Author Archives: m_petkova@karoll.bg

Даниел Томов, партньор и съосновател на Eleven – лектор на Предприемачи в науката

Category : Новини

 

„Изследовател, който е готов да се впуска в нови начинания извън зоната на комфорт. Това е някой, който не се страхува да говори с клиенти и партньори, и да чува обратна връзка за продукта и работата си. Трябва да е зареден с позитивизъм и енергия, да продължава дори когато нещата не вървят. Това е още човек, който е склонен и отворен да получава съвети от хора, които не разбират науката, но пък имат знания в други сфери.“ С тези думи преди около година съоснователят на Eleven Даниел Томов определи бъдещия победител в конкурса Предприемач в науката. Още не беше приключило кандидатстването и дори не знаехме какви и колко ще са участниците.

Но победителят в първото издание, който стана ясен в края на м.г., напълно отговаря на дадения профил. Никой не очакваше това да бъде лекар. Д-р Иван Лютаков, който получи безапелационната подкрепа на журито, се впуска в нови начинания извън зоната си на комфорт и преди, и след конкурса на фондация Карол Знание. Изследовател, който в своята научна област се стреми да бъде винаги сред най-добрите, участва във всички важни национални и международни форуми, не само заради квалификацията си, но и заради контактите. За разлика от много учени, които се притесняват да комуникират работата си, той активно търси обратна връзка, клиенти, партньори. Той беше един от участниците, които си взеха най-много от всеки лектор, защото задаваше конкретни и обмислени въпроси, свързани с конкретната му работа. Позитивизмът и енергията му не само зареждаха цялата група учени в библиотеката на Карол, но и го отведоха на лекторското място.

Програмата допуска смяна на ролите и когато един участник може да сподели конкретен практически опит и знания, е добре дошъл да се превърне от обучаван в обучител. Д-р Лютаков беше единственият, който поиска думата и направи уъркшоп с практически стъпки и препоръки, на базата на личния си опит.

Тази година Даниел Томов отново ще е лектор на програмата, а бъдещият победител в конкурса Предприемач в науката вероятно отново ще отговаря на цитирания профил.

Интервю с Даниел Товом вожте тук.

Презентацията на победителя в първото издание на Предприемачи в науката – тук.


Сиво Даскалов, съосновател на Sibyl AI

Category : Новини

Искам да покажа, че не е нужно да се бяга в чужбина, или дори в София, за да бъдеш част от нещо голямо и смислено

С магистратура по компютърни науки от Кеймбридж, сега докторант в Техническия университет във Варна. Докторската си степен по машинното обучение в медицината очаква да получи догодина. Сиво Даскалов е един от инженерите, с които ТУ в морската столица се гордее. Сега е съосновател на компания за изкуствен интелект и отговаря за технологиите в Sibyl AI.

Още в първите години на следването си печели бронзови, сребърни и златни медали от републикански олимпиади по математика, компютърна математика, програмиране. Получава общинска награда за изявени студенти, изнася доклади на национални и международни конференции, печели отличието „Студент на годината” в категория „Природни науки, математика и информатика”. Като стипендиант и на фондация „Еврика” печели награда и от компанията „Хуауей Технолоджис България”, връчена от китайския посланик в София – двуседмично посещение в Пекин и Шънджън.

Със стипендия заминава и за Кеймбриджкия Университет, където се специализира в областта на машинното самообучение, подраздел на изкуствения интелект, както и навлиза в сферата на изчислителна биология и епигенетика, заради научния си ръководител. Тук се занимава и с различни активности – влиза в колежанския отбор пo гpeбaнe, доброволства в студентския бар на колежа, yчacтвa в opгaнизaциятa нa cъбития, сред които множество партита и дори работилничка за мартеници за своите нови международни приятели. Сиво е толкова активен в дейностите на колежа, че в края на годината е отличен с награда за изключителен принос за общността на колежа.

Преди заминаването си към Великобритания работи като програмист около година, но след завръщането си във Варна предприемаческите му умения и амбицията да прилага науката в работата го отвеждат до сцената на технологичните стартъпи. Докато чака деня на церемонията по дипломирането си, Сиво решава да участва в хакатон заедно с приятели от колежа (включително неговият най-близък приятел от колежа и бъдещ съдружник), като всички те са от различни специалности – „Програмист, математик, адвокат и самолетен инженер влизат в бар…” Събитието, на което случайно към екипа му организаторите зачисляват и неговия втори бъдещ съдружник, защото няма отбор, се казва Online Courts Hackathon, организиран от HM Courts and Tribunals, Legal Geek and the Society for Computers and Law. Участниците са над 200, но те печелят наградата Coolest Tech като предвиждат резултата от съдебни искания за заетост, побеждават топ адвокатски кантори и технологични компании, при това с удоволствие и забавлявайки се. Това им дава мотивация да продължат. Сега компанията предлага усъвършенствани техники за обработка и прогнозиране на правни претенции. Това автоматизира досаден и скъп процес, намалява разходите за обработка на искове и подобрява достъпът до правосъдие за цялата общност.

 

Всеки от нашите лектори отговори на въпроса какво за него е предприемач в науката. Ще питаме и нашите ментори. Ти какво определение би дал?

– Смятам, че всъщност на ниско ниво

има изключително голяма прилика между научната дейност и предприемачеството. И двете дейности се характеризират с идентифицирането на проблем, последвано от систематични действия за решаването му, само че при науката това се извършва с цел развитие на човешкия набор от знания, а при предприемачеството – за пари.

Това би означавало, че науката и предприемачеството изискват сходен набор от качества и умения, затова могат да се съчетаят успешно. Тогава

предприемач в науката ще е този, който чрез усърдната си работа е съумял едновременно да допринесе за световното знание и да осигури личното си материално благосъстояние.

Някои от добрите примери, които имаме за технологични стартъпи на учени, ни срещат с хора, които като теб обичат, участват и печелят състезания. Състезателният дух, конкурентната среда, активностите във всяка фаза на обучение – това ли са предпоставките един отличен студент и докторант да се превърне в предприемач?

– Вероятно за успеха няма повторяема рецепта, но аз бих отдал изключително значение на любовта към предизвикателствата. Тя стои в основата на състезателния дух, стремежа да се изкачиш до върха, породен от конкурентната среда, както и дори склонността да излезеш от зоната си на комфорт и да започнеш ново хоби. Всъщност,

ако любовта ти към предизвикателствата е достатъчно голяма, се оказваш изправен на ринга още преди да си могъл да се сетиш да се страхуваш или притесниш от провала. На такъв етап вече ти е станало прекалено интересно, за да се откажеш.

Сега си един от ръководителите на студентския отбор на ТУ-Варна по програмиране. Обмисляш ли да съчетаеш академична дейност с предприемачеството след като завършиш докторантурата си?

– Не бих казал, че съм ръководител на отбора, въпреки че като „ветеран” съм помагал мъничко. През докторантурата имах възможността да опитам и вкуса на преподавателската дейност. Дали ще съумея да съчетая академичната дейност с предприемачеството зависи от твърде много неща, поради което ми е невъзможно да дам обоснован конкретен отговор, но ако всичко се развива по благоприятен начин това определено е възможен сценарий!

Бил си приет и в Оксфорд, и в Кеймбридж. Какво предопредели решението ти?

– Факторите бяха много и то разнородни, но всички те ме насочиха към Кеймриджкия университет. Програмата им на обучение ми пасваше по-добре, включително и с една идея по-практическата и насоченост. Курсът на обучение беше с няколко месеца по-кратък, което също беше важно за мен по лични съображения. Дори и Кеймбриджкият колеж, в който ме бяха приели, ми допадна повече от Оксфордския.

Вероятно често те питат защо предпочете да се върнеш във Варна, а не избра да правиш докторантурата си в чужбина? Все пак говорим за изкуствен и машинно самообучение (machine learning) – нашите университети конкурентни ли са?

– Това е любимият ми въпрос от всяко интервю! Толкова много са причините да искам да се върна във Варна. Като начало, имах голямо желание да продължа работата си с групата по Изкуствен Интелект от магистратурата като чрез контактите си установя трайна колаборация между „родния” ми ТУ-Варна и Кеймбридж. Исках и да донеса придобитите Там знания на студентите, Тук, допринасяйки с каквото мога за конкурентноспособността на университета си в едно толкова бързо развиващо се направление. Огромна мотивация след създаването на Sibyl за мен е желанието

да създам във Варна среда, в която аз и екипът ми да се развиваме, да се гордеем от това което създаваме, както и от начина по който то променя света и обществото. Искам да покажа, че не е нужно да се бяга в чужбина, или дори в София, за да бъдеш част от нещо голямо и смислено.

Не на последно място, възпитаван съм да обичам града и родината си, където са моите близки и приятели, където ще създам бъдещото си семейство.

Разкажи как един хакатон даде идея за Sibyl AI?

– Както вече споменах, участвахме почти на шега. Идеята дойде изключително естествено, защото покрай магистратурата бях свикнал да „гледам на данни” и инстинктивно се опитах да създам модел за предсказване на изхода на обособения от нас набор съдебни дела. Замислихме се за сериозността на нещата чак месец или два по-късно, когато се свързаха с нас от Британското правителство, за да ни разпитат на какъв етап сме и ще развиваме ли идеята. Тогава тримата, които бяхме готови да положим нужните усилия, започнахме малко по малко да градим от нулата проекта.

Кой кой е във вашия стартъп?

– Поглеждайки назад, осъзнавам, че сме имали изключителен късмет да се намерим. От една страна съм аз, програмистът, повелителят на компютрите и всичко, по което минава електричество. От друга страна е Рич, адвокатът, олицетворение на абсолютната ми противоположност, човек на думите и хората. Сложи Сивовци и Ричардовци в една стая и какво ще стане? Нищо. Абсолютно нищо, защото те не могат да си говорят. Какво липсва? Ник, самолетният инженер, който говори и двата езика, лепилото между света на програмистите и адвокатите. Какъв по-добър екип за високотехнологична трансформация на правната система?

Един от ключовите въпроси за всеки учен в програмата Предприемачи в науката е свързан именно с екипа. Какви ще са основните ти препоръки за изграждането на екип?

– Не мога да не наблегна достатъчно на това колко важен е правилният екип. Какво прави един екип правилен?

Преди да натоварите куфарите в багажника и да затегнете коланите се уверете, че всички искате да пристигнете на една и съща дестинация. Смятам, че споделянето на общи цели в бизнеса е почти толкова критично важно, колкото и в семейството.

След тази проверка на здравия разум остава да запалите колата и да потеглите по съвместно избрания от вас път като всеки допринася с каквото може за успешното ви пристигане. Разбира се, ако ще качвате стопаджии, трябва и те да искат да стигнат до вашата крайна цел!

С какъв капитал стартирахте и как го осигурихте?

– До съвсем скоро буутстрапвахме проекта. Беше ни достатъчен по един лаптоп, а и всеки от нас имаше някаква съпътстваща дейност, която ни хранеше. В момента сме пред започване на два паралелни пилотни проекта с различни клиенти, поради което решихме да навлезем в етап на набиране на средства, с които да си осигурим възможност за бързо разрастване на екипа и развитие на продукта.

Как се развива компанията сега? Какви са клиентите?

– Споразуменията ни с клиентите ми пречат да отговоря с конкретики, но мога да кажа, че целевия ни пазар на този етап от развитието на проекта по множество причини е Великобритания. Бих се радвал на бъдещ етап да установим партньорства и с български компании, но на този етап не сме готови за това, не смятаме и че пазарът в България е готов.

Като ментор в Предприемачи в науката какво очакваш от самите учени-участници?

– Очаквам да обичат това, което правят, да говорят със заразителна страст за него и да отстояват ревностно идеята си. Всички обичаме добрата история!

Какво би искал да научат от теб за времето, което ще имате за съвместна работа?

– Бих искал заедно да научим безотказен метод за систематично справяне с проблемите. Далеч нямам всички отговори, но пък проблеми колкото искаш!

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Другите ментори вижте тук.

Кои са лектори в програмата вижте тук.

 

 

 


Менторите на Предприемачи в науката – Сиво Даскалов

Category : Новини

В програмата Предприемачи в науката тази година трима ментори ще работят с участниците. Кои са те? Ще представим всеки един от тях, както и нашите лектори.

Първият от тях е магистър от Кеймбридж, сега – докторант в Техническия университет във Варна. сиво Даскалов е съосновател е на компания за изкуствен интелект и Sibyl AI заедно със състудент от водещия британски университет. Идеята за стартъпа дошла след Online Courts Hackathon, организиран от HM Courts and Tribunals, Legal Geek and the Society for Computers and Law. Участниците са над 200, но те печелят наградата Coolest Tech като предвиждат резултата от съдебни искания за заетост, побеждават топ адвокатски кантори и технологични компании. Замислили се да продължат с тази работа чак когато след месец от британското правителство се обадили да питат дали ще развиват идеята.

Сиво Даскалов е изключително активен, деен и предприемчив. В Кеймбридж заради многото си изяви получава награда за изключителен принос за общността на колежа.

Сега технологичният стартъп Sibyl AI работи основно на британския пазар. Подготвят два паралелни пилотни проекта, за които ще набират средства,  за да осигурят възможност за бързо разрастване на екипа и развитие на продукта.

 


Д-р Радостин Стефанов, софтуерен инженер, съосновател на Printivo

Category : Новини

Предприемач в науката трябва да бъде човек, който иска да популяризира и продава наука и знания

Той е най-младият член на журито за докторантската стипендия на фондация Карол Знание. Софтуерен инженер с опит в български компании за технологични иновации като Allterco Robotics, Minerva Networks, Chain Solutions и Мобилтел. Има бакалавърска и магистърска степен по телекомуникации от Техническия университет – София. Пак от там – вече и докторска степен по „Иновативни комуникационни технологии – IoT мрежи“. Завършил е и магистърска програма „Иновативни комуникационни технологии и предприемачество“ в университета Aalborg, Дания.

Бил е ментор в българската програма в областта на космическите изследвания, наука и високи технологии „Космически предизвикателства“ – най-голямата безплатна образователна програма за космическа наука, технологии и изследвания.

Съосновател е на биотехнологичния стартъп Printivo за 3D-биопринтиране на човешки тъкани. Компанията е “Иновативно предприятие на годината” за 2018 г., носител е на международната награда – CIDIC Award и финалист в международни стартъп състезания: BetaPitch Global Berlin 2017 & CESA Awards 2018. Тази година получи отличие от в. 24 чака като една от Големите малки – награда за иновативни стартиращи компании.

Тази година програмата Предприемачи в науката кани талантливите и амбициозни докторанти и хора на инженерните науки. Ти успя успоредно със следването и докторантурата да участваш в един от успешните стартъпи у нас. Разкажи как се случи това.

– Аз винаги съм комбинирал разрешаването на един теоретичен проблем с разбирането за това какво е неговото практично приложение. Това е естественият процес на търсене на знания и решаване на приложни проблеми. Още като бакалавър завърших и курс по предприемачество в The Business Institute. Те използват и адаптират за българския пазар методологии на Stanford University, Cornell University, Harvard University, Business Model Generation и др.

В Дания част от предметите ми бяха насочени към spin-off компании и това как след университета можем да продължим да работим по дадената тема. Може би, след като бях минал през всички тези малки стъпки, желанието да пробвам наученото ставаше все по-силно. Това доведе до създаването на екипа и проекта Printivo.

От опита, който имаш и в научната, и в предприемаческата област до момента, колко е важен екипът за един успешен проект?

– Екипът е изключително важен. Още в университета бяхме опитали с група колеги да създадем стартъп и успяхме да реализираме идеята чисто инженерно, но след това всичко пропадна.

Тогава разбрах, че стартъп с трима инженери няма как да се получи. Много е важно да има разнообразие от кадри с различни специалности и умения.

Трябва да има бизнес ориентиран кадър, който да може да продаде продукта, разработен от екипа. Много е важно да има и човек, който може да преведе сложните термини на език разбираем за потребителите и инвеститорите. Това са умения, които се трупат с времето и е нужно целенасочено да се стремим, опитваме и тренираме във всеки удобен момент, без да се притесняваме от резултата.

Избрал си една от професиите на бъдещето, както я определят често. Как се насочи към 3D принтирането, как се учи нещо, което е в бъдещето?

– През 2017-а година бях поканен за лектор на изложението “Професии с бъдеще”. Там представяхме точно това – интересните професии, които можеш да работиш и след 10 години.

За да разработваш нови продукти се налага да разбираш целия процес, за да работят нещата накрая в синхрон.

В университета много се чудех защо се налага да имаме “Основи на инженерното проектиране”, след като ще се занимавам с комуникации и програмиране. В момента осъзнавам колко е полезно да можеш да чертаеш с CAD програми и да знаеш основите на мисленето при създаването на обектите и продуктите. Евристиката или евристичният метод е метод за решаване на логически или математически задачи, за които няма алгоритъм. Методът включва стъпаловидно стесняване на областта на търсене на решения чрез индуктивни разсъждения, базирани на натрупания опит. Това да знаеш как да направиш анализ на заданието и след това избор на метод за проектирането е изключително полезно. Много съм благодарен, че тогава в ТУ-София се запалих по този предмет и започнах да си мисля всякакви нови неща с научените подходи и се стараех да ги прилагам колкото мога по-често.

Участието ви в състезания за стартъпи как помогна за развитието на бизнеса?

– В началото беше много трудно да насочим вниманието към нас и да намерим правилния човек, който да повярва в нас и идеята ни. След като успяхме за половин година да направим прототип, започна едно голямо обикаляне. Дори стигнахме до Дубай на едно изложение, резултатът от което беше куп визитки и счупен принтер по време на транспортирането. Тогава разбрах, че влагата в Дубай е доста голям проблем за инструментите и самия принтер. Така и не успяхме да продадем идеята там, но не се отказахме и продължихме да участваме в изложения и състезания. Така стигнахме и до Betapitch София, където станахме първи и се класирахме за световния Betapitch в Берлин. Там също бяхме финалисти и един месец след като се върнахме започнахме разговори с нашия първи инвеститор – Светозар Георгиев. Той беше жури в София и тогава е започнал да следи нашата работа и е харесал голямото желание, с което работихме по идеята.

Кое беше най-трудно при реализацията на идеята?

– За нас най-трудното беше да намерим правилното направление в 3D био принтирането. Както при инженерите и докторите, всеки си има специализация и направление. Няма как да си инженер по всички направления или доктор по всички специалности. Така е и с принтирането. За да може да навлезеш в детайлите на един орган, трябва да се разучат всички биологически и химически процеси, реалните физически размери и много други неща. В началото не бяхме поели по-правилния път и бързо осъзнахме, че в България нито има пазар за тази тъкан, нито има специалисти, които да ни посъветват и да ни спрат ако се отклоним от правилната посока. След това започнахме по-обратния път и намерихме много добри стоматолози и лекари, фармацевти и изключителни специалисти и професори в София и страната. Те ни показаха реалните съществуващи проблеми в медицината, с които се сблъскват всекидневно и за които няма удобни решения. Тогава започнахме да мислим как може да ги решим чрез био принтиране. Паралелно с това натрупахме много практически знания за по-големи проекти.

Всички питат кога ще можете да създавате реално органи? Върху това конкретно ли работите в момента?

– Всички научни групи и R&D лаборатории работят върху това. Харвард, Кеймбридж и много частни фирми и spin-off компании искат да са първите пионери в областта. Много е важно да дефинираме какво точно представлява реалният орган. Ако е просто биологична тъкан, дори тази година, на 16-и април, излезе новина от работна група в Тел Авив, че са изпринтирали първото в света сърце. За съжаление към момента размерите, с които работим са от порядъка на 1-2 см заради трудностите в това да се поддържат клетъчните структури живи. Именно заради това и самото сърце се побира в една длан и е още далеч от принтирано сърце, което да е като истинско и може да се трансплантира. Въпреки това сме свидетели на един огромен и експоненциално нарастващ бум в сферата на био принтирането.

Ние също сме много близо до реална костна структура и се надяваме в близките 5 години да сме свидетели на трансплантирани костни органи. Костната тъкан е един много интересен орган и мисля, че има реален шанс точно такъв да е първият 3D принтиран и трансплантиран орган.

Кои са клиентите на Printivo в момента?

– В момента единствените ни клиенти са инвеститорите. За разлика от всички останали области и бизнеси, медицината е доста сложен и бавен легално процес. Сертифицирането, клиничните тестове и всичко свързано със здравето на хората се следи изключително стриктно. За нас също е много важно да сме сигурни, че нещата, които правим ще помогнат на хората, а не обратното. Затова и на подобен стартъп до стъпването му на пазар са необходими поне 3-4 години. Хубавото е, че времето минава изключително бързо и първите две години са вече зад гърба ни.

Кой е най-големият ви успех досега?

– Най-големият ни успех до момента е събирането на наистина много млад и умен екип от специалисти, студенти и стажанти. Създаването на две работещи лаборатории и колаборациите, които текат в момента с няколко университета и клиники. За нас е важно и популяризирането и продаването на науката.

Искаме хората да не се плашат като чуят за 3D принтирани органи,

а да се запознаят максимално с технологията. Съвсем скоро ще се похвалим и официално с много интересни новини, за които работим усилено последните 5 месеца.

Чувстваш ли се предприемач?

– Не знам какво значи да се чувстваш предприемач, но

със сигурност се радвам, че преследвам и успявам да увлека други хора в идеята на това в България да създадем биотехнологичен стартъп. Малките победи всеки ден и новите предизвикателства ме карат да се чувствам щастлив с това, което правя.

Каква би била твоята дефиниция за „предприемач в науката“?

– Предприемач в науката трябва да бъде човек, който иска да популяризира и продава наука и знания. Трябва да може да обяснява и показва колко труден и важен е продуктът, който е създал – било то физически или чисто интелектуален.

През май проведохме анкета, в която участваха основно докторанти и учени от инженерните науки. На въпрос дали биха търсили реализация в корпоративния сектор едва една трета отговарят категорично Да и още толкова, с условието, ако имат възможност да продължат с научната си работа? Как си обясняваш тези резултати?

– Според мен учените често не са уверени и са единствените хора, които оценяват колко малко знаят.

Колкото повече знания придобиваш, толкова повече разбираш колко е необятен светът на науката. С нарастването на научните степени, увереността от сблъскването с корпоративния сектор спада.

Самият аз имах късмет още в първите години от университета да навляза и може би този страх отмина бързо, защото осъзнах, че мога да бъда много полезен дори на големите фирми именно с моите знания.

Предприемчиви ли са българските инженери?

– Абсолютно ДА! Неслучайно всеки ден чуваме за българи, разработили нов алгоритъм във Facebook, Google, SpaceX, CERN и още безброй международни гиганти.

Българите сме много добри математици и инженери, и ако има поле за изява, наистина можем  да създадаваме невероятни неща.

Ако направиш сравнение с колегите в Дания?

– Колегите ми от Дания бяха изкуствено подтиквани от университетите и държавните субсидии да работят в тази насока. Както винаги се получава, когато имаш наготово ресурсите, не успяваш да ги оцениш и малцина бяха тези, които се възползваха. В същото време правителството насърчава още от малки децата да бъдат свободни и да мислят в насока какво ги прави щастливи. Това е много странен феномен как дори един учител или лекар успява да обикне професията си толкова много, че дълги години да се чувства комфортно на мястото, където е избрал да се развива. Няма го бързането след завършване на училище веднага да се кандидатства в университет. Младите хора гледат да пробват различни неща, да изберат това, което им харесва, и след това да се специализират в университетите, да намерят знания и успешна реализация в дадената област.

Смяташ ли, че за да си успешен в професионалната реализация, трябва да бъдеш предприемчив?

– Да.

За да успееш било то в собствен бизнес или голяма корпорация, за която работиш, е много важно да бъдеш проактивен. Трябва сам да търсиш възможности за усъвършенстване и да търсиш още работа и отговорности, за да те забележат. Трябва да бъдеш взискателен към самия себе си и да искаш да се развиваш непрестанно.

На какво би искал да научиш участниците в Предприемачи в науката? Вероятно повечето от тях ще са по-възрастни от теб.

– От години моят съвет към участниците е да не се страхуват и да не спират да бъдат любопитни и да създават. Без значение дали ще бъде някоя нова книга, научна публикация или нов клип в YouTube или TedTalk, винаги трябва да сме любопитни и да търсим нещо ново.

Именно програмата Предприемачи в науката е тази нова стъпка, която всеки може да предприеме и да използва свободното си време, за да се развива и забавлява.  Опитът, който ще натрупат в това пътешествие, ще им бъде много полезен след време независимо какво и къде ще работят.

А с какво би ги предизвикал?

– Бих ги предизвикал с това да направят продукт на земята, който би бил полезен в Космоса и за в бъдеще. Нека създадат нещо, което до момента не е изобретено и направено.

И не на последно място да се запознаят с нови хора, от различни сфери, имащи същите интереси и възгледи.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Другите лектори в програмата вижте тук.


Съосновател на стартъп за 3D принтиране е лектор на Предприемачи в науката

Category : Новини

Инж. д-р Радостин Стефанов ще бъде лектор във второто издание на Предприемачи в науката тази година. Той е член на журито за Докторантската стипендия на фондация Карол Знание. Софтуерен инженер, с опит в български компании за технологични иновации като Allterco Robotics, Minerva Networks, Chain Solutions и Мобилтел. Има бакалавърска и магистърска степен по телекомуникации от Техническия университет – София. Пак от там – вече и докторска степен по „Иновативни комуникационни технологии – IoT мрежи“. Завършил е и магистърска програма „Иновативни комуникационни технологии и предприемачество“ в университета Aalborg, Дания.
Съосновател е на биотехнологичния стартъп Printivo за 3D-биопринтиране на човешки тъкани. Компанията е “Иновативно предприятие на годината” за 2018 г., носител е на международната награда – CIDIC Award и финалист в международни стартъп състезания: BetaPitch Global Berlin 2017 & CESA Awards 2018.

Другите лектори в програмата вижте тук.


Михаил Стефанов отново ще бъде лектор на Предприемачи в науката

Category : Новини

Лектор по комуникации и презентиране във второто издание на Предприемачи в науката отново ще бъде Михаил Стефанов. Той е експерт и консултант по комуникации, обучител по презентации, говорене и креативност. М.г. успя да провокира участниците в програмата да превърнат дългите си научни презентации в кратки представяния пред инвеститори.

Създавател е на Мини машини – образователна платформа, която помага на тийнейджърите по един увлекателен начин да изграждат най-важните умения, които не се учат в училище. Този проект го класира сред десетте най-изявени млади личности на 2018 г. и е отличен на четвъртите поред годишни награди на Junior Chamber International – Bulgaria в категория Личностно развитие и постижение. Скоро след това идва още едно признание – определен е за един от Будителите за 2018 година от журито на на програма „Христо Ботев“ на БНР.

Той инициира и организира младежкия фестивал на изкуствата The Bridge, който се провежда от 2010 година насам във Видин. Говорител е на десетки национални форуми като TED x Sofia и Форум Ключ.

Вижте интервю с Михаил Стефанов тук.

 


Д-р Зорница Йорданова, PMP, експерт по иновации, сертифициран Scrum Master

Category : Новини

Най-необходимото умение, на което всеки университет трябва да набляга, е студентът да разработва иновация

Зорница Йорданова е доктор по иновации в бизнеса, завършила е бакалавърска степен и магистратура по финанси в УНСС, където в момента е преподавател и главен асистент по иновации, иновационни и инвестиционни проекти и информационни системи за бизнес управление. От няколко години е ръководител софтуерни проекти в една от водещите български IT компании. Консултант е по разработване на иновационни стратегии, корпоративно предприемачество, управление на проекти и внедряване на иновативни практики. Два пъти печели приза на националния конкурс за Млад икономист, тази година печели и награда за най-добра публикация на световна конференция по образователни иновации в Сингапур. Сертифицирана е като Scrum Master и PMP.

Като гост лектор е преподавала Innovation Management, Project management for innovation projects и Мanagement information systems for enterprises and innovation в Universidade Autónoma de Lisboa, Università degli Studi Internazionali di Roma – UNINT, University of Nicosia и University of Alicante. Редактор е на списанията за иновации и технологии International Journal of Business Innovation and Future Industries и Independent Journal of Management & Production. Автор на редица публикации за иновации и на The Business Innovation Book, която се разпространява в Амазон.

Ръководител е на три национални научни проекта: Образователни иновации, Използване на игри в бизнеса и образованието и Разработване на гъвкава методология за създаване на иновации в научни организации по примера на Agile, Lean Startup, Design Thinking. Възнамерява да разработи индекс на университетите на база на иновациите, които прилагат. Била е ментор в ABLE Mentor. С група изявени млади учени от България представя своята работа в Joint Research Centre – Съвместен научноизследователски център (JRC) на Европейската комисия в Италия през 2018г. Там създава успешни контакти за изследователската си работа и развива нови идеи за приложение на научната си работа.

„Иновации“ напоследък се използва твърде често, без дори да се разбира напълно значението. Кога можем да говорим за иновации в науката?

– В днешно време, думата „иновация“ се използва прекалено често и в неточен контекст, което води до загуба на нейния смисъл. Всъщност, малко от използващите я напълно осъзнават колко широко и всеобхватно е нейното значение, но в същото време и колко ясно можем да определим дали предметът, за който се отнася е или не е иновация. За да бъде иновация, една идея трябва да носи на първо място полза, много по-висока от текущите алтернативи, с които удовлетворяваме конкретна нужда. Дефинициите не са най-удачният начин да определим природата на иновациите. Аз използвам термина „аспекти на иновациите“ и тези аспекти формулирам по следния начин:

иновацията съдържа елемент на новост, води до значително подобрение от текущите алтернативи, носи стойност на потребителя, разработва се нарочно, задоволява конкретна нужда или създава нова такава, резултат е от систематични опити и експерименти, има положителна обратна връзка от потребителите, предполага възможност за скалиране в приложението и разходите за осъществяването й са разумни.

Всичко това се отнася до иновациите в бизнеса, защото концепцията иновация представлява не само разработването, но и комерсиализацията и успешното маркетиране. Иновациите в науката по мое мнение са тези научни достижения, които успеят да достигнат до потребители и да отговорят на описаните аспекти на иновациите. Във всички останали случаи, новостите в науката остават за момента само научни достижения и научни открития, които ще чакат да прекосят моста между науката и потребителите. Под потребители имам предвид както крайни потребители, така и индустриите, технологиите, други научни дисциплини, изобщо всички потенциални ползватели, за които съответното научно достижение ще има достатъчна допълнителна полза и ще бъде високо оценено, вкл. и заплатено.

Иновативни ли са университетите у нас? Може ли да се измери това и как се сравняваме с европейските и световните научни центрове по този показател?

– Иновативността на университетите може да се измерва и оценява по различни критерии. Генерално, от една страна това са иновативни практики, които самият университет разработва и прилага за своите цели и функции (преподаване, администрация, наука) и втора група са иновации, които той стимулира да бъдат разработвани от студенти и учени.

Българските университети прилагат някои иновативни практики, но в много отношения, що се отнася до преподавателските иновативни практики, това остава на ниво преподавател и няма обща рамка за добри практики и стимулиране на използването им.

По мое мнение,

способността един студент да разработва иновация, вкл. целия цикъл от това разработване е най-необходимото умение, на което всеки университет трябва да набляга, независимо дали е технически, медицински, икономически.

В момента, аз и моя екип, с които работим по проект към Фонд научни изследвания, разработихме модел за оценка на иновативността на университети и в рамките на неговото валидиране, тествахме над 20 университета от цял свят, за да направим възможното сравнение сред университетите именно на този така важен елемент от висшето образование – използването и прилагането на иновации и образователните иновации.

Преподаваш иновации в УНСС и учиш студентите как се управляват те. Какви са иновациите в самия университет и как се внедряват?

– Иновациите в самия университет са свързани най-общо с неговото управление, администрация, обучение и възпитаване на иновативност в студентите. От друга страна, има много иновативни проекти, които стартират своето начало именно в университетите (идеи на студенти, съвместни проекти с други университети, които имат нужда от специалисти по бизнес и управление).

Аз преподавам няколко предмета, свързани с иновациите и тяхното управление, в които самите студенти разработват идеи и се опитват да ги превърнат в готови за изпълнение бизнес инициативи. В това се включват редица дейности, които са необходими за разработването на иновации и които са привични именно за студенти по бизнес и управление като: проучване на пазари; дефиниране на профила на потенциалните потребители; сегментиране на различни групи потребители; идентифициране на канали за изучаване и достигане до съответните потребители; бизнес анализ на средата, на конкуренцията, на регулациите, на нишите и възможностите; монетаризиране на иновационни проекти и идеи; бизнес модели; финансиране на иновации; управление на проекти; валидиране на допускания за пазара и потребителските нужди; маркетингови модели за иновации; модели за вътрешно предприемачество в корпорации и много други.

Докторантите и учените трябва ли да се учат на иновации?

– Категорично да.

Умението да правим иновации е всъщност част от нашата научна работа, на същата хоризонтала.

Това умение ни помага да изберем обекта и предмета на изследванията си така, че те да са най-приложими за бърза реализация на пазара; да колаборираме с потенциални потребители по време на научните си проекти и да целим разработване на краен продукт от изследванията си, за да имат научните изследвания възможно най-кратък път до претворяването и създаването на иновации.  Разбира се, не изключвам фундаменталната наука, но тя също може да има бързо приложение, напр. в други научни дисциплини, които имат по-приложен характер или дори приложението й в разработване на технологии от бизнеса.

Смятам за необходимо учените не само да експериментират, но и да преследват постигането на конкретни резултати и удовлетворяването на конкретни нужди, което само по себе си е в основата на иновациите. Уменията и знанията за бизнес иновациите със сигурност ще помогнат на учените да ориентират своята работа и да я подобрят в посока – бърза реализация на изследователската им дейност.

А на предприемачество?

– Предприемачеството е винаги полезно умение. Не е задължително учените да се превръщат и в предприемачи, така много от тях няма да останат добри учени. Но в същото време вярвам, че учените, които развият и тези умения, са бъдещите основатели на големи и успешни компании, лидерите на пазара и превръщането на научните достижения в реални проекти.

Каква би била твоята дефиниция за „предприемач в науката“?

– Това е човек, който свързва нуждите на потребителите или бизнеса с възможностите, които са резултат от научни изследвания. Той спомага извървяването на моста между науката и всички резултати от нея към тяхното приложение в реалния живот на хората и бизнеса.

Разкажи за своя опит в предприемачеството и как използваш в бизнеса научните си изследвания?

– Това ще разкажа на избраните кандидати в тазгодишното издание на Предприемачи в науката 🙂

Иновациите в образованието ще направят ли по-предприемчиви самите преподаватели и самите студенти и докторанти?

–  Да, иновациите в образованието със сигурност ще имат цялостно положително влияние. Тенденциите в преподаването не са само технологични, те са насочени към справянето с ангажирането и привличането на вниманието на новото поколение. Вече не е въпросът толкова в материала, който се преподава, а в това как се преподава. Ако до скоро се възприемаше, че материалът, изучаван във висшето образование е сложен и изисква висока концентрация, натрупани умения и острота на ума от страна на студентите, то сега предизвикателствата и иновациите в образованието са свързани с това как този учебен материал да бъде по-лесно представен, да ангажира и развива нови умения и идеи и да бъде адаптивен към новите предизвикателства на света, до които ние, преподавателите все още не сме достигнали…но студентите ще достигнат в своята практика следващите 20-30 години. Затова преподавателят в университета вече трябва да има друг облик…далеч от високото его и всезнанието.

В тази връзка, умението на учените, а и на студентите да изследват и развиват наука и иновации са по-важни от натрупването на знания.

Каква е връзката иновации-патенти? Имаш ли информация колко и какви патенти регистрират университетите у нас?

– Информацията за това е публична и цифрата не е впечатляваща. Истината за мен не е в броя патенти, а в тяхното последващо използване и реално приложение. Да регистрираш патент всъщност не е толкова сложно и не трябва да е самоцел за учените. Патентоването е само един от многото варианти да вървиш по пътя на разработването на иновации, съществуват и много други. Аз лично вярвам в бързия път на комерсиализация и построяване на уникален бранд, което е много по-силен инструмент, отколкото патента.

Къде сме в европейската тенденция?

– Като цяло, българските университети са на европейско ниво в преподаването (изключенията идват от конкретни преподаватели или от слаби специалности), може би българските университети изостават само в науката за момента и това е в периода на адаптиране към световните метрики в това отношение.

Истината е, че мотивираността на студентите е в основата на доброто образование. Моето наблюдение е, че има много студенти, които търсят допълнителна информация, знания, участват в проекти и са активни и отговорни към своето образование. И, разбира се, има и от другия тип студенти, които смятат, че ученето и придобиването на умения все едно не е инвестиция в тях самите, а единствено за получаването на диплома. Но дипломата на тази втора категория студенти после не струва нищо и това си проличава почти веднага, когато започнат работа. Истината е, че първите стават мениджъри, а обикновено вторите – служители на изпълнителска длъжност без перспектива.

Кое е най-важното, което на което искаш да научиш участниците в Предприемачи в науката?

– Най-вероятно те ще ме научат на много повече отколкото аз тях, все пак аз ще бъда един лектор, а те няколко и сред най-талантливите учени J Това, което искам да направим в рамките на Предприемачи в науката 2019 заедно, е да изпробваме някои техники за използване на иновативни бизнес модели в науката, в случая – на различни науки и заедно да изпробваме потенциалната им полза за постигане на по-ефективни и бързи резултати за комерсиализацията на изследванията, които всеки един от тях прави. Разбира се, ще направим това играейки и забавлявайки се.

С какво ще предизвикаш нашите предприемачи в науката?

– Предизвикателствата ще бъдат поднесени под формата на игри и забавления. Аз съм последовател на идеята, че иновациите в днешно време се раждат между науките и различните дисциплини, така че да разберат другите участници и да бъдат част от екипа е най-голямото предизвикателство, което ще отправя към тях 🙂

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Другите лектори в програмата вижте тук.


Мариян Маринов, директор Бизнес развитие в София Тех Парк

Category : Новини

Искам да виждаме повече хора с висок научен капацитет, които развиват пазарни продукти и се гордеят да развиват бранда „Произведено в България“

Иноватор, предприемач и концeптуалист – така най-кратко може да бъде представен Мариян Маринов. Той е директор „Бизнес Развитие“ на София Тех Парк и автор на концепцията за Инкубационна и акселераторска програма в Инкубатора. Юрист по образование, предприемач по призвание. Има повече от 20 години опит в управление на проекти и екипи, разработване на концепции, бизнес развитие, разработване на пазари.

Съосновател е на стартъпи у нас и в Лондон. През 2015 г. съосновава Elvis.bg, а година по-късно вече е създаден и британският бранд на продукта и едноименна компания – Biizey – за корпоративни облачни услуги. Стартъпът вече може да се определи като scale-up заради бързото си развитие. Elvis.bg  е отличена като най-добра стартираща компания в областта на финансовите технологии за 2016 година от CESA (Central European Startup Awards). Предлаганият продукт е оптимизирана и мобилна система за управление ERP за малък и среден бизнес – мениджър в джоба.

Мариян Маринов е автор на концепцията за млади лидери FLOW, която презентира пред представители на Европейската комисия по време на председателството на България. F (faith) L (lead) O (originate) W (win) – това е FLOW. Ментор е в Zero Start – предприемаческа програма на село за 5 дни. Привърженик на идеята за електрическа мобилност, с която стига до полуфинала на  Ideas from Europe 2017, Талин, Естония.

Определяш себе си като концептуалист и мечтател. Каква би била твоята концепция за предприемачите в науката? Докъде стигат мечтите ти за предприемачески проекти на млади български учени?

Ако бъдем скромни в мечтите си, тогава постиженията ни ще бъдат още по-скромни. Аз полагам усилия смелите ми мечти все пак да са обозримо реалистични. Мечтая да възродим и даже да развием много повече имиджа на марката „Произведено в България“. Това е много силна заявка за преминаване към икономика с висока добавена стойност – такава, която остава в България. Към момента нашата икономика се презентира с обема на чуждестранните инвестиции в България. Нито една от тези инвестиции обаче няма за цел да сложи на продукцията си „Произведено в България“, а да използва нашите таланти, умения и образователен ценз, за да изнесат стойността някъде навън. Това все пак е нормално, в естественото развитие на нещата. Но,

също така е естествено и за нас да надграждаме умения, капацитет и особено да създаваме решения с висока научна стойност, което е следващо ниво от развитието на икономиката. За да постигнем всичко това имаме критична необходимост точно от предприемачи в науката. Имаме нужда от висококачествени специалисти, които стигат отвъд  научните публикации и са навън – до потребностите на обществото, което също трябва да оцени смисъла на тяхната работа в лабораториите.

Та – моята концепция за предприемачите в науката е тази – ще работя в посока да виждаме повече хора с висок научен капацитет, които развиват пазарни продукти и се гордеят да развиват бранда „Произведено в България“. Без тях този бранд остава куха имагинерност.

Участниците в Предприемачи в науката м.г. имаха възможност да се запознаят с възможностите, които София Тех Парк предлага. Тази година обаче, по време на „Investum Supersonic“ – конференцията, посветена на развитието на иновативната екосистема в България, представихте нови идеи за инкубаторски и акселераторски програми. Разкажете за тях.

– Да, в София Тех Парк работим активно за развитие на капацитет, който да бъде още по- полезен на предприемачите. Така изградената инфраструктура има основно предназначение – да обслужва именно тях и това е нашата задача. Било то чрез инкубационни програми, било то чрез други форми на оперативна и управленска подкрепа така, че да виждаме множество успешни компании, които растат до международни.

Но, най-важното и най-трудното в тази задача не са инкубационните програми. Такива има не една и две в София, а и в страната. Фокусът ни е да гледаме отвъд тях – там, където се изгражда общност на поколения предприемачи. А тази общност се гради бавно и с много усилия. Един от акцентите в тази посока са взаимодействието между по-опитните и по-неопитните стартиращи компании. Това сме го заложили и като критерий, и фокус на внимание в развитието на Инкубатора към София Тех Парк. Скоро отворихме и Фронт-офис на същото място, за да бъдем наистина близо до всички инкубирани стартъпи, да решаваме бързо и адекватно заедно с тях предприемаческите предизвикателства и да подпомагаме техния успех. Имаме и още няколко концепции, по които работим и които ще обявим до началото на предстоящия сезон на „Предприемачи в науката“ на Карол Знание.

На какъв етап са тези програми и как учени, които имат интерес могат да се включат?

– Опаковката „Програма“ не е най-важното в случая. Проектът София Тех Парк е стратегически не само за България, но и за целия регион и затова работим тясно с представители на различни органи на Европейската комисия, за да утвърдим програма, която да има висока добавена стойност и в същото време да отговаря и на учредителния пренотификационен формат. Докато работим по това и финализираме процедурата, ние и в момента осъществяваме подкрепа на предприемачи със силно изразен индивидуален подход.

Като говоря за предприемачи – аз имам предвид точно предприемачи в науката. Всички те могат да заповядат при нас и да получат съдействието, от което имат нужда – било то за чисто административни, за управленски или други бизнес въпроси, както и за възможностите, които София Тех Парк предлага в Лабораторния комплекс.

Как ще се случват на практика нещата? Трябва ли да имат регистрирана фирма или може да кандидатстват на идеен етап?

– Давам отговор като предприемач – правната форма (регистрирана фирма) не е най-важното нещо. Иска ми се това да не е „препъни камъче“-то за предприемачите и неразбирането на ролята ѝ да ги отказва да реализират идеите си. Регистрираната фирма е само инструмент за реализиране на целта, а не самата цел. Затова – с целия екип работим по осигуряване на всички инструменти на предприемачите и хората на науката, за да могат те да се фокусират върху основната си задача – да развиват техните идеи, концепции и прототипи. Ние ще свършим всичко останало. Казано така – ние приветстваме хора и учени с идеи, а фирмите и тяхната регистрация са лесно нещо – ако не могат да регистрират – ние ще го направим за тях.

 Ако нямат осигурено финансиране тук могат да научат само как да го търсят или реално да получат финансова подкрепа. Как?

– Пак от опит ще споделя – финансирането е важен компонент, но не е най-важният и не е единствен.

Хората и екипите са най-важното нещо. Устойчив екип с перспективна идея, концепция или прототип винаги лесно ще намери и финансиране.

Това също не трябва да се превръща в самоцел – преследване на парите. Вече знаем, че в този подход няма устойчивост, няма дългосрочност и най-важното – няма създадена стойност. И конректно – към момента София Тех Парк, като част от инвестиционната екосистема в София работи с всички инвестиционни фондове, и достъпът до финансиране е лесен. В този смисъл – не предоставяме директно финансова подкрепа, но тя не е най-големият проблем в случая. Най-важното е да открием концепции и устойчиви екипи, които да подкрепим. Сформирали сме и комисия, която разглежда с индивидуален подход всеки проект и екипа зад него. Комисията се състои от представители на бизнеса, които виждат перспективите, а също и утвърдени представители на научната общност, които преценяват устойчивостта на концепциите от научна гледна точка. Работим и по изграждане на собствен фонд, който да подпомага предприемачите в  науката в техните първи стъпки.

Каква друга подкрепа ще имат в инкубатора? Услуги? Правна и счетоводна помощ? Това са част от нещата, които плашат учените, когато става дума за бизнес.

– Да, съгласен съм. Затова искаме да ги облекчим максимално в тези притеснения. Всички процеси, които те не разбират, а са  важни – ще поемем ние.

За нас е важно да знаят, че разбираме тяхната мисия и е напълно достатъчно те да са фокусирани само върху нея. Останалото е просто инструментариум.

Да, ще предоставяме всички необходими услуги за корпоративното им развитие.

Как досега работеше Инкубаторът?

– Като всяка нова организационна структура, и Инкубаторът като част от София Тех Парк, преминава през своето естествено развитие. В така наречения първи сезон, Инкубаторът предоставяше основно държавна помощ по отношение на наемната цена на офисите за стартъпите. Това ще продължи и занапред,  но към него ще добавим всичко останало, за което вече споменах.

Колко са стартъпите „отгледани в Инкубатора?

– С известна степен на циркулация, през Инкубатора за последните 3 години са преминали над 30 компании, като някои от тях бележат наистина завидни резултати.

Кои са най-успешните от тези компании?

– Спокойно мога да назова „Сайънт“, които за по-малко от 3 години нарастнаха от 4-6 души в началото – до над 60 в момента. Друга успешна компания е „Ескрео“, които за същия период успяха да достигнат до международните пазари и вече продават иновативните си бои за писане на стена в чужбина, стават все по-популярни и в България. Имаме и още няколко такива примера за успех.

Ще се радваме част от тези предприемачи да се срещнат с участниците в Предприемачи в науката и някои от тях да станат ментори. Включват ли се те в менторски програми на Инкубатора?

– Както споменах, това взаимодействие за нас също е много важно. Стартъпите в инкубатора и техните екипи имат какво да споделят с „Предприемачи в Науката“. Срещата, всъщност, предлагам да бъде поредица от срещи с няколко акцента – „Как предприемачите са преминали от идея до компания“, „Как са обслужили първите си клиенти и как това им е помогнало за напред“ и „Как развиват екипите си и работят с хората в организацията си“.  Все важни теми, които са и едни от най-трудните.

По отношение на пазара и маркетинга каква подкрепа ще получат участниците в акселераторската програма?

Ще работим съвместно с тях, за да акцентираме на предимствата на продуктите и решенията, които участниците развиват. Тези предимства ще превърнем в послания, които да презентираме отново заедно към целеви аудитории и пазари. Все пак – ние също се учим в ход и за нас е апетитно предизвикателство да бъдем полезни. А можем да бъдем полезни и с международните връзки, които София Тех Парк установява. Развиваме отношения с иновационната екосистема в Холандия, която е също много силен играч на глобалната карта. Работим за развитието на партньорства и с други страни и пазари точно с тази цел – да бъдем мост между българските предприемачи, техните продукти и техните пазари, за да има реална реализация на труда им. Все пак, като държавна структура, София Тех Парк има и институционални предимства, които ще експлоатираме максимално в полза на иновациите.

Самият ти си предприемач, при това продаваш продукта си успешно не само у нас, а и вече се доближаваш до scale-up. Разкажи за своя предприемачески опит.

– Мога дълго да разказвам, но ще се опитам да синтезирам по-важното. Опитът ме е научил, че най-важното нещо е да не спирам да се уча. Активно прилагам lean модела за развитие и това ми е помогнало значително. Считам, че съм любознателна личност и това ме е обогатило в различни сфери – от зелени енергии и кръгова икономика – до бизнес консултиране и организационно развитие. Именно това ме доближава и до хората на науката – любознателността. Това е едно от техните най-силни качества. Затова и ще положа усилия тази тяхна любознателност да даде реални практически плодове и удовлетвореност. Любознателността дава знание, знанието ражда идеи, идеите търсят решения, решенията създават продукти. И учените са много близо в тази парадигма – най-вече им липсва последната фаза, но разполагат с всичко останало. И това много ме вдъхновява.

Какво е различното на вашата ERP система? Как успявате да продавате на един толкова конкурентен пазар у нас?

– Интересното в нашето решение, е че то вече има постоянни клиенти, а не е завършено. Екипът ми работи постоянно в разработване на такива функционалности, които са от съществено значение за малките предприятия. Конкуренцията не ни плаши, защото тя е здравословният катализатор. Считам, че екипът ми има силни творчески характеристики и полагаме усилия този подход да е максимално вграден в самата платформа. Ако конкуренцията има какво да краде от нас – значи сме ок.

На международните пазари налагате бранда Biizey. Освен в Обединеното кралство къде другаде вече работят с вашата платформа?

– Към момента системата може да работи в целия Европейски съюз, като е налична на два езика, освен български – английски и немски. В момента работим по една от най-ключовите функционалности, като очакваме нейното официално пускане до 2 месеца, след което ще активираме още няколко езика. За да работим на повече пазари е необходимо да имаме местни партньори, а за това – имаме разработена партньорска програма, която също ще активираме на есен.

Кое от твоя личен опит в бизнеса и предприемачеството е най-важното, на което искаш да научиш участниците в Предприемачи в науката?

– Ще им споделя, че те

притежават „уникални сили и способности“, които дори Силиконовата долина търси из цял свят, и че техният капацитет не трябва да спира в техните научни публикации. Всъщност – това е една от най-големите грешки в нашата наука. Публикацията на научно постижение не трябва да е самоцел. Тя е етап от научно-изследователската дейност, като най-интересното всъщност е след нея, според мен.

Но има конкретни правила, които трябва да се спазват, за да се постигнат съвместните цели. За жалост, с публикацията приключват всички други перспективи, защото както големите компании казват – тя убива бизнеса в науката.

С какво ще предизвикаш нашите предприемачи в науката?

– Те също имат какво да дадат на предприемаческата екосистема. Това е любознателността.

Предизвиквам всеки един от тях да зарази с любознателност поне един млад човек и да го включи в собствен проект.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Другите лектори в програмата вижте тук.


Предприемачите в науката са добре дошли в София Тех Парк

Category : Новини

Проектът София Тех Парк е стратегически не само за България, но и за целия регион и затова работим тясно с представители на различни органи на Европейската комисия, за да утвърдим програма, която да има висока добавена стойност и в същото време да отговаря и на учредителния пренотификационен формат. Това  са думи на Мариян Маринов, директор Бизнес развитие в парка, който ще бъде лектор на Предприемачи в науката. Той уточни, че докато се финализира процедурата,  се осъществява подкрепа на предприемачи със силно изразен индивидуален подход. Предприемачи в науката могат  да заповядат при нас и да получат съдействието, от което имат нужда – било то за чисто административни, за управленски или други бизнес въпроси, както и за възможностите, които София Тех Парк предлага в Лабораторния комплекс, добавя г-н Маринов.

Самият той е предприемач по призвание. Има повече от 20 години опит в управление на проекти и екипи, разработване на концепции, бизнес развитие, разработване на пазари. Съосновател е на стартъпи у нас и в Лондон – Elvis.bg и Biizey. Предлаганият продукт е оптимизирана и мобилна система за управление ERP за малък и среден бизнес – мениджър в джоба.

Мариян Маринов е автор на концепцията за млади лидери FLOW, която презентира пред представители на Европейската комисия по време на председателството на България: F (faith) L (lead) O (originate) W (win).

Другите лектори в програмата вижте тук.


Д-р Станимир Андонов, създател на MarketingPro Engineering и ръководител на Neuromarketing Bulgaria

Category : Новини

Да си учен и предприемач е предимство и всеки  сам трябва да открие как да го използва и развива

Доктор по маркетинг, предприемач в областта на маркетинга, преподавател и лектор, брандинг консултант, инструктор по Design Thinking, автор на книги, регистриран като Premium Educator в Harvard Business for Educators. Станимир Андонов е от хората, които не спират да учат. Има академично образование и докторантура в областта на маркетнига, но се сертифицира в областта и от The Wharton School of the University of Pennsylvania. От Stanford University, Калифорния, взема сертификат за Design Thinking.

Преподава във Висше Училище по Мениджмънт. Бил е директор на програма и преподавател в НБУ, водил е лекции във ВУЗФ, УНСС и M3 Communications College. Член е на American Marketing Association, Българската Асоциация по Маркетинг и Association for Community Colleges.

Автор е на книгите „Levels of Product Differentiation in the Global Market“, продавана от amazon.com и на „Маркетингово позициониране – теория, практика и изследвания“ (2014), която става най-продаваната бизнес книга от български автор за 2015 г. Ръководител е на национално представително изследване на маркетинговото позициониране на застрахователните компании в България. Има и редица публикации в тази област. Участва в екипа, осъществил първото невромаркетингово изследване в страната, и е съавтор на книгата, в която са представени резултатите от изследването – „Въздействие на телевизионната реклама върху вниманието, паметта и преработката на информация при зрителите” (2012).

Преди години основава и управлява MarketingPro Engineering – компания, специализирана в създаването на софтуер и съдържание за мобилни устройства. Сега е мениджър на Neuromarketing Bulgaria – агенция за невромаркетингови изследвания.

Представяме един лектор с докторска степен и нетипична лаборатория – маркетингова. Но няма да представяме маркетингът като наука а ще питаме как науката използва маркетинг. Как се маркетира българската наука?

Целта на маркетинга е да открива и да задоволява нуждите и потребностите на хората и това да води до печалба за организациите, които го осъществяват.

Българските учени ще станат много по-полезни за хората и бизнеса в страната, ако във всичко, което правят са водени от полезността, която тяхната работа би могла да предостави на хората, крайни потребители на резултатите от всички научни изследвания и развойни дейности.

Българската наука се развива и все повече учените се възползват от принципите и концепциите на маркетинга, за да бъдат по-близо и по-полезни за всички хора. Важно е разбирането, че правят нещо полезно за хората да бъде в основата на мисленето и действията на учените. Това би повишило самочувствието на учените. А маркетингът чисто функционално би добавил още стойност на работата и резултатите на българските учени.

По време на първото издание на Предприемачи в науката не веднъж ставаше дума за това, че учените, когато разработват научен продукт не винаги задават ключовия въпрос кой е клиентът. На какъв етап в работата си трябва да се замислят за маркетинг?

Както вече казах, работата на учените би била по-ефективна и полезна, ако маркетинговото мислене съпътства цели процес – от идеята за едно фундаментално или приложно изследване до подобряването на качеството на живот на хората крайни потребители на продуктите родени от работата на учените.

Преди години беше практика първо да бъдат получавани резултатите от научните изследвания и след това да бъдат търсени възможности за тяхната комерсиализация.

Днес успешната практика ни насочва да мислим за комерсиализацията и за потребителите на резултатите от работата на учените по време на целия процес. Още от раждането на идеята в главата на някой учен и до достигането на резултатите от работата до крайните им ползватели.

И за да допълня отговора си, ще перифразирам знаменитата мисъл, която казва, че маркетингът е прекалено важен, за да бъде оставен на меркетолозите. Мисля, че същото важи и за науката и учените.

Брандът на конкретен университет не носи ли ползи за учените, които искат да предложат продукт на бизнеса? И обратно – повече реализирани в индустрията проекти работят за бранда на научната институция.

– Всички преподаватели, учени и студенти в университет заедно изграждат бранда на университета. Брандът на университета е равен на това, което се случва в университета и съответно отпечатъка на организацията за обществото, за което тя работи. Високоценният бранд на университет води до големи очаквания за резултати от референтните му групи. Това задължава служителите на университета да се стараят да постигат забележителни резултати. В същото време работата и резултатите на университетите с високоценни брандове винаги се приема по-лесно и по условие се оценява високо.

Относно реализираните в индустрията проекти ще ви дам един пример. Stanford University се намира точно в сърцето на Силициевата долина в Калифорния. Това местоположение на университета му дава голямото предимство да бъде естествен инкубатор на много студентски фирми и място, където са се родили много успешни иновации, които буквално са променили света. Там науката и бизнесът не са просто ръка за ръка, там те са едно нещо. Само за пример можете да видите списъка на фирмите, които са създадени от студенти или алумни на университета.

При теб как се случиха нещата? Кога реши, че искаш да правиш докторантура, кога – стартъп?

Още докато учех в бакалавърската и магистърските си програми имах подчертан интерес към маркетинга. Така че да продължа с докторантура по маркетинг за мен беше естествено и желано продължение на образованието ми. Още от първата ми година като докторант започнах и да преподавам като хоноруван асистент в УНСС и в НБУ. И така, оттогава съм преподавател по маркетинг и бранд мениджмънт.

Първата компания, която създадох беше за разработване на приложения за Android и iOS базирани устройства. Създавахме също и електронни книги. Едно от приложенията, които разработихме беше достигнало второ място по продажби в своята категория в платформата за приложения на Apple.

Какво се случи с тази компания?

– Компанията основахме заедно с един колега инженер и програмист, който също беше докторант по това време. Работихме много, постигнахме задоволителни резултати за времето на съвместната ни дейност. В един момент нашите докторантури изтекоха и всеки от нас се насочи към различни други дейности, за да продължи развитието си. В този момент разбрахме, че животът на нашата компания е изтекъл. Друг фактор за приключването на нашата компания беше включването на огромни като хора и ресурси компании в бизнеса с приложения за мобилни устройства. Тези компании разработиха приложения, които бяха директни конкуренти на нашите продукти и както винаги става в бизнеса Давид загуби битката от Голиат.

Какво научи от този опит и какво разбра, че тепърва ще учиш?

– Научих много от този бизнес. Но най-важното беше, че тогава разбрах какви още предприемачески умения трябва да развия занапред. Разбрах какво мога добре, в какво съм силен и какво още имам да усъвършенствам.  Разбрах, че за да е успешен един бизнес то създателите му трябва да имат собствен път и собствено разбиране за бизнеса в който участват. Ако се опитваме да копираме начина на работа на успешните лидери и компании, то най-вероятно ще се провалим бързо.

Всеки успешен бизнес е резултат от уникалния и смел начин на мислене на създателите му.

Как ти би дефинирал „Предприемач в науката“?

Предприемачът в науката е човек, който има знания, умения и смелост да комбинира научните си компетенции с разбирането си за това как бизнесът работи.

Предприемачът в науката е човек, който има дарбата да работи, за да направи света едно по-добро за всички място и не се страхува да се провали и след това пак да опита.

Имаш богат опит като маркетолог и консултант. Имаш ли в практиката си интересен пример за предприемачи в науката, които са успели да реализират бизнес концепцията си и да наложат на пазара нов продукт?

Ще ви разкажа историята на нашия екип по невромаркетинг. Аз се занимавам с маркетинг, а моя колега и приятел д-р Стилиян Георгиев е невробиолог. И тогава, и сега той е един от най-подготвените изследователи в областта на електроенцефалографските изселвания в България. Така през 2005 година обединихме усилията си и  създадохме екип, а по-късно и фирма за невромаркетингови изследвания. Започнахме да повеждаме научни и комерсиални невромаркетингови изследвания и бяхме първите в тази област в страната. От тогава до днес продължаваме да се развиваме и дори проведохме невромаркетингово изследване за УниКредит Булбанк.

В Предприемачи в науката участниците ще научат как да изградят собствен бизнес модел. Какво от Design thinking би било приложимо и научната им работа и кариера?

Design thinking е настройка на ума и метод, който може да бъде приложен към почти всяко иновационно търсене и начинание. Design thinking  са набор от структурирани методи за наблюдение, излизане извън рамките, генериране на идеи, създаване и тестване на прототипи и създаване на нови решения на нови или съществуващи проблеми. Дизайн мисленето може да бъде използвано за развитие на иновативни решения за всички сфери на живота, науката и бизнеса. Съществуват не малко примери, при които дизайн мисленето е довело до социални реформи в различни общности и общества.

Кое е най-важното, което на което искаш да научиш участниците в Предприемачи в науката?

Всички учени са предприемачи. Бих искал да предам на колегите основата на маркетинговата логика и да им помогна да отключат предприемаческото мислене у себе си. Да си учен и предприемач е предимство и всеки от нас сам трябва да открие как да го използва и развива във времето.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Другите лектори в програмата вижте тук.


Анкета Накъде след научната титла

Създаваме предприемачи в науката

Носителят на наградата Предприемач в науката за 2019 г.

Носителят на стипендията на Карол за 2019 г.

Нашите Лектори: Александър Долашки

Нашите лектори: Здравка Медарова

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close