Д-р Светлин Наков, съосновател на СофтУни

Д-р Светлин Наков, съосновател на СофтУни

Category : Новини

Задвижвани от научни постижения, в България можем да правим предприемачество на световно ниво

Дигитален предприемач с докторска степен по компютърни науки. Над 20 години опит като софтуерен инженер, проектен мениджър, консултант, обучител и с богат технически опит  в blockchain, уеб програмиране, информационни системи, бази данни, криптография, C#, Java, JS, PHP, Python. Започва да се занимава с програмиране в четвърти клас, между 5-ти и 8 клас печели награди от различните турнири, състезания и олимпиади по информатика и програмиране. На 14 пише за първи път вирус, година по-късно продава и първия написан от него софтуер. В 10 клас вече работи на заплата в софтуерна фирма. Междувременно е изчел всички книги за алгоритми, бази данни и програмиране от местните библиотеки във Велико Търново на български и руски език и те съвсем не му достигат.

Днес вече е автор на 15 книги за компютърно програмиране и софтуерни технологии. От 2002 г. води собствен безплатен курс по програмиране. След още две години учредява Българска асоциация на разработчиците на софтуер (БАРС). Тогава Светлин Наков е удостоен от Президента на България с престижната награда “Джон Атанасов” за неговия принос за развитие на информационните технологии и информационното общество. През 2005 г. създава със съдружници образователен център за безплатно обучение на софтуерни инженери наречен “Национална академия по разработка на софтуер“ (НАРС). Самият той създава и води десетки курсове по програмиране и софтуерни технологии. През 2009 г. се присъединява към Телерик. Провежда безплатни курсове във ФМИ и в ТУ-София, като паралелно обучава на .NET технологии студентите от Телерик академия за софтуерни инженери, която ръководи. Следващата година създава ученическа софтуерна академия на Телерик. Предприемаческите му умения го отвеждат към следващата му цел и реализирана мечта – СофтУни – софтуерен университет за практическо образование. Официалният старт е през ноември 2013 г. Завършилите младежи получават диплома за висше образование, професия и осигурена работа. Въпреки, че е създател и съосновател, за себе си предпочита длъжността Мениджър „Обучение и вдъхновение“. Преди година създава и първата частна гимназия за ИТ и дигитални умения в България „СофтУни Светлина“ като партньорство между „СофтУни” и ЧОУ „Светлина”.

Нашата анкета Накъде след научната титла показа, че учените разбират смисъла на това да си предприемчив учен и не го свързват непременно със създаването на собствен бизнес. Как един дигитален предприемач с докторска степен и успешен програмист би дефинирал „предприемач в науката“?

– Думата „предприемач“ означава да предприемаш, да стартираш, да действаш, да правиш, да работиш, да си активен. Това може да означава да създадеш и задвижваш клуб по интереси, да създадеш или съосновеш фирма или бизнес организация, да работиш по социален проект (без да е бизнес), или дори да създадеш канал в YouTube с полезно съдържание или да си активен и деен по някакъв друг начин.

Предприемач в науката за мен означава да търсиш практическото приложение на научните изследвания, с които се занимаваш, и да работиш за внедряването им в практиката.

Има различни роли в това практическо внедряване: бизнес роля (да формулираш продукт, който отговаря на пазарни нужди, да намериш финансиране, да изградиш екип и да стартираш бизнес), научно-развойна роля (да изградиш продукта), маркетинг роля (да промотираш продукта или научното постижение) и други. Не е нужно непременно да си учен, за да си предприемач в науката, може да работиш в екип с учени или хора с научна експертиза.

Аз лично не намерих начин да внедря в практиката резултатите от моята научна работа и затова се занимавам с моето призвание от преди това: качествено образование за софтуерни инженери и дигитални експерти, което е много в страни от докторската ми дисертация (която е в сферата на изчислителна лингвистика). Вярвам, че когато човек намери своето призвание, той не работи, а се наслаждава на пътя към постигане на своите мечти.

Предприемчивостта ли е в основата на всеки успех?

– Да си предприемчив е важно, но не е непременно в основата на всеки успех. Може да си успешен, ако се обградиш със свестни, кадърни и предприемчиви хора, ако работиш по смислена кауза с вдъхновение и отдаденост, или просто като уцелиш с какво да се занимаваш в правилния момент. Може да развиваш успешно собствен проект (да си баш предприемач) или да се присъединиш към иновативен проект на свои колеги и да успяваш заедно с тях.

Да бъдем честни: повечето стартъп начинания се провалят, но ни учат как да сме по-успешни, трупаме ценен опит и изграждаме уменията си. Няма нужда всеки да е предприемач, но да си деен, търсещ, работещ, учещ, напредващ, развиващ се всеки ден, е ключово за успехи на всеки млад човек в днешно време.

Предприемчивостта е благодетел, развивайте я, бъдете смели, действайте. Така се трупа опит и се развиват умения. Ако пък хич не ви пасва да сте предприемчиви, закачете се за такива хора и работете в екип. Всеки трябва да си намери заниманието, в което е истински силен и работи с вдъхновение и наслада, и е полезен за останалите.

Разкажи най-интересните истории от ученическите си години, когато предприемчивостта ти е помогнала да промениш системата или да направиш своя такава.

– Като ученик създадох първото в България списание за решения на задачите от олимпиадите и състезанията по програмиране. Беше голяма иновация през 1998 г. До тогава след всяко състезание стотици участници си тръгваха с нерешени задачи и без идея как могат да ги решат. Аз се хванах и започнах да събирам и публикувам решенията след състезанията. Разпространявах списанието по e-mail, а по-късно направих и уеб сайт. Казваше се списание „Инфоман“, даже сайтът още съществува. В резултат на списанието лека полека авторите на задачи разбраха, че не може вече да крият решенията, за да дават същите задачи отново на други състезания, и започнаха сами да публикуват решения. След няколко години беше прекратена практиката някой да дава на състезание по програмиране задача без официално авторско решение. Беше катализатор на една необходима промяна към по-добро.

Сещам се за още една история: през ученическите години се занимавах със състезателно програмиране, но подготовката за състезанията беше почти изцяло самоподготовка. Учителите работеха с учениците на по-начално ниво и не успяваха да преподават на състезателите. Тогава аз реших, че не трябва да е така и създадох неформална школа за състезателно програмиране: събирах съученици с интерес към програмирането и им преподавах алгоритми и решаване на състезателни задачи, даже си бях купил бяла дъска и маркери, за да пиша и обяснявам задачите. Не продължи дълго, но хората от тази школа станаха много стабилни програмисти, предприемачи, технически директори в сериозни фирми, все сред най-добрите в професията.

Те бяха предприемчиви за своето развитие: записаха се на школа по програмиране, за да напреднат в професията. Затова успяха: не заради школата, а заради своята предприемчивост и нестихващо развитие за своите умения.

Когато продаде първия си софтуер започнаха ли да се въртят в главата ти идеи как да правиш пари от таланта си на програмист?

– Тогава бях много далеко от идеята за бизнес. Тя не ме привличаше. Аз пишех софтуер, за да помогна на хората, не толкова за да изкарам пари. Признавам си: на тази възраст не мислех за пари, беше достатъчно да имам по някой лев в джоба, гордо изкаран със собствените си ръце и ум, но по-важно беше да се науча как се прави софтуер в реалния свят. Още не знаех дори какво е фактура, нито бях чувал за маркетинг, мениджмънт, продажби, финанси, продуктово развитие и т.н. Най-смешното е, че си мислех, че „маркетинг“ е да досаждаш на хората като им показваш тъпи реклами по телевизията.

По-късно лека полека научих как работят бизнесът, фирмите, финансите и като цяло икономическата система, но все още нямах желание да правя бизнес. Бях предприемач, но бях задвижван от каузи, в които вярвам, без да се интересувам дали мога да изкарам пари от тях. Така създадох асоциация на програмистите, академия за обучения на програмисти и няколко други инициативи, докато лека полека се науча да изграждам устойчиви бизнес модели и организации.

Успял си да капитализираш успеха на си програмист с медали от национални и международни състезания и със заплата още в… 10 клас?

– В 10 клас ми предложиха работа като програмист на половин работен ден, за местна софтуерна фирма във Велико Търново. Помагах по един проекти, пишехме на Delphi. Сутрин ходех на училище, обядвах в студентския стол и ходех на работа следобеда. Не издържах дълго и се отказах след 2-3 месеца, защото от работа и учене не ми оставаше достатъчно време за подготовка за състезания по програмиране, а се борех за медали по международните олимпиади.

А как стана възможно за започнеш като асистент още като студент в СУ?

– Имаше практика преподавателите във ФМИ на СУ да си взимат за помагачи-асистенти топ студентите от курса и ме поканиха да съм асистент. Водех упражнения по програмиране в първи курс, обяснявах задачите на колегите си, понякога и на 2 и 3 курс. На мен и още няколко колеги ми предложиха да си направим и собствен изборен курс, в който да преподавам нещо, което не се изучава в основната програма във факултета. Така започнах да преподавам заедно с брат ми, по-късно и с други топ студенти. Водехме най-посещаваните и най-полезните за практиката курсове във ФМИ. От там се роди и идеята да си направим софтуерна академия, после създадох НАРС, след нея Телерик академия и накрая и СофтУни. Това е дългогодишен преподавателски път, по който трупах опит и надграждах идеите си при всяка следваща образователна инициатива.

Вярно ли е, че са те изгонили от ТУ с аргумент, че си развивал „търговска дейност“?

– Интересна история: от студентски съвет на ТУ-София ме поканиха да водя курс по практическа разработка на софтуер с Java, даже бяха отделили бюджет да плащат на преподавателите. Събрах екип и дойдохме да преподаваме на жадните за знания и практически умения студенти от Техническия университет, да ги подготвяме за работа по софтуерните фирми. Всичко вървеше добре, но поради вътрешни конфликти, се оказа, че нашият преподавателски екип не е добре дошъл в университета, и преподава без одобрение от ръководството. Имаше конфликт между студентски съвет и ръководството. Нашите обучения тогава бяха на по-добро ниво от това на останалите преподаватели, може би някой се е засегнал, а от студентски съвет ни даваха за пример как трябва да се преподава практическо програмиране. Така подразнихме управляващите и те ни обвиниха, че развиваме търговска дейност, защото сме казали на студентите, че можем да им помогнем да си намерят работа, ако имат топ резултати в нашия курс по Java. Това се оказа, че е търговска дейност, нещо като незаплатена услуга по подбор на персонал. Развръзката беше, че ни изгониха с ректорска заповед, а курсът го преместихме и довършихме във ВУЗФ. Научих важен урок: когато си на чужда територия, трябва да спазваш техните правила и да избягваш конфликти.

Смяташ ли, че без състезателния дух и характер, изграден в състезанията, щеше да успееш по-късно като предприемач? Кога всъщност се превърна от преподавател в предприемач?

– Със сигурност състезателният дух е огромен плюс, за да си успешен. Той учи да се бориш, да действаш, да си упорит, да си последователен, да си търпелив, да си настойчив, да си постоянен, да търсиш начин, а не оправдание, да се развиваш и да учиш всеки ден, да не се отказваш, да си инициативен и иновативен.

Вярвам, че същинското образование, на което дължа успехите и вдъхновението си, са извънкласните занимания в училище – кръжоци, клубове по интереси, състезания, извънучилищни общности и приятели. Те са ми дали основите в професията на софтуерен инженер.

Докато преподавах в университета, бях още чист преподавател. Тогава го преподавах за удоволствие, защото наистина ми носеше радост да давам знания и да изграждам умения. Имах си стабилна работа в софтуерна фирма, от която да изкарвам пари, а преподавах за да помогна на навлизащите в програмирането да станат добри и да започнат работа. В един момент ми се прииска да направя преподаването моя професия, но в университета нямаше как: там системата не позволява да преподаваш каквото си искаш и колкото си искаш. Трябваше да се учи здраво математика и нямаше достатъчно часове за практика и заплащането нямаше как да е като по фирмите. Затова реших да направя една от първите софтуерни академия в България – Национална академия по разработка на софтуер. Всъщност терминът „софтуерна академия“ се оказа, че май аз съм го измислил през 2004 г. Първият ми опит за изграждане на обучителна фирма заедно с колеги беше изпълнен с много грешки от липса на опит. Беше трудно, стартирахме без пари, нямахме учебна зала, но пък ни помогнаха да си изградим, учехме се в движение, беше много ценно като опит. Тогава станах предприемач и разбрах за първи път в живота си какво е маркетинг, какво е продукт, какво е пазар, какво е продажбен процес, какво са финансите, какво е фактура и т.н.

Как стартира първия си стартъп?

– С колеги се събрахме да правим академия за обучения на програмисти. Стартирахме трима програмисти и един бизнес човек. Екипът бързо се размести, беше трудно. Аз се фокусирах върху развитието на продукта (тогава не знаех, че така се нарича), колегите към организация, маркетинг и продажби, но аз се включвах много активно навсякъде.

Работех много и всичко: от поддръжка на техниката и опъване на кабели, през учебно съдържание, изпити, преподаване, до продажби и интервюта. Поствах обяви по форумите, лепях рекламни листовки, уговарях партньорства с фирми, дори сам си пишех договорите. Тогава натрупах много опит, мисля че узрях, научих как не се прави.

Как след това дойде изкушението за още бизнес?

– После създадох Софтуерната академия на Телерик през 2009 г. По-точно Телерик купиха мен и моя екип за да стартират своя софтуерна академия, понеже ни бяха клиенти и бяха супер доволни, че им произвеждахме читави програмисти. На предприемачески език може да се каже, че това е бил „първият exit“ в моята стартъп кариера. В корпоративния свят се научих на процеси, организационна структура, мениджмънт и бюджетиране. Беше полезно. Не бях предприемач, или поне не стартъпър, но определено бях иновативен и предприемчив, заедно с екипа, който изградих около мен, и с подкрепата на основателите на Телерик, прекрасни хора.

През 2013 г. се разделихме с Телерик и аз поех по свой път към една моя мечта: да направя софтуерен университет. Заедно с Христо Тенчев, опитен дигитален предприемач, основахме СофтУни, който лека полека се установи като абсолютен лидер в ИТ обученията в България, и който развиваме и до днес.

СофтУни е бизнес с кауза, в което вложих цялата си енергия и вдъхновение.

Историята на СофтУни е дълга и вдъхновяваща, но съм я разказвал вече. Нека сега се върнем на разговора ни.

Каква беше твоята лична мотивация да работиш за себе си?

– Имах кауза, важна кауза, кауза за стотици хиляди Българи. Това ми беше мотивацията: да помагам на хората да се научат да програмират и да започнат работа.

Успехите и парите дойдоха като следствие на това, че даваме стойност на хората, даваме им нещо ценно – знания и умения за кариерен старт в една от най-елитните и търсени професии на 21 век.

Никога не съм имал финансова мотивация и не съм тръгвал от нея. Парите са следствие, не причина да си предприемач. Причината е, че искаш да даваш стойност на хората, да им решиш важен проблем, да им направиш по-добър живота,

да променяш средата около себе си към по-добро. Аз се водя от вътрешно вдъхновение и желание да давам образование и перспектива за по-добър живот.

Смяташ ли, че се научи да правиш бизнес, освен че се научи да сбъдваш мечтите си?

– Лека полека подобрявам бизнес уменията си, докато преследвам мечтите си, в това е красотата да работиш за кауза. Случих на доста свестни партньори и съм им много благодарен. Аз мисля повече за образованието и за иновациите в СофтУни, как да направим по-добър продукт, как да достигнем по-добре до хората, които се нуждаят от него, как да намерим или създаден качествени учители и преподаватели, мисля за иновации и технологии в учебния процес. Другите партньори в СофтУни мислят за бизнес развитие, за финанси, за материалната база, за маркетинг и продажби, за организационна структура и процеси. Приятно е да си поделим задачите и всеки да прави това, в което е силен.

Може ли да се прави успешен бизнес в областта на образованието у нас с безплатни услуги?

– По цял свят и във всички области за да си успешен, трябва да миксираш безплатните услуги, които даваш даром и които те прославят сред потребителите, с платени услуги, от които генерираш приходи, за да си осигуриш устойчивост и развитие. Ако работиш само безплатно, трудно може да станеш голям и значим. Не е устойчиво да живееш от дарения. Това важи особено силно в онлайн образованието. Там моделът почти навсякъде е freemium: „пробвай безплатно и ако ти хареса, дай пари и получаваш още“. Аз харесвам много този модел, защото дава стойност на всички, осигурява безплатен старт за потребителя, а доставчикът на образователния продукт получава заслужена слава заради безплатните продукти и услуги, които раздава на потенциалните си клиенти.

В една презентация каза, че ако си искал да правиш наука, си щял да отидеш в чужбина. Защо смяташ, че у нас не може да се прави наука?

– Нивото по ВУЗ-ове и научни институции в България е много ниско. Който е ходил по света, веднага ще види разликата. За щастие има и изключения, но добрите примери са по-често изключения. Истинската наука се прави с пари и затова в България рядко се получава.

Въпреки всичко вярвам, че ситуацията се подобрява. Има все пак млади учени, които остават в България или се връщат в България и развиват научна дейност по модерен начин. Дано се увеличат и намерят своя път към растеж и развитие, за да може някой ден в България да се прави наука на световно ниво и в големи мащаби.

Кое е най-важното, което на което искаш да научиш участниците в Предприемачи в науката?

– Най-важното за мен е да се научат да свързват науката с практиката. Тази връзка е отдавна изгубена и тя ни различава от успешните модели на научно-изследователска и развойна дейност, които работят от десетилетия в развитите страни. Всеки учен трябва да е малко предприемач и да търси приложението на научните изследвания и резултати, до които се докосва в своята работа.

Аз вярвам, че задвижвани от научни постижения, в България можем да правим предприемачество на световно ниво и да задържаме младите учени тук.

Някои вече го правят и трябва да се поучим от тях.

Вярвам, че с дружни усилия можем да разширим научно-иновативната и научно-предприемаческата екосистема и да направим България добро място за научни изследвания и иновации, които се вливат в индустрията.

С какво ще предизвикаш нашите предприемачи в науката?

– Действайте, бъдете активни, търсете начин да внедрите в практиката научните резултати! Това за мен и за България, за българската икономика и за качеството на живота в България е дори по-важно от научните достижения. Дори да правим малко, ако го внедряваме в практиката, ще имаме реални резултати.

Ценни са не толкова публикациите, дисертациите и научните титли, а реалните подобрения на живота на хората чрез наука и иновации, базирани на наука. Това е моето разбиране на концепцията „да си предприемач в науката“.

Предизвиквам българските учени да намерят начин да внедрят в индустрията, в практиката, в производството, в услугите и навсякъде другаде в реалния живот, научните достижения от своята работа, и да изградят почти изгубената връзка наука-иновации-индустрия.

Предизвиквам българските предприемачи да намерят модели, проекти и инициативи, чрез които да работят съвместно с българските учени, така че да комерсиализират технологиите и достиженията от научните им изследвания и проекти.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Другите лектори в програмата вижте тук.


Анкета Накъде след научната титла

Създаваме предприемачи в науката

Носителят на наградата Предприемач в науката за 2019 г.

Носителят на стипендията на Карол за 2019 г.

Нашите Лектори: Александър Долашки

Нашите лектори: Здравка Медарова

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close