Аз съм Мария Александрова на 29 години, родена съм и живея в град Враца. Когато бях ученичка взех много целенасочено решение, избирайки Психологията за направление - дори не кандидатствах за нещо друго или в друг университет – един изпит, една специалност в Софийски университет без back up план. Давах го под мотото „you only get one shot, one opportunity...”. Получих тук-там неодобрение, че в сферата няма развитие, че не е добре платена. Но твъдоглавието ми е личностна черта, която ме държи като спасителен пояс, когато самосъмнението реши да ме понесе нанякъде. Четири години по-късно решението за единствената магистърска степен в Европа по „Комуникации, поведение и анализ на достоверността“ беше също толкова лесно и праволинейно. Докато психологията ме научи да обичам и разбирам хората, поведенческият анализ ме насочи към значението на всичко около тези хора. Когато изучваме нечие поведение, не бива дори за момент да го вадим от контекста, в който се намира, защото без него ние губим половината от нужната информация. Поведението е реакция на стимул от средата, в която се намираме. Както е казал Аристотел „Човекът е социално животно“ следователно нашата среда са всички останали.
Моята научна работа е съсредоточена върху начина, по който емоционалните състояния влияят на нашите решения. В частност, самотата като емоционално състояние е пряко свързана с начина, по който възприемаме света и още повече с начина, по който възприемаме себе си. Ако тя приема ролята на такъв филтър, то отразява ли се и на решенията които взимаме? Правим ли самотни решения? А тези решения правят ли ни още по-самотни? Първият етап на това проучване се проведе в две различни култури – индивидуалистична и колективистична (Англия и България). Самотните хора и в двете държави демонстрираха тенденция да избягват решения напълно или да разчитат на някой друг да вземе решението вместо тях. Ако трябва да преведа този резултат бих казала, че ако някога някой не ви отговаря дали ще успее за срещата до последния момент, то той избягва решението, а ако някой държи вие да изберете къде да се срещнете, то той ви прехвърля тази отговорност. Зависимите и избягващи решения са характерни за хора с ниско самочувствие и лична несигурност, които също са силно обвързани със самотата.
Вторият етап на проучването тече в момента през платформата. Имам за цел да го репликирам, да направя сравнение на резултатите в началото на Ковид пандемията и след нейното преминаване. Тук идва и причината поради която кандидатствах за Предприемачи в науката. Открих програмата година преди да кандидатствам, точно след крайния срок. Това обаче не ме обезкуражи и продължих да действам по научната си дейност и колкото повече работех по нея толкова повече трудности срещах, а с тях и решението как да ги преодолея.
Моята въздействаща бизнес идея е да върнем науката в контекста на хората. Споменах, че всичко извън контекст е изкривено, непълно, недостатъчно. Научните проучвания от край време стоят на едно по-високо недостижимо ниво за обикновената публика. Въртят се в списанията, конференциите и между колеги, но не излизат наяве и най-вече не се прилагат.
Накратко това са чудесни открития, но какво от това? Пълният потенциал на науката е възпрепятстван от липсата на комуникация между науката и публиката. Ако проучваме населението, но резултатите никога не се връщат обратно в контекста на въпросното население, то те са неизползваеми.
И сега въпросът е, защо това е толкова трудно и как да го преодолеем?
Трудно е, защото начинът, по който един изследовател (особено в социалните науки) се оценява, е спрямо количеството публикувани статии и преподадени класове. Никой никъде не следи къде и как тези знания се прилагат. Самите изследователи нямат „награда“ от това да превръщат резултатите си в нещо приложимо. Трудно е и защото самото събиране на изследвани лица за проучванията представлява предизвикателство, отнема много време, ресурси и често пъти извадката не е представителна за населението. Това води до изкривени или непълни резултати. Намирането на мотивирани изследвани лица в по-голямо количество, каквото често ни е нужно, е много трудно, защото те също търсят награда – какво получават изследваните лица от това че ще попълнят въпросник? Можем да им заплатим разбира се, но никога не можем да бъдем сигурни че човек ще го попълни искрено, а не възможно най-бързо.
Моят продукт е платформата Анализирай Това. Чрез нея провеждаме проучвания, като използваме таргетирани реклами, с които проучването да достигне до хората, от които се нуждаем. Ключът? Тези хора също се нуждаят от нас – таргетираните реклами са насочени към хора, които вече търсят решение на някакъв проблем, а ние им предоставяме техните пълни резултати веднага след попълването на въпросника, така че да могат да ги използват както намерят за добре. Анализирай това също така предлага на изследваните лица допълнителна грижа – консултации, обучения, наръчници или контакт с други платформи, които могат да са им от помощ след като получат резултатите си.
Междувременно изследователите могат да достигнат лично ангажирани изследвани лица навсякъде. Това им предоставя възможността да правят по-качествени изследвания и да виждат резултатите си почти мигновено. Да получат обратна връзка от изследваните лица и да видят точно колко е търсена тяхната тема.
Проблемът, който решавам е двояк. От една страна аз и моите колеги получаваме достъп до изследвани лица, които не само че имат вътрешна мотивация да участват, но и активно търсят начин за личностно подобрение. Получаваме също така и отражение на вече приложени резултати благодарение на нашата дейност. От друга страна, успяваме да върнем обратно на хората, които се съгласяват да участват в проучването. Да им дадем малко лично знание, подкрепа и насока, всички от които основани на научни проучвания.
Уникалното в моята разработка е, че науката и публиката работят заедно за постигане на една обща цел, по начин който е полезен и за двете страни. Платформата дава възможност да създава персонализирани решения за крайните клиенти попълнили нашите въпросници. Благодарение на инфромацията, която имаме за тях можем да ги насочим към правилната подкрепа или решение. Дава също така и възможност на изследователите да продължат дейността си с по-високо качество и с по-голяма яснота за тяхното въздействие върху хората.
Моите клиенти могат да бъдат разделени в две групи – изследователи и крайни клиенти. Изследователите също са наши клиенти, но за тях ние разработваме индивидуална дейност и продуктово развитие с цел промотиране на тяхното проучване. За клиентите, които търсят решения на своите проблеми, ние предлагаме да се включат в проучвания, от които веднага ще получат своите резултати.
Моят екшън план предвижда провеждане на тестови етап, през който ще тествам MVP, ще проведа няколко проучвания през платформата и ще следя за пропуски или нужди, които да попълним. През този етап ще тестваме и ефективността на маркетинговите кампании и ще успеем да калибрираме таргетирането по-добре. От там нататък ще започнем с търсене на партньорства – от една страна университети, които имат нужда от изследвани лица за своите студенти и докторанти. И от друга страна - специалисти, които да могат да поемат грижата за клиентите, които попълват въпросниците. Това са психолози, психотерапевти, обучители или други платформи, които предлагат грижа спрямо резултатите на клиентите.
Най-много се гордея със способността си да не се отказвам. Иска ми се да вярвам, че мога да превърна бариерите в стълби към успеха. Ключът към това е просто да се научиш как.
В науката мечтая да спомогна за нейното връщане обратно към хората, които изучава. Ще направя препратка отново към първия абзац и мисълта на Аристотел. „Човекът е социално животно“, но в момента науката за човека е недостъпна за нас. Сега аз как да разбера дали Аристотел е бил прав?
Моето бъдеще като предприемач в науката зависи изцяло от днешния ден и всички останали дни, които посветя на развитието на дейността си.
Другите участници в Предприемачи в науката - тук.