Инвестициите на ЕИФ в нови VC фондове в Европа и България са на рекордни нива

Инвестициите на ЕИФ в нови VC фондове в Европа и България са на рекордни нива

Той е лицето на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) в България вече десет години. Член е на директорския борд на JEREMIE Bulgaria – прилаганата в България инициатива на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), чиято цел е подобряване на достъпа до финансиране за микро, малки и средни предприятия. Тази инициатива се финансира първоначално от структурните фондове на ЕС за периода 2007 – 2013 г. и в момента реинвестира изплатените обратно средства.
Преди да се присъедини към екипа на ЕИФ в София, Христо Стоянов е директор M&A във Форем Консултинг, където в продължение на четири години участва в сделки за сливания и придобивания между 5 и 150 млн. долара.
Има магистърска степен от УНСС и MBA от University of Notre Dame – Индиана, САЩ, където е бил Fulbright стипендиант и е участвал като портфолио анализатор в университетска програма за управление на инвестиционен портфейл от акции и рискови инвестиции.
До заминаването си през океана, Христо е водещ финансов редактор във в. Пари. Автор е на иновации във финансовия всекидневник, където в продължение на пет години е и финансов анализатор. Бил е номиниран за наградата „Черноризец храбър“, носител е на награда от Държавната комисия за ценни книжа и борси.

През последните няколко години твоята тема внася оптимизъм в Предприемачи в науката. Как се променя местната стартъп и венчър екосистема?

– Продължава да се развива. Все повече стават успешните хай-тех предприемачи, които споделят опит и приемат нови роли като ментори, бизнес ангели и рискови инвеститори. Местната стартъп асоциацията започна важни инициативи, венчър кепитъл индустрията расте с прилив на нов капитал. За съжаление, позагуби се живия контакт в екосистемата, събитията се случват основно във виртуален формат. Надявам се това да се преодолее догодина.

Пандемията и ограниченията забавиха ли някои от плановете на ЕИФ? Има ли промяна на фокуса или пренасочване на средства към нови проекти, свързани с новата обстановка?

– Нашата дейност е фокусирана върху инвестиции в рискови фондове, а този сегмент от финансовата индустрия днес е по-горещ от всякога. Всъщност пандемията ускори дигитална трансформация на бизнесите навсякъде по света, а ликвидните инжекции на централните банки донесоха прилив от нов венчър кепитъл на пазара глобално. Последното е най-изразено

в Европа, където размерът на рисковите инвестиции в нови технологични компании от началото на 2021 г. е три пъти по-голям отколкото през 2018 г.

Венчър финансирането на европейски стартъпи достигна 50 млрд. евро за първите 6 месеца на тази година, което е повече от цялата рекордна 2019 г.
Венчър кепитъл индустрията е във възход навсякъде по света, но в най-голяма степен именно в Европа. Ние сме свикнали да говорим как изоставаме в иновациите от Америка и Далечния изток на Азия. Но ако преди три години само едно от всеки осем евра, инвестирани в хай-тех по света беше в Европа, днес всяко четвърто или пето евро рисков капитал се влива в европейка компания. За европейските стартъпи и иноватори това означава, че те получават значително по-голям дял от една много по-голяма вълна от рискови инвестиции. Затова не е изненадващо, че

от началото на годината в Европа имаме 72 нови еднорози (млади технологични компании с оценка на частните пазари над 1 млрд. долара), над три пъти повече отколкото има Китай.

Разбира се, все още изоставаме значително от Америка, където предлагането на рисков капитал, най-вече в Силициевата долина, е на практика неограничено.

На фона на тези числа как стоят инвестициите на ЕИФ?

– В тази среда, инвестициите на ЕИФ в нови венчър кепитъл фондове в Европа също са на рекордни нива. Радвам се, че България е част от тази активност.

За последните 12 месеца успяхме да затворим три нови фонда за рисков капитал, базирани в София. Те са с рекорден размер на набрания капитал, значителна част от който идва от частни инвеститори – местни и международни.

Трите нови фонда разполагат с общ капитал от около 200 млн. евро. Това е приблизително равно на капитала на предишните 7 рискови фонда, които създадохме в България в продължение на 10 години.

За българските стартъп предприемачи това означава повече възможности за привличане на по-големи инвестиционни рундове в следващите години.

ЕИФ инвестира от години в социално въздействие. Инициативата Ускорител на социалното въздействие (SIA) беше стартирана още през 2013 г. Какъв е размерът на инвестициите до момента във фондове със социално въздействие и как те промениха средата в Европа?

– По инициативата SIA сме инвестирали над 200 млн. евро в 17 social impact фонда, които заедно с допълнителните частни инвеститори набраха общо над 700 млн. евро капитал за подкрепа на социалното предприемачество. Последните такива фондове са с капитал от или повече 100 млн. евро и се превръщат в значими играчи във венчър индустрията. Фондовете по инициативата SIA са базирани в осем различни европейски държави. За съжаление, в Източна и Югоизточна Европа все още няма фондове по тази програма. До голяма степен това се дължи на изискването за частни съ-инвеститори, каквито няма от подобен мащаб в региона. Надявам се това да се промени в следващите години.

Има ли други инструменти за социално въздействие?

– По Европейския план за стратегически инвестиции, т.нар. Юнкер план, изпълнихме екуити инструмент насочен също към подкрепа на фондове за социално предприемачество и на организации в социалния сектор. ЕИФ изпълнява и няколко гаранционни инструмента с подобна насоченост. Радвам се, че през 2020 г. подписахме първото в България гаранционно споразумение в рамките на програмата „Творческа Европа“ на Европейската комисия. То е с Райфайзенбанк (България) и ЕИФ ще гарантира кредитен портфейл от 10 млн. евро за малки фирми за запазване на работни места в сферата на културата и творчеството. Вярвам, че това е само първа стъпка в тази посока за ЕИФ в България.

Все още ли страната ни е сред отличниците по използване на финансови инструменти на ЕИФ в Европа?

– В последните години много страни в Европа залагат на финансови инструменти за подкрепа на бизнеса и е трудно да се отличи една държава. Особено при фондовете за рисков капитал редица от по-малките европейски икономики имат забележителен напредък. Споменах, че от началото на годинатa в Eвропа има 72 нови еднорози. Ще дам пример с

Румъния, която с подкрепата на рисков капитал успя за 6 години да създаде водещата в света компания за софтуерна роботика, която направи най-голямото европейско технологично IPO от началото на годината.

Португалия стана магнит за частни рискови инвестиции, стъпвайки на местния ИТ талант и прогреса на университетите си и това доведе до петия поред стартъп еднорог там. Литва и Латвия също имат вече местни компании еднорози, а Естония e номер 1 по такива на глава от населението.
България се справя добре, но конкуренцията расте.

Венчър средата се променя толкова динамично, че няма особено значение къде си днес. Важно е каква амбиция имаш за следващите няколко години.

Един от новите фондове у нас е Sofia Angels Ventures – първият ангелски фонд, регистриран в България, и първият с участието на ЕИФ, с различен от досегашния модел на фондове за рисково финансиране. Какво още различно да очакваме?

– Това е първият подобен фонд за подкрепа на бизнес ангелите в Югоизточна Европа и се радвам, че вече стартира инвестициите си в България. Според мен, от централно значение за по-нататъшното развитие на стартъп екосистемата в България е да продължи да създава повече големи венчър фондове за растеж, с капитал от над 50 млн. евро, защо не над 100 млн. евро. Те надграждат над по-малките местни фондове, инвестиращи в ранна сийд фаза на развитие на нови стартъпи. Големите фондове могат да участват в по-големи инвестиционни рундове, примерно до 10 млн. евро, а след това и над 20 млн. евро. Така най-добрите български предприемачи ще излизат по-бързо на глобалната сцена, ще стават по-видими за топ инвеститорите по света.

Средата в България е достатъчно зряла, за да има по пет или повече такива инвестиционни рунда всяка година, за да можем след няколко години да имаме няколко еднорози.

Новите фондове на LAUNCHub, Black Peak и Eleven, в които инвестирахме в последните месеци, са от това следващо поколение. Големи, комерсиално силни рискови инвеститори с богат опит в България и региона, натрупан през ранните години, способни да привличат голям частен капитал. Защото е ясно, че само с публични средства предприемаческата екосистема у нас не може да се конкурира глобално.

Очаква ли се екуити фонд за технологичен трансфер у нас?

– Фондове за технологичен трансфер навсякъде в Европа се създават по инициатива на местните власти и със значителен публичен ресурс. Надявам се такъв тип фонд да бъде създаден и в България в близко бъдеще. Убеден съм, че имаме достатъчно потенциал, вероятно ни трябва повече самочувствие и амбиция.

Какви са другите нови проекти фонда в България?

– Значителен фокус в дейността на ЕИФ в момента е

налагането на ново поколение финансови инструменти за подкрепа на бизнес трансформацията към зелена и кръгова икономика. В най-напреднал етап са някои нови гаранционни инструменти, които се надявам да пуснем и в България догодина.

ЕИФ насърчава целите на ЕС в подкрепа на иновациите, научните изследвания и развитието, предприемачеството, растежа и заетостта. Има ли начин предприемчиви млади учени да получат подкрепа, ако нямат регистрирана компания, която да кандидатства за финансиране по някой от инструментите?

– При някои екуити фондове на ранна фаза, например акселераторите, всъщност не е необходимо да има готова фирма зад идеята за иновация. Финансовият инвеститор оценява идеята и възможността тя да представи практическо решение на реален потребителски проблем. Когато говорим за първия инвеститор в едно начинание, било то бизнес ангел или рисков фонд, дори е по-добре да се изчака инвестиционното решение и регистрирането на фирма да е негова функция.

Как би искал да насърчиш участниците тази година в програмата, които ще бъдат с въздействащи проекти?

– Единственото по-лошо от това да пробваш нещо ново и да се провалиш, е да не го пробваш. Не се страхувайте че ще сгрешите, по-важно е да правите грешките си бързо.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Още за Предприемачи в науката – тук.

Другите лектори в програмата – тук.


Предприемач в науката 2021

Носителят на докторантската стипендия за 2021 г.

Анкета

8000 лв. докторантска стипендия

Предприемачи в науката

След 10 години

Предприемачи в науката 2020

Награда Предприемач в науката

Награда Предприемач в науката

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close