Author Archives: m_petkova@karoll.bg

Бизнес ангели, акселераторски програми и рискови фондове в Предприемачи в науката

Category : Новини

Стартовият капитал е най-сериозният проблем пред учените, когато обмислят стартъп. Това показаха резултатите от анкетата Накъде след научната титла. Какво е решението – отговорът ще получат участниците във второто издание на Предприемачи в науката, които ще се срещнат с няколко лектора по темата.

Как и на какъв етап финансират бизнес ангелите, как и къде могат да бъдат намерени? Лектор по темата ще бъде Николай Ярмов, един от основателите на организацията на българските бизнес ангели CEO Angels Club и изпълнителен директор на Центъра за предприемачество и управленско развитие (CEED). Той има над 20 години опит в областта на финансите, развитие на малки и средни предприятия, микро-кредитиране, капиталови инвестиции и финансови гаранционни механизми. Член е на Борда на Европейската Mрежа за Mикрофинансиране в Брюксел.

За инкубационните и акселераторски програми на София Тех Парк ще разкаже Мариян Маринов, директор Бизнес развитие на парка. Неговият стартъп Elvis.bg е отличен като най-добра стартираща компания в областта на финансовите технологии за 2016 година от Central European Startup Awards (CESA). Предлаганият продукт е SaaS ERP за малки и средни предприятия. Международният бранд е biizey.com, а едноименната компания е регистрирана в Лондон.

Тази година в Предприемачи в науката ще бъдат представени още Фонд на фондовете и Европейския инвестиционен фонд у нас с техните финансови инструменти,

Подробности за Предприемачи в науката и как да кандидатствате, вижте тук.


Д-р Димитър Димов, основател на Concrene Limited с University of Exeter

Category : Новини

Трябва да бъдеш предприемач от първия ден и да мислиш за възвращаемост

Той е най-младият лектор на Предприемачи в науката тази година. Завършва Американския колеж в София през 2011 г. с профил математика, физика и компютърни науки. Избира да продължи образованието си в областта на строителното инженерство в University of Exeter, откъдето и по-късно получава и докторска степен по Нанотехнологии през 2018 г., а от тази година вече има регистриран спин-оф с университета. Носител е на наградата Philip Booth Prize in Engineering – награден за най-добра дипломна работа във випуска си през 2015 г., благодарение на която е поканен да следва докторантура веднага след бакалавърска степен – рядко срещано призвание, особено в точните науки, при които в 99% от случайте е нужна и магистърска степен. Научната статия на Димитър и неговия научен ръководител проф. Моника Крачиун, излиза в престижния немски журнал Advanced Functional Materials през 2018 г. и иновативното откритие е отразено в повече от 50 световни медии, включително The Guardian, BBC, The Architects JournalNBS, RIBA Journal.

Димитър има кратък стаж и като инженер в Бета Косулт – 1 в София, но изследователската работа по време на докторантурата му го мотивира да обмисля иновативен стартъп в областта на научните си интереси – Nanoscience Engineering. Успява да направи това в партньорство с University of Exeter и през февруари т.г. основава Concrene Limited – компания за нов тип бетон (Concrene), подсилен с графен, който значително намалява въглеродните емисии. Нарича го бетонът на бъдещето, тъй като новата технология е много различна от същесвуващите методи за армиране на бетон със стомана или по-малки фибри/частици. Използването на модерни нанотехнологии в циментовата/ бетоновата индустрия е много нестандартно, защото графенът и други наноматериали са смятани за приложими предимно за батерии или електроустройства. Патентованото откритие на Димитър доказва, че механичните свойства на бетона, подобрени от графена, позволяват намаляване на обема на конструктивния материал и по този начин крайната цена и въглеродните емисии са също намалени. През октомври 2018 г. заедно с Проф. Моника Крачиун от Факултета по физика и инженерство на University of Exeter, Димитър представя иновацията на TEDx, където разказва за графена като чудотворен материал на 21-ви век. Английската строителна индустрия също признава откритието като кани младия български учен на 2 престижни годишни награди – New Civil Engineer TechFest 2018 и RESI convention 2019.

Добре дошъл като лектор на Предприемачи в науката! Твоята кратка, убедителна и целенасочена кариера е именно това, което искаме да покажем на участниците в Предприемачи в науката – как един млад човек може да постига целите си. Да започнем от научната работа. Кога и как започна да работиш по темата?

– Благодаря за уводните думи и поканата за тази инициатива. Научната си работа започнах през 2014 г, към края на втората година от бакалавъра. Тогава живеех с двама изключително умни теоретични физици, които работеха с графен, и от тях научих много за този материал и нанотехнологиите като цяло. Междувременно, на лекциите ни преподаваха за цимент и бетон – тема, която е широко обсъдена от чичо ми, проф Боян Димитров, в едноименния му учебник Стоманобетонни конструкции и към която винаги съм проявявал сериозен интерес.

След кратък рисърч в Google видях, че хората все още не са се сетили да свържат света на нанотехнологиите с този на строителната индустрия. През пролетта на 2014 г. се роди идеята да подобрим здравината на бетона, използвайки графенови разтвори, като крайната цел и до ден днешен остава да се намали количеството цимент и добавки за единица кубик, което разбира се води до намаляне на карбоновите емисии.

Преди това в университета някой беше ли правил подобни изследвания?

– Не и на тази тема. Колегите ми имаха много опит с графена, нанотехнологиите, разбираха физиката, химията и приложенията на наноматериалияте, но не се бяха сетили да го приложат в строителните материали.

Колко време беше необходимо, за да се стигне до патент?

Резултатите бяха налице още в първите 6-8 месеца, но беше изключително трудно да убедя университета да подаде патентова апликация. Не стига, че са си консервативни  по природа, но на всичкото отгоре и не вярваха, че ще проработи!

Кога решихте с колегите да създадете спин-оф? Разкажи как на практика се случва това – един млад докторант да създаде компания с университета си? Чия беше идеята?

Това е the million dollar question! Как изваждаш научни изследвания от лабораторията и успяваш да ги изнесеш в индустрията, и то на добра цена? Няма верен отговор, обикновено е съвкупност от фактори, лични качества, постоянство и доза късмет. Звучи клиширано, знам, но е истина!

При нас имаше 3 важни фактора, които доведоха до успешното сформиране на компанията:

  1. Цената на графена падна драстично. През 2016 г. беше около $400/кг, а сега е около $15/кг. Преди сметките не излизаха и бизнес моделът не работеше, защото крайният продукт (Concrene) беше доста по-скъп от нормалния бетон. Сега вече не е така и това събуди интереса на университета да се опита да комерсиализира патента.
  2. Трябваше ни подкрепата на Angel Investor, който да помогне с богат опит, контакти, стратегическо мислене и преговори. Без такъв кадър в отбора, университетът нямаше да се съгласи да подпише спин-офа.
  3. Циментовата индустрия е под жесток натиск за намаляване на карбоновите емисии (правилно!) и отчаяно се нуждае от иновации и „зелени“ решения. Което преведено на нормален бизнес език, значи че намерихме огромен target market с клиенти в нужда, готови да платят за нашия продукт.

Но не се заблуждавайте, че беше лесно! Всъщност, точно обратното, защото докато бутах всички тези неща, имах от 9 до 17 часа работа в Лондон, с която да се издържам и трябваше да жонглирам с двете неща едновременно.

Как структурирахте екипа?

– Аз съм голям фен на максимата KSS.

Keep it simple stupid. Просто, лесно и прозрачно винаги е формула за успех!

Както можете да предположите, приложих тази тактика и за бизнеса си – екип от трима сме. Аз, моят Angel Investor и Проф. Крачиун, която се занимава само с R&D  и не се включва в бизнес решенията.

Кое за теб беше най-голямото предизвикателство при стартирането на бизнеса?

– Ох доста трудно беше, без преувеличение. Статистиката показва, че 9/10 стартъпа се провалят и разбирам защо! За мен лично, най-трудно беше да убедя университета да се съгласи да се сформира спиноф-а. Не мога да обясня защо – може би хората, които отговарят за тези неща в тази голяма институция ми нямаха голямо доверие (факторът, че съм чужденец с твърд акцент винаги ми е пречило в Англия). Това само по себе си е малко парадоксално, защото те вече бяха инвестирали в патента и се предполагаше, че сами ще инициират спин-оф, подкрепен от IPO, но уви. Второто предизвикателство беше да намеря Angel investor – срещнах се с трима, преди да намеря правилния.

С какъв капитал започнахте?

– Започнахме с по-малко от £20,000, което стигна само за адвокати и доказателство за изработване на концепцията (Seed Investment A). Следващата стъпка бе да се търси финансиране от поне £450,000, което да подсигури заплатите за 3 години, пари за пътуване, стандарти, материали и т.н. Първата инвестиция дойде от Angel Investor-a, а следващата от голяма корпорация (Institutional Investor).

Как се развива компанията през тези първи месеци от създаването си?

– На база опит – грешка и слушане на вътрешното Аз.

Имах доста детайлен Project Plan в началото и се опитвах да го следвам, но след толкова промени, просто го зарязах и действах енергично напред.

Разбира се, имам ясни дългосрочни цели и насоки, но ежедневните решения се менят често.

Как си представяте развитието от тук нататък?

– Най-голямата бариера е да изкараш стандарт за новия продукт и да намериш кой ще плати застраховката, защото има много голям първоначален риск. Риск, който произлиза от простия факт, че няма данни за това какво ще стане с материала след 20 години в употреба. Много е важно да се подчертае, според мен, че парите и приходите не трябва да се включват като цели и критерии за успех. Защо? Защото в първите две години няма никаква печалба, даже напротив, само се харчи и си на минус. Така че ще си е чисто самоубийство да използваш това като критерий за успех.

Мислиш ли вече като собственик, който очаква възвръщаемост, печалба?

– Разбира се, още от първия ден. Това разграничава учения от предприемача. Бил съм и двете, знам какво изпитват и как мислят двата кадъра. Трябва да бъдеш предприемач от пъвия ден. Трябва да е пределно ясно за всеки, че

поеме ли по пътя на спинофите и индустрията, изречения като „правя го в името на науката“ или „на мен не ми пука за парите“, които са мантра във всяка лаборатория, трябва да изчезнат.

Всеки предприемач вижда позитивни неща в продукта, който предлага на индустрията, но в края на деня гледа какво е спечелил. Абсолютно всеки бизнес е създаден с цел да изкара пари и хората са алчни по природа, вродено ни е!

Бил ли си на обучение по предприемачество?

– Не, за съжаление не съм. Но мисля, че има доста какво да се научи и такъв курс би бил доста полезен. Особено ако е като конференция, не онлайн, и можеш да се запознанаеш с още много хора, които мислят като теб.

Разкажи как правите маркетинг на един нанотехнологичен продукт в строителството.

– Нашият бизнес модел е B2B, а не B2C, и не ни трябва много маркетинг. Даже и уебсайтът ни е доста рехав и повърхностен, защото не таргетираме краен потребител, а само определени бизнеси. Но това пък  си има своите трудности, като например да убедиш големите бизнеси да отделят от времето и ресурсите си да ти помогнат.

Като високотехнологичен продукт новият бетон сигурно е по-скъп.

– Беше, но вече не.

Concrene е 7% по-евтин от нормалния бетон, благодарение на много ниската цена на графена.

Кои са клиентите ви на този етап?

– Само големи бетонопроизводители. Опитваме се да пробием на колкото можем повече пазари – северно- и южноамериканските, Европа, Близкия изток, Канада. Тук в Англия е най-трудно, защото е много консервативна индустрията.

Очакваш ли бетонът на бъдещето да замени масово сега използвания в строителството?

– Това ще отнеме много време и звучи нереалистично, защото хората са измислили много видове бетон според вида апликация. Не можеш да ползваш бързосъхнещ бетон за високи жилищни сгради, за морски подпорни стени да кажем, които са подложени на постоянен натиск от морските соли. Нашият бетон най-вероятно ще бъде ползван в сглобяемите компоненти, където всички бетонови елементи се изливат и съхнат в затворена среда, а не на строителния обект.

Колко големи са мечтите ти?

Сигурно защото съм зодия Дева, съм доста земен и мозъкът ми мисли повече практически отколкото да мечтае. Действам месец за месец и се боря да съм по-добър от преди, без да се сравнявам с никого – всеки си върви по неговия път и ще е грешно да си мислиш, че си по-добър или по-лош от когото и да било. Понякога ми се иска да имам мечтател в отбора си малко да гледа към звездите, а не само в пътните знаци и ограниченията за скорост! Но не ме разбирайте погрешно, имам доста амбициозни лични и професионални мечти, които гоня всекидневно. Преписвам си ги във всеки нов тефтер на първата страница и ги чета по няколко пъти седмично.

Каква би била твоята дефиниция за „предприемач в науката“?

Упорит и последователен индивид, който има ясна цел и не се отказва. За пример винаги давам

мобилната апликация Robin Hood, която е съоснована от българин в САЩ – на горките хора са им отказали 73 пъти преди някой най-накрая да реши да инвестира в апп-а им. Сега са unicorn, на стойност 1.2 милиарда долара.

Мисля, че това казва всичко.

С какво би предизвикал участниците в Предприемачи в науката?

Да ме убедят да инвестирам в техния продукт – защо, аджеба, ще избера вас пред хилядите ви конкуренти?

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Другите лектори в програмата вижте тук.


Най-младият лектор на Предприемачи в науката има спин-оф с University of Exeter

Category : Новини

Димитър Димов ще бъде най-младият лектор на Предприемачи в науката. Той има докторска степен по нанотехнологии от University of Exeter. Поканен е да прави дисертация веднага след бакалавърската си степен, след като получава наградата Philip Booth Prize in Engineering – награден за най-добра дипломна работа във випуска си през 2015 г. Публикува статия с научния си ръководител проф. Моника Крачиун в престижния немски журнал Advanced Functional Materials през 2018 г. и иновативното откритие е отразено в повече от 50 световни медии, включително The Guardian, BBC, The Architects Journal, американското NBS, индийският Таймс.

През октомври 2018 г. заедно с Проф. Моника Крачиун от Факултета по физика и инженерство на University of Exeter, Димитър представя иновацията на TEDx. Английската строителна индустрия също признава откритието като кани младия български учен на 2 престижни годишни награди – New Civil Engineer TechFest 2018 и RESI convention 2019.

През февруари т.г. основава Concrene Limited – компания за нов тип бетон (Concrene), подсилен с графен, който значително намалява въглеродните емисии. Нарича го бетонът на бъдещето, тъй като новата технология е много различна от същесвуващите методи за армиране на бетон със стомана или по-малки фибри/частици. Патентованото откритие на Димитър доказва, че механичните свойства на бетона, подобрени от графена, позволяват намаляване на обема на конструктивния материал и по този начин крайната цена и въглеродните емисии са също намалени.


Проф. д-р Костадин Костадинов, съветник на министъра на образованието и науката, съосновател на компания „Микрона“

Category : Новини

Научната и иновационната система действат като две отделни системи, нямат връзка помежду си

Проф. д-р Костадин Костадинов е съветник на министъра на образованието и науката. Професор по „Роботика и автоматизация“ в Института по механика към БАН. Заместник-министър в Министерството на образованието и науката (ноември 2014 – март 2016 г.), ръководител на ПИС в Института по полимери – БАН (февруари 2013 – септември 2015 г.), научен секретар на Българската академия на науките (ноември 2008 – февруари 2013 г.), отговарящ за научното направление „Информационни и комуникационни науки и технологии“ и за трансфер на технологии и иновации.

Фокусът на изследванията му е в областта на роботиката с приложение в производството, микро и нанотехнологиите, биологията. Съосновател е на „Микрона“ – компания, наградена със златен медал от Есенния международен панаир 2014 в Пловдив за „Робот за оплождане Ин витро“. Старши член на IEEE „Роботика и автоматизация“ (от 1998 г.). Дълги години е председател на управителния съвет, а в момента работи като експерт по иновациите за фондация „ГИС-ТрансферЦентър“ – неправителствена организация, чиято цел е да подпомага трансфера  на технологии и иновациите.

Има над 100 публикации, 20 патента и редица награди, между които Златна ябълка 2014 за изключителни постижения в трансфера на знания и технологии и „Изобретател на годината“ от 2015 г. Два пъти е печелил наградата „Питагор“ на Министерството на образованието и науката – 2010 г. за изключителни постижения в инженерните науки и 2016 год. – за изключителни постижения в експлоатация и комерсиализация на резултатите от научните изследвания.

 

В подготовката за второто издание на Предприемачи в науката търсим отговори в нормативната уредба, защото много често чуваме, че в България законодателството е пречка за една или друга дейност. Може ли да се твърди, че българските учени и университетите не създават стартъпи и спин-офи заради това?

– Всеки може да твърди това, което вижда, но какво казва чл.21 от Закона за Висше образование с измененията и допълненията влезнали в сила от 01.03.2016 год.: „Чл.21 Академичното самоуправление се изразява във:

  1. (нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) право на извършване на стопанска дейност, свързана с основната дейност на висшето училище по чл. 6, ал. 1 и реализацията на създаваните от него научноизследователски резултати и обекти на интелектуална собственост;
  2. (нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.; изм., бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) право на сдружаване с други лица, както и на създаване на търговски дружества за целите на стопанската реализация на резултати от научни изследвания и обекти на интелектуална собственост със собствени средства по чл. 90, ал. 3, т. 4 и ал. 9 при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Т. 14 дава правото на висшите училища да създават търговски дружества, но всички те не разчитат на автономията си да вземат решение за условията и реда, а очакват Министерски съвет да определи с акт условията и реда за сдружаване с други лица.

Вие сте автор на една от поправките в Закона за висшето образование, в частта за академичното самоуправление, където е направено допълнение за право на извършване на стопанска дейност и реализация на научноизследователски резултати, обекти на интелектуална собственост. Какви възможности дава този текст и какво променя от регулацията преди влизането в сила на тези допълнения през 2016 г.?

– Този текст дава възможност на висшите училища да експлоатират и комерсиализират научните резултати от научната си дейност, но само тези, които са защитени с обектите на интелектуалната собственост. Тоест да експлоатират създаденото от тях и защитено знание. Преди този член 21, т.14 не че беше забранено да се създават такива дружества, но

сега много точно се определя кога може да се създават тези дружества – само за експлоатацията на създадената, регистрирана и защитена интелектуална собственост, получена в резултат на тяхната научна дейност.

В същия чл. 21 на този закон има още една поправка, в сила от началото на март 2016 г. С нея се дава право на сдружаване на университетите с „други лица, както и създаване на търговски дружества за целите на стопанската реализация на резултати от научни изследвания“. Това ли е текстът, който дава възможност на университетите да регистрират компании с учени, например?

– Това е една част от възможността за създаване на търговски дружества с участието на авторите на научните резултати, защитени с интелектуална собственост, за да се разчита на тяхната мотивираност за реализацията им. Тази възможност обаче по принцип трябва да е предмет на Правилника за регистрация, защита, управление  и експлоатация на интелектуалната собственост на самия университет.

От друга страна едно търговско дружество създадено за тази цел след фазата „първоначални приходи“ се нуждае от сдружаване с други лица – фондове, венчър капиталисти, бизнес-ангели и др. за да премине създаденото вече дружество във фазата „ускоряване“.

Имате ли информация след приемането на тези поправки колко университета са се възползвали от възможността и са регистрирали спин-оф компании?

– Няма информация за създаване на такова търговско дружество. Тоест никой университет не  включил в Правилника си текстове за интелектуална собственост – как ще я управлява и как ще я експлоатира чрез създаване на търговски дружества. Между другото,

за 2017 г. и 2018 г. в университетите са създадени не повече от общо 10 патента, които да са тяхна собственост. Тоест те максимално биха могли да създадат неповече от 10 такива търговски дружества.

Каква е причината това да не случва?

Първо, няма научни резултати, защитени като обекти на интелектуалната собственост. Както казах преди малко, след приемането на поправките в закона, те са по-малко от 10 за всички университети. От друга страна, не всеки резултат има потенциал за пазарна реализация. От трета страна  – университетите чакат Постановление на МС за уточняване на реда и правилата за това.

Спин-оф компаниите не са начинът за трансфер на технологии на този етап. Как се случва трансферът на технологии у нас през последните години?

– Трансферът на технологии се осъществява чрез съвместни иновативни проекти с индустрията и научния екип, разработил новата технология, чрез договорирани изследвания и чрез експертизи. Има и продажби на лицензи повечето собственост на БАН.

Центровете за трансфер на технологии, създадени към различните университети и БАН са 20, още почти толкова са институциите с подобна дейност. Как се измерват резултатите от тяхната дейност?

–  Индикаторите за измерване на тяхната дейност са свързани с това как те са допринесли за постигане на:

  • съвместни иновативни проекти (Брой);
  • договорирани изследвания (Брой);
  • експертизи (Брой);
  • създадени стартиращи фирми (Брой);
  • продадени лицензи и патенти (Брой);

С други думи – с приходите от тяхната дейност за подпомагане и реализиране на трансфер на технологии.

Разкажете как фондация „ГИС-ТрансферЦентър“ съдейства за трансфер на технологии?

– ГИС-ТЦ прави оценка на потенциала за пазарна реализация на защитените с обектите на интелектуална собственост научни резултати, инициира иновативни проекти  за реализацията на тези резултати. Подпомага за съвместни с индустрията  проекти, финансирани от Европейската рамкова програма „Хоризонт 2020“ чрез 6 национални контактни лица, от Националния иновационен фонд, както и от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”, чрез намиране на съответен научен или индустриален партньор. Това става чрез оценка на иновативния потенциал на фирмите, чрез създаване на стратегия за експлоатация на научните резултати, чрез разработване на политика и правилник за интелектуална собственост, чрез подпомагане на иновативните фирми за достъп до рисково финансиране. И не на последно място, чрез предоставяне на експертизи, откъдето са и най-големите приходи от тази дейност.

Фондацията е създала през 2012 година иновативна фирма ГИС-Иноватив ЕООД за предоставяне на експертизи и за реализирането на иновативни идеи, разработки и проекти на учени, които не намират подкрепа в своите организации.

Каква е ролята на университетите в иновационната екосистема и какво според Вас може да се промени?

– Ролята на университетите в иновационната еко система е в подготовката на кадри и създаване на ново знание и технологии, които да източник на иновации. Другата роля на университетите е да осъществяват дейността трансфер на това знание и технологии.

Доколко заявените и получени патенти са оценка за работата на университетите?

– Заявените и регистрирани патенти са индикатор в годишния индекс за конкурентоспособност. За това и оценката на България е незадоволителна, въпреки че се подобрява конкурентостта ни. Така че

регистрираната интелектуална собственост е важна оценка  за научната дейност на университетите. Затова и този индикатор е основен в годишната оценка на научната дейност, извършвана от научните организации и университетите.

Кой от българските университети заявява най-много патенти годишно? Кой е в дъното на класацията?

– В дъното на класацията са

повече от 40 университета и висши училища, които нямат нито заявка за патент, нито регистриран вече патент.

Не е необходимо да казвам кои университети имат най-много патенти, тъй като само 10 от тях имат или патенти (общо са 10, по 1-2 патента)  или по 1 до 4 заявки за патенти. БАН имат 62, а Селскостопанската академия – 26 патента.

Според препоръки към България от партньорско изследване по европейската програма „Хоризонт 2020“, посветено на подобряването на модела на финансиране на научните изследвания на базата на постигнатите резултати, страната ни трябва да намали броя на университетите, за да станат съизмерими с европейската практика. Докъде стигна дискусията по тази тема? Има ли реална дискусия, обсъжда ли се идеята да останат 10 университета?

– Съгласно Европейската практика, едно висше училище е университет в случай, че извършва научна дейност със съпоставими научни резултати. Не е такъв случаят с българските висши училища и университети. Първите 10-12 класирани научни организации (БАН и ССА) и университети извършват научна дейност с повече от 97% от постигнатите научни резултати. Останалите не биха могли да се наричат университети съгласно Европейската практика. Те са висши училища, необходими за обществото защото повечето от тях са специализирани за подготовка на кадри – магистри и бакалаври, необходими за обществото.

Обединението на някои университети и висши училища ще доведе до по-голяма ефективност на вложените публични средства. Не е за пренебрегване и фактът, че по този начин се повишава шансът български университет да попадне на престижно място в първите 500 университета в света.

Предвидено е в закона финансирането на проекти за обединение на висши училища и университети, но досега никой не е предложил такъв проект. Започнала е тази дискусия, но е доста плаха и без обсъждане на конкретни проекти.

Другата препоръка беше свързана с удвояване на държавното финансиране за научни изследвания и иновации. Изпълнимо ли е това?

– Обобщено отчитайки разходите за наука и иновации, може да се каже, че включвайки и средствата от Структурните фондове, тази препоръка е изпълнена. Не е изпълнена в частта за директно финансиране за научни изследвания. Имайки предвид тригодишната референта бюджетна рамка 2018 – 2020, тази препоръка за директно финансиране на научни изследвания ще бъде изпълнена.

Силното фрагментиране на научните институции и ниският процент от брутния вътрешен продукт, който се отделя от държавния бюджет за наука  – това ли са основните проблеми за подобряване на научната и иновационната екосистема в страната?

– Основният проблем е, че научната и иновационната система действат като две отделни системи, нямат връзка помежду си и ефективно взаимодействие.

За пръв път през декември 2014 г. кандидатствахме в „Хоризонт 2020“ и спечелихме като първа страна да приложим през 2015 г. инструмента за подпомагане на политиката ни в областта на науката и иновациите. Беше оценена като цяло системата ни наука – иновации и бяха ни предложени препоръки. Една от тях е създаване на Държавна агенция за наука и иновации за координирано и синергийно прилагане на всички финансови инструменти за наука и иновации. Надявам се това скоро да е факт, защото

в противен случай за новия програмен период (2021-2027) не само ще бъдем плахи наблюдатели, но и дори няма да стигнем сегашното ниво на спечелени проекти, въпреки че за новата програма „Хоризонт Европа“, продължение на „Хоризонт 2020“, са предвидени повече от 100 милиарда евро.

Разбира се, че държавният бюджет за наука не е голям, но това е повече заради състоянието на националната система за наука, отколкото че няма пари в бюджета, които могат да се отделят за наука.

В Глобалния доклад за конкурентоспособността България подобрява позицията си по показатели като Капацитет за иновации и Качество на научните институции, но задоволително ли е мястото, което имаме? Например по показател за Качество на научните институции сме на 62 място и пред нас са страни от региона (Сърбия, Гърция), страни като Виетнам и Нигерия.

– Не е задоволително разбира се. Всички страни от Балканския полуостров имат в пъти повече статии, например. Да не говорим за интелектуалната собственост и за стартиращите фирми. За 2018 г. на университет се пада по-малко от една заявка за патент или регистриран през 2018 патент. Няма стартираща фирма създадена в университет. Изоставаме много и в съвместните публикации на науката и бизнеса. А ето и някои резултати:

  • От 7 университета (Аграрен университет, ХТМУ, СУ, МУ-София, МГУ, Висше строително училище, Пловдивски университет: 14 заявки за национални патенти, 4 национални патента и 2 европейски;
  • От БАН 37 заявки, от които една е PCT, 62 патента, от които 3 Европейски;
  • От ССА – 9 заявки и 26 патента.

По отношение сътрудничество между университетите и бизнес в областта на научно-изследователската и развойна дейност, от 112 позиция през 2016, сме се качили на 72 място (от 140 държави) през 2018 г. Какво се промени за тези две години? В какво се състои и как се измерва това партньорство?

– Това партньорство се измерва в брой съвместни публикации и патенти, както и основно в изразходвани средства от бизнеса за научни изследвания и развитие, както и за такива средства, платени за изследвания на висшите училища или  на научните организации. Напредъкът през 2018 г. се дължи на изразходваните средства от бизнеса за научни изследвания и развитие. От една страна, МОН въведе награда „Питагор“ през 2016 г. за фирма, изразходвала най-много средства през годината за научни изследвания и развитие. Преди това фирмите не декларираха такива средства в специално приложение към отчета си пред статистиката. По мое предложение, като зам. министър тогава, въведохме тази награда с основна цел да научим фирмите да отчитат тези разходи защото това подобрява значително позицията на България. Освен тази награда, подобна мярка беше въведена и в Националния иновационен фонд – фирмите са с предимство, ако са изразходвали повече от 10% от разходите си за изследване и развитие. Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 г. има съществен принос в подобряване на това сътрудничество с размера на изразходваните средства за изследване и развитие. По този начин, от 2015 г. насам сме постигнали почти нужното отношение между публичните средства за наука и тези изразходвани от бизнеса 33,33 % : 66,66%. Слабост, както казах, са съвместните публикации и патенти, както и докторантите от индустрията.

Дайте примери за успешни партньорства.

– Ще дам примери с моя Институт по механика към БАН – работим с две фирми от страната – едната от Ботевград, а другата от Ямбол, с които сме изпълнили повече от 6 иновативни проекти, имаме няколко съвместни статии от 2010 г., а и една защитена докторска дисертация от индустрията. Двете фирми се развиват устойчиво с увеличен дял на износа и на оборота.

Вие самият имате успешен стартъп. Как се развива компанията ви?

– Имам стартъп, но не мисля че правим успешен бизнес. Липсва ни бизнес предприемаческия дух. Имаме научен предприемачески дух, но това са две различни неща. Развиваме основния продукт на фирмата – робот за инвитро оплождане и сме достигнали ТНГ 7, предлагаме научноизследователски услуги, експертизи и консултации, както за други фирми, така и за научноизследователски лаборатории.

Има ли мит, свързан с реализацията на учените у нас, който искате да разбиете?

– Основният мит, който винаги съм се опитвал да разбия, е че няма пари за наука. Пари за наука има много.

Миналата година освен от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, където се сключиха договори за около 300 милиона лева, беше въведен нов механизъм за финансиране – програмното финансиране – използващ т. нар. принцип от отгоре-надолу. Нуждите на обществото, формулирани от държавата или местното/регионално управление, се дефинират в национални научни програми, финансирани от МОН и предлагани на най-добре и ефективно функциониращите научни екипи и лаборатории да ги изпълнят. За това бяха отделени над 20 милиона лева. 10 милиона бяха финансирани за развитието на Националната пътна карта за научна инфраструктура. Освен това,

на разположение на учените и изследователите от България са и огромните средства за наука и иновации от „Хоризонт 2020“ в размер на 80 милиарда евро за периода 2014-2020 г. За съжаление българските учени не са активни и резултатни в тази програма. Досега са спечелили проекти, финансирани с около 85 милиона евро.

За сравнение, гръцките учени са спечелили 778 милиона и то защото националното финансиране на науката е силно намалено.

С какво ще предизвикате нашите предприемачи в науката?

Именно с този извод – има пари, но

трябва да сме мотивирани, научно предприемчиви и конкурентоспособни за да се преборим с голямата конкуренция за тези средства, а не да сме в пасивна позиция и чакаме данъкоплатците да отделят и да ни дадат. Трябва да минем от пасивна позиция на очакване да ни финансират, в активна – сами да си спечелим средствата за финансиране науката.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!

Другите лектори в програмата вижте тук.


Проф. Костадинов ще бъде лектор на Предприемачи в науката

Category : Новини

Проф. д-р Костадин Костадинов, съветник на министъра на образованието и науката, ще бъде един от новите лектори на Предприемачи в науката. Той е професор по Роботика и автоматизация в Института по механика към БАН и предприемач – съосновател на „Микрона“, компания, наградена със златен медал от Есенния международен панаир 2014 в Пловдив за „Робот за оплождане Ин витро“. Дълги години е председател на управителния съвет, а и в момента работи като експерт по иновациите за фондация „ГИС-ТрансферЦентър“ – неправителствена организация, чиято цел е да подпомага трансфера на технологии и иновациите. Заместник-министър в Министерството на образованието и науката (2014 –  2016). Има над 100 публикации, 20 патента и редица награди, между които Златна ябълка 2014 за изключителни постижения в трансфера на знания и технологии и „Изобретател на годината 2015″. Два пъти е печелил наградата „Питагор“ на Министерството на образованието и науката – 2010 г. за изключителни постижения в инженерните науки и 2016 г. – за изключителни постижения в експлоатация и комерсиализация на резултатите от научните изследвания.

Интервю с проф. Костадинов вижте тук.


Иновации в Предприемачи в науката

Category : Новини

Ако НАУКА плюс Х е равно на ИНОВАЦИЯ, то колко и какво е Х? Или как от наука да правим иновации? Участниците в Предприемачи в науката тази есен ще потърсят Х с помощта на д-р Зорница Йорданова, консултант по разработване на иновационни стратегии, прилагане на корпоративно предприемачество, управление на проекти и внедряване на иновативни практики. Тя е преподавател в УНСС, където е завършила бакалавърска и магистърска степен. Там е защитила и дисертацията си по иновации в бизнеса. А сега освен, че преподава и прави наука, се опитва да изгражда и мост между науката и бизнеса.
В момента е ръководител на три научни проекта, единият от които за образователни иновации, друг – за използване на игри в бизнеса и образованието и трети – за разработване на гъвкава методология за създаване на иновации в научни организации по примера на Agile, Lean Startup, Design Thinking.
Д-р Зорница Йорданова е един от новите лектори на второто издание на Предприемачи в науката. Тя ще представи модели от бизнеса, които може да се използват в научните проекти и изследвания за претворяването им в истинки иновации.


Фондация Карол Знание е партньор на Bulgarian Digital Week

Category : Новини

И тази година Bulgarian Digital Week  ще бъде един от основните акценти на Международния Технически Панаир Пловдив. В рамките на 6 дни водещи компании от България и чужбина ще презентират своите продукти и услуги в сферата на дигиталните технологии  в рамките на Digital Expo. Digital Summit
предвижда над 30 тематични конференции, кръгли маси, дискусии, презентации и работни срещи с над 250 лектора.  По време на Digital Show  в специално обособени зони /Smart Corner/ фирми и иноватори ще демонстрират  дигитални технологии и продукти в различни направления. По време на тази част от събитието ще има и работилници за деца и юноши /Digital Children’s Workshop/.

Сред другите акценти са Speed Mentoring –  динамична и интерактивна менторска сесия, която ще срещне участниците с изявени лидери в различни области и кариерна зона,  където компании ще презентират работни позиции.

Поради големия интерес, събитието ще бъде излъчено на живо в Интернет. Фондация Карол Знание е един от деловите партньори, а участниците в Предприемачи в науката са поканени за участие с иновативните си проекти.


Светлин Наков: Аз се водя от вътрешно вдъхновение и желание да давам образование и перспектива за по-добър живот

Category : Новини

Имах кауза, важна кауза, кауза за стотици хиляди Българи: да помагам на хората да се научат да програмират и да започнат работа – това казва Светлин Наков, един от новите лектори на Предприемачи в науката, който ще даде старт на програмата на 18 септември.

Той признава, че никога не е имал финансова мотивация в начинанията си, защото парите са следствие, не причина да си предприемач.

Причината е, че искаш да даваш стойност на хората, да им решиш важен проблем, да им направиш по-добър живота, да променяш средата около себе си към по-добро. Аз се водя от вътрешно вдъхновение и желание да давам образование и перспектива за по-добър живот.

Предприемчивостта е благодетел, развивайте я, бъдете смели, действайте, призовава лекторът, който ще провокира учените, участници във второто издание на Предприемачи в науката да са активни и да търсят начини да внедрят научната си работа в практиката. Според него ценни са не толкова публикациите, дисертациите и научните титли, а реалните подобрения на живота на хората чрез наука и иновации, базирани на наука. Това е неговото разбиране на концепцията „да си предприемач в науката“.

Вижте цялото интервю тук.

Още за програмата Предпримачи в науката и как да кандидатстрате – тук.


Д-р Светлин Наков, съосновател на СофтУни

Category : Новини

Задвижвани от научни постижения, в България можем да правим предприемачество на световно ниво

Дигитален предприемач с докторска степен по компютърни науки. Над 20 години опит като софтуерен инженер, проектен мениджър, консултант, обучител и с богат технически опит  в blockchain, уеб програмиране, информационни системи, бази данни, криптография, C#, Java, JS, PHP, Python. Започва да се занимава с програмиране в четвърти клас, между 5-ти и 8 клас печели награди от различните турнири, състезания и олимпиади по информатика и програмиране. На 14 пише за първи път вирус, година по-късно продава и първия написан от него софтуер. В 10 клас вече работи на заплата в софтуерна фирма. Междувременно е изчел всички книги за алгоритми, бази данни и програмиране от местните библиотеки във Велико Търново на български и руски език и те съвсем не му достигат.

Днес вече е автор на 15 книги за компютърно програмиране и софтуерни технологии. От 2002 г. води собствен безплатен курс по програмиране. След още две години учредява Българска асоциация на разработчиците на софтуер (БАРС). Тогава Светлин Наков е удостоен от Президента на България с престижната награда “Джон Атанасов” за неговия принос за развитие на информационните технологии и информационното общество. През 2005 г. създава със съдружници образователен център за безплатно обучение на софтуерни инженери наречен “Национална академия по разработка на софтуер“ (НАРС). Самият той създава и води десетки курсове по програмиране и софтуерни технологии. През 2009 г. се присъединява към Телерик. Провежда безплатни курсове във ФМИ и в ТУ-София, като паралелно обучава на .NET технологии студентите от Телерик академия за софтуерни инженери, която ръководи. Следващата година създава ученическа софтуерна академия на Телерик. Предприемаческите му умения го отвеждат към следващата му цел и реализирана мечта – СофтУни – софтуерен университет за практическо образование. Официалният старт е през ноември 2013 г. Завършилите младежи получават диплома за висше образование, професия и осигурена работа. Въпреки, че е създател и съосновател, за себе си предпочита длъжността Мениджър „Обучение и вдъхновение“. Преди година създава и първата частна гимназия за ИТ и дигитални умения в България „СофтУни Светлина“ като партньорство между „СофтУни” и ЧОУ „Светлина”.

Нашата анкета Накъде след научната титла показа, че учените разбират смисъла на това да си предприемчив учен и не го свързват непременно със създаването на собствен бизнес. Как един дигитален предприемач с докторска степен и успешен програмист би дефинирал „предприемач в науката“?

– Думата „предприемач“ означава да предприемаш, да стартираш, да действаш, да правиш, да работиш, да си активен. Това може да означава да създадеш и задвижваш клуб по интереси, да създадеш или съосновеш фирма или бизнес организация, да работиш по социален проект (без да е бизнес), или дори да създадеш канал в YouTube с полезно съдържание или да си активен и деен по някакъв друг начин.

Предприемач в науката за мен означава да търсиш практическото приложение на научните изследвания, с които се занимаваш, и да работиш за внедряването им в практиката.

Има различни роли в това практическо внедряване: бизнес роля (да формулираш продукт, който отговаря на пазарни нужди, да намериш финансиране, да изградиш екип и да стартираш бизнес), научно-развойна роля (да изградиш продукта), маркетинг роля (да промотираш продукта или научното постижение) и други. Не е нужно непременно да си учен, за да си предприемач в науката, може да работиш в екип с учени или хора с научна експертиза.

Аз лично не намерих начин да внедря в практиката резултатите от моята научна работа и затова се занимавам с моето призвание от преди това: качествено образование за софтуерни инженери и дигитални експерти, което е много в страни от докторската ми дисертация (която е в сферата на изчислителна лингвистика). Вярвам, че когато човек намери своето призвание, той не работи, а се наслаждава на пътя към постигане на своите мечти.

Предприемчивостта ли е в основата на всеки успех?

– Да си предприемчив е важно, но не е непременно в основата на всеки успех. Може да си успешен, ако се обградиш със свестни, кадърни и предприемчиви хора, ако работиш по смислена кауза с вдъхновение и отдаденост, или просто като уцелиш с какво да се занимаваш в правилния момент. Може да развиваш успешно собствен проект (да си баш предприемач) или да се присъединиш към иновативен проект на свои колеги и да успяваш заедно с тях.

Да бъдем честни: повечето стартъп начинания се провалят, но ни учат как да сме по-успешни, трупаме ценен опит и изграждаме уменията си. Няма нужда всеки да е предприемач, но да си деен, търсещ, работещ, учещ, напредващ, развиващ се всеки ден, е ключово за успехи на всеки млад човек в днешно време.

Предприемчивостта е благодетел, развивайте я, бъдете смели, действайте. Така се трупа опит и се развиват умения. Ако пък хич не ви пасва да сте предприемчиви, закачете се за такива хора и работете в екип. Всеки трябва да си намери заниманието, в което е истински силен и работи с вдъхновение и наслада, и е полезен за останалите.

Разкажи най-интересните истории от ученическите си години, когато предприемчивостта ти е помогнала да промениш системата или да направиш своя такава.

– Като ученик създадох първото в България списание за решения на задачите от олимпиадите и състезанията по програмиране. Беше голяма иновация през 1998 г. До тогава след всяко състезание стотици участници си тръгваха с нерешени задачи и без идея как могат да ги решат. Аз се хванах и започнах да събирам и публикувам решенията след състезанията. Разпространявах списанието по e-mail, а по-късно направих и уеб сайт. Казваше се списание „Инфоман“, даже сайтът още съществува. В резултат на списанието лека полека авторите на задачи разбраха, че не може вече да крият решенията, за да дават същите задачи отново на други състезания, и започнаха сами да публикуват решения. След няколко години беше прекратена практиката някой да дава на състезание по програмиране задача без официално авторско решение. Беше катализатор на една необходима промяна към по-добро.

Сещам се за още една история: през ученическите години се занимавах със състезателно програмиране, но подготовката за състезанията беше почти изцяло самоподготовка. Учителите работеха с учениците на по-начално ниво и не успяваха да преподават на състезателите. Тогава аз реших, че не трябва да е така и създадох неформална школа за състезателно програмиране: събирах съученици с интерес към програмирането и им преподавах алгоритми и решаване на състезателни задачи, даже си бях купил бяла дъска и маркери, за да пиша и обяснявам задачите. Не продължи дълго, но хората от тази школа станаха много стабилни програмисти, предприемачи, технически директори в сериозни фирми, все сред най-добрите в професията.

Те бяха предприемчиви за своето развитие: записаха се на школа по програмиране, за да напреднат в професията. Затова успяха: не заради школата, а заради своята предприемчивост и нестихващо развитие за своите умения.

Когато продаде първия си софтуер започнаха ли да се въртят в главата ти идеи как да правиш пари от таланта си на програмист?

– Тогава бях много далеко от идеята за бизнес. Тя не ме привличаше. Аз пишех софтуер, за да помогна на хората, не толкова за да изкарам пари. Признавам си: на тази възраст не мислех за пари, беше достатъчно да имам по някой лев в джоба, гордо изкаран със собствените си ръце и ум, но по-важно беше да се науча как се прави софтуер в реалния свят. Още не знаех дори какво е фактура, нито бях чувал за маркетинг, мениджмънт, продажби, финанси, продуктово развитие и т.н. Най-смешното е, че си мислех, че „маркетинг“ е да досаждаш на хората като им показваш тъпи реклами по телевизията.

По-късно лека полека научих как работят бизнесът, фирмите, финансите и като цяло икономическата система, но все още нямах желание да правя бизнес. Бях предприемач, но бях задвижван от каузи, в които вярвам, без да се интересувам дали мога да изкарам пари от тях. Така създадох асоциация на програмистите, академия за обучения на програмисти и няколко други инициативи, докато лека полека се науча да изграждам устойчиви бизнес модели и организации.

Успял си да капитализираш успеха на си програмист с медали от национални и международни състезания и със заплата още в… 10 клас?

– В 10 клас ми предложиха работа като програмист на половин работен ден, за местна софтуерна фирма във Велико Търново. Помагах по един проекти, пишехме на Delphi. Сутрин ходех на училище, обядвах в студентския стол и ходех на работа следобеда. Не издържах дълго и се отказах след 2-3 месеца, защото от работа и учене не ми оставаше достатъчно време за подготовка за състезания по програмиране, а се борех за медали по международните олимпиади.

А как стана възможно за започнеш като асистент още като студент в СУ?

– Имаше практика преподавателите във ФМИ на СУ да си взимат за помагачи-асистенти топ студентите от курса и ме поканиха да съм асистент. Водех упражнения по програмиране в първи курс, обяснявах задачите на колегите си, понякога и на 2 и 3 курс. На мен и още няколко колеги ми предложиха да си направим и собствен изборен курс, в който да преподавам нещо, което не се изучава в основната програма във факултета. Така започнах да преподавам заедно с брат ми, по-късно и с други топ студенти. Водехме най-посещаваните и най-полезните за практиката курсове във ФМИ. От там се роди и идеята да си направим софтуерна академия, после създадох НАРС, след нея Телерик академия и накрая и СофтУни. Това е дългогодишен преподавателски път, по който трупах опит и надграждах идеите си при всяка следваща образователна инициатива.

Вярно ли е, че са те изгонили от ТУ с аргумент, че си развивал „търговска дейност“?

– Интересна история: от студентски съвет на ТУ-София ме поканиха да водя курс по практическа разработка на софтуер с Java, даже бяха отделили бюджет да плащат на преподавателите. Събрах екип и дойдохме да преподаваме на жадните за знания и практически умения студенти от Техническия университет, да ги подготвяме за работа по софтуерните фирми. Всичко вървеше добре, но поради вътрешни конфликти, се оказа, че нашият преподавателски екип не е добре дошъл в университета, и преподава без одобрение от ръководството. Имаше конфликт между студентски съвет и ръководството. Нашите обучения тогава бяха на по-добро ниво от това на останалите преподаватели, може би някой се е засегнал, а от студентски съвет ни даваха за пример как трябва да се преподава практическо програмиране. Така подразнихме управляващите и те ни обвиниха, че развиваме търговска дейност, защото сме казали на студентите, че можем да им помогнем да си намерят работа, ако имат топ резултати в нашия курс по Java. Това се оказа, че е търговска дейност, нещо като незаплатена услуга по подбор на персонал. Развръзката беше, че ни изгониха с ректорска заповед, а курсът го преместихме и довършихме във ВУЗФ. Научих важен урок: когато си на чужда територия, трябва да спазваш техните правила и да избягваш конфликти.

Смяташ ли, че без състезателния дух и характер, изграден в състезанията, щеше да успееш по-късно като предприемач? Кога всъщност се превърна от преподавател в предприемач?

– Със сигурност състезателният дух е огромен плюс, за да си успешен. Той учи да се бориш, да действаш, да си упорит, да си последователен, да си търпелив, да си настойчив, да си постоянен, да търсиш начин, а не оправдание, да се развиваш и да учиш всеки ден, да не се отказваш, да си инициативен и иновативен.

Вярвам, че същинското образование, на което дължа успехите и вдъхновението си, са извънкласните занимания в училище – кръжоци, клубове по интереси, състезания, извънучилищни общности и приятели. Те са ми дали основите в професията на софтуерен инженер.

Докато преподавах в университета, бях още чист преподавател. Тогава го преподавах за удоволствие, защото наистина ми носеше радост да давам знания и да изграждам умения. Имах си стабилна работа в софтуерна фирма, от която да изкарвам пари, а преподавах за да помогна на навлизащите в програмирането да станат добри и да започнат работа. В един момент ми се прииска да направя преподаването моя професия, но в университета нямаше как: там системата не позволява да преподаваш каквото си искаш и колкото си искаш. Трябваше да се учи здраво математика и нямаше достатъчно часове за практика и заплащането нямаше как да е като по фирмите. Затова реших да направя една от първите софтуерни академия в България – Национална академия по разработка на софтуер. Всъщност терминът „софтуерна академия“ се оказа, че май аз съм го измислил през 2004 г. Първият ми опит за изграждане на обучителна фирма заедно с колеги беше изпълнен с много грешки от липса на опит. Беше трудно, стартирахме без пари, нямахме учебна зала, но пък ни помогнаха да си изградим, учехме се в движение, беше много ценно като опит. Тогава станах предприемач и разбрах за първи път в живота си какво е маркетинг, какво е продукт, какво е пазар, какво е продажбен процес, какво са финансите, какво е фактура и т.н.

Как стартира първия си стартъп?

– С колеги се събрахме да правим академия за обучения на програмисти. Стартирахме трима програмисти и един бизнес човек. Екипът бързо се размести, беше трудно. Аз се фокусирах върху развитието на продукта (тогава не знаех, че така се нарича), колегите към организация, маркетинг и продажби, но аз се включвах много активно навсякъде.

Работех много и всичко: от поддръжка на техниката и опъване на кабели, през учебно съдържание, изпити, преподаване, до продажби и интервюта. Поствах обяви по форумите, лепях рекламни листовки, уговарях партньорства с фирми, дори сам си пишех договорите. Тогава натрупах много опит, мисля че узрях, научих как не се прави.

Как след това дойде изкушението за още бизнес?

– После създадох Софтуерната академия на Телерик през 2009 г. По-точно Телерик купиха мен и моя екип за да стартират своя софтуерна академия, понеже ни бяха клиенти и бяха супер доволни, че им произвеждахме читави програмисти. На предприемачески език може да се каже, че това е бил „първият exit“ в моята стартъп кариера. В корпоративния свят се научих на процеси, организационна структура, мениджмънт и бюджетиране. Беше полезно. Не бях предприемач, или поне не стартъпър, но определено бях иновативен и предприемчив, заедно с екипа, който изградих около мен, и с подкрепата на основателите на Телерик, прекрасни хора.

През 2013 г. се разделихме с Телерик и аз поех по свой път към една моя мечта: да направя софтуерен университет. Заедно с Христо Тенчев, опитен дигитален предприемач, основахме СофтУни, който лека полека се установи като абсолютен лидер в ИТ обученията в България, и който развиваме и до днес.

СофтУни е бизнес с кауза, в което вложих цялата си енергия и вдъхновение.

Историята на СофтУни е дълга и вдъхновяваща, но съм я разказвал вече. Нека сега се върнем на разговора ни.

Каква беше твоята лична мотивация да работиш за себе си?

– Имах кауза, важна кауза, кауза за стотици хиляди Българи. Това ми беше мотивацията: да помагам на хората да се научат да програмират и да започнат работа.

Успехите и парите дойдоха като следствие на това, че даваме стойност на хората, даваме им нещо ценно – знания и умения за кариерен старт в една от най-елитните и търсени професии на 21 век.

Никога не съм имал финансова мотивация и не съм тръгвал от нея. Парите са следствие, не причина да си предприемач. Причината е, че искаш да даваш стойност на хората, да им решиш важен проблем, да им направиш по-добър живота,

да променяш средата около себе си към по-добро. Аз се водя от вътрешно вдъхновение и желание да давам образование и перспектива за по-добър живот.

Смяташ ли, че се научи да правиш бизнес, освен че се научи да сбъдваш мечтите си?

– Лека полека подобрявам бизнес уменията си, докато преследвам мечтите си, в това е красотата да работиш за кауза. Случих на доста свестни партньори и съм им много благодарен. Аз мисля повече за образованието и за иновациите в СофтУни, как да направим по-добър продукт, как да достигнем по-добре до хората, които се нуждаят от него, как да намерим или създаден качествени учители и преподаватели, мисля за иновации и технологии в учебния процес. Другите партньори в СофтУни мислят за бизнес развитие, за финанси, за материалната база, за маркетинг и продажби, за организационна структура и процеси. Приятно е да си поделим задачите и всеки да прави това, в което е силен.

Може ли да се прави успешен бизнес в областта на образованието у нас с безплатни услуги?

– По цял свят и във всички области за да си успешен, трябва да миксираш безплатните услуги, които даваш даром и които те прославят сред потребителите, с платени услуги, от които генерираш приходи, за да си осигуриш устойчивост и развитие. Ако работиш само безплатно, трудно може да станеш голям и значим. Не е устойчиво да живееш от дарения. Това важи особено силно в онлайн образованието. Там моделът почти навсякъде е freemium: „пробвай безплатно и ако ти хареса, дай пари и получаваш още“. Аз харесвам много този модел, защото дава стойност на всички, осигурява безплатен старт за потребителя, а доставчикът на образователния продукт получава заслужена слава заради безплатните продукти и услуги, които раздава на потенциалните си клиенти.

В една презентация каза, че ако си искал да правиш наука, си щял да отидеш в чужбина. Защо смяташ, че у нас не може да се прави наука?

– Нивото по ВУЗ-ове и научни институции в България е много ниско. Който е ходил по света, веднага ще види разликата. За щастие има и изключения, но добрите примери са по-често изключения. Истинската наука се прави с пари и затова в България рядко се получава.

Въпреки всичко вярвам, че ситуацията се подобрява. Има все пак млади учени, които остават в България или се връщат в България и развиват научна дейност по модерен начин. Дано се увеличат и намерят своя път към растеж и развитие, за да може някой ден в България да се прави наука на световно ниво и в големи мащаби.

Кое е най-важното, което на което искаш да научиш участниците в Предприемачи в науката?

– Най-важното за мен е да се научат да свързват науката с практиката. Тази връзка е отдавна изгубена и тя ни различава от успешните модели на научно-изследователска и развойна дейност, които работят от десетилетия в развитите страни. Всеки учен трябва да е малко предприемач и да търси приложението на научните изследвания и резултати, до които се докосва в своята работа.

Аз вярвам, че задвижвани от научни постижения, в България можем да правим предприемачество на световно ниво и да задържаме младите учени тук.

Някои вече го правят и трябва да се поучим от тях.

Вярвам, че с дружни усилия можем да разширим научно-иновативната и научно-предприемаческата екосистема и да направим България добро място за научни изследвания и иновации, които се вливат в индустрията.

С какво ще предизвикаш нашите предприемачи в науката?

– Действайте, бъдете активни, търсете начин да внедрите в практиката научните резултати! Това за мен и за България, за българската икономика и за качеството на живота в България е дори по-важно от научните достижения. Дори да правим малко, ако го внедряваме в практиката, ще имаме реални резултати.

Ценни са не толкова публикациите, дисертациите и научните титли, а реалните подобрения на живота на хората чрез наука и иновации, базирани на наука. Това е моето разбиране на концепцията „да си предприемач в науката“.

Предизвиквам българските учени да намерят начин да внедрят в индустрията, в практиката, в производството, в услугите и навсякъде другаде в реалния живот, научните достижения от своята работа, и да изградят почти изгубената връзка наука-иновации-индустрия.

Предизвиквам българските предприемачи да намерят модели, проекти и инициативи, чрез които да работят съвместно с българските учени, така че да комерсиализират технологиите и достиженията от научните им изследвания и проекти.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Другите лектори в програмата вижте тук.


Програмата Практични финанси завърши с финансов лагер

Category : Новини

Нивото на замърсяване на въздуха в градска среда беше финансовият казус, който решаваха ученици от 9 до 11 клас по време на финансов иновационен лагер. Така завърши програмата на JA Bulgaria „Практични финанси“, в която финансова група Карол е един от основните спонсори.

Участници бяха най-ангажираните и мотивирани 57 ученици от 27 училища в 24 града. Жури, в което влизаха мениджъри от компании-партньори на проекта отличиха най-силните отбори. Първо място отредиха на екип „Балонени мечти“ с участници от ПТГ „Н. Й. Вапцаров“, Враца, МГ „Д-р П. Берон“, Варна, ПГ по керамика, Елин Пелин, МГ „Баба Тонка“, Русе и СУ „В. Левски“, с. Черни Осъм.

Като член на журито от финансова група Карол участва изпълнителният директор на Карол Капитал Мениджмънт Даниел Ганев, а като ментор – мениджърът на екип в Карол Стандарт, Данаил Йорданов.

Инициативата е част от проекта, стартиран от JA България, подкрепен от 8 браншови и с институционалното партньорство на Министерство на науката и образованието, Комисията за финансов надзор и Национална агенция за приходите. Финансирането е осигурено от Европейската банка за възстановяване и развитие, с Инициатива за общностите, Финансова група Карол, БНП Париба Лични Финанси и NN България.

Още за срещите на доброволците от Карол с учениците в програмата Практични финанси:

Нашите доброволци в Практични финанси показват управлението на бюджета с игра

Ученици от Националната финансово-стопанска гимназия управляват бюджети

Практични финанси в Карол

На живо от валутните пазари в седмицата на парите

Практични финанси – много важна част от обучението в училище

 


Анкета Накъде след научната титла

Създаваме предприемачи в науката

Носителят на наградата Предприемач в науката за 2019 г.

Носителят на стипендията на Карол за 2019 г.

Нашите Лектори: Александър Долашки

Нашите лектори: Здравка Медарова

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close