Мария Павлова: Impact Investing е важна част от академичното обучение и стартъп индустрията в UK

Мария Павлова: Impact Investing е важна част от академичното обучение и стартъп индустрията в UK

Мария Павлова ще бъде лектор в програмата Предприемачи в науката и един от тричленното жури, което ще селектира участниците тази година.
Тя живее и работи в Лондон през последните 13 години. Заминава да учи „Връзки с обществеността“, бакалавърска степен, но работата ѝ в Bloomberg я насочва към финансите и програмирането. Самото обучение във вътрешната програма Bloomberg University ѝ дава подготовка, с която успява да се присъедини като финсов анализатор (fixed income investment analyst) към лондонския екип на BlackRock – американска мултинационална компания, най-големият асет мениджър в света. Работата й е в по-техничната част на инвестиционните портфолиа – фондове с фиксиран доход (fixed income portfolios). Така през последните десет години работата ѝ е свързана с инвестиционния мениджмънт, impact investing, стартиращи бизнеси и менторство в акселераторски програми.
Тази година завърши магистратура по компютърни науки и изкуствен интелект (artificial intelligence) в престижния Queen Mary University of London. Той е част от Russel Group университетите във Великобритания, което е еквивалент на Ivy League в Щатите. Мария печели най-престижната стипендия в тази сферата – стипендията от Google DeepMind, която се дава само на седем души в Обединеното Кралство. По време на програмата Мария започва разработването на impact investing AI tool, който почти в реално време дава оценка колко „зелени“/етични са дадени компании. Целта е тази програма да помогне на асет мениджърите, които искат да имат зелено портфолио, да имат по-ясна преценка за зеления статут на конкретната организация. С това Мария поставя началото на новo изследователско поле в сферата на изкуствения интелект, тъй като никой до този момент не е работил в тази насока.
Член и съветник е на мрежата APPG AI, която съветва и прави проучване за британския парламент за икономическите, социалните и етичните последици от използването на изкуствен интелект. В същото време е и изследовател в University of Cambridge, където през последните две години работи в областта на Impact Investing по проект за зелените бондове във възникващите пазари (emerging markets). Мария е и гостуващ лектор в различни университети.

В началото на пандемията м.г. Мария е доброволец и помага за приготвянето на безплатна храна за медицински лица в 7 болници в Лондон

Мария, радваме се, че прие поканата да бъдеш част от програмата Предприемачи в науката с фокус Impact Investing тази година. У нас „въздействащи инвестици“ или наука с въздействие“ не са наложени и вероятно някои от студентите и докторантите ще ги научат от нашата кампания. Как би обяснила концепцията за инвестиции с въздействие?

– Инвестициите с въздействие са под група на Sustainable investing или инвестиции в устойчиво развитие. Има разлика между двете. За да разберете значението по-добре, най-лесно е първо да тръгна от по-общото понятие – инвестиране в устойчиво развитие, а после да видим как инвестициите с въздействие се вписват към него. А именно, различната терминология около тези понятия, както и за таргетите за устойчиво развитие на Обединените Нации (SDGs – Sustainable Development Goals). Те са седемнадесет на брой и всички имат екологична и социална цел: намаляване на бедността по света, замърсяването, осигуряването на чиста енергия и по-добри условия на живот за нас и идните поколения. Инвестирането в устойчиво развитие има именно такава цел – инвестиране в етични „зелени“ компании или проекти, които имат социална цел и/или екологична цел. Няма значение каква, стига да се вписват в седемнадесетте таргета на Обединение Нации. Инвестициите с въздействие имат същата цел, но те имат социална насока. Термините много често се ползват като синономи, въпреки че се различават.

По какъв начин в журито ще преценявате кои от проектите имат потенциал за бизнес с позитивно въздействие върху околната среда или екологията?

– За мен са важни три неща: проектът вписва ли се по някакъв начин в таргетите за устойчиво развитие на Обединение Нации? Проектът има ли потенциал за развитие на национално и световно ниво? Ще могат ли да се справят основателите на проекта? Това е много общо описание на целия процес. Избирането на проект или стартъп отнема време, но като цяло търсим мотивирани хора с идеи.

Разкажи ни за твоя опит в оценка на стартиращи компании и как самата ти стана експерт в областта на Impact Investing?

– Занимавам се с това от много години, най-вече в асет мениджмънт. Аз отговарях за по-рискови портфолиа, които изискват и по-голяма експертиза. Преди оценяването на компаниите почти не включваше устойчиво развитие.

В последните години обаче стана почти задължително да се гледат зелените креденции на дадена компания, а не само финансовите й показатели.

Аз се занимавам с ESG от над 10 години. По време на бакалавърската си степен спечелих престижна награда във Великобритания. Бях от тримата финалиста, заради научното си проучване в областта на устойчивото развитие в корабния транспорт. Бях поканена да презентирам работата си на първата академична конференция по устойчиво развитие. Беше в Амстердам и аз бях единственият участник с образователна степен бакалавър. Дори още не бях завършила. По това време още не се говореше много за устойчиво развитие, а в корабния транспорт пък изобщо. Аз много се интересувах от тази тема. Общоприетото мнение за тази индустрия е, че е мръсна и неетична. В действителност, корабният транспорт е най-чистият. Затова реших да го проуча. Примерна компания ми беше Maersk, които дойдоха на конференцията, за да чуят лекцията ми. После ме поканиха в главния си офис в Копенхаген. От тогава се занимавам с ESG, което се превърна и в неразделна част от работата ми. Това е още недоразвита материя в сферата на финансите.

Проучванията до се га се правят с традиционни методи. Аз обаче искам да използвам методи от сферата на изкуствения интелект и в момента разработвам такава програма.

Разкажи ни малко повече за нея.

– От години съм забелязала, че зелените креденции, давани на различни компании, не са съвсем вeрни. Причините са много, но най-голямата е липса на достатъчно информация или много информация в различен вид, която не може да се използва. Това ме подтикна да използвам AI техники, за да създам собствен метод за оценяване на компании. След няколко месеца ще публикувам научния си труд в международен журнал и ще презентирам в най-големите AI конференции.

Може ли работата по това изследване да се превърне в стартъп и да продължи като твой собствен бизнес?

– Да, вече има ноколко инвестиционни фонда и потенциални клиенти, които се интересуват от проекта ми.

А в какво се състои работата ти в University of Cambridge?

– Част съм от екип, който прави проучване на зелени бондове във възникващи пазари. Няма много информация за тях, а в същото време от там идват мнозинството зелени бондове. Целта ни е да съберем информация и да анализираме параза. Това е много голям принос, защото целта ни е да подпомогнем прозрачността на финансовите пазари. Ще публикуваме научния труд в международен журнал.

Основала си иновационен център в бившата си компания, преди да започнеш магистратурата си. Как дойде идеята за това?

– Стана съвсем случайно. Докато работех в BlackRock, бях част от група за изкуствен интелект и иновации. Когато се преместих в Capital Group (също от най-големите асет мениджъри в света), реших да направя същото. Оказа се, че те нямат подобно нещо. Компанията е доста традиционна. От там тръгна всичко. Беше като създаване на стартъп. Трябваше да намеря последователи, (те бяха много!), да съставя план, бюджет, уеб сайт, да представя проекта пред много високопоставени хора и много други неща. Имах многобройни разговори на високо ниво и накрая получих одобрение. Имах собствен бюджет, екип от 20 души на 4 континента, много членове и събития. Дори започнах изследователска дейност между компанията и Imperial College London. Също така, част от работата на иновационния център беше и подпомагането на момичета от 10-13 годишна възраст, за да им покажем, че финансите и технологиите не са профеия само за мъже.

Как темата Impact Investing присъства в академичното обучение, в акселераторските програми и хакатоните в Обединеното кралство?

– Винаги присъства и е доста важна част от обучението. Също така, вероятността един стартъп да получи инвестиране е много по-голяма, ако проектът е с такава насоченост. Великобритания дори насърчава развитието в тази насока. Има специални парични фондове за проекти с устойчиво развитие, както и безплатни акселераторски програми за спечелилите. Компании и институции като Google и Европейската Комисия също насърчават фаундъри жени и хора от малцинствени групи да развиват стартъпи. Това също е важна част от impact investing.

Аз съм горда, че в България разделението между жени и мъже инженери е почти равно: 49%-51%. Тази тенденция не се наблюдава в Западна Европа и мисля, че България има страхотен потенциал.

Bloomberg Square Mile, спортно събитие с благотворителна цел. Мария често бяга в такива състезания за набиране на средства

Какви проекти очакваш от българските студенти и млади учени?

– Очаквам да видя проекти, свързани с екологично производство, рециклиране, чиста енергия, фармацевтика или проект със социална насока.

На какво би искала да научиш участниците в програмата Предприемачи в науката? Какво от твоя опит би било важно за тях?

– Бих искала да ги науча да вярват повече в себе си и да излязат от комфортната си зона. Когато за първи път пристигнах във Великобритания, бях съвсем сама. Умението ми да се приспособявам, да не се отказвам и силната ми волята са това, което ми е помогнало най-много през годините. Когато искаш нещо, думата „но“ не съществува.

За какви стартъпи на британски университети ще разкажеш?

– Много от тях са свързани с устойчиво развитие. От бизнес банкиране в Африка до автоматизиране на дома и рециклиране чрез computer vision. Наистина са много и на пръв поглед с различна тематика. Но ако погледнете от далече ще видите, че всички могат да бъдат описани като проекти за устойчиво развитие.

Как би дефинирала „предприемач в науката“?

– Академик, който иска да превърне научната си идея в реалност. Няма нужда всеки да стартира своя компания – човек може да развие идеята си по много начини!

На 24 май 2019 г. в В Европейската комисия, с еврокомисара за цифровата икономика Мария Габриел

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в Предприемачи в науката 2021!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Още Impact Investing лектори – тук.


By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close