Ще променят ли средата бизнес инкубатори в университетите?

Ако във вашия университет има бизнес инкубатор, ще потърсите ли възможност да развиете идея или проект там? Зададохме този въпрос на академичната общност в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Технически университет – София, УНСС и Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“.

Изненадващо, най-голям брой утвърдителни отговори получихме от най-малкия университет, МГУ – 72%. В УНСС 63% безусловно биха работили с бизнес инкубатор, в СУ и ТУ всеки втори казва, че би решил това в зависимост от предлаганите услуги.

Отново в МГУ най-голям брой участници в анкетата (88%) смятат, че бизнес инкубаторите ще променят средата. В УНСС този процент е 84, в СУ – 64, а в ТУ – 58%.

Какво пречи на висшите училища у нас да инкубират компании, подобно на водещите университети в Европа и света? Според представителите на академичната общност в четирите университета на първо място е липсата на опит и подготвени кадри. На второ място е липсата на сериозни научни разработки и изследователска дейност, която би била в основата на предприемачески проекти. Сред другите фактори, с почти еднаква тежест, са липсата на финансов ресурс и неразбирането на подобна инвестиция. Единствено в МГУ като най-голям проблем се извежда финансирането.

Още резултати от анкетата:

Предприемаческото мислене е необходимо за всички студенти

Стартъп в университета?

Какво ще създадете във вашия университет за подкрепа на предприемачеството?

Стартъп в университета?

За пета поредна година в анкетата на фондация Карол Знание задаваме въпрос на академичната общност за стартирането на собствена компания като реализация на научната дейност и нейното приложение.

През март в четири отделни анкети отговориха представители на партньорите ни – Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Технически университет – София, УНСС и Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“.

Имам сериозни намерения да регистрирам своя компания – така категорично отговарят 28% от участниците в анкетата от УНСС. Още 17% отговарят утвърдително, но с уточнението, че не знаят как да стане това, а 43% там са търсили информация.

В Техническия университет 20% заявяват, че ще създадат стартъп, в СУ – едва 8%, а в МГУ – 12%. Между 43 и 56% са тези, които са търсили информация по въпроса. Само 8% в МГУ не са мислили никога за собствен бизнес. Това е най-ниският процент сред посочилите този отговор, най-висок (24%) е в СУ.

Във всички университети респондентите са проучвали въпроса, но се чувстват неуверени и неподготвени (между 62 и 72%) за възможностите да създадат собствен бизнес. Между 9 (СУ) и 20% (ТУ и МГУ) се определят като добре информирани по темата.

Какво би затруднило най-много представителите на академичната общност, ако решат да създадат стартъп? И в четирите университета на първо място поставят намирането на стартовия капитал.

Макар и по-нисък, близък е процентът на тези, които казват, че се чувстват неподготвени за тази стъпка. Сред другите основни пречки се нареждат превръщането на научната работа в бизнес продукт, бизнес планирането, идеята, създаването на екип, авторските права, регистрацията на компания и всичко изброено. 

Още резултати от анкетата:

Предприемаческото мислене е необходимо за всички студенти

Ще променят ли средата бизнес инкубатори в университетите?

Какво ще създадете във вашия университет за подкрепа на предприемачеството?

Предприемаческото мислене е необходимо за всички студенти

Представителите на академичната общност във водещите университети са категорични, че предприемаческо мислене и умения са необходими за всички студенти. Това показват резултатите от анкетата на фондация Карол Знание Предприемачество в академичните среди. Тази година въпросите бяха задавани във всеки от университетите-партньори и общо участниците са 420.

Най-категорични са в УНСС. 97% от анкетираните смятат, че предприемаческото мислене и умения са необходими за всички студенти. В Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Технически университет – София и Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ около и нас 60% са на това мнение, като още между 33 и 36% смятат, че това са важни умения за реализацията на студентите.

Около и над 50% от представителите на академичната общност в трите университета казват, използват предприемачески умения в работата си, а в УНСС – почти 70%.

Създават ли обаче самите университети условие за развитие на тези безспорно ключови умения? В УНСС и МГУ 52% отговарят утвърдително, в СУ – 31%. В ТУ този процент е 18, като 46% смятат, че това зависи от изучаваната специалност.

Още резултати от анкетата:

Стартъп в университета?

Ще променят ли средата бизнес инкубатори в университетите?

Какво ще създадете във вашия университет за подкрепа на предприемачеството?

Какво би ви попречило да създадете стартъп?

Впечатляващите 92% от участниците в анкетата на фондация Карол Знание тази година заявиха, че са обмисляли по един или друг начин да създадат свой стартъп. Само 8% отговарят, че не се интересуват от това.

В първата анкета „Накъде след научната титла“ през 2018 г. половината от учените не бяха обмисляли такава възможност и смятаха, че не е за тях. Едва 6 – 9% отговаряха, че възнамеряват да стартират собствен бизнес.

Какво би затруднило най-много представителите на академичната общност да предприемат тази стъпка?

Всеки втори отговаря, че намирането на стартов капитал ще е най-голямото предизвикателство. Всеки трети би се затруднил с бизнес планирането. Почти толкова отбелязват като трудност превръщането на научната работа в продукт. Според 24% затруднение ще представлява създаването на екип за реализация на предприемаческата идея. Почти толкова (23%) посочват регистрирането на компания и изискванията, свързани с това.

23% се чувстват неподготвени за такава стъпка, а 19% са неуверени в знанията си за интелектуалната собственост и авторските права.

Сред свободните отговори, дадени от участниците, като предизвикателства се отбелязват конкуренцията, намирането на пазар и клиенти, осигуряване на работа за следващите години, счетоводството и дори „връзки“. За 7% всичко изброено би представлявало трудност.

Още по темата:

Спинофите – желани в университетите

Кой не мисли за стартъп в университета?

Всеки трети: Да се създадат специални акселераторски програми в университетите

Академичната общност: Предприемаческото мислене е необходимо за всички студенти

Всички отговори

Спинофите – желани в университетите

Ако 92% от академичните среди са обмисляли или обмислят по един или друг начин свой бизнес, оказва се, че 81% са готови да участват в спиноф с университета или института, в който работят. Това е неочакван резултат на фона на малкото подобни компании у нас. Вероятно тази нагласа се дължи на впечатляващите подобни практики в световен мащаб, доверието към собствените институции и познаването на екипите в тях.

Любопитно е, че преди две години толкова отговарят, че „биха обмислили тази възможност“, а само 10% казваха категорично „Да“. Миналата година въпросът беше дали учените обмислят спиноф с университета или институцията, в която работят и само 7% отговориха категорично „Да“. Тогава участниците също бяха само докторанти и млади учени, работещи в областта на новите материали и технологии, и инженерните науки.
40% от участниците в анкетата „Предприемачество в академичните среди“, проведена от фондация Карол Знание в началото на март, са запознати с опита на водещите университети в Европа и САЩ и намират това за добри практики. 32% са чували за спин-офи, но не са запознати в детайли.

Само 13% отговарят категорично, че знаят за компании, създадени в техните университети, институти или научни центрове. 24% допускат че има такива и те трябва да станат визитка на съответната институция. 37% обаче не знаят за съществуване на подобни бизнеси.
Попитани какво пречи на българските университети и институти да инкубират компании, анкетираните не дават категоричен еднозначен отговор. Най-много ( 51%) са на мнение, че липсват опит и подготвени кадри в академичните среди, 44% – липсва финансов ресурс. 37% обаче посочват, че няма разбиране за подобна инвестиция.

Всеки трети посочва липсата на сериозни научни разработки, които могат да бъдат в основата на технологични университетски стартъпи. Всеки пети отговаря, че нищо не пречи на университетите да създават компании, но всеки трети твърди, че няма подкрепа от страна на бизнеса за това.

Както всяка година, в анкетата има въпрос именно за връзката на бизнеса с академичните среди. 36% категорично заявяват, че няма такава. Това може да се приеме и като добра новина, ако се сравни с резултат от 60% през 2018 г. Тогава обаче анкетираните са само учени в сферата на био- и нанотехнологиите. През 2019 80% отговориха – „Не е добра“, а миналата година 62% отговориха, че у нас няма трансфер на технологии.

В тазгодишната анкета 30% казват „Не мисля, че се осъществява трансфер на технологии в моята организация“. 55% казват, че не знаят за такъв. Всяка година констатираме, че значителна част от анкетираните не знаят дали в тяхната институция има структура, отговорна за трансфера на технологии. Тази година те са цели 72%, а това са проактивни и предприемчиви представители на академичната общност, голяма част от които работят в областта на приложите науки.

Още по темата:

Какво би ви попречило да създадете стартъп?

Кой не мисли за стартъп в университета?

Всеки трети: Да се създадат специални акселераторски програми в университетите

Академичната общност: Предприемаческото мислене е необходимо за всички студенти

Кой не мисли за стартъп в университета?

Всеки трети, според анкетата на фондация на Карол знание от началото на март, смята, че е необходимо да се създадат акселераторски програми в университетите. 75 % твърдят, че  университетски инкубатори ще променят средата. Едва 8% са на противоположно мнение.

Близо 60% от анкетираните биха потърсили възможност да развият идея или проект в университетски инкубатор, ако в тяхното висше училище има такъв. 38% отговарят утвърдително, но с уговорката, че зависи какви услуги и възможности ще се предлагат там. Едва 3% не биха се възползвали.

Традиционно всяка година в нашите анкети задаваме въпроса „Обмисляли ли сте възможност да направите стартъп?“ и в зависимост от таргетираната група, получаваме различни отговори. През 2018 г. се обърнахме към докторанти и млади учени от сектора на био- и нанотехнологиите, като 44% от участниците бяха посочили, че се занимават с приложна наука. Тогава от всички анкетирани 9% бяха заявили категорично, че ще регистрират своя компания, а 27% са проучвали и обмисляли тази възможност.

Година по-късно се обърнахме към докторанти и млади учени от инженерните науки, изкуствения интелект и автоматизацията. В тази сфера предприемачески настроените се оказаха много повече. Тогава 7% отговориха, че имат сериозни намерения за стартъп, 38% – че искат, но не знаят как, а 25% са търсили информация за това и обмислят.

Миналата година освен докторанти от инженерните науки попитахме и учени, които разработват нови материали и технологии. 42% отговориха, че обмислят свой стартъп.

Тази година попитахме по-общо представителите на академичната общност. 28% отговориха категорично, че искат да създадат свой старъп, 34% са търсили информация и се готвят по въпроса, 30% искат, но не знаят как. Всички утвърдителни отговори са 92% и само 8% никога не са обмисляли своя компания.

Този впечатляващ резултат се дължи до голяма степен на включването на студенти в анкетата, както и на факта, че по традиция в допитването се включват проактивните и предприемчиви представители на академичните среди.

Още по темата:

Всеки трети: Да се създадат специални акселераторски програми в университетите

Академичната общност: Предприемаческото мислене е необходимо за всички студенти

Спинофите – желани в университетите

Какво би ви попречило да създадете стартъп?

Всеки трети: Да се създадат специални акселераторски програми в университетите

Резултатите от анкетата на фондация Карол Знание показват, че почти всеки в академичната общност разбира необходимостта от предприемачески знания и умения. Повече от половината анкетираните (54%) отговарят утвърдително, че използват такива умения в работата си. Другата половина също отговаря утвърдително с „По-скоро да, те са необходими във всяка работа“. Едва 4% казват, че не използват предприемачески знания в работата си в академичната общност.

Всяка година, с обявяването на програмата Предприемачи в науката, представяме лекторите на формата, които в по-голямата си част са учени предприемачи. Всеки от тях дава своя дефиниция за това какво е да си предприемач в науката и колко важна е предприемчивостта за реализацията на младите учени у нас.

Тази година попитахме по-широк кръг представители на академичната общност какво означава един студент или млад учен да е предприемчив. Любопитно е, че според 29% това е „да създаде стартъп“. 72% смятат, че трябва да е проактивен и да управлява сам кариерата си. 66% са посочили, че е необходимо да мисли за практическа реализация, а близо половината – да бъде успешен във всяка дейност. Анкетираните са посочвали повече от един отговор.

Създават ли българските висши училища възможности за развитие на предприемачески умения по време на обучението? 69% от участниците отговарят „Донякъде, зависи от специалността и университета“. 11% отговарят утвърдително, а всеки пети смята, че университетите не предлагат такива възможности.

Ако има такава уклончивост по отношение на възможностите за развитие на предприемачески умения, подкрепят ли университетите студенти и представители на академичната общност, които искат да създадат стартъп? Очаквано, няма категоричен еднозначен отговор. Само 14% смятат, че има подкрепа, а 18% са на противоположно мнение. Всеки четвърти посочва, че отделни преподаватели работят с предприемчивите студенти. 10% преценяват, че дори да искат, университетите нямат механизми за това. Всеки трети смята, че е необходимо да се създадат специални акселераторски програми.

Още по темата:

Какво би ви попречило да създадете стартъп?

Спинофите – желани в университетите

Кой не мисли за стартъп в университета?

Академичната общност: Предприемаческото мислене е необходимо за всички студенти

Академичната общност: Предприемаческото мислене е необходимо за всички студенти

Анкетата на фондация Карол Знание „Предприемачество в академичните среди“ недвусмислено показа, че има пълно разбиране за необходимостта от предприемаческо мислене по време на обучението във висшите училища.

От всички 321 участници в анкетата, проведена в началото на март, един единствен е отговорил отрицателно, а двама не могат да преценят. 75% от анкетираните са заявили, че са необходими предприемаческо мислене и умения в университетите за всички студенти, а 24% „донякъде, това са умения, необходими за реализацията на студентите“.

В анкетата всеки трети участник е студент в бакалавърска степен на обучение, 23% са с докторска степен, 15% – докторанти.

За първи път в анкетата, която се провежда от 2018 всяка година, са се включили хора от академичната общност на над 20 висши училища и институти. Най-активни са от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – 25% от участниците, УНСС – 19%, Технически университет, София – 12%, Българска академия на науките – 10%.

Макар и с малко, по-активни са били дамите – 58% от участниците. Най-голям брой са на възраст между 30 и 40 години – 38%, с 6% по-малко са между 20 и 30 години, 18% са между 40 и 50 години. Под 20 години са 4%, а над 50 – 8%.

Тази година фондация Карол Знание адресира въпросите в анкетата към академичната общност като цяло. Предишните три анкети бяха насочени към проактивни предприемачески настроени учени, а темата беше една и съща всяка година: „Накъде след научната титла“.

Още по темата:

Какво би ви попречило да създадете стартъп?

Спинофите – желани в университетите

Кой не мисли за стартъп в университета?

Всеки трети: Да се създадат специални акселераторски програми в университетите