Иван Минев

Иван Минев

Category : Лектори

Патентите са началният капитал за един start-up

Иван Минев ръководи изследователска научна група в Technische Universität Dresden. Магистърската си степен по физика получава в Imperial College London, след което защитава докторска степен по невроинженерство в University of Cambridge. Продължава с пост док в EPFL (École polytechnique fédérale de Lausanne), Швейцария. След приключването на проекта там създава своя лаборатория в Technische Universität Dresden, където работи в момента по eлектронни тъканни технологии с екип от двама пост докторанти и един докторант. Дългосрочната му визия е да развие биоелектронни импланти, които ще се слеят с тъканите на пациента –  имплантируеми технологии, които осигуряват постоянен терапевтичен ефект. Работи върху изследвания с микротехнологии за интегриране на меки биоматериали в имплантируеми устройства, които безпроблемно се смесват с нервните тъкани; невронни интерфейси с широк спектър от функции (например електрическо, оптично и фармакологично стимулиране, доставяне на клетки); модулация на увредената среда като начин за насърчаване на регенерирането в увредените нервни тъкани.

Участвал е в подготовката на четири патента. Като предприемач в науката няма собствен бизнес, но управлява собствена лаборатория изцяло по бизнес модел като осигурява финансиране и наема учени. Това е моделът на академично предприемачество, който освен научни резултати и открития, води и до нови научни титли, като междувременно създава научни продукти, с практическо приложение.


В Предприемачи в науката до този момент представяме предприемачи-учени, които са превърнали научната си работа в бизнес. Вашата кариера е на предприемач в науката, който развива…наука. Разкажете ни за този модел, който на практика е като собствен бизнес, но печалбата се изразява в научни резултати.

Научната работа изисква много финансови ресурси, повече от това което универстетите могат да си позволят. Затова в много държави (включително и България) съществуват фондове за реализирането на специфични научни проекти. Фондовете могат да бъдат организации с идеална цел или да се предоставят директно от държавата. Понякога големи компании също финансират академични проекти. Тези фондове са достъпни за учени с подходяща в контекста на фонда и програмата квалификация.  При спечелването на проект, средствата постъпват в университета, но се управляват от учения който ги е спечелил. Това включва привличане на подходящ персонал, понякога закупуване на оборудване и консумативи. Формулирането на научен проект включва подготовката на бюджет и подробен план от стъпки за реализиране на идеята. Разбира се, продукцията произлизаща от един успешен проект в приложната наука, в този случай са публикациите в списания и патентите. Често обаче точно тези патенти и публикации се превръщат в катализатор за започване и на комерсиален start-up. В такъв случай е важно да се изяснят положенията свъаазни с интелектуалната собственост.

В разговорите си с български учени често чувам, че е трудно да се започне собствен бизнес, защото е трудно да се намери финансиране. От разговорите с учени, които работят в чужбина разбирам, че всъщност намирането на финансиране за научна работа е трудно и всяка научна институция очаква ученият да „докара“, „спечели“ или „доведе“ парите. Вие как успяхте да направите това?

В моя случай, моят институт ми предложи краткосрочен договор, с уговорката че ще търся допълнително финансиране. Тогава започнах да търся кой фонд или програма съответства на научната ми „възраст“ и да обмислям проект, който да предложа за финансиране. Често програмите за финансиране имат краен срок за подаване на документи всяка година. Подготовката на проекта трябва да започне поне няколко месеца преди това. В моя случай кандидатствах за програмата Freigeist на VolkswagenStiftung, която е предназначена за млади учени, работещи в Германия които искат да развиват свой първи проект.

Търсенето на финансиране е трудно, но процесът на подготовка на предложението за проект помага за изкристализиране и изясняване на идеята. В този смисъл

дори едно неуспешно кандидатстване е полезно упражнение.

Преди да спечеля този проект имах няколко неуспешни опита.

Какъв е размерът на осигуреното финансиране за тези пет години?

– Моеят проект Electronic Tissue Technology for Spinal Cord Repair е финансиран с 920 000 Евро за 5 години. Тези средства ще се използват за заплати, оборудване и консумативи.

Copyright: BIOTEC. Лабораторията на Иван Минев използва технологии за 3D печат за разработването на биоелектронни импланти.

Какво е необходимо един млад учен да спечели един милион евро за пет годишен проект? Каква подготовка, какви качества, титли?

– Нужни са съвкупност от качества, най вече упоритост. Важно е също да може да покаже, че е правилният човек за правилния проект. Имам ли публикации в дадената сфера? Имам ли нужната квалификация (за някой проекти е нужен бакалавър, за други докторат и т.н., но финансираща програма може да се намери за всеки)? Проектът реалистичен ли е? Обяснен ли е по същество, ясно и точно, без „разтягане на локуми“.

Името на завършените университети решаващо ли е? Може ли един млад учен в България да спечели подобно финансиране и да направи лаборатория в български университет?

– Името на университета не е решаващ фактор. Рецензентите имат много опит в оценяването на проекти и не биха финансирали посредствен проект идващ от реномиран университет. Бих искал да дам пример с програмите на European Research Council които са отворени за кандидати от България. Мога да дам два  конкретни примера специално за млади учени – Starting Grants и Marie Skłodowska-Curie Actions.

Кога и как един учен се научава да структурира бюджет и да го управлява?

– Най-вече от опит. Аз съм в началото на този процес. За структурирането на един бюджет е нужна подготовка. Ако например за проекта е нужна определена машина, трябва да се свържем с компанията, която я продава, за да знаем каква е цената и. Колко биха стрували консумативите за всеки месец? Колко би струвало пътуването до конференция? Колко би струвало да се публикува open access в научните списания? Трябва ли да предвидим финанси за собствената си заплата или други сътрудници? Всичко това трябва да е заложено в предложения бюджет.

Каква е ролята Ви като работодател за учените, с които работите?

Ролята ми е да осигуря условия за успешното реализиране на проекта и на личните им амбиции. Когато в един екип тези две неща се припокриват, шансовете за успех са по-добри.

Ролята  ми има научни и организационни аспекти. Например, трябва да следя дали развитието на проекта във времето съответства на набелязаните цели и бюджет. Ако изоставаме с нещо мога да предложа алтернативен подход.

Наемал ли сте българи?

За момента не, надявам се  в бъдеще. Лабораторията е много интернационална.

Смятате ли, че българските учени са по-пасивни, по-малко конкурентни?

Младите български учени не отстъпват по нищо на колегите си по света.

Какво ще се случи след като приключи този пет годишен проект?

– Надявам се скоро да водя и друг проект, това неизменно съпътства учения в академичната сфера. Дългосрочната ни цел е да внедрим резултатите от нашата работа в нови медицински устройства, които да навлязат в клиничната практика.

Може би един ден много хронични заболявания няма да се лекуват с ежедневно вземане на хапчета, а чрез миниатюрен биоелекроннен имплант.

Тези проектни периоди в кариерата на един учен развиват предприемача, но не демотивират ли учения?

– Подготовката им отнема много време, но помага за структурирането и обмислянето на проекта. Една научна лаборатория в много аспекти напомня малка компания. Една от съществените разлики е, че университетите предоставят средата (инфраструктура, достъп до талантливи студенти), която прави възможно работата по проекти, които не носят бърза печалба, но в дългосрочен план могат да доведат до революционни открития. 

Кога се научихте да градите дългосрочна визия?

– Това става чрез писането на проекти, те принуждават ученият да мотивира визията си и в дългосрочен план. Първите ми опити за търсене на финансиране бяха неуспешни, може би подходът ми към писането им не е бил оптимален. Помагали са ми по-старши колеги, понякога критичните забележки не са приятни. Забелязъл съм, понякога най-критичните колеги са тези които всъщност искат да успееш.

Самият Вие сте участвал в подготовката на няколко патента. Това неизбежна стъпка ли е в комерсиализацията на науката?

– Патентите в приложната наука са важни. В комбинация с научни публикации те могат да послужат за привличане на инвестиция за развиване на прототип. В този смисъл те се явяват като най-началният капитал на един прохождащ start-up.

Колко е важно за един учен да има патенти, ако не се стреми към корпоративния сектор?

– Тези от нас, които се занимават с приложна наука, искат да видят идеите си реализирани в реалния живот. Дори когато един учен не се стреми да бъде основно предприемач, предпазването на интелектуалната собственост може да даде шанс на студент или сътрудник да се посвети в развитието на идеята.

Има ли митове за учените и бизнеса, които сте готов да развенчаете в Предприемачи в науката?

Може би митът, че има един път или метод водещ към успех. Той е различен за всеки.

С какво бихте искал да предизвикате учените, които ще участват в обучението и ще се борят за финансиране като Предприемачи в науката?

– Да обяснят идеята си с едно изречение или една скица.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори на Предприемачи в науката вижте тук.

Още за проекта Предприемачи в науката, вижте тук.


By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close