Инвестициите на ЕИФ в нови VC фондове в Европа и България са на рекордни нива

Той е лицето на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) в България вече десет години. Член е на директорския борд на JEREMIE Bulgaria – прилаганата в България инициатива на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), чиято цел е подобряване на достъпа до финансиране за микро, малки и средни предприятия. Тази инициатива се финансира първоначално от структурните фондове на ЕС за периода 2007 – 2013 г. и в момента реинвестира изплатените обратно средства.
Преди да се присъедини към екипа на ЕИФ в София, Христо Стоянов е директор M&A във Форем Консултинг, където в продължение на четири години участва в сделки за сливания и придобивания между 5 и 150 млн. долара.
Има магистърска степен от УНСС и MBA от University of Notre Dame – Индиана, САЩ, където е бил Fulbright стипендиант и е участвал като портфолио анализатор в университетска програма за управление на инвестиционен портфейл от акции и рискови инвестиции.
До заминаването си през океана, Христо е водещ финансов редактор във в. Пари. Автор е на иновации във финансовия всекидневник, където в продължение на пет години е и финансов анализатор. Бил е номиниран за наградата „Черноризец храбър“, носител е на награда от Държавната комисия за ценни книжа и борси.

През последните няколко години твоята тема внася оптимизъм в Предприемачи в науката. Как се променя местната стартъп и венчър екосистема?

– Продължава да се развива. Все повече стават успешните хай-тех предприемачи, които споделят опит и приемат нови роли като ментори, бизнес ангели и рискови инвеститори. Местната стартъп асоциацията започна важни инициативи, венчър кепитъл индустрията расте с прилив на нов капитал. За съжаление, позагуби се живия контакт в екосистемата, събитията се случват основно във виртуален формат. Надявам се това да се преодолее догодина.

Пандемията и ограниченията забавиха ли някои от плановете на ЕИФ? Има ли промяна на фокуса или пренасочване на средства към нови проекти, свързани с новата обстановка?

– Нашата дейност е фокусирана върху инвестиции в рискови фондове, а този сегмент от финансовата индустрия днес е по-горещ от всякога. Всъщност пандемията ускори дигитална трансформация на бизнесите навсякъде по света, а ликвидните инжекции на централните банки донесоха прилив от нов венчър кепитъл на пазара глобално. Последното е най-изразено

в Европа, където размерът на рисковите инвестиции в нови технологични компании от началото на 2021 г. е три пъти по-голям отколкото през 2018 г.

Венчър финансирането на европейски стартъпи достигна 50 млрд. евро за първите 6 месеца на тази година, което е повече от цялата рекордна 2019 г.
Венчър кепитъл индустрията е във възход навсякъде по света, но в най-голяма степен именно в Европа. Ние сме свикнали да говорим как изоставаме в иновациите от Америка и Далечния изток на Азия. Но ако преди три години само едно от всеки осем евра, инвестирани в хай-тех по света беше в Европа, днес всяко четвърто или пето евро рисков капитал се влива в европейка компания. За европейските стартъпи и иноватори това означава, че те получават значително по-голям дял от една много по-голяма вълна от рискови инвестиции. Затова не е изненадващо, че

от началото на годината в Европа имаме 72 нови еднорози (млади технологични компании с оценка на частните пазари над 1 млрд. долара), над три пъти повече отколкото има Китай.

Разбира се, все още изоставаме значително от Америка, където предлагането на рисков капитал, най-вече в Силициевата долина, е на практика неограничено.

На фона на тези числа как стоят инвестициите на ЕИФ?

– В тази среда, инвестициите на ЕИФ в нови венчър кепитъл фондове в Европа също са на рекордни нива. Радвам се, че България е част от тази активност.

За последните 12 месеца успяхме да затворим три нови фонда за рисков капитал, базирани в София. Те са с рекорден размер на набрания капитал, значителна част от който идва от частни инвеститори – местни и международни.

Трите нови фонда разполагат с общ капитал от около 200 млн. евро. Това е приблизително равно на капитала на предишните 7 рискови фонда, които създадохме в България в продължение на 10 години.

За българските стартъп предприемачи това означава повече възможности за привличане на по-големи инвестиционни рундове в следващите години.

ЕИФ инвестира от години в социално въздействие. Инициативата Ускорител на социалното въздействие (SIA) беше стартирана още през 2013 г. Какъв е размерът на инвестициите до момента във фондове със социално въздействие и как те промениха средата в Европа?

– По инициативата SIA сме инвестирали над 200 млн. евро в 17 social impact фонда, които заедно с допълнителните частни инвеститори набраха общо над 700 млн. евро капитал за подкрепа на социалното предприемачество. Последните такива фондове са с капитал от или повече 100 млн. евро и се превръщат в значими играчи във венчър индустрията. Фондовете по инициативата SIA са базирани в осем различни европейски държави. За съжаление, в Източна и Югоизточна Европа все още няма фондове по тази програма. До голяма степен това се дължи на изискването за частни съ-инвеститори, каквито няма от подобен мащаб в региона. Надявам се това да се промени в следващите години.

Има ли други инструменти за социално въздействие?

– По Европейския план за стратегически инвестиции, т.нар. Юнкер план, изпълнихме екуити инструмент насочен също към подкрепа на фондове за социално предприемачество и на организации в социалния сектор. ЕИФ изпълнява и няколко гаранционни инструмента с подобна насоченост. Радвам се, че през 2020 г. подписахме първото в България гаранционно споразумение в рамките на програмата „Творческа Европа“ на Европейската комисия. То е с Райфайзенбанк (България) и ЕИФ ще гарантира кредитен портфейл от 10 млн. евро за малки фирми за запазване на работни места в сферата на културата и творчеството. Вярвам, че това е само първа стъпка в тази посока за ЕИФ в България.

Все още ли страната ни е сред отличниците по използване на финансови инструменти на ЕИФ в Европа?

– В последните години много страни в Европа залагат на финансови инструменти за подкрепа на бизнеса и е трудно да се отличи една държава. Особено при фондовете за рисков капитал редица от по-малките европейски икономики имат забележителен напредък. Споменах, че от началото на годинатa в Eвропа има 72 нови еднорози. Ще дам пример с

Румъния, която с подкрепата на рисков капитал успя за 6 години да създаде водещата в света компания за софтуерна роботика, която направи най-голямото европейско технологично IPO от началото на годината.

Португалия стана магнит за частни рискови инвестиции, стъпвайки на местния ИТ талант и прогреса на университетите си и това доведе до петия поред стартъп еднорог там. Литва и Латвия също имат вече местни компании еднорози, а Естония e номер 1 по такива на глава от населението.
България се справя добре, но конкуренцията расте.

Венчър средата се променя толкова динамично, че няма особено значение къде си днес. Важно е каква амбиция имаш за следващите няколко години.

Един от новите фондове у нас е Sofia Angels Ventures – първият ангелски фонд, регистриран в България, и първият с участието на ЕИФ, с различен от досегашния модел на фондове за рисково финансиране. Какво още различно да очакваме?

– Това е първият подобен фонд за подкрепа на бизнес ангелите в Югоизточна Европа и се радвам, че вече стартира инвестициите си в България. Според мен, от централно значение за по-нататъшното развитие на стартъп екосистемата в България е да продължи да създава повече големи венчър фондове за растеж, с капитал от над 50 млн. евро, защо не над 100 млн. евро. Те надграждат над по-малките местни фондове, инвестиращи в ранна сийд фаза на развитие на нови стартъпи. Големите фондове могат да участват в по-големи инвестиционни рундове, примерно до 10 млн. евро, а след това и над 20 млн. евро. Така най-добрите български предприемачи ще излизат по-бързо на глобалната сцена, ще стават по-видими за топ инвеститорите по света.

Средата в България е достатъчно зряла, за да има по пет или повече такива инвестиционни рунда всяка година, за да можем след няколко години да имаме няколко еднорози.

Новите фондове на LAUNCHub, Black Peak и Eleven, в които инвестирахме в последните месеци, са от това следващо поколение. Големи, комерсиално силни рискови инвеститори с богат опит в България и региона, натрупан през ранните години, способни да привличат голям частен капитал. Защото е ясно, че само с публични средства предприемаческата екосистема у нас не може да се конкурира глобално.

Очаква ли се екуити фонд за технологичен трансфер у нас?

– Фондове за технологичен трансфер навсякъде в Европа се създават по инициатива на местните власти и със значителен публичен ресурс. Надявам се такъв тип фонд да бъде създаден и в България в близко бъдеще. Убеден съм, че имаме достатъчно потенциал, вероятно ни трябва повече самочувствие и амбиция.

Какви са другите нови проекти фонда в България?

– Значителен фокус в дейността на ЕИФ в момента е

налагането на ново поколение финансови инструменти за подкрепа на бизнес трансформацията към зелена и кръгова икономика. В най-напреднал етап са някои нови гаранционни инструменти, които се надявам да пуснем и в България догодина.

ЕИФ насърчава целите на ЕС в подкрепа на иновациите, научните изследвания и развитието, предприемачеството, растежа и заетостта. Има ли начин предприемчиви млади учени да получат подкрепа, ако нямат регистрирана компания, която да кандидатства за финансиране по някой от инструментите?

– При някои екуити фондове на ранна фаза, например акселераторите, всъщност не е необходимо да има готова фирма зад идеята за иновация. Финансовият инвеститор оценява идеята и възможността тя да представи практическо решение на реален потребителски проблем. Когато говорим за първия инвеститор в едно начинание, било то бизнес ангел или рисков фонд, дори е по-добре да се изчака инвестиционното решение и регистрирането на фирма да е негова функция.

Как би искал да насърчиш участниците тази година в програмата, които ще бъдат с въздействащи проекти?

– Единственото по-лошо от това да пробваш нещо ново и да се провалиш, е да не го пробваш. Не се страхувайте че ще сгрешите, по-важно е да правите грешките си бързо.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Още за Предприемачи в науката – тук.

Другите лектори в програмата – тук.