Category Archives: Истории на успеха

Десислава Ковачева: Дългосрочната устойчивост на бизнеса зависи от позитивното въздействие

Десислава Ковачева е предприемач, опитен мениджър и консултант по мениджмънт и финансова устойчивост. Създател и управител на Продекта ЕООД. Оценител и монитор към Европейската комисия и международни финансови институции като Световната банка и Европейската Банка за Развитие на иновативни бизнес проекти и проекти от обществен интерес. Ангел инвеститор и член на CEO Angels Club.

Професионалната ѝ кариера започва още като студент в Техническия университет – София с ПОВВИК (сега FCG POVVIK) – семеен бизнес и първата частна компания в България в областта на опазване на околната среда.  С годините компанията се разраства и се превръща в лидер на пазара в региона. През 2010 година прави успешен exit чрез стратегически инвеститор – финландската корпорация FCG, една от най-големите консултантски компании във Финландия с проекти в над 70 държави и оборот 71.7 млн. Евро за 2020.

През 2011 г. става финансов съветник в консултантската компания WYG България, а след две години – мениджър на международния екип за стратегии, анализи и оценки с акцент върху R&D и иновации, устойчиво развитие, транспорт. От 2013 г. е консултант по финансова устойчивост и иновации и независим оценител на програми и проекти на ЕК и международни финансови институции в държави от 4 континента. Участва като експерт и заместник-ръководител на екипа изготвил Споразумението за партньорство на България с Евроепейския съюз за периода 2014-2020 г.

Има МВА от IE Business School, Мардид и магистратура по Търговско право от Newcastle University.

Встрани от Impact Investing тренда ли са бизнес ангелите у нас?

– Според мен – да. Което до голяма степен се обуславя от факта, че много малко от бизнес ангелите у нас имат професионален опит в области, свързани със social, environmental или climate  impact. А не е тайна, че повечето бизнес ангели предпочитат да инвестират в области, които познават и в които имат изградени компетенции.

Вие самата като ангел инвеститор подкрепяла ли сте проекти със социално или екологично позитивно въздействие?

– Да, повечето подкрепени от мен проекти наистина са такива. Аз вярвам, че дългосрочната устойчивост на който и да е бизнес се гради не само на финансовия стълб, но и на социалното и/или екологично въздействие, което е вградено в бизнеса от самото начало – от бизнес концепцията.

Разкажете за български въздействащи проекти, подкрепени от бизнес ангели, които се развиват успешно.

– BlondeGoneRogue, Cozzo, Tinusaur. При интерес мога да организирам среща с техните CEO за да послужат за вдъхновение на бъдещи предприемачи в impact start-ups.

В областта на екологията има ли примери за успешни въздействащи инвестиции?

– Да, има много такива извън България без българско участие. С българско участие също има, например BlondeGoneRogue, Cozzo.

В CEO Angels Club има ли инвеститори, които целенасочено търсят бизнеси с въздействие?

– Самата аз съм такава :). Също се надявам, че сред членовете на Клуба ще срещам все повече съмишленици.

Търсят ли социални иновации предприемачите?

– Малко, но с положителна тенденция.

А в областта на екологията, въздействието на климата, кръговата икономика?

– Малък дял, но също с положителна тенденция.

Бизнес ангелите очакват ли кандидатстващите за подкрепа проекти да бъдат иновативни?

– Задължително е. Трябва да се има предвид, че иновацията може да бъде в продукта, в услугата, в процеса, в технологията, в комбинация от няколко елемента…

Оценявате и консултирате от дълги години проекти. Какви проектни умения са необходими на учените, които биха искали да реализират научните си разработки? Къде могат да получат тези умения?

– Бизнес умения. Иновацията по принцип е онази научна разработка, за която има демонстрирано пазарно търсене. Тези умения трябва да се изграждат и поддържат – от основното образование до края на професионалната кариера.

Кои са най-честите грешки, които допускат предприемачи, решили да стартират бизнес с позитивно въздействие?

– Не търсят и не взимат предвид обратната връзка от пазара и крайните потребители на тяхната услуга/продукт.

Какви проекти очаквате тази година в Предприемачи в науката?

Повече пазарно ориентирани :).

Какви трябва да бъдат, за да ги поканите да се представят пред бизнес ангелите?

– Да имат иновация, с потенциал да реши наболял проблем и да промени пазара, да са амбициозни, целенасочени и изцяло отдадени на бизнес проекта, да разполагат с необходимия екип за навлизане и ръст на пазара (или да имат ясна идея откъде и как ще го подсигурят), да  демонстрират познаване на спецификите на пазара и нуждите на целевите си потребители…

На какво бихте искала да научите участниците?

– Бих била щастлива ако мога да помогна да комерсиализират иновациите си.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката 2021!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.


StudyHub и CareerHub – инвестиция с въздействие в подкрепа на студентската общност

Две момичета представиха на финала на Академия за иновации в началото на юни своя нов проект, замислен и осъществен благодарение на опита от предишния проект, отново представян на финала, но предишната година. Студентките Мартина Георгиева и Цветомира Гяурова спечелиха второ място с проекта за CareerHub и наградата на фондация Карол Знание. Така те стават първите участници, запазили своите места в Предприемачи в науката 2021. Тази година фокусът е Impact Investing и двете участнички могат да се състезават и с двата си проекта.

Цветомира Гяурова е завършила бакалавърска степен по софтуерно инженерство в СУ „Св. Климент Охридски“. Сега учи Стопанско управление с английски език, отново в СУ. Тя е зам.-председател на Сдружение „Студенти в действие“, което създава StudyHub – първото споделено пространство за учене в
Студентски град, работещо 24 часа, 7 дни в седмицата. Тя е и управител на „Кариърхъб“ ООД, компания за професионално реализиране на студенти и младежи с до 3 години опит.

Мартина Георгиева също е завършила беакалавърска степен по софтуерно инженерство в СУ „Св. Климент Охридски“. Сега учи Маркетинг в НБУ. Основател е на споделено пространство за учене StudyHub и е председател на Сдружение „Студенти в действие“. Тя е съосновател и маркетинг специалист на „Кариърхъб“ ООД.

Двете предприемчиви и амбициозни студентки се впускат в програмата Предприемачи в науката като в „изключително пътешествие“, което ще им помогне да направят CareerHub „най-разпознаваемата платформа за първа работа в България“.

За да стигнем до идеята за CareerHub, трябва да разкажем за StudyHub – първата денонощна библиотека у нас, която се използва и като споделено пространство за учене. На кого му хрумна идеята?

Мартина: Цвети ще отговори най-добре на този въпрос 🙂

Цветомира: С Марти учихме софтуерно инженерство и покрай доста тежките домашни се озовахме зимата на 2018-та година към 4 сутринта на една бензиностанция с друг колега. Видяхме, че там учат доста студенти, същото забелязахме и по кафенетата. Оттам на Марти ѝ дойде идеята за денонощна библиотека. Започнахме трима, а вече сме екип от шестима и даже си имаме трима стажанти.

Как създадохте този екип и как успяхте да стигнете до реализация? Как намерихте финансиране?

Мартина: В началото започнахме по много грешен път – решихме, че на първо време е важно мястото, пък после ще мислим за бизнес модела. Намерихме локация, но изискваше твърде много ресурси за ремонт. Преосмислихме концепцията и се допитахме до бизнеса. Бизнесът откликна и ни помогна да започнем  – чрез знания, дарения и физическа помощ. Година по-късно започнахме.

Цветомира: Също така направихме анкета, с която проучихме нуждите на студентското общество и привлякохме аудитория в онлайн пространството. Отне време хората да свикнат, че такова нещо ще се отвoри. В началото се чуваха скептични гласове, но с течение на времето започнахме да получаваме подкрепа от самите студенти – при ремонта, при сглобяването на мебели. От каквото и да имахме нужда, те винаги откликваха.

Как се развива сега библиотеката, как поддържате мястото? Предлага ли допълнителни услуги? Как си възвръщате вложените средства?

Мартина: Библиотеката отвори официално врати на 01.10.2019 г., като още от началото се допитваме до студентите за мнението им и за предложения за подобрения в пространството. Добавили сме много нови функционалности от началото, като например втора врата с картов достъп, автоматизирахме си процесите за събиране на лични данни и съгласяване с Общите условия на мястото. Добавихме много нови академични издания за различни специалности и дигитализирахме наличните книги в библиотеката си, като съвсем скоро системата ще бъде достъпна за младежите онлайн. В момента работим по създаването на приложение за закупуване и зареждане на карта за достъп онлайн, за да ограничим нуждата от рецепция и всеки младеж да може да си закупи по всяко едно време карта.

Създадохте ли стартъп за осъществяването на StudyHub?

Мартина: Да, работим като сдружение в обществена полза.

Как оценявате ползите от реализацията на проекта до момента?

Мартина: С малко статистика – над 1500 членове, над 20 корпоративни партньора, над 60 събития, над 60 медийни публикации, връзка с всички младежки организации и най-важното – наши студенти взимат международни награди именно, защото са учили в StudyHub.

Работата по проекта StudyHub ли извади проблема за омагьосания кръг – за да си намериш работа трябва да имаш опит или стаж, а за да имаш опит или стаж, трябва да си работил?

Мартина: Идеята се зароди през лятото на 2020 г., след като един наш студент от денонощната библиотека StudyHub ни каза: „Хора, не мога да си намеря работа. Защо уча, ако накрая навсякъде, където кандидатствам ми казват, че нямам опит? На вас ви пука, можете ли да измислите решение?“. Ние рядко стоим безучастни пред проблемите на общността ни и решихме, че можем да направим нещо. Така се роди и CareerHub – платформата, която помага на младежите да намерят 1-ва, 2-ра или 3-та работа, да ги срещне с желания работодател или младежка организация и да разбие парадокса „Нямаш опит – Нямаш работа“.

Екипът за CareerHub същият ли е?

Мартина: Да, с леки промени. Имаме нов човек. Сашо е нашият Tech гуру, който е отговорен за техническата част на платформата. Той е доброволец в библиотеката, но не е част от екипа, управляващ Сдружението.

Eкипът на CareerHub, снимка lider.bg

Какво предлага и какво ще предлага платформата?

Мартина: Помагаме на младите да покажат, че липсата на опит не означава липса на умения. С това спестяваме и време, и усилия на компаниите, защото така те не се лутат в морето от кандидати, а бързо могат да видят кои отговарят на перфектния търсен човек. Също така, позициите в платформата ще са с максимум до 3 години опит, за да помогнат на младите да намерят правилното си място. Важно е да споменем, че няма друга платформа, която събира на едно място всички позиции за тях.

Как ще финансирате проекта?

Мартина: Финансирахме си я сами, като до тук сме вложили около 5000лв. и малко отгоре, защото вярваме в идеята и искаме да помогнем на младежите. Кандидатствахме за много инвестирания, но всички ни казват, че уж такъв проблем няма или че имаме общност и ще се справим сами. Искам да споделим, че ако няма такъв проблем младежката безработица нямаше да е 16% и средната продължителност за търсене на първа работа нямаше да е над 6 месеца. Това са данни на EuroStat.

Кой се занимава с бизнес планирането в екипа?

Целият екип. Ние смятаме, че трябва заедно да взимаме решения накъде искаме да отиде платформата и компанията, затова винаги решаваме подобни неща заедно.

В какви състезания и програми участвахте с идеите за StudyHub и CareerHub? Защо е важно младите хора да търсят подобни възможности?

И с двата проекта сме участвали на Академия за иновации. Като библиотеката взе 3-то място през 2018 година. С нея сме печелили финансиране по проект Социални иновации на Столична община, били сме на финала на акселераторската програма на Ринкер. Библитеката има множество награди, сред които Будител на годината през 2019, номинация за Човек на годината 2020 на БХК, номинация за Проект на година на фондация Лале през 2020 и много други. C CareerHub до сега сме участвали само на Академия за иновации 2021 и станахме 2-ри, като за нас това е признание, че проектът има смисъл и може да помогне на множество млади хора, които се лутат в търсенето на своята кариера.

Вие сте първите, спечелили място в нашата преакселераторска програма, която тази година е с фокус Impact Investing. Какво очаквате от Предприемачи в науката 2021?

Много се радваме, че спечелихме място в преакселераторската програма с фокус Impact Investing. От Предприемачи в науката 2021 г. очакваме да се запознаем с лектори с дълъг опит в предприемачеството. Хора, натрупали знания и желаещи да споделят наученото с нас.

Желаем ви успех и ви очакваме в Предприемачи в науката 2021!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.


Д-р Румяна Мишонова: Темата за кръговата икономика трябва да присъства в училищата и университетите

Д-р Румяна Мишонова е експерт в областта на кръговата икономика, устойчивото развитие и трансфер на технологии. След 24 години във Франция, през 2018 г. се връща в България, за да остане и работи тук. У нас е старши консултант по европейски проекти и участва в инициативи на Институт Кръгова икономика. Изследва връзката между икономическата дейност и климатичните промени.

Доктор по социология от Université de Nantes, Нант, Франция. Седем години там работи в сферата на трансфер на технологии, първо за университета в Нант и после в Société d’accélération du transfert de technologies – Grand Centre, чиято функция е осъществяването на връзка и сътрудничество между звената за научно-развойна дейност на 19 висши учебни заведения в Централна Франция и бизнеса.

В продължение на 9 години е част от екипа в Консултантска агенция за социална иновация (ARAIS-Cooperative d’etudes et de conseils en Innovation sociale) в Нант.

По време на академичната и консултантската кариера добавя дълъг списък с квалификации и обучения – Юридическа защитa на софтуери в Национален институт за индустриална собственост, (INPI – Institut National de la Propriete Industrielle), Париж; Стратегии за защитa и продажба на непатентовани иновации; Индустриалната собственост в IT проекти; Авторското право; Европейски институт за предприемачество и интелектуална собственост, (IEEPI – L’Institut Europeen Entreprise et Propriete Intellectuelle), Париж, Валоризация на научни изследванията/ Reseau C.U.R.I.E. – Valorisation, transfert de technologies et innovation issue de la recherche publique, Париж.

Д-р Мишонова, вече от три години сте в България. Промени ли се за това време представата ви за трансфер на технологии у нас?

– Не бих могла да кажа категорично „Да“. Както и преди 3 години,

вие сте единствените, които систематично работите в този посока, насърчавате, подкрепяте и дейността ви има конкретни резултати.

Други примери за проекти на трансфер и/или успешни колаборации между академични среди и частния сектор, изглежда по-скоро са резултат от индивидуални инициативи. За съжаление, все още висшите учебни заведения в България не са успели да развият достатъчно тази сфера на дейност, с ресурсите и мащабността, които изискат начинанията на трансфер и предприемачество на базата на научни резултати.

Имахте желание да се върнете към преподаване и до някъде това се случва, вече сте търсен лектор по въпросите на кръговата икономика. В някои от университетите у нас има такава дисциплина и магистърска програмата. Как според Вас темата присъства в българските висши училища?

– Да, частично успявам да комбинирам различни дейности, които обичам и определено преподаването е една от тях. По-конкретно, лично за мен, темата за кръговата икономика няма да присъства достатъчно в учебните програми, докато тя не стане „банална“, в най-добрия смисъл на думата.

Ако зависеше от мен, щях да я включа, като класически предмет, още от първи клас. Естествено, преподаването трябва да е адаптирано за различните възрастови групи, както и с адекватните методологии.

Но такива примери вече има, както във Финландия например. Или както в Италия, където от 2020 година климатичните промени, техните причини и последствия са задължителен предмет във всички класове. Тук споменавам климатичните промени, защото кръговата икономика е единствената парадигма, която предлага конкретни решения за предизвикателствата пред които сме представени и които са директен резултат от климатичните промени, но това е друга тема на разговор.

Често темата за кръговата икономика се свързва със зелено предприемачество. В практиката си у нас срещала ли сте се със зелени стартъпи? Могат ли те да бъдат определени като Impact Investing?

– Да, вече има няколко примера на бизнеси в България, които внедряват кръговите принципи, до колкото е възможно. „До колкото е възможно“, защото за кръгово функциониране, да го наречем така накратко, е необходима цяла екосистема, а в България това все още не е реалност.

Българските примери, които са и вече най-често цитираните, са свързани с модела и практиките „нулев отпадък“,

като Благичка – ZERO WASTE, който е първият ресторант с нулев отпадък в България, магазин Без опаковка (София), Zero station, магазин за насипни/наливни препарати и козметика, Resume, които произвеждат тениски от рециклирани пластмасови бутилки. Други много интересни примери са Байомик, биотехнологична компания, която работи върху създаването на опаковки от трансформиран отпадък от агропроизводствата. Стартъпът, Lam`on, работи върху продукт, биоразградимо ламиниращо фолио, позволяващ премахването на пластмасата от печатния бизнес, но естествено и с много други потенциални приложения. Lam`on е и чудесен пример за колаборации между предприемачи и академични среди. Основателките, Анджела Иванова (фотограф) и Гергана Станчева (илюстратор и дизайнер), започват работа по проекта заедно с д-р Филип Ублеков, специалист по био полимери. Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба, също е един прекрасен пример. Тяхната дейност, но и усилията им да промотират кръговата икономика и бизнес модели ги прави едни от най-активните в тази посока в България. Насекомо, първата биотехнологична компания в Източна Европа, която произвежда фуражи от насекоми, е също пример, който можем да цитираме. Те предлагат успешно решение как от органични хранителни отпадъци с помощта на природен механизъм да произведе отново храна. И да, всички те могат да бъдат определени като бизнеси, които се стремят да мислят и структурират дейностите си по начин и логика, които взимат в предвид социални и екологични аспекти, а не само чисто и единствено финансови и икономически.

Следите ли процеса за трансфер на технологии във Франция сега? Как агенциите за акселерация промениха стартъп екисистемата?

– Да, продължавам да следя процесите там и действително, вече има и много конкретни резултати. Естествено, тук не можем и на не споменем факта, че във Франция тези структури  получиха и сериозни финансирания, които им позволиха да преминат на едно друго ниво. Дори и само заради възможността да се скъси пътят и времето за взимане на решение на инвестиции в иновативни идеи и бизнеси. Важна промяна е също ролята, която те играят за популяризирането на тези практики и по-добрата информираност за възможностите, които съществуват. Агенциите изиграха и продължават да играят важна роля в по-доброто взаимно опознаване на академичните и бизнес средите. Често се оказва, че една от основните пречки за колаборация са предразсъдъците и не достатъчното познаване на конкретните дейности и работа на всяка една отделна сфера. Академичната, университетската работа, за съжаление, днес все още, в масовото разбиране е асоциирана с „теоретична“, „откъсната от реалния живот и реалните проблеми“. А в действителност е точно обратното. Научните методи и методологии на изследване, събиране на данни, класифициране, анализ, са подчинени на строги емпирични принципи, а резултатите са с много конкретни и практични приложения.

Как темата за въздействащите проекти и въздействаща наука присъства там? Има ли вече инкубирани такива университетски компании?

– Да, определено. Има много инкубирани университетски компании и бизнеси и в най-различни сфери – от виртуална реалност, изкуствен интелект, нови материали за строителството, нови видове текстил, нови технологии, до консултантски стартъпи, които също са много интересен пример, защото често те са създадени от учени от социалните и хуманитарните науки, но и често остават в периферията на визията и идеята за иновативни стартъпи и възможни бизнеси.

Но така наречените социални иновации са също толкова важни колкото и технологичните.

Икономическите и бизнес отношенията са все пак най-вече социални отношения и ако тези аспекти не се взимат достатъчно сериозно предвид, често и много-добри бизнес идеи се провалят. Разбира се, успехите и възможността да се реализират подобни проекти, е възможно и поради усилията да се създаде цялостна стратегия, необходимата законова рамка, финансови инструменти и други стимулиращи условия.

Какъв е успешният бизнес модел на един стартъп с позитивно въздействие върху околната среда или обществото?

– Трудно е да се каже, че има един път или една методология за успешен бизнес с позитивно въздействие върху околната среда и/или обществото. И е достатъчно да го приложим като по учебник надявайки се, че крайният ефект, задължително позитивен, ще е пак като по учебник. Доминиращите икономически модели, които структурират отношенията на световно ниво, още от началото на индустриалната революция, привилегироват и фокусират най-вече върху финансови параметри за оценка за успех. Социалните и екологичните ефекти са от съвсем скоро взимани предвид и интегрирани в начина на произвеждане на окончателната и глобалната оценка за успеха на един бизнес. Тази логика и ситуация ги прави даже често противоречиви. Класически премери, но все още показателни, са трудните условията на работа в някои страни и места по света, които без да се преувеличава, могат да бъдат описани като робовладелски, включително и експлоатацията на детски труд.

Надявам се, че скоро, социалните и екологичните ефекти на икономическите дейност и бизнесите, ще бъдат в основата на бизнес идеите и стратегиите.

Разбира се, има развитие в тази посока, и Environmental, Social, and Corporate Governance (ESG), е определено една позитивна промяна, но все още не достатъчно за да бъде тя радикална и с мащабен, осезаем ефект.

Какви са предприемачите на кръговата икономика?

– Не мисля, че има един профил за предприемачите на проекти, свързани с кръговата икономика. Със сигурност тава са хора, които са чувствителни на темите екология, опазване на околната среда, образование, по-справедливи принципи и логика на икономическо функциониране, както и механизми за разпределяне на създадените богатства и т.н.

Моделът на кръговата икономика не е само икономически модел, а модел за цялостно социално и икономическо структуриране и функциониране. В този смисъл, тук, бизнес успехите не се оценяват само и единствено според финансови критерии. В общата оценка задължително трябва да влизат и социалните и екологичните аспекти.

Каква според Вас трябва да е ролята на университетите и научните центрове в кръговата икономика?

– Като основни места за създаване и предаване на знания, университетите и научно-развойните центрове играят ключова роля и трябва да включат кръговата икономика като предмет и дисциплина. Кръговият логика на структуриране на икономиката, кръговите бизнес модели, практики и примери и т.н., трябва задължително да фигурират в педагогическите програми. Ако наистина искаме да произведем устойчив и траен ефект и промяна в начина ни на поведение и мислене, образованието би трябвало да е най-голямата ни инвестиция.

Какви участници искате да срещнете в Предприемачи в науката 2021?

– Ентусиасти, смели и с кръгова визия за правене не бизнес.

На какво искате да ги научите?

– Сигурно ще е претенциозно да се каже, че ще ги науча. По-скоро да споделя с тях знания, наблюдения и анализи, но се надявам аз също да науча от тях. Такива срещи, разговори и обмен на информация, никога не са еднопосочни. И за щастие!

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в Предприемачи в науката 2021!

Още за д-р Румяна Мишонова – тук.

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.


Докторантът Юлия Мутафчиева: Космическа наука в България има

Юлия Мутафчиева е един от двамата докторанти, които получават стипендия от Фондация Карол Знание за участие в Първо лятно докторантско училище на тема “Космически изследвания, технологии и приложения”, което ще бъде проведено от 5 до 11 юли в Националната астрономическа обсерватория – Рожен. Организатор е секция “Космос” към Съюза на физиците в България.

Представяме Юлия Мутафчиева с нейния разказ от първо лице

Казвам се Юлия Мутафчиева и в момента подготвям докторска дисертация, в която се разглежда влиянието на силните магнитни полета, присъщи на магнетарите – неутронни звезди с изключително силни магнитни полета, върху свойствата (уравнение на състоянието, състав и др.) на тяхната кора. Предвидената тема на дисертацията ми е „Състав и уравнение на състоянието на кората на магнетари“, с научен ръководител доц. д-р Митко Гайдаров от Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика, БАН, и научни консултанти проф. д-р Никола Шамел от Institute of Astronomy and Astrophysics, Université Libre de Bruxelles, Брюксел и от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, БАН – гл. ас. д-р Росен Павлов, който за съжаление вече не е между нас. Прекарах четири години като редовен докторант в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българската академия на науките, където бях назначена като физик през февруари 2017 г., а сега работя като асистент.

Моят интерес към неутронните звезди, особено магнетарите, започна през 2011 г. по време на магистърската ми степен.

Затова и подготвих и защитих дипломна работа на темата „Равновесна конфигурация на кората на неутронни звезди в зависимост от налягането и магнитното поле“. Това беше моментът, в който се запознах и започнах работа с Никола Шамел, с когото съм сътрудничила в по-голяма част от научните си публикации и работа.

Работата ми разглежда равновесните свойства на кората на магнетари – връзката между налягането, плътността, силата на магнитното поле и състава. В изследванията си съм използвала два различни модела за описание на двете отчетливи области в кората на неутронните звезди – външната и вътрешната кора. Появата на свободни неутрони обозначава прехода от външната към вътрешната кора. А тяхното наличие затруднява едновременното описание на цялата кора и наложи използването на различни методи. Според получените резултати влиянието на магнитното поле е най-съществено изразено във външните слоеве на магнетарите. Установено е значително изменение на състава и уравнението на състоянието на кората на тези звезди с увеличаване на силата на магнитното поле.

В бъдеще бих искала да продължа работата си по тази тема, като крайната цел е единно описание на цялата неутронна звезда – кора, мантия, ядро, в зависимост от магнитното поле.

Тъй като в процеса на работа винаги изникват нови въпроси и нужда от прилагане на различни методи, трудно ми е да предвидя какви ще са крайните резултати и постижения на изследванията. Но научната сфера, свързана с неутронните звезди и техните характеристики, е една бурно развиваща се област и поглед дори само десет години назад показва колко се е изменила представата ни за физичната картина на тези обекти. Продължаващото развитите на наблюдателните и изчислителните технологии, както и многобройните предвидени мисии и проекти в областта, обуславят доказването или отхвърлянето на значителен брой теории за описването на неутронните звезди и придобиването на още по-реалистична представа за процесите свързани с тях. Затова аз бих искала да продължа да съм част от тази общност поне за още десет години.

Смятам, че космическите изследвания в България се нуждаят от по-голяма свързаност на учените в страната. Защото космическа наука в България има, но според мен най-често откриването на работата на друг български учен става случайно или по заобиколен път – чрез международни мрежи и сътрудници.

Затова се радвам, че клон „Космос“ подема подобни инициативи, които ще ни дадат възможност за изграждане и поддържане на връзки с други учени в страната.

Едно от най-важните за мен научни събития, в които съм участвала беше първата конференция на която изнесох научен доклад – това беше 31-вото издание на International Workshop on Nuclear Theory, което се провежда ежегодно в Рила и се организира от лабораторията, чийто член съм сега – лаборатория „Теория на атомното ядро“, ИЯИЯЕ, БАН. Специфичното за тази конференция е, че голяма част от участниците са или дългогодишни сътрудници или многократни участници и така още с първото ми участие на научен форум, аз имах късмета да попадна в добре сплотена научна общност.

Друга важна за моето кариерно развитие конференция беше Twentieth International Workshop on Quantum Systems in Chemistry, Physics and Biology. Това беше първата толкова голяма научна конференция, в която взех активно участие. Но тя беше важна за мен и поради факта, че за първи път бях член на организационния комитет и не само натрупах ценен административен опит, но и видях какво е да си от другата страна на подадените заявления за участие, което смятам ме направи по-изряден участник в подобни мероприятия.

Последната, в хронологичен ред, конференция, която искам да спомена е Annual NewCompStar Conference 2017. Участието ми в тази конференция ми даде възможност активно да се включа в международна научна общност активно изучаваща компактните звездни обекти, към които спадат и неутронните звезди.

В личен план, един от най-силно повлиялите ме моменти, беше

откриването и осъзнаването на богатството и магията, които се крият зад вратите на обществените библиотеки.

След първия ден, в който се записах в кварталната читалищна библиотека, аз вече можех да се докосна до неочаквано до този момент количество книги. И те всички бяха на разположение и можеха да бъдат прочетени, трябваха ми само време и желание. Които аз имах в излишък. И така относително бързо ми се наложи да се обърна и към градската библиотека. Аз и до днес не съм спряла търсенето и откриването на нови библиотеки или източници на книги.

Другият носител на стипендията на фондация Карол Знание – тук.

Повече са програмата, лекторите и новините за Първото лятно докторантско училище – тук.


Камелия Лазарова: Търсим комерсиално витални проекти, с потенциал за позитивна промяна в средата

Камелия Лазарова Генова е портфолио мениджър в Invest in Visions GmbH във Франкфурт, Германия. Компанията управлява четири импакт инвестиционни фонда с активи над 900 млн. евро, които предоставят дългово финансиране на микро, малки и средни предприятия в развиващи се страни и се стремят към положително социално въздействие, като същевременно постигат възвръщаемост на инвестициите. Преди това работи 11 години в Карол на различни позиции във финансовия анализ, инвестиционното консултиране и управлението на портфейли.
Получава бакалавърската си степен по финанси в Икономическия университет във Варна, а магистърската, отново по финанси, в Софийски университет. Завършва програмата на CFA Institute и е Chartered Financial Analyst.
Преди шест години инициира и организира кампания за набиране на средства за участието на българския отбор по конен спорт на Световните летни игри на Special Olympics през 2015 г. в Лос Анджелис. Дарителската кампания успя да събере 10 000 евро от 600 индивидуални дарители, които осигуриха участието на четирима български състезатели, които спечелиха 8 медала (3 златни, 2 сребърни, 3 бронзови).
Лектор на Предприемачи в науката 2021 и член на журито, което ще селектира участниците в програмата.

Сникма Кариери

В изследване на Центъра за социални инвестиции на Хайделбергския университет, Impact Investing in Germany 2020 – A Dynamic Growth Market, се казва, че Impact Investing вече не е визионерска идея на малка група инвеститори, а силно динамичен пазар за милиарди. Как се усеща този възходящ тренд, какви са твоите лични впечатления от последните 4 години?

– Impact investing, както и много по-широкото понятие ESG investing, определено се наложи като един от мега трендовете във финансите през последното десетилетие. Той се подхранва от желанието на голяма част от инвеститорите, и особено на една нова, млада вълна инвеститори, чрез средствата си да допринесат за положителна промяна в средата – социалната и природната. Въпреки че интересът към impact инвестиране идва от много разнообразни групи инвеститори,

не случайно този тренд се асоциира силно с т.н. millenials – хората, родени около началото на новото хилядолетие, образовани, информирани, пътуващи и, ключово важно – вече генериращи собствени приходи, които им позволяват и да инвестират. Тези хора искат не само да знаят как се инвестират средствата им, но и да се уверят, че с тях се постига положителна промяна.

Въпреки че тази група инвеститори все още разполага със сравнително ограничени активи, тя има много повече достъп до информация, възможност за пътуване и за споделяне на гледните си точки от всяко предишно поколение. Затова и влиянието ѝ надскача значително размера на средствата ѝ, то се мултиплицира чрез възможността да споделят идеите си в социалните медии. Така идеята за imact инвестиране бързо „зарази“ много по-широк кръг инвеститори, включително инвеститори със значителни активи. Трябва да кажем, че

финансовата криза от 2007 – 2008 година също има принос за желанието на не малка част от обществото да се разграничи от традиционните играчи на финансовите пазари, чийто образ пострада сериозно през последното вече повече от десетилетие, и да търси възможност, наред с доходността, да създава и добавена стойност за обществото.

В моята работа виждаме ефектите от този мега тренд от една страна под формата на постоянно нарастващ интерес както от индивидуални, така и от институционални клиенти. Интересът към фондовете ни нараства постоянно, дори и в условията на увеличена несигурност през миналата година. От друга страна, естествен ефект е и увеличаващата се конкуренция в сегмента на Impact и ESG инвестирането. И докато по отношение на ESG инвестирането можем да кажем, че вече е невъзможно да бъдеш глобален асет мниджър без да имаш палитра от ESG продукти, при impact investing навлизането на големи асет мениджъри е доста по-бавно, но също е в ход.

Кои са секторите в които има най-много компании, които избират инвестиции с въздействие?

– Съществена част от активите, класифицирани като Impact инвестиции, са в сферата на финансите – традиционни финансови услуги и микрокредитиране. Целите, които се преследват с този тип инвестиции, са свързани с намаляване на бедността, развитие на местните малки и средни бизнеси, подобряване на достъпа до образование, базови комунални услуги и условията на живот. Значителна част от impact инвестициите са и в сферата на енергетиката, като част от друг мега тренд – намаляване на зависимостта от изчерпаеми енергийни източници и стремеж към чиста енергия. Един от най-бързо растящите сектори в последните пет години е т.н. WASH – water, sanitation, hygiene. Здравните услуги и технологии, образованието, селското стопанство и производството на храни, са също сектори, които се радват на интерес от страна на импакт инвеститорите.

Принципите на ООН за отговорно инвестиране ли са определящи за подобен тип инвестиции или се прилагат и други критерии?

– Принципите на ООН са една много широка основа, както за импакт, така и за ESG инвеститорите. Една идея по-голяма конкретика дават 17-те принципа за устойчиво развитие на ООН (SDG – sustainable development goals). Ние, като импакт инвеститор, искаме да сме сигурни, че всяка компания, която финансираме, цели да допринесе за постигането на поне една от тези цели. Освен това обаче се прилагат и редица други методи за анализ, за да се оцени както кредитния, така и ESG риска на всяка инвестиция.

Във вашата компания как се прилагат принципите за въздействащо инвестиране?

– Нашата компания e основана от и в нея работят хора, убедени в смисъла от impact investing. Ние целим позитивно социално въздействие като финансираме микрофинансови институции в развиващите се страни. В момента в портфейла ни са включени 34 страни от цял свят и постоянно работим за разширяване на покритието си. Финансираните от нас институции са с фокус кредитиране на микро, малки и средни компании, защото наша цел е да подпомагаме развитието на местния бизнес. Стремим се над половината от крайните ни клиенти да са жени, защото целим да подобрим възможностите на жените да се реализират и бъдат независими, което не винаги се подразбира в страните, в които работим. ESG анализът е интегриран в инвестиционната ни политика и е неразделна част от инвестиционния ни процес.

От финансираните от нас компании се изисква, през цялото времетраене на отношенията ни с тях, да предоставят изчерпателна информация за дейността си, практиките и политиките си, както и конкретни измерими показатели, на база на които може да се направи оценка на ESG рисковете на всяка инвестиция.

Как оценявате компаниите, които да подкрепите?

Наред с класическия финансов анализ, който ни е нужен, за да оценим кредитния профил на компаниите, се прави и анализ на ESG профила им. Двата типа анализ при нас, като импакт инвеститор, вървят ръка за ръка. Финансираме само компании, които имат както силен кредитен профил, така и силна ESG оценка, само едно от двете не е достатъчно.

Как се измерва след това ефекта върху обществото или върху околната среда?

– Измерването на ефекта е едно от основните предизвикателства пред импакт инвеститорите. Това е особено вярно за инвеститорите, целящи постигането на позитивни социални ефекти, тъй като често няма подходящи количествени показатели, които да измерят ефекта. Например, чрез микрофинансите една от целите е намаляване на бедността по света. Постигането на тази цел обаче се измерва не само чрез строго количествени показатели като промяната в нивото на доходите и притежаваните активи, но и чрез качествени измерители като подобряване достъпа до образование (брой членове от семейството с образование, например), до чиста вода и базови комунални услуги, до здравни услуги. Друго предизвикателство е, че е почти невъзможно да се изолира ефекта само от микрофинансите върху постигането на съответната цел. Очевидно за постигането й ефект имат и редица други фактори, като държавна и местна политика, международна помощ, макроикономически цикъл и др.

Ние, като импакт инвеститор, се стремим в рамките на инвестиционния анализ преди самата инвестиция да оценим потенциала за постигане на положително въздействие. В последствие, във фазата на мониторинг, следим до колко това се случва, на база на наличните данни. Постоянно упражняваме натиск за оповестяване на по-обстойни данни, на база на които да се установи въздействието. Отделно, финансираме studies (проучвания), които, самостоятелно и независимо от нас, да оценят въздействието на микрофинансите в отделни страни.

По какви критерии журито на Предприемачи в науката ще подбере участниците? Какви проекти биха били допустими за участие в програмата?

– Всеки проект, който демонстрира потенциал за осъществяване на положително въздействие върху околната или социалната среда, има шанс да бъде подбран.

Важно е обаче да видим и потенциал проектът да е икономически устойчив, за да може в бъдеще да се самоиздържа. Импакт инвеститорите търсят точно това – комерсиално витални проекти, които имат потенциал да окажат позитивна промяна в средата.

В някои случаи това може да е промяна с голям магнитут на въздействие, в други случаи въздействието може да е локало или върху по-ограничен кръг ползватели, при всички случаи обаче е важно ефектите от него да могат да бъдат проследени.

Какво определение за предприемач в науката би дала?

– Предприемач е всеки, който поема риска и отговорността да преследва осъществяването на идеите си. Независимо дали говорим за бизнес или наука,

предприемачеството се свързва с това да си двигател, да си този, който движи процеса и го довежда до завършек,

търсейки финансиране, партньори, пазари, преодолявайки административни и всякакъв друг тип трудности, и носейки риска нещата не винаги да имат успешна реализация.

А на какво би искала да научиш участниците в програмата?

– Аз смятам, че участниците в проекта са вече доста знаещи хора и едва ли има нужда да бъдат учени на нещо. По-скоро се надявам гледните точки, които ще споделя с тях, и опита ми от първо лице от работата ми във водещ в Европа импакт инвеститор, да са им полезни, за да имат по-широка представа за възможностите пред тях и още по-силна мотивация да реализират проектите си, а защо не и мечтите си.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Още Impact Investing лектори – тук.


Мария Павлова: Impact Investing е важна част от академичното обучение и стартъп индустрията в UK

Мария Павлова ще бъде лектор в програмата Предприемачи в науката и един от тричленното жури, което ще селектира участниците тази година.
Тя живее и работи в Лондон през последните 13 години. Заминава да учи „Връзки с обществеността“, бакалавърска степен, но работата ѝ в Bloomberg я насочва към финансите и програмирането. Самото обучение във вътрешната програма Bloomberg University ѝ дава подготовка, с която успява да се присъедини като финсов анализатор (fixed income investment analyst) към лондонския екип на BlackRock – американска мултинационална компания, най-големият асет мениджър в света. Работата й е в по-техничната част на инвестиционните портфолиа – фондове с фиксиран доход (fixed income portfolios). Така през последните десет години работата ѝ е свързана с инвестиционния мениджмънт, impact investing, стартиращи бизнеси и менторство в акселераторски програми.
Сега завършва магистратура по компютърни науки и изкуствен интелект (artificial intelligence) в престижния Queen Mary University of London. Той е част от Russel Group университетите във Великобритания, което е еквивалент на Ivy League в Щатите. Мария печели най-престижната стипендия в тази сферата – стипендията от Google DeepMind, която се дава само на седем души в Обединеното Кралство. По време на програмата Мария започва разработването на impact investing AI tool, който почти в реално време дава оценка колко „зелени“/етични са дадени компании. Целта е тази програма да помогне на асет мениджърите, които искат да имат зелено портфолио, да имат по-ясна преценка за зеления статут на конкретната организация. С това Мария поставя началото на новo изследователско поле в сферата на изкуствения интелект, тъй като никой до този момент не е работил в тази насока.
Член и съветник е на мрежата APPG AI, която съветва и прави проучване за британския парламент за икономическите, социалните и етичните последици от използването на изкуствен интелект. В същото време е и изследовател в University of Cambridge, където през последните две години работи в областта на Impact Investing по проект за зелените бондове във възникващите пазари (emerging markets). Мария е и гостуващ лектор в различни университети.

В началото на пандемията м.г. Мария е доброволец и помага за приготвянето на безплатна храна за медицински лица в 7 болници в Лондон

Мария, радваме се, че прие поканата да бъдеш част от програмата Предприемачи в науката с фокус Impact Investing тази година. У нас „въздействащи инвестици“ или наука с въздействие“ не са наложени и вероятно някои от студентите и докторантите ще ги научат от нашата кампания. Как би обяснила концепцията за инвестиции с въздействие?

– Инвестициите с въздействие са под група на Sustainable investing или инвестиции в устойчиво развитие. Има разлика между двете. За да разберете значението по-добре, най-лесно е първо да тръгна от по-общото понятие – инвестиране в устойчиво развитие, а после да видим как инвестициите с въздействие се вписват към него. А именно, различната терминология около тези понятия, както и за таргетите за устойчиво развитие на Обединените Нации (SDGs – Sustainable Development Goals). Те са седемнадесет на брой и всички имат екологична и социална цел: намаляване на бедността по света, замърсяването, осигуряването на чиста енергия и по-добри условия на живот за нас и идните поколения. Инвестирането в устойчиво развитие има именно такава цел – инвестиране в етични „зелени“ компании или проекти, които имат социална цел и/или екологична цел. Няма значение каква, стига да се вписват в седемнадесетте таргета на Обединение Нации. Инвестициите с въздействие имат същата цел, но те имат социална насока. Термините много често се ползват като синономи, въпреки че се различават.

По какъв начин в журито ще преценявате кои от проектите имат потенциал за бизнес с позитивно въздействие върху околната среда или екологията?

– За мен са важни три неща: проектът вписва ли се по някакъв начин в таргетите за устойчиво развитие на Обединение Нации? Проектът има ли потенциал за развитие на национално и световно ниво? Ще могат ли да се справят основателите на проекта? Това е много общо описание на целия процес. Избирането на проект или стартъп отнема време, но като цяло търсим мотивирани хора с идеи.

Разкажи ни за твоя опит в оценка на стартиращи компании и как самата ти стана експерт в областта на Impact Investing?

– Занимавам се с това от много години, най-вече в асет мениджмънт. Аз отговарях за по-рискови портфолиа, които изискват и по-голяма експертиза. Преди оценяването на компаниите почти не включваше устойчиво развитие.

В последните години обаче стана почти задължително да се гледат зелените креденции на дадена компания, а не само финансовите й показатели.

Аз се занимавам с ESG от над 10 години. По време на бакалавърската си степен спечелих престижна награда във Великобритания. Бях от тримата финалиста, заради научното си проучване в областта на устойчивото развитие в корабния транспорт. Бях поканена да презентирам работата си на първата академична конференция по устойчиво развитие. Беше в Амстердам и аз бях единственият участник с образователна степен бакалавър. Дори още не бях завършила. По това време още не се говореше много за устойчиво развитие, а в корабния транспорт пък изобщо. Аз много се интересувах от тази тема. Общоприетото мнение за тази индустрия е, че е мръсна и неетична. В действителност, корабният транспорт е най-чистият. Затова реших да го проуча. Примерна компания ми беше Maersk, които дойдоха на конференцията, за да чуят лекцията ми. После ме поканиха в главния си офис в Копенхаген. От тогава се занимавам с ESG, което се превърна и в неразделна част от работата ми. Това е още недоразвита материя в сферата на финансите.

Проучванията до се га се правят с традиционни методи. Аз обаче искам да използвам методи от сферата на изкуствения интелект и в момента разработвам такава програма.

Разкажи ни малко повече за нея.

– От години съм забелязала, че зелените креденции, давани на различни компании, не са съвсем вeрни. Причините са много, но най-голямата е липса на достатъчно информация или много информация в различен вид, която не може да се използва. Това ме подтикна да използвам AI техники, за да създам собствен метод за оценяване на компании. След няколко месеца ще публикувам научния си труд в международен журнал и ще презентирам в най-големите AI конференции.

Може ли работата по това изследване да се превърне в стартъп и да продължи като твой собствен бизнес?

– Да, вече има ноколко инвестиционни фонда и потенциални клиенти, които се интересуват от проекта ми.

А в какво се състои работата ти в University of Cambridge?

– Част съм от екип, който прави проучване на зелени бондове във възникващи пазари. Няма много информация за тях, а в същото време от там идват мнозинството зелени бондове. Целта ни е да съберем информация и да анализираме параза. Това е много голям принос, защото целта ни е да подпомогнем прозрачността на финансовите пазари. Ще публикуваме научния труд в международен журнал.

Основала си иновационен център в бившата си компания, преди да започнеш магистратурата си. Как дойде идеята за това?

– Стана съвсем случайно. Докато работех в BlackRock, бях част от група за изкуствен интелект и иновации. Когато се преместих в Capital Group (също от най-големите асет мениджъри в света), реших да направя същото. Оказа се, че те нямат подобно нещо. Компанията е доста традиционна. От там тръгна всичко. Беше като създаване на стартъп. Трябваше да намеря последователи, (те бяха много!), да съставя план, бюджет, уеб сайт, да представя проекта пред много високопоставени хора и много други неща. Имах многобройни разговори на високо ниво и накрая получих одобрение. Имах собствен бюджет, екип от 20 души на 4 континента, много членове и събития. Дори започнах изследователска дейност между компанията и Imperial College London. Също така, част от работата на иновационния център беше и подпомагането на момичета от 10-13 годишна възраст, за да им покажем, че финансите и технологиите не са профеия само за мъже.

Как темата Impact Investing присъства в академичното обучение, в акселераторските програми и хакатоните в Обединеното кралство?

– Винаги присъства и е доста важна част от обучението. Също така, вероятността един стартъп да получи инвестиране е много по-голяма, ако проектът е с такава насоченост. Великобритания дори насърчава развитието в тази насока. Има специални парични фондове за проекти с устойчиво развитие, както и безплатни акселераторски програми за спечелилите. Компании и институции като Google и Европейската Комисия също насърчават фаундъри жени и хора от малцинствени групи да развиват стартъпи. Това също е важна част от impact investing.

Аз съм горда, че в България разделението между жени и мъже инженери е почти равно: 49%-51%. Тази тенденция не се наблюдава в Западна Европа и мисля, че България има страхотен потенциал.

Bloomberg Square Mile, спортно събитие с благотворителна цел. Мария често бяга в такива състезания за набиране на средства

Какви проекти очакваш от българските студенти и млади учени?

– Очаквам да видя проекти, свързани с екологично производство, рециклиране, чиста енергия, фармацевтика или проект със социална насока.

На какво би искала да научиш участниците в програмата Предприемачи в науката? Какво от твоя опит би било важно за тях?

– Бих искала да ги науча да вярват повече в себе си и да излязат от комфортната си зона. Когато за първи път пристигнах във Великобритания, бях съвсем сама. Умението ми да се приспособявам, да не се отказвам и силната ми волята са това, което ми е помогнало най-много през годините. Когато искаш нещо, думата „но“ не съществува.

За какви стартъпи на британски университети ще разкажеш?

– Много от тях са свързани с устойчиво развитие. От бизнес банкиране в Африка до автоматизиране на дома и рециклиране чрез computer vision. Наистина са много и на пръв поглед с различна тематика. Но ако погледнете от далече ще видите, че всички могат да бъдат описани като проекти за устойчиво развитие.

Как би дефинирала „предприемач в науката“?

– Академик, който иска да превърне научната си идея в реалност. Няма нужда всеки да стартира своя компания – човек може да развие идеята си по много начини!

На 24 май 2019 г. в В Европейската комисия, с еврокомисара за цифровата икономика Мария Габриел

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в Предприемачи в науката 2021!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Още Impact Investing лектори – тук.


Христо Вълев: При Impact investing водеща цел е значимо положително въздействие за обществото или планетата

Христо Вълев е венчър партньор в Urban Impact Ventures – нидерландска инвестиционна компания, управляваща фондове за рисков капитал с профил инвестиране с въздействие (impact investing). Мисията на Urban Impact Ventures е да подобри качеството на градския живот в Европа чрез инвестиции в предприемачи, развиващи технологии и проекти, които трансформират средата и условията на живот в градовете към устойчивост, интелигентност, климатична неутралност, ангажираност и приобщаване на различните социални групи. Компанията се стреми към положителен измерим принос към конкретни цели от инициативата на ООН за устойчиво развитие, заедно с финансова възвръщаемост на инвестициите си на пазарни равнища.
Христо има значителен професионален опит в областта на чистата енергия и енергийната ефективност. В периода 2006 – 2020 г. той е инвестиционен мениджър в екипа на „Адванс Екуити Холдинг“ – дружество, управлявано от финансова група „Карол“. В тази си роля заема също позициите на изпълнителен директор на „Енерджи Инвест“ ЕАД, разработващо проекти и опериращо активи във вятърната енергетика, и съуправляващ директор на „ИнтерСол“ АД, където участва в създаването на първата мегаватова фотоволтаична електроцентрала в България и на Балканите.
През 2017 г. е сред основателите на Алианс за енергийна ефективност – организация с нестопанска цел, обединяваща компании и професионалисти в сферата на енергийната ефективност в България.
Кариерата си във финансовия сектор Христо Вълев започва като инвестиционен анализатор в екипа на „Карол Капитал Мениджмънт“.
Завършил е магистратура по икономика в Central European University и притежава професионални сертификати в областите на инвестиционното управление – Chartered Financial Analyst (CFA®), и управлението на проекти – Project Management Professional (PMP®).

Христо Вълев ще бъде един от тримата експерти, които ще селектират проектите в програмата Предприемачи в науката. Ще бъде лектор по темата Impact Investing и ще е член на журито в конкурса Предприемач в науката.

Първата мегаватова фотоволтаична електроцентрала в България и на Балканите

За учени и предприемчиви студенти, които искат да развият бизнес проекти с полза за обществото и екологията, как ще обясниш Impact Investing?

– Инвестирането с въздействие (или кауза) е подход, при който инвеститорът насочва целенасочено капитал към проекти и компании, които генерират измерим положителен социален и/или екологичен резултат, наред с финансова възвръщаемост, сравнима с обичайните нива за поетия бизнес риск. Този подход се опитва да съчетае характеристики от чистата филантропия и инвестирането само за финансова изгода, поради което често е наричан „печалба с цел (кауза)“ (profit with purpose). Инвестирането с въздействие е много повече от стратегията да се правят вложения в бизнеси, които имат добри (или поне не твърде рискови) екологични, социални и корпоративни практики, известно още като социално отговорно инвестиране (socially responsible investing, в т.ч. и ESG investing).

При impact investing водеща цел е реализирането на значимо положително въздействие за обществото и/или планетата с всяка единица инвестиран капитал.

Затова и капиталът най-често бива насочван към предприемачи, чиито проекти и бизнеси приоритетно атакуват най-наболелите проблеми и предизвикателства на съвременния ни свят – климатичните промени и неустойчивото използване на ресурсите, социалните разслоения и неравните възможности за развитие.

Кога и как е създадена концепцията за Impact Investing?

– В своята същност тази концепция не е някакъв изцяло нов феномен. Повечето международни финансови институции, осигуряващи финансов ресурс за развитие, като например Световната банка (чрез Международната финансова корпорация (IFC)), Европейската инвестиционна банка (чрез Европейския инвестиционен фонд (EIF)) и Европейската банка за възстановяване и развитие, реализират инвестиции с екологично и социално въздействие от десетилетия. Самият термин “impact investing” възниква обаче едва през 2007 г. и за негов автор се смята The Rockefeller Foundation. От този момент подходът за инвестиции с въздействие започва да се оформя като самостоятелно направление, привличащо все повече частни компании за управление на финансови активи в цял свят. Двигатели на процеса със сигурност са изострянето на проблемите с устойчивостта на климата, както и задълбочаващите се социални различия, на които сме свидетели през последните години в глобален, а и в регионален аспект.

Един от важните катализатори за инвестирането с въздействие е и инициативата на ООН за устойчиво развитие, която в края на 2015 г. постави 17 специфични цели пред своите държави-членки за постигане в периода до 2030 г.

Тези цели предостяват добре структурирана и ясна посока за насочване на капитали и усилия не само от правителствата, но и от бизнеса, и инвестиционната общност към социално и екологично значими проекти. Финансирането, което трябва да бъде мобилизирано за осъществяване на целите на ООН, се оценява на десетки трилиони долари, а

общността на инвеститорите с въздействие за момента успява да насочи едва малко над 700 милиарда долара (по данни на Global Impact Investing Network за 2020 г.) в тази посока.

Имаш преки наблюдения за бизнеса в Централна и Източна Европа. В кои страни подходът Impact Investing набира скорост?

– Подобно на много други процеси във финансовия сектор, инвестирането с въздействие се развива с импулс от Запад към Изток и все още е в своята прохождаща фаза в страните от Централна и Източна Европа. На този етап има едва няколко инвестиционни фонда в региона, фокусирани изцяло върху impact investing подхода, а техните размери не са особено големи. Местни екосистеми, ускоряващи създаването на устойчиви бизнеси, са също в зародиш, макар че има и много добри примери за създаването на мрежи от регионални тематични хъбове за подпомагане на стартиращи компании в области като климатични и енергийни технологии, екологична мобилност, храна и устойчиво земеделие – главно благодарение на инициативи и програми на Европейския съюз.

Тази част от Европа разполага с немалко предприемачески талант и капацитет за създаване на технологични решения, които да адресират успешно проблемите с устойчивото развитие на континента, а и в по-глобален мащаб.

Затова смятам, че е въпрос на недълго време посветеният на такива каузи капитал да намери пътя си към тях. Процесът, разбира се, е двустранен, като активността и креативността на предприемачите са важни предпоставки за привличане вниманието на специализираните инвеститори, както и за възникването на нови такива, фокусирани върху конкретни инвестиционни теми или географски обхват.

Какви примери можеш да посочиш за стартиращи бизнеси с позитивно въздействие върху обществото или екологията?– Мога да дам множество конкретни примери, но ще се опитам да групирам няколко направления, които принципно очертават възможни бизнес модели и решения. От една страна,

това са по-дълбоки технологични иновации в традиционни производствени процеси, които замърсяват природата и/или използват неефективно изчерпаеми ресурси, или пък създават крайни продукти, чиято употреба носи със себе си вреди за природата и средата, в която живеем.

Иновациите могат да бъдат в посока подобряване на процеса и модифицирането му в по-ресурсоефективен и еко-съобразен, но могат да бъдат и в посока тоталната му замяна с нов процес на производство, който работи с ниска въглеродна интензивност и използва изцяло възстановими природни ресурси, създавайки продукт с идентична полезност за крайния потребител, но с практически нулеви щети за околната среда в процеса на използването му и след неговото излизане от употреба. Конкретен пример тук са органично-базираните алтернативи на пластмасата.
От друга страна,

бизнес с позитивно въздействие върху устойчивото развитие може да бъде изграден и чрез находчиво имплементиране на дигитални технологии към съществуваща физическа инфраструктура с цел оптимизиране на нейната работа и/или увеличаване на достъпа до нея.

Конкретни примери са различни решения на базата на „интернет на нещата“ (internet of things) в областта на енергийната ефективност (в битов, градски и индустриален аспект), както и платформи, обединяващи различни средства за екологично чиста градска мобилност, за споделени пътувания и/или споделено използване на други трайни активи, и т.н.

У нас има ли такива бизнеси и в кой сектор са?

– Има, разбира се, и се надявам да има все повече с течение на времето. Немалко изпитани в други пазари модели намират база за разгръщане и в България, като тук добри примери има както в споделената мобилност (вкл. микромобилността), така и в енергийната ефективност, умните сградни технологии и градската среда. Сигурен съм, че скоро ще видим и по-дълбоки технологични иновации с произход България, насочени към предизвикателствата на устойчивото развитие.

Това е сфера, в която ти си работил през последните 10-15 години. Какви са проектите ти сега?

– С Urban Impact Ventures създаваме първия си фонд за рисков капитал с въздействие върху устойчивостта на градската среда. Фондът ще инвестира в компании от цяла Европа, които вече са валидирали в пазарни условия своята бизнес концепция, имат потенциал да реализират търсеното от нас съществено и измеримо позитивно въздействие върху живота в градовете, и попадат в някое от приоритетните ни тематични направления – мобилност, подобрени условия за живот, дигитална инфраструктура, физическа инфраструктура. В момента разглеждаме различни инвестиционни възможности в посочените четири направления и селектираме онези от тях, които смятаме, че могат да удовлетворят нашите критерии за екологично и/или социално въздействие, и финансова възвръщаемост на инвестицията.

Рисковият капитал у нас подкрепя ли стартиращи бизнеси, които търсят позитивно въздействие върху средата?

– В България все още няма фонд за рисков капитал, който да е изцяло посветен на финансирането на бизнеси с позитивно въздействие върху средата. Някои от активните фондове в страната имат инвестиции в компании, които генерират такова въздействие, но нямат ангажимент да управляват тези свои инвестиции, с идеята за целенасочено реализиране на въздействието и неговото надлежно измерване и доказване. В този смисъл въздействието е по-скоро допълнителен позитивен ефект, но не и изначално намерение, обуславящо инвестиционната стратегия.
Доколкото финансовата възвръщаемост за инвеститора е също определящ фактор за вземането на решение за инвестиране в бизнес с въздействие,

не би трябвало едно добре структурирано начинание в областта на устойчивото развитие с висок потенциал за растеж и рентабилност да има проблем с осигуряването на инвестиционен партньор.

Разбира се, общността на рисковите инвеститори в България е все още малобройна и вероятно това би било по-сериозното препятствие пред намирането на необходимото финансиране за бизнес начинанието с въздействие.

Като член на журито, което ще селектира участниците в програмата Предприемачи в науката, би ли представил основните критерии, които ще определят дали един проект е „въздействащ“? Как се оценява Impact на идейно ниво или научна разработка?

– Призмата, през която въздействието на проекта (бизнеса) обичайно се разглежда, включва най-общо пет измерения:
Първо, какъв е адресираният екологичен или социален проблем и колко значим е той?
Второ, кой е ползвателят на положителното въздействие и доколко нуждите му не са били осигурени адекватно преди създаването на конкретното решение?
Трето, какви са количествените измерения на положителното въздействие от гледна точка на мащаба, дълбочината и продължителността му във времето?
Четвърто, какъв е индивидуалният принос на конкретното решение в общото позитивно въздействие, което се наблюдава (т.е. допълнителният ефект, който решението дава спрямо това, което би се случило независимо от него, благодарение на други външни фактори)?
Пето, какъв е рискът въздействието да не се реализира на очакваното ниво?

Тази призма е разработена от международната инициатива Impact Management Project, обединяваща множество практици в областта на измерването, управлението и отчитането на въздействието на инвестиции в устойчиво развитие.
Оценката на въздействие на идейно ниво може да се направи единствено на база научно изведени причинноследствени връзки, подкрепени от конкретни статистически значими наблюдения за тяхното наличие.

Защо според теб е важно учените да са предприемчиви и да бъдат „предприемачи в науката“?

– Предприемчивостта е особена черта на човешкия характер. Някои се раждат по-предприемчиви, други се учат в движение да преодоляват собствените си страхове и притеснения от това да поемат рискове и отговорности, както и последствията от тях. Трети никога не се осмеляват да направят крачката към по-несигурното, но и по-възнаграждаващо бъдеще на човек, който има свободата да превръща идеите си в реалност.
Не знам дали е важно учените да бъдат предприемачи, но ми се струва много правилно те

да се стремят да търсят практическото приложение на своите научни разработки и да имат смелостта да извървят, заедно с екип от съмишленици, последния етап от едно такова пътешествие към приложимостта. Защото тогава и стойността, която те създават за обществото с труда си, ще бъде още по-висока.

На какво би искал да научиш участниците в Предприемачи в науката 2021?

– На това, че именно те биха могли да бъдат следващите откриватели на полезни и въздействащи за устойчивото ни бъдеще решения. Онова, което е нужно, е да си задават правилните въпроси и да търсят задълбочено отговорите им, както и да имат повече увереност в себе си и своето призвание.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.


Готов е куполът на софийския планетариум

Започва нов етап в изграждането на софийския планетариум, след като беше завършен куполът. Той се изгражда от Експериментално конструкторско бюро „Фотоника“ – първият стартъп, вдъхновен изцяло от програмата Предприемачи в науката на фондация Карол Знание. С наградата от 15 000 лв. Недислав Веселинов, докторант във Физическия факултет на СУ,  започна реализацията на проекта, с който спечели журито на конкурса Предприемач в науката.

Полусферата е най-сложната технологична част от проекта, използвали сме авиационна технология с епоксидна смола и фибростъкло, тествахме вече купола, който ще бъде наклонен до 35 градуса“, разказва в предаването „Хоризонт до обед“ предприемчивият учен.

Сега идва ред на проекционната система за софийския планетариум. Тя ще позволява да се прожектира двуизмерен образ, който ще бъде обработен и максимално реалистичен.

Надяваме се с нашия планетариум да предизвикаме интереса на учениците, допълва 17 годишният Апостол, който има една от водещите роли в Експериментално конструкторско бюро „Фотоника“. Според плановете на този етап, планетариумът ще се използва в образованието като нов тип иновативна стая и ще бъдат прожектирани различни научни и образователни филми. Поне пет такива училища искаме да оборудваме от следващата учебна година, разказва Апостол.

Още за изграждането на планетариума и плановете, чуйте в предаването тук.


„Без фондация Карол Знание нямаше да има планетариум“

„Властта на гражданите… или какво можем заедно“ по Дарик Радио на 17 март избра за акцент в предаването темата за „предприемачеството в науката и тези, които му помагат“. Гост в студиото беше носителят на наградата Предприемач в науката за 2020 година Недислав Веселинов, докторант във Физическия факултет на СУ „Свети Климент Охридски“, по телефона събеседник беше изп. директор на фондация Карол Знание Милена Петкова, а репортажът в предаването беше с Росен Иванов, гл. асистент в МГУ, носител на наградата Предприемач в науката за 2021 г.

Дарик радио, архив

Пролет Велкова, водещ на „Властта на гражданите… или какво можем заедно“

Най-ценното, което спечелих от конкурса, е начин на мислене като  предприемач, каза Недислав Веселинов в отговор на водещата Пролет Велкова. Той призна, че ако не е била срещата с фондация Карол Знание, проектът за планетариума вероятно е щял да загине. По-ценни от финансовата награда според нас са преносимите умения, които получават участниците в програмата Предприемачи в науката, защото с тях те стават успешни личности, коментира Милена Петкова, изп. директор на фондация Карол Знание.

Това потвърди и д-р Росен Иванов, носител на наградата Предприемач в науката за 2021 г. в репортаж за предаването. Той разказа за проекта си “Конструирана влажна зона (CW) за пречистване на отпадъчни води с когенерация на енергия”. Средствата от наградата инвестира в разработването на инсталация, която да бъде тествана в реални условия. До една година се очакват резултатите, които ще придвижат проекта до реален продукт на пазара.

Пълният запис на предаването – тук.

Репортаж за „Предприемач в науката 2021“ – тук.


Ния Тошкова: Тази стипендия ще сбъдне големите ми научни мечти

Тази година започна много успешно за мен, защото успях да спечеля стипендията на фондация Карол Знание, разказва Ния Тошкова, докторант в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска академия на науките. „Тази стипендия ще ми помогне да извърша едни от най-големите си научни мечти“.

За да видим какво работи и за какво мечтае Ния, гостуваме в нейния офис и я следваме в тъмните пещери, където сега хибернират прилепите. Това е първият човек, който признава, че не се стреми към високото, а иска да слиза надолу и така да изкачва професионалните върхове. Целият ѝ кариерен път е една голяма сбъдната мечта.

Още видеа от нашия YouTube канал – тук.


By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close