Станислав Червенков: За мен предприемачите в науката са трайното бъдеще за успешен и доходен бизнес

Станислав Червенков: За мен предприемачите в науката са трайното бъдеще за успешен и доходен бизнес

Category : Новини

Станислав Червенков е новият ментор в програмата Предприемачи в науката тази година. Той е зам. изпълнителен директор на Фондация „Център за предприемачество и управленско развитие – България“ (CEED-Bulgaria).  Повече от 10 години работи в областта на предприемачеството чрез изготвяне и управление на проекти, финансирани от различни национални и международни донори и програми, разработване и провеждане на специализирани обучения за бизнеса, НПО сектора и държавната администрация.

Завършил е бакалавърска степен по Финанси и магистърска степен по Публични финанси в УНСС. Притежава диплома по специалност Право като следдипломна квалификация, както и редица национални и международни сертификати.

С повече от 15 години професионален опит, като 5 от тях са в структурите на държавната администрация. Одобрен външен експерт към Агенция по обществени поръчки, оценител по различни оперативни програми в България и участие в над 50 оценителни комисии. Със солиден опит и като обучител, модератор, консултант и експерт по въпроси, свързани с разработване, управление и отчитане на проекти, тръжни процедури и развитие на малки и средни предприятия.

Питаме нашите лектори и ментори как самите те определят „предприемач в науката“. Вашата дефиниция?

– Науката дава фундаменталната основа за бъдещото развитие. За предвидливите и находчивите това може да се окаже неподозирано успешна реализация в практиката и бизнеса.

Предприемаческият дух, съчетан с визионерството на науката е сигурна основа за всеки който дръзне да докаже своя потенциал и да промени теоритичните познания в доходен бизнес. За мен предприемачите в науката са трайното бъдеще за успешен и доходен бизнес.

Менторите на Предприемачи в науката са много важни за успеха на учените в програмата. Тази година проектите и областите са много различни, някои участници вече дори имат регистрирани стартъпи. Кое според Вас е най-сериозното предизвикателство за един начинаещ предприемач, който идва от академичния свят?

– Да мисли практично. Важно е с научните познания в съответната област предприемачът какъв човешки проблем смята да разреши.

В основата на успешния бизнес е потребността. Ако начинаещият предприемач има ясна визия – какво иска да предложи на хората, с което да им подобри част от ежедневието, то със сигурност ще бъде успешен в бизнеса.

Имате сериозен опит и познавате отлично предприемаческата общност у нас. Как попадат в нея хора на науката?

– Понякога е по-доре да знаеш по-малко, но да имаш сърце, душа и характер на победител за да успееш. Много от предприемачите имат воля и идеи, но нямат академични познания и остават само с добрите мисли и желания. От друга страна, хората на науката пък не много често имат дързостта на предприемача и затова се страхуват да стартират собствен в бизнес. Въпреки трудностите, всеки човек може да бъде предприемач по своему, важното е той да се чувства удовлетворен от това което прави и да усеща ползотворните резултати на своя труд.

При всички положения научните среди са генератор на стабилни бизнес решения, които трябва да бъдат във фокуса на предприемаческата екосистема.

През последните години у нас има много достъпни програми за насърчаване на предприемачеството. От Ваша гледна точка, защо в България няма университетски стартъпи и спин-офи както в Европа и САЩ?

– В общ план България предпочита да взаимства чужд опит, отколкото да се опита да създаде нещо ново и да конкурира останалите държави.

В нашата страна има строхотни и много находчиви и предприемчиви хора. Истината е обаче, че те предпочитат да намерят реализация навън.

По-сигурно е да се насочиш към вече доказани университети и образователни институции в чужбина, които от години реализират амбициите на млади предприемачи, отколкото да се опиташ да търсиш пазарна реализация на твоите идеи в България, макар и с достъпни програми. Генезисът на въпроса се основава не само на активна и целенасочена политика, но и на доказа практика и ефективни резултати, които привличат таланти и предприемчиви българи.

В CEED-България работили ли сте с учени-предприемачи? 

– В своята над 14 годишна история Фондацията е работила с различни експерти, консултанти, учени, доброволци, предприемачи и какви ли още не категории лица. По различни проекти сме осъществявали тясно сътрудничество с научни среди, преподаватели и учени, които са подпомагали предприемачеството в България. Към момента CEED-България е част от клъстър „София град на знанието“, чрез който се обменят информация, експертиза и научни достижения сред членовете. Предпочитам да обобщя генералната мисия и визия на организацията, в посока насърчаване на предприемаческата инициатива, базирана на знания, опит и сътрудничество в активни и креативни мрежи от находчиви и динамични хора.

Coфия ce yтвъpждaвa ĸaтo дoбpo мяcтo зa cъздaвaнe нa cтapтъпи в Eвpoпa и ĸaтo вoдeщ xъб нa Бaлĸaнитe, а Бългapия ce изĸaчвa c тpи пoзиции дo 32-po мяcтo в гoдишнaтa ĸлacaция нa ЅtаrtВlіnk зa нaй-дoбpитe cтapтъп eĸocиcтeми в cвeтa. Не изостава ли трансфера на технологии в тази тенденция?

– Има много какво да се желае, за да се насочи активността на предприемачите в обща и ясно дефинирана кауза, основана на сътрудничество и взаимопомощ между различните организации в областта на предприемачеството. Технологичият трансфер е безпорна компонента на цялостното икономическо и социално развитие.

Дори и да създаваме подходяща почва за изграждане на стъртъпи, по-важният въпрос е как се осигурява тяхното конкурентно предимство в международен мащаб?

Нещо повече, как се осигурява достъп до най-съвременните технологични тенденции? Има доста неща, които трябва да се подобрят, за да се изгради траен и ефективен микроклимат за инкубиране на предприемачи в България.

Колко важни са патентите за инвеститорите? Един често коментиран в програмата ни пример – през океана и в Европа се стремят към патенти, защото всеки патент е потенциален печеливш бизнес. У нас като че ли няма такава тенденция?

– Факт е, че всеки патент е потенциален източник на доходи. Било заради недостатъчни знания, било заради тежки инвестиции, необходими за защита на интелектуалната собственост, повечето предприемачи гледат да постигнат пазарна реализация на своя продукт или услуга, оставяйки на заден план неговата защита. В зависимост от фазата, в която се намира дадена компания, има различни техники и средства за тази защита, но при всички случаи от ден първи, всеки предприемач следва да пази своя продукт/услуга от интелектуални посегателства.

Как COVID ситуацията се отрази на работата на Вашата организация?

– При всички случаи негативно, предполагам както при повечето организации. От друга страна в дъното на общия страх, непредвидени и неприятни ситуации, стои

искрица надежда за ново, различно начало и промяна на съществуващите до момента порядки в световния ред.

Кризата промени доста бизнеси, тя спомогна и подтикна много хора да бъдат креативни и да предприемат драстични мерки. В крайна сметка всеки човек може да погледне ситуацията от различни гледни точки и да се опита да подобри своята стратегия за оцеляване, развитие и успех.

Моментите на криза са били удачното време за стартиране на много печеливши бизнеси. Време ли е тук и сега за стартъпи?

– Винаги е време за нови начинания. Винаги е добре да се създават идеи и те да намират практическо приложение. Винаги е подходящо време човек да погледне навътре в себе си и да преоткрие надеждата и креативността като динамичната основа на своето добро бъдеще.

Като ментор ще имате персонални срещи с участниците в Предприемачи в науката. Какво искате да научат от Вас?

– Всяка среща с непознат е обогатяване. Всеки човек може да бъде полезен с нещо на останалите хора. Всяко ново знание и непознато усещане ни прави по-силни, по-вдъхновени и по-успешни.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!

Другите ментори в порграмата Предприемачи в науката 2020 са Сиво Даскалов и Александър Маринов.

Другите лектори вижте тук.


Предприемач в науката 2021

Носителят на докторантската стипендия за 2021 г.

Анкета

8000 лв. докторантска стипендия

Предприемачи в науката

След 10 години

Предприемачи в науката 2020

Награда Предприемач в науката

Награда Предприемач в науката

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close