Павлина Иванова

Павлина Иванова

Category : Лектори

Павлина Иванова по образование е физик, но през последните години активно работи за финансиране на българската наука, предимно в неправителствения сектор с български и международни организации, по проекти в сферата на образованието и науката и като външен експерт – проекти към Институт по психология на МВР. Председател е на управителния съвет на „Асоциация на докторантите в България“ и участва в ръководните органи на „Международен младежки алианс“ и Асоциация „Катарзис“.

Член е на групите за разработване и мониторинг на програмите на Структурни фондове на ЕС в България за програмния период 2014-2020 – „Наука и образование за интелигентен растеж“; Подкомитет „Научни изследвания и технологично развитие“; Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“; Оперативна програма „Околна среда“; Оперативна програма „Добро управление и Подкомитет „Увеличаване на гражданското участие в процеса на формиране и контрол на изпълнението на политики“.

Като представител на “Международен младежки алианс” участва в групата за развитие и структуриране на Регионалния механизъм за ангажиране на гражданското общество на Европейска икономическа комисия към ООН.

Има магистърска степен по медицинска физика от Физически Факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“. Дисертацията си подготвя в института по Биофизика и биомедицинско инженерство към БАН на тема „Влияние на организацията на ФС2-ССК2 суперкомплекса върху функционалната активност на фотосинтетичния апарат и устойчивостта му към стресови въздействия”. Отчислена с право на защита.

Работила е като физик към „Институт по Биофизика и биомедицинско инженерство“ – БАН.


Мултипотенционалист – човекът на бъдещето

Вие сте учен-предприемач, който с работата си помага на всички докторанти в различни области. Как самата Вие бихте дефинирала „предприемач в науката“?

– Предприемачество и наука събрани на едно място за мен означават най-переспективната форма на развитие на нашето общество, независимо дали говорим за техноогии, за социални модели, за политически модели или за образование.

Знанието среща действието. И това е сила и отговорност на всеки учен, отговорност, която идва със знанието. Ти си знаещият и това те обрича на една много отговорна обществена позиция да действаш, когато знаеш, че е нужно.

От работата си по различни проекти до момента, смятате ли, че учените у нас имат вярно разбиране за предприемаческите качества и не смятат, че те са само за хора, които правят или ще правят стартъп?

– Мога да кажа само от личния си опит за хората, които съм срещала в тези среди през години. Независимо дали влизат в понятието млад учен на една или друга програма или институция, абсолютно всеки човек, който веднъж се е очаровал от науката, вижда практическата реализация на идеите си. Понякога тя е по-далечна, по-амбициозна, дори изглежда невъзможна за страничния слушател, но идеята за крайния резултат винаги е там.

Стартъп е близка цел, съобразена с пазарната ситуация и възможностите за финансиране. Пазарната ситуация я познават икономистите, възможностите за финансиране и управление на това финансиране, го познават финансистите и тук според мен е големият проблем – работата в екип, комуникацията в един такъв екип и тази някак клиширана вече фраза „Комуникация на науката и бизнеса“. Там е истината и ни трябва общ език . За да имаме общ език, трябва да знаем повече един за друг.

Ученият трябва да започне да разбира езика на икономистите и финансистите, а те неговия. И тогава екипът може да работи.

Вие бяхте докторант във Физическия факултет. Какви бяха перспективите за развитие на кариерата и тези перспективи ли Ви отказаха да се занимавате с наука?

– Не защитих докторската си степен и напуснах Института, в който работех. Перспективите бяха много. Изключително ценни специалисти, много будни млади хора, много идеи. Оборудването беше старо, не достигаха пари за консумативи, не беше възможно да се посветим на експериментална работа, а още по малко да застанем на европейско или световно ниво. Тогава се насочихме към финансиране на наука. Там перспективите бяха още по-големи. Грантове имаше по всякаква линия, Европейски програми и структурни фондове, най-различни международни организации и чуждестранни колеги със смели идеи търсещи партньорства. И един проблем – административната структура на така поставената институция не можеше да отговори на възможностите. Кариерният модел на развитие в научните институции в България е едно доста относително понятие. След всички промени в законите и вътрешните правилници, би следвало да се разглежда индивидуално всяка една научна група, катедра или секция. Както и комерсиализацията на науката е също въпрос на гледна точка.

Работите с докторанти от различни сфери на науката, следите много изследвания, свързани с работата на докторантите, участвате в различни проекти. Смятате ли, че българските учени са по-пасивни, избягват конкуренцията и търсят повече сигурност, отколкото колегите си в Европа или САЩ?

– Много български учени работят в Европа и САЩ и са част от тези активни търсещи конкуренцията и предизвикателствата млади, образовани хора в нашия глобализиран свят. Да, смятам че

ако асоциираш себе си като учен, само с институцията, към която в момента работиш и чиято база използваш, ти ставаш пасивен.

Кое от изследванията и анкетите, които сте провеждали у нас са Ви изненадвали най-много?

– През 2012г. направихме едно анкетно проучване към наш проект, в което зададохме въпроса: „С каква заплата младите учени в България биха останали да се занимават с наука“. Голям процент от анкетираните бяха посочили суми, не много по-високи от тогавашното им заплащане и съвсем реалистични за възможностите на научните организации в България.

По какво най-много се различават българските учени от колегите си по света? Има ли нещо, по което се открояват категорично?

– Бих формулирала разликата, като разлика в институционалната среда. Учените не се различават, но ситуацията, в която са поставени е различна и това се отразява в много посоки.

А кои са разликите в наша полза?

– Ползите са много – висока адаптивност, алтернативно мислене и способността винаги да намерят вариант за реализация. И това е, което ги прави толкова успешни извън рамките на България. Всяко зло за добро.

В Западна Европа и САЩ моделът на комерсиализация на науката включва създаване на стартъпи, спин-оф компании, регистриране на патенти. У нас като че ли това е по-скоро изключение. Това ли показват и вашите наблюдения?

– Не мисля, че е изключение, но в продължение на много години не се е насърчавало такъв тип развитие. То се е случвало на много места, без да бъде категоризирано в тази форма.

Какви са причините според Вас твърде малък процент учени у нас да се стремят към кариера в индустрията и още по-малък – към създаване на собствен бизнес?

– Много млади българи, които са работили в научните среди или по научни проекти, правят и са направили кариера в индустрията. Някои са направили и собствен бизнес. Причината това да не е толкова масово е именно липсата на такива обучителни модули в програмите в университета и към докторската степен. И ниското заплащане.

В Предприемачи в науката ще говорите за финансирането на научни проекти. По-трудно ли е да се спечелят пари за правене на наука, отколкото пари за правене на бизнес?

– Всъщност е по-лесно да се спечели научен проект. Конкуренцията в бизнеса е много по-голяма.

На каква стойност са най-големите проекти, спечелени от Вас като учен или от Асоциацията?

– Работила съм по много различни проекти. В някои още от идеята, в други при разписването, други – при изпълнението и в някои само при отчитането. Сумата, отпусната по проекта, не е показател за неговата значимост или резултатност. Важна е идеята и хората, които са въвлечени.

Нашите лектори, с научни кариери в чужбина, разказват за това, че университетите приемат учените, които идват със спечелени пари. Т.е. не те плащат на учените, за да правят наука, а ученият осигурява парите за науката, за да работи в конкретния университет. Колко важно е умението да се печели финансиране и как може това да бъде научено и развивано?

– За смелите научни идеи финансирането е изключително важно. Във времето, в което живеем, това финансиране обикновено се случва на проектен принцип. Никой консултант-проекти не може да изготви научен проект на нивото, на което ще го изготви учен.

Преценете сами, ако поискаме от консултант, дори и най-добрият, да навлезе за месец или два в материята, в която ученият работи, той ще го направи до известна степен. И ако поискаме от човек, който владее няколко езика има научни публикации на много високо ниво и знае всички детайли на идеята, която ще се разпише в проект, да се запознае с правилата и необходимата документация на една или друга програма. Много учени казват –„Това не е наша работа“.

У нас къде и как се учат докторантите да печелят финансиране по проекти и да презентират работата си пред бизнеса?

– Правят се такива обучения обикновено към проекти. Някои се учат сами.

 Ще бъдете ли разбивач на митове в Предприемачи в науката?

– Големият мит по темата Предприемачи в науката е, че ще го направи някой друг – реализацията на идеята, която ученият има и после – на пазарния продукт. Митът или стереотипът за експерта в тясна научна област, който не се интересува от финансови или икономически фактори и има задачата само да направи изследването.

Казват, че една от най-успешните професии на новата глобализирана, високотехнологична система, в която живеем е мултипотенционалист – човек, който може много различни неща. Европейските стратегии говорят за учене през целия живот и всички се опитват да настигнат времето, технологиите и пазарите.  Тук ученият е много силен, няколко крачки пред всеки друг професионалист.

С какво бихте искала да предизвикате учените, които ще участват в обучението и ще се борят за финансиране като Предприемачи в науката?

– Спомняте ли си кога се научихте да карате колело? От кога не сте се сещали, че това беше трудна задача.

С колелото можем да се движим по-бързо да разгледаме целия квартал за няколко минути, да покараме с приятели за удоволствие или просто да избегнем трафика.

Уменията, които обучението  “Предприемачи в науката” предлага, дават точно това – ще ви направят по-бързи, ще дадат по-широка гледна точка и могат да ви отведат по-бързо там, за където сте тръгнали.

В момента, в който потеглите, всеки от вас тръгне със своето колело в своята посока, целта ще бъде по-близо, а кормилото във вашите ръце.

Предизвикателството: Нека година по-късно да дойдем тук и всеки да сподели, какво още е научил по пътя си! Да структурира в стъпки, как го е научил и да разкаже на следващите предприемачи в науката как да се справят с това, което той вече може.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!

 Кои са другите лектори на Предприемачи в науката вижте тук.

Още за проекта Предприемачи в науката, вижте тук.

 


By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close