Проф. Николай Денчев, който ръководи Центъра за социално предприемачество към катедра Бизнес в Свободния университет на Брюксел (Vrije Universiteit Brussel) ще бъде лектор на Предприемачи в науката.
От началото на м.г. той е и гост професор в УНСС. Целта му е да развива наука по темата „Социално предприемачество“. От 2011 г. прави това в Vrije Universiteit Brussel като във фокуса на научните му интереси са още Устойчиви бизнес модели, Управление на заинтересованите страни, Ролята на правителството в дебата за КСО и прилагане на КСО.
Научната си кариера започва в Университета в Гент, Белгия като научен сътрудник през 2001 г. , а през 2007 г. е гост професор по корпоративна устойчивост. Това е университетът, от който получава магистърската (Приложна икономика) и докторската си степен (Корпоративна социална отговорност и стратегически мениджмънт). В EHSAL Management School/ INSTIMA завършва следдипломна квалификация по управление на маркетинга.
От 2010 до 2019 г. е професор по бизнес планиране и корпоративна социална отговорност в KU Льовен. Работата му там е почасова и в първите години я съвместява с тази на кредитен служител в BNParibas Fortis, където гради кариера повече от шест години. Има опит в корпоративно банкиране, придобиване и финансиране с ливъридж, общо кредитиране и проекти за възобновяема енергия. Бил е мениджър на проекти – бизнес развитие и коучинг по иновации във Fortis Venturing, отдел Корпоративни иновации на Fortis.
През 2019 г. съосновава в Гент Equalisi – компания, която до закриването си в края на 2022 г. предлага на пазара висококачествени продукти от бедни и уязвими общности като им осигурява по този начин редовен доход за техните семейства. Продуктите са били основно от Боливия и Колумбия.
През последните години проф. Денчев участва и координира различни проекти за развитието на социалното предприемачество. Един от тях е Elanet „Европейско Латино-американска Мрежа за Социално Предприемачество“, който има за цел консолидиране на международна екосистема за подпомагане на социални предприемачи. Проф. Денчев е избран в управителния съвет на Международната Асоциация за Бизнес и Общество за периода 2019-2024, като тази година е неин президент. Асоциацията е сред лидерите в науката на теми свързани с КСО и устойчиво развитие.
Проф. Николай Денчев е роден в Стара Загора и е завършил немска езикова гимназия в Пловдив. Става студент в Университета по хранителни технологии, преди да замине за Белгия.
Предприемачеството в науката би трябвало да е страст, а не задължение
Професоре, защо в Европа и САЩ академичното предприемачество изглежда естествен процес, а у нас – невъзможен?
- Като човек, който вярва в силата на предприемачеството, ще се осмеля да кажа че няма невъзможни неща. Академичното предприемачесто, което наблюдаваме сега, е резултат на целенасочено законодателство от осемдесетте години на миналия век. Така наречения Бей-Дъл закон (Bayh-Dole Act) влиза в сила през 1980 г., като има за цел да стимулира комерсиализацията на научни изследвания финансирани с държавни средства. Подобни закони се приемат през следващите десетилетия и в различни държави в Европа. Като резултат от тези законодателства се стимулира регистрацията на интелктуална собственост от университетите (патенти), създават се офиси за технологичен трансфер, и се стимулира създаването на портфолио от предпирятия (така наречените спин-оф компании към университетите). Това, което наблюдаваме днес в Европа и САЩ като естествен процес, е плод на целенасочена стратегия на държавно и университетско ниво в последните 40 години.
Тук би трябвало да си зададем няколко въпроса.
Откога България има разработена стратегия за академично предприемачестово? Какви са резултатите в науката, на базата на които бихме могли да създаваме патенти, иновации и предприемачество? Доколко са развити екосистемите за предприемачество и иновации в България. Отговорите на тези въпроси до голяма степен биха могли да ни помогнат да разберем защо мисията за академичното предприемячество на пръв поглед изглежда невъзможна.
В същото време всеки един от тези въпроси се развива положително у нас. И също така трябва да бъдем честни и да признаем, че една голяма част от научната общност в България е доста предприемчива. Обърнете внимание на всякакви странични дейности, като например консултации, участие в бордове на директори и др. Това ме прави все пак оптимист за капацитета на академичното предприемачество у нас.
В програмата на университетите ли трябва да има промяна, в оценката на университетите ли, в подготовката на преподавателите ли? Каква промяна е необходима, за да се отключи и у нас този процес?
- Да, абсолютно, необходима е промяна.
Трябва да има промяна, както на държавно, така и на университетско ниво. Трябва да има промяна и в манталитета на топ предприемачите в България! Тяхната обвързаност и участие, под каквато и да било форма, биха могли да направят от академичното предприемачесто успех.
Имам чуството, че голяма част от топ предприемачите не обичат да се обвързват и участват, особено в академичната и предприемаческата екосистеми.
Подготовка на преподавателите не е нужна, нека си останат преподаватели и изследователи. Но създаването на благоприятна среда и стимулиране на предприемачеството ми се струва важна стъпка. Създаването на екосистема за академично предприемачество също. Тук не би трябвало да копираме сляпо опитите на САЩ и Европа, а да адаптираме успешно техните добри практики у нас.
В момента съм в Картахена, Колумбия. Тук сме на среща по проект Elanet и организираме за пети път среща на върха за социално предприемачество. И двете инициативи имат за цел да се развие екосистемата и помощта към социалните предприемачи. Колумбия е прекрасна страна, с огромен потенциал и доста креативни решения в социалното предприемачество. Надявам се някои от тези решения да бъдат полезни и у нас
Кой е най-добрият пример от своята практика, за който се сещате веднага?
- Участвам в стимулирането на академично предприемачество в Боливия и Демократична Република Конго. Две страни, където дори и академичните познания по предприемачество са оскъдни. Още повече, университетите на тези страни нямат кой знае какви научни изследвания. Динамиката в развитието на академично предеприемачество там се развива добре. Това ме кара да мисля, че и у нас възможно да се развие академичното предприемачество.
Ако погледнете стартъп екосистемата на Европа в момента, каква част от нея е социалното предприемачество?
- По данни на Европейския съюз, социалните предприятия в Европа са около 10% от всички предприятия. Екосистемите около социалните предприятия тепърва се консолидират, но има всички предпоставки за бързото им развитие.
А от университетските стартъпи колко процента са социалните?
- Тук дори САЩ и Европа имат проблем! Бей-Дъл законодателството и неговите европейски последователи за съжаление не са насочени в развитието на социални предприятия. Тези закони са насочени към създаването на патенти на базата на научни изследвания и последващата комерсиализация на тези патенти. Тази философия на академичното предприемачество до голяма степен е в разрез със социалното. Затова развитието на социални стартъпи в процеса на академичното предприемачество е по-скоро изключение отколкото практика. Има такива, но бройката ми се струва незначителна и не се наемам да спекулирам с проценти.
Както у нас, така и във всяка друга държава, е напълно възможно университетите да стимулират социално предриемачество. Затова не е нужно нищо особенно. Всеки университет има експерти в най-различни области. Благодарение на преподаватели, служители и студенти университетите биха могли да съветват и създават контакти за социалните предприятия. Също така мисля, че има доста преподаватели и студенти, които сами създават или биха искали да създадат социално предпиятие. Нужна е само мотивация и адекватна структура в университета.
Изнасяте лекции и в България. От тук имате ли добър пример, който искате да бъде последван?
- Разбирам, че доста от нашите университети са активни в академичното и социалното предприемачество. За съжаление все още не съм добре запознат с реалните резултати на различните инициативи, и предпочитам да не коментирам. С удоволствие ще следя добрите примери отблизо и ще се радвам ако мога да допринеса с нещо.
Коя е най-важната разлика на социалния предприемач?
- Тя е само една.
Най-важната разлика на социалния предприемач е целта. Целта им е на първо място да разрешат социален или екологичен проблем. Бизнес моделът е в помощ на разрешавнето на този проблем. Комерсиалните резултати също.
Докато нормалният предприемач на първо място е фокусиран в комерсиалните резултати.
По-трудно ли намират финансиране социалните стартъпи?
- Всеки предприемач би се оплакал от трудности при финансиране, докато не намерят такова. Има толкова много кеш на пазара, затова не смятам че финансирането на хубави проекти е особен проблем. Има две особенности при социалните предприемачи, които биха могли да създадат трудности в процеса на финансиране.
Първата особеност е свързана с комплексния им бизнес модел. Те имат социална и комерсиална цел. При тях клиенти и бенефициенти са най-често различни. Работят с доброволци, дарения... Тези неща правят бизнес модела им по-комплексен. Тук е нужна добра комуникация и фокус от страна на социалните предприемачи.
Втората особеност е в самия профил на социалния предприемач. Те често нямат особенни познания по бизнес и финанци, не говорят езика на финансистите. Първата им цел е социалният или екологичен проблем, а не финансовите резултати. С други думи, социалният предприемач би могъл да подобри компетенциите, нужни при финансиране. Тук е нужна една добре развита екосистема, която да подаде ръка на социалните предприемачи, когато и доколкото им е нужна, разбира се.
Какво бихте искал да запомнят след Вашата лекция участниците в Предприемачи в науката?
- Забавлявайте се! Както казват на английски „hаve fun“. Предприемачеството в науката би трябвало да е страст, а не задължение.
Благодаря Ви! Очакваме Ви в Предприемачи в науката 2023.
Програмата и другите лектори на Предприемачи в науката 2023 - тук.