Искра Йовкова ще бъде лектор на Предприемачи в науката 2023 и ще обучава участниците как да интегрират съображенията за ESG и въздействието в бизнес планирането, за да подобрят устойчивостта на своята компания. Самата тя е съосновател на стартъп, който помага на компаниите да управляват факторите на екологичното, социално и корпоративно управление.
Ветроходен съдия. Предприемач. ESG, SDG, Impact експерт. Стартъп ментор. Анализатор и изследовател на българската предприемаческа екосистема.
Искра Йовкова е съосновател и управляващ директор на uIMPACT. Основната дейност е без аналог у нас – оценка и консултиране на стартиращи фирми за подобряване на достъпа им до финансиране чрез включване на устойчивостта в тяхната бизнес стратегия на ранен етап, изграждане на практика за проследяване на ESG и SDG и управление на риска. Компанията е основана през 2022 г. и е спин-оф проект на нидерландски импакт инвестиционен фонд.
Кариерата на Искра започва в сферата на бизнес анализа и бизнес развитието, а след няколко години вече управлява компании различни сектори. Страстта към предприемачеството се реализира във времето, когато е управляващ директор на Global Entrepreneurship Monitor (GEM) България. Като част от глобален консорциум, организацията събира данни за българската предприемаческа екосистема, извършва сравнителен анализ по страни и региони, идентифицира факторите, които насърчават предприемачеството. След това се насочва към Столична агенция за инвестиции. Тази дейност я отвежда в Иновативна София - Направление „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“ на Столичната община, създадено да подкрепи развитието на столицата като интелигентен, дигитален, иновативен и технологичен град. Година по-късно става Ръководител Корпоративни комуникации и бизнес развитие във Фонд на фондовете.
Искра е ветроходен съдия. Участва в олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 г. и в Токио през 2021 г. Състезава се активно до днес и се смята за невероятна късметлийка, защото морето е най-хубавото нещо, което може да се случи на човек.
При еднакви други условия компании с положителен ESG резултат получават с около 10% по-високи пазарни стойности
Как морето и късмета да го имаш помогна на твоята корпоративна кариера?
- Всеки има място, където „зарежда батериите“ в моя случай това е във водата. В морето открих, че имам здравословна доза спортна злоба и по-скоро тя ми помага да не се отказвам в трудните моменти.
Състезател или съдия по ветроходство? Коя е по-предизвикателната роля за теб?
- Определено съдийството изисква по-голяма отговорност, нашата роля на едно състезание е да подсигурим „честната игра“ за състезателите. Когато в рамките на минути трябва да се вземе решение, което може да коства дори олимпийски медал и значителен финансов ресурс за години подготовка на даден състезател, се изисква желязно спокойствие и концентрация. Също толкова голяма е и отговорността, когато се работи с детските класове - да се намери правилния подход, правилните думи, когато трябва да се наложи наказание. Някои деца започват да се състезават още от седемгодишна възраст и за да не ги изгубим за спорта играе роля отношението и на треньорите, и на родителите, и на нас-съдиите.
Съдийството е доброволческа дейност, шанс „да върна“ на спорта, който ми е дал много. Но винаги ще предпочитам да участвам като състезател да се заредя, да върна баланса и да се боря за победа, вече споменах спортната злоба.
С Предприемачи в науката влизаш в друга предизвикателна роля – стартъп лектор. Разкажи за твоя опит като основател на uIMPACT.
- С uIMPACT имам късмета да работя с изключителни професионалисти в сферата на инвестициите и въздействието. Стартирахме uIMPACT с подкрепата на нидерландски импакт инвестиционен фонд и с изцяло женски оперативен екип и борд на директорите.
Преминахме през разработване на продукта, валидация, привличане на клиенти и инвеститор. В момента планираме следващите стъпки по надграждане и доразвиване на платформата, за да отговорим на развиващите се ESG регулации, изграждаме мрежа от контакти и търсим партньори на външни пазари. Част от усилията ни са насочени за образоване на средата, защото все още липсва осъзнатост колко е важно да се интегрира устойчивостта в стратегията на бизнеса възможно най-рано.
ESG, SDG, Impact. Какво трябва да знаят академичните предприемачи и как да се ориентират какъв е техният проект?
- ESG е универсална рамка, която се използва от инвеститори, регулатори и други заинтересовани страни за оценка на състоянието на дадена компания по отношение на факторите, свързани с екологичното, социално и корпоративно управление. ESG показва как компанията влияе на околната среда, но и как управлява отношенията си със служители, доставчици, клиенти и общности, как е структурирано управлението и какви са въведените политики, правила, норми, процеси и планове за подобрение.
От друга страна, когато говорим за въздействие, разглеждаме какъв е ефектът навън от дейността, услугата, продукта на организацията. Универсална рамка за оценка на въздействието е съгласуваността със седемнадесетте глобални Цели за устойчиво развитие на ООН (SDGs).
Високоиноватините проекти, каквито обикновено са тези на академичните предприемачи, имат потенциал да окажат реално въздействие спрямо SDGs. Към 17-те цели са зададени 169 подцели, като само част от тях са приложими на бизнес ниво и са съотносими към бизнес проект. За да се ориентират, предприемачите трябва да прегледат 17-те SDGs и съответните подцели и да установят дали техният проект има въздействие спрямо някоя от тях. Разбирането и управлението на въздействието носи много ползи – позициониране, привличане на impact инвеститори и дори достъп до несъществуващи до момента пазари.
А що се отнася до ESG, колкото по-рано започнат да проследяват факторите и да „подреждат“ процесите, толкова по-лесно ще е в един момент да отговорят на изискванията на инвеститори, регулатори и потенциални партньори.
Докато у нас като че ли няма осъзнатост от ползите на ESG, в Европа и САЩ университетските стартъпи и спинофи не само са в този тренд, но и получават финансиране именно заради показателите за устойчиво развитие. Показатели за ESG, SDG/Impact правят ли по-достъпно финансирането?
- В сравнение с допреди няколко години, 2023 г. е трудна с по-свит финансов ресурс както за инвеститорите, така и за предприемачите. Позитивната ESG оценка дава конкурентно предимство, но не замества финансовите показатели и очакванията за финансова възвращаемост.
Все пак, при равни други условия, компания, която проследява и управлява своето въздействие и ESG факторите, намалява риска, свързан с тези аспекти и е по-малко податлива към систематичния риск. А по-ниският риск води до улеснен достъп до и по-добра цена на финансиране.
По отношение на оценката на бизнеса, анализ на McKinsey изчислява, че
при еднакви други условия компании с положителен ESG резултат получават с около 10% по-високи пазарни стойности, отколкото такива с липсващ или негативен ESG скоринг.
Трябва да имаме предвид, обаче, че директното интегриране на ESG факторите във финансовата оценка на дадена компания за момента е сложно, тъй като липсва стандартизиран и регулиран подход.
Ако се фокусираме конкретно във финансирането на проекти с въздействие има наличен значителен финансов ресурс.
По данни на EY, през 2022 г. активите в управление на инвеститорите с въздействие достигат 1.16 трилиона долара, като над 90% от този ресурс е насочен към проекти в Европа, САЩ и Канада.
Ресурсът за проекти с въздействие ще продължава да се увеличава поради все повечето национални и наднационални държавни политики и програми, засилващия се фокус върху устойчивостта от страна на институционалните инвеститори и увеличеното търсене на социален или екологичен ефект, в допълнение към финансовите резултати от страна на финансиращите организации.
А у нас как е?
България не е изолирана от Европейските политики и регулации, съществена част от наличния финансов ресурс за инвестиции е публичен през институции като Фонда на фондовете, ЕИФ, ЕИБ, ЕБВР, МФК към Световната банка и изискванията за устойчивост и проследяване на ESG ще се налагат все повече. В допълнение, за да постигнат собствените си ESG стратегии, и банките ще стимулират бизнеса да отчита и нефинансови (ESG) показатели.
uIMPACT по какъв начин помага на стартиращи компании?
Нашата мисия е да подпомогнем стартиращите компании да започнат процеса по проследяване, отчитане и комуникиране на ESG факторите и въздействието, и да установят правилната култура възможно най-рано. В допълнение на оценките за ESG и зрелостта по отношение на SDGs, идентифицираме свързаните репутационни и финансови рискове и предоставяме препоръки и съдействие за подобрение на състоянието. Имаме добри примери на компании, които значително подобриха оценката си спрямо миналата година след изпълнение на нашите насоки.
Освен управление на рисковете, сериозно преимущество за компаниите е подобреният достъп до финансиране, позициониране пред клиенти и служители, подготовка за изискванията на регулаторите и партньорите.
Много от компаниите не осъзнават какво въздействие има продуктът/услугата им и пропускат ползите от правилното управление и комуникиране на това въздействие. Има и такива в другата, крайност, които заявяват отношение и съгласуваност с почти всички SDGs. Това е опасно и деклариране на въздействие, което не съществува, най-малкото носи сериозни репутационни рискове.
Компаниите трябва да внимават и със „зеленото изпиране“ (greenwashing) - погрешно представяне на проект или продукт като устойчив, защото навлизат регулации, които разглеждат greenwashing-a като престъпление.
Кои са най-честите грешки на стартиращите компании у нас?
- Основна грешка е прекален фокус върху разработване на продукта, добавяне на нови функционалности и разширения преди да е валидирано съответствието между продукт и пазар. Това носи риск да има един прекрасно разработен продукт, за който няма достатъчно търсене на пазара. Основателите на компаниите трябва да говорят с клиентите и да продават продукта си дори преди да е завършен. Да не се вкопчват в първоначалната си идея, а да са гъвкави и готови за адаптация ако е необходимо.
Слаба страна на българските компании е и способността да се продават успешно. Има много силен технологичен капацитет, но липсват търговски умения сред предприемачите.
Навсякъде добрите търговци са ценен ресурс, но за една стартираща компания това може да е критично. Затова и екипът е толкова важен, колкото идеята, ако не и по-важен.
На последно място, бих добавила и липса на осъзнаване колко важно е да се проследяват и управляват и нефинансовите показатели. За много предприемачи ESG, SDG, въздействие и устойчивост са абстрактни понятия и пренебрегват потенциалните рискове и ползи, свързани с екологично, социално и корпоративно управление и устойчивостта.
Имаш поглед върху стартъп екосистемата у нас от времето, когато беше част от Global Entrepreneurship Monitor България. Какви са основните промени през последните години?
Част от дейността на GEM България обхващаше изготвяне на препоръки за политики за развитие на предприемаческата екосистема. Една от ежегодно повтарящите се и все още актуална препоръка беше именно създаването на повече възможности за допирни точки между предприемачеството и науката. Средата в България се развива. Със създаването на INSAIT (Institute for Computer Science, Artificial Intelligence, and Technology) имаме шанс да видим реални резултати. Друго позитивно развитие е нарастване на подкрепата от страна на големите комапнии и на броя на различни акселераторски и други програми за корпоративно предприемачество.
Най-накрая виждаме реализирани и някои от законодателните инициативи на Българската предприемаческа асоциация (BESCO) като създаването на Дружество с променлив капитал, закона за личния фалит, стартъп визата, които значително ще подобрят условията за стартиране на бизнес. Важен фактор е финансовият ресурс. В момента, в сравнение с преди 6-7 години виждаме повече възможности за финансиране.
Появяват се нови фондове за рисков капитал, имаме активна общност от бизнес ангели. Банките остават традиционно консервативни, но във връзка с COVID бяха създадени няколко финансови инструмента за финансовите институции с облекчени условия и по-голяма търпимост към по-рискови проекти. В момента има и много акселераторски програми и менторски мрежи, полагат се усилия за ангажиране на българската диаспора.
Стабилна положителна тенденция е развитието на технологичния сектор – наличието на множество ИТ академии и програми, промяната на фокуса от аутсорсинг към разработване на продукти, разрастването на български технологични компании. Именно последните са средата, от която излизат най-много технологични стартъпи.
Извън технологиите, в последните години се появяват и повече социални предприемачи – такива, които развиват проекти с въздействие и търсят социалния или екологичен ефект, в допълнение към чисто финансовите измерители.
Друга тенденция в развитие, която би спомогнала за по-устойчива предприемаческа екосистема, е партниране с държавите в региона.
Нашата екосистема е един „малък балон“, България е малък пазар и всичко се случва в малък мащаб. Обединени с държавите в региона бихме били по-конкурентни.
Ако трябва да добавя и нещо критично към позитивите, медиите играят голяма роля за развитието на предприемачеството през показване на успешни компании и предприемачи, а медийната среда в България е по-скоро токсична, с изключение на няколко специализирани икономически медии.
Друга сфера, в която има поле за подобрение е предприемаческото образование и възпитаването на предприемачески качества от ранна възраст. Има множество чудесни образователни инициативи, програми, проекти, както и голяма активност в тази област от страна на неправителствения сектор. Но в традиционното образование има какво да се желае. Не говоря за това да учим децата как да пишат бизнес план, а по-скоро възпитаването на предприемачески качества като оптимизъм, критическо мислене, инициативност, смелост за поемане на рискове - да се случва хоризонтално в целия учебен процес.
Какво е мястото на академичното предприемачество?
- Академичното предприемачество има огромно значение за генерирането на иновации през преноса на високи технологии от академичната среда към бизнеса и пазара. Развойната и научноизследователска дейност често е свързана със значителни инвестиции в ранна фаза, изисква специализирано знание и оборудване и има дългосрочен хоризонт на реализация. Академичните институции предоставят среда и подкрепа, но това не е достатъчно.
Все още няма достатъчно механизми за финансиране на технологичен трансфер и има предизвикателства пред комерсиализрането на научни разработки. От ключово значение и включването на различните заинтересовани страни – академия, големи корпорации, предприемачи, финансиращ сектор, държава.
И отново да обърна внимание на значението на развитите компании и публичния сектор, не само като потенциален пазар, но и като тестова среда за иновациите. В България имаме добри примери за корпоративни програми, които подпомагат и академични предприемачи. Важно е да се подкрепят академичните стартъпи с потенциал за растеж, тъй като тези успешни примери биха привлекли повече финансиране към университетите и ресурс за нови разработки.
И последно, докато предприемаческата екосистема е много или малко концентрирана в София (с изключение на няколко добри примера от страната), академичното предприемачество не е ограничено в Столицата, а включва и университети от страната и международни партньори.
Какво ще кажеш на студенти и докторанти, които се колебаят дали да кандидатстват в Предприемачи в науката 2023?
Програмата "Предприемачи в науката” е отлична възможност участниците да развият своите иновативни идеи и подсигурят по-голяма устойчивост на проектите си. Изключително важно е проектите с потенциал да се показват, а програмата предоставя видимост и позициониране. В допълнение към финансовата подкрепа, обученията и достъпа до експерти и ментори, много важна е възможността участниците да станат част от една общност и да имат пряк контакт с професионалисти от различни сфери. Адмирации за фондация „Карол знание“ и горещо насърчавам всички студенти и докторанти, които имат добра идея да не се колебаят.
Благодаря ти! Очакваме те в Предприемачи в науката 2023.
Програмата и другите лектори на Предприемачи в науката 2023 - тук.