Author Archives: Карол Знание

Софийският университет става партньор на Предприемачи в науката

Category : Новини

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е новият партньор-университет на програмата Предприемачи в науката, създадена за докторанти и млади учени.

Тази година  темата е Impact Investing и за първи път са поканени и студенти, които разработват проекти със социално и екологично въздействие. Университетът ще награди проект или екип с участие в четвъртото издание на преакселераторската програма.

Форматът ще е отново онлайн, започва на 27 септември, ще се провежда всяка сряда от 10 до 12 часа. Участието е безплатно за участниците, които ще имат възможност да се срещнат с интересни лектори и ментори от различни точки в Европа.

Програмата завършва с конкурс Предприемач в науката с награда от 30 000 лв. Един от миналогодишните носители на приза е докторант от Физически факултет на СУ.

 

Кои са всички отличени учени и проекти, вижте тук.

Кандидатстването вече е отворено. Какви са изискванията и как да заявите кандидатурата си – тук.


Докторантът Ирина Ганчева: Работата в ЕКА ме зареди с идеи за изследвания, които да реализирам в България

Category : Новини

Ирина Ганчева е един от двамата докторанти, които получават стипендия от Фондация Карол Знание за участие в Първо лятно докторантско училище на тема “Космически изследвания, технологии и приложения”, което ще бъде проведено от 5 до 11 юли в Националната астрономическа обсерватория – Рожен. Организатор е секция “Космос” към Съюза на физиците в България.

Представяме Ирина Ганчева с нейния разказ от първо лице

Родена съм в София и завърших 91 НЕГ „Константин Гълъбов“. През 2007 година заминах за Германия, където завърших висшето си образование, специалност Физика. Бакалавърската степен получих от Universität Stuttgart, а магистърската от Freie Universität – Berlin, Герамия. Винаги съм намирала квантовата механика за особено вдъхновяваща, затова и специализацията по време на следването ми беше в тази насока.

След като завърших и трябваше да избера професионално поприще, реших да се отдам на другите ми интереси, свързани с нашата прекрасна планета Земя и изучаването ѝ. Реших да запиша докторантура в Софийски университет, специалност Физика на Земята, океана и атмосферата. В катедра Метеорология и Геофизика към Физически Факултет на СУ срещнах изключително ерудирани преподаватели, които наистина умеят да вдъхновяват не само студенти, но и младите учени като мен. Бяха ми предоставени много възможности да участвам в различни научни проекти на катедрата, както и в такива, свързани с популяризация на науката.

Научната ми работа по докторантурата е свързана с анализ на спътникова информация, с цел детектиране на аномални структури по повърхността на Черно море. По този начин могат да се детектират замърсявания от различни източници и да се извършва бърз и ефективен мониторинг на околната среда.

През 2019 получих възможността да направя специализиран стаж в Европейската Космическа Агенция (ЕКА) за две години, с цел задълбочаване на познанията ми в сферата на дистанционните наблюдения на Земята, както и събиране на практически умения за организацията и изпълнението на проекти към ЕКА. От тогава временно пребивавам във Фраскати, Италия, където се намира центърът за дистанционни наблюдения на Земята на ЕКА – ESRIN.Научното проуване, с което се захванах в ЕКА цели изучаването и създаването на технология за детектиране на отпадни води, които биват зауствани в морска среда. Използвам информация от спъниците Sentinel-1 и 2, а учебната област за това изследване е българското крайбрежие на Черно море.

Работата в Агенцията ми донесе много нови полезни контакти, както и идеи за бъдещи научни изследвания, които да реализирам в България.

Обичам да прекарвам времето си на открито и сред природата, ходейки на планина или бъдейки близо до морето. Именно връзката ми с природата храни любопитството ми да разбера как функционира Земята и желанието ми да мога да си обясня процесите, случващи се около нас.

Приветствам както професионалните, така и личностни предизвикателства и вярвам, че умението ми да се спрявам с тях се дължи на дисциплината и издържливостта, които култивирам, благодарение на отдадената ми практика по йога и медитация. Също така и на късмета да бъда заобиколена от вдъхновяващи и активни хора, от които мога да се уча и ме мотивират.

Другият носител на стипендията на фондация Карол Знание – тук.

Повече са програмата, лекторите и новините за Първото лятно докторантско училище – тук.


StudyHub и CareerHub – инвестиция с въздействие в подкрепа на студентската общност

Две момичета представиха на финала на Академия за иновации в началото на юни своя нов проект, замислен и осъществен благодарение на опита от предишния проект, отново представян на финала, но предишната година. Студентките Мартина Георгиева и Цветомира Гяурова спечелиха второ място с проекта за CareerHub и наградата на фондация Карол Знание. Така те стават първите участници, запазили своите места в Предприемачи в науката 2021. Тази година фокусът е Impact Investing и двете участнички могат да се състезават и с двата си проекта.

Цветомира Гяурова е завършила бакалавърска степен по софтуерно инженерство в СУ „Св. Климент Охридски“. Сега учи Стопанско управление с английски език, отново в СУ. Тя е зам.-председател на Сдружение „Студенти в действие“, което създава StudyHub – първото споделено пространство за учене в
Студентски град, работещо 24 часа, 7 дни в седмицата. Тя е и управител на „Кариърхъб“ ООД, компания за професионално реализиране на студенти и младежи с до 3 години опит.

Мартина Георгиева също е завършила беакалавърска степен по софтуерно инженерство в СУ „Св. Климент Охридски“. Сега учи Маркетинг в НБУ. Основател е на споделено пространство за учене StudyHub и е председател на Сдружение „Студенти в действие“. Тя е съосновател и маркетинг специалист на „Кариърхъб“ ООД.

Двете предприемчиви и амбициозни студентки се впускат в програмата Предприемачи в науката като в „изключително пътешествие“, което ще им помогне да направят CareerHub „най-разпознаваемата платформа за първа работа в България“.

За да стигнем до идеята за CareerHub, трябва да разкажем за StudyHub – първата денонощна библиотека у нас, която се използва и като споделено пространство за учене. На кого му хрумна идеята?

Мартина: Цвети ще отговори най-добре на този въпрос 🙂

Цветомира: С Марти учихме софтуерно инженерство и покрай доста тежките домашни се озовахме зимата на 2018-та година към 4 сутринта на една бензиностанция с друг колега. Видяхме, че там учат доста студенти, същото забелязахме и по кафенетата. Оттам на Марти ѝ дойде идеята за денонощна библиотека. Започнахме трима, а вече сме екип от шестима и даже си имаме трима стажанти.

Как създадохте този екип и как успяхте да стигнете до реализация? Как намерихте финансиране?

Мартина: В началото започнахме по много грешен път – решихме, че на първо време е важно мястото, пък после ще мислим за бизнес модела. Намерихме локация, но изискваше твърде много ресурси за ремонт. Преосмислихме концепцията и се допитахме до бизнеса. Бизнесът откликна и ни помогна да започнем  – чрез знания, дарения и физическа помощ. Година по-късно започнахме.

Цветомира: Също така направихме анкета, с която проучихме нуждите на студентското общество и привлякохме аудитория в онлайн пространството. Отне време хората да свикнат, че такова нещо ще се отвoри. В началото се чуваха скептични гласове, но с течение на времето започнахме да получаваме подкрепа от самите студенти – при ремонта, при сглобяването на мебели. От каквото и да имахме нужда, те винаги откликваха.

Как се развива сега библиотеката, как поддържате мястото? Предлага ли допълнителни услуги? Как си възвръщате вложените средства?

Мартина: Библиотеката отвори официално врати на 01.10.2019 г., като още от началото се допитваме до студентите за мнението им и за предложения за подобрения в пространството. Добавили сме много нови функционалности от началото, като например втора врата с картов достъп, автоматизирахме си процесите за събиране на лични данни и съгласяване с Общите условия на мястото. Добавихме много нови академични издания за различни специалности и дигитализирахме наличните книги в библиотеката си, като съвсем скоро системата ще бъде достъпна за младежите онлайн. В момента работим по създаването на приложение за закупуване и зареждане на карта за достъп онлайн, за да ограничим нуждата от рецепция и всеки младеж да може да си закупи по всяко едно време карта.

Създадохте ли стартъп за осъществяването на StudyHub?

Мартина: Да, работим като сдружение в обществена полза.

Как оценявате ползите от реализацията на проекта до момента?

Мартина: С малко статистика – над 1500 членове, над 20 корпоративни партньора, над 60 събития, над 60 медийни публикации, връзка с всички младежки организации и най-важното – наши студенти взимат международни награди именно, защото са учили в StudyHub.

Работата по проекта StudyHub ли извади проблема за омагьосания кръг – за да си намериш работа трябва да имаш опит или стаж, а за да имаш опит или стаж, трябва да си работил?

Мартина: Идеята се зароди през лятото на 2020 г., след като един наш студент от денонощната библиотека StudyHub ни каза: „Хора, не мога да си намеря работа. Защо уча, ако накрая навсякъде, където кандидатствам ми казват, че нямам опит? На вас ви пука, можете ли да измислите решение?“. Ние рядко стоим безучастни пред проблемите на общността ни и решихме, че можем да направим нещо. Така се роди и CareerHub – платформата, която помага на младежите да намерят 1-ва, 2-ра или 3-та работа, да ги срещне с желания работодател или младежка организация и да разбие парадокса „Нямаш опит – Нямаш работа“.

Екипът за CareerHub същият ли е?

Мартина: Да, с леки промени. Имаме нов човек. Сашо е нашият Tech гуру, който е отговорен за техническата част на платформата. Той е доброволец в библиотеката, но не е част от екипа, управляващ Сдружението.

Eкипът на CareerHub, снимка lider.bg

Какво предлага и какво ще предлага платформата?

Мартина: Помагаме на младите да покажат, че липсата на опит не означава липса на умения. С това спестяваме и време, и усилия на компаниите, защото така те не се лутат в морето от кандидати, а бързо могат да видят кои отговарят на перфектния търсен човек. Също така, позициите в платформата ще са с максимум до 3 години опит, за да помогнат на младите да намерят правилното си място. Важно е да споменем, че няма друга платформа, която събира на едно място всички позиции за тях.

Как ще финансирате проекта?

Мартина: Финансирахме си я сами, като до тук сме вложили около 5000лв. и малко отгоре, защото вярваме в идеята и искаме да помогнем на младежите. Кандидатствахме за много инвестирания, но всички ни казват, че уж такъв проблем няма или че имаме общност и ще се справим сами. Искам да споделим, че ако няма такъв проблем младежката безработица нямаше да е 16% и средната продължителност за търсене на първа работа нямаше да е над 6 месеца. Това са данни на EuroStat.

Кой се занимава с бизнес планирането в екипа?

Целият екип. Ние смятаме, че трябва заедно да взимаме решения накъде искаме да отиде платформата и компанията, затова винаги решаваме подобни неща заедно.

В какви състезания и програми участвахте с идеите за StudyHub и CareerHub? Защо е важно младите хора да търсят подобни възможности?

И с двата проекта сме участвали на Академия за иновации. Като библиотеката взе 3-то място през 2018 година. С нея сме печелили финансиране по проект Социални иновации на Столична община, били сме на финала на акселераторската програма на Ринкер. Библитеката има множество награди, сред които Будител на годината през 2019, номинация за Човек на годината 2020 на БХК, номинация за Проект на година на фондация Лале през 2020 и много други. C CareerHub до сега сме участвали само на Академия за иновации 2021 и станахме 2-ри, като за нас това е признание, че проектът има смисъл и може да помогне на множество млади хора, които се лутат в търсенето на своята кариера.

Вие сте първите, спечелили място в нашата преакселераторска програма, която тази година е с фокус Impact Investing. Какво очаквате от Предприемачи в науката 2021?

Много се радваме, че спечелихме място в преакселераторската програма с фокус Impact Investing. От Предприемачи в науката 2021 г. очакваме да се запознаем с лектори с дълъг опит в предприемачеството. Хора, натрупали знания и желаещи да споделят наученото с нас.

Желаем ви успех и ви очакваме в Предприемачи в науката 2021!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.


Проф. Владя Борисова: Университетите вече имат ясна процедура и за създаването на спиноф компании

Category : Новини

Проф. д-р Владя Борисова е директор на Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер (ИИСТТ) на УНСС, който професионално подготвя кадри в областта на интелектуалната собственост за държавното управление, бизнеса и неправителствения сектор. Икономист и адвокат по интелектуална собственост към Софийска адвокатска колегия. Има дузина специализации, между които интелектуална собственост в Queen Mary Intellectual Property Research Institute of London и в Université de Lille, France. Експерт към Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) и вице- президент към работните органи на организацията. Консултант на Международната търговска камара (ICC), служба „Търговски престъпления“, дивизия „Престъпления срещу интелектуалната собственост“, Лондон.
Проф. Борисова е член на Академичния съвет към Председателя на Патентно ведомство, на националната Асоциацията по интелектуална собственост, биология и фармация, на Съюза на учените в България и на Международната научна мрежа на PGV-Франция. Независим експерт е към Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия (ИАНМСП). Експерт към 39-то, 40-то и 43-то Народно събрание. Има дългогодишен експертен, преподавателски и научноизследователски опит с многобройни национални и международни участия, експертизи, инициативи, стратегически проекти и публикации в областта на интелектуалната собственост и технологичния трансфер. Директор е на офиса за трансфер на технологии към УНСС.
Гост лектор в Universidade de Évora, Португалия и Università degli Studi di Firenze, Италия. Лектор на Предприемачи в науката 2021 за интелектуална собственост, авторски права и трансфер на технологии.

Проф. Борисова каква е дейността на Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер като структура в УНСС и извън университета?

– Институтът по интелектуална собственост и технологичен трансфер (ИИСТТ) е създаден с ПМС№ 54/2017 и ПМС № 294/2020 към УНСС, и е единственото академично и професионално продължение на 30 годишната история в обучението на кадри за държавното управление, бизнеса и неправителствения сектор, научната дейност и експертизата по интелектуална собственост. ИИСТ работи съвместно с Академията на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) и Академията на Европейското патентно ведомство (ЕПВ/ЕPO) и Службата на ЕС за интелектуална собственост (СЕСИС/EUIPO). Акцент в дейността на ИИСТТ, е да спомогне трансформирането на икономиката в иновативна, чрез управление на интелектуалната собственост и технологичен трансфер.
Извън университета, ИИСТТ провежда множество обучения по интелектуална собственост, предимно за целите на бизнеса. Последното обучение, което проведохме беше заявено от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) и беше предназначено за предприятията в ИКТ сектора към агенцията и тези, в ИКТ клъстера и клъстера за Изкуствен интелект към София Тех Парк. Институтът предоставя експертни становища и експертиза за бизнеса и държавното управление по конкретни въпроси на интелектуалната собственост (закрила на интелектуалната собственост, оценка на обектите на интелектуална собственост, преакселераторски период на изобретенията, технологичен трансфер и други) и по различни стратегически документи в областта. Например, една от последните експертни дейности на ИИСТТ бе свързана с разработването на ПМС № 61 от 2 април 2020 за условията и реда за създаване на търговски дружества от държавните висши училища за целите на стопанската реализация на резултатите от научните изследвания и обекти на интелектуална собственост.

Програмата за обучение включва ли практическа част?

– Обучението в ИИСТТ се провежда в две бакалавърски програми, две магистърски програми и в две докторски програми. Специалностите са по две, защото кореспондират на системата на интелектуалната собственост, а именно: в едната специалност се подготвят кадри в областта на индустриалната собственост – изобретения, търговски марки, ноу-хау, лицензиране за целите на иновационната дейност и индустриите. В другата специалност, акцент са творческите и културните индустрии в сектора на художествената собственост, където произведенията на литературата, науката и изкуствата се превръщат в културен продукт.

Обучението се провежда съвместно с Академията на СОИС и студентите ни се водят едновременно студенти в УНСС и в Академията на СОИС.

Обучението в СОИС се провежда от международни лектори на английски език. Дипломантите на ИИСТТ получават освен диплом за завършена бакалавърска или магистърска степен от УНСС, също и сертификат за преминато обучение към Академията на СОИС, което вече е конкурентно предимство при бъдещата им професионална реализация.
Обучението в института е силно практически ориентирано. Наш приоритет е теорията да се апробира в практиката още в университета. Академичният състав на института е съставен от специалисти, с доказани бизнес и управленски умения в практиката. Обучението в ИИСТТ включва задължителна стажантска програма, в над 20 държавни и частни организации от областта на интелектуалната собственост, с които институтът е в партньорски отношения. За подпомагане на професионалната реализация на успешно завършилите студенти на института,

предлагаме възможност за участието им в международна стажантска програма на Европейското патентно ведомство (ЕПВ/ЕPO) и Службата на ЕС за интелектуална собственост (СЕСИС/EUIPO), наречена Рan European seal.

Програмата е изцяло финансирана от ЕПВ и СЕСИС и се провежда на място в офисите на една от двете европейски организации за период от една година.

Освен подготовка на кадри, извършвате ли услуги в областта на интелектуалната собственост за други университети или институти?

– Да, в добри отношения сме с университетите и изследователските институти. Вече проведохме обучение по интелектуална собственост и трансфер на технологии на кадровия състав на няколко офиса за трансфер на технологии. ИИСТТ е звеното по интелектуална собственост на ИАНМСП и София Тех Парк. Сътрудничим на няколко университета при разработването на тяхната Политика за интелектуална собственост. Наши възпитаници заемат позиции, отговарящи за интелектуалната собственост в изследователски институти на БАН и в няколко университета, поддържаме сътрудничество и ги подпомагаме при по-сложни въпроси. Представляваме и Chelonia Applied Science Innovation Office of University of Basel по въпросите за интелектуалната собственост в България.

Разкажете за дейността на Офиса за трансфер на технологии в УНСС.

– В структурата на ИИСТТ функционира и Офис за трансфер на технологии (ОТТ), който е връзката между научните изследвания и трансформирането им в иновации. Основната задача на мениджърите трансфер на технологии е да организират преакселераторския етап на изобретенията и посредством технологичен трансфер тези иновативни решения да достигнат до бизнеса за икономическа реализация. Това включва тясно сътрудничество с изобретателя, активна комуникация и задълбочена експертиза по идентифициране на обекта на интелектуална собственост; закрила на интелектуалната собственост; оценка на обекта; предварителен анализ на степента на технологична готовност; предварителен анализ на пазарния потенциал; разширения на закрилата; лицензионни преговори – идентифициране на риска, икономическите ползи за инвеститора и други. В нашият ОТТ работят двама мениджър трансфер на технологии, бивши възпитаници на ИИСТТ, патентни представители с над 10 годишен практически опит в областта.

Имате ли партньорства с други офиси за трансфер на технологии в университетите? Колко са действащите такива?

– През 2019 година, с цел да се подпомогнат заинтересованите институции и структури, в лицето на държавното управление за създаване на устойчив икономически растеж, чрез интелектуална собственост и технологичен трансфер, Институтът по интелектуална собственост и технологичен трансфер (ИИСТТ) на УНСС и Патентното ведомство на Република България по съвместна инициатива, инициираха изследване с екип от специалисти на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) към ООН, за установяване на състоянието на технологичния трансфер на територията на Република България. През март 2021 г., в свой официален доклад, СОИС представи констатациите и препоръките от изследването, които бяха приети и с официални становища на Министерство на икономиката и Министерство на образованието и науката. За да отговоря на въпроса цитирам част от констатациите в доклада на СОИС:
3. Същественото финансиране по програма Фар – 2017 и по проекти на ЕС е използвано за създаване на офиси за трансфер на технологии в университетите и някои изследователски института.

Това финансиране не е създало устойчива екосистема, защото когато финансирането по програмата или проекта се е прекратило, не е било предвидено последващо финансиране за поддържане на създадените структури. Следователно не е била създадена възможност на ОТТ за устойчивост, за да заработят и да се самофинансират, в резултат персоналът в ОТТ напуска и създадените ресурси се губят“.

Да, проектът със СОИС ни позволи да изградим мрежа от партньорски отношения с идентифицираните и поканените за участие в него ОТТ.

Колко и какви са компаниите, създадени с подкрепата на тези офиси за трансфер на технологии?

– Опитът е изключително спорадичен. Идентифицирани бяха един трансфер на интелектуална собственост, при който технологията бе продадена на българско предприятие, а не лицензирана. И една стартъп компания, създадена от студент, изобретателят на технологията, който бе насочен от ОТТ по коя програма може да кандидатства за финансиране на дейността си.

Могат ли и по какъв начин да се възползват учени извън УНСС от услугите на офиса?

– Да, разбира се. Офисът за трансфер на технологии в УНСС може да предоставя услуги по интелектуална собственост и трансфер на технологии на всички заинтересовани страни.

Ние сме в добри партньорски отношения с водещи офиси за трансфер на технологии в региона, например ОТТ към Белградския университет, ОТТ към Загребския университет и не само, например ОТТ към Бостънския университет, ОТТ към университета Базел и други, с които взаимно си съдействаме при нужда от национална експертиза по конкретни въпроси.

Всяка година в Предприемачи в науката има дискусия за възможностите на университетите да инкубират компании. Вие сте и юрист, и експерт по интелектуална собственост. Какъв е вашият отговор – има ли законови пречки университетите да създават спинофи?

– Инкубирането на компании на ниво университет е изключително предизвикателство, ако преди това не е уреден въпросът с интелектуалната собственост върху изобретението, въз основа на което ще се създаде компанията и което ще служи като гаранция/обезпечение за рисковия инвеститор в това предприемаческо начинание. Това е и основен въпрос при търсенето и получаването на т.нар. seed capital, за който бе предвидена инфраструктура под формата на фонд технологичен трансфер към Фонда на фондовете, която за съжаление не се реализира.
По отношение наличието на законовите пречки пред университетите да инкубират компании –

законови пречки пред предприемаческата активност на университетите вече няма.

Тази възможност е уредена с измененията в Закона за висшето образование (ЗВО) от 2016 г., когато за първи път се признава правото на университетите да идентифицират, закрилят и управляват своята интелектуална собственост, както и се указва създаването на система, т.е. инфраструктура на ниво университет, в която да се осъществяват тези процеси. В допълнение, ЗВО предвиди и приемането на постановление на министерски съвет, в което да са указани реда и условията за реализирането на стопанска дейност с интелектуалната собственост и научните резултати на университетите. Приемането на това постановление на МС се забави доста дълго време, но от април 2020 г. то стана факт, с което

университетите вече имат ясна процедура и за създаването на спинофф компании.

Независимо обаче, че законодателни пречки вече няма, голямо предизвикателство пред университетите остава уреждането на въпросите за интелектуалната им собственост на ниво институция.

По-голямата част от университетите и изследователските институти нямат стратегически документ – Политика за интелектуална собственост, в която да се регламентира какво се счита за интелектуална собственост, кой и при какви обстоятелства е неин титуляр и как тя може да бъде управлявана, т.е. комерсиализирана.

Няма изградена и институционална инфраструктура или там където има тя не е функционираща, например ОТТ, съвет или комисия по интелектуална собственост, където да участват представители на ръководството на институцията и т.н.; фонд интелектуална собственост, от който да се подпомага заявителската активност на университета и да се поддържа действието на защитните документи – патенти, свидетелства за регистрация и т.н.
При други институции пък, имат вътрешнонормативна база в областта на интелектуалната собственост, но тя не отразява в пълна степен спецификите в управлението на интелектуалната собственост на ниво университет и прилагането й създава определени затруднения. В трети институции, не се среща подкрепата от страна на ръководството, нито воля за преориентиране към предприемачество и иновативност.
В този смисъл СОИС казва: „Както бе посочено резултатите от проучването показаха, че

по-голямата част от университетите и изследователските институти все още не изпълняват изцяло своята нова предприемаческа роля и имат ограничена активност в закрилата и комерсиализацията на интелектуалната собственост.

Причините за това са различни – недостатъчно институционални ресурси за научни изследвания, недостиг на правна и организационна инфраструктура на ниво институция, липса на информираност и на култура по интелектуална собственост, липса на подкрепа от ръководството на университета и/или изследователския институт.“
Бих добавила, че общ проблем е и липсата на достатъчно кадри, професионално подготвени в областта на интелектуалната собственост, които да съдействат при провеждането на тези така необходими институционални политики.

Има ли спинофи с участие на университети у нас?

– Доколкото ми е известно към момента все още няма създадена подобна практика.

Какви са основните пречки за създаване на стартиращи компании с участието на университетите на базата на научни разработки?

– Приоритетно, но не само, поради изложените по-горе причини, които отново са обобщени в една от констатациите на световната организация: „Докато институцията няма ясна Политика за интелектуална собственост, в която да установява собствеността върху изобретенията за себе си, и само при определени обстоятелства за факултета, катедрата, преподавателя, изследователя, то те или няма да разкриват изобретенията си, или ще продължат да ги извеждат за комерсиализиране самостоятелно „през задната врата“, независимо от правилата на институцията.“
Разбира се не трябва да се абсолютизира, че това е единствената причина, но тя е водеща и изключително съществена, особено що се отнася за статута на университетите, като активен участник в националната иновационна екосистема. Друга причина е, че

често научните изследвания не са съобразени с приоритетните области за интелигентна специализация в иновационното развитие на икономиката.

Те често са проведени в отговор на определени научни търсения или пък предлагат решения в области, в които индустриите не проявяват инвестиционен интерес. Недостатък на екосистемата е и липсата на функционална обвързаност между отделните заинтересовани страни от това научния резултат да достигне до бизнеса, ниската информационна и комуникационна активност и други.

А какви са пречките пред студенти, докторанти и млади учени да създават стартъпи, базирани на научни разработки от дипломни работи или докторантски изследвания?

– По отношение на студентите, докторантите и младите учени пречките са ограничени до това, как се уреждат правата им на интелектуална собственост с институцията, в която се обучават или провеждат научни изследвания, когато техните научни разработи са с характер на изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, ноу-хау, софтуер и т.н. и имат потенциал да се превърнат в бизнес проект. Другото ограничение пред тяхната предприемаческа активност е свързано с достъпа им до специализирана експертиза по интелектуална собственост и до възможностите за финансиране, като част от преакселераторската програма за бизнес реализацията на тяхната идея.

На какво искате да научите участниците в Предприемачи в науката, които тази година ще са с „въздействащи проекти“?

– Като лектор в програмата Предприемачи в науката ще запозная участниците със спецификите на този етап в преакселераторската програма, свързан с интелектуалната собственост, а именно как да идентифицират интелектуалната собственост в научните разработки и проекти, как да я защитят за да придобият търговски монопол и да бъдат конкурентоспособни, как да оценят обекта на интелектуална собственост и как да управляват и реализират технологичен трансфер, как да обезпечат рисковия инвеститор с интелектуалната си собственост и получат финансиране за успешна стартъп компания.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в Предприемачи в науката 2021!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.


Д-р Румяна Мишонова: Темата за кръговата икономика трябва да присъства в училищата и университетите

Д-р Румяна Мишонова е експерт в областта на кръговата икономика, устойчивото развитие и трансфер на технологии. След 24 години във Франция, през 2018 г. се връща в България, за да остане и работи тук. У нас е старши консултант по европейски проекти и участва в инициативи на Институт Кръгова икономика. Изследва връзката между икономическата дейност и климатичните промени.

Доктор по социология от Université de Nantes, Нант, Франция. Седем години там работи в сферата на трансфер на технологии, първо за университета в Нант и после в Société d’accélération du transfert de technologies – Grand Centre, чиято функция е осъществяването на връзка и сътрудничество между звената за научно-развойна дейност на 19 висши учебни заведения в Централна Франция и бизнеса.

В продължение на 9 години е част от екипа в Консултантска агенция за социална иновация (ARAIS-Cooperative d’etudes et de conseils en Innovation sociale) в Нант.

По време на академичната и консултантската кариера добавя дълъг списък с квалификации и обучения – Юридическа защитa на софтуери в Национален институт за индустриална собственост, (INPI – Institut National de la Propriete Industrielle), Париж; Стратегии за защитa и продажба на непатентовани иновации; Индустриалната собственост в IT проекти; Авторското право; Европейски институт за предприемачество и интелектуална собственост, (IEEPI – L’Institut Europeen Entreprise et Propriete Intellectuelle), Париж, Валоризация на научни изследванията/ Reseau C.U.R.I.E. – Valorisation, transfert de technologies et innovation issue de la recherche publique, Париж.

Д-р Мишонова, вече от три години сте в България. Промени ли се за това време представата ви за трансфер на технологии у нас?

– Не бих могла да кажа категорично „Да“. Както и преди 3 години,

вие сте единствените, които систематично работите в този посока, насърчавате, подкрепяте и дейността ви има конкретни резултати.

Други примери за проекти на трансфер и/или успешни колаборации между академични среди и частния сектор, изглежда по-скоро са резултат от индивидуални инициативи. За съжаление, все още висшите учебни заведения в България не са успели да развият достатъчно тази сфера на дейност, с ресурсите и мащабността, които изискат начинанията на трансфер и предприемачество на базата на научни резултати.

Имахте желание да се върнете към преподаване и до някъде това се случва, вече сте търсен лектор по въпросите на кръговата икономика. В някои от университетите у нас има такава дисциплина и магистърска програмата. Как според Вас темата присъства в българските висши училища?

– Да, частично успявам да комбинирам различни дейности, които обичам и определено преподаването е една от тях. По-конкретно, лично за мен, темата за кръговата икономика няма да присъства достатъчно в учебните програми, докато тя не стане „банална“, в най-добрия смисъл на думата.

Ако зависеше от мен, щях да я включа, като класически предмет, още от първи клас. Естествено, преподаването трябва да е адаптирано за различните възрастови групи, както и с адекватните методологии.

Но такива примери вече има, както във Финландия например. Или както в Италия, където от 2020 година климатичните промени, техните причини и последствия са задължителен предмет във всички класове. Тук споменавам климатичните промени, защото кръговата икономика е единствената парадигма, която предлага конкретни решения за предизвикателствата пред които сме представени и които са директен резултат от климатичните промени, но това е друга тема на разговор.

Често темата за кръговата икономика се свързва със зелено предприемачество. В практиката си у нас срещала ли сте се със зелени стартъпи? Могат ли те да бъдат определени като Impact Investing?

– Да, вече има няколко примера на бизнеси в България, които внедряват кръговите принципи, до колкото е възможно. „До колкото е възможно“, защото за кръгово функциониране, да го наречем така накратко, е необходима цяла екосистема, а в България това все още не е реалност.

Българските примери, които са и вече най-често цитираните, са свързани с модела и практиките „нулев отпадък“,

като Благичка – ZERO WASTE, който е първият ресторант с нулев отпадък в България, магазин Без опаковка (София), Zero station, магазин за насипни/наливни препарати и козметика, Resume, които произвеждат тениски от рециклирани пластмасови бутилки. Други много интересни примери са Байомик, биотехнологична компания, която работи върху създаването на опаковки от трансформиран отпадък от агропроизводствата. Стартъпът, Lam`on, работи върху продукт, биоразградимо ламиниращо фолио, позволяващ премахването на пластмасата от печатния бизнес, но естествено и с много други потенциални приложения. Lam`on е и чудесен пример за колаборации между предприемачи и академични среди. Основателките, Анджела Иванова (фотограф) и Гергана Станчева (илюстратор и дизайнер), започват работа по проекта заедно с д-р Филип Ублеков, специалист по био полимери. Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба, също е един прекрасен пример. Тяхната дейност, но и усилията им да промотират кръговата икономика и бизнес модели ги прави едни от най-активните в тази посока в България. Насекомо, първата биотехнологична компания в Източна Европа, която произвежда фуражи от насекоми, е също пример, който можем да цитираме. Те предлагат успешно решение как от органични хранителни отпадъци с помощта на природен механизъм да произведе отново храна. И да, всички те могат да бъдат определени като бизнеси, които се стремят да мислят и структурират дейностите си по начин и логика, които взимат в предвид социални и екологични аспекти, а не само чисто и единствено финансови и икономически.

Следите ли процеса за трансфер на технологии във Франция сега? Как агенциите за акселерация промениха стартъп екисистемата?

– Да, продължавам да следя процесите там и действително, вече има и много конкретни резултати. Естествено, тук не можем и на не споменем факта, че във Франция тези структури  получиха и сериозни финансирания, които им позволиха да преминат на едно друго ниво. Дори и само заради възможността да се скъси пътят и времето за взимане на решение на инвестиции в иновативни идеи и бизнеси. Важна промяна е също ролята, която те играят за популяризирането на тези практики и по-добрата информираност за възможностите, които съществуват. Агенциите изиграха и продължават да играят важна роля в по-доброто взаимно опознаване на академичните и бизнес средите. Често се оказва, че една от основните пречки за колаборация са предразсъдъците и не достатъчното познаване на конкретните дейности и работа на всяка една отделна сфера. Академичната, университетската работа, за съжаление, днес все още, в масовото разбиране е асоциирана с „теоретична“, „откъсната от реалния живот и реалните проблеми“. А в действителност е точно обратното. Научните методи и методологии на изследване, събиране на данни, класифициране, анализ, са подчинени на строги емпирични принципи, а резултатите са с много конкретни и практични приложения.

Как темата за въздействащите проекти и въздействаща наука присъства там? Има ли вече инкубирани такива университетски компании?

– Да, определено. Има много инкубирани университетски компании и бизнеси и в най-различни сфери – от виртуална реалност, изкуствен интелект, нови материали за строителството, нови видове текстил, нови технологии, до консултантски стартъпи, които също са много интересен пример, защото често те са създадени от учени от социалните и хуманитарните науки, но и често остават в периферията на визията и идеята за иновативни стартъпи и възможни бизнеси.

Но така наречените социални иновации са също толкова важни колкото и технологичните.

Икономическите и бизнес отношенията са все пак най-вече социални отношения и ако тези аспекти не се взимат достатъчно сериозно предвид, често и много-добри бизнес идеи се провалят. Разбира се, успехите и възможността да се реализират подобни проекти, е възможно и поради усилията да се създаде цялостна стратегия, необходимата законова рамка, финансови инструменти и други стимулиращи условия.

Какъв е успешният бизнес модел на един стартъп с позитивно въздействие върху околната среда или обществото?

– Трудно е да се каже, че има един път или една методология за успешен бизнес с позитивно въздействие върху околната среда и/или обществото. И е достатъчно да го приложим като по учебник надявайки се, че крайният ефект, задължително позитивен, ще е пак като по учебник. Доминиращите икономически модели, които структурират отношенията на световно ниво, още от началото на индустриалната революция, привилегироват и фокусират най-вече върху финансови параметри за оценка за успех. Социалните и екологичните ефекти са от съвсем скоро взимани предвид и интегрирани в начина на произвеждане на окончателната и глобалната оценка за успеха на един бизнес. Тази логика и ситуация ги прави даже често противоречиви. Класически премери, но все още показателни, са трудните условията на работа в някои страни и места по света, които без да се преувеличава, могат да бъдат описани като робовладелски, включително и експлоатацията на детски труд.

Надявам се, че скоро, социалните и екологичните ефекти на икономическите дейност и бизнесите, ще бъдат в основата на бизнес идеите и стратегиите.

Разбира се, има развитие в тази посока, и Environmental, Social, and Corporate Governance (ESG), е определено една позитивна промяна, но все още не достатъчно за да бъде тя радикална и с мащабен, осезаем ефект.

Какви са предприемачите на кръговата икономика?

– Не мисля, че има един профил за предприемачите на проекти, свързани с кръговата икономика. Със сигурност тава са хора, които са чувствителни на темите екология, опазване на околната среда, образование, по-справедливи принципи и логика на икономическо функциониране, както и механизми за разпределяне на създадените богатства и т.н.

Моделът на кръговата икономика не е само икономически модел, а модел за цялостно социално и икономическо структуриране и функциониране. В този смисъл, тук, бизнес успехите не се оценяват само и единствено според финансови критерии. В общата оценка задължително трябва да влизат и социалните и екологичните аспекти.

Каква според Вас трябва да е ролята на университетите и научните центрове в кръговата икономика?

– Като основни места за създаване и предаване на знания, университетите и научно-развойните центрове играят ключова роля и трябва да включат кръговата икономика като предмет и дисциплина. Кръговият логика на структуриране на икономиката, кръговите бизнес модели, практики и примери и т.н., трябва задължително да фигурират в педагогическите програми. Ако наистина искаме да произведем устойчив и траен ефект и промяна в начина ни на поведение и мислене, образованието би трябвало да е най-голямата ни инвестиция.

Какви участници искате да срещнете в Предприемачи в науката 2021?

– Ентусиасти, смели и с кръгова визия за правене не бизнес.

На какво искате да ги научите?

– Сигурно ще е претенциозно да се каже, че ще ги науча. По-скоро да споделя с тях знания, наблюдения и анализи, но се надявам аз също да науча от тях. Такива срещи, разговори и обмен на информация, никога не са еднопосочни. И за щастие!

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в Предприемачи в науката 2021!

Още за д-р Румяна Мишонова – тук.

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.


Докторантът Юлия Мутафчиева: Космическа наука в България има

Юлия Мутафчиева е един от двамата докторанти, които получават стипендия от Фондация Карол Знание за участие в Първо лятно докторантско училище на тема “Космически изследвания, технологии и приложения”, което ще бъде проведено от 5 до 11 юли в Националната астрономическа обсерватория – Рожен. Организатор е секция “Космос” към Съюза на физиците в България.

Представяме Юлия Мутафчиева с нейния разказ от първо лице

Казвам се Юлия Мутафчиева и в момента подготвям докторска дисертация, в която се разглежда влиянието на силните магнитни полета, присъщи на магнетарите – неутронни звезди с изключително силни магнитни полета, върху свойствата (уравнение на състоянието, състав и др.) на тяхната кора. Предвидената тема на дисертацията ми е „Състав и уравнение на състоянието на кората на магнетари“, с научен ръководител доц. д-р Митко Гайдаров от Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика, БАН, и научни консултанти проф. д-р Никола Шамел от Institute of Astronomy and Astrophysics, Université Libre de Bruxelles, Брюксел и от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, БАН – гл. ас. д-р Росен Павлов, който за съжаление вече не е между нас. Прекарах четири години като редовен докторант в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българската академия на науките, където бях назначена като физик през февруари 2017 г., а сега работя като асистент.

Моят интерес към неутронните звезди, особено магнетарите, започна през 2011 г. по време на магистърската ми степен.

Затова и подготвих и защитих дипломна работа на темата „Равновесна конфигурация на кората на неутронни звезди в зависимост от налягането и магнитното поле“. Това беше моментът, в който се запознах и започнах работа с Никола Шамел, с когото съм сътрудничила в по-голяма част от научните си публикации и работа.

Работата ми разглежда равновесните свойства на кората на магнетари – връзката между налягането, плътността, силата на магнитното поле и състава. В изследванията си съм използвала два различни модела за описание на двете отчетливи области в кората на неутронните звезди – външната и вътрешната кора. Появата на свободни неутрони обозначава прехода от външната към вътрешната кора. А тяхното наличие затруднява едновременното описание на цялата кора и наложи използването на различни методи. Според получените резултати влиянието на магнитното поле е най-съществено изразено във външните слоеве на магнетарите. Установено е значително изменение на състава и уравнението на състоянието на кората на тези звезди с увеличаване на силата на магнитното поле.

В бъдеще бих искала да продължа работата си по тази тема, като крайната цел е единно описание на цялата неутронна звезда – кора, мантия, ядро, в зависимост от магнитното поле.

Тъй като в процеса на работа винаги изникват нови въпроси и нужда от прилагане на различни методи, трудно ми е да предвидя какви ще са крайните резултати и постижения на изследванията. Но научната сфера, свързана с неутронните звезди и техните характеристики, е една бурно развиваща се област и поглед дори само десет години назад показва колко се е изменила представата ни за физичната картина на тези обекти. Продължаващото развитите на наблюдателните и изчислителните технологии, както и многобройните предвидени мисии и проекти в областта, обуславят доказването или отхвърлянето на значителен брой теории за описването на неутронните звезди и придобиването на още по-реалистична представа за процесите свързани с тях. Затова аз бих искала да продължа да съм част от тази общност поне за още десет години.

Смятам, че космическите изследвания в България се нуждаят от по-голяма свързаност на учените в страната. Защото космическа наука в България има, но според мен най-често откриването на работата на друг български учен става случайно или по заобиколен път – чрез международни мрежи и сътрудници.

Затова се радвам, че клон „Космос“ подема подобни инициативи, които ще ни дадат възможност за изграждане и поддържане на връзки с други учени в страната.

Едно от най-важните за мен научни събития, в които съм участвала беше първата конференция на която изнесох научен доклад – това беше 31-вото издание на International Workshop on Nuclear Theory, което се провежда ежегодно в Рила и се организира от лабораторията, чийто член съм сега – лаборатория „Теория на атомното ядро“, ИЯИЯЕ, БАН. Специфичното за тази конференция е, че голяма част от участниците са или дългогодишни сътрудници или многократни участници и така още с първото ми участие на научен форум, аз имах късмета да попадна в добре сплотена научна общност.

Друга важна за моето кариерно развитие конференция беше Twentieth International Workshop on Quantum Systems in Chemistry, Physics and Biology. Това беше първата толкова голяма научна конференция, в която взех активно участие. Но тя беше важна за мен и поради факта, че за първи път бях член на организационния комитет и не само натрупах ценен административен опит, но и видях какво е да си от другата страна на подадените заявления за участие, което смятам ме направи по-изряден участник в подобни мероприятия.

Последната, в хронологичен ред, конференция, която искам да спомена е Annual NewCompStar Conference 2017. Участието ми в тази конференция ми даде възможност активно да се включа в международна научна общност активно изучаваща компактните звездни обекти, към които спадат и неутронните звезди.

В личен план, един от най-силно повлиялите ме моменти, беше

откриването и осъзнаването на богатството и магията, които се крият зад вратите на обществените библиотеки.

След първия ден, в който се записах в кварталната читалищна библиотека, аз вече можех да се докосна до неочаквано до този момент количество книги. И те всички бяха на разположение и можеха да бъдат прочетени, трябваха ми само време и желание. Които аз имах в излишък. И така относително бързо ми се наложи да се обърна и към градската библиотека. Аз и до днес не съм спряла търсенето и откриването на нови библиотеки или източници на книги.

Другият носител на стипендията на фондация Карол Знание – тук.

Повече са програмата, лекторите и новините за Първото лятно докторантско училище – тук.


МГУ – партньор на Предприемачи в науката

Category : Новини

Минно-геоложкият университет „Св. Иван Рилски“ е новият партньор-университет на програмата Предприемачи в науката, създадена за докторанти и млади учени.

Тазгодишният носител на наградата Предприемач в науката в размер на 30 000 лв. е д-р Росен Иванов, главен асистент в МГУ. Той спечели с проект за иновативно пречистване на води с паралелен добив на енергия.

Неговият проект би бил във фокуса на програмата и тази година, тъй като темата е Impact Investing и за първи път са поканени и студенти, които разработват проекти със социално и екологично въздействие. Университетът ще награди проект или екип с участие в четвъртото издание на преакселераторската програма.

Тази година форматът ще е отново онлайн, започва на 27 септември, ще се провежда всяка сряда от 10 до 12 часа. Участието е безплатно за участниците, които ще имат възможност да се срещнат с интересни лектори и ментори от различни точки в Европа.

Жури от трима експерти ще селектира участниците, а журито, което ще реши кой проект да бъде финансово подкрепен, ще бъде съставено от всички лектори на програмата.

Кандидатстването вече е отворено. Какви са изискванията и как да заявите кандидатурата си, вижте тук.


Техническият университет – партньор на Предприемачи в науката

Category : Новини

Технически университет – София е новият партньор-университет на програмата Предприемачи в науката, създадена за докторанти и млади учени.

Тази година фокусът е Impact Investing и за първи път са поканени и студенти, които разработват проекти със социално и екологично въздействие. Университетът ще награди проект или екип с участие в четвъртото издание на преакселераторската програма, която завършва с конкурс Предприемач в науката и награда от 30 000 лв.

Програмата тази година започва на 27 септември, ще бъде онлайн и ще се провежда всяка сряда от 10 до 12 часа. Участието е безплатно за участниците, които ще имат възможност да се срещнат с интересни лектори и ментори от различни точки в Европа.

Жури от трима експерти ще селектира участниците, а журито, което ще реши кой проект да бъде финансово подкрепен, ще бъде съставено от всички лектори на програмата.

Кандидатстването вече е отворено. Какви са изискванията и как да заявите кандидатурата си, вижте тук.


Кой спечели стипендия за докторантското училище за космически изследвания?

Category : Новини

Докторантите Ирина Ганчева и Юлия Мутафчиева печелят стипендия от фондация Карол Знание за участие в първото лятно докторантско училище на тема “Космически изследвания, технологии и приложения”, организирано от секция “Космос” към Съюза на физиците в България. Училището ще бъде проведено хибридно – от 5 до 11 юли в Националната астрономическа обсерватория – Рожен и онлайн.

Участници са български и чуждестранни докторанти, които ще се обучават по теми от теоретична астрофизика до инженерство и изчислителна техника. Лектори са утвърдени изследователи от НАСА, ЕКА, ЦЕРН, български и европейски университети и БАН.

Ирина Ганчева е докторант от Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. О 2019 г. работи за Европейската космическа агенция (ЕКА).

Юлия Мутафчиева е докторант в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, БАН.


Камелия Лазарова: Търсим комерсиално витални проекти, с потенциал за позитивна промяна в средата

Камелия Лазарова Генова е портфолио мениджър в Invest in Visions GmbH във Франкфурт, Германия. Компанията управлява четири импакт инвестиционни фонда с активи над 900 млн. евро, които предоставят дългово финансиране на микро, малки и средни предприятия в развиващи се страни и се стремят към положително социално въздействие, като същевременно постигат възвръщаемост на инвестициите. Преди това работи 11 години в Карол на различни позиции във финансовия анализ, инвестиционното консултиране и управлението на портфейли.
Получава бакалавърската си степен по финанси в Икономическия университет във Варна, а магистърската, отново по финанси, в Софийски университет. Завършва програмата на CFA Institute и е Chartered Financial Analyst.
Преди шест години инициира и организира кампания за набиране на средства за участието на българския отбор по конен спорт на Световните летни игри на Special Olympics през 2015 г. в Лос Анджелис. Дарителската кампания успя да събере 10 000 евро от 600 индивидуални дарители, които осигуриха участието на четирима български състезатели, които спечелиха 8 медала (3 златни, 2 сребърни, 3 бронзови).
Лектор на Предприемачи в науката 2021 и член на журито, което ще селектира участниците в програмата.

Сникма Кариери

В изследване на Центъра за социални инвестиции на Хайделбергския университет, Impact Investing in Germany 2020 – A Dynamic Growth Market, се казва, че Impact Investing вече не е визионерска идея на малка група инвеститори, а силно динамичен пазар за милиарди. Как се усеща този възходящ тренд, какви са твоите лични впечатления от последните 4 години?

– Impact investing, както и много по-широкото понятие ESG investing, определено се наложи като един от мега трендовете във финансите през последното десетилетие. Той се подхранва от желанието на голяма част от инвеститорите, и особено на една нова, млада вълна инвеститори, чрез средствата си да допринесат за положителна промяна в средата – социалната и природната. Въпреки че интересът към impact инвестиране идва от много разнообразни групи инвеститори,

не случайно този тренд се асоциира силно с т.н. millenials – хората, родени около началото на новото хилядолетие, образовани, информирани, пътуващи и, ключово важно – вече генериращи собствени приходи, които им позволяват и да инвестират. Тези хора искат не само да знаят как се инвестират средствата им, но и да се уверят, че с тях се постига положителна промяна.

Въпреки че тази група инвеститори все още разполага със сравнително ограничени активи, тя има много повече достъп до информация, възможност за пътуване и за споделяне на гледните си точки от всяко предишно поколение. Затова и влиянието ѝ надскача значително размера на средствата ѝ, то се мултиплицира чрез възможността да споделят идеите си в социалните медии. Така идеята за imact инвестиране бързо „зарази“ много по-широк кръг инвеститори, включително инвеститори със значителни активи. Трябва да кажем, че

финансовата криза от 2007 – 2008 година също има принос за желанието на не малка част от обществото да се разграничи от традиционните играчи на финансовите пазари, чийто образ пострада сериозно през последното вече повече от десетилетие, и да търси възможност, наред с доходността, да създава и добавена стойност за обществото.

В моята работа виждаме ефектите от този мега тренд от една страна под формата на постоянно нарастващ интерес както от индивидуални, така и от институционални клиенти. Интересът към фондовете ни нараства постоянно, дори и в условията на увеличена несигурност през миналата година. От друга страна, естествен ефект е и увеличаващата се конкуренция в сегмента на Impact и ESG инвестирането. И докато по отношение на ESG инвестирането можем да кажем, че вече е невъзможно да бъдеш глобален асет мниджър без да имаш палитра от ESG продукти, при impact investing навлизането на големи асет мениджъри е доста по-бавно, но също е в ход.

Кои са секторите в които има най-много компании, които избират инвестиции с въздействие?

– Съществена част от активите, класифицирани като Impact инвестиции, са в сферата на финансите – традиционни финансови услуги и микрокредитиране. Целите, които се преследват с този тип инвестиции, са свързани с намаляване на бедността, развитие на местните малки и средни бизнеси, подобряване на достъпа до образование, базови комунални услуги и условията на живот. Значителна част от impact инвестициите са и в сферата на енергетиката, като част от друг мега тренд – намаляване на зависимостта от изчерпаеми енергийни източници и стремеж към чиста енергия. Един от най-бързо растящите сектори в последните пет години е т.н. WASH – water, sanitation, hygiene. Здравните услуги и технологии, образованието, селското стопанство и производството на храни, са също сектори, които се радват на интерес от страна на импакт инвеститорите.

Принципите на ООН за отговорно инвестиране ли са определящи за подобен тип инвестиции или се прилагат и други критерии?

– Принципите на ООН са една много широка основа, както за импакт, така и за ESG инвеститорите. Една идея по-голяма конкретика дават 17-те принципа за устойчиво развитие на ООН (SDG – sustainable development goals). Ние, като импакт инвеститор, искаме да сме сигурни, че всяка компания, която финансираме, цели да допринесе за постигането на поне една от тези цели. Освен това обаче се прилагат и редица други методи за анализ, за да се оцени както кредитния, така и ESG риска на всяка инвестиция.

Във вашата компания как се прилагат принципите за въздействащо инвестиране?

– Нашата компания e основана от и в нея работят хора, убедени в смисъла от impact investing. Ние целим позитивно социално въздействие като финансираме микрофинансови институции в развиващите се страни. В момента в портфейла ни са включени 34 страни от цял свят и постоянно работим за разширяване на покритието си. Финансираните от нас институции са с фокус кредитиране на микро, малки и средни компании, защото наша цел е да подпомагаме развитието на местния бизнес. Стремим се над половината от крайните ни клиенти да са жени, защото целим да подобрим възможностите на жените да се реализират и бъдат независими, което не винаги се подразбира в страните, в които работим. ESG анализът е интегриран в инвестиционната ни политика и е неразделна част от инвестиционния ни процес.

От финансираните от нас компании се изисква, през цялото времетраене на отношенията ни с тях, да предоставят изчерпателна информация за дейността си, практиките и политиките си, както и конкретни измерими показатели, на база на които може да се направи оценка на ESG рисковете на всяка инвестиция.

Как оценявате компаниите, които да подкрепите?

Наред с класическия финансов анализ, който ни е нужен, за да оценим кредитния профил на компаниите, се прави и анализ на ESG профила им. Двата типа анализ при нас, като импакт инвеститор, вървят ръка за ръка. Финансираме само компании, които имат както силен кредитен профил, така и силна ESG оценка, само едно от двете не е достатъчно.

Как се измерва след това ефекта върху обществото или върху околната среда?

– Измерването на ефекта е едно от основните предизвикателства пред импакт инвеститорите. Това е особено вярно за инвеститорите, целящи постигането на позитивни социални ефекти, тъй като често няма подходящи количествени показатели, които да измерят ефекта. Например, чрез микрофинансите една от целите е намаляване на бедността по света. Постигането на тази цел обаче се измерва не само чрез строго количествени показатели като промяната в нивото на доходите и притежаваните активи, но и чрез качествени измерители като подобряване достъпа до образование (брой членове от семейството с образование, например), до чиста вода и базови комунални услуги, до здравни услуги. Друго предизвикателство е, че е почти невъзможно да се изолира ефекта само от микрофинансите върху постигането на съответната цел. Очевидно за постигането й ефект имат и редица други фактори, като държавна и местна политика, международна помощ, макроикономически цикъл и др.

Ние, като импакт инвеститор, се стремим в рамките на инвестиционния анализ преди самата инвестиция да оценим потенциала за постигане на положително въздействие. В последствие, във фазата на мониторинг, следим до колко това се случва, на база на наличните данни. Постоянно упражняваме натиск за оповестяване на по-обстойни данни, на база на които да се установи въздействието. Отделно, финансираме studies (проучвания), които, самостоятелно и независимо от нас, да оценят въздействието на микрофинансите в отделни страни.

По какви критерии журито на Предприемачи в науката ще подбере участниците? Какви проекти биха били допустими за участие в програмата?

– Всеки проект, който демонстрира потенциал за осъществяване на положително въздействие върху околната или социалната среда, има шанс да бъде подбран.

Важно е обаче да видим и потенциал проектът да е икономически устойчив, за да може в бъдеще да се самоиздържа. Импакт инвеститорите търсят точно това – комерсиално витални проекти, които имат потенциал да окажат позитивна промяна в средата.

В някои случаи това може да е промяна с голям магнитут на въздействие, в други случаи въздействието може да е локало или върху по-ограничен кръг ползватели, при всички случаи обаче е важно ефектите от него да могат да бъдат проследени.

Какво определение за предприемач в науката би дала?

– Предприемач е всеки, който поема риска и отговорността да преследва осъществяването на идеите си. Независимо дали говорим за бизнес или наука,

предприемачеството се свързва с това да си двигател, да си този, който движи процеса и го довежда до завършек,

търсейки финансиране, партньори, пазари, преодолявайки административни и всякакъв друг тип трудности, и носейки риска нещата не винаги да имат успешна реализация.

А на какво би искала да научиш участниците в програмата?

– Аз смятам, че участниците в проекта са вече доста знаещи хора и едва ли има нужда да бъдат учени на нещо. По-скоро се надявам гледните точки, които ще споделя с тях, и опита ми от първо лице от работата ми във водещ в Европа импакт инвеститор, да са им полезни, за да имат по-широка представа за възможностите пред тях и още по-силна мотивация да реализират проектите си, а защо не и мечтите си.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Още Impact Investing лектори – тук.


Предприемач в науката 2021

Носителят на докторантската стипендия за 2021 г.

Анкета

8000 лв. докторантска стипендия

Предприемачи в науката

След 10 години

Предприемачи в науката 2020

Награда Предприемач в науката

Награда Предприемач в науката

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close