Калоян Рачев ще бъде ментор и лектор на Предприемачи в науката 2024. Роден е в България и е израснал в Австрия. Има магистърска степен по социология и икономика от Икономическия университет във Виена и работи в областта на развитието на екосистемите, иновациите и предприемачеството през последните 15 години.
Калоян е страстен предприемач, инвеститор и стартъп ментор. Основател на VANGAVIS, компания за екосистемна мрежа и иновации, с представителства в България, оперираща в региона на DACH & CEE. Член-учредител е на Българския клъстер за изкуствен интелект и на Европейския AI форум, както и съосновател на Българската финтех асоциация. Преди това е бил активен в медийния сектор, както и в компании за управленско консултиране и пазарни проучвания.
Председател на доброволни начала на българското училище „Иван Шишман” във Виена, което обучава над 100 деца от 1 до 12 клас.
Добре дошъл като лектор и ментор на Предприемачи в науката! Като един от хората, които активно работят за развитието на българската стартъп екосистема, как би определил развитието ѝ през последните години?
- Като общо развитие на стартъп екосистема бих дал добра оценка, имайки предвид че стартирахме от сравнително ниско ниво и успяхме да създадем добра среда за развитие на стартъпи както и известен брой успешни истории. Самата стартъп екосистема освен предприемачите включва инвеститори, акселератори, стартъп медии, събития, асоциации, консултанти, държавни програми и редица други важни елементи. Имаме вече опитни предприемачи, някои от които са серийни. Имаме инвеститори, които развиват поредна генерация на своите фондове. Асоциациите се позиционираха добре и на национално, и на европейско ниво. Има редица инициативи, подпомагащи в ранна фаза на стартъп развитието. Лека полека има и развитие в други градове и региони на страната, извън София.
Ако се навлезе в подробности на отделни аспекти, картинката леко се променя. Балансът между количество и качество може да се подобри. Трябва да гледаме да се създават по-иновативни и по-качествени решения. Някои от споменатите аспекти ги има в изобилие, други по-рядко. Имаше например период с доста наличен капитал и сравнително малък брой качествени стартъпи, което доведе до известни аномалии на пазара.
Съществуват и редица структурни недостатъци, някои от които сами си ги създадохме в последните години, други са може би по-скоро културно заложени в обществото ни.
Един от елементите който се развива по-бавно в нашата екосистема са точно иновациите, произхождащи от науката. Това според мен ще е полето в което в следващите години може да очакваме добро развитие и то вече започва да се вижда.
Кои са секторите, които наблюдаваш и в които работиш най-активно у нас?
- Като социолог, занимаващ се в сферата на иновациите, аз наблюдавам глобалните и регионалните трендове и съответните развития на пазара. Аз лично работя доста широко от към сектори, защото главните технологии, като изкуствен интелект, са хоризонтални и могат да се прилагат в най-различни сектори. Бих казал, че именно една от силните ми точки и интереси е свързването на различни сектори (cross sectoral development). Също трябва да отбележа, че аз по скоро работя на екосистемно ниво (ecosystem development), а не толкова на индивидуално стартъп ниво.
Но ако трябва да изброя моите главни сектори или главни теми в момента, това са здраве (там включвам digital health, biotech, life science), зелена икономика (включвам agro & food, circular economy, clean energy, climate tech), разбира се и голямата тема дигитализация, където в момента доминираща тема е изкуственият интелект. Като най-актуална тема при мен е технологичният трансфер. Това също е хоризонтална тема и може да включа и комбинира различни сектори.
Има ли в тези сектори академични предприемачи?
- Най-голям потенциал за академични предприемачи има в техническите и в медицинските университети, също така донякъде и при храните и агро сектора. Икономиката и социалните науки имат също много важна роля, въпреки че там по-рядко се създават продукт с интелектуална собственост в смисъла на научен технологичен трансфер. Тези науки и кадри по-скоро играят роля в мениджмънт и развитието на дадена фирма, изработването на бизнес план, маркетингова стратегия и т.н.
Много е важна тази комбинация от експерти в един екип. Не всеки учен е нужно да е управител на фирмата, която е създал. Не всеки учен трябва да е предприемач или водач. Често е по-добре всеки като част от един екип да се фокусира на силните си страни и сферите на интерес.
Какъв е твоят опит с университетски спинофи?
- В моите дейности се опитвам да разгледам дадена индустрия чисто практически и от различни гледни точки. При университетските стартъпи освен самите предприемачи известна роля играят и самите университети, институти и ТТО (technology transfer office), инвеститорите, адвокатите, както и по-широката екосистема.
Ние преди няколко години стартирахме инициатива Spinoff.bg, чрез която от една страна искаме да дадем по-голяма видимост на сектора, да покажем добрите практики и таланти, както и до известна степен да свържем екосистемата на национално и международно ниво, и съответно да позиционираме България и нейните научни постижения. Чрез организацията на тази инициатива имах възможност да се запозная с различни български и международни университети, професори, министри, инвеститори, консултанти, както и други важни експерти и организации. Имали сме възможност за редица разговори в панели на сцената, както и неформални разговори, което доста помага човек да добие представа.
Също така доста съм проучвал международните екосистеми и подходи на тема технологичен трансфер. Най добрият учител обаче често е самата практика. За това работим и с отделни предприемачи от науката, помагаме им при тяхното развитие от самото начало и съответно отблизо виждаме темите и предизвикателствата, с които се срещат те. По този начин може директно да видим реалните нужди, след което да обобщим и комуникираме тези теми на по-високо ниво, например в университети и министерства. Аз лично това го правя не само в България ами и на международно ниво и по този начин имам известно поле за сравнение.
Какво според теб пречи на нашите университети да инкубират компании и да създават спинофи?
- Поне до колкото мога да преценя в момента може би е микс от информативни, структурни и културни аспекти. От една страна все още няма толкова много видимо успели предприемачи от науката, които да дават добър пример и да мотивират следващата генерация. Също така има липса на изградени процеси и знания как точно да се случи този технологичен трансфер. До голяма степен процесите са всеки път индивидуални и това не дава голяма сигурност на предприемачи от науката. Понякога в университетите съществува и недоразумение за нуждата и ползите от връзката между науката и бизнеса. Липсват и подходящите стимули. Все пак науката и бизнеса са две доста различни полета, всяко от които си има собствена ценностна система и собствена “валута”. Университетите също си имат своята вътрешна логика, структура и йерархия която трябва да се има предвид.
В Австрия има ли политика, която подкрепя университетите? Как става трансферът на технологии там?
- В Австрия темата се развива доста динамично в последните години, има различни инициативи и на национално, и на регионално ниво. Също така в отделните университети си има сравнително големи отдели, които се занимават с тема технологичен трансфер. Има и редица финансови инструменти от грантове до фондове за инвестиции. Изграждат се цели екосистеми, които включват технологични паркове, институти, фондове, инкубатори, събития и каквото е нужно. Разбира се, в Австрия, както и в други държави, се оплакват че нещата може да са още по-добре, но те се оплакват на по-високо ниво. В България бихме се радвали да може да се оплакваме на това ниво.
Кои са според теб най-съществените конкретни стъпки, които трябва да бъдат направени у нас, за да започне и у нас този процес?
- От една страна би било добре процесите за самия технологичен трансфер да се структурират, напишат и уеднаквят до известна степен, без обаче да се губи и гъвкавостта, която е нужна. Целта е да се даде известна сигурност за участващите в тези процеси за това какво е нужно да се направи, какво ги очаква и как да се подготвят. Да са изяснени въпросите около интелектуалната собственост, права, лицензи, стойности, роли и задължения, и да се осигури пространство, в което екипа да се развива.
Също така би било добре да се създаде мрежа за обмяна на опит и дори на кадри между отделните университети. Както споменахме, екип с различни умения е важен фактор.
И не на последно място да има достъп до финансови средства, които да помагат развитието на дадено решение.
От страна на предприемачите трябва да се гледа практическата приложимост на дадено научно решение - дали то решава реален проблем или поне помага той да бъде решен. Дали пазарът има реална нужда от това решение. Тук е нужно по-добро партньорство между бизнеса, науката и държавата.
Какво очакваш от участниците в Предприемачи в науката 2024? На какво би искал да ги научиш?
- Очаквам взаимно да обменим опит и да научим нещо ново. Предполагам за тях най-важни ще са темите около създаването и развитието на стартъп, бизнес аспекти в ранната фаза, нуждите на пазара, финансиране. Очаквам също да отворени към нови подходи и нови виждания. Не рядко стартъпите и младите фирми имат нужда да си променят или поне адаптират решенията към нуждите на пазара. Също така в предприемачеството е нужна упоритост, да пробваш отново, ако нещо не се получи от първия път. Надявам се сред участниците да има поне няколко, които да успеят да се докажат с тяхното решение на пазара и след това да се върнат като ментори и да предоставят знанията си на следващото поколение предприемачи в науката.
Благодаря ти! Очакваме те в Предприемачи в науката 2024.