Author Archives: Карол Знание

Силни и мотивирани участници в програмата Предприемачи в науката 2021

Category : Новини

Селекционното жури на Предприемачи в науката 2021 определи 13 участника, някои от които работят съвместно. Те, заедно с наградените студенти и докторанти от университетите-партньори ще бъдат част от програмата на фондация Карол Знание тази година.

По традиция, лекарите се представят активно със значими проекти и новаторски идеи. Един от тях е и програмист, създал софтуер за изкуствена невронна мрежа, докторант в технически университет – София. Друг е хирург, секретар на сдружението Жените в онкологията – България и член на борда на MCCR Alumni Club (MAC) и на борда на младите хирурзи на Европейската асоциация по хирургичната онкология (Young Alumni Club of ESSO).

Двама студенти по медицина, обучавани и по програма Еразъм в Università degli Studi della Campania Luigi Vanvitelli, Неапол, Италия.

Единият от тях има награда за business pitch от Toastmasters International – Best speaker!

Представянето пред инвеститори е едно от най-трудните умения за всеки предприемач и е особено предизвикателство за учените, които идват в програмата обикновено без никакъв опит извън научните презентации.

За първи път във формата влиза автор на две книги – детски психолог, докторант по Педагогическа и възрастова психология в Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски“. Тя е и редовен член на Дружеството на психолозите в България, координатор за Пловдив и региона, сертифициран медиатор от Министерство на правосъдието и член на Дружество по позитивна психотерапия.

Най-много са участниците от Техническия университет в София – трима докторанти и един студент.

Единият от докторантите е член на Центъра за компетентност “Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска” и асистент в Институт по роботика – БАН, с три заявки за патент.

Само още един участник от БАН се включва тази година – докторант от Института за космически изследвания и технологии.

Силно се представя и Техническият университет във Варна – двама докторанти, и двамата с вече регистрирани компании!

Единият от тях е председател на Черноморски Енергиен Клъстер и главен експерт към Асоциация на Български Черноморски общини. Другият инициира създаване на лаборатория за изследване производството на водород и водородни производни, като изцяло ново направление в университета. Вече е започнало изграждането на HyLab със спечелен вътрешен проект на ТУ-Варна за нейното частично оборудване.

Сред участниците има предприемач, студент от Националния военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново.

Към групата на отличниците, част от които вече представихме, се включва и физик от СУ „Св. Климент Охриски“, дипломирал се тази година и вече основател на стартъп в научната област, в която ще продължи да работи и като докторант.

Печелил е първо място като капитан на отбор в състезание „Изобретателски маратон 2017“, организирано от Софийския университет.

Повечето от участниците имат награди от различни състезания, научни форуми, участия в национални и международни проекти, дълги списъци с научни публикации.

Очакваме един силен и интересен сезон на Предприемачи в науката 2021, коментира учредителят и председател на УС на Фондация Карол Знание г-н Станимир Каролев. Той ще бъде и първият лектор, който ще открие програмата на 29 септември.

Вижте кой и с какъв проект участва

Наградените участници:

От Технически университет – София

От Софийски университет

От Минно-геоложки университет

Кои са другите лектори – вижте тук.
Програмата – тук.


Студент от ТУ работи върху система за термохимично съхранение на слънчева енергия

Студентът Иван Маринов е награден от Технически университет – София с участие в Предприемачи в науката 2021. В момента той се обучава в две магистърски програми – Ядрена енергетика и Енергиен бизнес. Бакалавърска степен получава също в ТУ – Топлоенергетика и ядрена енергетика. Само преди пет години завършва с награда за отличен успех Софийската математическа гимназия, а вече има сериозни академични успехи.
Съавтор е на 16 научни публикации в наши и чужди специализирани издания, сборници от научни конференции и форуми. В повечето от тях е съавтор с Деница Згурева, носител на докторантската стипендия на Карол и доц. Силвия Бойчева, член на журито за докторантската стипендия на фондация Карол Знание.


Стипендиант е на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД през 2018 г. Носител е на „Стипендия на Ректора на Технически университет – София“ през 2021, именна стипендия на Фондация „ЕВРИКА” за постижения в овладяването на инженерните науки в областта на машиностроителните технологии на името на акад. Ангел Балевски, стипендия на Камара на инженерите в инвестиционното проектиране – София-град и стипендия „Обучавам се в ТУ-София, за да се реализирам в България“, предоставена от инж. Васил Велев, председател на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България. Вече два пъти грабва националния приз Студент на годината (2019 и 2020) на Национално представителство на студентските съвети в България. Отличен е с награда в конкурса за млади автори „Ядрена енергия за хората“ на Българско ядрено дружество през ноември 2019 г. Два пъти е награждаван с Грамота за постигнати отлични резултати в обучението в ТУ-София през (2018 и 2019). Печели I място в конкурс за студенти и ученици „Ядрена техника и ядрена енергетика“ през април 2019 г.
Темата на проекта, с който участва в Предприемачи в науката е Разработване на стенд за изпитване на термохимичното съхранение на енергия в работни среди, получени чрез преработка на твъдофазни отпадъци.
„По време на своето следване в Технически университет – София, освен придобиване на знания в областта на енергетиката и енергийните технологии, имах възможността да развивам своите умения чрез практическа извънучебна дейност. Настоящето ми участие в научна дейно

ст, развивана в лабораториите на катедра „Топлоенергетика и ядрена енергетика“ по няколко научно-изследователски проекта, разкрива пред мен нова алтернатива за преодоляване на екологичните проблеми на енергетиката“.
Изследванията на екипа са насочени предимно към изгарянето на лигнитни въглища в топлоелектрическите централи в България и оползотворяване на летящата пепел чрез конверсията й в синтетични нанозеолити, с приложение в системи за опазване на околната среда. Най-новата научно-изследователска идея, по която работи нашият екип, е разработване на система за термохимично съхранение на слънчева енергия за отоплителни цели, с работна среда зеолит от въглищна пепел, разказва Иван. Той допълва, че проектът е вдъхновен от действаща отоплителна инсталация в училищна сграда в град Мюнхен, Германия, използваща като акумулираща среда зеолит, произведен от чисти суровини.

„След надграждането на инженерната ми подготовка с икономико-управленски познания за потребностите на предприятията от електроенергетиката и енергийния бизнес в България, започнах да виждам нови перспективи за развитие на нашата изследователска дейност и как в действителност постигнатите резултати могат да бъдат внедрени в енергийната индустрия и да бъдат от полза за преодоляване на сериозните екологични проблемите, пред които е изправен този отрасъл в последните години“.

Участието в програмата „Предприемачи в науката“ и контактът с хора, които вече са успели да внедрят своите изследвания в бизнеса, би ми помогнало да усвоя нови знания за начините, по които една научна разработка може да бъде доразвита до пазарен продукт и внедрена в практиката, смята Иван. Според него използването на системи за съхранение на топлинна енергия в обществени и офис сгради, училища, хотели или частни жилища, ще осигури по-широко оползотворяване на възобновяеми източници за отопление, което ще допринесе за намаляване на потреблението на горива, а с това ще се ограничи въздействието на горивните процеси върху околната среда, ще се намалят енергийните разходи и ще се ограничи депонирането на отпадъци чрез повторното им използване в съответствие с принципите на кръговата икономика.


Леона Асланова: Социалното предприемачество стана устойчив тренд в България

Category : Лектори

Леона Асланова е основател на Innovation Starter – първата специализирана агенция за иновации в България, която организира форума за иновации Innovation Explorer и проекта за студенти “Академия за иновации: Bulgaria Innovation Hackathon”. От две години управлява и Innovation Starter Accelerator – акселераторска програма за pre-seed стартъпи с с фокус иновации.
Експерт и консултант по иновации, с над 15 годишен професионален опит.
Въпреки, че е филолог по образование, завършва бизнес иновации във Виена към TAG Business School и mini MBA програмата на PWC`s Academy и това я мотивира да развива проекти, които да стимулират иновационната екосистема у нас.
През 2018 г. печели стипендия за лятна специализация за преподаватели по иновации в училището по Дизайн мислене – d.school в Станфорд (Hasso Plattner Institute of Design at Stanford) от Български център за предприемачество. Сега тези основни дисциплини са част от обучението в Innovation Starter Accelerator.
Леона е член на журито на Централноевропейските годишни награди за предприемачество (CESA) и състезанието “Start4big“. Ментор и лектор е в различни програми, между които Female Founders Global Community, Startup Live, акселератора SharonAcademy, предприемаческата обучителна програма на ABLE Activator, Gabrovo Innovation Camp. Автор е на 5 курса по иновации и води лекции в 4 български университета. Лектор по иновации в Предприемачи в науката от второто издание на програмата.

Срещаме се отново след една предизвикателна година. Не само за иновациите. Какво от очакванията ти се случи и какво те изненада?

– От гледна точка на моите предварителни нагласи и прогнози нямаше изненади. В бизнес план за нас това беше една силна година, а в личен – успях да премина успешно вътрешна защита на дисертационен труд и очаквам след два месеца с нетърпение външната защита.
За съжаление за България, като цяло, това беше една неуспешна година, в която едновременно няколко фактора забавиха устойчивото ни развитие – управлението на пандемията, икономическите, политическите и социалните условия в страната. Невъзможността да се сформира правителство и да се постигне разбирателство върху приоритетите ни за бъдещето от основните политически играчи.

Именно тази необичайна и трудна година беше първа за Innovation Starter Accelerator. Въпреки това работихте с няколко кохорти, подкрепихте няколко компании. Какви са изводите ви за pre-seed стартъпите у нас?

– През 2020 и 2021 г. успяхме да подкрепим 4 кохорти с 26 стартъпа, от които 11 с грантово финансиране и 7 с дялово. Другите участваха в обучителните модули, но не покриха критериите ни за финансиране.
Изводите са: ниска подготовка на стартиращите екипи за работа с финансови инструменти и инвеститори, като цяло. Добро познаване на домейните, в които оперират, но слабо разбиране за условията и особеностите на средата и капацитета и скоростта им за развитие.

По какъв начин може да се създаде по-добра подготовка според теб? Преакселераторски програми като Предприемачи в науката? Обучение в училище, в университета?

– Оценката ми за вашата програма “Предприемачи в науката” е силно положителна, защото в България липсва връзката наука-бизнес, изобретение-иновация, бизнес идея-комерсиализация. Ние имаме радикална идея на принципа на Станфорд, да договорим с всички български университети и МОН изнесен факултет по иновации, със споделен капацитет от ресурси и преподаватели, в който да се обучават едновременно студенти от всички специалности и поне един курс по иновации да бъде задължителен за всички студенти. В тази идея виждаме най-добра перспектива за дългосрочни устойчиви резултати. Очакваме Министър на образованието и екип, с който да продължим разговора по темата, след сформирането на следващото редовно правителство.

Сред участниците в две от кохортите бяха победители в конкурса Предприемач в науката. Не е ли това най-естественият подход – преакселераторска програма, акселераторска програма, seed-фондове?

– Да, одобрихме три от екипите преминали през вашата програма за участие и в Innovation Starter Accelerator, но отчитаме развитието само на един от тях, като положително. Това бяха, проектите на д-р Иван Лютаков, на д-р Росен Иванов и на д-р Евгения Сарафова. Трудността в работата с тях е, че те са на твърде ранен идеен етап, липсваха добри бизнес компетенции и бизнес хора в екипа и въпреки несъмнените качества на създателите, рискът от дялова инвестциия на техния етап оценихме като твърде висок. Именно за такъв тип проекти грантовите програми работят добре, за да се валидира началото, да се подпомогне екипа и да се достигне на следващ етап готов за инвеститор.

В началото на програмата имаше огромен интерес. Предполагам продължава и сега. В какви сектори са кандидатите?

– Интересът е по-голям отколкото самите ние очаквахме, пряко или косвено, до нас на годишна база достигат над 100 проекта. В момента сме концентирани върху проекти за еко-иновации и хранителна идустрия за следващия 6 месечен период.

Тази година фокусът на Предприемачи в науката е Impact Investing. Какви са твоите наблюдения за стартиращи бизнеси у нас с позитивно въздействие върху обществото или околната среда?

– Социалното предприемачество в последните години стана устойчив тренд в България. Самата Innovation Starter като бизнес модел е един добър пример за това. Все още обаче в този сегмент работят предимно организации с идеална цел, с грантово финансиране, а на мен ми се иска да видим повече бизнес начинания, изградени върху социална кауза. При нас има няколко добри примера – Zero Wave на Блажка Димитрова, компания, която обучава, мотивира и подпомага прехода към икономика без отпадъци на организациите, чрез личен пример и бизнес в тази сфера; “Основа”, която може да помогне на всеки бизнес да стане “зелен” и др.

Опитват ли се ранните предприемачи да създават социални или зелени иновации?

– Да, интересът към сферата нараства и заради зелената сделка на ЕС и очакваното финансиране за тази индустрия.

Има ли условия това да стане устойчив тренд у нас?

– Да, според мен, това вече е устойви тренд у нас. Във връзка с проекта ни ClimAccelerator Black Sea, който се организира в партньорство с румънски консорциум и е с финансиране по програмата Climate-KIC на Европейския съюз, направихме mapping на българската еко екосистема и резултатите отбелязват положителен напредък. В самия доклад обхванахме над 30 стартъпа и 30 ключови организации, които подпомагат прехода на България към кръгова икономика и напредъкът е добър.

Какви проекти с въздействие очакваш тази година в Предприемачи в науката?

– Очаквам да ме изненадат.

Какъв би трябвало да е според теб първият урок за предприемач, който иска проектът му да променя позитивно средата?

– Иновации, разбира се.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Другите лектори в програмата – тук.


Кой е награденият от Софийски университет с участие в Предприемачи в науката

Проектът, награден от СУ „Св. Климент Охридски“ за участие в програмата Предприемачи в науката е на Десислава Мантоваска, асистент по Физиология на растенията и растителни клетъчни и тъканни култури в Биологическия факултет. Темата на проекта ѝ е Биотехнологични подходи за продукция на фармакологично значими молекули от застрашени видове от род Stachys. Този род Ранилисти принадлежи към сем. Lamiaceae и включва над 300 вида, разпространени в почти цял свят. В България се срещат 22 вида, като 5 са защитени от Закона за биологичното разнообразие. С помощта на биотехнологичните подходи като in vitro култивирането, става възможно едновременно опазване на редки лечебни видове растения, тяхното изучаване и по-ефективно използване.

В тази област е и докторантурата ѝ, защитата на която ще бъде до края на септември. Съавтор е на две научни публикации в Bulgarian Journal of Agricultural Science  и Journal of Science & Technology. В Биологическия факултет завършва и бакалавърска (Биотехнологии), и магистърска степен, специалност Растителни биотехнологии.

Участва в редица университетски и национални проекти, както и в близо десет международни конференции и форуми у нас и в чужбина. Печели второ място на Националния конкурс за млади учени Young and energetic scientist през 2015 г., а миналата година – грант от Federation of European Societies of Plant Biology.

Интересът ми към програмата Предприемачи в науката е провокиран от възможността за професионално и личностно израстване, която тя предлага, казва Десислава. Според нея рограмата и стипендията биха помогнали за популяризирането на научната дейност и адекватно информиране на обществото за важността и значението на резултатите, до които водят научните открития. „Считам, че участието в програмата ще ми даде необходимите знания и умения за по-добро и ефективно разбиране и управление на връзката наука – бизнес -общество. Това от своя страна ще ми даде безценен опит, който бих могла да приложа както в бъдещата си работа като учен, така и като преподавател. Обучението ще ми даде възможност да се запозная с учени в различни области, с които да обменя идеи и нови знания в приятелска атмосфера“.

От една страна проектът предоставя устойчива платформа както за изучаване на застрашени растителни видове, така и за тяхното експлоатиране в по-големи мащаби, без да се нарушава растителното разнообразие. От друга страна ще помогне за популяризиране на редките растителни видове с лечебни качества, защо е важно да бъдат щадени и съхранени. Опитът и знанията, получени от участитето ми в програмата Предприемачи в науката значително ще помогнат за реализирането на крайната цел на проектна – трансформиране на получените резултати в приложима за индустрията и обществото форма, коментира Десислава.


Минни инженери от МГУ предлагат екологично решение за рекултивация на минни обекти

Двама инженери са наградени от Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ с участие в програмата Предприемачи в науката за проекта си Компостиране за по-рационално извършване на мероприятията по рекултивация и закриване на минни обекти. Люпчо Димитров и Димитър Кайков са асистенти в МГУ. И двамата тук завършват бакалавърска и магистърска степен.

„Неведнъж сме се сблъсквали с екологичните проблеми, произтичащи от добива на полезни изкопаеми, както и с обществения отзвук от самите тях. Въпреки известното негласно неодобрение на обществеността към минния отрсаъл, ние решихме да реагираме проактивно и да търсим диалог с опониращата теза. Разглеждаме един от фундаменталните екологични проблеми, свързани с разработването на произволно находище по открит или подземен способ, а именно – нарушаването на площи от земната повърхност“.
Люпчо Димитров е асистент в Миннотехнологичен факултет, Катедра Обогатяване и рециклиране на суровини в МГУ. Той е от Струмица, Северна Македония. Започва бакалавърската си степен в Универсетет „Гоце Делчев“, Щип, специалност Открито разработване на полезни изкопаеми, след което се прехврля в МГУ. Преди това е завършил земеделска гимназия в Струмица, откъдето са основните му познания за компостиране.

Димитър Кайков е асистент и докторант в Миннотехнологичен факултет, Катедра Разработване на полезни изкопаеми. Възпитаник е на СМГ и при завършването си получава награда за отличен успех. С награда за отличен успех завършва и бакалавърска, и магистърска степен в МГУ. През 2016 г. е награден от Българска минно-геоложка камара за най-добър студент на МГУ, а на следващата става стипендиант на „Асарел-Медет“ АД. През 2018 грабва награда в конкурса „Студент на годината“ за високи постижения в професионално направление „Технически науки“. Автор и съавтор на повече от дузина научни статии и публикации, участва в десетки международни научни форуми и конференции.
Двамата с Люпчо са носители на CEEPUS Mobility Grant – Централноевропейска програма за обмен за университетски изследвания. В момента и двамата са във Варна, където участват в IХ Международна конференция по геомеханика и XVI Международна конференция за открит и подводен добив на полезни изкопаеми.

Люпчо има четири публикации в съавторство и редица участия в национални и международни форуми в областта на минното дело.

„Ние разработихме идея с която дърветата с по-тънък диаметър на ствола, както и храстовата растителност ще се компостират. Полученият компост ще се използва за рекултивация (възтановяване) на нарушените площи от минни действия, а същият материал, който е в излишък ще бъде използван за обществени цели или ще се отдава с цел реализирането на допълнителни приходи за минните предприятия“.

По този начин авторите на проекта предлагат решение на проблема за купуването и внасянето на допълнително хумусен и почвен материал при рекултивация. Това се оказва не само скъпо, но и генерира допълнителни обеми от почвен материал като нарушава естествени площи на друго място. Основната цел е използваният материал за компостирането да бъде локален с цел превенция на внасянето на болести, паразити и нелокални растителни видове.
Мотивацията ни за участие в програмата Предприемачи в науката на Фондация Карол Знание идва от нашето желание да изтъкнем възможностите, които минно-добивния отрасъл може да оползотвори и да заеме основопоалагаща роля при проблемите за ресурсоползването по щадящ за околната среда начин, казва Люпчо Димитров.

Освен това, ние целим да изтъкнем и че тази възможност може да бъде реализирана по икономически целесъобразен начин както за минно-добивното предприятие, така и за общината, на чиято територия се осъществява добива. Именно този подход реши в разумното съчетание на обществените, частните и глобалните интереси, добавя Димитър Кайков.

Двамата смятат, че идеята им за компостиране на отделни храстови и дървесни видове, отстранени при разчистване на терена за работа, както и оползотворяване на получения компост, има екологичен, социален и икономически потенциал. „Нашата цел в бъдеще е да създаде ноу-хау за минните предприятия за оползотворяване на подходящите растителни видове от нарушените за целта на минната дейности площи, проектиране на депа за създаване на компост и рекултивация на нарушените площи с получения нов, безопасен и локален компост“.

Люпчо Димитров и Димитър Кайков са автори на статия на тема – Възможности за компостиране на органичен материал за нуждите на рекултивацията на минни обекти, която ще бъде публикувана в годишника на МГУ Journal of Mining and Geological Sciences.


Докторантската стипендия помогна и на тазгодишната експедиция край Трън

През август се проведе четвърта палеонтологична експедиция в находището край Трън под ръководството на учени от Националния природонаучен музей при БАН в сътрудничество с учени от Софийския университет и от Геологически институт – БАН. Тук беше намерено находище на останки от динозаври и друга къснокредна гръбначна фауна. Тази година за първи път учените в работата на терен се присъединиха и студенти от специалност Геология на ГГФ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

„Подкрепата на фондация Карол Знание ни помогна и тази година да продължим работата си в Трън. Благодаря!“

Думите са на носителя на докторантската стипендия на фондация Карол Знание за 2020 г. Владимир Николов, който след успешната трета експедиция м.г. запази част от средствата, за да подпомогне финансово сегашната работа на терен. Така благодарение на внимателно обмислен план за изразходване на сумата от стипендията, той успя да осъществи планираните дейности и в годината на отличието, и в годината след това.

Още първия ден изследователите се натъкнаха на нови находки. Студентите откриха дребни парчета кехлибар и малки фрагменти от коруба на костенурка. Най-впечатляващият фосил е откри гл. ас. Дочо Дочев (Софийски университет) – зъб с дължина около 2 сантиметра, който вероятно принадлежи на едро месоядно животно, чиято таксономична принадлежност предстои да бъде уточнена.

И тази година бяха открити фрагменти от динозавърски кости. „Аз лично съм много доволен. Благодарение на чист късмет, успях да реализирам още една своя мечта, свързана с находището – намерих първия фосил от череп там. Малко парченце от челюст с няколко зъба. Не е динозавър, някакво дребно животинче е, но се радвам сякаш съм попаднал на тиранозавър“, разказва Владимир Николов.

След миналогодишната експедиция той написа интересна поредица в 7 части Песента на титаните в mediabricks.bg.

Снимките от тазгодишната палеонтологична експедиция са на палеонтолозите в Националния природонаучен музей към БАН Латинка Христова и Асен Игнатов.

Още за изследователската работа на носителя на докторантската стипендия на фондация Карол Знание Владимир Николов, вижте тук.


Първата пилотна инсталация на влажна зона вече провокира бизнес интерес

Благодарение на наградата от Предприемачи в науката вече построихме първата в България пилотна инсталация за пречистване на битови отпадъчни води с паралелен добив на енергия в с. Иваняне. Това каза в интервю за сп. Българска наука носителят на наградата от 30 000 лв. Предприемач в науката д-р Росен Иванов, гл. асистент в Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“. По този начин ще се валидира идеята в реални условия, ще се анализират влияния, които не са установени в лабораторията, но имат значение за ефективността на пречистване и количеството енергия, което се генерира. Бихме искали да проследим до една година този процес, за да имаме по-голяма база данни, което ще позволи по-оптималното проектиране и комерсиализиране на продукта, добави д-р Иванов.

Вече има проявен интерес от няколко компании от минния сектор и фирми, които се занимават с пречистване на отпадъчни води. Самата инсталация може да се използва и за претретиране или за допречистване на отпадъчни води.

Иновативното в тази технология е паралелният добив на енергия при пречистването на отпадните води. Тя зависи от концентрацията и вида на замърсителите. Подходяща е за осветление или уреди с по-ниска консумация на енергия.

„Програмата Предприемачи в науката е изключително полезна за хора и млади учени, които искат да развият своята научна разработка към нещо приложимо. За това са необходими допълнителни знания за бизнес планиране, как да търсиш клиенти, да търсиш обратна връзка от потенциални потребители, за да направиш продукта си по-полезен за тях, да го видиш от другата страна, така че да носи повече добавена стойност за потребителите. Искам да насърча младите учени да участват в програмата Предприемачи в науката. Това е изключително полезно, за да развият идеите си. Това е един от малкото начини в България всичко да не остане на хартия, а да бъде приложено и да носи стойност както за потребителите, така и за околната среда.“

Според мен това е бъдещето, коментира интервюиращият Петър Теодосиев, гл. редактор на сп. Българска наука. Според него ако учените в България започнат за правят стартъпи, това ще повлияе позитивно на общественото мнение и ще доведе до изграждане на високо ниво експерти, които създават продукти чрез знанието и науката, а крайната цел е науката е именно да е в полза на обществото.

Пълното интервю вижте тук.

Още подробности за програмата Предприемачи в науката и кандидатстването  – тук.


Вилиана Джартова: Студентите се бият за въздействащи проекти, това са кариерите на бъдещето

Вилиана Джартова е социален предприемач и Social Impact консултант. Съосновател на на ReImagined Futuresс– стартъп, създаден с нейни състуденти в магистърската степен по стратегическо лидерство към устойчивост, в шведския Технологичен институт в Блекинг (Blekinge Tekniska Högskola). Член на екипа в System Innovation Barcelona Hub, лектор по системно мислене в ESADE Business School в Барселона.  Младата дама вече е един от Young Global Changers и член на работната група на Г-20 за устойчиво развитие.

Страстта ѝ към темата за социално въздействие се заражда през 2012 г., когато е стажант в екипа на лауреата на Нобелова награда за мир проф. Мохамед Юнус в Дака, Бангладеш. 

Цялото ѝ кариерно развитие е свързано с устойчиво развитие и проекти с въздействие. Може би изключение е само първият ѝ летен стаж в Rolls-Royce, в Дарби, Великобритания. Но именно в Обединеното кралство започва да прилага академичните си знания в практиката. В Teach First UK става мениджър иновации. Там ръководи програма за идеи за социални иновации и инкубация чрез програмите Innovation Series и Innovation Booster.

Изключително ценен за нея е и опитът ѝ от в Ashoka – най-голямата глобална мрежа от социални предприемачи, където работи близо 8 години на различни позиции, а в момента е Член на управителния съвет.

Вилиана завършва Национална Априловска гимназия в Габрово. Печели стипендия и се обучава една година в Truro School, Cornwall, Великобритания. Това се оказва решаващо за възгледите и целите ѝ. Завършва бакалавърска степен по международен бизнес в The University of Birmingham, като по време на обучението си прекарва една година в Grenoble Ecole de Management, Франция. В Бирмингам става част от Students In Free Enterprise, където работи по социални проекти, насочени към хора в нужда и подобряване на околната среда. На следващата година вече е президент на SIFE и инициира първия международен проект на организацията в България, за деца в защитени жилища в габровското село Поповци и Ботевград.

По време на магистратурата в Технологичен институт в Блекинг прави и специализация в Massachusetts Institute of Technology, uLab: Leading From the Emerging Future.


За първи път в Предприемачи в науката имаме лектор, който е бил част от екипа на Нобелов лауреат. Разкажи за твоя опит от Бангладеш и работата с професор Мохамед Юнус.

– Бях на 22 години, когато отидов в Бангладеш и бях абсолютно неподготвена за всичко, което видях и преживях там. Спомням си, че първите два дни като пристигнах не се осмелих да изляза от стаята си, защото всичко ми беше толкова ново и различно. Но тези няколко месеца в Бангладеш напълно промениха професионалната ми пътека.

След като видях с очите си и усетих със сърцето си някои от най-големите проблеми на планетата – бедността, дискриминацията, нарастването на населението, промяната на климата,  нямаше как да се върна в университета ми същата.

С Нобеловия лауреат проф. Мохамед Юнус в Дака, Бангладеш през 2012

Бангладеш е една от най-афектираните държави в света. Работата с Юнус беше вдъхновяваща, той е невероятно мил чивек, живее, за да помага. Имах възможността да допринеса за подготовката на най-голямото им годишно събитие – Световния ден на социалния бизнес – и това беше страхотно.

Запознах се с десетки други нобелови лауреати и безброй известни личности, които подкрепят социални каузи – например Мат Деймон!

 

След работата в Бангладеш или още като студент в Бирмингам реши да се занимаваш със социални проекти?

– Още като първокурсник в Бирмингам започнах да се занимавам със социални дейности, записах се в Students In Free Enterprise (SIFE), но определено след Бангладеш ми стана ясно, че няма как да се занимавам с нищо друго и това e моето призвание.

Какво представлява Students In Free Enterprise? Кой инициира проектите? Как се финансират?

– Students In Free Enterprise (сега вече го прекръстиха на ENACTUS) е студентски клуб за социални проекти в много университети по цял свят. Обикновено се включват по-активни и мотивирани студенти, които искат да допринесат за нещо по-значимо през студентските си години. Всички проекти се инициирват и движат от студентите членове. Те кандидатсват за малки фондове или организирват креативни начини да набера средтва – като например bake sales или bucket shaking. С нашия екип организирвахме много от тези – обличаме се със забавени костюми и отиваме с кофите за набиране на монети в студентската дискотека. Събирали сме по повече от 1000 поунда на вечер! Печахме кексове и торти и ги продавахме, правихме палачинки пред библиотеката. Кандидатсвахме за фондове за студенски иновации…

Спечелване на SIFE France Competition

Какво се случва след като студентите вече не са студенти и проектите приключат?

– Проектите не приключват, те се продължават от следващите студенти – в един екип винаги има студенти от различните випуски, за да е сигурно, че на следващата година проектът няма да бъде изоставен.

Има ли устойчиви компании, създадени от студенти?

– Да, има много компании създадени от студенти като продължение на техния SIFE проект. Например една приятелка от SIFE Саутхамптън започна компания за писане на писма (на ръка) от самотни майки или затворници. Клиентите им са големи корпорации, на които писмата им обикновенно изглеждат отекчителни и много рядно дори се отварят. Писмата написани красиво на ръка почти винаги се отварят и водят до действие.

Как се мотивират студентите да участват в инициативи с позитивно социално или екологично въздействие?

– Когато аз бях студентка беше малко по-трудно, но

сега теми като социална иновация, устойчиво развитие, екологично развитие са невероятно популярни и студентите „се бият“ за възможности за участване в свързани проекти. Не само че това са кариерите на бъдещето, но и дават повече смисъл на студентските ти години.

И също така е много забавно да си в проект с други хора.

 

Дипломиране в Blekinge Tekniska Högskola, Master’s in Strategic Leadership, 2019

Имаше ли проекти, създадени на базата на научни разработки?

– Да, всеки от проектите трябва да докаже, че се опитва да помогне на истински комплексен проблем. Трябва да се направят проучвания и да се докаже, че проблемът наистина съществува и хората или околната среда се нуждаят от разрешение.

Винаги има и проекти, в които решението, което предоставят е на научна разработка. Например, студентски екип в Казакстан направи специална машина за биогориво, която е евтина и всеки фермер там може да си я позволи. В Канада пък студентите създадоха соларен инкубатор за зеленчуци в най-северните части на страната.

Активни ли са докторантите и младите учени във Великобритания, а и в Европа като цяло, в създаването на бизнес концепции като продължение на научната си работа?

– Според мен – да. Както споменах, тази активност нараства с всеки изминал ден. Докторантите и младите учени имат порив за използване на своите проучвания в практически проекти.

В университетите, в които си учила, има ли лаборатории за иновации или бизнес инкубатори?

– Да, във всеки университет, в който съм учила има лаборатории за иновации и бизнес инкубатори. Целта е да насърчат студентите да използват знанията и креативността си в практически проекти, които имат връзка с реалния свят – real world projects.

Конференция на ЮНЕСКО в Париж

В началото на кариерното ти развитие в Teach First UK си мениджър иновации. Каква беше програмата за социални иновации и инкубация? Кои идеи, подкрепени там, все още са работещи инициативи или бизнеси?

– В Teach First UК инкубирахме социални иновации в сектора на образованието – най-вече основни училища и гимназии. Участниците в програмата ни бяха предимно учители, които са идентифицирали проблеми в системата и силно искаха да направят нещо по въпроса. Всички са много мотивирани, прекарват около 15-20 часа на седмица, разработвайки проекта си, като в същото време изпълняват учителските си задължения. Проектите варираха, един от любимите ми беше за образование в природата – как един нормален учител по математиа, литература или биология може да преподава уроците си в парка или в гората. Този проект стана много успешен и сега всъщност е регистрирано НПО и е спонсорирано за 5 години от една правителствена агенция.

Как се инкубират социални инициативи? Как се финансират подобни проекти във Великобритания?

– Най-използваната методология за инкубация на социални иновации е Human-Centered Design, разработена от IDEO.

Финансирането е разнообразно – университети, правителствени агенции, частна филантропия, бизнес фондове за иновация и предсприемачество.

Как попадна в Ashoka живата енциклопедия на социалното предприемачество?

– В Бангладеш се запознах с един световно известен социален предприемач, част от мрежата на Ashoka, и той ми разказа малко за организацията. След това аз бях още в Бирмингамския университет, когато менторът ми ме заведе на едно събитие в Лондон и там един от презентаторите беше директорът на Ashoka Англия. Няколко месеца след това, точно като завършвах университета, се натъкнах съвсем случайно на обява за работа в Ashoka и така започна приключението.

Кой е най-значимият от твоя гледна точка образователен проект, по който си работила там?

– Много ми е трудно да отговоря на този въпрос, всяко едно нещо, с което се занимава Ashoka е значимо и осмислено. Един от любимите ми проекти е Roots of Empathy – водят бебе в началните училищни класове и децата се учат на емпатия, чрез играта с бебетo и дискусията за чувствата на бебето и какви чувства провокира в тях.

Каква е работата ти в G-20 и G20 Young Global Changers? Това е сериозно признание за опита ти.

– Това е много политическа група и понякога се чувствам с вързани ръце там. Много се говори и малко се върши. В момента планираме събиране на млади световни лидери по темата на устойчивото развитие. Повечето от работа ми там е свързана с устойчиво развитие и как системното мислене е много важен компонент.

Лекция в ESADE Business School, Барселона

А работата ти в Барселона? Каква е разликата в политиките и подхода към социалните иновации в сравнение с тези в Обединеното кралство?

– Социалните иновации в Барселона и Испания като цяло все още не са развити така както в Обединеното кралство. Тук все още са в началото на създаването на екосистема за социални иновации – не само от иноватори, но и от донори и компании които разбират важността на този сектор. Но пък за сметка на това каталунското правителство е много отворено и решено да подкрепи сектора.

В момента например, работя с каталунското правителство по два проекта – първият е за проблема с пластмасата в Средиземно море, а вторият е за проблема със застаряващото население и липсата на социални иновации за този сегмент.

В центъра за иновации какви проекти разглеждате?

– В момента сме в много начална фаза и обсъждаме какъв ще е първият ни проект. Най-вероятно ще е в сферата на храната. Това е секторът, който обгръща всички от 17-те цели на Обединените нации и има много финансова подкрепа от ЕС – например EIT Food.

Следиш ли иновационната екосистема и проектите, свързани със социално или екологично въздействие у нас?

– Да, следя как се развива иновационната екосистема в България и винаги съм много радостна като открия, някой дълбок и смислен проект. Една приятна изнената беше, че преди няколко седмици открих невероятен проект по пермакултура на няколко километра само от родния ми град Габрово – Balkan Ecology Project.

Какви проекти очакваш в Предприемачи в науката 2021?

– Силно се надявам да видим проекти, които са премислили добре проблема, по който искат да работят, и им е ясно към какви системни резултати искат да допринесат. Алергична съм към проекти, които са обсебени с технологии, и забравят за истинския impact, който е нужен за решаването на социален или екологичен проект. Технологията е само средство, но не е цел на социалнита иновация.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в Предприемачи в науката 2021!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.


Росен Иванов, Предприемач в науката 2021: Вече има интерес от бизнеса към проекта ми

Росен Иванов е настоящият носител на наградата от 30 000 лв. Предприемач в науката. Той е гл. асистент в  Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“. Ще бъде лектор на Предприемачи в науката 2021 и ще представи освен проекта си, с който спечели подкрепата на фондация Карол Знание, работата на МГУ с индустрията и опита в трансфер на технологии.

Росен завършва и бакалавърската, и магистърската си степен в МГУ, където се дипломира като инженер-еколог. През 2017 г. придобива докторска степен по Системи и устройства за опазване на околната среда и остава като асистент в катедра Инженерна геоекология.

Научните му интереси и научните проекти, в които участва са в областта на биотехнологии за пречистване на води, химия на околната среда, седиментни микробни горивни клетки. Темата на дисертацията му е Интегриране на микробни горивни клетки в пасивни системи за пречистване на руднични води.

Съавтор е на повече от 20 научни публикации и печели два пъти първа награда на Национален конкурс за млади учени и специалисти от минното дело, геологията и металургията (2017 и 2019) на  Национален технически съюз по минно дело, геология и  металургия.

В Предприемачи в науката 2020 участва с проект „Иновативно пречистване на отпадъчни води и зелена енергия за промишлеността и дома“. Освен, че спечели конкурса и наградата Предприемач в науката, той стана и първият участник в програмата, който направи заявка за създаване на spin-off с Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. С екипа си разработва пасивни системи за пречистване на отпадъчни води с паралелен добив на енергия. По време на презентацията си показа модел на конструирана влажна зона, който захрани лампички на коледна елха.

През април започва предпроектно проучване за изграждане на пилотна инсталация за пречистване на битови отпадъчни води от еднофамилна къща в село Иваняне, Столична община.

Росен е горд баща на две прекрасни момчета и смята, че тази „професия“ изисква голяма отговорност, защото възпитава с личен пример.

След трансплантация през 2004 година решава, че трябва да използва пълноценно дадения му втори шанс за живот. Започва да се занимава с доброволческа дейност и да помага на трансплантирани хора. Пет години по-късно, през 2009, става заместник председател на Български съюз на трансплантираните.

Как се развива проектът ти след получаването на наградата Предприемач в науката?

– След еуфорията от спечелването на наградата започнахме да мислим за изграждане на пилотна инсталация, чрез която да изследваме технологията в реални условия и да валидираме идеята. Няколко месеца по-късно инсталацията е проектирана и почти изградена. Съвсем скоро очакваме да бъде пусната в експлоатация и да получим първите резултати от работата ѝ. Междувременно взехме участие в акселераторската програма на Innovation Starter Accelerator и това ни помогна да придобием по-добро практическо бизнес знание, да се ориентираме къде се намираме в предприемаческата екосистема и върху какво трябва да работим за да успеем в реализацията на проекта си. Проектът ни беше одобрен за участие в ClimAccelerator Black Sea Bulgaria.

Какви конкретни резултати очаквате от пилотната инсталация?

– В лабораторни условия сме изследвали технологията обширно, като сме получили обещаващи резултати при пречистване на води, съдържащи различни замърсители. Чрез пилотната инсталация ще проследим ефективността на технологията в реални условия и ще установим факторите, влияещи върху пречиствателния процес. Също така, ще получим данни за генерирана енергия от една пълномащабна инсталация, възможностите за съхранението ѝ и нейното оползотворяване.

Как тази пилотна инсталация ще се отрази на развитието на проекта?

– На първо място, пилотната инсталация ще докаже ефективността на технологията и ще я валидира в реални условия. Данните от работата на пилотната инсталация ще са изключително важни за правилното проектиране на бъдещите инсталации. Пилотната инсталация е предназначена за пречистване на битови отпадъчни води. Въпреки това, тя е проектирана така, че с малки технологични промени,  чрез нея да могат да бъдат изследвани възможностите за пречистване и на друг вид отпадъчни води. Не на последно място, пилотната инсталация ще ни даде отговор на някои финансови въпроси, което е важно за правилното изграждане на бизнес плана на компанията.

Освен внимание от медиите, има ли и чисто професионален интерес от научната общност и индустрията към работата на екипа ти след наградата Предприемач в науката?

– Да, интерес имаше, както от научната общност, така и от индустрията. По-неочакван за мен беше интересът от няколко компании, занимаващи се с изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води. С тях бяха проведени разговори и договорка за съвместни проекти. Конструираните влажни зони освен за основно пречиствателно съоръжение, могат да бъдат използвани и за предтретиране или допречистване при конвенционално пречистване на води. Така че, това е една ниша и потенциални клиенти, на която трябва да обърнем внимание.

Още по време на представянето ти в конкурса Предприемач в науката анонсира създаване на спиноф с университета. Кога очакваш да се случи?

– Очакваме първите резултати от работата на пилотната инсталация. До сега проектът беше в  твърде научна фаза, бизнес моделът не е валидиран. С практическата реализация на проекта и резултатите от пилотната инсталация, доста от нещата ще изкристализират, така че да можем да си направим правилен бизнес план и стратегия за развитие. Във всички случаи създаването на компания ще бъде скоро.

Има ли други подобни компании, създадени с участието на университета, на базата на научни разработки?

– Има такива компании, но доколко отговарят на понятието спиноф, не мога да кажа. Научно-изследователски сектор към Минно геоложки университет до голяма степен припокрива принципите на една спиноф компания, като това позволява учените от МГУ да работят по проекти с индустрията. Това припокриване, на научни-изследователските сектори към университетите като цяло, е може би причината за не многото спинофи в България.

Как най-често се осъществява партньорството с индустрията и МГУ?

– Партньорството с индустрията изисква постоянна работа на различни нива – студентски практики, стажове, научни и приложни проекти с индустрията. По този начин се постига обратна връзка за нуждите на бизнеса, изготвят се актуални учебни планове и се постига оптимално съчетание на една обща инженерна подготовка с по-тясно профилирани знания и умения, даващи широки възможности за реализация. По този начин Минно-геоложки университет си партнира не само с компании от минно-добивния и преработвателен сектор, но и с компании от енергийния, строителния и други сектори. Работата по научно-приложни проекти с индустрията, от една страна повишава научния капацитет на МГУ, от друга страна внедрява нови технологии в бизнеса, носещи им по-висока добавена стойност.

Кое от наученото в Предприемачи в науката ти е най-полезно в работата сега?

– Като човек-инженер, преди Предприемачи в науката, с бизнес частта не бях много наясно. Като най-полезно мога да оценя наученото в областта на стратегията, бизнес модел, маркетинг, продажби и фондонабиране.

Тази година ще бъдеш от другата страна – като лектор. Какви проекти с въздействие очакваш?

– В последните години изключително много се работи по изпълнението на задачите заложени в Европейският зелен пакт. Една от основните цели е борбата с климатичните промени. Подобни проекти ще стават все по-актуални, така че очаквам и в програмата да има проекти свързани с намаляване на парниковите газове, чиста енергия и възобновяеми енергийни източници.

Като учен работиш в областта на опазването на околната среда, но във времето извън университета работиш като доброволец по проекти с позитивно въздействие върху една специфична общност – на трансплантирани хора. Какви идеи или социални иновации в тази област биха могли да бъдат осъществени с помощта на инициативи и програми като Предприемачи в науката?

– Според наблюденията и опита ми, това са идеи и социални иновации свързани със личностно развитие и социално ангажиране.

Кое е най-важното, което искаш да научат от теб участниците? Какво от своя опит смяташ, че ще бъде най-ценно за тях?

– Да не мислят само за научната стойност на разработките си. Да, научните приноси са много важни в нашата сфера за академичното израстване. Аз винаги съм търсил приложимостта в научните си разработки. Това е и моят съвет към тях – да търсят практическото приложение на научните си разработки, да търсят обратната връзка, за да могат проектите им да са максимално полезни за потенциалните потребители и да им носи висока добавена стойност. В последните години компаниите са изключително отворени за нови екологични идеи, така че нека търсят обратната връзка и да валидират идеите си в практиката.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката 2021!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.


Започна изграждането на пилотна станция на влажна зона

Category : Новини

Носителят на наградата Предприемач в науката 2021, инж. д-р Росен Иванов, гл. асистент в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, започна изграждането на пилотна инсталация на влажна зона. Тя е финансирана със средствата от наградата на фондация карол Знание (30 000 лв.) и е част от проекта му  Иновативно пречистване на води и зелена енергия за промишлеността и дома.

През април изследователят започна предпроектно проучване за изграждане на пилотна инсталация за пречистване на битови отпадъчни води от еднофамилна къща кв. Иваняне, Столична община.

Вижте началото на изграждането на пилотната инсталация, която ще докаже ефективността на технологията в реални условия.

Желаем успех на нашия лауреат и очакваме следващите новини по изпълнението на проекта.

Повече за програмата Предприемачи в науката – тук.


Предприемач в науката 2021

Носителят на докторантската стипендия за 2021 г.

Анкета

8000 лв. докторантска стипендия

Предприемачи в науката

След 10 години

Предприемачи в науката 2020

Награда Предприемач в науката

Награда Предприемач в науката

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close