Category Archives: Истории на успеха

Батерията OXYMET ще работи на Антарктида с океанска вода

Като част от научния екип на 31-вата национална антарктическа експедиция замина предприемачът в науката д-р Теменужка Спасова от Института за космически изследвания и технологии на БАН. С първата група български изследователи на 23 ноември тя се отправи по маршрута София – Амстердам – Сантяго де Чили – Пунта Аренас – остров Ливингстън.

По същия маршрут вече пътува и иновативната батерия магнезий-въздух OXYMET®, създадена от екипа на д-р Илиян Попов, носител на наградата Предприемач в науката. Именно с разработката на батерията в края на 2019 г. тогавашният главен асистент в Института по Електрохимия и Енергийни Системи при БАН спечели журито и финансова подкрепа за проекта си.

Със средствата от наградата закупи 3D принтер и започна да създава първите моделни тестови клетки метал-въздух. По-късно регистрира и марката OXYMET®.
Сега, за целите на изследванията, които ще прави д-р Теменужка Спасова, инж. Попов конструира автоматична записваща метеостанция (AWG). Тя ще се използва за проверка на работата на иновативната електрохимичната система магнезий-въздух в полярни условия.
Екологична батерия магнезий-въздух OXYMET® работи с електролит от океанска вода в присъствието на химични субстанции от биологичен произход, като добавки за подобряване на електрохимичният процес, обяснява създателят на батерията.

Батерията има потенциал за работа около 4000 часа единствено и само с доливането на океанска вода, което в съчетание с използваните 100% нетоксични и рециклируеми материали я прави особено подходяща за работа в защитените арктически територии.


Автоматична записваща метеостанция измерва постоянно и записва температура на околната среда, осветеност, UV лъчение, GPS координати, барометрично налягане и надморска височина. Концепцията и дизайна и на станцията, и на батерията са направени от д-р Илиян Попов и д-р Борис Широв.

AWG е изградена върху хардуерната платформа Arduino, като за изработката е използван 3D принтера, закупен със средствата от наградата Предприемач в науката на фондация Карол Знание, казва инж. Илиян Попов. Той добави, че първите тестови изпитания на метеостанцията са направени на Българското Черноморие в началото на месеца, като е използвана черноморската вода.

Следващите изпитания, преди станцията да потегли на път към българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън, са направени на Витоша при температура на околната среда 5 градуса по Целзий. Отново с морска вода от Черно море.

В близките часове д-р Теменужка Спасова и екологичната батерия ще пристигнат в базата и ще започнат работа по проекта Дестинация Земя Антарктида (DestinE Sntarctica).

Дългосрочната цел на DestinE е създаване на прецизен цифров модел на Земята за наблюдение и симулации. Това ще позволи тестване на сценарии за устойчиво развитие, предвиждане на събития, свързани с изменението на климата, създаване на обща инфраструктура за вземане на решения за зелен и цифров преход.

Очакваме новини за изследванията, измерванията и работата на AWG.

Още за батерията магнезий-въздух:

3D принтер за батерията Магнезий-Въздух Oxymet

Победител в конкурса Предприемач в науката разработва екологична батерия


Готов е планетариумът, създаден с подкрепата на наградата Предприемач в науката

Първият стартъп, вдъхновен от Предприемачи в науката реализира проекта, с който инж. Недислав Веселинов спечели наградата Предприемач в науката.

На 25 ноември пред Регионалния център за съвременни изкуства Топлоцентрала в София ще бъде открит първият в София планетариум. Идеята беше представена от докторанта във Физическия факултет на СУ за първи път в конкурса Предприемач в науката в края на 2019 г. С най-атрактивната до момента презентация в конкурса беше направена заявка за стартъп, който да развива няколко проекта.

Инж. Недислав Веселинов спечели финансова подкрепа от 15 000 лв. с наградата на фондация Карол Знание и това даде старт на проекта за планетариум. Екипът работи в трудните пандемични условия, разви и надгради визията си, спечели допълнително финансиране от различни институции, организира дарителска кампания и успя да сбъдне мечтата си.

Вече е напълно готов планетариумът с диаметър на купола 5 м, височина 4,6 м и капацитет до 15 души. На 26 ноември ще отвори врати и ще посрещне първите си посетители.

Двама са инженер-конструкторите – д-р Недислав Веселинов и инж. Янислав Мирков. Те, заедно с колегата си Явор Григоров са разработили първите два български авиационни симулатора – военния „Фотоника“ MAS G1 и гражданския „Фотоника“ СAS C172. Оперативният директор Апостол Спасов оглави екипа още като ученик. Сега е студент в първи курс на Софийския университет. Главни технолози са Петър Рушкарски, Крум Кишев и Владислав Шишкин.

Производственият процес е извършен в авио-работилницата на NIKI Rotor Aviation в Правец и в цеховете за ремонт на самолети на HeliAir. Планетариумът е произведен по авиационна технология с използване на композитни материали.

В планетариума ще бъдат прожектирани научно-популярни филми за Вселената, океаните и Земята. Ще има анимационни филми за най-малките в куполен формат. Звездната зала може да се наема за лекции, презентации, обучения.

Още по темата:

Готов е куполът на софийския планетариум

„Без фондация Карол Знание нямаше да има планетариум“

Създаването на планетариум „Андромеда“ – от идеята до матрицата

Недислав Веселинов: Път се нарича мястото, през което сте решили да преминете

Първи стартъп, вдъхновен от Предприемачи в науката

Предприемач в науката прави лекарски шлемове

Готов е проектът за планетариум на победителя в конкурса Предприемач в науката

Фондация Карол Знание връчи наградите за 2020 година

Победител в конкурса Предприемач в науката ще изгражда планетариум


Ръстът на една екосистема не е продукт на индивидуални успехи

Виктор Алексиев е от хората, които не могат да бъдат определени с една дума. Сериен предприемач, с опит в управлението на дигитални продукти, иновации, автоматизирани системи за подпомагане на вземането на решения, изкуствен интелект, наука за данни, анализ на решенията, моделиране на системната динамика. Вдъхновител на хакер култура и основател на компанията hacker.works, която помага на организациите да възприемат #hacker_mindset в своята дигитална трансформация.
В момента е Global head of Venture Incubation на Citi Ventures в Сингапур. Ръководи екип от предприемачи, продуктови мениджъри, програмисти и създатели на нови бизнеси с рисков капитал.
За Citi, Сингапур, работи от 2018 г. До август миналата година е бил директор на програмите и стратегическите партньорства за Citi Ventures APAC, а преди това програмен мениджър на програмата D10X на Citi Ventures в APAC.
Всъщност, професионалната си кариера започва именно със стаж в Citi в България. Първата си бакалавърска степен завършва в Стопански факултет на Софийския университет. Преди да продължи със следващата, посещава International Summer School по икономика и политика на Georgetown University, Вашингтон. Връща се в Европа, за да завърши бизнес администрация и международен бизнес в Copenhagen Business School, а след това и две магистратури – по системно динамично програмиране и науки по вземане на решения (London School of Economics and Political Science).
Образованието и обучението по света за него е свързано с много работа и реализация на много предприемачески проекти. Първия стартъп съосновава през 2008 година – Obecto. Отговаря за стратегическото развитие и успява да постигне оборот от 1 млн. долара. Следващите стартъпи съосновава в Сингапур и Стокхолм. В момента има няколко действащи компании в България.

Добре дошъл в Предприемачи в науката! Разкажи ни най-напред за предприемачите в Citi и как работи този инкубатор, който управляваш в момента.

– В d10x програмата на Citi наемаме опитни предприемачи, които са достигнали определено ниво на комерсиализация и са излезли от компаниите си (успешно или не). Предоставяме им възможност да продължат да се занимават с предприемаческа дейност, но в контекста на голяма корпорация и по теми, които намираме за стратегически важни за Citi. Част от идеите биват изкарвани извън рамките на Citi, а част биват абсорбирани в съществуващи отдели и бизнеси на банката. Целта е да разработим нови пазари, модели за растеж, или просто нови продукти и услуги за съществуващите клиенти.

Самият ти си основател в Сингапур и познаваш отлично стартъп екосистемата там. Какво от този модел би могло да бъде приложено у нас?

– Когато пристигнах в Сингапур, предприемаческата екосистема беше на доста ранно ниво. Дори в сравнение с България. Правителството тук съзнателно положи усилия да привлече опитни предприемачи от чужбина, които да работят с местния талант. Създаде програми за ранно финансиране, за да подпомогне развитието на толеранс към предприемаческия риск. Положи базова основа за колаборация между стартъпи и корпорации, инвестира в достъпа до инфраструктура и знание. Предприемачески програми започнаха да се появяват в университетите и дори в самите корпорации. Финансираха се дузини лабове и инкубатори. Инвестираха много агресивно, знаейки че първото и второто поколение от технологични компании няма да са кой знае колко успешни. Важно е да споделя, че инвестициите не бяха на сляпо. Имаше фокус върху новите технологии, изкуствен интелект, биотехнологии, устойчива агрикултура и т.н. Всичко това е приложимо и при нас.

Основно нещо, което трябва да осъзнаем е, че ръстът на една екосистема не е продукт на индивидуални успехи, а на съзнателна колаборация и развиване на способности и умения, както и налично финансиране за подкрепа на най-обещаващите проекти.

Сингапур е сред 30-те най-добри глобални стартиращи екосистеми и университетите имат важна роля за това. Как работи трансферът на технологии?

– Трансферът на технологиите е труден навсякъде. Тук просто има комерсиален модел за подпомагане и ускоряване на този трансфер. Хората работят по патенти не защото им е хоби, а защото има компании зад тях, които са готови да финансират растеж. Освен това

държавата е доста интелигентна в подхода си да запазва иновациите, идеите и таланта в рамките на собствената си икономика.

Ако изобретиш нещо интересно се грижат за това да успееш в Сингапур, а не да изкараш проекта си извън границите му.

Има дори фондове за рисков капитал, които се управляват от студенти. Можеш ли да разкажеш нещо и за това?

– Има, но те са по-скоро концентрирани в развитието на талант и способности, а не на възвръщане на капитала. Важно е да си наясно с целите и приоритетите си. За останалата част от екосистемата тези проекти са един вид фуния за талант и идеи.

За теб как започна предприемаческата кариера?

– Предприемаческата ми кариера започна много рано. Бях мотивиран от желанието да бъда независим и да правя нещо интересно. Ходих по състезания на БАН и британското консулство, където се запознах с опитни предприемачи и продуктови мениджъри, от които можех да се уча. Това беше между 16 и 19 годишна възраст. След това се реших да придобия малко индустриален опит и образование, и работих в няколко водещи индустрии. Отидох да уча в Дания, където поради икономическата криза бях принуден да се грижа за себе си финансово и от там се хвърлих обратно в предприемачеството. Датчаните са доста опитни в това да си помагат и да създават екосистеми. Работих заедно с хората, които създадоха Реймейкър капитал и Стартъп Бууткемп. И те не успяха от първи опит, ако разбирате какво искам да кажа.

Имах силно желание да пренасям практики от Дания в България и да подпомагам местната екосистема, но някак си нямаше същото желание от сънародниците ми.

След няколко компании в България, които не достигнаха върховете към които се целих, започнах да съм по-активен във Великобритания, Швеция и по-късно – Сингапур. Там дефакто разбрах какво е това да оперираш с размах. След последния си успешен проект реших да си дам малко почивка и да се фокусирам върху семейството си. Тогава ме придърпаха в Citi и вече почти 5 години строя успешни продукти и бизнеси за тях.

Колко общо стартъпа си основал и съосновал до момента?

– Около 12, като директен основател или съосновател. Имам и около 5-6 проекта, в които съм по-скоро съветник на борда или инвеститор. Продължавам и до момента да подпомагам около 7-8 компании. Повечето от тях напълно доброволно.

Колко от тях са действащи? Колко са в България? В какви сектори са?

– Осем са действащите. Само три от проектите са в България, но вече нямам участие в тях. Предимно в софтуерния сектор. Една медийна компания, 3 агенции, 2 технологични компании в сектора на човешкия ресурс, 1 в автоматизация на маркетинг, 1 в устойчиво развитие и 1 в дигитални ваучери.

Какви са предимствата и какви са предизвикателствата у нас в сравнение с Европа и Азия? Имаш не просто наблюдения, а опит именно в стартирането на бизнес на тези пазари.

– Има много. Предимно културни. Според мен вече е сравнително лесно да се прави бизнес в България. Има трудности с достъпа до финансиране (и размерите му). Има трудности с достъпа до талант (и мотивацията му). Но основното ни предизвикателство е това, че културно малко сме индивидуалисти.

Трябва да си променим възгледите. Успяваме заедно и защото си помагаме, не сами и за сметка на колегите си. Това ще ни даде ракетно гориво, защото имаме много талантливи хора с добри идеи. За съжаление много от тях предпочитат да се реализират навън. Освен това трябва политическа стабилност и стратегия за развитие.

За една екосистема това помага много. Не е задължително, но ускорява процесите значително.

Какво според теб може да се направи, за да се насърчи академичното предприемачество и да се създават научни стартъпи у нас.

– Много. Предимно в това да се помогне на таланта да намери правилния път.

Трябва финансиране, за да даде спасителна мрежа на тези които са достатъчно смели да се пробват. Трябва ни и по-солидно пазарно мислене. Един успешен бизнес не се гради около гениална идея, а около добре опознат пазар, в който създаваш стойност.

Имаме невероятни математици и инженери, които до голяма степен си пилеят времето и таланта. Трябва да им помогнем. Не за да забогатеем чрез тях, а за да може те самите да станат по-добри и успешни. Резултатите следват по-късно. Имаме нужда от стратегическо мислене и амбиция, за да може един ден да се гордеем с продуктите и услугите, които създаваме.

Трябва да си обичаме хората и техните проекти, за да може те да се превърнат в значителни компании. Вече имаме доста примери. Време е те да бъдат правилото, а не изключението.

Благодаря ти! Очакваме с нетърпение срещата с теб в Предприемачи в науката!

Другите лектори – тук.


10 000 лв. годишна докторантска стипендия

Докторантската стипендия на фондация Карол Знание става 10 000 лв. от следващата година.

Досега финансова група Карол и фондация Карол Знание са подкрепили с 80 000 лв. 10 талантливи докторанти в различни области на науката.

Сред носителите на докторантската стипендия са двама физици и един бионанотехнолог от СУ „Св. Климент Охридски“, двама инженери от УАСГ, инженер от Техническия университет в София, медицински физик от Медицинския университет в София, един изследовател на динозаври, докторант от Национален природонаучен музей при БАН,  един изследовател на прилепи от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска академия на науките. Настоящият носител на престижната стипендия е докторант в Медицински университет – София.

Отворено е кандидатстването за конкурса. Крайният срок за представяне на кандидатури е 1 декември, а финалът ще се проведе в началото на 2023 г.

Още подробности за стипендията и кандидатстването – тук.

 


Създавам робот тип екзоскелет, който помага за рехабилитация на пациенти в домашни условия

Петко Стоев, докторант в ИИКТ- БАН 

Казвам се Петко Стоев. Трето поколение съм в инженерната сфера, като родителите ми са с дългогодишен академичен опит. Завършил съм математическата гимназия в Благоевград с профил информатика с английски език, след което завърших интердисциплинарна бакалавърска специалност, в която преподаваха различни специалисти от Мерцедес, а след това преминах през обучение в 2 паралелни магистратури. В момента съм докторант в секция Кибер-физични системи към ИИКТ-БАН, където

разработвам и конструирам роботи за различни сфери като такива за Индустрия 4.0, обвързани с умните фабрики и производства, учебни роботи обвързани със STEM, роботи за подпомагане на възрастни и на хора с увреждания и също рехабилитационни роботи.

Мечтата ми от дете е да бъда инженер по роботика и да се реализирам  в научните среди като със създадените от мен продукти да се решават различни по естество проблеми и да бъдат предлагани на пазара. Аз винаги следвам моите цели като ги довеждам до положителен резултат. Вярвам в мечтата си и моят път.

Моята научна работа започна още в процеса на придобиване на бакалавърската ми степен като започнах да представям мои научни доклади на конференции. Научната ми работа е свързана със създаването на кибер-физични високотехнологични продукти. Темата на дисертационният ми труд е „Многоцелеви теле-управляеми сервизен робот“. Към това разработвам прототипи на различни рехабилитационни роботи тип екзоскелет с цел подпомагане на пациенти с различни травми в процесите на тяхното възстановяване.

Моята въздействаща бизнес идея е създаването на високотехнологично изделие – робот тип екзоскелет, който да предостави възможност за рехабилитация на пациенти в домашни условия, с което да се облекчат значително пациентите и медицинските експерти в процеса на възстановяване след инсулт или злополуки, засягащи горните крайници. 

Моят продукт e рехабилитационен робот, който ще бъде базиран на принципа на теле-медицината.

Той ще изпълнява рехабилитационните процеси автономно, след като му бъдат зададени управляващи параметри от медицинско лице дистанционно. За осъществяване на дистанционна връзка ще бъда разработено приложение за отдалечен контрол. Разработването на такъв иновативен робот ще допринесе за по-лесни, мащабни, достъпни и навременни рехабилитационни процедури.

По този начин ще се предотвратят претоварвания или усложнения в здравословното състояние и ще ускори възстановителният процес. Така направената разработка ще има възможност за приложение и внедряване в болници, рехабилитационни и терапевтични центрове, които да отдават устройството за възстановяване на пациентите в домашни условия.

Проблемът, който решавам… Само в Европейския съюз за 2017 година има идентифицирани над 1.12 милиона случая на пациенти, претърпели инсулт. Към това може да се добави още голямото множество от пациенти, претърпели различни видове наранявания в горните крайници поради ред други причини. Необходимостта от навременна рехабилитация на пациентите и ограниченият капацитет на специализираните здравни и рехабилитационни центрове поражда нуждата от намиране на алтернативно решение в лицето на рехабилитационните роботи.

Роботът ще допринесе за значително подобряване на методите за роботизирана рехабилитация. Ще се решат проблеми свързани с постоянно наблюдение от медицинско лице, като за това системата ще записва данни от проведените процедури и ще изпраща отчети за напредъка на всеки пациент след приключване на всяка процедура.

Благодарение на тези отчети лекуващият ще може да определя най-адекватните последващи процедури. Разработката ще позволи дистанционно прилагане на медицинските услуги и по този начин ще се намали посещението на място в здравни заведения, което ще се облекчи съществено пациентите, особено тези, претърпели инсулт, тъй като при тях се засяга моториката. Така предложената разработка ще ускори оздравителния процес при пациентите. Разработката по проекта ще допринесе за подобряване на здравните услуги и тяхното качествено изпълнение.

Уникалното в моята разработка е, че към момента липсват интелигентни теле-управляеми рехабилитационни роботи,  позволяващи пълноценна рехабилитация в домашни условия на пациенти, и най-вече на претърпели инсулт, тъй като при тях се засяга значително моториката.

Моята разработка  е универсална и приложима едновременно  за лев и десен горен крайник. Проучванията ми в световен мащаб показват, че към момента подобен продукт не е реализиран, тъй като цената на предложените решения е твърде висока и са икономически неизгодни. При моята разработка този проблем е решен успешно.

Мои клиенти са потенциално всички, които имат нужда от рехабилитация на горните крайници независимо от причината за техните травми.

Моят екшън план предвижда:

  • Обзор и анализ на текущи решения в сферата на рехабилитационната роботика
  • Разработване, симулации и прототипиране на механичната система
  • Избор и разработване на хардуерна система
  • Разработване на система за управление на задвижващите звена на прототипа
  • Разработване на външен дизайн на устройството, чиято необходимост се обуславя от това, че дизайна е медиатор във взаимодействието между изделието и потребителя
  • Разработване на алгоритми, чрез които робота да отчита напрежението и натоварването върху горните крайници на пациента по време на рехабилитация
  • Изследване и развитие на методи и технологии за комуникация: осигуряване на отдалечен достъп до робота през интернет или чрез различни комуникационни средства: Wi-Fi, Bluetooth.
  • Изследване и развитие на методи и технологии за дистанционно управление и диагностика: изследване на необходимите параметри за реализиране на дистанционно управление, чрез предаване на необходимите за това пакети от данни
  • Изследване на методи за диагностика, като се предават диагностични данни към потребителски интерфейс или приложение
  • Разработване на приложение за уеб управление за отдалечен контрол, чрез което се осъществява дистанционна връзка между пациент и лекарско лице на принципа на теле-медицината
  • Разработване на приложение за записване и генерират на отчети за изпълнението на всяка отделна рехабилитационна процедура
  • Тестове и изпитания в реална среда
  • Публикуване на разработката и изследванията в научни публикации
  • Подаване на заявка за полезен модел или патент, която да бъде внесена в патентното ведомство на България след верификация в реална среда.

Най-много се гордея със способността си да съчетавам интердисциплинарните си познания, творческия си потенциал и логическо си мислене, чрез които генерирам креативни и интердисциплинарни идеи за създаване на иновативни и високотехнологични продукти.

В науката мечтая да създам високотехнологични роботизирани продукти, които да са полезни и да помагат на хората,  да имат емоционално въздействие и да предизвикват  положителен психологически ефект върху тях.

Моето бъдеще като предприемач в науката е създаването на компания, която да предлага иновативни роботизирани решения за нуждите на съответните целеви групи и различните отрасли.

Другите участници в Предприемачи в науката 2022 вижте тук.


Искаме да създадем милионни компании на участници в Предприемачи в науката

Вдъхновяващо начало на Предприемачи в науката 2022! Интересни личности, интересни проекти, обещаващи планове и големи мечти.

Учредителят на фондация Карол Знание Станимир Каролев откри петото издание на емблематичната програма. Той разговаря с всеки от участниците и даде обратна връзка за всеки от проектите. Насърчи настоящите и бъдещи предприемачи, вдъхна кураж, необходим за земетръсния свят на бизнеса и ги подготви за безсънните работни нощи.

Г-н Каролев разказа как е стигнал до идеята да подкрепя български млади учени и как фондацията развива и надгражда обучението всяка година. Задаваме си въпроса коя е следващата стъпка и как можем още да ускорим развитието на проектите. Така анонсира нова инициатива на фондация Карол Знание – Startup Builder. Новата програма ще обучава, развива и води участниците до създаването на стъртъп.

„Така няма да допуснем да бъдат изоставени ценни идеи и бизнес концепции. Надявам се да го направим и да инвестираме в тях, създавайки нови възможности за научни стартъпи. Вярвам, че през следващите години ще има компании на предприемачи в науката, които ще струват 1 млн. лв. Искаме да създадем милионни компании на участници в Предприемачи в науката!Те ще бъдат ролеви модели за останалите академични предприемачи. Трябва да се знае, че с наука в България се успява! Така е във всички страни и в България може да се случи.“

С тези думи завърши обръщението си г-н Каролев и поиска своеобразен обет от участниците – да се справят и да реализират проектите си. „Вие сте длъжни да успеете! Пожелавам ви много полезни срещи, използвайте това време, за да може догодина вие де сте добрите примери и истории на успеха, които ще разказваме в Предприемачи в науката.“

Кои са участниците в Предприемачи в науката 2022 – тук.


Хората, които поемат риск са тези, които допринасят за еволюцията на човечеството

Джулиан Тахов, основател на Д АЕРОСПЕЙС

Аз съм постоянно еволюираща форма на живот, която се стреми да живее градивно и хармонично с околността. На 24 години съм, израснал в България и учил по света, разбрал съм, че частица от себе си съм видял навсякъде или съм осъзнал за себе си, че мисията ми е пряко свързана с помощта към хората чрез технологията. Още от малък разглобявам играчки, вниквайки в детайлите им вътре. Всяко болтче за мен беше от значение. Нищо друго не ми беше интересно толкова, колкото да знам как е създадено нещо. Докато другите деца си играеха с роботчетата си, аз ги разглобявах и сглобявах отново. С годините си задавах все по-сложни въпроси, които ме водеха до по-уникални решения на различни предизвикателства, свързани с конструирането на самолети, дронове и безпилотни летателни апарати. От малък имам духа на предприемач и бизнесмен, но едно винаги ми е било казвано –  да уча докато съм млад и да набирам знания, за да съм готов един ден да ги приложа. Винаги, когато съм искал да стартирам бизнес по-рано, сам осъзнавах, че времето все още не е дошло, че все още не съм готов. През годините все се стремях да уча и добивам знания, знаейки че един ден ще са ми необходими да създам продукта който правя в момента.

Моята научна работа се състои от създаването на дронове, предназначени за наблюдение и спасяване на хора в екстремни планински условия. Работата ми се състои от проектиране и разработка на индустриални безпилотни летателни апарати до 25 кг летателно тегло, използвайки различни материали, селектирани чрез компютърни анализи. След като заданието е ясно, се изготвя 3D модел на дрона, който минава през различни анализи, използвайки метод на крайните елементи. Главните материали, с които работим, са полимери, метали и любимото ми – композитни материали. Спрямо якостта на материала и теглото се проектират рамката и финалното желано тегло на дрона. Моделираният дрон се вкарва в различни софтуери, чрез които определяме колко аеродинамична е конструкцията. Целта е да докажем, че външният дизайн работи оптимално с околните условия. Например при постигане на по-дълъг полет, винаги гоним високообтекаема външна форма която да срязва потока вятър или дъждовни капки. Потокът въздух също се определя чрез логичното му разпределение спрямо конструкцията, за да служи като климатик на вътрешния му хардуер. След компютърните анализи, преценяваме дали можем да намалим материал от конструкцията, правейки я по-лека, без да губим оптималност. Използваме различни методи при изготвянето на хардуера и софтуера за дрона, за които много скоро ще мога да споделя.

Моята въздействаща бизнес идея е да дава на хората спокойствие, когато ходят на планина. Целта ни е за начало да работим с няколко спасителни екипи, които ще обучим как да използват дрона най-оптимално. Обучението ще се състои от две седмици на терен, обозначен или от клиента, или от нас. През това време те ще бъдат обучени как най-бързо и прецизно да процедират с дрона и да изпълняват различни мисии спрямо различни метеорологични условия. За нас също така е важно да предоставим възможността на всеки желаещ да се възползва от този продукт. Измислихме и опция която ще позволява наемането на Салваторе за колкото часа е нужно. Тъй като идеята ни е да подобряваме дизайна и качеството на продукта и услугата, с времето поемаме отговорността да правим ъпдейт на вече закупилите от нас дрон, в знак на благодарност за вярата в нас. Допълнително, гаранцията която ще идва с всеки продукт на Д Аероспейс ще бъде 1 година, през която при повредени части или софтуер, ще бъдат заменяни безплатно.

Моят продукт е дрон, който може да лети над 40 минути и носи максимален товар до 14.99 кг на разстояние до 19.9 км. По време на полет се предава постоянна видео връзка на земята, като следващата ни стъпка е да прикачим термална камера с която да се наблюдава вечер. Предназначен да лети над планини и да пуска автоматично колет с неща от първа необходимост за оцеляване, Салваторе е перфектният помощник за спасителни екипи. 

Проблемът, който решавам е свързан със загубването на хора по планините при екстремни условия. Тъй като обхождането на планински участъци при високо ниво на сняг представлява предизвикателство за един планински екип, дронът предоставя възможност за внезапно реагиране. Главната цел трябва да бъде колкото се може по-бързо да се открие и създаде контакт с пострадалия и да му се предостави устройство за връзка с най-близкия спасителен екип до него за да извести от какво се нуждае. Знаейки нуждите на пострадалия, спасителният екип ще има възможността бързо да реагира и да изпрати необходимата апаратура, за да съдейства със спасяването на изпадналия в беда.

Уникалното в моята разработка е, че прави приложението му в планинските райони безопасно за оператора му чрез иновативните автопилот и система за управление, които позволяват задаването на лесни и бързи автономни мисии. Главната функция на Салваторе е ясна, но приложенията могат да станат всеобхватни с компактността си и възможността да приложим допълнителни екстри на самата платформа.

Моите клиенти варират от спасителни екипи по ски курорти и пунктове за наблюдения на животни, до екипи за засичане на незаконен палеж и екипи за лавинни наблюдения –  способностите са безброй.

Моят екшън план предвижда разрастване на екипа и инфраструктурата на нашето производство, за да можем да сме не само в крак с времето, но и да имаме технологично предимство на световно ниво.

Най-много се гордея със способността си да остана спокоен в най тежките и небалансирани моменти, които решават финалния резултат. Имайки възможността да предприема предизвикателства, надвишаващи зоната ми на комфорт, съм изградил и втвърдил вътрешната си вяра, че каквото си помисля и пожелая да направя, ще мога, само ако вкарам нужните усилия и не се подавам на негативни влияния. Затова съм успял да премина през различни предизвикателни учения по цял свят от различни култури и специалности. Едно нещо, което съм забелязал във всяка една култура е, че

хората, които поемат риск са тези, които допринасят за еволюцията на човечеството.

Мисията, която предприемам да променя начина на спасяването на хората чрез използването на безпилотни летателни апарати, е нещо, с което се гордея. Защото ми дава енергия да продължавам напред не само мотивирано, но и дисциплинирано към манифестирането си в реалния свят.

В науката мечтая да се доближа до знания, надвишаващи нашата представа.

Наблюдавайки различни култури по света, съществували хилядолетия назад в времето, може да се забележи технологическо развитие, което надвишава нашето в пъти повече. До скоро дроновете са се използвали предимно за военни цели и съвсем наскоро индустрии по света започнаха вграждането им в работния процес, там където човешкият живот е най-застрашен. Интересно е колко още такива технологии има ,които ще ни помогнат и които все още се прилагат само за военни цели?

Мислейки за това си мечтая да се добера до научни знания от бъдещето и миналото, които ще ми помогнат да създавам технологии, които ще са от голямо значение за хората.

Моето бъдеще като предприемач в науката е успешното изграждане на предприятия за проектиране и разработка на дронове, които ще се използват в България и по целия свят.  За целта времето ми също е заето с търсенето на нови и талантливи учени, професионалисти и инвеститори, които споделят визията ми за бъдещето и са готови на всичко да построят и дадат на човечеството технологии, които ще спасяват животи.

Другите участници в Предприемачи в науката 2022 вижте тук.


Мечтая да премина границата на т.нар. общо познание и да поставя България на технологичната карта на света

Костадин Недев, съосновател на Млад Изобретател, старши пилот, ВВС, Авиобаза Граф Игнатиево

Аз съм на 29 години, казвам се Костадин Недев и определям себе си като млад учен, който мечтае да направи науката достъпна за всяко дете. Действащ летец-пилот по професия и социален предприемач от 3 години насам. В момента съм кандидат-докторант в института по Роботика към БАН. През 2019 година за едно с баща ми инж. Димитър Недев създадохме образователната платформа „Млад Изобретател“. Влязох в света на предприемачеството защото вярвам, че всяко дете, което мечтае да бъде изобретател трябва да има равен шанс да го направи.

Научна работа на „Млад Изобретател“ е фокусирана върху създаването на STEM образователна методика, която да подготвя децата за предизвикателствата на бъдещето в сферата на ИТ и екологично устойчиви продукти с висока добавена стойност. Тя е базирана на учебната програма за пилоти-изтребители и алгоритми за изкуствен интелект.  За целите на научноизследователската дейност сме създали собствени инструменти и помощни материали като хардуерен развоен комплект и софтуерна платформа, с помощта на която деца бързо и лесно могат да започнат да създават изобретения.

Основната част от научноизследователската дейност се състои в събирането на голям по обем и брой данни, въз основа на които учебната методика и програмата на всяко дете се променя. Софтуерът предлага различни по трудност и вид учебни материали и задачи. Концептуално системата е подобна на системите на големите онлайн магазини, които ни предлагат стоки, въз основа на наши предишни търсения или интереси. Принципът е същият, но в сферата на технологичното образованието на деца.

Въздействаща бизнес идея зад “Млад Изобретател“ е създаването на креативни и социално-екологично мислещи млади изобретатели, които не се страхуват да мечтаят и да създават. Както е казал Пикасо „Всяко дете е родено творец, проблемът е да останеш творец след като пораснеш“.

Продуктът на „Млад Изобретател„ е образователно преживяване на световно ниво в рамките на цикъл от три години и разделено на пет различни модула.

Научният проблем: математиката и инженерните науки не са масово харесвани от децата между 10 и 17 години. Според проучване в България от 2022 г. 63% от децата на тази възраст смятат, че това са най-трудните предмети в училище и не намират смисъл в ученето им. С проекта „Млад Изобретател“ имаме за цел да представим по забавен и интересен начин инженерните науки и високите технологии на децата и да им покажем, че не е толкова трудно да започнеш да създаваш свои собствени изобретения.

Уникалността на разработката е застъпена в дълбоко научния подход при създаването на образователно преживяване,  за да може всяко дете да се научи да твори (с хардуер и софтуер) и да порасне като отговорен инженер и иноватор.

Основните клиенти  на “Млад Изобретател” са активни родители на деца между 9 и 17 години или учители, които имат желание да преподават и вдъхновяват деца с методиката на „Млад Изобретател“. Да станат част от положителната промяна в обществото ни.

 Моят екшън план предвижда…

  • Провеждане на малък брой извънкласни курсове в големите градове и онлайн
  • Национално турне „Бъди изобретател“ в комбинация с голям брой курсове водени от учители партньори и приятели на „Млад Изобретател“
  • Методиката и инструментите на „Млад Изобретател“ като предмет във всяко българско училище

Най-много се гордея  с екипа на „Млад Изобретател“.  Екип от млади и нестандартно мислещи професионалисти, които са достатъчно луди да си мислят, че могат да променят образованието в България.

В науката мечтая да премина границата на т.нар. общо познание (common knowledge) и заедно с партньорите ни да поставим България на технологичната карта на света.

Моето бъдеще като предприемач е чрез каузата „Млад Изобретател“ да създадем  необходимите условия и екосистема от учени, които да направят науката и качественото образование в България да бъде достъпно за всяко дете.

Другите участници в Предприемачи в науката 2022 вижте тук.

 


Решавам проблема с безразборното използване на химически торове и пестициди

Иво Ганчев, гл. асистент, Тракийски университет – Стара Загора

Аз съм човек, който не спира да търси новото, непознатото, което има съзидателен характер. След като завърших образованието си в Университета по хранителни технологии, започнах в практиката, но съм благодарен на съдбата, че ми отвори възможността да се развивам в науката и достигнах до успешна защита на дисертационния си труд в Института по микробиология. Днес се гордея с възможността да предавам своя опит и знания на младите хора, защото те са нашето бъдеще.

Моята научна работа е свързана с микробиологията и биотехнологията, насочена към разработване на технологии за получаване на биологично активни вещества от микробни щамове, функционални хранителни продукти.

 

Моята въздействаща бизнес идея е насочена към назряващата необходимост да се развият биотехнологиите в България не само като наука и практика, но и като конкурентно направление на информационните и комуникационни технологии, налагането на биологичните методи за борба с болестите и неприятелите по културните растения като рутинна практика в съвременното земеделие и като стъпка към разширяване на пазара на биологични храни и подобряване на качеството на живот.

Моят продукт представлява алтернатива на синтетичните средства за растителна защита, чието използване ще способства за повишаване на добивите от селскостопански продукти на органичното производство и ограничаване на процесите по намаляване на съдържанието на хумусните вещества в почвата, снижаване на резистентността сред причинителите на заболявания по селскостопанските култури.

Проблемът, който решавам е свързан с безразборното използване на химически торове и пестициди, което причинява екологични проблеми под формата на изчерпване на количеството на хумусните вещества на почвата и подпочвените води, загуба на биологично разнообразие на почвата и водата и повишено замърсяване и токсичност за флората и фауната, както и здравето на хората и околната среда, развитието на резистентност при вредителите, употреба на такива агенти за контрол на вредителите, като по този начин се задълбочава проблемът със замърсяването на околната среда, еутрофикацията и мъртвите зони в много водни тела. Множеството негативни ефекти от използването на синтетични съединения за контрол на вредителите довежда до необходимостта да се преразгледат съществуващите практики и да се премине към устойчиво земеделие.



Уникалното в моята разработка е търсенето на нови средства за повишаването на качеството и добивите на продуктите на органичното аграрно производство, да се отворят перспективи за развитие на производството и предлагането на биологични храни от тях при осигурена възможност за опазване на околната среда и създаване на агроекосистеми, доближаващи се до естествената природна среда, постигането на баланс между икономическата ефективност и съхраняването на природната среда в естествения й вид.

Моите клиенти обединяват всички предприемачи, които вървят в силата на биологичното производство, приели са като своя кауза популяризирането на биологичните продукти и водят битка да стане част от нашия живот.

Моят екшън план предвижда да изградя школа от млади учени и предприемачи, с които да реализирам своята цел в агробиотехнологиите, да провокирам у тях стремеж към търсене на нови хоризонти в науката и биобизнеса, да развия творческия им потенциал,

нека да повярват в силата на науката и научните изследвания като път към икономическия подем на нашата страна, към утвърждаването й като център на високите технологии.

Най-много се гордея с това, че имам възможност всеки ден да се срещам с хора, които не скланят глава пред трудностите, търсят възможност да се усъвършенстват и не спират да задават въпроси, но и да намират верните отговори.

В науката мечтая да има не само повече патенти, но и да се реализира заветната мечта на Триъгълника на комуникацията:

Моето бъдеще като предприемач в науката е успешното изграждане на научен център по микробни и хранителните биотехнологии, тъй като темите, свързани с изучаването на биологията на микробните видове, търсенето на нови източници на биологично активни вещества и функционални хранителни продукти, разработването на технологични подходи за тяхното получаване, тяхната активност спрямо патогенни видове като стъпка към преодоляването на проблема с антибиотичната резистентност, разрешаването на проблема със замърсяването на околната среда или елиминирането на токсични замърсители в нея, несъмнено ще бъдат горещи и през следващото десетилетие.

Другите участници в Предприемачи в науката 2022 вижте тук.

 


Ще се радвам ако в България отново стане производител на катализатори

Илияна Христова, гл. асистент в Институт по катализ, БАН

Аз съм Илияна Христова и работя като главен асистент в Институт по катализ – Българска Академия на науките. След защита на докторската ми степен, работих в голям торов завод, където имах възможността да се запозная отблизо с крупнотонажни производства, инсталации и производствени процеси, които са невъзможни без използването на катализатор. Там затвърдих знанията от фундаменталните изследвания и академичните познания.

Вярвам, че науката и производството, в това число и бизнеса, могат да вървят неотменно ръка за ръка. За да е добра бизнес идея с ясна цел тя трябва да бъде лесно осъществима.

Обичам да експериментирам, да пътувам, да чета художествена литература и комуникацията с хора.
Моята лоялност и прагматичност ясно ме водят към поставените цели.

Моята научна работа се базира на хетерогенни катализатори с използване на преходни елементи за очистване на въздух от вредни емисии. Темата на моята дисертация беше: „Синтез и свойства на смесени Co-Mn оксидни катализатори за пълно окисление на въглеводороди“.
От скоро имам голям интерес в областта на природните зеолити. По-специално върху български зеолит от типа клиноптилолит. В България има големи залежи с много добро качество и съдържание на чист клиноптилолит (почти 90% в минерала). Известно е, че зеолитите са често използвани в химическата индустрия като катализатори и носители за катализатори поради техните разнообразни свойства. Те са и приложими за очистването на отпадни води от различни йони, адсорбция на йони на тежки метали, амонячно-азотни съединения, багрила и други замърсители от вода и отпадни води и др.

Моята въздействаща бизнес идея дойде от едно посещение в Източните Родопи, където има залежи на български природен зеолит от типа клиноптилолит. Казах си, че това може да се внедри в промишлеността като носител за катализатори за елиминиране на вредните емисии и адсорбент на пещни газове от промишлеността и отпаден въглероден диоксид.

Така започнах да изследвам клиноптилолита. Чрез него можем да допринесем за разрешаване на фундаменталния проблем за въглеродните емисии на българските предприятия с природен продукт, който може да бъде значително по-евтин и много ефективен. В България днес няма производство на катализатори.

На базата на това, че в Института по катализ преди са разработвани и внедрявани в производсвото катализатори същесвува добра научна основа и знания и това би могло допълнително да подпомогне тази бизнес идея и реализация на това производство.

Моят продукт би бил високо ефективен, евтин и практичен в борбата със замърсения атмосферен въздух. Също така е възможна и употребата му при очистването на отпадни води от различни йони, в това число и на тежки метали. Така в зависимост от вида на нежелания примес, зеолитът може да бъде модифициран с допълнителни компоненти в зависимост от приложението му – дали ще очиства въздух или вода.

Проблемът, който решавам засяга всички живи същества, защото се касае за качеството на атмосферния въздух и води (питейни и промишлени).

Уникалното в моята разработка е използването на българска суровина с широк обхват на приложения.

Моите клиенти могат да бъдат различни по промишлени процеси, райони с екологични проблеми в очистване на въздух и води, малки и големи населени места, малки и големи производства, райони където има значителни количества отпадни води, а ние знаем колко жизнено необходима е водата за нашето съществуване. България е богата на надземни и минерални води и е важно те да бъдат опазвани и използвани с най-добри качествени показатели.

Моят екшън план предвижда ускорена изследователска дейност за получаване на тези катализатори и адсорбенти. За модифициране на природната суровина с цел оптимално използване на полезните й свойства. Детайлна литературна справка, синтез, охарактеризиране и изпитване на катализаторните образци в реакции за опазване на околната среда.
Популяризиране на проекта с цел привличане на бъдещи инвеститори.

Най-много се гордея с хъса и мотивацията, които влагам в този проект. И това, че ще имам възможност да търся бизнес партньори и идеи за внедряване на продукта на пазара. Гордея се и с това, че имам възможността да работя с големи специалисти в тази област.

В науката мечтая да задълбоча и обогатя познанията си и да успея да ги прилагам за създаване на приложни продукти, намиране на съмишленици, с които да имам възможността да привлека повече млади хора които носят науката в сърцата си.

Вярвам, че идващите поколения притежават огромен потенциал и вярвам, че ще оправдаят очакванията.

В работата си ще призовавам всички, които обичат науката да не се отказват да реализират идеите си. Ще се радвам ако в България се въстанови практиката да бъде производител на катализатори. И силно се надявам, че някой ден ще произвеждаме катализатори от български природен зеолит – клиноптилолит.

Моето бъдеще като предприемач в науката виждам в реализиране на различни природни продукти. Популяризиране на българските научни изследвания на световни симпозиуми и конференции, както и представяне на резултати с цел внедряване в производство пред световни инвеститори.

Другите участници в Предприемачи в науката 2022 вижте тук.


By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close