Ръстът на една екосистема не е продукт на индивидуални успехи

Ръстът на една екосистема не е продукт на индивидуални успехи

Виктор Алексиев е от хората, които не могат да бъдат определени с една дума. Сериен предприемач, с опит в управлението на дигитални продукти, иновации, автоматизирани системи за подпомагане на вземането на решения, изкуствен интелект, наука за данни, анализ на решенията, моделиране на системната динамика. Вдъхновител на хакер култура и основател на компанията hacker.works, която помага на организациите да възприемат #hacker_mindset в своята дигитална трансформация.
В момента е Global head of Venture Incubation на Citi Ventures в Сингапур. Ръководи екип от предприемачи, продуктови мениджъри, програмисти и създатели на нови бизнеси с рисков капитал.
За Citi, Сингапур, работи от 2018 г. До август миналата година е бил директор на програмите и стратегическите партньорства за Citi Ventures APAC, а преди това програмен мениджър на програмата D10X на Citi Ventures в APAC.
Всъщност, професионалната си кариера започва именно със стаж в Citi в България. Първата си бакалавърска степен завършва в Стопански факултет на Софийския университет. Преди да продължи със следващата, посещава International Summer School по икономика и политика на Georgetown University, Вашингтон. Връща се в Европа, за да завърши бизнес администрация и международен бизнес в Copenhagen Business School, а след това и две магистратури – по системно динамично програмиране и науки по вземане на решения (London School of Economics and Political Science).
Образованието и обучението по света за него е свързано с много работа и реализация на много предприемачески проекти. Първия стартъп съосновава през 2008 година – Obecto. Отговаря за стратегическото развитие и успява да постигне оборот от 1 млн. долара. Следващите стартъпи съосновава в Сингапур и Стокхолм. В момента има няколко действащи компании в България.

Добре дошъл в Предприемачи в науката! Разкажи ни най-напред за предприемачите в Citi и как работи този инкубатор, който управляваш в момента.

– В d10x програмата на Citi наемаме опитни предприемачи, които са достигнали определено ниво на комерсиализация и са излезли от компаниите си (успешно или не). Предоставяме им възможност да продължат да се занимават с предприемаческа дейност, но в контекста на голяма корпорация и по теми, които намираме за стратегически важни за Citi. Част от идеите биват изкарвани извън рамките на Citi, а част биват абсорбирани в съществуващи отдели и бизнеси на банката. Целта е да разработим нови пазари, модели за растеж, или просто нови продукти и услуги за съществуващите клиенти.

Самият ти си основател в Сингапур и познаваш отлично стартъп екосистемата там. Какво от този модел би могло да бъде приложено у нас?

– Когато пристигнах в Сингапур, предприемаческата екосистема беше на доста ранно ниво. Дори в сравнение с България. Правителството тук съзнателно положи усилия да привлече опитни предприемачи от чужбина, които да работят с местния талант. Създаде програми за ранно финансиране, за да подпомогне развитието на толеранс към предприемаческия риск. Положи базова основа за колаборация между стартъпи и корпорации, инвестира в достъпа до инфраструктура и знание. Предприемачески програми започнаха да се появяват в университетите и дори в самите корпорации. Финансираха се дузини лабове и инкубатори. Инвестираха много агресивно, знаейки че първото и второто поколение от технологични компании няма да са кой знае колко успешни. Важно е да споделя, че инвестициите не бяха на сляпо. Имаше фокус върху новите технологии, изкуствен интелект, биотехнологии, устойчива агрикултура и т.н. Всичко това е приложимо и при нас.

Основно нещо, което трябва да осъзнаем е, че ръстът на една екосистема не е продукт на индивидуални успехи, а на съзнателна колаборация и развиване на способности и умения, както и налично финансиране за подкрепа на най-обещаващите проекти.

Сингапур е сред 30-те най-добри глобални стартиращи екосистеми и университетите имат важна роля за това. Как работи трансферът на технологии?

– Трансферът на технологиите е труден навсякъде. Тук просто има комерсиален модел за подпомагане и ускоряване на този трансфер. Хората работят по патенти не защото им е хоби, а защото има компании зад тях, които са готови да финансират растеж. Освен това

държавата е доста интелигентна в подхода си да запазва иновациите, идеите и таланта в рамките на собствената си икономика.

Ако изобретиш нещо интересно се грижат за това да успееш в Сингапур, а не да изкараш проекта си извън границите му.

Има дори фондове за рисков капитал, които се управляват от студенти. Можеш ли да разкажеш нещо и за това?

– Има, но те са по-скоро концентрирани в развитието на талант и способности, а не на възвръщане на капитала. Важно е да си наясно с целите и приоритетите си. За останалата част от екосистемата тези проекти са един вид фуния за талант и идеи.

За теб как започна предприемаческата кариера?

– Предприемаческата ми кариера започна много рано. Бях мотивиран от желанието да бъда независим и да правя нещо интересно. Ходих по състезания на БАН и британското консулство, където се запознах с опитни предприемачи и продуктови мениджъри, от които можех да се уча. Това беше между 16 и 19 годишна възраст. След това се реших да придобия малко индустриален опит и образование, и работих в няколко водещи индустрии. Отидох да уча в Дания, където поради икономическата криза бях принуден да се грижа за себе си финансово и от там се хвърлих обратно в предприемачеството. Датчаните са доста опитни в това да си помагат и да създават екосистеми. Работих заедно с хората, които създадоха Реймейкър капитал и Стартъп Бууткемп. И те не успяха от първи опит, ако разбирате какво искам да кажа.

Имах силно желание да пренасям практики от Дания в България и да подпомагам местната екосистема, но някак си нямаше същото желание от сънародниците ми.

След няколко компании в България, които не достигнаха върховете към които се целих, започнах да съм по-активен във Великобритания, Швеция и по-късно – Сингапур. Там дефакто разбрах какво е това да оперираш с размах. След последния си успешен проект реших да си дам малко почивка и да се фокусирам върху семейството си. Тогава ме придърпаха в Citi и вече почти 5 години строя успешни продукти и бизнеси за тях.

Колко общо стартъпа си основал и съосновал до момента?

– Около 12, като директен основател или съосновател. Имам и около 5-6 проекта, в които съм по-скоро съветник на борда или инвеститор. Продължавам и до момента да подпомагам около 7-8 компании. Повечето от тях напълно доброволно.

Колко от тях са действащи? Колко са в България? В какви сектори са?

– Осем са действащите. Само три от проектите са в България, но вече нямам участие в тях. Предимно в софтуерния сектор. Една медийна компания, 3 агенции, 2 технологични компании в сектора на човешкия ресурс, 1 в автоматизация на маркетинг, 1 в устойчиво развитие и 1 в дигитални ваучери.

Какви са предимствата и какви са предизвикателствата у нас в сравнение с Европа и Азия? Имаш не просто наблюдения, а опит именно в стартирането на бизнес на тези пазари.

– Има много. Предимно културни. Според мен вече е сравнително лесно да се прави бизнес в България. Има трудности с достъпа до финансиране (и размерите му). Има трудности с достъпа до талант (и мотивацията му). Но основното ни предизвикателство е това, че културно малко сме индивидуалисти.

Трябва да си променим възгледите. Успяваме заедно и защото си помагаме, не сами и за сметка на колегите си. Това ще ни даде ракетно гориво, защото имаме много талантливи хора с добри идеи. За съжаление много от тях предпочитат да се реализират навън. Освен това трябва политическа стабилност и стратегия за развитие.

За една екосистема това помага много. Не е задължително, но ускорява процесите значително.

Какво според теб може да се направи, за да се насърчи академичното предприемачество и да се създават научни стартъпи у нас.

– Много. Предимно в това да се помогне на таланта да намери правилния път.

Трябва финансиране, за да даде спасителна мрежа на тези които са достатъчно смели да се пробват. Трябва ни и по-солидно пазарно мислене. Един успешен бизнес не се гради около гениална идея, а около добре опознат пазар, в който създаваш стойност.

Имаме невероятни математици и инженери, които до голяма степен си пилеят времето и таланта. Трябва да им помогнем. Не за да забогатеем чрез тях, а за да може те самите да станат по-добри и успешни. Резултатите следват по-късно. Имаме нужда от стратегическо мислене и амбиция, за да може един ден да се гордеем с продуктите и услугите, които създаваме.

Трябва да си обичаме хората и техните проекти, за да може те да се превърнат в значителни компании. Вече имаме доста примери. Време е те да бъдат правилото, а не изключението.

Благодаря ти! Очакваме с нетърпение срещата с теб в Предприемачи в науката!

Другите лектори – тук.


By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close