Author Archives: m_petkova@karoll.bg

Регионалният мениджър на Европейския инвестиционен фонд е лектор на Предприемачи в науката

Category : Новини

Христо Стоянов е лицето на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) в България вече повече от осем години като регионален мениджър. Управлява дейностите по бизнес развитие на институцията, която предоставя рисково финансиране за предприемачество и иновации; инвестиции с дялов капитал, портфейлни гаранции на кредити за бизнес развитие, стартъп акселератори.

Член е на директорския борд на JEREMIE Bulgaria- прилаганата в България  инициатива на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), чиято цел е подобряване на достъпа до финансиране за микро, малки и средни предприятия.

Преди да се присъедини към екипа на ЕИФ в София, Христо Стоянов е директор M&A във Форем Консултинг, където в продължение на четири години участва в сделки за сливания и придобивания между 5 и 150 млн. долара.

Има магистърска степен от УНСС и MBA от University of Notre Dame – Индиана, САЩ, където е бил стипендиант на Fulbright програмата и е участвал като портфолио анализатор в университетска програма за управление на инвестиционен портфейл от акции и рискови инвестиции.

До заминаването си през океана, Христо е водещ финансов редактор във в. Пари. Автор е на иновации във финансовия всекидневник, където в продължение на пет години е и финансов анализатор. Бил е номиниран за наградата „Черноризец храбър“, носител е на награда от Държавната комисия за ценни книжа и борси.

 


Проф. Николай Желев, професор в School of Medicine, University of Dundee, създател на изкуствено човешко сърце

Category : Новини

Участието ми в спиноф ми донесе голямо удовлетворение, тъй като виждах как научните ни резултати се прилагат в практиката

Николай Желев е световно известен учен, признат за гений, заради създаването на изкуствено човешко сърце с диаметър едва 1 мм. Разработил новия орган първоначално от стволови клетки, а в последствие препрограмира кожни клетки за тази цел. Изкуствените сърца се използват за тестване на лекарства за лечение на рак и хипертрофия. Това постижение му донесе адмирациите на научната и медицинска общност, но и медийна популярност във Великобритания, Европа и Съединените щати. У нас придоби популярност когато организира Световния конгрес по биооткрития  – World BioDiscovery Congress 2017 и доведе учени от цял свят. Президент е на World BioDiscovery Federation от 2014 г. Управляващ редактор е на BioDiscovery, първото международно научно списание в областта на науките за живота и медицината в Шотландия.

Николай Желев е професор в School of Medicine, University of Dundee, град Дънди, Обединеното кралство. Университетът е световен лидер в областта на фармацевтичните изследвания.

Почетен професор е в осем университета във Великобритания, Китай, България и Русия. Бил е първият почетен консул на България в Шотландия. Неговата лаборатория е разработила първия биосензор за живи клетки за мониторинг на активността върху тумори.

Работи в областта на раковите заболявания, синтезиране на лекарства, биологията на сърдечно-съдовите системи и нанобиотехнологиите. Основал е няколко биофармацевтични и биотехнологични компании за разработване на нови лекарства срещу рак и сърдечна хипертрофия. Публикувал е три книги, написал е пет раздела в специализирани издания, над 90 научни статии. Има патенти в областта на ДНК реакцията на увреждане, регулиране на клетъчния цикъл и откриване и развитие на лекарства в областта на онкологията и кардиологията.

Завършва биохимия в Софийския университет през 1985 г. и работи в Института по молекулярна биология и Института по клетъчна биология на БАН, където през 1990 г защитава дисертация. След промените у нас в края на осемдесетте години, търси възможност за научна кариера в чужбина. През 1991 г. заминава за Дания, но година по-късно вече работи като изследовател в King’s College London, където среща учени от цял свят, сред които и нобелови лауреати. В Кралския колеж пет години работи в областта на молекулярната биология и като научен консултант на компания, разработваща апаратура за анализ на белтъчни взаимодействия. През 1997 г. получава покана от професор сър Дейвид Лейн да участва в създаването на нова компания, спиноф от University of Dundee. Така започва и неговата предприемаческа дейност.

Създава и оглавява департаментите по биохимия, клетъчна биология и протеомикс в Cyclacel Pharmaceuticals – биофармацевтична компания, използваща контрола на клетъчния цикъл, транскрипционно регулиране и биологична реакция на увреждане на ДНК за разработване на иновативни целеви лекарства за рак и други пролиферативни заболявания.

Става професор на 43 години в University of Abertay Dundee, който преди няколко години беше преименуван на Abertay University. Вече има участие в пет биотехнологични стартъпа. Казва, че в Шотландия се гледа с добро око на професор, който прави това и се доказва на пазара. За това му помага и допълнителното образование от Dundee Business School, където завършва през 2000 г.

През последните години българският учен работи в партньорства с Харвард, Китай, Русия и някои от българските университети.

Дъщеря му е лекар, завършила е медицина във Великобритания, но също като баща си пътува и работи в различни точки на света.

Въпреки, че засега не би се върнал отново да прави наука в България, проф. Желев прие да бъде лектор на Предприемачи в науката, защото така ще подкрепи българските млади учени, които работят в областта на приложната наука и мечтаят да стигнат “от епруветка към таблетка”.

 С представянето на нашите лектори „показвам“ предприемачите в науката. Вашето резюме е най-убедителната дефиниция. Вие самият как бихте определил предприемачите в науката?

– За мен предприемач в науката е учен който създава бизнес с цел комерсиализация на резултати от научно-изследователска дейност.

Предприемаческите умения отдавна не са просто търсени от работодателите, а по-скоро са характеристика на успешната личност. Как се учат и развиват?

– За успешни предприемачески умения е необходима известна доза талант и благоприятна среда за неговата реализация. Това включва обществена и държавна подкрепа за създателите на нови обществено-полезни бизнеси.

Когато започнахте работа във фармацевтична компания, тогава ли решихте, че е необходимо и бизнес образование, за да може да се извърви трудния път от епруветка до таблетка?

– Както и повечето от моите колеги, работници в социалистическа България, аз нямах представа как работят частните биофармацевтични компании. Докато работех в кралския колеж в Лондон ме поканиха да работя като консултант за частна компания, произвеждаща оборудване за биотехнологичната и биофармацевтична индустрия.

На следващата година се оказах и сред основателите на нова компания – спиноф от университета. Това ми донесе голямо удовлетворение не само във финансов аспект, но и в научен, и морален, тъй като виждах как научните ни резултати се прилагат в практиката.

Същевременно това ме изправи пред нови предизвикателства. Трябваше много бързо за се запозная с бизнес правилата в реални условия, управлението на финанси, проекти и хора.

Разкажете за вашите стартъпи. Как решите да направите тази стъпка и как те помагат на научната Ви работа?

– Първата компания, в създаването на която участвах, беше споменатият спиноф от University of Dundee през 1997 г. По това време изследвах вещества с противотуморно действие и създаването на частна компания беше начин да намерим финансиране на проекта и да организираме клинични изследвания с веществата. При това аз преминах на работа изцяло към компанията. Някои учени се страхуват от този преход, тъй като допускат че това може да повлияе на научната им работа, публикуването на статии и работата им в университета. Няма основание за подобни опасения тъй като

научно-приложните изследвания, които се извършват в компаниите са по същество научни изследвания които водят и до публикуването на висококачествени статии в престижни списания. Университетите ценят учени с реален бизнес опит и връзки с индустрията и често ги канят като преподаватели.

През  2003 г. ми предложиха работа като професор в университета в Дънди и оттогава разделям времето си между академични институции и частни компании. Този баланс е полезен и за двете дейности, тъй като

затварянето на учения в един кабинет в университета води до изолиране от реалните проблеми на индустрията. От друга страна, индустрията може да спечели много от тесни връзки с академични институции и ранен достъп до нови технологии.

В Обединеното кралство научните колаборации между университети и индустрията се стимулират финансово от държавата. На университетите се отпускат целево финансови средства ако покажат, че определена научна област изследванията водят до конкретни приложения в практиката.

Защо не една компания с различни дейности?

– Аз участвам в създаването на компании в две терапевтични области – онкология и кардиология, а също и в разработването на апаратура. Тези бизнеси имат различна специфика, инвеститори, колаборация с различни експерти и затова има смисъл да са отделни структури.

Всички тези компании ли работят?

– За разлика от университетите и държавните институции, компаниите са много по-динамични структури и зависят силно от пазара. Те могат да се разрастват, намаляват, обединяват или закриват ако продуктът, който произвеждат не е нужен повече. В това няма трагедия. Важното е да не фалират. Например първата компания която създадохме през 1997 г. все още съществува, друга компания се обедини с по-голяма, имаме и закрита компания, но засега нямаме фалит.

Колко работни места създадохте?

– Общо компаниите, са създали над 100 работни места.

С какъв капитал започвате една нова компания? Как намирате финансиране?

– Първоначалният капитал, с който се започва нова компания, е на основателите. След това се търсят инвеститори, които  могат да бъдат частни лица или инвестиционни компании, банки, пенсионни фондове и др.

Основният фактор, който печели инвеститорите са хората, които стоят зад компанията, техния опит и мотивация.

Може ли да им се вярва, че ще доведат идеята до пазара. Не винаги се търси бърза възвращаемост.

След първата компания, имате ли други спинофи с участието на университета в Дънди?

– Участвам в две спиноф компании с университетите в Дънди.

Каква е практиката за участие на университета в компании на студенти и учени?

– Университетът активно подпомага и участва в създаването на нови компании, за което получава целево финансиране от  държавата и акции в компаниите.

Акциите се разпределят между основателите, университета и инвеститорите.

Работите с български университети по някои от проектите си. Насърчавал ли сте свои колеги да инициират спин-оф и стартъп компании?

– Изнасял съм лекции на тази тема в български университети и съм участвал в една нова компания като консултант. Условията тук са по-трудни .

Във всички свои интервюта казвате, че Шотландия помага на учените да стартират бизнес. Как на практика става това?

– В Шотландия държавата помага активно, чрез изграждане на бизнес инкубатори, финансова помощ и директно инвестиране в нови компании.          

Защо в България това не се случва? Какво в екосистемата липсва?

В България бизнес инкубаторите не функционират ефективно. Липсват финансови стимули за университетите  и държавно инвестиране в нови компании.                                                                                            

Какъв тип инициативи или формати трябва да се създадат, за да може учените да срещат бизнеса? С отделни форуми по-скоро се констатират едни и същи дефицити във връзката наука-бизнес у нас.

– Срещи и форуми не могат да помогнат, независимо от формата, ако липсват условия за академично предприемачество.

Трябва ли да изграждаме наш, български модел на комерсиализация на науката или можем да вземем най-подходящото от чуждите добри практики?

– Бихме могли да приложим модел на комерсиализация на науката, доказал се в друга европейска страна, Шотландския модел е подходящ.

 В Предприемачи в науката ще говорите за вашите компании. Може ли едно революционно малко изкуствено сърце да бъде сърце и на бизнес модел?

– Това е пример за научно откритие, което може да бъде комерсиализирано. Вече написахме бизнес план и участвахме в конкурс за бизнес идеи. Класираха ни в първите 10 процента. Сега търсим инвеститори.

Какви ще са последиците от развитието на тези технологии? Как всъщност едно откритие става технология?

– Едно откритие става технология когато излезе на пазара и се утвърди в практиката. Технологиите, свързани със стволови клетки и регенерация на тъкани имат голямо бъдеще.

Колко и какви патента имате?

Имам четири патента в областта на разработване на лекарствени вещества, които са лицензирани.

Комерсиализацията на науката включва и регистрирането на патенти. У нас обаче по-скоро се приема, че това е скъпо и излишно.

– Регистрирането на патент се заплаща и цената се увеличава значително при регистрация на европейско и международно равнище. Освен това, за поддържане действието на патент, се заплаща такса всяка година. Затова трябва да се прецени кои открития да се патентоват. Ако патент не се лицензира, това носи само финансови загуби на компанията. Напоследък се забелязва залитане сред западните университети да се патентова всичко възможно. Това забавя публикуване на научните резултати и пречи на научното общуване. Няма нищо лошо в това научните открития, финансирани с обществени средства, да се предоставят на обществото без патенти и други ограничения. Наскоро отказах да патентовам нов метод за ранна диагноза на рак на гърдата, който разработихме в университета и докладвах резултатите на международен научен конгрес, за да може методът да се използва без ограничение.

Какви митове сте готов да направите на пух и прах пред българските учени в програмата?                                                                                                      

– Един от митовете е, че няма голямо финансиране за комерсиализация на нови научни идеи. Според мен има достатъчно финансиране в рамките на Европа – няма достатъчно големи идеи.

С какво ще предизвикате участниците в Предприемачи в науката?

– Ще предизвикам участниците да търсят финансиране за своите иновационни идеи в рамките на обединена Европа.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!

Другите лектори в програмата – тук.

Кои са менторите – тук.

 

 

 


„Програми накто „Предприемачи в науката“ са изключения и би трябвало участието да е задължително за всеки мотивиран млад учен“

Category : Новини

Шестнайсет амбициозни млади учени ще участват тази година в програмата Предприемачи в науката на фондация Карол Знание. Десет от тях вече имат доктораска степен, останалите са докторанти. Десет са от различни институти на Българската академия на науките, двама са носители на докторантската стипендия на фондация Карол Знание. Двама са докторанти във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, двама са учители, един е получил докторската си степен в чужбина.

Общото между всички е мотивацията за участие в програмата, желанието за развитие и възможността да обмислят реализация на научната си работа.

Какво ги доведе при нас?

Програми накто „Предприемачи в науката“ на фондация Карол Знание са изключения и участието би трябвало да е задължително за всеки мотивиран и амбициозен млад учен. Причините са, както освен чисто финансовия аспект, възможността за осъществяване на контакти с колеги и финансови партньори, така и обучението в предприемачество, което липсва на цялото образование в България. Елементарни умения като презентиране и “elevator pitching” не се преподават и изучават, а те са основополагащи за бъдещето на младия учен.

„За мен не е имало и миг колебание, че решението ми да участвам в програмата „Предприемачи в науката“ би било едно от най-полезните, важните и решаващите в моята кариера до момента. Възможността, която давате на младите учени да погледнат на проектите си от друга страна, да ги разгледат не само като постижение и откритие в науката, а да се научат да виждат възможностите, чрез които биха могли да създадат продукт, чрез който да развият в максимална степен положения труд е прекрасна.“

Мотивът ми да кандидатствам по програма „Предприемачи в науката” се базира на нейната висока репутация, на богатия опит и професионализъм на екипа от обучители и ментори. С тяхна подкрепа аз бих могла да надградя своите познания и да придобия нов изключително ценен опит в редица важни области, които ще бъдат необходими за успешната реализация.

„Вярвам, че обучението което се предлага с програмата “Предприемачи в науката” ще бъде от голямо значение и добър стимул за мен да продължа да се развивам и усъвършенствам като изявен учен специалист в два аспекта. Първият – повишаване на професионалната ми квалификация в научната област от интерес, вторият – да придобия ценен опит в областта на предприемачеството и индустриализацията на научните си постижения.“

Лична мотивация за участие в програмата Предприемачи в науката e  усвояване на нови подходи и по-голяма увереност, рутина в експерименталната ми работа. Не бива да се забравя и личното самочувствие, което до момента ми липсва, тъй като малко или много докато си докторант в България си ограничен по отношение на изяви.

„Уверен съм, че изпълнението на тази програма и участието в нея ще има значителен принос към развитието на научния капациет, предприемаческия нюх и разбирането на младите учени.“

Карол Знание привлече интереса ми с възможността да развивам конкурентни и модерни научни проекти. Програмата ще бъде ключов мотивационен инструмент за мен и ще повиши моя иновационен потенциал на изключително високо ниво. Това би било стъпка в развитието на стабилна иновационна среда.


Николай Ярмов, съосновател на CEED България и CEO Angels Club

Category : Новини

Да бъдеш предприемач
е призвание – не е за всеки,
но всеки може да опита

Известен е като бизнес ангел и през последните десетина години името му са свързва с изграждането на предприемаческата култура и екосистема в България и региона. От 2005 г. е съосновател и изпълнителен директор на „Центъра за предприемачество и управленско развитие“ (CEED България). Организацията изгражда общност от предприемачи, които подкрепя с контакти, консултиране, обучения, подобрява и изгражда финансови умения.

През 2017 г. става един от основателите на организацията на българските бизнес ангели – CEO Angels Club – група от топ мениджъри и предприемачи, които инвестират собствените си пари в стартиращи компании срещу дял от дружеството. Идеята на клуба е да събере бизнес ангелите на едно място, за да могат да споделят знание и експертиза, както и да инвестират съвместно.

Николай Ярмов има над 20 години опит в областта на финансите, развитие на малки и средни предприятия, микро-кредитиране, капиталови инвестиции и финансови гаранционни механизми. По време на работата си в мисията на USAID в България (1997 – 2005), като старши съветник за развитие на частния сектор в България, управлява програми в областта на бизнеса за над 50 млн. щатски долара. Носител е на много награди и отличия, включително от Държавния Департамент на САЩ и USAID.

От 2015 г. е член на Борда на Европейската Mрежа за Mикрофинансиране в Брюксел. Има дялове и участия в няколко български компании в ИТ сектора.

Завършва магистратури по стратегическо планиране и международни икономически отношения (МИО) в УНСС, след това, избрал вече своя кариерен път, записва курсове по микрофинансиране и предприемачество в University of Colorado Boulder и Southern New Hampshire University.

След толкова години опит с начинаещи предприемачи, как бихте дефинирал „предприемач в науката“?

– За мен това е

търсещ човек, с афинитет към риска и успеха. По нищо не се различава от „стандартния предприемач“

или поне не трябва да отстъпва от необходимите качества и бизнес умения. В крайна сметка бизнесът е еднакъв за всички!

И като сме започнали с дефиниции, как ще обясните на учените кои са бизнес ангелите?

– Както бих го обяснил на всеки.

Бизнес ангелите са частни инвеститори, хора с опит и средства, които правят дялови инвестиции с лични пари в непублични, най-вече стартиращи предприятия. Освен със средствата за стартирането на дадена фирма или реализацията на нова/иновативна бизнес идея, те са ценни и с това, че предлагат опита, контактите и уменията си.

Те инвестират с нагласата да спечелят и подпомагат новостартиращи фирми и високо иновативни предприятия в ранен стадий на развитие, а също и предоставят своя професионален и предприемачески опит на екипите при нужда.

Имате ли опит с учени, които започват собствен бизнес с идеята за практическо приложение на научната си работа?

– За жалост нямам такъв опит.

Търсили ли са ви учени дори само за консултация по конкретна?

– Не са ме търсили, не съм контактувал с хора от научната сфера, които да искат да се занимават с предприемачество, но сме работили с много студенти, които искат да стартират свой собствен бизнес. Помагаме им да насочат потенциала си в правилната посока.

Кои от качествата на предприемача трябва да притежава един учен, за да е успешен в своята дейност, независимо дали е в академична или корпоративна среда?

-Всичките качества взети заедно е най-добре! Много са и колкото повече, толкова по-добре! Както казах, за предприемачите разлика няма в пол, цвят на кожата, религия или ниво и степен на образование. По скоро бих се съгласил,

че да бъдеш предприемач е призвание – не е за всеки, но всеки може да опита 😊

Разкажете за дейността на клуба на бизнес ангелите. Вече повече от две години работите като структура. Как това промени финансирането на стартиращи компании?

– Най-вече подобри средата и показахме, че и в България може да се случва.

Колко проекта са подкрепени до този момент, на каква стойност, в кои сфери?

– Трябва да направя справка с колегите, но мисля че към момента имаме около десетина проекта за над половин милион евро.

Коя от тези инвестиции е с най-висока възвръщаемост? Каква е средната възвръщаемост и за колко време?

– Труден въпрос…ще ми трябва много време да обобщя резултатите, но

като цяло се стремим да си върнем инвестицията с добра печалба (поне 4-5 пъти) за срок около 48 месеца.

Не винаги става обаче 😉

Как ви намират предприемачите? Трудно ли е да стигнат до бизнес ангелите в България хората с бизнес идеи?

– Всеки може да кандидатства онлайн на нашата страница; взаимно се търсим.

Не е трудно да се срещнем, трудно е да се харесаме или да се договорим

… леко тегав процес, но пък е весело по пътя и си струва и за двете страни.

На какъв етап могат да се обърнат към вас? Само с идея или вече с регистрирана компания?

– Може и само с идея, но важното е да има солиден екип, който да знае какво и как иска да постигне – мотивация, опит и дръзновение!

А могат ли учените да станат част от мрежата на Центъра за предприемачество и управленско развитие (CEED), за да срещнат предприемачи или партньори, хора, с които биха могли да създадат стартъпи?

– Разбира се! Ние никого не изключваме и сме готови да помагаме стига да има взаимен интерес. Това ние мисията и ще продължаваме да подкрепяме предприемачеството в България. Само времето ще покаже.

Кое е най-важното, на което искате да научите участниците в Предприемачи в науката?

– Ако успея да ги науча на само три 3 неща, които да запомнят и да приложат в практиката си, ще съм доволен. Избора оставям на тях 😊

С какво ще предизвикате нашите предприемачи в науката?

– Още нямам идея, но като се срещна с тях ще разбера.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!

Другите лектори в програмата – тук.

Кои са менторите – тук.


Бизнес ангелът Николай Ярмов в Предприемачи в наукатата

Category : Новини

Николай Ярмов ще бъде лектор на Предприемачи в науката. Известен е като бизнес ангел и името му са свързва през последните години именно с тази дейност. Съ-основател и изпълнителен директор от 2005 г. на Центъра за предприемачество и управленско развитие (CEED). Организацията изгражда общност от предприемачи, които подкрепя с контакти, консултиране, обучения, доставчици и възможности за финансиране.

През 2017 г. става един от основателите на организацията на българските бизнес ангели CEO Angels Club – група от топ мениджъри и предприемачи, които инвестират собствените си пари в стартиращи компании срещу дял от дружеството.

Николай Ярмов има над 20 години опит в областта на финансите, развитие на малки и средни предприятия, микро-кредитиране, капиталови инвестиции и финансови гаранционни механизми. По време на работата си в мисията на USAID в България (1997 – 2005), като старши съветник за развитие на предприемачеството, управлява програми в областта на бизнеса за над 50 млн. долара. Носител е на различни награди, включително от Държавния Департамент на САЩ и USAID. От 2015 година Николай Ярмов е член на Борда на Европейската Mрежа за Mикрофинансиране в Брюксел. От юни тази година е член на борда и на MAGIFINITY.

Завършва магистратура по стратегическо планиране в УНСС, след това, избрал вече своя кариерен път, записва курсове по микрокредитиране и предприемачество в University of Colorado Boulder и Southern New Hampshire University.

Интервю с Николяй Ярмов вижте тук.

Другите лектори в програмата – тук.

Кои са менторите – тук.


Серги Сергиев, основател и изп.директор на ShopUp – лектор на Предприемачи в науката

Category : Новини

Серги Сергиев е поредният лектор на Предприемачи в науката, който представяме дни преди началото на второто издание на програмата.

През последните 10 години се фокусира в областите изкуствен интелект, машинното обучение и Data Science. Сериен предприемач и лидер на Data Science Society – доброволческа организация, в която са участвали над 2000 човека в международни Хакатони (DATATHON),  срещи, летни училища и други събития.

Основател и изпълнителен директор на компанията ShopUp, която прилага Data Science и създава едноименна платформа за анализ на поведението на клиентите в големи търговски обекти. Стартира този бизнес през 2015 г. и сред клиентите му са няколко големи търговски вериги.

Серги Сергиев е и един от съоснователите на стартъпа TICKEY, чиято основна цел е да направи обществения транспорт по-удобен и привлекателен. Компанията започва своето пътуване през май 2014 г. от StartUp Weekend Sofia Mobile, където печели 3-то място и покана за участие в програмата Start it Smart. През декември същата година TICKEY печели инвестиция от акселератора и фонда за рисков капитал Eleven.

Първият си предприемачески опит придобива като съосновател на Operations, компания за email-маркетинг. Идеята да стартира свой бизнес идва по време на обучението му в Австрия, в програмата Executive Master of Business Administration на Виенския университет, WU Executive Academy.

Интервю със Серги Сергиев вижте тук.

Другите лектори в програмата – тук.

Кои са менторите – тук.


Фондация Карол Знание подкрепя Science Bricks: Наука с кауза

Category : Новини

Дали Вселената е толкова „спокойна“, колкото изглежда? Какви материали ни трябват, за да покоряваме Космоса? Защо са важни изследванията на Антарктида? Кога се е появила първа биологична клетка LUCA? Какво е да си олимпиец по природни науки? Отговорите на тези въпроси ще научите на първото научно-популярно събитие, което MediaBricks.bg организира. Science Bricks: Наука с кауза ще се проведе на 19 октомври и кани всички фенове на науката в София Тех Парк, Форум „Джон Атанасов“. На една сцена ще излязат водещи учени, впечатляващи комуникатори на науката и вдъхновяващи учители, за да подкрепим заедно умните деца на България по пътя им към нови успехи. Никола Каравасилев, Наско Стаменов, доц. Аспарух Камбуров и проф. Николай Денков, заедно с част от българските олимпийци по природни науки и водещите Златина Димитрова и д-р Владимир Божилов ще превърнат Science Bricks в празник на знанието.

Фондация Карол Знание е един от партньорите на събитието. Приходите от  продажбата на билетите отиват директно в дарителската сметка на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки в подкрепа на състезателите и ръководителите на отборите по математика, физика, химия, астрономия, лингвистика, астрономия и астрофизика, биология и информатика.

Билети се продават онлайн в epayGO ТУК.

 


Д-р Олга Антонова – предприемач в науката

Category : Новини

Д-р Олга Антонова е гл. асистент в Медицински университет София, Катедра Медицинска генетика. Доктор по генетика, лекар със специалност „Медицинска генетика“, специализант по „Хранене и диететика“, Национален център по здравеопазване и анализи (НЦОЗА). Участник в първото издание на Предприемачи в науката, един от претендентите за наградата от 30 000 лв. в конкурса Предприемач в науката.

Не спечели наградата, но спечели много повече от участието си в програмата.

Дефинира своите приоритети, тръгна си от обучението с екшън план и…нещата се промениха. За тази една година, от кандидатстването ѝ до момента, тя стана търсен лектор и вече има изградено име на уважаван лекар, генетик, нутригенетик, а съвсем скоро и на диетолог, който работи отдадено, за да осъществи идеите си. Работи по проект за Високорезолютивен скрининг на пациенти с рак на пикочен мехур за установяване на небалансирани геномни изменения и полиморфни маркери, свързани с развитието на раковия процес. Тестът, който тя разработва ще позволи навременното откриване на пациенти с повишен риск за развитие на рак на пикочен мехур и изготвяне на персонализиран режим, който да минимизира риска от развитие на заболяването.

Признава, че по време на обучението е разбрала

колко е важно да изградиш своя личен бранд и да комуникираш резултатите от работата си.

Това до голяма степен я мотивира да разшири изявите си извън Медицинския университет.
След Предприемачи в науката 2018, Олга участва в поредица симпозиуми и конференции. Беше лектор на “Дерматокозметичен симпозиум BEAUTY WOMAN” с тема Генетичен паспорт на кожата: приложение на персонализираната медицина в козметиката и естетичната дерматология. “ДНК – в основата на нашето здраве” – това е презентацията ѝ във формата Науката решава проблеми, последвана от интервю за MOVE.bg.
През април участва в младежки форум на списание Elsevier Bulgaria – Research eyes open wide с презентация „Ефектът на Дънинг-Крюгер сред младите учени или защо се подценяваме“. Месец по-късно

беше номинирана от издателството за млад учен на наградите Питагор.


През април участва и на Балканския конгрес по човешка генетика в Одрин с постер за научната си разработка, свързана с рака на пикочния мехур – „Evolution of chromosomal aberrations in patients with bladder cancer: from blood to bladder tumors“.
Лятото за нея започна с конференцията по хранене и диететика в началото на юни, където имаше презентация за наследствени фактори, свързани със затлъстяване и диабет тип 2. А после работата отведе д-р Олга Антонова на Европейски конгрес по медицинска генетика в Гьотеборг, Швеция, където представи постер Molecular signature for improvement of clinical prognosis accuracy in superficial bladder cancer.
Д-р Олга Антонова е пример за предприемач в науката – лекар, учен, преподавател и бъдещ предприемач, който ще развие научната работа в научен продукт, за да спечелят от това здравеопазването и пациентите.
Очаквайте среща на живо с д-р Антонова в Предприемачи в науката! Очаквайте и видео, в което тя ще разкаже за своето участие в програмата.


Леона Асланова, основател на Innovation Starter, съосновател и изпълнителен директор на Иновейшън Акселерейтър България

Category : Новини

Предприемачът в науката е създател със здрава връзка с логиката на пазара

Експерт и консултант по иновации, с над 15 годишен професионален опит. Основател е на Innovation Starter, първата специализирана агенция за иновации в България, на форума за иновации Innovation Explorer, съвместно с вестник Капитал и на Академия за иновации, най-голямото публично-частно образователно партньрство у нас, съвместно с водещите университети в България. Преди това е работила като Мениджър партньорски взаимоотношения в Мобилтел, Мениджър Продажби в Инвестор.бг, Директор “Връзка с клиентите” в Нетуърк медиа, Маркетинг мениджър в M3 Communications Group Ltd.

От 2019 г. управлява и фонда за рискови дялови инвестиции Innovation Acceletaror Bulgaria с мандат да финансира с 15.6 мил. евро 200 стартиращи компании в България през следващите години.

Завършила е с отличие Софийски университет „Св. Климент Охридски“ с бакалавърска степен по българска филология и магистърска степен по теория на литературата, бизнес иновации във Виена към TAG Business School и mini MBA програмата на PWC`s Academy.

Сега е докторант в Стопански факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ под ръководството на проф. Цветан Давидков, катедра „Стопанско управление“ с профил “Бизнес администрация“.

През 2018 г. печели стипендия за лятна специализация за преподаватели по иновации в училището по Дизайн мислене – d.school в Станфорд (Hasso Plattner Institute of Design at Stanford) от Български център за предприемачество.

Леона е член на журито на Централноевропейските годишни награди за предприемачество (CESA) и състезанието “Start4big“.  Ментор и лектор е в различни програми, между които Female Founders Global Community, Startup Live, акселератора SharonAcademy, предприемаческата обучителна програма на ABLE Activator, Gabrovo Innovation Camp. Автор е на 5 курса по иновации и води лекции в 4 български университета.

Вие сте един от хората, които търсят и подкрепят иновации през последните години. Иновативни ли са стартиращите бизнеси у нас?

– За да отговоря на въпроса Ви, накратко ще мина през дефинирането на термина иновация и правилното му разбиране.

Обичайно в основата на стартиращия бизнес стои идея, която тепърва трябва да се потвърди на пазара и валидира с клиентите. Идеята може да бъде новаторска като концепция, но никога да не стане иновация.

Т. е., да не успее да се комерсиализира, да намери пазарната си реализация в глобален или поне национален план. Идеята може да стане добър бизнес. Може дори да бъде голям бизнес, национален или международен. Но за да бъде иновация, тя трябва навлезе в масова употреба и да няма аналог, да измести стара концепция или да въведе нова пазарна ниша. Когато сега поглеждаме назад към явления като интернет или електричеството, към продуктите компютър, пералня, печка, прахосмукачка; услугите – дигитално банкиране, пазаруване и пр., спокойно можем да кажем, че те са иновации и да дефинираме в коя епоха са навлезли масово в обществото и как се е дистрибутирало тяхното влияние. От сегашна гледна точка можем да оценим идеята, продукта, услугата, бизнес модела на една млада компания като иновативен, но тя никога да не успее да комерсиализира идеята си като иновация. Дано обяснявам ясно.

А иновативни ли са българските университети и научни центрове?

–  Не.

Ако погледнем най-значимите иновации в световен мащаб, учени и научни разработки ли стоят зад тях?

Светът вече е глобален и мултикултурен. Все по-рядко дадено голямо откритие в науката ще е на един човек и все по-често ще бъде рожба на групова и екипна работа. Бързите комуникации и връзки позволиха това. Обичайно една и съща идея хрумва на различни хора, но разработването и въвеждането и на пазара е низ от редица фактори, които си сътрудничат, за да успеят.

Нашата работа е да направим така, че екосистемата в България да работи и да балансира между правилните си елементи, за да имат иновациите път и изход навън към света.

Всеки един от нашите лектори и ментори дава свое определение за предприемач в науката. Вие как бихте дефинирали?

– За мен предприемач в науката е изобретател или човек на науката с икономически нюх, знание, разбиране, образование. Т. е., създател със здрава връзка с логиката на пазара.

Разкажете за Вашите предприемачески проекти, всички свързани с иновации.

– За да е накратко, работим основно в три сфери – образователни инициативи, събития за трансфер на знание в областта на иновациите и финансиране на ранни предприемачи (pre-seed фаза).

Ментор сте в акселератора SharonAcademy. Как работи и какви предприемачи подкрепя?

– В акселератора кандидатстват проекти от различни сфери с опитен екип и вече валидирана идея, за момента съм видяла 3-4 от техните компании и е рано за мнение.

Най-новата Ви роля е на съосновател и изп. директор на Иновейшън Акселерейтър България -инвестиционен фонд за дялов и рисков капитал от 15.6 млн. eвро. Какъв е мандатът и как ще работите със стартиращи компании?

– Надяваме се за начало да започнем да работим, защото фондът още е в процес на учредяване, което значи, че се съгласуват документи за одобрение по процедурата. Мандатът на фонда е 10 годишен.

Избрали сме да подкрепим голям брой проекти, за да положим здрава основа за другите фондове, които да ги поемат и развият.

Имаме доста широк профил, който включва Лека промишленост, Здравеопазване, Транспорт и логистика, Образование, Медийни продукти, Телекомуникации и Дигитални проекти.

Како е различното в този фонд? Акселератор за иновативни стартиращи бизнеси?

– Различното е опитът на екипа и фокусът върху иновации, според нашето разбиране. Изборът на зрелите индустрии, пред високи технологии. Изборът да подкрепяме дългосрочни играчи и хора с мисия в България.

На какъв етап ще могат да се обръщат към вас предприемачите?

– Финансирането при нас е за компании в етап на ускоряване (pre-seed) и начален етап (seed) в размер от 25 000 евро до 1 мил. евро за инвестиция.

Учени, които имат научна разработка с потенциално практическо приложение и никакъв конкретен бизнес план могат ли да намерят във фонда партньор? Да получат подкрепа за разработване на идея, изграждане на екип, административна и друга помощ?

– Основният и най-важен документ (освен стандартните финансови и правни документи за допустимост, преглед и оценка), който изискваме, е подробен, ясен и дългосрочен бизнес план. Във време, в което много компании се запалиха по това бързо да променят какво и как искат да правят, пренебрегвайки важността на бизнес планирането, действа освежаващо, но и малко страшно за ранните предприемачи.

Бизнес планът обаче е документът, който веднага показва наличието или не на добри познания за правене на бизнес, обхват на целите, амбициите и познаването на пазара на предприемачите. Ние бихме отвхвърлили научен проект, изобретение, патент, ако хората, които стоят зад него не са го свързали с бизнес опит.

В този смисъл, акселераторската програма е създадена, за да подпомогне по-бързото развитие, изпълнението на заложените индикатори и мениджърските умения на компаниите, които ще подкрепим. Няма да успеем да структурираме екипи от нулата или да помагаме самите ние като консултанти на изобретатели без бизнес опит. Но има доста други организации, които могат да им помогнат за това, преди да стигнат до разговор с инвестиционен фонд.

 

Кое е най-важното, което на което искате да научите участниците в Предприемачи в науката?

– Да разбират правилно термина иновация, за да се насочат към иновативни проекти, продукти, услуги.

С какво ще предизвикате нашите предприемачи в науката?

– Ще им дам практически задачи за иновиране на продукти и услуги.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!

Другите лектори в програмата – тук.

Кои са менторите – тук.


Леона Асланова ще бъде лектор на Предприемачи в науката

Category : Новини

Основателят на Innovation Starter, първата специализирана агенция за иновации в България, Леона Асланова ще бъде лектор на Предприемачи в науката. Тя е експерт и консултант по иновации, с над 15 годишен професионален опит, създател е на форума за иновации Innovation Explorer, съвместно с вестник Капитал и на Академия за иновации, най-голямото публично-частно образователно партньрство у нас, съвместно с водещите университети в България.

От 2019 г. управлява и фонда за рискови дялови инвестиции Innovation Acceletaror Bulgaria с мандат да финансира с 15.6 мил. евро 200 стартиращи компании в България през следващите години.

През 2018 г. печели стипендия за лятна специализация за преподаватели по иновации в училището по Дизайн мислене – d.school в Станфорд (Hasso Plattner Institute of Design at Stanford) от Български център за предприемачество.

Леона е член на журито на Централноевропейските годишни награди за предприемачество (CESA) и състезанието “Start4big“.  Ментор и лектор е в различни програми, между които Female Founders Global Community, Startup Live, акселератора SharonAcademy, предприемаческата обучителна програма на ABLE Activator, Gabrovo Innovation Camp. Автор е на 5 курса по иновации и води лекции в 4 български университета.

Интервю с Леона Асланова вижте тук.

Другите лектори в програмата – тук.

Кои са менторите – тук.


Анкета Накъде след научната титла

Създаваме предприемачи в науката

Носителят на наградата Предприемач в науката за 2019 г.

Носителят на стипендията на Карол за 2019 г.

Д-р Олга Антовона за участието си в Предприемачи в науката

Нашите лектори: Здравка Медарова

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close