Журито на конкурса за годишната докторантска стипендия на фондация Карол Знание определи трима финалисти. Те ще презентират на живо на 17 януари на финала.
„Някои успехи се дължат на неколкочасов избор, други – на месеци труд, а трети – на години непрекъснати усилия и правилни решения. Ако не беше прекарал целия си живот в изучаване на математически анализ, Нютон нямаше да формулира гравитацията, колкото и ябълки да му бяха паднали върху главата.“
Това са думи от мотивационното писмо на един от финалистите. Всеки от тях по свой начин представи и изборите, и труда, и годините усилия, с които е стигнал до сегашната си научна работа.
Денис Сами е докторант в Русенския университет, където завършва и бакалавърска, и магистърска степен. Темата на докторантурата му е Изследване и интегриране на бързи АЦП в ендоскопи, реализирани в стандартна CMOS 130 nm технология.
Целта на дисертацията е проектирането на ендоскоп с цифров и аналогов интерфейс. Проектът обединява CMOS технология (Complementary Metal-Oxide Semiconductor или ДМОП (допълващ се метално-окисен полупроводник) с бързи аналогово-цифрови преобразуватели (АЦП) в ендоскопи, базирани на 130 nm технология.
Този подход не само цели подобрение на резолюцията и качеството на изображенията, но и увеличаване на скоростта на ендоскопите. Вече са постигнати резултати, които предлагат висока резолюция, миниатюризация и висока скорост, превъзхождащи предшественика си - Naneye.
Има две научни публикации от международни конференции и две отличени у нас с награда за най-добра статия. По време на следването си в бакалавърска степен е съавтор на 10 публикации в конференция за студенти и докторанти.
Иво Михов е докторант по квантова информатика в катедра Теоретична физика към Физическия факултет на СУ Св. Кл. Охридски. Темата на докторантурата му е Оптимизирани квантови гейтове и квантови алгоритми. Участва в екипа на новосъздадения Център по квантови технологии и по думите на научния му ръководител, проф. Николай Витанов, е вторият българин, който работи на истински квантов компютър.
Завършил е магистърска степен в University of Manchester, където печели наградата Tessella за най-добър софтуерен MPhys проект за 2020 г.
Основна задача на докторантския му проект е намаляване на грешката и ограничаване на квантови гейтове и експерименталната им демонстрация на квантов хардуер на IBM. Вече са проведени проучвания за влиянието на формата на импулсите върху честотния отговор на кюбита, публикувани във Physical Review A. При импулси с лоренцианова форма за първи път е наблюдаван и описан ефекта на „мощностно свиване“ (power narrowing).
Той разбива една стогодишна парадигма в спектроскопията – ефект, известен като мощностно разширение (power broadening). Този ефект възпрепятства работата на много спектрални методи. Статията с резултати, измерени на IBM Quantum, е приета наскоро във Physical Review Letters, IF=10.
Освен цитираните две, свързани с настоящата му работа, има още една научна публикация от магистратурата му в Манчестър.
Мария Пандова е докторант по програма Микробиология към катедра Обща и промишлена микробиология на Биологически факултет, СУ Св. Климент Охридски. Темата на докторантурата ѝ е Придобит имунитет при бактериите и неговата роля в практиката. И бакалавърската, и магистърската си степен получава в БФ.
Целта на докторантския проект е да се направи оценка на функционалността на придобития имунитет при бактериите и да се посочат насоки за неговото приложение. В основата на този модел са взаимоотношенията между бактериите и техните естествени врагове – бактериофагите. В зависимост от целите на конкретното практическо приложение, тези взаимоотношения могат да бъдат както полезни (търсени), така и вредни (избягвани).
Обект на изследванията е особена група бактерии, които имат двойнствена роля в живота на хората – ентерококите. Те са млечнокисели бактерии от род Enterococcus, намиращи се на границата на полезното и вредното.
Има една научна публикация, участие в няколко изследователски проекти редица научни конференции.
Най-много кандидатури тази година бяха получени от СУ Св. Климент Охридски, следван от БАН. Сред кандидатите има още докторанти от МГУ, ХТМУ, УниБИТ, Медицински университет – Пловдив и Русенски университет.