Леона Асланова: Социалното предприемачество стана устойчив тренд в България

Леона Асланова: Социалното предприемачество стана устойчив тренд в България

Category : Лектори

Леона Асланова е основател на Innovation Starter – първата специализирана агенция за иновации в България, която организира форума за иновации Innovation Explorer и проекта за студенти “Академия за иновации: Bulgaria Innovation Hackathon”. От две години управлява и Innovation Starter Accelerator – акселераторска програма за pre-seed стартъпи с с фокус иновации.
Експерт и консултант по иновации, с над 15 годишен професионален опит.
Въпреки, че е филолог по образование, завършва бизнес иновации във Виена към TAG Business School и mini MBA програмата на PWC`s Academy и това я мотивира да развива проекти, които да стимулират иновационната екосистема у нас.
През 2018 г. печели стипендия за лятна специализация за преподаватели по иновации в училището по Дизайн мислене – d.school в Станфорд (Hasso Plattner Institute of Design at Stanford) от Български център за предприемачество. Сега тези основни дисциплини са част от обучението в Innovation Starter Accelerator.
Леона е член на журито на Централноевропейските годишни награди за предприемачество (CESA) и състезанието “Start4big“. Ментор и лектор е в различни програми, между които Female Founders Global Community, Startup Live, акселератора SharonAcademy, предприемаческата обучителна програма на ABLE Activator, Gabrovo Innovation Camp. Автор е на 5 курса по иновации и води лекции в 4 български университета. Лектор по иновации в Предприемачи в науката от второто издание на програмата.

Срещаме се отново след една предизвикателна година. Не само за иновациите. Какво от очакванията ти се случи и какво те изненада?

– От гледна точка на моите предварителни нагласи и прогнози нямаше изненади. В бизнес план за нас това беше една силна година, а в личен – успях да премина успешно вътрешна защита на дисертационен труд и очаквам след два месеца с нетърпение външната защита.
За съжаление за България, като цяло, това беше една неуспешна година, в която едновременно няколко фактора забавиха устойчивото ни развитие – управлението на пандемията, икономическите, политическите и социалните условия в страната. Невъзможността да се сформира правителство и да се постигне разбирателство върху приоритетите ни за бъдещето от основните политически играчи.

Именно тази необичайна и трудна година беше първа за Innovation Starter Accelerator. Въпреки това работихте с няколко кохорти, подкрепихте няколко компании. Какви са изводите ви за pre-seed стартъпите у нас?

– През 2020 и 2021 г. успяхме да подкрепим 4 кохорти с 26 стартъпа, от които 11 с грантово финансиране и 7 с дялово. Другите участваха в обучителните модули, но не покриха критериите ни за финансиране.
Изводите са: ниска подготовка на стартиращите екипи за работа с финансови инструменти и инвеститори, като цяло. Добро познаване на домейните, в които оперират, но слабо разбиране за условията и особеностите на средата и капацитета и скоростта им за развитие.

По какъв начин може да се създаде по-добра подготовка според теб? Преакселераторски програми като Предприемачи в науката? Обучение в училище, в университета?

– Оценката ми за вашата програма “Предприемачи в науката” е силно положителна, защото в България липсва връзката наука-бизнес, изобретение-иновация, бизнес идея-комерсиализация. Ние имаме радикална идея на принципа на Станфорд, да договорим с всички български университети и МОН изнесен факултет по иновации, със споделен капацитет от ресурси и преподаватели, в който да се обучават едновременно студенти от всички специалности и поне един курс по иновации да бъде задължителен за всички студенти. В тази идея виждаме най-добра перспектива за дългосрочни устойчиви резултати. Очакваме Министър на образованието и екип, с който да продължим разговора по темата, след сформирането на следващото редовно правителство.

Сред участниците в две от кохортите бяха победители в конкурса Предприемач в науката. Не е ли това най-естественият подход – преакселераторска програма, акселераторска програма, seed-фондове?

– Да, одобрихме три от екипите преминали през вашата програма за участие и в Innovation Starter Accelerator, но отчитаме развитието само на един от тях, като положително. Това бяха, проектите на д-р Иван Лютаков, на д-р Росен Иванов и на д-р Евгения Сарафова. Трудността в работата с тях е, че те са на твърде ранен идеен етап, липсваха добри бизнес компетенции и бизнес хора в екипа и въпреки несъмнените качества на създателите, рискът от дялова инвестциия на техния етап оценихме като твърде висок. Именно за такъв тип проекти грантовите програми работят добре, за да се валидира началото, да се подпомогне екипа и да се достигне на следващ етап готов за инвеститор.

В началото на програмата имаше огромен интерес. Предполагам продължава и сега. В какви сектори са кандидатите?

– Интересът е по-голям отколкото самите ние очаквахме, пряко или косвено, до нас на годишна база достигат над 100 проекта. В момента сме концентирани върху проекти за еко-иновации и хранителна идустрия за следващия 6 месечен период.

Тази година фокусът на Предприемачи в науката е Impact Investing. Какви са твоите наблюдения за стартиращи бизнеси у нас с позитивно въздействие върху обществото или околната среда?

– Социалното предприемачество в последните години стана устойчив тренд в България. Самата Innovation Starter като бизнес модел е един добър пример за това. Все още обаче в този сегмент работят предимно организации с идеална цел, с грантово финансиране, а на мен ми се иска да видим повече бизнес начинания, изградени върху социална кауза. При нас има няколко добри примера – Zero Wave на Блажка Димитрова, компания, която обучава, мотивира и подпомага прехода към икономика без отпадъци на организациите, чрез личен пример и бизнес в тази сфера; “Основа”, която може да помогне на всеки бизнес да стане “зелен” и др.

Опитват ли се ранните предприемачи да създават социални или зелени иновации?

– Да, интересът към сферата нараства и заради зелената сделка на ЕС и очакваното финансиране за тази индустрия.

Има ли условия това да стане устойчив тренд у нас?

– Да, според мен, това вече е устойви тренд у нас. Във връзка с проекта ни ClimAccelerator Black Sea, който се организира в партньорство с румънски консорциум и е с финансиране по програмата Climate-KIC на Европейския съюз, направихме mapping на българската еко екосистема и резултатите отбелязват положителен напредък. В самия доклад обхванахме над 30 стартъпа и 30 ключови организации, които подпомагат прехода на България към кръгова икономика и напредъкът е добър.

Какви проекти с въздействие очакваш тази година в Предприемачи в науката?

– Очаквам да ме изненадат.

Какъв би трябвало да е според теб първият урок за предприемач, който иска проектът му да променя позитивно средата?

– Иновации, разбира се.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Другите лектори в програмата – тук.


By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close