Д-р Зорница Йорданова, PMP, експерт по иновации, сертифициран Scrum Master

Най-необходимото умение, на което всеки университет трябва да набляга, е студентът да разработва иновация

Зорница Йорданова е доктор по иновации в бизнеса, завършила е бакалавърска степен и магистратура по финанси в УНСС, където в момента е преподавател и главен асистент по иновации, иновационни и инвестиционни проекти и информационни системи за бизнес управление. От няколко години е ръководител софтуерни проекти в една от водещите български IT компании. Консултант е по разработване на иновационни стратегии, корпоративно предприемачество, управление на проекти и внедряване на иновативни практики. Два пъти печели приза на националния конкурс за Млад икономист, тази година печели и награда за най-добра публикация на световна конференция по образователни иновации в Сингапур. Сертифицирана е като Scrum Master и PMP.

Като гост лектор е преподавала Innovation Management, Project management for innovation projects и Мanagement information systems for enterprises and innovation в Universidade Autónoma de Lisboa, Università degli Studi Internazionali di Roma – UNINT, University of Nicosia и University of Alicante. Редактор е на списанията за иновации и технологии International Journal of Business Innovation and Future Industries и Independent Journal of Management & Production. Автор на редица публикации за иновации и на The Business Innovation Book, която се разпространява в Амазон.

Ръководител е на три национални научни проекта: Образователни иновации, Използване на игри в бизнеса и образованието и Разработване на гъвкава методология за създаване на иновации в научни организации по примера на Agile, Lean Startup, Design Thinking. Възнамерява да разработи индекс на университетите на база на иновациите, които прилагат. Била е ментор в ABLE Mentor. С група изявени млади учени от България представя своята работа в Joint Research Centre – Съвместен научноизследователски център (JRC) на Европейската комисия в Италия през 2018г. Там създава успешни контакти за изследователската си работа и развива нови идеи за приложение на научната си работа.

„Иновации“ напоследък се използва твърде често, без дори да се разбира напълно значението. Кога можем да говорим за иновации в науката?

– В днешно време, думата „иновация“ се използва прекалено често и в неточен контекст, което води до загуба на нейния смисъл. Всъщност, малко от използващите я напълно осъзнават колко широко и всеобхватно е нейното значение, но в същото време и колко ясно можем да определим дали предметът, за който се отнася е или не е иновация. За да бъде иновация, една идея трябва да носи на първо място полза, много по-висока от текущите алтернативи, с които удовлетворяваме конкретна нужда. Дефинициите не са най-удачният начин да определим природата на иновациите. Аз използвам термина „аспекти на иновациите“ и тези аспекти формулирам по следния начин:

иновацията съдържа елемент на новост, води до значително подобрение от текущите алтернативи, носи стойност на потребителя, разработва се нарочно, задоволява конкретна нужда или създава нова такава, резултат е от систематични опити и експерименти, има положителна обратна връзка от потребителите, предполага възможност за скалиране в приложението и разходите за осъществяването й са разумни.

Всичко това се отнася до иновациите в бизнеса, защото концепцията иновация представлява не само разработването, но и комерсиализацията и успешното маркетиране. Иновациите в науката по мое мнение са тези научни достижения, които успеят да достигнат до потребители и да отговорят на описаните аспекти на иновациите. Във всички останали случаи, новостите в науката остават за момента само научни достижения и научни открития, които ще чакат да прекосят моста между науката и потребителите. Под потребители имам предвид както крайни потребители, така и индустриите, технологиите, други научни дисциплини, изобщо всички потенциални ползватели, за които съответното научно достижение ще има достатъчна допълнителна полза и ще бъде високо оценено, вкл. и заплатено.

Иновативни ли са университетите у нас? Може ли да се измери това и как се сравняваме с европейските и световните научни центрове по този показател?

– Иновативността на университетите може да се измерва и оценява по различни критерии. Генерално, от една страна това са иновативни практики, които самият университет разработва и прилага за своите цели и функции (преподаване, администрация, наука) и втора група са иновации, които той стимулира да бъдат разработвани от студенти и учени.

Българските университети прилагат някои иновативни практики, но в много отношения, що се отнася до преподавателските иновативни практики, това остава на ниво преподавател и няма обща рамка за добри практики и стимулиране на използването им.

По мое мнение,

способността един студент да разработва иновация, вкл. целия цикъл от това разработване е най-необходимото умение, на което всеки университет трябва да набляга, независимо дали е технически, медицински, икономически.

В момента, аз и моя екип, с които работим по проект към Фонд научни изследвания, разработихме модел за оценка на иновативността на университети и в рамките на неговото валидиране, тествахме над 20 университета от цял свят, за да направим възможното сравнение сред университетите именно на този така важен елемент от висшето образование – използването и прилагането на иновации и образователните иновации.

Преподаваш иновации в УНСС и учиш студентите как се управляват те. Какви са иновациите в самия университет и как се внедряват?

– Иновациите в самия университет са свързани най-общо с неговото управление, администрация, обучение и възпитаване на иновативност в студентите. От друга страна, има много иновативни проекти, които стартират своето начало именно в университетите (идеи на студенти, съвместни проекти с други университети, които имат нужда от специалисти по бизнес и управление).

Аз преподавам няколко предмета, свързани с иновациите и тяхното управление, в които самите студенти разработват идеи и се опитват да ги превърнат в готови за изпълнение бизнес инициативи. В това се включват редица дейности, които са необходими за разработването на иновации и които са привични именно за студенти по бизнес и управление като: проучване на пазари; дефиниране на профила на потенциалните потребители; сегментиране на различни групи потребители; идентифициране на канали за изучаване и достигане до съответните потребители; бизнес анализ на средата, на конкуренцията, на регулациите, на нишите и възможностите; монетаризиране на иновационни проекти и идеи; бизнес модели; финансиране на иновации; управление на проекти; валидиране на допускания за пазара и потребителските нужди; маркетингови модели за иновации; модели за вътрешно предприемачество в корпорации и много други.

Докторантите и учените трябва ли да се учат на иновации?

– Категорично да.

Умението да правим иновации е всъщност част от нашата научна работа, на същата хоризонтала.

Това умение ни помага да изберем обекта и предмета на изследванията си така, че те да са най-приложими за бърза реализация на пазара; да колаборираме с потенциални потребители по време на научните си проекти и да целим разработване на краен продукт от изследванията си, за да имат научните изследвания възможно най-кратък път до претворяването и създаването на иновации.  Разбира се, не изключвам фундаменталната наука, но тя също може да има бързо приложение, напр. в други научни дисциплини, които имат по-приложен характер или дори приложението й в разработване на технологии от бизнеса.

Смятам за необходимо учените не само да експериментират, но и да преследват постигането на конкретни резултати и удовлетворяването на конкретни нужди, което само по себе си е в основата на иновациите. Уменията и знанията за бизнес иновациите със сигурност ще помогнат на учените да ориентират своята работа и да я подобрят в посока – бърза реализация на изследователската им дейност.

А на предприемачество?

– Предприемачеството е винаги полезно умение. Не е задължително учените да се превръщат и в предприемачи, така много от тях няма да останат добри учени. Но в същото време вярвам, че учените, които развият и тези умения, са бъдещите основатели на големи и успешни компании, лидерите на пазара и превръщането на научните достижения в реални проекти.

Каква би била твоята дефиниция за „предприемач в науката“?

– Това е човек, който свързва нуждите на потребителите или бизнеса с възможностите, които са резултат от научни изследвания. Той спомага извървяването на моста между науката и всички резултати от нея към тяхното приложение в реалния живот на хората и бизнеса.

Разкажи за своя опит в предприемачеството и как използваш в бизнеса научните си изследвания?

– Това ще разкажа на избраните кандидати в тазгодишното издание на Предприемачи в науката 🙂

Иновациите в образованието ще направят ли по-предприемчиви самите преподаватели и самите студенти и докторанти?

–  Да, иновациите в образованието със сигурност ще имат цялостно положително влияние. Тенденциите в преподаването не са само технологични, те са насочени към справянето с ангажирането и привличането на вниманието на новото поколение. Вече не е въпросът толкова в материала, който се преподава, а в това как се преподава. Ако до скоро се възприемаше, че материалът, изучаван във висшето образование е сложен и изисква висока концентрация, натрупани умения и острота на ума от страна на студентите, то сега предизвикателствата и иновациите в образованието са свързани с това как този учебен материал да бъде по-лесно представен, да ангажира и развива нови умения и идеи и да бъде адаптивен към новите предизвикателства на света, до които ние, преподавателите все още не сме достигнали…но студентите ще достигнат в своята практика следващите 20-30 години. Затова преподавателят в университета вече трябва да има друг облик…далеч от високото его и всезнанието.

В тази връзка, умението на учените, а и на студентите да изследват и развиват наука и иновации са по-важни от натрупването на знания.

Каква е връзката иновации-патенти? Имаш ли информация колко и какви патенти регистрират университетите у нас?

– Информацията за това е публична и цифрата не е впечатляваща. Истината за мен не е в броя патенти, а в тяхното последващо използване и реално приложение. Да регистрираш патент всъщност не е толкова сложно и не трябва да е самоцел за учените. Патентоването е само един от многото варианти да вървиш по пътя на разработването на иновации, съществуват и много други. Аз лично вярвам в бързия път на комерсиализация и построяване на уникален бранд, което е много по-силен инструмент, отколкото патента.

Къде сме в европейската тенденция?

– Като цяло, българските университети са на европейско ниво в преподаването (изключенията идват от конкретни преподаватели или от слаби специалности), може би българските университети изостават само в науката за момента и това е в периода на адаптиране към световните метрики в това отношение.

Истината е, че мотивираността на студентите е в основата на доброто образование. Моето наблюдение е, че има много студенти, които търсят допълнителна информация, знания, участват в проекти и са активни и отговорни към своето образование. И, разбира се, има и от другия тип студенти, които смятат, че ученето и придобиването на умения все едно не е инвестиция в тях самите, а единствено за получаването на диплома. Но дипломата на тази втора категория студенти после не струва нищо и това си проличава почти веднага, когато започнат работа. Истината е, че първите стават мениджъри, а обикновено вторите – служители на изпълнителска длъжност без перспектива.

Кое е най-важното, което на което искаш да научиш участниците в Предприемачи в науката?

– Най-вероятно те ще ме научат на много повече отколкото аз тях, все пак аз ще бъда един лектор, а те няколко и сред най-талантливите учени J Това, което искам да направим в рамките на Предприемачи в науката 2019 заедно, е да изпробваме някои техники за използване на иновативни бизнес модели в науката, в случая – на различни науки и заедно да изпробваме потенциалната им полза за постигане на по-ефективни и бързи резултати за комерсиализацията на изследванията, които всеки един от тях прави. Разбира се, ще направим това играейки и забавлявайки се.

С какво ще предизвикаш нашите предприемачи в науката?

– Предизвикателствата ще бъдат поднесени под формата на игри и забавления. Аз съм последовател на идеята, че иновациите в днешно време се раждат между науките и различните дисциплини, така че да разберат другите участници и да бъдат част от екипа е най-голямото предизвикателство, което ще отправя към тях 🙂

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Другите лектори в програмата вижте тук.