Христина Габровска e юрист с дългогодишен практически опит в областта на капиталовите пазари и интелектуалната собственост. Заемала е различни позиции както в бизнеса и във водещи кантори (DLA, PwC), така и в регулаторни органи (КФН и U.S. SEC).
От началото на 2016 година е част от финансова група Карол – юрисконсулт е на Карол Инвестмънт и Карол Капитал Мениджмънт, член на СД на Карол Инвестмънт, член на УС на фондация Карол Знание.
Завършила е Право в Софийски университет „Св. Кл. Охридски“. Има юридическа магистратура по Ценни книжа и финансова регулация в Georgetown University, Вашингтон, САЩ. Докторантурата й по Право на интелектуалната собственост е с тема Правна закрила на ноу-хау в контекста на икономика на знанието. Притежава и диплома от University of Cambridge по английско и европейско право.
Била е лектор в Стопански факултет на Софийски университет и International University College към Portsmouth University, както и асистент в Юридическия факултет на Georgetown University.
Христина Габровска е сертифициран медиатор, притежава и сертификати за специализация в бизнес медиацията и медиация в екипа.
Често се случва учените да предоставят правата си по договори далеч преди
да са осъзнали потенциала на изследването си
Как би дефинирала "предприемач в науката"?
– Да си предприемач първо е житейска философия, отношение към света, състояние на духа. Необходими са и комплекс от качества, които могат да се култивират, изградят и впрегнат, за да обслужат предприемчивостта. И това се случва, когато учените осъзнават, че „чистата“ наука би могла да е по-полезна както на обществото чрез практическото й приложение, така и за тях самите – за лично благополучие (материално и кариерно) и за привличане на финансиране за по-нататъшни изследвания, проекти и развитие.
От нашите анкети разбираме, че учените нямат достатъчно информация за авторските права на научния си труд. Как е уреден този въпрос в нашето законодателство и на какво се дължи това незнание?
– В зависимост от спецификата му, един научен труд би могъл да се ползва едновременно от авторско-правна закрила по Закона за авторското право и сродните му права (произведение на литературата, науката или изкуството), да бъде изобретение по смисъла на Закона за патентите и полезните модели (патентоспособно или не). Ако бъде развит в приложна версия с бизнес насоченост, би могла да се използва и защитата, предвидена за други обекти на интелектуална собственост – марка по Закона за марките и географските означения, дизайн по Закона за промишления дизайн. А понякога е ноу-хау, което също се счита за обект на интелектуалната собственост, но закрилата му е упомената предимно в международни актове.
Тъй като уредбата е в различни закони, наистина изглежда сложна. Но като всеки продукт на човешка дейност, може да бъде разбрана и прилагана. Незнанието често се дължи на липсата на информация под формата на курсове или отделни модули в програмите, насочени към учените. Нашата програма цели да предложи именно този липсващ елемент, редом с много други знания от практическа необходимост за учените-предприемачи.
В първата анкета около 30% заявиха, че не знаят какво ще стане с резултатите от тяхната работа. Почти половината отговориха, че ще останат в институцията, 14% – че ще вземат данните със себе си. В едно подобно европейско изследване над половината от учените твърдят, че ще вземат научните си резултати. Какво става на практика след приключване на един научен проект?
– Класическият отговор на юристите е „Зависи“. И наистина има редица фактори, от които се влияе преценката във всяка конкретна ситуация. Авторството е лично и неотчуждимо право т.е. не може да се прехвърля. Ползването на резултата от труда на учения обаче може. В някои ситуации и за някои от обектите на интелектуална собственост е предвидено права да възникват за научната организация. Като това на заявяване или ползване. В повечето случаи законодателството предвижда уреждането им между страните.
Твърде често се случва учените да предоставят правата си по договори далеч преди да са осъзнали потенциала на изследването си или да се съгласяват на условия, които са несъразмерни на приноса им.
На практика, ако ученият не е поел ангажимент да не взема резултати със себе си, може да го стори. Но дори и в случаите на поети рестрикции към резултатите, ученият неотменимо носи знанията и опита си, които може да развие в нови направления и различни практически приложения.
Ако бизнесът има интерес към резултатите от даден научен труд?
– Би могло да се работи директно с научното звено, ако организацията, към която е създаден, е съгласна с това. Често обаче, се сформират отделно самостоятелни интердисциплинарни научни екипи и те развиват конкретно практическо приложение. Това все още не е достатъчно, за да се превърне в бизнес начинание.
Бизнес идеята стъпва на научния труд, но екипът трябва да има стратегия, включително по отношение на защитата на интелектуалната собственост. Трябва да има ясна цел – най-малкото дали цели да продаде разработен продукт (ноу-хау, лиценз на патент, полезен модел) или да развие собствен бизнес.
Върху тази основа екипът трябва да планира стъпките за постигане на целта си. В зависимост от спецификите на конкретния случай, се разработва стратегия и по отношение на интелектуалната собственост.
У нас малък процент от учените се стремят към патенти, а това е практика в комерсиализацията на науката в Европа и САЩ. Законодателството, цената или друго формира такова отношение?
– Законодателството е аналогично в повечето юрисдикции, тъй като е свързано с международни актове, по които и България е страна. Цената определено е пречка за стартиращ бизнес. И този проблем възниква особено осезателно при синхронизирането на бизнес стратегията с тази за защита на интелектуалната собственост, като част от първата. Защитата има териториален характер т.е. предоставя се на територията на всяка юрисдикция отделно и съответно за всяка юрисдикция се заплащат такси.
Така с натрупване се формира значителна сума, ако се заявява патент в множество юрисдикции.
От друга страна, стои рискът патентът след обичайно дългата процедура да бъде отказан по различни причини. Изисква се световна новост за патентоспособността на едно изобретение. Достатъчно е да се окаже, че друг учен някъде по света, макар и независимо, е направил публикация за същата научна разработка, и новостта може да бъде опорочена. И не на последно място, пречка могат да са ангажименти, поети или предвидени в закона, към научната организация, в която е направена разработката.
От български патент няма смисъл, а европейският е много скъп – така често казват докторанти и учени, когато става дума за правна закрила на обектите на индустриална или интелектуална собственост. А в Европа и САЩ като че стремежът е да се патентова. Нямат ли интерес самите научни организации да патентоват научните открития на своите учени?
– От български патент има смисъл в определени случаи. Може да бъде пречка за конкуренти да патентоват, може да служи за основа за патентоване и в други юрисдикции след намиране на финансиране при тестване на съответните пазари. Като правило закрилата на едно изобретение се предоставя с издаването на патент. В Европа и особено в САЩ, това разбиране е обичайно поради силната защита, която се предоставя и е трайно наложено с бизнес и съдебната практика.
Научните организации в България в много случаи нямат интерес да патентоват, защото финансирането им често е единствено за „чиста“ наука и лицензирането на патент срещу получаване на допълнителен приход би нарушило наложени рестрикции към основните източници на финансиране. Колкото и да са ниски, за съжаление, те са регулярни и установени. На следващо място в научните организации рядко има изградено бизнес мислене у учените, които са концентрирани основно върху научната си работа. И накрая, някои организации поемат работа по проекти за изследвания, които са част от по-голяма разработка, възможността за чието патентоване е в компетенциите на възлагащата организация и съответно или изначално са поели ангажимент за въздържание от използване или патентоване, или нямат поглед върху цялостното проучване, за да могат да го представят в заявление за патент.
Как се защитава интелектуалната собственост на учения и научната институция, ако фирма регистрира патент?
– Ако фирмата е коректна и регистрира патент за изобретение, осъществено в научната институция с участието на учения, това би следвало да се случи с тяхно участие и съответно справедливо възнаграждение. Ученият в този случай следва да бъде цитиран като изобретател. Ако обаче фирмата е патентовала изобретение, което е разработено от учен и/или научна организация, чиито права е нарушила, защитата на учения и научната организация се осъществява както пред съответното патентно ведомство, така и по съдебен ред.
Патентът може да е своеобразен начален капитал за един стартъп. Как един учен с патент у нас може да спечели партньор от бизнеса, ако не може да стартира сам?
– Патентът наистина може да бъде начален капитал. Най-лесното е да се предостави за ползване с лицензионен договор. По-трудното, но и с по-голям потенциал, а и убедена съм, по-удовлетворяващо за предприемача е да се развие в бизнес начинание. За второто, освен екип, е нужен партньор, често и повече от един.
За привличането на партньор от бизнеса, последният трябва да бъде запознат и привлечен от потенциала на патента, представен като бизнес идея. За целта са нужни допълнителни умения, които нашата програма Предприемачи в науката се стреми да надгражда у учените-участници. В някои отношения това представяне наподобява превод от езика на науката на езика на бизнеса.
По света има фондове, които инвестират в патенти. Как функционира този бизнес?
– Такива фондове инвестират в бизнеси, в основата на които стои патент. Без да омаловажаваме ценността на патента, той сам по себе си е елемент на бизнес потенциала на конкретно практическо решение на техническа задача.
Патентът се получава като документ, който удостоверява закрилата на изобретение, което е ново, има техническа стъпка напред в науката и е промишлено приложимо. Това изобретение обаче, трябва да се превърне в ядро на бизнес, а той да се разработи и развие на практика.
И това е надграждане, което предприемачите в науката могат да направят като впрегнат знания и умения, придобити както в нашата програма Предприемачи в науката, така и с инициативност, допълнителни свои проучвания и самообразоване в тази насока. Фондовете виждат представения бизнес потенциал и инвестират на различни етапи от развитието му. Някои са насочени към стартиращи бизнеси, други – към развиващи се компании, трети – към вече зрели такива. Обичайно фондовете търсят участие в капитала, за да са част от успешен бизнес след развиването му. Макар и по-рядко, има и такива, които предоставят финансиране и без капиталово участие, но обичайно с по-тежки финансови и обезпечителни ангажименти.
Кое е най-важното, на което искаш да научиш участниците в Предприемачи в науката?
– Вярвам, че участниците в нашата програма имат дух на предприемачи, а впечатляващите ни лектори ще им представят поглед върху множество аспекти на работата им. Убедена съм, че ще научат много, понякога в неочаквани за тях посоки – и по отношение на бизнеса, и в личен план, както и че ще усвоят полезни практически умения. По отношение на интелектуалната собственост, бих искала като начало да им дам разбирането на основата, логиката на уредбата, за да се ориентират по-лесно и да разчитат на тази закрила. От друга страна, на база на елементите в тази картина, да могат да изградят стратегическите си планове за реализация на проектите си. Накрая, да получат информация за практическите аспекти, за да я използват при избора на конкретните си действия и стъпки.
С какво ще предизвикаш нашите предприемачи в науката?
– Да си представят работата си след 5-10 години – какво практическо приложение ще има, как би изглеждал продуктът, върху който работят и каква би била тяхната роля тогава. И заедно да проследим доколко и как тази представа може да се реализира на практика.
Благодаря ти! Очакваме те в Предприемачи в науката 2023.
Програмата и другите лектори на Предприемачи в науката 2023 - тук.