Д-р Иван Лютаков е първият носител на наградата Предприемач в науката с проект е за електронно иновативно хапче за неинвазивни изследвания Capsibo. Сега е главен асистент в Медицински университет – София и основател на своя компания – Capsibo. Има специализации в Австрия и Италия. Член е на Европейска група за изучаване на микроскопски колит, Европейско дружество по гастроинтестинална ендоскопия, Европейско дружество по изучаване на крон и колит, Европейско дружество по гастроентерология и Български лекарски съюз. А от тази година е член и на журито в конкурса за годишната докторантска стипендия на фондация Карол Знание.
Добре дошъл като член на журито на конкурса за годишната докторантска стипендия на фондация Карол Знание. Разкажи най-напред за твоята докторантура. Какво мотивира един лекар да се занимава с научна работа?
- Моята докторантура беше на тема Серумни и клинични маркери за откриване на микроскопски колит при пациенти с хронична диария. Мотивацията на един лекар да се занимава с наука е част от медицинската професия. Това откривателското - да намериш някой нов неинвазивен маркер или да обобщиш дадени резултати, да откриеш нов симптом или нова болест, винаги се върти в главата на студента по медицина. Като цяло почти всички лекари в университетските болници се занимават с наука и това е част от кариерното развитие, за ставането на асистент, главен асистент и след това доцент и професор. Това е естественото развитие в академичните болници. Мен лично винаги науката ме е привличала с откривателското - да търсиш проблема на по-високо ниво, да намериш решение, да направиш нещо, за което друг не се е сетил. Има тръпка в това.
Кои са най-големите предизвикателства за докторантите-медици?
- Да имат свободно време. Докато дават дежурства и преглеждат пациенти, трябва да имат време да четат, да пишат статии, да правят прочувания. Липсата на финансиране и липсата на добри ментори са огромните трудности. Иначе е пълно с лекари с добри идеи, поглед върху определен проблем и доста от тях са мотивирани да успеят.
Просто средата в България не стимулира науката и от това не се печелят достатъчно пари, както е в частните болници. И все по-малко се обръща внимание на научната дейност.
В нашите проекти редовно участват лекари и докторанти медици. Те са едни от най-предприемчивите. Как се съчетава предприемачеството с лекарска практика и научна работа?
- Много трудно. Изисква много лишения, но обикновено лекарите са доста мотивирани, обичат си професията, искат да станат по-добри, искат да открият „нещо“ – болест, лекарство и т.н. Проблемът е в свободното време и баланса в личния живот. Много лекари затова са самотни или разведени.
Според мен трябва да правиш наука докато си млад и нямаш семейство. След това не ти се занимава, защото това носи слава, но не носи финанси и затова не можеш да изхранваш семейството си. Най-добрият вариант е да превърнеш науката в предприемаческо начинание. Това може би ще съчетае това откривателското с цяла една вселена на предприемачеството, което си е друго нещо и много научни работници не го разбират.
Как се разви твоята научна работа след спечелването на наградата Предприемач в науката?
Много добре. Имам вече над 23 статии в издания с импакт фактор. Изнасял съм научни доклади на най-големите европейски форуми по гастроентерология. Участвал съм в написването на Европейските препоръки за диагностика и лечение на Микроскопски колит. Само аз и моят научен ръководител сме в екипа от България. Моите научни разработки вече имат над 400 цитирания. Станах главен асистент в катедрата по Гастроентерология на МУ - София. Преподавам на студенти. В момента участвам в няколко международни групи и проекти за различни сфери в гастроентерологията, ендоскопията и възпалителните чревни заболявания. Редовно изнасям доклади на български и международни форуми.
На конкурса Предприемач в науката ти показа буркана, с който в края на 2018 г. демонстрира идеята си пред журито тогава. Сега показа и прототипа, до който беше стигнал година след това. Сега на какъв етап е иновативното хапче?
Вече правим тестове инвитро с доматен сок, боза и други течности. Прототипираме и изчистваме детайлите. Очаква се през януари 2024 г. да направим първите тестове с прасета. Работата върви. Намерихме ключов инвеститор. Предстои ни още много работа, но нещата се случват постепенно и екипът се увеличава.
Работата ти като предприемач ли те насочи към изучаване на здравен мениджмънт?
- Да, след програмата Предприемачи в науката и в Ковид пандемията успях да завършва и здравен мениджмънт в УНСС. По-финансово ориентиран е от МУ - София и го препоръчвам на колеги лекари. Много беше интересно и за мен беше доста полезно. Даже доц. Вълков, ръководителят на Катедрата, избра моята магистърска теза да бъде качена на сайта на УНСС. Темата беше за капсулата ендоскопия/Capsibo. Много полезно беше да се чуе тяхната критика и обратна връзка. Дори този Здравен мениджмънт доста ми помогна за стартъпа. След това те вкараха в програмата им като отделна дисциплина Предприемачество. От катедрата в УНСС са доста разчупени на тази тема и имаше лекари в курса. Жалко, че беше онлайн, но на мен ми помогна и след време ще ми е полезно.
Каква е голямата ти цел?
- Да успея да разгадая мистерията около чревния микробиом и да могат лекарите по-точно да изписват антибиотици или пробиотици за различни стомашно-чревни заболявания, за да помагат на пациентите.
Като лектор на Предприемачи в науката успя много ясно да формулираш конкретни съвети към участниците. Имаш ли готовност да бъдеш така конкретен в препоръките си към докторантите?
- Винаги. Аз така съм и в живота. 😊
Какво очакваш от участниците в конкурса?
- Да покажат своите научни разработки/постижения и най-вече как ще ги приложат в практиката - ежедневната работа/сфера на дейност. Ще търся дали докторантите ще могат да намерят допирна точна между науката и предприемачеството.
Благодаря ти! Очакваме те на финала на конкурса за годишната докторантска стипендия!
Всички членове на журито за докторантската стипендия - тук.
Д-р Иван Лютаков в годината на наградата Предприемач в науката:
Още за проекта на д-р Лютаков - тук.