Недислав Веселинов: Път се нарича мястото, през което сте решили да преминете

Недислав Веселинов: Път се нарича мястото, през което сте решили да преминете

Category : Новини

Единият от двамата носители на наградата Предприемач в науката за тази година, спечелил с проект за Експериментално конструкторско бюро „Фотоника“. Докторант във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, където завършва и бакалавърската си степен, а след това – бакалавърска и магистърска степен по Самолето и хеликоптеростроене в Московски авиационен институт.
В началото на юли регистрира компанията, която представи като идея по време на конкурса Предприемач в науката – първият стартъп, вдъхновен от програмата. Идеята за това е още от времето на студентските години в Москва, където работи като инженер-конструктор в Отраслово Специализирано Конструкторско Бюро за Експериментално Самолетостроене към Московския Авиационен Институт. В програмата на фондация Карол Знание дойде с желанието да се учи, но и да спечели средства, за да финансира развитието на конструирания от него Авиационно-космически симулатор „Фотоника“, който вече работеше в Руския културно-информационен център в София. В мотивацията си при кандидатстването в Предприемачи в науката, заявяваше самочувствие на учен и инженер, който умее да ръководи технически проекти, да създава, развива и въвежда в експлоатация технически изделия. Но искаше да изгради и умения на предприемач. В програмата беше един от най-активните участници, а по време на конкурса направи най-атрактивната презентация като донесе техника, два огромни телескопа, доведе целия си екип, демонстрира идеите си като пусна дрон в залата и около сградата.

Как се развиха идеите ти след получаването на наградата през януари? 

-Стремглаво! По време на програмата Предприемачи в науката екипът ни вече беше сформиран и работеше, но имахме нужда от свободни финансови средства. Работата е там, че бяхме вложили почти всичките си свободни ресурси в проекта за авио-симулатора и нямахме възможност да развиваме втория си проект – Планетариум „Фотоника“. След като получихме наградата проектът получи голям тласък. Веднага закупихме техниката, която ни беше необходима за работата на планетариума,

регистрирахме ЕКБ „Фотоника“, а сега се занимаваме с най-времеемката и най-скъпа част от работата – самото производство на компонентите на съоражението. Освен това вложихме част от средствата в авио-симулатора, като закупихме нови самолети, подготвихме и напечатахме рекламни материали, които предложихме на бъдещи клиенти.
Сега можем да се похвалим, че имаме интерес от няколко компании да закупят изделията, които разработваме. На две компании сме изпратили оферти за изграждането на симулатори, а към тях проявиха интерес и от Министерство на отбраната и то на най-високо ниво.

През февруари симулаторът беше посетен от вице премиера и министър на отбраната, г-н Красимир Каракачанов, неговия заместник г-н Анатолий Величков и група висши офицери. Ние бяхме поканени на техния тренажор в Долна Митрополия и даже изпитахме възможностите му. В момента работим по развитие на сътрудничеството с МО и ВВС. Освен това към планетариумите вече проявиха интерес от няколко населени места, но все още сме в етап на преговори и не мога да разкрия повече подробности.

Мисля, че имаме добри перспективи и работим усърдно, за да реализираме плановете си. Всичко това нямаше да се случи ако не бях взел участие в програмата Предприемачи в науката.

Проектира и организира за кратко време производство на защитни шлемове и направи дарителската кампания. Продължаваш ли и по този проект?

-Както е казал американският поет Робърт Пен Уорън, Ти си длъжен да правиш добро от злото, защото то няма от какво друго да се направи. Това се случи в средата на март, когато въведоха строгите ограничителни мерки, свързани с Covid-19. Реших да създам защитни шлемове за семейството си и за членовете на екипа ни. По случайност, колегата Апостол Спасов показа един от шлемовете на своя приятелка, лекарка в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Тя ни помоли да изготвим петдесет шлема за отделението, в което работи. Тогава с изненада открихме, че за медицинския персонал дори в централни софийски болници не са осигурени достатъчно лични предпазни средства. Решихме да проектираме и разработим специализирани шлемове, които да отговарят на нуждите на лекарите. Обърнахме се към Министерство на здравеопазването с предложение да произведем нужното количество на производствена цена и без да реализираме печалба, но от там не даваха никакъв сигнал, че скоро ще получим отговор (в крайна сметка получихме такъв след три месеца и то абсолютно неадекватен). Тогава

решихме да организираме дарителска кампания, да ги произведем със свои сили и да ги даряваме безвъзмездно на болници и социални заведения. Така в рамките на две седмици събрахме средства за производството на пет хиляди защитни шлема.

Главни дарители бяха компаниите HeliAir, вие от Фондация Карол Знание и Софийски Университет, но средства дариха и много други небезразлични граждани и фирми. Така само за две седмици произведохме шлемовете и започнахме да ги даряваме. В резултат дарихме шлемове на най-големите болници в страната, на регионални болници, в старчески домове и даже в две детски градини. Получихме куп благодарствени писма, а освен това в кампанията се включиха известни и любими български актьори и певци като посланици на добра воля от наше име. Към момента почти не ни останаха шлемове и в момента даряваме последните. Преди две седмици дарихме още триста шлема на Инфекциозна болница – София. Искахме да помогнем в битката с коронавируса на най-заслужилите – българските лекари и медицински сестри и мисля че постигнахме целта си.

Сега фокусът изцяло върху планетариума ли е или ще продължиш работа и по другите проекти – симулатора и дистанционно управление от пилотска кабина на безпилотни летателни системи?

-В момента фокусът е главно върху планетариума, но успяваме да подготвяме оферти и да развиваме постепенно и симулатора. Просто сега всичките ни ресурси са съсредоточени в планетариума. Когато го завършим ще направим и модернизация на симулатора.

Въпреки забавянето, дни преди да излезе регистрацията на компанията, ти успя да започнеш производството на частите за планетариума. Как върви работата?

-Работата върви просто великолепно. Даже съм изненадан, че върви с толкова бързи темпове, но това не е случайност. Производственият процес е на територията на Niki Rotor Aviation в Правец, който е уникален за България завод – модерен и чист. Те произвеждат летателни апарати, които се наричат автожири. Произвеждат два типа Kallithea и Lightning – уникални летателни апарати! Имат много сериозен опит в областта на авиацията и разполагат с изключително оборудване и прекрасни специалисти.

Произвеждаме планетариума по авиационна технология с използването на композитни материали.

Кой от екипа какво участие има?

-Конструкцията я разработих аз с помощта на колегата Владислав Шишкин, който също като мен е авиационен инженер. Много голяма част от организационните въпроси, включително и по регистрацията на фирмата, беше поета от колегата Апостол Спасов, който е едва на шестнадесет години, но влага много ентусиазъм и работа и честно казано оказа много голямо влияние за реализацията на проекта. В колектива ни работи и младата и талантлива бъдеща архитектка – Ралица Шайкова, която пое задачата за оформянето на външната визия на планетариума.
За нас изключително ценен е главният ни технолог – Петър Рушкарски. Той разработи технологичната карта за производството и отделя изключително много внимание в детайлите при сглобяването на конструкцията, което води до изключително високо качество на работата. Преди няколко дена измерихме отклонението на конструкцията от идеалната сфера и се оказа че при пет метра диаметър имаме отклонения едва от 0.2 мм!

По този параметър превъзхождаме италианските аналози почти десетократно – при тях отклонението е 2 см.

Освен това с нас се свързват и много доброволци, които искат да помогнат с каквото могат. Това до известна степен се превърна в предизвикателство, защото ако поканим всички, които заявиха желание да помогнат, тогава няма да остане свободно място в цеха, където работим. Точно заради това и

въведохме график при работата с доброволците и всяка седмица идват различни нови хора. С толкова качествен колектив можем да произведем всичко.

Когато бъде завършено производството, къде ще бъде монтажът? Решено ли е вече къде ще бъде самият планетариум?

-Това е сложен въпрос. Планетариумът е с височина 3.5 метра и диаметър 5 метра, което налага определени изисквания към размера на помещението, в което ще бъде монтиран. За момента имаме предложение да го монтираме в сградата на Руския културно-информационен център, където в момента се намира и авиосимулаторът ни, но не знам дали ще успеем да го поберем там, защото размерът на помещенията им е ограничен. Имаме и други предложения, но този въпрос предстои да бъде изяснен.

Кога смяташ, че ще заработи планетариумът?

-Предполагам, че ако всичко тече по план, ще успеем да отворим Софийския планетариум в средата на октомври, но всичко зависи от епидемиологичната обстановка в страната.

Освен медиен интерес след наградата Предприемач в науката, имаше ли и чисто професионален интерес от научната общност към работата на екипа ти или бизнес интерес – от страна на бъдещи клиенти?

-Да, определено. Колеги от Физическия факултет на СУ ни включиха в проект към МОН, който се надяваме да реализираме заедно. Освен това работим по темата за симулаторите с доц. Димитър Гинчев от авиационната катедра към ТУ – София. Имаме вече няколко запитвания за оферта за симулатори и планетариуми от институции и бизнесмени и се надяваме, че скоро ще дойдат и първите поръчки.

Кое от наученото в Предприемачи в науката ти е най-полезно?

-Определено не мога да посоча само едно.

Цялата програма е съвкупност от важни теми, всяка от които е пряко свързана със сегашната ни дейност. Мога да я определя като кратък и много целенасочен курс по темата за предприемачеството. Почти всичко научено намери своето място в дейността ни, за което съм много благодарен на Фондация Карол Знание!

Впечатли ме силно една история, която разказа г-н Каролев, за вноса на пръст от езерото зад Капалъ чарши в Инстанбул, което се оказало пълно със златни стружки, идващи от канализацията на златарските им магазинчета. Той точно това искаше да ни каже, че

реализацията на идеите ни често е свързано с нестандартно мислене и решаване на множество предизвикателства, които ни делят от успеха. А успехът сам по себе си е поредица от успехи.

Като лектор в Предприемачи в науката как ще провокираш участниците?

– Бих ги попитал как биха изкарали или намерили триста, три хиляди и тридесет хиляди лв. за реализацията на свой проект? Какво са готови да жертват в преследване на целите си? Имат ли идеи за нестандартни, асиметрични или дори алогични подходи за реализацията на идеите си? Ще перефразирам братя Стругацки „Разумът е способността на живото същество да постъпва нестандартно или неестествено.“

Кое е най-важното, което искаш да научат от теб?

Път се нарича мястото, през което сте решили да преминете!

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!
Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.


By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close