Д-р Зорница Йорданова, PMP, експерт по иновации, сертифициран Scrum Master

Д-р Зорница Йорданова, PMP, експерт по иновации, сертифициран Scrum Master

Category : Новини

Най-необходимото умение, на което всеки университет трябва да набляга, е студентът да разработва иновация

Зорница Йорданова е доктор по иновации в бизнеса, завършила е бакалавърска степен и магистратура по финанси в УНСС, където в момента е преподавател и главен асистент по иновации, иновационни и инвестиционни проекти и информационни системи за бизнес управление. От няколко години е ръководител софтуерни проекти в една от водещите български IT компании. Консултант е по разработване на иновационни стратегии, корпоративно предприемачество, управление на проекти и внедряване на иновативни практики. Два пъти печели приза на националния конкурс за Млад икономист, тази година печели и награда за най-добра публикация на световна конференция по образователни иновации в Сингапур. Сертифицирана е като Scrum Master и PMP.

Като гост лектор е преподавала Innovation Management, Project management for innovation projects и Мanagement information systems for enterprises and innovation в Universidade Autónoma de Lisboa, Università degli Studi Internazionali di Roma – UNINT, University of Nicosia и University of Alicante. Редактор е на списанията за иновации и технологии International Journal of Business Innovation and Future Industries и Independent Journal of Management & Production. Автор на редица публикации за иновации и на The Business Innovation Book, която се разпространява в Амазон.

Ръководител е на три национални научни проекта: Образователни иновации, Използване на игри в бизнеса и образованието и Разработване на гъвкава методология за създаване на иновации в научни организации по примера на Agile, Lean Startup, Design Thinking. Възнамерява да разработи индекс на университетите на база на иновациите, които прилагат. Била е ментор в ABLE Mentor. С група изявени млади учени от България представя своята работа в Joint Research Centre – Съвместен научноизследователски център (JRC) на Европейската комисия в Италия през 2018г. Там създава успешни контакти за изследователската си работа и развива нови идеи за приложение на научната си работа.

„Иновации“ напоследък се използва твърде често, без дори да се разбира напълно значението. Кога можем да говорим за иновации в науката?

– В днешно време, думата „иновация“ се използва прекалено често и в неточен контекст, което води до загуба на нейния смисъл. Всъщност, малко от използващите я напълно осъзнават колко широко и всеобхватно е нейното значение, но в същото време и колко ясно можем да определим дали предметът, за който се отнася е или не е иновация. За да бъде иновация, една идея трябва да носи на първо място полза, много по-висока от текущите алтернативи, с които удовлетворяваме конкретна нужда. Дефинициите не са най-удачният начин да определим природата на иновациите. Аз използвам термина „аспекти на иновациите“ и тези аспекти формулирам по следния начин:

иновацията съдържа елемент на новост, води до значително подобрение от текущите алтернативи, носи стойност на потребителя, разработва се нарочно, задоволява конкретна нужда или създава нова такава, резултат е от систематични опити и експерименти, има положителна обратна връзка от потребителите, предполага възможност за скалиране в приложението и разходите за осъществяването й са разумни.

Всичко това се отнася до иновациите в бизнеса, защото концепцията иновация представлява не само разработването, но и комерсиализацията и успешното маркетиране. Иновациите в науката по мое мнение са тези научни достижения, които успеят да достигнат до потребители и да отговорят на описаните аспекти на иновациите. Във всички останали случаи, новостите в науката остават за момента само научни достижения и научни открития, които ще чакат да прекосят моста между науката и потребителите. Под потребители имам предвид както крайни потребители, така и индустриите, технологиите, други научни дисциплини, изобщо всички потенциални ползватели, за които съответното научно достижение ще има достатъчна допълнителна полза и ще бъде високо оценено, вкл. и заплатено.

Иновативни ли са университетите у нас? Може ли да се измери това и как се сравняваме с европейските и световните научни центрове по този показател?

– Иновативността на университетите може да се измерва и оценява по различни критерии. Генерално, от една страна това са иновативни практики, които самият университет разработва и прилага за своите цели и функции (преподаване, администрация, наука) и втора група са иновации, които той стимулира да бъдат разработвани от студенти и учени.

Българските университети прилагат някои иновативни практики, но в много отношения, що се отнася до преподавателските иновативни практики, това остава на ниво преподавател и няма обща рамка за добри практики и стимулиране на използването им.

По мое мнение,

способността един студент да разработва иновация, вкл. целия цикъл от това разработване е най-необходимото умение, на което всеки университет трябва да набляга, независимо дали е технически, медицински, икономически.

В момента, аз и моя екип, с които работим по проект към Фонд научни изследвания, разработихме модел за оценка на иновативността на университети и в рамките на неговото валидиране, тествахме над 20 университета от цял свят, за да направим възможното сравнение сред университетите именно на този така важен елемент от висшето образование – използването и прилагането на иновации и образователните иновации.

Преподаваш иновации в УНСС и учиш студентите как се управляват те. Какви са иновациите в самия университет и как се внедряват?

– Иновациите в самия университет са свързани най-общо с неговото управление, администрация, обучение и възпитаване на иновативност в студентите. От друга страна, има много иновативни проекти, които стартират своето начало именно в университетите (идеи на студенти, съвместни проекти с други университети, които имат нужда от специалисти по бизнес и управление).

Аз преподавам няколко предмета, свързани с иновациите и тяхното управление, в които самите студенти разработват идеи и се опитват да ги превърнат в готови за изпълнение бизнес инициативи. В това се включват редица дейности, които са необходими за разработването на иновации и които са привични именно за студенти по бизнес и управление като: проучване на пазари; дефиниране на профила на потенциалните потребители; сегментиране на различни групи потребители; идентифициране на канали за изучаване и достигане до съответните потребители; бизнес анализ на средата, на конкуренцията, на регулациите, на нишите и възможностите; монетаризиране на иновационни проекти и идеи; бизнес модели; финансиране на иновации; управление на проекти; валидиране на допускания за пазара и потребителските нужди; маркетингови модели за иновации; модели за вътрешно предприемачество в корпорации и много други.

Докторантите и учените трябва ли да се учат на иновации?

– Категорично да.

Умението да правим иновации е всъщност част от нашата научна работа, на същата хоризонтала.

Това умение ни помага да изберем обекта и предмета на изследванията си така, че те да са най-приложими за бърза реализация на пазара; да колаборираме с потенциални потребители по време на научните си проекти и да целим разработване на краен продукт от изследванията си, за да имат научните изследвания възможно най-кратък път до претворяването и създаването на иновации.  Разбира се, не изключвам фундаменталната наука, но тя също може да има бързо приложение, напр. в други научни дисциплини, които имат по-приложен характер или дори приложението й в разработване на технологии от бизнеса.

Смятам за необходимо учените не само да експериментират, но и да преследват постигането на конкретни резултати и удовлетворяването на конкретни нужди, което само по себе си е в основата на иновациите. Уменията и знанията за бизнес иновациите със сигурност ще помогнат на учените да ориентират своята работа и да я подобрят в посока – бърза реализация на изследователската им дейност.

А на предприемачество?

– Предприемачеството е винаги полезно умение. Не е задължително учените да се превръщат и в предприемачи, така много от тях няма да останат добри учени. Но в същото време вярвам, че учените, които развият и тези умения, са бъдещите основатели на големи и успешни компании, лидерите на пазара и превръщането на научните достижения в реални проекти.

Каква би била твоята дефиниция за „предприемач в науката“?

– Това е човек, който свързва нуждите на потребителите или бизнеса с възможностите, които са резултат от научни изследвания. Той спомага извървяването на моста между науката и всички резултати от нея към тяхното приложение в реалния живот на хората и бизнеса.

Разкажи за своя опит в предприемачеството и как използваш в бизнеса научните си изследвания?

– Това ще разкажа на избраните кандидати в тазгодишното издание на Предприемачи в науката 🙂

Иновациите в образованието ще направят ли по-предприемчиви самите преподаватели и самите студенти и докторанти?

–  Да, иновациите в образованието със сигурност ще имат цялостно положително влияние. Тенденциите в преподаването не са само технологични, те са насочени към справянето с ангажирането и привличането на вниманието на новото поколение. Вече не е въпросът толкова в материала, който се преподава, а в това как се преподава. Ако до скоро се възприемаше, че материалът, изучаван във висшето образование е сложен и изисква висока концентрация, натрупани умения и острота на ума от страна на студентите, то сега предизвикателствата и иновациите в образованието са свързани с това как този учебен материал да бъде по-лесно представен, да ангажира и развива нови умения и идеи и да бъде адаптивен към новите предизвикателства на света, до които ние, преподавателите все още не сме достигнали…но студентите ще достигнат в своята практика следващите 20-30 години. Затова преподавателят в университета вече трябва да има друг облик…далеч от високото его и всезнанието.

В тази връзка, умението на учените, а и на студентите да изследват и развиват наука и иновации са по-важни от натрупването на знания.

Каква е връзката иновации-патенти? Имаш ли информация колко и какви патенти регистрират университетите у нас?

– Информацията за това е публична и цифрата не е впечатляваща. Истината за мен не е в броя патенти, а в тяхното последващо използване и реално приложение. Да регистрираш патент всъщност не е толкова сложно и не трябва да е самоцел за учените. Патентоването е само един от многото варианти да вървиш по пътя на разработването на иновации, съществуват и много други. Аз лично вярвам в бързия път на комерсиализация и построяване на уникален бранд, което е много по-силен инструмент, отколкото патента.

Къде сме в европейската тенденция?

– Като цяло, българските университети са на европейско ниво в преподаването (изключенията идват от конкретни преподаватели или от слаби специалности), може би българските университети изостават само в науката за момента и това е в периода на адаптиране към световните метрики в това отношение.

Истината е, че мотивираността на студентите е в основата на доброто образование. Моето наблюдение е, че има много студенти, които търсят допълнителна информация, знания, участват в проекти и са активни и отговорни към своето образование. И, разбира се, има и от другия тип студенти, които смятат, че ученето и придобиването на умения все едно не е инвестиция в тях самите, а единствено за получаването на диплома. Но дипломата на тази втора категория студенти после не струва нищо и това си проличава почти веднага, когато започнат работа. Истината е, че първите стават мениджъри, а обикновено вторите – служители на изпълнителска длъжност без перспектива.

Кое е най-важното, което на което искаш да научиш участниците в Предприемачи в науката?

– Най-вероятно те ще ме научат на много повече отколкото аз тях, все пак аз ще бъда един лектор, а те няколко и сред най-талантливите учени J Това, което искам да направим в рамките на Предприемачи в науката 2019 заедно, е да изпробваме някои техники за използване на иновативни бизнес модели в науката, в случая – на различни науки и заедно да изпробваме потенциалната им полза за постигане на по-ефективни и бързи резултати за комерсиализацията на изследванията, които всеки един от тях прави. Разбира се, ще направим това играейки и забавлявайки се.

С какво ще предизвикаш нашите предприемачи в науката?

– Предизвикателствата ще бъдат поднесени под формата на игри и забавления. Аз съм последовател на идеята, че иновациите в днешно време се раждат между науките и различните дисциплини, така че да разберат другите участници и да бъдат част от екипа е най-голямото предизвикателство, което ще отправя към тях 🙂

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Другите лектори в програмата вижте тук.


Анкета Накъде след научната титла

Създаваме предприемачи в науката

Носителят на наградата Предприемач в науката за 2019 г.

Носителят на стипендията на Карол за 2019 г.

Гл. асистент д-р Йоана Кижева за участието си в Предприемачи в науката

Д-р Иванка Петрова-Дойчева за участието си в Предприемачи в науката

Д-р Олга Антовона за участието си в Предприемачи в науката

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close