Аз съм неуморимият Дон Кихот на все още малко разпространени изследователски теми в България. Казвам се Виктория Спасова, на 19 години, за които успях да бъда награждавана от министър-председател и министър на образованието и науката на Република България и от посланичката на Федерална Република Германия в България.
Завинаги ще остана възпитаничка на Немския отдел на 91. НЕГ “Проф. Константин Гълъбов”, откъдето събирах с пълни шепи опит в международното сътрудничество и завърших с пълно отличие и две дипломи - българска и немска.
Избрах да не прекъсвам връзката си с България, а да подсилвам връзките и със световния бизнес и наука.
Преследвам своята мисия да опазвам здравето на хората, осъществявайки две от най-съкровените си мечти - да се гмурна в дълбините на медицинската наука и да осигуря чиста околна среда и здравословна храна на хората с помощта на моята проектна идея за постигане на симбионтни отношения с цел откриване на алтернатива на азотните торове в земеделието.
Моята научна работа се изразява в изследването на биохимични сигнали между естествени симбионтни партньори, идентифицирането им и тяхното прилагане върху други растителни видове от икономическо значение за съвременното земеделие. Събирането на достатъчно голяма колекция от симбионтните партньори и изследването на тяхното интерагиране би довело до откриването на революционна алтернатива на азотните торове, чието производство е изключително скъпо, енергоемко и замърсяващо околната среда.
Моята въздействаща бизнес идея предлага лесно решение на изключително комплексен проблем, свързан с негативните последици от производството и неправилното приложение на азотни торове.
Целя да пренасоча средствата за синтеза на изкуствени торове и за борбата с неминуемите вреди за околната среда именно в превенция на замърсяването и мониторинг на ефективността на моето алтернативно решение.
Идеята ми се изразява в продажбата на високо устойчив на екстремни атмосферни условия разсад от желан от клиента растителен вид, за отглеждането на който ще е необходимо никакво или минимално допълнително наторяване и драстично понижено количество вода за поливане. Осъществяването и стабилизирането на симбионтните отношения в специални лабораторни инкубатори ще позволи на действащите в селското стопанство да закупуват своите растения директно, без да е необходимо да се борят с понякога непосилните разходи за подхранване на почвата.
Благодарение на гъбите в симбиозата и многократното увеличение на кореновия обем на растенията те биха разрешили и още един драматичен проблем за съвременното земеделие, а именно - дългите сухи периоди.
Моят продукт свързва растения от неповторими български сортове с гъби и азотфиксиращи бактерии от 6 от общо 7-те континента на планетата. Благодарение на познанията ми за биохимичния сигналинг между организмите, успях да осъществя комуникацията между три симбионтни партньора и предстои с помощта на менторите и лекторите в Предприемачи в науката да докажа, че реколтата на терен не би се различавала по нищо от тази на растения под действието на конвенционалните методи за изкуствено наторяване.
Проблемът, който решавам… Модерно земеделие - възхитителни картини, които постоянно срещаме - торове, които увеличават реколтата неколкократно и иновативни технологии. Много рядко обаче човек си задава въпроса какво всъщност стои зад това и какво всъщност означава излишъкът от азотни торове за опазването на околната среда. В основата на моята проектна идея стои именно този въпрос и как може да се промени обезпокояващият отговор.
Почва, богата на азотсъдържащи соли, която е завладяна от плевели и треви, намаляващо растително разнообразие на планетата, мъртва риба в реките поради липса на кислород в резултат на заблатяването на водните басейни вследствие на отмиването на излишните азотни торове от почвата в подпочвените води и разходите за пречистване на питейната вода са само част от проблемите, за които днешният бизнес носи отговорност, а еколозите трябва да търсят съответните решения.
Уникалното в моята разработка е, че не се боря с последствията от неекологичните практики, а откривам тяхна алтернатива.
Може би моята суперсила е това, че съм млада и необременена с мисли, с които често се сблъсквам от по-опитните в научните среди: “Щом е нещо толкова очевидно, все някой щеше да го е измислил вече.”
Вглеждайки се в природата, в миналото учените множество пъти са откривали решенията си в нещо вече налично в природата като влаковете стрела, вдъхновени от колибрито, тиксото - от гущерите и светодиодните крушки - от светулките.
Моите клиенти са земеделците на България, а по-късно, надявам се, по целия свят. България притежава изключително сравнително предимство за въвеждането на научната ми разработка в практиката.
За разлика от най-силните икономики в света, където броят на реколтите надхвърля 5 годишно, а продуктите се характеризират най-често с високо съдържание на нитрати, то тук традиционно реколтите са максимум три, а плодовете и зеленчуците се характеризират с неповторими вкусови качества.
От една страна, така ще се популяризира традицията в българското земеделие, а и ще се подпомогне оцеляването му, толкова тежко в последните години. По-рядкото влизане на тежка техника в полетата има щадящ ефект върху организмите в симбиозата и повишава шансовете за нейната успеваемост. Устойчивостта на растенията спрямо вредители и екстремни климатични условия се повишава благодарение на своеобразно изградената нова микроекосистема между растение, гъби и бактерии. Предлагането на уникалния разсад отвъд граница ще популяризира българските неповторими сортове.
От друга страна, българското земеделие ще разполага със средство срещу финансовите трудности, ще разчита не само на търсенето на произвеждания продукт, но и на средствата по европейски и световни проекти за устойчиво развитие в земеделието.
Моят екшън план предвижда да открия съмишленици земеделци, които са готови да експериментират, като отглеждат през следващия сезон растения, инокулирани с най-подходящите симбионтни партньори. Планирам мащабите на научното изследване да се съобразяват с търсенето и предприемачеството и науката да се развиват успоредно в синхрон-от доказване на ефективността в лабораторията, до впечатленията и нововъзникналите проблеми на земеделците на терен. При откриване на финансиране планирам да оборудвам лаборатория, която да помещава всичко необходимо за моите изследвания, за да спестя един от най-ограничените си ресурси - времето. Бих желала до 6 месеца заниманията ми да достигнат професионално ниво и да не е необходимо да минавам 2 километра от една лаборатория до друга, за да направя две взаимно зависими последователни измервания.
Най-много се гордея с това, че никога не се предавам и благодарение на проекта си разпознах и най-голямата си сила - с тази упоритост да убеждавам. Горда съм, че на 17 години станах своеобразен ръководител на екип от учени от България, Германия и Норвегия, преборих се с предразсъдъците на това, че съм малка и смятам, че нещо толкова просто може да бъде ключ към промяната на селското стопанство в световен мащаб. Учените ми повярваха, а съм в Предприемачи в науката, за да убедя и бизнеса в това, което правя.
В науката мечтая да не губя никога искрата, която ме кара да търся собствените си граници и да ги надскачам, а не да се извинявам и бездействено да се възмущавам от липсата на техника или експертиза да се работи с нея. Искам с това, което правя да достигам до максимално много хора и да им осигурявам здравословен и достоен живот.
Моето бъдеще като предприемач в науката вярвам, че далеч няма да приключи със сегашната ми идея, а напротив тя ще е трамплинът да свържа ученическото си начинание с бъдещето ми в медицинските науки. Моето мото е да премахвам причините за страданието, а не да се боря отчаяно с последствията.
Предприемачи в науката е началото на едно дълго пътешествие, което свързва науката с бизнеса и потребителите - единственият начин според мен науката наистина да е значима и с дълбок смисъл за този, който я развива, и за тези, които ѝ се доверяват.
Другите участници в Предприемачи в науката - тук.