Category Archives: Истории на успеха

Студент от ТУ работи върху система за термохимично съхранение на слънчева енергия

Студентът Иван Маринов е награден от Технически университет – София с участие в Предприемачи в науката 2021. В момента той се обучава в две магистърски програми – Ядрена енергетика и Енергиен бизнес. Бакалавърска степен получава също в ТУ – Топлоенергетика и ядрена енергетика. Само преди пет години завършва с награда за отличен успех Софийската математическа гимназия, а вече има сериозни академични успехи.
Съавтор е на 16 научни публикации в наши и чужди специализирани издания, сборници от научни конференции и форуми. В повечето от тях е съавтор с Деница Згурева, носител на докторантската стипендия на Карол и доц. Силвия Бойчева, член на журито за докторантската стипендия на фондация Карол Знание.


Стипендиант е на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД през 2018 г. Носител е на „Стипендия на Ректора на Технически университет – София“ през 2021, именна стипендия на Фондация „ЕВРИКА” за постижения в овладяването на инженерните науки в областта на машиностроителните технологии на името на акад. Ангел Балевски, стипендия на Камара на инженерите в инвестиционното проектиране – София-град и стипендия „Обучавам се в ТУ-София, за да се реализирам в България“, предоставена от инж. Васил Велев, председател на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България. Вече два пъти грабва националния приз Студент на годината (2019 и 2020) на Национално представителство на студентските съвети в България. Отличен е с награда в конкурса за млади автори „Ядрена енергия за хората“ на Българско ядрено дружество през ноември 2019 г. Два пъти е награждаван с Грамота за постигнати отлични резултати в обучението в ТУ-София през (2018 и 2019). Печели I място в конкурс за студенти и ученици „Ядрена техника и ядрена енергетика“ през април 2019 г.
Темата на проекта, с който участва в Предприемачи в науката е Разработване на стенд за изпитване на термохимичното съхранение на енергия в работни среди, получени чрез преработка на твъдофазни отпадъци.
„По време на своето следване в Технически университет – София, освен придобиване на знания в областта на енергетиката и енергийните технологии, имах възможността да развивам своите умения чрез практическа извънучебна дейност. Настоящето ми участие в научна дейно

ст, развивана в лабораториите на катедра „Топлоенергетика и ядрена енергетика“ по няколко научно-изследователски проекта, разкрива пред мен нова алтернатива за преодоляване на екологичните проблеми на енергетиката“.
Изследванията на екипа са насочени предимно към изгарянето на лигнитни въглища в топлоелектрическите централи в България и оползотворяване на летящата пепел чрез конверсията й в синтетични нанозеолити, с приложение в системи за опазване на околната среда. Най-новата научно-изследователска идея, по която работи нашият екип, е разработване на система за термохимично съхранение на слънчева енергия за отоплителни цели, с работна среда зеолит от въглищна пепел, разказва Иван. Той допълва, че проектът е вдъхновен от действаща отоплителна инсталация в училищна сграда в град Мюнхен, Германия, използваща като акумулираща среда зеолит, произведен от чисти суровини.

„След надграждането на инженерната ми подготовка с икономико-управленски познания за потребностите на предприятията от електроенергетиката и енергийния бизнес в България, започнах да виждам нови перспективи за развитие на нашата изследователска дейност и как в действителност постигнатите резултати могат да бъдат внедрени в енергийната индустрия и да бъдат от полза за преодоляване на сериозните екологични проблемите, пред които е изправен този отрасъл в последните години“.

Участието в програмата „Предприемачи в науката“ и контактът с хора, които вече са успели да внедрят своите изследвания в бизнеса, би ми помогнало да усвоя нови знания за начините, по които една научна разработка може да бъде доразвита до пазарен продукт и внедрена в практиката, смята Иван. Според него използването на системи за съхранение на топлинна енергия в обществени и офис сгради, училища, хотели или частни жилища, ще осигури по-широко оползотворяване на възобновяеми източници за отопление, което ще допринесе за намаляване на потреблението на горива, а с това ще се ограничи въздействието на горивните процеси върху околната среда, ще се намалят енергийните разходи и ще се ограничи депонирането на отпадъци чрез повторното им използване в съответствие с принципите на кръговата икономика.


Кой е награденият от Софийски университет с участие в Предприемачи в науката

Проектът, награден от СУ „Св. Климент Охридски“ за участие в програмата Предприемачи в науката е на Десислава Мантоваска, асистент по Физиология на растенията и растителни клетъчни и тъканни култури в Биологическия факултет. Темата на проекта ѝ е Биотехнологични подходи за продукция на фармакологично значими молекули от застрашени видове от род Stachys. Този род Ранилисти принадлежи към сем. Lamiaceae и включва над 300 вида, разпространени в почти цял свят. В България се срещат 22 вида, като 5 са защитени от Закона за биологичното разнообразие. С помощта на биотехнологичните подходи като in vitro култивирането, става възможно едновременно опазване на редки лечебни видове растения, тяхното изучаване и по-ефективно използване.

В тази област е и докторантурата ѝ, защитата на която ще бъде до края на септември. Съавтор е на две научни публикации в Bulgarian Journal of Agricultural Science  и Journal of Science & Technology. В Биологическия факултет завършва и бакалавърска (Биотехнологии), и магистърска степен, специалност Растителни биотехнологии.

Участва в редица университетски и национални проекти, както и в близо десет международни конференции и форуми у нас и в чужбина. Печели второ място на Националния конкурс за млади учени Young and energetic scientist през 2015 г., а миналата година – грант от Federation of European Societies of Plant Biology.

Интересът ми към програмата Предприемачи в науката е провокиран от възможността за професионално и личностно израстване, която тя предлага, казва Десислава. Според нея рограмата и стипендията биха помогнали за популяризирането на научната дейност и адекватно информиране на обществото за важността и значението на резултатите, до които водят научните открития. „Считам, че участието в програмата ще ми даде необходимите знания и умения за по-добро и ефективно разбиране и управление на връзката наука – бизнес -общество. Това от своя страна ще ми даде безценен опит, който бих могла да приложа както в бъдещата си работа като учен, така и като преподавател. Обучението ще ми даде възможност да се запозная с учени в различни области, с които да обменя идеи и нови знания в приятелска атмосфера“.

От една страна проектът предоставя устойчива платформа както за изучаване на застрашени растителни видове, така и за тяхното експлоатиране в по-големи мащаби, без да се нарушава растителното разнообразие. От друга страна ще помогне за популяризиране на редките растителни видове с лечебни качества, защо е важно да бъдат щадени и съхранени. Опитът и знанията, получени от участитето ми в програмата Предприемачи в науката значително ще помогнат за реализирането на крайната цел на проектна – трансформиране на получените резултати в приложима за индустрията и обществото форма, коментира Десислава.


Минни инженери от МГУ предлагат екологично решение за рекултивация на минни обекти

Двама инженери са наградени от Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ с участие в програмата Предприемачи в науката за проекта си Компостиране за по-рационално извършване на мероприятията по рекултивация и закриване на минни обекти. Люпчо Димитров и Димитър Кайков са асистенти в МГУ. И двамата тук завършват бакалавърска и магистърска степен.

„Неведнъж сме се сблъсквали с екологичните проблеми, произтичащи от добива на полезни изкопаеми, както и с обществения отзвук от самите тях. Въпреки известното негласно неодобрение на обществеността към минния отрсаъл, ние решихме да реагираме проактивно и да търсим диалог с опониращата теза. Разглеждаме един от фундаменталните екологични проблеми, свързани с разработването на произволно находище по открит или подземен способ, а именно – нарушаването на площи от земната повърхност“.
Люпчо Димитров е асистент в Миннотехнологичен факултет, Катедра Обогатяване и рециклиране на суровини в МГУ. Той е от Струмица, Северна Македония. Започва бакалавърската си степен в Универсетет „Гоце Делчев“, Щип, специалност Открито разработване на полезни изкопаеми, след което се прехврля в МГУ. Преди това е завършил земеделска гимназия в Струмица, откъдето са основните му познания за компостиране.

Димитър Кайков е асистент и докторант в Миннотехнологичен факултет, Катедра Разработване на полезни изкопаеми. Възпитаник е на СМГ и при завършването си получава награда за отличен успех. С награда за отличен успех завършва и бакалавърска, и магистърска степен в МГУ. През 2016 г. е награден от Българска минно-геоложка камара за най-добър студент на МГУ, а на следващата става стипендиант на „Асарел-Медет“ АД. През 2018 грабва награда в конкурса „Студент на годината“ за високи постижения в професионално направление „Технически науки“. Автор и съавтор на повече от дузина научни статии и публикации, участва в десетки международни научни форуми и конференции.
Двамата с Люпчо са носители на CEEPUS Mobility Grant – Централноевропейска програма за обмен за университетски изследвания. В момента и двамата са във Варна, където участват в IХ Международна конференция по геомеханика и XVI Международна конференция за открит и подводен добив на полезни изкопаеми.

Люпчо има четири публикации в съавторство и редица участия в национални и международни форуми в областта на минното дело.

„Ние разработихме идея с която дърветата с по-тънък диаметър на ствола, както и храстовата растителност ще се компостират. Полученият компост ще се използва за рекултивация (възтановяване) на нарушените площи от минни действия, а същият материал, който е в излишък ще бъде използван за обществени цели или ще се отдава с цел реализирането на допълнителни приходи за минните предприятия“.

По този начин авторите на проекта предлагат решение на проблема за купуването и внасянето на допълнително хумусен и почвен материал при рекултивация. Това се оказва не само скъпо, но и генерира допълнителни обеми от почвен материал като нарушава естествени площи на друго място. Основната цел е използваният материал за компостирането да бъде локален с цел превенция на внасянето на болести, паразити и нелокални растителни видове.
Мотивацията ни за участие в програмата Предприемачи в науката на Фондация Карол Знание идва от нашето желание да изтъкнем възможностите, които минно-добивния отрасъл може да оползотвори и да заеме основопоалагаща роля при проблемите за ресурсоползването по щадящ за околната среда начин, казва Люпчо Димитров.

Освен това, ние целим да изтъкнем и че тази възможност може да бъде реализирана по икономически целесъобразен начин както за минно-добивното предприятие, така и за общината, на чиято територия се осъществява добива. Именно този подход реши в разумното съчетание на обществените, частните и глобалните интереси, добавя Димитър Кайков.

Двамата смятат, че идеята им за компостиране на отделни храстови и дървесни видове, отстранени при разчистване на терена за работа, както и оползотворяване на получения компост, има екологичен, социален и икономически потенциал. „Нашата цел в бъдеще е да създаде ноу-хау за минните предприятия за оползотворяване на подходящите растителни видове от нарушените за целта на минната дейности площи, проектиране на депа за създаване на компост и рекултивация на нарушените площи с получения нов, безопасен и локален компост“.

Люпчо Димитров и Димитър Кайков са автори на статия на тема – Възможности за компостиране на органичен материал за нуждите на рекултивацията на минни обекти, която ще бъде публикувана в годишника на МГУ Journal of Mining and Geological Sciences.


Докторантската стипендия помогна и на тазгодишната експедиция край Трън

През август се проведе четвърта палеонтологична експедиция в находището край Трън под ръководството на учени от Националния природонаучен музей при БАН в сътрудничество с учени от Софийския университет и от Геологически институт – БАН. Тук беше намерено находище на останки от динозаври и друга къснокредна гръбначна фауна. Тази година за първи път учените в работата на терен се присъединиха и студенти от специалност Геология на ГГФ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

„Подкрепата на фондация Карол Знание ни помогна и тази година да продължим работата си в Трън. Благодаря!“

Думите са на носителя на докторантската стипендия на фондация Карол Знание за 2020 г. Владимир Николов, който след успешната трета експедиция м.г. запази част от средствата, за да подпомогне финансово сегашната работа на терен. Така благодарение на внимателно обмислен план за изразходване на сумата от стипендията, той успя да осъществи планираните дейности и в годината на отличието, и в годината след това.

Още първия ден изследователите се натъкнаха на нови находки. Студентите откриха дребни парчета кехлибар и малки фрагменти от коруба на костенурка. Най-впечатляващият фосил е откри гл. ас. Дочо Дочев (Софийски университет) – зъб с дължина около 2 сантиметра, който вероятно принадлежи на едро месоядно животно, чиято таксономична принадлежност предстои да бъде уточнена.

И тази година бяха открити фрагменти от динозавърски кости. „Аз лично съм много доволен. Благодарение на чист късмет, успях да реализирам още една своя мечта, свързана с находището – намерих първия фосил от череп там. Малко парченце от челюст с няколко зъба. Не е динозавър, някакво дребно животинче е, но се радвам сякаш съм попаднал на тиранозавър“, разказва Владимир Николов.

След миналогодишната експедиция той написа интересна поредица в 7 части Песента на титаните в mediabricks.bg.

Снимките от тазгодишната палеонтологична експедиция са на палеонтолозите в Националния природонаучен музей към БАН Латинка Христова и Асен Игнатов.

Още за изследователската работа на носителя на докторантската стипендия на фондация Карол Знание Владимир Николов, вижте тук.


Първата пилотна инсталация на влажна зона вече провокира бизнес интерес

Благодарение на наградата от Предприемачи в науката вече построихме първата в България пилотна инсталация за пречистване на битови отпадъчни води с паралелен добив на енергия в с. Иваняне. Това каза в интервю за сп. Българска наука носителят на наградата от 30 000 лв. Предприемач в науката д-р Росен Иванов, гл. асистент в Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“. По този начин ще се валидира идеята в реални условия, ще се анализират влияния, които не са установени в лабораторията, но имат значение за ефективността на пречистване и количеството енергия, което се генерира. Бихме искали да проследим до една година този процес, за да имаме по-голяма база данни, което ще позволи по-оптималното проектиране и комерсиализиране на продукта, добави д-р Иванов.

Вече има проявен интерес от няколко компании от минния сектор и фирми, които се занимават с пречистване на отпадъчни води. Самата инсталация може да се използва и за претретиране или за допречистване на отпадъчни води.

Иновативното в тази технология е паралелният добив на енергия при пречистването на отпадните води. Тя зависи от концентрацията и вида на замърсителите. Подходяща е за осветление или уреди с по-ниска консумация на енергия.

„Програмата Предприемачи в науката е изключително полезна за хора и млади учени, които искат да развият своята научна разработка към нещо приложимо. За това са необходими допълнителни знания за бизнес планиране, как да търсиш клиенти, да търсиш обратна връзка от потенциални потребители, за да направиш продукта си по-полезен за тях, да го видиш от другата страна, така че да носи повече добавена стойност за потребителите. Искам да насърча младите учени да участват в програмата Предприемачи в науката. Това е изключително полезно, за да развият идеите си. Това е един от малкото начини в България всичко да не остане на хартия, а да бъде приложено и да носи стойност както за потребителите, така и за околната среда.“

Според мен това е бъдещето, коментира интервюиращият Петър Теодосиев, гл. редактор на сп. Българска наука. Според него ако учените в България започнат за правят стартъпи, това ще повлияе позитивно на общественото мнение и ще доведе до изграждане на високо ниво експерти, които създават продукти чрез знанието и науката, а крайната цел е науката е именно да е в полза на обществото.

Пълното интервю вижте тук.

Още подробности за програмата Предприемачи в науката и кандидатстването  – тук.


Вилиана Джартова: Студентите се бият за въздействащи проекти, това са кариерите на бъдещето

Вилиана Джартова е социален предприемач и Social Impact консултант. Съосновател на на ReImagined Futuresс– стартъп, създаден с нейни състуденти в магистърската степен по стратегическо лидерство към устойчивост, в шведския Технологичен институт в Блекинг (Blekinge Tekniska Högskola). Член на екипа в System Innovation Barcelona Hub, лектор по системно мислене в ESADE Business School в Барселона.  Младата дама вече е един от Young Global Changers и член на работната група на Г-20 за устойчиво развитие.

Страстта ѝ към темата за социално въздействие се заражда през 2012 г., когато е стажант в екипа на лауреата на Нобелова награда за мир проф. Мохамед Юнус в Дака, Бангладеш. 

Цялото ѝ кариерно развитие е свързано с устойчиво развитие и проекти с въздействие. Може би изключение е само първият ѝ летен стаж в Rolls-Royce, в Дарби, Великобритания. Но именно в Обединеното кралство започва да прилага академичните си знания в практиката. В Teach First UK става мениджър иновации. Там ръководи програма за идеи за социални иновации и инкубация чрез програмите Innovation Series и Innovation Booster.

Изключително ценен за нея е и опитът ѝ от в Ashoka – най-голямата глобална мрежа от социални предприемачи, където работи близо 8 години на различни позиции, а в момента е Член на управителния съвет.

Вилиана завършва Национална Априловска гимназия в Габрово. Печели стипендия и се обучава една година в Truro School, Cornwall, Великобритания. Това се оказва решаващо за възгледите и целите ѝ. Завършва бакалавърска степен по международен бизнес в The University of Birmingham, като по време на обучението си прекарва една година в Grenoble Ecole de Management, Франция. В Бирмингам става част от Students In Free Enterprise, където работи по социални проекти, насочени към хора в нужда и подобряване на околната среда. На следващата година вече е президент на SIFE и инициира първия международен проект на организацията в България, за деца в защитени жилища в габровското село Поповци и Ботевград.

По време на магистратурата в Технологичен институт в Блекинг прави и специализация в Massachusetts Institute of Technology, uLab: Leading From the Emerging Future.


За първи път в Предприемачи в науката имаме лектор, който е бил част от екипа на Нобелов лауреат. Разкажи за твоя опит от Бангладеш и работата с професор Мохамед Юнус.

– Бях на 22 години, когато отидов в Бангладеш и бях абсолютно неподготвена за всичко, което видях и преживях там. Спомням си, че първите два дни като пристигнах не се осмелих да изляза от стаята си, защото всичко ми беше толкова ново и различно. Но тези няколко месеца в Бангладеш напълно промениха професионалната ми пътека.

След като видях с очите си и усетих със сърцето си някои от най-големите проблеми на планетата – бедността, дискриминацията, нарастването на населението, промяната на климата,  нямаше как да се върна в университета ми същата.

С Нобеловия лауреат проф. Мохамед Юнус в Дака, Бангладеш през 2012

Бангладеш е една от най-афектираните държави в света. Работата с Юнус беше вдъхновяваща, той е невероятно мил чивек, живее, за да помага. Имах възможността да допринеса за подготовката на най-голямото им годишно събитие – Световния ден на социалния бизнес – и това беше страхотно.

Запознах се с десетки други нобелови лауреати и безброй известни личности, които подкрепят социални каузи – например Мат Деймон!

 

След работата в Бангладеш или още като студент в Бирмингам реши да се занимаваш със социални проекти?

– Още като първокурсник в Бирмингам започнах да се занимавам със социални дейности, записах се в Students In Free Enterprise (SIFE), но определено след Бангладеш ми стана ясно, че няма как да се занимавам с нищо друго и това e моето призвание.

Какво представлява Students In Free Enterprise? Кой инициира проектите? Как се финансират?

– Students In Free Enterprise (сега вече го прекръстиха на ENACTUS) е студентски клуб за социални проекти в много университети по цял свят. Обикновено се включват по-активни и мотивирани студенти, които искат да допринесат за нещо по-значимо през студентските си години. Всички проекти се инициирват и движат от студентите членове. Те кандидатсват за малки фондове или организирват креативни начини да набера средтва – като например bake sales или bucket shaking. С нашия екип организирвахме много от тези – обличаме се със забавени костюми и отиваме с кофите за набиране на монети в студентската дискотека. Събирали сме по повече от 1000 поунда на вечер! Печахме кексове и торти и ги продавахме, правихме палачинки пред библиотеката. Кандидатсвахме за фондове за студенски иновации…

Спечелване на SIFE France Competition

Какво се случва след като студентите вече не са студенти и проектите приключат?

– Проектите не приключват, те се продължават от следващите студенти – в един екип винаги има студенти от различните випуски, за да е сигурно, че на следващата година проектът няма да бъде изоставен.

Има ли устойчиви компании, създадени от студенти?

– Да, има много компании създадени от студенти като продължение на техния SIFE проект. Например една приятелка от SIFE Саутхамптън започна компания за писане на писма (на ръка) от самотни майки или затворници. Клиентите им са големи корпорации, на които писмата им обикновенно изглеждат отекчителни и много рядно дори се отварят. Писмата написани красиво на ръка почти винаги се отварят и водят до действие.

Как се мотивират студентите да участват в инициативи с позитивно социално или екологично въздействие?

– Когато аз бях студентка беше малко по-трудно, но

сега теми като социална иновация, устойчиво развитие, екологично развитие са невероятно популярни и студентите „се бият“ за възможности за участване в свързани проекти. Не само че това са кариерите на бъдещето, но и дават повече смисъл на студентските ти години.

И също така е много забавно да си в проект с други хора.

 

Дипломиране в Blekinge Tekniska Högskola, Master’s in Strategic Leadership, 2019

Имаше ли проекти, създадени на базата на научни разработки?

– Да, всеки от проектите трябва да докаже, че се опитва да помогне на истински комплексен проблем. Трябва да се направят проучвания и да се докаже, че проблемът наистина съществува и хората или околната среда се нуждаят от разрешение.

Винаги има и проекти, в които решението, което предоставят е на научна разработка. Например, студентски екип в Казакстан направи специална машина за биогориво, която е евтина и всеки фермер там може да си я позволи. В Канада пък студентите създадоха соларен инкубатор за зеленчуци в най-северните части на страната.

Активни ли са докторантите и младите учени във Великобритания, а и в Европа като цяло, в създаването на бизнес концепции като продължение на научната си работа?

– Според мен – да. Както споменах, тази активност нараства с всеки изминал ден. Докторантите и младите учени имат порив за използване на своите проучвания в практически проекти.

В университетите, в които си учила, има ли лаборатории за иновации или бизнес инкубатори?

– Да, във всеки университет, в който съм учила има лаборатории за иновации и бизнес инкубатори. Целта е да насърчат студентите да използват знанията и креативността си в практически проекти, които имат връзка с реалния свят – real world projects.

Конференция на ЮНЕСКО в Париж

В началото на кариерното ти развитие в Teach First UK си мениджър иновации. Каква беше програмата за социални иновации и инкубация? Кои идеи, подкрепени там, все още са работещи инициативи или бизнеси?

– В Teach First UК инкубирахме социални иновации в сектора на образованието – най-вече основни училища и гимназии. Участниците в програмата ни бяха предимно учители, които са идентифицирали проблеми в системата и силно искаха да направят нещо по въпроса. Всички са много мотивирани, прекарват около 15-20 часа на седмица, разработвайки проекта си, като в същото време изпълняват учителските си задължения. Проектите варираха, един от любимите ми беше за образование в природата – как един нормален учител по математиа, литература или биология може да преподава уроците си в парка или в гората. Този проект стана много успешен и сега всъщност е регистрирано НПО и е спонсорирано за 5 години от една правителствена агенция.

Как се инкубират социални инициативи? Как се финансират подобни проекти във Великобритания?

– Най-използваната методология за инкубация на социални иновации е Human-Centered Design, разработена от IDEO.

Финансирането е разнообразно – университети, правителствени агенции, частна филантропия, бизнес фондове за иновация и предсприемачество.

Как попадна в Ashoka живата енциклопедия на социалното предприемачество?

– В Бангладеш се запознах с един световно известен социален предприемач, част от мрежата на Ashoka, и той ми разказа малко за организацията. След това аз бях още в Бирмингамския университет, когато менторът ми ме заведе на едно събитие в Лондон и там един от презентаторите беше директорът на Ashoka Англия. Няколко месеца след това, точно като завършвах университета, се натъкнах съвсем случайно на обява за работа в Ashoka и така започна приключението.

Кой е най-значимият от твоя гледна точка образователен проект, по който си работила там?

– Много ми е трудно да отговоря на този въпрос, всяко едно нещо, с което се занимава Ashoka е значимо и осмислено. Един от любимите ми проекти е Roots of Empathy – водят бебе в началните училищни класове и децата се учат на емпатия, чрез играта с бебетo и дискусията за чувствата на бебето и какви чувства провокира в тях.

Каква е работата ти в G-20 и G20 Young Global Changers? Това е сериозно признание за опита ти.

– Това е много политическа група и понякога се чувствам с вързани ръце там. Много се говори и малко се върши. В момента планираме събиране на млади световни лидери по темата на устойчивото развитие. Повечето от работа ми там е свързана с устойчиво развитие и как системното мислене е много важен компонент.

Лекция в ESADE Business School, Барселона

А работата ти в Барселона? Каква е разликата в политиките и подхода към социалните иновации в сравнение с тези в Обединеното кралство?

– Социалните иновации в Барселона и Испания като цяло все още не са развити така както в Обединеното кралство. Тук все още са в началото на създаването на екосистема за социални иновации – не само от иноватори, но и от донори и компании които разбират важността на този сектор. Но пък за сметка на това каталунското правителство е много отворено и решено да подкрепи сектора.

В момента например, работя с каталунското правителство по два проекта – първият е за проблема с пластмасата в Средиземно море, а вторият е за проблема със застаряващото население и липсата на социални иновации за този сегмент.

В центъра за иновации какви проекти разглеждате?

– В момента сме в много начална фаза и обсъждаме какъв ще е първият ни проект. Най-вероятно ще е в сферата на храната. Това е секторът, който обгръща всички от 17-те цели на Обединените нации и има много финансова подкрепа от ЕС – например EIT Food.

Следиш ли иновационната екосистема и проектите, свързани със социално или екологично въздействие у нас?

– Да, следя как се развива иновационната екосистема в България и винаги съм много радостна като открия, някой дълбок и смислен проект. Една приятна изнената беше, че преди няколко седмици открих невероятен проект по пермакултура на няколко километра само от родния ми град Габрово – Balkan Ecology Project.

Какви проекти очакваш в Предприемачи в науката 2021?

– Силно се надявам да видим проекти, които са премислили добре проблема, по който искат да работят, и им е ясно към какви системни резултати искат да допринесат. Алергична съм към проекти, които са обсебени с технологии, и забравят за истинския impact, който е нужен за решаването на социален или екологичен проект. Технологията е само средство, но не е цел на социалнита иновация.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в Предприемачи в науката 2021!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.


Росен Иванов, Предприемач в науката 2021: Вече има интерес от бизнеса към проекта ми

Росен Иванов е настоящият носител на наградата от 30 000 лв. Предприемач в науката. Той е гл. асистент в  Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“. Ще бъде лектор на Предприемачи в науката 2021 и ще представи освен проекта си, с който спечели подкрепата на фондация Карол Знание, работата на МГУ с индустрията и опита в трансфер на технологии.

Росен завършва и бакалавърската, и магистърската си степен в МГУ, където се дипломира като инженер-еколог. През 2017 г. придобива докторска степен по Системи и устройства за опазване на околната среда и остава като асистент в катедра Инженерна геоекология.

Научните му интереси и научните проекти, в които участва са в областта на биотехнологии за пречистване на води, химия на околната среда, седиментни микробни горивни клетки. Темата на дисертацията му е Интегриране на микробни горивни клетки в пасивни системи за пречистване на руднични води.

Съавтор е на повече от 20 научни публикации и печели два пъти първа награда на Национален конкурс за млади учени и специалисти от минното дело, геологията и металургията (2017 и 2019) на  Национален технически съюз по минно дело, геология и  металургия.

В Предприемачи в науката 2020 участва с проект „Иновативно пречистване на отпадъчни води и зелена енергия за промишлеността и дома“. Освен, че спечели конкурса и наградата Предприемач в науката, той стана и първият участник в програмата, който направи заявка за създаване на spin-off с Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. С екипа си разработва пасивни системи за пречистване на отпадъчни води с паралелен добив на енергия. По време на презентацията си показа модел на конструирана влажна зона, който захрани лампички на коледна елха.

През април започва предпроектно проучване за изграждане на пилотна инсталация за пречистване на битови отпадъчни води от еднофамилна къща в село Иваняне, Столична община.

Росен е горд баща на две прекрасни момчета и смята, че тази „професия“ изисква голяма отговорност, защото възпитава с личен пример.

След трансплантация през 2004 година решава, че трябва да използва пълноценно дадения му втори шанс за живот. Започва да се занимава с доброволческа дейност и да помага на трансплантирани хора. Пет години по-късно, през 2009, става заместник председател на Български съюз на трансплантираните.

Как се развива проектът ти след получаването на наградата Предприемач в науката?

– След еуфорията от спечелването на наградата започнахме да мислим за изграждане на пилотна инсталация, чрез която да изследваме технологията в реални условия и да валидираме идеята. Няколко месеца по-късно инсталацията е проектирана и почти изградена. Съвсем скоро очакваме да бъде пусната в експлоатация и да получим първите резултати от работата ѝ. Междувременно взехме участие в акселераторската програма на Innovation Starter Accelerator и това ни помогна да придобием по-добро практическо бизнес знание, да се ориентираме къде се намираме в предприемаческата екосистема и върху какво трябва да работим за да успеем в реализацията на проекта си. Проектът ни беше одобрен за участие в ClimAccelerator Black Sea Bulgaria.

Какви конкретни резултати очаквате от пилотната инсталация?

– В лабораторни условия сме изследвали технологията обширно, като сме получили обещаващи резултати при пречистване на води, съдържащи различни замърсители. Чрез пилотната инсталация ще проследим ефективността на технологията в реални условия и ще установим факторите, влияещи върху пречиствателния процес. Също така, ще получим данни за генерирана енергия от една пълномащабна инсталация, възможностите за съхранението ѝ и нейното оползотворяване.

Как тази пилотна инсталация ще се отрази на развитието на проекта?

– На първо място, пилотната инсталация ще докаже ефективността на технологията и ще я валидира в реални условия. Данните от работата на пилотната инсталация ще са изключително важни за правилното проектиране на бъдещите инсталации. Пилотната инсталация е предназначена за пречистване на битови отпадъчни води. Въпреки това, тя е проектирана така, че с малки технологични промени,  чрез нея да могат да бъдат изследвани възможностите за пречистване и на друг вид отпадъчни води. Не на последно място, пилотната инсталация ще ни даде отговор на някои финансови въпроси, което е важно за правилното изграждане на бизнес плана на компанията.

Освен внимание от медиите, има ли и чисто професионален интерес от научната общност и индустрията към работата на екипа ти след наградата Предприемач в науката?

– Да, интерес имаше, както от научната общност, така и от индустрията. По-неочакван за мен беше интересът от няколко компании, занимаващи се с изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води. С тях бяха проведени разговори и договорка за съвместни проекти. Конструираните влажни зони освен за основно пречиствателно съоръжение, могат да бъдат използвани и за предтретиране или допречистване при конвенционално пречистване на води. Така че, това е една ниша и потенциални клиенти, на която трябва да обърнем внимание.

Още по време на представянето ти в конкурса Предприемач в науката анонсира създаване на спиноф с университета. Кога очакваш да се случи?

– Очакваме първите резултати от работата на пилотната инсталация. До сега проектът беше в  твърде научна фаза, бизнес моделът не е валидиран. С практическата реализация на проекта и резултатите от пилотната инсталация, доста от нещата ще изкристализират, така че да можем да си направим правилен бизнес план и стратегия за развитие. Във всички случаи създаването на компания ще бъде скоро.

Има ли други подобни компании, създадени с участието на университета, на базата на научни разработки?

– Има такива компании, но доколко отговарят на понятието спиноф, не мога да кажа. Научно-изследователски сектор към Минно геоложки университет до голяма степен припокрива принципите на една спиноф компания, като това позволява учените от МГУ да работят по проекти с индустрията. Това припокриване, на научни-изследователските сектори към университетите като цяло, е може би причината за не многото спинофи в България.

Как най-често се осъществява партньорството с индустрията и МГУ?

– Партньорството с индустрията изисква постоянна работа на различни нива – студентски практики, стажове, научни и приложни проекти с индустрията. По този начин се постига обратна връзка за нуждите на бизнеса, изготвят се актуални учебни планове и се постига оптимално съчетание на една обща инженерна подготовка с по-тясно профилирани знания и умения, даващи широки възможности за реализация. По този начин Минно-геоложки университет си партнира не само с компании от минно-добивния и преработвателен сектор, но и с компании от енергийния, строителния и други сектори. Работата по научно-приложни проекти с индустрията, от една страна повишава научния капацитет на МГУ, от друга страна внедрява нови технологии в бизнеса, носещи им по-висока добавена стойност.

Кое от наученото в Предприемачи в науката ти е най-полезно в работата сега?

– Като човек-инженер, преди Предприемачи в науката, с бизнес частта не бях много наясно. Като най-полезно мога да оценя наученото в областта на стратегията, бизнес модел, маркетинг, продажби и фондонабиране.

Тази година ще бъдеш от другата страна – като лектор. Какви проекти с въздействие очакваш?

– В последните години изключително много се работи по изпълнението на задачите заложени в Европейският зелен пакт. Една от основните цели е борбата с климатичните промени. Подобни проекти ще стават все по-актуални, така че очаквам и в програмата да има проекти свързани с намаляване на парниковите газове, чиста енергия и възобновяеми енергийни източници.

Като учен работиш в областта на опазването на околната среда, но във времето извън университета работиш като доброволец по проекти с позитивно въздействие върху една специфична общност – на трансплантирани хора. Какви идеи или социални иновации в тази област биха могли да бъдат осъществени с помощта на инициативи и програми като Предприемачи в науката?

– Според наблюденията и опита ми, това са идеи и социални иновации свързани със личностно развитие и социално ангажиране.

Кое е най-важното, което искаш да научат от теб участниците? Какво от своя опит смяташ, че ще бъде най-ценно за тях?

– Да не мислят само за научната стойност на разработките си. Да, научните приноси са много важни в нашата сфера за академичното израстване. Аз винаги съм търсил приложимостта в научните си разработки. Това е и моят съвет към тях – да търсят практическото приложение на научните си разработки, да търсят обратната връзка, за да могат проектите им да са максимално полезни за потенциалните потребители и да им носи висока добавена стойност. В последните години компаниите са изключително отворени за нови екологични идеи, така че нека търсят обратната връзка и да валидират идеите си в практиката.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката 2021!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.


Десислава Ковачева: Дългосрочната устойчивост на бизнеса зависи от позитивното въздействие

Десислава Ковачева е предприемач, опитен мениджър и консултант по мениджмънт и финансова устойчивост. Създател и управител на Продекта ЕООД. Оценител и монитор към Европейската комисия и международни финансови институции като Световната банка и Европейската Банка за Развитие на иновативни бизнес проекти и проекти от обществен интерес. Ангел инвеститор и член на CEO Angels Club.

Професионалната ѝ кариера започва още като студент в Техническия университет – София с ПОВВИК (сега FCG POVVIK) – семеен бизнес и първата частна компания в България в областта на опазване на околната среда.  С годините компанията се разраства и се превръща в лидер на пазара в региона. През 2010 година прави успешен exit чрез стратегически инвеститор – финландската корпорация FCG, една от най-големите консултантски компании във Финландия с проекти в над 70 държави и оборот 71.7 млн. Евро за 2020.

През 2011 г. става финансов съветник в консултантската компания WYG България, а след две години – мениджър на международния екип за стратегии, анализи и оценки с акцент върху R&D и иновации, устойчиво развитие, транспорт. От 2013 г. е консултант по финансова устойчивост и иновации и независим оценител на програми и проекти на ЕК и международни финансови институции в държави от 4 континента. Участва като експерт и заместник-ръководител на екипа изготвил Споразумението за партньорство на България с Евроепейския съюз за периода 2014-2020 г.

Има МВА от IE Business School, Мадрид и магистратура по Търговско право от Newcastle University.

Встрани от Impact Investing тренда ли са бизнес ангелите у нас?

– Според мен – да. Което до голяма степен се обуславя от факта, че много малко от бизнес ангелите у нас имат професионален опит в области, свързани със social, environmental или climate  impact. А не е тайна, че повечето бизнес ангели предпочитат да инвестират в области, които познават и в които имат изградени компетенции.

Вие самата като ангел инвеститор подкрепяла ли сте проекти със социално или екологично позитивно въздействие?

– Да, повечето подкрепени от мен проекти наистина са такива. Аз вярвам, че дългосрочната устойчивост на който и да е бизнес се гради не само на финансовия стълб, но и на социалното и/или екологично въздействие, което е вградено в бизнеса от самото начало – от бизнес концепцията.

Разкажете за български въздействащи проекти, подкрепени от бизнес ангели, които се развиват успешно.

– BlondeGoneRogue, Cozzo, Tinusaur. При интерес мога да организирам среща с техните CEO за да послужат за вдъхновение на бъдещи предприемачи в impact start-ups.

В областта на екологията има ли примери за успешни въздействащи инвестиции?

– Да, има много такива извън България без българско участие. С българско участие също има, например BlondeGoneRogue, Cozzo.

В CEO Angels Club има ли инвеститори, които целенасочено търсят бизнеси с въздействие?

– Самата аз съм такава :). Също се надявам, че сред членовете на Клуба ще срещам все повече съмишленици.

Търсят ли социални иновации предприемачите?

– Малко, но с положителна тенденция.

А в областта на екологията, въздействието на климата, кръговата икономика?

– Малък дял, но също с положителна тенденция.

Бизнес ангелите очакват ли кандидатстващите за подкрепа проекти да бъдат иновативни?

– Задължително е. Трябва да се има предвид, че иновацията може да бъде в продукта, в услугата, в процеса, в технологията, в комбинация от няколко елемента…

Оценявате и консултирате от дълги години проекти. Какви проектни умения са необходими на учените, които биха искали да реализират научните си разработки? Къде могат да получат тези умения?

– Бизнес умения. Иновацията по принцип е онази научна разработка, за която има демонстрирано пазарно търсене. Тези умения трябва да се изграждат и поддържат – от основното образование до края на професионалната кариера.

Кои са най-честите грешки, които допускат предприемачи, решили да стартират бизнес с позитивно въздействие?

– Не търсят и не взимат предвид обратната връзка от пазара и крайните потребители на тяхната услуга/продукт.

Какви проекти очаквате тази година в Предприемачи в науката?

Повече пазарно ориентирани :).

Какви трябва да бъдат, за да ги поканите да се представят пред бизнес ангелите?

– Да имат иновация, с потенциал да реши наболял проблем и да промени пазара, да са амбициозни, целенасочени и изцяло отдадени на бизнес проекта, да разполагат с необходимия екип за навлизане и ръст на пазара (или да имат ясна идея откъде и как ще го подсигурят), да  демонстрират познаване на спецификите на пазара и нуждите на целевите си потребители…

На какво бихте искала да научите участниците?

– Бих била щастлива ако мога да помогна да комерсиализират иновациите си.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката 2021!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.


StudyHub и CareerHub – инвестиция с въздействие в подкрепа на студентската общност

Две момичета представиха на финала на Академия за иновации в началото на юни своя нов проект, замислен и осъществен благодарение на опита от предишния проект, отново представян на финала, но предишната година. Студентките Мартина Георгиева и Цветомира Гяурова спечелиха второ място с проекта за CareerHub и наградата на фондация Карол Знание. Така те стават първите участници, запазили своите места в Предприемачи в науката 2021. Тази година фокусът е Impact Investing и двете участнички могат да се състезават и с двата си проекта.

Цветомира Гяурова е завършила бакалавърска степен по софтуерно инженерство в СУ „Св. Климент Охридски“. Сега учи Стопанско управление с английски език, отново в СУ. Тя е зам.-председател на Сдружение „Студенти в действие“, което създава StudyHub – първото споделено пространство за учене в
Студентски град, работещо 24 часа, 7 дни в седмицата. Тя е и управител на „Кариърхъб“ ООД, компания за професионално реализиране на студенти и младежи с до 3 години опит.

Мартина Георгиева също е завършила беакалавърска степен по софтуерно инженерство в СУ „Св. Климент Охридски“. Сега учи Маркетинг в НБУ. Основател е на споделено пространство за учене StudyHub и е председател на Сдружение „Студенти в действие“. Тя е съосновател и маркетинг специалист на „Кариърхъб“ ООД.

Двете предприемчиви и амбициозни студентки се впускат в програмата Предприемачи в науката като в „изключително пътешествие“, което ще им помогне да направят CareerHub „най-разпознаваемата платформа за първа работа в България“.

За да стигнем до идеята за CareerHub, трябва да разкажем за StudyHub – първата денонощна библиотека у нас, която се използва и като споделено пространство за учене. На кого му хрумна идеята?

Мартина: Цвети ще отговори най-добре на този въпрос 🙂

Цветомира: С Марти учихме софтуерно инженерство и покрай доста тежките домашни се озовахме зимата на 2018-та година към 4 сутринта на една бензиностанция с друг колега. Видяхме, че там учат доста студенти, същото забелязахме и по кафенетата. Оттам на Марти ѝ дойде идеята за денонощна библиотека. Започнахме трима, а вече сме екип от шестима и даже си имаме трима стажанти.

Как създадохте този екип и как успяхте да стигнете до реализация? Как намерихте финансиране?

Мартина: В началото започнахме по много грешен път – решихме, че на първо време е важно мястото, пък после ще мислим за бизнес модела. Намерихме локация, но изискваше твърде много ресурси за ремонт. Преосмислихме концепцията и се допитахме до бизнеса. Бизнесът откликна и ни помогна да започнем  – чрез знания, дарения и физическа помощ. Година по-късно започнахме.

Цветомира: Също така направихме анкета, с която проучихме нуждите на студентското общество и привлякохме аудитория в онлайн пространството. Отне време хората да свикнат, че такова нещо ще се отвoри. В началото се чуваха скептични гласове, но с течение на времето започнахме да получаваме подкрепа от самите студенти – при ремонта, при сглобяването на мебели. От каквото и да имахме нужда, те винаги откликваха.

Как се развива сега библиотеката, как поддържате мястото? Предлага ли допълнителни услуги? Как си възвръщате вложените средства?

Мартина: Библиотеката отвори официално врати на 01.10.2019 г., като още от началото се допитваме до студентите за мнението им и за предложения за подобрения в пространството. Добавили сме много нови функционалности от началото, като например втора врата с картов достъп, автоматизирахме си процесите за събиране на лични данни и съгласяване с Общите условия на мястото. Добавихме много нови академични издания за различни специалности и дигитализирахме наличните книги в библиотеката си, като съвсем скоро системата ще бъде достъпна за младежите онлайн. В момента работим по създаването на приложение за закупуване и зареждане на карта за достъп онлайн, за да ограничим нуждата от рецепция и всеки младеж да може да си закупи по всяко едно време карта.

Създадохте ли стартъп за осъществяването на StudyHub?

Мартина: Да, работим като сдружение в обществена полза.

Как оценявате ползите от реализацията на проекта до момента?

Мартина: С малко статистика – над 1500 членове, над 20 корпоративни партньора, над 60 събития, над 60 медийни публикации, връзка с всички младежки организации и най-важното – наши студенти взимат международни награди именно, защото са учили в StudyHub.

Работата по проекта StudyHub ли извади проблема за омагьосания кръг – за да си намериш работа трябва да имаш опит или стаж, а за да имаш опит или стаж, трябва да си работил?

Мартина: Идеята се зароди през лятото на 2020 г., след като един наш студент от денонощната библиотека StudyHub ни каза: „Хора, не мога да си намеря работа. Защо уча, ако накрая навсякъде, където кандидатствам ми казват, че нямам опит? На вас ви пука, можете ли да измислите решение?“. Ние рядко стоим безучастни пред проблемите на общността ни и решихме, че можем да направим нещо. Така се роди и CareerHub – платформата, която помага на младежите да намерят 1-ва, 2-ра или 3-та работа, да ги срещне с желания работодател или младежка организация и да разбие парадокса „Нямаш опит – Нямаш работа“.

Екипът за CareerHub същият ли е?

Мартина: Да, с леки промени. Имаме нов човек. Сашо е нашият Tech гуру, който е отговорен за техническата част на платформата. Той е доброволец в библиотеката, но не е част от екипа, управляващ Сдружението.

Eкипът на CareerHub, снимка lider.bg

Какво предлага и какво ще предлага платформата?

Мартина: Помагаме на младите да покажат, че липсата на опит не означава липса на умения. С това спестяваме и време, и усилия на компаниите, защото така те не се лутат в морето от кандидати, а бързо могат да видят кои отговарят на перфектния търсен човек. Също така, позициите в платформата ще са с максимум до 3 години опит, за да помогнат на младите да намерят правилното си място. Важно е да споменем, че няма друга платформа, която събира на едно място всички позиции за тях.

Как ще финансирате проекта?

Мартина: Финансирахме си я сами, като до тук сме вложили около 5000лв. и малко отгоре, защото вярваме в идеята и искаме да помогнем на младежите. Кандидатствахме за много инвестирания, но всички ни казват, че уж такъв проблем няма или че имаме общност и ще се справим сами. Искам да споделим, че ако няма такъв проблем младежката безработица нямаше да е 16% и средната продължителност за търсене на първа работа нямаше да е над 6 месеца. Това са данни на EuroStat.

Кой се занимава с бизнес планирането в екипа?

Целият екип. Ние смятаме, че трябва заедно да взимаме решения накъде искаме да отиде платформата и компанията, затова винаги решаваме подобни неща заедно.

В какви състезания и програми участвахте с идеите за StudyHub и CareerHub? Защо е важно младите хора да търсят подобни възможности?

И с двата проекта сме участвали на Академия за иновации. Като библиотеката взе 3-то място през 2018 година. С нея сме печелили финансиране по проект Социални иновации на Столична община, били сме на финала на акселераторската програма на Ринкер. Библитеката има множество награди, сред които Будител на годината през 2019, номинация за Човек на годината 2020 на БХК, номинация за Проект на година на фондация Лале през 2020 и много други. C CareerHub до сега сме участвали само на Академия за иновации 2021 и станахме 2-ри, като за нас това е признание, че проектът има смисъл и може да помогне на множество млади хора, които се лутат в търсенето на своята кариера.

Вие сте първите, спечелили място в нашата преакселераторска програма, която тази година е с фокус Impact Investing. Какво очаквате от Предприемачи в науката 2021?

Много се радваме, че спечелихме място в преакселераторската програма с фокус Impact Investing. От Предприемачи в науката 2021 г. очакваме да се запознаем с лектори с дълъг опит в предприемачеството. Хора, натрупали знания и желаещи да споделят наученото с нас.

Желаем ви успех и ви очакваме в Предприемачи в науката 2021!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.


Д-р Румяна Мишонова: Темата за кръговата икономика трябва да присъства в училищата и университетите

Д-р Румяна Мишонова е специалист по трансфер на знания и технологии в отдел Трансфер на технологии в Люксембургския университет. Експерт в областта на кръговата икономика, устойчивото развитие и трансфер на технологии. След 24 години във Франция, през 2018 г. се връща в България. Няколко години работи като старши консултант по европейски проекти и участва в инициативи на Институт Кръгова икономика. Изследва връзката между икономическата дейност и климатичните промени. Тази година отново напуска страната, за да се присъедини към екипа на Университета в Люксембург – публичен научноизследователски университет с международен, многоезичен и интердисциплинарен характер.

Доктор по социология от Université de Nantes, Нант, Франция. Седем години там работи в сферата на трансфер на технологии, първо за университета в Нант и после в Société d’accélération du transfert de technologies – Grand Centre, чиято функция е осъществяването на връзка и сътрудничество между звената за научно-развойна дейност на 19 висши учебни заведения в Централна Франция и бизнеса.

В продължение на 9 години е част от екипа в Консултантска агенция за социална иновация (ARAIS-Cooperative d’etudes et de conseils en Innovation sociale) в Нант.

По време на академичната и консултантската кариера добавя дълъг списък с квалификации и обучения – Юридическа защитa на софтуери в Национален институт за индустриална собственост, (INPI – Institut National de la Propriete Industrielle), Париж; Стратегии за защитa и продажба на непатентовани иновации; Индустриалната собственост в IT проекти; Авторското право; Европейски институт за предприемачество и интелектуална собственост, (IEEPI – L’Institut Europeen Entreprise et Propriete Intellectuelle), Париж, Валоризация на научни изследванията/ Reseau C.U.R.I.E. – Valorisation, transfert de technologies et innovation issue de la recherche publique, Париж.

Д-р Мишонова, вече от три години сте в България. Промени ли се за това време представата ви за трансфер на технологии у нас?

– Не бих могла да кажа категорично „Да“. Както и преди 3 години,

вие сте единствените, които систематично работите в този посока, насърчавате, подкрепяте и дейността ви има конкретни резултати.

Други примери за проекти на трансфер и/или успешни колаборации между академични среди и частния сектор, изглежда по-скоро са резултат от индивидуални инициативи. За съжаление, все още висшите учебни заведения в България не са успели да развият достатъчно тази сфера на дейност, с ресурсите и мащабността, които изискат начинанията на трансфер и предприемачество на базата на научни резултати.

Имахте желание да се върнете към преподаване и до някъде това се случва, вече сте търсен лектор по въпросите на кръговата икономика. В някои от университетите у нас има такава дисциплина и магистърска програмата. Как според Вас темата присъства в българските висши училища?

– Да, частично успявам да комбинирам различни дейности, които обичам и определено преподаването е една от тях. По-конкретно, лично за мен, темата за кръговата икономика няма да присъства достатъчно в учебните програми, докато тя не стане „банална“, в най-добрия смисъл на думата.

Ако зависеше от мен, щях да я включа, като класически предмет, още от първи клас. Естествено, преподаването трябва да е адаптирано за различните възрастови групи, както и с адекватните методологии.

Но такива примери вече има, както във Финландия например. Или както в Италия, където от 2020 година климатичните промени, техните причини и последствия са задължителен предмет във всички класове. Тук споменавам климатичните промени, защото кръговата икономика е единствената парадигма, която предлага конкретни решения за предизвикателствата пред които сме представени и които са директен резултат от климатичните промени, но това е друга тема на разговор.

Често темата за кръговата икономика се свързва със зелено предприемачество. В практиката си у нас срещала ли сте се със зелени стартъпи? Могат ли те да бъдат определени като Impact Investing?

– Да, вече има няколко примера на бизнеси в България, които внедряват кръговите принципи, до колкото е възможно. „До колкото е възможно“, защото за кръгово функциониране, да го наречем така накратко, е необходима цяла екосистема, а в България това все още не е реалност.

Българските примери, които са и вече най-често цитираните, са свързани с модела и практиките „нулев отпадък“,

като Благичка – ZERO WASTE, който е първият ресторант с нулев отпадък в България, магазин Без опаковка (София), Zero station, магазин за насипни/наливни препарати и козметика, Resume, които произвеждат тениски от рециклирани пластмасови бутилки. Други много интересни примери са Байомик, биотехнологична компания, която работи върху създаването на опаковки от трансформиран отпадък от агропроизводствата. Стартъпът, Lam`on, работи върху продукт, биоразградимо ламиниращо фолио, позволяващ премахването на пластмасата от печатния бизнес, но естествено и с много други потенциални приложения. Lam`on е и чудесен пример за колаборации между предприемачи и академични среди. Основателките, Анджела Иванова (фотограф) и Гергана Станчева (илюстратор и дизайнер), започват работа по проекта заедно с д-р Филип Ублеков, специалист по био полимери. Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба, също е един прекрасен пример. Тяхната дейност, но и усилията им да промотират кръговата икономика и бизнес модели ги прави едни от най-активните в тази посока в България. Насекомо, първата биотехнологична компания в Източна Европа, която произвежда фуражи от насекоми, е също пример, който можем да цитираме. Те предлагат успешно решение как от органични хранителни отпадъци с помощта на природен механизъм да произведе отново храна. И да, всички те могат да бъдат определени като бизнеси, които се стремят да мислят и структурират дейностите си по начин и логика, които взимат в предвид социални и екологични аспекти, а не само чисто и единствено финансови и икономически.

Следите ли процеса за трансфер на технологии във Франция сега? Как агенциите за акселерация промениха стартъп екисистемата?

– Да, продължавам да следя процесите там и действително, вече има и много конкретни резултати. Естествено, тук не можем и на не споменем факта, че във Франция тези структури  получиха и сериозни финансирания, които им позволиха да преминат на едно друго ниво. Дори и само заради възможността да се скъси пътят и времето за взимане на решение на инвестиции в иновативни идеи и бизнеси. Важна промяна е също ролята, която те играят за популяризирането на тези практики и по-добрата информираност за възможностите, които съществуват. Агенциите изиграха и продължават да играят важна роля в по-доброто взаимно опознаване на академичните и бизнес средите. Често се оказва, че една от основните пречки за колаборация са предразсъдъците и не достатъчното познаване на конкретните дейности и работа на всяка една отделна сфера. Академичната, университетската работа, за съжаление, днес все още, в масовото разбиране е асоциирана с „теоретична“, „откъсната от реалния живот и реалните проблеми“. А в действителност е точно обратното. Научните методи и методологии на изследване, събиране на данни, класифициране, анализ, са подчинени на строги емпирични принципи, а резултатите са с много конкретни и практични приложения.

Как темата за въздействащите проекти и въздействаща наука присъства там? Има ли вече инкубирани такива университетски компании?

– Да, определено. Има много инкубирани университетски компании и бизнеси и в най-различни сфери – от виртуална реалност, изкуствен интелект, нови материали за строителството, нови видове текстил, нови технологии, до консултантски стартъпи, които също са много интересен пример, защото често те са създадени от учени от социалните и хуманитарните науки, но и често остават в периферията на визията и идеята за иновативни стартъпи и възможни бизнеси.

Но така наречените социални иновации са също толкова важни колкото и технологичните.

Икономическите и бизнес отношенията са все пак най-вече социални отношения и ако тези аспекти не се взимат достатъчно сериозно предвид, често и много-добри бизнес идеи се провалят. Разбира се, успехите и възможността да се реализират подобни проекти, е възможно и поради усилията да се създаде цялостна стратегия, необходимата законова рамка, финансови инструменти и други стимулиращи условия.

Какъв е успешният бизнес модел на един стартъп с позитивно въздействие върху околната среда или обществото?

– Трудно е да се каже, че има един път или една методология за успешен бизнес с позитивно въздействие върху околната среда и/или обществото. И е достатъчно да го приложим като по учебник надявайки се, че крайният ефект, задължително позитивен, ще е пак като по учебник. Доминиращите икономически модели, които структурират отношенията на световно ниво, още от началото на индустриалната революция, привилегироват и фокусират най-вече върху финансови параметри за оценка за успех. Социалните и екологичните ефекти са от съвсем скоро взимани предвид и интегрирани в начина на произвеждане на окончателната и глобалната оценка за успеха на един бизнес. Тази логика и ситуация ги прави даже често противоречиви. Класически премери, но все още показателни, са трудните условията на работа в някои страни и места по света, които без да се преувеличава, могат да бъдат описани като робовладелски, включително и експлоатацията на детски труд.

Надявам се, че скоро, социалните и екологичните ефекти на икономическите дейност и бизнесите, ще бъдат в основата на бизнес идеите и стратегиите.

Разбира се, има развитие в тази посока, и Environmental, Social, and Corporate Governance (ESG), е определено една позитивна промяна, но все още не достатъчно за да бъде тя радикална и с мащабен, осезаем ефект.

Какви са предприемачите на кръговата икономика?

– Не мисля, че има един профил за предприемачите на проекти, свързани с кръговата икономика. Със сигурност тава са хора, които са чувствителни на темите екология, опазване на околната среда, образование, по-справедливи принципи и логика на икономическо функциониране, както и механизми за разпределяне на създадените богатства и т.н.

Моделът на кръговата икономика не е само икономически модел, а модел за цялостно социално и икономическо структуриране и функциониране. В този смисъл, тук, бизнес успехите не се оценяват само и единствено според финансови критерии. В общата оценка задължително трябва да влизат и социалните и екологичните аспекти.

Каква според Вас трябва да е ролята на университетите и научните центрове в кръговата икономика?

– Като основни места за създаване и предаване на знания, университетите и научно-развойните центрове играят ключова роля и трябва да включат кръговата икономика като предмет и дисциплина. Кръговият логика на структуриране на икономиката, кръговите бизнес модели, практики и примери и т.н., трябва задължително да фигурират в педагогическите програми. Ако наистина искаме да произведем устойчив и траен ефект и промяна в начина ни на поведение и мислене, образованието би трябвало да е най-голямата ни инвестиция.

Какви участници искате да срещнете в Предприемачи в науката 2021?

– Ентусиасти, смели и с кръгова визия за правене не бизнес.

На какво искате да ги научите?

– Сигурно ще е претенциозно да се каже, че ще ги науча. По-скоро да споделя с тях знания, наблюдения и анализи, но се надявам аз също да науча от тях. Такива срещи, разговори и обмен на информация, никога не са еднопосочни. И за щастие!

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в Предприемачи в науката 2021!

Още за д-р Румяна Мишонова – тук.

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.


By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close