Илиян Попов: Младите предприемачи в науката трябва да се посветят всеотдайно на мечтата си

Илиян Попов: Младите предприемачи в науката трябва да се посветят всеотдайно на мечтата си

Category : Лектори

Единият от двамата носители на наградата Предприемач в науката за тази година, спечелил с проект за екологична батерия магнезий-въздух OXYMET. Главен асистент в Института по Електрохимия и Енергийни Системи при БАН, доктор по Електрохимия и химични източници на ток, магистър по Електрохимия и защита от корозия, инженер-химик, завършил ХТМУ.

Разработва проекта за батерии метал-въздух/метал-газ през последните три години заедно с екипа си в ИЕЕС и учени от Австрия и Германия. Въпреки, че средствата за работата са лични, още преди да дойде в Предприемачи в науката, инж. Илиян Попов е водил разговори с потенциални потребители в Австрия. Част от контактите и идеите възникват докато е задочен докторант в ИЕЕС и работи в AIT – Austrian Institute of Technology по проект за батерия Литий-Въздух, свързан с дисертацията.

Със средствата от наградата закупи 3D принтер и започна да създава първите моделни тестови клетки Метал-Въздух. За да бъде разширен проектът, с екипа си кандидатства по три международни програми за допълнително финансиране на изследванията. Междувременно бяха публикувани и резултати от изследователската работа в две престижни международни издания, в едното от които той е водещ автор на статията.

Как се разви проектът ти след получаването на наградата? 

– За изминалия период преди въвеждането на извънредното положение успяхме да закупим 3D принтер. Започнахме и изграждането на по-функционален и представителен уеб сайт. Успяхме да кандидатствахме по три международни програми за допълнително финансиране, след което обстановката в цяла Европа драстично се промени с налагането на световна карантина и извънредно положение в България.

Какво показват тестовете с първите моделни клетки?

– Разработихме различни конструкции на индустриална батерия магнезий-въздух и смятам, че постигнахме голям напредък. Предизвикателството, пред което сме изправени, е корозията на токоотводите към двата електрода – магнезиевият и газодифузионният, а оттам и повишеното в ътрешно съпротивление на батерията. Всъщност ние очаквахме тези резултати и затова търсим оптимално решение за материалите и оптимален дизайн на батерията. От изключително голяма помощ е 3D принтерът, който закупихме с част от паричната награда Предприемач в науката.

 

Какво предстои от тук нататък?

– Продължаваме с разработката и оптимизацията на индустриалната батерия, като същевременно успяхме да направим по-малки клетки, предназначени за учебни цели. Работим и за създаването на микро клетка за медицински цели. Надявам се до края на лятото да можем да изпитаме индустриалната батерия за захранване на малък електромотор за гумена лодка, 600 W.

Имаше ли провалени планове заради COVID-ситуацията?

– Със съжаление трябва да призная, че ситуацията покрай пандемията частично се отрази негативно на темповете на проекта, но не сме престанали да работим, оценявайки нуждата от резервни енергийни източници. Транспортните ограничения в Европейския съюз допринасят за негативната промяна с плановете ни. Целият свят се бори с дълбоката рецесия вследствие на корона вируса, която вероятно ще продължи в следващите няколко години. Очакваме обаче да се инвестират големи суми в подкрепа на хората и бизнеса, които да спомогнат за оцеляване и нормализиране на ситуацията. Посоката за цялостно преминаване към „зелена“ енергия, възприета от ЕС за близките десетилетия ни дава увереност, че нашият проект е на точното място в точното време.

Още по време на второто издание на Предприемачи в науката обсъждахте колаборация с колеги. Успяхте ли да осъществите някои от тези идеи?

–  Колаборацията с трима мои колеги, участници в програмата е важна, изключително интересна и продуктивна. С екипа на д-р Теменужка Спасова от Института за космически изследвания и технологии на БАН, подадохме два европейски проекта за иновативна мобилна мониторингова станция. Споменах за по-малките електрохимични клетки за учебни цели. Те са проектирани в помощ на проекта „Наука“ на д-р Галя Петрова, а също така и за часовете по химия. Клетката е завършена на 90% и в момента провеждам последни оптимизации, преди да се обучават децата. Най-малката микро клетка е създадена за целите на проекта на д-р Иван Лютаков, първият носител на наградата Предприемач в науката.

Нетуъркинга и приятелствата бяха едно от най-ценните неща, с които признавахте, че си тръгвате след програмата. Смяташ ли, че има наистина среда за изграждане на една такава будна общност на предприемачи в науката – хора, които споделят близки ценности и каузи?

– Да, има среда за създаване на общност от съмишленици и тя е обусловена от нуждата на хората да се подкрепят, обменяйки информация и идеи.

Освен медийния интерес, имаше ли и чисто професионален интерес от научната общност към работата на екипа ти след информацията за наградата?

– Медийният интерес е важен, защото чрез различните предавания започнах да популяризирам идеята си за практическа реализация на екологични източници на енергия. Бях поканен като лектор в тринадесетия Пролетен семинар на докторантите и младите учени „Интердисциплинарна химия“, в който участваха докторанти, млади учени и пост докторанти от единадесет института на Българската академия на науките и два университета.

Кое от наученото в Предприемачи в науката ти беше най-полезно през тези месеци?

– Аз се включих в програмата с идеята за комерсиализиране на практически приложим научен продукт, който ще е полезен за хората, но нямах знанията как да внедря тази идея. Форматът на обучение много ми допадна и освен знания за успешно бизнес презентиране на идея (pitch deck), комуникацията с успешни бизнес лидери в качеството си на лектори ми даде увереност, че съм на прав път.

Имаше ли ситуация, в която си се сещал за конкретна лекция или препоръка и това е било решението?

– O да, има такива ситуации. Мисля, че всяка една лекция ми е била полезна в търсене на някакво решение. Като пример бих посочил лекцията за маркетинговата слепота. В тази връзка е и една много полезна препоръка относно правилната бизнес стратегия и точното позициониране на продукта към бъдещите клиенти. Първоначалната ми идея за батерията беше приложението ѝ като решение за крайния потребител. Но правилното решение е проектът да е насочен към индустриалния сектор, който е много по-предвидим. За този съвет трябва да благодаря изключително много на нашия лектор и един от менторите – Зорница Йорданова. Друг подходящ пример, за който се сещам е това, че терминът „Иновация“ погрешно го свързваме с нещо ново, нещо което не е съществувало досега, а това не е така. Иновативната идея или продукт не е задължително да бъде някаква абсолютна новост. Младите учени, откриватели и изобретатели трябва да помислят как продуктът, идеята или откритието им, би променило начина ни на живот и това именно е иновацията. Иновативно може да е дори карането на колело.

Като лектор в Предприемачи в науката как ще провокираш участниците?

– Като начинаещ лектор се надявам да предизвикам участниците в програмата да споделят и най-смелите си идеи, да ги подтикна да ги следват упорито и да стимулирам тяхното въображение.

Кое е най-важното, което искаш да научат от теб?

– На вратата на нашата лаборатория стои цитат на Томас Едисон: „Не съм се провалил! Просто открих 10 000 начина, които не вършат работа.“ Дори и негативният резултат е успех и извор на знания. Не всяко откритие е направено в точното време. А и всъщност като погледнем историята на човешката цивилизация, вероятно повече от 90 % от техническите и научни открития са направени в неподходящо време, обществото не е било достигнало до необходимата техническа зрялост за откритието или дори откривателите им не са имали достатъчно финансови средства за осъществяване на идеите си. Често тези идеи и открития са забравяни или изоставяни, за да се преоткрият отново след години или векове. Част от многобройните примери за това са някои от откритията на Никола Тесла или пък Херoн Александрийски, който се предполага, че е изобретил първата парна машина почти 1600 г. преди преоткриването ѝ през 18 век и началото на Индустриалната Революция. А тя пък е една от основите на съвременния научно-технически прогрес. Много иновативни за времето си идеи изискват колосални средства за разработка и комерсиализацията си. Така, че младите предприемачи в науката да са готови да се посветят всеотдайно на мечтата си и да не се отчайват от препятствията.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.


8000 лв. докторантска стипендия

Докторантска стипендия

Носителят на докторантската стипендия за 2020 г.

Награда Предприемач в науката

Награда Предприемач в науката

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close