Трудно се създава продукт без инвестиции, но трудно се получават инвестиции без продукт

Трудно се създава продукт без инвестиции, но трудно се получават инвестиции без продукт

Гл. ас. д-р Златко Захариев е преподавател във Факултета по Приложна Математика и Информатика на Техническия Университет – София. Има дългогодишен опит като програмист, технически ръководител и технически директор в български и международни компании. Основател е на две технологични компании – Rrouster и Eumoirous. Rouster е нова генерация персонален компютър – изчислителната му мощ е изцяло в облака, а самият той се побира в портфейл. Печелил финансирания от „Next Generation Internet (NGI) Initiative“ и „Salzburg AG Innovation Challange“, както и Special Price на програмата StartUpLive.

Защитава докторска степен по изкуствен интелект в Техническия университет в София, където е завършил и бакалавърската, и магистърската си степен. Член на European Startup Association. Съветник и участник в Innovation Center Bulgaria, E2E Ambassador.

Добре дошъл като лектор и ментор на програмата Предприемачи в науката! Твоето кариерно развитие може да бъде модел за всеки участник в програмата. Разкажи кога и как реши да създадеш своята първа компания?

– Добре заварил и благодаря за поканата. Благодаря и за хубавите думи, но аз лично бих посъветвал участниците да си изберат по-успешен модел от мен 😊, или най-добре просто да бъдат себе си и винаги да вярват в това, което правят. Успехът в крайна сметка е функция на свършената работа и постигнатите цели, а аз като, че повече ще разказвам, за неуспешни, отколкото за успешни начинания, както и за уроците от тях.

По темата – Eumoirous всъщност се случи почти случайно, далеч не беше обмислено решение, а по-скоро емоционален порив в комбинация с, както ми се струваше тогава, „подходящ момент“.

По това време работех като CTO на малка фирма, която разработваше софтуер за застрахователни брокери, като основно използвахме Ruby и RubyOnRails. СТО, беше по-скоро титла, просто защото в продължение на една или две години във фирмата бях единственият технически човек и до края останах служителят с най-много години опит. Имах една концепция за софтуерен продукт за електронно създаване, преговори и подписваме на договори, но нямах ни най-малка идея от къде и как да започна. Нямах възможност да работя нещо, без да ми се плаща за него и нямах възможност да наема хора, които да ми помагат.

Когато реших да напусна, да си търся късмета другаде, се оказа, че целият екип всъщност е мислел да направи същото. И тогава си казах, че след като имаме вече изграден екип в технологии, които (поне на запад) се търсят, не е необходимо да се „разпръсваме“, а можем да продължим да работим заедно, по чужди проекти. Мислех си, че в някакъв момент ще ни остане и време, в което да започнем да работим и по продукта за договорите. Последното никога не се случи, разбира се.

С какъв капитал стартира?

– Стартирахме буквално с 0 капитал, но след няколко телефонни обаждания, имахме един и след това още един малки проекта, за които ни се плащаше, а след известно време (и с доста усилия) успях да взема от предишната фирма две или три хиляди лева за неизползвана отпуска, които използвах като „оборотни средства“.

Как след това финансира дейността си? Как се развива Eumoirous сега?

– От там нататък, бих казал, че нещата тръгнаха… надолу. Имахме няколко проекта, които очаквахме да поемем, но се забавиха повече, отколкото можехме да си позволим. Единият от проектите, по които работихме тогава за малко да се провали. Аз не успях да представя фирмата по начин, който да продаде услугите ни и като, че най-лошото – не успях да запазя ентусиазма, с който започнахме и не след дълго, все пак се разделихме с екипа и всеки пое по своя път. Това, за щастие се случи достатъчно бързо, не бяха нанесени големи щети, а с хората, които тогава участваха си останахме приятели. Към момента Eumoirous е юридическото лице, под което се развива Rouster.

Само три години по-късно основаваш нова технологична компания. Защо избра този път, вместо да се фокусираш върху развитието на първия стартъп?

– Бих казал, че нямах избор – екипът на Eumoirous вече се беше разпаднал така или иначе, нямахме проекти, по които да работим, нямахме и средства да се издържаме. В крайна сметка ме поканиха в по-добре финансирана стартираща компания, в която да се включа и в която очаквах да стана съдружник след известно време. Предвид ситуацията ми се строи добър избор. Прекарах там около две години докато се разбере, че пазарът за продукта, който разработвахме, е по-ограничен от очакваното.

Как стартира Rouster?

– Дали ще се повторя, ако кажа “почти случайно“? Имах личен проблем за решаване, реших си го и след това толкова си харесах решението, че трябваше да го превърна в продукт. Егоцентризмът е голяма движеща сила. Поне ако се съчетае с не по-малка грандомания и желание да си полезен. 😊

Rouster е напълно функционален компютър, но изцяло в облака. Може да се използва на всякакви други устройства. Необходими са само монитор, мишка и клавиатура. За да работи това, разбира се, усещането от този облачен компютър трябва да е неразличимо от това на конвенционален компютър.

А ползите са, че не е необходимо да се купува предварително, може да се вземе буквално безплатно и след това да се плаща на края на месеца само това, което наистина е използвано. Мощността се променя според текущите нужди и може да е почти неограничена. И е толкова добър, че може да се използва дори и за гейминг.

Зад това изглежда се крие интересна история за този т.нар. личен проблем?

– Историята е, че когато излезе играта Rise of the tomb raider, ми се щеше да я поиграя, а разполагах само с един (макар и тогава последно поколение) MacBook Pro – чудесна машина за работа, но не и за Tomb raider. Никак не ми се купуваше настолен компютър само за една игра, а и не можех да отделя повече от няколко часа седмично. Една вечер започнах да търся външна видео карта. Цените им се оказаха скандални, но се сетих, че наскоро си бях купил т. нар. SteamLink. SteamLink е „тънък клиент“ за стрийминг от компютър на телевизор, специално предназначен за гейминг. Работи само в локална мрежа, но пък ми стана любопитно какво ще стане ако вържа AWS инстанция с видео карта към него. От там нещата се случиха бързо – намерих една статия, в която се описваше начин това да се случи. Начинът

работеше почти добре и така реших, че това може да се превърне в продукт и то не само за gaming, а като по-добра алтернатива на сегашните компютри.

После попаднах на един много нов проект (Parsec), който явно беше създаден на база на същата статия, но работеше по-добре. Разработваше се от трима души в Ню Йорк. Свързах се с тях. Те се съгласиха да използвам продукта им за да подсигуря стрийминга. Сглобих прототип на база RaspberryPi, Parsec, едни тогава нови cloud провайдъри на виртуални машини с видео карта (PaperSpace) и няколко Linux скрипта, които написахме с един приятел. Започнах да показвам този прототип и като отговор получих голям ентусиазъм от “публиката“. Така и не изиграх Rise of the tomb raider (голямата ми дъщеря го изигра), но го използвах, като демонстрация на Rouster.

Сега търсиш ли инвеститор за компанията?

– Търсенето на инвеститори е вероятно най-важната дейност за развитието на Rouster. От една страна, изграждането на облак и създаването на хардуерни устройства е скъпо начинание, от друга – има много по-важни аспекти, от парите, свързани с инвеститорите в една компания.

Инвестицията не е просто пари, които постъпват по сметката на фирмата. Тя е основно хора и организации, с които заедно се изгражда продукт.

В нашия случай, когато започнахме, имахме прототип на технологично решение, но далеч нямахме продукт. Не знаехме, кой ще купи нашето решение, защо ще го купи, колко ще плати, как и къде да го продаваме, колко ще ни струва да го произведем и да го поддържаме и т.н. и т.н.

Откъде дойде първата инвестиция?

При всеки стартъп процесът е донякъде индивидуален, но при нас първата инвестиция дойде като награда от състезание за стартъпи – Salzburg AG Innovation Challenge. Тя беше предвидена да се оформи решението, което имахме като продукт и да се тества този продукт на пазара. Благодарение на организацията, която инвестира тогава в нас, успяхме да дефинираме много въпроси, на които все още нямахме отговор, да определим хипотези за тях, да оформим продукт, който на финала се оказа по-различен от това, което си представяхме, да го тестваме на пазара и да валидираме хипотезите си.

С втората инвестиция, която получихме (грант от Next Generation Internet Explorers) най-общо казано повторихме същото, но за много по-различен пазар (САЩ), като развихме продукта в подходяща за целта посока.

И за сега сме до тук… Следващите стъпки са „предварителни продажби“ и „излизане на пазара“. Тук, разбира се, също е необходим опитен инвеститор.

В момента колко служители имаш?

– Стигнахме и до неудобните въпроси 😊. Eumoirous като проект не съществува вече от години, а като юридическо лице се занимава с разработката на Rouster. Rouster от своя страна от около половин година е в „пауза“, докато намерим инвеститор за следващите две цели. В паузата пък влязох с друг проект, разработващ продукти за банковия и застрахователния бизнес. За момента бих определил Rouster, като „все още неуспешен“ стартъп. Извървяхме дълъг път, но ни чака още по-дълъг.

От опита си като предприемач през последните седем години как би определил най-трудните моменти за един технологичен стартъп у нас?

– Преди известно време един инвеститор от Канада, ми сподели неговия опит.

„На Запад има много добри бизнес хора, но е по-трудно да си намериш добри технологични. На Изток има много добри технологични хора, но е по-трудно да си намериш добри за бизнес“.

Не бих го нарекъл точно „трудно“, а по-скоро „сложно“. Но може би най-сложното се състои в това, че когато стартираме технологичен проект, обикновено го започваме от технологичната перспектива, а за успеха на едно такова начинание е необходимо да разбираме всички гледни точки. От там –

трудно се създава продукт без инвестиции, но трудно се получават инвестиции без продукт. Трудно се събира екип без инвестиции, но трудно се получават инвестиции без екип.

И т.н. – проблема с яйцето и кокошката, ни съпътства непрекъснато. При всички случаи, необходимо е да сме максимално отворени към света, различните гледни точки и аспекти на това, което правим и да не спираме да се учим от грешките си. В крайна сметка както е казвал Чърчил – „Успехът е способността да преминаваш от провал към провал, без да губиш ентусиазъм.“

У нас студентите, докторантите и младите учени в България не са така активни в създаването на научни стартъпи, както в Европа или САЩ. Защо според теб?

– Вероятно са единици стартъпите, които могат да започнат без „външна помощ“, особено говорейки за научни стартъпи и особено говорейки за хора без бизнес опит. От една страна, дълги години в България нямаше адекватна среда за рискови инвестиции и въпреки, че последните години това се подобрява драстично, нещата все още изглеждат по-сложни отколкото е необходимо. Дори чисто юридически, в България не е лесно да се управлява стартъп с външни инвеститори. От друга страна, при нас развитието на подобна култура и образование, като че ли малко се забави, което поставя предприемачите пред някои препятствия, които често изглеждат непреодолими, въпреки, че по-вероятно са просто „трудни“.

Какво от чуждия опит би било най-удачно да се използва, за да се насърчава предприемачество в академичните среди? Кой трябва да има водеща роля в този процес?

– Водещи вероятно трябва да са университетите и бизнесът.

Университетът не би трябвало да е просто място от където човек получава диплома, а място където освен, че учи, създава контакти и намира съмишленици. Това, разбира се, ще случи когато имаме максимално активна колаборация между образователната система и бизнеса. И разбира се, когато се отделят средства за инвестиции в научни проекти с бизнес потенциал.

Да – би трябвало да можем да разчитаме и на държавата да подпомага процеса, но дори и да не можем, това не би трябвало да ни спира.

Какви проекти и участници би искал да видиш в Предприемачи в науката?

– Искам да видя участници, които правят нещо, което наистина ги вълнува, вярват, че могат променят света с него и са готови да извървят необходимия път.

С какво искаш да предизвикаш участниците в Предприемачи в науката?

– Най-вече, да излязат от комфортната си зона и да гледат на всичко, което правят от максимално много, различни гледни точки. Технологията е само малка част от успешния бизнес.

Какво искаш да научат от теб?

– Дали ще успея е друга тема, но ми се иска да съм полезен по пътя от една идея, към създаването на функциониращ бизнес от нея.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Още за Предприемачи в науката 2022 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори – тук.

 

 


Награда Предприемач в науката 2022

Награда Предприемач в науката 2022

Предприемачи в науката 2022

Признание

8000 лв. докторантска стипендия

Предприемачи в науката

След 10 години

Предприемачи в науката 2021

Награда Предприемач в науката

Награда Докторантска стипендия

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close