Д-р Румяна Мишонова: Темата за кръговата икономика трябва да присъства в училищата и университетите

Д-р Румяна Мишонова е специалист по трансфер на знания и технологии в отдел Трансфер на технологии в Люксембургския университет. Експерт в областта на кръговата икономика, устойчивото развитие и трансфер на технологии. След 24 години във Франция, през 2018 г. се връща в България. Няколко години работи като старши консултант по европейски проекти и участва в инициативи на Институт Кръгова икономика. Изследва връзката между икономическата дейност и климатичните промени. Тази година отново напуска страната, за да се присъедини към екипа на Университета в Люксембург – публичен научноизследователски университет с международен, многоезичен и интердисциплинарен характер.

Доктор по социология от Université de Nantes, Нант, Франция. Седем години там работи в сферата на трансфер на технологии, първо за университета в Нант и после в Société d’accélération du transfert de technologies – Grand Centre, чиято функция е осъществяването на връзка и сътрудничество между звената за научно-развойна дейност на 19 висши учебни заведения в Централна Франция и бизнеса.

В продължение на 9 години е част от екипа в Консултантска агенция за социална иновация (ARAIS-Cooperative d’etudes et de conseils en Innovation sociale) в Нант.

По време на академичната и консултантската кариера добавя дълъг списък с квалификации и обучения – Юридическа защитa на софтуери в Национален институт за индустриална собственост, (INPI – Institut National de la Propriete Industrielle), Париж; Стратегии за защитa и продажба на непатентовани иновации; Индустриалната собственост в IT проекти; Авторското право; Европейски институт за предприемачество и интелектуална собственост, (IEEPI – L’Institut Europeen Entreprise et Propriete Intellectuelle), Париж, Валоризация на научни изследванията/ Reseau C.U.R.I.E. – Valorisation, transfert de technologies et innovation issue de la recherche publique, Париж.

Д-р Мишонова, вече от три години сте в България. Промени ли се за това време представата ви за трансфер на технологии у нас?

– Не бих могла да кажа категорично „Да“. Както и преди 3 години,

вие сте единствените, които систематично работите в този посока, насърчавате, подкрепяте и дейността ви има конкретни резултати.

Други примери за проекти на трансфер и/или успешни колаборации между академични среди и частния сектор, изглежда по-скоро са резултат от индивидуални инициативи. За съжаление, все още висшите учебни заведения в България не са успели да развият достатъчно тази сфера на дейност, с ресурсите и мащабността, които изискат начинанията на трансфер и предприемачество на базата на научни резултати.

Имахте желание да се върнете към преподаване и до някъде това се случва, вече сте търсен лектор по въпросите на кръговата икономика. В някои от университетите у нас има такава дисциплина и магистърска програмата. Как според Вас темата присъства в българските висши училища?

– Да, частично успявам да комбинирам различни дейности, които обичам и определено преподаването е една от тях. По-конкретно, лично за мен, темата за кръговата икономика няма да присъства достатъчно в учебните програми, докато тя не стане „банална“, в най-добрия смисъл на думата.

Ако зависеше от мен, щях да я включа, като класически предмет, още от първи клас. Естествено, преподаването трябва да е адаптирано за различните възрастови групи, както и с адекватните методологии.

Но такива примери вече има, както във Финландия например. Или както в Италия, където от 2020 година климатичните промени, техните причини и последствия са задължителен предмет във всички класове. Тук споменавам климатичните промени, защото кръговата икономика е единствената парадигма, която предлага конкретни решения за предизвикателствата пред които сме представени и които са директен резултат от климатичните промени, но това е друга тема на разговор.

Често темата за кръговата икономика се свързва със зелено предприемачество. В практиката си у нас срещала ли сте се със зелени стартъпи? Могат ли те да бъдат определени като Impact Investing?

– Да, вече има няколко примера на бизнеси в България, които внедряват кръговите принципи, до колкото е възможно. „До колкото е възможно“, защото за кръгово функциониране, да го наречем така накратко, е необходима цяла екосистема, а в България това все още не е реалност.

Българските примери, които са и вече най-често цитираните, са свързани с модела и практиките „нулев отпадък“,

като Благичка – ZERO WASTE, който е първият ресторант с нулев отпадък в България, магазин Без опаковка (София), Zero station, магазин за насипни/наливни препарати и козметика, Resume, които произвеждат тениски от рециклирани пластмасови бутилки. Други много интересни примери са Байомик, биотехнологична компания, която работи върху създаването на опаковки от трансформиран отпадък от агропроизводствата. Стартъпът, Lam`on, работи върху продукт, биоразградимо ламиниращо фолио, позволяващ премахването на пластмасата от печатния бизнес, но естествено и с много други потенциални приложения. Lam`on е и чудесен пример за колаборации между предприемачи и академични среди. Основателките, Анджела Иванова (фотограф) и Гергана Станчева (илюстратор и дизайнер), започват работа по проекта заедно с д-р Филип Ублеков, специалист по био полимери. Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба, също е един прекрасен пример. Тяхната дейност, но и усилията им да промотират кръговата икономика и бизнес модели ги прави едни от най-активните в тази посока в България. Насекомо, първата биотехнологична компания в Източна Европа, която произвежда фуражи от насекоми, е също пример, който можем да цитираме. Те предлагат успешно решение как от органични хранителни отпадъци с помощта на природен механизъм да произведе отново храна. И да, всички те могат да бъдат определени като бизнеси, които се стремят да мислят и структурират дейностите си по начин и логика, които взимат в предвид социални и екологични аспекти, а не само чисто и единствено финансови и икономически.

Следите ли процеса за трансфер на технологии във Франция сега? Как агенциите за акселерация промениха стартъп екисистемата?

– Да, продължавам да следя процесите там и действително, вече има и много конкретни резултати. Естествено, тук не можем и на не споменем факта, че във Франция тези структури  получиха и сериозни финансирания, които им позволиха да преминат на едно друго ниво. Дори и само заради възможността да се скъси пътят и времето за взимане на решение на инвестиции в иновативни идеи и бизнеси. Важна промяна е също ролята, която те играят за популяризирането на тези практики и по-добрата информираност за възможностите, които съществуват. Агенциите изиграха и продължават да играят важна роля в по-доброто взаимно опознаване на академичните и бизнес средите. Често се оказва, че една от основните пречки за колаборация са предразсъдъците и не достатъчното познаване на конкретните дейности и работа на всяка една отделна сфера. Академичната, университетската работа, за съжаление, днес все още, в масовото разбиране е асоциирана с „теоретична“, „откъсната от реалния живот и реалните проблеми“. А в действителност е точно обратното. Научните методи и методологии на изследване, събиране на данни, класифициране, анализ, са подчинени на строги емпирични принципи, а резултатите са с много конкретни и практични приложения.

Как темата за въздействащите проекти и въздействаща наука присъства там? Има ли вече инкубирани такива университетски компании?

– Да, определено. Има много инкубирани университетски компании и бизнеси и в най-различни сфери – от виртуална реалност, изкуствен интелект, нови материали за строителството, нови видове текстил, нови технологии, до консултантски стартъпи, които също са много интересен пример, защото често те са създадени от учени от социалните и хуманитарните науки, но и често остават в периферията на визията и идеята за иновативни стартъпи и възможни бизнеси.

Но така наречените социални иновации са също толкова важни колкото и технологичните.

Икономическите и бизнес отношенията са все пак най-вече социални отношения и ако тези аспекти не се взимат достатъчно сериозно предвид, често и много-добри бизнес идеи се провалят. Разбира се, успехите и възможността да се реализират подобни проекти, е възможно и поради усилията да се създаде цялостна стратегия, необходимата законова рамка, финансови инструменти и други стимулиращи условия.

Какъв е успешният бизнес модел на един стартъп с позитивно въздействие върху околната среда или обществото?

– Трудно е да се каже, че има един път или една методология за успешен бизнес с позитивно въздействие върху околната среда и/или обществото. И е достатъчно да го приложим като по учебник надявайки се, че крайният ефект, задължително позитивен, ще е пак като по учебник. Доминиращите икономически модели, които структурират отношенията на световно ниво, още от началото на индустриалната революция, привилегироват и фокусират най-вече върху финансови параметри за оценка за успех. Социалните и екологичните ефекти са от съвсем скоро взимани предвид и интегрирани в начина на произвеждане на окончателната и глобалната оценка за успеха на един бизнес. Тази логика и ситуация ги прави даже често противоречиви. Класически премери, но все още показателни, са трудните условията на работа в някои страни и места по света, които без да се преувеличава, могат да бъдат описани като робовладелски, включително и експлоатацията на детски труд.

Надявам се, че скоро, социалните и екологичните ефекти на икономическите дейност и бизнесите, ще бъдат в основата на бизнес идеите и стратегиите.

Разбира се, има развитие в тази посока, и Environmental, Social, and Corporate Governance (ESG), е определено една позитивна промяна, но все още не достатъчно за да бъде тя радикална и с мащабен, осезаем ефект.

Какви са предприемачите на кръговата икономика?

– Не мисля, че има един профил за предприемачите на проекти, свързани с кръговата икономика. Със сигурност тава са хора, които са чувствителни на темите екология, опазване на околната среда, образование, по-справедливи принципи и логика на икономическо функциониране, както и механизми за разпределяне на създадените богатства и т.н.

Моделът на кръговата икономика не е само икономически модел, а модел за цялостно социално и икономическо структуриране и функциониране. В този смисъл, тук, бизнес успехите не се оценяват само и единствено според финансови критерии. В общата оценка задължително трябва да влизат и социалните и екологичните аспекти.

Каква според Вас трябва да е ролята на университетите и научните центрове в кръговата икономика?

– Като основни места за създаване и предаване на знания, университетите и научно-развойните центрове играят ключова роля и трябва да включат кръговата икономика като предмет и дисциплина. Кръговият логика на структуриране на икономиката, кръговите бизнес модели, практики и примери и т.н., трябва задължително да фигурират в педагогическите програми. Ако наистина искаме да произведем устойчив и траен ефект и промяна в начина ни на поведение и мислене, образованието би трябвало да е най-голямата ни инвестиция.

Какви участници искате да срещнете в Предприемачи в науката 2021?

– Ентусиасти, смели и с кръгова визия за правене не бизнес.

На какво искате да ги научите?

– Сигурно ще е претенциозно да се каже, че ще ги науча. По-скоро да споделя с тях знания, наблюдения и анализи, но се надявам аз също да науча от тях. Такива срещи, разговори и обмен на информация, никога не са еднопосочни. И за щастие!

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в Предприемачи в науката 2021!

Още за д-р Румяна Мишонова – тук.

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.