Bulgarian titanosaur – научна публикация от докторанта на фондация Карол Знание
Category : Истории на успеха
Първите предполагаеми находки от титанозавър (Dinosauria: Sauropoda) по българските земи са от късната креда. Това е факт с първата научна статия като първи автор на Владимир Николов, носител на докторантската стипендия на фондация Карол Знание за 2020 г. След две години работа по публикацията, тя излезе в новия брой на сп. Palaeontologia Electronica и е със свободен достъп.
Българската палеонтология вече официално може да се похвали с трета находка от нептичи динозавър в страната и първа находка от титанозавър. Владимир Николов още като студент започва научната си работа в Софийския университет, сега продължава като редовен докторант в Националния природонаучен музей при БАН. Статията разглежда данни, отнасящи се до първите динозаврови находки от Трънско, част от които са събрани по време на дипломната му работа (2014-2015).
Авторите съобщават за две много фрагментарни находки, чиято таксономия не може да се оцени само по остеологични характеристики и палеохистологичният анализ се използва като алтернативен метод за таксономична идентификация.
Една от изследваните кости е открита от Андрей Цонков, любител колекционер на фосили, а другата – от екип на Националния природонаучен музей през 2017 г. Възрастта на находките е около 83 милиона години. Това ги прави с около 15-17 милиона години по-стари от първите български фосили на орнитомимозавър (щраусоподобен динозавър) и хадрозавроид (динозавър с патешка човка), описани за науката през 2010 г. Те са открити във варовици между селата Драшан и Бресте, близо до Червен бряг.
Анализът разкрива информативна комбинация от хистологични характеристики, които позволяват да се твърди, че откритите костни фрагменти са на титанозаврови завроподи (дългошиести динозаври). Това е интригуващо откритие, защото този вид динозаври почти напълно отсъстват от вкаменелостите в Европа. За някои европейски титанозаври е доказано, че са били островни джуджета. Фосилите от Трънско също са с малки размери. Костната им хистология показва, че вероятно са принадлежали на полово зрели животни и е малко вероятно да са достигали гигантски размери, но непълнотата на материала в момента не позволява по-нататъшна интерпретация.
Според основния автор, докторантът Владимир Николов, това е само началото и може да се очакват още интересни новини и анализи.
Научната статия можете да прочетете тук.
