Author Archives: m_petkova@karoll.bg

5 медала за 5 участника в олимпиадата по астрофизика

Category : Новини

Българският олимпийски отбор по астрофизика се завърна от XII-та Международна олимпиада по астрономия и астрофизика в Пекин с 2 златни, 2 сребърни и 1 бронзов медал! Всеки от петимата в отбора ни спечели отличие в китайската столица, където се състезаваха повече от 200 ученици от 40 страни.

Това е пореден повод за гордост през годината на ръководителя на нашия олимпийски отбор Никола Каравасилев. Това е и нов повод за гордост на финансова група Карол, защото преди две години присъдихме докторантската стипендия на златния астроном и му помогнахме да сбъдне една своя мечта. По време на конкурса той разказа, че иска да обзаведе своята малка стаичка във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, където подготвя своите ученици за състезания. Не с нови мебели, а с експериментална апаратура. Година по-късно Никола Каравасилев показа какви устройства е закупил със средствата от стипендията. В своята стаичка, превърната в експериментална лаборатория, той подготвя до ден днешен талантливите деца, с които печели признание в цял свят.

Финансова група Карол дава годишна докторантска стипендия в размер на 8000 лв. от 2011 г. През 2018 г. стипендията беше връчена от фондация Карол Знание, създадена с основен фокус подкрепа на българската наука и български млади учени. В момента се провежда конкурс за 2019 г.


Експертен съвет

В експертния съвет на фондация Карол Знание влизат всички носители на докторантската стипендия, присъждана от 2011 г. насам, както и членовете на журито, избирало носителите на стипендията на финансова група Карол.

Доц. д-р Мария Воденичарова, Основател на „Асоциация на докторантите в България“

Павлина Иванова, член на УС на „Асоциация на докторантите в България“

Петър Теодосиев, Главен редактор на списание Българска наука и член на управителния съвет на Сдружение „Форум Наука“

д-р Елица Кьосева, асистент-професор по квантова физика в Tel Aviv University

Гл. ас. д-р Владимир Веселинов Божилов, катедра „Астрономия“ на Физически факултет на Софийски университет

Гл. ас. д-р Христо Илиев,  катедра Обща физика, Физически факултет на Софийски университет

Гл. ас. д-р Таня Славова, катедра  „Маркшайдерство и геодезия“, Миннотехнологичен факултет, Минно-геоложки университет „Свети Иван Рилски“

Ас. д-р инж. Деница Згурева, Катедра „Енергетика и машиностроене“, Колеж по енергетика и електроника към Техническия университет -София

Никола Каравасилев, ръководител на българските олимпийски отбори по астрономия и астрофизика, учител по физика и астрономия, докторант във Физическия факултет на СУ„Св. Климент Охридски“

Д-р Анна Загорска, медицински физик, Клиника по Нуклеарна медицина, Acibadem City Clinic Tokuda болница

Драгомира Стоянова, докторант, СУ „Св.Климент Охридски”, Биологически Факултет, Катедра „Обща и промишлена микробиология”, Лаборатория „Бионанотехнологии”


Световно известни имена подкрепят каузата на фондация Карол Знание

Category : Новини

Фондация Карол Знание конституира Консултативен съвет, в който на този етап се включват шестима български учени от световна величина. Всеки един от тях е водещ в своята област и е изградил научната си кариера във водещи научни центрове в Европа и САЩ.

Проф. Атанас Атанасов преподава във Виенския университет и е ръководител на Катедрата по молекулярна биология в Institute of Genetics and Animal Breeding на Полската академия на науките. Той е основател и изп. директор на International Natural Product Sciences Taskforce (INPST) – дружество, обединяващо учени, лидери и научни центрове в областта на природните продукти. Оглавява и GLOBE Program Association, която катализира изследователските и развойни дейности за природни продукти чрез иновативни научноизследователски партньорства. Той е и един от пионерите в дигиталната комуникация на науката – #11 в световната класация “Top 25 Biotech Influencers to Watch on Twitter”.

Още един преподавател във Виена застана зад каузата на фондацията. Теньо Попминчев е професор по физика в University of California San Diego и Technische Universität Wien. Неговият пробив в квантовата физика със създаването на рентгенов лазер със свръх къси импулси му донесе национално и световно признание. Избран е сред десетте най-значими млади учени на 2016 г. от Националната академия на науките на САЩ и сред десетте най-перспективни млади учени в света в класация на списание Science News. У нас получи почетен знак на държавния глава и награда „Питагор”.

Световна известност донесе на друг от учените в консултативния съвет създаването на изкуствено сърце от стволова клетка. Проф. Николай Желев, който беше и един от лекторите на Предприемачи в науката, преподава медицински биотехнологии в Abertay University, Дънди, Великобритания. Той е почетен професор в осем университета в Обединеното кралство, Китай, България и Русия. Президент е на World BioDiscovery Federation. Основал е няколко биофармацевтични и биотехнологични компании и притежава няколко патента.

Доц. Здравка Медарова, доцент по радиология в Harvard Medical School, Бостън, Съединени щати, също беше лектор на Предприемачи в науката. Има докторска степен по генетика от University of New Hampshire и пост док в Massachusetts General Hospital, където работи и в момента. Член е на International Society for Magnetic Resonance in Medicine. Рецензент е на повече от дузина конкурси и научни организации, както и на редакционни колегии на водещи научни издания. Печели редица награди и грантове, а преди две години създава в бостън собствена компания.

Проф. Николай Бобев се занимава с фундаментална физика във Факултета по физика и астрономия на университета в KU Leuven, Льовен, Белгия. Има докторска степен по физика от University of Southern California, където е бил докторант на докторант (Никълъс Уорнър) на Стивън Хокинг. Именитият учен в последната статия, публикувана посмъртно в съавторство с Томас Хертог, споменава българския си колега в благодарностите и цитира две от научните му работи.

Д-р Петър К. Петров е  ръководител на Лаборатория за тънкослойни технологии (част от Лондонския център за нанотехнологии) към Катедрата по материали в Imperial College, Лондон. Директор е на курс „Нови технологии за производство на тънкослойни материали“ и преподава в курсовете „Наноматериали I“ и „Обработка на материали“. Докторската му степен по Технически науки е от Държавния електротехнически университет в Санкт Петербург, Русия. Има пет патента, два от които се експлоатират от Ericsson AB. Редактор е на списания от Nature Publishing Group, Elsevier и ACS.

Консултативният съвет ще участва в присъждането на докторантска стипендия в конкурса на фондация Карол Знание.

 

 

 


Даниел Томов

Category : Лектори

Научните институти и бизнесът трябва да разчистят тежкия багаж на старите схващания
за това как се прави наука

Мечтателят. Така е определена ролята на Даниел Томов в инвестиционния фонд за стартиращи бизнеси Eleven. Той е партньор и съосновател на фонда за рискови инвестиции, създаден през 2012 г. От своето начало, фондът е подкрепил над 100 стартиращи компании от България и региона, с близо 12 млн. евро инвестиции. Първоначално капиталът е набран от Европейския Инвестиционен Фонд (EIF) по програма JEREMIE, а през 2018 Eleven набира 6 млн. евро от частни инвеститори, които ще бъдат вложени в стартиращи технологични компании в предстоящите три години. Специализацията на Eleven е технологични бизнеси в начален етап, като през годините фокусът се измества от предоставяне на структурирана обучителна и менторска програма за прохождащите предприемачи, към това да се предоставя индивидуална подкрепа за относително по-зрели екипи, които развиват своя пазар и партньорска мрежа.

Даниел Томов е един от пионерите в рисковите инвестиции в областта на информационните технологии в България. Завършил е Приложна икономика и бизнес администрация в Американския университет в България.


Как един предприемач, създател на различни компании и бизнеси, би определил „предприемачите в науката“? Какъв трябва да бъде ученият-предприемач?

– Учените и изследователите носят важно предприемаческо качество – да подлагат на съмнение текущото състояние на нещата, и да конструират хипотези, за това как да се решат заобикалящите ни предизвикателства по нов начин. В същото време, за да бъдат и предприемачи, учените следва да бъдат така отворени и към различни приложения и бизнес модели, които да стъпват на тяхното знание. Комерсиализацията на науката е свързана с поставянето и потвърждаването на конкретни хипотези – в повечето случаи, преди да се получи валидиране на определени бизнес допускания, не може да знаем дали даден продукт на науката има пазар.

В компаниите, които до този момент е подкрепил Eleven, има ли такива, създадени от хора на науката?

– Да, инвестирали сме в компании, сред чийто съоснователи има хора, които се занимават с наука и преподавателска работа. Обикновено ние се включваме, когато има вече сформиран бизнес екип или първоначални продажби на продукта.

Какъв трябва да бъде един проект за бизнес, само на хартия, за да откриете в него потенциал и да го подкрепите?

– Изключение е за нас да разглеждаме проекти само на хартия. Така или иначе,

за нас най-важен е екипът. Ако екипът обединява основатели, които имат сериозен бизнес и професионален опит в дадена индустрия, вероятността да ги подкрепим се увеличава.

Както споменах, за да се създаде успешен продукт с висока добавена стойност, обикновено трябва да се валидират редица технически и пазарни хипотези. Компанията трябва да може да покаже потвърждение на тези хипотези по един или друг начин.

Партньорите в Eleven

Какви са технологичните компании, които сте подкрепили по този начин извън сферата на информационните технологии?

– Dronamics е компания, която разработва модел на голям безпилотен товарен самолет, автономно превозващ до 350кг. карго на 2500 км. разстояние. От всички проекти, които сме подкрепили, този вероятно е с най-голям интервал от нужно време, преди да се стигне до пазарна реализация. Все пак, бизнеси като този, са по-скоро изключение в нашето портфолио, тъй като при тях има твърде много непотвърдени хипотези.

Защо, според Вас, учените у нас не създават стартъпи, както се случва в Европа и още повече в САЩ?

– Както насочва въпроса, за да се създават успешни бизнеси, стъпващи на науката, е необходимо да има подходяща заобикаляща среда. Освен самите учени, в уравнението участват така също научните институти, развойните звена на големите корпорации, бизнес професионалистите, инвеститорите и т.н. Все още се натрупва опит сред тези ключови групи от хора, а и тяхното разбиране помежду си и формите на сътрудничество тепърва се градят. От една страна, учените трябва да се стремят да реализират част от работата си в големи компании, от друга страна, е нужно в България да оперират повече предприятия, базиращи бизнеса си на високи технологии.

Когато учените имат разбиране за работата на бизнеса, вероятността да стартират свои бизнес е по-голяма.

От нашия портфейл мога да дам пример с Analytics4Everyone. Зад компанията седи опитен екип, който идва от големия бизнес, а в същото време имаме и основател, който е доцент в Техническия Университет.

Как може да се промени това и България да стане добро място за стартиране на бизнес за младите учени извън IT сектора?

– IT секторът е привлекателен, тъй като в България той има свой гръбнак в лицето на редица български и чужди компании. В него има място както за хора практици, така и за по-сериозна развойна дейност. Когато учените от други сфери могат да намерят бизнес реализация в България, вместо да заминават за други държави, това ще отпуши още сектори.

Научните институти и бизнесът трябва да си говорят по-открито и да разчистят тежкия багаж на старите схващания за това как изглежда и се прави наука.

Какъв тип компании ще подкрепя Eleven 2.0?

– Фокусът с втория ни фонд е върху компании предимно с B2B пазарен модел, базирани на технологичен продукт с висока добавена стойност. Разглеждаме и проекти извън тези рамки, за случаите, когато екипът или резултатите на бизнеса ни впечатлят особено много.

Вие ли стигате до компаниите или те стигат до вас?

– Процесът е двупосочен. Така, както компании се свързват с нас, така и ние се оглеждаме за изгряващи звезди наоколо. Практиката показва, че

90% от компаниите, в които влизаме в преговори, са на екипи с които имаме предходно познанство или са ни препоръчани от някой от нашите предприемачи, ментори и други контакти.

Как избирате компаниите, в които да инвестирате?

– Гледаме дали компанията разрешава сериозен бизнес проблем, за който има достатъчно широк пазар.

Търсим компании, които притежават изразено техническо или друго конкурентно предимство.

Харесваме екипи, чийто основатели имат балансиран опит както в конкретната индустрия, а така също и в продажбите и маркетинга. Ако продуктът вече се ползва от клиенти, това е силен атестат.

Как се развива една компания, която сте подкрепили и след колко време преценявате дали инвестицията е успешна?

– Когато инвестираме в една компания, започваме активно да работим с екипа, за да ускорим и подпомогнем навлизането на пазара и правилното позициониране на продукта. Допринасяме както с нашия опит и съвети, така и с тясно специализираните знания на нашата мрежа от ментори. Типично фонд като нашия работи с една компания между 5-7 години, след което продава своя дял на друг стратегически или финансов инвеститор. Ако компанията се развива успешно, тази продажба носи многократна възвръщаемост за първоначалните инвеститори като нас.

Как учените, които работят върху интересен и значим проблем могат да стигнат до бизнеса? Има ли съществуващ път, който всеки трябва да извърви, или всеки трябва да търси възможност и да проправя свой?

– Големите компании все повече осъзнават, че стартиращи инициативи могат да бъдат източник на иновации за тях. Редица корпорации оперират свои програми, където приветстват разработки на екипи от цял свят. Тези програми могат да бъдат добър източник на първи клиенти. Корпорациите в България нямат много такива инициативи, но със сигурност дори и в тях, има усещане за нуждата от привличане на иновации. Ние от Eleven понастоящем работим за създаване на такива програми и в България.

Съветът ми към младите учени, които желаят да бъдат предприемачи, е да сформират екип зад своите идеи. Екипът е важно да съчетава различни умения, както научни и технически, така също и бизнес такива.

Ако авторът на една разработка не е склонен да привлече бизнес съдружници, с които да разпределят отговорностите и собствеността в компанията, обикновено разработката не успява да реализира пълния си потенциал.

Екипът на Eleven

Вашата кауза е да помагате на талантливи хора да осъществят мечтите си. Как ще насърчите участниците в Предприемачи в науката да направят сериозната крачка към мечтата си да видят практическата реализация на научната си работа?

– Бих насърчил участниците, с примери, че стартъп средата в България се развива много добре и че все повече ресурси и хора са наоколо, за да ги подкрепят по този път. Важно е човек да тръгва с нагласата, че работата е сериозна, но

готовността да търсиш и получиш помощ може да те отведе далеч.

Кой е митът, който държите да разбиете при срещата си с младите учени?

– Митът който често срещаме, е че инвеститорите или бизнес съдружниците искат да откраднат идеите на учените и изобретателите и неоснователно да се обогатят от това. На практика бизнес съдружниците също са предприемачи и носят отговорност за компанията, а пък професионалните инвеститори се борят да подкрепят добри екипи, които имат нужните качества за успех. Разбира се, така както ние проверяваме репутацията на хората, в които инвестираме, предприемачите също трябва да проверяват репутацията, на хората с които работят.

С опита на човек, който не само оценява проекти, но и финансира стартиращи бизнеси, как ще опишете победителят в нашия конкурс Предприемач в науката, който би получил цялата сума от 30 000 лв,?

– Бих го описал като изследовател, който е готов да се впуска в нови начинания извън зоната на комфорт. Това е някой, който не се страхува да говори с клиенти и партньори, и да чува обратна връзка за продукта и работата си. Трябва да е зареден с позитивизъм и енергия, да продължава дори когато нещата не вървят. Това е още човек, който е склонен и отворен да получава съвети от хора, които не разбират науката, но пък имат знания в други сфери.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в Предприемачи в науката!


Водещи учени в журито на фондацията за докторантската стипендия

Category : Новини

Български учени от водещи университети в Европа и САЩ ще оценяват кандидатите за докторантска стипендия тази година. Всеки един от тях има световни постижения в своята област. Някои от тях ще оценяват докторантите на живо като членове на журито, а други – като членове на Консултативния съвет на фондация Карол Знание.

Годишната стипендия е в размер на 8000 лв. и ще бъде предоставена за втори път от фондацията. Преди това шест пъти е връчвана от името на финансова група Карол.

Тази година се търсят кандидати със значим принос, които разработват нови технологии или материали и проект, с потенциално практическо приложение.

Носителят ще бъде избран в тристепенен конкурс от жури, конституирано тази година. В него за първи път тази година участва и лекар. Това е проф. д-р Екатерина Титянова, професор по неврология, доктор на медицинските науки, академик на Българската академия на науките и изкуствата и академик на Сръбската кралска академия. Тя е ръководител е на клиника „Функционална диагностика на нервната система“ при Военномедицинска академия – София и е носител на наградата „Питагор“ за цялостен принос в развитието на науката.

В журито влиза и Доц. Мария Спасова – единствената българка в Менделеевата таблица –  отличена от Международния съюз по чиста и приложна химия (IUPAC) в областта на химическите науки с включване в световната периодична таблица на младите химици под номер 51 – мястото на химическия елемент антимон (Sb). Тя е доцент в института по „Полимери” към БАН, докторската ѝ дисертация е сред шестте най-добри в света на международния конкурс Quadrant Award Event 2009 на Швейцарския технически университет (2009).

Друг химик сред оценителите е проф. Радостина Стоянова, зам. директор на Института по обща и неорганична химия при БАН,  ръководител на лаборатория „Интерметалиди и интеркалационни материали”. Тя има награда за утвърден учен в областта на природните и инженерните науки „Питагор“ за 2018 г. Гост професор е във френския национален център за научни изследвания в ICMCB-CNRS, Université de Bordeaux.

Двама инженери също ще дадат своя глас на финала на конкурса за докторантска стипендия. Доц. Силивя Бойчева е инженер-химик, с докторска степен от ХТМУ – София, доцент по „Термични и ядрени електрически централи“ на Технически университет – София, Катедра Топлоенергетика и ядрена енергетика. Има специализации в Германия и Италия и е член на ръковоството на Хумболтовия съюз в България. Инж.Радостин Стефанов е селектиран от Forbes Bulgaria за наградата “30 under 30”. Има три магистратури, едната от които „Иновативни комуникационни технологии и предприемачество“в университета Aalborg, Дания. Самият той все още е докторант с предстояща защита на докторска степен по „Иновативни комуникационни технологии – IoT мрежи.

Очаква се още впечатляващи имена да се присъединят към журито. До крайния срок за кандидатстване в конкурса остават две седмици.

Стипендията на фондация Карол Знание е насочена към докторанти, които не са в последна година на обучението си. За такива, които приключват докторантурата си, е проектът – Предприемачи в науката, който се провежда в момента. Той включва предприемаческо обучение, разработено специално за учени и конкурс за стипендия на финала.

Подробности за това кой кога и как може да кандидатства, вижте тук.


Страстта да създадеш нещо, което има смисъл – за хората и за природата

Category : Новини

Един от водещите сектори на икономиката ни е енергетиката, където основно разчитаме на работата на АЕЦ „Козлодуй“ и на топлоелектрическите централи в комплекса „Марица изток“. Топлоелектрическите централи, които изгарят български лигнитни въглища, осигуряват над 40% от енергийното производство на България, но като всяко промишлено производство и тук също се генерират различни отпадъци. Един от тях е летящата пепел – прилича на нормалната пепел, която се получава, когато в печките си горим дърва, но за мащабите на едно предприятие става въпрос за отпадък в значими количества. Общо за ЕС количеството на този отпадък на година е 25 млн. тона. Той се третира като специален отпадък, който не може да бъде освободен в природата. Тази пепел може да бъде уловена и да е използва за намаляване на другия отпадък от горенето – въглеродният диоксид.

Това разказва за експерименталната си работа по време на докторантурата си Деница Згурева, носител на докторантската стипендия на Карол пред StreetWatch. Тя работи с истинска страст, за да докаже, че българските топлоелектрически централи могат да работят с нулево замърсяване на околната среда. Опитва се да предаде тази своя страст на студентите, с които работи от две години като главен асистент в Колежа по енергетика и електроника към Техническия университет.


Обучаван стана обучител с уъркшоп в Предприемачи в науката

Category : Новини

Д-р Иван Лютаков, един от участниците в Предприемачи в науката, стана водещ на уъркшоп за екосистемата на стартъпи у нас. Форматът на обучението позволява използването на една добра практика на Карол – обучаваните да бъдат обучители.

Докторантът, който е лекар гастроентеролог в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, е участвал е в първия сезон на предприемаческата пре-акселераторска програма на Start it Smart със своя старт-ъп, фокусиран в електронно медицинско досие. Сега работи по друг проект, с който кандидатства в Предприемачи в науката и с който ще участва на финала за стипендия.

Научната му темата е „Микроскопски колит – клинично значение и терапевтични възможности“, а проучването му включва 120 пациенти с хронична диария, причинена от различни възпалителни заболявания на червата.

Има два спечелени гранта от Медицински Университет София – „Грант Млад Изследовател 2017“ и „Грант 2017“ като подизследоватал за проект, свързан с жлъчните киселини. В началото на тази година специализира в Болоня, Италия, където с проф. Роберто Де Джорджо, Катедра по медицина на Università degli Studi di Ferrara започва колаборация между двете клиники за пациенти с IBS-D за изследването на серумните нива на FGF19 и в момента очакват съвместна обща публикация в престижно списание.

Д-р Иван Лютаков има пет участия на Български форуми и още толкова на международни. Член е на EUROPEAN MICROSCOPIC COLITIS GROUP (EMCG), като Клиниката по гастроентерология  на  УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ е единствен център от Източна Европа в Паневропейско проспективно клинично проучване за пациенти с микроскопски колит.

Снимки от уъркшопа можете да видите тук.


Георги Георгиев

Category : Лектори

Всеки учен трябва да бъде предприемач

Георги Георгиев е директор продуктово развитие в Leanplum и специалист с над 15-годишен опит в разработването на софтуер, продуктова стратегия, работа с големи бази данни, текстов анализ, машинно обучение, техническа архитектура и B2B партньорства.

През 2018 година Георги се присъединява към екипа на Leanplum, водещата платформа за мобилен маркетинг, която помага на световни брандове като Grab, Tinder и Tesco да отговорят на нуждите на своите клиенти в реално време. С инвестиции в размер на $98 мил. и офиси в София, Сан Франциско, Ню Йорк, Амстердам и Сингапур, Leanplum трансформира мобилната ангажираност на потребители от цял свят и ускорява продуктови иновации в области като machine learning, cross-channel automation, 1:1 personalization.

Преди Leanplum Георги работи над 10 години в Ontotext, българска компания за семантичен софтуер, привлякла като инвеститор фонда за рисков капитал New Europe Venture Equity LP (NEVEQ). Кариерният си път Георги започва като програмист и преминава през различни длъжности, включително директор консултиране и иновации. Като част от Оntotext той участва в разработването на интелигентен софтуер за разпознава невярна информация в социалните мрежи.

Георги Георгиев притежава бакалавърска степен по “Молекулярна биология”, две магистратури в специалност “Молекулярна биология и биохимия” и “Биомедицинска информатика” и докторантура по “Молекулярна фармакология” от СУ „Св. Климент Охридски“. През 2015 година завършва Global Executive MBA в IE Business School, Мадрид. Той е автор на повече от 60 научни и индустриални публикации и лектор на редица конференции и търговски изложения.


Вие сте учен-предприемач, който към академичното образование и научна титла, добавя и бизнес образование, докато реално работи в корпоративния сектор. Как Вие дефинирате „предприемач в науката“?

– Да, получих академично образование и след докторантурата си продължих в корпоративния сектор. Това решение бе логична стъпка, свързана с желанието ми да разработвам иновации и създавам стойност за реални хора в реално време. През времето, в което се занимавах активно с наука, бях често изолиран от крайния потребител на иновациите, които създавах. Въпреки че с колегите ми работехме усилено в посока включване на крайните ползватели като част от изследователския процес, рядко успявахме да постигнем значителни резултати.

Според мен, съвременното разбиране за учен до голяма степен включва предприемачеството като начин на мислене и подход.

Все по-важно  за учените е да разбират стойността на дадена иновация  за реални групи от хора и успешно да прилагат ползите ѝ. Именно в тази посока се развиват и програмите на Европейската комисия, която все по-често финансира проекти (подобно на инвеститорите на рисков капитал), адресиращи реални проблеми на реални хора. Колкото повече хора касае даден проблем, толкова по-ценни биха били изследванията в дадената посока и постигнатите резултати и иновации.

Разбира се, тук говорим за краткосрочна и средносрочна посока, както и определени приложни области от науката. Върхови разработки в областта на математиката, например, имат различни процеси на финансиране и доставяне на стойност за обществото. Напълно подкрепям фундаменталните изследвания, но би ми се искало те да имат дългосрочна цел, важна за по-голяма група от хора. Естествено, за да се финансира такава посока, трябва да има и краткосрочни цели от по-практично значение, които да валидират хипотези достатъчно  рано в научния процес и да определят изследователската посоката като валидна.

Разкажете за Вашата научна работа в областта на молекулярната микробиология и фармакология в Софийския университет.

– Аз си търсех научна област, в която се иновира бързо и има реално значение за големи групи от хора. Така открих лабораторията по моделни мембрани ръководена, от чл.-кор. Здравко Лалчев, който е посветил повече от 30 години от живота си на диагностиката и лечението на т.нар. Респираторен дистрес синдром (РДС). Въпреки че има такава болест и при възрастни, недоносените деца най-често страдат от РДС, тъй като се раждат в момент, в който белият им дроб не е съзрял достатъчно. При преждевременно раждане дробът не може да се разгъне и детето не може да поеме първата си глътка въздух. Липсват му необходимите за това субстанции, които се съдържат в т.нар. алвеоларен сърфактант. Тяхното отсъствие е причината дробът да колабира и след броени часове последва летален изход. Чл.-кор. Здравко Лалчев в съавторство с акад. Дочи Ексерова, друго велико име в областта на нанотехнологиите и колоидната химия с приложение в медицината, през 1986 създават оригинален метод за бърза диагностика на заболяването, още преди детето да се роди. Аз работех по проекти, които имаха за цел да предложат начини за допълнително активиране на препаратите за лечение на болестта съвместно с проф. Емилия Христова, която в момента е председател на Националната асоциация по неонатология и член на Европейска асоциация по неонатология.

Говорейки за миналото съм изключително горд от работата си, която е допринесла за спасяването на стотици новородени и от ролевите модели, които съм имал в лицето на чл.-кор. Здравко Лалчев,  акад. Дочи Ексерова, проф. Христова и колегите от лабораторията по Моделни мембрани към Биологическия факултет на Софийския Университет.

Предприемаческият дух на Ontotext ли разви предприемачески нагласи у Вас?

– Както споменах, смятам, че всеки учен трябва да е и предприемач, а Ontotext със сигурност помогна да се развия в тази посока. От една страна, компанията премина през продажба, което е добър пример за органично растяща и успешна високотехнологична Българска компания в областта на изкуствения интелект. От друга страна, там се запознах със страхотни личности като Атанас Киряков, изпълнителен директор, и Борислав Попов, който по времето, когато се присъединих, отговаряше за продуктите и решенията на Ontotext за знакови клиенти като BBС и Euromoney. В тяхно лице имах пример как се прави бизнес по един много скромен и ефективен начин с най-големите организации, работещи с данни и знание.

Какво може да провокира един учен да завърши МВА?

– MBA беше една от важните стъпки в живота ми. След 6 години в софтуерната сфера бях по-скоро техиничар и не разбирах много от финанси и бизнес. Още в училище си бях “зубър” и така през цялата молекулярна биология и информатика. Любопитството обаче винаги е било сериозно задвижващо колело за мен. Когато се оказа, че има въпроси, на които аз и хората около мен нямат отговори в области като продуктово позициониране, продуктово развитие, бюджетиране, стратегически партньорства и др., реших да отида и да потърся отговорите сам. Поглеждайки назад, смятам, че ги намерих комбинирайки MBA и работа за иновативни компании.

На практика след докторантурата си, вие вместо научна кариера, градите мениджърска кариера в една от водещите индустрии у нас. Това целенасочен избор ли беше – да замените лабораторията и асистентската позиция с директорски позиции в един различен от биологията бизнес? 

– Смятам, че независимо от областта на своята научна степен, всички хора, които завършват докторантура носят редица качества, които и в момента търся, създавайки успешни екипи в Leanplum. Такива хора са скромни, сами търсят начини за решаване на проблемите, любопитни са, ученолюбиви, не търсят вина в други хора, не злословят и винаги намират начин да благодарят на тези, които са им помогнали  в нужда. Лабораторията ми помогна да изградя характер, а корпоративният сектор ми дава възможност тези качества да доставят повече стойност на големи групи от хора.

Освен това, програмирането винаги е било мое хоби и освен магистър по биохимия съм и магистър по био-медицинска информатика, което е специалност Информатика във Факултета по Математика и Информатика (ФМИ) към СУ. Така, комбинирайки тази специалност с MBA, аз съм точно на място.

Запазих връзката си с академичната среда и в същото време се чувствам полезен за развитието на нашето общество като гост професор във ФМИ, където преподавам изкуствен интелект за работа с текст.

Ontotext впечатли преди няколко години с представяне на интелигентен софтуер за разпознаване на невярна информация. Какво се случи с този проект?

– Ние разработихме прототип по проект, финансиран от европейската комисия. Нарекохме го на белгийския детектив, Eркюл, създаден от авторката на криминални романи Агата Кристи. Инструментът има за цел да обобщи редица източници на информация като новини, видеа, снимки, и социални медии и да покаже как даден слух включително фалшива новина се развива с времето. Изкуствен интелект след това обобщава информацията и я определя като невярна. Крайната цел е да подпомогне журналистическата работа и най-вече да стимулира създаването на качествена журналистика. Сигурен съм, че Ontotext има сериозни планове за този инструмент. Още повече, че интересът от страна на медиите е огромен.

Кои други проекти ангажираха интереса Ви в софтуерната сфера?

– Имам щастието да се занимавам само с проекти, които ангажират интереса ми. В момента, например, работя по проект в Leanplum, който касае разработката на хранилище за данни, което обработва над 450,000 заявки от потребители в секунда. Информация към платформата на Leanplum изпращат 2 от всеки 3 мобилни устройства в света. Работим с петабайти от данни и някои от най-успешните бизнеси в света. Най-големите мобилни приложения имат над 20 милиона уникални потребителя на ден и над 50 милиона на месечна база. Това е сериозен размах и всяко действие, било то грешно или правилно, влияе на големи групи от хора в световен мащаб. Решавайки подобни предизвикателства ежедневно с екип от продуктови разработчици на световно ниво, смело мога да твърдя, че съм постигнал целите си.

 

В Ontotext участвате и в развитието на продуктите, и в търсенето на партньорства. Превръщате се от лидер в предприемач. Учи ли се това? В бизнес училище, курсове, опит?

– Да, наистина. Изключително много уважавам опита, който имам както от техническа гледна точка, така и от гледната точка на продукти и пазари. Разбирайки и двата аспекта, човек гледа много по-цялостно, холистично на разработката на нови иновации. Както техническия аспект, така и продуктовия/пазарния се учат, но в различни училища и различни специализации. Аз съм изключително доволен, че завърших MBA програма в едно от топ 10-те бизнес училища. Но съм още по благодарен на късмета, че както до скоро в Ontotext, така и сега в Leanplum имам възможност да прилагам тези знания, работейки с феноменални екипи по продукти, доставящи стойност за милиони потребители.

Успешният модел със софтуерни продукти, който развихте, може ли да бъде модел за други научни продукти, които да бъдат развивани и продавани успешно в цял свят?

– О, да, разбира се! Смятам, обаче, че за да бъде преподаден един успешен модел, например, за разработка на продукти, той трябва да включва и успешен ролеви модел в лицето на човека, който го е създал. Продуктите се развиват и прилагат в практиката от хора.

Хората, разработили успешни модели не само могат, но и задължително трябва да бъдат ролеви модели за младите хора на България.

Тръгвайки от ролята която може да мотивира младите да поемат по пътя на разработчика на софтуерни продукти, било то като предприемач или лидер в компания, ние трябва да споделим процесите и инструментите, така че да направим хората успешни на това поприще. Мога да дам за пример Ontotext, където семантичната база от данни е стартирала като научна разработка от г-н Киряков, но след редица технологични прозрения успява да се наложи над продукти от по-големи и по-силни компании. Това е и причината Leanplum и Google да са успешни. Процесът на развойна дейност на един продукт е ясен и ще го засегнем по време на обучението. Процесът на развойна дейност, обаче, включва елементи на научна работа и точно тук е конкурентното предимство на хората, идващи от науката.

Защо това не се случва? Как научни разработки могат да печелят рисково финансиране?

– Повечето успешни стартиращи компании в САЩ използват технологични прозрения, които включват научен подход и експерименти. За да бъде една компания успешна, тя първо трябва да направи продукт, който да продава на технологични ентусиасти и едва след това да премине към потребители, които искат да вършат реална работа по един предвидим начин. Трудно е да избереш идея, която да е интересна за определен набор от технолози и да вземеш финансиране, за да я разработиш, но далеч по-трудно е да прескочиш бездната зееща между ентусиастите и прагматиците. Правилният начин да го направиш също ще бъде дискутиран по време на нашето обучение.

Какво от екосистемата в момента липсва?

– Моето лично мнение е, говорейки за компютърни технологии, че при нас има добра екосистема. Имаме вече и голям набор от стартиращи компании, както и редица успешни такива. Leanplum, например, започва със солидно финансиране от България, така че спокойно мога да каже, че това е стартирала от България компания. Директно мога  да препоръчам компании за рисков капитал като Launchub, с които напоследък работя.

Вярвам, че България има огромен потенциал, но основният ни проблем е липсата на достатъчно опит и ролеви модели като Leanplum.

Какви са причините според Вас твърде малък процент учени у нас да се стремят към кариера в индустрията и още по-малък – към създаване на собствен бизнес?

– Това за мен е мистерия и се надявам да имаме отговор след обучението.

Ще бъдете ли разбивач на митове в Предприемачи в науката?

– Ще опитам, например, ще експериментираме с цел да разбием твърдението в горният въпрос и да видим каква част от хората, посетили курса, реално ще опитат да продължат своят проект в посока създаване на продукт или потребителска услуга. Би било полезно, ако тези данни бъдат споделени след обучението.

С какво бихте искали да предизвикате учените, които ще участват в обучението и ще се борят за финансиране като Предприемачи в науката?

– Вярвам, че технологичните прозрения са ключът към един успешен от предприемаческа гледна точка продукт или услуга. Учените са най-добре позиционирани да се сдобият с технологични прозрения на базата на научен подход и експерименти.

Очакването ми е не само да постигнем страхотен продукт от теоретичното обучение, но и да видим част от учените, вървящи смело по пътя на предприемача или технологичния лидер.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!


Започна кандидатстването за докторантската стипендия

Category : Новини

Годишна стипендия в размер на 8000 лв. ще връчи отново фондация Карол Знание. Крайният срок за кандидатстване е 2 ноември. Тази година ще бъде конституирано ново жури, което ще определи победителя в конкурса. Търсят се проекти с потенциално практическо приложение, с което се разработват нови материали и технологии.

Още за условията и сроковете вижте тук.


Още един учен от световна величина в Предприемачи в науката

Стоян Смуков ще бъде лектор на Предприемачи в науката и ще презентира своята тема онлайн от Queen Mary University of London, където е доцент в катедрата по Инженерна Химия и ръководител на Active & Intelligent Materials Lab. Той работи в областта автономни материали-роботи, полимери, вдъхновени от мултифункционалността и динамиката на живите организми.

Участвал е в създаването на високотехнологичен стартъп Xanofi, който е на път да революционизира производството на нанофибри. Бил е главен технологичен директор (CTО) и остава в борда от директорите, след като преди 6 години се премества в University of Cambridge.

Има вече три регистрирани патента в Съединените щати за производство на полимерни влакна, метод за получаване на композитни неорганични/полимерни нановлакна и тяхното непрекъснато производство. Има още четири заявени патента и четири съобщения за открития, Д-р Смуков е изявен учен с над 75 публикации в топ научни списания, които са цитирани над 2200 пъти!

През последната година Стоян е повишен от старши преподавател на доцент и е отговорен за създаването на нова програма и катедра по Инженерна Химия и Възобновяема Енергия във факултета по Инженерни Науки и Материалознание (School of Engineering & Materials Science). Изследователските му интереси за създаване на нова изкуствена активна материя, включват начини да се събира и съхранява енергия от околната среда, като някои насоки опират и до основни въпроси като началото на живота. За тази иновативна разработка печели EPSRC Advanced Fellowship, Molecular Manufacturing в размер на 1.250 млн. £ за следващите 5 години. До този момент е печелил 8 други гратна за финансиране на научната си работа, включително и престижната награда на European Research Council (€2M) за независим научен изследовател. Около €1M от проекта спонсорират съвместна работа със Софийския Университет, от която се получават редица важни открития, включително изкуствената морфогенеза, публикувана в списанието Nature.

Стоян Смуков е доктор по химия от Northwestern University, Evanston, Илинойс, САЩ, където също е завършил и магистратурата си по химия. Преди това получава бакалавърска степен от University of Richmond, Вирджиния, САЩ, където учи химия и математика с пълна стипендия. Бил е професор по изследователска работа в North Carolina State University. През 2012 г. се установява в Кеймбридж, Великобритания, и се утвърждава като експерт по многостепенни и многофункционални материали. Ръководи AIM Lab в University of Cambridge, Materials Science & Metallurgy, Cambridge. През 2013 e избран за престижната титла Fellow of IOM3 – The Institute of Materials, Minerals and Mining (FIMMM) за принос в науката за материалите, а през 2014 за старши член на Darwin College на University of Cambridge.

Кои са другите лектори на Предприемачи в науката вижте тук.

Още за проекта Предприемачи в науката, вижте тук.


By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close