Author Archives: Карол Знание

Докторантът Юлия Мутафчиева: Космическа наука в България има

Юлия Мутафчиева е един от двамата докторанти, които получават стипендия от Фондация Карол Знание за участие в Първо лятно докторантско училище на тема “Космически изследвания, технологии и приложения”, което ще бъде проведено от 5 до 11 юли в Националната астрономическа обсерватория – Рожен. Организатор е секция “Космос” към Съюза на физиците в България.

Представяме Юлия Мутафчиева с нейния разказ от първо лице

Казвам се Юлия Мутафчиева и в момента подготвям докторска дисертация, в която се разглежда влиянието на силните магнитни полета, присъщи на магнетарите – неутронни звезди с изключително силни магнитни полета, върху свойствата (уравнение на състоянието, състав и др.) на тяхната кора. Предвидената тема на дисертацията ми е „Състав и уравнение на състоянието на кората на магнетари“, с научен ръководител доц. д-р Митко Гайдаров от Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика, БАН, и научни консултанти проф. д-р Никола Шамел от Institute of Astronomy and Astrophysics, Université Libre de Bruxelles, Брюксел и от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, БАН – гл. ас. д-р Росен Павлов, който за съжаление вече не е между нас. Прекарах четири години като редовен докторант в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българската академия на науките, където бях назначена като физик през февруари 2017 г., а сега работя като асистент.

Моят интерес към неутронните звезди, особено магнетарите, започна през 2011 г. по време на магистърската ми степен.

Затова и подготвих и защитих дипломна работа на темата „Равновесна конфигурация на кората на неутронни звезди в зависимост от налягането и магнитното поле“. Това беше моментът, в който се запознах и започнах работа с Никола Шамел, с когото съм сътрудничила в по-голяма част от научните си публикации и работа.

Работата ми разглежда равновесните свойства на кората на магнетари – връзката между налягането, плътността, силата на магнитното поле и състава. В изследванията си съм използвала два различни модела за описание на двете отчетливи области в кората на неутронните звезди – външната и вътрешната кора. Появата на свободни неутрони обозначава прехода от външната към вътрешната кора. А тяхното наличие затруднява едновременното описание на цялата кора и наложи използването на различни методи. Според получените резултати влиянието на магнитното поле е най-съществено изразено във външните слоеве на магнетарите. Установено е значително изменение на състава и уравнението на състоянието на кората на тези звезди с увеличаване на силата на магнитното поле.

В бъдеще бих искала да продължа работата си по тази тема, като крайната цел е единно описание на цялата неутронна звезда – кора, мантия, ядро, в зависимост от магнитното поле.

Тъй като в процеса на работа винаги изникват нови въпроси и нужда от прилагане на различни методи, трудно ми е да предвидя какви ще са крайните резултати и постижения на изследванията. Но научната сфера, свързана с неутронните звезди и техните характеристики, е една бурно развиваща се област и поглед дори само десет години назад показва колко се е изменила представата ни за физичната картина на тези обекти. Продължаващото развитите на наблюдателните и изчислителните технологии, както и многобройните предвидени мисии и проекти в областта, обуславят доказването или отхвърлянето на значителен брой теории за описването на неутронните звезди и придобиването на още по-реалистична представа за процесите свързани с тях. Затова аз бих искала да продължа да съм част от тази общност поне за още десет години.

Смятам, че космическите изследвания в България се нуждаят от по-голяма свързаност на учените в страната. Защото космическа наука в България има, но според мен най-често откриването на работата на друг български учен става случайно или по заобиколен път – чрез международни мрежи и сътрудници.

Затова се радвам, че клон „Космос“ подема подобни инициативи, които ще ни дадат възможност за изграждане и поддържане на връзки с други учени в страната.

Едно от най-важните за мен научни събития, в които съм участвала беше първата конференция на която изнесох научен доклад – това беше 31-вото издание на International Workshop on Nuclear Theory, което се провежда ежегодно в Рила и се организира от лабораторията, чийто член съм сега – лаборатория „Теория на атомното ядро“, ИЯИЯЕ, БАН. Специфичното за тази конференция е, че голяма част от участниците са или дългогодишни сътрудници или многократни участници и така още с първото ми участие на научен форум, аз имах късмета да попадна в добре сплотена научна общност.

Друга важна за моето кариерно развитие конференция беше Twentieth International Workshop on Quantum Systems in Chemistry, Physics and Biology. Това беше първата толкова голяма научна конференция, в която взех активно участие. Но тя беше важна за мен и поради факта, че за първи път бях член на организационния комитет и не само натрупах ценен административен опит, но и видях какво е да си от другата страна на подадените заявления за участие, което смятам ме направи по-изряден участник в подобни мероприятия.

Последната, в хронологичен ред, конференция, която искам да спомена е Annual NewCompStar Conference 2017. Участието ми в тази конференция ми даде възможност активно да се включа в международна научна общност активно изучаваща компактните звездни обекти, към които спадат и неутронните звезди.

В личен план, един от най-силно повлиялите ме моменти, беше

откриването и осъзнаването на богатството и магията, които се крият зад вратите на обществените библиотеки.

След първия ден, в който се записах в кварталната читалищна библиотека, аз вече можех да се докосна до неочаквано до този момент количество книги. И те всички бяха на разположение и можеха да бъдат прочетени, трябваха ми само време и желание. Които аз имах в излишък. И така относително бързо ми се наложи да се обърна и към градската библиотека. Аз и до днес не съм спряла търсенето и откриването на нови библиотеки или източници на книги.

Другият носител на стипендията на фондация Карол Знание – тук.

Повече са програмата, лекторите и новините за Първото лятно докторантско училище – тук.


МГУ – партньор на Предприемачи в науката

Category : Новини

Минно-геоложкият университет „Св. Иван Рилски“ е новият партньор-университет на програмата Предприемачи в науката, създадена за докторанти и млади учени.

Тазгодишният носител на наградата Предприемач в науката в размер на 30 000 лв. е д-р Росен Иванов, главен асистент в МГУ. Той спечели с проект за иновативно пречистване на води с паралелен добив на енергия.

Неговият проект би бил във фокуса на програмата и тази година, тъй като темата е Impact Investing и за първи път са поканени и студенти, които разработват проекти със социално и екологично въздействие. Университетът ще награди проект или екип с участие в четвъртото издание на преакселераторската програма.

Тази година форматът ще е отново онлайн, започва на 27 септември, ще се провежда всяка сряда от 10 до 12 часа. Участието е безплатно за участниците, които ще имат възможност да се срещнат с интересни лектори и ментори от различни точки в Европа.

Жури от трима експерти ще селектира участниците, а журито, което ще реши кой проект да бъде финансово подкрепен, ще бъде съставено от всички лектори на програмата.

Кандидатстването вече е отворено. Какви са изискванията и как да заявите кандидатурата си, вижте тук.


Техническият университет – партньор на Предприемачи в науката

Category : Новини

Технически университет – София е новият партньор-университет на програмата Предприемачи в науката, създадена за докторанти и млади учени.

Тази година фокусът е Impact Investing и за първи път са поканени и студенти, които разработват проекти със социално и екологично въздействие. Университетът ще награди проект или екип с участие в четвъртото издание на преакселераторската програма, която завършва с конкурс Предприемач в науката и награда от 30 000 лв.

Програмата тази година започва на 27 септември, ще бъде онлайн и ще се провежда всяка сряда от 10 до 12 часа. Участието е безплатно за участниците, които ще имат възможност да се срещнат с интересни лектори и ментори от различни точки в Европа.

Жури от трима експерти ще селектира участниците, а журито, което ще реши кой проект да бъде финансово подкрепен, ще бъде съставено от всички лектори на програмата.

Кандидатстването вече е отворено. Какви са изискванията и как да заявите кандидатурата си, вижте тук.


Кой спечели стипендия за докторантското училище за космически изследвания?

Category : Новини

Докторантите Ирина Ганчева и Юлия Мутафчиева печелят стипендия от фондация Карол Знание за участие в първото лятно докторантско училище на тема “Космически изследвания, технологии и приложения”, организирано от секция “Космос” към Съюза на физиците в България. Училището ще бъде проведено хибридно – от 5 до 11 юли в Националната астрономическа обсерватория – Рожен и онлайн.

Участници са български и чуждестранни докторанти, които ще се обучават по теми от теоретична астрофизика до инженерство и изчислителна техника. Лектори са утвърдени изследователи от НАСА, ЕКА, ЦЕРН, български и европейски университети и БАН.

Ирина Ганчева е докторант от Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. О 2019 г. работи за Европейската космическа агенция (ЕКА).

Юлия Мутафчиева е докторант в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, БАН.


Камелия Лазарова: Търсим комерсиално витални проекти, с потенциал за позитивна промяна в средата

Камелия Лазарова Генова е портфолио мениджър в Invest in Visions GmbH във Франкфурт, Германия. Компанията управлява четири импакт инвестиционни фонда с активи над 900 млн. евро, които предоставят дългово финансиране на микро, малки и средни предприятия в развиващи се страни и се стремят към положително социално въздействие, като същевременно постигат възвръщаемост на инвестициите. Преди това работи 11 години в Карол на различни позиции във финансовия анализ, инвестиционното консултиране и управлението на портфейли.
Получава бакалавърската си степен по финанси в Икономическия университет във Варна, а магистърската, отново по финанси, в Софийски университет. Завършва програмата на CFA Institute и е Chartered Financial Analyst.
Преди шест години инициира и организира кампания за набиране на средства за участието на българския отбор по конен спорт на Световните летни игри на Special Olympics през 2015 г. в Лос Анджелис. Дарителската кампания успя да събере 10 000 евро от 600 индивидуални дарители, които осигуриха участието на четирима български състезатели, които спечелиха 8 медала (3 златни, 2 сребърни, 3 бронзови).
Лектор на Предприемачи в науката 2021 и член на журито, което ще селектира участниците в програмата.

Сникма Кариери

В изследване на Центъра за социални инвестиции на Хайделбергския университет, Impact Investing in Germany 2020 – A Dynamic Growth Market, се казва, че Impact Investing вече не е визионерска идея на малка група инвеститори, а силно динамичен пазар за милиарди. Как се усеща този възходящ тренд, какви са твоите лични впечатления от последните 4 години?

– Impact investing, както и много по-широкото понятие ESG investing, определено се наложи като един от мега трендовете във финансите през последното десетилетие. Той се подхранва от желанието на голяма част от инвеститорите, и особено на една нова, млада вълна инвеститори, чрез средствата си да допринесат за положителна промяна в средата – социалната и природната. Въпреки че интересът към impact инвестиране идва от много разнообразни групи инвеститори,

не случайно този тренд се асоциира силно с т.н. millenials – хората, родени около началото на новото хилядолетие, образовани, информирани, пътуващи и, ключово важно – вече генериращи собствени приходи, които им позволяват и да инвестират. Тези хора искат не само да знаят как се инвестират средствата им, но и да се уверят, че с тях се постига положителна промяна.

Въпреки че тази група инвеститори все още разполага със сравнително ограничени активи, тя има много повече достъп до информация, възможност за пътуване и за споделяне на гледните си точки от всяко предишно поколение. Затова и влиянието ѝ надскача значително размера на средствата ѝ, то се мултиплицира чрез възможността да споделят идеите си в социалните медии. Така идеята за imact инвестиране бързо „зарази“ много по-широк кръг инвеститори, включително инвеститори със значителни активи. Трябва да кажем, че

финансовата криза от 2007 – 2008 година също има принос за желанието на не малка част от обществото да се разграничи от традиционните играчи на финансовите пазари, чийто образ пострада сериозно през последното вече повече от десетилетие, и да търси възможност, наред с доходността, да създава и добавена стойност за обществото.

В моята работа виждаме ефектите от този мега тренд от една страна под формата на постоянно нарастващ интерес както от индивидуални, така и от институционални клиенти. Интересът към фондовете ни нараства постоянно, дори и в условията на увеличена несигурност през миналата година. От друга страна, естествен ефект е и увеличаващата се конкуренция в сегмента на Impact и ESG инвестирането. И докато по отношение на ESG инвестирането можем да кажем, че вече е невъзможно да бъдеш глобален асет мниджър без да имаш палитра от ESG продукти, при impact investing навлизането на големи асет мениджъри е доста по-бавно, но също е в ход.

Кои са секторите в които има най-много компании, които избират инвестиции с въздействие?

– Съществена част от активите, класифицирани като Impact инвестиции, са в сферата на финансите – традиционни финансови услуги и микрокредитиране. Целите, които се преследват с този тип инвестиции, са свързани с намаляване на бедността, развитие на местните малки и средни бизнеси, подобряване на достъпа до образование, базови комунални услуги и условията на живот. Значителна част от impact инвестициите са и в сферата на енергетиката, като част от друг мега тренд – намаляване на зависимостта от изчерпаеми енергийни източници и стремеж към чиста енергия. Един от най-бързо растящите сектори в последните пет години е т.н. WASH – water, sanitation, hygiene. Здравните услуги и технологии, образованието, селското стопанство и производството на храни, са също сектори, които се радват на интерес от страна на импакт инвеститорите.

Принципите на ООН за отговорно инвестиране ли са определящи за подобен тип инвестиции или се прилагат и други критерии?

– Принципите на ООН са една много широка основа, както за импакт, така и за ESG инвеститорите. Една идея по-голяма конкретика дават 17-те принципа за устойчиво развитие на ООН (SDG – sustainable development goals). Ние, като импакт инвеститор, искаме да сме сигурни, че всяка компания, която финансираме, цели да допринесе за постигането на поне една от тези цели. Освен това обаче се прилагат и редица други методи за анализ, за да се оцени както кредитния, така и ESG риска на всяка инвестиция.

Във вашата компания как се прилагат принципите за въздействащо инвестиране?

– Нашата компания e основана от и в нея работят хора, убедени в смисъла от impact investing. Ние целим позитивно социално въздействие като финансираме микрофинансови институции в развиващите се страни. В момента в портфейла ни са включени 34 страни от цял свят и постоянно работим за разширяване на покритието си. Финансираните от нас институции са с фокус кредитиране на микро, малки и средни компании, защото наша цел е да подпомагаме развитието на местния бизнес. Стремим се над половината от крайните ни клиенти да са жени, защото целим да подобрим възможностите на жените да се реализират и бъдат независими, което не винаги се подразбира в страните, в които работим. ESG анализът е интегриран в инвестиционната ни политика и е неразделна част от инвестиционния ни процес.

От финансираните от нас компании се изисква, през цялото времетраене на отношенията ни с тях, да предоставят изчерпателна информация за дейността си, практиките и политиките си, както и конкретни измерими показатели, на база на които може да се направи оценка на ESG рисковете на всяка инвестиция.

Как оценявате компаниите, които да подкрепите?

Наред с класическия финансов анализ, който ни е нужен, за да оценим кредитния профил на компаниите, се прави и анализ на ESG профила им. Двата типа анализ при нас, като импакт инвеститор, вървят ръка за ръка. Финансираме само компании, които имат както силен кредитен профил, така и силна ESG оценка, само едно от двете не е достатъчно.

Как се измерва след това ефекта върху обществото или върху околната среда?

– Измерването на ефекта е едно от основните предизвикателства пред импакт инвеститорите. Това е особено вярно за инвеститорите, целящи постигането на позитивни социални ефекти, тъй като често няма подходящи количествени показатели, които да измерят ефекта. Например, чрез микрофинансите една от целите е намаляване на бедността по света. Постигането на тази цел обаче се измерва не само чрез строго количествени показатели като промяната в нивото на доходите и притежаваните активи, но и чрез качествени измерители като подобряване достъпа до образование (брой членове от семейството с образование, например), до чиста вода и базови комунални услуги, до здравни услуги. Друго предизвикателство е, че е почти невъзможно да се изолира ефекта само от микрофинансите върху постигането на съответната цел. Очевидно за постигането й ефект имат и редица други фактори, като държавна и местна политика, международна помощ, макроикономически цикъл и др.

Ние, като импакт инвеститор, се стремим в рамките на инвестиционния анализ преди самата инвестиция да оценим потенциала за постигане на положително въздействие. В последствие, във фазата на мониторинг, следим до колко това се случва, на база на наличните данни. Постоянно упражняваме натиск за оповестяване на по-обстойни данни, на база на които да се установи въздействието. Отделно, финансираме studies (проучвания), които, самостоятелно и независимо от нас, да оценят въздействието на микрофинансите в отделни страни.

По какви критерии журито на Предприемачи в науката ще подбере участниците? Какви проекти биха били допустими за участие в програмата?

– Всеки проект, който демонстрира потенциал за осъществяване на положително въздействие върху околната или социалната среда, има шанс да бъде подбран.

Важно е обаче да видим и потенциал проектът да е икономически устойчив, за да може в бъдеще да се самоиздържа. Импакт инвеститорите търсят точно това – комерсиално витални проекти, които имат потенциал да окажат позитивна промяна в средата.

В някои случаи това може да е промяна с голям магнитут на въздействие, в други случаи въздействието може да е локало или върху по-ограничен кръг ползватели, при всички случаи обаче е важно ефектите от него да могат да бъдат проследени.

Какво определение за предприемач в науката би дала?

– Предприемач е всеки, който поема риска и отговорността да преследва осъществяването на идеите си. Независимо дали говорим за бизнес или наука,

предприемачеството се свързва с това да си двигател, да си този, който движи процеса и го довежда до завършек,

търсейки финансиране, партньори, пазари, преодолявайки административни и всякакъв друг тип трудности, и носейки риска нещата не винаги да имат успешна реализация.

А на какво би искала да научиш участниците в програмата?

– Аз смятам, че участниците в проекта са вече доста знаещи хора и едва ли има нужда да бъдат учени на нещо. По-скоро се надявам гледните точки, които ще споделя с тях, и опита ми от първо лице от работата ми във водещ в Европа импакт инвеститор, да са им полезни, за да имат по-широка представа за възможностите пред тях и още по-силна мотивация да реализират проектите си, а защо не и мечтите си.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Още Impact Investing лектори – тук.


Мария Павлова: Impact Investing е важна част от академичното обучение и стартъп индустрията в UK

Мария Павлова ще бъде лектор в програмата Предприемачи в науката и един от тричленното жури, което ще селектира участниците тази година.
Тя живее и работи в Лондон през последните 13 години. Заминава да учи „Връзки с обществеността“, бакалавърска степен, но работата ѝ в Bloomberg я насочва към финансите и програмирането. Самото обучение във вътрешната програма Bloomberg University ѝ дава подготовка, с която успява да се присъедини като финсов анализатор (fixed income investment analyst) към лондонския екип на BlackRock – американска мултинационална компания, най-големият асет мениджър в света. Работата й е в по-техничната част на инвестиционните портфолиа – фондове с фиксиран доход (fixed income portfolios). Така през последните десет години работата ѝ е свързана с инвестиционния мениджмънт, impact investing, стартиращи бизнеси и менторство в акселераторски програми.
Сега завършва магистратура по компютърни науки и изкуствен интелект (artificial intelligence) в престижния Queen Mary University of London. Той е част от Russel Group университетите във Великобритания, което е еквивалент на Ivy League в Щатите. Мария печели най-престижната стипендия в тази сферата – стипендията от Google DeepMind, която се дава само на седем души в Обединеното Кралство. По време на програмата Мария започва разработването на impact investing AI tool, който почти в реално време дава оценка колко „зелени“/етични са дадени компании. Целта е тази програма да помогне на асет мениджърите, които искат да имат зелено портфолио, да имат по-ясна преценка за зеления статут на конкретната организация. С това Мария поставя началото на новo изследователско поле в сферата на изкуствения интелект, тъй като никой до този момент не е работил в тази насока.
Член и съветник е на мрежата APPG AI, която съветва и прави проучване за британския парламент за икономическите, социалните и етичните последици от използването на изкуствен интелект. В същото време е и изследовател в University of Cambridge, където през последните две години работи в областта на Impact Investing по проект за зелените бондове във възникващите пазари (emerging markets). Мария е и гостуващ лектор в различни университети.

В началото на пандемията м.г. Мария е доброволец и помага за приготвянето на безплатна храна за медицински лица в 7 болници в Лондон

Мария, радваме се, че прие поканата да бъдеш част от програмата Предприемачи в науката с фокус Impact Investing тази година. У нас „въздействащи инвестици“ или наука с въздействие“ не са наложени и вероятно някои от студентите и докторантите ще ги научат от нашата кампания. Как би обяснила концепцията за инвестиции с въздействие?

– Инвестициите с въздействие са под група на Sustainable investing или инвестиции в устойчиво развитие. Има разлика между двете. За да разберете значението по-добре, най-лесно е първо да тръгна от по-общото понятие – инвестиране в устойчиво развитие, а после да видим как инвестициите с въздействие се вписват към него. А именно, различната терминология около тези понятия, както и за таргетите за устойчиво развитие на Обединените Нации (SDGs – Sustainable Development Goals). Те са седемнадесет на брой и всички имат екологична и социална цел: намаляване на бедността по света, замърсяването, осигуряването на чиста енергия и по-добри условия на живот за нас и идните поколения. Инвестирането в устойчиво развитие има именно такава цел – инвестиране в етични „зелени“ компании или проекти, които имат социална цел и/или екологична цел. Няма значение каква, стига да се вписват в седемнадесетте таргета на Обединение Нации. Инвестициите с въздействие имат същата цел, но те имат социална насока. Термините много често се ползват като синономи, въпреки че се различават.

По какъв начин в журито ще преценявате кои от проектите имат потенциал за бизнес с позитивно въздействие върху околната среда или екологията?

– За мен са важни три неща: проектът вписва ли се по някакъв начин в таргетите за устойчиво развитие на Обединение Нации? Проектът има ли потенциал за развитие на национално и световно ниво? Ще могат ли да се справят основателите на проекта? Това е много общо описание на целия процес. Избирането на проект или стартъп отнема време, но като цяло търсим мотивирани хора с идеи.

Разкажи ни за твоя опит в оценка на стартиращи компании и как самата ти стана експерт в областта на Impact Investing?

– Занимавам се с това от много години, най-вече в асет мениджмънт. Аз отговарях за по-рискови портфолиа, които изискват и по-голяма експертиза. Преди оценяването на компаниите почти не включваше устойчиво развитие.

В последните години обаче стана почти задължително да се гледат зелените креденции на дадена компания, а не само финансовите й показатели.

Аз се занимавам с ESG от над 10 години. По време на бакалавърската си степен спечелих престижна награда във Великобритания. Бях от тримата финалиста, заради научното си проучване в областта на устойчивото развитие в корабния транспорт. Бях поканена да презентирам работата си на първата академична конференция по устойчиво развитие. Беше в Амстердам и аз бях единственият участник с образователна степен бакалавър. Дори още не бях завършила. По това време още не се говореше много за устойчиво развитие, а в корабния транспорт пък изобщо. Аз много се интересувах от тази тема. Общоприетото мнение за тази индустрия е, че е мръсна и неетична. В действителност, корабният транспорт е най-чистият. Затова реших да го проуча. Примерна компания ми беше Maersk, които дойдоха на конференцията, за да чуят лекцията ми. После ме поканиха в главния си офис в Копенхаген. От тогава се занимавам с ESG, което се превърна и в неразделна част от работата ми. Това е още недоразвита материя в сферата на финансите.

Проучванията до се га се правят с традиционни методи. Аз обаче искам да използвам методи от сферата на изкуствения интелект и в момента разработвам такава програма.

Разкажи ни малко повече за нея.

– От години съм забелязала, че зелените креденции, давани на различни компании, не са съвсем вeрни. Причините са много, но най-голямата е липса на достатъчно информация или много информация в различен вид, която не може да се използва. Това ме подтикна да използвам AI техники, за да създам собствен метод за оценяване на компании. След няколко месеца ще публикувам научния си труд в международен журнал и ще презентирам в най-големите AI конференции.

Може ли работата по това изследване да се превърне в стартъп и да продължи като твой собствен бизнес?

– Да, вече има ноколко инвестиционни фонда и потенциални клиенти, които се интересуват от проекта ми.

А в какво се състои работата ти в University of Cambridge?

– Част съм от екип, който прави проучване на зелени бондове във възникващи пазари. Няма много информация за тях, а в същото време от там идват мнозинството зелени бондове. Целта ни е да съберем информация и да анализираме параза. Това е много голям принос, защото целта ни е да подпомогнем прозрачността на финансовите пазари. Ще публикуваме научния труд в международен журнал.

Основала си иновационен център в бившата си компания, преди да започнеш магистратурата си. Как дойде идеята за това?

– Стана съвсем случайно. Докато работех в BlackRock, бях част от група за изкуствен интелект и иновации. Когато се преместих в Capital Group (също от най-големите асет мениджъри в света), реших да направя същото. Оказа се, че те нямат подобно нещо. Компанията е доста традиционна. От там тръгна всичко. Беше като създаване на стартъп. Трябваше да намеря последователи, (те бяха много!), да съставя план, бюджет, уеб сайт, да представя проекта пред много високопоставени хора и много други неща. Имах многобройни разговори на високо ниво и накрая получих одобрение. Имах собствен бюджет, екип от 20 души на 4 континента, много членове и събития. Дори започнах изследователска дейност между компанията и Imperial College London. Също така, част от работата на иновационния център беше и подпомагането на момичета от 10-13 годишна възраст, за да им покажем, че финансите и технологиите не са профеия само за мъже.

Как темата Impact Investing присъства в академичното обучение, в акселераторските програми и хакатоните в Обединеното кралство?

– Винаги присъства и е доста важна част от обучението. Също така, вероятността един стартъп да получи инвестиране е много по-голяма, ако проектът е с такава насоченост. Великобритания дори насърчава развитието в тази насока. Има специални парични фондове за проекти с устойчиво развитие, както и безплатни акселераторски програми за спечелилите. Компании и институции като Google и Европейската Комисия също насърчават фаундъри жени и хора от малцинствени групи да развиват стартъпи. Това също е важна част от impact investing.

Аз съм горда, че в България разделението между жени и мъже инженери е почти равно: 49%-51%. Тази тенденция не се наблюдава в Западна Европа и мисля, че България има страхотен потенциал.

Bloomberg Square Mile, спортно събитие с благотворителна цел. Мария често бяга в такива състезания за набиране на средства

Какви проекти очакваш от българските студенти и млади учени?

– Очаквам да видя проекти, свързани с екологично производство, рециклиране, чиста енергия, фармацевтика или проект със социална насока.

На какво би искала да научиш участниците в програмата Предприемачи в науката? Какво от твоя опит би било важно за тях?

– Бих искала да ги науча да вярват повече в себе си и да излязат от комфортната си зона. Когато за първи път пристигнах във Великобритания, бях съвсем сама. Умението ми да се приспособявам, да не се отказвам и силната ми волята са това, което ми е помогнало най-много през годините. Когато искаш нещо, думата „но“ не съществува.

За какви стартъпи на британски университети ще разкажеш?

– Много от тях са свързани с устойчиво развитие. От бизнес банкиране в Африка до автоматизиране на дома и рециклиране чрез computer vision. Наистина са много и на пръв поглед с различна тематика. Но ако погледнете от далече ще видите, че всички могат да бъдат описани като проекти за устойчиво развитие.

Как би дефинирала „предприемач в науката“?

– Академик, който иска да превърне научната си идея в реалност. Няма нужда всеки да стартира своя компания – човек може да развие идеята си по много начини!

На 24 май 2019 г. в В Европейската комисия, с еврокомисара за цифровата икономика Мария Габриел

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в Предприемачи в науката 2021!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Още Impact Investing лектори – тук.


Христо Вълев: При Impact investing водеща цел е значимо положително въздействие за обществото или планетата

Христо Вълев е венчър партньор в Urban Impact Ventures – нидерландска инвестиционна компания, управляваща фондове за рисков капитал с профил инвестиране с въздействие (impact investing). Мисията на Urban Impact Ventures е да подобри качеството на градския живот в Европа чрез инвестиции в предприемачи, развиващи технологии и проекти, които трансформират средата и условията на живот в градовете към устойчивост, интелигентност, климатична неутралност, ангажираност и приобщаване на различните социални групи. Компанията се стреми към положителен измерим принос към конкретни цели от инициативата на ООН за устойчиво развитие, заедно с финансова възвръщаемост на инвестициите си на пазарни равнища.
Христо има значителен професионален опит в областта на чистата енергия и енергийната ефективност. В периода 2006 – 2020 г. той е инвестиционен мениджър в екипа на „Адванс Екуити Холдинг“ – дружество, управлявано от финансова група „Карол“. В тази си роля заема също позициите на изпълнителен директор на „Енерджи Инвест“ ЕАД, разработващо проекти и опериращо активи във вятърната енергетика, и съуправляващ директор на „ИнтерСол“ АД, където участва в създаването на първата мегаватова фотоволтаична електроцентрала в България и на Балканите.
През 2017 г. е сред основателите на Алианс за енергийна ефективност – организация с нестопанска цел, обединяваща компании и професионалисти в сферата на енергийната ефективност в България.
Кариерата си във финансовия сектор Христо Вълев започва като инвестиционен анализатор в екипа на „Карол Капитал Мениджмънт“.
Завършил е магистратура по икономика в Central European University и притежава професионални сертификати в областите на инвестиционното управление – Chartered Financial Analyst (CFA®), и управлението на проекти – Project Management Professional (PMP®).

Христо Вълев ще бъде един от тримата експерти, които ще селектират проектите в програмата Предприемачи в науката. Ще бъде лектор по темата Impact Investing и ще е член на журито в конкурса Предприемач в науката.

Първата мегаватова фотоволтаична електроцентрала в България и на Балканите

За учени и предприемчиви студенти, които искат да развият бизнес проекти с полза за обществото и екологията, как ще обясниш Impact Investing?

– Инвестирането с въздействие (или кауза) е подход, при който инвеститорът насочва целенасочено капитал към проекти и компании, които генерират измерим положителен социален и/или екологичен резултат, наред с финансова възвръщаемост, сравнима с обичайните нива за поетия бизнес риск. Този подход се опитва да съчетае характеристики от чистата филантропия и инвестирането само за финансова изгода, поради което често е наричан „печалба с цел (кауза)“ (profit with purpose). Инвестирането с въздействие е много повече от стратегията да се правят вложения в бизнеси, които имат добри (или поне не твърде рискови) екологични, социални и корпоративни практики, известно още като социално отговорно инвестиране (socially responsible investing, в т.ч. и ESG investing).

При impact investing водеща цел е реализирането на значимо положително въздействие за обществото и/или планетата с всяка единица инвестиран капитал.

Затова и капиталът най-често бива насочван към предприемачи, чиито проекти и бизнеси приоритетно атакуват най-наболелите проблеми и предизвикателства на съвременния ни свят – климатичните промени и неустойчивото използване на ресурсите, социалните разслоения и неравните възможности за развитие.

Кога и как е създадена концепцията за Impact Investing?

– В своята същност тази концепция не е някакъв изцяло нов феномен. Повечето международни финансови институции, осигуряващи финансов ресурс за развитие, като например Световната банка (чрез Международната финансова корпорация (IFC)), Европейската инвестиционна банка (чрез Европейския инвестиционен фонд (EIF)) и Европейската банка за възстановяване и развитие, реализират инвестиции с екологично и социално въздействие от десетилетия. Самият термин “impact investing” възниква обаче едва през 2007 г. и за негов автор се смята The Rockefeller Foundation. От този момент подходът за инвестиции с въздействие започва да се оформя като самостоятелно направление, привличащо все повече частни компании за управление на финансови активи в цял свят. Двигатели на процеса със сигурност са изострянето на проблемите с устойчивостта на климата, както и задълбочаващите се социални различия, на които сме свидетели през последните години в глобален, а и в регионален аспект.

Един от важните катализатори за инвестирането с въздействие е и инициативата на ООН за устойчиво развитие, която в края на 2015 г. постави 17 специфични цели пред своите държави-членки за постигане в периода до 2030 г.

Тези цели предостяват добре структурирана и ясна посока за насочване на капитали и усилия не само от правителствата, но и от бизнеса, и инвестиционната общност към социално и екологично значими проекти. Финансирането, което трябва да бъде мобилизирано за осъществяване на целите на ООН, се оценява на десетки трилиони долари, а

общността на инвеститорите с въздействие за момента успява да насочи едва малко над 700 милиарда долара (по данни на Global Impact Investing Network за 2020 г.) в тази посока.

Имаш преки наблюдения за бизнеса в Централна и Източна Европа. В кои страни подходът Impact Investing набира скорост?

– Подобно на много други процеси във финансовия сектор, инвестирането с въздействие се развива с импулс от Запад към Изток и все още е в своята прохождаща фаза в страните от Централна и Източна Европа. На този етап има едва няколко инвестиционни фонда в региона, фокусирани изцяло върху impact investing подхода, а техните размери не са особено големи. Местни екосистеми, ускоряващи създаването на устойчиви бизнеси, са също в зародиш, макар че има и много добри примери за създаването на мрежи от регионални тематични хъбове за подпомагане на стартиращи компании в области като климатични и енергийни технологии, екологична мобилност, храна и устойчиво земеделие – главно благодарение на инициативи и програми на Европейския съюз.

Тази част от Европа разполага с немалко предприемачески талант и капацитет за създаване на технологични решения, които да адресират успешно проблемите с устойчивото развитие на континента, а и в по-глобален мащаб.

Затова смятам, че е въпрос на недълго време посветеният на такива каузи капитал да намери пътя си към тях. Процесът, разбира се, е двустранен, като активността и креативността на предприемачите са важни предпоставки за привличане вниманието на специализираните инвеститори, както и за възникването на нови такива, фокусирани върху конкретни инвестиционни теми или географски обхват.

Какви примери можеш да посочиш за стартиращи бизнеси с позитивно въздействие върху обществото или екологията?– Мога да дам множество конкретни примери, но ще се опитам да групирам няколко направления, които принципно очертават възможни бизнес модели и решения. От една страна,

това са по-дълбоки технологични иновации в традиционни производствени процеси, които замърсяват природата и/или използват неефективно изчерпаеми ресурси, или пък създават крайни продукти, чиято употреба носи със себе си вреди за природата и средата, в която живеем.

Иновациите могат да бъдат в посока подобряване на процеса и модифицирането му в по-ресурсоефективен и еко-съобразен, но могат да бъдат и в посока тоталната му замяна с нов процес на производство, който работи с ниска въглеродна интензивност и използва изцяло възстановими природни ресурси, създавайки продукт с идентична полезност за крайния потребител, но с практически нулеви щети за околната среда в процеса на използването му и след неговото излизане от употреба. Конкретен пример тук са органично-базираните алтернативи на пластмасата.
От друга страна,

бизнес с позитивно въздействие върху устойчивото развитие може да бъде изграден и чрез находчиво имплементиране на дигитални технологии към съществуваща физическа инфраструктура с цел оптимизиране на нейната работа и/или увеличаване на достъпа до нея.

Конкретни примери са различни решения на базата на „интернет на нещата“ (internet of things) в областта на енергийната ефективност (в битов, градски и индустриален аспект), както и платформи, обединяващи различни средства за екологично чиста градска мобилност, за споделени пътувания и/или споделено използване на други трайни активи, и т.н.

У нас има ли такива бизнеси и в кой сектор са?

– Има, разбира се, и се надявам да има все повече с течение на времето. Немалко изпитани в други пазари модели намират база за разгръщане и в България, като тук добри примери има както в споделената мобилност (вкл. микромобилността), така и в енергийната ефективност, умните сградни технологии и градската среда. Сигурен съм, че скоро ще видим и по-дълбоки технологични иновации с произход България, насочени към предизвикателствата на устойчивото развитие.

Това е сфера, в която ти си работил през последните 10-15 години. Какви са проектите ти сега?

– С Urban Impact Ventures създаваме първия си фонд за рисков капитал с въздействие върху устойчивостта на градската среда. Фондът ще инвестира в компании от цяла Европа, които вече са валидирали в пазарни условия своята бизнес концепция, имат потенциал да реализират търсеното от нас съществено и измеримо позитивно въздействие върху живота в градовете, и попадат в някое от приоритетните ни тематични направления – мобилност, подобрени условия за живот, дигитална инфраструктура, физическа инфраструктура. В момента разглеждаме различни инвестиционни възможности в посочените четири направления и селектираме онези от тях, които смятаме, че могат да удовлетворят нашите критерии за екологично и/или социално въздействие, и финансова възвръщаемост на инвестицията.

Рисковият капитал у нас подкрепя ли стартиращи бизнеси, които търсят позитивно въздействие върху средата?

– В България все още няма фонд за рисков капитал, който да е изцяло посветен на финансирането на бизнеси с позитивно въздействие върху средата. Някои от активните фондове в страната имат инвестиции в компании, които генерират такова въздействие, но нямат ангажимент да управляват тези свои инвестиции, с идеята за целенасочено реализиране на въздействието и неговото надлежно измерване и доказване. В този смисъл въздействието е по-скоро допълнителен позитивен ефект, но не и изначално намерение, обуславящо инвестиционната стратегия.
Доколкото финансовата възвръщаемост за инвеститора е също определящ фактор за вземането на решение за инвестиране в бизнес с въздействие,

не би трябвало едно добре структурирано начинание в областта на устойчивото развитие с висок потенциал за растеж и рентабилност да има проблем с осигуряването на инвестиционен партньор.

Разбира се, общността на рисковите инвеститори в България е все още малобройна и вероятно това би било по-сериозното препятствие пред намирането на необходимото финансиране за бизнес начинанието с въздействие.

Като член на журито, което ще селектира участниците в програмата Предприемачи в науката, би ли представил основните критерии, които ще определят дали един проект е „въздействащ“? Как се оценява Impact на идейно ниво или научна разработка?

– Призмата, през която въздействието на проекта (бизнеса) обичайно се разглежда, включва най-общо пет измерения:
Първо, какъв е адресираният екологичен или социален проблем и колко значим е той?
Второ, кой е ползвателят на положителното въздействие и доколко нуждите му не са били осигурени адекватно преди създаването на конкретното решение?
Трето, какви са количествените измерения на положителното въздействие от гледна точка на мащаба, дълбочината и продължителността му във времето?
Четвърто, какъв е индивидуалният принос на конкретното решение в общото позитивно въздействие, което се наблюдава (т.е. допълнителният ефект, който решението дава спрямо това, което би се случило независимо от него, благодарение на други външни фактори)?
Пето, какъв е рискът въздействието да не се реализира на очакваното ниво?

Тази призма е разработена от международната инициатива Impact Management Project, обединяваща множество практици в областта на измерването, управлението и отчитането на въздействието на инвестиции в устойчиво развитие.
Оценката на въздействие на идейно ниво може да се направи единствено на база научно изведени причинноследствени връзки, подкрепени от конкретни статистически значими наблюдения за тяхното наличие.

Защо според теб е важно учените да са предприемчиви и да бъдат „предприемачи в науката“?

– Предприемчивостта е особена черта на човешкия характер. Някои се раждат по-предприемчиви, други се учат в движение да преодоляват собствените си страхове и притеснения от това да поемат рискове и отговорности, както и последствията от тях. Трети никога не се осмеляват да направят крачката към по-несигурното, но и по-възнаграждаващо бъдеще на човек, който има свободата да превръща идеите си в реалност.
Не знам дали е важно учените да бъдат предприемачи, но ми се струва много правилно те

да се стремят да търсят практическото приложение на своите научни разработки и да имат смелостта да извървят, заедно с екип от съмишленици, последния етап от едно такова пътешествие към приложимостта. Защото тогава и стойността, която те създават за обществото с труда си, ще бъде още по-висока.

На какво би искал да научиш участниците в Предприемачи в науката 2021?

– На това, че именно те биха могли да бъдат следващите откриватели на полезни и въздействащи за устойчивото ни бъдеще решения. Онова, което е нужно, е да си задават правилните въпроси и да търсят задълбочено отговорите им, както и да имат повече увереност в себе си и своето призвание.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.


УНСС – партньор на програмата Предприемачи в науката

Category : Новини

Университетът за национално и световно стопанство стана първият партньор-университет на програмата Предприемачи в науката. Ректорът, проф. д-р Димитър Димитров и изп. директор на фондация Карол Знание Милена Петкова подписаха Рамково споразумение за стратегическо партньорство.

За първи път студенти и докторанти от УНСС са поканени за участие в програмата Предприемачи в науката, която тази година е с фокус Impact Investing. Университетът може да награди проект или екип с участие в четвъртото издание на преакселераторската програма, създадена за докторанти и млади учени. Те ще имат възможност след обучителната част да се състезават в конкурса Предприемач в науката и награда от 30 000 лв.

Институтът по предприемачество и Институтът по интелектуална собственост и технологичен трансфер ще са партньори от страна на университета по проекта.

Кандидатстването в програмата вече е отворено. Какви са изискванията и как да заявите кандидатурата си, вижте тук.

 


Доц. Лалковски: Дългосрочната цел е да създадем жизнена общност в областта на космическата наука у нас

Category : Новини

Д-р Стефан Лалковски е доцент във Физическия факултет в СУ „Св. Климент Охридски“, Ядрена техника и ядрена енергетика – присъединена катедра към катедра Атомна физика. Тук е завършил и висшето си образование със специалност “Физика на атомното ядро и елементарните частици” в края на миналия век. През 2004 г. защитава докторска степен по Ядрена физика в България, а две години по-късно прави постдок в University of Brighton, Великобритания, където е работил по изследване свойствата на кратко живеещи неутронно богати атомни ядра. На земята тези екзотични ядрени системи се синтезират в научните лаборатории, но във Вселената се раждат в едни от най-екстремните условия при избухване на свръхнови и сливане на неутрони звезди. Изучаването на свойствата им е от съществено значение за разбирането на редица астрофизични процеси.

След 2009 г. участва в разработването на технология, с която се измерват пикосекундни времена (една милионна от една милионна част от секундата) на живот на възбудени ядрени състояния. В периода 2014-2016, в University Of Surrey, е ръководител на проекта UK NuStAR, в рамките на който през 2016 г. са разработени и доставени три детекторни системи за FAIR, една от които е FATIMA.

Д-р Стефан Лалковски е един от инициаторите и член на организационния комитет на Първото лятно докторантско училище “Космически изследвания, технологии и приложения”. Той е учредител на клон “Космос” към Съюза на физиците в България и е негов председател. Клон “Космос” е най-младият, но и най-бързо растящият клон на Съюза.

Доц. Лалковски, как възникна идеята за Докторантско училище за космически изследвания?

– През 2019 г. група ентусиасти от Физически факултет на СУ, институти на БАН и други университети изработихме Национална програма за космически изследвания, технологии и приложения, която беше внесена в Министерството на образованието на първи април същата година. Програмата така и не видя бял свят, но в нея бяха набелязани основни проблеми, които според нас трябва да бъдат изследвани и решени, така че

България да се сдобие с модерен Космически сектор.

Според анализа, който направихме, космическите изследвания в България, доколкото ги има, са много фрагментирани. Те се осъществяват от отделни групи и от изолирани изследователи, които, оказва се, са по-свързани с колеги в чужбина отколкото с техните български колеги.

Другият основен момент от програмата, свързан с човешкия ресурс, е липсата на каквито и да са перспективи пред младите учени да развият кариера в този сектор в България. В програмата набелязахме серия от мерки, които според нас ще подобрят атмосферата в България. Смятаме, че с провеждането на Национален форум ще спомогнем за изграждане на контакти на национално ниво и ще подобрим комуникацията между отделните групи и институции.

Ще повишим видимостта на провежданите в България космически изследвания и ще спомогнем за изграждане на връзки между науката и образованието от една страна, както и между науката и бизнеса от друга.

Надяваме се това събитие да спомогне и за увеличаване на перспективите пред младите колеги за по-нататъшно кариерно развитие в тази сфера. Първото издание на Форума проведохме през октомври 2020 г в София Тех парк. Въпреки рестрикциите, наложени от здравната криза, към събитието определено имаше интерес. Тази година, пак през октомври, ще проведем второ издание, с което смятаме да го превърнем в ежегоден Форум на който наука, бизнес и образование се срещат. Естествено, ако искаме да постигнем по-голям ефект, трябва да взаимодействаме с Държавната администрация, а и с други неправителствени организации със сходни цели. Първото издание на Форума беше подкрепено от Министерство на образованието, от Министерство на икономиката и от неправителствени организации.

Втората инициатива, която предлагаме в Програмата, е провеждане на

ежегодно докторантско училище – Форум, насочен специално към младите колеги, на който те в продължение на седмица ще слушат мини курсове, водени от световно утвърдени учени, ще дискутират, ще формират отбори, ще провеждат изследвания в рамките на мини проекти и ще представят резултати от тях.

Освен развитие на професионални умения, тази платформа ще развива меки умения – умения за работа в екип, общуване в мултиетническа и мултикултурна среда.

По време на Първи национален форум за съвременни космически изследвания, организиран от клон „Космос“, беше представен и бъдещия планетариум „Андромеда“, създаван от ЕКБ „Фотоника“ с наградата Предприемач в науката на фондация Карол Знание. 

Всъщност, на Форума от 2020 г. имахме докторантска сесия, в която бяха изнесени 13 доклада. Сесията наистина беше посрещната с голям интерес, което ни провокира да стартираме втората планирана от нас инициатива – Докторантското училище. Така че ние просто изпълняваме задачите, залегнали в програмата, и които сами си поставихме преди две години.

Кои са хората в екипа, който организира училището?

– В екипа успяхме да съберем млади хора, които са наистина ентусиазирани и всеотдайни. Върху проекта, защото към момента Докторантското училище е все още проект, работим 10 души от СУ, БАН, ТУ и НБУ. Експертизата в екипа е широкообхватна – от Физика на макрокосмоса (Слънчево-земна физика, дистанционни наблюдения на Земята, неутронни, звезди, магнетари), до Физика на микрокосмоса (ядрена физика). Това ни позволява да направим една наистина широкоспектърна програма, което се надяваме ще спомогне за изграждането на широкоспектърна свързана общност в България.

Как ще бъдат селектирани участниците и до кога е отворено кандидатстването?

– Регистрацията е отворена до 30 юни 2021. Кампанията в България стартира втората седмица на май. До 30 май ще набираме заявки за финансова помощ за докторанти, поискали такава. На 5 юни ще станат ясни избраните за финансиране искания. Процедурата, която ще следваме, е утвърдена в научната общност. Докторантите трябва да покажат история от участия в училища, конференции и публикационна активност. Кандидатурите ще бъдат обсъдени с финансиращите организации. Благодарение на фондация Карол Знание и SCOSTEP (международен комитет по Слънчево-земна физика) имаме осигурени стипендии, които ще покрият разходите на 14 участника на място.

Колко ще бъдат участниците?

– Осъзнаваме, че поради пандемията от COVID за много проекти в световен мащаб не могат да реализират планирани пътувания. Може би поради тази причина има голям интерес за участие на място. Базата  на Рожен, обаче е с ограничен капацитет, който е допълнително ограничен от противоепидемичните мерки, които трябва да спазваме. Така че на място можем да настаним до 20 участника. Въпреки това ние

искаме да достигнем до повече хора, поради което предвиждаме провеждане на хибридно събитие.

В сутрешните сесии ще бъдат проведени онлайн лекции. След обяд, на място, под ръководството на опитни ментори, отбори ще работят върху различни фундаментални научни и приложни задачи.

Ще има ли участници от чужбина или само лектори?

– Да. Стартирахме информационната кампания първо в рамките на международни колаборации, в които членове на екипа ни участват и до момента имаме над 20 заявки. Събитието наистина се радва на интерес. Наясно сме, обаче, че има още два месеца и много неща могат да се променят. Световната здравна криза създава рискове, пред каквито не сме се изправяли преди, включително и за събития от подобно естество.  Правим най-доброто на което сме способни, за да управляваме рисковете и работим за наистина силно международно участие.

Кои са лекторите в първото издание на докторантското училище?

– Имаме широка палитра от лектори от чужбина и България. От чужбина лекторите ни са от Университета в Грац (Австрия), Европейската космическа агенция, Космическия център в Съри (Великобритания), Космическата асоциация на университетите в САЩ и НАСА. Имаме и български учени, които от години работят за ЦЕРН и университета в Тюбинген (Германия).

Всяка година ли ще се провежда докторантското училище?

– Амбицията ни е да превърнем събитието в регулярно, което да се провежда поне веднъж на две години. Всичко зависи от това как ще се справим тази година – от интереса от страна на докторантите и от отзвука, който ще постигнем. Всичко, което правим в рамките на клон “Космос” към момента, е на проектна основа. Надявам се в недалечно бъдеще тези проекти да прераснат в процеси.

Какви са очакванията Ви за първото издание?

– Надяваме се със събитието да създадем интерес. Да запълним капацитета на НАО Рожен, за да можем да сформираме отборите, да осъществим всички планирани дейности – лекции, практически занятия, дискусии. Имаме всички предпоставки да проведем едно интересно събитие и наистина се надяваме да го осъществим по начина по който го планираме. Работим за това.

Освен лекции, какво друго сте предвидили в програмата?

– Програмата съдържа два модула. Сутрешният модул се състои от мини лекционни курсове по дадена тематика. Структурата на следобедните занимания е по-различна. Ще бъдат обособени отбори които ще работят по конкретен проблем. Практическите задания ще са свързани с решаване на фундаментални научни и приложни задачи. Резултатите от проведените изследвания, в рамките на училището, ще бъдат представени в последния ден от училището. Докторантите ще имат също възможност да представят и резултати от изследвания, които провеждат в рамките на докторантурите си.

Участниците само слушатели ли ще бъдат или по някакъв начин ще участват и ще представят работата си?

– Събитието ще бъде интерактивно. В рамките на работните групи това ще се получи естествено, но се надявам интересни дискусии да се получат и по време на лекционните курсове.

Каква е конкретната цел, която сте си поставили с това първо у нас докторантско училище с международно участие?

– Проведеният от нас Форум през 2020 г. показа, че в България има надеждни млади изследователи, които правят съвременни изследвания на световно ниво. Но той показа също, че тези изследователи не се познават и често не знаят върху какво работят техните връстници от другите университети и институти в страната. Така че дългосрочната цел на това събитие, както и на другите наши инициативи, е да създадем свързана и жизнена общност. Краткосрочната цел е настоящите докторанти да получат по-задълбочено познание от първа ръка от водещи световно признати експерти, да се запознаят със съвременните тенденции в области, които се намират встрани от конкретните задачи по които работят.


Фондация Карол Знание ще подкрепи участници в докторантско училище

Category : Новини

Първо лятно докторантско училище на тема “Космически изследвания, технологии и приложения” ще бъде проведено от 5 до 11 юли в Националната астрономическа обсерватория – Рожен. Организатор е секция “Космос” към Съюза на физиците в България.

За участие са поканени български и чуждестранни докторанти, които ще се обучават по теми от теоретична астрофизика до инженерство и изчислителна техника. На финала всеки от участниците ще представи индивидуалната си работа.

Фондация Карол Знание ще предостави стипендия за двама участници, които ще имат възможност да се включат напълно безплатно в докторантското училище. То ще се проведе в хибридна форма. На място в Рожен ще са не повече от 20 участници, а част от лекциите ще са онлайн.

Лектори ще бъдат утвърдени изследователи от НАСА, ЕКА, ЦЕРН, български и европейски университети и БАН.

Кандидатстването за стипендията на фондация Карол Знание е отворено до 30 май, а за всички останали – до 30 юни.


By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close