Проф. д-р Костадин Костадинов, съветник на министъра на образованието и науката, съосновател на компания „Микрона“

Проф. д-р Костадин Костадинов, съветник на министъра на образованието и науката, съосновател на компания „Микрона“

Category : Новини

Научната и иновационната система действат като две отделни системи, нямат връзка помежду си

Проф. д-р Костадин Костадинов е съветник на министъра на образованието и науката. Професор по „Роботика и автоматизация“ в Института по механика към БАН. Заместник-министър в Министерството на образованието и науката (ноември 2014 – март 2016 г.), ръководител на ПИС в Института по полимери – БАН (февруари 2013 – септември 2015 г.), научен секретар на Българската академия на науките (ноември 2008 – февруари 2013 г.), отговарящ за научното направление „Информационни и комуникационни науки и технологии“ и за трансфер на технологии и иновации.

Фокусът на изследванията му е в областта на роботиката с приложение в производството, микро и нанотехнологиите, биологията. Съосновател е на „Микрона“ – компания, наградена със златен медал от Есенния международен панаир 2014 в Пловдив за „Робот за оплождане Ин витро“. Старши член на IEEE „Роботика и автоматизация“ (от 1998 г.). Дълги години е председател на управителния съвет, а в момента работи като експерт по иновациите за фондация „ГИС-ТрансферЦентър“ – неправителствена организация, чиято цел е да подпомага трансфера  на технологии и иновациите.

Има над 100 публикации, 20 патента и редица награди, между които Златна ябълка 2014 за изключителни постижения в трансфера на знания и технологии и „Изобретател на годината“ от 2015 г. Два пъти е печелил наградата „Питагор“ на Министерството на образованието и науката – 2010 г. за изключителни постижения в инженерните науки и 2016 год. – за изключителни постижения в експлоатация и комерсиализация на резултатите от научните изследвания.

 

В подготовката за второто издание на Предприемачи в науката търсим отговори в нормативната уредба, защото много често чуваме, че в България законодателството е пречка за една или друга дейност. Може ли да се твърди, че българските учени и университетите не създават стартъпи и спин-офи заради това?

– Всеки може да твърди това, което вижда, но какво казва чл.21 от Закона за Висше образование с измененията и допълненията влезнали в сила от 01.03.2016 год.: „Чл.21 Академичното самоуправление се изразява във:

  1. (нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) право на извършване на стопанска дейност, свързана с основната дейност на висшето училище по чл. 6, ал. 1 и реализацията на създаваните от него научноизследователски резултати и обекти на интелектуална собственост;
  2. (нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.; изм., бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) право на сдружаване с други лица, както и на създаване на търговски дружества за целите на стопанската реализация на резултати от научни изследвания и обекти на интелектуална собственост със собствени средства по чл. 90, ал. 3, т. 4 и ал. 9 при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Т. 14 дава правото на висшите училища да създават търговски дружества, но всички те не разчитат на автономията си да вземат решение за условията и реда, а очакват Министерски съвет да определи с акт условията и реда за сдружаване с други лица.

Вие сте автор на една от поправките в Закона за висшето образование, в частта за академичното самоуправление, където е направено допълнение за право на извършване на стопанска дейност и реализация на научноизследователски резултати, обекти на интелектуална собственост. Какви възможности дава този текст и какво променя от регулацията преди влизането в сила на тези допълнения през 2016 г.?

– Този текст дава възможност на висшите училища да експлоатират и комерсиализират научните резултати от научната си дейност, но само тези, които са защитени с обектите на интелектуалната собственост. Тоест да експлоатират създаденото от тях и защитено знание. Преди този член 21, т.14 не че беше забранено да се създават такива дружества, но

сега много точно се определя кога може да се създават тези дружества – само за експлоатацията на създадената, регистрирана и защитена интелектуална собственост, получена в резултат на тяхната научна дейност.

В същия чл. 21 на този закон има още една поправка, в сила от началото на март 2016 г. С нея се дава право на сдружаване на университетите с „други лица, както и създаване на търговски дружества за целите на стопанската реализация на резултати от научни изследвания“. Това ли е текстът, който дава възможност на университетите да регистрират компании с учени, например?

– Това е една част от възможността за създаване на търговски дружества с участието на авторите на научните резултати, защитени с интелектуална собственост, за да се разчита на тяхната мотивираност за реализацията им. Тази възможност обаче по принцип трябва да е предмет на Правилника за регистрация, защита, управление  и експлоатация на интелектуалната собственост на самия университет.

От друга страна едно търговско дружество създадено за тази цел след фазата „първоначални приходи“ се нуждае от сдружаване с други лица – фондове, венчър капиталисти, бизнес-ангели и др. за да премине създаденото вече дружество във фазата „ускоряване“.

Имате ли информация след приемането на тези поправки колко университета са се възползвали от възможността и са регистрирали спин-оф компании?

– Няма информация за създаване на такова търговско дружество. Тоест никой университет не  включил в Правилника си текстове за интелектуална собственост – как ще я управлява и как ще я експлоатира чрез създаване на търговски дружества. Между другото,

за 2017 г. и 2018 г. в университетите са създадени не повече от общо 10 патента, които да са тяхна собственост. Тоест те максимално биха могли да създадат неповече от 10 такива търговски дружества.

Каква е причината това да не случва?

Първо, няма научни резултати, защитени като обекти на интелектуалната собственост. Както казах преди малко, след приемането на поправките в закона, те са по-малко от 10 за всички университети. От друга страна, не всеки резултат има потенциал за пазарна реализация. От трета страна  – университетите чакат Постановление на МС за уточняване на реда и правилата за това.

Спин-оф компаниите не са начинът за трансфер на технологии на този етап. Как се случва трансферът на технологии у нас през последните години?

– Трансферът на технологии се осъществява чрез съвместни иновативни проекти с индустрията и научния екип, разработил новата технология, чрез договорирани изследвания и чрез експертизи. Има и продажби на лицензи повечето собственост на БАН.

Центровете за трансфер на технологии, създадени към различните университети и БАН са 20, още почти толкова са институциите с подобна дейност. Как се измерват резултатите от тяхната дейност?

–  Индикаторите за измерване на тяхната дейност са свързани с това как те са допринесли за постигане на:

  • съвместни иновативни проекти (Брой);
  • договорирани изследвания (Брой);
  • експертизи (Брой);
  • създадени стартиращи фирми (Брой);
  • продадени лицензи и патенти (Брой);

С други думи – с приходите от тяхната дейност за подпомагане и реализиране на трансфер на технологии.

Разкажете как фондация „ГИС-ТрансферЦентър“ съдейства за трансфер на технологии?

– ГИС-ТЦ прави оценка на потенциала за пазарна реализация на защитените с обектите на интелектуална собственост научни резултати, инициира иновативни проекти  за реализацията на тези резултати. Подпомага за съвместни с индустрията  проекти, финансирани от Европейската рамкова програма „Хоризонт 2020“ чрез 6 национални контактни лица, от Националния иновационен фонд, както и от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”, чрез намиране на съответен научен или индустриален партньор. Това става чрез оценка на иновативния потенциал на фирмите, чрез създаване на стратегия за експлоатация на научните резултати, чрез разработване на политика и правилник за интелектуална собственост, чрез подпомагане на иновативните фирми за достъп до рисково финансиране. И не на последно място, чрез предоставяне на експертизи, откъдето са и най-големите приходи от тази дейност.

Фондацията е създала през 2012 година иновативна фирма ГИС-Иноватив ЕООД за предоставяне на експертизи и за реализирането на иновативни идеи, разработки и проекти на учени, които не намират подкрепа в своите организации.

Каква е ролята на университетите в иновационната екосистема и какво според Вас може да се промени?

– Ролята на университетите в иновационната еко система е в подготовката на кадри и създаване на ново знание и технологии, които да източник на иновации. Другата роля на университетите е да осъществяват дейността трансфер на това знание и технологии.

Доколко заявените и получени патенти са оценка за работата на университетите?

– Заявените и регистрирани патенти са индикатор в годишния индекс за конкурентоспособност. За това и оценката на България е незадоволителна, въпреки че се подобрява конкурентостта ни. Така че

регистрираната интелектуална собственост е важна оценка  за научната дейност на университетите. Затова и този индикатор е основен в годишната оценка на научната дейност, извършвана от научните организации и университетите.

Кой от българските университети заявява най-много патенти годишно? Кой е в дъното на класацията?

– В дъното на класацията са

повече от 40 университета и висши училища, които нямат нито заявка за патент, нито регистриран вече патент.

Не е необходимо да казвам кои университети имат най-много патенти, тъй като само 10 от тях имат или патенти (общо са 10, по 1-2 патента)  или по 1 до 4 заявки за патенти. БАН имат 62, а Селскостопанската академия – 26 патента.

Според препоръки към България от партньорско изследване по европейската програма „Хоризонт 2020“, посветено на подобряването на модела на финансиране на научните изследвания на базата на постигнатите резултати, страната ни трябва да намали броя на университетите, за да станат съизмерими с европейската практика. Докъде стигна дискусията по тази тема? Има ли реална дискусия, обсъжда ли се идеята да останат 10 университета?

– Съгласно Европейската практика, едно висше училище е университет в случай, че извършва научна дейност със съпоставими научни резултати. Не е такъв случаят с българските висши училища и университети. Първите 10-12 класирани научни организации (БАН и ССА) и университети извършват научна дейност с повече от 97% от постигнатите научни резултати. Останалите не биха могли да се наричат университети съгласно Европейската практика. Те са висши училища, необходими за обществото защото повечето от тях са специализирани за подготовка на кадри – магистри и бакалаври, необходими за обществото.

Обединението на някои университети и висши училища ще доведе до по-голяма ефективност на вложените публични средства. Не е за пренебрегване и фактът, че по този начин се повишава шансът български университет да попадне на престижно място в първите 500 университета в света.

Предвидено е в закона финансирането на проекти за обединение на висши училища и университети, но досега никой не е предложил такъв проект. Започнала е тази дискусия, но е доста плаха и без обсъждане на конкретни проекти.

Другата препоръка беше свързана с удвояване на държавното финансиране за научни изследвания и иновации. Изпълнимо ли е това?

– Обобщено отчитайки разходите за наука и иновации, може да се каже, че включвайки и средствата от Структурните фондове, тази препоръка е изпълнена. Не е изпълнена в частта за директно финансиране за научни изследвания. Имайки предвид тригодишната референта бюджетна рамка 2018 – 2020, тази препоръка за директно финансиране на научни изследвания ще бъде изпълнена.

Силното фрагментиране на научните институции и ниският процент от брутния вътрешен продукт, който се отделя от държавния бюджет за наука  – това ли са основните проблеми за подобряване на научната и иновационната екосистема в страната?

– Основният проблем е, че научната и иновационната система действат като две отделни системи, нямат връзка помежду си и ефективно взаимодействие.

За пръв път през декември 2014 г. кандидатствахме в „Хоризонт 2020“ и спечелихме като първа страна да приложим през 2015 г. инструмента за подпомагане на политиката ни в областта на науката и иновациите. Беше оценена като цяло системата ни наука – иновации и бяха ни предложени препоръки. Една от тях е създаване на Държавна агенция за наука и иновации за координирано и синергийно прилагане на всички финансови инструменти за наука и иновации. Надявам се това скоро да е факт, защото

в противен случай за новия програмен период (2021-2027) не само ще бъдем плахи наблюдатели, но и дори няма да стигнем сегашното ниво на спечелени проекти, въпреки че за новата програма „Хоризонт Европа“, продължение на „Хоризонт 2020“, са предвидени повече от 100 милиарда евро.

Разбира се, че държавният бюджет за наука не е голям, но това е повече заради състоянието на националната система за наука, отколкото че няма пари в бюджета, които могат да се отделят за наука.

В Глобалния доклад за конкурентоспособността България подобрява позицията си по показатели като Капацитет за иновации и Качество на научните институции, но задоволително ли е мястото, което имаме? Например по показател за Качество на научните институции сме на 62 място и пред нас са страни от региона (Сърбия, Гърция), страни като Виетнам и Нигерия.

– Не е задоволително разбира се. Всички страни от Балканския полуостров имат в пъти повече статии, например. Да не говорим за интелектуалната собственост и за стартиращите фирми. За 2018 г. на университет се пада по-малко от една заявка за патент или регистриран през 2018 патент. Няма стартираща фирма създадена в университет. Изоставаме много и в съвместните публикации на науката и бизнеса. А ето и някои резултати:

  • От 7 университета (Аграрен университет, ХТМУ, СУ, МУ-София, МГУ, Висше строително училище, Пловдивски университет: 14 заявки за национални патенти, 4 национални патента и 2 европейски;
  • От БАН 37 заявки, от които една е PCT, 62 патента, от които 3 Европейски;
  • От ССА – 9 заявки и 26 патента.

По отношение сътрудничество между университетите и бизнес в областта на научно-изследователската и развойна дейност, от 112 позиция през 2016, сме се качили на 72 място (от 140 държави) през 2018 г. Какво се промени за тези две години? В какво се състои и как се измерва това партньорство?

– Това партньорство се измерва в брой съвместни публикации и патенти, както и основно в изразходвани средства от бизнеса за научни изследвания и развитие, както и за такива средства, платени за изследвания на висшите училища или  на научните организации. Напредъкът през 2018 г. се дължи на изразходваните средства от бизнеса за научни изследвания и развитие. От една страна, МОН въведе награда „Питагор“ през 2016 г. за фирма, изразходвала най-много средства през годината за научни изследвания и развитие. Преди това фирмите не декларираха такива средства в специално приложение към отчета си пред статистиката. По мое предложение, като зам. министър тогава, въведохме тази награда с основна цел да научим фирмите да отчитат тези разходи защото това подобрява значително позицията на България. Освен тази награда, подобна мярка беше въведена и в Националния иновационен фонд – фирмите са с предимство, ако са изразходвали повече от 10% от разходите си за изследване и развитие. Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 г. има съществен принос в подобряване на това сътрудничество с размера на изразходваните средства за изследване и развитие. По този начин, от 2015 г. насам сме постигнали почти нужното отношение между публичните средства за наука и тези изразходвани от бизнеса 33,33 % : 66,66%. Слабост, както казах, са съвместните публикации и патенти, както и докторантите от индустрията.

Дайте примери за успешни партньорства.

– Ще дам примери с моя Институт по механика към БАН – работим с две фирми от страната – едната от Ботевград, а другата от Ямбол, с които сме изпълнили повече от 6 иновативни проекти, имаме няколко съвместни статии от 2010 г., а и една защитена докторска дисертация от индустрията. Двете фирми се развиват устойчиво с увеличен дял на износа и на оборота.

Вие самият имате успешен стартъп. Как се развива компанията ви?

– Имам стартъп, но не мисля че правим успешен бизнес. Липсва ни бизнес предприемаческия дух. Имаме научен предприемачески дух, но това са две различни неща. Развиваме основния продукт на фирмата – робот за инвитро оплождане и сме достигнали ТНГ 7, предлагаме научноизследователски услуги, експертизи и консултации, както за други фирми, така и за научноизследователски лаборатории.

Има ли мит, свързан с реализацията на учените у нас, който искате да разбиете?

– Основният мит, който винаги съм се опитвал да разбия, е че няма пари за наука. Пари за наука има много.

Миналата година освен от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, където се сключиха договори за около 300 милиона лева, беше въведен нов механизъм за финансиране – програмното финансиране – използващ т. нар. принцип от отгоре-надолу. Нуждите на обществото, формулирани от държавата или местното/регионално управление, се дефинират в национални научни програми, финансирани от МОН и предлагани на най-добре и ефективно функциониращите научни екипи и лаборатории да ги изпълнят. За това бяха отделени над 20 милиона лева. 10 милиона бяха финансирани за развитието на Националната пътна карта за научна инфраструктура. Освен това,

на разположение на учените и изследователите от България са и огромните средства за наука и иновации от „Хоризонт 2020“ в размер на 80 милиарда евро за периода 2014-2020 г. За съжаление българските учени не са активни и резултатни в тази програма. Досега са спечелили проекти, финансирани с около 85 милиона евро.

За сравнение, гръцките учени са спечелили 778 милиона и то защото националното финансиране на науката е силно намалено.

С какво ще предизвикате нашите предприемачи в науката?

Именно с този извод – има пари, но

трябва да сме мотивирани, научно предприемчиви и конкурентоспособни за да се преборим с голямата конкуренция за тези средства, а не да сме в пасивна позиция и чакаме данъкоплатците да отделят и да ни дадат. Трябва да минем от пасивна позиция на очакване да ни финансират, в активна – сами да си спечелим средствата за финансиране науката.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!

Другите лектори в програмата вижте тук.


Анкета Накъде след научната титла

Създаваме предприемачи в науката

Носителят на наградата Предприемач в науката за 2019 г.

Носителят на стипендията на Карол за 2019 г.

Д-р Олга Антовона за участието си в Предприемачи в науката

Нашите лектори: Здравка Медарова

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close