Михаил Стефанов: Хората, които срещам в „Предприемачи в науката“, са причина да съм оптимист за бъдещето на България

Михаил Стефанов: Хората, които срещам в „Предприемачи в науката“, са причина да съм оптимист за бъдещето на България

Михаил Стефанов е лектор на Предприемачи в науката още от първото издание. Той е магьосникът, който изненадва учените, които не могат да бъдат изненадани и не вярват в магията на комуникацията. Обучава на презентиране и никога не показва презентация. Разбива клишета, разказва истории и вдъхновява по един незабравим начин. Самият той е предприемач. От тези, които не тръгват да правят бизнес, а да сбъдват мечтите си и да правят това, което обичат и искат.

Експерт и консултант по комуникации, обучител по говорене и креативност. Човек, който умее да общува с тийнейджъри. Създател на Мини машини, първата в света изцяло сторифицирана платформа за умения на бъдещето за младежи; на младежкия фестивал на изкуствата The Bridge, който се провежда всяка година във Видин; на комуникационната компания BeCause; на makethem.net. Миналата година Дарик радио го включва в класацията “40 до 40”; година по-рано Българското национално радио го обявява за един от десетимата “Будители на България”, а международната организация JCI – за една от “10-те най-изявени млади личности на България”. В последните 10 години той е два пъти говорител във формата TEDx, два пъти на сцената на Форум “Ключ” и презентатор на десетки професионални форуми по целия свят.

Когато преди две години те представяхме за първи път като лектор на Предприемачи в науката, ти каза, че ти се иска учените у нас да имат известност и влияние като на кинозвезди. Пандемията напомни за важността на учените и тяхната работа. Смяташ ли, че медиите успяха адекватно да представят това на обществото?

-Донякъде. От една страна огромно удоволствие ми достави факта, че изведнъж в медийното пространство се появиха и образовани хора, лекари, специалисти, и масово „шът“-кахме на децата си, за да чуем какво имат да кажат. От друга страна, системно слабата комуникация на мерките и липсата на еднородно послание (дължаща се на и очевидната липса на държавническа стратегия за справяне с проблема) доведоха до изместване на фокуса на комуникация отвъд работата на учените.

По-различен ли е образът на учения днес според теб? Има ли повече доверие към дейността на учените?

-Със сигурност в последните години в България наблюдаваме повишаване на уважението към работата на учените, поне в определени кръгове от обществото. Това се дължи и в немалка степен на усърдните кампании за популяризиране на науката (пример за такава е Софийски фестивал на науката, чудесната инициатива на Британски съвет в България, която тази година ще се случи за 10-ти пореден път).

Програмата на фондация Карол Знание „Предприемачи в науката“ заема важно място в този списък от инициативи за популяризиране на образа на учените.

Причината аз да участвам с такова удоволствие в нея е, че от нея има поне две големи ползи: От една страна, тя е демонстрация на ясното разбиране на бизнеса, че

бъдещето зависи от иновациите, а иновациите са пряко следствие от работата на добрите учени (с каквито България, слава Богу, изобилства).

От друга, програмата на фондация Карол Знание отправя важно послание към самите учени, че времето да правиш само наука май върви към края си.

Ученият от ХХI век трябва да бъде и предприемач, т.е. трябва да култивира в себе си и серия умения, различни от тези, необходими за правенето на наука.

Как се промениха комуникациите през последните месеци?

-Промениха се на много нива. Страхът и несигурността, родени от медийната истерия покрай пандемията, направо хвърлиха бензин в огъня на вече и без друго разпаления ни уклон да комуникираме онлайн. И имам усещането, че в идните години ще ни се наложи да полагаме специални усилия, за да не загубим съвсем умението да общуваме лице в лице. А е критично важно да не го изгубим, защото

именно живата комуникация, свързването с друго човешко същество е едно от основните неща, които ни прави човеци.

На какво трябва да се учим днес при общуването? Колкото и да ни се иска старата нормалност, тя не е факт?

-На доста неща ще трябва да се научим – по-важно от всякога е да мислим за другия, за това какво чуват, какво разбират. Когато не сме на живо с другия, и той не може да „прочете“ емоцията ни, комуникацията страда – трябва да се научим да се изразяваме по-ясно, да използваме думи, които другият разбира.

Слушането като умение става изключително важно – липсата на жив човешки контакт води до криза в доверието, а слушането е основен инструмент за нейното избягване (или преодоляване). Но има и нещо, на което не трябва да се учим – и това е да комуникираме изцяло онлайн.

При теб лично как се промени работата?

-Трансформирах голяма част от обученията, които правя, в иновативни онлайн обучителни продукти. От няколко години предлагам на клиентите си подобни проекти, но досега нямаше никакъв интерес към тях – компаниите залагаха на живи, дълги обучителни проекти. Това време свърши – обучението на бъдещето все повече ще е онлайн базирано – динамична смес от кратка теория, персонализирано видео, (понякога пълна) игровизация и възможност за незабавно практическо приложение.

Във времето на изолация работодателите възползваха ли се от възможността за онлайн обучения?

-По-активните компании осъзнаха, че точно изолацията е време да обучават екипите си – и реагираха своевременно. Други според мен сбъркаха, отменяйки обучения – да обучаваш екипа си по време на криза дава огромна добавена стойност.

Самите онлайн обучения как се промениха?

-Онлайн обучения в този смисъл в България почти нямаше – те сега ще набират повече скорост. Но със сигурност времето на обученията от типа на „да отидем за цял уикенд на хотел, за да ни обучава един човек през деня, а вечер да се напием“ е към края си, поне за иновативните, търсещи реални бизнес резултати от обученията, в които инвестират, компании.

Предприемачи в науката за първи път няма да е на живо. Как би насърчил учените да бъдат „на живо“, да участват, да вземат максималното от срещите?

-Имам два съвета. Първият е,

докато слушат, да се опитват веднага да приложат това, което чуват към своя проект.

И където изникне въпрос, веднага да го зададат. Доста хора си водят записки и си казват „После ще мисля как да го адаптирам“. Това за мен е погрешна стратегия, защото после лекторът не е на линия за въпроси и изяснения. Вторият ми съвет е

да бягат с всички сили от изречението „Аз това го знам“– когато чуят позната идея, да не спират да слушат, а да положат усилие да я адаптират към своя проект. Ще се изненадате колко често креативните идеи се крият в „баналните“ концепции, които мислим, че разбираме добре.

Кое е най-вдъхновяващо за теб от срещите с нашите предприемачи в науката?

-Всеки път съм изключително впечатлен от това колко различни и колко талантливи учени има в България – и всеки път ме е яд, че не съм чул за тяхната работа от другаде, от медиите, от телевизиите.

Истината е, че хората, които срещам в рамките на „Предприемачи в науката“ са една от причините да съм оптимист за бъдещето на България.

Учените признават, че научават много от теб, дори година и повече след обучението, някои признават, че това е била най-въздействащата от срещите с лекторите. Ти какво научи от тях?

-Срещата с учените винаги е изключително смиряващо преживяване за мен. Изпитвам огромно уважение към хората, посветили живота си на науката, и никак не ми е лесно да се изправя пред тях и да се опитвам да ги уча на нещо.

И всяка година ми преподават един и същ урок по различен начин: За да правиш добра наука, трябва да си изключително креативен. Онези от тях, които успеят да приложат тази креативност и в комуникацията на науката си, обикновено си тръгват като победители.

Business pitch-ването само по себе си ще е ново за учените, но е от преносимите умения, които остават за цял живот. Как се спарят с това? Вече имаш впечатления от две издания на Предприемачи в науката.

Най-голямото предизвикателството за учените, когато им се наложи да презентират идеите си пред популярна, т.е. незапозната с темата им аудитория е, че

не превеждат посланията си на езика на слушателите си.

И не успяват на същия този език да отговорят на въпроса „Защо това, което аз правя, е важно и има потенциал да е успешно“. Тези, които успеят да го направят,

дори да не победят в конкретното състезание, ще придобият умения, които до края на научната им кариера ще ги открояват от масата на техните, много талантливи, но често комуникационно неадекватни колеги.

А ще е необходимо ли да се учат как в условията на извънредна ситуация или пандемия ще трябва да подобряват pitch deck-а си, за да впечатлят инвеститорите?

-Комуникацията е комуникация и в пандемия, и извън нея. Първото условие за успешна презентация е яснотата на езика – да говорим на езика на аудиторията си. Второто – в кратките минути, с които разполагаме, да предадем 1-2 ключови послания, които смятаме, че ще впечатлят най-силно журито. Може би онлайн презентирането ще добави едно ниво на трудност, защото презентиращите няма да могат да виждат ясно реакциите на журито, и по-трудно ще адаптират аргументи и поведение. А и онлайн средата предполага по-голямо разсейване на аудиторията, което означава, че самите презентации трябва да бъдат много по-ангажиращи.

Тази година с какво ще предизвикаш участниците в Предприемачи в науката?

-Винаги казвам на учените в програмата, че нещата, които им преподавам, са много прости за разбиране и много трудни за прилагане.

Комуникацията, за разлика от природните науки например, в основата си лежи на много простички принципи. Лесно е да ги разбереш. Приложението им, обаче, е нещо, което се учиш да правиш цял живот.

Така че нещата, които ще си говорим, за много от учените ще са началото на едно дълго и, надявам се, вълнуващо пътешествие към това да могат да комуникират въздействащо промяната на света, която постигат с неуморните си усилия.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

 

 

 

 

 


By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close