Category Archives: Истории на успеха

Ния Тошкова: Гордея се с размаха на мечтите си, това ми даде цели и упоритост да ги постигам

Аз съм Ния Тошкова. Понастоящем съм докторант към Института по биоразнообразие и екосистемни услуги при БАН с шифър „Екология и опазване на екосистемите“, което за мен е най-голямата стъпка в професионалното ми развитие. Преди да я предприема, отдадох времето си на разнообразни биологични проекти, простиращи се от влиянието на климатичните промени върху редица групи животни, до екосистемните услуги на прилепите. Част съм от Групата за изследване и защита на прилепите към Националния природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН), където от години се занимавам с опазване и изследване на прилепите в България. Консултант съм в научните групи част от европейското споразумение EUROBAT, част съм от Комисия по опазване на пещерите и карста, както и на пещерен клуб и спелеоучилище „Под ръбъ“.

В годината на отличието си съм планира латеренни експедиции и лабораторна работа. Стипендията на Фондация Карол Знание, ще използвам основно за закупуването на лабораторни конумативи, както и за едномесечно посещение в имунологична лаборатория в Париж, при д-р Йордан Димитров. Ще участвам в Симпозиум по Хибернация в Холандия. На него учени от цял свят, които изследват това така интересно състояние, ще споделят постиженията си. Има голяма вероятност да отида на експедиция в Мексико и Ливан, където ще събера още проби за проекта си.

Кариерата ми след това…Изследователските ми интереси попадат в сферата на екофизиологията, имунологията, пещерната микробиология и хироптерологията (науката, която се занимава с изследването на прилепите). В проектите си съчетавам високотехнологичен молекулярен анализ с класически екологични методи и теренни приключения. Мечтата ми е да комбинирам всичките си интереси и да започна собствена изследователска група.

Ще се радвам също така да развия лекционен курс по екофизиология и да успявам да мотивирам студенти да работят по разнообразни проекти с мен. В лично отношение разбира се искам да си изградя семейство, дом и много да скитам по планини и диви места.

За мен да съм от съзвездието докторанти на Карол…Винаги е прекрасно да получиш такова признание за идеите си и това ми вдъхва увереност, че се движа в правилна посока и с добра скорост. Лично познавам част от съзвездието докторанти на Карол и за мен те са невероятни хора. Много се радвам, че се нареждам сред тях.

Чувствам се част от общността на предприемачите в науката…защото вярвам, че изследванията ми са важни и могат да доведат до множество положителни промени.

Прилепите са ключови видове за здравето на екосистемите ни. Важно е да се отбележи огромното значение на екосистемните услуги, предоставяни от тях, както в естествени, така и в изкуствени (напр. земеделски площи) местообитания.

Насекомоядните прилепи често поглъщат близо 100% от собственото си тегло на нощ, като в менюто им влизат голям брой видове членестоноги селскостопански вредители. Като се вземе предвид многочислеността на здравите им колонии, няма да е пресилено да заключим, че

прилепите осигуряват биологичен контрол в континентални мащаби. Освен това, те опрашват и разпространяват семената на над 1000 вида растения.

Колеги от Мексико създадоха текила, която цели да опазва популациите на вид прилеп, който опрашва Агавето, от което получаваме тази обичана напитка. Това за тях се превърна в един успешен зелен бизнес. Оценяването на екосистемните услуги на ключови видове е важен момент за справяне с екологичните проблеми на Земята. От друга страна, изследването на летящите бозайници и техните вируси може да ни даде нова гледна точка за човешкото здраве и да ни предпази от следваща пандеммия.

Научните въпроси, на които се опитвам да отговоря в момента имат две практически приложения. Първото е свързано с това, че се

опитвам да разбера как глобалните промени в околната среда ще повлияят прилепите в България. Така можем да предскажем и да се подготвим за последиците и бъдещите опасности за опазването на прилепното разнообразие.

Изменението на климата ще доведе до промени в биогеографията на някои европейски видове прилепи, което ще доведе до нови предизвикателства, свързани с управлението на защитените територии на континента. Тъй като видовете променят своето географско разпространение, европейските защитени територии ще бъдат изправени пред нови проблеми. Видовете, които успеят да колонизират нови области, ще създадат и нови екологични взаимоотношения, които могат да променят взаимодействията и основните процеси в екосистемите по непредсказуеми начини.

Сегашното природозащитно състояние на някои видове ще претърпи промени. Като цяло,

прогнозите са броят на застрашените видове прилепи да се увеличи до края на настоящия век, дори без да се вземат предвид последиците от промените във взаимодействиствията между видовете и екосистемите.

Само с прилагането на превантивни мерки за смекчаване на изменението на климата, в комбинация с ефективно управление на местообитанията можем да избегнем възможните негативни сценарии.

Второто практическо приложение е свързано с планираните лабораторни анализи на маркери за продължителността на живота.

Прилепите са много важни моделни организми за изследване на процесите на стареене.

Изследването на техните клетъчни механизми ще доведе до съществени знания за различните механизми на клетъчна защита, а тези знания имат потенциал да са основа на нови подходи в човешката медицина и генното инженерство.

Гордея се с работата си, защото ми е много интересно и си я върша с удоволствие. Няма ден, в който да ми е скучно. Имам 10 научните публикации и работата ми в НПМ-БАН ми дава възможност да развивам нови изложби, като с последните две – „Боян Петров, следи в науката“ и „Диви Пандемии“- представихме постиженията на научния ми ръководител Боян Петров, както и важни аспекти на изследователските ми интереси свързани със зоонозите.

В лично отношение се гордея с размаха на мечтите си. Това ми даде цели и упоритост да ги постигам.

Това ме отведе до пещери в Хаваи, Панама, Коста Рика, Борнео, Индонезия, Украйна, Австрия и т.н. Същото нещо ме качи на колело в Египет и ме откара до Кейптаун. Мечтите и биологията ми дадоха и невероятни приятелства, показаха ми колко е ценно да има с кого да споделиш идеите, емоциите и пътешествията си. Всичко това ме прави много щастлива.

В науката сега мечтая да успявам да отговорям на въпросите, които си поставиям. И тези отговори да водят до нови въпроси. Искам да разбера защо прилепите живеят 10 пъти по-продължително от бозайници със сходни размери? Парадоксално е, че интензивната метаболитна активност при прилепите е съчетана с необикновено дълга продължителност на живота. Засиленият интензитет на окислително фосфорилиране води до повишено образуване на реактивни кислородни видове, които са важен фактор за соматичната мутагенеза и клетъчното стареене.

Впечатляващо е колко различна е организацията на метаболизма и на имунната система при прилепите, в сравнение с другите бозайници. Искам да изследвам в дълбочина уникални особености на имунната им система, които им позволяват да са резервоар за вируси, много от които са опасни за човека, без да боледуват сериозно от тях.

Това, в комбинация с факта, че агрегират в големи летни и зимни колонии, спомага за бързото разпространение на нововъзникващи заболявания, в случай че техните причинители попаднат в съответната популация. Прилепите често живеят в непосредствена близост до хората, което им отрежда важна роля в епидемиологията на зоонозните болести и допълнително подчертава значението на моите изследвания.

Моята голяма идея на докторантурата ми е свързана с промяната (или липсата на такава, което е много вълнуващо във връзка с процесите на стареенето) на дължината на теломерите, нивата на оксидативен стрес и антитяловите комплекси при прилепите вследствие на хибернацията и връзка с активността по време на зимата и климатичните промени. Проби събирам от пещерата Балабановата, Парниците, Деветашката, Иванова вода и Орлова чука.

Опръстенила съм над 500 прилепа, така че вече работя с едни и същи индивиди.

Анализът на относителната дължина на теломерите, нива на оксидативен стрес и промените в антитяловите комплекси ще бъдат осъществени за едни и същи индивиди преди и след хибернационния период. Скъсяването на теломерите и промените в нивата на оксидативен стрес се считат за отличителен белег на процеса на стареене. Те представляват полезен биомаркер за количествено определяне на физиологичното въздействие на различни екологични стресори при бозайниците.

Очакван резултат от проекта е и метод за идентификация и детекция на антитела от серум на прилепи. Това ще ни даде информация за относителната концентрация и молекулярната композиция на антителата на прилепите. Подобен антитялов-каталог е от съществено значение за изследването на еволюционните приспособления на прилепите към патогени, ранното откриване на потенциално опасни вируси по прилепите и за евентуалното клонирането на тези антитела и комерсиалното им използване. Имайки предвид дългата еволюционна история на прилепите и интересната им биология, очаквам много голямо разнообразие на антителата им, както и съществено по-висока реактивност.

Моята голяма цел е да осъществя академичното си развитие в България, където не само да се утвърдя като учен, но и да допринеса за опазването на природата ни, съвсем не по-малко интересна от тази на тропическа джунгла.

Дългосрочните ми плановете са да завърша докторантура и да насоча изследователските си усилия върху проекти, свързани с молекулярните механизми на дълголетието на прилепите. Макар да изглежда на пръв поглед хаотична, бързо променящата се реалност в страната ни предлага безкраен асортимент от възможности и аз съм готова да се възползвам от тях.

Пожелавам… на всички по-често да се отдават на мечтите си и да не забравят, че те хем са безплатни, хем се сбъдват, ако се усмелиш да тръгнеш към тях.

Другите звезди от Съзвездието докторанти – тук.


Владимир Николов: Развитието на динозавровата палеонтология у нас се превърна в моя мисия

Аз съм Владимир Николов, носител на докторантската стипендия на фондация Карол Знание за 2020 година. С известни уговорки, понеже за мен подобни определения носят тежест и не бива да се раздават лековато, в професионално отношение бих казал, че съм палеонтолог – имам магистърска степен по „Геология и палеонтология“ от Геолого-географския факултет на Софийския университет, а понастоящем съм редовен докторант в Националния природонаучен музей към БАН.

До този момент работата ми е била съсредоточена основно върху изучаване на костната хистология на нептичите динозаври в България, но от началото на докторантурата ми тези изследвания се разшириха и вече обхващат и фосилни бозайници с миоценска възраст, като същевременно участвам активно в проучването на находището с къснокредна гръбначна фауна (динозаври и други влечуги) край град Трън. Понеже всичко това не е достатъчно, също така съм и палеоилюстратор, което ще рече – художник, създаващ научно-обосновани реконструкции на изчезнали форми на живот. С оглед на написаното предполагам, че някои могат да ме опишат като хлапе, което не е превъзмогнало детското си възхищение и любов към праисторическия свят и неговите тайни.

 

В годината на отличието…въпреки че светът все едно беше запратен в някоя паралелна Вселена, успях да изпълня основната част от планираните по докторантурата ми дейности. На 16-ти март, след повече от две години работа, от печат излезе първата ми научна статия като първи автор. В нея с колегите от Националния природонаучен музей – БАН, Софийския университет и Геологичния институт – БАН

описахме третата находка от нептичи динозавър у нас и вероятно първата от титанозавър.

През август проведохме третата по ред палеонтологична експедиция до находището на динозаври и друга къснокредна фауна край град Трън. Това определено нямаше да бъде възможно, поне не и по начина, по който се случи, без стипендията на фондация Карол Знание.

 

Теренните ни изследвания се увенчаха с успех – не само установихме още два скални пласта съдържащи фосили от тетраподна фауна (в случая нови находки от нептичи динозаври и костенурки), но също така открихме нови зъби от древни роднини на крокодилите, както и първите за България останки от къснокредни сухоземни микрогръбначни и по-конкретно – жаби. След завръщането от терена, вдъхновени от откритото и наученото до момента, с колегите

решихме да подготвим научно съобщение за годишната конференция „Геонауки“ на Българското геологическо дружество, с което да запознаем българската геологична и палеонтологична общност със свършената от нас работа

през последните 3 години. В края на конференцията изнесеният от нас доклад на тема „Welcome to „Cretaceous Park“: Three years of research at the Late Cretaceous tetrapod fossil site near the town of Tran, Western Srednogorie“, на който бях първи автор, беше отличен с наградата „Професор Живко Иванов“, което е едно признание за свършената от нас работа.

Но годината не се изчерпа само с динозавърските истории от Трънско. Направих няколко посещения до Палеонтологичния музей „Димитър Ковачев“ в Асеновград (филиал на НПМ-БАН), където работих с колекциите от миоценски бозайници и по-конкретно – хипариони, от находищата на Пикермийска фауна Хаджидимово и Калиманци. Дейностите ми включваха взимане на костни проби за палеохистологичен анализ, които да ми помогнат да установя не само дали различните видове показват разлики в особеностите на костните тъкани, изграждащи костите им, но и дали тези костни тъкани са запазили сигнали с палеоклиматичен или палеоеколожки характер.

Към момента съм събрал проби от 85 костни елемента на три вида хипариони, като предстои вземането на проби от още 50 кости на няколко вида антилопи и газели обитавали Югозападна България преди 8-7 милиона години.

Събраните проби бяха обработени (вградени в смола) и предадени за изработване на палеохистологични микроскопски препарати (дюншлифи) в Шлифовата лаборатория на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. Подготвените до момента 110 дюншлифа представляват основата на

първата у нас научна колекция от палеохистологични образци. Разбира се, изработването на дюншлифите се извърши изцяло благодарение на докторантската стипендия на фондация Карол Знание.

Не на последно място, спечелването на стипендията ми даде увереност да пиша научни проекти и да участвам в конкурси в търсене на по-нататъшно финансиране за работата ни в находището край град Трън. За да продължим в посоката, в която сме поели с колегите, е необходимо да мислим мащабно, а това изисква да пробваме различни възможности. Смея да твърдя, че започнах да трупам опит в писането на проекти (независимо от липсата на положителни резултати засега) и съм уверен, че успехът е въпрос само и единствено на време.

Абсолютно всичките ми научни дейности и занимания бяха облагодетелствани от факта, че съм носител на докторантската стипендия на Карол Знание.

Много по-спокойно се работи, когато знаеш, че изследванията ти са финансово подсигурени.

Кариерата ми след това…Тепърва ми предстои да разбера как ще се развият докторантските ми изследвания през оставащите две години, както и вероятната ми кариера след това. Със сигурност ми е любопитно какво ще се случи.

За мен да съм от съзвездието докторанти на Карол… е едновременно признание и огромна отговорност. Признание, защото съм успял да убедя едно респектиращо жури, съставено от експерти в различни сфери на познанието (а и на бизнеса), в смисъла и стойността на своя проект и научните въпроси, с които се занимавам. А отговорността е за това, със своята работа и научни постижения, да оправдая гласуваното ми доверие и подкрепа.

Разбира се, може да се каже, че да бъда част от  елитния клуб на звездните докторанти на фондацията е и повод за лична гордост, но това е по-скоро храна за егото, а за един учен е крайно неразумно да изпуска егото си от контрол.

Чувствам се част от общността на предприемачите в науката…Аз не съм предприемач. Като човек, който цял живот е имал интерес във фундаменталната наука, а сега има и възможността да се занимава с нея, предприемаческият начин на мислене е твърде далеч от моята природа и следователно ми е изключително трудно да се впиша в подобна общност. Въпреки това, откакто ми се наложи да пиша проекти за финансиране на изследванията си (ако не броя участието си в конкурса за докторантска стипендия на Карол Знание, през последните 10 месеца съм написал два самостоятелни проекта за научни грантове и съм спомогнал за подготовката на кандидатстване по голям научен проект),

осъзнах, че някои качества и умения от сферата на предприемачеството и бизнеса са полезни в изработването на текстове, чиято цел е да убедят институция или организация да финансират едно научно изследване. Урокът, който научих е, че е изключително важно как се представя едно изследване,

т.е. как се формулира и рекламира, особено в контекста на аудиторията, която ще го оценява. Едно е да търсиш средства от научна институция, второ от организация, насочена към популяризиране на науката чрез резултатите на проекта и трето – към бизнес организация.

Може и да не съм предприемач, но определено бих заел от предприемачите някои похвати, ако мисля, че това ще помогне на работата ми.

Гордея се…с постигнатото от мен и от колегите ми в научно отношение през последните години съвместна работа, с нашата упоритост и отстояване на вижданията ни, независимо от препятствията по пътя. Само преди десет години споменаването на експедиции, свързани с търсенето на динозаври у нас, щеше да предизвика снизходителни усмивки и подигравателни коментари. Днес тези експедиции са реалност, а подигравки вече няма. И всичко това защото нито аз (с огромната помощ на тогавашния ми научен ръководител Дочо Дочев от СУ), нито Латинка Христова (НПМ-БАН) се пречупихме пред трудностите.

Може би мъничко се гордея и с това, че някак си

успях да се преборя с палеохистологията и да се гмурна под привидно скучния ѝ повърхностен слой. Сега вече знам, че под него се крие неподозирана съкровищница от знание. Никога не съм предполагал, че съм способен да се преборя сам с първите стъпки в едно непознато у нас научно направление.

В науката сега мечтая…Може би най-логично би било да мечтая за заветната докторска титла, но не това искам най-много. Мечтая да имам възможността да продължавам да се занимавам с науката, с която се занимавам в момента, и най-вече да продължавам да бъда част от развитието на палеонтология на динозаврите (и въобще на мезозойските гръбначни животни) в България.

Мечтая за нови находища, за нови фосили, но и за това да имам достатъчно време пред себе си, за да стана свидетел на възможно повече от невероятните неща, които палеонтолозите по цял свят непрестанно откриват за древното минало на организмовия свят на нашата планета.

Моята голяма идея…Ще ми се да мисля, че голямата ми идея тепърва предстои. Но историята на науката не е в моя полза – учените с големи идеи, които обикновено променят света из основи, правят това между 20-та и 30-та си година, а аз съм попрескочил тази възраст. За мен е достатъчно да имам по-малки идеи, но добри и повече като количество.

Една от малките ми, но добри идеи беше да кандидатствам за стипендията на Карол Знание и вече се отплати многократно.

 

 

Моята голяма цел…Продължаването на теренните проучвания в находището край град Трън, както и по-нататъшното развитие на динозавровата палеонтология у нас през последната година се превърна в мисия за мен. Винаги съм считал тези неща за важни, но с времето се превърнаха от мечта, в нещо реално, постижимо, и за което си струва да вложиш усилия. С Латинка Христова, която до този момент е ръководител на проекта, искаме да осигурим достатъчно средства и възможности, за да може да въвлечем в работата и студенти, защото е важно един ден да има кой да продължи делото. Мисля, че не бих преувеличил ако кажа, че моята цел е не само да вървим смело напред, прокарвайки един нов път за българската палеонтология, но правейки това да изкореним грешките от миналото, които толкова време са ни спъвали.

Бъдещето на динозавровата палеонтология в България никога не е изглеждало толкова светло.

Пожелавам…На себе си, на семейството ми, на колегите, на фондация Карол Знание и на всички, четящи този текст, пожелавам на първо място да са много, ама много здрави и след това смело да следват и постигат мечтите си. На носителите на стипендията пожелавам успешно да завършат или реализират проектите си, на кандидатите пожелавам успех, а също и да имат увереност в пътя, по който са поели. На настоящия носител пожелавам да я разходва разумно и да извлече максимума от преимуществото да си носител на стипендията на Карол Знание. За финал, пожелавам на българската наука веднъж и завинаги да отреже пипалата на псевдонауката пропълзяла в нея, да премахне неработещото и прогнилото в себе си, да прегърне новото и да не се страхува да се заяви пред обществото. Защото

науката е важна, защото без нея не може и защото тя е единственият шанс за бъдеще пред човешката цивилизация. А последното никога не е било толкова видно, колкото през изминалите 12 месеца.

Другите звезди от Съзвездието докторанти – тук.

 


Галина Соколова: Фондация Карол Знание променя мащабите на изследванията и на мисленето

Аз съм д-р инж. Галина Соколова или просто Галя. През 2020 г. защитих успешно своята дисертация на тема „Стомонобетонни безгредови конструкции – прогресивен колапс при случаен отказ на колона“.

В годината на отличието бях един от най-щастливите хора на света, защото благодарение на стопендията на фондация Карол Знание моята мечта да направия дисертацията, която искам, се сбъдна.

Без подкрепата на фондацията моята дисертация нямаше да се случи, беше твърде амбициозна. На финала на Предприемачи в науката показах как фондация Карол Знание променя мащабите на изследванията и на мисленето.

С предоставената ми стипендия си закупих така необходимия хардуер и софтуер, за да мога направия изследванията, които бях заложила, до момента само в мечтите си. Стипендията ми даде възможност да се запиша в няколко курса за изчслителния софтуер ANSYS, чрез които успях да направя моделите в дисертацията на изключително високо професионално ниво. Също така ми даде възможността да участвам в редица международни научни конференции.

Кариерата ми след това…Защитата на дисертацията се случи в края на Октоври 2020 г. Научното жури, пред което защитих работата си, беше единодушно, че това е изключително важен проблем, който е почти непознат не само у нас, а и в чужбина. Журито беше единодушно и по отношение на високото научно ниво на разработката. Основната цел, която съм си заложила и въху коиято работим усилено, е тази тема да стане максимално популярна. Работим усилено върху организиране на няколкодневен семинар в „Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране“. С моя ръководител смятаме, че необходимо да има най-вече промяна в мисленето, по отношение на проектирането на сградите и съоръженията, когато става въпрос за извънредни събития, като терористични атентати и взривни въздействия.

За мен да съм от съзвездието докторанти на Карол е едно от най-щастливите събития в моята научна кариера. За мен е чест да се нарека докторант на фондация Карол Знание, но и огромна отговорност.

Чувствам се част от общността на предприемачите в науката… Програмата Предприемачи в науката промени начина ми на мислене. Много искам тази приграма да достигне до повече хора. Учените трябва да знаят за фондация Карол Знание и за програмата Предприемачи в науката. Дори само срещата с един лектор е достатъчна, за да се заредиш с идеи и вдъхновение!

Гордея се, че правя това което най-много обичам и че това беше оценено от журито на фондация Карол Знание.

В науката сега мечтая всеки учен в своята област да работи светът да стане едно по-добро място.

Моята голяма идея е да популяризирам идеите заложени в моята дисертация. Всички заслужаваме да живеем и работим в добре осигурени сгради.

Моята голяма цел е с примера си да вдъхновявам хората да правят това, което обичат.

Пожелавам на всички минали, настоящи и бъдещи носители на докторантската стипендия на фондация Карол Знание да бъдат преди всичко много здрави и успешни.

Другите звезди от Съзвездието докторанти – тук.


Драгомира Даскалова: Ще създам компания, за да развия научната си работа

Аз съм Драгомира Даскалова, носител на докторантската стипендия на Фондация Карол знание за 2018 г.

За мен, а и сигурна съм и за всички, имали възможността да се срещнат с екипа на Фондация Карол Знание, проектите им оставят трайни следи. Докторантската програма и програмата Предприемачи в науката дават силен заряд за всеки един от нас, станали част от тях. Без никакво съмнение мога да кажа, че участието ми и в двата проекта дадоха много „добавена стойност“ на житейския ми път.

В началото на годината естествено правим планове, със заявка да се надграждат в дългосрочно. В тази връзка, за мен сега няма нищо по-логично от това да направя проекцията за следващия етап  –

откриване на компания, с която да поставя основите на дълго обмислян амбициозен бизнес проект, който е в основата на реализация на настоящите и бъдещите ми планове, свързани с науката.

Смятам, че съществува необходимост от гъвкав и ефективен модел на услуга, предоставяща възможност за високопродуктивни аналитични резултати, които да оптимизират процесите на оценяване ефективността и безопасността на иновативни научни решения.

Сигурна съм, че има потенциал много наши проекти да бъдат в основата на преодоляване на граници и искам да съм част от това. Целя да изградя лаборатория, която да оптимизира процеса по валидиране на приложни научни проекти, които са в основата на новата технологична революция.

В годината на отличието… бях в особено динамична среда, преплитаща се в международен обмен в Университет Намюр, Белгия, в рамките на програма Еразъм+, където успях с високотехнологична апаратурада да извърша множество изследвания, свързани с изясняването на механизма на действие на изследваните за антимикробна активност наноматериали. Запознах се с предприемаческата екосистема в Университет Намюр, Белгия. Посетих и взех участие в конференции и семинари в България и Оксфорд. Благодарение на стипендията от Фондация Карол Знание успях да осъществя ползотворна научна визита в Университета в Дънди, Шотландия. Впуснах се в предизвикателството Предприемачи в науката – програма, която създава начин на мислене.

Кариерата ми след това…Защитих докторантурата си. Имах възможността да намеря нови и да затвърдя контакти със съмишленици и партньори. Бях ръководител на лаборатория до съвсем скоро, когато взех решение, че е време да се фокусирам върху реализирането на собствен проект.

За мен да съм от съзвездието докторанти на Карол е гордост, отговорност и привилегия.

Чувствам се част от общността на предприемачите в науката…това ми дава увереност, че има екосистема от хора тук, в България, в пълно единомислие, превръщащо се в тенденция

да останем и реализираме мечтите и проектите си тук, защото го искаме, защото го можем и защото го заслужаваме.

Гордея се…с факта, че имах възможност да се запозная, уча и споделям идеи и опит с учени от световна величина, вдъхващи респект и чертаещи бъдещето с приноса си от научни постижения.
В науката сега мечтая…да има повече реализирани значими проекти.
Моята голяма идея…е да създам условия за услуги от ново поколение, което ще даде тласък не само на моите проекти, но и на много други, с което смятам, че ще допринеса за оптимизиране на процеса свързан с трансфер на технологии.
Моята голяма цел…е да осъществя проектите си,
Пожелавам…на всички ни здраве!

На Фондация Карол Знание пожелавам да не губи и за миг увереността си в това, че променя житейските пътища на всички, които са станали част от програмата и да продължава с това си начинание.

На всички в общността Предприемачи в науката – не си позволявайте да се откажете от мечтите си. На бъдещите носители – вие сте точните хора, вярвайте в това! На кандидатите – бъдете проактивни! На българската наука – да се развива от хора като тези, които може да срещнете тук, в програмите за докторантска стипендия и Предприемачи в науката – хора неизчерпаеми на идеи и достатъчна смелост да ги реализират.

И за финал ще си позволя да споделя своя арт-хрумка с апел да търсите винаги и другата гледна точка. Ако в думите ориз, леща, сусам, мак, пшеница и ечемик виждате възможност за добра и питателна вечеря, това е нормално, но ако видите нещо повече…означава че мислите „извън кутията“ – достатъчен аргумент да продължите да предизвиквате себе си. Никой не твърди, че е лесно, но щом сте избрали да сте част от това, вие не очаквате да е лесно, и сте готови за това. И всяко отклонение е само забавяне от успеха, който ви очаква! Пожелавам го на всички ни от сърце!

Другите звезди от Съзвездието докторанти – тук.


Анна Загорска: Стипендията ми даде свобода и възможност за избор

Аз съм Анна Загорска и съм носител на докторантската стипендия на Карол за 2017 година. В момента работя като медицински физик във Втора Клиника по Нуклеарна медицина към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ, майка съм на две деца, новоизлюпен планинар и страстен почитател на българските народни танци.

Годината на отличието за мен бе повратна година – трябваше да приключа с дейностите по докторантурата. В същото време усещах необходимост от промяна, която да ме стимулира, която да ми позволи да приложа знанията. Стипендията ми помогна много за това – даде ми свобода и възможност за избор. В действителност, когато разбрах за тази инициатива, единствената ми мисъл беше „най-накрая, организация, която търси да представи научна работа, тясно свързана с практиката“. Не знаех точно как искам да изразходвам средствата, нито какво бих направила с тях. Усещах, че до който и етап да достигна в този конкурс, по някакъв начин щеше да се популяризира, не само моята работа, но и дейността на медицинските физици, така че да бъдем по-видими и по-разпознаваеми, както за лекарите, така и за пациентите.

Кариерата ми след това… В онези дни имах желание да продължа работа като преподавател и да развия курс по радиационна защита за лекари към МУ-София. Животът обаче е това, което се случва, докато правим планове 🙂 Започнах работа като медицински физик в отделението по Нуклеарна медицина, а скоро след това и като хоноруван преподавател в СУ „Климент Охридски“ и Медицински колеж „Йорданка Филаретова“, където водя курса по Радиационна защита на рентгеновите лаборанти.

Животът ми показа правилния начин за постигането на целите ми – преподаването не може да бъде отделено от практиката.

Накъде от тук нататък…Няма докторант, който да не си задава този въпрос, след края на работата му. Това, което аз осъзнах е, че имам сили и възможности за много и интересни търсения в моята област. Предполагам, че това е така за всички. Промених малко посоката на изследванията си и желанието ми сега е да успеем да обединим знания и усилия в малката си общност за популяризиране на дейността ни, за развитие, защото медицинската физика е една от най-бързо развиващите се специалности.

За мен да съм част от съзвездието докторанти на Карол…е компилация от много усещания – възможност, късмет, чест, гордост, невероятно изживяване…И не само заради стипендията, а защото включвайки проектите си в подобни инициативи, докторантите и учените придобиват безценен опит и се научават как да представят дейността си, така че да бъде разбираема за хората, които не са тясно свързани с тяхната област и, които биха инвестирали в науката за продължаване и доразвиване на изследванията.


Пожелавам…
На Фондация Карол Знание да остане неуморна в търсенията си за свързване на научната работа и предприемачеството. Големите постижения са плод на малки, но упорити стъпки в правилната посока.
На всички докторанти – да не се отказват от работата си, въпреки трудностите. Понякога наглед трудни и безумни решения, се оказват ключови, както за научната дейност, така и за по-нататъшното развитие. Без изследвания и търсения, без постоянно упорство няма напредък.
На всички – бъдете здрави!

Другите звезди от Съзвездието докторанти – тук.


Никола Каравасилев: Искам след време да има закон в астрономията или физиката, кръстен на мое име

Аз съм Никола Каравасилев, носител на докторантската стипендия за 2016 година.

В момента работя на няколко места, първото от които е новосъздаденото училище Izzi science for kids, или както е официалното име на училището – ЧОУ Наука за деца. Тук преподавам физика и на астрономия на ученици между 1 и 5 клас и на деца от втора предучилищна група (6 годишни). Също така, заемам позицията STEAM Director, което означава, че отговарям за научния департамент в училището.

С гордост мога да кажа, че това училище бе създадено по моя идея, която се появи преди малко повече от 2 години 😊. Няма да е пресилено, ако нарека Izzi една от моите сбъднати мечти 😊.

В Първа Частна Математическа гимназия водя школи за подготовка за състезания по физика и по астрономия. Впрочем, именно в ПЧМГ учат едни от най-успешните ми ученици за последните няколко години.

В НПМГ  водя физика и астрономия на 12 клас.

От август 2019 г. работя като редактор на списание Природните науки в образованието на издателство Азбуки към МОН. Отговарям за набирането на материали за публикуване, търсене на рецензенти, комуникация с автори и т.н. Идеята е в следващите години да превърнем списанието в издание, което е много полезно за учители по природни науки, а също и за професионални изследователи.

Също така се занимавам и с ръководство на няколко отбора, които всяка година представят страната ни в различни международни състезания по физика, астрономия и природни науки. Отговорностите ми включват избиране на участниците в тези отбори, тяхната подготовка, а също така и нерядко намиране на финансиране за нашите участия.

Състезанията, на които всяка година пътувам като ръководител са Международна олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA), Международен турнир на младите естествоизпитатели (IYNT), Международен турнир на младите физици (IYPT),  Международна Жаутиковска олимпиада, Международна олимпиада по експериментална физика (IEPhO).

До момента моите ученици са спечелили повече от 50 медала на международно ниво, като по мои сметки 11 са златни! Мога да се похваля, че вече трима мои ученици са били абсолютни първенци на международни състезания по астрономия.

С известна гордост мога да се похваля с това, че моите ученици еднакво добре и в дълбочина усвояват и теорията, и експерименталната работа по физика и астрономия.

Паралелно с това съм редовен участник в различни събития, чиято цел е популяризирането на науката: Софийски фестивал на науката, Science Bricks и т.н.

В годината на отличието

реализирах една своя мечта – да си имам своя собствена лаборатория по физика. Благодарение на средствата, които ми бяха предоставени от Карол, аз закупих голямо количество апаратура, с която оборудвах своята стая във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

В нея, моите ученици имат възможността да се занимават с истински експерименти от физиката. Със закупеното оборудване, ние се подготвихме за не едно успешно участие в национални и международни състезания по физика. Също така, направихме и някои изследвания, които за учениците са една отлична първа стъпка в науката.

Мога да разказвам с часове различни интересни и забавни случки, от нашата експериментална подготовка.

За повечето ученици, с които се подготвяме във Физическия факултет, това е първа среща с реален физичен експеримент. В повечето училища или няма никаква база за опити, или тя просто не се използва.

Именно за това, се получават някои доста смешни, на моменти дори не съвсем безопасни ситуации.

Едно нещо, което не мога да пропусна, е че отличието ми даде възможност да се запозная с нови и интересни хора. Също така, това, че използвах средствата за оборудване на лабораторията си, имаше силен медиен отзвук. В рамките на няколко месеца след обявяването на стипендията, бях поканен да гостувам в няколко телевизии, дадох интервюта за различни вестници, а също така бях посетен от журналисти в стаята си. Тези мои медийни изяви послужиха като основа за познанството ми с журналисти, с които сега редовно комуникирам. Според мен това е много полезно, защото така

обществото ни вижда, че в България наука се развива и то на съвсем конкурентно, световно ниво.

Спомням си, че когато аз бях ученик (преди около 15 години) беше почти тема табу да се говори по медиите за нашите олимпийски успехи, а тях и тогава ги имаше. Сега, определено имаме голям напредък в това отношение.

Благодарение на изп. директор на фондация Карол Знание, Милена Петкова, през 2018 г., се запознах с една млада дама, която прави видеа с интересни хора – Теди. Тя направи няколко клипа за мен и моите ученици, включително ни снима и как се подготвяме за едно експериментално състезание по природни науки (IYNT 2018). Около Теди се сформира една много интересна общност от хора, които често се събирахме. В момента това няма как да се прави, поради пандемията…Разговорите с тези толкова разнообразни хора винаги са ми били изключително интересни и полезни, защото от всеки има какво да се научи.

За съжаление, поради пандемията от COVID-19, от март месец 2020г . нямаме възможност да използваме лабораторията с учениците, защото целият факултет не е достъпен.

Всъщност, Теди ме запозна и с една начална учителка,Вергилия Грънчарова, която живее и работи в Русе, моят роден град. Тя ме покани да гостувам в Русе по линия на програмата Русезнание. Това е програма, по която русенските ученици изучават града си и като част от нея, се канят изявени русенци да гостуват в различни училища. За мен бе, огромна чест да бъда гост и да разкажа на малките русенчета (2 клас) за себе, своите занимания, пътешествия и да им покажа няколко забавни експеримента. Това всичко с основата си е благодарение на Карол и контактите от там.

Кариерата ми след това…се разви предимно в преподавателското поприще.

Както вече споменах, продължих да ръководя няколко международни ученически отбора, които годишно носят множество медали за страната ни.

Един много повратен момент бе в края на 2018 г., когато се появи идеята за създаването на училище Izzi science for kids. Според мен,

това училище може би ще бъде проектът на живота ми

и аз съм изключително благодарен на г-жа Доротея Воева, която повярва в него и подаде ръка на тази инициатива.

През годините след 2015г. няколко пъти бях награждаван за своята дейност:

  • Награда от конкурса „Най-изявените млади хора“ JCI за 2019 г. в категория „Академично лидерство и/или постижение“;
  • Годишна награда на фондация „Св. Св. Кирил и Методий“ на името на акад. Матей Матеев за учител по физика – 2019 г.
  • Награда от Ученическия институт към БАН за откриване и развитие на млади таланти в науката – 2019 г.
  • Редица награди за отличия, получени от мои ученици в национални състезания по физика и астрономия.

За мен да съм от съзвездието докторанти на Карол…е огромна чест, а също така и отговорност!

Казвам чест, защото избирането ми за стипендиант за 2016 г. бе едно голямо признание за моя труд и усилията, които полагам.

Почувствах, че моята работа е високо оценена и именно затова реших да използвам наградата си за развитие на своята дейност с учениците.

Също така, членството ми в Съзвездието докторанти на Карол е и отговорност. След получаването на такова отличие, човек придобива един нов имидж сред своите колеги и пред обществото, но той трябва да се защитава с всяко едно действие.

Чувствам се част от общността на предприемачите в науката. Макар и да не съм участвал в конкурса за Предприемачи в науката на Карол, аз  се чувствам частично като такъв. Всъщност, не изключвам свое участие в близко бъдеще 😊.

Гордея се…основно с няколко неща 😊

  • Постиженията на своите ученици. Тук имам предвид дори не само спечелените медали. Горд съм с това, че много от тях, вследствие от това ,което са научили от мен, избират науката като свой професионален път за развитие. В крайна сметка, именно това е нашата основна цел като преподаватели.

Много горд ме кара да се чувствам, че под мое влияние вече един мой ученик реши да остане в България и да стане учител по физика! Неговото име е Георги Александров и понастоящем е студент във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

  • Това, че без проблем преподавам на всички възрастови групи. Както вече отбелязах, преди около две години създадохме училището Izzi science for kids. В началото имах притеснения дали ще се справя с толкова малки деца. Скоро след началото на първата ни учебна година (2019/2020), вече бях любим учител на голяма част от тях 😊.

Когато ме попитат каква е тайната, казвам, че правя часовете си такива, че да са интересни дори и на мен самия 😊.

  • Част съм от една много важна промяна в България. Казвайки това, имам предвид главно две неща. Първо, благодарение на училища като нашето Izzi science for kids, сред учениците се създава един траен интерес към науката. Това със сигурност ще им е от полза, дори и да не станат професионални учени, защото ще имат изграден начин на мислене. Също така, след години, те ще имат едни много приятни спомени от часовете си по природни науки в училище. Второ,

горд съм с това, че съм неизменна част от хората, които правят науката достъпна за широката общественост. От вече може би 10 години, в България за наука започна да се говори все повече в медийното пространство. Много съм щастлив от факта, че съм един от най-активните деятели на тази промяна.

  • Обществеността започна да разбира за това, че у нас наука се прави и имаме постижения на световно ниво.

 

Учителят Теодосий Теодосиев ме посочи като свой наследник. Това е огромна чест! За мен, а и за много други хора, той е идол и такова признание от него има много голяма стойност!

  • Професор Минко Балкански ми благодари за всички мои дейности. Малко хора знаят това…но преди около половин година се видях с него, по време на посещението му в България. Всъщност, видяхме се малко преди да излети за Париж, където живее, на летището в София. Поговорихме малко за някои бъдещи идеи и на тръгване той се ръкува с мен и каза „Благодаря ти, за това, което си и за това, което правиш!“. Надявам се да не звуча прекалено сантиментално…
  • Бил съм в 41 държави 😊. Това, с което наистина се гордея е, че

броят на посетените от мен страни надхвърли броя на годините ми. Мечтая си да посетя 100 държави преди да съм навършил 100 години!

В науката сега мечтая…Ако говорим за моя лична мечта: искам след време да има закон в астрономията или физиката кръстен на мое име 😊. Всъщност, ако това стане, аз няма да съм първият учител, на когото се отдава такава чест. Като цяло, мечтая си да развивам изследователска дейност, заедно с моите ученици, паралелно с преподаването си.

В по-глобален план си мечтая да доживея т.нар. Велико обединение на природните сили.

Знаем, че във Вселената съществуват четири фундаментални взаимодействия. За три от тях (гравитацията прави изключение) са открити частиците, които ги пренасят. От много години учените се опитват да намерят основната частица, която ги пренася и така да обединят всички природни сили. В рамките на моя живот, бяха направени няколко много важни открития в тази посока, но аз мечтая да видя този процес завършен.

Моята голяма идея…Към момента, голямата ми идея е свързана с развитието на Izzi science for kids и бъдещите участия на нашите ученици в международните състезания, в които ги ръководя.

Имам голямата амбиция училището ни да се утвърди като водещо място за изучаване наука, но където са застъпени и всички останали предмети, с богат избор на извънкласни дейности. Мечтая си нашите ученици да завършват като едни балансирано и всестранно развити личности. Ще положа всички усилия, много от тях в бъдеще да станат международни състезатели, с които страната ни да се гордее.

Имам амбицията в нашето училище след време по-големите ученици да правят истински научни изследвания, които да се публикуват в престижни списания по цял свят.

Всъщност, основната идея на целия екип, който ръководи Izzi science for kids е след две години да получим лиценз за гимназия и така да затворим цикъла. Аз лично вярвам, че можем да сме конкурентни на всички елитни гимназии в България 😊. Като пример използвам едно училище в Сингапур, в което гостувах преди малко повече от две години – National University of Singapore High School. Имам идея след време да осъществим партньорски отношения с тях и защо не след време те при нас да идват за обмяна на опит 😊.

Една моя идея, която вече до известна степен се реализира, е България да стане една от водещите сили в състезанията по физика и по астрономия.

Всъщност, тази идея е тясно свързана с всичко, което описах в по-горния абзац.

Моята голяма цел…Да бъда достоен наследник на Теодосий Теодосиев!

Без съмнение това изречение обединява всичко към което се стремя: да бъда вдъхновяващ учител, чиито ученици постигат успехи по цял свят, правят научни изследвания от ранна възраст и най-важното, развиват се като мислещи членове на обществото ни!

Пожелавам

  • На себе си: здраве, късмет и търпение да следвам мечтите си, нищо друго;
  • Фондация Карол Знание: преди всичко здраве на целия екип! Пожелавам ви да бъдете притегателен център за младите хора, които развиват наука в България и във ваше лице те да виждат свой надежден партньор, който подпомага това развитие;
  • На всички в общността: бъдете здрави, това винаги е било най-важното; бъдете вдъхновени и следвайте неуморно мечтите си! Дори и да срещнете неуспехи, нека те да бъдат допълнителен стимул за вас! Пожелавам също и семейно щастие и много интересни пътувания по света!
  • На всички носители на докторантската стипендия, бъдещи и настоящи: Бъдете здрави и с гордост казвайте, че сте стипендианти на Карол! Пожелавам ви професионални успехи и нека трудностите по пътя да бъдат просто поредната мотивация за вашия силен характер!
  • На кандидатите: Здраве и успех! Просто бъдете себе си 🙂
  • На българската наука: пожелавам много скоро да настъпят едни по-добри времена за всички учени в България! Всъщност, пожелавам да дойде време, в което да не е нужно всеки български учен да обяснява защо е останал у нас!

Другите звезди от Съзвездието докторанти – тук.

 


Фондация Карол Знание на 3 години

Трети рожден ден празнува днес фондация Карол Знание. Регистрирана в обществена полза, с основен фокус подкрепа на български млади учени и техните научни проекти.


Отбелязахме учредяването с връчване на докторантска стипендия, учредена през 2011 г. от финансова група Карол. Фондацията продължи традицията и сега, на третия си рожден ден, отново ще празнува рождения си ден по този начин.
Сред носителите на докторантската стипендия са двама физици и един бионанотехнолог от СУ „Св. Климент Охридски“, двама инженери от УАСГ, инженер от Техническия университет в София, медицински физик от Медицинския университет в София, един докторант от Национален природонаучен музей при БАН и настоящият носител – от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска академия на науките.

Още първата година създадохме и друг емблематичен проект, без аналог у нас – Предприемачи в науката, разработен за учени. В трите издания са връчени 4 награди, 45 са участниците досега, 41 са лекторите, менторите – 4, а стартъпите, вдъхновени от програмата – 3.
Носителите на наградата Предприемач в науката са от Медицинския университет – София, СУ „Св. Климент Охридски“, Института по Електрохимия и Енергийни Системи при БАН и Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“.

Сред привлечените лектори и ментори в проекта има български учени от световна величина. В програмата на живо са включвани учени предприемачи от Harvard Medical School, Бостън, САЩ, 4 университета от Обединеното кралство – Queen Mary University of London, School of Medicine, University of Dundee, University of Edinburgh и University of Exeter, два университета в Швейцария – Политехнически федерален институт в Лозана (EPFL – École polytechnique fédérale de Lausanne) и Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих (Eidgenössische Technische Hochschule Zürich), Technische Universität Dresden – Германия.
В края на втората година беше учредена стипендия за новоприет студент, възпитаник на СУ „Св. Климент Охридски“ в Симеоновград. По този начин, г-н Станимир Каролев, учредител на фондация Карол Знание, насърчава учениците в родния си град да са активни, да си поставят цели, да ги постигат и да са мотивирани да продължат образованието си.


64 000 лв. е общият размер на предоставената досега годишна докторантска стипендия. Тази година към нея ще се прибавят още 8000 лв.
60 000 лв. е изплатената сума от наградата Предприемач в науката, още
30 000 лв. добавя тазгодишната.
2 000 лв. е финансовото изражение на стипендиите за новоприет студент от Симеоновград досега.

Стремежът ни е не просто да подкрепяме и популяризираме българските млади учени и българската наука, а да създадем среда и общност за превръщането ѝ във фактор за развитие на икономика, базирана на знанието и иновациите. Финансовата награда е само едната страна. Истинската награда за всички участници в проектите ни са преносимите знания и умения, с които те се превръщат в успешни хора. Успяваме в това, защото привличаме успешни учени предприемачи, българи от различни точки на света, които вдъхновяват с примера си бъдещите предприемачи в науката, а нас ни вдъхновяват да продължим. Благодарни сме на талантливите личности, с които се срещнахме през тези три години и заедно с тях ще продължим да развиваме и надграждаме инициативи, които ще насърчат учените да мечтаят по-смело и да успяват в амбициозните си проекти.

Станимир Каролев, учредител на фондация Карол Знание


Изследовател на прилепи спечели докторантската стипендия за 2021

Ния Тошкова, докторант в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска академия на науките е новият носител на докторантската стипендия на фондация Карол Знание в размер на 8000 лв. Тя спечели подкрепата на журито след силен финал и сериозна конкуренция в първото онлайн издание на конкурса.

Темата на нейната работа е Стареене и имунна система на прилепите през зимата. Това обаче е само един аспект от изследванията на Ния, която изучава прилепите от 13 години, когато за първи път в пещерата Душника хваща в ръцете си крилат малък бозайник.

Първите години на изследователската ѝ кариера са свързани с природозащитни проекти, мониторинг на прилепните популации в България, систематични биоспелеологични проучвания и картиране на пещери в Албания и Украйна. През 2013 г. е теренен асистент в Зеевизен, Германия, в Група по сензорна екология на Max-Planck-Gesellschaft.

Първият ѝ голям самостоятелен проект е свързан с Болестта на белия нос – инфекциозно заболяване при хиберниращите видове прилепи, довело до най-масовото досега измиране на бозайници. Работата се превръща в ключова за разбирането на еволюционната история и начините на разпространение на болестта в цяла Европа и я отвежда в университета Ernst-Moritz-Arndt, Грайсвалд, Германия. По същата тема работи и по време на стажа си в Тихоокеанския център за екосистемни изследвания на Хавайските острови (Pacific Island Ecosystems Research Center).

През 2017 г. Ния печели стаж в Smithsonian Tropical Research Institute в Гамбоа, Панама. Две години по-късно започва проект върху зимната активност на прилепите и влиянието на климатичните промени върху тях. През 2019 участва и в международна пещерно-изследователска експедиция в Mulu National Park в Борнео, подкрепена от National Geographic и Bat Conservation International. Изследванията са насочени върху приносa на пещерните прилепни колонии за внасянето на хранителни вещества в сухоземни и водни екосистеми. В теренната работа са включени и пещери в Коста Рика и Малайзия.

От 2016 г. работи по проекти с Университета в Копенхаген, откъдето е и единият ѝ научен ръководител на дисертационния труд.

О 2009 г. досега Ния работи в Национален природонаучен музей при БАН, където е част от Центъра за изследване и защита на прилепите ЦИЗП и Центъра по биоспелеология. Основател и координатор е на Клуб за научни дискусии, основен организатор на изложбите: „Боян Петров, следи в науката“ и „Диви пандемии“, организатор на Нощ на прилепите в България (2009-2018) и е сертифициран гид в музея от 2010 г. Съосновател е на „Академията за малки изследователи“ към музея и съавтор на първия и засега единствен пътеводител из експозицията на музея „Приказка за един музей“.

Освен страстен учен прилепар, Ния е и комуникатор на науката. Участва в Софийския фестивал на науката, финалист е в националния конкурс за комуникация на науката „Лаборатория за слава“. През 2016 г. е част от експедиция на британската организация Operation Wallacea на остров Бътън в Индонезия, която комбинира екосистемни изследвания на изолирано място в джунглата с обучение по полеви методи в екологията за гимназиални ученици. От 2018 г. е преподавател по наука във външната програма на Американския колеж в София.

Пещерите я вдъхновяват още от гимназиалните години. Участвала е в много пещерни експедиции в България и няколко европейски държави. Може дори да се похвали, че е дала имена на няколко новооткрити галерии във вулканична пещера на Хаваите.

„В свободното си време практикувам гмуркане, катерене или алпинизъм и с удоволствие се разхождам по ръба на възможностите си — както физическите, така и психическите. Това ме отведе и на 6 месечна експедиция в Африка, където преминах 12 000 км на колело от Кайро до Кейптаун“.

По време на презентацията на финала на конкурса за докторантската стипендия на фондация Карол Знание, освен с увлекателен разказ, впечатляващият изследовател показа снимки и видеа, с които успя да убеди журито, че прилепите са една „изключителна група бозайници“, „изключително чаровни“ и „спаси репутацията им, която пострада напоследък“. С видео Ния ни заведе и в работния си офис – много тясна пещера, в която едва успява да се провре.

Няколко любопитни факта, които научихме от представянето на новата звезда в съзвездието докторанти:

Изключително силно беше и представянето на другите трима финалисти. Д-р Виолета Снегарова, докторант в Медицинския университет във Варна представи работата си по Оценка на рискови фактори за микронутриентни дефицити – витамин Д, В9, В12, желязо и йонизиран калций при бременни жени във Варненски регион.

Мирослав Трънков, докторант от Пловдивския университет, демонстрира на живо как работят невронните мрежи, с които може да се прогнозира движението на котировките на финансовите пазари.

Христо Рашеев, докторант от Софийския университет, показа разработката си в областта на моделиране, синтезиране и охарактеризиране на нови материали за презаредими метал-йонни батерии.

Още за проектите на финалистите, вижте тук. Още снимки от финала – тук.

Кои са другите носители на докторантската стипендия – тук.


Деница Згурева: Надявам се идеалите и целите на Карол да станат естествена атмосфера на българската наука

Аз съм…Деница Згурева, носител на докторантската стипендия за 2015 година, в момента съм главен асистент в Технически университет – София, Колеж по енергетика и електроника. Освен преподавателска дейност имам и ангажименти като отговорник по електронното обучение и електронното управление на звеното, свързани със създаването и поддържането на система за отдалечено обучение в реално време. Участвам и съм ръководител на няколко научни проекта в областта на опазването на околната среда и производството на нови горива от уловен въглероден диоксид. Работя активно със студенти по теми извън задължителните университетски курсове в областта на улавянето на въглероден диоксид, неговото оползотворяване, съхранението на енергия от възобновяеми енергийни източници, управлението на отпадъци от и за енергийни приложения, както и в областта на ядрената енергетика.

В годината на отличието

Това определено беше най-интересната и вълнуваща година от моята докторантура. Едновременно с отговорността, която изпитвах към високото признание, получих и многобройни възможности, които до този момент не изглеждаха реални.

Финансовите средства ми помогнаха да ускоря значително темповете на работа и ми предоставиха възможност да реализирам дейности, които при други обстоятелства щяха да останат неосъществени. Част от средствата изразходвах за лабораторно оборудване, най-вече консумативи за експерименталната ми дейност. Закупих и допълнителен компютър, който ми беше необходим за осъществяване на моделиране на процесите, които изучавам в лабораторна среда, с цел по-нататъшното им мащабиране до пилотна инсталация. Средствата ми осигуриха възможност да осъществя няколко пътувания извън страната, с цел участие в международни енергийни форуми и изложения.

Докторантската стипендия на Карол далеч не беше само финансова облага, напротив, тя ми донесе много повече благодарение на всички познанства и контакти, които изградих през тази една година в качеството си на докторант за 2015.

Пет години по-късно аз все още поддържам контакт с хората, с които се запознах тогава, а с някои дори имаме обща изследователска работа. Често попадам в служебни ситуации, в които трябва да комуникирам с друг учен на „академичен“ език и ми става много приятно, когато чуя по телефона или прочета в e-mail: „Здравей, Дени, ние се познаваме от Карол, виждали сме се там и там…“.

Това е страхотен атестат за основната мисия на Фондация Карол Знание, а именно да бъде комуникатор на науката и учените в България. Определено,

откакто получих това признание, аз се чувствам като част от едно общество с обща мисия, което всяка година се разраства все повече и се надявам един ден идеалите, залегнали в целите на докторантската програма на Карол, да се превърнат в естествената атмосфера на българската наука.

Кариерата ми след това…Защитата на дисертационния ми труд беше в рамките на 3-годишния срок и се осъществи няколко месеца, след като предадох (с голяма носталгия) щафетата на следващия докторант на Карол – Никола Каравасилев. Винаги съм била мотивирана да завърша труда си навреме, но това, че бях докторант на Карол за 2015 година се оказа един допълнителен емоционален и съзнателен стимул.

Изпитвайки гордост от тази награда, аз изпитвах и отговорност, която ме мотивираше да надграждам себе си и труда си и да не предам огромното доверие, което ми гласува журито преди коледните празници през 2014 година.

За мен да съм от съзвездието докторанти на Карол…е чест.

Чувствам се част от общността на предприемачите в науката. По тази тема имам особено мнение…:) Много ми харесва новаторската за България инициатива, която фондация Карол Знание предприе с програмата „Предприемачи в науката“.

В нашето образование, в ежедневието и в ценностната система на българина, предприемачеството е нещо далечно и непознато. И макар хората да разбират колко е необходимо, трудно го материализират.

Безспорен е фактът, че науката трябва да функционира и да се развива, за да подобрява и усъвършенства нашия живот като общество и отделни личности. Не одобрявам мнението, което се прокрадва из обществото и обществениците, че няма смисъл от наука, която не влиза в реалното производство. Категорично не се съгласявам с това и примерите, които мога да дам са безброй.Нека вземем най-близкото до нас хората, като живи същества – здравеопазването и фармацевтиката. Още не е минала година от началото на пандемията от коронавирус Covid -19, всички хора по света се вълнуват, страхуват и очакват…Какво? Лекарство, ваксина, повече лекари, повече легла…Свидетели сме как имунолозите се надпреварват с времето, за да изследват, опознаят и противодействат на заразата. Това са хора, специалисти, учени, които не само не са предприемачи, а и не трябва да бъдат, за доброто на всички…

Подобен пример мога да дам и с ядреното инженерство и с още много области, но се надявам, че съм предала правилно есенцията на мислите си. За всички нас, независимо в кой край на света сме, е необходимо да има учени, които да бъдат „просто“ учени. Да работят в своите лаборатории, да творят (защото науката е изкуство), да получават грешни резултати, да променят подходите си, да получават хубави резултати….А след тях има още поредица от специалисти, които могат да материализират всичко.

В този контекст, искам да изкажа мнението си, че не трябва да разделяме нещата на крайности. И аз мисля и се чувствам като предприемач в науката, защото предприемачеството (за мен, не знам на теория как е :)) не се свежда до изграждане на start-up или интегриране на научен резултат в индустрията. Един учен може да бъде предприемач в своята дейност… да бъде предприемчив, получавайки и предавайки знания и опит (и то правейки го като „професионален търговец“), които след това да послужат на следващото стъпало, водещо до ползата. Категорично смятам, че

добрият учен трябва да бъде и добър предприемач, но от гледна точка на инвестиции и управление на нематериални активи. Дали и как това ще донесе финансова полза за учения, преди всичко за мен е въпрос на желание от негова страна…

Винаги съм определяла г-н Каролев като единственият на мен познат филантроп у нас, давайки толкова много на младите (не само учени), без да очаква нещо в замяна, дори по мои наблюдения, стоейки в сянка на собствените си дела. И смятам, че у нас има учени, които подобно на него, правят наука заради самата нея…без очаквания за ползи, без умисъл, без амбиции… А само за да я има така, както изглежда в техните представи, правилна, подредена и вечна.

Гордея се със семейството си и със студентите, на които преподавам и с които работя по извънкласни дейности

В науката сега мечтая…да посрещна поредното предизвикателство.

 

Моята голяма идея… от научна гледна точка, бих могла да я определя като идея за изцяло реализирана кръгова икономика в областта на енергетиката… всеки отпадък да се превърне в полезна суровина и хората не само да не се притесняват за състоянието на околната среда,

а да имат и възможността да потребяват електрическа енергия на „поносима“ цена…без спекулации. От лична гледна точка, моята голяма идея е свързана с обективното ограмотяване на малки и по-големи.

Моята голяма цел…е да участвам активно и да допринеса в процеса за повишаване на качеството на образованието и на научните изследвания в България.

Пожелавам… най-вече здраве на всички мои познати и непознати, на фондация Карол Знание, на всички в общността, на носителите, на бъдещите носители, на кандидатите, на българската наука. Пожелавам всяко действие и противодействие в живота на всеки един да бъде съпроводено с голяма доза разум и поръсено за сладост с красиви емоции.

Другите звезди от Съзвездието докторанти – тук.


Таня Славова: Стипендията ми даде сили и увереност да продължавам напред

Аз съм Таня Славова – носител на докторантската стипендия на Карол за 2014 година.

В годината на отличието…бях горе-долу по средата на работата си като докторант. Предстоеше ми сложната задача да извърша планираните измервания. Това на практика означаваше седмици наред ранно ставане, стигане с обикновен автомобил до пернишкото село Боснек, сетне с високопроходим по витошките баири, докъдето е възможно, и после още малко пеша нагоре до пещера Живата вода.

По това време романтичните планове, които бях кроила по-рано, станаха на пух и прах заради суровата действителност на работата в подобни условия.

В крайна сметка обаче нещата се случиха, а направените изследвания се оказаха интересни далеч не само за учените.

Освен като средства, които да подпомогнат работата по дисертацията ми,

отличието оказа силен ефект върху мен и в духовен аспект. То беше една своеобразна обратна връзка, че това, което правя има смисъл. А също така се превърна и в едно от онези специални постижения, които ми дават увереност и ми дават сили да продължавам напред.

Кариерата ми след това…продължи в две основни направления. Приключих докторантурата си в Университета по архитектура, строителство и геодезия през 2016 г., след което се отдадох на почивка от научните дела. През 2017 г. се завърнах в академичния свят, като преподавател в Минно-геоложки университет „Свети Иван Рилски“.  От тогава насетне, с изключение на няколко малки отклонения, ежедневието ми преминава в работа на два фронта – академичния и този в частния сектор.

Така освен главен асистент, в момента заемам длъжност и на бизнес анализатор – работа, която всъщност е близка по своя смисъл до науката.

Междувременно темата на дисертацията ми се оказа от интерес за по-широк кръг от хора. Постепенно бях въвлечена в полето на научната комуникация, което ме направи част от доста интересни и вълнуващи мероприятия.

Цялата поредица от събития ме отведе и до един от скорошните ми призове. През 2019 г. станах част от изложбата „Младите учени на България“ по случай домакинството на България на 31-то Европейско състезание за млади учени (EUCYS). За мен беше голямо признание да бъда сред учени в областта на математиката, медицината, биологията, химията и др.

За мен да съм от съзвездието докторанти на Карол…е чест, радост и вдъхновение.

Когато получих приза на Карол, бяхме само двама, но всеки нов докторант на Карол допълва палитрата от качества и заслуги в областта на науката. Всеки следващ допринася в изграждането на образа на това какъв трябва да бъде един учен.

Чувствам се част от общността на предприемачите в науката…Да бъда част от общността на учени, която Карол изгради през годините, поддържа и развива у мен желанието да работя с мисъл за обществото, с какво моите знания и умения биха могли да бъдат полезни на хората.

Гордея се…с постиженията в работата си и примера, който мога да дам на своите студенти. Мисията да обучавам и възпитавам бъдещи специалисти е съществена част от прогреса.

В науката сега мечтая…да бъда от полза за обществото.

Моята голяма идея…очаква своята реализация.

Моята голяма цел…е да постигна добър баланс между личен живот, работа и сън. Даже бих казала, че съм постигнала добри резултати 🙂

Пожелавам…на всички здраве, дръзновение и сила в следването на избрания път!

Другите звезди от Съзвездието докторанти – тук.


By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close