Христо Стоянов: Не гениалните открития са тези, които създават успешните технологични бизнеси

Той е лицето на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) в България вече повече от осем години. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) е мажоритарен акционер във фонда, който предоставя финансиране на малки и средни предприятия (МСП) чрез рисков капитал и инструменти за рисково финансиране. Другите акционери са Европейската комисия и финансови институции от Европа. Създаденият през 1994 г. фонд работи във всички страни от ЕС, в бъдещи членове на Съюза, Лихтенщайн и Норвегия. Христо Стоянов управлява дейностите по бизнес развитие на институцията, която предоставя рисково финансиране за предприемачество и иновации; инвестиции с дялов капитал, портфейлни гаранции на кредити за бизнес развитие, стартъп акселератори.

Член е на директорския борд на JEREMIE Bulgaria- прилаганата в България  инициатива на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), чиято цел е подобряване на достъпа до финансиране за микро, малки и средни предприятия. Тази инициатива се финансира първоначално от структурните фондове за периода 2007 – 2013 г. и в момента реинвестира изплатените обратно средства.

Преди да се присъедини към екипа на ЕИФ в София, Христо Стоянов е директор M&A във Форем Консултинг, където в продължение на четири години участва в сделки за сливания и придобивания между 5 и 150 млн. долара.

Има магистърска степен от УНСС и MBA от University of Notre Dame – Индиана, САЩ, където е бил стипендиант на Fulbright програмата и е участвал като портфолио анализатор в университетска програма за управление на инвестиционен портфейл от акции и рискови инвестиции.

До заминаването си през океана, Христо е водещ финансов редактор във в. Пари. Автор е на иновации във финансовия всекидневник, където в продължение на пет години е и финансов анализатор. Бил е номиниран за наградата „Черноризец храбър“, носител е на награда от Държавната комисия за ценни книжа и борси.

Въпросът, който задавам на всички лектори е за дефинирането на „Предприемач в науката“. Какво би било твоето определение?

– Преди всичко мисля, че

има много общи черти в манталитета на истинския предприемач и на големия учен. Любопитство и откривателство.

Способност за критично мислене, поемане в неизвестна посока и търсене на нови решения. Същевременно, много често иноваторите, които искат да стартират нов бизнес, са твърде обсебени от създаването на перфектния продукт. Успешни предприемачи обаче стават тези, които преди всичко търсят клиенти, за да научат от тях как трябва да подобряват продукта си. Както казва в съветите си към стартиращи предприемачи Гай Кавазаки, главният евангелист на Apple  в ранните години на компанията:

Не чакай да създадеш перфектния продукт или услуга, а просто продавай. Не създавай стратегии как ще продаваш, създай клиенти.

За мен

успешният предприемач в науката поставя клиента и потребителя в основата на научните си занимания.

Той мисли не само как да реши техническите задачи по създаването на един продукт, но и как да го изкара на пазара.

Имаш ли опит с компании, създадени и развивани от учени? На какъв етап от дейността си търсеха финансиране?

– Ако става въпрос за рискови инвестиции чрез т.нар.  екуити фондове за технологичен трансфер, които по правило финансират проекти за комерсиализация на научни разработки, в ЕИФ имаме специален екип, разработващ такива фондове е Европа. Но в Източна Европа, и в частност в България, досега нямаме създаден такъв тип екуити фонд.

Виждаме огромно положително развитие и в науката и в предприемаческите нагласи в целия регион и вярвам, че е въпрос на близко бъдеще да се появят и такъв тип рискови фондове.

За тези осем години, в които ЕИФ има офис в София, сме създали 6 успешни екуити фонда в България в класически категории – стартъп акселератори, venture capital фондове, growth capital фондове. Те са осъществили инвестиции в близо 250 иновативни български компании на различни фази от развитие. Разбира се основната част от тези иновативни бизнеси са в областта на дигиталните технологии, където в България вече има зряла екосистема и множество предприемачи. Но досега тук не сме работили по фондове за deep-tech инвестиции, каквито се създават в академичните и научните институции.

Има ли възможност учени, без никакъв предприемачески опит да се обръщат към фонда за консултация и да бъдат насочвани към конкретни финансови инструменти?

– Разбира се.  Затова има офис на групата на Европейската Инвестиционна Банка в София, където сме екип от пет човека. Често имаме точно такъв тип разговори с потенциални предприемачи. Точно това ни прави големи оптимисти за възможностите за тех-трансфър инвестиции в България.

По принцип, липсата на предприемачески опит никога не е истинско препятствие.

Нали за да придобиеш опит трябва да има първи път и някой инвеститор трябва да ти повярва първи. А самите инвеститори също имат своя първи път. Ние в ЕИФ имаме богат опит в създаването на над 600 venture capital фонда в Европа и когато те са успешни, вече е много по-лесно да привличат частен капитал за следващото поколение инвестиционни фондове. Съществена част от работата ни е именно да създаваме fist-time фондове от first-time фонд мениджъри инвестиращи във fist-time предприемачи. Само така се създава и развива предприемаческа екосистема за иновации.

Същевременно, индустрията за рисково инвестиране има много дълбока сегментация, която кандидат-предприемачите е нормално да не познават и да търсят съвет. Има различни инструменти, подходящи за инвестиции в различен микс от бизнес рискове и в компании в различни фази на развитие. Няма един универсален модел. Напълно естествено е една иновация да не представлява интересна инвестиция за един тип рисков фонд, но да е много интересна за друг инвеститор. Точно затова има многообразие от финансови инструменти и голям брой фондове за рисков капитал, опериращи на един зрял пазар.

Както казват в Силициевата долина, ако не си почукал поне на 100 врати значи дори не си започнал да търсиш инвеститори.

Как ЕИФ подкрепя стартиращи технологични компании?

– Като европейска публична институция, ЕИФ не финансира пряко бизнеса. Фокусирани сме в разработването и прилагането на финансови инструменти за финансовата индустрия, която от своя страна да ги използва, за да финансира по-рискови и по-иновативни бизнес начинания при по-добри условия.

Работим много добре с поредица от български правителства и досега сме създали шест различни екуити фонда и

вече говорим за наличие на индустрия за рисково инвестиране, каквато нямаше преди 2011 г.

Някои от тези фондове инвестират изключително на фаза стартиране на бизнес, преди да има готов продукт или услуга, да не говорим за потребители. Други фондове инвестират в т.нар. сийд, Серия А и Серия Б фази. Това са просто термини от venture capital индустрията, които най-общо кореспондират с бизнеси с продуктова или пазарна валидация, генериращи някакъв паричен поток, но не и достатъчни печалби. Трети вид фондове инвестират в по-зрели иновативни компании, които примерно показват добър финансов резултат на един малък локален пазар и имат нужда от капиталова подкрепа за глобална експанзия.

Резултатите на тези first-time фондове в България и на компаниите в портфейлите им са много добри. Вярваме силно в потенциала на технологичните компании в България, а и в целия регион.

Работим по реализирането на ново поколение екуити инструменти. Оптимисти сме за развитието на средата от бизнес ангели в България, deep-tech и tech-transfer инвестициите, възможностите за базиране в София на по-големи инвестиционни фондове, които да оперират в по-широка география.

Този регион може да създаде глобални технологични компании. Въпрос на време и продължаващо развитие е.

Наред с рисковия капитал, прилагаме и финансови инструменти за развитие на кредитното финансиране за малък бизнес и иновации. Работим успешно с много банки в България, като издаваме гаранции по бизнес кредити, с които банките финансират и традиционни, и иновативни компании при по-ниски изисквания за обезпечения и при по-добри лихви. За тези осем години, над 13 хиляди малки български предприятия получиха кредитно финансиране за над 1,5 млрд. евро по програмите за реализация на гаранционни инструменти, управлявани от ЕИФ.

Преди около година беше създаден нов екуити фонд за българския пазар, който да инвестира в иновативни стартъпи и в технологични компании във фаза на растеж. Колко компании са подкрепени вече, от кои сектори?

– Най-новият екуити фонд BrightCap Ventures е шести по ред и стартира преди малко повече от 12 месеца. В него наред с инвестицията на ЕИФ по JEREMIE програмата, която изпълняваме с Министерството на икономиката, има и частни инвеститори. Портфейлът му ще се състои от две инвестиционни кошници, образно казано. В първата кошница ще са стартъпи в мини-акселераторска програма, а втората е по-скоро класически venture capital портфейл. Фокусът е отново върху дигитални технологии, по-специално интернет на нещата, виртуална и подсилена реалност, облачни технологии и финтех. До момента са направени шест инвестиции. Интересно е, че

четири от тези компании са основани от българи и са базирани в Силициевата долина, като екипите за развойната дейност са в София.

Наред с BrightCap, в тези компании са инвеститори и някои от най-големите имена във venture capital индустрията в Сан Франциско.

Това показва нова тенденция на пряко интегриране на българската предприемаческа и инвестиционна екосистема с тази в Силициевата долина.

Кои са другите подходящи за учени финансови инструменти на  Европейския инвестиционен фонд?

– Всеки инструмент може да бъде подходящ за определен тип иновации, идващи и от научните среди. Разнообразието е голямо.

Когато говорим за финансиране на иновации от каквото и да е естество, има един голям магнит за инвеститорите – наличието на клиенти и продажби.

Чудесно е да има научна разработка с практическо приложение, качествен екип и голяма визия. Когато към това се добави паричен поток от плащащи клиенти става много по-лесно да се намерят инвеститори.

Как се развива програмата InnovFin, съвместна инициатива на Европейската инвестиционна банка, Европейският инвестиционен фонд и ЕК в рамките на програма Хоризонт 2020?

– По Innovfin програмата ЕИФ изпълнява много популярен гаранционен инструмент за банкови кредити, който е част от по глобалната европейска програма, известна като плана Юнкер. В България банките използват активно този тип гаранции, за да кредитират както инвестиционни проекти на иновативни компании, така и развойна дейност в по-традиционни малки бизнеси. Ние поемаме част от кредитния риск, който иначе фирмите трябва да обезпечат с ликвидни активи, каквито в много случаи те нямат. Така проектите им стават банкируеми. Вече имаме много издадени гаранции по InnovFin тук, в резултат на което ние всъщност решихме да удвоим ресурса по тази програма за България.

Кои са най-добре работещите финансови инструменти на нашия пазар?

– И гаранционните продукти, и екуити инструментите работят успешно.

Всъщност България е сред отличниците по използване на финансови инструменти в Европа.

В ЕИФ имаме амбиция да разширим палитрата от такива инструменти в България.

Работите ли върху нови финансови инструменти?

– Да. Например,

до няколко месеца ще пуснем тук пилотен гаранционен продукт за факторинг, акредитиви и други форми на търговско финансиране, насочен по-специално към развитието на външнотърговската дейност на малкия бизнес.

Споменах и за новите възможности, които виждаме в областта на рисковото инвестиране.

Всъщност в момента работим по създаването на седмия екуити фонд в София.

Според изследване на ЕИФ от миналата пролет за venture capital индустрията в Европа, София е сред Топ 20 на VC екосистемите в Европа и една от двете източноевропейски. Как би коментирал тази класация?

– Това изследване обобщава статистическите показатели в един малко по-стар период. Такъв резултат не би трябвало да е изненада. Американското списание Forbes беше сложило София в своя класация през 2015 г. на 10-те най-добри места в света за стартиране на иновативен бизнес. По нашата методология

София вече има някои от характерните черти на зряла venture capital екосистема.

Не е само въпрос на наличие на многообразие от VC фондове или брой направени инвестиции, които, разбира се, са важни.

Екосистемата се развива преди всичко, защото тук има истински талант, особено в IT сектора.

Не трябва да се подценяваме. Има редица световни изследвания, които показват че качеството на IT специалистите в България е на изключително ниво. Вече има и натрупан опит за стартиране на бизнес, успешни истории.

Роля играе и т.нар. проклятие на малкия пазар, което всъщност е много стимулиращо. За българските стартъпи местният пазар е по дефиниция малък и безинтересен. Те нямат избор и трябва да мислят глобално от първия ден.

Имаме този манталитет да мислим на едро и това се забелязва от всички инвеститори, когато дойдат в София. Това е свързано и с наличието на една активна общност, в която всеки споделя, помага и стимулира. А не се конкурира на местния пазар. Големите корпорации с офиси в България като Microsoft, HP, Sisco, VMWare, SAP , както и големите български ИТ компании са хипер активни и ангажирани с развитието на тази общност. Така че определено можем да говорим за екосистема с много участници.

Кои други положителни тенденции в екосистемата би откроил?

– Всъщност в големите градове интернет скоростта е на много добро ниво.

Недостатъците на държавната образователна система се компенсират от много силното развитие на частни инициативи и корпоративни обучения – СофтУни, Телерик академията, StartItSmart. Изникват все повече споделени пространства за работа.

Но трябва да си даваме сметка, че динамиката  в развитието на VC индустрията в Европа, а и глобално, се ускори многократно в последните 3 години.

Днес картата на предриемаческите екосистеми в Европа е много по-пъстра. София определено е на тази карта, но класациите днес не значат нищо утре.

Трябва да развиваме и привличаме талант, да подпомагаме всички участници в екосистемата, да създаваме контакти и взаимодействие с другите центрове за иновации, да развиваме умна среда.

На какво от твоя личен опит би искал да научиш предприемачите в науката?

– Да не се страхуват да споделят откритията си и да търсят партньори. Досега не съм срещал инвеститор, който има интерес да открадне идея или научна разработка, защото тя няма особена стойност извън екипа, който я е създал.

Има ли мит, свързан с финансирането на стартиращи технологични или иновативни компании, който би искал да разбиеш?

– Не гениалните открития са тези, които създават успешните технологични бизнеси. Хората, предприемачите са в основата.

Когато рисковите инвеститори избират в коя иновация да вложат парите си, винаги ще предпочетат изключителен екип със средно добра бизнес идея пред изключителна иновация и средно добър екип.

 С какво би предизвикал участниците в Предприемачи в науката?

– Бих бил любопитен коя личност и история вдъхновява всеки един от тях.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!