Леона Асланова: Младите предприемачи да гледат към необслужените ниши

Леона Асланова: Младите предприемачи да гледат към необслужените ниши

Category : Лектори

Експерт и консултант по иновации, с над 15 годишен професионален опит. Основател е на Innovation Starter, първата специализирана агенция за иновации в България, която организира форума за иновации Innovation Explorer и проекта за студенти “Академия за иновации: Bulgaria Innovation Hackathon”. От няколко мeсеца е управляващ партньор на Innovation Starter Accelerator – акселераторска програма с фокус иновации. Въпреки, че е филолог по образование, завършва бизнес иновации във Виена към TAG Business School и mini MBA програмата на PWC`s Academy и това я мотивира да развива проекти, които да стимулират иновационната екосистема у нас.

През 2018 г. печели стипендия за лятна специализация за преподаватели по иновации в училището по Дизайн мислене – d.school в Станфорд (Hasso Plattner Institute of Design at Stanford) от Български център за предприемачество. Сега тези основни дисциплини са част от обучението в Innovation Starter Accelerator.

Леона е член на журито на Централноевропейските годишни награди за предприемачество (CESA) и състезанието “Start4big“.  Ментор и лектор е в различни програми, между които Female Founders Global Community, Startup Live, акселератора SharonAcademy, предприемаческата обучителна програма на ABLE Activator, Gabrovo Innovation Camp. Автор е на 5 курса по иновации и води лекции в 4 български университета. Лектор е в Предприемачи в науката от второто издание на програмата.

Иновации по време на пандемия. Какво се случва от март насам?

– Промяна, която освети още по-силно критични проблеми в изостаналите и нереформирани сектори в България като здравеопазване, образование, транспорт, държавна администрация и в същото време добрите примери – организации, малки и големи, които бързо и гъвкаво се пренастроиха да работят в условията на криза, без да изостават и да спират да се развиват. Тъй като

ние работим както със стартиращи компании, така и с големи корпоративни клиенти, видяхме разликите и приликите при иновативните и консервативните много ясно. Способността на първите да се справят с рискове и да оцелеят във времена на криза е със 74% по-висока,

показа проучване, което реализирахме в първите три месеца на извънредното положение в България.

Как очакваш да се промени средата от тук нататък?

-Освен напълно очевидното – ускорената дигитализация и, че бизнесът и публичният сектор ще обърнат сериозно внимание на повишени хигиенни и контролиращи мерки за безопасност, моите очаквания са за радикална промяна в редица сектори.

Очаква ни финансова криза, която през 2021 г. ще надделее над компании с ниска добавена стойност – тези, които съществуват в претрупани и твърде конкурентни пазарни ниши; например PR агенции, организиращи събития, Маркетинг агенции, Консултантски компании ще минат тежко през кризата; търговци на дребно, магазини, дрогерии, ресторанти и пр.

Транспортът, хотелиерството, туризмът като цяло ще изпитва затруднения да оцелее и да се приспособи. Автомобилната индустрия, която е притисната хем от иновациите и навлизането на новите играчи, хем от стагнация, регулации и промени в сектора ще бъде ударена сериозно.

Бързооборотните стоки, хранителната индустрия, телекомуникациите, дигиталните проекти, здравеопазване (секторите, които са в стратегията на Innovation Starter Accelerator) би трябвало да продължат да растат при фирми, с дългосрочна стратегия, визия и мисия.

Финансовата, банковата и застрахователната индустрия се приспособяват и макар и трудно, за тях ще бъде поредната криза, която трябва да преодолеят. Те са облагодетелствани и с това, че имат данни от първа ръка и незабавно регистрират и диагностицират системни промени в потреблението.

Разкажи за вашата нова акселераторска програма, създадена в началото на извънредното положение?

Акселераторската програма оперира с изцяло частен капитал, с първоначален индикативен размер на проспекта от 1 мил. евро, и инвестира от 10 000 до 60 000 евро в дружество, като все още очакваме скоро вписване в КФН на Фонд мениджъра (ЛУАИФ).

Реализира се по оригиналните учебните материали и методология на факултета по иновации d.school в Станфорд, които се ползват под Creative Commons License 4.0 и са предоставени от директорката на програмата Teaching&Learning Stuido в d.school Hasso Plattner Institute of Design at Stanford Летисия Бритос Кавагнаро.

Организирана е в 8 модула, като започва с най-важното: Стратегия и продължава с Бизнес модели, Маркетинг, Продажби, Финанси, Иновации, Управление, Жизнен цикъл, връзка с инвеститорите и следващи рундове на финансиране.

Подкрепиха ни редица корпоративни партньори и амбицията ни е да бъде най-качествената и най-голямата програма от този тип в България изобщо.

Имаше ли интерес, какви бяха първите кандидати и участници?

-Интересът в отсъствието на качествени акселератори у нас и изобщо на финансиране за тази най-ранна фаза – pre-seed (етап на сформиране на екип и валидация) беше огромен. Кандидатстваха над 600 компании, като ние одобрихме 10, от които 2 не издържаха на темпото и условията на програмата.

Осемте завършили са: Кардинал Байтс ООД, Синтели ООД, Носия Етно ООД, които получиха финансиране със старта в размер на 10 000 евро. А с другите екипи, които още нямаха учредени дружества или имахме допълнителни изисквания към тях в момента сме в процес на одобрение на размера на финансиране и преговори, такива са The Poppals, Cheatburger, BraveCreation, EduBots и Capsibo.

Зад последното име, което ви звучи непознато всъщност стои екипът на д-р Иван Лютаков и Симеон Янчев, победители във вашето издание на Предприемачи в науката 2019 г. Capsibo вече е официалният домейн и име на търговско дружество, под който съвместно ще развием реализацията на проекта.

Какво е различното в този акселератор, какви са изискванията към компаниите?

-В момента на българския пазар, след като първите фондове акселератори LauncHub 1 и Eleven 1 с финансиране по Jeremie подкрепиха компании, изобщо не съществува друга акселераторска програма, по смисъла на този термин. Какво правим?

Подбираме екипи на най-ранна фаза, но с вече оформена идея за продукт услуга, процес, бизнес модел. Поставяме в центъра иновацията. Помагаме им да структурират всичко в началото правилно, като за нас най-важна е стратегията на дружеството и ги финансираме, като придобиваме миноритарен дял в компанията.

Има други организации, които предлагат или само обучение, което не истинска акселерация, или странен хибрид между награди и финансиране, но без капацитет за истинска акселерация или серия от workshops, която наричат акселераторска програма.

Както терминът подсказва, зад “акселерацията”, за да съществува ускоряващият момент зад идеята трябва да има 5 взаимно-допълващи се полезни компоненти: 1. Финансиране 2. Правилно-структурирани и специфични за жизнения цикъл на дружеството обучения 3. Кохорта/група от компании на една фаза 4. Ментори 5. Успешен модел (този на Станфорд е един от най-добрите в света).

Търсите иновативни проекти на студенти с някои от проектите си. Има ли технологични проекти сред тях?

-Да, нашата стратегия е да допуска за финансиране, т. нар. “ранни предприемачи”, според глобалния мониторинг на GEM (Global Entreprenurhsip Monitoring) и да увеличи сериозно дела им в общия брой предприемачи у нас.

Нашата стратегия не е да търси технологични проекти, а проекти на границата между индустриите в България с най-висок потенциал за иновации и технологиите, като FoodTech, HealthTech, EduTech, CareTech и пр.

През юни София влезе в Топ 20 на технологичните градове на бъдещето в класацията 2020/21 на fDi Intelligence и The Next Web. В критериите се оценява и стартъп средата. Какви са наблюденията ти за технологичните стартъпи?

Че вече повтаряме балона в тази сфера след ДотКом ерата. Всяка технологична стартираща компания, която се създава сега, се конкурира с дузина подражатели на всеки километър. Успехът в тази сфера вече не е толкова лесен, а в същото време има множество необслужени пазарни ниши. Моят съвет е младите предприемачи да гледат към тях.

София стана видима на картата на иновациите и предприемачеството, но това е крехка сфера, защото

у нас няма достатъчно стабилна екосистема и мащаб на размера на финансиране на всяка фаза, който дългосорочно да се окаже стабилен и да позволи на компаниите да се развиват устойчиво

като в САЩ, Израел, Сингапур и пр. Те се борят за оцеляване и са бавни в развитието си.

Какви положителни новини за развитие на иновативната екосистемата у нас можем да очакваме според теб?

-Ако България коригира стратегията си за интелигента специалиазция и алокира ресурс в четирите си сегмента с най-висок потенциал, ще можем да говорим за развитие на иновационната екосистема у нас. Засега иновациите тук са инкрементални и сме много далеч от радикалните и подривни нововъведения и заради липса на средства, либерализация и стратегия в сегментите с шанс.

Като лектор и член на журито в Предприемачи в науката, как прие новините за два регистрирани стартъпа? Третият очакваме да бъде на първия носител на наградата Предприемач в науката, който ще е част от Innovation Starter Accelerator.

-Много се радвам! Пожелавам им искрено успех и смело напред! Да, както коментирах по-горе, с Капсибо ООД ни чака дълъг път напред, за да направим пазарна валидация.

Какви са очакванията ти тази година към участниците в Предприемачи в науката?

-Много смислени, сериозни и отговорни към средата проекти.

Какво искаш да научат от срещата с теб?

-Да бъдат добри и честни хора, с правилна ценноста система.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.


By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close