Category Archives: Истории на успеха

Докторантската стипендия помогна на третата палеонтологична експедиция край Трън

Третата експедиция за изследване на находището на къснокредна гръбначна фауна край Трън стана възможна и благодарение докторантската стипендия на фондация Карол Знание. Това призна носителят на отличието Владимир Николов, докторантът от Националния природонаучен музей при БАН. В интервю за списание Българска наука той показва част от намерените находища.

По време на шестдневната теренна работа през август палеонтолозите откриха нови два пласта с фосили, в които намериха останки от нептичи динозаври, костни фрагменти от черупки на костенурки и няколко зъба на различни животни. Научният екип включваше учени от Националния природонаучен музей при БАН, Геологическия институт при БАН и Софийския университет.

„Откритията от тази експедиция отварят един прозорец към съвсем различен свят и след тази година можем да твърдим, че това находище край Трън ни дава поглед към екосистемата, съществувала преди 83-84 милиона години. Осъзнахме, че намерихме нещо по-голямо и значимо“, разказва изследователят.

Той започна поредица Песента на Титаните в mediabriks.bg, където разказва за емоциите от палеонтологична експедиция „Трън 2020“.

Палеонтологът Владимир Николов: Песента на титаните

„Някъде по това време научих за конкурса за докторантска стипендия на фондация „Карол Знание“ и реших да направя нещо нетипично за мен – да се включа в състезание и то с пълна увереност в стойността на моя тематично странен и вероятно непопулярен научен проект. Оказа се, че съм взел едно от най-умните си решения. Динозаврите са готини и привличат вниманието! Спечелвайки конкурса и подкрепата на фондация „Карол Знание“, палеонтологична експедиция „Трън 2020“ беше спасена. Така с колегите палеонтолози и геолози, свързани с работата в находището, имахме възможност спокойно да продължим анализите на фосилните находки и геоложките проби, събрани предходните две години. Новополученото знание между два сезона работа на терен е от ключово значение за по-успешната ни работа следващия път, защото ни насочва къде и как да копаем и за какво да гледаме в скалите. Именно с този подход всяка следваща наша експедиция е в някакъв смисъл по-успешна от предходната, а събраните кости са доказателството.“, пише в Част I на поредицата.

В нейната втора част той разказва увлекателно за един работен ден без динозавърски находки, обяснявайки защо трябва да се преведе „Юрски парк“, а не „Джурасик парк“, какво е гражданска наука и по какво любителите палеонтолози приличат на иманярите. Припомня за първата открита кост на динозавър по нашите земи и опита от предишните две експедиции. Предстои най-вълнуващите истории, свързани с новите открития.

Палеонтолози откриха нови останки от динозаври в находището край Трън (снимки)

В третата част на поредицата докторантът разказва за деня с най-много събран фосилен материал от началото на експедициите на учените в находището. Владимир Николов ни прави свидетели на емоцията от откриването на кости и начина на тяхното идентифициране на терен.

„Възрастта на нашите динозаври е около 84-83 милиона години, което е един слабо проучен в палеонтологично отношение времеви интервал в Европа, просто защото няма много находища с богат фосилен материал от това време. Орнитоподи с приблизително същата възраст са открити в Унгария. И тук става вече наистина интересно! Към момента ние все още нямаме идея какви са орнитоподите, които изкопаваме в находището край Трън – дали става въпрос за примитивните рабдодонтиди или пък за развитите хадрозаври? И двете възможности са твърде вълнуващи.“

Подготвят се научни публикации за резултатите от изследванията на находките. За динозаврите ще има поне две статии, защото има поне два вида в находището.


С новини за трети стартъп и регистрирана марка започна Предприемачи в науката

Тримата носители на наградата Предприемач в науката на фондация Карол Знание откриха програмата Предприемачи в науката, която тази година се провежда онлайн.

През следващите 10 години в България ще се увеличава възможността за намиране на инвеститори в областта на иновации, наука и нови технологии,

заяви г-н Станимир Каролев, учредител на фондация Карол Знание, който поздрави участниците.  Той добави, че „не е ключов въпросът да се намерят средства. Ключовият въпрос е да се намери инвеститор, който да да дава добавена стойност в следващите стъпки на развитие на компанията.“

Д-р Иван Лютаков, който като докторант в Медицинския университет в София спечели 30 000 лв. с проекта си за механично електронно контролирано хапче, съобщи, че вече е регистрирал стартъп CAPSIBO. Новата компания е с участие на Innovation Starter Accelerator, който е осигурил финансиране за следващите стъпки до 2022 г.

Не е проблем да се проваляте, не е проблем да правите нещо, да измерите грешките си, след това да продължите напред.

С тези думи д-р Лютаков насърчи участниците и даде конкретни съвети от своя личен опит. Идеята за създаването на капсулата се е родила през 2018 г., през 2019 г. наградата Предприемач в науката дава реален старт на проекта, тази година е регистрирано дружеството, предстоят изследвания върху животни и доброволци, а ако всичко върви по план, през 2024 г. очаква да започнат да продават. След това предстои нов кръг на финансиране и големи планове за глобален пазар.

Новини имаше и в презентацията на д-р Илиян Попов, който разработва екологична батерия магнезий-въздух с екип от Института по Електрохимия и Енергийни Системи при БАН, където е главен асистент. Със средства от наградата ще бъде регистрирана марката OXYMET до края на месеца, а в по-дългосрочните планове се предвижда и spin-of. Подготвя се и нов търговски сайт, който ще има и онлайн магазин.

 

От Предприемачи в науката можете да си вземете наистина много. Ще научите колко е важно да познавате конкуренцията си и пазара, как да намерите точното време за своята технология, как да подготвите бизнес план и как да се представите пред инвеститорите,

добави лекторът. Призна лични грешки и как един от менторите е променил напълно подхода му към пазара. Показа своя първи бизнес план и този, който е представил в конкурса, за да илюстрира колко важни са уменията, получени по време на обучението.

А за важността на прототипите разказаха снимките на двамата лауреати. Д-р Лютаков демонстрира как ще работи умното хапче с буркан и купа с вода, а д-р Попов – батерия в кутия от дъвки. Прототипите на батериите вече се принтират на 3D – принтер, закупен със средствата от наградата и са брандирани.

Новините от третата презентация на Недислав Веселинов, докторант от Физическия факултет на СУ, бяха от производствения процес на планетариума, който изграждат в момента. В неговия разказ също присъстваше историята преди Предприемачи в науката и след това.  Първият стартъп, вдъхновен от програмата е неговото Експериментално конструкторско бюро Фотоника, което проектира и в момента произвежда частите за планетариум Андромеда.

Искаме да създадем нещо, което е по-качествено от това, което се предлага в света, да сме по-гъвкави от конкурентите ни и да го предложим на достъпна цена за училища, общини и дори за частни лица, каза авиационният инженер. Той се пошегува, че екипът му няма да се кротне, докато във всяко българско селце не се появи по един планетариум. Но беше сериозен, че планират да излязат на европейския, а след това и световния пазар с този изцяло български продукт.

Програмата предприемачи в науката ми ориентира мисленото в правилната посока. Такава ще е и ползата за вас – ще ви насочи в правилната посока, ще ви даде смелостта и методите, с които да реализирате своите идеи като предприемачи. Фондация Карол Знание е инвеститор във вашите идеи,

отбеляза Недислав Веселинов. Той разказа и за организацията на неговата презентация в конкурса Предприемач в науката, когато доведе екипа си, монтира няколко допълнителни екрана, два телескопа и вдигна дрон от залата пред очите на журито.

„Бих искал да съм на ваше място. Преди години, когато стартирах бизнес нямаше къде да отида. Сега вие сте щастливи хора и искам да ви поздравя, че сте тук. В Предприемачи в науката ще намерите отговори на важните въпроси и ключовият – как да осъществите мечтите си стъпка по стъпка. Желая ви успех!“, каза на финала г-н Станимир Каролев.

 

 

 


Създаването на планетариум „Андромеда“ – от идеята до матрицата

Първият стартъп, вдъхновен от програмата Предприемачи в науката на фондация Карол Знание, има амбицията да изгради първия в София планетариум. Нещо повече, Експериментално конструкторско бюро „Фотоника“ има намерение да използва създадената матрица за още подобни съоръжения в страната.

Докторантът от Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ Недислав Веселинов спечели наградата Предприемач в науката и 15 000 лв., с които започна да изпълнява екшън плана, представен на финала на програмата.

Извънредното положение отложи първоначалните му планове производството да започне през пролетта, но то започна през лятото и екипът вече показва завършената матрица.

Самият производствен процес е документиран и екипът отчита напредъка със снимки и видеа.

Два месеца след началото, матрицата е покрита с фибростъкло и с това приключва първият производствен етап на планетариум “Андромеда”. Следващият етап  предвижда изграждане на сегментите от фибростъкло.

Желаем успех на екипа и очакваме с интерес цялостната конструкция.


Петър Живков: Истинската причина да станеш предприемач е да създадеш решение на нужда, така както само ти можеш

Вицепрезидент на StartUP България, създател на AirLief, мобилно приложение за Android и iOS, което позволява да се следи замърсяването на въздуха и ефекта върху здравето на хората. Използва се в повече от 60 държави.

У нас името на Петър Живков влезе с медиите по време на извънредното положение заради пандемията с висококачествената маска, създадена от него. Не заради COVID 19, а заради градския замърсен въздух. Инженерът преди няколко години участва в Sofia Service Jam, където за 48 часа се разработва прототип на продукт или услуга. Тогава се ражда идеята за маската и тя се развива до проекта Airlief, който печели грант от 35 000 EUR и 15 000 EUR като ваучери за услуги в инфраструктурата на Wear Sustain. Това е платформа, която търси решения, съчетаващи умни технологии и екологичен дизайн.

Airlief участва в акселератор на Massachusetts Institute of Technology (MIT). А в края на април спечели регионалните финали на PowerUP! – състезание на European Institute Of Technology, където се конкурират иновативни стартъпи от Централна и Източна Европа. Като финалист, българската компания ще се състезава за награда от 50 000 EUR и достъп до акселераторската програма EIT InnoEnergy, която може да осигури финансиране до 200 000 ЕUR.

Петър Живков завършва Technische Universiteit Delft, където получава и наградата на холандския университет TU Delft Inspiration. Сега е Data Science докторант в БАН. От октомври 2019 г. е координатор за България на Kairos Society Europe – глобална общност от предприемачи и лидери, обединени от целта да решат най-големите предизвикателства в света. Ричард Брансън, Бил Гейтс и Бил Клинтън са сред разпознаваемите имена на мрежата новатори.

 

Стартъп за висококачествена маска. Сега звучи повече от актуално в контекста на COVID 19. Но когато направи прототипа за 48 часа, как успя да спечелиш финансова подкрепа? Мобилното приложение ли надделя?

-Комбинацията от двете. Започнахме проекта като маска, която да комуникира с мобилно приложение. В последствие маската и мобилното приложение заживяха свой собствен живот и сега надграждаме и двата продукта според нуждите на потребителите ни. Успяхме да прототипираме бързо идеите си и да кандидатстваме за грант директно в Брюксел. Сами си подготвихме проекта, сами си го и изпълнихме. След това няколко години преди да излезем в производство си карахме на мускули и лични спестявания. Ние сме типичен „буутстрап“ бизнес, който стига до пазар без финансиране от фондове или инвеститори.

В Предприемачи в науката учените искат да научат как идеята може да стане продукт. Как звучи отговорът през твоята лична история?

-Бих посъветвал създателите да се заредят с търпение и още от самото начало да тестват хипотезите си с целевата си група. Всичко дори още на ниво идея е хубаво да се тества с хората, които ще използват продукта.

Методологии, като lean startup, design thinking и agile management са подходящи да се наложат от самото начало.

Книгата 24 steps of disciplined entrepreneur е изключително полезно ръководство. Ако има една книга, която трябва да се прочете преди да се тръгне по пътят да развиваш свой собствен продукт или услуга – това е тя.

Сега, когато всички носим маски, как се разви пазарът за висококачествените маски, които предлагате?

-Търсенето се покачи драстично. Сайтът ни падна. Имахме проблем с доставката на материалите. Известно време работихме само с лекарите на фронта, за да сме сигурни, че има достатъчно за тях. Внимавахме да остане обслужването и връзката с клиентите на високо ниво. Сега, съм доволен, че когато се повиши търсенето ние успяхме да консолидираме енергията в екипа ни, да надградим продуктите и продължим да изпълняваме стратегията ни.

Твоят личен опит за финансиране на проекти минава през технологични хакатони и акселератори. В конкурса за иновативни стартъпи от Централна и Източна Европа каква конкуренция преборихте? Какви бяха другите участници?

-Предимно 4 вида: ИТ проекти с B2B модел, биотехнологични, медицински и финтек решения.

Има ли учени с иновативни стартъпи във форматите, където сте участвали?

-Да има. Специално на MIT акселератора може би половината бяха млади учени, работещи няколко години върху проблем, който в момента изграждат на бизнес и търсят пазарна реализация. Бизнес и наука трябва да са обвързани. Добрите иновации трябва да стигат до хората – само така се създава висока стойност.

Какво според теб би мотивирало учените да търсят подобни формати за представяне?

-Изначално причината да станеш предприемач не е да станеш богат, да работиш по-малко, или да хванеш лесния път.

Истинската причина е да създадеш решение на нужда, така както само ти можеш да създадеш. Да бъдеш толкова отдаден на решението, че да само ти можеш да развиеш правилното решение.

Като вицепрезидентът на StartUP как би коментирал развитието на стартъп екосистемата през последните месеци в извънредно положение и извънредна ситуация? Преминаването в режим онлайн създаде ли нови ниши?

-“Дигитализация на стероиди” – точно така бих описал периода. Тези, които са се чудили до сега дали да минат онлайн – вече трябва да са се убедени, че друг път няма.

Как според теб ще се развият нещата от тук нататък?

-Специално онлайн пазаруването и дигиталното обучение ще се използват много повече. Спрямо Азия и Западна Европа, нашият  регион е много малко развит откъм използване на онлайн услуги.

Разкажи за Kairos Society Europe. Как ти попадна в тази организация, кои са лидерие от България, които членуват? Срещата ли се? Какви инициативи имате?

-Бях поканен от приятел. Правим срещи, в които си помагаме взаимно. Фокусът на  Kairos Society Europe е лидерите на утрешния ден да се познават от млади. Членовете са на възраст до 26 години обикновено и се занимават с решения на сегашни и бъдещи проблеми.

Снимки Forbes Bulgaria

Коя е най-значимата инициатива, в която ти си участвал?

-Нямам най-значима, гледам от какво имам нужда в момента и си търся подходящите инициативи. В същото време съм достатъчно отворен да приемам инициативи, които просто идват при мен.

Много хора искат да постигнат нещо значимо, но истината се крие в инструментите, които ще им помогнат за постигането. Всяка една инициатива, от която уча, споделям и се свързвам с хора е значима. В този ред на мисли:  Предприемачи в науката е значима за мен инициатива.

Кой е на-вдъхновяващият предприемач, с който си се срещал? 

-Момче от Дания, което на 15 години губи майка си от рак и започва да се грижи за своя по-малък брат и му се налага да заживее във Великобритания. На 18 години създава една от най-големите платформи за ученици, които искат да влязат в топ университети в света. Използва най-добрите ментори, а успеваемостта на тези, които използват платформата е невероятно висока. Силен млад човек, постигнал нещо много позитивно, излизайки от една безнадеждна на пръв поглед ситуация.

Бих искал да се срещна с колкото е възможно повече хора, които са отдадени на това, което правят.

Какво би казал ти на Ричард Брансън, например, за предприемачите в България?

-Че България има добра среда за създатели с оглед на това, че имаме добро образование, достъп до ЕС и много проблеми за оправяне – мечта на всеки предприемач.

Поради политическото ни минало, нямаме изграден гръбнак и тепърва трябва да градим екосистемата ни. Създателите са малко и трябва да се правят много различни формати, които да подпомагат екосистемата още на ниво стратегия, там мисля, че е нашето слабо място.

 С какво ще предизвикаш учените в Предприемачи в науката?

-Ще видим, когато се запознаем и разберем потребностите. Идеята на подобни формати е именно да няма еднакъв подход към всички, а да се разбере кой от какво има нужда. Разбере ли се това, тогава ще се предизвикваме 🙂

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.


Д-р Спас Керимов: Създавай неща, които са способни да променят света ни, но да са повече полезни, отколкото иновативни

Д-р Спас Керимов е създател и изпълнителен директор на „Принтиво“, стартираща биотехнологична компания, занимаваща се с 3D биопринтиране на човешки тъкани. Компанията е “Иновативно предприятие на годината” за 2018 г. Носител на Европейските награди CESA две поредни години за 2018 и 2019 г. като Best HealthTeach startup. Носител на международната награда CIDIC Award и финалист в международното стартъп състезание: BetaPitch Global Berlin 2017.
Д-р Керимов е лекар, отличен с награди от много международни научни конгреси и форуми. Интересува се от тъканно инженерство и регенеративна медицина. Следи прогреса в области като изкуствен интелект, биотехнологичната революция и сблъсъка на човечеството с новите технологии.
През 2015 г. създава Асоциацията на студентите изследователи, НПО със стотици членове и последователи. Мисията на организацията е да променя университетската среда и да създава по-добри медицински специалисти.
През 2018 г. става и един от учредителите на първия в България „Биотехнологичен и здравен клъстер“.
TEDx лектор. Част от The Changemakers of Bulgaria. Избран сред личностите в селекцията “40 до 40“ на Дарик Радио. Лектор на популярна наука в Ratio. „Най-изявена млада личност на България“ за 2019 г. в област Медицина и Здравеопазване според JCA Bulagaria. Студент на годината за 2017.
Многократен гост-лектор в няколко университета на теми, свързани с предприемачество, високотехнологични стартъпи и перспективата на биотехнологиите в бизнеса.

Как се отрази COVID ситуацията на дейността на вашия биотехнологичен стартъп?

– Отрезвяващо. Наложи се да сме много внимателни финансово. Трябваше да се справяме с всеобща демотивация и разкалибриране на работния процес. Предимно решавахме проблеми, но укрепвахме като компания. Независимо, че COVID кризата смали хоризонтите ни временно, ни помогна да подредим много вътрешни неуредици и сега сме по-готови от всякога да посрещнем следващата трудност.

Имаше ли и положителни аспекти? Не създава ли кризата и възможности в областта на медицината точно сега?

– Ами, не е задължително. За някои бизнеси, които могат да добавят истинска стойност в решаването на COVID свързани проблеми, като работата по нова терапия, ваксина, подобряване на интензивните грижи за пациенти и т.н. – със сигурност е възможност за растеж. Но за много голяма част от бизнесите, беше по скоро показно „помагане и решаване“ на проблеми. PR балони без стойност. „Принтиво“ не се възползвахме от тези краткосрочни вълни на „възможности“. Имахме готовност да предложим технологията си за лекарствено тестване.

Какви са очакванията ти за последните месеци на годината?

– Няма как да не са оптимистични.

Есента ще донесе бизнес лекуване. Бавно, въпросително и крехко, но съм уверен че ще започнем да излизаме от икономическите последствия, независимо колко вълни предстоят. Сега ще е момент на управленска креативност, особено за българската екосистема и икономика.

Появиха се научни публикации за сериозни необратими поражения върху различни органи на хора, излекувани от COVID-19. Така отново беше повдигнат и въпроса може ли скоро да има реални органи, създавани с 3D принтиране. Има ли добри новини през последните месеци?

– Прогресът в 3D биопринтирането не стихва. Последните две години стана по-тих, по-обран, но с повече реални резултати и решения. От строго фундаментален и новаторски, стана приложим и бизнес гъвкав. Последната година

биопринтирането започна да навлиза в много големи сектори и индустрии, както и от съвсем скоро в различни по сложност и приложение фази на предклинични и клинични изпитания. Натам сме се запътили и ние – най-трудния, но най-стойностен и ценен път в развитието на една биомедицинска технология.

Какви са основните уроци, които научихте като предприемачи и мениджъри?

– Всички неизвестни, променливи и необичайни явление в света на предприемача, се коренят в един добре познат фактор – човешкия. Всичко произтича от хората, екипа, бизнес партньорите ти, клиентите ти, твоите фенове и относителни врагове.. Най-големите успехи и най-грандиозните провали. Та,

научихме се да се ценим едни други повече. Да ценим екипа, човешкото и да правим бизнес компромиси в името да го разбираме по-добре.

 

За първи път през последните месеци имаше такъв сериозен интерес към новини от сферата на науката. Смяташ ли, че хората разбраха колко важна е работата на учените и какво е значението на новите технологии?

– Не, определено. Интересът варираше от новинарска превъзбуда до страх и паника, подсилено от къде правилно, къде неправилно приложени мерки за изолация. Не трябва да очакваме от множеството да разбира важността на научния и технологичен прогрес и смисъл по време на паника и информационно размиване. Хората трябва да чуват и виждат технологии и наука в действие като биват системно и внимателно образовани от умели научни комуникатори и технологични пионери. Така може да се импринтира техния смисъл, който е дълготраен и съзнателен.

За теб самия какво се случи през тази една година?

– Повярвах повече на хората. Продължавам да се уча.

Науката е изпълнена с безкрайно любопитство и безкрайно познание – идеалната дългоживотна комбинация.

Смяташ ли, че моментът е подходящ за създаване на компания? Знаем, че в периоди на криза са създадени някои успешни компании като General Motors, SNN, GE, IBM и не малко други.

– Особено подходящ.

Сега е момент за нестандартните, смели и радикални идеи да посрещнат своите създатели. Единственото правило – създавай неща които са способни да променят света ни, но да са повече полезни, отколкото иновативни.

Какво би искал тази година да научат от теб предприемачите в науката?

– Как да доближат желаното от тях бъдеще до реалността, в която се намират в момента. Как да персонализират стратегиите за създаване на бизнеси и да бъдат различни. И най-вече истински да помагат.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.


Сиво Даскалов: За успеха няма повторяема рецепта, но аз бих отдал изключително значение на любовта към предизвикателствата

С магистратура по компютърни науки от Кеймбридж, Сиво става докторант в Техническия университет във Варна. Докторската си степен по машинно обучение в медицината очаква да получи догодина. Сиво Даскалов е един от инженерите, с които ТУ в морската столица се гордее. Сега е съосновател на компания за изкуствен интелект и отговаря за технологиите в Sibyl AI.
Още в първите години на следването си печели бронзови, сребърни и златни медали от републикански олимпиади по математика, компютърна математика, програмиране. Получава общинска награда за изявени студенти, изнася доклади на национални и международни конференции, печели отличието „Студент на годината” в категория „Природни науки, математика и информатика”. Като стипендиант и на фондация „Еврика” печели награда и от компанията „Хуауей Технолоджис България”, връчена от китайския посланик в София – двуседмично посещение в Пекин и Шънджън.
Със стипендия заминава и за Кеймбриджкия Университет, където се специализира в областта на машинното самообучение, подраздел на изкуствения интелект, както и навлиза в сферата на изчислителна биология и епигенетика, заради научния си ръководител. Тук се занимава и с различни активности – влиза в колежанския отбор пo гpeбaнe, доброволства в студентския бар на колежа, yчacтвa в opгaнизaциятa нa cъбития, сред които множество партита и дори работилничка за мартеници за своите нови международни приятели. Сиво е толкова активен в дейностите на колежа, че в края на годината е отличен с награда за изключителен принос за общността на колежа.
Преди заминаването си към Великобритания работи като програмист около година, но след завръщането си във Варна предприемаческите му умения и амбицията да прилага науката в работата го отвеждат до сцената на технологичните стартъпи. Докато чака деня на церемонията по дипломирането си, Сиво решава да участва в хакатон заедно с приятели от колежа (включително неговият най-близък приятел от колежа и бъдещ съдружник), като всички те са от различни специалности – „Програмист, математик, адвокат и самолетен инженер влизат в бар…” Събитието, на което случайно към екипа му организаторите зачисляват и неговия втори бъдещ съдружник, защото няма отбор, се казва Online Courts Hackathon, организиран от HM Courts and Tribunals, Legal Geek and the Society for Computers and Law. Участниците са над 200, но те печелят наградата Coolest Tech като предвиждат резултата от съдебни искания за заетост, побеждават топ адвокатски кантори и технологични компании, при това с удоволствие и забавлявайки се. Това им дава мотивация да продължат. Сега компанията предлага усъвършенствани техники за обработка и прогнозиране на правни претенции. Това автоматизира досаден и скъп процес, намалява разходите за обработка на искове и подобрява достъпът до правосъдие за цялата общност.

След хекатона с наградата

Всеки от нашите лектори отговори на въпроса какво за него е предприемач в науката. Питаме и нашите ментори. Ти какво определение би дал?
– Смятам, че всъщност на ниско ниво има изключително голяма прилика между научната дейност и предприемачеството. И двете дейности се характеризират с идентифицирането на проблем, последвано от систематични действия за решаването му, само че при науката това се извършва с цел развитие на човешкия набор от знания, а при предприемачеството – за пари.

Това би означавало, че науката и предприемачеството изискват сходен набор от качества и умения, затова могат да се съчетаят успешно. Тогава предприемач в науката ще е този, който чрез усърдната си работа е съумял едновременно да допринесе за световното знание и да осигури личното си материално благосъстояние.

Някои от добрите примери, които имаме за технологични стартъпи на учени, ни срещат с хора, които като теб обичат, участват и печелят състезания.  Състезателният дух, конкурентната среда, активностите във всяка фаза на обучение – това ли са предпоставките един отличен студент и докторант да се превърне в предприемач?

– Вероятно за успеха няма повторяема рецепта, но аз бих отдал изключително значение на любовта към предизвикателствата. Тя стои в основата на състезателния дух, стремежа да се изкачиш до върха, породен от конкурентната среда, както и дори склонността да излезеш от зоната си на комфорт и да започнеш ново хоби. Всъщност,

ако любовта ти към предизвикателствата е достатъчно голяма, се оказваш изправен на ринга още преди да си могъл да се сетиш да се страхуваш или притесниш от провала. На такъв етап вече ти е станало прекалено интересно, за да се откажеш.

Обмисляш ли да съчетаеш академична дейност с предприемачеството след като завършиш докторантурата си?

–Дали ще съумея да съчетая академичната дейност с предприемачеството зависи от твърде много неща, поради което ми е невъзможно да дам обоснован конкретен отговор, но ако всичко продължи да се развива по благоприятен начин, това е моето желание!

Бил си приет и в Оксфорд, и в Кеймбридж. Какво предопредели решението ти ?

– Факторите бяха много и то разнородни, но всички те ме насочиха към Кеймриджкия университет. Програмата им на обучение ми пасваше по-добре, включително и с една идея по-практическата и насоченост. Курсът на обучение беше с няколко месеца по-кратък, което също беше важно за мен по лични съображения. Дори и Кеймбриджкият колеж, в който ме бяха приели, ми допадна повече от Оксфордския.

Вероятно често те питат защо предпочете да се върнеш във Варна, а не избра да правиш докторантурата си в чужбина? Все пак говорим за изкуствен интелект и машинно самообучение (machine learning) – нашите университети конкурентни ли са?

– Това е любимият ми въпрос от всяко интервю! Толкова много са причините да искам да се върна във Варна. Като начало, имах голямо желание да продължа работата си с групата по Изкуствен Интелект от магистратурата като чрез контактите си установя трайна колаборация между „родния” ми ТУ-Варна и Кеймбридж. Исках и да донеса придобитите Там знания на студентите, Тук, допринасяйки с каквото мога за конкурентноспособността на университета си в едно толкова бързо развиващо се направление. Огромна мотивация след създаването на Sibyl за мен е желанието

да създам във Варна среда, в която аз и екипът ми да се развиваме, да се гордеем от това което създаваме, както и от начина по който то променя света и обществото. Искам да покажа, че не е нужно да се бяга в чужбина, или дори в София, за да бъдеш част от нещо голямо и смислено.

Не на последно място, възпитаван съм да обичам града и родината си, където са моите близки и приятели, където ще създам бъдещото си семейство.

Разкажи как един хакатон даде идея за Sibyl AI?

– Както вече споменах, участвахме почти на шега. Идеята дойде изключително естествено, защото покрай магистратурата бях свикнал да „гледам на данни” и инстинктивно се опитах да създам модел за предсказване на изхода на обособения от нас набор съдебни дела. Замислихме се за сериозността на нещата чак месец или два по-късно, когато се свързаха с нас от Британското правителство, за да ни разпитат на какъв етап сме и ще развиваме ли идеята. Тогава тримата, които бяхме готови да положим нужните усилия, започнахме малко по малко да градим от нулата проекта.

Екипът на Sibyl AI в Оксфорд

Кой кой е във вашия стартъп?

– Поглеждайки назад, осъзнавам, че сме имали изключителен късмет да се намерим. От една страна съм аз, програмистът, повелителят на компютрите и всичко, по което минава електричество. От друга страна е Рич, адвокатът, олицетворение на абсолютната ми противоположност, човек на думите и хората. Сложи Сивовци и Ричардовци в една стая и какво ще стане? Нищо. Абсолютно нищо, защото те не могат да си говорят. Какво липсва? Ник, самолетният инженер, който говори и двата езика, лепилото между света на програмистите и адвокатите. Какъв по-добър екип за високотехнологична трансформация на правната система?

Един от ключовите въпроси за всеки учен в програмата Предприемачи в науката е свързан именно с екипа. Какви ще са основните ти препоръки за изграждането на екип?

– Не мога да не наблегна достатъчно на това колко важен е правилният екип. Какво прави един екип правилен?

Преди да натоварите куфарите в багажника и да затегнете коланите се уверете, че всички искате да пристигнете на една и съща дестинация. Смятам, че споделянето на общи цели в бизнеса е почти толкова критично важно, колкото и в семейството.

След тази проверка на здравия разум остава да запалите колата и да потеглите по съвместно избрания от вас път като всеки допринася с каквото може за успешното ви пристигане. Разбира се, ако ще качвате стопаджии, трябва и те да искат да стигнат до вашата крайна цел!

С какъв капитал стартирахте и как го осигурихте?

– До съвсем скоро буутстрапвахме проекта. Беше ни достатъчен по един лаптоп, а и всеки от нас имаше някаква съпътстваща дейност, която ни хранеше. В момента сме пред подписване на договор за предоставяне на жива услуга (ongoing service), поради което решихме тази есен да навлезем в етап на търсене на инвеститори, с които да си осигурим възможност за бързо разрастване на екипа и развитие на продукта.

Как се развива компанията сега, година след първата ни среща? Какви са клиентите?

–През изминалата година от последната ни среща се случиха безброй вълнуващи неща!

Изпълнихме първия си платен и изключително успешен пилотен проект с перспективна клиентска кантора, като текущо работим върху подписването на договор за предоставяне на услуги. Приеха ни в изключително конкурентна акселераторска програма на Оксфордския Университет,

където избират 12 компании от около 200 кандидатстващи. Тази програма ни срещна с множество прекрасни ментори, до един професионалисти на световно ниво в сферите си. Извършихме изключително обстойно изследване на пазара, клиентските нужди и проблеми, с помощта на което значително подобрихме продукта, визията и плана си за бъдещето. Бих се радвал на бъдещ етап да установим партньорства и с български компании, но на този етап не сме готови за това и целевият ни пазар по множество причини остава Великобритания.

Отрази ли се COVID-19 на вашия проект? Как се справи екипът ти?

– И да, и не! Нашият екип по начало е изцяло отдалечен, по тази причина и работата ни през последните месеци не беше възпрепятствана, дори напротив, останали заключени по домовете, открихме, че е дори по-лесно да синхронизираме графиците си и да работим заедно. Вирусът обаче ни се отрази негативно индиректно, защото предизвика забавяне на прогреса с клиентските дискусии и преговори, както и значително промени средата от гледна точка на потенциалните инвеститори.

Смятам, че освен трудности, ситуацията представя и множество възможности за нови и бъдещи предприятия да „пробият“, защото изисква огромна гъвкавост и адаптивност към бързо променящата се пазарна среда, което е от основните предимства на стартъпите.

Като ментор в Предприемачи в науката какво очакваш от самите учени-участници?

– Очаквам да обичат това, което правят, да говорят със заразителна страст за него и да отстояват ревностно идеята си. Всички обичаме добрата история!

Какво би искал да научат от теб за времето, което ще имате за съвместна работа?

– Бих искал заедно да научим безотказен метод за систематично справяне с проблемите. Далеч нямам всички отговори, но пък проблеми колкото искаш!

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!


Мариян Маринов: Бъдете проактивни, не се отказвайте и вярвайте, че можете да създавате

Мариян Маринов, директор на дирекция „Бизнес развитие“ в София Тех Парк
Иноватор, предприемач, директор на дирекция „Бизнес развитие“ на София Тех Парк, юрист по образование, предприемач по призвание. Има повече от 20 години опит в управление на проекти и екипи, разработване на концепции, бизнес развитие, разработване на пазари.
Съосновател е на стартъпи у нас и в Лондон. През 2015 г. съосновава Elvis.bg, а година по-късно вече е създаден и британският бранд на продукта и едноименна компания – Biizey – за корпоративни облачни услуги. Стартъпът вече може да се определи като scale-up заради бързото си развитие. Elvis.bg е отличена като най-добра стартираща компания в областта на финансовите технологии за 2016 година от CESA (Central European Startup Awards). Предлаганият продукт е оптимизирана и мобилна система за управление ERP за малък и среден бизнес – мениджър в джоба. С последния си ъпдейт на платформата на 28 юни 2020 година, тя се превърна във т.н. фирмен фейсбук за бизнесите.
Мариян Маринов е автор на концепцията за млади лидери FLOW, която презентира пред представители на Европейската комисия по време на председателството на България. F (faith) L (lead) O (originate) W (win) – това е FLOW. Ментор е в предприемаческа програма Zero Start. Привърженик на идеята за електрическа мобилност, с която стига до полуфинала на Ideas from Europe 2017, Талин, Естония.

Срещаме се отново след година в подготовка на третото издание на Предприемачи в науката. Участниците м.г. получиха специални награди от София Тех Парк за работно място, менторство и коучинг. Разкажи как се развиха проектите?

– Наградите, които предложихме на всички участници имаха една основна цел – да ги присъединят към нашата общност в Инкубатора на София Тех Парк, за да могат те да реализират проектите си в среда, която може да подпомогне този процес. За съжаление настъпи и извънредната пандемична обстановка, която възпрепятства физическото им присъствие в нашето споделено работно пространство Groworking. Но с всички проекти ние подходихме индивидуално, като организирахме лични виртуални срещи с наш екип ментори. По време на тези срещи ние задълбочихме разговорите за перспективите пред всеки един проект – какви са им предизвикателствата и как можем да им бъдем полезни. Всеки един от тях е добре дошъл и да продължи да работи с нас, за да види проекта си жив и растящ.

Социалната изолация и пандемията промениха много планове, може би една от причините да не търсят активно коуъркинг пространството е тази?

– Да, със сигурност. Пандемията повлия на целия свят. А хората на науката са още по-чувствителни на подобни теми, което е в реда на нещата. Все пак, ние търсим и вече и реализираме гъвкави дигитални решения как да продължим нашите събития и програми. Клубовете ни по интереси в ClubHouse започнаха да излъчват предавания на живо, което за кратко време получи и изключителен отзвук в предприемаческата ни екосистема. Затова в момента работим и по дигитализирането на нашата инкубационна програма, така, че дори и със социална дистанция, хората на науката да могат да развиват себе си и проектите си.

Към какво от предлаганите възможности от София Тех Парк има най-голям интерес от страна на учените?

– Работата им в творческа среда, в уникалната комбинация с достъпен лабораторен комплекс, в който те могат да работят по проектите си и близостта с бизнеса. Несъмнено!



Има ли учен и проект, с който ще продължите да работите в инкубационните програми?

– Поканата ни беше силно напълно отворена, поради желанието ни да работим с всички учени от „Предприемачи в науката“. Все пак, както София Тех Парк, така и вие във фондацията,

работим активно за изграждането на точно такъв профил специалисти, които про-активно да творят идеи и концепции, базирани на научния си капацитет.

За това обаче се изисква и време, което по редица обективни причини е по-дълго отколкото общо познатия ни модел на млади предприемачи, които разработват идеите си в рамките на седмици. В този ред на мисли, ние отчитаме, че не всички учени са готови да продължат напред с проектите си, което е също нормално. Но държим всички те да знаят, че София Тех Парк е отворен за тях винаги. Но каквото и да предложим – то би било най-много 50%, защото останалите 50% са техни.

Затова ги насърчаваме да бъдат проактивни, дейни, да не се отказват и силно да вярват, че могат да създават.

Как се развиват самите инкубационни програми на този етап? Подкрепяте ли стартиращи компании и на какъв етап – преди или след като вече са регистрирани?

– Да, непрекъснато съдействаме за развитието на стартъпите, които са при нас, в Инкубатора, а и не само за тях. Апликационната ни програма не е спирала и непрекъснато имаме нови попълнения. С оглед и на предизвикателствата поради пандемията търсим и

самите ние иновираме в подхода си така, че процесът по развитието да не спира.

Организираме лични срещи, съдействаме за свързването на стартъпите с техни потенциални партньори и клиенти. Също така подпомагаме и свързването комуникацията им с инвестиционни фондове и организации, които са в областта на рисковите инвестиции. Провеждаме и лични срещи с предприемачи и стартъпи така, че да ги консултираме по теми, които са в техния дневен ред и да им осигурим възможности.

Ще има ли акселератор София Тех Парк? Ще се включва ли с финансиране и на какъв етап в проектите?

– Зависи какво точно влагаме в понятието за акселерация. Повечето проекти, към които фокусираме, имат нужда по-скоро от инкубация, защото най-често акселерацията е процес, който трае твърде кратко и не е удачен аз за местни проекти с научна основа, на които им е нужен по-дълъг период на развитие. Но като част от цялостната предприемаческа екосистема, ние вече сме добре разпознат бизнес партньор и това съдейства за работата ни с различни акселераторски програми. Тясно работим с програмата на ABLE – Activator, при нас от есента отваря врати и акселератора на Иновейшън Стартър. По отношение на финансирането – работим по-близо и с зва от всички инфвестиционни фондаове в България, така че

за стойностните и качествени проекти финансирането не е най-голямото предизвикателство.

Етапът на финансиране много зависи от самия екип, който стои зад всеки конкретен проект, както и етапът на неговото развитие. С оглед на пандемичната обстановка се стараем да подхождаме индивидуално за всеки проект, а не да обявяваме стандартна рамка от критерии за финансиране за всички , което може би било полезно за едни и не толкова за други. Така че, Ввземайки един конкретен проект – първото нещо е да го опознаем и ако той наистина се нуждае от финансиране – да потърсим инструментите за това.

Има ли нови проекти, върху които работите и които биха представлявали интерес за предприемчивите учени?

– Да, пандемията ни предизвика да ускорим развитието на някои проекти. Такъв например е дигиталното студио за предавания в Интернет, което се помещава в ClubHouse. То вече функционира напълно и има реализирани десетки излъчвания на живо. Един от клубовете по интереси дори планира да надгради създаденото до този момент като подготви много и различни приятни изненади за следващия си сезон, стартирайки през септември. Така че

всички предприемачи в науката са добре дошли да презентаират проектите си по един съвременен начин и да достигнат до много по-голяма, дигитална аудитория.

Отворени сме за разширяване на членската маса на съществуващите 710 клуба по интереси към София Тех Парк, както и за създаване на нови в една от фокус областите – ИКТ, науки за живота и зелена енергия. В нашето споделено работно пространство имаме прекрасни условия за иноваторите и предприемчивите хора, като сме разработили и специални пакетни цени и възможности за използването му от повече хора.

За теб лично като предприемач каква беше изминалата година?

– Турбулентна 😊 В добрия смисъл на думата. В такива моменти аз превключвам на турбо скорост, защото друг начин за успех просто няма. Отпускането, отделянето на много време за осмисляне на твърде много фактори, всъщност влияят негативно. Затова трябва да се вземат добре обмислени решения, но бързо. По-бързо.

Какви са очакванията ти за стартъп екосистемата в сегашната ситуация?

– Мисля, че ситуацията ще повлияе ползотворно и узряващо. Рано е да се ангажираме с конкретни прогнози за следващите 2-3 години, тъй като много показатели сочат, че ни очакват предизвикателни времена в икономически аспект.

Но, точно такива моменти са и реактивните катализатори за успеха и точно при тях стартъпите и иновациите трябва да дават решенията, от които света има нужда. Това е в тяхното ДНК.

А какви са очакванията ти тази година от предприемачите в науката?

– Очаквам да науча от тях нови и предизвикателни неща. Да науча видя за нови проекти и да се запозная с хора, които са решени на всичко, за да ги реализират.

На какво би искал да ги научиш?

– Бих ги насърчил да не се отказват и непрекъснато да търсят нови начини за справяне – в работата, в живота, с всяко нещо, с което се захванат.

Постоянството е факторът, който ти помага да бъдеш гъвкав, да се адаптираш, да се развиваш, да се учиш непрекъснато и да успяваш във всичко, с което се захванеш. Постоянство да генерираш идея, която решава проблем. Постоянство да изучиш възможностите на даденатази идея и тя да се превърне в успешен проект. И постоянство да не се отказваш, докато не го реализираш.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.


Катя Тодорова: Предприемачите в науката движат света напред и са най-голямото богатство за планетата ни!

Инженер по образование, маркетолог по призвание, предприемач по дух. Завършва бакалавърска и магистърска степен по Телекомуникации в Технически университет София, а по- късно и втора магистратура в Стопанската академия в Свищов, факултета по Мениджмънт и маркетинг. Вече е основател и съосновател на няколко компании. Първата от тях развива от 2013 г. до ден днешен – бутиковата дигитална бранд и маркетинг агенция MЕmotion. Две години след старта тя вече е част от CLIENTRIC Group – консорциум от компании в сферата на иновативните софтуерни и интерактивни маркетинг решения, където Катя сега е управляващ партньор и работи по развитието и на другите брандове на групата. Визионер и един от създателите на CLIENTRIC Academy – академия за иновации в туризма.
Преди това е работила като маркетинг мениджър на най-голямата хостинг компания у нас – SuperHosting.BG и като маркетинг визионер и мениджър на най-мащабната образователна платформа в България – Уча.се. През 2015 г. съосновава маркетинговата компания BrandЪ с основен фокус върху онлайн видео продукцията. Катя и екипът и участват в изготвянето и реализацията на над 300 успешни бранд стратегии и решени маркетинг казуси. Тя е лектор в повече от 20 от най-успешните у нас конференции по дигитален маркетинг, сред които Webit, Online advertising конференцията, Bulgarian Digital Week, Digital4Plovdiv, HackConf и др. Води курсове в СофтУни и други университети.

С пандемията и социалната изолация светът стана още по-дигитален. Промени ли се дигиталният маркетинг през последните месеци?

-Основната роля на дигиталния маркетинг е, че дава възможност за много голяма адаптация стратегически и като бизнес посока, спрямо всички най-съвременни тенденции. В тази връзка дигиталният маркетинг и у нас успя да се адаптира, спрямо пандемията и видяхме в рамките само на няколко седмици много брандове как създадоха кампании за помощ, социално корпоративна отговорност и изобщо показващи чисто човешкото лице на компаниите и лидерите в обществото, което за мен е най-ключовото! Разбира се имаше и все още има компании с не толкова адекватна комуникация, което е очаквано. Това помага на крайния клиент да избере правилно на кой да се довери.

За негативите доста се говори напоследък, но какви бяха позитивите за компаниите? 

-Аз вярвам в максимата, че основната роля на маркетинга е да покаже най-голямата стойност на компания, бранд, бизнес и да допринесе за по-добрия живот на ползвателите. В тази връзка

всички компании, които реално дават стойност – успяха да го покажат и по време на пандемията и сега са с много по-стабилни позиции. Хората им вярват повече, според проучванията и така се градят толкова важните бранд адвокати, които са реално и лоялните клиенти дългосрочно.

Във вашата компания как се промени работата?

-Голяма част от туристическия бизнес буквално „замръзна“ – близо 75% от приходите ни в Clientric HoReca. Въпреки, че реално в сравнение с големите хотелски вериги и холдинги, ние сме малък бизнес – партньорите ни искаха да им помогнем, дори и финансово като поемем по-малка или по-голяма част от таксите за софтуерните ни услуги. С много преговори и гъвкавост успяхме да се справим, загубвайки минимален брой от дългосрочните ни клиенти. И разбира се, освен тази стойност, се постарахме целият екип да работим, помагаме и консултираме клиентите ни на база и на международните ни партньорства, за да сме им максимално полезни.

Реално от първия ден на пандемията, мениджмънтът се разбрахме, че спираме да получаваме заплати, за да успеем да запазим максимално дълго целия си екип. За щастие успяхме!

В бутиковата дигитална агенция MEmotion, която аз еднолично управлявам, отчетохме ръст на запитвания и нови клиенти. Смятам, че това ще продължи и в следващите години, защото дори и тези клиенти, които още се колебаеха до колко да инвестират в онлайн лицето на бизнеса си, видяха, че е ключово да диверсифицират бизнеса си.

Имаше ли специфични нови казуси, свързани с дигиталния маркетинг?

-Да, ежедневно и продължава да има! Основно комуникационни казуси – от гледна точка на повече показване на това, че зад всяка компания стоят хора и тези хора определят и ценностите на бизнеса. Също и на всички клиенти, които можеха реално да помогнат – за нас беше приоритет да го покажем пред максимално много хора.

Разкажете Вие самата как се насочихте към маркетинга и изграждането на брандове.

-Моят път започна и продължава с тези ценности от началото – да предизвиквам себе си ежедневно и да помагам на клиентите и партньорите ни да покажат на света най-добрата част от бизнеса си – без да изневеряват на своите ценности и разбирания. Аз съм математик и физик, магистър – инженер по Телекомуникации. В последствие реших да инвестирам във втора бизнес и маркетинг магистратура. Така целях да попълня и научно „дупките“ на своите разбирания как качественият продукт и услуга, който е в полза на хората – да достигне до тях по най-съвременния и ефективен начин и да им даде стойност. На 23 станах Маркетинг мениджър на една от най-стабилните и бързо развиващи се технологични изцяло български компании у нас – СуперХостинг.БГ. След това вложих много любов, знания и умения, за да развием заедно с Дарин Маджаров визията на бранда Уча.се – днес най-голямата образователна платформа у нас, променяща към по-добро живота на стотици хиляди ученици, учители и родители.
Виждайки обратната връзка на хората и бизнесите, на които помагах, основах дигитална бутикова бранд агенция MEmotion, защото исках с моите ценности на работа да давам стойност на клиентите си – без да се съобразявам с наложените у нас и не винаги честни, поне според моите разбирания, практики на маркетинг агенциите и консултантите. 10 години по-късно и с повече от 300 доверили се бранда, с които сме постигнали и постигаме правилните резултати, съм много щастлива и вдъхновена от работата и екипа ми!

Съосновател сте на няколко компании. Кое Ви превърна от маркетинг визионер, каквато е позицията ви преди това, до предприемач?

-Това, че мога да поемам отговорност за изборите, решенията и действията си. Честно казано не съм работила с по-малко хъс, професионализъм и желание, когато съм работила за други компании. Когато, обаче, човек има уменията, които и до днес ежедневно развивам – да не се притеснявам да поемам отговорност повече и повече – то тогава вярвам, че е дошъл моментът да направиш свой бизнес, ако искаш. Аз изобщо не смятам, че единственият път към успеха е да си предприемач. Много хора са предприемачи и в големите корпорации и дават още повече стойност на света. Това зависи от чисто човешките качества.
В същото време това да съм визионер и мениджър, преди да имам собствен бизнес, помага изключително много, защото така реално съм измисляла идеи, кампании, посоки, помагащи на бинзеса и съм работила с хора с много повече опит, което е допринесло за всичко, което съм научила и уча и сега!

Работите и със стартиращи бизнеси. Кое е най-трудно за една нова компания, която излиза на пазара?

-В чисто структурно отношение – правилен бизнес модел – реален – не подценен или надценен, както и сформирането на правилния екип.
От маркетинг гледна точка – много често липсата на минимални знания как и какво могат да очакват от маркетинг активности, както и къде е границата между маркетинг и продажби и как двата екипа могат и е нужно да работят съвместно. Но това е и нещо нормално – няма как всеки да разбира от всичко. Съветът ми е, когато основателят/основателите нямат никакъв маркетинг опит – да си потърсят партньор, който е добър в тази част и да направят добро съдружие.

Късно ли се сещат предприемачите колко важен е маркетингът за излизане на пазара и за изграждане на марката?

-Много е различно за различните хора и компании и зависи от бекграунда, уменията и интересите, които имат. Работим с компании, които още в началото инвестират в маркетинг и валидиране на идеята пред потенциални клиенти и после започват същинското разработване на продукта/услугата. Това за мен е правилният подход. Аз съм голям привърженик в т.нар lean методология за стартиране на бизнес – стъпка по стъпка и с тестване на всяка стъпка пред потенциални клиенти. Това в днешния динамичен свят помага на предприемачите да са по- гъвкави, спрямо икономически, политически и всякакви условия на пазара, а и да разпределят инвестицията на стъпки, което е важно и за риска на инвеститора.

Работили ли сте с компании на хора от академичната общност?

-Да, особено в образователната сфера. Също така и голяма част от технологичните компании в портфолиото ни изискват сериозни професионалисти с голям научна основа и много практика.
Как науката използва маркетинга? Как се маркетира българската наука?
Има уникални примери за успешни предприемачески проекти, свързани с науката. Много съм впечатлена от българската компания EnduroSat, например. Да се занимаваш с космически технологии и спътници в България и да имаш такова ниво на световната сцена е прекрасно постижение. От гледна точка на маркетиране – някои стартъпи успяват много добре с тази част, като pCloud, например, които се подредиха до лидерите на световно ниво. Други не. Както казах, ако имаш в екипа на основателите човек с маркетинг опит и нюх – нещата се случват според мен по-правилно и ефективно.

Вие на какво бихте искала да научите участниците в Предприемачи в науката?

-Бих искала да мога да им открехна поне леко вратата към нещата, за които трябва да държат от маркетинг екипите им, защо е важно да градят бранда на своите проекти още дори на ниво идея. И за какво да внимават, когато избират маркетинг партньорите или екипите си.

А как бихте дефинирала предприемач в науката?

-За мен

всеки предприемач, който развива иновативен продукт и влага мисъл и знания да даде повече стойност на света, е предприемач в науката. Това са хората, които движат света напред и са най-голямото богатство за планетата ни!

Ще разбивате ли митове при срещата си с учените?

-Вярвам, че те самите ще разбият своите митове, а дано и моите! Много се вълнувам, че ще срещна бъдещите лидери, които ще допринесат за развитието на България и света!

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.


Михаил Стефанов: Хората, които срещам в „Предприемачи в науката“, са причина да съм оптимист за бъдещето на България

Михаил Стефанов е лектор на Предприемачи в науката още от първото издание. Той е магьосникът, който изненадва учените, които не могат да бъдат изненадани и не вярват в магията на комуникацията. Обучава на презентиране и никога не показва презентация. Разбива клишета, разказва истории и вдъхновява по един незабравим начин. Самият той е предприемач. От тези, които не тръгват да правят бизнес, а да сбъдват мечтите си и да правят това, което обичат и искат.

Експерт и консултант по комуникации, обучител по говорене и креативност. Човек, който умее да общува с тийнейджъри. Създател на Мини машини, първата в света изцяло сторифицирана платформа за умения на бъдещето за младежи; на младежкия фестивал на изкуствата The Bridge, който се провежда всяка година във Видин; на комуникационната компания BeCause; на makethem.net. Миналата година Дарик радио го включва в класацията “40 до 40”; година по-рано Българското национално радио го обявява за един от десетимата “Будители на България”, а международната организация JCI – за една от “10-те най-изявени млади личности на България”. В последните 10 години той е два пъти говорител във формата TEDx, два пъти на сцената на Форум “Ключ” и презентатор на десетки професионални форуми по целия свят.

Когато преди две години те представяхме за първи път като лектор на Предприемачи в науката, ти каза, че ти се иска учените у нас да имат известност и влияние като на кинозвезди. Пандемията напомни за важността на учените и тяхната работа. Смяташ ли, че медиите успяха адекватно да представят това на обществото?

-Донякъде. От една страна огромно удоволствие ми достави факта, че изведнъж в медийното пространство се появиха и образовани хора, лекари, специалисти, и масово „шът“-кахме на децата си, за да чуем какво имат да кажат. От друга страна, системно слабата комуникация на мерките и липсата на еднородно послание (дължаща се на и очевидната липса на държавническа стратегия за справяне с проблема) доведоха до изместване на фокуса на комуникация отвъд работата на учените.

По-различен ли е образът на учения днес според теб? Има ли повече доверие към дейността на учените?

-Със сигурност в последните години в България наблюдаваме повишаване на уважението към работата на учените, поне в определени кръгове от обществото. Това се дължи и в немалка степен на усърдните кампании за популяризиране на науката (пример за такава е Софийски фестивал на науката, чудесната инициатива на Британски съвет в България, която тази година ще се случи за 10-ти пореден път).

Програмата на фондация Карол Знание „Предприемачи в науката“ заема важно място в този списък от инициативи за популяризиране на образа на учените.

Причината аз да участвам с такова удоволствие в нея е, че от нея има поне две големи ползи: От една страна, тя е демонстрация на ясното разбиране на бизнеса, че

бъдещето зависи от иновациите, а иновациите са пряко следствие от работата на добрите учени (с каквито България, слава Богу, изобилства).

От друга, програмата на фондация Карол Знание отправя важно послание към самите учени, че времето да правиш само наука май върви към края си.

Ученият от ХХI век трябва да бъде и предприемач, т.е. трябва да култивира в себе си и серия умения, различни от тези, необходими за правенето на наука.

Как се промениха комуникациите през последните месеци?

-Промениха се на много нива. Страхът и несигурността, родени от медийната истерия покрай пандемията, направо хвърлиха бензин в огъня на вече и без друго разпаления ни уклон да комуникираме онлайн. И имам усещането, че в идните години ще ни се наложи да полагаме специални усилия, за да не загубим съвсем умението да общуваме лице в лице. А е критично важно да не го изгубим, защото

именно живата комуникация, свързването с друго човешко същество е едно от основните неща, които ни прави човеци.

На какво трябва да се учим днес при общуването? Колкото и да ни се иска старата нормалност, тя не е факт?

-На доста неща ще трябва да се научим – по-важно от всякога е да мислим за другия, за това какво чуват, какво разбират. Когато не сме на живо с другия, и той не може да „прочете“ емоцията ни, комуникацията страда – трябва да се научим да се изразяваме по-ясно, да използваме думи, които другият разбира.

Слушането като умение става изключително важно – липсата на жив човешки контакт води до криза в доверието, а слушането е основен инструмент за нейното избягване (или преодоляване). Но има и нещо, на което не трябва да се учим – и това е да комуникираме изцяло онлайн.

При теб лично как се промени работата?

-Трансформирах голяма част от обученията, които правя, в иновативни онлайн обучителни продукти. От няколко години предлагам на клиентите си подобни проекти, но досега нямаше никакъв интерес към тях – компаниите залагаха на живи, дълги обучителни проекти. Това време свърши – обучението на бъдещето все повече ще е онлайн базирано – динамична смес от кратка теория, персонализирано видео, (понякога пълна) игровизация и възможност за незабавно практическо приложение.

Във времето на изолация работодателите възползваха ли се от възможността за онлайн обучения?

-По-активните компании осъзнаха, че точно изолацията е време да обучават екипите си – и реагираха своевременно. Други според мен сбъркаха, отменяйки обучения – да обучаваш екипа си по време на криза дава огромна добавена стойност.

Самите онлайн обучения как се промениха?

-Онлайн обучения в този смисъл в България почти нямаше – те сега ще набират повече скорост. Но със сигурност времето на обученията от типа на „да отидем за цял уикенд на хотел, за да ни обучава един човек през деня, а вечер да се напием“ е към края си, поне за иновативните, търсещи реални бизнес резултати от обученията, в които инвестират, компании.

Предприемачи в науката за първи път няма да е на живо. Как би насърчил учените да бъдат „на живо“, да участват, да вземат максималното от срещите?

-Имам два съвета. Първият е,

докато слушат, да се опитват веднага да приложат това, което чуват към своя проект.

И където изникне въпрос, веднага да го зададат. Доста хора си водят записки и си казват „После ще мисля как да го адаптирам“. Това за мен е погрешна стратегия, защото после лекторът не е на линия за въпроси и изяснения. Вторият ми съвет е

да бягат с всички сили от изречението „Аз това го знам“– когато чуят позната идея, да не спират да слушат, а да положат усилие да я адаптират към своя проект. Ще се изненадате колко често креативните идеи се крият в „баналните“ концепции, които мислим, че разбираме добре.

Кое е най-вдъхновяващо за теб от срещите с нашите предприемачи в науката?

-Всеки път съм изключително впечатлен от това колко различни и колко талантливи учени има в България – и всеки път ме е яд, че не съм чул за тяхната работа от другаде, от медиите, от телевизиите.

Истината е, че хората, които срещам в рамките на „Предприемачи в науката“ са една от причините да съм оптимист за бъдещето на България.

Учените признават, че научават много от теб, дори година и повече след обучението, някои признават, че това е била най-въздействащата от срещите с лекторите. Ти какво научи от тях?

-Срещата с учените винаги е изключително смиряващо преживяване за мен. Изпитвам огромно уважение към хората, посветили живота си на науката, и никак не ми е лесно да се изправя пред тях и да се опитвам да ги уча на нещо.

И всяка година ми преподават един и същ урок по различен начин: За да правиш добра наука, трябва да си изключително креативен. Онези от тях, които успеят да приложат тази креативност и в комуникацията на науката си, обикновено си тръгват като победители.

Business pitch-ването само по себе си ще е ново за учените, но е от преносимите умения, които остават за цял живот. Как се спарят с това? Вече имаш впечатления от две издания на Предприемачи в науката.

Най-голямото предизвикателството за учените, когато им се наложи да презентират идеите си пред популярна, т.е. незапозната с темата им аудитория е, че

не превеждат посланията си на езика на слушателите си.

И не успяват на същия този език да отговорят на въпроса „Защо това, което аз правя, е важно и има потенциал да е успешно“. Тези, които успеят да го направят,

дори да не победят в конкретното състезание, ще придобият умения, които до края на научната им кариера ще ги открояват от масата на техните, много талантливи, но често комуникационно неадекватни колеги.

А ще е необходимо ли да се учат как в условията на извънредна ситуация или пандемия ще трябва да подобряват pitch deck-а си, за да впечатлят инвеститорите?

-Комуникацията е комуникация и в пандемия, и извън нея. Първото условие за успешна презентация е яснотата на езика – да говорим на езика на аудиторията си. Второто – в кратките минути, с които разполагаме, да предадем 1-2 ключови послания, които смятаме, че ще впечатлят най-силно журито. Може би онлайн презентирането ще добави едно ниво на трудност, защото презентиращите няма да могат да виждат ясно реакциите на журито, и по-трудно ще адаптират аргументи и поведение. А и онлайн средата предполага по-голямо разсейване на аудиторията, което означава, че самите презентации трябва да бъдат много по-ангажиращи.

Тази година с какво ще предизвикаш участниците в Предприемачи в науката?

-Винаги казвам на учените в програмата, че нещата, които им преподавам, са много прости за разбиране и много трудни за прилагане.

Комуникацията, за разлика от природните науки например, в основата си лежи на много простички принципи. Лесно е да ги разбереш. Приложението им, обаче, е нещо, което се учиш да правиш цял живот.

Така че нещата, които ще си говорим, за много от учените ще са началото на едно дълго и, надявам се, вълнуващо пътешествие към това да могат да комуникират въздействащо промяната на света, която постигат с неуморните си усилия.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

 

 

 

 

 


Проф. Мартин Вечев – лектор на Предприемачи в науката

Името му преди около два месеца влезе в големите български медии заради поредното му постижение. Проф. Мартин Вечев, с ръководения от него екип на Лабораторията за сигурни, надеждни и интелигентни системи на Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих, разработва първия интуитивен език за програмиране за квантови компютри на високо ниво – Silq. Близо 50 години след създаването на C, отново има подобен крайъгълен камък: нов език за програмиране, който носи същото ниво на простота на кодиране на квантовите изчисления. Това се определя като голям пробив, тъй като езикът преодолява концептуалната пропаст, която съществува в момента между класическия и квантовите езици.

Проф. Мартин Вечев ще бъде част от Консултативния съвет на фондация Карол Знание и лектор в третото издание на Предприемачи в науката. Завършил е компютърни науки в Simon Fraser University, Канада, а след това със същата специалност – докторантура в University of Cambridge. На 32 години, получава наградата „Джон Атанасов“, когато работи в IBM T.J. Watson Research Center. Тогава изследва използването и създаването на нови формални методи за синтезиране и доказване на сложни конкурентни алгоритми. Към онзи момент вече е автор е на 20 научни публикации и е носител е на различни стипендии, патенти и награди, в това число и наградата на изследователския център на IBM за изключителни технически постижения. Сега има над 170 публикации, цитирани повече от 5200 пъти. Следват повече от дузина отличия, между които Награда за млад изследовател Робин Милнър, която се връчва от ACM SIGPLAN, за признаване на изключителен принос на млади изследователи в областта на програмните езици.

Съосновател e на два спинофа с ЕТН в Цюрих. DeepCode е създадена през 2016 г. и променя начина, по който се създават програми, като използва мощни техники за изкуствен интелект и машинно обучение. Платформата за преглед на код се използва от над  четири милиона разработчици в цял свят, сред които програмисти от Google, Microsoft, Amazon, Samsung, Intel и T-Mobile.

Година по-късно съосновава ChainSecurity, отново като спин-оф с ЕТН. Компанията бързо става световен лидер в областта на киберсигурността и верификацията на интелигентни договори. В началото на годината PwC Switzerland придобива компанията, за да затвърди способностите си за интелигентен одит на договори. ChainSecurity е провела над 75 интелигентни одити на договори и блокчейн в световен мащаб.

Интервю с проф. Мартин Вечев вижте тук.


8000 лв. докторантска стипендия

Докторантска стипендия

Носителят на докторантската стипендия за 2020 г.

Награда Предприемач в науката

Награда Предприемач в науката

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close