Author Archives: m_petkova@karoll.bg

Не е важно дали имате най-брилянтната идея на света, важното е тя да се реализира

Category : Лектори

Ирина Димитрова е финансов директор на фонда за инвестиции в стартиращи компании LAUNCHub Ventures, чиято дейност е фокусирана върху финансиране на предприятия в сферата на информационните и комуникационните технологии. Основан през 2012 г., LAUNCHub управлява 28 млн. евро към момента, като до сега е подкрепил 69 компании. Типичните инвестиции в отделни компании са между 300 000 и 700 000 евро на този етап от развитието на фонда. Компаниите от портфолиото са привлекли над 35 млн. евро допълнително инвестиране, като това число расте постоянно.

Преди да се присъедини към екипа на LAUNCHub, Ирина Димитрова е заемала позициите Финансов директор в NEG.BG (мажоритарен собственик на bg-mamma) и директор Корпоративни финанси и Пазарни анализи на Първа Финансова Брокерска Къща, където е започнала като финансов анализатор.

Кариерното развитие на Ирина стартира в Лондон, където учи, и първата ѝ работа е в екипа за управление на проекти на Reuters, а след това става анализатор на корпоративни облигации в голяма немска инвестиционна банка.

Завършила е специалността Банки и международни финанси в Cass Business School в Обединеното кралство, а у нас – Американския колеж в София.


В работата си през годините сте се срещали с много предприемачи в различни сектори и мащаби. Имала ли сте срещи с предприемачи в науката? Как бихте дефинирали Вие това понятие?

– Разбира се, имала съм срещи с предприемачи, които са научни специалисти в различни области. Моята дефиниция би била, че това са хора, които са започнали като развойни специалисти в някоя научна област, след което са се пренасочили да развиват бизнес идея от определена научна разработка или професионалния си опит в дадена сфера.

Имате ли опит с компании на учени? Какво отличава техните стартъпи?

– Имаме няколко компании в портфолиото, при които част от основателите са хора с PhD или са преподавали като част от научната си кариера. Срещали сме и много други старт-ъпи, в чийто основателски екип има такива хора. Това, което ги отличава от „обикновените“ стартъпи често са или технологичната задълбоченост на продукта, който разработват, или много доброто познание на сферата, която таргетират.

Познавате ли компании у нас, в които участие имат и научни центрове или организации?

– Обикновено научните центрове оперират в различна инвестиционна рамка от тази, в която оперират инвестиционните фондове като нашия. За съжаление, единствената такава компания, за която се сещам, е Словенска.

Защо според Вас у нас няма спин-оф компании, каквато е практика в САЩ и Западна Европа?

– Най-големият проблем, според мен, е липсата на разбиране за важността на R&D като инвестиция за развитието на компаниите. А тези компании, които имат такива отдели, не разбират пък стойността на това да отделят вече разработен и прохождащ продукт като отделен бизнес, който да се фокусира върху собственото си развитие. Отделно, инвеститорските интереси все още са много ограничени в тази насока.

Какво липсва в екосистемата у нас, за да може научни проекти да се превръщат в технологии и бизнеси?

– Връзката между хората с разбиране за това как се развива бизнес, и учените. Както и

манталитетът и мисленето на учените, че това, което разработват, не е цел само по себе си – то трябва да достигне до потребителите и пазара, за да има реален ефект върху хората. И това не зависи от някой институт, институция или държавна организация, а от създаване на пазарно търсене.

Учените сами търсят финансиране за научната си работа, при това понякога печелят доста сериозни грантове за проектите си. Но когато стане дума за бизнес смятат, че пари се намират трудно. Така ли е наистина?

– В нашия регион през последните години се появиха много повече възможности за реализация на бизнес идеи, отколкото беше преди, примерно, 5 години. Въпреки това е важно да се разбере, че

инвестициите в бизнес са различно животно от грантовете за финансиране на научна работа. При инвестиция в бизнес се търси възвращаемост на капитала, и то много висока

и съответно особено важни са добре проучената и обмислена пазарна възможност, осъществено тестване на първоначалното търсене на продукта, както и възможността за разрастване на това търсене в особено големи мащаби. Ако можеш да демонстрираш добър екип (разностранен, не само научен), огромен пазар и добър продукт, не би трябвало да е толкова трудно да намериш пари за развитие на бизнеса. Все пак искам да отбележа, че финансиране от инвестиционни фондове по статистика получават под 5% от разглежданите кандидатури, така че успехът при набиране на средства от фондове не е специално труден само за научните стартъпи.

Какви биха били стъпките у нас за един научен екип, ако иска да създаде свой бизнес като продължение на конкретен научен проект?

– Стартовият капитал по традиция идва от така наречения кръг на „приятелите и семейството“. След като докажеш, че достатъчно вярваш в бизнес потенциала на идеята, да инвестираш времето и усилията си в проекта, идва ред на така наречените „бизнес ангели“ или на акселераторите, и чак след определен етап на развитие на продукта и тестване на пазара започват да проявяват интерес инвестиционните фондове. Някои от тях могат да инвестират малки суми на сравнително ранен етап, още преди да има завършен прототип дори, но винаги след като е положена сериозна работа за развитието на продукта. Фондовете не инвестират на ниво „идея“ и „ако някой ми даде пари, ще се захвана да развивам идеята си“. Банките традиционно не инвестират до много, много по-късен етап.

Как LAUNCHub избира компания, в която да инвестира?

– Имаме три основни критерия:

(1) екип, който има дълбока експертиза и опит в критичните области за успеха на продукта;

(2) добре дефиниран пазар с огромен потенциал, или вертикала от даден пазар, която се очаква да се разрасне до многомилионен, милиарден бизнес;

(3) продукт, който решава реална болка на потребителите си, и то на достатъчно много потребител.

Искам да отбележа също, че инвестициите ни трябва да таргетират големи пазари – българският пазар е недостатъчен като размер и потенциал за възвращаемостта, която се очаква от фонд като нашия.

Как, след като подкрепите един бизнес, помагате на неговото развитие?

– По принцип идеята е, че помощта, която нашият екип дава като стратегическа критика, свързване с важни потенциални клиенти, инвеститори, ментори, ключови хора за екипа, помощта и насока при дефиниране на проблеми, фокусиране върху ключовите неща за бизнеса, измерване на напредъка, набиране на нов капитал, и т.н. са много по-важни и решаващи за успеха на инвестициите ни, отколкото финансирането, което осигуряваме. В тази връзка се стараем да участваме активно в развитието на компаниите, като разбира се, ние не сме тези, които управляват или вземат решенията за бизнеса.

Еднократно ли е финансирането?

– За повечето от компаниите пътят напред минава през допълнителни рундове на финансиране, които да осигурят капитала за навлизане на пазари, разширяване на потребителската база, привличане на разширен екип от специалисти и т.н. Преди да се стигне до съществен ръст в приходите от продукта, което се очаква на по-късен етап от този, на който ние влизаме, очакваме, че компаниите ще бъдат поне няколко години на загуба. В тази връзка,

в първите години след нашето финансиране, най-същественият въпрос е екипът движи ли се достатъчно бързо и умно, за да е способен да стигне до следващия съществен milestone и да привлече следващ рунд от по-голям инвеститор.

Каква е възвръщаемостта на инвестицията? За какъв период от време можете да направите оценка дали е бил успешен или не един проект?

– Тъй като „смъртността“ при компаниите в този етап на развитие е много висока, всяка инвестиция се подбира и на база на каква би могла да е очакваната възвращаемост, ако компанията успее, тъй като от малкото успели се очаква да върнат загубите от неуспелите инвестиции и да реализират печалба, която да обоснове риска, който инвеститорите са поели. В тази връзка,

в нашия бранш се счита, че всичко, което не може да се очаква да върне поне три пъти инвестицията, не си заслужава да се добавя към портфейла.

По принцип животът на инвестиционните фондове е около 10 години, но ако една компания не е успяла да реализира продукт и да постигне сериозен ръст на потреблението до максимум 3 години, обикновено е в графа „неуспели“.

Фокусът Ви са основно компании от ИКТ сектора. Ако попаднете на обещаващ проект в областта на био- или нанотехнологиите, например, бихте ли подкрепили компания на български учени?

– Нямаме експертиза е тези области, и смятаме, че приносът ни към развитието на такава компания няма да може да бъде пълноценен. Освен това мандатът ни е сравнително ограничен, и фокусът ни е наистина към дигиталната сфера. Има, обаче, други инвестиционни фондове в региона, които се фокусират в тези сфери, и инвестиции от тях биха били много по-полезни на компании от тези области.

Къде и как смятате, че биха могли да се подготвят български учени, за да търсят реализация в корпоративния сектор или да започнат собствен бизнес?

– Курсове по предприемачество има много и в платформите в интернет, и се предлагат от някои от най-влиятелните университети в света, като Станфорд, например. Бих препоръчала на всеки, който има желание да развива бизнес, да се поинтересува от съществуващите практики и теории в тази област – курсовете са интересни и практични. Също, лично мнение, но мисля, че работата по интернационални проекти и с учени от други страни, обогатяват кръгозора и разбирането за това как се постига приложимост на науката в реалния свят. И, разбира се, без чужд език мисля, че е немислимо да се постигне съществена реализация.

В един друг формат на обучение, Карол семестър, вдъхновихте студентите с едно изречение: Не е важно дали имате отговорите – важно е да си задавате правилните въпроси. Мисля, че звучи много мотивиращо и за учените, които поглеждат към бизнеса. Тях с какво ще ги провокирате?

– Не е важно дали имате най-брилянтната идея на света, важното е тя да се реализира сред потребителите, за които е предназначена. Светът е пълен с брилянтни идеи, които никога не са видели бял свят.

Участниците в обучението ще се борят и за стипендия Предприемач в науката. Като член на журито с най-много опит в оценка на стартиращи бизнеси, как бихте описала победителят или победителите?

-Много е важно освен научен ум да има и предприемчивост и разбиране за това как се подхожда към реализация на един продукт на пазара. Успешен би бил този, който умее ясно, кратко и убедително да представи продукта и пазара.

Това е решаващо във всички етапи от развитието на бъдещата компания. Финансовите модели стимулират мисленето за ограничеността на ресурсите и краткостта на времето, с което разполагаш, но не са решаващи в този етап на развитие.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори на Предприемачи в науката вижте тук.

Още за проекта Предприемачи в науката, вижте тук.


Финансист от LAUNCHub ще бъде лектор по темата за частното финансиране

Ирина Димитрова е финансов директор на фонда за инвестиции в стартиращи компании LAUNCHub Ventures, чиято дейност е фокусирана върху финансиране на предприятия в сферата на информационните и комуникационните технологии. Основан през 2012 г., LAUNCHub управлява 28 млн. евро към момента, като до сега е подкрепил 69 компании. Типичните инвестиции в отделни компании са между 300 000 и 700 000 евро на този етап от развитието на фонда. Компаниите от портфолиото са привлекли над 35 млн. евро допълнително инвестиране, като това число расте постоянно.

Преди да се присъедини към екипа на LAUNCHub, Ирина Димитрова е заемала позициите Финансов директор в NEG.BG (мажоритарен собственик на bg-mamma) и директор Корпоративни финанси и Пазарни анализи на Първа Финансова Брокерска Къща, където е започнала като финансов анализатор.

Кариерното развитие на Ирина стартира в Лондон, където учи, и първата ѝ работа е в екипа за управление на проекти на Reuters, а след това става анализатор на корпоративни облигации в голяма немска инвестиционна банка.

Завършила е специалността Банки и международни финанси в Cass Business School в Обединеното кралство, а у нас – Американския колеж в София.

Интервю с Ирина Димитрова вижте тук.

Кои са другите лектори на Предприемачи в науката вижте тук.

Още за проекта Предприемачи в науката, вижте тук.


Христина Габровска ще е лекторът по интелектуална собственост в Предприемачи в науката

Category : Новини

 

Христина Габровска e юрист с над десет години практически опит в областта на капиталовите пазари и интелектуалната собственост. Работи и в двете сфери на специализация като заема различни позиции във водеща българска кантора, Комисията за финансов надзор, голяма международна кантора (DLA), в кантората на PricewaterhouseCoopers, в американския надзорен орган SEC – U.S. Securities and Exchange Commission, както и в бизнеса. От 2016 година е юристконсулт в Карол Инвестмънт, а от началото на 2018 – член на УС на фондация Карол Знание. Завършила е Право в Софийски университет „Св. Кл. Охридски“. Има юридическа магистратура по Ценни книжа и финансова регулация в Georgetown University, Вашингтон, САЩ. Докторант е по Право на интелектуалната собственост, семестриално завършила с право на защита на тема Правна закрила на ноу-хау в контекста на икономика на знанието. Притежава и диплома от University of Cambridge по английско и европейско право. Била е преподавател в Стопански факултет на Софийски университет, International University College към Portsmouth University и в Юридическия факултет на Georgetown University.

Очаквайте интервю с Христина Габровска.

Кои са другите лектори на Предприемачи в науката вижте тук.

Още за проекта Предприемачи в науката, вижте тук.


Създателят на изкуствено сърце – лектор на Предприемачи в науката

Category : Новини

Геният, създал от стволова клетка изкуствено човешко сърце с диаметър едва 1 мм, ще бъде лектор на Предприемачи в науката. Проф. Николай Желев използва изкуствения орган за тестване на лекарства за лечение на рак и хипертрофия. Това постижение му донесе адмирациите на научната и медицинска общност, но и медийна популярност във Великобритания, Европа и Съединените щати. У нас  попадна под прожекторите, когато миналата година организира Световния конгрес по биооткрития  – World BioDiscovery Congress 2017 и доведе учени от цял свят. Президент е на World BioDiscovery Federation от 2014 г. Управляващ редактор е на BioDiscovery, първото международно научно списание в областта на науките за живота и медицината в Шотландия.

Николай Желев е професор по медицински биотехнологии в Abertay University, Дънди, Обединеното кралство. Почетен професор в осем университета в Обединеното кралство, Китай, България и Русия. Почетен консул на България в Дънди.  Неговата лаборатория е разработила първия биосензор за живи клетки за мониторинг на активността върху тумори. Работи в областта на раковите заболявания, синтезиране на лекарства, биологията на сърдечно-съдовите системи и нанобиотехнологиите. Основал е няколко биофармацевтични и биотехнологични компании за разработването на нови лекарства срещу рак и сърдечна хипертрофия. Публикувал е три книги, написал е пет раздела в специализирани издания, над 90 научни статии. Има патенти в областта на ДНК реакцията на увреждане, регулиране на клетъчния цикъл и откриване и развитие на лекарства в областта на онкологията и кардиологията.

У нас завършва биохимия в Софийския университет през 1985 г. и работи в Института по молекулярна биология на БАН. Става професор на 43 години в Abertay University. През последните години българският учен работи в партньорства с Харвард, Китай, Русия и някои от българските университети.

Кои са другите лектори на Предприемачи в науката вижте тук.

Още за проекта Предприемачи в науката, вижте тук.


Crazy Dreamer and “Fire” Starter в Предприемачи в науката

Category : Новини

Главният изпълнителен директор на JA България Милена Стойчева ще бъде лектор на Предприемачи в науката. На нейната визитка пише Crazy Dreamer and “Fire” Starter. Защото това най-кратко обяснява дългогодишният й опит и многото „позиции“ в настоящия момент. Тя е с повече от 20 години ръководен опит в международни организации и компании, председател е на Глобалния съвет на членовете на JA Worldwide и старши съветник по висшето образование на JA Europe.

Милена е първият декан по студентски въпроси на Американския университет в България след основаването му през 1991 година. Гост лектор е в EIT Digital Master School in I&E по иновации и предприемачество. Самата тя има предприемачески опит в различни инициативи, последната от които е спин-оф компания на JA България. Водила е и води различни курсове и обучителни програми за магистърска и докторска степен в Станфордския университет (2013 г.); Калифорнийски университет, Бъркли (2009 г. и 2012 г.); Университета в Кеймбридж през 2015 г., в университета в Тренто (IT), UPMC (Париж) и университета Аалто (Хелзинки). Преподава бизнес моделиране, иновации и предприемачество, предприемачество; цифрова трансформация и бизнес етика.  Участвала е в основната група за предприемачество и наука на Intel Education Team в Европа.  Дългогодишен ментор и съдия в Глобалния конкурс Intel Business Challenge. Член е на експертната група в ОИСР и ЕК, ГД „Образование и култура“ по програмата HEInnovate (Програма за иновации в областта на висшето образование) и като такъв е участвала в редица обучителни конференции, семинари и рецензии на страни в Европа.

Това лято получи специална покана да бъде ментор и обучител за FutureHack –  нова програма, разработена от MIT Global Entrepreneurship Bootcamp за подкрепа на ученици и студенти в изследването на технологиите и науката с предприемачески дух.

Първата й диплома е по лингвистика от СУ „Св. Климен Охридски“, където е докторант по технологии и предприемачество. Следват още шест специализации и сертифицирани курсове от водещи университети в САЩ – University of Maine, Cornell University, Columbia University in the City of New York, Penn State University и University of California, Berkeley.

Кои са другите лектори на Предприемачи в науката вижте тук.

Още за проекта Предприемачи в науката, вижте тук.


От науката – в най-доброто място за работа

Category : Новини

Георги Георгиев, директор Продуктово развитие в Leanplum, ще бъде лектор на Предприемачи в науката. Компанията му е влязла в класациите Най-добрите компании за работа на Fortune и Най-добро място за работа на SF Business Times, и е Best Entrepreneurial Companies in America на списание Entrepreneur. Сега в Leanplum,  мобилна платформа за маркетинг, Георги Георгиев изгражда екип от инженери в София.

Преди това е директор Консултиране и иновации в Ontotext, българска компания за семантичен софтуер, привлякла като инвеститор фонда за рисков капитал New Europe Venture Equity LP (NEVEQ). В софтуерната компания Георги започва работа през август 2007 г. като програмист и минава през различни длъжности за 10 години. Вече е старши лидер в разработването на софтуер с над 15-годишен опит в продуктова стратегия, инженеринг, големи бази данни, текстов анализ, машинно обучение и техническа архитектура. Изградил е успешни B2B партньорства с лидери в индустрията от САЩ и Европа.

Оntotext, част от Сирма Груп Холдинг, стана популярна у нас с представянето на интелигентен софтуер, който разпознава невярна информация в социалните мрежи. Българската компания е един от деветимата партньори, работили по проекта.

Георги Георгиев първоначално завършва бакалавърска степен по молекулярна биология в СУ „Св. Климент Охридски“. В Алма Матер продължава с две магистратури (Молекулярна биология и биохимия и Биомедицинска информатика), а след това и докторантура по молекулярна фармакология. Научната титла е последвана от бизнес обучение в Мадрид, където завършва Global Executive MBA в IE Business School.

Той е автор на повече от 60 научни и индустриални публикации и е редовен говорител и лектор на конференции и търговски изложения.

Очаквайте интервю с Георги Георгиев.

Кои са другите лектори на Предприемачи в науката вижте тук.

Още за проекта Предприемачи в науката, вижте тук.


Павлина Иванова

Category : Лектори

Павлина Иванова по образование е физик, но през последните години активно работи за финансиране на българската наука, предимно в неправителствения сектор с български и международни организации, по проекти в сферата на образованието и науката и като външен експерт – проекти към Институт по психология на МВР. Председател е на управителния съвет на „Асоциация на докторантите в България“ и участва в ръководните органи на „Международен младежки алианс“ и Асоциация „Катарзис“.

Член е на групите за разработване и мониторинг на програмите на Структурни фондове на ЕС в България за програмния период 2014-2020 – „Наука и образование за интелигентен растеж“; Подкомитет „Научни изследвания и технологично развитие“; Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“; Оперативна програма „Околна среда“; Оперативна програма „Добро управление и Подкомитет „Увеличаване на гражданското участие в процеса на формиране и контрол на изпълнението на политики“.

Като представител на “Международен младежки алианс” участва в групата за развитие и структуриране на Регионалния механизъм за ангажиране на гражданското общество на Европейска икономическа комисия към ООН.

Има магистърска степен по медицинска физика от Физически Факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“. Дисертацията си подготвя в института по Биофизика и биомедицинско инженерство към БАН на тема „Влияние на организацията на ФС2-ССК2 суперкомплекса върху функционалната активност на фотосинтетичния апарат и устойчивостта му към стресови въздействия”. Отчислена с право на защита.

Работила е като физик към „Институт по Биофизика и биомедицинско инженерство“ – БАН.


Мултипотенционалист – човекът на бъдещето

Вие сте учен-предприемач, който с работата си помага на всички докторанти в различни области. Как самата Вие бихте дефинирала „предприемач в науката“?

– Предприемачество и наука събрани на едно място за мен означават най-переспективната форма на развитие на нашето общество, независимо дали говорим за техноогии, за социални модели, за политически модели или за образование.

Знанието среща действието. И това е сила и отговорност на всеки учен, отговорност, която идва със знанието. Ти си знаещият и това те обрича на една много отговорна обществена позиция да действаш, когато знаеш, че е нужно.

От работата си по различни проекти до момента, смятате ли, че учените у нас имат вярно разбиране за предприемаческите качества и не смятат, че те са само за хора, които правят или ще правят стартъп?

– Мога да кажа само от личния си опит за хората, които съм срещала в тези среди през години. Независимо дали влизат в понятието млад учен на една или друга програма или институция, абсолютно всеки човек, който веднъж се е очаровал от науката, вижда практическата реализация на идеите си. Понякога тя е по-далечна, по-амбициозна, дори изглежда невъзможна за страничния слушател, но идеята за крайния резултат винаги е там.

Стартъп е близка цел, съобразена с пазарната ситуация и възможностите за финансиране. Пазарната ситуация я познават икономистите, възможностите за финансиране и управление на това финансиране, го познават финансистите и тук според мен е големият проблем – работата в екип, комуникацията в един такъв екип и тази някак клиширана вече фраза „Комуникация на науката и бизнеса“. Там е истината и ни трябва общ език . За да имаме общ език, трябва да знаем повече един за друг.

Ученият трябва да започне да разбира езика на икономистите и финансистите, а те неговия. И тогава екипът може да работи.

Вие бяхте докторант във Физическия факултет. Какви бяха перспективите за развитие на кариерата и тези перспективи ли Ви отказаха да се занимавате с наука?

– Не защитих докторската си степен и напуснах Института, в който работех. Перспективите бяха много. Изключително ценни специалисти, много будни млади хора, много идеи. Оборудването беше старо, не достигаха пари за консумативи, не беше възможно да се посветим на експериментална работа, а още по малко да застанем на европейско или световно ниво. Тогава се насочихме към финансиране на наука. Там перспективите бяха още по-големи. Грантове имаше по всякаква линия, Европейски програми и структурни фондове, най-различни международни организации и чуждестранни колеги със смели идеи търсещи партньорства. И един проблем – административната структура на така поставената институция не можеше да отговори на възможностите. Кариерният модел на развитие в научните институции в България е едно доста относително понятие. След всички промени в законите и вътрешните правилници, би следвало да се разглежда индивидуално всяка една научна група, катедра или секция. Както и комерсиализацията на науката е също въпрос на гледна точка.

Работите с докторанти от различни сфери на науката, следите много изследвания, свързани с работата на докторантите, участвате в различни проекти. Смятате ли, че българските учени са по-пасивни, избягват конкуренцията и търсят повече сигурност, отколкото колегите си в Европа или САЩ?

– Много български учени работят в Европа и САЩ и са част от тези активни търсещи конкуренцията и предизвикателствата млади, образовани хора в нашия глобализиран свят. Да, смятам че

ако асоциираш себе си като учен, само с институцията, към която в момента работиш и чиято база използваш, ти ставаш пасивен.

Кое от изследванията и анкетите, които сте провеждали у нас са Ви изненадвали най-много?

– През 2012г. направихме едно анкетно проучване към наш проект, в което зададохме въпроса: „С каква заплата младите учени в България биха останали да се занимават с наука“. Голям процент от анкетираните бяха посочили суми, не много по-високи от тогавашното им заплащане и съвсем реалистични за възможностите на научните организации в България.

По какво най-много се различават българските учени от колегите си по света? Има ли нещо, по което се открояват категорично?

– Бих формулирала разликата, като разлика в институционалната среда. Учените не се различават, но ситуацията, в която са поставени е различна и това се отразява в много посоки.

А кои са разликите в наша полза?

– Ползите са много – висока адаптивност, алтернативно мислене и способността винаги да намерят вариант за реализация. И това е, което ги прави толкова успешни извън рамките на България. Всяко зло за добро.

В Западна Европа и САЩ моделът на комерсиализация на науката включва създаване на стартъпи, спин-оф компании, регистриране на патенти. У нас като че ли това е по-скоро изключение. Това ли показват и вашите наблюдения?

– Не мисля, че е изключение, но в продължение на много години не се е насърчавало такъв тип развитие. То се е случвало на много места, без да бъде категоризирано в тази форма.

Какви са причините според Вас твърде малък процент учени у нас да се стремят към кариера в индустрията и още по-малък – към създаване на собствен бизнес?

– Много млади българи, които са работили в научните среди или по научни проекти, правят и са направили кариера в индустрията. Някои са направили и собствен бизнес. Причината това да не е толкова масово е именно липсата на такива обучителни модули в програмите в университета и към докторската степен. И ниското заплащане.

В Предприемачи в науката ще говорите за финансирането на научни проекти. По-трудно ли е да се спечелят пари за правене на наука, отколкото пари за правене на бизнес?

– Всъщност е по-лесно да се спечели научен проект. Конкуренцията в бизнеса е много по-голяма.

На каква стойност са най-големите проекти, спечелени от Вас като учен или от Асоциацията?

– Работила съм по много различни проекти. В някои още от идеята, в други при разписването, други – при изпълнението и в някои само при отчитането. Сумата, отпусната по проекта, не е показател за неговата значимост или резултатност. Важна е идеята и хората, които са въвлечени.

Нашите лектори, с научни кариери в чужбина, разказват за това, че университетите приемат учените, които идват със спечелени пари. Т.е. не те плащат на учените, за да правят наука, а ученият осигурява парите за науката, за да работи в конкретния университет. Колко важно е умението да се печели финансиране и как може това да бъде научено и развивано?

– За смелите научни идеи финансирането е изключително важно. Във времето, в което живеем, това финансиране обикновено се случва на проектен принцип. Никой консултант-проекти не може да изготви научен проект на нивото, на което ще го изготви учен.

Преценете сами, ако поискаме от консултант, дори и най-добрият, да навлезе за месец или два в материята, в която ученият работи, той ще го направи до известна степен. И ако поискаме от човек, който владее няколко езика има научни публикации на много високо ниво и знае всички детайли на идеята, която ще се разпише в проект, да се запознае с правилата и необходимата документация на една или друга програма. Много учени казват –„Това не е наша работа“.

У нас къде и как се учат докторантите да печелят финансиране по проекти и да презентират работата си пред бизнеса?

– Правят се такива обучения обикновено към проекти. Някои се учат сами.

 Ще бъдете ли разбивач на митове в Предприемачи в науката?

– Големият мит по темата Предприемачи в науката е, че ще го направи някой друг – реализацията на идеята, която ученият има и после – на пазарния продукт. Митът или стереотипът за експерта в тясна научна област, който не се интересува от финансови или икономически фактори и има задачата само да направи изследването.

Казват, че една от най-успешните професии на новата глобализирана, високотехнологична система, в която живеем е мултипотенционалист – човек, който може много различни неща. Европейските стратегии говорят за учене през целия живот и всички се опитват да настигнат времето, технологиите и пазарите.  Тук ученият е много силен, няколко крачки пред всеки друг професионалист.

С какво бихте искала да предизвикате учените, които ще участват в обучението и ще се борят за финансиране като Предприемачи в науката?

– Спомняте ли си кога се научихте да карате колело? От кога не сте се сещали, че това беше трудна задача.

С колелото можем да се движим по-бързо да разгледаме целия квартал за няколко минути, да покараме с приятели за удоволствие или просто да избегнем трафика.

Уменията, които обучението  “Предприемачи в науката” предлага, дават точно това – ще ви направят по-бързи, ще дадат по-широка гледна точка и могат да ви отведат по-бързо там, за където сте тръгнали.

В момента, в който потеглите, всеки от вас тръгне със своето колело в своята посока, целта ще бъде по-близо, а кормилото във вашите ръце.

Предизвикателството: Нека година по-късно да дойдем тук и всеки да сподели, какво още е научил по пътя си! Да структурира в стъпки, как го е научил и да разкаже на следващите предприемачи в науката как да се справят с това, което той вече може.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!

 Кои са другите лектори на Предприемачи в науката вижте тук.

Още за проекта Предприемачи в науката, вижте тук.

 


Една от най-изявените млади личности на годината ще бъде лектор на Предприемачи в науката

Category : Новини

Михаил Стефанов, един от най-изявените млади личности на годината, отличени от Junior Chamber International – Bulgaria, ще бъде лектор на Предприемачи в науката.

Михаил Стефанов е експерт и консултант по комуникации, обучител по презентации, говорене и креативност. Създава компании, за да развихри уменията си. Създава рок банда, за да бъде фронт мен. Става планински водач, защото обича разходките в планината. Създава младежки фестивал на изкуствата The Bridge, който се провежда вече осем поредни години във Видин. Става мениджър на боксов клуб, за да накара няколко деца да тренират. Създава BeCause – комуникационна aгенция, която има амбицията да подкрепя обществената промяна (social change) чрез планиране и осъществяване на стратегически комуникации. Създава makethem.net – първата българска онлайн медия, фокусирана изцяло върху уменията за презентиране и публично говорене. Създава Мини машини, най-новата страст, образователна платформа, която помага на тийнейджърите по един увлекателен начин да изграждат най-важните умения, които не се учат в училище. Този проект го класира сред десетте най-изявени млади личности на 2018 г. в категория Личностно развитие и/или постижение.

Интервю с Михаил Стефанов вижте тук.

Кои са другите лектори на Предприемачи в науката вижте тук.

Още за проекта Предприемачи в науката, вижте тук.

 


Михаил Стефанов

Category : Лектори

Михаил Стефанов е експерт и консултант по комуникации, обучител по презентации, говорене и креативност. Предприемач, който успява да превърне в бизнес нещата, които обича и умее да прави най-добре. Затова с лекота учи другите как да правят това.

Създател. Може би това е думата, която го характеризира най-добре, след определението Мини машина, което измисля за тийнейджърите. Предприемач, който създава. Случва идеите си. Създава компании, за да развихри уменията си. Създава рок банда, за да бъде фронт мен. Става планински водач, защото обича разходките в планината. Създава младежки фестивал на изкуствата The Bridge, който се провежда вече осем поредни години във Видин. Става мениджър на боксов клуб, за да накара няколко деца да тренират. Самият той тренира от няколко години бразилско джу-джицу. И освен, че много говори, пред публика, пред медиите и вкъщи, много чете.

Създава BeCause – комуникационна aгенция, която има амбицията да подкрепя обществената промяна (social change) чрез планиране и осъществяване на стратегически комуникации. Създава makethem.net – първата българска онлайн медия, фокусирана изцяло върху уменията за презентиране и публично говорене. Създава Мини машини, най-новата страст, образователна платформа, която помага на тийнейджърите по един увлекателен начин да изграждат най-важните умения, които не се учат в училище. „Говори завладяващо, пиши взривяващо, учи неизбледняващо!“ Този проект го класира сред десетте най-изявени млади личности на 2018 г. и е отличен на четвъртите поред годишни награди на Junior Chamber International – Bulgaria в категория Личностно развитие и/или постижение.

Преди да спечели малките, успява да натрупа сериозен опит в комуникацията и обученията с големите. Големите хора, големите компании, големите идеи. Говорител е на десетки национални форуми като TED x Sofia и Форум Ключ.

Започва работа във всекидневния финансов вестник Пари още като студент във Факултета по журналистика и масови комуникации. Но не избира журналистиката, а PR-а и комуникациите. След три години вече е акаунт директор в Ogilvy. След като прави неочакван скок към неправителствения сектор и става директор комуникации на Национална мрежа за децата, започва да превръща идеите си не в кампании, а в компании.

С тази шеметна скорост във всичко, не пропуска да създаде и семейство. Баща е на две прекрасни момичета, които му помагат да задава правилните въпроси и…да не спира.


Предприемачите в науката
са много смели хора

С представянето на нашите лектори „показвам“ дефиницията за предприемач в науката. Твоето представяне показва един различен тип – предприемач в комуникациите. Как ти си представяш предприемачите в науката?

– О, със сигурност са много смели хора, особено в България. Много ми се искаше статуса на учените у нас да е подобен на този в САЩ – близки по известност и влияние до кино звездите. За съжаление, обаче, действителността е друга и по ред причини хората, които се занимават с наука, са натикани в едно непопулярно и непривлекателно публично пространство.

Затова да се захванеш с предприемачество точно в научната сфера означава, че си много смел човек.

Предприемаческите умения отдавна не са просто търсени от работодателите, а по-скоро са характеристика на успешната личност. Как се учат и развиват?

–  Като всяко друго нещо – с постоянство и търпение, с целенасочени усилия и проби, и грешки. По-притеснителното е, че тези умения все още стоят настрани от основните учебни програми в училища и университети, липсват програми, които да ги развиват системно и от ранна възраст. И после се чудим защо няма кой да ни решава проблемите.

Самият ти как се превърна от комуникатор в предприемач?

– Ако питате съпругата ми, ще чуете, че съм най-неохотният предприемач на света. Аз не съм от онези хора, които цял живот са мечтали за своя компания, напротив, с голяма част от административно-управленските неща съвсем откровено не ми се занимава. Но професионалният ми път ми се разви така, че в един момент организациите, които искаха да работя за и със тях, станаха доста и така реших да напусна работа, да създам консултантска компания и да започна да работя за себе си.

Разкажи ни за твоето серийно предприемачество. Отстрани изглежда сякаш успяваш всяка добра идея да я реализираш като бизнес?

– Това е само отстрани. Всъщност аз съм човек с много идеи, непрекъснато нещо ново ми се върти в главата. И хората, които работят с мен, ще ви кажат, че хич не им е лесно – често даже са ми казвали да се спра, да се фокусирам върху това, с което се занимавам в момента. Ама ми е трудно… Но това си има и добра страна – през живота си съм обмислял в детайли и работил по планирането на толкова много нови идеи, че въпреки че много от тях никога не видяха бял свят, работата по тях не беше напразна. Оглеждайки ги отвсякъде, планирайки как биха били успешни, дори измисляйки бранд и комуникационни концепции за някои, развивах умения и тренирах „на сухо“ така да се каже – и така станах по-добър в осъществяването на онези 10% от идеите ми, които се случват в действителност.

Хрумва ти нов модел, създаваш нова концепция, измисляш нов начин на комуникация. А как случваш всичко това после?

– Това и аз се чудя… Определено трябват точните хора, които да те подкрепят, да повярват в теб, да ги заразиш с част от собствения си ентусиазъм.

Екипът е жизненоважно нещо. Без хора трудно се постигат големи неща. И определено винаги съм инвестирал и съм се старал да подкрепям развитието на хората, с които работя.

Имам една любима фраза, която се е превърнала малко в мой пътеводител в това отношение: „Ако се обграждаш с хора, по-малки от теб, ще живееш в свят от джуджета“. Пък аз искам с великани да работя, те постигат великите неща.

Не казваш – липсват пари, няма подходящи хора, поемам риск. Какво ти дава увереността, че няма да се провалиш и смелостта да го направиш?

– Абсолютно нищо не ми носи увереност, че няма да се проваля – напротив. Смятам, че непрестанно надвисналият страх от провал е едно от най-големите бремена на плещите на всеки истински предприемач – и именно това прави предприемачите толкова силни. Истинската смелост не е да нямаш страх – това е истинската глупост.

Истинската смелост е всяка сутрин да ставаш и да продължаваш да правиш това, което правиш, в лицето на риска, несигурността и въпреки страха, че шансът да се провалиш е съвсем реалистичен.

Твоят опит показва бягство от сигурността. Бягство от глобална компания, внушително име в рекламния пазар към НПО. После бягство към собствен бизнес. После – от успешните проекти към нови, по-щури идеи. Това ли е една от характеристиките на предприемача – да не търси сигурност, а да се стреми да създава?

– Категорично да – хората, които искат сигурност, не са за предприемачеството, те са за заплатка някъде, я в офисче, я в институцийка. Въпросът е, обаче, с темповете, с които се развива светът, можем ли да говорим изобщо за някаква сигурност – доста далеч назад остана времето, в което 30 години работиш в един завод, нали?

Умението да се ориентираш добре в непрестанно променяща се среда – това е ключово за предприемача, но както вървят нещата, се превръща в жизненоважно и за всеки човек, който иска да е успешен. Което значи, че бързо трябва да започнем да учим младите хора точно на това.

Когато започна да превръщаш идеите си в бизнес с какъв капитал започна?

Близък до нула. Всъщност, имах пари за три месеца съществуване и това беше, никакви спестявания, нищо. Такава беше ситуацията тогава – и много хора казаха, че съм абсолютно луд. Ама аз усещах, че ако не скоча сега, може да не се отвори друг шанс. За да сме честни, обаче, трябва да кажем, че го направих, когато имах достатъчно потвърдени клиенти и проекти, така че в едногодишен план все пак имах прогнозни очаквания за развитие, и освен това да стартираш консултантска компания изисква незначителна инвестиция в сравнение с други предприятия като производствени или такива от хранителната индустрия например. Но въпреки това си беше лудост.

Как си намирал досега финансиране за проектите си? Уменията да презентираш ли бяха ключови или самите идеи?

Винаги смятам, че продуктът е на първо място. Има една чутовно известна лекция на Саймън Синек (Simon Sinek), в която той обяснява, че хората не купуват КАКВО продаваме, а купуват ЗАЩО го продаваме. Аз категорично не съм съгласен с това – смятам, че

и най-добрите намерения на света да имаш, ако идеята ти не работиш, ако продуктът ти не струва – ще се издъниш гарантирано.

И дори презентационните умения, които несъмнено са критична част от привличане на подкрепа, да накарат някой да повярва в нас, като види лоши резултати, всичко ще приключи. Така че на първо място е умението да раждаш работещи идеи, които решават нечий проблем, и едва тогава е умението да ги презентираш въздействащо.

Колко от проектите си изоставил и защо?

– Сега като се замисля, не са много тези, които, веднъж започнал, съм прекратил. По-скоро има такива, в които съм въвлякъл и овластил други хора да действат оперативно, но все още съм намесен със сърце и по-стратегически поглед. Но са ужасно много проектите, които не съм започвал, а съм ги довеждал почти до старт – ако погледнете архива ми, ще откриете сигурно 20-тина папки с разписани вътре презентации, дори бизнес планове, за нови проекти. Някои от тях имат и лога даже – смятайте докъде са мислени. Но просто не съм ги стартирал, защото съм си давал сметка, че не им е било времето, или че няма да постигна това, което искам с тях.

Мини машини те открои като един от десетте най-изявени млади личности на 2018 г. Как приемаш това признание?

– Признанието дойде много неочаквано, не се чувствам особено изявена млада личност. Даже вече и млада е под въпрос… Но ми стана хубаво, разбира се, приятно да си дадеш сметка, че това, което се бориш да направиш, е забелязано и оценено от хората.

Ще патентоваш ли „Мини машини“?

– Сигурно ще го патентовам. Ама първо ще пусна една иновативна обучителна платформа, по която с екипа ми работим от няколко месеца вече.

Говори завладяващо, пиши взривяващо, учи неизбледняващо – звучи актуално за всяка възраст. Ще успееш ли да научиш на това участниците в Предприемачи в науката?

– Ако искат да се научат, да. Напоследък откривам, че единственият шанс да научиш нещо, е първо да желаеш да го научиш.

Ако следващият ти проект е да направиш подобна на Мини машини поредица за младите учени, какво би включил?

– Комуникацията на науката винаги ми е била много интересна. Може би основното, върху което бих се фокусирал, е развиването на едни специфични комуникационни умения – да успяваш да обясниш по простичък и разбираем начин същината на своята работа на незапознат човек. Това обикновено е изключително трудно за хора, които са експерти в дадена област – и особено трудно за огромна част от учените, които познавам.

За повечето учени е трудно да правят презентация, различна от тази, която обичайно подготвят за научните форуми. За да спечелят обаче инвеститори или съмишленици за бизнес, те трябва да покажат идеите и работата си по различен начин. Ще покажеш ли на практика някои техники как става това?

– Да, със сигурност ще се занимаваме изключително много с това как да откриваме метафори, аналогии и как да опростяваме езика на презентациите си, за да правим темите достъпни и дори популярни за по-широка аудитория.

В обученията си разбивач на митове. Например, че трябва да се учим да станем креативни. Или че не всеки може да ражда идеи. Какви митове ще направиш на пух и прах пред младите учени?

– Че, понеже са учени, не могат да комуникират добре. Или че само екстровертните хора са добри комуникатори. И още няколко, които ще запазя в тайна.

С какво ще предизвикаш участниците в Предприемачи в науката?

– С всичко – голяма част от нещата, които ще чуят и понаправят, ще ги фрустрират. Но пък без фрустрация няма иновация, така че да се стягат.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори на Предприемачи в науката вижте тук.

Още за проекта Предприемачи в науката, вижте тук.


Ана Пройкова

Category : Лектори

Във финансирането не съществува “one size fits all”

Професор по атомна и молекулярна физика, доктор на физическите науки, доктор по ядрена физика и преподавател във Физически факултет и във Факултетa по математика и информатика на СУ “Св. Климент Охридски”, председател на Националния съвет по нанотехнологии, ръководител на лаборатория по Високопроизводителни изчисления в София Тех Парк и една от основателките на Българския център на жените в технологиите.

Проф. Пройкова е извършвала научни изследвания като стипендиант на програмата Фулбрайт в Чикагския университет, била е изследовател в Университета на Нагоя чрез Японското дружество за подкрепа на науката, гост-професор във Вашингтонския университет в Сиатъл, (Сиатъл), Католическия университет в Льовен-ла-ньов, Националния университет на Сингапур, Изследователският център в Гуан-Джу (Република Корея), в Националния университет Чунг-Ксинг (Тайван) и в Университета “Бен Гурион” в Негев (Израел).

Тя е и носител на световни научни награди от САщ, Япония, Сингапур.

Зам. председател е на Научния комитет по възникващи и идентифицирани нови здравни рискове (Scientific Committee on Emerging and Newly Identified Health Risks (SCENIHR) към Европейската комисия. Съветник по въпросите на нововъзникващите технологии, международното сътрудничество и джендър-проблемите в програмата Хоризонт 2020.

Проф. Пройкова е национален делегат в Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури (Генерална дирекция за научни изследвания и иновации на Европейската комисия), председател е на Стратегическата група за данни, изчисления и дигитални инфраструктури в Европейския съюз, член е на Програмния комитет по “Нанотехнологии, авангардни материали, биотехнологии, авангардно производство” на програмата Хоризонт 2020.

Член е на редакционните съвети на Internet Journal of Molecular Science, Open Physics (раздел Atomic and Molecular Physics). Рецензент е на Европейски проекти за научни изследвания (FP6, FP7, Horizon2020), на Белгийския, португалския и испанския научни фондове.

Нейни научни изследвания са финансирани от международни организации като NATO-CLG, NSF-US, the European Framework programs FP3, FP5, FP6, FP7, Horizon2020.


Вие сте учен-предприемач с успешна научна кариера без собствен бизнес, но с много участия в различни проекти и организации, управленски и консултантски опит. Как самата Вие бихте дефинирала „предприемач в науката“?

– Усмихнах се като прочетох във Вашия въпрос определението  “учен-предприемач”, защото тази нова терминология до скоро не беше присъща за научните области. Ние използваме определението “инициативен”, когато става дума за финансиране на проектни изследвания, създаване на екип, който да проведе изследванията в срок и с високо качество, в рамките на наличния бюджет. През последните години все повече се говори за предприемачи, а не за инициатори, но смисълът е един и същ. Ако погледнете в речника как се превежда думата initiative на български език, преводът е инициатива, начинание, предприемчивост. 

Моето определение за “предприемач в науката”: изследовател, който търси съмишленици за постигане на научни цели, значително по-мащабни от стандартните задачи, изпълними от един човек и който намира финансови ресурси за реализацията на тези цели.

Кой е проектът, в който се чувствахте като истински предприемач от бизнеса?

– Не зная как се чувстват предприемачите в бизнеса. Мога да кажа кой изследователски проект, в който съм участвала,  е имал най-голямо въздействие върху широката публика – това е проектът CoNanomet – координиране на единадесет Европейски центъра за прецизни измервания в нанометричната област. Проектът получи финансиране след изключително труден конкурс от Седма рамкова програма и през годините 2009-2011 бяха постигнати резултати, които смениха парадигмата в прецизните инженерни измервания, тъй като в проекта участваха представители на PTB (Германия), NPL (Великобритания), JRC (Испра, Италия и IMEC, Белгия), CNRS (Франция), професори от Института Нилс Бор (Дания), Стокхолмския университет (Швеция) и Софийския университет (България). Може да се каже, че през 2015 г. се почувствах като успешен инициатор (предприемач J), когато в работната програма за нанотехнологии в Хоризонт 2020 (период 2016-2017), бяха организирани конкурси по теми, които бяхме определили като необходими в рамките на нашите резултати от 2011 г. В науката е така – необходимо е технологично време за да се реализират научни предложения от предния фронт.

Как изградихте умението да печелите финансиране за работата си и проектите на организациите, за които работите?

– Много дълго и упорито се учех на проектно финансиране.  Отначало като изпълнител на проекти, ръководени от по-опитни изследователи. Спомням си проекта за изграждане на спектрометър за електрони в късните 80 на миналия век. Проектът беше ръководен от проф. Цветан Бончев, ръководител на катедрата по Атомна физика. Тъй като съм теоретик, задачата ми беше да изчисля формата на електромагнитното поле около намотките, от които трябваше да се изгради спектрометъра и да намерим заедно моя колега Николай Огнянов начин за контролиране на полета, генерирани от външни източници. Е, тогава се научих, че от получаването на точен математичен израз до изграждане на Фарадеев кафез, какъвто ни трябваше, минава дълго време, с тежък физически труд – купуване и опъване на кабели; измервания, корекции в конструкцията. Толкова неща научих, че когато през 1991-92 г. се появи възможност български изследователи да кандидатстват за финансиране от Европейския съюз в Третата рамкова програма за научни изследвания, сама написах проект. Късмет имах, че беше успешен опит и получих самостоятелен грант за  изследване в областта на ядрената физика с методи от физиката на твърдото тяло в Католически университет в Льовен-ла-Ньов. Късмет имах, че бях в групата на проф. Ласло Гренач – изключителен физик, разностранно образован човек с широки интереси и задълбочени познания.  Почина през ноември 2017 и остави празнота. Той неуморно повтаряше, че науката е тази, която крепи хората и че всяка научна идея трябва да се споделя с максимален брой хора.

Търсенето на финансова подкрепа е умение, което наистина трябва да се изгражда – едни хора по-бързо го придобиват, а други като мен – по-бавно, но смея да кажа с устойчив успех. Важно е всеки да разбере, че във финансирането не съществува “one size fits all”.

Трябва да помним, че само родителите, по-често бабите, дават средства без да питат каква ще е родителската полза, ако детето изхарчи исканите пари.

Имате опит в работа с различни университети по света. Как бихте определили българските учени?

– В случая не бива да се осреднява. Мисля, че процентът на предприемчивите  сред българските учени е сравним със средно-световния. Ще направя бележка – този процент е изключително висок в Израел и Южна Корея, както показват различни социологически проучвания.

С председателя на Управителния съвет на „Асоциация на докторантите в България“ Павлина Иванова

В Западна Европа и САЩ моделът на комерсиализация на науката включва създаване на стартъпи, спин-оф компании, регистриране на патенти. У нас като че ли това е по-скоро изключение?

– Според мен няма единствен модел, който е работещ и в държавите от Западна Европа, и във всички щати на САЩ. Споменатите от Вас методи за комерсиализация се използват наистина. У нас законодателството в тази област като че ли е поостаряло.

Лично аз се притеснявам от друго обстоятелство, обаче –

голямата пролука между високото теоретично ниво на някои високотехнологични области (например нанотехнологии, квантова информация) и ниското ниво на развитие на съответния индустриален сектор. Тази пролука не позволява комерсиализацията много повече, отколкото негъвкавото законодателство.

С носителя на докторантската стипендия на фондация Карол Знание Драгомира Стоянова

В Предприемачи в науката ще представим американския и европейския модел, Харвардския и Кеймбриждския модел. А какъв е българският модел за комерсиализация на науката?

– Не съм специалист по комерсиализация – само наблюдавам процеса по принуда. Не зная разликите между Харвардския и Кеймбриждския модел. От примерите, които виждам в областта на софтуерните продукти и малките серии от козметични продукти, съдържащи наночастици, разбирам, че у нас се развиват добре малки фирми, които имат в сърцевината си добър професионалист. Като се замисля обаче, и Apple така е стартирала.

Какво от екосистемата в момента липсва?

Липсват устойчиви връзки между научния сектор и така наречения научен бизнес.

Какви са причините според Вас твърде малък процент учени у нас да се стремят към кариера в индустрията и още по-малък – към създаване на собствен бизнес?

– У нас индустрията не е наукоемка в голямата си част. Разбира се, че има високотехнологични производства, но те са автоматизирани по начин, който не позволява на учените да имат оригинален принос. Тук визирам и фармацията, и производството на храни, може би, производството на части за двигатели. Създаването на собствен бизнес е ограничено от пазара и от възможността за включване на повече хора, чиито интереси са по-скоро финансови, а не научни.

И по отношение на патентите като че ли сме далеч от световните тенденции. Повечето учени, с които сме коментирали темата казват, че е безсмислено, трудно, скъпо. Вие самата имате ли патенти?

– Не, нямам. Патентоването има смисъл само, ако човек е сигурен, че патентът ще бъде купен (а не взаимстван, което е честа практика). Освен това патент от България не е  протекция в други държави. Предполагам знаете, че патентите трябва да се поддържат финансово. Колко човека могат да издържат да си плащат патентите? Сигурно има смисъл да се патентова изобретение да речем в САЩ, където ако се използва – ще донесе огромни печалби.

 

Има ли митове за учените и бизнеса, които сте готова да развенчаете в Предприемачи в науката?

– Харесвам филма MythBusters (Ловци на митовe), защото в него се използва експерименталната методология във физиката. Искам да кажа, че

ако някой мит в Предприемачи в науката видимо нарушава законите за запазване – лесно го развенчавам.

Като бизнес предложението от преди 8-9 години да произвеждаме бира за китайския народ.

А за финансирането по европроекти?

– Митовете за европейското финансиране са много. Мит е, че това финансиране може да измести значението на националното.

С какво бихте искала да предизвикате учените, които ще участват в обучението и ще се борят за финансиране като Предприемачи в науката?

-Генерирайте неочаквана идея (все пак съблюдавайте законите на физиката).

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори на Предприемачи в науката вижте тук.

Още за проекта Предприемачи в науката, вижте тук.

 


Създаваме предприемачи в науката

Възможностите за младите учени

Носителят на стипендията на Карол за 2018

Нашите Лектори: Александър Долашки

Нашите лектори: Здравка Медарова

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close