Мариян Маринов, директор Бизнес развитие в София Тех Парк

Мариян Маринов, директор Бизнес развитие в София Тех Парк

Category : Новини

Искам да виждаме повече хора с висок научен капацитет, които развиват пазарни продукти и се гордеят да развиват бранда „Произведено в България“

Иноватор, предприемач и концeптуалист – така най-кратко може да бъде представен Мариян Маринов. Той е директор „Бизнес Развитие“ на София Тех Парк и автор на концепцията за Инкубационна и акселераторска програма в Инкубатора. Юрист по образование, предприемач по призвание. Има повече от 20 години опит в управление на проекти и екипи, разработване на концепции, бизнес развитие, разработване на пазари.

Съосновател е на стартъпи у нас и в Лондон. През 2015 г. съосновава Elvis.bg, а година по-късно вече е създаден и британският бранд на продукта и едноименна компания – Biizey – за корпоративни облачни услуги. Стартъпът вече може да се определи като scale-up заради бързото си развитие. Elvis.bg  е отличена като най-добра стартираща компания в областта на финансовите технологии за 2016 година от CESA (Central European Startup Awards). Предлаганият продукт е оптимизирана и мобилна система за управление ERP за малък и среден бизнес – мениджър в джоба.

Мариян Маринов е автор на концепцията за млади лидери FLOW, която презентира пред представители на Европейската комисия по време на председателството на България. F (faith) L (lead) O (originate) W (win) – това е FLOW. Ментор е в Zero Start – предприемаческа програма на село за 5 дни. Привърженик на идеята за електрическа мобилност, с която стига до полуфинала на  Ideas from Europe 2017, Талин, Естония.

Определяш себе си като концептуалист и мечтател. Каква би била твоята концепция за предприемачите в науката? Докъде стигат мечтите ти за предприемачески проекти на млади български учени?

Ако бъдем скромни в мечтите си, тогава постиженията ни ще бъдат още по-скромни. Аз полагам усилия смелите ми мечти все пак да са обозримо реалистични. Мечтая да възродим и даже да развием много повече имиджа на марката „Произведено в България“. Това е много силна заявка за преминаване към икономика с висока добавена стойност – такава, която остава в България. Към момента нашата икономика се презентира с обема на чуждестранните инвестиции в България. Нито една от тези инвестиции обаче няма за цел да сложи на продукцията си „Произведено в България“, а да използва нашите таланти, умения и образователен ценз, за да изнесат стойността някъде навън. Това все пак е нормално, в естественото развитие на нещата. Но,

също така е естествено и за нас да надграждаме умения, капацитет и особено да създаваме решения с висока научна стойност, което е следващо ниво от развитието на икономиката. За да постигнем всичко това имаме критична необходимост точно от предприемачи в науката. Имаме нужда от висококачествени специалисти, които стигат отвъд  научните публикации и са навън – до потребностите на обществото, което също трябва да оцени смисъла на тяхната работа в лабораториите.

Та – моята концепция за предприемачите в науката е тази – ще работя в посока да виждаме повече хора с висок научен капацитет, които развиват пазарни продукти и се гордеят да развиват бранда „Произведено в България“. Без тях този бранд остава куха имагинерност.

Участниците в Предприемачи в науката м.г. имаха възможност да се запознаят с възможностите, които София Тех Парк предлага. Тази година обаче, по време на „Investum Supersonic“ – конференцията, посветена на развитието на иновативната екосистема в България, представихте нови идеи за инкубаторски и акселераторски програми. Разкажете за тях.

– Да, в София Тех Парк работим активно за развитие на капацитет, който да бъде още по- полезен на предприемачите. Така изградената инфраструктура има основно предназначение – да обслужва именно тях и това е нашата задача. Било то чрез инкубационни програми, било то чрез други форми на оперативна и управленска подкрепа така, че да виждаме множество успешни компании, които растат до международни.

Но, най-важното и най-трудното в тази задача не са инкубационните програми. Такива има не една и две в София, а и в страната. Фокусът ни е да гледаме отвъд тях – там, където се изгражда общност на поколения предприемачи. А тази общност се гради бавно и с много усилия. Един от акцентите в тази посока са взаимодействието между по-опитните и по-неопитните стартиращи компании. Това сме го заложили и като критерий, и фокус на внимание в развитието на Инкубатора към София Тех Парк. Скоро отворихме и Фронт-офис на същото място, за да бъдем наистина близо до всички инкубирани стартъпи, да решаваме бързо и адекватно заедно с тях предприемаческите предизвикателства и да подпомагаме техния успех. Имаме и още няколко концепции, по които работим и които ще обявим до началото на предстоящия сезон на „Предприемачи в науката“ на Карол Знание.

На какъв етап са тези програми и как учени, които имат интерес могат да се включат?

– Опаковката „Програма“ не е най-важното в случая. Проектът София Тех Парк е стратегически не само за България, но и за целия регион и затова работим тясно с представители на различни органи на Европейската комисия, за да утвърдим програма, която да има висока добавена стойност и в същото време да отговаря и на учредителния пренотификационен формат. Докато работим по това и финализираме процедурата, ние и в момента осъществяваме подкрепа на предприемачи със силно изразен индивидуален подход.

Като говоря за предприемачи – аз имам предвид точно предприемачи в науката. Всички те могат да заповядат при нас и да получат съдействието, от което имат нужда – било то за чисто административни, за управленски или други бизнес въпроси, както и за възможностите, които София Тех Парк предлага в Лабораторния комплекс.

Как ще се случват на практика нещата? Трябва ли да имат регистрирана фирма или може да кандидатстват на идеен етап?

– Давам отговор като предприемач – правната форма (регистрирана фирма) не е най-важното нещо. Иска ми се това да не е „препъни камъче“-то за предприемачите и неразбирането на ролята ѝ да ги отказва да реализират идеите си. Регистрираната фирма е само инструмент за реализиране на целта, а не самата цел. Затова – с целия екип работим по осигуряване на всички инструменти на предприемачите и хората на науката, за да могат те да се фокусират върху основната си задача – да развиват техните идеи, концепции и прототипи. Ние ще свършим всичко останало. Казано така – ние приветстваме хора и учени с идеи, а фирмите и тяхната регистрация са лесно нещо – ако не могат да регистрират – ние ще го направим за тях.

 Ако нямат осигурено финансиране тук могат да научат само как да го търсят или реално да получат финансова подкрепа. Как?

– Пак от опит ще споделя – финансирането е важен компонент, но не е най-важният и не е единствен.

Хората и екипите са най-важното нещо. Устойчив екип с перспективна идея, концепция или прототип винаги лесно ще намери и финансиране.

Това също не трябва да се превръща в самоцел – преследване на парите. Вече знаем, че в този подход няма устойчивост, няма дългосрочност и най-важното – няма създадена стойност. И конректно – към момента София Тех Парк, като част от инвестиционната екосистема в София работи с всички инвестиционни фондове, и достъпът до финансиране е лесен. В този смисъл – не предоставяме директно финансова подкрепа, но тя не е най-големият проблем в случая. Най-важното е да открием концепции и устойчиви екипи, които да подкрепим. Сформирали сме и комисия, която разглежда с индивидуален подход всеки проект и екипа зад него. Комисията се състои от представители на бизнеса, които виждат перспективите, а също и утвърдени представители на научната общност, които преценяват устойчивостта на концепциите от научна гледна точка. Работим и по изграждане на собствен фонд, който да подпомага предприемачите в  науката в техните първи стъпки.

Каква друга подкрепа ще имат в инкубатора? Услуги? Правна и счетоводна помощ? Това са част от нещата, които плашат учените, когато става дума за бизнес.

– Да, съгласен съм. Затова искаме да ги облекчим максимално в тези притеснения. Всички процеси, които те не разбират, а са  важни – ще поемем ние.

За нас е важно да знаят, че разбираме тяхната мисия и е напълно достатъчно те да са фокусирани само върху нея. Останалото е просто инструментариум.

Да, ще предоставяме всички необходими услуги за корпоративното им развитие.

Как досега работеше Инкубаторът?

– Като всяка нова организационна структура, и Инкубаторът като част от София Тех Парк, преминава през своето естествено развитие. В така наречения първи сезон, Инкубаторът предоставяше основно държавна помощ по отношение на наемната цена на офисите за стартъпите. Това ще продължи и занапред,  но към него ще добавим всичко останало, за което вече споменах.

Колко са стартъпите „отгледани в Инкубатора?

– С известна степен на циркулация, през Инкубатора за последните 3 години са преминали над 30 компании, като някои от тях бележат наистина завидни резултати.

Кои са най-успешните от тези компании?

– Спокойно мога да назова „Сайънт“, които за по-малко от 3 години нарастнаха от 4-6 души в началото – до над 60 в момента. Друга успешна компания е „Ескрео“, които за същия период успяха да достигнат до международните пазари и вече продават иновативните си бои за писане на стена в чужбина, стават все по-популярни и в България. Имаме и още няколко такива примера за успех.

Ще се радваме част от тези предприемачи да се срещнат с участниците в Предприемачи в науката и някои от тях да станат ментори. Включват ли се те в менторски програми на Инкубатора?

– Както споменах, това взаимодействие за нас също е много важно. Стартъпите в инкубатора и техните екипи имат какво да споделят с „Предприемачи в Науката“. Срещата, всъщност, предлагам да бъде поредица от срещи с няколко акцента – „Как предприемачите са преминали от идея до компания“, „Как са обслужили първите си клиенти и как това им е помогнало за напред“ и „Как развиват екипите си и работят с хората в организацията си“.  Все важни теми, които са и едни от най-трудните.

По отношение на пазара и маркетинга каква подкрепа ще получат участниците в акселераторската програма?

Ще работим съвместно с тях, за да акцентираме на предимствата на продуктите и решенията, които участниците развиват. Тези предимства ще превърнем в послания, които да презентираме отново заедно към целеви аудитории и пазари. Все пак – ние също се учим в ход и за нас е апетитно предизвикателство да бъдем полезни. А можем да бъдем полезни и с международните връзки, които София Тех Парк установява. Развиваме отношения с иновационната екосистема в Холандия, която е също много силен играч на глобалната карта. Работим за развитието на партньорства и с други страни и пазари точно с тази цел – да бъдем мост между българските предприемачи, техните продукти и техните пазари, за да има реална реализация на труда им. Все пак, като държавна структура, София Тех Парк има и институционални предимства, които ще експлоатираме максимално в полза на иновациите.

Самият ти си предприемач, при това продаваш продукта си успешно не само у нас, а и вече се доближаваш до scale-up. Разкажи за своя предприемачески опит.

– Мога дълго да разказвам, но ще се опитам да синтезирам по-важното. Опитът ме е научил, че най-важното нещо е да не спирам да се уча. Активно прилагам lean модела за развитие и това ми е помогнало значително. Считам, че съм любознателна личност и това ме е обогатило в различни сфери – от зелени енергии и кръгова икономика – до бизнес консултиране и организационно развитие. Именно това ме доближава и до хората на науката – любознателността. Това е едно от техните най-силни качества. Затова и ще положа усилия тази тяхна любознателност да даде реални практически плодове и удовлетвореност. Любознателността дава знание, знанието ражда идеи, идеите търсят решения, решенията създават продукти. И учените са много близо в тази парадигма – най-вече им липсва последната фаза, но разполагат с всичко останало. И това много ме вдъхновява.

Какво е различното на вашата ERP система? Как успявате да продавате на един толкова конкурентен пазар у нас?

– Интересното в нашето решение, е че то вече има постоянни клиенти, а не е завършено. Екипът ми работи постоянно в разработване на такива функционалности, които са от съществено значение за малките предприятия. Конкуренцията не ни плаши, защото тя е здравословният катализатор. Считам, че екипът ми има силни творчески характеристики и полагаме усилия този подход да е максимално вграден в самата платформа. Ако конкуренцията има какво да краде от нас – значи сме ок.

На международните пазари налагате бранда Biizey. Освен в Обединеното кралство къде другаде вече работят с вашата платформа?

– Към момента системата може да работи в целия Европейски съюз, като е налична на два езика, освен български – английски и немски. В момента работим по една от най-ключовите функционалности, като очакваме нейното официално пускане до 2 месеца, след което ще активираме още няколко езика. За да работим на повече пазари е необходимо да имаме местни партньори, а за това – имаме разработена партньорска програма, която също ще активираме на есен.

Кое от твоя личен опит в бизнеса и предприемачеството е най-важното, на което искаш да научиш участниците в Предприемачи в науката?

– Ще им споделя, че те

притежават „уникални сили и способности“, които дори Силиконовата долина търси из цял свят, и че техният капацитет не трябва да спира в техните научни публикации. Всъщност – това е една от най-големите грешки в нашата наука. Публикацията на научно постижение не трябва да е самоцел. Тя е етап от научно-изследователската дейност, като най-интересното всъщност е след нея, според мен.

Но има конкретни правила, които трябва да се спазват, за да се постигнат съвместните цели. За жалост, с публикацията приключват всички други перспективи, защото както големите компании казват – тя убива бизнеса в науката.

С какво ще предизвикаш нашите предприемачи в науката?

– Те също имат какво да дадат на предприемаческата екосистема. Това е любознателността.

Предизвиквам всеки един от тях да зарази с любознателност поне един млад човек и да го включи в собствен проект.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Другите лектори в програмата вижте тук.


Анкета Накъде след научната титла

Създаваме предприемачи в науката

Носителят на наградата Предприемач в науката за 2019 г.

Носителят на стипендията на Карол за 2019 г.

Нашите Лектори: Александър Долашки

Нашите лектори: Здравка Медарова

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close