Author Archives: Карол Знание

Екип от Академия за иновации ще спечели място в Предприемачи в науката

Category : Новини

Фондация Карол Знание отново ще предостави награда за екип в Академия за иновации на Innovation Starter. Един от участниците ще спечели място в четвъртото издание на Предприемачи в науката, което и тази година ще се проведе онлайн в края на годината.


Академия за иновации 2021 е осмо издание на програмата под формата на хакатон, в който български студенти създават първите си бизнес проекти и прототипи. Ще се проведе на 4 и 5 юни в НДК. Проектът стартира през 2014 г. в партньорство с един университет в столицата, а през 2021 г. ще се проведе в национален мащаб, в партньорство с повече от 14 университети и обучителни центрове.
В Академия за иновации наградата е финансиране на идеята на екипа победител, осигурено от Европейската инвестиционна банка и посещение на европейските институции в Брюксел, осигурено с институционалната подкрепа на Европейската комисия в България. Организаторите предоставят едногодишно менторство и включване в акселераторската програма на Innovation Starter Accelerator.
Екипът на един от представените проекти ще получи възможността да бъде част от обучението Предприемачи в науката на фондация Карол Знание и да участва в конкурса Предприемач в науката с награда 30 000 лв. Така ще може да надгради знанията и уменията си, за да развие проекта и да направи следващи стъпки в реализацията му.


Готов е куполът на софийския планетариум

Започва нов етап в изграждането на софийския планетариум, след като беше завършен куполът. Той се изгражда от Експериментално конструкторско бюро „Фотоника“ – първият стартъп, вдъхновен изцяло от програмата Предприемачи в науката на фондация Карол Знание. С наградата от 15 000 лв. Недислав Веселинов, докторант във Физическия факултет на СУ,  започна реализацията на проекта, с който спечели журито на конкурса Предприемач в науката.

Полусферата е най-сложната технологична част от проекта, използвали сме авиационна технология с епоксидна смола и фибростъкло, тествахме вече купола, който ще бъде наклонен до 35 градуса“, разказва в предаването „Хоризонт до обед“ предприемчивият учен.

Сега идва ред на проекционната система за софийския планетариум. Тя ще позволява да се прожектира двуизмерен образ, който ще бъде обработен и максимално реалистичен.

Надяваме се с нашия планетариум да предизвикаме интереса на учениците, допълва 17 годишният Апостол, който има една от водещите роли в Експериментално конструкторско бюро „Фотоника“. Според плановете на този етап, планетариумът ще се използва в образованието като нов тип иновативна стая и ще бъдат прожектирани различни научни и образователни филми. Поне пет такива училища искаме да оборудваме от следващата учебна година, разказва Апостол.

Още за изграждането на планетариума и плановете, чуйте в предаването тук.


Какво би ви попречило да създадете стартъп?

Category : Анкети

Впечатляващите 92% от участниците в анкетата на фондация Карол Знание тази година заявиха, че са обмисляли по един или друг начин да създадат свой стартъп. Само 8% отговарят, че не се интересуват от това.

В първата анкета „Накъде след научната титла“ през 2018 г. половината от учените не бяха обмисляли такава възможност и смятаха, че не е за тях. Едва 6 – 9% отговаряха, че възнамеряват да стартират собствен бизнес.

Какво би затруднило най-много представителите на академичната общност да предприемат тази стъпка?

Всеки втори отговаря, че намирането на стартов капитал ще е най-голямото предизвикателство. Всеки трети би се затруднил с бизнес планирането. Почти толкова отбелязват като трудност превръщането на научната работа в продукт. Според 24% затруднение ще представлява създаването на екип за реализация на предприемаческата идея. Почти толкова (23%) посочват регистрирането на компания и изискванията, свързани с това.

23% се чувстват неподготвени за такава стъпка, а 19% са неуверени в знанията си за интелектуалната собственост и авторските права.

Сред свободните отговори, дадени от участниците, като предизвикателства се отбелязват конкуренцията, намирането на пазар и клиенти, осигуряване на работа за следващите години, счетоводството и дори „връзки“. За 7% всичко изброено би представлявало трудност.

Още по темата:

Спинофите – желани в университетите

Кой не мисли за стартъп в университета?

Всеки трети: Да се създадат специални акселераторски програми в университетите

Академичната общност: Предприемаческото мислене е необходимо за всички студенти

Всички отговори


„Без фондация Карол Знание нямаше да има планетариум“

„Властта на гражданите… или какво можем заедно“ по Дарик Радио на 17 март избра за акцент в предаването темата за „предприемачеството в науката и тези, които му помагат“. Гост в студиото беше носителят на наградата Предприемач в науката за 2020 година Недислав Веселинов, докторант във Физическия факултет на СУ „Свети Климент Охридски“, по телефона събеседник беше изп. директор на фондация Карол Знание Милена Петкова, а репортажът в предаването беше с Росен Иванов, гл. асистент в МГУ, носител на наградата Предприемач в науката за 2021 г.

Дарик радио, архив

Пролет Велкова, водещ на „Властта на гражданите… или какво можем заедно“

Най-ценното, което спечелих от конкурса, е начин на мислене като  предприемач, каза Недислав Веселинов в отговор на водещата Пролет Велкова. Той призна, че ако не е била срещата с фондация Карол Знание, проектът за планетариума вероятно е щял да загине. По-ценни от финансовата награда според нас са преносимите умения, които получават участниците в програмата Предприемачи в науката, защото с тях те стават успешни личности, коментира Милена Петкова, изп. директор на фондация Карол Знание.

Това потвърди и д-р Росен Иванов, носител на наградата Предприемач в науката за 2021 г. в репортаж за предаването. Той разказа за проекта си “Конструирана влажна зона (CW) за пречистване на отпадъчни води с когенерация на енергия”. Средствата от наградата инвестира в разработването на инсталация, която да бъде тествана в реални условия. До една година се очакват резултатите, които ще придвижат проекта до реален продукт на пазара.

Пълният запис на предаването – тук.

Репортаж за „Предприемач в науката 2021“ – тук.


Спинофите – желани в университетите

Category : Анкети

Ако 92% от академичните среди са обмисляли или обмислят по един или друг начин свой бизнес, оказва се, че 81% са готови да участват в спиноф с университета или института, в който работят. Това е неочакван резултат на фона на малкото подобни компании у нас. Вероятно тази нагласа се дължи на впечатляващите подобни практики в световен мащаб, доверието към собствените институции и познаването на екипите в тях.


Любопитно е, че преди две години толкова отговарят, че „биха обмислили тази възможност“, а само 10% казваха категорично „Да“. Миналата година въпросът беше дали учените обмислят спиноф с университета или институцията, в която работят и само 7% отговориха категорично „Да“. Тогава участниците също бяха само докторанти и млади учени, работещи в областта на новите материали и технологии, и инженерните науки.
40% от участниците в анкетата „Предприемачество в академичните среди“, проведена от фондация Карол Знание в началото на март, са запознати с опита на водещите университети в Европа и САЩ и намират това за добри практики. 32% са чували за спин-офи, но не са запознати в детайли.


Само 13% отговарят категорично, че знаят за компании, създадени в техните университети, институти или научни центрове. 24% допускат че има такива и те трябва да станат визитка на съответната институция. 37% обаче не знаят за съществуване на подобни бизнеси.
Попитани какво пречи на българските университети и институти да инкубират компании, анкетираните не дават категоричен еднозначен отговор. Най-много ( 51%) са на мнение, че липсват опит и подготвени кадри в академичните среди, 44% – липсва финансов ресурс. 37% обаче посочват, че няма разбиране за подобна инвестиция.

Всеки трети посочва липсата на сериозни научни разработки, които могат да бъдат в основата на технологични университетски стартъпи. Всеки пети отговаря, че нищо не пречи на университетите да създават компании, но всеки трети твърди, че няма подкрепа от страна на бизнеса за това.


Както всяка година, в анкетата има въпрос именно за връзката на бизнеса с академичните среди. 36% категорично заявяват, че няма такава. Това може да се приеме и като добра новина, ако се сравни с резултат от 60% през 2018 г. Тогава обаче анкетираните са само учени в сферата на био- и нанотехнологиите. През 2019 80% отговориха – „Не е добра“, а миналата година 62% отговориха, че у нас няма трансфер на технологии.


В тазгодишната анкета 30% казват „Не мисля, че се осъществява трансфер на технологии в моята организация“. 55% казват, че не знаят за такъв. Всяка година констатираме, че значителна част от анкетираните не знаят дали в тяхната институция има структура, отговорна за трансфера на технологии. Тази година те са цели 72%, а това са проактивни и предприемчиви представители на академичната общност, голяма част от които работят в областта на приложите науки.

Още по темата:

Какво би ви попречило да създадете стартъп?

Кой не мисли за стартъп в университета?

Всеки трети: Да се създадат специални акселераторски програми в университетите

Академичната общност: Предприемаческото мислене е необходимо за всички студенти


Кой не мисли за стартъп в университета?

Category : Анкети

Всеки трети, според анкетата на фондация на Карол знание от началото на март, смята, че е необходимо да се създадат акселераторски програми в университетите. 75 % твърдят, че  университетски инкубатори ще променят средата. Едва 8% са на противоположно мнение.

Близо 60% от анкетираните биха потърсили възможност да развият идея или проект в университетски инкубатор, ако в тяхното висше училище има такъв. 38% отговарят утвърдително, но с уговорката, че зависи какви услуги и възможности ще се предлагат там. Едва 3% не биха се възползвали.

Традиционно всяка година в нашите анкети задаваме въпроса „Обмисляли ли сте възможност да направите стартъп?“ и в зависимост от таргетираната група, получаваме различни отговори. През 2018 г. се обърнахме към докторанти и млади учени от сектора на био- и нанотехнологиите, като 44% от участниците бяха посочили, че се занимават с приложна наука. Тогава от всички анкетирани 9% бяха заявили категорично, че ще регистрират своя компания, а 27% са проучвали и обмисляли тази възможност.

Година по-късно се обърнахме към докторанти и млади учени от инженерните науки, изкуствения интелект и автоматизацията. В тази сфера предприемачески настроените се оказаха много повече. Тогава 7% отговориха, че имат сериозни намерения за стартъп, 38% – че искат, но не знаят как, а 25% са търсили информация за това и обмислят.

Миналата година освен докторанти от инженерните науки попитахме и учени, които разработват нови материали и технологии. 42% отговориха, че обмислят свой стартъп.

Тази година попитахме по-общо представителите на академичната общност. 28% отговориха категорично, че искат да създадат свой старъп, 34% са търсили информация и се готвят по въпроса, 30% искат, но не знаят как. Всички утвърдителни отговори са 92% и само 8% никога не са обмисляли своя компания.

Този впечатляващ резултат се дължи до голяма степен на включването на студенти в анкетата, както и на факта, че по традиция в допитването се включват проактивните и предприемчиви представители на академичните среди.

Още по темата:

Всеки трети: Да се създадат специални акселераторски програми в университетите

Академичната общност: Предприемаческото мислене е необходимо за всички студенти

Спинофите – желани в университетите

Какво би ви попречило да създадете стартъп?


Всеки трети: Да се създадат специални акселераторски програми в университетите

Category : Анкети

Резултатите от анкетата на фондация Карол Знание показват, че почти всеки в академичната общност разбира необходимостта от предприемачески знания и умения. Повече от половината анкетираните (54%) отговарят утвърдително, че използват такива умения в работата си. Другата половина също отговаря утвърдително с „По-скоро да, те са необходими във всяка работа“. Едва 4% казват, че не използват предприемачески знания в работата си в академичната общност.

Всяка година, с обявяването на програмата Предприемачи в науката, представяме лекторите на формата, които в по-голямата си част са учени предприемачи. Всеки от тях дава своя дефиниция за това какво е да си предприемач в науката и колко важна е предприемчивостта за реализацията на младите учени у нас.

Тази година попитахме по-широк кръг представители на академичната общност какво означава един студент или млад учен да е предприемчив. Любопитно е, че според 29% това е „да създаде стартъп“. 72% смятат, че трябва да е проактивен и да управлява сам кариерата си. 66% са посочили, че е необходимо да мисли за практическа реализация, а близо половината – да бъде успешен във всяка дейност. Анкетираните са посочвали повече от един отговор.

Създават ли българските висши училища възможности за развитие на предприемачески умения по време на обучението? 69% от участниците отговарят „Донякъде, зависи от специалността и университета“. 11% отговарят утвърдително, а всеки пети смята, че университетите не предлагат такива възможности.

Ако има такава уклончивост по отношение на възможностите за развитие на предприемачески умения, подкрепят ли университетите студенти и представители на академичната общност, които искат да създадат стартъп? Очаквано, няма категоричен еднозначен отговор. Само 14% смятат, че има подкрепа, а 18% са на противоположно мнение. Всеки четвърти посочва, че отделни преподаватели работят с предприемчивите студенти. 10% преценяват, че дори да искат, университетите нямат механизми за това. Всеки трети смята, че е необходимо да се създадат специални акселераторски програми.

Още по темата:

Какво би ви попречило да създадете стартъп?

Спинофите – желани в университетите

Кой не мисли за стартъп в университета?

Академичната общност: Предприемаческото мислене е необходимо за всички студенти


Академичната общност: Предприемаческото мислене е необходимо за всички студенти

Category : Анкети

Анкетата на фондация Карол Знание „Предприемачество в академичните среди“ недвусмислено показа, че има пълно разбиране за необходимостта от предприемаческо мислене по време на обучението във висшите училища.

От всички 321 участници в анкетата, проведена в началото на март, един единствен е отговорил отрицателно, а двама не могат да преценят. 75% от анкетираните са заявили, че са необходими предприемаческо мислене и умения в университетите за всички студенти, а 24% „донякъде, това са умения, необходими за реализацията на студентите“.

 

В анкетата всеки трети участник е студент в бакалавърска степен на обучение, 23% са с докторска степен, 15% – докторанти.

За първи път в анкетата, която се провежда от 2018 всяка година, са се включили хора от академичната общност на над 20 висши училища и институти. Най-активни са от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – 25% от участниците, УНСС – 19%, Технически университет, София – 12%, Българска академия на науките – 10%.

 

Макар и с малко, по-активни са били дамите – 58% от участниците. Най-голям брой са на възраст между 30 и 40 години – 38%, с 6% по-малко са между 20 и 30 години, 18% са между 40 и 50 години. Под 20 години са 4%, а над 50 – 8%.

Тази година фондация Карол Знание адресира въпросите в анкетата към академичната общност като цяло. Предишните три анкети бяха насочени към проактивни предприемачески настроени учени, а темата беше една и съща всяка година: „Накъде след научната титла“.

Още по темата:

Какво би ви попречило да създадете стартъп?

Спинофите – желани в университетите

Кой не мисли за стартъп в университета?

Всеки трети: Да се създадат специални акселераторски програми в университетите

 


Ния Тошкова: Тази стипендия ще сбъдне големите ми научни мечти

Тази година започна много успешно за мен, защото успях да спечеля стипендията на фондация Карол Знание, разказва Ния Тошкова, докторант в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска академия на науките. „Тази стипендия ще ми помогне да извърша едни от най-големите си научни мечти“.

За да видим какво работи и за какво мечтае Ния, гостуваме в нейния офис и я следваме в тъмните пещери, където сега хибернират прилепите. Това е първият човек, който признава, че не се стреми към високото, а иска да слиза надолу и така да изкачва професионалните върхове. Целият ѝ кариерен път е една голяма сбъдната мечта.

Още видеа от нашия YouTube канал – тук.


Ния Тошкова: Гордея се с размаха на мечтите си, това ми даде цели и упоритост да ги постигам

Аз съм Ния Тошкова. Понастоящем съм докторант към Института по биоразнообразие и екосистемни услуги при БАН с шифър „Екология и опазване на екосистемите“, което за мен е най-голямата стъпка в професионалното ми развитие. Преди да я предприема, отдадох времето си на разнообразни биологични проекти, простиращи се от влиянието на климатичните промени върху редица групи животни, до екосистемните услуги на прилепите. Част съм от Групата за изследване и защита на прилепите към Националния природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН), където от години се занимавам с опазване и изследване на прилепите в България. Консултант съм в научните групи част от европейското споразумение EUROBAT, част съм от Комисия по опазване на пещерите и карста, както и на пещерен клуб и спелеоучилище „Под ръбъ“.

В годината на отличието си съм планира латеренни експедиции и лабораторна работа. Стипендията на Фондация Карол Знание, ще използвам основно за закупуването на лабораторни конумативи, както и за едномесечно посещение в имунологична лаборатория в Париж, при д-р Йордан Димитров. Ще участвам в Симпозиум по Хибернация в Холандия. На него учени от цял свят, които изследват това така интересно състояние, ще споделят постиженията си. Има голяма вероятност да отида на експедиция в Мексико и Ливан, където ще събера още проби за проекта си.

Кариерата ми след това…Изследователските ми интереси попадат в сферата на екофизиологията, имунологията, пещерната микробиология и хироптерологията (науката, която се занимава с изследването на прилепите). В проектите си съчетавам високотехнологичен молекулярен анализ с класически екологични методи и теренни приключения. Мечтата ми е да комбинирам всичките си интереси и да започна собствена изследователска група.

Ще се радвам също така да развия лекционен курс по екофизиология и да успявам да мотивирам студенти да работят по разнообразни проекти с мен. В лично отношение разбира се искам да си изградя семейство, дом и много да скитам по планини и диви места.

За мен да съм от съзвездието докторанти на Карол…Винаги е прекрасно да получиш такова признание за идеите си и това ми вдъхва увереност, че се движа в правилна посока и с добра скорост. Лично познавам част от съзвездието докторанти на Карол и за мен те са невероятни хора. Много се радвам, че се нареждам сред тях.

Чувствам се част от общността на предприемачите в науката…защото вярвам, че изследванията ми са важни и могат да доведат до множество положителни промени.

Прилепите са ключови видове за здравето на екосистемите ни. Важно е да се отбележи огромното значение на екосистемните услуги, предоставяни от тях, както в естествени, така и в изкуствени (напр. земеделски площи) местообитания.

Насекомоядните прилепи често поглъщат близо 100% от собственото си тегло на нощ, като в менюто им влизат голям брой видове членестоноги селскостопански вредители. Като се вземе предвид многочислеността на здравите им колонии, няма да е пресилено да заключим, че

прилепите осигуряват биологичен контрол в континентални мащаби. Освен това, те опрашват и разпространяват семената на над 1000 вида растения.

Колеги от Мексико създадоха текила, която цели да опазва популациите на вид прилеп, който опрашва Агавето, от което получаваме тази обичана напитка. Това за тях се превърна в един успешен зелен бизнес. Оценяването на екосистемните услуги на ключови видове е важен момент за справяне с екологичните проблеми на Земята. От друга страна, изследването на летящите бозайници и техните вируси може да ни даде нова гледна точка за човешкото здраве и да ни предпази от следваща пандеммия.

Научните въпроси, на които се опитвам да отговоря в момента имат две практически приложения. Първото е свързано с това, че се

опитвам да разбера как глобалните промени в околната среда ще повлияят прилепите в България. Така можем да предскажем и да се подготвим за последиците и бъдещите опасности за опазването на прилепното разнообразие.

Изменението на климата ще доведе до промени в биогеографията на някои европейски видове прилепи, което ще доведе до нови предизвикателства, свързани с управлението на защитените територии на континента. Тъй като видовете променят своето географско разпространение, европейските защитени територии ще бъдат изправени пред нови проблеми. Видовете, които успеят да колонизират нови области, ще създадат и нови екологични взаимоотношения, които могат да променят взаимодействията и основните процеси в екосистемите по непредсказуеми начини.

Сегашното природозащитно състояние на някои видове ще претърпи промени. Като цяло,

прогнозите са броят на застрашените видове прилепи да се увеличи до края на настоящия век, дори без да се вземат предвид последиците от промените във взаимодействиствията между видовете и екосистемите.

Само с прилагането на превантивни мерки за смекчаване на изменението на климата, в комбинация с ефективно управление на местообитанията можем да избегнем възможните негативни сценарии.

Второто практическо приложение е свързано с планираните лабораторни анализи на маркери за продължителността на живота.

Прилепите са много важни моделни организми за изследване на процесите на стареене.

Изследването на техните клетъчни механизми ще доведе до съществени знания за различните механизми на клетъчна защита, а тези знания имат потенциал да са основа на нови подходи в човешката медицина и генното инженерство.

Гордея се с работата си, защото ми е много интересно и си я върша с удоволствие. Няма ден, в който да ми е скучно. Имам 10 научните публикации и работата ми в НПМ-БАН ми дава възможност да развивам нови изложби, като с последните две – „Боян Петров, следи в науката“ и „Диви Пандемии“- представихме постиженията на научния ми ръководител Боян Петров, както и важни аспекти на изследователските ми интереси свързани със зоонозите.

В лично отношение се гордея с размаха на мечтите си. Това ми даде цели и упоритост да ги постигам.

Това ме отведе до пещери в Хаваи, Панама, Коста Рика, Борнео, Индонезия, Украйна, Австрия и т.н. Същото нещо ме качи на колело в Египет и ме откара до Кейптаун. Мечтите и биологията ми дадоха и невероятни приятелства, показаха ми колко е ценно да има с кого да споделиш идеите, емоциите и пътешествията си. Всичко това ме прави много щастлива.

В науката сега мечтая да успявам да отговорям на въпросите, които си поставиям. И тези отговори да водят до нови въпроси. Искам да разбера защо прилепите живеят 10 пъти по-продължително от бозайници със сходни размери? Парадоксално е, че интензивната метаболитна активност при прилепите е съчетана с необикновено дълга продължителност на живота. Засиленият интензитет на окислително фосфорилиране води до повишено образуване на реактивни кислородни видове, които са важен фактор за соматичната мутагенеза и клетъчното стареене.

Впечатляващо е колко различна е организацията на метаболизма и на имунната система при прилепите, в сравнение с другите бозайници. Искам да изследвам в дълбочина уникални особености на имунната им система, които им позволяват да са резервоар за вируси, много от които са опасни за човека, без да боледуват сериозно от тях.

Това, в комбинация с факта, че агрегират в големи летни и зимни колонии, спомага за бързото разпространение на нововъзникващи заболявания, в случай че техните причинители попаднат в съответната популация. Прилепите често живеят в непосредствена близост до хората, което им отрежда важна роля в епидемиологията на зоонозните болести и допълнително подчертава значението на моите изследвания.

Моята голяма идея на докторантурата ми е свързана с промяната (или липсата на такава, което е много вълнуващо във връзка с процесите на стареенето) на дължината на теломерите, нивата на оксидативен стрес и антитяловите комплекси при прилепите вследствие на хибернацията и връзка с активността по време на зимата и климатичните промени. Проби събирам от пещерата Балабановата, Парниците, Деветашката, Иванова вода и Орлова чука.

Опръстенила съм над 500 прилепа, така че вече работя с едни и същи индивиди.

Анализът на относителната дължина на теломерите, нива на оксидативен стрес и промените в антитяловите комплекси ще бъдат осъществени за едни и същи индивиди преди и след хибернационния период. Скъсяването на теломерите и промените в нивата на оксидативен стрес се считат за отличителен белег на процеса на стареене. Те представляват полезен биомаркер за количествено определяне на физиологичното въздействие на различни екологични стресори при бозайниците.

Очакван резултат от проекта е и метод за идентификация и детекция на антитела от серум на прилепи. Това ще ни даде информация за относителната концентрация и молекулярната композиция на антителата на прилепите. Подобен антитялов-каталог е от съществено значение за изследването на еволюционните приспособления на прилепите към патогени, ранното откриване на потенциално опасни вируси по прилепите и за евентуалното клонирането на тези антитела и комерсиалното им използване. Имайки предвид дългата еволюционна история на прилепите и интересната им биология, очаквам много голямо разнообразие на антителата им, както и съществено по-висока реактивност.

Моята голяма цел е да осъществя академичното си развитие в България, където не само да се утвърдя като учен, но и да допринеса за опазването на природата ни, съвсем не по-малко интересна от тази на тропическа джунгла.

Дългосрочните ми плановете са да завърша докторантура и да насоча изследователските си усилия върху проекти, свързани с молекулярните механизми на дълголетието на прилепите. Макар да изглежда на пръв поглед хаотична, бързо променящата се реалност в страната ни предлага безкраен асортимент от възможности и аз съм готова да се възползвам от тях.

Пожелавам… на всички по-често да се отдават на мечтите си и да не забравят, че те хем са безплатни, хем се сбъдват, ако се усмелиш да тръгнеш към тях.

Другите звезди от Съзвездието докторанти – тук.


Предприемач в науката 2021

Носителят на докторантската стипендия за 2021 г.

Анкета

8000 лв. докторантска стипендия

Предприемачи в науката

След 10 години

Предприемачи в науката 2020

Награда Предприемач в науката

Награда Предприемач в науката

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close