Аз съм Димитър Кайков, асистент и докторант в МГУ „Св. Иван Рилски“. Преди да стана преподавател, през последните години имах възможността да стажувам в две от най-големите минни компании (“Асарел-Медет” АД и „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД), да работя за кратко в проектантската организация “Минпроект” ЕАД, дори и да бъда избран за генерален секретар на федерацията по джу джицу. Разбира се, не винаги успешно съчетавах повече от две инициативи едновременно, но разнородните дейности, които извършвах, ми позволиха да придобия по-пълен поглед върху различните проблеми, с които се сблъскват отделните сфери.
Това, което непрекъснато виждах навсякъде, беше как всяка човешка дейност можеше да бъде превърната в съревнование, самоцелно или не. И как нерядко самоцелното съревнование беше на по-преден план, което според мен не е продуктивно.
Още 70-те години на миналия век, е доказано, че с развитие на обществото, сложността на задачите расте по-бързо от производителността на хората, с която те ги решават. Логичното решение на проблема е развитие на науката и създаване на самоуправляващи се системи в индустрията, услугите и т.н. Но за момента обществената и икономическата ни система все още не е достигнала до това ниво, за което всички мечтаем.
Мисля, че именно самоцелното съревнование между индивидите и обществата води до забавянето на решението на важните и актуалните проблеми.
Стигнах до заключението, че отново именно чрез науката може да бъде променено настоящото разбиране, че индивидите винаги взаимодействат като в „игра с нулева сума“, т.е. печалбата на един индивид винаги е за сметката на друг.
Разбира се, по-големи умове, бяха достигнали до това заключение много преди мен. Затова аз целя да дам своя принос за тази промяна към по-голяма солидарност и стимулиране на „здравословната“ конкуренция.
Проектът, върху който работим с колегата Люпчо Димитров, е актуален израз на тази идея – в някои ситуации, включително и бизнеса, всички могат да спечелят.
Нашата цел е да покажем как частните интереси на две страни, освен че могат да бъдат в съгласие помежду си, могат и да бъдат в съгласие с обществените и глобалните интереси, както и да отговарят на тенденциите на променящия ни се свят.
Моята научна работа е свързана с изследването на процесите в открития добив на полезни изкопаеми, тяхното комплексно моделиране и в крайна сметка, тяхното ефективно управление. Темата на дисертацията ми е свързана с прогнозирането на местополжението на рудните зони след извършване на взривни работи. Ролята на изследвания проблем е, че при по-добро проследяване на новите им местополжения, рудните зони могат да бъдат добити с по-малкък процент на загуби. Компостирането и рекултивацията на работните площи вследствие стана допълнителен проблем, върху който започнах да работя с колегата си Люпчо Димитров.
Самият проблем е не по-малко важен за един рудник, тъй като преди самия добив е необходимо да бъдат подготвени работните площи за неговото изграждане, а след приключване на добива, тези площи задължително се рекултивират. Разширяването на фокуса не само върху рудника като система, но и взаимодействието на минната компания с останалия бизнес свят даде възможност за намиране на нестандартно решение каквото е компостирането.
Моята въздействаща бизнес идея е предлагане на услуга за изрязване, смилане и цялостно компостиране на дърветата с по-малък диаметър. Компостът ще се ползва за възстановяване на нарушените площи или за локални селскостопански нужди.
Моят продукт е услугата, която ще се извършва, свързана с мероприятията за подготовка и създаването на компоста.
Проблемът, който решавам е намаляване или изцяло елиминиране на нуждите за купуване на допълнителни обеми компост, а с това и намаляване или елиминиране на риска от докарване на паразити, болести и семена на вредни растителни видове. Освен това, оползотворяването на по-малките дървета по този начин би довело да намляването на парниковите емисии, в сравнение с алтернативния случай на тяхното изгаряне за отопление.
Уникалното в моята разработка е, че до този момент оползотворяването на дърветата с малък диаметър, както и клоните и листата от по-големите дървета не е било за тази цел и в повечето случаи те са били третирани като отпадък или гориво. По този начин,
избирайки подобна фирма за рязане и компостиране, всяка минна компания ще изпрати силното послание, че наред с добива на полезни изкопаеми, тя в действителност е отговорна към опазването на околната среда и възстановяването на работните площи до естественото им състояние.
Моите клиенти са минните компании, които разработват или предстои да разработват дадено находище по открит и подземен способ и не са разчистили от растителност работните си площи. В допълнение услугата може да бъде предлагана и за други нужди на гражданското строителство.
Моят екшън план предвижда няколко ключови стъпки:
1) Извършване на предварителен технико-икономически анализ на дейността по създаването на даден обем от компост;
2) Проучване на мнението на представители на различните заинтересовани страни в минния сектор за реализирането на тази идея – минни инженери, ръководен персонал, членове на комисии в МЕ и МОСВ;
3) Привличане на средства за създаването на експериментален компост и изследването на неговите плодородни свойства.
Най-много се гордея с екологичната и социалната ангажираност на проекта чрез оползотворяване на по-малките изрязани дървета за целите на рекултивацията или селското стопанство, а не използването им като гориво или третирането им като отпадък.
В науката мечтая да открия и други нестандартни технологични решения, както и да съм част от фундаментални изследвания, които директно или косвено биха повлияли положително на благосъстоянието на хората.
Моето бъдеще като предприемач в науката е да продължа да търся икономическия ефект от намерените от мен и екипите, с които работя, решения, за да може по-ефективно да бъдат съчетавани частните интереси на хората и организациите с тези на цялото общество.
Кои са другите участници в Предприемачи в науката 2021 - тук.