Проф. Владя Борисова: Университетите вече имат ясна процедура и за създаването на спиноф компании

Проф. д-р Владя Борисова е директор на Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер (ИИСТТ) на УНСС, който професионално подготвя кадри в областта на интелектуалната собственост за държавното управление, бизнеса и неправителствения сектор. Икономист и адвокат по интелектуална собственост към Софийска адвокатска колегия. Има дузина специализации, между които интелектуална собственост в Queen Mary Intellectual Property Research Institute of London и в Université de Lille, France. Експерт към Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) и вице- президент към работните органи на организацията. Консултант на Международната търговска камара (ICC), служба „Търговски престъпления“, дивизия „Престъпления срещу интелектуалната собственост“, Лондон.
Проф. Борисова е член на Академичния съвет към Председателя на Патентно ведомство, на националната Асоциацията по интелектуална собственост, биология и фармация, на Съюза на учените в България и на Международната научна мрежа на PGV-Франция. Независим експерт е към Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия (ИАНМСП). Експерт към 39-то, 40-то и 43-то Народно събрание.

На 16 юни 2021 г. проф. д-р Владя Борисова е назначена за председател на Патентното ведомство на Република България.

Има дългогодишен експертен, преподавателски и научноизследователски опит с многобройни национални и международни участия, експертизи, инициативи, стратегически проекти и публикации в областта на интелектуалната собственост и технологичния трансфер. Директор е на офиса за трансфер на технологии към УНСС.
Гост лектор в Universidade de Évora, Португалия и Università degli Studi di Firenze, Италия. Лектор на Предприемачи в науката 2021 за интелектуална собственост, авторски права и трансфер на технологии.

Проф. Борисова каква е дейността на Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер като структура в УНСС и извън университета?

– Институтът по интелектуална собственост и технологичен трансфер (ИИСТТ) е създаден с ПМС№ 54/2017 и ПМС № 294/2020 към УНСС, и е единственото академично и професионално продължение на 30 годишната история в обучението на кадри за държавното управление, бизнеса и неправителствения сектор, научната дейност и експертизата по интелектуална собственост. ИИСТ работи съвместно с Академията на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) и Академията на Европейското патентно ведомство (ЕПВ/ЕPO) и Службата на ЕС за интелектуална собственост (СЕСИС/EUIPO). Акцент в дейността на ИИСТТ, е да спомогне трансформирането на икономиката в иновативна, чрез управление на интелектуалната собственост и технологичен трансфер.
Извън университета, ИИСТТ провежда множество обучения по интелектуална собственост, предимно за целите на бизнеса. Последното обучение, което проведохме беше заявено от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) и беше предназначено за предприятията в ИКТ сектора към агенцията и тези, в ИКТ клъстера и клъстера за Изкуствен интелект към София Тех Парк. Институтът предоставя експертни становища и експертиза за бизнеса и държавното управление по конкретни въпроси на интелектуалната собственост (закрила на интелектуалната собственост, оценка на обектите на интелектуална собственост, преакселераторски период на изобретенията, технологичен трансфер и други) и по различни стратегически документи в областта. Например, една от последните експертни дейности на ИИСТТ бе свързана с разработването на ПМС № 61 от 2 април 2020 за условията и реда за създаване на търговски дружества от държавните висши училища за целите на стопанската реализация на резултатите от научните изследвания и обекти на интелектуална собственост.

Програмата за обучение включва ли практическа част?

– Обучението в ИИСТТ се провежда в две бакалавърски програми, две магистърски програми и в две докторски програми. Специалностите са по две, защото кореспондират на системата на интелектуалната собственост, а именно: в едната специалност се подготвят кадри в областта на индустриалната собственост – изобретения, търговски марки, ноу-хау, лицензиране за целите на иновационната дейност и индустриите. В другата специалност, акцент са творческите и културните индустрии в сектора на художествената собственост, където произведенията на литературата, науката и изкуствата се превръщат в културен продукт.

Обучението се провежда съвместно с Академията на СОИС и студентите ни се водят едновременно студенти в УНСС и в Академията на СОИС.

Обучението в СОИС се провежда от международни лектори на английски език. Дипломантите на ИИСТТ получават освен диплом за завършена бакалавърска или магистърска степен от УНСС, също и сертификат за преминато обучение към Академията на СОИС, което вече е конкурентно предимство при бъдещата им професионална реализация.
Обучението в института е силно практически ориентирано. Наш приоритет е теорията да се апробира в практиката още в университета. Академичният състав на института е съставен от специалисти, с доказани бизнес и управленски умения в практиката. Обучението в ИИСТТ включва задължителна стажантска програма, в над 20 държавни и частни организации от областта на интелектуалната собственост, с които институтът е в партньорски отношения. За подпомагане на професионалната реализация на успешно завършилите студенти на института,

предлагаме възможност за участието им в международна стажантска програма на Европейското патентно ведомство (ЕПВ/ЕPO) и Службата на ЕС за интелектуална собственост (СЕСИС/EUIPO), наречена Рan European seal.

Програмата е изцяло финансирана от ЕПВ и СЕСИС и се провежда на място в офисите на една от двете европейски организации за период от една година.

Освен подготовка на кадри, извършвате ли услуги в областта на интелектуалната собственост за други университети или институти?

– Да, в добри отношения сме с университетите и изследователските институти. Вече проведохме обучение по интелектуална собственост и трансфер на технологии на кадровия състав на няколко офиса за трансфер на технологии. ИИСТТ е звеното по интелектуална собственост на ИАНМСП и София Тех Парк. Сътрудничим на няколко университета при разработването на тяхната Политика за интелектуална собственост. Наши възпитаници заемат позиции, отговарящи за интелектуалната собственост в изследователски институти на БАН и в няколко университета, поддържаме сътрудничество и ги подпомагаме при по-сложни въпроси. Представляваме и Chelonia Applied Science Innovation Office of University of Basel по въпросите за интелектуалната собственост в България.

Разкажете за дейността на Офиса за трансфер на технологии в УНСС.

– В структурата на ИИСТТ функционира и Офис за трансфер на технологии (ОТТ), който е връзката между научните изследвания и трансформирането им в иновации. Основната задача на мениджърите трансфер на технологии е да организират преакселераторския етап на изобретенията и посредством технологичен трансфер тези иновативни решения да достигнат до бизнеса за икономическа реализация. Това включва тясно сътрудничество с изобретателя, активна комуникация и задълбочена експертиза по идентифициране на обекта на интелектуална собственост; закрила на интелектуалната собственост; оценка на обекта; предварителен анализ на степента на технологична готовност; предварителен анализ на пазарния потенциал; разширения на закрилата; лицензионни преговори – идентифициране на риска, икономическите ползи за инвеститора и други. В нашият ОТТ работят двама мениджър трансфер на технологии, бивши възпитаници на ИИСТТ, патентни представители с над 10 годишен практически опит в областта.

Имате ли партньорства с други офиси за трансфер на технологии в университетите? Колко са действащите такива?

– През 2019 година, с цел да се подпомогнат заинтересованите институции и структури, в лицето на държавното управление за създаване на устойчив икономически растеж, чрез интелектуална собственост и технологичен трансфер, Институтът по интелектуална собственост и технологичен трансфер (ИИСТТ) на УНСС и Патентното ведомство на Република България по съвместна инициатива, инициираха изследване с екип от специалисти на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) към ООН, за установяване на състоянието на технологичния трансфер на територията на Република България. През март 2021 г., в свой официален доклад, СОИС представи констатациите и препоръките от изследването, които бяха приети и с официални становища на Министерство на икономиката и Министерство на образованието и науката. За да отговоря на въпроса цитирам част от констатациите в доклада на СОИС:
„3. Същественото финансиране по програма Фар – 2017 и по проекти на ЕС е използвано за създаване на офиси за трансфер на технологии в университетите и някои изследователски института.

Това финансиране не е създало устойчива екосистема, защото когато финансирането по програмата или проекта се е прекратило, не е било предвидено последващо финансиране за поддържане на създадените структури. Следователно не е била създадена възможност на ОТТ за устойчивост, за да заработят и да се самофинансират, в резултат персоналът в ОТТ напуска и създадените ресурси се губят“.

Да, проектът със СОИС ни позволи да изградим мрежа от партньорски отношения с идентифицираните и поканените за участие в него ОТТ.

Колко и какви са компаниите, създадени с подкрепата на тези офиси за трансфер на технологии?

– Опитът е изключително спорадичен. Идентифицирани бяха един трансфер на интелектуална собственост, при който технологията бе продадена на българско предприятие, а не лицензирана. И една стартъп компания, създадена от студент, изобретателят на технологията, който бе насочен от ОТТ по коя програма може да кандидатства за финансиране на дейността си.

Могат ли и по какъв начин да се възползват учени извън УНСС от услугите на офиса?

– Да, разбира се. Офисът за трансфер на технологии в УНСС може да предоставя услуги по интелектуална собственост и трансфер на технологии на всички заинтересовани страни.

Ние сме в добри партньорски отношения с водещи офиси за трансфер на технологии в региона, например ОТТ към Белградския университет, ОТТ към Загребския университет и не само, например ОТТ към Бостънския университет, ОТТ към университета Базел и други, с които взаимно си съдействаме при нужда от национална експертиза по конкретни въпроси.

Всяка година в Предприемачи в науката има дискусия за възможностите на университетите да инкубират компании. Вие сте и юрист, и експерт по интелектуална собственост. Какъв е вашият отговор – има ли законови пречки университетите да създават спинофи?

– Инкубирането на компании на ниво университет е изключително предизвикателство, ако преди това не е уреден въпросът с интелектуалната собственост върху изобретението, въз основа на което ще се създаде компанията и което ще служи като гаранция/обезпечение за рисковия инвеститор в това предприемаческо начинание. Това е и основен въпрос при търсенето и получаването на т.нар. seed capital, за който бе предвидена инфраструктура под формата на фонд технологичен трансфер към Фонда на фондовете, която за съжаление не се реализира.
По отношение наличието на законовите пречки пред университетите да инкубират компании –

законови пречки пред предприемаческата активност на университетите вече няма.

Тази възможност е уредена с измененията в Закона за висшето образование (ЗВО) от 2016 г., когато за първи път се признава правото на университетите да идентифицират, закрилят и управляват своята интелектуална собственост, както и се указва създаването на система, т.е. инфраструктура на ниво университет, в която да се осъществяват тези процеси. В допълнение, ЗВО предвиди и приемането на постановление на министерски съвет, в което да са указани реда и условията за реализирането на стопанска дейност с интелектуалната собственост и научните резултати на университетите. Приемането на това постановление на МС се забави доста дълго време, но от април 2020 г. то стана факт, с което

университетите вече имат ясна процедура и за създаването на спинофф компании.

Независимо обаче, че законодателни пречки вече няма, голямо предизвикателство пред университетите остава уреждането на въпросите за интелектуалната им собственост на ниво институция.

По-голямата част от университетите и изследователските институти нямат стратегически документ – Политика за интелектуална собственост, в която да се регламентира какво се счита за интелектуална собственост, кой и при какви обстоятелства е неин титуляр и как тя може да бъде управлявана, т.е. комерсиализирана.

Няма изградена и институционална инфраструктура или там където има тя не е функционираща, например ОТТ, съвет или комисия по интелектуална собственост, където да участват представители на ръководството на институцията и т.н.; фонд интелектуална собственост, от който да се подпомага заявителската активност на университета и да се поддържа действието на защитните документи – патенти, свидетелства за регистрация и т.н.
При други институции пък, имат вътрешнонормативна база в областта на интелектуалната собственост, но тя не отразява в пълна степен спецификите в управлението на интелектуалната собственост на ниво университет и прилагането й създава определени затруднения. В трети институции, не се среща подкрепата от страна на ръководството, нито воля за преориентиране към предприемачество и иновативност.
В този смисъл СОИС казва: „Както бе посочено резултатите от проучването показаха, че

по-голямата част от университетите и изследователските институти все още не изпълняват изцяло своята нова предприемаческа роля и имат ограничена активност в закрилата и комерсиализацията на интелектуалната собственост.

Причините за това са различни – недостатъчно институционални ресурси за научни изследвания, недостиг на правна и организационна инфраструктура на ниво институция, липса на информираност и на култура по интелектуална собственост, липса на подкрепа от ръководството на университета и/или изследователския институт.“
Бих добавила, че общ проблем е и липсата на достатъчно кадри, професионално подготвени в областта на интелектуалната собственост, които да съдействат при провеждането на тези така необходими институционални политики.

Има ли спинофи с участие на университети у нас?

– Доколкото ми е известно към момента все още няма създадена подобна практика.

Какви са основните пречки за създаване на стартиращи компании с участието на университетите на базата на научни разработки?

– Приоритетно, но не само, поради изложените по-горе причини, които отново са обобщени в една от констатациите на световната организация: „Докато институцията няма ясна Политика за интелектуална собственост, в която да установява собствеността върху изобретенията за себе си, и само при определени обстоятелства за факултета, катедрата, преподавателя, изследователя, то те или няма да разкриват изобретенията си, или ще продължат да ги извеждат за комерсиализиране самостоятелно „през задната врата“, независимо от правилата на институцията.“
Разбира се не трябва да се абсолютизира, че това е единствената причина, но тя е водеща и изключително съществена, особено що се отнася за статута на университетите, като активен участник в националната иновационна екосистема. Друга причина е, че

често научните изследвания не са съобразени с приоритетните области за интелигентна специализация в иновационното развитие на икономиката.

Те често са проведени в отговор на определени научни търсения или пък предлагат решения в области, в които индустриите не проявяват инвестиционен интерес. Недостатък на екосистемата е и липсата на функционална обвързаност между отделните заинтересовани страни от това научния резултат да достигне до бизнеса, ниската информационна и комуникационна активност и други.

А какви са пречките пред студенти, докторанти и млади учени да създават стартъпи, базирани на научни разработки от дипломни работи или докторантски изследвания?

– По отношение на студентите, докторантите и младите учени пречките са ограничени до това, как се уреждат правата им на интелектуална собственост с институцията, в която се обучават или провеждат научни изследвания, когато техните научни разработи са с характер на изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, ноу-хау, софтуер и т.н. и имат потенциал да се превърнат в бизнес проект. Другото ограничение пред тяхната предприемаческа активност е свързано с достъпа им до специализирана експертиза по интелектуална собственост и до възможностите за финансиране, като част от преакселераторската програма за бизнес реализацията на тяхната идея.

На какво искате да научите участниците в Предприемачи в науката, които тази година ще са с „въздействащи проекти“?

– Като лектор в програмата Предприемачи в науката ще запозная участниците със спецификите на този етап в преакселераторската програма, свързан с интелектуалната собственост, а именно как да идентифицират интелектуалната собственост в научните разработки и проекти, как да я защитят за да придобият търговски монопол и да бъдат конкурентоспособни, как да оценят обекта на интелектуална собственост и как да управляват и реализират технологичен трансфер, как да обезпечат рисковия инвеститор с интелектуалната си собственост и получат финансиране за успешна стартъп компания.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в Предприемачи в науката 2021!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.