Росен Иванов, Предприемач в науката 2021: Вече има интерес от бизнеса към проекта ми

Росен Иванов е настоящият носител на наградата от 30 000 лв. Предприемач в науката. Той е гл. асистент в  Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“. Ще бъде лектор на Предприемачи в науката 2021 и ще представи освен проекта си, с който спечели подкрепата на фондация Карол Знание, работата на МГУ с индустрията и опита в трансфер на технологии.

Росен завършва и бакалавърската, и магистърската си степен в МГУ, където се дипломира като инженер-еколог. През 2017 г. придобива докторска степен по Системи и устройства за опазване на околната среда и остава като асистент в катедра Инженерна геоекология.

Научните му интереси и научните проекти, в които участва са в областта на биотехнологии за пречистване на води, химия на околната среда, седиментни микробни горивни клетки. Темата на дисертацията му е Интегриране на микробни горивни клетки в пасивни системи за пречистване на руднични води.

Съавтор е на повече от 20 научни публикации и печели два пъти първа награда на Национален конкурс за млади учени и специалисти от минното дело, геологията и металургията (2017 и 2019) на  Национален технически съюз по минно дело, геология и  металургия.

В Предприемачи в науката 2020 участва с проект „Иновативно пречистване на отпадъчни води и зелена енергия за промишлеността и дома“. Освен, че спечели конкурса и наградата Предприемач в науката, той стана и първият участник в програмата, който направи заявка за създаване на spin-off с Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. С екипа си разработва пасивни системи за пречистване на отпадъчни води с паралелен добив на енергия. По време на презентацията си показа модел на конструирана влажна зона, който захрани лампички на коледна елха.

През април започва предпроектно проучване за изграждане на пилотна инсталация за пречистване на битови отпадъчни води от еднофамилна къща в село Иваняне, Столична община.

Росен е горд баща на две прекрасни момчета и смята, че тази „професия“ изисква голяма отговорност, защото възпитава с личен пример.

След трансплантация през 2004 година решава, че трябва да използва пълноценно дадения му втори шанс за живот. Започва да се занимава с доброволческа дейност и да помага на трансплантирани хора. Пет години по-късно, през 2009, става заместник председател на Български съюз на трансплантираните.

Как се развива проектът ти след получаването на наградата Предприемач в науката?

– След еуфорията от спечелването на наградата започнахме да мислим за изграждане на пилотна инсталация, чрез която да изследваме технологията в реални условия и да валидираме идеята. Няколко месеца по-късно инсталацията е проектирана и почти изградена. Съвсем скоро очакваме да бъде пусната в експлоатация и да получим първите резултати от работата ѝ. Междувременно взехме участие в акселераторската програма на Innovation Starter Accelerator и това ни помогна да придобием по-добро практическо бизнес знание, да се ориентираме къде се намираме в предприемаческата екосистема и върху какво трябва да работим за да успеем в реализацията на проекта си. Проектът ни беше одобрен за участие в ClimAccelerator Black Sea Bulgaria.

Какви конкретни резултати очаквате от пилотната инсталация?

– В лабораторни условия сме изследвали технологията обширно, като сме получили обещаващи резултати при пречистване на води, съдържащи различни замърсители. Чрез пилотната инсталация ще проследим ефективността на технологията в реални условия и ще установим факторите, влияещи върху пречиствателния процес. Също така, ще получим данни за генерирана енергия от една пълномащабна инсталация, възможностите за съхранението ѝ и нейното оползотворяване.

Как тази пилотна инсталация ще се отрази на развитието на проекта?

– На първо място, пилотната инсталация ще докаже ефективността на технологията и ще я валидира в реални условия. Данните от работата на пилотната инсталация ще са изключително важни за правилното проектиране на бъдещите инсталации. Пилотната инсталация е предназначена за пречистване на битови отпадъчни води. Въпреки това, тя е проектирана така, че с малки технологични промени,  чрез нея да могат да бъдат изследвани възможностите за пречистване и на друг вид отпадъчни води. Не на последно място, пилотната инсталация ще ни даде отговор на някои финансови въпроси, което е важно за правилното изграждане на бизнес плана на компанията.

Освен внимание от медиите, има ли и чисто професионален интерес от научната общност и индустрията към работата на екипа ти след наградата Предприемач в науката?

– Да, интерес имаше, както от научната общност, така и от индустрията. По-неочакван за мен беше интересът от няколко компании, занимаващи се с изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води. С тях бяха проведени разговори и договорка за съвместни проекти. Конструираните влажни зони освен за основно пречиствателно съоръжение, могат да бъдат използвани и за предтретиране или допречистване при конвенционално пречистване на води. Така че, това е една ниша и потенциални клиенти, на която трябва да обърнем внимание.

Още по време на представянето ти в конкурса Предприемач в науката анонсира създаване на спиноф с университета. Кога очакваш да се случи?

– Очакваме първите резултати от работата на пилотната инсталация. До сега проектът беше в  твърде научна фаза, бизнес моделът не е валидиран. С практическата реализация на проекта и резултатите от пилотната инсталация, доста от нещата ще изкристализират, така че да можем да си направим правилен бизнес план и стратегия за развитие. Във всички случаи създаването на компания ще бъде скоро.

Има ли други подобни компании, създадени с участието на университета, на базата на научни разработки?

– Има такива компании, но доколко отговарят на понятието спиноф, не мога да кажа. Научно-изследователски сектор към Минно геоложки университет до голяма степен припокрива принципите на една спиноф компания, като това позволява учените от МГУ да работят по проекти с индустрията. Това припокриване, на научни-изследователските сектори към университетите като цяло, е може би причината за не многото спинофи в България.

Как най-често се осъществява партньорството с индустрията и МГУ?

– Партньорството с индустрията изисква постоянна работа на различни нива – студентски практики, стажове, научни и приложни проекти с индустрията. По този начин се постига обратна връзка за нуждите на бизнеса, изготвят се актуални учебни планове и се постига оптимално съчетание на една обща инженерна подготовка с по-тясно профилирани знания и умения, даващи широки възможности за реализация. По този начин Минно-геоложки университет си партнира не само с компании от минно-добивния и преработвателен сектор, но и с компании от енергийния, строителния и други сектори. Работата по научно-приложни проекти с индустрията, от една страна повишава научния капацитет на МГУ, от друга страна внедрява нови технологии в бизнеса, носещи им по-висока добавена стойност.

Кое от наученото в Предприемачи в науката ти е най-полезно в работата сега?

– Като човек-инженер, преди Предприемачи в науката, с бизнес частта не бях много наясно. Като най-полезно мога да оценя наученото в областта на стратегията, бизнес модел, маркетинг, продажби и фондонабиране.

Тази година ще бъдеш от другата страна – като лектор. Какви проекти с въздействие очакваш?

– В последните години изключително много се работи по изпълнението на задачите заложени в Европейският зелен пакт. Една от основните цели е борбата с климатичните промени. Подобни проекти ще стават все по-актуални, така че очаквам и в програмата да има проекти свързани с намаляване на парниковите газове, чиста енергия и възобновяеми енергийни източници.

Като учен работиш в областта на опазването на околната среда, но във времето извън университета работиш като доброволец по проекти с позитивно въздействие върху една специфична общност – на трансплантирани хора. Какви идеи или социални иновации в тази област биха могли да бъдат осъществени с помощта на инициативи и програми като Предприемачи в науката?

– Според наблюденията и опита ми, това са идеи и социални иновации свързани със личностно развитие и социално ангажиране.

Кое е най-важното, което искаш да научат от теб участниците? Какво от своя опит смяташ, че ще бъде най-ценно за тях?

– Да не мислят само за научната стойност на разработките си. Да, научните приноси са много важни в нашата сфера за академичното израстване. Аз винаги съм търсил приложимостта в научните си разработки. Това е и моят съвет към тях – да търсят практическото приложение на научните си разработки, да търсят обратната връзка, за да могат проектите им да са максимално полезни за потенциалните потребители и да им носи висока добавена стойност. В последните години компаниите са изключително отворени за нови екологични идеи, така че нека търсят обратната връзка и да валидират идеите си в практиката.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката 2021!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.