Леона Асланова: Младите предприемачи да гледат към необслужените ниши

Експерт и консултант по иновации, с над 15 годишен професионален опит. Основател е на Innovation Starter, първата специализирана агенция за иновации в България, която организира форума за иновации Innovation Explorer и проекта за студенти “Академия за иновации: Bulgaria Innovation Hackathon”. От няколко мeсеца е управляващ партньор на Innovation Starter Accelerator – акселераторска програма с фокус иновации. Въпреки, че е филолог по образование, завършва бизнес иновации във Виена към TAG Business School и mini MBA програмата на PWC`s Academy и това я мотивира да развива проекти, които да стимулират иновационната екосистема у нас.

През 2018 г. печели стипендия за лятна специализация за преподаватели по иновации в училището по Дизайн мислене – d.school в Станфорд (Hasso Plattner Institute of Design at Stanford) от Български център за предприемачество. Сега тези основни дисциплини са част от обучението в Innovation Starter Accelerator.

Леона е член на журито на Централноевропейските годишни награди за предприемачество (CESA) и състезанието “Start4big“.  Ментор и лектор е в различни програми, между които Female Founders Global Community, Startup Live, акселератора SharonAcademy, предприемаческата обучителна програма на ABLE Activator, Gabrovo Innovation Camp. Автор е на 5 курса по иновации и води лекции в 4 български университета. Лектор е в Предприемачи в науката от второто издание на програмата.

Иновации по време на пандемия. Какво се случва от март насам?

– Промяна, която освети още по-силно критични проблеми в изостаналите и нереформирани сектори в България като здравеопазване, образование, транспорт, държавна администрация и в същото време добрите примери – организации, малки и големи, които бързо и гъвкаво се пренастроиха да работят в условията на криза, без да изостават и да спират да се развиват. Тъй като

ние работим както със стартиращи компании, така и с големи корпоративни клиенти, видяхме разликите и приликите при иновативните и консервативните много ясно. Способността на първите да се справят с рискове и да оцелеят във времена на криза е със 74% по-висока,

показа проучване, което реализирахме в първите три месеца на извънредното положение в България.

Как очакваш да се промени средата от тук нататък?

-Освен напълно очевидното – ускорената дигитализация и, че бизнесът и публичният сектор ще обърнат сериозно внимание на повишени хигиенни и контролиращи мерки за безопасност, моите очаквания са за радикална промяна в редица сектори.

Очаква ни финансова криза, която през 2021 г. ще надделее над компании с ниска добавена стойност – тези, които съществуват в претрупани и твърде конкурентни пазарни ниши; например PR агенции, организиращи събития, Маркетинг агенции, Консултантски компании ще минат тежко през кризата; търговци на дребно, магазини, дрогерии, ресторанти и пр.

Транспортът, хотелиерството, туризмът като цяло ще изпитва затруднения да оцелее и да се приспособи. Автомобилната индустрия, която е притисната хем от иновациите и навлизането на новите играчи, хем от стагнация, регулации и промени в сектора ще бъде ударена сериозно.

Бързооборотните стоки, хранителната индустрия, телекомуникациите, дигиталните проекти, здравеопазване (секторите, които са в стратегията на Innovation Starter Accelerator) би трябвало да продължат да растат при фирми, с дългосрочна стратегия, визия и мисия.

Финансовата, банковата и застрахователната индустрия се приспособяват и макар и трудно, за тях ще бъде поредната криза, която трябва да преодолеят. Те са облагодетелствани и с това, че имат данни от първа ръка и незабавно регистрират и диагностицират системни промени в потреблението.

Разкажи за вашата нова акселераторска програма, създадена в началото на извънредното положение?

Акселераторската програма оперира с изцяло частен капитал, с първоначален индикативен размер на проспекта от 1 мил. евро, и инвестира от 10 000 до 60 000 евро в дружество, като все още очакваме скоро вписване в КФН на Фонд мениджъра (ЛУАИФ).

Реализира се по оригиналните учебните материали и методология на факултета по иновации d.school в Станфорд, които се ползват под Creative Commons License 4.0 и са предоставени от директорката на програмата Teaching&Learning Stuido в d.school Hasso Plattner Institute of Design at Stanford Летисия Бритос Кавагнаро.

Организирана е в 8 модула, като започва с най-важното: Стратегия и продължава с Бизнес модели, Маркетинг, Продажби, Финанси, Иновации, Управление, Жизнен цикъл, връзка с инвеститорите и следващи рундове на финансиране.

Подкрепиха ни редица корпоративни партньори и амбицията ни е да бъде най-качествената и най-голямата програма от този тип в България изобщо.

Имаше ли интерес, какви бяха първите кандидати и участници?

-Интересът в отсъствието на качествени акселератори у нас и изобщо на финансиране за тази най-ранна фаза – pre-seed (етап на сформиране на екип и валидация) беше огромен. Кандидатстваха над 600 компании, като ние одобрихме 10, от които 2 не издържаха на темпото и условията на програмата.

Осемте завършили са: Кардинал Байтс ООД, Синтели ООД, Носия Етно ООД, които получиха финансиране със старта в размер на 10 000 евро. А с другите екипи, които още нямаха учредени дружества или имахме допълнителни изисквания към тях в момента сме в процес на одобрение на размера на финансиране и преговори, такива са The Poppals, Cheatburger, BraveCreation, EduBots и Capsibo.

Зад последното име, което ви звучи непознато всъщност стои екипът на д-р Иван Лютаков и Симеон Янчев, победители във вашето издание на Предприемачи в науката 2019 г. Capsibo вече е официалният домейн и име на търговско дружество, под който съвместно ще развием реализацията на проекта.

Какво е различното в този акселератор, какви са изискванията към компаниите?

-В момента на българския пазар, след като първите фондове акселератори LauncHub 1 и Eleven 1 с финансиране по Jeremie подкрепиха компании, изобщо не съществува друга акселераторска програма, по смисъла на този термин. Какво правим?

Подбираме екипи на най-ранна фаза, но с вече оформена идея за продукт услуга, процес, бизнес модел. Поставяме в центъра иновацията. Помагаме им да структурират всичко в началото правилно, като за нас най-важна е стратегията на дружеството и ги финансираме, като придобиваме миноритарен дял в компанията.

Има други организации, които предлагат или само обучение, което не истинска акселерация, или странен хибрид между награди и финансиране, но без капацитет за истинска акселерация или серия от workshops, която наричат акселераторска програма.

Както терминът подсказва, зад “акселерацията”, за да съществува ускоряващият момент зад идеята трябва да има 5 взаимно-допълващи се полезни компоненти: 1. Финансиране 2. Правилно-структурирани и специфични за жизнения цикъл на дружеството обучения 3. Кохорта/група от компании на една фаза 4. Ментори 5. Успешен модел (този на Станфорд е един от най-добрите в света).

Търсите иновативни проекти на студенти с някои от проектите си. Има ли технологични проекти сред тях?

-Да, нашата стратегия е да допуска за финансиране, т. нар. “ранни предприемачи”, според глобалния мониторинг на GEM (Global Entreprenurhsip Monitoring) и да увеличи сериозно дела им в общия брой предприемачи у нас.

Нашата стратегия не е да търси технологични проекти, а проекти на границата между индустриите в България с най-висок потенциал за иновации и технологиите, като FoodTech, HealthTech, EduTech, CareTech и пр.

През юни София влезе в Топ 20 на технологичните градове на бъдещето в класацията 2020/21 на fDi Intelligence и The Next Web. В критериите се оценява и стартъп средата. Какви са наблюденията ти за технологичните стартъпи?

Че вече повтаряме балона в тази сфера след ДотКом ерата. Всяка технологична стартираща компания, която се създава сега, се конкурира с дузина подражатели на всеки километър. Успехът в тази сфера вече не е толкова лесен, а в същото време има множество необслужени пазарни ниши. Моят съвет е младите предприемачи да гледат към тях.

София стана видима на картата на иновациите и предприемачеството, но това е крехка сфера, защото

у нас няма достатъчно стабилна екосистема и мащаб на размера на финансиране на всяка фаза, който дългосорочно да се окаже стабилен и да позволи на компаниите да се развиват устойчиво

като в САЩ, Израел, Сингапур и пр. Те се борят за оцеляване и са бавни в развитието си.

Какви положителни новини за развитие на иновативната екосистемата у нас можем да очакваме според теб?

-Ако България коригира стратегията си за интелигента специалиазция и алокира ресурс в четирите си сегмента с най-висок потенциал, ще можем да говорим за развитие на иновационната екосистема у нас. Засега иновациите тук са инкрементални и сме много далеч от радикалните и подривни нововъведения и заради липса на средства, либерализация и стратегия в сегментите с шанс.

Като лектор и член на журито в Предприемачи в науката, как прие новините за два регистрирани стартъпа? Третият очакваме да бъде на първия носител на наградата Предприемач в науката, който ще е част от Innovation Starter Accelerator.

-Много се радвам! Пожелавам им искрено успех и смело напред! Да, както коментирах по-горе, с Капсибо ООД ни чака дълъг път напред, за да направим пазарна валидация.

Какви са очакванията ти тази година към участниците в Предприемачи в науката?

-Много смислени, сериозни и отговорни към средата проекти.

Какво искаш да научат от срещата с теб?

-Да бъдат добри и честни хора, с правилна ценноста система.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.