Ния Тошкова: Гордея се с размаха на мечтите си, това ми даде цели и упоритост да ги постигам

Ния Тошкова: Гордея се с размаха на мечтите си, това ми даде цели и упоритост да ги постигам

Аз съм Ния Тошкова. Понастоящем съм докторант към Института по биоразнообразие и екосистемни услуги при БАН с шифър „Екология и опазване на екосистемите“, което за мен е най-голямата стъпка в професионалното ми развитие. Преди да я предприема, отдадох времето си на разнообразни биологични проекти, простиращи се от влиянието на климатичните промени върху редица групи животни, до екосистемните услуги на прилепите. Част съм от Групата за изследване и защита на прилепите към Националния природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН), където от години се занимавам с опазване и изследване на прилепите в България. Консултант съм в научните групи част от европейското споразумение EUROBAT, част съм от Комисия по опазване на пещерите и карста, както и на пещерен клуб и спелеоучилище „Под ръбъ“.

В годината на отличието си съм планира латеренни експедиции и лабораторна работа. Стипендията на Фондация Карол Знание, ще използвам основно за закупуването на лабораторни конумативи, както и за едномесечно посещение в имунологична лаборатория в Париж, при д-р Йордан Димитров. Ще участвам в Симпозиум по Хибернация в Холандия. На него учени от цял свят, които изследват това така интересно състояние, ще споделят постиженията си. Има голяма вероятност да отида на експедиция в Мексико и Ливан, където ще събера още проби за проекта си.

Кариерата ми след това…Изследователските ми интереси попадат в сферата на екофизиологията, имунологията, пещерната микробиология и хироптерологията (науката, която се занимава с изследването на прилепите). В проектите си съчетавам високотехнологичен молекулярен анализ с класически екологични методи и теренни приключения. Мечтата ми е да комбинирам всичките си интереси и да започна собствена изследователска група.

Ще се радвам също така да развия лекционен курс по екофизиология и да успявам да мотивирам студенти да работят по разнообразни проекти с мен. В лично отношение разбира се искам да си изградя семейство, дом и много да скитам по планини и диви места.

За мен да съм от съзвездието докторанти на Карол…Винаги е прекрасно да получиш такова признание за идеите си и това ми вдъхва увереност, че се движа в правилна посока и с добра скорост. Лично познавам част от съзвездието докторанти на Карол и за мен те са невероятни хора. Много се радвам, че се нареждам сред тях.

Чувствам се част от общността на предприемачите в науката…защото вярвам, че изследванията ми са важни и могат да доведат до множество положителни промени.

Прилепите са ключови видове за здравето на екосистемите ни. Важно е да се отбележи огромното значение на екосистемните услуги, предоставяни от тях, както в естествени, така и в изкуствени (напр. земеделски площи) местообитания.

Насекомоядните прилепи често поглъщат близо 100% от собственото си тегло на нощ, като в менюто им влизат голям брой видове членестоноги селскостопански вредители. Като се вземе предвид многочислеността на здравите им колонии, няма да е пресилено да заключим, че

прилепите осигуряват биологичен контрол в континентални мащаби. Освен това, те опрашват и разпространяват семената на над 1000 вида растения.

Колеги от Мексико създадоха текила, която цели да опазва популациите на вид прилеп, който опрашва Агавето, от което получаваме тази обичана напитка. Това за тях се превърна в един успешен зелен бизнес. Оценяването на екосистемните услуги на ключови видове е важен момент за справяне с екологичните проблеми на Земята. От друга страна, изследването на летящите бозайници и техните вируси може да ни даде нова гледна точка за човешкото здраве и да ни предпази от следваща пандеммия.

Научните въпроси, на които се опитвам да отговоря в момента имат две практически приложения. Първото е свързано с това, че се

опитвам да разбера как глобалните промени в околната среда ще повлияят прилепите в България. Така можем да предскажем и да се подготвим за последиците и бъдещите опасности за опазването на прилепното разнообразие.

Изменението на климата ще доведе до промени в биогеографията на някои европейски видове прилепи, което ще доведе до нови предизвикателства, свързани с управлението на защитените територии на континента. Тъй като видовете променят своето географско разпространение, европейските защитени територии ще бъдат изправени пред нови проблеми. Видовете, които успеят да колонизират нови области, ще създадат и нови екологични взаимоотношения, които могат да променят взаимодействията и основните процеси в екосистемите по непредсказуеми начини.

Сегашното природозащитно състояние на някои видове ще претърпи промени. Като цяло,

прогнозите са броят на застрашените видове прилепи да се увеличи до края на настоящия век, дори без да се вземат предвид последиците от промените във взаимодействиствията между видовете и екосистемите.

Само с прилагането на превантивни мерки за смекчаване на изменението на климата, в комбинация с ефективно управление на местообитанията можем да избегнем възможните негативни сценарии.

Второто практическо приложение е свързано с планираните лабораторни анализи на маркери за продължителността на живота.

Прилепите са много важни моделни организми за изследване на процесите на стареене.

Изследването на техните клетъчни механизми ще доведе до съществени знания за различните механизми на клетъчна защита, а тези знания имат потенциал да са основа на нови подходи в човешката медицина и генното инженерство.

Гордея се с работата си, защото ми е много интересно и си я върша с удоволствие. Няма ден, в който да ми е скучно. Имам 10 научните публикации и работата ми в НПМ-БАН ми дава възможност да развивам нови изложби, като с последните две – „Боян Петров, следи в науката“ и „Диви Пандемии“- представихме постиженията на научния ми ръководител Боян Петров, както и важни аспекти на изследователските ми интереси свързани със зоонозите.

В лично отношение се гордея с размаха на мечтите си. Това ми даде цели и упоритост да ги постигам.

Това ме отведе до пещери в Хаваи, Панама, Коста Рика, Борнео, Индонезия, Украйна, Австрия и т.н. Същото нещо ме качи на колело в Египет и ме откара до Кейптаун. Мечтите и биологията ми дадоха и невероятни приятелства, показаха ми колко е ценно да има с кого да споделиш идеите, емоциите и пътешествията си. Всичко това ме прави много щастлива.

В науката сега мечтая да успявам да отговорям на въпросите, които си поставиям. И тези отговори да водят до нови въпроси. Искам да разбера защо прилепите живеят 10 пъти по-продължително от бозайници със сходни размери? Парадоксално е, че интензивната метаболитна активност при прилепите е съчетана с необикновено дълга продължителност на живота. Засиленият интензитет на окислително фосфорилиране води до повишено образуване на реактивни кислородни видове, които са важен фактор за соматичната мутагенеза и клетъчното стареене.

Впечатляващо е колко различна е организацията на метаболизма и на имунната система при прилепите, в сравнение с другите бозайници. Искам да изследвам в дълбочина уникални особености на имунната им система, които им позволяват да са резервоар за вируси, много от които са опасни за човека, без да боледуват сериозно от тях.

Това, в комбинация с факта, че агрегират в големи летни и зимни колонии, спомага за бързото разпространение на нововъзникващи заболявания, в случай че техните причинители попаднат в съответната популация. Прилепите често живеят в непосредствена близост до хората, което им отрежда важна роля в епидемиологията на зоонозните болести и допълнително подчертава значението на моите изследвания.

Моята голяма идея на докторантурата ми е свързана с промяната (или липсата на такава, което е много вълнуващо във връзка с процесите на стареенето) на дължината на теломерите, нивата на оксидативен стрес и антитяловите комплекси при прилепите вследствие на хибернацията и връзка с активността по време на зимата и климатичните промени. Проби събирам от пещерата Балабановата, Парниците, Деветашката, Иванова вода и Орлова чука.

Опръстенила съм над 500 прилепа, така че вече работя с едни и същи индивиди.

Анализът на относителната дължина на теломерите, нива на оксидативен стрес и промените в антитяловите комплекси ще бъдат осъществени за едни и същи индивиди преди и след хибернационния период. Скъсяването на теломерите и промените в нивата на оксидативен стрес се считат за отличителен белег на процеса на стареене. Те представляват полезен биомаркер за количествено определяне на физиологичното въздействие на различни екологични стресори при бозайниците.

Очакван резултат от проекта е и метод за идентификация и детекция на антитела от серум на прилепи. Това ще ни даде информация за относителната концентрация и молекулярната композиция на антителата на прилепите. Подобен антитялов-каталог е от съществено значение за изследването на еволюционните приспособления на прилепите към патогени, ранното откриване на потенциално опасни вируси по прилепите и за евентуалното клонирането на тези антитела и комерсиалното им използване. Имайки предвид дългата еволюционна история на прилепите и интересната им биология, очаквам много голямо разнообразие на антителата им, както и съществено по-висока реактивност.

Моята голяма цел е да осъществя академичното си развитие в България, където не само да се утвърдя като учен, но и да допринеса за опазването на природата ни, съвсем не по-малко интересна от тази на тропическа джунгла.

Дългосрочните ми плановете са да завърша докторантура и да насоча изследователските си усилия върху проекти, свързани с молекулярните механизми на дълголетието на прилепите. Макар да изглежда на пръв поглед хаотична, бързо променящата се реалност в страната ни предлага безкраен асортимент от възможности и аз съм готова да се възползвам от тях.

Пожелавам… на всички по-често да се отдават на мечтите си и да не забравят, че те хем са безплатни, хем се сбъдват, ако се усмелиш да тръгнеш към тях.

Другите звезди от Съзвездието докторанти – тук.


Предприемач в науката 2021

Носителят на докторантската стипендия за 2021 г.

Анкета

8000 лв. докторантска стипендия

Предприемачи в науката

След 10 години

Предприемачи в науката 2020

Награда Предприемач в науката

Награда Предприемач в науката

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close