Петър Живков: Истинската причина да станеш предприемач е да създадеш решение на нужда, така както само ти можеш

Вицепрезидент на StartUP България, създател на AirLief, мобилно приложение за Android и iOS, което позволява да се следи замърсяването на въздуха и ефекта върху здравето на хората. Използва се в повече от 60 държави.

У нас името на Петър Живков влезе с медиите по време на извънредното положение заради пандемията с висококачествената маска, създадена от него. Не заради COVID 19, а заради градския замърсен въздух. Инженерът преди няколко години участва в Sofia Service Jam, където за 48 часа се разработва прототип на продукт или услуга. Тогава се ражда идеята за маската и тя се развива до проекта Airlief, който печели грант от 35 000 EUR и 15 000 EUR като ваучери за услуги в инфраструктурата на Wear Sustain. Това е платформа, която търси решения, съчетаващи умни технологии и екологичен дизайн.

Airlief участва в акселератор на Massachusetts Institute of Technology (MIT). А в края на април спечели регионалните финали на PowerUP! – състезание на European Institute Of Technology, където се конкурират иновативни стартъпи от Централна и Източна Европа. Като финалист, българската компания ще се състезава за награда от 50 000 EUR и достъп до акселераторската програма EIT InnoEnergy, която може да осигури финансиране до 200 000 ЕUR.

Петър Живков завършва Technische Universiteit Delft, където получава и наградата на холандския университет TU Delft Inspiration. Сега е Data Science докторант в БАН. От октомври 2019 г. е координатор за България на Kairos Society Europe – глобална общност от предприемачи и лидери, обединени от целта да решат най-големите предизвикателства в света. Ричард Брансън, Бил Гейтс и Бил Клинтън са сред разпознаваемите имена на мрежата новатори.

 

Стартъп за висококачествена маска. Сега звучи повече от актуално в контекста на COVID 19. Но когато направи прототипа за 48 часа, как успя да спечелиш финансова подкрепа? Мобилното приложение ли надделя?

-Комбинацията от двете. Започнахме проекта като маска, която да комуникира с мобилно приложение. В последствие маската и мобилното приложение заживяха свой собствен живот и сега надграждаме и двата продукта според нуждите на потребителите ни. Успяхме да прототипираме бързо идеите си и да кандидатстваме за грант директно в Брюксел. Сами си подготвихме проекта, сами си го и изпълнихме. След това няколко години преди да излезем в производство си карахме на мускули и лични спестявания. Ние сме типичен „буутстрап“ бизнес, който стига до пазар без финансиране от фондове или инвеститори.

В Предприемачи в науката учените искат да научат как идеята може да стане продукт. Как звучи отговорът през твоята лична история?

-Бих посъветвал създателите да се заредят с търпение и още от самото начало да тестват хипотезите си с целевата си група. Всичко дори още на ниво идея е хубаво да се тества с хората, които ще използват продукта.

Методологии, като lean startup, design thinking и agile management са подходящи да се наложат от самото начало.

Книгата 24 steps of disciplined entrepreneur е изключително полезно ръководство. Ако има една книга, която трябва да се прочете преди да се тръгне по пътят да развиваш свой собствен продукт или услуга – това е тя.

Сега, когато всички носим маски, как се разви пазарът за висококачествените маски, които предлагате?

-Търсенето се покачи драстично. Сайтът ни падна. Имахме проблем с доставката на материалите. Известно време работихме само с лекарите на фронта, за да сме сигурни, че има достатъчно за тях. Внимавахме да остане обслужването и връзката с клиентите на високо ниво. Сега, съм доволен, че когато се повиши търсенето ние успяхме да консолидираме енергията в екипа ни, да надградим продуктите и продължим да изпълняваме стратегията ни.

Твоят личен опит за финансиране на проекти минава през технологични хакатони и акселератори. В конкурса за иновативни стартъпи от Централна и Източна Европа каква конкуренция преборихте? Какви бяха другите участници?

-Предимно 4 вида: ИТ проекти с B2B модел, биотехнологични, медицински и финтек решения.

Има ли учени с иновативни стартъпи във форматите, където сте участвали?

-Да има. Специално на MIT акселератора може би половината бяха млади учени, работещи няколко години върху проблем, който в момента изграждат на бизнес и търсят пазарна реализация. Бизнес и наука трябва да са обвързани. Добрите иновации трябва да стигат до хората – само така се създава висока стойност.

Какво според теб би мотивирало учените да търсят подобни формати за представяне?

-Изначално причината да станеш предприемач не е да станеш богат, да работиш по-малко, или да хванеш лесния път.

Истинската причина е да създадеш решение на нужда, така както само ти можеш да създадеш. Да бъдеш толкова отдаден на решението, че да само ти можеш да развиеш правилното решение.

Като вицепрезидентът на StartUP как би коментирал развитието на стартъп екосистемата през последните месеци в извънредно положение и извънредна ситуация? Преминаването в режим онлайн създаде ли нови ниши?

-“Дигитализация на стероиди” – точно така бих описал периода. Тези, които са се чудили до сега дали да минат онлайн – вече трябва да са се убедени, че друг път няма.

Как според теб ще се развият нещата от тук нататък?

-Специално онлайн пазаруването и дигиталното обучение ще се използват много повече. Спрямо Азия и Западна Европа, нашият  регион е много малко развит откъм използване на онлайн услуги.

Разкажи за Kairos Society Europe. Как ти попадна в тази организация, кои са лидерие от България, които членуват? Срещата ли се? Какви инициативи имате?

-Бях поканен от приятел. Правим срещи, в които си помагаме взаимно. Фокусът на  Kairos Society Europe е лидерите на утрешния ден да се познават от млади. Членовете са на възраст до 26 години обикновено и се занимават с решения на сегашни и бъдещи проблеми.

Снимки Forbes Bulgaria

Коя е най-значимата инициатива, в която ти си участвал?

-Нямам най-значима, гледам от какво имам нужда в момента и си търся подходящите инициативи. В същото време съм достатъчно отворен да приемам инициативи, които просто идват при мен.

Много хора искат да постигнат нещо значимо, но истината се крие в инструментите, които ще им помогнат за постигането. Всяка една инициатива, от която уча, споделям и се свързвам с хора е значима. В този ред на мисли:  Предприемачи в науката е значима за мен инициатива.

Кой е на-вдъхновяващият предприемач, с който си се срещал? 

-Момче от Дания, което на 15 години губи майка си от рак и започва да се грижи за своя по-малък брат и му се налага да заживее във Великобритания. На 18 години създава една от най-големите платформи за ученици, които искат да влязат в топ университети в света. Използва най-добрите ментори, а успеваемостта на тези, които използват платформата е невероятно висока. Силен млад човек, постигнал нещо много позитивно, излизайки от една безнадеждна на пръв поглед ситуация.

Бих искал да се срещна с колкото е възможно повече хора, които са отдадени на това, което правят.

Какво би казал ти на Ричард Брансън, например, за предприемачите в България?

-Че България има добра среда за създатели с оглед на това, че имаме добро образование, достъп до ЕС и много проблеми за оправяне – мечта на всеки предприемач.

Поради политическото ни минало, нямаме изграден гръбнак и тепърва трябва да градим екосистемата ни. Създателите са малко и трябва да се правят много различни формати, които да подпомагат екосистемата още на ниво стратегия, там мисля, че е нашето слабо място.

 С какво ще предизвикаш учените в Предприемачи в науката?

-Ще видим, когато се запознаем и разберем потребностите. Идеята на подобни формати е именно да няма еднакъв подход към всички, а да се разбере кой от какво има нужда. Разбере ли се това, тогава ще се предизвикваме 🙂

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.