Д-р Станимир Андонов, създател на MarketingPro Engineering и ръководител на Neuromarketing Bulgaria

Д-р Станимир Андонов, създател на MarketingPro Engineering и ръководител на Neuromarketing Bulgaria

Category : Новини

Да си учен и предприемач е предимство и всеки  сам трябва да открие как да го използва и развива

Доктор по маркетинг, предприемач в областта на маркетинга, преподавател и лектор, брандинг консултант, инструктор по Design Thinking, автор на книги, регистриран като Premium Educator в Harvard Business for Educators. Станимир Андонов е от хората, които не спират да учат. Има академично образование и докторантура в областта на маркетнига, но се сертифицира в областта и от The Wharton School of the University of Pennsylvania. От Stanford University, Калифорния, взема сертификат за Design Thinking.

Преподава във Висше Училище по Мениджмънт. Бил е директор на програма и преподавател в НБУ, водил е лекции във ВУЗФ, УНСС и M3 Communications College. Член е на American Marketing Association, Българската Асоциация по Маркетинг и Association for Community Colleges.

Автор е на книгите „Levels of Product Differentiation in the Global Market“, продавана от amazon.com и на „Маркетингово позициониране – теория, практика и изследвания“ (2014), която става най-продаваната бизнес книга от български автор за 2015 г. Ръководител е на национално представително изследване на маркетинговото позициониране на застрахователните компании в България. Има и редица публикации в тази област. Участва в екипа, осъществил първото невромаркетингово изследване в страната, и е съавтор на книгата, в която са представени резултатите от изследването – „Въздействие на телевизионната реклама върху вниманието, паметта и преработката на информация при зрителите” (2012).

Преди години основава и управлява MarketingPro Engineering – компания, специализирана в създаването на софтуер и съдържание за мобилни устройства. Сега е мениджър на Neuromarketing Bulgaria – агенция за невромаркетингови изследвания.

Представяме един лектор с докторска степен и нетипична лаборатория – маркетингова. Но няма да представяме маркетингът като наука а ще питаме как науката използва маркетинг. Как се маркетира българската наука?

Целта на маркетинга е да открива и да задоволява нуждите и потребностите на хората и това да води до печалба за организациите, които го осъществяват.

Българските учени ще станат много по-полезни за хората и бизнеса в страната, ако във всичко, което правят са водени от полезността, която тяхната работа би могла да предостави на хората, крайни потребители на резултатите от всички научни изследвания и развойни дейности.

Българската наука се развива и все повече учените се възползват от принципите и концепциите на маркетинга, за да бъдат по-близо и по-полезни за всички хора. Важно е разбирането, че правят нещо полезно за хората да бъде в основата на мисленето и действията на учените. Това би повишило самочувствието на учените. А маркетингът чисто функционално би добавил още стойност на работата и резултатите на българските учени.

По време на първото издание на Предприемачи в науката не веднъж ставаше дума за това, че учените, когато разработват научен продукт не винаги задават ключовия въпрос кой е клиентът. На какъв етап в работата си трябва да се замислят за маркетинг?

Както вече казах, работата на учените би била по-ефективна и полезна, ако маркетинговото мислене съпътства цели процес – от идеята за едно фундаментално или приложно изследване до подобряването на качеството на живот на хората крайни потребители на продуктите родени от работата на учените.

Преди години беше практика първо да бъдат получавани резултатите от научните изследвания и след това да бъдат търсени възможности за тяхната комерсиализация.

Днес успешната практика ни насочва да мислим за комерсиализацията и за потребителите на резултатите от работата на учените по време на целия процес. Още от раждането на идеята в главата на някой учен и до достигането на резултатите от работата до крайните им ползватели.

И за да допълня отговора си, ще перифразирам знаменитата мисъл, която казва, че маркетингът е прекалено важен, за да бъде оставен на меркетолозите. Мисля, че същото важи и за науката и учените.

Брандът на конкретен университет не носи ли ползи за учените, които искат да предложат продукт на бизнеса? И обратно – повече реализирани в индустрията проекти работят за бранда на научната институция.

– Всички преподаватели, учени и студенти в университет заедно изграждат бранда на университета. Брандът на университета е равен на това, което се случва в университета и съответно отпечатъка на организацията за обществото, за което тя работи. Високоценният бранд на университет води до големи очаквания за резултати от референтните му групи. Това задължава служителите на университета да се стараят да постигат забележителни резултати. В същото време работата и резултатите на университетите с високоценни брандове винаги се приема по-лесно и по условие се оценява високо.

Относно реализираните в индустрията проекти ще ви дам един пример. Stanford University се намира точно в сърцето на Силициевата долина в Калифорния. Това местоположение на университета му дава голямото предимство да бъде естествен инкубатор на много студентски фирми и място, където са се родили много успешни иновации, които буквално са променили света. Там науката и бизнесът не са просто ръка за ръка, там те са едно нещо. Само за пример можете да видите списъка на фирмите, които са създадени от студенти или алумни на университета.

При теб как се случиха нещата? Кога реши, че искаш да правиш докторантура, кога – стартъп?

Още докато учех в бакалавърската и магистърските си програми имах подчертан интерес към маркетинга. Така че да продължа с докторантура по маркетинг за мен беше естествено и желано продължение на образованието ми. Още от първата ми година като докторант започнах и да преподавам като хоноруван асистент в УНСС и в НБУ. И така, оттогава съм преподавател по маркетинг и бранд мениджмънт.

Първата компания, която създадох беше за разработване на приложения за Android и iOS базирани устройства. Създавахме също и електронни книги. Едно от приложенията, които разработихме беше достигнало второ място по продажби в своята категория в платформата за приложения на Apple.

Какво се случи с тази компания?

– Компанията основахме заедно с един колега инженер и програмист, който също беше докторант по това време. Работихме много, постигнахме задоволителни резултати за времето на съвместната ни дейност. В един момент нашите докторантури изтекоха и всеки от нас се насочи към различни други дейности, за да продължи развитието си. В този момент разбрахме, че животът на нашата компания е изтекъл. Друг фактор за приключването на нашата компания беше включването на огромни като хора и ресурси компании в бизнеса с приложения за мобилни устройства. Тези компании разработиха приложения, които бяха директни конкуренти на нашите продукти и както винаги става в бизнеса Давид загуби битката от Голиат.

Какво научи от този опит и какво разбра, че тепърва ще учиш?

– Научих много от този бизнес. Но най-важното беше, че тогава разбрах какви още предприемачески умения трябва да развия занапред. Разбрах какво мога добре, в какво съм силен и какво още имам да усъвършенствам.  Разбрах, че за да е успешен един бизнес то създателите му трябва да имат собствен път и собствено разбиране за бизнеса в който участват. Ако се опитваме да копираме начина на работа на успешните лидери и компании, то най-вероятно ще се провалим бързо.

Всеки успешен бизнес е резултат от уникалния и смел начин на мислене на създателите му.

Как ти би дефинирал „Предприемач в науката“?

Предприемачът в науката е човек, който има знания, умения и смелост да комбинира научните си компетенции с разбирането си за това как бизнесът работи.

Предприемачът в науката е човек, който има дарбата да работи, за да направи света едно по-добро за всички място и не се страхува да се провали и след това пак да опита.

Имаш богат опит като маркетолог и консултант. Имаш ли в практиката си интересен пример за предприемачи в науката, които са успели да реализират бизнес концепцията си и да наложат на пазара нов продукт?

Ще ви разкажа историята на нашия екип по невромаркетинг. Аз се занимавам с маркетинг, а моя колега и приятел д-р Стилиян Георгиев е невробиолог. И тогава, и сега той е един от най-подготвените изследователи в областта на електроенцефалографските изселвания в България. Така през 2005 година обединихме усилията си и  създадохме екип, а по-късно и фирма за невромаркетингови изследвания. Започнахме да повеждаме научни и комерсиални невромаркетингови изследвания и бяхме първите в тази област в страната. От тогава до днес продължаваме да се развиваме и дори проведохме невромаркетингово изследване за УниКредит Булбанк.

В Предприемачи в науката участниците ще научат как да изградят собствен бизнес модел. Какво от Design thinking би било приложимо и научната им работа и кариера?

Design thinking е настройка на ума и метод, който може да бъде приложен към почти всяко иновационно търсене и начинание. Design thinking  са набор от структурирани методи за наблюдение, излизане извън рамките, генериране на идеи, създаване и тестване на прототипи и създаване на нови решения на нови или съществуващи проблеми. Дизайн мисленето може да бъде използвано за развитие на иновативни решения за всички сфери на живота, науката и бизнеса. Съществуват не малко примери, при които дизайн мисленето е довело до социални реформи в различни общности и общества.

Кое е най-важното, което на което искаш да научиш участниците в Предприемачи в науката?

Всички учени са предприемачи. Бих искал да предам на колегите основата на маркетинговата логика и да им помогна да отключат предприемаческото мислене у себе си. Да си учен и предприемач е предимство и всеки от нас сам трябва да открие как да го използва и развива във времето.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Другите лектори в програмата вижте тук.


Анкета Накъде след научната титла

Създаваме предприемачи в науката

Носителят на наградата Предприемач в науката за 2019 г.

Носителят на стипендията на Карол за 2019 г.

Нашите Лектори: Александър Долашки

Нашите лектори: Здравка Медарова

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close