес управление в УНСС, Бизнес факултет. Като гост лектор е преподавала в Universidade Autónoma de Lisboa, Università degli Studi Internazionali di Roma – UNINT, University of Nicosia и University of Alicante. Автор е на редица публикации за управление на иновации и технологии в международни научни издания и на няколко книги, сред които The Business Innovation Book, която се разпространява в Amazon.

През последните години Зорница Йорданова е консултант по управление на иновации в корпоративния сектор, ръководител е на проекти за внедряване на технологични решения и иновативни практики. Консултант по иновации е и на технологичния стартъп GAPideaz, който дигитализира процесите по решаването на проблеми, постигането на цели и идеите на служителите в организациите. Два пъти печели приза на националния конкурс за Млад икономист, а м.г. получи награда за най-добра публикация на световна конференция по образователни иновации в Сингапур. Сертифицирана е като професионален ръководител на проекти PMP и Scrum Master.

Ръководител е на три национални научни проекта в сферата на управлението на иновациите, технологиите и образованието. През последната година Зорница разработва методика за управление на иновативни проекти в научни организации на база на гъвкави методологии Agile, Lean Startup, Design Thinking, User-centricity, което ще даде възможност на учени от различни научни сфери да работят по най-съвременни модели за разработване на иновации и да разработват научните си проекти с повече потенциал за комерсиализация.

Една година след първата ни среща за Предприемачи в науката, какво се промени в иновационната екосистема у нас?

– Иновационната екосистема е сложна и динамична структура, която непрекъснато се променя и влияе от много фактори. Един от факторите, който най-силно влияе през последните месеци е COVID-19, който в контекста на иновационната екосистема създава много нови възможности, в същото време поставя много лимити в съществуващите модели и като цяло е сериозно предизвикателство за цялостното случване на иновациите, независимо дали в стартъп компаниите, в корпоративния сектор или дори в държавната администрация.

В тази връзка, предвид все по-честите промени и несигурна среда, в които бизнесът се развива, расте и видоизменя,

на преден ред по-важно от всякога досега, застава организационната иновативност, която създава организационни процеси и култура за създаване на иновации и уменията и компетенциите за разработването на устойчиви иновации, иновационни модели и решаване на проблеми.

Изграждането на тези процеси на организационно ниво ще бъдат особено значими за създаването на иновации в организациите.

Разкажи за последните научни проекти, по които работиш?

– В момента съм фокусирана върху научен проект, финансиран от ФНИ, за разработване на гъвкава методология за управление на иновационни проекти в научни организации и университети. Темата на проекта е изключително актуална, защото тенденциите показват, че

все по-трудно научните иновационни проекти наистина успяват да отговорят адекватно на нуждите на бизнеса и индустрията, да са достатъчно устойчиви в бързо променящата се среда и да са с ясна възможност и потенциал за комерсиализация.

Разработваната методология на практика обединява знание и добри практики от няколко направления като: управление на проекти, управление на иновации, продуктово разработване, съчетани с модерни модели и методи като Lean Startup, Agile, Scrum, Design Thinking и др. Смятам, че ще бъде изключително интересна тема за тазгодишните избрани участници в Предприемачи в науката.

Как се промени работата ти през последните няколко пандемични месеца?

-Аз по принцип работя в доста голяма степен дистанционно, така че бях подготвена за работа в отдалечена среда, използвайки различни инструменти за това. Разбира се, в последните месеци средата напълно се промени, което имаше своите предизвикателства, но най-важното в такива ситуации е бързата адаптация, гъвкавостта и запазване на фокуса към постигане на цели. Само инструментите и начините се сменят.

Истината е, че с изненада открих и със задоволство, че

както университетът, така и бизнесът изключително бързо се адаптират.

В тази връзка искам да споделя, че УНСС премина в изцяло дистанционно онлайн обучение от момента на обявяване на епидемиологичната обстановка в страната, което позволи не само да няма загубени часове за студентите, но също и да бъде демонстрирана организационна иновативност на много високо ниво. УНСС реално е сред първите университети в света, взел толкова бързо адекватно и навременно решение за адаптиране на учебния процес спрямо променящата се среда.

Като експерт по иновации, кои процеси, провокирани от COVID-19 би посочила като положителни?

-Всяка промяна създава нови възможности. Такава глобална промяна, наложила обстоятелствата около COVID-19,  създава изключително много възможности и е безценна за организациите, които имат достатъчно ясна изградена организационна иновативност и потенциал да разработват иновации. Изключително голяма възможност е за организациите, които имат изграден процес за създаване на иновации и организирането на експертизата и креативността на служителите си не само за ежедневните операции, но и за решаване на проблеми, генериране на нови идеи и постигане на стратегически цели.

Ако трябва да се научим да живеем с вируса и дистанцията, какъв тип иновации очакваш да се появят?

Разбира се, това ще са такива иновации, които задоволяват ново появили се нужди в новата среда, в която се намираме. Най-общо,

всеки засегнат по някакъв начин процес, модел, потребителска или бизнес нужда е обект на иновиране и предвиждам много интензивни иновационни процеси идните месеци и години за задоволяването им.

Много компании и у нас, и по света вече промениха начина си на работа, на вземане на решение и управление на екипите. Очакваш ли сега актуалните модели и методологии в управлението да се променят?

– През последните години все по-актуални са гъвкавите методологии в управлението.

Гъвкавите методологии се базират на адаптация на организацията и работата към честата промяна, на реакцията към промените на пазара и средата в рамките на изключително къс период. Тези организации, които вече са въвели такива модели на работа, със сигурност много по-бързо и адекватно успяха гъвкаво да се адаптират и към промяната, наложена от COVID-19.

По отношение на управлението на иновациите и гъвкавите модели на управление, препоръчвам използването на платформата GAPideaz, която дигитализира иновационния процес в организацията като по изключително лесен начин работи в посока решаване на проблеми, постигане на цели, мотивиране на служители.

По време на срещата с учените от Предприемачи в науката какво те впечатли у тях?

-Аз съм невероятно вдъхновена отново да имам възможността да участвам като лектор в Предприемачи в науката. Миналата година бях впечатлена от изключително интересните иновационни проекти на участниците и от тяхното желание и постоянство по време на цялото обучение.

Но най-вдъхновяващо за мен е реалното претворяване на част от идеите – вече в готови продукти, стартирали компании и истинско изминаване на пътя от идея до иновация.

Какви бяха очакванията ти преди конкурса и промениха ли се след това? Какви са очакванията ти за участниците тази година?

-Миналата година

очакванията ми бяха определено надминати по отношение на изключително оригиналните идеи за разработване на иновации във всестранни научни направления.

Още повече от градежа, който имаше от тяхното начало до момента на финалното представяне. Със сигурност, участниците извървяха дълъг и безценно полезен път, който със своите уроци ще остане не само като знания за тях, но и като изградени компетенции.

Очакванията ми за тази година са с доста висока летва, благодарение на участниците от минала година, затова очаквам с нетърпение да се запозная с тазгодишните участници.

Какво искаш да научат от теб?

– Тази година, освен за основите в управлението на иновациите като процес, бих искала повече да обърнем внимание на практическите методи това да се случва. Ще базирам лекцията си на разработваната методика за управление на иновативни проекти в научни организации и университети, която ще даде конкретен инструментариум в ръцете на участниците в помощ на техните лични проекти. Разбира се, ще направим това, играейки 🙂

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.

Още за иновациите от д-р Йорданова – тук.


Доц. Здравка Медарова: Пренасочихме част от идеите си за лечение и диагностика на COVID-19

Здравка Медарова е български учен от световна величина в областта на био- и нанотехнологиите. Член на консултативния съвет на фондация Карол Знание и лектор от първото издание на програмата. Научната й кариера повече от 17 години е свързана с Massachusetts General Hospital – учебна болница на Harvard Medical School, където започва с пост докторантура, а сега е доцент по радиология. Завършва докторската си степен по генетика в University of New Hampshire.

Има богат опит в молекулярната биология, генетика и туморна биология и терапия. Фокусът на нейната научна работа е разработването и тестването на многофункционални средства за образна диагностика за комбинирани изображения и терапия на рак. С най-ранните си изследвания описва за първи път прилагането на наночастици от железен оксид като носители на siRNA (малка интерферираща РНК), към тумори. Това откритие предизвиква значителен интерес в изследователската общност, тъй като описва и подход за неинвазивен мониторинг на процеса. В ръководената от нея лаборатория на Harvard Medical School са разработили магнитни наночастици като носители на насочена с miRNA (микро РНК, малка РНК некодиращата молекула) терапия до метастази. Тази работа доведе до множество публикации в списания с висок импакт фактор и доклади на научни конференции, а изследванията ѝ имат над 4200 цитирания. Рецензент е на повече от дузина конкурси и научни организации в САЩ и по света като Agency for Science, Research & Technology (A*STAR) – Сингапур, Swiss National Science Foundation, Innovation and Technology Commission (ITC) – Хонг Конг, Breast Cancer Alliance, National Cancer Institute.  Участва в редколегиите на 7 водещи медицински издания и е редактор на Drug Delivery Nanosystems. Член е на International Society for Magnetic Resonance in Medicine.

Като учен печели редица международни награди и е канена като лектор и гост-професор в редица университети. Спечелила е 9 гранта за научната си дейност, всички, свързани по проекти в областта на био- и нанотехнологиите – изследвания на раковите заболявания.

В началото на 2016 г. в Бостън основава своя биофармацевтична компания, фокусирана върху откриването, разработването и комерсиализирането на средства за лечение на метастази на рак. Това прави работата ѝ уникална, тъй като до този момент няма лечение на метастази, а патентованата вече разработката на екипа на доц. Медарова е върху лекарство което спира и регресира метастазите. Мотивирани от резултатите от доклиничните изследвания, решават да направят стартъп, за да търсят финансиране за клиничните изследвания и да продължат изследователската работа.

 

В първото издание на Предприемачи в науката през 2018 г. беше първото ти лекторско и менторско участие в България. Дотогава, в близо 20–страничното ти CV по харвардски модел, нямаше нито една българска здравна институция или университет. Променили се това?

-Фондация Карол Знание е единствената българска институция на този етап. Надявам се да се появят още.

Трима от участниците в Предприемачи в науката получиха възможността да бъдат консултирани от теб в подготовката на проектите им за финансиране от американски програми. Как се развиха отношенията с тях? 

-За съжаление нямаше голям интерес.

А как се развива твоята компания през последните две години? 

-Екипът се разшири и вече имаме собствена лаборатория с персонал. Все още търсим инвеститори за клиничните изследвания.

Бяхте получили 500 000 долара финансиране и имахте намерение да получите лиценз върху патента от болницата. Успяхте ли?

-Да, вече се лицензираха патентите.

Кога ще бъде следващият кръг на финансиране?

Серия А финансирането ще започне след клинични изследвания фаза 0. Засега сме в така наречения seed round на инвестиции. Търсим $1.7 милиона за клиничното изследване фаза 0. Изпълнителният директор е отговорен за набирането на инвестиции, но ние всички работим по това. Директорът все още работи про боно.

От научна гледна точка има ли нов пробив в изследванията?

-Засега запазваме фокуса на изследванията. Полагаме всичките си усилия в клиничните изследвания, които искаме да започнем.

На снимката с д-р Франк Слак, директор  на института по РНК Медицина в Harvard Medical School

Как се промени работата ви през последните месеци на изолация? За теб лично?

При нас изолацията продължава вече близо пет месеца. Лабораториите се затвориха и всички работехме от дома в продължение на няколко месеца. Сега лабораториите са отворени, освен за тези, които могат да си вършат работата от вкъщи. За радост, в семейството всички сме здрави.

По някакъв начин вашата лаборатория промени ли работата си с изследвания, свързани с COVID-19?

-Да, пренасочихме част от идеите си за лечение и диагностика на COVID-19. На този етап очакваме финансиране на тези идеи, за да ги разработим.

Откритието, което направихте преди години и е в основата на иновативното лекарство за лечение на метастази, може ли да се използва в изследването на SARS-CoV-2?

-Да, мислим че може. Лекарството ни е модуларно, защото разчита на генетичния код. В зависимост от кодът, който се прилага и генът, който се модифицира, може да се използват за лечение на множество заболявания, включително и COVID-19.

Вашата болница е номер едно на Източното крайбрежие и с Harvard Medical School е сред водещите изследователски институции. Какви са последните концепции за вируса? 

-Всички се надяваме на ефикасна ваксина, която поне теоретически, ако се използва от достатъчен процент от населението, ще ограничи разпространението на вируса.

Моето лично мнение е, че до началото на 2021 г., пандемията ще се овладее с помощта на ваксина и по-ефикасни лекарства срещу вируса.

Ваксина или ефективно лечение? Кое е по-вероятно да се случи първо?

-Мисля, че ефективното лечение ще е първо. Вече се вижда намаление на смъртността при тежко болните с над 60% при употреба на Remdesivir.

Във вашата болница как се лекуват болните с COVID-19? Има ли иновации, които се прилагат вече в клиничната практика?

-Лечението еволюира и при нас. Използва се интубация при тежко болните, преливане на convalescent plasma и и Remdesivir. От тази седмица Brigham and Women’s Hospital в Бостън участва във фаза 3 изпитанията на ваксината разработена от Moderna.

Как се промени финансирането на изследванията в тази област?

-Отпуснаха се много проекти за изучаване на вируса.

Промени се и темпото на разглеждане на тези проекти. Те се рецензират на месечна основа, а не 3 пъти в годината, както беше досега. Откриха се мега-центрове за изучаване на болестта. Интересът към комерсиализиране също е много висок.

В твоята лекция ще говориш и за Харвардския модел на комерсиализация на науката. Промени ли се нещо в него през последните месеци ?

-Освен големия интерес към иновации на тема COVID-19 и тенденцията те бързо да се превръщат в патенти, всички други сфери се придвижват по същия начин както преди.

До този момент кое е най-трудното за теб като предприемач?

-До този момент,

най-трудното е убеждаването на инвеститори, че нашата технология заслужава инвестиция.

Понеже има огромен брой стартъп компании, които се състезават за едни и същи фондове, инвеститорите не се задълбочават в самото начало. Това означава, че в периода на една 15 минутна презентация или памфлет, трябва да се намери начин да обучим инвеститора в това, което правим и да се отличим от стотиците останали, които се борят за интереса им по същото време.

Какво би искала да научат от теб участниците в Предприемачи в науката тази година?

-Най-вече бих искала да ги запозная с моя опит в основаването и развиването на старт-ъп компания.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.

 


By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close