Аз съм Величка Арахангелова и следвам докторантура по екология в МГУ Св. Иван Рилски – София.
Щастлива съм да споделя, че осъществих своята детска мечта да стана инженер-еколог и да се грижа за здравословното състояние на природата. Вярвам че това е благородна професия и бъдещето на майката природа е в ръцете на хората, които милеят за опазването на околната среда.
Като специалист имам солиден опит в развитието на индустриалната производствена дейност в предприятието Недекс България ООД. В тази компания извършвах оценка и контрол на качеството на суровините, които се получават чрез методите на т. нар. зелена химия, която се стреми да използва екологично целесъобразни прекурсори. През последните две години работя като експерт в община Пловдив и задълженията ми са свързани главно с изготвяне на документация и разрешителни за развитието на парковете (в това число и новото строителство върху тях), както и да следя и контролирам фитосанитарното състояние на зелените площи върху общински терени.
Към обществената ми дейност може да се причислят и създаването на регистър за контрол на бездомните животни, както и подобряването на кореспонденцията между гражданите на Пловдив и ресор Екология в общината.
Всеотдайната ми работа по професията ме научиха да мисля аналитично при решаване на комплексни задачи, да предлагам гъвкави и приложни решения, да съм дипломатична с гражданите и да устоявам на правдата и всекидневния стрес.
Постоянството и търпението изградиха у мен креативност при прилагане на знанията ми, необходими също и за запознаване на масовата аудитория с екологичните проблеми. Това е от ключово значение при борбата с неразбирането на предизвикателствата от страна на обществото, както и при необходимостта за подобряване на културата у хората за опазване на околната среда.
Влюбена съм работата си и съм дълбоко убедена, че специалност “еколог” е професията на бъдещето. Това е така, защото в световен мащаб населението се увеличава, а това води до по-голям добив на енергийни и суровинни ресурси, повишаване на производствената дейност и увеличаване на отделяните отпадъци, които винаги се отразяват неблагоприятно на природата.
Моята научна работа e фокусирана в две направления. Първото е свързано с разработването на сензорни технологии и стандартизирани екотоксикологични тестове за мониторинг и анализ на химично инертни ксенобиотици от антропогенен произход, каквито са например въглеродните нанотръби, фулерените и графена. Второто се отнася до измерване на нивата на акумулация на тези замърсители и картирането им в отделните райони на изучаваните градове. Интерес на изследването представлява и връзката между темповете на урбанизация и количеството на отделяните ксенобиотици. Предварително получените данни, разкриват, че въглеродните нанотръби се окисляват в резултат на фотохимични реакции и проявяват склонност към образуване на колоидни микрочастици във въздуха. Поради малките им размери те лесно могат да се разпространяват в градски условия, посредством въздушните течения.
Интересен е фактът, че тези колоиди слабо се утаяват или отмиват от дъждовните води (този въпрос не е изяснен при снеговалежите). Все още не са ясни природните механизми за пречистване на разглежданите ксенобиотици, или например как градските паркове влияят върху процесите на разпространение и пречистване на въглеродните нанотръби. Друга важна особеност е че някои тежки метали (например уран, олово, кадмий и др.) могат да се адсорбират върху повърхността на колоидните частици, чрез взаимодействане с окислените химични групи на повърхността им. По този начин, металите по-лесно могат да попаднат в дихателната и кръвоносната система на жителите, обитаващи тези замърсени райони. Предстои да се проведат и по-задълбочени изследвания, с цел да се изясни кои тежки метали преобладават в колоидите и дали стойностите на техните концентрации застрашават здравето на живущите. Освен тежки метали, трябва да се устранови, дали има и други опасни съединения. За съжаление, все още не са разработени конвенционални сензори за практически мониторинг в реално време на нивата на споменатите по-горе химично-инертни замърсители, и решаването на този проблем е основен приоритет в предложените изследвания.
Моята въздействаща бизнес идея е да разработя иновативна сензорна технология в лабораторни условия за непрекъснат мониторинг на химично инертни ксенобиотици от антропогенен произход. Когато се докаже ефективността и експолатационния живот на тази технология ще проведа консултации с компетентни лица, за да предприема съответните стъпки към нейното патентоване. След това усилията ми ще бъдат насочени към стартиране на малка компания за изработване на патентованите сензорни технологии и лобиране с цел създаване на подходяща пазарна среда. За тази цел ще проведа информационна кампания, посредством медиите и средствата за масово разпространение с цел запознаване на обществото с проблемите, касаещи замърсяванията от антропогенни замърсители, като следствие от повищаващата се урбанизация в по-големите градове.
Моят продукт е разработването на сензорна технология за мониторинг на антропогенни замърсители в градска среда. Сензорите означават незабавна връзка с клиентите. Това е така, защото измерените данни в реално време могат да бъдат предавани поточно през мрежата и Bluetooth към смартфони и облачни информационни устройства. Предложеният сензор ще уведомява потребителите за нивото на замърсявания в града или квартала, в който живеят и те могат да използват информацията за подобряване на стандарта си на живот.
Проблемът, който решавам е свързан с мониторинга и и оценка на токсичното действие на химично инертни замърсители в градска среда, като въглеродни нанотръби, фулерени и производни на графена.
Доказано е че автомобилите произвеждат въглеродни нанотръби, които попадат в човешките бели дробове. Изследователите са открили наличие на въглеродни нанотръби в клетки, извлечени от дихателните пътища на деца. Подобни нанотръби са открити в ауспусите на редица автомобили. Като се има предвид, че нанотръбите присъстват при всички пациенти, излагането на населението на такива замърсители може да е широко разпространено.
Тази информация все още не е известна. Не съществуват и сензорни технологии за мониторинг и екотоксикологична оценка на тези замърсявания в градска среда. Това ме мотивира да фокусирам вниманието и усилията си върху този проблем.
Уникалното в моята разработка е възможността да се разработят иновативни сензорни технологии, подкрепени със стандартизирани екотоксикологични тестове за ефективен мониторинг и оценка на акумулацията и разпространението на токсичните въглеродни наноразмерни ксенобиотици в градска среда. Ще се потърси връзка между темповете на урбанизация във всеки район и нивата на замърсяванията. По този начин може да се предложат превантивни решения, така че проблемът да бъде овладян.
Въпреки че замърсяванията с нанотръби засяга огромна част от населението по този проблем не са предприети никакви мерки до момента. Уникалността в моята изследователска работа е да използвам комбинативен подход за решаване на проблема, чрез сензори и лабораторни биоиндикатори, които да представят цялостна картина на замърсяванията и съпътстващите ги рискове.
Моите клиенти за предлаганата сензорна технология могат да бъдат общините, неправителствени екологични организации, частни лица и всички останали, които желаят да извършват непрекъснат мониторинг в реално време на замърсяванията от инертни антропогенни ксенобиотици. Други потенциални клиенти могат да бъдат индустриални организации или представители на комунални услуги, които желаят да докажат ефективността на бизнеса си спрямо техните клиенти.
Моят екшън план предвижда създаване на международен колектив с водеща лаборатория в Националния технологичен институт в Япония, която да разработи и патентова иновативна сензорна технология за мониторинг на въглеродни нанотръби в реално време. Следващата стъпка е да инициирам информативна кампания, чрез средствата за масово разпространение и да информирам обществото за тревожността на проблема. Надявам се този план да създаде интерес и благоприятна пазарна среда за сензорната технология, която е заложено да разработя в доктурантурата си.
Най-много се гордея с мечтите, които ме карат да се чувствам полезна към обществото и с мотивацията, която влагам във всяко едно начинание. Гордея се, че сбъднах детската си мечта да бъда еколог и да се грижа за природата. И не на последно място, гордея се в личен план, че съм прекрасна и отговорна майка и тези качества засилват още повече чувството за дълг и отговорност и към останалите хора.
В науката мечтая за простички и осъществими неща – да реализирам успешно своето академично развитие, да израстна в професията, да открия нова и предизвикателна научна област, в която да се докажа като изследовател.
Мечтая също да напиша мои оригинални учебници, които да открият необятни възможности за реализация на следващите поколения студенти, както и да създадат у тях мечти за тяхното по-добро бъдеще.
Моето бъдеще като предприемач в науката… със сигурност е свързано с много работа, постоянство, лишения и компромиси. Трудно ми е да си представя бъдещето, но вярвам че когато човек работи всеотдайно в полза на обществото, се радва на неговата подкрепа и на плодовете от положения труд.
Кои са другите участници в Предприемачи в науката 2022 - тук.