Доц. д-р инж. Александър Долашки е новият член на журито в конкурса за докторантска стипендия на фондация Карол Знание. Научната му работа е в лаборатория Химия и биофизика на протеини и ензими в Институт по Органична Химия с Център по Фитохимия – БАН. Извън лабораторията е предприемач, който успешно развива свой биотехнологичен стартъп.
Завършил е Химико-технологичен и металургичен университет в София и Otto von Guericke University Magdeburg, Германия. Получава докторска степен по биохимия в Eberhard Karls University of Tübingen, Германия, но избира да се върне в България през 2006 г., в Института по органична химия на БАН. Печели конкурс на НАТО и се включва в научен екип за изследване на вид бактерия за пречистване на замърсени води. Условието било кандидатите да са с докторски степени, получени в Западна Европа, които ще работят в родината си.
В Института по органична химия започва изследвания върху свойствата на биокомпоненти от охлюви с колеги от Германия, Белгия, Италия. Научните резултати го амбицират и през 2011 г. основава своя компания – АЛЕКС 1977 за производство на хранителни добавки и козметика, в които се използва слуз на охлюви. Първоначално основната част от производството е за чужбина. Днес изнася в 14 държави, но не малка част от продуктите се реализират и на българския пазар.
Компанията печели редица награди, сред които награда в категорията за „Най-добра иновативна микро, малка или средна компания“ на втората Балканска конференция на Малки и Средни Предприятия през 2018 г., Питагор за фирма с най-много инвестиции в научноизследователската и развойна дейност през 2017 г., приз Иновативно предприятие на годината 2016 на фондация Приложни изследвания и комуникации и Enterprise Europe Network – България, с подкрепата на Представителството на Европейската комисия в България и Норвежкия финансов механизъм, награда на БТПП Най-успешна иновативна фирма за 2015 г.
Научните му интереси са в областта на биоорганичната химия, а резултатите от изследователската му работа са представени в 45 научни публикации и на над 50 национални и международни конференции и конгреси. Участвал е в 17 национални и 14 международни проекта, съавтор е на 6 патента и университетски учебник за биологично приложение на масспектрометрията.
През 2018 г. е лектор на първото издание на програмата Предприемачи в науката, в което фокусът бяха биотехнологичните науки. Какво разказа тогава за работата и компанията си?
Подбирам за екипа си хора с предприемачески дух и им давам свобода, за да разгърнат максимално идеите си
Учен-предприемач, с успешна производствена дейност в България, без да се откъсвате от научната си дейност. Нещо повече, научната работа Ви мотивира да създадете компания, в която да използвате откритията си. Как самият Вие бихте дефинирал „предприемач в науката“?
- Предприемач в науката е човек, който притежава опит в дадена научна сфера и има ясна визия и идеи за практическа реализация на определени научни резултати. Предприемачът ги превръща в реален продукт и създава устойчив работещ бизнес.
Разкажете за началото на вашия стартъп. Как се решихте да излезете извън сферата си на комфорт и да се захванете с нещо непознато, при това, без допълнително образование или обучения?
- През последните 20 години с научните екипи, с които работя в Германия, Белгия, Италия и България, получихме доста интересни резултати за свойствата и въздействията на биокомпонентите, изолирани от охлюви. Те имат изключително благоприятен ефект при регенериране на кожата, а също и при възстановяване на лигавицата на стомаха. Наред с получените данни, някои любопитни случки по време на научните експерименти в лабораторията, ме стимулираха допълнително да се замисля за реално приложение на изследваните биокомпоненти в практиката и евентуално създаване на продукт. Така в края на 2011 г основах фирмата АЛЕКС 1977 с цел производство на иновативни продукти на базата на екстракт от градински охлюв Helix aspersa. Екстрактът се получава след пречистване на слузта на охлюва, която е изключително богата на колаген, алантоин, еластин и други полезни биокомпоненти. Като всяко начало, свързано със създаване и разработване на нова фирма и нашето бе съпътствано с известни трудности. Трябваше да се запозная набързо с нови за мен материи, като счетоводство и финанси, например, но с много усилия и себераздаване от целия ни екип успяхме да стартираме фирмата и да създадем първия ни продукт – хранителна добавка за стомашно-чревни проблеми.
Мотивацията да видите реализацията на своята научна работа ли беше водеща или имахте чисто предприемачески амбиции да създадете бизнес?
- Първоначално надделяваше желанието да видя как научните ни изследвания и резултати се превръщат в иновативни продукти, но в последствие се засилиха и предприемаческите ми амбиции да развия бизнеса и да направя продуктите достъпни, така че да помогна на максимално широк кръг от хора. Една конкретна случка също повлия много за засилването на амбициите ми като предприемач. Още в самото начало, първият ни продукт помогна на една бизнес дама от чужбина да реши проблемите си с гастрита и при срещата ми с нея за първи път видях и усетих искрената благодарност на човек, на когото сме помогнали. За наш късмет, тази жена се оказа собственичка на голяма дистрибуторска мрежа за хранителни добавки в Централна Европа. Така стартира и нашият първи износ за чужбина и до днес тя е сред основните ни дистрибутори.
С какъв капитал и с какъв екип започнахте?
- Започнах със скромен капитал от няколко хиляди лева и екип от трима души, като с времето и инвестицията, и екипът нарастват пропорционално. Стремя се да подбирам за екипа си хора с предприемачески дух и да им давам нужната свобода, за да разгърнат максимално идеите си.
Как в такъв малък състав успявахте да правите развойна дейност и в същото време да развивате производството и продажбите?
- В началото се налагаше да работим по 15–20 часа в денонощие, за да успеем да намерим клиенти, да произвеждаме продуктите и да развиваме фирмата. Имах късмет, че жена ми, която е магистър – биотехнолог се включи много активно с интересни идеи и много работа във всички процеси на бизнеса. Така с общи усилия намерихме подходящи контрагенти, които повярваха в нашата съвсем нова фирма и ни подадоха ръка за съвместно сътрудничество.
Жизнено важно за начинаещия предприемач е, точно в началните и съответно най-трудни моменти, да попадне на коректни, честни и работливи хора.
Ние имахме това щастие, поради което и до днес работим с повечето от тях.
Самият Вие с какъв вид дейност се занимавахте основно?
- През годините съм правил всичко във фирмата, особено в началото, когато бяхме само няколко човека. Това ми дава възможност и до днес да мога да преценявам къде и как за дадена дейност е нужна оптимизация. Все пак основното ми занимание беше самото създаване и производство на продуктите, като се консултирах с опитни хора в тази област и това ми помогна много. В течение на времето изградих екип и делегирах правото на някои от тях да участват в производството, да дистрибутират продуктите, да презентират работата ни по изложения и научни конференции.
Как успявате да съчетаете научната работа в БАН с управлението на бизнеса?
- По принцип е доста трудно, но при нас науката и бизнесът са свързани. Когато отиваш с желание на работа не усещаш, че работният ти ден е 12-14 часа, защото си увлечен и те минават почти неусетно. В самото начало беше най-трудно.
Този модел може ли да бъде кариерна възможност за повече амбициозни български учени?
- Да, разбира се.
Ако са достатъчно амбициозни, дисциплинирани и преследват идеите си могат да открият практично приложение на научните си резултати и да създадат бизнес. Пожелавам им и поне малко късмет, защото ще им е необходим.
Какви са причините толкова малко учени у нас да се стремят към кариера в индустрията и още по-малко – към създаване на собствен бизнес?
- Доста фактори могат да се изтъкнат, но основният е самото скептично отношение на голяма част от учените, които не вярват, че могат да създадат собствен успешен бизнес в България. Ето защо
вашето начинание заслужава адмирации, като един от каналите на информация, по който повече млади учени могат да се запознаят с реални примери за успешни бизнес модели в науката и да се мотивират да стартират свой собствен бизнес.
Каква беше Вашата лична мотивация да създадете бизнеса си в България, а не в Германия, например, където сте имал възможност да останете?
- Моето желание винаги е било да се развивам в родината си. В Германия живях 6 години, докато работих по дипломната си работа, а после и по докторантурата си. И до днес продължават сътрудничествата ми с учени от тази страна и я посещавам ежегодно.
Обичам да казвам, че в Германия се чувствам много добре, но в България се чувствам отлично.
Тук съм си в родния град с роднините, близките, приятелите и се чувствам в най-голяма степен в хармония със себе си. Това бе основната предпоставка, за да генерирам идеи, от които да стартирам своя бизнес.
Имате ли патенти?
- Да, имаме няколко патента за биокомпонентите изолирани от слуз на охлюви, за машина за събиране на въпросната слуз, както и за протеина хемоцианин изолиран от кръвта на охлюви и други.
Трябва ли да се стремят учените към патенти? Много често чуваме от тях, че патентите са скъпи и няма смисъл от тях, ако не са на фирма?
- Учените трябва да се стремят към резултати, които в последствие да имат директно практическо приложение.
Тогава по-лесно ще намерят фирма, с която да си сътрудничат или те самите ще си създадат такава и ще могат да пуснат патенти и да ги поддържат.
Има ли митове за учените и бизнеса, които сте готов да развенчаете в Предприемачи в науката?
- Един от митовете, които съм чувал и не съм съгласен с него е, че от учен трудно може да стане бизнесмен.
Считам, че когато човек на науката има ясна визия и хъс за практическа реализация на научните си идеи, много бързо по време на самия процес ученият започва да придобива бизнес умения и се превръща в предприемач.
С какво бихте искал да предизвикате учените, които ще участват в обучението и ще се борят за финансиране като Предприемачи в науката?
- Наградата от Предприемачи в науката е изключителен стимул за младите учени да получат страхотен начален старт в кариерата си. Аз самият преди години получих стипендия от НАТО и тя ме мотивира допълнително да се върна в България и знам колко е важна една такава подкрепа в точния момент. Бих искал да предизвикам учените да не се страхуват да експериментират, когато чувстват, че са на прав път. Именно тогава те ще могат да намерят своята ниша и потенциално поле за започване на собствен бизнес.