Author Archives: m_petkova@karoll.bg

Фондация Карол Знание дари 10 000 лв. за борба с корона вируса

Category : Новини

Фондация Карол Знание се присъедини към кампанията #Задоброто срещу Covid-19 на фондация „Бикоуз в помощ на благотворителността“ и дари 10 000 лв.
До момента кампания на Проект #ЗаДоброто и Фондация BCause е събрала 520 598 лева, които се изразходват веднага за закупуване на апаратура и защитни облекла за болници и социални домове в цялата страна.

В условията на извънредното положение в страната, всички сме съпричастни с  усилията за справяне с пандемията от COVID-19. Изразяваме респекта си към медиците и всички хора, които в този момент са ангажирани с доброто, което помага.


3D принтер за батерията Магнезий-Въздух Oxymet

Category : Новини

В Института по електрохимия и енергийни системи гл.ас. д-р Илиян Попов вече изработва на 3D принтер първите експериментални клетки Метал-Въздух. Младият учен е един от двамата носители на наградата Предприемач в науката 2020 на фондация Карол Знание и спечели финансова подкрепа в размер на 15 000 лв. с проекта си за изграждане на екологична батерия магнезий-въздух Oxymet.

Принтерът е Prusa i3 MK3S и е един от най-добрите в този клас. Закупен е със средствата от наградата на фондация Карол Знание, казва Илиян Попов. В конкретния проект използването на тази технология ще улесни проектирането на корпуса, изработката и извън лабораторното валидиране на комерсиалните прототипи на батериите магнезий-въздух.

„Ще тестваме различни инженерни решения и полученото знание ще ни позволи да останем конкурентноспособен екип, въпреки ограниченото финансиране. Ще можем да изпробваме и нови идеи за други системи метал-въздух“.

В момента се изследват качествата на различни пластмаси и тяхната устойчивост. Предприемачът в науката се надява след прототипите да използва 3D принтера за дребно серийно производство. Следващият етап ще е работата за краен комерсиален продукт с перфектен облик. Основната цел е създаването на индустриална батерия магнезий-въздух, която ще има конкретно приложение за задвижване на лодки.

3D принтирането е технология, която ще замени дългия и скъпоструващ конвенционален процес на разработка и проектиране на новото изделие. Конвенционалната технология на разработка включва използване на формовъчни (леене, щамповане) или отнемащи материал (струговане, фрезоване, пробиване) методи. За това се изискват специално обучен персонал и скъпи машини. При 3D принтирането се използва сравнително евтин материал, най-често различни видове пластмаса, с който чрез разтапяне се формова крайното изделие, обяснява Илиян Попов.

Според него тази технология е особено полезна за единично и дребносерийно производство, тъй като позволява бързо и евтино да се направят прототипи на крайното изделие, за да се открият грешки, направени по време на проектирането.Така се коригират недостатъци преди масовото производство, когато вече икономически би било нерентабилно отстраняване на дефекти, които може да са фатални за целият проект.

За технологията Метал-Въздух и за работата по проекта Oxymet, победителят в конкурса Предприемач в науката разказва в следващото видео.


Победител от Академия за иновации 2020 ще спечели участие в Предприемачи в науката

Category : Новини

Фондация Карол знание ще бъде Партньор на Академия за иновации – Bulgaria Innovation Hackathon. За 7-ма поредна година в началото на юни ще се проведе събитието, организирано от Innovation Starter с институционалната подкрепа на Европейската комисия в България и с генералната подкрепа на Европейска инвестиционна банка.

Проектът функционира на принципа на факултета по иновации d.school в Станфорд – изнесена образователна програма и учебна инициатива за студенти и преподаватели от различни специалности и всички университети в България. Студентите усвояват в интензивен курс знания за иновации и представят свои стартиращи проекти пред жури от преподаватели, представители на бизнеса и неправителствени организации с идеална цел.

Тази година ще участват студенти от 12 университета в 6 основни теми:

Айнщайн: Естествени науки – Биология, Физика, Химия, Математика, Медицина и др.

Платон: Хуманитарни науки – Психология, Философия, Филология, Педагогика и др.

Аристотел: Социални науки – Антропология, Социология, Държавно управление, История, Журналистика и др.

Мъск: Технологии и Инженерни науки – Програмиране, Телекомуникации, Електроника, Мехатроника и др.

Джобс: Бизнес администрация и Икономика – Предприемачество, Реклама и Маркетинг, Управление, Финанси, Икономика и др.

Дисни: Изкуства – Архитектура, Дизайн, Изобразително изкуство, Музика и др.

Фондация Карол Знание ще предостави награда на победителя в категория „Мъск“ – участие в програмата Предприемачи в науката и конкурса Предприемач в науката с награден фонд от 30 000 лв.

Голямата награда за отбора победител е 10 000 лв. UNICEF предлагат допълнителна месечна стипендия от 500 лв. до края на следването за всеки член на отбор, класиран на второ място.

Надпреварата се случва в рамките на 24 часа под менторството на жури, партньори и членове на екипа на Innovation Starter. При необходимост, хекатонът ще се случи изцяло онлайн.

За регистрация тук.


Bulgarian titanosaur – научна публикация от докторанта на фондация Карол Знание

Category : Новини

Първите предполагаеми находки от титанозавър (Dinosauria: Sauropoda) по българските земи са от късната креда.  Това е факт с първата научна статия като първи автор на Владимир Николов, носител на докторантската стипендия на фондация Карол Знание за 2020 г. След две години работа по публикацията, тя излезе в новия брой  на сп. Palaeontologia Electronica и е със свободен достъп.

Българската палеонтология вече официално може да се похвали с трета находка от нептичи динозавър в страната и първа находка от титанозавър.  Владимир Николов още като студент започва научната си работа в Софийския университет, сега продължава като редовен докторант в Националния природонаучен музей при БАН. Статията разглежда данни, отнасящи се до първите динозаврови находки от Трънско, част от които са събрани по време на дипломната му работа (2014-2015).

Авторите съобщават за две много фрагментарни находки, чиято таксономия не може да се оцени само по остеологични характеристики и палеохистологичният анализ се използва като алтернативен метод за таксономична идентификация.

Една от изследваните кости е открита от Андрей Цонков, любител колекционер на фосили, а другата – от екип на Националния природонаучен музей през 2017 г. Възрастта на находките е около 83 милиона години. Това ги прави с около 15-17 милиона години по-стари от първите български фосили на орнитомимозавър (щраусоподобен динозавър) и хадрозавроид (динозавър с патешка човка), описани за науката през 2010 г. Те са открити във варовици между селата Драшан и Бресте, близо до Червен бряг.

Анализът разкрива информативна комбинация от хистологични характеристики, които позволяват да се твърди, че откритите костни фрагменти са на титанозаврови завроподи (дългошиести динозаври). Това е интригуващо откритие, защото този вид динозаври почти напълно отсъстват от вкаменелостите в Европа.  За някои европейски титанозаври е доказано, че са били островни джуджета. Фосилите от Трънско също са с малки размери. Костната им хистология показва, че вероятно са принадлежали на полово зрели животни и е малко вероятно да са достигали гигантски размери, но непълнотата на материала в момента не позволява по-нататъшна интерпретация.
Според основния автор, докторантът Владимир Николов, това е само началото и може да се очакват още интересни новини и анализи.

Научната статия можете да прочетете тук.


Близо 60% от учените не знаят как да търсят финансиране

Category : Новини

Наясно ли сте как да намерите финансиране, за да стигнете до практическа реализация на проекта си? На този въпрос в анкетата Накъде след научната титла на фондация Карол Знание 58% отговарят отрицателно. Този резултат кореспондира с липсата на пряка ангажираност на учените към приложението на научната работа – 65% от участниците в анкетата в момента нямат такива отговорности.

Повече от половината (54%) не са търсили финансиране от акселераторски програми или фондове за стартиращ бизнес, а близо една трета не знаят за такива. Почти толкова в свободен текст посочват липсата на информация като пречка за собствен бизнес. Един от отговорилите признава, че има такъв опит и не го препоръчва. Друг, с подобен опит твърди, че там за финансиране стигали вътрешни хора.

42% обаче категорично отговарят, че обмислят стартъп. В анкетите ни през последните две години недвусмислено отговарят едва 7-9%. Резултатът би се доближил до сегашния, ако прибавим условията – да, но не зная как, проучвал съм въпроса, но съм несигурен и т.н. Досега обаче тези, които заявяваха, че не са мислили за стартъп бяха около 30%. При категорично поставен избор – да или не, отрицателно отговорилите са близо половината.

Почти 80% не обмислят спин-оф с университета/научната организация. Все още остава много висок процентът на учените, които не са чували и не знаят за какво става дума. За сметка на това е нисък процентът на участвали в обучения за предприемачество и иновации – 8-10%. Подобни предлагани програми не са много, но съществуват. 35 – 40% заявяват, че възнамеряват да участват в такива формати.

За първи път тази година попитахме директно участниците в анкетата, ако имаха възможност, те какво биха променили, за да създадат възможност за реализация на младите учени.

Пълна промяна

Всеки трети смята, че ще промени изцяло начина, по който се прави наука у нас и се създават учени. В някои от отговорите се посочва преструктуриране на академичното пространство, създаване на изцяло нов закон или…“Не зная, но сегашният модел не е добър“. Повечето отговори, насочващи към промяна на модела не съдържат конкретни идеи, но изразяват желание да се промени напълно системата и да се създадат „условия за работа на младите учени – инфраструктурни и социални. Трябва мерките да са ефективни и работещи, а не само отчитане и усвояване на средства“.

Партньорство с бизнеса

33% по различен начин изразяват желание за регламентиране на срещи с бизнеса, представяне на дисертации пред инвеститори, възможност за информиране на индустрията за научната работа в университетите и институтите.

„Щe направя всички проекти да се презентират на принципа на pitch (5 min) и комисия бързо и лесно да финансира проектите“. Тази идея звучи като силно повлияна от практиката на Предприемачи в науката, но е конкретен израз на желанието на всеки трети от анкетираните да презентира работата си пред частния сектор.

Развитие на дисертациите

31% биха търсили механизъм темата на докторантурата да бъде продължена с подкрепата на съответната научна организация, биха създали постдокторантски програми, в които биха включили повече практическо обучение, включително предприемачески умения и мениджмънт.

Има и отделни отговори, които цитират програмата Предприемачи в науката като положителен пример: „Повече програми като Предприемачи в науката бих направила. Когато завършваш в определен етап се загубваш и ако не попаднеш на подходящите хора и място, то може да се загуби смисълът от цялата работа в науката“.

„Примерът на Предприемачи в науката да помага на докторантите да направят следващата крачка към реализацията на работата е отличен модел. Бих създал подобни програми във всички университети, където се прави наука.“

Увеличение на парите

25% от участниците в анкетата заявяват, че биха увеличили докторантската стипендия и заплатите на учените. Някои споменават, че биха учредили нови стипендии, за да бъдат подкрепяни изявените.

Изненадващо, някои от отговорите не са лаконични. „ За 390 лв. на месец за 4 часов работен ден + отделно всички спънки и бюрократщина при теглене на каквато и да е сума – за какво правене на наука говорим въобще? Кой програмист ще се хване например за тези пари да развива невронни мрежи, да поддържа сървъри и прочие, при положение че в частна фирма, ако е добър, взима 3к лв. и нагоре? Смешно е просто, ако не и тъжно. Отделно и 500 лв. докторантска стипендия. Ако се крадеше по-малко на високите етажи на властта (пък и като цяло), положението щеше да е къде-къде по добре.“

Подобни оценки за докторантските стипендии вървят с определения като „жалки“, „срамни“ и „обидни“.

Единични предложения има за създаване на нови организации на учени. Например „Ще се създаде съвет на младите учени във всеки Институт на БАН или Университет. Така младите учени ще имат повече отговорности и повече възможности за работа“.


Три основни пречки за реализация на научната работа

Category : Новини

Кои са основните пречки за практическата реализация на научната Ви работа? На този въпрос участниците в анкетата Накъде след научната титла на фондация Карол Знание имаха възможност да отговорят в свободен текст, като изброят поне три фактора. 56% от анкетираните са посочили финансирането като основна пречка. 52% – липсата на механизъм за трансфер на технологии, а 38% – липсата на контакти с бизнеса. Според 19% няма пречки.

Сред другите цитирани фактори са липса и недостиг на:

  • Подкрепа и ангажираност от страна на научната организация;
  • Възможност за продължаване работата по темата след дисертацията;
  • материална база, апаратура, софтуер;
  • информация за трансфер на технологии и програми;
  • колаборация между отделните звена на институцията;
  • екип;
  • пазар.

Участниците в анкетата признават, че достигането до бизнеса е трудно, българският пазар е тесен, технологиите не са развити достатъчно, необходима е реклама и маркетинг на научните продукти и новите технологии.

Няколко човека посочват тежка бюрокрация и бавно, тромово финансиране. В отделни случаи пречките идват от факта, че е необходима намесата на администрацията и институциите.

Според 62% няма трансфер на технологии у нас. 20% смятат, че през последните години вече се случва.

За целите на настоящия си проект само 30% имат контакти с бизнеса, 56% – отговарят отрицателно. Останалите дават уклончиви отговори че бизнесът не се интересува или че искат да стигнат до него, но не знаят как. Ако се съди по резултатите от предишните години, все повече докторанти и млади учени търсят индустрията.

С първата анкета, проведена преди две години, установихме, че партньорствата с бизнеса имат едва около 18%. Аналогично европейско проучване тогава показа, чу връзката с корпоративния сектор сектор започва още от студентските години и 45% от докторантите имат различни форми на сътрудничество с бизнеса. Затова не беше изненадващо, че 58% от тях имат желание да продължат реализацията си в частния сектор.

Анкетата Накъде след научната титла се проведе в края на февруари и началото на март. В нея се включиха 226 учени, от които 46% докторанти, 43% защитили докторска степен в последните 5 години и 11% с  докторска степен, защитена преди повече от 5 години. От тях 43% работят в областта на инженерните науки, 34% – нови технологии, 23% – нови материали.

Очаквайте още резултати от анкетата.


Близо половината учени смятат, че ще стигнат до практическа реализация

Category : Новини

Близо половината от участниците (42%) в анкетата на фондация Карол Знание Накъде след научната титла смятат, че ще се стигне до реализация на научната им работа. Въпреки, че работата на 92% от анкетираните има практическо приложение, 19% отговарят, че едва ли ще се стигне до реализация. Останалите 39% дават колебливи отговори, че не знаят, не са сигурни, но биха искали това да се случи.

65% твърдят, че не са ангажирани лично към момента за приложението на научната си работа. 35% са отговорили утвърдително. Един от участниците изразява мнение, че университетът трябва да е ангажиран с това.

„Ако има някой, който да се бори дисертацията ми да се приложи някъде и да стане като продукт – това трябва да е университетът. Не може аз да си пиша софтуера, да си правя хардуера, че после и да търся приложение и реализация. Сам и аз ако мога да направя всичко това, защо въобще ще се занимавам с различни организации?“

В анкетите ни предишните години посочвахме различни опции, между които могат да избират анкетираните. Тогава около половината отговориха, че държавата или научната институция/ университетът трябва да са отговорни за реализацията на научната работа, но почти всички посочваха, че и самият учен трябва да е активен и ангажиран в този процес.

Близо половината от учените имат ясна визия за работата си след приключване на настоящия проект. 46% са отговорили утвърдително на този въпрос, но останалата половина (42%) нямат представа как ще продължи работата им. В първата ни анкета едва 17% бяха посочили, че имат ясна визия за работата си, а м.г. – 28%.

Анкетата Накъде след научната титла се проведе в края на февруари и началото на март. В нея се включиха 226 учени, от които 46% докторанти, 43% защитили докторска степен в последните 5 години и 11% с  докторска степен, защитена преди повече от 5 години. От тях 43% работят в областта на инженерните науки, 34% – нови технологии, 23% – нови материали.

Очаквайте още резултати от анкетата.



Forbes Bulgaria за Карол Знание: Крачка в перспектива

Category : Новини

Изпълнителният директор на фондация „Карол Знание“ Милена Петкова води младите български учени по пътя на предприемачеството, като им разкрива нови възможности и перспективи. Така Forbes Bulgaria представя в материала си „Крачка в перспектива“ проектите на фондация „Карол Знание“ в новия мартенски брой.

Изданието разказва как се е стигнало до идеята за създаването на фондацията, провеждането на анкетата и резултатите от нея, структурирането и концепцията на обучението Предприемачи в науката. Списанието цитира конкретни примери за учени-предприемачи, които са били лектори в програмата и освен, че споделят знания и опит, те и мотивират участниците.

„За нас е много важно да ги вдъхновим и да ги накараме да направят една крачка, която да им промени перспективата, да видят нови възможности, да се запознаят с нови хора. Най-хубавото е, когато в края на обученията кажат, че всяка лекция е повече от 10 прочетени книги“,

казва изп. директор на фондацията. Милена Петкова. Тя посочва, че една от мисиите на фондацията е промяна на мисленето и средата, а това е процес, дълъг път, който фондацията иска да извърви с предприемчивите учени и съмишлениците, въвлечени  в проектите.


Активна е анкетата Накъде след научната титла

Category : Новини

За трета поредна година фондация Карол Знание организира анкета Накъде след научната титла.

В първите две издания насочвахме въпросите основно към потенциални участници в програмата Предприемачи в науката. Анкетата показа, че повечето учени, отговорили на въпросите ни, искат да видят реализацията на научната си работа, въпреки че малък процент имат ясна визия как това може да се случи.

Променило ли се е нещо в нагласите за трансфер на технологии? Има ли повече учени, които планират стартъпи? Обмислят ли се спинофи с университетите или научните организации?

Очакваме докторанти и учени в областта на инженерните науки, разработването на нови материали и технологии да се включат в анкетата, която ще ни помогне в подготовката на новото издание на програмата Предприемачи в науката. Отговори ще бъдат приемани до 7 март.

 

 


Анкета

Докторантска стипендия

Носителят на докторантската стипендия за 2020 г.

Награда Предприемач в науката

Награда Предприемач в науката

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close