Кои са първите участници в Предприемачи в науката и върху какво работят

Кои са първите участници в Предприемачи в науката и върху какво работят

Category : Новини

Екип Global Regenerative Academy, Диян Ганев и Никола Гривов, студенти от Медицински университет-София, спечелиха специалната награда на фондация Карол Знание като участници в иновативния хакатон Акадимия за иновации 2020, организирана от Innovation Starter.

Представете се като иноватори и предприемачи.

Никола: Казвам се Никола Гривов и съм стажант-лекар в Медицински университет – София. Още от ранна възраст имам интерес към хуманитарните науки, в частност медицината. От първи курс в Медицински университет досега активно участвам в различни конгреси, свързани с физика, биология, фармакология, ортопедия. Като студент имам подготвени няколко статии, една от които е свързана с плазмотерапията или PRP (Platelet Rich Plasma) Therapy. Статията получава широк отзвук, което ме мотивира допълнително да се занимавам в тази сфера на медицината – Регенеративната медицина.

Регенеративната медицина е нов, основан на доказателства, мултидисциплинарен подход, който се стреми да възстанови или замени увредените човешки клетки или тъкани, за да се възстанови нормалната функция на организма, което представлява революция в грижите за пациентите през 21-ви век.

За целта се използват автоложни кръвни или костномозъчни компоненти за стимулиране на собствените възстановителни процеси на тялото. Общ източник на регенеративни клетки и растежни фактори е концентриран аспират на костен мозък (BMAC) и плазмата, богата на тромбоцити PRP (platelet rich plasma), получена от собствената кръв.
Чрез подсилване и ускоряване на собствените оздравителни механизми на нашето тяло, ние постигаме отлични резултати в лечението на заболявания, смятани до сега за нелечими. Това е бъдещето на съвременната медицина.
С участието си в Академия за иновации ние целим да запознаем все повече хора с нашата дейност.

Диян: Казвам се Диян Ганев и съм стажант-лекар в Медицински университет – София. Тази година е нашата последна в университета, след което се дипломираме като лекари. За мен времето в университета беше време на истинско новаторство.
Първоначално сблъсъкът с медицинската наука, този грандиозен експеримент на тестване, асоциация и специфично въздействие върху пациента, беше толкова идеалистичен. Имах невероятното чувство, че това е нещото, което наистина си струва, защото спасява животи. Когато рутината се превърна в норма, беше време за нещо ново. Тогава срещнах алтернативни хора, които искаха да създават нови неща, да бъдат нов прочит на традицията в университета. Създадохме студентска научна организация, с ежегоден конгрес и дейности през годината. До преди две години участвах активно в този процес. Междувременно настъпи и периодът на преосмисляне на ценностите.
Да бъдеш лекар означава много, но се замислих отново за импакта на лекарската дейност. И че той може да бъде амплифициран чрез някои инструменти на съвременната технология. Започнахме да градим първия 3D-биопринтер в България, в един офис в кв. Лозенец. Това беше период на много усилено научно израстване. Имах честа да се запозная с един млад докторант и мой прекрасен приятел от Медицински факултет на МУ – София – Розалия Циканделова. От нея научих изключително много основни неща в научната практика – от това да работиш с клетъчни култури, до това да се наслаждаваш на живота с всички превратности. Да,

през очите на един млад учен животът е непрекъснат експеримент.

Основното в нашия екип беше – овърнайтите. Стояхме до 3-4 след полунощ, за да финализираме експериментите за другия ден или да измислим концепция за биопринтирането с живи клетки. Прекосявахме София по няколко пъти на ден, работихме по колаборации с други институти. Беше лудост, сладка лудост! Сега тя е във Великобритания и работи с CRISPR метода върху клетки от ретина.
Паралелно с това участвах в iGEM – международен проект за генно инженерство. Ползвахме лабораториите на София Тех Парк, а наш академичен наставник беше млад докторант от Хайделберг, изключителен учен с комбинативен ум и оригинални идеи. Проектът ни беше свързан с това да увеличим мутационното ниво на E.coli и така да предизвикаме ускорена еволюция в съответната колония от микроорганизми. В резултат

създадохме резистентен на рифампицин микроорганизъм и спечелихме сребърен медал от международния конгрес по генно инженерство в Бостън, САЩ.

 

В края на 2018 година създадохме Global Regenerative Academy – международна иновативна общност на ентусиазирани за бъдещето на медицината лекари. Успяхме да привлечем лекари от над 35 държави и да попълним нишата на независимата, научна общност, която да обединява и да затвърждава регенеративната медицина в практиката. Проблемите в сферата се оказаха много – лекарите не вярват в ефективността на новите методи. Необходими са независими от компаниите доказателства за ефективност и безопасност. Затова създадохме и Global Regenerative Journal – медицински журнал за независимо проверени публикации на тема регенеративна медицина или това което се нарича peer-reviewed publications. Продължаваме да бъдем гъвкави и иноватори в това, което правим.

Ние сме първите в света с цялостно решение за регенеративната медицина като раздел на медицината, с нейните научни достижения, клинични опити и утвърдени практики. При нас един лекар или учен може да започне изграждането на своя прототип, да го валидира мултицентрово и да го маркетира успешно.

Предвиждаме създаването на университетски курс в тази насока, следдипломни обучения за специалисти. Провеждаме ежегоден конгрес и фокусирани събития на различни места по света. Моята задача е да организирам процесите в компанията, както и да търся нови начини за реализация на бизнес модела на Академията.

В Академия за инвестиции представихте не просто един проект за стартъп, а цялостна концепция. Каква беше първоначалната идея и как се развива тя до Global Regenerative Academy?

 

Диян: Лекарят по начало е скептик. Той не прави избор бързо и лекомислено. Ето защо един нов продукт всъщност е огромно предизвикателство за лекаря. Това е така защото, той трябва да се запознае много добре с всичко относно продукта и тогава да вземе решение. В допълнение към това лекарят извършва компетентен избор в полза на пациента. Тоест лекарят носи цялата отговорност за здравето на пациента. Друга особеност е, че лекарите на частна практика са индивидуализирали своето присъствие в съсловието. Те се развиват самостоятелно, без да осъзнават че могат да го правят заедно и то по-добре.
Global Regenerative Academy разпознава специфичните нужди на лекарите, използващи регенеративна медицина. Затова

ние работим за създаване на общност, която да валидира използването на регенеративната медицина в клиничната практика и за тези, които все още не са дръзнали да го правят.

Причините за това могат да бъдат, че са се натъкнали на някакво зле направено спонсорирано проучване или не са намерили достатъчно доказателствен материал. Създавайки Global Regenerative Journal ние адресираме точно тези проблеми и то на клинично ниво. Тези две инстанции са достатъчни в медицинските и научни среди, за да докажеш че един нов метод работи и е безопасен.

Никола: Като ръководител на Trade сектора на Global Regenerative Group, аз се сблъсквам с проблеми, свързани с достъпа на хората до иновациите в медицината. В годините много компании разработват продукти, които се опитват да се наложат на пазара, без да има доказателственост за тяхната ефективност. Това води до съмнения, до обезверяване на пациентите. За това ние се стремим, чрез връзките ни с различни клиники и доктори от различни специалности, да предоставим научни сведения, доказателства за истинността на нашата дейност, за ефективността на нашите продукти. По този начин, обединени с Global Regenerative Academy ние правим все по- достъпни, научно подкрепени и клинично изпитани методи за лечение!

На този етап какво е Global Regenerative Academy?

Диян:

Global Regenerative Academy е общност в световен мащаб – лекари от 4 континента, 35 държави, над 2000 участници. Академията фасилитира ежегоден конгрес и фокусирани събития на различни локации по света. Един от тях беше София през 2019.

Съществува под това име от преди година и половина. Регистрирана е под формата на дружество в щата Флорида, САЩ, но има и българско дружество. Екипът ни се състои от 20 лекари, съветници от 15 държави, бизнес лидери, ИТ специалисти. Към момента ни предстои събитие в Дубай, което обмисляме как да проведем във връзка с коронавирусната пандемия. Предстои и да подпишем споразумение за сътрудничество с университета в Кеймбридж във Великобритания, провеждаме разговори и с Медицински университети и в България. Една от силните цели на Академията е да управлява проекти, свързани с регенеративна медицина, като много от нашите лекари имат конкретни идеи, търсещи реализация. Това предполага pipeline от продукти решаващи конкретни проблеми чрез използването на кръвни продукти, биологични „отпадъци“ (пъпна връв, плацента) и други. Предстои и да обявим началото на Global Regenerative Journal – свободен журнал за публикуването на проверена научна информация, свързана с регенеративна медицина.

А какво е Global Regenerative Trading?

Никола: Global Regenerative Trading служи като свързващо звено за продукти, използвани в различни сфери на медицината.

Ние работим с лекари от цял свят, лекари с различни специалности, свързани с Регенеративната медицина. Изхождайки от техните познания, ние развиваме иновативни продукти, които подобряват качеството на живот на пациентите.

Дългогодишният опит на всички тези лекари, трудностите с които те се сблъскват, ни помагат да развиваме тези продукти така, че да са максимално достъпни за всеки един специалист.

Как в медицината днес се случват иновациите? Какъв е пътят от научното откритие до приложението в клиничната практика?

Диян: Иновациите в медицината са изключение в света на предприемачеството. Това е така, тъй като медицината е територия на традицията, т.е. новите неща пробиват трудно. Медицината има и за обект специфичен предмет – човека. Т.е. етичните противоречия в медицинските иновации представляват голям проблем и са обект на дискусии. Само по себе си иновациите в медицината могат да бъдат чисто технологични или процедурни. Един нов метод на дадена операция може да бъде иновация заради ниска травматичност и висока ефективност. Технологичните иновации са широка гама – като започнем от телемедицината и стигнем до ултразвукови скалпели. Моята лична привързаност е към технологичните и то към хардуерните решения. Но за развитието на един хардуерен продукт най-често са намесени и науки като биофизика, механика, електроника, биология, химия и други.

Иновациите в медицината изискват голям и високоспециализиран екип.

Такъв трудно се открива, особено в началото на проекта. Предприемачът начело на този проект трябва да умее да привлича, мотивира и задържа екипа. Качества, основаващи се на взаимно доверие и перспектива за бъдещето. Впоследствие технологичната иновация натрупва популярност, но за да остане актуална, компанията има нужда да иновира не продукта, а дейността си. Да таргетира нови пазари, да намери нови приложения на продуктите си, в друга сфера. Така се създават големите корпоративни групи, където една компания обслужва един сектор от икономиката.

В Медицинския университет няма лекции по предприемачество. Как и къде се самообучавате?

Диян: Преди 4 години за първи път опитах да създам такъв курс в моя университет. Тогава нямаше достатъчна мотивация, за да се случи това. Но впоследствие „Новартис“ заедно с Junior Achievement България успяха да го направят и то не само в София, но и в Пловдив. Това за мен е достатъчно и смятам, че съм успял да допринеса в тази насока.
Има и други университети в България и в София, не е забранено да се посещават лекции и в други факултети. За щастие обаче, има опитни предприемачи, които виждат необходимостта. Говоря за Център за приложни изследвания и иновации към Биологическия факултет на СУ, където Кирил Петков, известен български предприемач, създаде такъв курс. Той е по Харвардски модел и отразява някои основни икономически постулати. Самият начин на преподаване е различен в този курс. Препоръчвам го на всеки! Там завършихме с един еко-проект за намаляване използването на токсичните за околната среда средства за освежаване, като част от решението е основано на микробиологичен субстрат.

Фондация Карол Знание е партньор на Центъра за приложни изследвания и иновации и един от екипите в следващия курс там също ще спечели участие в Предприемачи в науката.

Вие за иновативния хакатон ли направихте своя първи бизнес план?

Диян: Бизнес планът е едно от първите неща за всеки стартиращ бизнес. Нашият беше готов отдавна и реално адаптирахме, за да се вместим в рамките, определени от организатора. Все пак, всеки път когато четеш бизнес плана, преосмисляш какво е ценно за твоя бизнес. Има една теория че всяка компания трябва да има собствена „библия“. Това е една голяма папка, където се слага всичко най-важно за компанията – пазар, сътрудници, продукт, стратегия, човешки капитал и т.н. Тази „библия“ се допълва и препрочита на 6 месеца или година, като така си постоянно в крак, иновирайки процесите в компанията.

До този момент как финансирате дейностите си?

Никола: Финансирането ни се осъществява чрез приходи от продажби.

Кои са клиентите на Global Regenerative Academy? Какъв е пазарът, към който сте се насочили?

Диян: Нашите клиенти са и наши членове. Това е особеното за този тип бизнес. Защото, когато градиш общност, целта ти не е да направиш една продажба и да изчезнеш за този „клиент“. Когато си член на Академията, взаимното доверие е най-ценната разменна монета. Това са лекари, собственици на частни клиники или с частна практика, в различни локации по света, учени, които развиват наука в сферата на регенеративната медицина, предприемачи или експерти-продажби, които се занимават с регенеративни продукти. Всички тези инстанции, заедно с болниците и университетите съставят

пазара на регенеративната медицина. Световно той се оценява на около 40 милиарда долара, включвайки пазара на професионалните събития и на медицинските устройства, сумата се покачва на над 2.5 трилиона долара.

Как ще развиете проекта?

Диян: Нашата визия е ясна – да използваме контактите си и идеите на лекарите, за да предложим нови решения на лекаря в неговата клинична практика. Всичко това подкрепено с научни доказателства, експерименти, публикувани данни и мултицентрови проучвания. Всъщност, по време на ежегодните конгреси, планираме създаването на предприемаческа сесия, в която ще се изведат няколко бързи лекции, бизнес казус и дискусия по зададен от нас проблем. Академията е обединяваща за проблемите на бранша. Това всъщност е голямо предимство. С тази сесия участващите лекари и предприемачи ще имат възможност да изградят бъдещите решения.
Имаме и някои идеи за акцесорни проекти, които ще запазя в тайна за момента. Те са отново свързани с регенеративна медицина. Надявам се в процеса на „Предприемачи в науката 2020“ да тестваме част от тях.

А какви са вашите следващи стъпки в науката? Мислите ли да продължите с докторантури и в каква област?

Никола: Както вече споменах, Регенеративната медицина е мултидисциплинарен подход в медицината, който включва в себе си много медицински и биологически специалности. Моят интерес е насочен главно към приложение на Регенеративната медицина в Ортопедията и Травматологията. Като един бъдещ специалист по Ортопедия и Травматология, аз смятам, че широкото приложение на Регенеративната медицина в тази специалност ще доведе до един скок в развитието й.
Диян: Всъщност, в началото на 2021 година ще имам честта да работя заедно с учените от университета в Кеймбридж и тяхната университетска болница Аденбрук. Обособена е лаборатория по тъканно инженерство и регенеративна медицина за клинично приложение на биологични продукти. Това са хора с опит в създаването на биологични продукти, т.е. ще се извърши един научен трансфер, който ще ми бъде от полза за настоящия и бъдещи проекти.
Докторантурата ми все още е на идейно ниво, но процесите протичат в ускорение. Завършвам с държавни изпити тази година и се дипломирам през февруари 2021. Така че остават броени месеци до началото. Вероятно ще бъде в сферата на имунологията, онкологията, хематологията или фармацията.
Въпреки че наука силно ме привлича, аз имам лекарски дълг. Изборът ми на клинична специалност вероятно ще е в областта на инфекциозните болести. В продължение на 3 месеца бях доброволец в Инфекциозната клиника във Военномедицинска академия в София.

Срещнах прекрасни лекари и учители там! Инфекциозната патология е много разнообразна и изисква разширен клиничен поглед и аналитично мислене. Коронавирусът се оказа не просто белодробно, но и съдово заболяване чрез въздействието му върху ендотела на съдовете и коагулационната каскада. Онкологията и хематологията са също фаворити за мен. Общото между всички тях е взаимодействието им с имунитета и клетъчните съставки. Явно при мен регенеративната медицина, с нейните биологични продукти и имуннологичните явления, са двете неща, които затварят кръга.

Желаем ви успех и ви очакваме в Предприемачи в науката 2020!


By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close