Етиен Йовчев, съосновател на The Recursive – англоезична онлайн медия, фокусирана върху бързо разрастващите се иновационни екосистеми в Централна и Източна Европа, ще бъде лектор и ментор в Предприемачи в науката 2023.
Етиен има повече от 6 години опит в комерсиализирането на нови продукти, услуги и бизнес модели. Завършил е магистърска степен по Управление на Иновациите в Erasmus University Rotterdam в Холандия. Етиен е един от водещите създатели на съдържание за иновационната екосистема в ЦИЕ и помага на стратегическо ниво на някои от най-значимите фондове, акселератори и бързорастящи технологични компании в региона да достигнат успешно до своите целеви публики.
В The Recursive той заема позицията главен директор Маркетинг и Растеж. След като съосновава компанията през февруари 2021 г., заедно с Ирина Обущарова, през следващите 2 години под неговото ръководство историите на технологични предприемачи от региона достигат до общо над 1 000 000 човека от цял свят. Като резултат от своята силна мисия и начало, The Recursive привлича 450 000 евро финансиране от водещи бизнес ангели в България, Румъния и Гърция, разраства екипа до 13 човека и към началото на 2023 г. покрива 11 държави.
Етиен го движи мантрата, че постоянната комуникация на резониращи истории е фундамент за една технологична иновация да стигне успешно до пазара и бъде възприета от клиенти, инвеститори и бъдещи попълнения на екипа.
Той силно вярва, че историите са изключително важни и за развитието на цялата екосистема. Защото следващото поколение предприемачи в региона има нужда да си повярва, да знае, че и тук е напълно възможно да се изгради успешна компания на световно ниво. "В крайна сметка историите, които четем и си разказваме, оформят начина ни на мислене и за да се превърне България в дестинация за инвестиции, иновации и висок жизнен стандарт всички ние тук трябва да мечтаем по-смело."
Нормализирането на провалите е фундаментална стъпка
към създаването на трансформативни иновации и икономически растеж
След два университета в София и Ротердам избра да бъдеш медиен предприемач. Къде и как разбра, че силата е с теб и пое този риск?
- Бях на около 20-годишна възраст когато осъзнах, че предприемачеството и иновациите са нещата, с което искам да се занимавам. В този момент някъде разбрах, че съм човек, който обича да развива идеи от нулата, да измисля нови решения на големи проблеми. И избрах да преследвам бъдеще, резониращо с тази моя същност. Затова и направих прехода от образование в сферата на корпоративните финанси към такова в областта на управлението на иновации. След като завърших магистратурата си в Холандия, няколко години работих в стартъп компании, където имах възможността да развия както по-амбициозен начин на мислене, така и способността да разсъждавам стратегически по теми като изграждане на бранд, маркетинг и бизнес развитие.
Честно казано, докато не се случи, никога не бях мислил да се занимавам с медии. Реално стартирах като журналист на непълно работно време докато развивах един друг мой стартъп. В процеса на работа и разговори с предприемачи и инвеститори обаче осъзнах колко много добавена стойност има за местната иновационна екосистема да има подобна медия.
Една иновация, за да бъде възприета от пазара, има нужда някой качествено да ѝ разкаже историята и преди нас никой друг не го правеше, особено на международно ниво.
В началото на 2021 г. ни се откри възможност да развием The Recursive в доста по-голям мащаб и мултиплицираме въздействието, което имаме - а именно - да помогнем за изграждането на една по-позитивна история за региона.
Показвайки постиженията на местната екосистема целим да сложим България на глобалната карта, но също чрез добри примери да
мотивираме всички хора наоколо да си повярват, че е абсолютно възможно да създадеш много смислени неща и от тук.
Тази мисия бе нещото, което ме мотивира да създам компанията с моя съ-основател Ирина Обущарова и е нещото, което продължава да ме мотивира и днес да продължавам напред, вече заедно с екип от общо 13 човека.
По отношение на темата за риска, бих казал, че за да се развива региона, имаме нужда от промяна в начина на мислене в обществото точно в тази насока. На първо място не бих квалифицирал предприемачеството като чак толкова рискова дисциплина. Да, има огромен шанс да се провалиш. Но защо това се смята за нещо лошо?
Нормализирането на провалите е фундаментална стъпка към създаването на трансформативни иновации и икономически растеж. В крайна сметка, провалите са най-ефективният начин да се учим и развиваме. Колкото по-малък е рискът, толкова по-малка е възможността за учене и дългосрочен успех. Първите 3 ракети на SpaceX избухват и компанията е на ръба на фалит, но уроците научени по време на тези 3 избухвания са основата за последващите огромни постижения.
Правиш медия за предприемачи. Намират ли място в нея новини за академични предприемачи от България?
- Намират. Примери са хора като Мартин Вечев, Петър Цанков, Боти Диманов, Филип Ублеков. Виктор Данчев, главният технологичен директор на EnduroSat, най-бързо растящата компания за космически технологии в Европа, има докторска степен по теоретична астрофизика.
За съжаление подобни истории все още са по-скоро изключение, отколкото систематично повтарящи се. Един от основните проблеми не е толкова, че няма смислени научни разработки в България. Напротив - такива има доста.
По-скоро я няма изградена културата да се комерсиализират и комуникират активно. Без консистентна комуникация би било много трудно, за която и да е медия първо да открие добрите академични предприемачи и после да разбере защо техните изобретения са важни за обществото. А това прави и намирането на клиенти, инвеститори и екип далеч по-трудно.
- Как се развиват университетските стартъпи и спинофи в региона, който отразявате? Коя страна има преднина пред останалите?
- Да започнем с обяснението какво е нужно за развитието на екосистема от университетски стартъпи и спинофи. Със сигурност основата е количеството и качеството на научните разработки, създавани в местните университети. Наличието на капитал, структури за подкрепа в комерсиализацията (инкубатори, акселератори, менторство), възможности за колаборация с бизнеса, мрежи от международни контакти, предприемаческа култура, подходящи регулации са също много ключови елементи.
За целите на настоящия анализ ще игнорирам държави като Полша и Чехия, които като стартъп екосистеми са няколко години напред и ще се фокусирам върху Югоизточна Европа където в общи линии България, Румъния, Гърция и Хърватска са на близко ниво.
По мои наблюдения от тези 4 държави към момента Гърция води, но не с много и успеха на инициативи като INSAIT в България може да промени статуквото. Доколкото знам те скоро ще обявят първия си спиноф проект.
В Гърция все още си имат проблеми с предприемаческата култура и регулаторната рамка, но по отношение на количество и качество на научните разработки, капитал и структури за подкрепа в комерсиализацията се движат доста добре. Наскоро гръцкия Uni.Fund обяви втория си фонд от 50 милиона евро точно за инвестиции в университетски стартъпи от цяла Европа.
Какво според теб не достига на нашите университети, за да инкубират компании, подобно на университетите в Западна Европа и САЩ?
- Не бих казал, че съм експерт в областта на университетската инкубация на стартъпи, така че каквото кажа е по-скоро лично мнение. За мен, на първо място
университетите трябва да се създадат механизми (вкл. финансови), които да мотивират университетите да създават и комерсиализират научни разработки.
Във всички случаи говорим за доста солидна инвестиция (ако се върнем на примера с INSAIT, най-малко 100 милиона евро ще бъдат инвестирани следващите няколко години). Така че говорим за целенасочена и дългосрочна държавна политика и визия.
След това би било ключово да се създадат правилните структури за инкубация и комерсиализация, в които са включени не само хора от университета, но и хора със силно разбиране от бизнес. Например офис за технологичен трансфер, който не просто да съществува, а да е една от най-стратегически ключовите части от университета.
Вече какви точно да са другите начини за насърчаване на комерсиализацията зависи от конкретния случай, но в най-общи линии по-стратегическо развитие на акселератори, ясни права за интелектуална собственост, възможности за предприемаческо образование, връзки с бизнеса все биха били полезни активности.
Връщайки се на темата с комуникацията, според мен би било изключително важно и университетите да участват много по-активно в изграждането на предприемаческа култура сред студенти и преподаватели. Например в моя университет в Холандия имаше редица клубове за предприемачество, стартирани и развивани от студенти. Но те са резултат от целенасочена политика и комуникация от страна на университета.
И реално до голяма степен всичко стартира с образование още в училищна възраст, изграждането на фундаментални знания, меки умения, критично мислене и т.н.
Проблемът с инвестициите в образование, е че те изискват дългосрочна визия с хоризонт от поне 20-30 години и дълги периоди, в които няма видим резултат за обществото.
В същото време повечето политици предпочитат да насочат пари и усилия към сфери, които биха им осигурили подкрепа за идния мандат, отколкото да приоритизират образованието и „разсърдят“ настоящия електорат, който като цяло има по-краткосрочни изисквания.
Вие спечелихте подкрепа от бизнес ангели, за да развиете проекта си. Обикновено питаме ангелите за тяхната работа с компаниите. Кажи ни как е от другата страна – как се работи с бизнес ангели? Какво очакват, какво дават, как ви подкрепят?
- За разлика от фондовете за рисков капитал, където има доста по-стандартизирана структура независимо от фирмата, при ангелите има значителни разлики в начина на работа в зависимост от човека.
Нас ни подкрепиха до голяма степен защото вярваха в нашата мисия и ползата за екосистемата от съществуването на компания като нашата. И ние специално си ги избирахме да са хора, вярващи в тази мисия и които ще ни подкрепят в трудните моменти, а не такива, които се опитват да изкарат някакви бързи пари.
Нещо, което и предприемачите в България малко повече трябва да научат е, че инвеститорът ти е партньор, а не просто касичка за пари. А ако всичко, което инвеститорът може да предложи е пари, по-добре да се стои далеч от такива.
Нашите инвеститори имат доста разнообразни профили. В общи линии винаги сме могли да разчитаме на тях за съвети или менторство по различни теми, свързани с изграждането на бизнеса; свързване с ключови хора от мрежата им; и когато е подходящо намирането на клиенти сред портфолиото им. Естествено, съществува очакването да изградим стабилен бизнес модел и финансова независимост за компанията, но то това така или иначе си е и наша цел като основатели на компанията.
Какво според теб е ключовото предимство, което трябва да има една стартираща компания, за да бъде избрана от бизнес ангел?
- Ангелите (поне добрите) инвестират в хора, не в компании. Няма сценарий, в който един инвеститор може на толкова ранна фаза да предвиди дали една компания ще е успешна.
Основателите на компании тепърва трябва да валидират пазар, градят продукт и справят с редица предизвикателства, върху, които не винаги имат контрол (пандемии, войни и прочие). Това, което инвеститорът може да оцени, е дали предприемачът пред него има правилната нагласа, мотивация и способност да събира качествени хора около себе си. В повечето случаи създаването на успешен стартъп изисква едно поне 7-8 години, по време на които да си изцяло отдаден на компанията, нон-стоп да навигираш различни (и все по-големи) проблеми, и да успееш да изградиш силен екип, с който да скалираш. Ако успееш да комуникираш, че си правилният човек да изгради да дадена компания, че наистина си вътрешно мотивиран да разрешиш проблема, който си тръгнал да решаваш и че си способен да създаваш стойност дори с ограничени ресурси - тогава имаш добра основа да получиш ангелска инвестиция.
Естествено го има и момента с изграждането на взаимоотношения с ангела, далеч преди да тръгнеш да му искаш пари. Пак казвам - фондовете инвестират в компании, ангелите инвестират в хора, на които вярват.
През последните години нашият фокус е impact investing. Лекторите ни от чужбина предричаха, че този силен тренд ще ни засипе с проекти, но това не се случва. Изследователите като че ли не виждат позитивно въздействие от своите разработки. Какво е мястото на тази тема в The Recursive?
- За нас темата за impact investing и технологичните иновации с фокус позитивно социално въздействие е ключова. Имаме над 300 статии в тази насока. Със сигурност ще ми е интересно да науча защо изследователите не виждат позитивно въздействие от своите разработки.
В крайна сметка пак опираме до защо се създава една стартъп компания (да разреши определен значим проблем, който много хора имат и все още не е решен) и дали има достатъчно капитал, ресурси и подкрепящи механизми да спомогнат комерсиализацията.
Определено наблюдавам голям интерес от инвеститори в региона по темата за impact investing, но според мен повечето все още не са сигурни дали има достатъчно качествени стартъп компании, които да оправдаят специализация в тази посока.
Вече зависи и как ще дефинираме impact investing - що се отнася до digital health, има няколко фонда в България, които са тръгнали да специализират в тази насока - например BrightCap Ventures и 11 Ventures. На по-късна фаза, Blackpeak Capital също слага голям фокус върху ESG.
Създаването на голяма успешна история тип Payhawk определено би помогнало за развитието на сектора в България. Има редица обещаващи стартъп компании като Ampeco, Nasekomo, Econic One, CoLumbo AI, Healee, FindMeCure, Lam’on, Biomyc, така че да се надяваме скоро да видим наистина голяма компания, чиито успехи да катализират интерес в следващото поколение предприемачи и мултиплицират таланта в съответната индустрия.
Кои са добрите примери от историите, които искаш да разкажеш в Предприемачи в науката?
- Бих искал да разкажа историите на предприемачите в България, които успяват въпреки вероятностите и които след това си фокусират усилията върху споделянето на успехите и знанията си с обществото, опитвайки се да създадат една по-добра среда за всички.
Благодаря на Предприемачи в науката за предоставената възможност и нямам търпение да изградим големи истории за предприемачите от българската академична общност!
Благодаря ти! Очакваме те в Предприемачи в науката 2023.
Програмата и другите лектори на Предприемачи в науката 2023 - тук.
87