Author Archives: Карол Знание

Михаил Стефанов: Хората, които срещам в „Предприемачи в науката“, са причина да съм оптимист за бъдещето на България

Михаил Стефанов е лектор на Предприемачи в науката още от първото издание. Той е магьосникът, който изненадва учените, които не могат да бъдат изненадани и не вярват в магията на комуникацията. Обучава на презентиране и никога не показва презентация. Разбива клишета, разказва истории и вдъхновява по един незабравим начин. Самият той е предприемач. От тези, които не тръгват да правят бизнес, а да сбъдват мечтите си и да правят това, което обичат и искат.

Експерт и консултант по комуникации, обучител по говорене и креативност. Човек, който умее да общува с тийнейджъри. Създател на Мини машини, първата в света изцяло сторифицирана платформа за умения на бъдещето за младежи; на младежкия фестивал на изкуствата The Bridge, който се провежда всяка година във Видин; на комуникационната компания BeCause; на makethem.net. Миналата година Дарик радио го включва в класацията “40 до 40”; година по-рано Българското национално радио го обявява за един от десетимата “Будители на България”, а международната организация JCI – за една от “10-те най-изявени млади личности на България”. В последните 10 години той е два пъти говорител във формата TEDx, два пъти на сцената на Форум “Ключ” и презентатор на десетки професионални форуми по целия свят.

Когато преди две години те представяхме за първи път като лектор на Предприемачи в науката, ти каза, че ти се иска учените у нас да имат известност и влияние като на кинозвезди. Пандемията напомни за важността на учените и тяхната работа. Смяташ ли, че медиите успяха адекватно да представят това на обществото?

-Донякъде. От една страна огромно удоволствие ми достави факта, че изведнъж в медийното пространство се появиха и образовани хора, лекари, специалисти, и масово „шът“-кахме на децата си, за да чуем какво имат да кажат. От друга страна, системно слабата комуникация на мерките и липсата на еднородно послание (дължаща се на и очевидната липса на държавническа стратегия за справяне с проблема) доведоха до изместване на фокуса на комуникация отвъд работата на учените.

По-различен ли е образът на учения днес според теб? Има ли повече доверие към дейността на учените?

-Със сигурност в последните години в България наблюдаваме повишаване на уважението към работата на учените, поне в определени кръгове от обществото. Това се дължи и в немалка степен на усърдните кампании за популяризиране на науката (пример за такава е Софийски фестивал на науката, чудесната инициатива на Британски съвет в България, която тази година ще се случи за 10-ти пореден път).

Програмата на фондация Карол Знание „Предприемачи в науката“ заема важно място в този списък от инициативи за популяризиране на образа на учените.

Причината аз да участвам с такова удоволствие в нея е, че от нея има поне две големи ползи: От една страна, тя е демонстрация на ясното разбиране на бизнеса, че

бъдещето зависи от иновациите, а иновациите са пряко следствие от работата на добрите учени (с каквито България, слава Богу, изобилства).

От друга, програмата на фондация Карол Знание отправя важно послание към самите учени, че времето да правиш само наука май върви към края си.

Ученият от ХХI век трябва да бъде и предприемач, т.е. трябва да култивира в себе си и серия умения, различни от тези, необходими за правенето на наука.

Как се промениха комуникациите през последните месеци?

-Промениха се на много нива. Страхът и несигурността, родени от медийната истерия покрай пандемията, направо хвърлиха бензин в огъня на вече и без друго разпаления ни уклон да комуникираме онлайн. И имам усещането, че в идните години ще ни се наложи да полагаме специални усилия, за да не загубим съвсем умението да общуваме лице в лице. А е критично важно да не го изгубим, защото

именно живата комуникация, свързването с друго човешко същество е едно от основните неща, които ни прави човеци.

На какво трябва да се учим днес при общуването? Колкото и да ни се иска старата нормалност, тя не е факт?

-На доста неща ще трябва да се научим – по-важно от всякога е да мислим за другия, за това какво чуват, какво разбират. Когато не сме на живо с другия, и той не може да „прочете“ емоцията ни, комуникацията страда – трябва да се научим да се изразяваме по-ясно, да използваме думи, които другият разбира.

Слушането като умение става изключително важно – липсата на жив човешки контакт води до криза в доверието, а слушането е основен инструмент за нейното избягване (или преодоляване). Но има и нещо, на което не трябва да се учим – и това е да комуникираме изцяло онлайн.

При теб лично как се промени работата?

-Трансформирах голяма част от обученията, които правя, в иновативни онлайн обучителни продукти. От няколко години предлагам на клиентите си подобни проекти, но досега нямаше никакъв интерес към тях – компаниите залагаха на живи, дълги обучителни проекти. Това време свърши – обучението на бъдещето все повече ще е онлайн базирано – динамична смес от кратка теория, персонализирано видео, (понякога пълна) игровизация и възможност за незабавно практическо приложение.

Във времето на изолация работодателите възползваха ли се от възможността за онлайн обучения?

-По-активните компании осъзнаха, че точно изолацията е време да обучават екипите си – и реагираха своевременно. Други според мен сбъркаха, отменяйки обучения – да обучаваш екипа си по време на криза дава огромна добавена стойност.

Самите онлайн обучения как се промениха?

-Онлайн обучения в този смисъл в България почти нямаше – те сега ще набират повече скорост. Но със сигурност времето на обученията от типа на „да отидем за цял уикенд на хотел, за да ни обучава един човек през деня, а вечер да се напием“ е към края си, поне за иновативните, търсещи реални бизнес резултати от обученията, в които инвестират, компании.

Предприемачи в науката за първи път няма да е на живо. Как би насърчил учените да бъдат „на живо“, да участват, да вземат максималното от срещите?

-Имам два съвета. Първият е,

докато слушат, да се опитват веднага да приложат това, което чуват към своя проект.

И където изникне въпрос, веднага да го зададат. Доста хора си водят записки и си казват „После ще мисля как да го адаптирам“. Това за мен е погрешна стратегия, защото после лекторът не е на линия за въпроси и изяснения. Вторият ми съвет е

да бягат с всички сили от изречението „Аз това го знам“– когато чуят позната идея, да не спират да слушат, а да положат усилие да я адаптират към своя проект. Ще се изненадате колко често креативните идеи се крият в „баналните“ концепции, които мислим, че разбираме добре.

Кое е най-вдъхновяващо за теб от срещите с нашите предприемачи в науката?

-Всеки път съм изключително впечатлен от това колко различни и колко талантливи учени има в България – и всеки път ме е яд, че не съм чул за тяхната работа от другаде, от медиите, от телевизиите.

Истината е, че хората, които срещам в рамките на „Предприемачи в науката“ са една от причините да съм оптимист за бъдещето на България.

Учените признават, че научават много от теб, дори година и повече след обучението, някои признават, че това е била най-въздействащата от срещите с лекторите. Ти какво научи от тях?

-Срещата с учените винаги е изключително смиряващо преживяване за мен. Изпитвам огромно уважение към хората, посветили живота си на науката, и никак не ми е лесно да се изправя пред тях и да се опитвам да ги уча на нещо.

И всяка година ми преподават един и същ урок по различен начин: За да правиш добра наука, трябва да си изключително креативен. Онези от тях, които успеят да приложат тази креативност и в комуникацията на науката си, обикновено си тръгват като победители.

Business pitch-ването само по себе си ще е ново за учените, но е от преносимите умения, които остават за цял живот. Как се спарят с това? Вече имаш впечатления от две издания на Предприемачи в науката.

Най-голямото предизвикателството за учените, когато им се наложи да презентират идеите си пред популярна, т.е. незапозната с темата им аудитория е, че

не превеждат посланията си на езика на слушателите си.

И не успяват на същия този език да отговорят на въпроса „Защо това, което аз правя, е важно и има потенциал да е успешно“. Тези, които успеят да го направят,

дори да не победят в конкретното състезание, ще придобият умения, които до края на научната им кариера ще ги открояват от масата на техните, много талантливи, но често комуникационно неадекватни колеги.

А ще е необходимо ли да се учат как в условията на извънредна ситуация или пандемия ще трябва да подобряват pitch deck-а си, за да впечатлят инвеститорите?

-Комуникацията е комуникация и в пандемия, и извън нея. Първото условие за успешна презентация е яснотата на езика – да говорим на езика на аудиторията си. Второто – в кратките минути, с които разполагаме, да предадем 1-2 ключови послания, които смятаме, че ще впечатлят най-силно журито. Може би онлайн презентирането ще добави едно ниво на трудност, защото презентиращите няма да могат да виждат ясно реакциите на журито, и по-трудно ще адаптират аргументи и поведение. А и онлайн средата предполага по-голямо разсейване на аудиторията, което означава, че самите презентации трябва да бъдат много по-ангажиращи.

Тази година с какво ще предизвикаш участниците в Предприемачи в науката?

-Винаги казвам на учените в програмата, че нещата, които им преподавам, са много прости за разбиране и много трудни за прилагане.

Комуникацията, за разлика от природните науки например, в основата си лежи на много простички принципи. Лесно е да ги разбереш. Приложението им, обаче, е нещо, което се учиш да правиш цял живот.

Така че нещата, които ще си говорим, за много от учените ще са началото на едно дълго и, надявам се, вълнуващо пътешествие към това да могат да комуникират въздействащо промяната на света, която постигат с неуморните си усилия.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

 

 

 

 

 


Проф. Мартин Вечев – лектор на Предприемачи в науката

Името му преди около два месеца влезе в големите български медии заради поредното му постижение. Проф. Мартин Вечев, с ръководения от него екип на Лабораторията за сигурни, надеждни и интелигентни системи на Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих, разработва първия интуитивен език за програмиране за квантови компютри на високо ниво – Silq. Близо 50 години след създаването на C, отново има подобен крайъгълен камък: нов език за програмиране, който носи същото ниво на простота на кодиране на квантовите изчисления. Това се определя като голям пробив, тъй като езикът преодолява концептуалната пропаст, която съществува в момента между класическия и квантовите езици.

Проф. Мартин Вечев ще бъде част от Консултативния съвет на фондация Карол Знание и лектор в третото издание на Предприемачи в науката. Завършил е компютърни науки в Simon Fraser University, Канада, а след това със същата специалност – докторантура в University of Cambridge. На 32 години, получава наградата „Джон Атанасов“, когато работи в IBM T.J. Watson Research Center. Тогава изследва използването и създаването на нови формални методи за синтезиране и доказване на сложни конкурентни алгоритми. Към онзи момент вече е автор е на 20 научни публикации и е носител е на различни стипендии, патенти и награди, в това число и наградата на изследователския център на IBM за изключителни технически постижения. Сега има над 170 публикации, цитирани повече от 5200 пъти. Следват повече от дузина отличия, между които Награда за млад изследовател Робин Милнър, която се връчва от ACM SIGPLAN, за признаване на изключителен принос на млади изследователи в областта на програмните езици.

Съосновател e на два спинофа с ЕТН в Цюрих. DeepCode е създадена през 2016 г. и променя начина, по който се създават програми, като използва мощни техники за изкуствен интелект и машинно обучение. Платформата за преглед на код се използва от над  четири милиона разработчици в цял свят, сред които програмисти от Google, Microsoft, Amazon, Samsung, Intel и T-Mobile.

Година по-късно съосновава ChainSecurity, отново като спин-оф с ЕТН. Компанията бързо става световен лидер в областта на киберсигурността и верификацията на интелигентни договори. В началото на годината PwC Switzerland придобива компанията, за да затвърди способностите си за интелигентен одит на договори. ChainSecurity е провела над 75 интелигентни одити на договори и блокчейн в световен мащаб.


Учени от световна величина са лектори на Предприемачи в науката

Световно известни български учени и тази година ще бъдат част от програмата Предприемачи в науката. Двама ще са професорите, които ще бъдат на живо от Швейцария – от Политехническия федерален институт в Лозана и Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих. И двамата професори са  учени-предприемачи, всеки със свой стартъп, за който ще разкажат в третото издание на единствения по рода си формат у нас.

И двамата нови лектори са носители на наградата „Джон Атанасов“ – проф. Мартин Вечев, с докторантура от Кеймбридж, и проф. Димитър Жечев, харвардски възпитаник с докторантура от University of California, Бъркли. И двамата се присъединяват към Консултативния съвет на фондация Карол Знание. И двамата имат своите впечатляващи истории на успеха.

Проф. Вечев, с ръководения от него екип на Лабораторията за сигурни, надеждни и интелигентни системи на Eidgenössische Technische Hochschule Zürich, разработва първия интуитивен език за програмиране за квантови компютри на високо ниво – Silq. Съосновател е на два стартъпа в Цюрих.

Проф. Жечев, който ръководи собствена изследователска група в École polytechnique fédérale de Lausanne, работи върху ECC криптография (Eliptic Curve Cryptography) – метод с публичен ключ, базиран на използването на елиптични криви върху крайни полета. Съоснованият от него стартъп първоначално е привлякъл 4 млн. USD от рискови инвеститори от Швейцария и САЩ, а в следващия етап на финансиране още 10 млн. USD, като голяма част от тях идват от JP Morgan.

Както вече съобщихме, от Бостън ще се включи друг учен от световна величина – доц. Здравка Медарова,  лауреат на международни награди заради изследванията си върху терапия на метастази в Харвард.

С кариера на учен-предприемач е и най-младият лектор на Предприемачи в науката –  Димитър Димов, който създава спин-оф с University of Exeter, откъдето има докторска степен по Нанотехнологии. Новата

технология, за която получава патент и световно признание, е нов тип бетон (Concrene), подсилен с графен, който значително намалява въглеродните емисии.

Третото издание на Предприемачи в науката тази година ще е онлайн и учените-предприемачи от Бостън, Лондон, Цюрих, Лозана и Милано ще се включват равнопоставено на българските лектори. Програмата започва на 23 септември, кандидатстването е отворено до края на август.


Д-р Зорница Йорданова: По-важна от всякога досега е организационната иновативност

С докторска степен по иновации в бизнеса, преподавател и главен асистент по иновации, иновационни и инвестиционни проекти и информационни системи за бизнес управление в УНСС, Бизнес факултет. Като гост лектор е преподавала в Universidade Autónoma de Lisboa, Università degli Studi Internazionali di Roma – UNINT, University of Nicosia и University of Alicante. Автор е на редица публикации за управление на иновации и технологии в международни научни издания и на няколко книги, сред които The Business Innovation Book, която се разпространява в Amazon.

През последните години Зорница Йорданова е консултант по управление на иновации в корпоративния сектор, ръководител е на проекти за внедряване на технологични решения и иновативни практики. Консултант по иновации е и на технологичния стартъп GAPideaz, който дигитализира процесите по решаването на проблеми, постигането на цели и идеите на служителите в организациите. Два пъти печели приза на националния конкурс за Млад икономист, а м.г. получи награда за най-добра публикация на световна конференция по образователни иновации в Сингапур. Сертифицирана е като професионален ръководител на проекти PMP и Scrum Master.

Ръководител е на три национални научни проекта в сферата на управлението на иновациите, технологиите и образованието. През последната година Зорница разработва методика за управление на иновативни проекти в научни организации на база на гъвкави методологии Agile, Lean Startup, Design Thinking, User-centricity, което ще даде възможност на учени от различни научни сфери да работят по най-съвременни модели за разработване на иновации и да разработват научните си проекти с повече потенциал за комерсиализация.

Една година след първата ни среща за Предприемачи в науката, какво се промени в иновационната екосистема у нас?

– Иновационната екосистема е сложна и динамична структура, която непрекъснато се променя и влияе от много фактори. Един от факторите, който най-силно влияе през последните месеци е COVID-19, който в контекста на иновационната екосистема създава много нови възможности, в същото време поставя много лимити в съществуващите модели и като цяло е сериозно предизвикателство за цялостното случване на иновациите, независимо дали в стартъп компаниите, в корпоративния сектор или дори в държавната администрация.

В тази връзка, предвид все по-честите промени и несигурна среда, в които бизнесът се развива, расте и видоизменя,

на преден ред по-важно от всякога досега, застава организационната иновативност, която създава организационни процеси и култура за създаване на иновации и уменията и компетенциите за разработването на устойчиви иновации, иновационни модели и решаване на проблеми.

Изграждането на тези процеси на организационно ниво ще бъдат особено значими за създаването на иновации в организациите.

Разкажи за последните научни проекти, по които работиш?

– В момента съм фокусирана върху научен проект, финансиран от ФНИ, за разработване на гъвкава методология за управление на иновационни проекти в научни организации и университети. Темата на проекта е изключително актуална, защото тенденциите показват, че

все по-трудно научните иновационни проекти наистина успяват да отговорят адекватно на нуждите на бизнеса и индустрията, да са достатъчно устойчиви в бързо променящата се среда и да са с ясна възможност и потенциал за комерсиализация.

Разработваната методология на практика обединява знание и добри практики от няколко направления като: управление на проекти, управление на иновации, продуктово разработване, съчетани с модерни модели и методи като Lean Startup, Agile, Scrum, Design Thinking и др. Смятам, че ще бъде изключително интересна тема за тазгодишните избрани участници в Предприемачи в науката.

Как се промени работата ти през последните няколко пандемични месеца?

-Аз по принцип работя в доста голяма степен дистанционно, така че бях подготвена за работа в отдалечена среда, използвайки различни инструменти за това. Разбира се, в последните месеци средата напълно се промени, което имаше своите предизвикателства, но най-важното в такива ситуации е бързата адаптация, гъвкавостта и запазване на фокуса към постигане на цели. Само инструментите и начините се сменят.

Истината е, че с изненада открих и със задоволство, че

както университетът, така и бизнесът изключително бързо се адаптират.

В тази връзка искам да споделя, че УНСС премина в изцяло дистанционно онлайн обучение от момента на обявяване на епидемиологичната обстановка в страната, което позволи не само да няма загубени часове за студентите, но също и да бъде демонстрирана организационна иновативност на много високо ниво. УНСС реално е сред първите университети в света, взел толкова бързо адекватно и навременно решение за адаптиране на учебния процес спрямо променящата се среда.

Като експерт по иновации, кои процеси, провокирани от COVID-19 би посочила като положителни?

-Всяка промяна създава нови възможности. Такава глобална промяна, наложила обстоятелствата около COVID-19,  създава изключително много възможности и е безценна за организациите, които имат достатъчно ясна изградена организационна иновативност и потенциал да разработват иновации. Изключително голяма възможност е за организациите, които имат изграден процес за създаване на иновации и организирането на експертизата и креативността на служителите си не само за ежедневните операции, но и за решаване на проблеми, генериране на нови идеи и постигане на стратегически цели.

Ако трябва да се научим да живеем с вируса и дистанцията, какъв тип иновации очакваш да се появят?

Разбира се, това ще са такива иновации, които задоволяват ново появили се нужди в новата среда, в която се намираме. Най-общо,

всеки засегнат по някакъв начин процес, модел, потребителска или бизнес нужда е обект на иновиране и предвиждам много интензивни иновационни процеси идните месеци и години за задоволяването им.

Много компании и у нас, и по света вече промениха начина си на работа, на вземане на решение и управление на екипите. Очакваш ли сега актуалните модели и методологии в управлението да се променят?

– През последните години все по-актуални са гъвкавите методологии в управлението.

Гъвкавите методологии се базират на адаптация на организацията и работата към честата промяна, на реакцията към промените на пазара и средата в рамките на изключително къс период. Тези организации, които вече са въвели такива модели на работа, със сигурност много по-бързо и адекватно успяха гъвкаво да се адаптират и към промяната, наложена от COVID-19.

По отношение на управлението на иновациите и гъвкавите модели на управление, препоръчвам използването на платформата GAPideaz, която дигитализира иновационния процес в организацията като по изключително лесен начин работи в посока решаване на проблеми, постигане на цели, мотивиране на служители.

По време на срещата с учените от Предприемачи в науката какво те впечатли у тях?

-Аз съм невероятно вдъхновена отново да имам възможността да участвам като лектор в Предприемачи в науката. Миналата година бях впечатлена от изключително интересните иновационни проекти на участниците и от тяхното желание и постоянство по време на цялото обучение.

Но най-вдъхновяващо за мен е реалното претворяване на част от идеите – вече в готови продукти, стартирали компании и истинско изминаване на пътя от идея до иновация.

Какви бяха очакванията ти преди конкурса и промениха ли се след това? Какви са очакванията ти за участниците тази година?

-Миналата година

очакванията ми бяха определено надминати по отношение на изключително оригиналните идеи за разработване на иновации във всестранни научни направления.

Още повече от градежа, който имаше от тяхното начало до момента на финалното представяне. Със сигурност, участниците извървяха дълъг и безценно полезен път, който със своите уроци ще остане не само като знания за тях, но и като изградени компетенции.

Очакванията ми за тази година са с доста висока летва, благодарение на участниците от минала година, затова очаквам с нетърпение да се запозная с тазгодишните участници.

Какво искаш да научат от теб?

– Тази година, освен за основите в управлението на иновациите като процес, бих искала повече да обърнем внимание на практическите методи това да се случва. Ще базирам лекцията си на разработваната методика за управление на иновативни проекти в научни организации и университети, която ще даде конкретен инструментариум в ръцете на участниците в помощ на техните лични проекти. Разбира се, ще направим това, играейки 🙂

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.

Още за иновациите от д-р Йорданова – тук.


Доц. Здравка Медарова: Пренасочихме част от идеите си за лечение и диагностика на COVID-19

Здравка Медарова е български учен от световна величина в областта на био- и нанотехнологиите. Член на консултативния съвет на фондация Карол Знание и лектор от първото издание на програмата. Научната й кариера повече от 17 години е свързана с Massachusetts General Hospital – учебна болница на Harvard Medical School, където започва с пост докторантура, а сега е доцент по радиология. Завършва докторската си степен по генетика в University of New Hampshire.

Има богат опит в молекулярната биология, генетика и туморна биология и терапия. Фокусът на нейната научна работа е разработването и тестването на многофункционални средства за образна диагностика за комбинирани изображения и терапия на рак. С най-ранните си изследвания описва за първи път прилагането на наночастици от железен оксид като носители на siRNA (малка интерферираща РНК), към тумори. Това откритие предизвиква значителен интерес в изследователската общност, тъй като описва и подход за неинвазивен мониторинг на процеса. В ръководената от нея лаборатория на Harvard Medical School са разработили магнитни наночастици като носители на насочена с miRNA (микро РНК, малка РНК некодиращата молекула) терапия до метастази. Тази работа доведе до множество публикации в списания с висок импакт фактор и доклади на научни конференции, а изследванията ѝ имат над 4200 цитирания. Рецензент е на повече от дузина конкурси и научни организации в САЩ и по света като Agency for Science, Research & Technology (A*STAR) – Сингапур, Swiss National Science Foundation, Innovation and Technology Commission (ITC) – Хонг Конг, Breast Cancer Alliance, National Cancer Institute.  Участва в редколегиите на 7 водещи медицински издания и е редактор на Drug Delivery Nanosystems. Член е на International Society for Magnetic Resonance in Medicine.

Като учен печели редица международни награди и е канена като лектор и гост-професор в редица университети. Спечелила е 9 гранта за научната си дейност, всички, свързани по проекти в областта на био- и нанотехнологиите – изследвания на раковите заболявания.

В началото на 2016 г. в Бостън основава своя биофармацевтична компания, фокусирана върху откриването, разработването и комерсиализирането на средства за лечение на метастази на рак. Това прави работата ѝ уникална, тъй като до този момент няма лечение на метастази, а патентованата вече разработката на екипа на доц. Медарова е върху лекарство което спира и регресира метастазите. Мотивирани от резултатите от доклиничните изследвания, решават да направят стартъп, за да търсят финансиране за клиничните изследвания и да продължат изследователската работа.

 

В първото издание на Предприемачи в науката през 2018 г. беше първото ти лекторско и менторско участие в България. Дотогава, в близо 20–страничното ти CV по харвардски модел, нямаше нито една българска здравна институция или университет. Променили се това?

-Фондация Карол Знание е единствената българска институция на този етап. Надявам се да се появят още.

Трима от участниците в Предприемачи в науката получиха възможността да бъдат консултирани от теб в подготовката на проектите им за финансиране от американски програми. Как се развиха отношенията с тях? 

-За съжаление нямаше голям интерес.

А как се развива твоята компания през последните две години? 

-Екипът се разшири и вече имаме собствена лаборатория с персонал. Все още търсим инвеститори за клиничните изследвания.

Бяхте получили 500 000 долара финансиране и имахте намерение да получите лиценз върху патента от болницата. Успяхте ли?

-Да, вече се лицензираха патентите.

Кога ще бъде следващият кръг на финансиране?

Серия А финансирането ще започне след клинични изследвания фаза 0. Засега сме в така наречения seed round на инвестиции. Търсим $1.7 милиона за клиничното изследване фаза 0. Изпълнителният директор е отговорен за набирането на инвестиции, но ние всички работим по това. Директорът все още работи про боно.

От научна гледна точка има ли нов пробив в изследванията?

-Засега запазваме фокуса на изследванията. Полагаме всичките си усилия в клиничните изследвания, които искаме да започнем.

На снимката с д-р Франк Слак, директор  на института по РНК Медицина в Harvard Medical School

Как се промени работата ви през последните месеци на изолация? За теб лично?

При нас изолацията продължава вече близо пет месеца. Лабораториите се затвориха и всички работехме от дома в продължение на няколко месеца. Сега лабораториите са отворени, освен за тези, които могат да си вършат работата от вкъщи. За радост, в семейството всички сме здрави.

По някакъв начин вашата лаборатория промени ли работата си с изследвания, свързани с COVID-19?

-Да, пренасочихме част от идеите си за лечение и диагностика на COVID-19. На този етап очакваме финансиране на тези идеи, за да ги разработим.

Откритието, което направихте преди години и е в основата на иновативното лекарство за лечение на метастази, може ли да се използва в изследването на SARS-CoV-2?

-Да, мислим че може. Лекарството ни е модуларно, защото разчита на генетичния код. В зависимост от кодът, който се прилага и генът, който се модифицира, може да се използват за лечение на множество заболявания, включително и COVID-19.

Вашата болница е номер едно на Източното крайбрежие и с Harvard Medical School е сред водещите изследователски институции. Какви са последните концепции за вируса? 

-Всички се надяваме на ефикасна ваксина, която поне теоретически, ако се използва от достатъчен процент от населението, ще ограничи разпространението на вируса.

Моето лично мнение е, че до началото на 2021 г., пандемията ще се овладее с помощта на ваксина и по-ефикасни лекарства срещу вируса.

Ваксина или ефективно лечение? Кое е по-вероятно да се случи първо?

-Мисля, че ефективното лечение ще е първо. Вече се вижда намаление на смъртността при тежко болните с над 60% при употреба на Remdesivir.

Във вашата болница как се лекуват болните с COVID-19? Има ли иновации, които се прилагат вече в клиничната практика?

-Лечението еволюира и при нас. Използва се интубация при тежко болните, преливане на convalescent plasma и и Remdesivir. От тази седмица Brigham and Women’s Hospital в Бостън участва във фаза 3 изпитанията на ваксината разработена от Moderna.

Как се промени финансирането на изследванията в тази област?

-Отпуснаха се много проекти за изучаване на вируса.

Промени се и темпото на разглеждане на тези проекти. Те се рецензират на месечна основа, а не 3 пъти в годината, както беше досега. Откриха се мега-центрове за изучаване на болестта. Интересът към комерсиализиране също е много висок.

В твоята лекция ще говориш и за Харвардския модел на комерсиализация на науката. Промени ли се нещо в него през последните месеци ?

-Освен големия интерес към иновации на тема COVID-19 и тенденцията те бързо да се превръщат в патенти, всички други сфери се придвижват по същия начин както преди.

До този момент кое е най-трудното за теб като предприемач?

-До този момент,

най-трудното е убеждаването на инвеститори, че нашата технология заслужава инвестиция.

Понеже има огромен брой стартъп компании, които се състезават за едни и същи фондове, инвеститорите не се задълбочават в самото начало. Това означава, че в периода на една 15 минутна презентация или памфлет, трябва да се намери начин да обучим инвеститора в това, което правим и да се отличим от стотиците останали, които се борят за интереса им по същото време.

Какво би искала да научат от теб участниците в Предприемачи в науката тази година?

-Най-вече бих искала да ги запозная с моя опит в основаването и развиването на старт-ъп компания.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.

 


Проф. Димитър Жечев е новият член на Консултативния съвет

Category : Новини

Предприемач и учен, математик, експерт по криптография, преподавател, носител на наградата „Джон Атанасов“. Проф. Димитър Жечев е новият член на Консултативния съвет на фондация Карол Знание.

Завършил бакалавърска степен по математика в Harvard University, а след това магистратура и докторантура в University of California, Berkeley. Сега е професор е в Политехнически федерален институт в Лозана (EPFL – École polytechnique fédérale de Lausanne), Швейцария, където ръководи собствена изследователска група. Той е един от златните медалисти на България в ученическите си години, когато участва на международни олимпиади и състезания по математика.

Първата му работа е в Microsoft Corporation, където е сътрудник по криптография и там открива тази нова област за развитие. През 2010 г. става асистент в Политехническия федерален институт, където по-късно печели конкурс за професорска позиция, финансирана от Швейцарската национална фондация за наука. Сега с изследователската си група работи върху ECC криптографията (Eliptic Curve Cryptography) – метод с публичен ключ, базиран на използването на елиптични криви върху крайни полета.

През 2015 г. с колега от Харвард основава софтуерната компания Inpher, която вече има офиси в Лозана, Ню Йорк и Сан Франциско. Разработват и поддържат платформа за изчисления и анализ на данни върху конфиденциална информация. Привличат 4 млн. USD от рискови инвеститори от Швейцария и САЩ, а в следващия етап на финансиране набират още 10 млн. USD, като голяма част от тях идват от JP Morgan.


Д-р Зорница Йорданова – лекторът за иновации

Category : Новини

И тази година д-р Зорница Йорданова ще бъде лектор за управлението на иновациите в Предприемачи в науката. Тя има докторска степен по иновации в бизнеса и в момента е преподавател и главен асистент по иновации, иновационни и инвестиционни проекти и информационни системи за бизнес управление в УНСС, Бизнес факултет. Като гост лектор е преподавала в Universidade Autónoma de Lisboa, Università degli Studi Internazionali di Roma – UNINT, University of Nicosia и University of Alicante. Автор е на редица публикации за управление на иновации и технологии в международни научни издания и на няколко книги, сред които The Business Innovation Book, която се разпространява в Amazon.

От няколко години е консултант по управление на иновации в корпоративния сектор, ръководител е на проекти за внедряване на технологични решения и иновативни практики. Консултант по иновации е и на технологичния стартъп GAPideaz, който дигитализира процесите по решаването на проблеми, постигането на цели и идеите на служителите в организациите. Два пъти печели приза на националния конкурс за Млад икономист, а м.г. получи награда за най-добра публикация на световна конференция по образователни иновации в Сингапур. Сертифицирана е като професионален ръководител на проекти PMP и Scrum Master.

Ръководител е на три национални научни проекта в сферата на управлението на иновациите, технологиите и образованието. През последната година Зорница разработва методика за управление на иновативни проекти в научни организации на база на гъвкави методологии Agile, Lean Startup, Design Thinking, User-centricity, което ще даде възможност на учени от различни научни сфери да работят по най-съвременни модели за разработване на иновации и да разработват научните си проекти с повече потенциал за комерсиализация.

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.


Милен Иванов – лектор на Предприемачи в науката 2020

Category : Лектори

Сериен предприемач, ментор и инвеститор в различни стартъпи, създател на CEO club Bulgaria и на CEO angels club. Бил е директор на акселератора Founders Institute за България. Милен Иванов е един от новите лектори на Предприемачи в науката, който ще представи възможностите за финансиране от бизнес ангели у нас.

Той е основател и член на борда на директорите на Хорайзънс България, която повече от 15 години е една от водещите агенции за подбор на персонал в България. От януари 2018 г. е експертен оценител и после член на журито в EIC Accelerator на Европейска комисия по Инструментите за МСП „Хоризонт 2020“ (вече Invest Europe) за фаза 1 и 2.

Член е на адвайзъри борда на BESCO – The Bulgarian Startup Association и член на Bulgarian Private Equity & Venture Capital Association – BVCA.

Казва, че любимият му проект е следващият, затова очакваме Предприемачи в науката да стане такъв за него, където ще е в ролята на лектор и жури.

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.


Александър Маринов: Новата ни голяма цел е предвиждането на белодробни кризи и ранното алармиране

Category : Новини

На 32, вече с два стартъпа, няколко университета и няколко езика. Още по време на следването си в УНСС Александър Маринов проявява предприемаческите си качества – като вицепрезидент на AIESEC е отговорен за намиране на финансиране и партньорства с бизнеса. Преди да се дипломира като бакалавър по Международни икономически отношения, завършва специализация по Институционална икономика в Universität Bremen, Германия. Продължава следването си в RSM Erasmus Universiteit в Ротердам, Холандия. Там получава двойна магистърска степен по Стратегическо управление и завършва в Почетния Клас (Honours Degree) на университета за 2013. Докато е в Холандия започва работа като консултант и един от първите му проекти е с отдела за технологичен трансфер на TU Delft, специализиран в сферата на биотехнологиите. Там той ръководи бизнес планирането и финансирането на иновативни уреди за малоинвазивна хирургия, разработени от докторанти на унивеситета.  През 2014 г. основава първата си компания, Level Plus Business Partners, чрез която помага на стартиращи предпиемчаи и на разрастващи се бизнеси да създават успешни бизнес модели и да набират капитал за реализацията им. Компанията е регистрирана в България, но работи с клиенти от Англия, Холандия, САЩ, Близкия Изток и Австралия.

В началото на 2015 г. става един от основателите на Amiko Digital Health. Фирмата е с централен офис в Лондон, с оперативни офиси в Италия и Германия, и вече е глобален доставчик на дигитални терапии (Digital Therapeutics) за хронични белодробни заболявания. Александър е финансов и оперативен директор на компанията. Първата дигитална терапия на фирмата се казва Respiro и вече е използвана в клинични проучвания и над 20 търговски програми в Европа.

Участвал и презентирал на редица конференции за технологии и предприемачество като WebSummit, Pioneers, Hello Tomorrow, Slush и т.н. В подкрепа на стартиращи предприемачи е изнасял презентации пред българи в Лондон и в Милано, където живее.

Технологичен стартъп в областта на здравеопазването с авангарден изкуствен интелект. Amiko Digital Health в сегашния дигитален период на комуникация как се развива?

-Нашата система Respiro включва няколко умни инхалатора, дигитални решения за здравните професионалисти и за пациентите. Работим постоянно по развитието на дигиталните ни услуги.

Новата ни голяма цел е предвиждането на белодробни кризи и ранното алармиране с цел предотвратяване на хоспитализация. Прототип на този алгоритъм е готов, но имаме нужда от още данни и анализи, за да бъдем все по-точни в прогнозите. Ситуацията забави всичките ни проекти в Европа, но вече рестартираме с нови проекти в Холандия и Португалия.

В Холандия сме основна част от първия дигитален белодробен център към болницата в Енсхеде, финансиран пилотно от водещ застраховател.

Целта на проекта ни там е да интегрираме Respiro в ежедневните процеси на белодробното отделение като неразделна част от лечението на пациенти с хронична астма и ХОББ (Хронична Обструктивна Белодробна Болест), заплатена от застрахователя.

Увеличиха ли се клиентите ви за „умните инхалатори“ през последните месеци?

Тепърва ще излизат наяве дългосрочните ефекти от Covid-19. Много е вероятно да има трайно увреждане на белодробната функция при пациенти, които са изкарали болестта тежко. Но истината е, че хроничните белодробни заболявания и сега са твърде масови – говорим за над половин милиард болни от Астма и ХОББ в свeтовен мащаб спрямо около 15 милиона положителни с Covid-19, от които около 80% изобщо нямат или са нямали нужда от болнична грижа. Така че ефектът от Covid-19 ще е минимален от тази гледна точка.

По-интересно ще е използването на системи като Respiro като средство, гарантиращо социална дистанция в здравен контекст. Използвайки този продукт, лекарите могат да следят състоянието на пациентите си, без да се налага да ги виждат, намалявайки рискa от заразяване.

Наскоро спечелихме европейско финансиране точно за това приложение на Respiro. Заедно с партньори ще прилагаме нашата система като средство за грижа от дистанция, стремейки се да предпазваме както пациентите, така и лекарите от потенциално заразяване.

Какъв тренд очаквате от тук нататък? Опитът с COVID-19 ще доведе ли до търсене на повече нови технологии в здравеопазването? Ще стане ли здравеопазването Digital Health?

Навлизането на нови технологии в здравеопазването беше тенденция и преди Covid-19. Сега се наблюдава ускорение, но само в някои много конкретни процеси. За добро или лошо, здрaвеопазването почти навсякъде е твърде голяма и сложна система и дори една пандемия не може да го раздвижи чак толкова бързо.

 

Какъв е опитът ви с дигитални решения в персоналната медицина в Европа?

Иновации, целящи трансформацията на медицината от стандартизирана към персонализирана, все още не са широко възприети, особено ако говорим за дигитиални персонализирани лечения.

Малко са системите, като Холандскaта например, където иновациите наистина се търсени и отделните организации и институции имат готовност да експериментират и да поемат рискове, още по-малко на държавно ниво.

За това и в момента сме се фоксуриали само върху най-прогресивините пазари и организации.

В големите пазари като Франция и Германия има успешни примери поради значителните инвестиции от фондовете за рисков капитал, но дори и те са по-скоро свързани с дигитализация на процеси, а не с лечение. Говорим за платформи за дигитални докторски консултации или за намиране на домашни медицински сестри например.

Очаквате ли у нас да навлязат дигиталните технологии в здравеопазването?

Точно този тип дигитални процеси според мен биха били много приложими в България. Дигиталната консултация например може да бъде много полезна за трудноподвижни възрастни хора и да намали струпването на чакащи пред лекарските кабинети. Същото се отнася и за платформа за домашни медицински сестри или помщници. Доколкото знам, в България има огромен недостиг на такъв персонал и е изключително трудно за хора, които имат нужда от грижа в дома си да я получат. Но за да навлязат такива системи, трябва да има достатъчно здравни специалисти, склонни да ги използват.

Необходимо е самите предприемчаи да потърсят начин да представят ползите от подобни системи, възможността за по-ефективна работа, по-добри резултати и за допълнителен доход или намалени разходи.

Хубавото е, че това са решения, които са извън регулираната здравна система, което ги прави по-лесно приложими.

Кой от вашите продукти според теб може да влезе в България?

Модулите на Respiro, предназначени за пациенти с ХОББ (Хрончина Обструктивна Белодробна Болест), със сигурност биха били много полезни. Това хронично заболяване е предизвикано най-често от тютюнопушене и замърсен въздух и в България е все по-често срещано. Според изледване на Иванов, Николаев и Немет от 2018 г., публикувано в International Journal of Chronic Obstructive Pulmonary Disease, в плевенска област например 14.9% от населението има ХОББ (средно 5%-10% за ЕС), 45% от тях в тежките му форми. Имайки предвид, че от ХОББ обикновено боледуват хора над 50 годишна възраст, можем да си направим изводи за това колко разпространено е това състояние сред по-възрастните.

Все още ли произвеждате прототипите си в София? Беше споменал, че търсите потенциални доставчици на електроника за вашите сензори. Намерихте ли български партньор?

За момента сме фокусирали производството си в Италия, за да намалим логистичния риск, а също и защото разликата в съотношението цена-качество вече не е толкова значителна.

Ще бъде ли по-лесно намирането на средства за здравните технологии от тук нататък?

По-скоро не. По принцип има много програми на европейско и национално ниво, които предлагат финансиране на здравни иновации. Конкуренцията е висока, но и средставата на рапзоложение са значителни. В същото време, проектобюджетът на ЕС 2021-2027, който беше одобрен от Съвета на ЕС, предвижда значително по-нисък от очакваното бюджет за такива програми.

Пари за справяне с Covid-19 има, но най-вече за обезпечаване на икономическите мерки, докато парите за научна и развойна дейност са на същите нива от предишните седем години.

От гледна точка на фондовете за рисков капитал пък, тенденцията от няколко години вече е все по-малко да се инвестира в иновации в ранен стадии. Фондовете предпочитат по-големи инвестиции в компании с вече развит бизнес, носещи по-малък риск. По време на Covid-19 това се обостри особено. Много от фондовете предпочетоха да запазят наличните си финанси за подкрепа на компании в собственото си портфолио, а оценктие за стойността на стартъпите намаляха почти наполовина поради цялостната несигурност.

Имаш ли наблюдения как се отрази пандемията на стартъп екосистемите в Европа? Правителствата излязоха ли с конкретни мерки към този сектор?

Конкретни мерки за стартъпите в Италия нямаше. Мерките като цяло предвиждаха намаляване на разходите за персонал, както и мораториум върху кредити, лихви и някои плащания към бюджета поне до края на септември. Очаква се това да бъде удължено до края на годината.

В Обединеното Кралство засилиха програмите си за стартъп заеми и пуснаха нова програма, която удвоява получените от стартъпи инвестиции от частни фондове през този период. Това по принцип е много полезна мярка, която обаче е труднодостъпна за широк брой предприемачи, тъй като изисква реализация на инвестиция точно в този труден момент. По същество, тя по-скоро подпомага инвеститорите отколкото стартъп екосистемата.

На европейско ниво също имаше подобна програма, която предлагаше инвестиции до половин милион евро за стартъпи. Условията бяха две – наличие на инвестиционна сделка, на която Covid-19 да е попречил, и наличие на частен ко-инвеститор, който да участва в сделка.

Тъй като си в Милано, няма как да не попитаме за ситуацията от твоя прозорец през зимата и началото на пролетта, когато всички с ужас следяхме новините от Ломбардия?

Веднага след първите случаи на Covid-19 в Ломбардия, в края на февруари, повечето бизнеси преминаха на работа от вкъщи, включително и ние. В началото никой не знаеше точно как ще се развият нещата. Когато през март Италия буквално затоври, стана ясно, че ще има дълъг период на изолация. Много от нас имаха разболял се познат или колега и за това се отнасяхме много сериозно към мерките. Около две седмици след началото на изолацията пикът на новозаразени беше достигнат и новите случаи започнаха да спадат. Това внесе известно успокоение, че мерките наистина работят и нещат рано или късно ще се нормализират. Разбира се,

напрежението заради тежката ситуация в болниците оставаше, но ми се струва, че повечето хора се стремяха да се абстрахират от онези сцени и да търсят положителното в ситуацията.

За теб лично как премина този период?

Най-напрегнато беше в началото, преди самия период на изолация, заради огромната неяснота. След като мерките влязоха в сила, напрежението определено намаля. При нас изолацията наистина беше пълна. Излизах само по веднъж в седмицата до магазина, което само по себе си се беше превърнало в многочасова експедиция, заради малкия брой хора, допускани в магазините по едно и също време, и дългите опашки. Повечето хора се адаптираха сравнително бързо и се зародиха нови начини за социализиране. Въпреки това е по-добре човек да не е сам в такава ситуация – аз съм късметлия, защото бях с приятелката си и заедно ни беше много по-лесно да се справим с дългото стоене вкъщи.

А за бизнеса как премина изолацията? Върна ли се Милано към офлайн живота си отпреди напълно?

Със сигурност беше тежко за много бизнеси, особено за ресторанти, хотели, конгресни центрове, музеи, галерии и т.н. Това са все ключови отрасли за Италия и много хора пострадаха икономически. Иначе тоталният стоп на икономиката продължи по-малко от месец и мерките, които правителството наложи бяха сравнително адекватни, както за бизнеса, така и за отделните служители. Бизнеси като нашия, които в голяма степен могат да работят дигитално, не бяха засегнати твърде тежко. С изключение на някои забавяния поради проблеми с доставчиците,

ние дори намерихме начин да работим по-ефикасно. Станахме по-организирани и започнахме да ценим собственото си време и това на колегите си повече, което доведе до по-ефективна комуникация.

Засега повечето организации не изискват постоянно присъствие и дават право на служителите сами да изберат дали да се завърнат в офиса. Ние например работим от офиса два дни, а през другото време всеки е свободен да работи от където се чувства най-продуктивен. Това вероятно ще се утвърди занапред и концепцията за офис ще се промени значително.

Като ментор в Предприемачи в науката каза, че очакваш брилянтни идеи, сериозна подготовка и амбиция за учене и развитие. Срещна ли това?

По време на една от срещите ми с участниците се запознах с д-р Илиян Попов и неговия проект за екологична батерия магнезий-въздух Oxymet. Веднага ми направи впечатление не само колко добра беше идеята му, а и колко последователно подхождаще към развитието на бизнес частта. Много се зарадвах, когато разбрах, че е един от победителите, защото сматям, че потецниалът на проекта наистина е сериозен.

Като лектор какво би искал да научат от теб предприемачите в науката тази година?

Надявам се да им помогна да насочат мисленето си към съчетанието между продукт и пазар. Задължително за всеки успешен проект е да бъде съобразен с пазара и с клиентите. Също така, ще се постаря да им предоставя максимлано полезна информация относно бизнес планирането. Ключово е да се фокусират върху целите, които имат най-голяма стратегическа стойност в конкретния стадий на проектите им, както и да идентифицират ресурсите, които ще са им нужни за да ги постигнат. И разбира се, надявам се да им помогна да намерят необходимото финансиране, за да реализират на практика стойността на своите идеи.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.

Повече за предприемаческия опит на Александър Маринов – тук.


Тримата носители на наградата откриват Предприемачи в науката

Category : Новини

Три стартъпа ще бъдат представени в третото издание на Предприемачи в науката, което започва на 23 септември. Тримата носители на наградата Предприемач в науката ще са първите лектори, които ще открият програмата на фондация Карол Знание.

Първият носител на наградата, д-р Иван Лютаков, е получил подкрепа и ще бъде част от втората кохорта на Innovation Starter Accelerator, с чиято подкрепа ще регистрира своя стартъп. Първите, вече регистрирани са на авиоконструктор и авиоинженер.

Единият от лауреатите тази година, Недислав Веселинов, в началото на юли регистрира своята компания, представена като бизнес проект по време на конкурса Предприемач в науката – Експериментално конструкторско бюро „Фотоника“. Веднага след това дойде и новината, че Стефан Христозов, участник във второто издание на програмата, също е направил следващата крачка и вече е съосновател на „Безпилотни системи България“.

Другият носител на наградата Предприемач в науката тази година, инж. Д-р Илиян Попов, вече има партньорство по няколко проекта на участници от Предприемачи в науката. За работата на д-р Галя Петрова, която е университетски преподавател и учител, също участник във второто издание на програмата, вече са специално разработени малки електрохимични клетки за учебни цели.

Всеки от тримата носители на приза Предприемач в науката ще има своя лекция и ще представи своя опит и работата си, вдъхновена от единствената по рода си у нас програма „Предприемачи в науката“. Тя ще се проведе за трети път тази година, но ще бъде онлайн. В програмата има нови теми и лектори, като включванията от чужбина ще са от Бостън, Милано и Лондон. Кандидатстването е отворено до края на август.


By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close