Аз съм човек, който не се примирява с моментната ситуация и търси начини да подобри и усъвършенства даден модел или намери алтернативно решение. Работил съм на круизни кораби, спечелих зелена карта, живях и работих в САЩ. Живял съм в Румъния, Гърция и Ирландия. Обиколката на по-голямата част от модерния свят и съжителството с различни по националност, религия и разбирания хора, разшири мирогледа ми и ми показа много от решенията, които са взети за решаване на наболели проблеми. В момента следвам Компютърни системи и технологии в Национален Военен университет ,,Васил Левски.“ Също така имам опит като QA-tester, работа с Jira, SCRUM и SDLC- методология, WordPress и основи на програмирането с Python. Реших, че е време да реализирам една идея, защото мисля, че обществото ни е готово за нея.
Поддържам форма като плувам, обичам планинския велосипедизъм, пътуванията, екстремните спортове, добрата компания и хубавите книги. Педантичен съм и вярвам в максимата, че една верига е точно толкова здрава, колкото и най – слабото и звено.
Изморен съм от подобни ежедневни гледки:
Контейнерите за разделно събиране много често са празни, а тези за смесен отпадък преливат от кашони и други материали, които могат да бъдат рециклирани, ако бъдат прибрани правилно и навреме.
Моята бизнес идея се зароди преди повече от десет години. Разхождайки се половин час с мой близък приятел във Швейцарските Алпи, видяхме изхвърлена кутия от цигари и веднага решихме, че на нея ще пише или на български или на румънски. Надписите се оказаха на немски, но това не променя факта, че двама българи първосигнално решават, че тази невероятна природа е осквернена от някой свой или съсед. После видях и машините, изкупуващи пластмасов и стъклен амбалаж. С издадения бон, съответната сума на касата после се приспада от общата сметка. Бях впечатлен как очевидно добре финансово хора разнасят в скъпите си коли боклук до магазина. Какво ли ги стимулира да го правят? Очевидно не е за пари. Но в България, мисля, че точно този финансов стимул би променил нещата и наклонил везните.
След като се прибрах в България тогава, проучих цени на машини и приблизителна сума за поддръжка. Стигнах до извода, че веригите тук не биха инвестирали в подобни машини, освен ако не им е крайно наложително. Затова и
11 години по-късно реших да направя швейцарски магазин в България, не физически, а онлайн. Идеята е да се изкупуват по график битовите отпадъци от домакинствата и да им се предоставят отстъпки в онлайн платформата, която предоставя стоки на български производители.
Първият проблем, който мисля да реша, е обществото ни да се превъзпита и подходи по-отговорно към собственото си потребление и екологичния отпечатък, който оставя след себе си. Като мисля да започна от основната му градивна клетка – човекът и семейството. Като вярвам, че веднъж започнала, промяната ще бъде предавана и на следващите поколения.
Вторият проблем е самото рециклиране. Не мисля, че е редно килограм употребявани кашони да струват 10-20 ст., а един среден по размер нов кашон – между 1 и 3 лева. Килограм натрошено стъкло е 5-10 ст., а един буркан за компот – 1 лев. Значи може и да е възможно да се извлече в пъти по-голяма доходност от сегашната, при правилно управление на отпадъците.
Третият акцент, така наболелият проблем на родните производители, които се оплакват от задушаващите ги вериги, а не инвестират дори в един сайт и минимална реклама. Невероятно качествени продукти стоят по малките магазинчета и търсят своите клиенти….чакайки. Просто мисля да им разширя пазара като ги свържа с отговорните разделно събиращи хора и постигна win/win ефект.
А защо проектът се казва „Сливи за смет“? Защото и аз не обичам да давам много пари за излишен маркетинг с неизвестни и неизмерими ползи. Очаквам да постигна същия ефект като в едноименната българска приказка. А парите спестени от реклама ще пренасоча за оборудване и материална база.
Потенциалните ми клиенти биха могли да бъдат практически всички, които обичат природата, искат да са сигурни, че събирайки разделно, отпадъкът после не се смесва така или иначе и стига по предназначение до пунктовете. Тези, които обичат и милеят за родното производство, ценят качеството му, а също и тези, които редовно почистват пред блока и не търсят признание или благодарност от никой, биха оценили ако някой им занесе туба вода или две кисели млека.
Бъдещето ми като предприемач в науката…банално, но вярно: работа, работа, работа…Имам предишен опит и знам, че нещата са далеч по-различни от книгите за самоусъвършенстване и бизнес коучовете.
Розовото не винаги е розово, а трудното може и да е по-трудно. Но едно е вярно – постигнеш ли успех си е заслужавало, особено за подобна кауза.
Кои са другите участници в Предприемачи в науката 2021 - тук.