Христо Вълев е партньор в Urban Impact Ventures, нидерландска инвестиционна компания, управляваща фондове за рисков капитал с профил инвестиране с въздействие (impact investing). Мисията на Urban Impact Ventures е да подобри качеството на градския живот в Европа чрез инвестиции в предприемачи, развиващи технологии и проекти, които трансформират средата и условията на живот в градовете към устойчивост, интелигентност, климатична неутралност, кръгова икономика, ангажираност и приобщаване на различните социални групи. Компанията се стреми към положителен измерим принос към конкретни цели от инициативата на ООН за устойчиво развитие, заедно с финансова възвръщаемост на инвестициите си на пазарни равнища.
Христо има значителен професионален опит в областта на чистата енергия и енергийната ефективност. В периода 2006 – 2020 г. той е инвестиционен мениджър в екипа на Адванс Екуити Холдинг – дружество за дялово инвестиране , част от финансова група Карол. В тази си роля заема и позициите на изпълнителен директор на Енерджи Инвест ЕАД, разработващо проекти и опериращо активи във вятърната енергетика, и съуправляващ директор на ИнтерСол АД, където участва в създаването на първата мегаватова фотоволтаична електроцентрала в България и на Балканите.
През 2017 г. е сред основателите на Алианс за енергийна ефективност – организация с нестопанска цел, обединяваща компании и професионалисти в сферата на енергийната ефективност в България.
Кариерата си във финансовия сектор Христо Вълев започва като инвестиционен анализатор в екипа на Карол Капитал Мениджмънт.
Завършил е магистратура по икономика в Central European University и притежава професионални сертификати в областите на инвестиционното управление – Chartered Financial Analyst (CFA®) и управлението на проекти – Project Management Professional (PMP®).
Христо Вълев ще бъде лектор и ментор в Предприемачи в науката 2023.
Големите екологични и социални предизвикателства, пред които днес е изправен светът, представляват и големи възможности за успешно и въздействащо предприемачество
За учени и предприемчиви студенти, които искат да развият бизнес проекти с полза за обществото и екологията, как ще обясниш Impact Investing?
- Инвестирането с въздействие (или кауза) е подход, при който инвеститорът насочва целенасочено капитал към проекти и компании, които генерират измерим положителен социален и/или екологичен резултат, наред с финансова възвръщаемост, сравнима с обичайните нива за поетия бизнес риск. Този подход се опитва да съчетае характеристики от чистата филантропия и инвестирането само за финансова изгода, поради което често е наричан „печалба с цел (кауза)“ (profit with purpose). Инвестирането с въздействие е много повече от стратегията да се правят вложения в бизнеси, които имат добри (или поне не твърде рискови) екологични, социални и корпоративни практики, известно още като социално отговорно инвестиране (socially responsible investing, в т.ч. и ESG investing).
При impact investing водеща цел е реализирането на значимо положително въздействие за обществото и/или планетата с всяка единица инвестиран капитал.
Затова и капиталът най-често бива насочван към предприемачи, чиито проекти и бизнеси приоритетно атакуват най-наболелите проблеми и предизвикателства на съвременния ни свят – климатичните промени и неустойчивото използване на ресурсите, социалните разслоения и неравните възможности за развитие.
Кога и как е създадена концепцията за Impact Investing?
- В своята същност тази концепция не е изцяло нов феномен. Повечето международни финансови институции, осигуряващи ресурс за развитие, като например Световната банка чрез Международната финансова корпорация (IFC), Европейската инвестиционна банка чрез Европейския инвестиционен фонд (EIF) и Европейската банка за възстановяване и развитие, реализират инвестиции с екологично и социално въздействие от десетилетия.
Самият термин “impact investing” възниква обаче едва през 2007 г. и за негов автор се смята The Rockefeller Foundation. От този момент подходът за инвестиции с въздействие започва да се оформя като самостоятелно направление, привличащо все повече частни компании за управление на финансови активи в цял свят.
Двигатели на процеса със сигурност са изострянето на проблемите с устойчивостта на климата, както и задълбочаващите се социални различия, на които сме свидетели през последните години в глобален, а и в регионален аспект.
Един от важните катализатори за инвестирането с въздействие е и инициативата на ООН за устойчиво развитие (UN Sustainable Development Agenda 2030), която в края на 2015 г. постави 17 специфични цели пред своите държави-членки за постигане в периода до 2030 г.
Тези цели предостяват добре структурирана и ясна посока за насочване на капитали и усилия не само от правителствата, но и от бизнеса, и инвестиционната общност към социално и екологично значими проекти.
Финансирането, което трябва да бъде мобилизирано за осъществяване на целите на ООН, се оценява на десетки трилиони долари, а общността на инвеститорите с въздействие за момента успява да насочи едва малко над 1.16 трилиона долара (по данни на Global Impact Investing Network за 2021 г.) в тази посока.
Имаш преки наблюдения за бизнеса в Централна и Източна Европа. В кои страни подходът Impact Investing набира скорост?
- Подобно на много други процеси във финансовия сектор, инвестирането с въздействие се развива с импулс от Запад към Изток и все още е в своята прохождаща фаза в страните от Централна и Източна Европа. На този етап има няколко инвестиционни фонда в региона, фокусирани изцяло върху impact investing подхода, а техните размери не са особено големи. Местни екосистеми, ускоряващи създаването на устойчиви бизнеси, са също в зародиш, макар че има и много добри примери за създаването на мрежи от регионални тематични хъбове за подпомагане на стартиращи компании в области като климатични и енергийни технологии, екологична мобилност, храна и устойчиво земеделие – главно благодарение на инициативи и програми на Европейския съюз.
Тази част от Европа разполага с немалко предприемачески талант и капацитет за създаване на технологични решения, които да адресират успешно проблемите с устойчивото развитие на континента, а и в по-глобален мащаб.
Затова смятам, че е въпрос на недълго време посветеният на такива каузи капитал да намери пътя си към тях. Процесът, разбира се, е двустранен, като активността и креативността на предприемачите са важни предпоставки за привличане вниманието на специализираните инвеститори, както и за възникването на нови такива, фокусирани върху конкретни инвестиционни теми или географски обхват.
Какви примери можеш да посочиш за стартиращи бизнеси с позитивно въздействие върху обществото или екологията?
- Мога да дам множество конкретни примери, но ще се опитам да групирам няколко направления, които принципно очертават възможни бизнес модели и решения. От една страна, това са по-дълбоки технологични иновации в традиционни производствени процеси, които замърсяват природата и/или използват неефективно изчерпаеми ресурси, или пък създават крайни продукти, чиято употреба носи със себе си вреди за природата и средата, в която живеем.
Иновациите могат да бъдат в посока подобряване на процеса и модифицирането му в по-ресурсоефективен и екосъобразен, но могат да бъдат и в посока тоталната му замяна с нов процес на производство, който работи с ниска въглеродна интензивност и използва изцяло възстановими природни ресурси, създавайки продукт с идентична полезност за крайния потребител, но с практически нулеви щети за околната среда в процеса на използването му и след неговото излизане от употреба. Конкретен пример тук са органично-базираните алтернативи на пластмасата.
От друга страна, бизнес с позитивно въздействие върху устойчивото развитие може да бъде изграден и чрез находчиво имплементиране на дигитални технологии към съществуваща физическа инфраструктура с цел оптимизиране на нейната работа и/или увеличаване на достъпа до нея. Конкретни примери са различни решения на базата на „интернет на нещата“ (internet of things) в областта на енергийната ефективност (в битов, градски и индустриален аспект), както и платформи, обединяващи различни средства за екологично чиста градска мобилност, за споделени пътувания и/или споделено използване на други трайни активи, и т.н.
У нас има ли такива бизнеси и в кой сектор са?
- Има, разбира се, и се надявам да има все повече с течение на времето. Немалко изпитани в други пазари модели намират база за разгръщане и в България, като тук добри примери има както в споделената мобилност (вкл. микромобилността), така и в енергийната ефективност и сградните технологии, кръговата икономика и умната градска среда. Вече се забелязва развитието и на по-дълбоки технологични иновации с произход България, насочени към предизвикателствата на устойчивото развитие, което е добър атестат за възможностите на местната среда.
Това е сфера, в която ти си работил през последните 15 години. Какви са проектите ти сега?
- С Urban Impact Ventures създадохме първия си фонд за рисков капитал с въздействие върху устойчивостта на градската среда. Фондът инвестира в компании от цяла Европа, които вече са валидирали в пазарни условия своята бизнес концепция, имат потенциал да реализират търсеното от нас съществено и измеримо позитивно въздействие върху живота в градовете, и попадат в някое от приоритетните ни тематични направления – декарбонизация на градовете (по линия на енергийния преход, енергийната ефективност и градската логистика) и кръгова икономика (управление на отпадъци, управление на водни ресурси, иновативни устойчиви материали). Непрекъснато разглеждаме различни инвестиционни възможности в посочените две големи направления и селектираме онези от тях, които смятаме, че могат да удовлетворят нашите критерии за екологично и/или социално въздействие, и финансова възвръщаемост на инвестицията. Успоредно с това привличаме и нови инвеститори във фонда.
Рисковият капитал у нас подкрепя ли стартиращи бизнеси, които търсят позитивно въздействие върху средата?
- В България все още няма фонд за рисков капитал, който да е изцяло посветен на финансирането на бизнеси с позитивно въздействие върху средата. Някои от активните фондове в страната имат инвестиции в компании, които генерират такова въздействие, но нямат ангажимент да управляват тези свои инвестиции, с идеята за целенасочено реализиране на въздействието и неговото надлежно измерване и доказване. В този смисъл въздействието е по-скоро допълнителен позитивен ефект, но не и изначално намерение, обуславящо инвестиционната стратегия.
Доколкото финансовата възвръщаемост за инвеститора е също определящ фактор за вземането на решение за инвестиране в бизнес с въздействие, не би трябвало едно добре структурирано начинание в областта на устойчивото развитие с висок потенциал за растеж и рентабилност да има проблем с осигуряването на инвестиционен партньор.
Разбира се, общността на рисковите инвеститори в България е все още малобройна и вероятно това би било по-сериозното препятствие пред намирането на необходимо финансиране за бизнес начинания с целево позитивно въздействие.
Кои са основните критерии, които ще определят дали един проект е „въздействащ“? Как се оценява Impact на идейно ниво или научна разработка?
- Призмата, през която въздействието на проекта (бизнеса) обичайно се разглежда, включва най-общо пет измерения:
- Първо, какъв е адресираният екологичен или социален проблем и колко значим е той?
- Второ, кой е ползвателят на положителното въздействие и доколко нуждите му не са били осигурени адекватно преди създаването на конкретното решение?
- Трето, какви са количествените измерения на положителното въздействие от гледна точка на мащаба, дълбочината и продължителността му във времето?
- Четвърто, какъв е индивидуалният принос на конкретното решение в общото позитивно въздействие, което се наблюдава (т.е. допълнителният ефект, който решението дава спрямо това, което би се случило независимо от него, благодарение на други външни фактори)?
- Пето, какъв е рискът въздействието да не се реализира на очакваното ниво?
Тази призма е разработена от международната инициатива Impact Management Project, обединяваща множество практици в областта на измерването, управлението и отчитането на въздействието на инвестиции в устойчиво развитие.
Оценката на въздействие на идейно ниво може да се направи единствено на база научно изведени причинноследствени връзки, подкрепени от конкретни статистически значими наблюдения за тяхното наличие.
Защо според теб е важно учените да са предприемчиви и да бъдат "предприемачи в науката"?
- Предприемчивостта е особена черта на човешкия характер. Някои се раждат по-предприемчиви, други се учат в движение да преодоляват собствените си страхове и притеснения от това да поемат рискове и отговорности, както и последствията от тях. Трети никога не се осмеляват да направят крачката към по-несигурното, но и по-възнаграждаващо бъдеще на човек, който има свободата да превръща идеите си в реалност.
Не знам дали е важно учените да бъдат предприемачи, но ми се струва много правилно те да се стремят да търсят практическото приложение на своите научни разработки и да имат смелостта да извървят, заедно с екип от съмишленици, последния етап от едно такова пътешествие към приложимостта. Защото тогава и стойността, която те създават за обществото с труда си, ще бъде още по-висока.
На какво би искал да научиш участниците в Предприемачи в науката 2023?
- На това, че именно те биха могли да бъдат следващите откриватели на полезни и въздействащи за устойчивото ни общо бъдеще решения. Онова, което е нужно, е да си задават правилните въпроси и да търсят задълбочено отговорите им, както и да имат повече увереност в себе си и своето призвание.
Няма по-добро време от сега за проекти с положително въздействие върху обществото и планетата. Големите екологични и социални предизвикателства, пред които днес е изправен светът, представляват и големи възможности за успешно и въздействащо предприемачество.
Благодаря ти! Очакваме те в Предприемачи в науката 2023.
Програмата и другите лектори на Предприемачи в науката 2023 - тук.