Двама докторанти от СУ „Св. Климент Охридски“ и един от Техническия университет в София презентираха като победители в най-силния финал досега.
Летвата вдигна високо миналогодишният носител на стипендията д-р Теодор Ангелов. В годината на отличието той стана стипендиант и на Европейската мрежа за невромускулни заболявания (Euro-NMD network), и носител на Национален приз „Докторант на годината 2021” под патронажа на Президента на Република България. На XIXth Catania International Summer School of Neuroscience (CISSN) получи награда за най-добър научно-изследователски проект и Travel Grant за следващото издание. Беше отличен и в Награден в инициативата на Дарик радио „40 до 40”, категория „Медицина” – 2022 г.
Участвал е в девет научни форума, от които пет международни в различни държави. Станал е асоцииран член на Европейската академия по неврология (EUROPEAN ACADEMY OF NEUROLOGY; EAN) и член „Специализанти и изследователи” на Европейската академия по неврология. Д-р Ангелов изследва български семейства със заболяването на Стивън Хокинг – амиотрофична латерална склероза (АЛС). За една година са идентифицирани 21 нови български семейства, обхващащи 30 засегнати индивиди с мутации/патологични варианти в 11 различни гени, 8 от които се доказват за първи път при български пациенти с АЛС.
Първа от финалистите презентира Моника Праматарова, докторант в Биологически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Тя изследва приложението на виброакустиката като средство за интегрираното управление на насекоми вредители. За първи път у нас журито на конкурса чу биоакустични сигнали, издавани от шест вида листни бълхи. Уникалните звуци са записани от докторанта по време на теренна работа. Това е първото изследване на виброакустичния метод за контрол на европейски видове листни бълхи-вредители и първо биоакустично сравнение на близки видове вредители.
При установяване на насекомите на терен, учените ги проучват и записват стридулационната им комуникация. Това става чрез пиезоелектрична грамофона доза и дигитално записващо устройство, прикрепени към растението. Плейбек записите, използвани за манипулиране на виброакустичното поведение на видовете, се възпроизвеждат чрез високоговорител, поставен в непосредствена близост до стъблото или клон на растението. Отделно, в абсолютен етанол се събират насекоми за последващо PCR изследване на бактериите, намиращи се в храносмилателната система на насекомите. Експерименталната работа се провежда на терен и в лабораторни условия. Проектът използва интердисциплинарни методи. Практическото му приложение може да реши глобалния екологичен проблем за нарастващото потребление на инсектициди и все по-честата поява на инсектицидна резистентност.
Вторият финалист е изследовател на състава на тъмната материя – Радослав Симеонов, докторант във Физически факултет на Софийския университет и в Niels Bohr Institute, Копенхаген, Дания. Той направи нещо още по-специално за журито – пренесе го през ускорителите, на които са разположени експериментите A Large Ion Collider Experiment (ALICE) и Positron annihilation into Dark Matter Experiment (PADME)! Показа видео, което лично е снимал в един от ускорителните комплекси на CERN по време на тестове на протитипи на детектори за йонизиращо лъчение. Показа и кадри от Нацоналната лаборатория във Фраскати, Италия, от детекторния комплекс на PADME. Докторантът работи по водеща хипотеза, че частиците от Стандартния модел взаимодействат със скрит сектор от частици посредством медиатори, частици–портали. Първите му проучвания по темата са свързани с аксионоподобни частици и това му отваря портала към научната група от експеримента PADME. Така от 2017 година младият физик търси нови частици заедно със световно известни учени и има амбицията да запали за това още български докторанти, студенти и ученици. Нещо повече – да създаде своя научна група, с която да работи по изследвания на природата на кварк-глуонната плазма и да направи голямо научно откритие в областта.
Изследователят на тъмната материя с години сериозна научна работа е спечелил място като пълноправен член на екипа, работещ по конструирането на допълнителен калориметър към експеримента ALICE. В момента участва активно в разработването на прототипи за този калориметър – FoCal-H Prototype. Мотивацията му да достигне до финала на това предизвикателство е… отвъд стандартния предел!
Последният финалист в конкурса, инж. Цветомир Гечев, докторант в Технически университет – София, буквално даде в ръцете на журито елементите, от които изгражда стенд за комбиниран цикъл с пакет твърдооксидни горивни клетки и двигател с вътрешно горене. Като се обединят се създава хибридна система с високо КПД, малко вредни емисии и широка приложимост. Това е и целта на дисертационния проект – да изследва съвместната им работа и възможността за намаляване на емисиите на CO2 чрез използване на конвенционални въглеводородни горива. Такива системи може да се използват за производство на електроенергия, или когенерация, за битови нужди или в индустрията, както и за основно задвижване на големи транспортни средства като кораби, влакове, подемно-транспортни машини, кариерна транспортна техника.
Твърдооксидна горивна клетка също може да се вгради като спомагателен агрегат към тежкотоварните автомобили и да работи с ДВГ. Като краен продукт докторантът ще създаде иновативен подвижен стенд за изследване на маломощен ДВГ с различни горива, включително изследване със синтетичен газ, копиращ състава на анодните газове на пакет твърдооксидните горивни клетки. Чрез него ще се изследва комбинираният цикъл, ще се определят важни работни параметри, емисиите на вредни газове и потенциалът за приложение. Вече са създадени симулационни модели на пакет твърдооксидни горивни клетки и на ДВГ и 3D модел на бъдещия стенд. Закупена е и част от необходимата апаратура. Амбициозната далечна цел на инженера е комерсиализиране на научната работа и собствено производство в България.
Предстои журито да реши кой от тримата докторанти ще спечели докторантската стипендия в размер на 10 000 на Карол Знание за 2023 г.