Ръстът на една екосистема не е продукт на индивидуални успехи

Виктор Алексиев е от хората, които не могат да бъдат определени с една дума. Сериен предприемач, с опит в управлението на дигитални продукти, иновации, автоматизирани системи за подпомагане на вземането на решения, изкуствен интелект, наука за данни, анализ на решенията, моделиране на системната динамика. Вдъхновител на хакер култура и основател на компанията hacker.works, която помага на организациите да възприемат #hacker_mindset в своята дигитална трансформация.
В момента е Global head of Venture Incubation на Citi Ventures в Сингапур. Ръководи екип от предприемачи, продуктови мениджъри, програмисти и създатели на нови бизнеси с рисков капитал.
За Citi, Сингапур, работи от 2018 г. До август миналата година е бил директор на програмите и стратегическите партньорства за Citi Ventures APAC, а преди това програмен мениджър на програмата D10X на Citi Ventures в APAC.
Всъщност, професионалната си кариера започва именно със стаж в Citi в България. Първата си бакалавърска степен завършва в Стопански факултет на Софийския университет. Преди да продължи със следващата, посещава International Summer School по икономика и политика на Georgetown University, Вашингтон. Връща се в Европа, за да завърши бизнес администрация и международен бизнес в Copenhagen Business School, а след това и две магистратури – по системно динамично програмиране и науки по вземане на решения (London School of Economics and Political Science).
Образованието и обучението по света за него е свързано с много работа и реализация на много предприемачески проекти. Първия стартъп съосновава през 2008 година – Obecto. Отговаря за стратегическото развитие и успява да постигне оборот от 1 млн. долара. Следващите стартъпи съосновава в Сингапур и Стокхолм. В момента има няколко действащи компании в България.

Добре дошъл в Предприемачи в науката! Разкажи ни най-напред за предприемачите в Citi и как работи този инкубатор, който управляваш в момента.

– В d10x програмата на Citi наемаме опитни предприемачи, които са достигнали определено ниво на комерсиализация и са излезли от компаниите си (успешно или не). Предоставяме им възможност да продължат да се занимават с предприемаческа дейност, но в контекста на голяма корпорация и по теми, които намираме за стратегически важни за Citi. Част от идеите биват изкарвани извън рамките на Citi, а част биват абсорбирани в съществуващи отдели и бизнеси на банката. Целта е да разработим нови пазари, модели за растеж, или просто нови продукти и услуги за съществуващите клиенти.

Самият ти си основател в Сингапур и познаваш отлично стартъп екосистемата там. Какво от този модел би могло да бъде приложено у нас?

– Когато пристигнах в Сингапур, предприемаческата екосистема беше на доста ранно ниво. Дори в сравнение с България. Правителството тук съзнателно положи усилия да привлече опитни предприемачи от чужбина, които да работят с местния талант. Създаде програми за ранно финансиране, за да подпомогне развитието на толеранс към предприемаческия риск. Положи базова основа за колаборация между стартъпи и корпорации, инвестира в достъпа до инфраструктура и знание. Предприемачески програми започнаха да се появяват в университетите и дори в самите корпорации. Финансираха се дузини лабове и инкубатори. Инвестираха много агресивно, знаейки че първото и второто поколение от технологични компании няма да са кой знае колко успешни. Важно е да споделя, че инвестициите не бяха на сляпо. Имаше фокус върху новите технологии, изкуствен интелект, биотехнологии, устойчива агрикултура и т.н. Всичко това е приложимо и при нас.

Основно нещо, което трябва да осъзнаем е, че ръстът на една екосистема не е продукт на индивидуални успехи, а на съзнателна колаборация и развиване на способности и умения, както и налично финансиране за подкрепа на най-обещаващите проекти.

Сингапур е сред 30-те най-добри глобални стартиращи екосистеми и университетите имат важна роля за това. Как работи трансферът на технологии?

– Трансферът на технологиите е труден навсякъде. Тук просто има комерсиален модел за подпомагане и ускоряване на този трансфер. Хората работят по патенти не защото им е хоби, а защото има компании зад тях, които са готови да финансират растеж. Освен това

държавата е доста интелигентна в подхода си да запазва иновациите, идеите и таланта в рамките на собствената си икономика.

Ако изобретиш нещо интересно се грижат за това да успееш в Сингапур, а не да изкараш проекта си извън границите му.

Има дори фондове за рисков капитал, които се управляват от студенти. Можеш ли да разкажеш нещо и за това?

– Има, но те са по-скоро концентрирани в развитието на талант и способности, а не на възвръщане на капитала. Важно е да си наясно с целите и приоритетите си. За останалата част от екосистемата тези проекти са един вид фуния за талант и идеи.

За теб как започна предприемаческата кариера?

– Предприемаческата ми кариера започна много рано. Бях мотивиран от желанието да бъда независим и да правя нещо интересно. Ходих по състезания на БАН и британското консулство, където се запознах с опитни предприемачи и продуктови мениджъри, от които можех да се уча. Това беше между 16 и 19 годишна възраст. След това се реших да придобия малко индустриален опит и образование, и работих в няколко водещи индустрии. Отидох да уча в Дания, където поради икономическата криза бях принуден да се грижа за себе си финансово и от там се хвърлих обратно в предприемачеството. Датчаните са доста опитни в това да си помагат и да създават екосистеми. Работих заедно с хората, които създадоха Реймейкър капитал и Стартъп Бууткемп. И те не успяха от първи опит, ако разбирате какво искам да кажа.

Имах силно желание да пренасям практики от Дания в България и да подпомагам местната екосистема, но някак си нямаше същото желание от сънародниците ми.

След няколко компании в България, които не достигнаха върховете към които се целих, започнах да съм по-активен във Великобритания, Швеция и по-късно – Сингапур. Там дефакто разбрах какво е това да оперираш с размах. След последния си успешен проект реших да си дам малко почивка и да се фокусирам върху семейството си. Тогава ме придърпаха в Citi и вече почти 5 години строя успешни продукти и бизнеси за тях.

Колко общо стартъпа си основал и съосновал до момента?

– Около 12, като директен основател или съосновател. Имам и около 5-6 проекта, в които съм по-скоро съветник на борда или инвеститор. Продължавам и до момента да подпомагам около 7-8 компании. Повечето от тях напълно доброволно.

Колко от тях са действащи? Колко са в България? В какви сектори са?

– Осем са действащите. Само три от проектите са в България, но вече нямам участие в тях. Предимно в софтуерния сектор. Една медийна компания, 3 агенции, 2 технологични компании в сектора на човешкия ресурс, 1 в автоматизация на маркетинг, 1 в устойчиво развитие и 1 в дигитални ваучери.

Какви са предимствата и какви са предизвикателствата у нас в сравнение с Европа и Азия? Имаш не просто наблюдения, а опит именно в стартирането на бизнес на тези пазари.

– Има много. Предимно културни. Според мен вече е сравнително лесно да се прави бизнес в България. Има трудности с достъпа до финансиране (и размерите му). Има трудности с достъпа до талант (и мотивацията му). Но основното ни предизвикателство е това, че културно малко сме индивидуалисти.

Трябва да си променим възгледите. Успяваме заедно и защото си помагаме, не сами и за сметка на колегите си. Това ще ни даде ракетно гориво, защото имаме много талантливи хора с добри идеи. За съжаление много от тях предпочитат да се реализират навън. Освен това трябва политическа стабилност и стратегия за развитие.

За една екосистема това помага много. Не е задължително, но ускорява процесите значително.

Какво според теб може да се направи, за да се насърчи академичното предприемачество и да се създават научни стартъпи у нас.

– Много. Предимно в това да се помогне на таланта да намери правилния път.

Трябва финансиране, за да даде спасителна мрежа на тези които са достатъчно смели да се пробват. Трябва ни и по-солидно пазарно мислене. Един успешен бизнес не се гради около гениална идея, а около добре опознат пазар, в който създаваш стойност.

Имаме невероятни математици и инженери, които до голяма степен си пилеят времето и таланта. Трябва да им помогнем. Не за да забогатеем чрез тях, а за да може те самите да станат по-добри и успешни. Резултатите следват по-късно. Имаме нужда от стратегическо мислене и амбиция, за да може един ден да се гордеем с продуктите и услугите, които създаваме.

Трябва да си обичаме хората и техните проекти, за да може те да се превърнат в значителни компании. Вече имаме доста примери. Време е те да бъдат правилото, а не изключението.

Благодаря ти! Очакваме с нетърпение срещата с теб в Предприемачи в науката!

Другите лектори – тук.