Д-р Румяна Мишонова, консултант по европейски и иновационни проекти

Д-р Румяна Мишонова, консултант по европейски и иновационни проекти

Category : Новини

Във Франция университетите се оценяват и според трансфера на технологии, патентите и договорите с бизнеса

След 24 години във Франция, през 2018 г. Румяна Мишонова се връща в България, за да остане и работи тук.

Доктор по социология от Université de Nantes, Нант, Франция. В същия университет завършва магистратура по социология преди това. През последните седем години във Франция работи в сферата на трансфер на технологии, първо за университета в Нант и после в Société d’accélération du transfert de technologies – Grand Centre, чиято функция е осъществяването на връзка и сътрудничество между звената за научно-развойна дейност на 19 висши учебни заведения в Централна Франция и бизнеса. В Агенцията за акселерация на трансфер на технологии е била Мениджър проекти Социални и Технологични иновации. Извършвала е предварителен одит на иновативни проекти или научни резултати и оценка степента на оригиналност на новата идея или технология, и потенциала ѝ за комерсиализация и последващо внедряване. В отговорностите на тази позиция се включва и бюджетиране, разработване на бизнес концепции и стратегии за пазарна реализация на продукта/услугата, презентиране на проектите пред потенциални инвеститори и купувачи.

Има богат опит в проучване и aнализ на иновативни идеи и проекти; консултации по въпросите на интелектуалната собственост в иновативните проекти; лектор за управление на иновативни проекти; иновационен менинджмънт; социално предприемачество; кръгова икономика; аспекти на интелектуалната собственост в иновативните проекти; методология за оценка на социалното въздействие на иновациите.

Подобна е била дейността ѝ в университета н Нант, където е работила в Дирекция Изследвания, партньорства и иновации – отговорна за връзката между научните лаборатории и бизнеса, с цел комерсиализация на научните им резултати чрез съвместни проекти. Работила е в тясно сътрудничество с всички партньори от иновационната екосистема: инкубатори, акселератори, индустриални паркове, бизнес ангели, офиси за технологически трансфер, научни и изследователски центрове (държавни/частни).

В продължение на 9 години работи в Консултатска агенция за социална иновация (ARAIS-Cooperative d’etudes et de conseils en Innovation sociale) в Нант.

По време на академичната и консултантската кариера добавя дълъг списък с квалификации и обучения – Юридическа защитa на софтуери в Национален институт за индустриална собственост, (INPI – Institut National de la Propriete Industrielle), Париж; Стратегии за защитa и продажба на непатентовани иновации; Индустриалната собственост в IT проекти; Авторското право; Европейски институт за предприемачество и интелектуална собственост, (IEEPI – L’Institut Europeen Entreprise et Propriete Intellectuelle), Париж, Валоризация на научни изследванията / Reseau C.U.R.I.E. – Valorisation, transfert de technologies et innovation issue de la recherche publique, Париж.

В момента е консултант по европейски проекти в рамките на Horizon 2020, LIFE и Erasmus +.

Вие работите в областта на трансфер на технологии във Франция, още преди да се създадат държавните агенции за акселерация и трансфер на технологии там. Разкажете как протичаше този процес в университетите.

– Всеки университет имаше, в някои случаи все още има, но с малко променени функции, т.нар. Дирекция за валоризация на научните резултати. По-конкретно,

работата ни се състоеше да „открием“ резултати от научни проекти или проекти които могат да бъдат превърнати в продукт или услуга с комерсиална стойност, да анализираме и предложим най-добрия вариант за трансфер,

да намерим потенциалните партньори, да водим преговорите, да оформим юридическата рамка, да придружим стъпка по стъпка проекта от първоначалната идея до крайната реализация.

Т.е. структурата в самия университет активно търси учени и проекти за трансфер на технологии? Самият университет търси и мотивира студенти, докторанти и професори за това?

– Да, точно това е практиката. Екипът ни беше структуриран тематично. Например, аз отговарях за всички лаборатории в университета по социални и хуманитарни науки, около двайсет. Организирах срещи, групови или индивидуални, за да им представя възможностите, легалната рамка, общите условия и т.н. за трансфера на знание и технологии и за да се запозная подробно с минали или настоящи проекти, изследвания и резултати, да анализирам техния комерсиален потенциал и да предложа сценарии за валоризация.

Как и кога бяха създадени след това държавните структури за трансфер на технологии?

–  Идеята за създаването на тези структури, Société d`acceleration de transfert de technologie, стартира 2010 и още същата година се появиха първите две, по-скоро на експериментален принцип. 2014, имаше втора вълна и след това още няколко. Днес, на територията на Франция, общо има 14 такива агенции. Схемата беше следната:

държавата даде еднократна финансова субсидия, около 60-70 милиона евро на всяка, за 10 години, с уговорката, че инвестициите и финансираните проекти трябва да осигурят финансовата независимост на структурата.

Т.е. за 10 години да са създали функциониращ бизнес модел, който да им позволи успешна възвращаемост на инвестициите. Всяка една структура е организирана на териториален принцип. В един регион тя поема проектите за трансфер на всички университети и други висши учебни заведения, които се намират на територията му. Естествено, предварително, университетите сключиха договори с респективните структури за трансфер, които им дадоха правото да управляват интелектуалната им собственост.

Как работят тези агенции? Може ли да се прави аналогия с подобни институции у нас?

– Вътрешната структура е сходна, но все пак всяка агенция има и относителна свобода как да се организира. При създаването си, в повечето случаи, агенциите взеха служители от университетите, които до този момент работеха в отделите за валоризация, но не само. Теренната работа е определено приоритетна. Важно е да се обикалят лабораториите, да се говори с професорите, асистентите, докторантите, с всички научни работници, едновременно за да се добие много добра представа кой по какво работи, какви специализации и компетенции има, но и да свикнат с нашето присъствие, да говорят свободно пред нас, как си представят и искат да бъде реализиран един евентуален проект за трансфер. Фактът, че аз самата съм от университетския персонал, писала и защитила докторска степен, много улесняваше контактите и разговорите. Това време е абсолютно необходимо, а лично на мен може би и един от най-приятните моменти в работата ми. Винаги ми било много интересно да слушам учените, и не само, хора които са запалени по някаква тема, да говорят за нея. Толкова много научаваш. Естествено, когато се започне работа по един конкретен проект по трансфер, се обсъждат много аспекти, правят се пазарни проучвания, оценяват се различните варианти за защита на интелектуалната собственост и т.н. Процесът е дълъг. За аналогия в България ми е трудно да съм категорична. Инкубаторите и акселератите правят или поне предлагат подобни услуги, да придружават носителите на идеи в конкретизирането на проектите им но не съм запозната по-подробно с тукашния начин на функциониране и още по-малко дали те работят с университетите.

След създаването на агенциите как се промени работата на университетите с учените, които искат да комерсиализират своя продукт?

– Създаването на агенциите за трансфер е по-скоро един основен елемент от процеса на промяна в висшето образование във Франция, който всъщност датира още от началото на деветдесетте години и който цели да стимулира развитието на общите проекти между университети и бизнеса.

Целта е университетските резултати и компетенции на научните работници да намират по-широко приложение, но и едновременно с това, университетите да намират други начини за финансиране извън държавните субсидии.

Този процес се отрази и начина по който протича една академична кариера във Франция където има специална институция, AERES, the Agence d’évaluation de la recherche et de l’enseignement supérieur, която периодично оценява работа на университети, лабораториите и на научния персонал. Първоначално, критериите бяха броя научни публикации, участие в конференции, в проекти и т.н. но

от няколко години, се въведе и критерий за участие в проекти за трансфер на знание и технологии, патенти, договори с бизнеса. По този повод, някои университети направиха задължително присъствието на ателиета за трансфер на знание и технологии.

И не можете да получите докторска степен ако нямате предприемаческа подготовка?

– Не. Mожете, но някои университети просто решиха да направят присъствието на тези курсове задължителни.

Курсовете за предприемачество към самите агенции ли са или всеки университет ги организира самостоятелно?

Има различни варианти. Има университети, които сами ги организират, ако имат вътрешно компетенциите. Други – изцяло делегирани от тяхната организация на агенциите, а трети ги правят заедно или канят външни организации, според темите или ако има по-специфични интереси.

По колко стартъпа или спинофа се регистрират годишно с помощта на агенциите за акселерация?

– Отговорът на този въпрос много варира. Процесът на създаване на стартъп или спиноф може да продължи различно време, както и схемата по която се създава. Но мисля, че

всяка от 14-те агенции помага за създаването поне на 3 или 4 спинофа на година.

Инвестициите в тях също много варират. Ако става въпрос за медицинска или фармацевтична дейност, разходите са големи, клиничните тестове струват скъпо, патентите и естествено необходимите първоначални инвестиции също. За други, инвестиции от порядъка на 100 или 200 хиляди евро са достатъчни за първоначален старт. Но схемите наистина много варират. Понякога, още от самото начало се привличат външни инвеститори, понякога университетът решава да е единствен акционер и само да комерсиализира един продукт или услуга.

Когато се върнахте в България потърсихте ли такава статистика за страната ни?

– Да. Всъщност още преди да се върна започнах да се интересувам дали тези практики и тип структури съществуват и в България.

За съжаление, това което открих бяха по-скоро „празни черупки“ или „витрини“, но без реална дейност или поне такава която да ми позволи да мисля че нещо реално и ефективно в тази посока се случва.

Тази констатация бързо беше потвърдена, от мои приятели, университетски служители, които не бяха и чували за подобни инициативи или за това, че такива отдели съществуват. Надявам се това да се промени, защото със сигурност има много интересни научни резултати и проекти, които събират прах по рафтовете на етажерките и въобще не се използват.

Какво според Вас пречи на развитието на култура, която позволява ефективен трансфер на технологии?

– Причините са няколко, свързани по между си, но една основна или поне най-често дискутирана с представителите на социалните и хуманитарните науки. Тя е едва ли не идеологическа – че финансови отношения между научните среди и бизнеса може да компрометира независимостта им. Имат чувството „че се продават на големия капитал“. И в някои случаи сигурно е така. Вкарването на пазарната и комерсиалната логика в университетите не е неутрално. Не е необходимо трансферът на технологии и предприемачеството да се превръщат на свой ред в идеология. Целта на агенциите или на университетските отдели за валоризация е точно да информират за възможностите, които предлага един проект за трансфер и предприемачество. Във Франция има легалната и юридическата рамка, която гарантира правото за защита на интересите на всички страни в един такъв проект. Останалото е въпрос на договаряне и на добре подготвени хора, които водят тези преговори, независимо от коя страна на масата се намират.

Какво Вие самата искате да промените в културата и екосистемата и как смятате да го направите?

– Не съм сигурна, че мога да променя сама ситуацията, но това което мога и искам да направя е да предам и споделя това което знам и съм научила по темата.

Много се радвам, че Фондация Карол Знание ме покани да участвам в програмата, която водите и се възползвам от случая да ви поздравя за подкрепата която давате на младите учени в България. Доколкото знам, вие сте единствените, а те наистина го заслужават!

Наскоро попадах на обяви за работа за научни работници и обявена заплата беше 900 лева брутно. Срамно е. В този смисъл, предприемачеството в науката и трансфера на знание и технологии е често една много добра алтернатива за реализация.

Върнахте се в България, за да останете. Какви са мечтите Ви за работата и кариера тук?

– Да, върнах се, за да остана. Мисля че като за всеки работещ човек, най-много ми се иска всяка сутрин да ходя с удоволствие на работа и да имам усещането, че това което правя има смисъл. Засега успявам. Преподаването остава голямата ми любов и въпреки че в момента работя в друга сфера, не изключвам един ден да се върна пред „черната дъска“.

В Предприемачи в науката ще се срещнете с други млади учени, които мечтаят да правят наука в България. На какво бихте искала да ги научите?

– Ако мога по един или друг начин да съм им полезна, да им помогна да намерят отговори на въпросите които си задават по темата, много ще се радвам. Аз също ще науча много от тях.

Практикуването или правенето на наука в България не е лесно. Не става въпрос само да избереш една професия, а един начин на живот, който често изисква и саможертви и затова им се възхищавам.

В България в университетите има много интересни открития и естествено много талантливи хора, за които че не се говори достатъчно. Трябва да се дава гласност на това което правят, да им се прави реклама. Все пак, какво по-голямо удоволствие за един учен ако види, че това което прави може да помогне на други хора, да улесни или спаси нечии живот.

Как бихте дефинирала „Предприемач в науката“?

– Едва ли има само една дефиниция но бих казала че това са смели хора.

Ще разбиете ли митове за трансфера на технологии?

– Тук трябва да съм откровена и да кажа не съм сигурна дали знам за какви митове става въпрос, но ако „разтегна“ твърдението в двете му противоположни крайности, позитивен и негативен мит, бих казала, че реализирането на един проект на трансфер на знание или технологии не е лесен процес. Но наистина има смисъл да се пробва. И от друга страна – не предаваш или продаваш професионалната си етика, защото имаш проект за трансфер или си учен-предприемач.

С какво ще предизвикате участниците в Предприемачи в науката?

– Да се предизвикат сами себе си и да се пробват в нещо, което не познават или поне така им се струва – проект за трансфер на знания и технологии. Да поемат рискове.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!

Другите лектори в програмата – тук.

Кои са менторите – тук.


Анкета Накъде след научната титла

Създаваме предприемачи в науката

Носителят на наградата Предприемач в науката за 2019 г.

Носителят на стипендията на Карол за 2019 г.

Гл. асистент д-р Йоана Кижева за участието си в Предприемачи в науката

Д-р Иванка Петрова-Дойчева за участието си в Предприемачи в науката

Д-р Олга Антовона за участието си в Предприемачи в науката

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close